НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Верни положения

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Верни положения

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, земя, казва, живее, сега, път, аз, бог, иска, свят, хора, пари, живот, себе, знае ,

Общ Окултен клас , София, 5 Юни 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление върху въздържанието.

Чете се темата: "Защо трябва човек да живее?”

За следния път пишете върху темата: "Може ли човек да живее без страдания?" Колкото е възможно да живее човек без страдания, толкова е възможно да живее и със страдания. И двете положения са верни. Както и да разглеждате нещата в природата, вие не можете да дойдете до техния абсолютен смисъл. Докато е на земята, човек не може да има абсолютни познания. На земята всичко е относително, преходно. Например ако напишете числото 1234 така, че разместите цифрите, ще получите нови числа: 2341, 3214, 4321. Тази система от числа съществува ли в природата? Може да съществува, а може и да не съществува. Тя е създадена от човешкия ум и от човешкия дух по известни съображения. Обаче, трябва да се знае, че всичко, каквото човешкият дух създава, непременно съществува и в природата. Когато числата се разместват, едновременно с това те изменят своята цена и своето значение.
Какво заключение ще извадите от промяната на числата по количество и стойност? Представете си, че ви кажат числото три килограма. Вие веднага разбирате, че това число може да се отнесе към теглото на някое новородено дете. Наистина, новороденото дете може да тежи три килограма, но всяка година теглото му се увеличава с по няколко килограма. Забележите ли, че това число постепенно се увеличава, казвате, че става растене, увеличаване на материята. За да има известна стойност в съзнанието на човека, всяко число трябва да съдържа в себе си интелигентност и чувствителност. За да отговаря на известна степен интелигентност, числото, което определя теглото на детето, трябва да съдържа покрай цялото и някаква дроб: 1/4, 1/3, 1/2 и т.н. При това, различните дроби определят различни интелигентности. Изобщо, числата, както и ъглите, по които е построено човешкото тяло, имат значение върху неговия характер, върху неговите дарби и способности. Като знае това, човек може да определи в какво направление да работи, какво да изучава в живота си. При това, като разглеждате линията на раменете, веднага можете да определите, дали даден човек върви по женска или по мъжка линия. Ако линията на раменете е права, човек върви по мъжка линия. Ако линията е огъната надолу, човек върви по женска линия. Следователно човек трябва да познава силите и способностите, с които разполага. Хората страдат именно поради непознаване на себе си. Виждате, че някой човек не може да раздели сено на две магарета, а се сили философ да стане. Като не може да се справи с такива леки задачи, той казва, че може да живее и без сметки в живота. – Не, без сметки не може да се живее. Който се е опитвал да живее без сметки, той се е натъквал на големи страдания. Като не знаят причините за страданията и недоволството си, хората отдават всичко на външните условия. – Не, всяко страдание има освен външни, още и вътрешни причини. Например всяка болест има своя външна и вътрешна причина, която всеки човек може да намери. Намери ли я, той лесно може да я отстрани.

Човек трябва да знае причините и произхода не само на болестите си, но и на своите дарби. Не знае ли, отде произлизат неговите дарби, един ден той ще се намери пред едно страшно положение – да пресуши извора на своите дарби. В природата съществуват известен род червеи, които живеят дълбоко в земята. Излязат ли на повърхността, изложени на слънчева светлина и топлина, кожата им изсъхва и те умират. По този начин слънцето иска да им каже, че те са още малки, недорасли за живота на повърхността. Често и хората приличат на такива червеи. Има условия на живота, за които те още не са готови. Те дълго време трябва да работят в земята, да организират своето тяло. Щом съградят организма си както трябва, те могат да излязат на повърхността на земята, при новите условия на живота. Иска ли да работи при новите условия, човек трябва да организира мозъка си, за да устоява на всички напрежения. За да обработи мозъчните си центрове, човек трябва да е готов да учи, да решава задачите си.
Когато влиза в клас, учителят извиква някой ученик да решава задачи. Ученикът излиза от чина, отива на черната дъска, взема тебешира, обръща се с гръб към учителя и започва да решава задачи. Щом реши задачите, той веднага се обръща с лице към учителя си. На същото основание ние казваме, че всеки човек е дошъл на земята да решава сериозни, трудни задачи. Той взема тебешир в ръка – мотика, перо, четка, инструмент, и отправя погледа и вниманието си към земята, като към черна дъска, и започва да решава. Докато решава задачите си, той е обърнат с гръб към Господа. Щом ги реши, той дига погледа си нагоре и се обръща с лице към Бога. Каквото да прави човек – копае, яде или пие, чете или пише, облича ли се, той е все пред черната дъска, с поглед отправен към земята. Ще кажете, че служите на Бога, че се молите по няколко пъти на ден. – Дали се моли, дали мисли и работи за Бога, човек все търси нещо на земята.

Докато учи човек се страхува да не се изложи пред учителите и съучениците си. Чудно нещо! Той се е изложил пред Бога, пред невидимия свят, а се страхува да не изгуби почитта и уважението на съучениците си. Той се изложил пред ангелите, а се страхува да не изгуби почитта и уважението на другарите си. Той трябва да се върне назад или да тръгне напред – нищо друго не му остава.
Като млади вие говорите за идеали, за святост и чистота, но щом минат годините и се прегърбите, казвате: "Едно време имахме идеали, но сега изгубихме всичко". – Защо сте изгубили всичко? Това е актьорство. Вие играете роля на стар човек. Щом сте живели много години на земята и сте остарели, вие непременно сте научили много неща. Какво сте научили от живота? Ще кажете, че животът няма смисъл, че не струва да се живее. – Тъкмо тази е ролята, която играете. Вие играете роля в пиесата "Не струва да се живее". Кой е авторът на тази пиеса? Забелязано е, че всеки, който е изгубил здраве, пари, знание, свобода, сила в края на краищата той казва, че не струва да се живее. Този човек иска да каже, че условията, при които е поставен, не са добри, вследствие на което не струва да се живее. Обаче, разумният, добрият живот има смисъл. Само старият човек, който е изгубил условията за живот, има право донякъде да казва, че не струва да се живее. Но всеки друг, който не е дошъл до положението да изгуби условията за живот, той няма право да поддържа философията на стария. Какъв е изходният път за човек, който се е отчаял и обезсърчил в живота? Изходният път за този човек е само смъртта. Той трябва да ликвидира със старите условия и да влезе в нови. Всеки човек умира, но един напуща земята с радост, а друг – с мъка. Първият е живял съзнателно и решил задачите на своя живот, а вторият – нищо не е придобил. Последният даже е изгубил това, което имал.
Какво представлява смъртта? Смъртта е особен род женитба, при която човек ще се ожени или за ангел, за някое светло същество, или за някой черен. Не става ли същото и в живота? Срещате млада, красива мома, която се жени за княжески син. Тя е щастлива, доволна от своята женитба и с радост напуща бащиния си дом. Тя е готова да отиде с възлюбения си на края на света. Тя се намира в положението на човек, който с радост заминава за другия свят. Обаче, какво ще бъде положението на онази мома, която е принудена да се ожени за някой черен човек, от негърско произхождение, груб, недодялан? Тя отива на венчило, но със скръб, с мъка за своята младост. Тя се намира в положението на онази душа, която всичко е изгубила на земята и трябва да замине за другия свят.
Съвременните хора имат ограничено разбиране за женитбата. Според тях женитбата е акт само на физическия свят. – Не, женитбата е процес, който се извършва във всички светове. Да обичаш някого или нещо, това значи, да се свържеш с него, да се ожениш за него. Не е лошо човек да бъде женен, но той трябва да даде свобода на онзи, когото обича. Какво виждаме днес? Мома и момък се обичат, оженват се и веднага се ограничават. Господарят обича слугата си и го ограничава, задържа го за себе си. Двама приятели се обичат, но се ограничават. Някой обича коня си и веднага го ограничава, затваря го в дама, да не избяга. Измъчени от ограниченията на живота, мнозина търсят ангелска любов, да бъдат свободни и неограничени. Какво ще бъде положението им, ако при тази любов се намерят в дама на някой ангел както техният кон? Когато пророк Илия се възнесе на небето с огнена колесница, коне теглиха колесницата. Значи и вие можете да бъдете в положението на кон, впрегнат в царска колесница. Да бъдеш велик, знатен човек, пророк, това значи, да бъдеш впрегнат в колата на някой народ и да я теглиш.

