НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Първите стъпки / Ден без възли

СТАР ПРАВОПИС

Първите стъпки

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, любов, има, всички, бог, аз, живот, казва, божествен, дойде, стъпка, съзнание, всичко, хора, ден ,

Младежки събори , София, 7 Юли 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


А Иисус отиде на гората Елеонска. (2) И на заранта дойде пак в храма; и всичкият народ идеше при него; и седна та ги учеше. (3) И доведоха книжниците и фарисеите при него една жена хваната в прелюбодейство, и, като я поставиха насред, (4) казват му: Учителю, тая жена биде хваната в самото дело като прелюбодействаше. (5) А в закона Мойсей повели нам, които са таквиз с камене да ги убиваме; а ти що казваш? (6) И това казваха да го изкушават, за да имат да го обвиняват. А Иисус се наведе долу и пишеше с пръст на земята. (7) И като постоянстваха да го питат, изправи се и рече им: Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камик на нея. (8) И пак се наведе долу и пишеше на земята. (9) А те като чуха това, и от съвест изобличавани, излязваха си един по един, като начнаха от старите до най-сетните; и оста и жената стоеща насред. (10) И когато се изправи Иисус и не видя никого освен жената, рече й: Жено, де са онези, които те обвиняваха? Не те ли осъди никой? (11) И тя рече: Никой, Господи. И Иисус й рече: Нито аз те осъждам: иди си, и от сега не съгрешавай вече.

Иоана: 8: 1-10



В Божествения свят съществува следният закон: това, което човек не може изведнъж да разбере, остава неразбрано за всякога; и това, което човек може изведнъж да разбере, остава разбрано за всякога. Някой казва: "Аз трябва да разбера това нещо!" - Да, изведнъж трябва да го разбереш. Не го ли разбереш изведнъж, не можеш и да го приложиш в живота си. Човек, който не може да разбере някое учение изведнъж, той не ще може да го приложи. Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение. Приложение има само там, дето нещата са изведнъж разбрани. Който не може да направи първата стъпка в живота, той не може да направи втората, третата и т.н. Разбирането означава първата стъпка. Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата, четвъртата, петата и ред други стъпки. Разбирането е първоначален подтик, импулс, събуждане на съзнанието. Не разбереш ли нещо изведнъж, никакъв подтик няма да имаш; разбереш ли го изведнъж, ти си направил първата стъпка, която решава съдбата на целия ти живот.

След разбирането иде приложението. Преди да разбере човек нещо, в него съществува дълг, задължение да го разбере. Кое е първото задължение в света? Казвате: "Първото задължение е да видим нещата." Обаче, виждането на нещата често спъва човека. Да видиш нещо, това още не значи, че си разрешил някой въпрос. Запример, да видиш хляба, това не подразбира, че си се нахранил; да видиш хубави, красиви дрехи по витрините на магазините, това не подразбира още, че си облечен с тях. Да вижда човек нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това значи да бъде изложен на изкушения, които могат да го спънат в живота му. Следователно, виждането е достояние само на любещия човек. Може и трябва да вижда само човекът, който люби. Който не люби, трябва да остане сляп. Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже и Бога - той е сляп човек. Някой казва: "Аз искам да зная какво нещо е виждането". – Виждането е свързано с Любовта. Без Любов няма виждане. И когато казваме, че светът е илюзия, измама, подразбираме виждане без Любов. Който иска да вижда, той трябва да люби. Няма ли Любов, той е сляп. Затова и Писанието казва: "Само чистите по сърце ще видят Бога". Чистотата е първият признак на Любовта. Любов без чистота не съществува. Това са максими, закони, положения.

Някой казва: "Аз не разбрах това нещо, не ми е ясно". – Щом не си го разбрал, ти не си направил още първата стъпка. Щом не ти е ясно, нямаш Любов. – Ама аз видях това нещо. – Как можеш да го видиш, без да го разбереш? Значи, нямаш Любов. Искате ли да се развивате правилно, трябва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате в живота си. Всяко друго схващане на нещата включва в себе си гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и човек не може да постигне нищо. С други думи казано: човек, който няма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне. Колкото и да работи той, в нищо няма да намира смисъл. Да трошиш камъни през целия си живот – това не е наука; само да ядеш през целия си живот – това не е наука; само да четеш през целия си живот – това не е наука; да чоплиш и преобръщаш книги през целия си живот – и от това не се придобива нищо. Наука е само това, в което има постижения. Науката е вечният стремеж към познаване Първичната Причина или Първичната Същина на нещата, т.е. познаване на Божествената Любов, Която се проявява в живота.

Мнозина запитват: "От какво произлизат противоречията, страданията и мъчнотиите в живота?" – Всичко това се дължи на обстоятелството, че хората искат да опитат Любовта в нейната пълнота. Знаете ли какво представлява Любовта в нейната пълнота? Любовта не се мери с оканица, нито с половин оканица. Няма физическа мярка за измерване на Любовта. Тя и в своите микроскопически, и в своите велики проявления, е една и съща по сила. Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан. Силата на Любовта седи в схващането, в непреривния контакт, който имаме с нея. Любовта не се проявява само за един момент; тя е непреривно съединение от такива моменти. Който люби, през неговото сърце ще мине Любовта на цялото Битие: и на минералите, и на растенията, и на животните, и на хората, и на ангелите. При това положение човек няма да разбере всички прояви на Любовта, но ще ги почувства. Запример, когато през него мине любовта на някое животно, той ще я почувства; когато през него мине любовта на някое божество, той ще почувства и тази лювов. Само по този начин човек ще разбере какво нещо е Битието, какво нещо е животът.

Сега, като погледнете на някое животно, казвате: "Това е котка, това е кон, това е свиня и т.н." Докато не обикнете животните, те остават за вас такива, каквито ги виждате външно. Обикнете ли, обаче, някое животно, например, една свиня, тя вече престава да бъде за вас свиня. Тя ви е приятна, макар и да грухти, обичате я и казвате: "Моето свинче!" Не я ли обичате, казвате: "Махнете оттука тази свиня! Много шум дига". Значи, в силата на обичта се крие идеята за братството и сестринството. Обикнете ли нещата, те добиват по-друг смисъл от този, който са имали по-рано. Следователно, като обикнете съществата, според закона на формите, те ще добият свой истински смисъл и своя цена. Това значи да видим съществата в тяхната първична форма, в която са били създадени.

И тъй, когато човек влезе в новия живот, той трябва да даде предимство на Божественото в себе си. Това подразбира, че той трябва да се преобрази, не частично, но изцяло, съвършено. Промени ли се човек съвършено, той ще измени своите схващания, възгледи и разбирания за живота. Хората на новия живот ще имат любов към всички същества. Тогава прасето, като знае, че го обичате, няма да рови в градинита ви. Сега то рови, защото не го обичате, а по този начин, с ровенето, иска да създаде нещо. Съвременните хора очакват да се прояви Господ, да Го видят ясно, да не се съмняват. Питам: ако Бог дойде на земята, и хората не възприемат Любовта Му, какво ще придобият от неговото идване? Ако Бог дойде на земята, и хората не могат да направят първата стъпка, какво са разбрали от Неговото идване? Някой казва: "Аз направих първата стъпка." – Ами ако вземеш една стъпка напред и две назад, какво си спечелил? Ако днес решиш да живееш добре, а на другия ден се откажеш от това решение, понеже го намираш за глупаво, и желаеш да поживееш като другите хора, това не е ли същото нещо – стъпка напред, две назад? Може ли да се оправи така светът? Какво са придобили хората, които са живели само за удоволствия? Много от богатите хора поне църкви направиха. Светиите пък живееха по горите, дето прекарваха в пост и молитви. Ако светиите не прекарваха по горите в пост и молитва, богатите не биха направили толкова църкви. Молитвите на светиите подтикваха богатите към добри дела. Светиите копаят материал за градеж, а богатите градят.

Ще ви представя един образ за изяснение на мисълта си. Представете си, че пред вас тече дълга, широка река. Всички виждате реката, но изворът й не виждате. Той е някъде високо в планината. Тази река представлява света. Вие казвате: "Реката е важна сега". Питам: ако не съществува изворът, от който реката извира, какво ще струва тя сама? В този смисъл светиите са изворът, а богатите хора, светът, това е реката, която извира нейде от планината. Значи, изворът е важен. Има ли извор, има и река; няма ли извор, няма и река. Светиите могат да създадат света, но светът не може да създаде светиите. Бог създава хората, но хората не могат да създадат Бога. – Що е Бог? – Това, което ние не можем да създадем. – Що е човек? – Това, което Бог може да създаде. Що съм аз? – Това, което Бог е създал. – Що е Бог? - Това, което аз не мога да създам. Това е една нова философия.

Някой казва: "Бог е вечен, безконечен." - Това са празни думи. Що е безконечност? Опитвали ли сте безконечността? Вие вземате един дълъг конец, скъсвате го някъде и казвате: "Безконечен е този конец". – Не, конецът не може да бъде безконечен. При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното. То е само механическо определение, на думи. Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея. Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира. – Що е вечността? – Първата стъпка в живота. Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността. Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата. За какъв край ще говори човек, ако той няма началото? Всеки човек, който няма начало, той не познава Бога. Някой пита: "Що е вечност?" – Какво ще говориш за вечността, като не си направил още първата стъпка? Направи първата стъпка и тогава ще разбереш, че си във вечността. Вечността крие в себе си всички възможности, при които човешката душа може да расте и да се развива. Тия възможности са скрити в човешката душа.