Тъй щото не мислете, че духовният живот е по-лек от физическия. Дето да отидете, навсякъде работа ви чака. Красив е духовният свят, но за онзи, който е готов да влезе там. Влезе ли неподготвен в духовния свят, човек ще вижда и ще чува, без да разбира нещата. Срещате един човек, който ви разправя, че бил в духовния свят, че видял Бога и Христа, че видял и ангели. Като го питате как са били облечени, какви са били очите им, нищо не може да каже. Най-после казва, че видял някаква светлина. Тази светлина може да е била запалена свещ. Според мене, където да влезе човек, в духовния или във физическия свят като види някое живо същество, той първо трябва да разгледа очите, носа, устата, челото, цялото му лице. При това положение само той може да каже, че е видял човек, или някое светло същество. Имате ли представа за човешкото лице, вие можете вече да разположите силите, които се крият в него, като върху площ, и да го изучавате. Лицето не представлява още човека, но в него се крият силите и способностите, с които той работи.

Съвременните учени изучават много неща, но те не са дошли още до онази положителна наука, която изучава линиите на лицето, на ръцете, на цялото тяло. Тази наука едва сега се развива. Обаче, без да я познават, много хора се вглеждат в отделни части на лицето, било в очите, в носа, във веждите, в брадата и правят своите заключения. Те казват, че очите на даден човек са изразителни, красиви. За друг пък казват, че брадата му е хубава, има някаква особена вдлъбнатина, която придава на лицето особена красота. По този начин те изучават чертите на човешкото лице, линиите на тялото му и т.н. В старо време е съществувала една практична наука, наречена "трепетник”, според която хората са познавали, какво ще им се случи. Например те са забелязали, че ако дясното им око играе, ще се случи нещо добро. Ако лявото им око играе, ще се случи нещо лошо. Случи ли се да трепне нещо под лъжичката на човека, непременно го очаква голямо добро. Ако човек е оратор, речта му ще излезе бляскава; ако е професор, учител, музикант, художник, ще има успех в работата си. Понеже тази наука днес е изгубила своите обяснения, мнозина приемат тия неща за суеверия. Те гледат на тях с недоверие, защото не знаят, че всяко нещо си има своите вътрешни причини. Това не са произволни явления.

Всяко явление в природата има своите разумни причини. Както великите, гениалните хора на земята работят за обикновените хора и им помагат, така и разумните, светлите същества на небето помагат на хората, уреждат работите им, правят ги щастливи. От човека зависи, дали ще използва момента, когато някое разумно същество е насочило вниманието си към него. Не използва ли този момент, отнесе ли се към него с недоверие, това разумно същество отправя вниманието си към друг човек и на него помага. Когато казват, че някой е под благодатта на добрите условия незаслужено, това не е вярно. Всяко същество, което разумно използва добрите условия, които му се дават, заслужава тия условия. Когато казваме, че Бог помага на хората, ние имаме пред вид разумните същества, с които Той си служи. Бог може да отдели за човека само една стомилионна част от секундата. През това време Той изпраща в помощ на човека някое светло същество, което разполага с повече време. Това същество се отправя към друго, което разполага с още повече време. Последното пък се отправя към трето, което живее в по-големи възможности на времето и т.н. По този начин Божията заповед стига до онова разумно същество, което разполага с толкова време, с колкото и хората, и помага на човека, към когото Бог пръв е отправил своето внимание. От човека до Бога са наредени множество разумни същества, които едни други си помагат. Така, именно, всички изпълняват волята Божия.

Казано е в Писанието, че никой не живее и не умира за себе си. – За кого живее и умира човек? – За някого. Човек живее за себе си дотолкова, доколкото разбира и прилага волята Божия. Затова е казано, че в изпълнението волята на Бога се крие силата на човешката душа. Човек живее по благодат, но умира по закон. Затова виждаме, че някой умира веднага след раждането си, друг – на 10, 20, 30 годишна възраст, трети доживява дълбока старост. На всеки е дадено толкова, колкото му е нужно. Някой човек в малко време научава много нещо, а друг – в много време придобива малко знания и опитности. Човек се учи и чрез живота, и чрез смъртта. Не е лесно да мине човек през смъртта. Обаче, всички хора не умират по една и съща причина. Светията умира по едни причини, а грешникът – по съвсем други. И за единия, и за другия е страшен пътят през смъртта. Мъчно се минава през тъмната зона на смъртта. Там душата среща своите приятели, които и се притичат на помощ. Колкото повече приятели има човек, толкова по-лесно минава през тази зона. Мине ли благополучно тъмната зона, душата влиза в духовния свят. Тук тя е свободна от всякакви задължения и отговорности. Каквото прави, тя го върши от любов. Животът на душата в духовния свят е блаженство. Човек може да опита това блаженство и на земята, докато е жив още. Мнозина са казвали, че са били на третото небе. Това е състояние на блаженство. Човек може съзнателно да излезе от тялото си, да отиде в духовния свят и пак да се върне на земята. Понякога това става и несъзнателно. Душата му се отделя от тялото, и той се намира в света на блаженството, на третото небе. – Възможно ли е това? – Както майката може свободно да ходи, дето иска, без да дава сметка на детето си, така и душата, висшето "аз" може временно да напусне тялото и да се разхожда, дето намира за добре. Духът и душата живеят самостоятелен живот, независим от този на личността, на низшето "аз".
Духът и душата представляват бащата и майката на детето, т.е. на човека. Детето расте, развива се правилно, докато майка му и баща му са около него. Напуснат ли го, то се лишава от любовта, т.е. от добрите условия на живота и заминава за другия свят, дето започват да му строят нова къща, по-здрава, по-хигиенична от старата. Щом се съгради ново тяло, душата и духът се вселяват в него и започват да се грижат, да работят върху това дете, да го приготвят за съзнателен духовен живот. Човек става мощен, само когато се съедини със своята душа и със своя дух.
И тъй, задачата на човека е да намери баща си и майка си, да се съедини с тях и да ги познае. Този процес е вътрешен, а не външен. Значи, убеди ли се човек в мисълта, че трябва да се съедини със своя баща и своята майка, той може да върви вече смело в живота. Той знае, че има тил зад себе си, който го крепи. Разколебае ли се, усъмни ли се само за един момент, целият ход на работите му се изменя. Да дойде до това съзнание, човек трябва да мине през ред опитности. Тук не е нужно само вяра, но живот, опит. Човек трябва да усили вярата си, да се свърже с Първичното съзнание, а не да се занимава теоретически с въпроса, какво нещо е Бог. Държите ли връзката си с Бога, вие дохождате до съзнанието, че всичко красиво, че всичко хубаво в света е проява на Божественото начало. Видите ли чист извор, който непрестанно блика, знайте, че той е проява на Божественото в света. Узрелият плод, ароматният цвят, добрият човек също представляват прояви на Божественото. Бог прониква навсякъде и във всичко. Красивият ден е също така една от проявите на Божественото. Като живее, човек трябва да вижда навсякъде проявите на Божественото начало и да се убеди в съществуването Му. Убеди ли се в съществуването на Бога, човек не може да се колебае. Никоя сила в света не е в състояние да разколебае неговото убеждение. Той е твърд, положителен в своята идея. Стане ли въпрос за доказване съществуването на Бога, той не се мъчи да Го доказва. Никакви научни доказателства не са в състояние да убедят човека в съществуването на Първата Причина.

Трябва ли да се доказва на хората съществуването на Бога, или не? Когато запитаха Христа, какво доказателство може да им даде за съществуването на Бога, Той отговори: "Който е видял мене, видял е и Отца ми. Отец ми живее в мене, и аз живея в Него". Кой може да повтори думите, които Христос е казал? За да може човек да нарече Бога свой Отец, това подразбира съзнателна връзка с Бога. Преди всичко хората нямат ясна представа за Бога като идея, вследствие на което не могат да Го разберат. Каквато да е тяхната идея, преди всичко, тя е материална. Повечето съвременни хора свързват понятието за Бога с парите. Наистина, ако им се покаже, къде има заровени пари в земята, те веднага ще отидат да копаят. Намерят ли парите, те ще повярват и в Бога. Докато е богат, учен, силен, здрав, човек е склонен да вярва. Изгуби ли тия условия, с тях заедно той губи и вярата си. Вяра, която се обуславя от условията, не е истинска. Големи богатства крие земята, но те са достояние само на разумния човек. Като знае, къде има скрито богатство в земята, той разполага с него и взима само толкова, колкото му е потребно за деня. Земята крие в себе си особен род магнетични и електрични енергии, носители на живот. Изсъхването на дърветата се дължи на отбиване на жизнените енергии, т.е. на жизнената прана от нейния път. Голямата суша, и големият студ са причина за отбиване на тия течения от пътя им. Обаче, те могат отново да дойдат, да минат през своя път и да подобрят живота на растителността.

Това, което казваме за теченията в земята, се отнася и за човека. Животът на човека днес е изгубил нещо от себе си, по причина на отбиване на жизнената прана от него. Ще дойде ден, когато това течение ще се върне. – Кога ще дойде този ден? От човека зависи да дойде по-скоро или пък да се забави. Срещам един болен и му казвам: "Вземи мотика и копай!" Ако ме послуша и започне да копае, той ще се намери пред чиста, изворна вода и ще се окъпе и измие с нея. Щом се окъпе в тази чиста вода, той веднага ще оздравее. Изворът, който лекува човешкото тяло, представлява Божествено течение в живота. Достатъчно е човек да се заеме да го изкопае от земята, за да се ползва от него. Мойсей дигна тоягата си, удари с нея канарата и вода потече. – Къде беше тази вода? – В земята. Човек трябва да знае как да удари с тоягата си, за да изкара от земята ония Божествени блага – жизнен елексир и скъпоценности, дълбоко заровени в нея. Човек трябва да разполага с положителни знания, да разбира теченията на природата, да знае къде има злато, сребро, платина в земята, за да може на всяко време да се ползва от тях. Които не искат да учат, те казват, че като отидат на онзи свят, тогава ще учат. Онзи свят е място за учени хора. Там влизат само ония, които разполагат със знания.

Животът на земята започва с философия, с развлечение и най-после дохожда до работата. Работата е Божествено нещо, затова казваме, че човек се развлича, т.е. труди се, ангелът работи, а Бог създава и твори. Каже ли някой, че познава Бога, веднага ще му дадат тояжка в ръка и ще го заставят да изкара вода от земята. Не може ли да направи това, той ще ходи бос и гол, като последен сиромах в света, да се моли на този – на онзи, да му даде пари да се прехрани. Щом е дошъл на земята, човек трябва да придобие изкуството да си служи с магическата тояжка, че като удари канарата да потече вода; като дигне два-три пъти мотиката, да намери в земята гърне, пълно със злато. Като намери тия пари, той няма да ходи от банкер на банкер да иска пари на заем, но ще вземе торбата си, пълна със злато, ще отиде при един банкер и ще му каже: "Заповядай, сложи тия пари в своята каса. Когато ми потрябват, ще дойда да ги взема." Това значи, да има човек знание.

Мнозина се опитват да приложат знанието си за лекуване на хората. Не е лесна работа да лекуваш хората. Лекуваш някого по известен начин, но вместо подобряване, настъпва влошаване. Лекуваш едного с един цяр, оздравява; лекуваш другиго със същия цяр, но положението му се влошава. Изобщо, невъзможно е всички хора да се лекуват с един и същи цяр. За всяка болест, за всеки човек е нужен специфичен цяр. Колкото болести и хора има в света, толкова и цярове съществуват. Всяка болест се дължи на известен недоимък в човешкия организъм. Например ако стомахът на някого е слаб, това показва, че той е лишен от онази жизнена енергия, която го подтиква към работа. Следователно, иска ли да се лекува правилно, а с това заедно и да помага на ближните си, човек трябва да изучава онази наука, която разкрива тайните на природата. Ще кажете, че сте възрастни вече, че е минало времето ви за учене. – Не, на каквато възраст да сте, започнете да учите. За учене никога не е късно.

Всеки човек трябва да започне още днес да учи и, което не може да довърши, ще продължи в следния живот. – Е, каквото Бог каже. – Бог е казал най-доброто. Той е вложил в човека дарби и способности, които трябва да се развиват. Тъй щото, ако човек не иска да работи и Бог няма да му помага. Има неща, които, ако човек ги иска, и Бог ще ги иска. И обратно: когато Бог иска нещо, и човек трябва да го иска. Искате ли нещо положително от Бога, Той непременно ще ви го даде. Ако сте болен, искайте от Бога здраве. Той ще ви даде. Някой казва: "Ако иска Бог, ще оздравея." Не поставяйте въпроса така. Какво направи онази жена, която страдаше цели 12 години от кръвотечение? Тя не попита Христа, може ли да се допре до дрехата Му, но като Го видя, веднага пристъпи: допря се до дрехата на Христа и оздравя. Тя вярваше в силата на Христа. И като се опря до дрехата Му, тоз час оздравя. Тази жена имаше големи мъчнотии, но вярваше, че като се допре до дрехата на Христа, ще оздравее. Рече ли човек да чака Бог сам да се сети да му помогне, той е застанал на крива основа.

Съвременните хора се отказват от Бога, под предлог, че са се молили, но Той не ги е послушал. – Няма защо Бог да ги слуша. Те имат голямо мнение за себе си. Бог няма на разположение даже по една минута за всеки човек, а хората искат Той да ги слуша. Достатъчно е човек да отправи молитвата си към Бога и да очаква отговор с пълна вяра и упование в Него. Бог не се нуждае от много приказки. Отидете ли при Него, кажете Му същественото и спрете. Не учете Бога, какво да прави и как да ви помогне. Кажете ли същественото, отстранете се и чакайте. Условията при, които сегашните хора живеят са мъчни. Каквото днес придобият, на другия ден го изгубват. Сутрин излизат радостни, разположени, вечер се връщат скръбни. Правилно е човек да излиза сутрин весел и да се връща весел и радостен, с някаква придобивка. Това е новият живот, който иска да застави хората да работят.
Сегашните религиозни системи не са нищо друго, освен методи, които поставят човека в правия път. Те водят човека в правата посока, в пътя на съвършения, който сам е намерил най-красивия и чист път. Като вървите по този път, вие ще дойдете до въпроси, които се разрешават с най-малко мъчнотии и с най-малко разходи. Още много методи има за работа, но те са скъпи. Например ставаш сутрин весел, разположен, влязъл си в рая, а се връщаш недоволен, скръбен. – Защо? От ада идеш. Ставаш сутрин чист, спокоен, молиш се, благодариш на Бога за доброто разположение, но се връщаш вечер изцапан, окалян. На другия ден ставаш, измиваш се, обличаш чисти дрехи, но до вечерта пак падаш и се окаляш. Най-после казваш: "Дотегна ми да живея, дотегнаха ми тия противоречия." Ученикът трябва да се освободи от противоречията на живота и да върви напред.