Ще ви дам още едно определение за вечността. Всички прояви, всички неща, които Бог е създал, съставляват вечността. Бог се проявява във вечността, а ние, разумните същества от всички категории, се проявяваме във време и пространство. Това не са понятия за този свят, но за Божествения свят. Значи, човек се проявява във време и пространство. Обаче, за да се прояви, за да работи в света, той трябва да има подтик, тил зад себе си. Затова всеки човек трябва да знае, че има такъв тил, такава връзка зад себе си. За да познава този тил, тази връзка, той трябва да живее в Божественото съзнание.

Казвам: две съзнания съществуват - човешко и Божествено. В сегашното си проявление човек живее повече в своето обикновено, човешко съзнание, което непрекъснато му носи скърби и радости, противоречия и мъчнотии. Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и самосъзнание, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания. Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човек е в борба. Божественото съзнание, в което влизат свръхсъзнанието и подсъзнанието, искат да се освободят от обикновеното съзнание. В това състояние човек не познава себе си. Той се бори, докато се свърже с Божественото съзнание, и тогава скърбта му се превръща в радост. Ако човек не се свърже с Божественото съзнание, той не може да реализира своите благородни желания, и целият му живот е пълен само с разочарования.

Следователно, когато някой човек каже, че живее, това показва, че в този човек съществува връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Съединят ли се тези две съзнания, човек може да постигне всички свои възвишени и благородни желания. Ще кажете: "Да, в далечно бъдеще всичко можем да постигнем". – Не е въпросът за далечното бъдеще. Който има връзка с Божественото съзнание, още в момента може да постигне своите добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете. Как ще го постигнете? Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата. Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие. След това ще удари още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание. Щом се насити на тази слава, пак ще удари с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар. Всичко това ще премине през съзнанието му. По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар. Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен. Не е ли цар този човек? От неговата пръчица зависи всичко. С нея той създава палати, войници, и пак с нея изпраща войниците си на почивка, а остава сам в размишление. По-добро ли е положението на сегашните царе? Сегашните царе са роби на условията. Някой богат човек има много слуги, но той е техен роб. Дойде ли края на месеца, те казват: "Плати ни! Ако не ни платиш, ще те дадем под съд." Този господар храни слугите си, плаща им, но те пак остават недоволни от него, говорят зад гърба на господаря си много лоши работи. Питам: какъв господар е този, слугите на когото могат да говорят лоши, непристойни работи за него? Истински цар е този, за когото никой от поданиците му не може да каже нито една лоша дума. На мястото ли си е този господар, слугите на когото говорят лошо за него? Ако някой слуга зачита и уважава своя господар, той не може да каже една лоша дума за него. Той носи в съзнанието си свещен образ за своя господар. Достатъчно е господарят да махне с пръчицата си, и слугата му е вече пред него. Той се разговаря със слугата си и му заповядва. После пак махне с пръчицата си, и слугата изчезва. Слугата остава пак сам, без господаря си. При такъв случай, когато господарят може всеки момент да се яви на слугата си неочаквано, може ли слугата да говори лошо зад гърба му? Наука е това!

Някой казва: "Как е възможно господарят да разполага с такава пръчица?" – Възможно е това. Тия възможности са достояние на истинския цар, на истинския господар. Махне ли с пръчицата си, слугата му е пред него; махне ли втори път с пръчицата си, слугата изчезва. Печели ли нещо слугата от такъв господар? – Печели. При всяко явяване пред господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нещата. Само по този начин слугата влиза от обикновеното в Божественото съзнание, с помощта на което той разбира защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трябва да свърши и т.н. Всяко живо сжщество, всеки човек съществува по единствената причина, че има вечно, Божествено начало, което поддържа живота. Някой казва: "Докажи съществуването на Вечното Начало, на Първичната Причина." – Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пък могат да се пишат философски трактати по този въпрос. Много философи имат смътни понятия за Бога. Тогава, какво могат да напишат те сами по този тъй дълбок и отвлечен въпрос? Как могат те да осветляват другите хора, когато на самите тях е смътна идеята за Бога? Те казватъ: "Бог е абсолютно, безконечно начало". Обаче, какво означава думата "абсолютно", и те сами не се замислят. Казват за някого: "Този човек е абсолютно безпомощен". Какво значи това? – Човек, който не може да се мръдне от мястото си. За друг някой казват: "Този човек е абсолютно беден". Какво значи това? – Човек, който няма от никъде нищо, който е останал последен бедняк.

Мнозина запитват: "Кое е същественото, кое е важното в света?" Ако е въпрос за съществено, аз по-скоро бих желал да имам един жив хляб, отколкото сто хамбари с жито. Каква е разликата между един жив хляб и сто хамбари, пълни с жито? – Житото от хамбарите ви всеки може да вземе; или пък хлябът, направен от това жито, може да причини някакво разстройство на стомаха ви, или другаде някъде. Обаче, имате ли жив хляб, с който се храните, той винаги ще върви след вас, и никой не ще може да ви го вземе. Помисли ли някой да вземе този хляб, той веднага изчезва. Посегнете ли вие към него, той веднага ви се поддава. Защо? – Защото ви познава. Като ядете такъв хляб, вие усещате хубав, приятен аромат, който излиза от него. Той носи живота. Когато Христос е казал: "Аз съм живият хляб", Той е подразбирал, именно, вътрешния смисъл на тази идея. Казвам: имате ли само един жив хляб, той ви е достатъчен през целия живот. Този хляб има свойството да расте, без да се свършва: вие го ядете, а той все цял си остава. В него се крие една основна идея. Ще кажете: "Как да разберем това, буквално или в преносен смисъл?" – Тази идея може да се разбере и буквално, и в преносен смисъл. Всеки човек, който има живия хляб, т.е. който има абсолютна вяра, никакво съмнение не може да влезе в ума му по отношение на това, дали нещата могат да бъдат, или да не бъдат при известни условия. Това са човешки разсъждения. Когато говорим за силата на живия хляб, за Божественото съзнание, подразбираме, че в това съзнание се крият всички възможности. За човека, който живее в Божественото съзнание, всичко е възможно. Не живее ли той в Божественото съзнание, нещата могат да стават, или да не стават. Когато живият хляб дойде при някой човек, който е болен, тъжен, обезсърчен, достатъчно е само да се зададе, и болестта или обезсърчението веднага изчезва. Няма сила в света, която може да се противопостави на живия хляб. Всичко отрицателно, което среща той по пътя си, превръща го в прах и пепел. Ще кажете: "Може ли хлябът да се движи, да се търкаля по пътя?" Питам: ако човек може да се търкаля, защо хлябът да не се търкаля? Съвременните хора мислят, че когато човек се търкаля, с това уронва своето достойнство. Чудни са хората, когато говорят за запазване на достойнството си, а на всяка крачка го губят.

Разправяше ми един познат следния случай: "Една вечер се приготвих да отида с жена си на бал. Облякохме се официално, за случая: тя в особен бален тоалет, аз пък във фрак. Във време на приготовлението единственото ми детенце си играеше с топка, която се търколи на земята и се скри под кревата. То започна да плаче и да ми казва: "Тате, дай ми топката! Тя отиде под кревата." Аз, макар и облечен с фрак, се наведах под кревата, отдето извадих топката и я подадох на детенцето си. Както виждате, детето заповядва на баща си. Дали той е облечен във фрак, или не, детето казва: "Татко дай ми топката!" И бащата веднага се пъха под кревата, изважда оттам топката и я подава на детето си. Питам: защо прави това бащата? – Защото обича детето си. Каква щеше да бъде любовта на бащата, ако той не беше готов да се пъхне под кревата, да извади топката на детето си? Де щеше да бъде вашата любов, ако и вие не сте готови да направите това нещо за вашето дете? Ако някоя Божествена идея падне под кревата, и вие не се пъхнете под него да я извадите, тъй както сте облечени във фрак, каква е вашата философия, каква е вашата любов? Колцина от вас сте готови да влезете под леглото и оттам да извадите топката на вашето дете? Ще кажете на детето: "Не мога да се търкалям с фрака си под кревата. Наведи се ти, да си вземеш топката." В този случай детето представлява Любовта, а бащата – слугата. Много бащи са слуги, а децата им – господари. Те са свободни от задължения.

И тъй, ще знаете: има бащи на робството, има бащи на свободата; има бащи на Любовта, има бащи на безлюбието; има бащи на разума, има бащи на глупостта. Някой казва: "Аз имам баща." – Колко бащи имаш? – Само един. – Не, не говори така. Ти можеш да имаш всеки ден по един баща. Ако, наистина, имаш само един баща, питам: можеш ли да хвърлиш твоята топка под кревата и да заставиш баща си да се наведе под кревата, да извади топката оттам и да ти я подаде? Ако пък този баща е, наистина, твоят единствен баща, ще се наведе ли той под кревата да извади топката оттам? – Ще се наведе.

Сега, като изнасям тези понятия, вие ще кажете: "Всичко се обърка у нас. Едно време ние имахме представа за Бога, че Той седи някъде високо на трон, а около Него седят множество ангели, които пеят и свирят. Днес тази наша представа за Бога отиде, разруши се", т.е. ако изворът на нашия живот не тръгне напред и образува река, какви ще бъдат нашите идеи? Ако аз, който съм облечен във фрак, не мога да се наведа под кревата, да извадя топката на своето дете, каква е моята любов? Тази постъпка в дадения случай показва каква и колко е нашата любов. Всеки ден човек може да прави маневри в себе си, да се изпитва, каква е неговата любов. Той трябва да си зададе въпроса: готов ли съм заради Великото, заради Любовта да се откажа от всичко, което имам? И след това, като дойде Любовта, готов ли съм заради нея да приема всичко, което тя ми дава? Като дойде Любовта, човек трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, без да казва: "Това-онова нямам"; или, "това не ми трябва, онова не ми трябва". Дойде ли Любовта и ми каже "всичко дай!" – Трябва да съм готов да дам. Каже ли ми: "Вземи всичко това!" – Трябва да съм готов да взема. Когато тя взима всичко, което ми е дала, аз се радвам. Така постъпва всеки, който ви обича. В това седи истинската Любов. Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича. Този, който само дава, без да взима, и той не ви обича. Този, който само взима, без да дава, както и този, който само дава, без да взима, и двамата еднакво не ви обичат. Вие казвате: "Бог постоянно дава". – Да, но Той и взима. Като ти даде едно дете, после ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото. Ти казваш: "Това не е истинска любов, да ми взима детето". Когато Бог взима първото ти дете, с това Той казва: "Първото дете ще изпратиш при мене, а второто ще задържиш за себе си". Разбирайте малко по-другояче въпроса! Какво лошо има в това, че едното ви дете е отишло в невидимия свят? Ако някое дете има две топки и играе с баща си, като му подхвърля едната, а бащата, от своя страна, подхвърля другата топка на детето, и по този начин ги разменят помежду си, какво лошо има в тази размяна на топките? На същото основание става размяна и с децата на някой родители: Бог взима първото дете в невидимия свят, а второто остава във видимия свят. Обаче, според сегашните разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добре е човек да не умира". Казвам: смърт в света не съществува. Само хората на безлюбието умират. Дето има любов, смърт няма. Когато се говори за смърт, подразбира се безлюбие. Под думите "вечна смърт" се разбира вечно търсене на нещо, което не съществува. В момента, когато човек се съедини с Божественото съзнание, за него настава вечен живот, познание и разбиране на дълбокия смисъл на живота. Това е един непреривен процес. Някой казва: "Аз имам особено разбиране за Бога – друго разбиране не ми е нужно. Не, познанието на Великото не е само минал, еднократен процес. Всеки ден човек ще има все по-нови и по-нови познания за Него. Всеки момент ще Го разбирате и познавате, няма само един път да Го познаете и да спрете. Защото във вечността всяка стъпка е нова стъпка към разбирането. Когато направите първата стъпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т.н. Ще кажете: "До кога ще се продължава това нещо?" В това, именно, седи хубавото: всеки ден да имате по една нова стъпка, по едно ново разбиране. Човек трябва да благодари, че всеки ден влиза в нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Същина е създала. Мнозина, като направят първата стъпка в живота си, веднага се спират и казват: "Аз разбрах какво нещо е Тя. Няма какво повече да я разбирам. Еди-кой си философ е казал така и така за Нея". – Така може да говори само човекът на заблужденията, но онзи, който иска сърцето му да не пресъхва, умът му да не загасва и силата му да не отслабва, той трябва да има съвсем друго понятие за Великата същина.

Казвам: сега всички хора трябва да се радват. Защо трябва да се радват? Защото казано е в Писанието: "Бог оттегля старото, и създава всичко ново". Някой казва: "Ако всичко това е вярно, защо Господ трябва да премахне стария свят и да създава нов?" – Защото в Бога всичко се мени, всичко постоянно се обновява. Казано е: "Старото небе и старата земя ще преминат, и ще се създаде ново небе и нова земя". Това значи: всички човешки разбирания и възгледи, всички обиди ще се премахнат и ще дойде новото в света. Новото, със своите хубави, красиви форми, ще замести напълно старото. Какво по-хубаво от това, всички наши стари грехове, разбирания, всички недоразумения да заминат заедно със стария свят? Според старите разбирания, като срещнете някоя сестра или брат, които не обичате, казвате: "Цял дръвник е тоз брат", или "цяла свиня е тази сестра, говорът й – грухтене, а погледът й – по-далеч от нея стой!" – Така е, като не обичаш човека. Обичаш ли го, обаче, ти няма да виждаш неговите недостатъци и ще кажеш: "Колко е приятен този човек! Погледът му е красив, гласът му е като на малко, нежно прасенце". Когато не харесваш погледа или говора на някой човек, то е, защото нито ти го обичаш, нито той те обича. Когато прасето грухти, с това то иска да каже: "Обикни ме ти, за да те обичам и аз". Прасето не може първо да обича. Кой трябва пръв да обича? – Първо силният обича, а после слабият. И в Писанието е казано: "Вие, силните, носете теготите на слабите". Дето и да отиде силният, той ще направи първата стъпка.

Тия са новите схващания за живота. Мнозина, които следват духовния път, сами се спират, замислят се и казват: "Трябва да се осигурим, да си изработим пенсия!" Питам: има ли по-добра пенсия от Любовта в живота? – Няма. Да си пенсионер, значи да придобиеш такова нещо в живота си, което напълно да те осигури. Най-големата пенсия в света е да придобиеш Любовта. Какво правеше Христос през своя живот? – Всяка сутрин Той отиваше първо при Бога, в гората, да се помоли и след това слизаше долу, между хората, на работа. Същото трябва да правите и вие: първо ще отивате горе, при Бога, а после ще слизате долу. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отидете при Него. Някой ще каже: "Аз съм женен човек, имам жена и деца". – Това да не те смущава. Ти ще отидеш при този Източник, ще се забавиш там най-много един час, аз определям това време от пет минути, до един час, ще се помолиш и ще се върнеш при жена си и децата си. –Какво ще каже жена ми? – Жената не трябва да пита, де е мъжът и, какво ли прави сега? Същото нещо трябва да направи и тя, и децата й. Всеки човек трябва да отива на Високото място. Като се върнете от това място, ще доведат при вас една жена-блудница и ще ви запитат: "Как трябва да се постъпи с тази жена?" Христос разреши този въпрос правилно. Той каза: "Всеки, който се счита по- чист от нея, нека пръв хвърли камък върху й!"

Казано е: "Само чистите по сърце ще видят Бога". То значи: "Само чистите по сърце ще видят, ще познаят и ще разберат Любовта". Сега, като ви говоря за Любовта, само чистите по сърце ще ме разберат. Днес под думата "любов, обич" хората разбират изключително даването. Любя ли те, трябва да ти давам. Обичам ли те, трябва да ти давам. Какво трябва да ти давам? – Хляб, пари, дрехи. – Не, даването на тия неща не подразбира любов. Някой казва: "Този човек уж ме обича, пък до сега нито един път не ме е погледнал мило, не ме е помилвал, нито целунал". – Милването, целувките не представляват още Любовта. Те са само прибори за козметически средства, с каквито жените си служат. Често жените употребяват разни кутийки, в които си турят помадите и разни гъбички, с които се пудрят и т.н. Художници са жените! Какво струва художникът без акварели? Когато някоя жена или мъж отиват на бал, те се докарват по всички правила на модата. Мъжът ще се облече във фрак, ще обуе лачени обувки и така ще отиде. Не се докарва само жената. И двамата се докарват. Колкото са важни акварелите, четките и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важен и фрака за модерния съвременен мъж, когато отива на бал. Фракът е един от приборите, необходим за бала. Когато видя някоя жена, напудрена и намазана с разни помади и бои, аз си мисля: "Колко е красива сега тази дама!" Обаче, тя трябва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота. Ако се опита някой да я измие, тя ще каже: "Колко некултурен, груб човек е този господин, отне ми всичката красота, и аз станах грозна"! Казвам: ако в това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и коства това. Да, но не е красота това, което човек може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота. Според съвременния морал вие казвате: "Престъпление, безобразие е мъжът да пипа лицето на жената". Питам: ако това е престъпление, не е ли престъпление да критикуваш брата си, да му приписваш грехове, които той никога не е правил? Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого? Тия постъпки създават форми, образи, от които висшите същества се отвращават. Какво е виновен човекът, за когото говориш непроверени, недоказани неща? Казваш: "Тъй го чувствам в себе си". – Защото не го обичаш. От невидимия свят ти казват: "Обикни този човек, остави Бог да се прояви в тебе". Като го обикнеш, ти ще превърнеш греховете му в добро. Не му казвай греховете, но го обикни. Обикнеш ли го веднъж, той ще почувства, че ти си помогнал за неговото издигане. Лесно е да изтъкнеш греховете на хората, но мъчно е да ги изправиш.