Като ученици вие трябва да работите съзнателно, да дойдете до магическата пръчица, да вадите с нея злато от земята. Ако говорите на светските хора за пари, те намират, че парата е нещо съществено и от първа необходимост за живота. Говорите ли на религиозни хора за пари, те започват да се страхуват от тях, под предлог, че парата разваля човека. Не е въпросът там. Те трябва да се калят, да издържат на изкушения. Ако имат много пари и се страхуват да не се поддават на влиянието им, нека ги раздадат на бедни. Дойдете ли до някакво изкушение, гледайте да се справите с него разумно, но по никой начин не се подпушвайте. Оставете водата свободно да тече, без да й поставяте някакви бентове.

И тъй, ученикът трябва да се стреми към вътрешно богатство, а не към външно. Той трябва да бъде богат по ум, по сърце, да бъде господар на себе си. Същественото, към което ученикът трябва да се стреми, е духовното богатство, а не материалното. Колкото да е богат материално, човек ще остави това богатство на земята, няма да го вземе със себе си на онзи свят. Обаче, има едно богатство, което му е нужно и на земята, и на небето. Това богатство той ще носи със себе си. Христос казва: "Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи." Това значи: търсете онези пътища и методи, чрез които да разрешавате противоречията и да забогатявате. Като станете богати, ще можете да помагате на всички ваши братя и сестри, които се намират в нужда.
Желая ви всички да станете богати, щедри, да раздавате на ближните си. Не можете ли да помагате на ближните си, вие нищо не сте придобили в живота си. Работете съзнателно върху себе си, да придобиете материално и духовно богатство, да можете да помагате.

Божията Любов носи пълния живот.

42. Лекция от Учителя, държана на 5 юни 1929 г. София – Изгрев

Верни положения

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, земя, казва, живее, сега, път, аз, бог, иска, свят, хора, пари, живот, себе, знае ,

Общ Окултен клас , София, 5 Юни 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Отче наш "

Размишление върху въздържанието.

Чете се темата "Трябва да се живее, и защо трябва да се живее".

Ако се остави само брашното, без да се меси, може ли да се яде? Има една философия, която ние познаваме като забавление.

За следния път пишете върху темата: "Може ли човек да живее без страдания?" Може ли да се живее без страдания? И едното е вярно, че може да се живее без страдания, и другото е вярно, че не може да се живее без страдания. Ако разглеждате нещата в природата, вие ги разглеждате не абсолютно, защото на земята никой човек няма абсолютно познание за нещата. Всичко онова, за което говорим, е относително, временно.

Да кажем, да напишем числата: 1234, 2341, 3214, 4321. Тази система в природата съществува ли? Възможно е да съществува, но възможно да е обратното. Къде е създадена човешката система? Създал я човешкият ум, човешкият дух по известни съображения.

Сега ценностите на числата като количества нали се изменят.

Да допуснем сега, че известно количество, едно число на едно тяло, се изменя, изменя се неговата тяжест. Какво може да съдим? Представете си, че имате едно дете. Като се роди, на първата година тежи три килограма. Но туй дете не е започнало с три килограма. То, най-първо, е тежало един килограм, после е тежало два. Сега се родило и тежи три, след това четири.

Когато кажем, че едно дете тежи три килограма, а друго четири, какво влагате вие в тази тяжест? Пораснало. Хубаво, ако туй дете дойде, и тежи 1234 какво ще мислите? Невъзможно. При сегашните условия е невъзможно. Тогава отделяме четирите, остава 123. Сега, може да тежи 234. Този, който има толкоз материя на тялото си, какво може да съдите за него? Може да съдите, но това число има свои отношения като разумно. Да кажем, туй представлява цялото тяло. За да има това число известна стойност върху съзнанието, трябва да се знае каква е неговата интелигентност, неговата чувствителност. Първо, ще определите неговата интелигентност и неговата чувствителност.

Допуснете, че децата се раждат на три, или три и половина, или четири килограма. За да изрази интелигентността на числото, трябва да има дроб. Ако няма дроб в теглото, не може да се съди нищо за интелигентността, не може да се знае нищо за интелигентността на детето. Трябва да има някаква дроб. Може да кажем, че има три килограма и две десети (3.2), три килограма и една десета (3.1), три килограма и двайсет и пет (3.25). Характерът на това дете, което тежи три килограма и четвърт, ще се развие по един начин. Ако има три и двеста грама, неговата интелигентност върви по друга линия. Ако има три и триста, линията е съвсем друга. Ако едно дете има три килограма, а друго четири, то диаметрално ще се различава от второто. Качествата на тия две деца ще се различават. Не само тежестта, но и устройството на тялото ще се различава.

Ако вземете и си представите гръбначния стълб на това дете, този ъгъл, който определя шията и раменете, той е важен.

Той определя по каква линия върви, дали има мъжественост в себе си, или има женственост. Всички, които имат по-остри ъгли, са с по-голяма мекота, пластичност. У мъжа този ъгъл постепенно се издига. Онзи, който не разбира геометрията, изправянето на тия кости няма да знае защо е. В природата всяка една кост е направена математически и точно е турена. Дължината на костите е определена. Дължината на раменната кост, на лакътната кост, после функциите на всичките кости са определени. Като се вземе скелетът на човека, тъй както е направен, може да се знае какви са способностите, какъв е капиталът, с който той работи. Човек от тялото си, от костите може да знае какво е вложено.

Човек трябва да знае какво е вложено в него, не да се блъска, да иска нещо невъзможно. Някой път сме чудни. Някой път ти идеш при един лост, искаш да вдигнеш една тяжест голяма. Ако този лост е тънък като двата ти пръста, каква тяжест може да вдигнеш? Когато влезеш в практическия живот, някого гледаш, има ум едва на две магарета да раздели сено, а той е философ. Туряш го, на две магарета не може да раздели сено. Казва: "Не трябва теглилка." Не е така, със сметка е туй. Със сметка ще ядеш. Всичките страдания в света започват все без сметка.

Та в първата стъпка трябва да се разберат разумните закони на природата. Ние сме се отделили и сме недоволни. Защо си недоволен? Страдаш. Защо страдаш? Причините кои са? Всяко страдание си има свои конкретни причини, близки и далечни. Боли те коремът, боли те главата, ушите, очите. За всяка болест има конкретна причина. Ти ще си дадеш и конкретен отговор, отчет. Може да си ти причината, може да е друг, трети, четвърти. Безразлично кой е причината, но трябва да се знае, за да може да се помогне. Или имаш дарба, или някой талант. Трябва да знаеш произхода на своя талант, защото ще го изгубиш, ако не знаеш откъде иде, ще го изгубиш, след една година ще пресъхне.

Вие виждали ли сте мекотели, глисти, които излизат? Докато са в почвата, отлично, обаче щом излязат на повърхността, не им иде наум да влязат пак в почвата. Като изгрее слънцето, изсуши им кожата и те умират. Слънцето им казва: "Вие сте още малки. Не ви е позволено да излизате на повърхността на земята. Отдолу ще работите. Ако излезете на повърхността, ще умрете."

Има условия, при които вие играете ролята на един глист. Има условия, при които ти не може да излезеш на повърхността. Отдолу ще работиш, докато сформироваш твоя организъм, да може ти да се приспособиш при новите условия, при които ти може да работиш. При сегашните условия, за да може да работим, нашият мозък трябва да се приспособи за работа. Разните области на мозъка не са еднакво готови за работа, има някои части, ти не знаеш как да се постави.

Представете си, че иде твоят учител да ти говори, ти му обърнеш гърба си. Сега какво ще кажеш? Учителят, и той ще обърне гърба си към тебе и ще каже: "Говори ти." Затуй им върви много на китайците. Когато ученикът се обърне с гърба към учителя си на физическото поле, той е на дъската. Когато е на дъската, когато работи, само тогава може да обърне гърба си. Когато сме без работа, към Господа гледаме. Когато имаме работа, нагоре не гледаме. После, като не работим, нагоре ще гледаме. Като работиш, ще гледаш земята. Тя е дъската, на която ние пишем, работим. Тя е голямата черна дъска, на която ние трябва да разрешим видни задачи в света. Казва: "Аз мотика взимам, лопата взимам." Всичките мъчнотии в света принадлежат към земята. Ако ти на черната дъска не знаеш да работиш, [ти не знаеш да живееш]. Ти на черната дъска пишеш писмо. С мотиката, когато работиш, то е черната дъска. Обличаш се, то е черната дъска. Ядеш, пиеш, то е черната дъска. Каквото правиш, то е все земята. Идеш на църква, запалиш една свещ, мислиш, че е за Господа. Ти си на черната дъска. То е все надолу, ти свещ търсиш. Ти на Бога се молиш, но нещо на земята търсиш.

Ние сме много чувствителни, да се не изложим. Хубаво е, да се не излагаме. Всеки един от вас казва: "Нямам уважение в живота." Ами, ако ти си изгубил уважението на Невидимия свят, какво ти струва уважението на твоите съкласници, че те уважават? Ако ти си изгубил уважението на учителите в една гимназия, какво ти струва тогава почитта на учениците? Хубаво е да имаш почит и на учителите, и на другарите.

Трябва всички да се върнете назад, или да идете напред. Защото по този начин, по който сега вървите, аз да ви кажа какви ще бъдат резултатите. Сега говорите за светостта, за Бога, за това-онова, но един ден, малко прегърбен, ще кажете: "Едно време." Какво едно време? Туй е заблуждение. То е ак- тьорство. Казвам, хубава рол играеш. Каква рол ти е дадена? Защото старият човек рол играе. Хората играят рол. Казвам, какво си научил ти от живота? Главното нещо, като човек какво си научил? Казва: "Не си струва да се живее. Не си струва да се живее тъй." Играеш ролята "Не си струва да се живее". Аз вече зная авторът на тази драма кой е. Казва: "Не си струва да се живее." Защото онзи, който изгубил парите си, казва: "Не си струва да се живее." Онзи, на който изяли яденето, казва: "Не си струва да се живее." Онзи, който е затворен казва: "Не си струва да се живее."

Който казва "не си струва да се живее", не че казва, че не трябва да се живее, той подразбира, не струва да се живее при тези условия, в тези условия, в които е поставен, не може да се живее. Той казва: "Не струва да се живее." Но той нямаше повод. Но този, старият, човек, той има право. Той казва, не струва да се живее. Сега развивам темата. При тия условия, при които сме, никой не може да живее. Туй казва старият човек: "Тъй както сме, не може да се живее. Аз вървях по този път и както ме виждате, бабичасах, сгърбих се. Едно време бях изправен, като вървях по този път, всичко вървеше по мед и масло. Но сега не е мед и масло."

Казвам, сега какво си научил? Изходният път какъв е?

Изходният път е, че трябва да се умира. Човек трябва да ликвидира с тия условия непременно. Може сега вие да ликвидирате. Някой път трябва да различаваш какво нещо е човек да умре. Има едни хора, които умират много радостно, пък има други, които умират мъчно. Аз ще ви приведа един пример. Той е следният. Представете си една млада, красива мома, която се жени за един красив княз. Тя е готова да напусне дома. То е един вид умиране, понеже напуща дома. Той я взима и накрай земята отива, готова е да жертва всичко. Но представете си, че тази дъщеря ще женят за един негър, грубиянин, такъв хилав. Тя трябва да се ожени. Какво ще бъде между първото и второто състояние?

При смъртта ще се ожениш за някого. Смъртта е оженване. Някой път ще дойде онзи ангел, ще хване и ще те ожени. Някой път ще дойде този, черният, и той ще те хване, ще те пренесе. Тогава ти ще гледаш.

Сега някои от вас може да кажат, дали това е така. Така е, разбира се, ами че как. Сега под думата женитба вие имате много ограничено понятие - оженване на физическото поле. Щом човек те обича, той вече има желание да те задигне по който и да е начин. Имаш приятел, искаш да го отделиш, искаш да го държиш вкъщи. Обичаш един кон, отделяш го, пазиш го, не го пущаш при другите коне. Щом не го обичаш, казваш: "Нека ходи в гората." Щом е възлюблен, казваш, ти го държиш. Казвам, за тебе е много добре, но този кон ще те пита: "От какво произтича моето ограничение?" Казвам: "От любовта на твоя господар." Този кон ще има хубаво седло, златни зенгии. Дамът ще бъде хубав, слуги ще има. Но той не е свободен. Защо? Защото го обичат.

Сега вие казвате: "Аз искам някой ангел да ме обича." Ами ако влезеш в дама на някой ангел и вземеш мястото на един кон? Казвате, че това е невъзможно. Когато дойдоха да вземат Илия с огнена колесница, дойдоха и с коне. Тия коне теглиха. Може да бъдеш един пророк и да теглиш. Не мислете, че тези коне бяха свободни. То е само един начин на разсъждение. Може да кажете: "Такъв ли е духовният свят?" Не е такъв, но нито е такъв, какъвто вие си го представлявате. Той не е такъв, какъвто аз ви го представлявам, нито е такъв, какъвто вие си го представлявате.

Казва: "Хубав е оня свят, да го видиш. Какви поляни зелени. Ония дървета, хората хубаво облечени." С какво са облечени? "Все със светлина, с хубави бели дрехи." Казват: "Видяхме и Стария Господ." Как е Старият Господ? "С бели гащи, дълги. Христа видяхме." Какъв е? Всички може да имате такова едно понятие. Казва: "Много светъл." Очите светли ли бяха? "Не видях." Очите не видял, космите не видял, краката Му, нищо не видял. Някоя свещ трябва да е било. "Не, човек беше."

Най-първо, в човека, и в духовния свят да е, и където и да е, ще обърнеш внимание на очите, ще обърнеш внимание на носа, ще обърнеш внимание на устата, ще обърнеш внимание на челото. То е писано. Не обърнеш ли внимание на челото, че то е човекът. След туй ще видиш космите. Че лицето ще видиш, че ръцете. Най-първо, ще имаш представа за неговото лице. Имаш ли ти туй, ти вече имаш една площ, имаш един свят, в който може да разположиш силите, с които човек работи. Човек не е в лицето.