Съвременните хора се нуждаят от чисти, искрени отношения помежду си, които да са проникнати от Божествената Любов. Някой човек задлъжнял много, и веднага длъжниците му го хващат и водят в затвора. Как трябва да постъпите в дадения случай? Кое е по-правилно: да отидете при този човек и да започнете да го съдите, че е голям нехранимайко, дето е задлъжнял толкова много, че бил толкова глупав, или трябва да платите заради него? Най-правилно е да отидете при неговия кредитор и да кажете: "Колко ви дължи моя брат?" – 20,000 английски лири. Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човек, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта. След това давате банкет на този брат и му казвате: "Братко, как се чувстваше досега?" – Този човек, преди да влезе в затвора, ходеше свободен, махаше надясно-наляво ръце, но после, като попадна в затвора, веднага се почувства ограничен, поробен: ръцете и краката му вързани, няма възможност да се движи свободно. Той се поусмихва малко и казва: "Втори път няма да правя така". Тъй е. Всеки човек, който веднъж е ял попарата на дявола, втори път не влиза в неговата мрежа. Същото се отнася и за Божественото. Когато човек веднъж опита Божественото, той никога не може да Го забрави. Той има постоянен стремеж към Него.

Сега вие ще кажете, че не ме разбирате. За изяснение на мисълта ще приведа един пример. Разхождам се един ден из полянката на Изгрева. В това време покрай мен минава една сестра, която носи в кошница две малки котенца – едното сиво, другото черно. Изведнъж черното котенце скача от кошницата и хуква към гората. Сестрата се опитва да го хване. Приближава се към него, извиква го, но то бяга. Тя не може да го улови. Тогава аз се приближих към котенцето, започнах да му говоря на негов език и го хванах. След това го турих в кошницата при сивото котенце, което погладих малко отгоре и им казах: ще кротувате тук и ще останете на това място, дето ви занесат. Надвечер седа сам в стаята си. По едно време гледам – пред мене седи едно сиво котенце. Казвам му: добре дошло! Взимам малко хляб, намазвам го отгоре с масло и му го давам. То си хапва добре и се пооблизва доволно. Аз не знаех даже чие е това сиво котенце. След малко виждам същата сестра тръгнала да търси сивото котенце. Като ме видя, тя каза: "Сега пък сивото котенце се е изгубило". Поглеждам котенцето, което влезе в стаята ми, то се указа същото онова, което през деня погалих по гърба.

Питам: как и защо дойде това котенце при мене? – То дойде само за това, защото с помилването между мене и него се създаде връзка. Котенцето казва: "Аз ще намеря този човек, който ме помилва." И наистина, то ме намери. След това, то започна да влиза често в стаята ми. Казвам: ако това котенце можа да намери пътя до лицето, което го е помилвало веднъж, колко повече хората могат да намерят пътя, който ги води към Бога. Следователно, има една мощна сила в света, която посочва пътя на хората. Тази мощна сила е Божественото начало в човека. Когато То дойде в нас, ние ставаме мощни, виждаме ясно нещата и лесно си намираме пътя. Съвременните хора казват: "За нас още е непонятна идеята за Божественото". Не, тази идея е най-понятната, най-определената идея в света, но разбиранията на хората за Бога са съвсем други. Старите разбирания трябва да се напуснат, за да дойде човек до положение да вижда Божественото във всички хора. Като погледна кой и да е човек, аз си го представям в съзнанието като плодна градина, насадена с най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени със зрели, сладки плодове. Между тези дръвчета виждам едно светло същество да се разхожда, обиколено с животни, както едно време Адам и Ева се разхождали из райската градина. Дето мине това светло същество, всички му отварят път. Това същество, именно, е Божественото начало у хората.

Някой казва: "Как се познават проявите на Божественото у човека?" Когато хората разсъждават върху някой въпрос, Божествената мисъл постоянно се движи около тях, и след дълги разисквания по въпроса, те или я възприемат, или я отблъскват. Ако човек отблъсне Божествената мисъл, след това изпитва една тяжест, едно забъркване в себе си и казва: "Дойде ми една светла, възвишена идея, но си замина". Като се намери в това положение, той започва да се моли, апелира към Бога за помощ, докато Божествената мисъл отново го посети. Той казва: "Дойде ми друга нова идея". Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в човека и после пак си заминава. Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичките работи на хората. След това Той продължава работата си във вселената. Значи, Бог посвещава само една минута за цялото човечество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъчно време за всички. Като мине Бог покрай някой човек, който не разбира Божественото, Той разтяга времето, докато този човек Го разбере. Между Божественото и човешкото трябва да съществува постоянна връзка. Докосне ли се веднъж Божественото до човека, погали ли го веднъж само, тази връзка трябва завинаги да остане постоянна и неразривна. Ако едно котенце можа да ме намери в моята стая, не можете ли вие по същия начин да намерите Бога? Всеки ден Той минава покрай вас, а вие не отивате при Него, отношенията ви не са правилни. Търсите ли Го всеки ден, в това седи смисълът на живота, в това седи Мъдростта.

Ще кажете: "Дотегна ни да живеем на земята, дето нищо не научихме." Искате ли да осмислите живота си на земята, пожелавайте всеки ден да отивате при Великото, поне за една минута. Отидете ли при Него, и То ще дойде при вас. Радвайте се, че Бог живее и на земята. Щом сте свързани с Първичната Причина, земята е рай; щом не сте с Нея, земята е ад. Щом сте на небето с Великото, вие живеете в блаженство; щом сте на небето без Него, вие сте в пустиня. Без Великото небето представлява безконечно пространство, пусто, лишено от живот. Като поседите там известно време, ще кажете: "Не струва да се живее на небето." Животът на земята е живот на вечни промени. Щастлив ли си, Бог е в тебе. Блажен ли си, ти си на небето. Или, с други думи казано: щастлив ли си, Бог е на земята при тебе; блажен ли си, ти си на небето при Бога. Значи, Бог всеки ден ни посещава, да види как работим. Щом е така, ние трябва да се радваме, че сме изпра-тени на земята да работим, и Бог ни посещава. Когато си замине Той от земята, ние пак трябва да се радваме, че като дойде втори път, ще ни намери на работа. Бог работи, и ние трябва да работим!

Казвам: такива трябва да бъдат новите схващания за живота. Всички трябва да работят постоянно, сърцата им да са пълни с любов и всякога да чувстват Божественото в себе си. Някои казват: "Дотегна ми животът на земята, искаме вече да заминем за онзи свят". Човек може да отива по десет пъти на ден на небето и пак да се връща на земята. Пожелае ли да остане на небето, този човек не разбира живота. Пожелае ли някой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота. Небесният живот е разбран само тогава, когато слизаш на земята и отново се връщаш на небето; земният живот също е разбран само тогава, когато се качваш на небето и отново се връщаш на земята. Всеки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човек без стремеж. Мнозина казват: "Защо трябва да живеем на земята, дето има само страдания и мъчнотии?" Що е страданието? – Страдание има само там, дето е станало прекъсване между човешкото и Божественото съзнание. Радост има там, дето връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена. Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбим. Тогава ние отиваме на телефона и казваме: "Господи, прости ни, че като дойде последния път не Те видяхме, понеже бяхме заети със свои работи". Живот вечен е да видиш и познаеш Единнаго, Истиннаго Бога. А това, да четете разни фило-софски трактати, да разисквате върху живота на ангелите, без да живеете като тях, туй са залъгалки, забавления в света. Всичко, което сега ви говоря, е реалност. Аз говоря това, което зная положително, което съм опитал, което съм преживял. Не е въпрос за умувания, а за реални, положителни неща, които почиват на опит.

Сега ще ви представя още една форма, още един образ за Любовта. Срещат се двама приятели, които се обичат. Единият казва на другия: "Аз те обичам много. Без тебе не мога да живея. Ти си за мене божество." Не се минават 5-6 деня, тия приятели тръгват на път и след известно време изпадат в една пустиня, дето няма капка вода, да задоволят жаждата си. Те вървят уморени, измъчени, със засъхнали гърла и за нищо друго не мислят, освен за вода. Този, който говореше на приятеля си за любов, престава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, от което и двамата се нуждаят – вода няма. В този случай неговите думи за Любов нямат смисъл. Казвам: този, който истински ви обича, той няма да ви говори за любов, но ще ви хване за ръка, ще ви заведе при полите на планината, дето цветя цъвтят, като в рай, дето чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий от водата на този чист планински извор, измий лицето си, освежи главата си и благодари за благата, които ти са дадени". Вашият приятел се измива, освежава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този извор". Сега вече вие можете да му говорите за Любовта. Докато сте в пустинята, със засъхнали от жажда гърла, не се говори за Любов. Да заведеш своя приятел при извора да се напие с вода и да се освежи, това е Любовта. Заведи своя приятел при Великия извор на живота – при Вечното Начало – седни ти от едната Му страна, приятелят ти от другата Му страна, пийте и двамата. Само тогава ти ще можеш да се радваш на приятеля си, и той на тебе. Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радваш. Това изисква новият живот. Тази нова идея за извора трябва да седи в ума ви, постоянно да блика от извора вода. А тъй, както е било до сега, да говориш само на приятеля си, че го обичаш много, че безсънни нощи прекарваш за него и т.н., това не е любов. Това са празни думи, без форма, съдържание и смисъл, за които Павел е казал: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка." Не, заведи приятеля си при Извора. Не си ти, който можеш да говориш за любовта – Изворът ще говори.

Някой казва: "Ти виждал ли си Господа"? – Всеки ден Го виждам най-малко по един път на ден, а някога и повече пъти. Ще извините, но аз не виждам Бога такъв, какъвто философите Го описват, нито такъв, какъвто богословите Го познават. Когато видя Бога, целия ден съм радостен. Не Го ли видя, скърбен съм. Ще кажете: "Да говори човек така, това е голямо заблуждение". Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждам Бога, аз мога всичко да направя. Не Го ли виждам, нищо не мога да направя. Това е една идея, която всички хора трябва еднакво да схващат. Има известни идеи и неща в живота, които са еднакви за всички хора, и без които те не могатъ да живеят. Например, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи същества; въздухът също така е необходим за всички живи същества. Когато хората имат вода, въздух и хляб, техният живот на земята е осигурен. Тези три елемента са реални и необходими за тях. Нямат ли ги, те умират. По същия начин идеята за Великото, за Красивото в света е насъщна храна за всички хора. Не сте ли свързани с Него, вие не можете и да Го виждате; щом не Го виждате, вие непременно ще страдате. Веднъж вие живеете, този живот ви е даден от Великия Принцип. Затова, именно, всяка сутрин, като ставате, трябва да възстановявате връзката между човешкото и Божественото съзнание и да благодарите, че живеете. Постъпвате ли така, вие всеки ден ще се подмладявате, докато станете като малки деца. Казано е: "Ако не станете като малки деца, няма да влезете в Царството Божие". Небето не се нуждае от възрастни хора, а още повече от стари. Никъде в Писанието не е казано: "блажени старите".

Стар човек подразбира вързан човек, а млад човек – развързан. Когато старият човек се стреми към младия, той постоянно се развива и подмладява – той става умен. Когато младият човек се стреми към стария, той става силен. Стане ли човек силен, след известно време той трябва да направи обратно движение; не направи ли това, той ще отслабне. И когато старият човек трябва да стане умен, разбираме пак обратно движение. Силният трябва да върви от старост към младост, за да стане умен; умният пък трябва да върви от младост към старост, за да стане силен. Това са особени тълкувания на живота. Ако човек не може да влезе от Любовта в закона на Мъдростта, и ако от Мъдростта не може да влезе в закона на Любовта, той ще се намери в крайно противоречие, в едно вътрешно неразбиране на живота.

В тия идеи, които сега ви изнасям, вие трябва да вярвате, като децата. Някой ще кажат: "Тези работи не ни интересуват, кажете ни по-добре някоя философия". Ако е въпрос за философии, светът е пълен с философии, с философски трактати, но те са залъгалки за човечеството. Повечето философски трактати са написани на един странен, непонятен за всички хора език. Някой философ говори за вечното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така също и за него. Много философи казват, че всяка идея, която се изнася пред човечеството, трябва да бъде разбрана и ясна. Да бъде разбрана, това значи да се направи първата стъпка към нея. Щом се направи първата стъпка, тя става вече ясна, т.е. тя е вече опитана и проверена. Всяко нещо, което е разбрано, може да се опита. Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано. Затова ние често казваме: "Разбрано ми е вече". Яснотата зависи от опита. Някой казва: "Любовта ми е ясна." Значи, ти си я опитал. Първо си я разбрал и си направил първата стъпка към нея. След това тя ти става ясна, защото имаш опитност от нея.

Питам: какво разбирате под думата "абсолютно"? Казва се "абсолютна любов". Това значи любов без дефекти. Кажете ли, например, "абсолютно невежество", това подразбира човешки работи, в които няма абсолютно никаква светлина. Знаете ли каква тъмнина е тази? Някой казва: "Аз трябва да обичам абсолютното". Това значи: така да обичам, че каквото и да стане, каквото и да ми направят, в никой случай да не съдя. Така да обичам, че да съм готов всичко да направя. Това е най-ясната идея за мене. Един запитва своя приятел: "Ти абсолютно ли ме обичаш?" – Не съм дошъл още до там. Често ние употребяваме думата "съвършено" вместо "абсолютно", обаче тези две думи нямат еднакво значение. Първата буква "с" на думата съвършенство означава закон на промени. Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени. И така е в действителност. Съвършеният човек не седи на едно и също място. Думата "абсолютно" означава бременност. "Абсолютен" означава човек бременен с една Божествена идея. Съвършеният човек е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива. В този смисъл, мнозина казват: "Кога ще се стигне краят на живота? Докога човек ще расте и ще се развива?" – Не знаем. Ние не можем да кажем, какъв ще бъде краят на живота след хиляди или милиони години. Някои казват, че когато и да е ние ще станем подобни на Бога. – Ами после? – Няма да има нужда вече да растем и да се развиваме. – Ако е така, че съвършеният, абсолютният няма нужда да се развива, питам: Бог, Който е съвършен и абсолютен в своите прояви, защо постоянно създава светове? Каква нужда има той от тях? Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи. Невъзможно е за Него да бъде празен! Той постоянно твори. Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество. Ако Бог, според схващанията на съвременните хора, би спрял само за минута своето творчество, и всичкият прогрес на Битието би спрял. Всичко ще стане обикновено, докато най-после се обезсмисли напълно. Веднъж поставени пред творческия процес на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттам, като се ползваме от благоприятните условия за нашето растене и развитие. Само по този начин ние можем постоянно да чувстваме присъствието Му.

Съвременните хора искат да бъдат силни, богати и щастливи. Право е това искане, но то не може да се постигне при старите разбирания на живота. При новите схващания и разбирания това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсякъде чувствате присъствието на Божественото в себе си. Понякога се чувствате, като че сте сами, оставени на произвола на съдбата. Това да не ви обезсърчава. То е илюзия на вашето обикновено съзнание. Божественото присъства навсякъде, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си с Него. Бог всякога ви вижда и следи за вас, но понеже сте долу някъде, в гъстата материя, вие не може да Го видите. Заблуждение е да казвате, че Бог не е между вас. Пазете се да не подхранвате това заблуждение в себе си. Някой казва: "Аз съм изоставен от всичко велико и добро в света." – Ако действително сте изоставени, от вас помен нямаше да остане досега. Христос казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е призовал." Господ призовава всички, но всички не се отзовават. Които са се отзовали от Неговия зов, те са близо до Него. Когато някой казва, че не е призован, то е защото той сам се е отдалечил толкова много от Бога, че не чува гласа Му. Не се плашете! Отивайте всеки ден при Бога и отново се връщайте на земята да работите.

И тъй, каквато опитност и да имате, издържайте страданията, които Ви дохождат. Изпаднете ли в някое тежко състояние, в голямо отчаяние, направете връзка с Божественото съзнание. Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне. В Писанието е казано: "Призовете ме в ден скърбен! Търсете ме, докато съм близо до Вас." Търсете ме докато съм близо! Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизат много хора, всички тия хора ме отдалечават от Него и ме спъват в моя път. Те пречат на прямата ми връзка с Божественото. Между Бога и нашата душа не трябва да има никаква друга връзка! Пространството между Бога и нашата душа трябва да бъде абсолютно свободно! Хората могат да ви залъгват, да ви разправят, че не е вярно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трябва да има нито едно същество, колкото малко и да е то, защото непременно ще ви препятства. Често вие напущате някои Божествени идеи, отказвате се от тях, но страдате, чувствате се нащастни, изоставени в живота. Някой, например, много обича баща си, като мисли, че от баща си може да получи любовта, която е необходима за душата му. Други пък обичат много майка си, някои свои приятели и ги поставят между Бога и себе си, но после се чувстват нещастни. Казвам: никой никому не може да даде Любовта, която е необходима за душата му.

"Да любим ближния си, като себе си!" – е казано в Писанието. Питам: кой човек, като е любил ближния си толкова много, че го е поставил между Бога и своята душа, е станал щастлив? Казвам: срещнеш ли ближния си всред пътя, болен и изоставен от всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледат и хранят, докато напълно оздравее. След това си продължавай работата. Така направи добрият самарянин със своя ближен. Ако го срещнеш втори път, ти не трябва да слизаш от магарето си. Ти ще възседнеш магарето си, той ще върви пеш и ще му кажеш: "Първият път те качих на магарето си, защото беше болен, но ти вече си здрав и можеш да ходиш подир магарето. Сега ще те опитам, да се уверя, че наистина си здрав. Ако не можеш да вървиш, това показва, че още си болен. Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя в гостилницата, докато оздравееш. Какво означава да ходиш подир магарето? – Това подразбира да направиш опит, от който да се увериш, че си здрав. Ако някой човек не може да издържи страданията, които му се дават, това показва, че той е болен. Болен ли е, заведи го при гостилничаря. Издържа ли страданията, той е здрав човек – остави го да върви подир магарето. Магарето представлява низшия човешки интелект; то представлява още упоритост – качество на човешкия ум. Когато някой упорит човек намисли нещо, той веднага го изпълнява. Някой баща иска да направи сина си музикант и го изпраща в странство да следва музика, обаче синът иска да стане актьор. Получава той парите на баща си, но учи актьорство, не го интересува музиката. Това е резултат на упорития характер на сина. Казвам: кой за каквото е роден, такъв да стане, а като оздравее, да върви подир магарето. Не върви ли подир магарето, той е болен. Когато човек залови само една професия или един занаят в живота си и не може по никой начин да го смени с друг, той е болен; когато някой човек състави мнение за себе си, че е светия и с това иска да се наложи на хората, всички да го признаят за такъв, той е болен човек. Ще кажете: "Не е ли възможно този човек да е светия?" – Възможно е, но нека другите хора да го признаят за такъв, а не само той да им се налага. По естество някой човек е добър, той може да стане подобен на Бога – от него зависи това. В момента, когато прекъсне връзката си с Великото Начало, той става грешен човек; в момента, когато се свърже с това Начало, той става добър човек. В това отношение грехът представлява прекъсване на връзката с Божественото съзнание: доброто представлява възстановяване на тази връзка. Някой казва: "Аз съм грешен човек". Казвам: свържи се с доброто в света, и грехът ти веднага ще изчезне.

Казвате: "Как да си представим Любовта?". Аз ще ви дам една картина, да имате ясна представа за Любовта и за това, което тя върши. Любовта е красива мома, облечена със светли, хубави дрехи, препасана със златен пояс, и дето мине, все добро прави. Тя среща на пътя си един човек, цял изцапан, потънал в прах и пепел, от главата до краката, и веднага се спира пред него. Тя не го прегръща, нито милва, но го завежда при някоя чиста и дълбока река и там го потапя: измива добре ръцете, краката и главата му – цял го измива. После го изважда от водата и го преглежда. Види ли, че тук-там по него има още прах, тя отново го потапя във водата. Като го потопи така няколко пъти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда от водата, поизтрива го малко и го облича в чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори път, пак ще си поиграем." Той се уплашва от нейните думи, защото отнова ще дойде прозата в живота. Обаче, явленията в живота не се повтарят. Когато Любовта дойде втори път, тя среща този човек вече хубаво облечен и чист. Сега тя го завежда в една от своите градини и му откъсва един плод, втори, трети, докато го задоволи. Той й благодари и се разделя с нея. Когато го срещне трети път, пак така чист и добре облечен, тя го завежда на училище, да учи, дето му дава една, втора, трета книга – каквито той пожелае. Голямо изобилие и разнообразие има в Любовта!

Казано е: "Неизследими са Божиите пътища". Павел казва: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят". Днес всички хора могат да имат тази опитност. Не трябва да бъдете фанатици във вашите вярвания и убеждения, но да имате нещо определено в ума си. Бъдете мощни и силни, но с вътрешно смирение, като деца. Дойде някой при вас и ви казва: "Ти нищо не разбираш от философия." – Да, прав си, нищо не разбирам. Сега аз не се занимавам с философия, но уча друг важен въпрос – как да живея правилно. Като се науча, как трябва да живея правилно и ми остане свободно време, ще го употребя за изучаване всички съвременни философски учения. Когато придобия нужната светлина за живота, от гледището на тази светлина ще изучавам всички философии и ще ги разбирам правилно. Обаче, ако ги изучавам днес, при тази малка светлина, която имам, те по-скоро ще ме спънат, отколкото да ми бъдат полезни.

"И отиде Христос в Елеонската гора да се помоли". И вие, като сте скърбни, качвайте се на Елеонската гора да се молите. За в бъдеще, когато срещна някой от вас наскърбен, няма да го питам, как е, защо е скърбен, но ще му кажа: днес ти предстои да направиш един възел – вържи го. Колкото мъчно е да направиш един възел, толкова мъчно е да се освободиш от скърбта си. Направи един възел! То значи: дръж връзката си с Истината! Когато някоя сестра плете нещо, от време на време конецът й се къса, тя трябва да прави възли, да го завързва. Това я прави скърбна. Срещам друга сестра радостна, весела. Поглеждам работата й, конецът навсякъде здрав, няма възли. Казвам: сестра, ти си плела добре, нишката на работата ти е съвсем здрава. Когато видя някоя работа с много възли, казвам на тази сестра да започне нова работа, която да няма възли. И с възли е добре, но без възли още по-добре. Някой казва: "Съсипа се душата ми от скърб." – Не говорете така. Работете усърдно, но гледайте конецът ви да бъде без възли. Не е все едно, дали ще работиш с възли, или без възли. Да работиш без възли, значи, да имаш непреривна връзка с Любовта, постоянно да чувствуваш Нейното присъствие. Всеки човек е изпратен с известна мисия на земята, да свърши една благородна работа. Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързан с Любовта, с Божественото и когато се намира под Неговото ръководство. Ние можем да бъдем силни, мощни само, когато сме свързани с Великото Начало. В това седи тайната на живота. Искаме ли да бъдем тихи и спокойни при всички бури и страдания, трябва да сме в непреривна връзка с Него. Само по този начин можем да бъдем весели и радостни. Тогава този Велик принцип ще изпрати върху нас Любовта си. Имаме ли Божията Любов, всички хора ще ни приемат добре, защото знаят, че им носим нещо от Господа.

И тъй, сега ви поздравлявам по новия начин: "Без възли, сестри! Без възли, братя!" То значи: да ходиш без тъмнина в светлината! Стремете се всички да носите в себе си непреривно тази светлина. Тази е една от великите идеи. Като знаете това, изправяйте погрешките си. В какво седят вашите погрешки? – В скъсаните конци. Затова, колкото скъсани конци имате, свържете ги, направете възли. Ако сте спънали някой човек в пътя му, идете при него, извинете му се и изправете погрешката си. Направете това в душата си, с дълбоко съзнание за вашата грешка. Ако не можете да направите това от любов към вашия Учител, де е тогава вашата Любов? Ако заради вашия възлюблен не можете да се молите един за друг, де е вашата любов? Да се молиш, значи да изправяш погрешките си. Да се молиш за някого, значи да му помогнеш да се свърже той с Божественото съзнание. Писанието казва: "Молете се един за друг!" Наша длъжност е да се молим един за друг. Така правят и от невидимия свят за вас. Знаете ли, какво би станало, ако небето не се молеше за вас.

Казвам: вашият добър живот, вашата интелигентност се дължат на тия възвишени същества от невидимия свят, които ви обичат. Ако Бог, ангелите, светиите и всички добри хора не мислят за вас, знаете ли, какво щеше да стане с вас? Вашият живот е резултат на съвкупна деятелност, каквато вие не можете да си представите. Вашият живот се развива правилно, благодарение на това, че Великата Същина мисли за вас. Паднал си, обезсърчил си се, Тя казва: "Стани, напред върви!" Затова, именно, непрестанно се молете! Така се молете, че светът да не вижда и да не знае, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна, а всяко чувство – силно и мощно. Дойдете ли до някое чувство, което се колебае, или до някоя мрачна мисъл, веднага направете връзка с Божественото съзнание. Срещнете ли някой неприятен за вас човек, направете връзка! За повдигането и на този човек работят хиляди разумни същества. Трябва ли да казвате за този човек, че от него нищо няма да излезе, само за това, защото го мразите? Когато правя бележки някому, с това аз искам да му кажа следното: "Слушай, ти не постъпваш добре. Знаеш ли, че хиляди разумни същества работят за тебе, а ти разпиляваш готовото? Ти още живееш на чужд гръб, нищо свое не си изработил. Време е вече да започнеш ти сам да работиш и да изнесеш нещо от своето. Трябва да съзнаеш вече това, което другите са направили за тебе и да им благодариш". – Ами дали Висшето, Великото в света ще приеме моята молитва? – Не се съмнявай, моли се. Ако така мислеха съществата от невидимия свят, те не биха се молили нито за тебе, нито за другите. Някой казва: "Аз се моля". – Не, това е криво разбиране. Не сме ние, които се молим. Павел казва: "Ние не знаем как трябва да се молим. Духът в нас се възвишава. Той е множество, в Него всички се молят, помагат, работят". По същия начин и вие се молете за всеки, когото не обичате, или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се подигне духа на този човек.

Някои казват: "И духовните хора са като светските." – Не е така. – Но и в света има чисти и святи хора. – Да, светските хора са диаманти, а духовните – семенца. Обаче, посееш ли диаманта, той не изниква; посееш ли семенцето, то изниква. Диамантът несят струва много нещо, а посят – нищо не струва; семенцето несято нищо не струва, посято – милиони струва. Един грам радий струва около 8-10 милиона лева. Сила е това! Мощното, силното се крие в живота. Ако един грам радий струва толкова много, питам тогава: колко ще струва вашият живот? За това малкото, което имате в живота си, и цялата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите. То е мощното в човека. Трябва ли след всичко това да казвате, че не искате този живот, че не сте доволни от него? Ако бихте продали цялата земя, с всичките й жители, пак не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа във вашия живот. Мощно нещо е човекът! Той струва повече от цялата земя. Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за вас, има кой да се моли за вас. Като дойде Учителят при вас, после вие ще отидете при Него. Тия са новите схващания, които трябва да станат за вас плът и кръв. Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото в себе си, като запалена свещ! Щом имате тази запалена свещ, трябва ли да ви се доказва, че свещта гори? Когато свещта гори, и аз, който искам да ти доказвам, че тя гори, и ти, който носиш тази запалена свещ, ще можем да четем на нейната светлина. Не можеш ли да четеш, това показва, че свещта не гори. Обичаме ли Първоизточника на Живота – Истината – светлината е при нас; не Я ли обичаме, светлината не е при нас. Щом ние сме скърбни, Истината не е при нас; щом сме радостни, Истината е при нас. Дали Я виждаме, или не, то е друг въпрос. Всяка радост, всяко благословение иде от Великото Начало на Живота.

"Ти целувание ми не даде; а тя, откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете ми".

Сега ще ви дам следното правило. Този човек трябва да целува, който седи на по-низко стъпало в своето развитие. Грешницата жена целуваше краката на Христа, мажеше ги с миро и изтриваше ги с космите на главата си. Фарисеят, който Го беше призовал у дома си, виждаше това нещо и се запитваше: "Как позволява Христос на тази жена да целува краката Му? Ако Той беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него". Христос отговори: "Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми и с косите си ги изтри." Значи, низшето ще целува, а висшето ще благославя. Двама души едновременно не могат да целуват. Когато единият целува, другият ще благославя. Това е правилното положение на нещата. Целува този, който има Любовта, а благославя този, който има благостта. Когато Любовта дойде в тебе, тя ще те научи да целуваш краката на съвършения човек. Да целуваш краката на грешния, това не е никаква философия. Когато дойде Мъдростта, тя ще те научи да благославяш. Кого ще благославяш? – Децата на съвършените. Благославя се само праведният човек. Праведен ли си, Господ ще те благослави. Някой казва: "Ти трябва да ме целунеш". – Мога да те целуна, но когато станеш съвършен. – Трябва да ме благословиш! – Ще те благословя, когато целунеш краката на съвършения. Вие трябва да разберете, какво нещо е целувката в нейната първична чистота. Когато чистият целува, той носи благословение. Тия са новите схващания, които трябва да имате.

И тъй, аз желая всички да бъдете млади: млади в Любовта, стари в Мъдростта; свободни в Любовта, вързани в Мъдростта. Павел беше вързан с вериги, но в проявите на Любовта той беше свободен, понеже отиваше да проповядва. Това значи: когато сърцето е свободно, умът трябва да бъде вързан; когато умът е свободен, сърцето трябва да бъде вързано. Когато корабът спре на пристанището, все трябва да има една котва, за която да се закрепи. Същото се отнася и за човека. Всеки човек трябва да има една котва, която да го държи вързан за почвата. Той трябва да има една идея, за която да бъде свързан: или с ума си, или със сърцето си. Когато умът му се развърже, сърцето му трябва да се свърже; когато сърцето му се развърже, умът му трябва да се свърже. Дали умът или сърцето ще бъде свързано, безразлично е, но човек трябва да има непреривна връзка с Вечната Светлина на живота. Прекъсне ли тази връзка, мрак и тъмнина настава в съзнанието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване.

Някои питат: "Как можем да се освободим от отчаянието, от безнадеждието?". За да се освободите от тях, ще ви дам следната рецепта: надеждата лекува отчаянието; вярата лекува без-надеждието; Любовта лекува безверието. С други думи казано: Любовта крепи Вярата; Вярата крепи Надеждата, а Надеждата крепи Живота. Имаш ли надежда, крепиш живота си; имаш ли вяра, крепиш надеждата си; имаш ли Любов, крепишъ вярата си. Тази е вътрешната връзка на живота. Обаче, всички тия добродетели трябва взаимно да се подкрепват.

Сега аз ще ви говоря неща постижими още днес, а не в далечното бъдеще. Този ден подразбира от изгрев до залез на слънцето. Това слънце е свидетел на моите думи. Щом изгрее слънцето, то носи своите блага. Щом залезе слънцето, вие изпадате в противоречие; изгрее ли отново, то пак започва да ви говори за същите блага.

Казвам: за да се уверите, че това, което ви говоря, е постижимо, вие може да направите опит. Христос казва: "Първо вие ще възридаете, ще заплачете, ще стане прекъсване на връзката с Божественото Начало, но после пак ще ви видя, и вие ще се зарадвате, и радостта ви никой няма да отнеме." Божията Любов носи тази радост. Когато Божественото се прояви в човека, всички скърби престават.

Днес аз желая да престанат скърбите ви! Как? – Като живеете без възли. Този ден може да наречем ден без възли. От изгрев до залез на слънцето да няма нито един възел. Възелът показва, че конецът е скъсан някъде. Няма по-хубав ден от този, когато нишката на живота върви без прекъсване. Това значи да живееш с радост, в сила и мощ. Който търси възли, да отиде в света. Който се стреми към чист живот, възли да не прави.

Днес младите ученици ще разискват върху темата "Слънцето." Слънцето е виновно за всичко: за заразата в света, за крушенията, за знанието, за сиромашията и за богатството, за болестите, за здравето и т.н. Който разбира слънцето, ще види, че в него се крият всички блага и благословения. Който не разбира слънцето, ще се ползва от неговата светлина, да намери онзи, който има да му дава и ще го даде под съд. Залезе ли слънцето, настане ли нощ, той не може да намери своя длъжник. Слънцето, значи, носи страдание, нещастие за този, който има да дава.

Новото учение, обаче, казва: "Когато слънцето изгрее, търси този, на когото имаш да даваш. Изплати дълговете си и започни нов живот – без възли, без прекъсване връзката между човешкото и Божественото съзнание."

Сега и на вас желая този ден да продължава непрекъснато – ден без възли!

Беседа, държана от Учителя, на 7 юли, 1929 г., София - Изгрев.

Ден без възли

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, любов, има, всички, бог, аз, живот, казва, божествен, дойде, стъпка, съзнание, всичко, хора, ден ,

Младежки събори , София, 7 Юли 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


(Прочете се Ев. от Йоанна, гл. 8, ст. 1-10)

В Божествения свят съществува един закон: тоза, което изведнъж не може да се разбере, остава неразбрано за всякога. Изведнъж трябва да се разбере. Онзи; който не разбира, не може да приложи едно учение. Разбирането не значи приложение, но който не вземе първата стъпка, нито една друга стъпка не може да вземе. Който може да направи първата стъпка, може и втората, третата и т. н. Първата стъпка е първоначалният подтик, събуждане, импулс. Разбирането е събуждане на съзнанието. При разбирането ще вземем една стъпка и от тази стъпка се решава цялата насока на живота. Втората стъпка е приложението. Първо разбиране, после приложение.

При това разбиране съществува едно заблуждение. Първото заблуждение в света е: „Да видим!" Да видим, това не значи че си разрешил един въпрос. Да видиш хляба, не значи, че си се наял. Виждането спъва човека. Виждането кога трябва да се яви? Трябва да вижда само онзи, който люби. Който не люби, всякога трябва да остане сляп. Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога. Без любов няма виждане в света. Следователно когато кажеш: „Аз искам да видя", трябва да свързвате това с любовта. Имате ли любовта, тогаз имате виждане. Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога."А пък при чистотата има любов.

Щом не си разбрал - не си взел първата стъпка. Необходими са тези правилни схващания, защото човек, който няма правилни възгледи за живота, нищо не може да постигне: можеш да работиш, но всичко това ще е безполезно. Да трошиш камъни цял един живот, това не е наука. Да чоплиш книга цял един живот, това не е наука.

Наука е само това, в което има постижение - познаване на първичната същина, на точен език казано: познаване на Божествената любов, която се проявява. Мнозина от вас искате да опитате любовта във всичката нейна пълнота. Знаете ли какво нещо е пълнотата на любовта? Любовта не се мери с оканици. Любовта и в своите малки, микроскопични прояви; и в своите велики прояви по сила е една и съща. Зад една капка любов седи толкоз сила, колкото седи зад цяло едно море от любов.

Силата седи в схващането. То е контакт, непреривен контакт на любовта. Не мислете, че любовта седи само в един момент. То е непреривно съединение, понеже когато ти любиш, през твоето сърце ще мине любовта на цялото битие: ще мине любовта на растенията, и на камъчетата, и на животните, и на светлината и пр.

Вие казвате: „Това е котка, това е свиня.'" Но когато обикнеш една свиня, тя престава да е свиня. Като обикнеш едно същество, то добива друг смисъл за тебе. Ще видиш истинския му смисъл: ще видиш нещата в тяхната първична форма, в която те са създадени.

Когато говорим за Божествения живот, позразбираме, че всички схващания трябва съвсем да се преобразят. Като видиш прасето, да ти е приятно. То сега рови, понеже не го обичаш. Като знае прасето, че го обичаш, то никога няма да рови в градината ти, ще дойде при тебе.

Вие очаквате да дойде Господ да се прояви и да го видите. Хубаво, ако дойде Господ на земята и вие не можете да възприемете любовта му, какво ще разберете?

Казваш: „Светиите какво направиха, като живяха така?" Представете си една река. Изворът й е в планината. Ако не беше този извор, какво струва реката? Светиите - това са изворите, а светът - това са реките.

Човек в сегашното си проявление има обикновено съзнание. То носи всички противоречия в себе си: радости и скърби и пр. Ако това обикновено съзнание на човека не се свърже с Божественото съзнание, то целият му живот ще бъде вечно разочарование и нищо не може да постигне. Двете, като се съединят в едно, стават мощна сила; тогаз няма желание възвишено, хубаво, което човек да не постигне. В момента когато направиш тази връзка, ще постигнеш каквото искаш.

Знаете ли какво е живият хляб? Когато имате жив хляб, никой не може да го вземе. Той вас познава. И като го ядете, той има най-хубавият аромат. На тебе е достатъчно за цял живот един самун. И като ядете този самун, той ще бъде през целия ви живот цял, и расте постоянно. Всичко може щом има връзка между обикновеното и божественото съзнание. Болестта, като види живия хляб, си отива. Всички болести, всички тъги и скърби на прах и пепел стават. Няма сила, която да може да противостои на живия хляб.

Ти ще кажеш: „Нашите понятия се обърнаха". Ако вашите идеи не се разрушат, т.е. ако изворът не тръгне, няма да се образува река.

Готов ли съм за Бога да се отрека моментално от всичко, всичко, каквото имам да напущам, и като дойде любовта, всичко да взема? И като го искат, пак се радвам и го давам. Като ми го дават, радвам се и като го давам, пак се радвам.

Умират само хората на безлюбието. Дето има любов, не умират. Смърт има там, дето няма любовта. Това е обикновеното съзнание. В момента когато се съединиш с божественото съзнание, настава вечният живот, настава и познанието, и разбирането. То е един непрекъснат процес.

Ти казваш: „Аз имам разбиране на Бога. Не ми трябва повече." Не, ти Бога всеки ден ще го разбираш. Защото във вечността всяка една стъпка е нова стъпка. То е хубавото. При всяка твоя нова стъпка имаш една нова фаза в разбирането на Бога. Ти се спираш и казваш: „Аз вече разбрах: еди-кой си философ е дал хубава дефиниция. Няма какво повече." Онзи, който иска да бъде силен, онзи, който иска сърцето му да не пресяква и умът му да не отслабва, той трябва постоянно да прави нови стъпки. Старият свят трябва да си замине. Не е ли хубаво да си заминат всички наши заблуждения, този стар свят? Срещнеш една сестра, не я обичаш; казваш, че не говори красиво. Като я обикнеш, тогаз всичко, каквото ти каже, ще ти се вижда красиво. Прасето казващ „ Обикни ме, за да те обикна и аз."

Първо силният трябва да обича. Първо той обича, а после слабият. И Писанието казва: „Вие, силните, носете слабостите на другите." Силните ще вземат първата стъпка.

Христос отиде първо на гората и после всред народа (в прочетената глава.) Най-първо сутринта трябва да отидеш при Бога. И като станеш от кревата си, домашните ти ще кажат: „Къде отиде той?" За един час ти трябва да се изгубиш. За 5 минути може да стане тази работа, по един час максимум. Един час като се бавиш на високото място, то е достатъчно.

Аз ви говоря за любовта. И ако краката ви не са чисти, не можете ме разбра. Когато ти одумваш един брат, ти със своите думи създаваш една форма, от която ангелите се гнусят. Ако този грешен брат не можеш да обикнеш, как ще обикнеш прасето? Ти го обикни; ида превърнеш всички негови грехове в добри качества. А не да говориш за греховете му.

Има една мощна сила. Когато Божественото у нас дойде, ние ставаме мощни, ние си намираме пътя. Идеята за Бога е нещо понятно. Най-понятното нещо в света е идеята за Бога. Не определяйте Бога. Всеки ден аз виждам Божието съзнание, като погледна в хората. Бог го виждам в хората. Виждам Божието съзнание как живее в тебе.

Влизам в една градина. Тя е на хората. Едно светло същество минава. Отдето мине, отварят му път. То е Божественото. Когато то дойде, ти казваш: „Дойде ми една нова идея." После пак дойде и си замине. И казваш: „Дойде ми още една нова идея." Бог всеки ден ще мине. И всеки ден вие ще го търсите. Ако Бог иде при вас и вие отивате при Него, отношенията ви са правилни. В това е радостта.

Когато Бог е на небето, то е блаженство. Когато Бог е на земята, то е щастие. Когато ние сме на небето, то е разбиране. Когато ние сме на земята, то е приложение.

Щом си радостен, имаш връзката. Щом си скърбен, нямаш връзката. Като съм радостен, знам, че Бог е при мене, макар и да не го виждам. Щом съм скърбен, казвам: „заминал си." Тогаз отварям телефона и казвам: „Господи, ще ме простиш, че като дойде последния път, не Те видях. Ела пак; втори път като дойдеш, ще бодърствувам."

Да виждам всеки ден Бога, това е живот. Ще ви представя една форма, за да знаете какво нещо е любовта. Представете си, че имате двама братя, които се обичат. Единият казва: „Много те обичам, без тебе не мога." А другият казва: „Вода, вода." Те пътували през пустинята. Ти говориш: „Много те обичам", но твоите думи нямат смисъл. Онзи, който обича, няма да му говори за любовта, но ще го хване за ръката и ще го заведе при полите на планината в едно място хубаво като рай, при един извор. Онзи веднага ще си измие лицето и краката ще пие и ще ти каже: „Много ти благодаря.'" И тогаз можеш да му говориш за любовта. Не си ти любовта. Любовта е онзи извор. Ти хвани човека, заведи го при Бога и тогаз ще се разберете. А пък ти когато му говориш без Бога - то е пустиня. Заведи го при извора. Той ще пие и много ще ти благодари. Този извор трябва да блика.

Ще ти кажат: „Ти Господа виждал ли си го?" Ще кажеш: „Всеки ден го виждам, някой път по веднъж, някой път по няколко пъти. Някой път никак през деня. И тогаз много съм скърбен." Виждането на Бога, то е една насъщна храна. Ако не го виждаш, ще страдаш.

Казваш: „Аз живея." То е съединението с Бога. Аз трябва да съзнавам ида благодаря на Бога. Вашето схващане трябва да бъде както малките деца. Вие трябва да се подмладите. Както младите деца да се радвате. Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае. Никъде в Писанието не е казано „блажени старите". Старият човек - това е вързан човек. Млад човек - това е развързан човек. Старият, който се развързва и се подмладява, той е разумен човек. Силният човек трябва да бъде умен човек. Ако ти не можеш да влезеш от закона на любовта в закона на мъдростта и от закона на мъдростта в закона на любовта, ти ще се намираш в крайни противоречия.

Под абсолютна любов разбирам любов, в която няма никакъв дефект: всичко съм готов да направя за тебе.

Постоянно се проявява нещо ново от Бога. За да бъдете силни, трябва да имате това присъствие на Бога. Някой път чувствувате, че Бог е далеч. Това не трябва да ви озадачава. Бог от високо ви вижда, но вие не Го виждате. Вие се заблуждавате. Но не подхранвайте това заблуждение в себе си. Не казвайте: „Бог ме изостави." Че ако Господ ви изостави, вие веднага ще изчезнете, от вас нито помен няма да остане.

Имаш тежко състояние на душата си, отчаян си. Направи връзката. И веднага твоето отчаяние ще се премахне. И Писанието казва: „Призовете ме в ден скърбен. Търсете ме, докато съм близо." Много пъти хората могат да влизат между нас и Бога. Тези хора могат да ни сгънат. Хората трябва да бъдат наоколо. Някой път ние допущаме ред идеи, хора между нас и Бога и тогаз идат ред нещастия.

Когато в нас се роди една идея, че сме свети хора, ние сме болни. В момента, когато скъсам връзката с Бога, аз съм лош; в мо'мента, когато направя връзката, аз съм добър. За мен добрината е връзката.

Неизследими са Божиите пътища. Човешко око не е видяло, човешко ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят. А пък като Го молите, и днес можете да имате тази опитност.

Трябва да бъдете мощни, силни, да бъдете и смирени като децата.

Като те срещна радостен, ще кажа: „Много хубаво плетеш, без възли е днес." А пък като те срещна някой път скърбен, ще кажа: „Много възли." Нека имаме постоянно непреривна връзка, да чувствуваме присъствието на Бога, който взема участие във всичките наши работи. Ние сме пратени с известна мисия на земята. Ние искаме да свършим една благородна работа; тая работа можем да я свършим само като сме свързани, като сме под Неговото ръководство. Всички постижения имаме, като сме свързани. Там е тайната. Непреривна връзка. И тогаз ще бъдеш тих и спокоен при всички положения в живота. В каквото и положение да си, ще бъдеш радостен и весел. И всички ще те посрещнат с радост, че ти им носиш нещо от Господа.

Казвам ви: Без възли. Без тъмнина. С тази непреривна светлина. Спънал си някой твой брат. В душата си поправи това. Помоли се в душата си за него. Наша длъжност е да се молим един за друг. Че и за вас се молят, небето се моли заради вас. Вашата интелигентност се дължи на тези, които ви обичат. Ако не ви обичат на небето, как ще бъдете учени, интелигентни? Ако Бог, ангелите, светиите не мислят за тебе, ти не можеш да напредваш.

Непрестанно да се молите. Вашият ум да свети. Дойде една сестра; не ти е угодна. Направи нещо за нейното повдигане. За тая сестра има хиляди същества горе, които се молят.

Не мисли, че от тебе нищо няма да стане. Че тези, които работят за тебе, ако мислят, че от тебе нищо няма да стане, те няма да работят за тебе.

Това малкото, което вие имате, и цялата земя да се продаде, не може да се купи.

НАГОРЕ




placeholder