Сега има една наука. Тя тепърва ще се развива, тази наука, според която, ако ти насочиш своята мисъл или своя поглед към коя да е част на човека, ще произведе известен род чувствания или мисли. Някой казва: "В очите ме гледа." Някой път той те гледа, но гледа само брадата, гледа една вдлъбнатина. Ходи насам-натам, но вдлъбнатината гледа. Гледа само брадичката, каза: "Хубава една брадичка, една трапчинка." За очите, за туй-онуй, не му се говори, казва: "Много хубава трапчинка. Такава трапчинка не съм виждал." Друг ще говори за някакви гънки, казва: "Гънки има на устата, като се засмее. Красиво нещо." Той все ходи и гънките гледа. Където ходи, гънките са в неговата мисъл. Някой дойде, казва: "Носът му." Някой обърнал внимание на веждите, някой на очите. Прави са, и цяла наука е това. После, ако той обърне внимание на ръцете.

За какво мисли човек върху тялото, той ще обърне съответстващо внимание. Мислите и действията ви върху целия ви организъм на човека и в духовния свят ще предизвикат известно влияние. Затуй съществува една наука, която в старо време са наричали трепетник. Някой път трепне на ръката, на врата. Играе нещо. То е цяла телеграма. Ако проиграе дясното ви око, значи вашата работа се урежда. Ако проиграе лявото око, значи работата няма да стане. Ако ти проиграе дясната страна, добре ще стане. Ако проиграе лявата [зле] ще стане. По някой път проиграе тук, под лъжичката. Щом проиграе под лъжичката, много хубаво е. Не може да има по-хубаво, да ти проиграе под лъжичката. Като проиграе, то е вдъхновение. Ако си оратор, ще имаш бляскава реч. Ако ти си професор, учител, музикант, каквото и да си, проиграе ли ти под лъжичката, фурор ще бъде. Ако си млад момък или млада мома, фурор навсякъде. Но не проигра е ли... Като проиграе, то си има свои причини, то не е произвол. Това са разумни причини в света.

Много пъти има същества съвършени в небето, нямат работа, оратори са, да ви кажа по земному, за да разберете, завършили са своето развитие, нямат работа. Не че нямат работа, но като останат, гледат някое същество, което страда на земята, оплаква се, че е нещастно, моли се да го направят малко щастливо. Това същество съсредоточи своята мисъл, измени всичкото състояние, проиграе под лъжичката. Не им струва много, всичко да тръгне напред. Ден, два, три, месец, два, гледат, ти си радостен, задоволен, весел.

Така работят и великите хора, и разумните хора, уреждат работите на хората. Ако ти може да използваш този момент, откакто са обърнали внимание, да пазиш връзката с тях, те ще ти помагат. Пък ако се отнесеш невнимателно, ще намерят някого другиго, ще обърнат вниманието си върху друг. Туй е, дето казват, че и без заслуга може. Не че е без заслуга. Те гледат какво се крие в тебе, гледат ти може ли да използваш условията. Или, казано на онзи класически език, Бог обръща внимание, понеже тия същества са свободни. Но Божественият Дух, Бог, Който е създал света, Той не създава. Той не може да определи за нас нито една секунда време, то е немислимо. Но Той трябва да отдели една десетмилионна част от секундата заради нас. Вижте какво схващане има Той. Той ще отдели една десетми- лионна част от секундата, ще намери едно същество. Има същества, с които Бог работи. За това, да намери, да определи някое същество, Му взима една десетмилионна част от секундата. Туй същество разширява времето, защото неговата гама за времето е една стохилядна от секундата, а пък това същество ще намери друго, на което времето е както нашето.

Всички тези същества взимат участие в твоя живот. Човек е под тях, йерархически са наредени. Та в Писанието е казано: "Никой не умира за себе си." Ами за кого умира? За някого. И за себе си не може да живееш. Ние трябва да живеем, но за себе си не може да живеем. Ние трябва да живеем, но за себе си не живеем, не се заблуждавайте. Може да каже някой: "Аз може да живея за себе си." Ти може да живееш за себе си дотолкова, доколкото разбираш онази велика Божия идея, която е внесена в твоята душа. Тази идея има приложение в дадения кръг, в който се движиш. Ти ще приложиш в дадения случай тази Божествена идея и ще извадиш опитност, всичките блага на живота. Може да съжалявате.

Някой път казвате, защо си се родил жена или защо си се родил мъж. Малко дете си, не знаеш колко ще живееш. Може да умреш като млада мома, може още на десет години да те вземат. Те казват, кармически умряло детето. Хората кармически не умират. Кармически е, ако вземат един човек и по закон го обесят. Когато обесват един човек, по карма е. Но когато един стар човек умира, когато един светия умира, по карма ли е? Не е по карма. Той умира по закон, направил някое престъпление. Онзи, който не е направил никакво престъпление, за какво умира? Може да кажете, съдбата му е такава. Нему трябва една опитност, през която трябва да мине. На светията в дадения случай му трябва една опитност, да опита в дадения случай какво нещо е смъртта. Защото, когато грешникът умра, умира по един начин. Светията умира по друг начин. Казвате, как умира като светия? Като умрете като светия, ще знаете. Никой не може да знае как умира светията, никой не може да знае как умира грешникът.

Аз съм гледал някой човек, аз му гледам лицето, свиване става. Разкривят се веждите, разкриви се устата. По всички тия движения може някой път да се съди какво става вътре в неговата душа. Защото тия пертурбации на лицето може да покажат в света какво отражение има, какво преживява. До известно време този човек се смущава. Да кажем, аз не съм ясновидец, но един ясновидец, като мине тъмната зона, тоя се уплаши в ужас. Всички животи на миналото изпъкнат в картини. Той започва да се плаши от живота, какво ще прави? Но идва онзи, който го ръководи, казва: "Не се плаши. Туй, което виждаш, не си го създал ти, не е твоя творба. Ако речем да те съдим, има и други, които ще вземат участие. Ти имаш известно приложение, но всичко туй, което виждаш, няма да го турят на твоя гръб." Минеш в една по-светла зона, докато всичко туй оставиш зад гърба си, и влезеш в духовния свят, дето няма никакво задължение. Преминеш тази граница.

Всеки един от вас може да направи един опит да мине в другия свят. Нали сте имали такива моменти, когато сте чувствали, че сте на третото небе. Минали сте тази граница, може пак да се върнете. Ще идете и ще се върнете. Туй се чувства, туй човек не го създава. Неговият дух, неговата душа може моментално да излезе из тялото и да се върне. Някой път може вашата душа да излезе, без обаче вашето съзнание да знае, че душата ви излязла. Ще кажете: "Как така?" Майката може да ходи където си иска, без детето да знае къде ходи майката. Защото азът е съвършено свободен.

Психолозите говорят за его. С 1 може да означим духа. 2, това е душата. 3, това е егото. Следователно нашето съзнание, в което живеем, то е облекло на човека. Та сегашните хора казват, че човек нямал душа. Значи иска, след като роди детето, дълго да не живее в тялото, да живее извън тялото. Бащата напусне тялото, остави го. Остава да живее егото. Някой път дойдат бащата и майката, усещаш се вдъхновен. След като заминат, те те оставят като в пансион. Напусне ли те баща ти и майка ти, напусне те туй благородство, любовта. Туй дете се учи, когато дойде душата. Оставен без душа, той е малко бебенце, което иска само биберон: дай, дай.

Казвам, когато човешката душа, баща ти и майка ти, дойдат да живеят в тебе, вземат участие в отхранването на детето, гледат дали може да стане нещо от него. Ако няма да стане, веднага те развалят тялото, започнат работа пак наново, докато направят едно тяло, подходящо за човека. Тогава те се веселят. Тогава бащата и майката казват: "Този човек тръгна по небесния път, той е съвършен."

Сега, когато изучавате Писанието, казва: "Да се всели Духът." Мнозина имате едно механическо схващане. Духът, по този начин, по който е поставен, по човешки е то. Почти отношението е същото. Както бащата и майката се грижат за детето, така и душата и духът се грижат за вътре в нас. То не е център, към който тяхната деятелност е съсредоточена. Когато човек се съедини с душата и духа, той става мощен. Тази е вашата задача, най-първо, да намерите баща си и майка си. Не само да ги намерите, но и да ги опознаете. Тогава, като говорят, казва: "Виждали сме нашия баща."

Но аз ви казвам, опитайте вашия баща. Това е вътрешно психологическо състояние. Когато човек иска да стане силен, да може да воюва в този свят, ако ти тръгнеш в света и имаш това съзнание, да знаеш, че с тебе има други някои същества, работят подир тебе, положението ти е вече сигурно. Щом се поколебаваш, веднага се изменя целият ход на работата. Първото нещо е сега във вярата ни. То е теория на нещата. Трябва да пазите връзка, да усилите връзката. Вие не се стремете да разберете какво нещо е Бог. Пазете връзката. Дръжте туй в съзнанието си, че Бог прониква навсякъде.

Всяко проявление е хубаво в света. То е проявление на туй първично, където и да е, може да е в животните, може да е в растенията. Ако видите една хубаво узряла круша, някой плод, то е едно малко проявление на Божественото съзнание. Ако видите чист извор, който извира, то е проявление на Божественото. Ако времето е приятно, то е проявление на Божественото. Ако вие през целия ден спазвате туй съзнание, виждате навсякъде проявление на Бога. Казвате: "Денят днес беше много хубав." Но във вас дръжте идеята, че един ден ще дойде, и никой не може да го разклати. Божественото във вас никой не може да го разклати.

Някой казва: "Знаеш ли дали има Господ, или не?" Вие какво ще му кажете? Как ще му отговорите? Той пита дали има Господ, или не. По сегашните методи ще започнете веднага, научно да му докажеш. Не е лошо, но ти ще му докажеш, и той пак ще остане на своето мнение. Той ще каже, не е доказано. Това не е доказателство. Сега питам, трябва ли ние да доказваме на хората дали има Господ, или не. Христа, като Го запитаха учениците Му, какви доказателства даде? Казват: "Покажи ни Отца." Кой е виждал Отца? "Който е видял Мене, видял е и Отца." Той подразбира, казва: "Отец живее в Мене и Аз живея в Отца." Той говори, две положения дава.

Обаче вие какво ще кажете сега? Представете си, че имаш смелостта и Му кажеш: "Който е видял мене, видял е и Отца." Представете си, че ти, ученият човек, да ме питаш, има ли Господ, или не. Знаеш ли какво казват турците? "Мукалити са, казва. Такъв серсемин досега не съм виждал. Той е първият серсемин, който виждам." Когато хората питат има ли Господ в света, идеята за Бога, хората разбират има ли разумност. То е друг въпрос. Идеята за Бога хората разглеждат от разни гледища. Има ли Господ, няма ли Господ, не е една и съща идея. Кажете: "Къде е мястото на Бога?" Философски е навсякъде и никъде. Ние какво трябваше да кажем? Ако обърнем, никъде и навсякъде. Но този ред на разсъждение, той само обърква, но той не може да ви интересува. Аз зная какво ви интересува. (Учителят взе един бастун.)

Сега какво искам да ви кажа? Казвате, досега аз разправях за Бога. То са отвлечени работи. Бог, кой Го знае къде е, никой не Го виждал. Да оставим тия набожни работи.

Казвам, на вас ви трябват парици. Взема, че започна да копая, извадя едно гърне от десет килограма. Казвам: "Стига ли ви?" После взема, че обърна пръчката на друго място. Изваждам друго гърне, от двайсет килограма. Казвам: "Да ви предам едно изкуство. Бедни сте. Но с едно условие. Ще извадите толкоз, колкото ви е нужно." Аз имам тази магическа пръчка.

Има ли Господ, или няма? Кое е важно сега? Вас ви трябват пари, да си купите книги, защото, ако нямате книги, няма да бъдете учени хора. Като имате пари, ще имате книги, ще имате учител, защото без пари никой не ви учи. Ще си направите къща. После, ще имате автомобил. После, конче с малко кабриолетче. Сега ще кажете вярването какво е? Вие оставете вашето вярване, какви са вашите практически вярвания. Хубаво, аз като покажа с тази пръчица къде има богатство, има ли разумност в нея, или не? Който разбира, то е скрито вътре в пръчката. Казва: "Ще ме носиш." Аз като го нося, той открива парите, той е маг. Като открие, взимам. Втория ден дойдем и двамата на мястото. Казвам: "Как сте? Парите, които извадихте?" Казва: "Няма тоягата ви. Къде е?" "Оставих я."

Сега не само това, но да кажем, аз може да дойда някъде и да ви кажа: "Копайте." Вие намирате. Пак казвам: "Копайте." Пак намирате скъпоценни камъни като кокоше яйце. Това е пример. Веднага ще се измени съдбата ви.

Не само това, но в земята има известни течения на земния елексир. Туй изсъхване на дървета знаете ли на какво се дължи? Жизнената прана е отбита, теченията са отбити. Жизнените течения, с които се хранят корените на дърветата, са отбити. Сушата и студът станаха причина да отбият туй течение.

Сега туй течение е и във вас отбито. Туй течение може да се повърне. Да кажем, ти си болен човек. Казвам, по копай малко. Копаеш, веднага излезе вода, умиеш се, веднага си здрав. Казвам, зарови този извор. Туй ценното в света, туй Божествено течение постоянно извира. То е временно така. Когато Мойсей вдигна своята тояга, удари канарата, изкара вода.

Казвам, сега вас ви трябва едно знание положително за благата, които са скрити в земята. За този елексир трябва да знаете, за благата, за тия течения трябва да знаете, за златото трябва да знаете, за среброто трябва да знаете. Трябва да изучавате земята. Вие казвате, като идете в небето. Че какво ще правите, като идете в небето. Небето е място за знание, дето трябва да работите. Като идеш, там трябва да работиш. Прин- ципално ще създавате. Животът, най-първо, започва с философия, с развлечение, после със занимание, после работа. Работата наричаме Божественото. Занимават се ангелите, пък ние сме философи, развлечение ни трябва. Развлечение хората трябва да имат. Хората, които имат развлечение, имат труд.

Някой от вас казва: "Аз познавам Господа." Хубаво, щом познаваш Господа, ще ти даде една тояжка. Или ти, като дойдеш тук, беден си, сърдиш се, молиш се на Господа. Ходиш при един банкерин, ходиш при друг. Никой не ти дава. Но ако Господ е в тебе, казва: "Извади си от земята." Сега, като идеш при един банкерин, той не те приема. Господ казва: "Сега, като извадиш гърнето и идеш при първия банкерин, от който си искал пари, ще кажеш: "Господине, аз искам да вложа своите пари при тебе. Ще ми дадеш един чек." Ти ще занесеш цялата торба." Веднага се изменят условията.

Кое е по-хубаво, да вземеш пари от банкерина или да му занесеш пари? Да му занесеш пари е по-хубаво, защото добиваш достойнство. Ще кажеш: "Господине, аз влагам парите си на безсрочни влогове." След два месеца пак занесеш торбата, на третия друга.

Човек трябва да има съществено знание в себе си, да го придобива за своя си живот. Вземете лекуването, не е лесна работа. Някого лекуваш, но се влошава работата. Лекуваш едното с известен лек, оздравява. Лекуваш другиго, разболява се. Лекарят лекува едного със зло, оздравява. Лекува другиго - умира. Не всички може да се излекуват с един и същ цяр в света. За всяка една болест има спесифичен лек, специфично растение. Колкото болести има, толкоз и лекове има. Дадеш ли съответното растение, болният оздравява.

Всяка една болест се дължи на един недоимък вътре в организма. Слаб ти е стомахът. Стомахът значи няма онази жизненост, която може да работи. Ще вземеш известно растение, ще уякчиш стомаха си.

Казвам, вън от вашето верую има една наука, с която трябва да се занимавате. Някой ще каже: "Втори път като дойдем на земята." Но вие започнете сега. Като дойдете втори път, ще продължите работата си. "Няма да остане време." Казва: "На осемдесет години съм." Започни работа, никога не е късно.

Затуй във вас трябва да се роди тази мощна вяра за една наука, с която ние може да подобрим живота си. Или този живот да се подобри, тъй както Господ иска.

Казвате: "Ако Господ иска." То е криво схващане. Бог е вложил в нас едно желание, което ние трябва да развиваме. Ако аз не искам, и Бог не иска. Има неща, ако аз искам, и Бог иска. Пък има други, Божествени работи, ако Бог ги иска, и аз ще ги искам. Сега ние казваме: "Каквото Бог иска." Да, вярно е, каквото Господ иска, но има нещо, ако аз го искам, и Господ го иска. Искам от Бога здраве, ще ми даде. Мен ми е потребно. Ако аз го искам, тогава Той ще ми го даде. Вие казвате: "Господи, ако обичаш, дай ми здраве." Как ще кажеш на Господа, че ви трябва здраве, да ви разбира Той. Онази жена, която страдаше от кръвотечение, казва: "Само до дрехата Му да се допра, и ще оздравея." Христос усети, че сила излезе от Него. Тя не каза: "Господи, мога ли да пипна дрехата?" Ти ще имаш вярата в Господа, като пипнеш дрехата с всичкото благоговение, с всичката вяра, Той ще каже: "Да бъде по вярата ви", а не казва "Ако иска Господ."

Ние поставяме въпроса на крива основа. Криво се тълкува Писанието. Не е нахалство, но тази жена имаше вяра. Всичките мъчнотии, които имаше, се махнаха. Мнозина се намирате в мъчнотии, казвате: "Молим се, но Господ не ни слуша." Как може да ви слуша Господ? Много голямо мнение имате, много искате Господ да ви слуша. Не, какво да ни слуша, как да ни слуша? Спесифично искате Господ да ни слуша. Той няма време, една минута няма да отдели за нас. Ти няма да Го спреш, няма какво да Му описваш. Той знае. Ти няма да правиш онази погрешка на онзи проповедник. Като започне да разправя за Господа, цитира стихове. Дойде друг учен, и той цитира стихове, тъй казал Господ.

Ти някой път се молиш, и дойде противоположна мисъл. Тогава, като се молиш, да няма никаква контрастна мисъл. Туй състояние е много тягостно. Може да се молиш на Господа, казваш: "Мен ще слушаш." Моето бръщолевене, ето един контраст. Христос казва: "Не мислете, че е в многото говорене." Думата ви ще бъде: "Ей-ей." Като кажеш същественото, ще вярваш в това. Необходимо е да придобиете знание на земята.

Сегашните условия, при които живеете, са много трудни, много мъчно се живее. Защото десет души ще те срещнат най-малко и ще развалят онова, което си придобил, да ти развалят придобитото. Сутринта излизаш весел, вечерта се връщаш грохнал. Като излизаш сутринта, и вечерта да се върнеш забогатял, да си спечелил нещо. Така трябва да се върне човек. Разсъждавайте обективно. Това не е упрек, но това е нов начин за работа. Защото всичките религиозни вярвания, това са методи и начини. Но в природата има един начин, съвършените същества, онези, които са завършили своето развитие, те имат един път, един начин. Най-хубавият път е, който са намерили. Казват: "Нашата опитност е туй, ние така сме завършили, така сме учили." По този път, като вървите, ще свършите с най-малко мъчнотии, с най-малки разноски. Има други методи, които са много скъпи. Запример сутрин станеш, в третото небе си, весел. Вечерта се връщаш в ада. Молиш се, таман се очистиш, на другия ден пак паднеш. Пак ставаш, пак падаш, най-после казваш: "Дотегна ми да се моля." Едно тягостно състояние имаш.

Ученикът трябва да се освободи от противоречието, което съществува в неговата душа. Да се избави от него, противоречието да остане вън.

Сега някои то вас имате тази опитност. Не зная дали някой път ще намерите парите. Сега някои братя казват, че имало някъде пари заровени. Още никой не ги е намерил. Някои казват: "Зная злато заровено." Но не може да го намерите. Казват, че не било позволено да се изважда, било омагьосано. Светските хора отдавна, без да са омагьосани, намериха и злато под земята, и скъпоценни камъни намериха. Религиозните хора [казват], че не му дошло времето, ако човек има пари, ще го развалят.

Сега не си туряйте този страх, че парите може да ви развалят. Ако много пари имате, дайте на другите, да не ви развалят. Ако толкоз се плашите, дайте ги. Щом дойдете до онова, което ви разваля, дайте го. Понеже, ако на една вода турят един бент, може да направи някаква пакост, пуснете водата да тече.

Сега да дойдем до същественото. Ученикът трябва да бъде богат умствено, да бъде богат духовно. Не материално трябва да бъде богат, не по форма, но туй, което имаш, на онова съзнание ти да си господар. Да знаеш къде е богатството и то да е на твое разположение. Защото всичкото богатство на земята е на разположение на праведния. Той със себе си няма да го вземе, но само туй, което е потребно. Златото, скъпоценните камъни, като тежки, ще ги оставите тук, в другите светове няма да ги занесете. Като идете на слънцето, там има друго богатство. Но има друго богатство, което ви помага на земята. И там по същия закон ще ви трябва. Казва Христос: "Търсете първо Царството Негово и правдата Негова, а всичко друго ще ви се приложи." Търсете първом пътищата, по които Той създава и върви, да няма никакво противоречие.

Ще дойдеш, искаш пари. Намери гърнето, извади го, занеси го. И второ намери, занеси го на банкерина, за да познае, че си станал щедър. Дойде някой брат, закъсал. Дадеш му книжката. "Колко ти трябват?" "Две хиляди." Дойде друг брат или сестра. "Много си закъсала." Казва: "Този брат е много щедър." Изваждаш, даваш.

Аз бих ви желал всички да имате по една книжка. Като дойде някой, веднага: колко ви трябват. Толкова дай. Ако нищо не давате, значи нищо не сте намерили, в банката нищо не сте вложили.

Сега трябва да се извадят парите и да се вложат при този банкерин, да се даде тази книжка.

"Божията любов носи пълния живот."

Бъдете тъй добри няколко седмици, или пред клас, или след клас, да си направите упражненията. Вие съвсем занемарихте. Аз искам да забогатеете. Ще дойдете през зимата да искате пари. Богатство ви трябва. Всинца вие трябва да бъдете здрави.

Тази година гледайте да не изгубите. Двайсет и девета година има нещо, което друг път не може да вземете. Другата година като дойде, по друг начин ще дава. Двайсет и девета година каквото вземете, каквото приложите, добре. Каквото не вземете, отиде.

Поне четири-пет седмици рано идвайте. Аз вярвам, всички може да идвате рано.

VIII ГОДИНА НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕН КЛАС (1928-1929)

Четиридесет и втора лекция 5 юни 1929 г.,

София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder