НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Огън да запаля

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Огън да запаля

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, огън, всички, земя, казва, живот, природа, обича, христос, любов, бъде, свят, себе, говори ,

 Неделни беседи , София, 2 Юни 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


18. Беседа от Учителя, държана на 2 юни, 1929 г. София. – Изгрев.

Огън дойдох да туря на земята." (Лука 12:49)

Огън дойдох да туря на земята." Някога още Христос е изказал това изречение, но то е познато на всички хора, особено на домакините. Мъжът казва на жена си: Студено е вън. Моля ти се, запали огъня! Колкото по-скоро го запалиш, толкова по-добре. Хората философстват върху огъня, какво нещо представя той, как е произлязъл, но философията не разрешава живота. Философията е особен род забава в живота. Когато иска да се забавлява, човек трябва да стане философ. Ако човек не философства, главата му ще пати. Това не значи още, че като стане философ, човек много ще придобие, но поне ще се забавлява, както се забавляват хората, когато отиват на театър, на концерт и т.н. Следователно, когато казват за някого, че е философ, намирам, че той е избрал най-хубавото забавление в живота. Когато казват за някого, че е учен човек, намирам, че той е избрал най-хубавото занятие в живота. Когато някой каже, че иска да намери някакво занятие, казвам му да започне да учи. Значи, науката може да се разглежда като занятие.

Днес учените дават едно обяснение за науката, философите – друго, религиозните – трето и т.н. Каквито обяснения да дават за науката, те са все едностранчиви. Вие четете обясненията на философите за времето и пространството, за абсолютното в живота, но нищо не научавате. За изяснение на трудните въпроси на живота, философите привеждат ред доказателства, но техните доказателства не внасят нищо ново в умовете на хората. Някой философ ще каже, че внесъл нова идея в умовете на хората. Това е толкова вярно, колкото е верен фактът, че еди-коя си жена е запалила огъня! Нима други жени не са палили огъня преди нея? Ще се хвали някоя жена, че докато мъжът й спал под юргана, тя запалила огъня. Ще кажете: Как е възможно мъжът да спи под юргана, а жената да пали огъня. Какво лошо има в това, че мъжът спи под юргана? Нека жената се радва, че мъжът й спи под юргана. Щом престане да спи, работата става опасна. Докато човек спи под юргана, това значи, че е облечен, завит е с нещо. Щом излезе вън от юргана, той оголява. Като оголее, работата му става опасна. Това са символи, отношения в природата, от които хората трябва да се учат. Ако не разбират тези символи и отношения, те ще се натъкват на ред страдания и противоречия, на болести и смущения.

Като не разбират законите на природата, хората се натъкват на болести, на страдания, викат един, втори лекар и казват: Този човек е отличен медик. Той е свършил медицина с отличие. Каква наука е медицината? Тя е наука за болните хора и се занимава с патологическите състояния на човека. Според мене, истински лекар е онзи, който разбира причината на всяка болест и помага на хората. Той е асистент на природата, работи съобразно нейните закони. Обаче, ако лекарят гледа на работата си като средство за прехрана, като професия, той по нищо не се отличава от копача, който копае, от ковача, който чука, от писаря, който пише и преписва. Според разбиранията на съвременните хора, лекарят става добър, опитен само след дълга практика. Лекарят трябва да практикува, но в практиката си той трябва да има пред вид всичко онова, което е в полза на болния. За тази цел той първо трябва да се допитва до разумната природа, до нейните велики закони, да не стават усложнения в организма. От наше гледище, всяко усложнение в организма се дължи на предизвикана усилена деятелност в самия организъм. Когато организмът не може да издържи на такава усилена деятелност, в него се явява известно усложнение. Същото нещо става и с машините. Ако машинистът усили или ускори деятелността на парната машина, движението на целия трен се ускорява, и, ако тя не може да издържи това напрежение, вагоните на трена изкачат от релсите. Тогава всички казват, че се е явило никакво усложнение, нещо непредвидено в локомотива, в парния казан, или в пътя. Всичко е възможно, но главната причина седи в бързината на движението.

Всеки човек е доктор на себе си. Няма човек в света, който да не разбира от медицина, само че някои са специалисти лекари, а други – любители. Щом познава една своя погрешка, човек е вече лекар. Колкото повече свои погрешки познава, толкова по-добър специалист става. Всеки ден човек открива по една своя погрешка и започва да говори за нея. Който го слуша, казва, че и той има същата погрешка. И след това започват един на друг да си препоръчват различни рецепти. И двамата са доктори, но не забелязват, как се явява някакво усложнение. Какво усложнение може да се яви? За пример, срещат се двама приятели. Единият, в качеството на доктор, казва на другия: Ти не обичаш да плащаш дълговете си. Той мълчи, гледа само. После докторът продължава: Освен това, ти обичаш да крадеш по малко. Той го погледне пак, но вече обиден, силно засегнат. За да се успокои, той дава под съд доктора, да докаже, че наистина обича да краде, т.е. че е болен. Ако фактически се докаже, че е болен, т.е. че обича да краде, съдията ще оправдае доктора. Иначе, ще го осъди, че е изкарал приятеля си болен. Наистина, каква по-голяма болест може да съществува в света от кражбата, от лъжата? Това са болезнени състояния, от които човек трябва да се пази. Като посочват, че еди-кой си краде, казвате: Беден е човекът, сиромашията го заставя да краде. Ще излезе, че сиромашията оправдава кражбата. Какво ще кажете тогава за богатия, за набожния, който краде? И богати хора крадат, и набожни крадат. Възможно ли е това? Възможно е разбира се, кражбата е болест.

Ще приведа един анекдот, да видите, как набожен човек краде. Един богат евреин минавал през една гора и носил със себе си чанта, пълна със злато. Щом дошъл до едно място, започнал да се страхува, да не би някой да го нападне, да го обере. Като се озъртал надясно-наляво, видял един турчин, който се молел, правел поклони. Евреинът рекъл: Ето добър случай. Ще помоля този турчин да ме придружи донякъде, да не съм сам. Затова евреинът почакал малко, докато турчинът свърши молитвата си. Той се приближил до него и му казал: Братко, виждам, че си набожен човек, вдъхваш ми доверие. Моля те да ме придружиш да минем заедно гората, защото имам пари в чантата си, страх ме е да не ме оберат. Турчинът се съгласил. Като навлезли вътре в гората, турчинът извадил пушката си, насочил я срещу евреина и му казал: Скоро давай чантата с парите! От толкова време се моля на Бога да ми изпрати по някакъв начин пари, имам нужда от тях. Ето, парите идат пред краката ми, няма да изпусна случая да не ги взема. – Слушай, ти си набожен човек, можеш ли да обираш хората? Турчинът отговорил: Да се моля на Бога, това е мой дълг; да обирам хората, това е мой занаят. Както виждате, евреинът има една философия, турчинът – друга философия, и всеки постъпва според своята философия.

Който не разбира тия неща, той ще се чуди, как е възможно човек да лъже, да краде. Ако разглеждате тия неща като болезнени състояния в човека, възможни са и кражбата, и лъжата. Има случаи в живота, когато жени на богати мъже крадат. Отива в някой магазин да купи нещо и, докато търговецът донесе това, което иска, жената е откраднала вече няколко предмета. Като знае тази слабост на жена си, мъжът предупреждава търговеца, че жена му страда от тази болест, затова нека представи сметка на откраднатите вещи, да ги заплати. Тази болест у хората се нарича „клептомания." Тази слабост се обяснява с любов към събиране на различни вещи, стари или нови – безразлично. Много хора обичат старите вещи, старините. Те не крадат, но ги купуват евтино, а ги продават скъпо.

Христос казва: „Огън дойдох да запаля." Тези Христови думи са претърпели различни тълкувания. И до днес още хората ги тълкуват. Някой тълкуват тия думи с това, че Христос дошъл на земята с цел да направи някаква революция. – Не, революцията не е естествено явление в живота. Тя е болезнено състояние. Чрез революция светът не може да се оправи. Следователно, Христос не може да си служи с болезнени състояния, като средства за помагане на човечеството. Често и в човешкия организъм стават революции, но те са резултат на някаква аномалия в организма. За пример, някой страда от констипация. За да си помогне, той взима известна доза рициново масло, и в стомаха му настава революция. След революцията настава мир, и стомахът започва своята естествена, нормална работа. Друг страда от главоболие. За тази цел той взима един прах аспирин, и болката на главата му скоро минава. И аспиринът е предизвикал в главата такава революция, каквато рициновото масло в стомаха. И рициновото масло помага, и аспиринът помага, но временно. Ако стомахът не възстанови своята нормална служба, рициновото масло вече не помага. Ако главата не дойде в своя нормален ход, никакъв аспирин вече не помага. Днес ще употребите аспирин, утре ще употребите аспирин, докато един ден аспиринът се превърне в испирин. Щом аспиринът стане испирин, човек заминава за онзи свят. Какво ще стане със свещта като се запали? – Ще гори. – Докога? – Докато изгори.– Не може ли да се подклажда? – Не може. Щом веществото, от което свещта е направена, се свърши, и горенето на свещта престава. Обаче, огънят може непрекъснато да се подклажда. Ако има материал за горене, огънят постоянно ще гори. В обикновения живот огънят е необходимост. Въпреки това, хората не поддържат вечен огън. Защо? – Защото материалите за горене са скъпи. Тази е причината, поради която хората палят огън, загасват го временно и отново го палят.

„Огън дойдох да запаля." Къде? – В цялата природа, във всички живи същества и в човека. Жената, майката дохожда в света и на ранина още, докато всички спят, тя запалва огъня. Този момент съвпада с раждането на детето. Значи, огънят в човека гори от момента на раждането му до момента на заминаването му за онзи свят. Като изгасне огъня на човека, казват, че той заминал за онзи свят. По какво се познава, че е заминал? – Сърцето му е престанало да тупа, мозъкът е престанал да мисли, стомахът е престанал да смила храната и т.н. Щом съдебният следовател, лекарят, констатира това, свещеникът влиза в ролята си. Той написва една резолюция, че този човек не може вече да остане между живите, но трябва да се опее и погребе. Ако свещеникът не дойде да опее мъртвеца, хората считат, че този човек неправилно е заминал от земята. В какво седи неправилността на неговото заминаване? – Паспорт не му е даден от земята за свободно минаване на границата. Значи, опяването на мъртвеца не е нищо друго, освен издаване на паспорт за свободно излизане от границите на своето отечество.

Същото става и на земята, когато някой човек иска да замине от една държава в друга. За пример, някой отива в Америка. Първата работа е да прегледат паспорта му на границата. Ако се укаже, че този човек не отговаря на белезите, означени в паспорта, веднага го връщат назад. Щом забележат, че един от пръстите му е отрязан, а това не е означено в паспорта, веднага го връщат назад. Представете си, че този човек умре. Свещеникът го опее, значи, дават му паспорт. Като отиде на онзи свят, обаче, намират, че пръстът му е отрязан и го връщат назад. Какво трябва да прави той? На земята не го искат, а на небето не го приемат. Не остава нищо друго за този човек, освен да увисне във въздуха. Не е лесно неговото положение. Ще кажете, че като умре човек, с него всичко се свършва. – Не, така не може да се мисли. В това отношение българинът мяза на турчина, който, като се намери в трудно положение, не иска да мисли и казва: Аз зная, че има седем ката нагоре и седем ката надолу. Повече от това е Божия работа. – Така се говори само, но другояче се постъпва.

Съвременните религиозни и светски хора, като се намерят пред някаква мъчнотия, веднага я възлагат на Бога, Той да я оправи. Иначе, докато са добре, не мислят за Него. Един турски дервиш отишъл на баня да се окъпе. На излизане баняджията го спрял и му казал: Плати за банята! – Нямам пари. – Като нямаш пари, защо си дошъл да се къпеш? – Господ ме изпрати. Той видя, че съм нечист и ме изпрати да се окъпя. – Ако, наистина, Бог те беше изпратил, Той е богат, щеше да плати за тебе. – Той иска да те изпита, да види, ще Му повярваш ли, като говори чрез мене. – Не мога да вярвам, ти можеш да ме лъжеш. Така се разправяли двамата мукалити. Така се разправят и сегашните хора помежду си, били те вярващи или невярващи. Те говорят за любов, за жертва, за братство, но ако някой си позволи да влезе в банята им без пари, веднага го спират, заставят го да плати. Значи, в света се повтаря една и съща история. Това се дължи на неразбирания, на наслоявания, на придобити наследствени навици. За пример, говорите с някого, или четете нещо, но веднага съмнението изпъква пред вас: Вярно ли е това, или не е вярно? Не само светските, но и духовните хора се съмняват. Защо? – Защото не разбират живота в неговата целокупност.

Други пък се безпокоят, как ще прекарат живота си. Колкото да се безпокоите от мисълта, как ще прекарате живота си, това не зависи от вас. Вие сте се качили на трена, няма защо да се безпокоите, как ще върви този трен, ще има ли достатъчно въглища, на колко места ще спира и т.н. Тренът ще спира на толкова места, колкото са определени. Вие трябва да се интересувате само от това, в колко часа ще стигнете на определеното място. А това, по колко минути е спирал тренът на една или на друга гара, не трябва да ви интересува. Ама щял да се случи някакъв инцидент в трена, или никаква катастрофа щяла да стане, това може да интересува машиниста, но не и вас. Вие можете само да констатирате нещата. Всички странични работи, които стават вън от вас, не трябва да ви занимават. Вие не сте пратени на земята да изследвате машиниста, как работи, доколко съвестно изпълнява службата си. Онзи, който го е назначил на служба, Той е определил специална комисия, която да го следи, да се произнесе за неговата работоспособност. Веднъж дошъл човек на земята, има кой да се грижи за него, дали греши, или върви в правия път. Вие не трябва да се занимавате с този въпрос. Който се занимава с работите на хората, той повече ще изгуби, отколкото ще спечели.

Като говорите за праведни и за грешни хора, задавали ли сте си въпроса, по какво се отличава праведният от грешния? Праведният всякога върши волята Божия, а грешникът върши своята воля. Умният мисли и действа според законите на разумната природа, а глупавият мисли и действа по своя логика. Значи, има две логики в света: човешка и Божествена. Също така има и две религии, две науки: човешка и Божествена. Човешката религия и наука са причина за нещастията и страданията на хората. Който влезе в тях, той изпада в хипнотично състояние и не знае, защо хората умират и защо се раждат. Тук всички говорят за Бога, но какво нещо е Бог, не знаят. Божествената религия и наука е вътре в човека. Всеки носи тази религия и тази наука в себе си, без другите да подозират това. Следователно, религията е вътрешен, а не външен процес. Който обича всички хора, всички живи същества, той обича Бога, обича своя ближен. Той има правилно отношение към цялото битие. За да обича всички хора, човек първо трябва да обича едного. Щом обича правилно едного, той ще бъде в състояние да обича всички. Не може ли човек едного да обича, не може да обича всички хора. Истинската религия започва от единицата, от числото едно. В единицата се включва всичко. Първите хора, които дойдоха на земята, бяха само двама. Значи, ако им се говореше за любов, не можеше да им се каже, че трябва да обичат всички хора; на тях трябваше да им се проповядва само за любов към ближния. - Ами като се размножиха хората, каква любов трябваше да съществува между тях? – Пак същата любов – любов към ближния. Тази любов може да се прояви еднакво и към единицата, и към множеството.

Когато първите хора нарушили отношенията си към Бога, към ближния, с това заедно те изгубили възможността да обичат всички хора. Не е лесно да обичате. Това е цяла наука. Това е велико изкуство. Да обичате човека, това значи, да намерите в него една добра черта, която да спира вашето внимание. Не можете ли да намерите една добра черта в човека, вие не можете да го обичате. Между вас и него ще съществува механическа връзка, но не любов. За да се обичат двама души, непременно и двамата трябва да намерят в характера си по една добра черта, заради която да се обичат. Ако единият само е намерил една добра черта в другия, това още не е любов. Докато само единият обича, а другият не обича, това не е любов. Закон е: който обича, и той трябва да бъде обичан. Защо понякога се случва обратното? Някой обича, а него не обичат. Той прави добро, а на него не правят. За да се образуват правилни отношения между двама души, и любовта да действа между тях, необходимо е следното нещо: когато единият от двамата намери една добра черта в другия, той трябва да събуди в него желание също така и вторият да намери поне една добра черта в първия.

Следователно, когато казваме, че Бог люби всички хора, имаме пред вид, че Той е намерил по една добра черта във всеки човек, заради което го обича. Хората не устояват в любовта си към Бога по единствената причина, че не могат да намерят в Него такава черта, на която всякога да уповават. Понеже те се менят, колебаят се, затова и отношението им към Бога постоянно се мени. Някой казва, че има любов към Бога, а не е готов на никаква жертва заради тази любов. Който има любов към Бога, той ще има любов към всички. Това е противоречие за хората. Невъзможно е, наистина, човек да обича всички хора. Кога? – Когато те са пръснати на различни места. Обаче, човек може да обича всички хора. Кога? – Когато са събрани на едно място. Значи, възможно е човек да обича всички хора, но когато те са събрани в Едного, в единицата. Ще кажете, че и рибата обича по този начин. Тя снася по 300–400 хиляди яйца на едно място и ги обича като свои деца. Но има грамадна разлика между любовта на рибата към нейните деца и любовта на човека към неговите ближни. При това, рибата няма съзнание за имената на нейните деца. И човек не може да знае имената на всички хора, но неговата любов към хората е съзнателна.

Сега, вие не се интересувате от въпроса, дали рибата обича своите яйца, или не. И да отговорите на този въпрос, той няма да ви ползва. Обаче, има една риба в света, която знае имената на всичките си деца. Това е философско твърдение, което служи само за развлечение на хората. Какво ще кажете на това? Тази риба е най-голяма от всички риби. Тя може да се вземе за глава на всички риби. Същото твърдение се отнася и до всички животни, до всички хора. Значи, има един човек в света, който обича всички хора без разлика и знае имената им. Ако сте потомци на този човек, т.е. ако сте излезли от него, вие непременно ще имате неговите качества. Щом нямате тези качества, вие не сте излезли от него, не вървите по една линия с него, нямате нищо общо с него.

Тъй щото, противоречията в света се дължат на факта, че съвременните хора не са произлезли от първия човек, не вървят по мъжка линия. Те са излезли от жената и по закона на наследствеността вървят по женска линия. С влизането си в света, женският елемент е създал ред пертурбации. Казват, че жената е виновна за всичко. Не е виновна жената за дисхармонията в света, но когато един мъж ръководи десет жени, непременно ще се явят големи противоречия в жената. За пример, Соломон имал 300 жени и 900 наложници. Каква любов е тази? Каква ще бъде любовта между родените деца от тия 300 жени? За да седят тия жени около Соломон, все-таки някаква любов ги е свързвала. Ще кажете, че това не отговаря на никакъв морал. Не е лесно, докато съзнанието на човека се пробуди, да възприеме новите идеи. Идеята за еднобрачието е сравнително нова. Еднобрачието е било идеал на човечеството. И днес още хората поддържат многоженството. Аз взимам еднобрачието в най-широк смисъл. Многоженството подразбира човек с много идеи. Еднобрачието – една свещена идея само. Който има много идеи, той върви по женска линия. Обаче, един ден той ще се натъкне на противоречия, които ще го заставят да задържи само една идея от всичките, а останалите да остави за благоприятни условия. Еднобрачието трябва да започне от ума и сърцето на човека. Той трябва да има само един ум и едно сърце. Затова е казано и в Писанието: „Двоеумният е непостоянен в своите пътища."

Следователно, човек трябва да носи само една свещена идея в ума си и с нея да разрешава всички важни въпроси по естествен път. Само така той може да бъде доволен от живота си. При сегашната култура много въпроси не са разрешени: нито индивидуалните, нито семейните, нито обществените, нито религиозните, нито икономическите, навсякъде ще срещнете амалгама от идеи и противоречия. Хората вярват в Бога, но вярата им ще се изпита. Малцина ще издържат този изпит. Защо? – Защото не са правоверни. В Бога вярват, в Христа вярват, но още не са правоверни. Евангелистът вярва в Христа, но още не е правоверен. И баптистът вярва в Христа, но не е правоверен. Всички вярват в Христа, но ако речете да минете от едно верую в друго, наново ще ви кръщават. Ако си православен, но искаш да минеш в баптизма, ще те кръстят. Ако си баптист, но искаш да станеш съботянин, ще те кръстят и ще те накарат да зачиташ съботата. Ако си съботянин и минеш в православие, пак ще те кръстят, ще те накарат да се кръстиш, да палиш свещи и кандила, да целуваш икони и да празнуваш неделята. Ако не вършиш това, не си православен. Нима православието се заключава във външните форми? Нима в кръщаването на един или друг вярващ е правоверността? Казано е в Писанието: Човек не е създаден за съботата, но съботата е създадена за човека. Съботянинът е повдигнал съботата в култ и казва, че който не зачита съботата, той не е правоверен. Така гледат на нещата религиозните хора.

Учените хора не държат толкова за вярата, за религията, но държат за науката, за културата. Те казват, че човек трябва да бъде учен, културен. Учеността, културата, цивилизацията, както и религията не разрешават още въпросите на живота. Окултистите пък ще кажат, че трябва да се изучават окултните науки. И окултните науки не разрешават въпросите на живота. Какво от това, че можете да гадаете, или че знаете нещо за кармата? И това не разрешава въпросите. Че си предсказал някому нещо, това още не изменя неговата съдба. Каквото да предсказвате на хората, предсказанията ви не могат да ги направят по-добри, отколкото са в действителност. И без вашите предсказания всеки ще се прояви такъв, какъвто природата го е създала. Кой е предсказал, че ще се роди еди-кой си гениален човек? Гениалните хора се раждат и без предсказания, но трябва да има майки, които да ги родят и отгледат. Днес не може да се роди дете без майка. За да се излюпи пиленце, трябва три седмици да го мъти майка му. Като се излюпи, то стъпва вече на крачката си и след две–три седмици най-много тръгва само да търси прехраната си. Бързо се измътва, бързо става годно за самостоятелен живот. За да се роди човек, условията са по-тежки: цели девет месеца майката трябва да носи детето в утробата си, докато се развие напълно. Докато птиченцата са малки, майката се грижи за тях и им казва: Ще правите, каквото ви казвам. Щом пораснете, ще ви пусна в света, във великия университет, там да учите, при други професори – птиците. Обаче, влезете ли в човешкия живот, работите се усложняват. Там не могат да се приложат условията на птиците. Хората се грижат, трудят, измъчват повече, отколкото трябва. Затова Христос е казал: „Вижте криновете на полето, как са облечени. Те нито жънат, нито предат."

„Огън дойдох да запаля." Огънят представя разумното в света. Огънят подразбира още живот. Значи, като човек, ти трябва разумно да живееш. Огънят ще изгори всичко непотребно, а ще остане само потребното, разумното, което ще гори без да изгаря и ще се усъвършенства. При правилното горене взимат участие въглеродът, въздухът и водата. Това значи: елементът, който гори,е въглеродът; елементът, който поддържа горенето, е кислородът; получените продукти при горенето са главно вода и въглероден двуокис. И водата сама може да образува горене. Ако залеете парче негасена вар с вода, гасенето на варта става толкова силно, че се развива голяма топлина, от която водата възвира. Следователно, като се пече варовникът, първо се превръща в негасена вар, която при заливане с вода, се превръща в каша, наречена гасена вар. И тъй, когато варовникът, който е твърд като камък, се влюбва във водата, той омеква, разкашва се, става на вар, с която жените мажат, белосват къщите си. Домакинята взима част от тази каша и измазва с нея стените на къщата си. По този начин тя изнася пред хората любовта на двамата млади – водата и варта. Белият цвят се образува, само когато две същества се влюбят. Дето има 6ял цвят, там има любов. Дето няма бял цвят, там любовта още не се е проявила. Ако цветът е червеникав, жълт, зелен или друг някакъв, това показва, че любовта е още в началото си. Различните цветове показват различни степени на любовта. Дойде ли любовта в своята пълнота, всички цветове трябва да се съединят в едно – да образуват белия цвят, да образуват твърдото вещество. За да се прояви любовта на земята, белият цвят трябва да се трансформира в бяло, твърдо вещество, да влезе в работа. Щом види тази бяла маса, разумната домакиня веднага се зарадва, вземе я, залее я с вода и я оставя да поседи малко, да утихне огънят, т.е. двамата влюбени да се опознаят. След това тя започва да маже. Кой как види измазаните бели стени, изпитва голяма приятност.

Сега всички се запитват, има ли любов в света, или няма. Това знае варджията, който превръща варовника във вар. Той взима варовника, нарежда го в пещи, запалва отдолу огън и го оставя при тези условия четири-пет дена, като от време на време го запитва: Готов ли си да любиш? – Не съм готов, не искам да любя. Варджията вземе лопатата, разбърка го малко и пак го пита: Готов ли си да любиш? – Не съм готов. Най-после варовникът се понапуква тук-там, започва силно да побелява и, без да го питат, казва: Искам да любя. Варджията погледне в пещта и вижда, че варовникът се е превърнал вече във вар, готов да люби. Той се радва, че може да го продаде, да го тури на работа. Който люби, той е готов за работа. Варджията е сват, който изнася варта за продан, търси възлюбената й – водата. И природата си служи със същия процес, какъвто варджията извършва с варовника. Когато намери нещо твърдо в човека, природата го поставя на огън, да го опече. Щом го пече известно време, твърдият елемент в човека постепенно омеква. Когато човек изгуби мекотата си, природата го поставя в пещта си, наклажда огън отдолу и го пита: Ще любиш ли? – Не искам. Тя усилва огъня. Ще любиш ли? – Не искам. Още повече усилва огъня. Сега, без да пита, човек сам казва: Ще любя! Той е омекнал вече, превърнал е твърдият елемент, камъкът, във вар, по-мек елемент, податлив на действието на водата, т.е. на живота. Като види това, природата налее върху човека малко вода, и той се възпламени, побелява, още повече омеква и казва: Слава Богу, освободих се от тежките условия на своя живот!

Съвременните хора се запитват, защо идат тия големи страдания, от които главите им побеляват. Питайте варджията. Той е виновен. Той ви е турил в пещта си под силен огън и казва: Ще любите! – нищо повече. Като ви превърне във вар, като ви избели, туря ви във варницата, залива ви с вода, докато съвършено омекнете. След това вие започвате да любите, да се радвате на живота. Варджията представя природата, която туря упоритите хора в пещта си и насила ги заставя да любят. – Ама аз съм стар човек, любовта не е за мене. Младите нека любят. Природата не чува, тя не прави разлика между млади и стари. Тури те в пещта си и гледа, кога ще се опечеш, кога ще се научиш да любиш.

Старите хора са актьори в живота. Гледаш дядото седи, въздъхва, съди младите. Той играе ролята на мъдрец, който е надрасъл нещата. Вътре в себе си той казва: Ех, сега да съм млад, зная, как да живея. Бабата седи в друг ъгъл и въздиша. Тя поглежда завистливо към младите и си казва: Луди-млади! – не знаят, как да живеят. В себе си казва: Едно време и ние живяхме като тях. Бабата е недоволна от живота на младите, но кажи й само, че може да се подмлади, тя веднага ще се развесели, ще пожелае да стане млада.

Преди години, когато правих изследванията си, дойде при мене една баба, 80 годишна, и ми казва: Синко, големи страдания имам. Виждам, че си учен човек, четеш и тълкуваш книгата на живота, но за младите. Аз съм стара жена, какво можеш да ми кажеш? Да ми кажеш, че ще се оженя, това е невъзможно. Кой би хукнал подир мене, 80 годишна баба, като подир млада мома? Пък аз мога ли да услужвам на мъж? Едва себе си гледам. Наистина, поглеждам към нея, няма с какво да я утешиш, няма как да я лекуваш – цялата е разнебитена. Тогава се обърнах към нея с думите: Бабо, в моята книга има един параграф, който може да те обнадежди. – Кой е този параграф? Какво гласи? Да не би да ми препоръчваш да ходя на черкова. Ако е това, краката ми не държат. – Не, бабо, черковата е за младите. В този параграф се казва, че и старите хора могат да се подмладяват. – Така ли? Виж, това е интересна работа. Веднага тази баба скочи, засмя се, развесели се, забрави старостта си, забрави ревматизма си, иска да й кажа начин за подмладяване. Дадох й известни наставления и й казах: Ако изпълниш тези наставления, ще се подмладиш най-малко с 20 години. Тя се позамисли от предадения урок. Аз й предадох един алхимически урок. Бабата тръгна да си отива, разбра, че има някаква дълбока, велика наука в живота и ме запита: Синко, не можеш ли ти да направиш това нещо вместо мене? – Не, бабо, първо ти трябва да направиш поне малко усилие, а после и аз ще ти помогна. – Ех, синко, защо не дойде по-рано? – Ако бях дошъл по-рано, когато беше по-млада, нямаше да те намеря. Сега дойдох точно на време. – Много умен си, синко. Учен човек си, както те виждам. – И ти си умна, бабо, защото си остаряла и защото можеш да ме слушаш. Иди си сега весела, приложи съветите ми и като имаш резултат, пиши ми. Тя си отиде весела, облекчена. Но и досега още не съм получил писмо от нея. И сегашните стари се оплакват, че на времето им нямало, кой да им каже, как да живеят, да запазят силите си, да запазят своята младост. Така говорят старите, но ето, на младите се говори вече, изпълняват ли това, което им се говори? Тогава казвам: Днес и на млади, и на стари се говори, но който от тях приложи, той ще разбере смисъла на това, което им се проповядва.

И тъй, за да подобри условията на сегашния си живот, човек трябва да обърне погледа си навътре, да се вдълбочи, за да намери онази свещена идея, която ще му служи като алхимически елемент в живота. С тази свещена идея той ще превръща нещата, от неблагородни в благородни, от низши във висши. Каква е тази свещена идея, тя остава тайна и за самия човек. Тя с пари не се купува и за пари не се продава. Който се е опитал да я продаде за пари, той си е навлякъл всички страдания. Всеки сам ще намери тази идея в себе си. Да възкръсне човек, това значи да намери тази свещена идея в себе си. Когато намери тази идея, когато прочете всичко, каквото е написано в нея и когато приложи написаното, той е възкръснал вече. Тази свещена идея съдържа в себе си опитностите на миналите поколения. Те са написани в нея като на книга.

„Огън дойдох да запаля." Защо трябва да се запали този огън? – За да внесе светлина и топлина в домовете. Щом се запали огън в един дом, мракът и студът в него изчезват. Когато този огън се запали и в човека, той е готов на всичко. Топлината го предразполага да работи, а светлината – да мисли. Изгуби ли нормалната топлина и светлина в себе си, човек се натъква на противоречия, които създават ред пертурбации в него. Това всеки е опитал. Кой не познава благоприятното въздействие на топлината върху себе си? Зимно време, като влезе в една стая, човек първо търси печката. Ако я намери запалена, той се приближава, взима стол и сяда близо до нея. След това поставя ръцете си на известно разстояние от нея, да се стопли. Ако ръцете му са далеч от печката, той постепенно ги приближава, докато ги постави на такова разстояние, да изпитва най-голяма приятност от топлината. Тази приятна топлинка го предразполага към дрямка. Той дремне 15–20 м. и, като се събуди, усеща се отморен и бодър, готов на всякаква работа. Значи, има една зона, от която излиза най-мека топлина и енергия за работа. В този случай ръцете са добър възприемател на тази енергия. Някои хора искат изведнъж да се приближат до огъня, да приемат всичката енергия, но вместо да придобият нещо повече, те изведнъж отскачат надалеч, без да се ползват от нея. Други пък седят далеч от огъня и считат, че каквото е тяхно, ще им се даде. И при това положение обаче, те нищо не придобиват. Има едно разстояние, точно определено, на което, застане ли човек, ще придобие хубавото, приятното, което огънят съдържа.

Мнозина мислят, че като имат печки в стаите си, лесно ще приемат от огъня това, което им е нужно. Да, но сегашните печки не са хигиенични. Те по-скоро причиняват болести на хората, отколкото да им носят здраве. Печките трябва да бъдат така направени, че да се вижда, как става горенето. При това, лъчистата топлина трябва да излиза отвсякъде, а не само от една страна на печката. Лъчистата топлина от огъня трябва да излиза от всички страни и да се разпространява навсякъде безпрепятствено.

Същият закон трябва да се приложи и по отношение на обичта, на любовта. Не туряйте любовта на човека в някоя печка, наблизо, само да топли, но турете я в огнището, да пръска своята светлина и топлина надалеч, всички да се ползват. Само тогава вие ще имате такива резултати от любовта, каквито желаете. Следователно, който люби, той ще бъде поставен в огнището да гори, а любените от него ще се топлят и осветяват. Щом изгори той, вие ще заемете неговото място в огнището. Тогава той ще се топли, а вие ще горите. Така ролите ще се сменят, и всички ще се ползват от любовта. Когато един люби, той е в огнището, гори, а другите се топлят. После любеният влиза в огнището, а първият, който е любил, той ще се топли. Като не разбират този закон, хората очакват да бъдат обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат – смяна ще има в живота. Който обича, той е в огнището и гори; когото обичат, той се топли. После настъпва обратният процес: когото са обичали, той влиза в огнището; който е обичал, той се топли. – Как ще разберем този закон? – Теоретически този закон не може да се обясни, той се опитва само в лабораторията на природата и на живота. Който го е опитал веднъж, той не говори за него. Той не говори и за старост. Който казва, че е стар, той не разбира този закон, той никога не е любил. Същевременно той не може да се ползва от любовта. Който казва пък, че е млад, и той не разбира закона. Той мяза на онези малки момченца и момиченца, които за пръв път са почувствали в себе си любовта и започват да се срамуват. Това е криво разбиране на любовта. Днес и млади, и стари криво разбират любовта. Който право разбира любовта, той не може да бъде нито стар, нито млад. Той знае, че животът едва сега започва да тече в него. Той знае, че любовта едва сега се проявява в него. Това значи ново раждане. Това значи възкресение. Ще каже някой, че е 24 годишен. Какво представят вашите 24 години за Юпитер, за Сатурн или за другите планети? Това са две юпитеровски години. Нашите 32 години пък съставят една сатурнова година. Материята на различните планети коренно се различава от тази на земята. Влиянието на планетите върху земята се дължи на тяхната особена материя и на техните особени сили. Когато силите, енергиите на Юпитер влияят върху някой човек на земята, те му придават особен израз, особена стойка и положение на тялото, които говорят за благородство, за достойнство, за религиозност. Такъв човек обича ред и порядък, обича да заповядва. Защо? – Юпитер е в него. Когато земята действа върху човека, той е подобен на въглен. Когато се говори за материализма на земята, ние разбираме живота на въглена, който няма никакъв смисъл. Какъв смисъл може да има в един въглен, който гори и изгаря и се превръща в пепел? Като дойдат до въглена, всички го подритват. Защо? – Живот няма в него. Когато добрата домакиня вземе въглена, тя го туря в огнището си и го запалва. По този начин тя го осмисля. Едва сега въгленът познава, че има нещо в него – може да гори, да отделя светлина и топлина. Въгленът е един от елементите на природата, който трябва да се изучи, да се познаят неговите свойства.

И тъй, природата представя сбор от елементи и сили, които трябва да се изучават. За да се ползва от тия елементи и сили, човек трябва да бъде в съгласие с природата. Някои от елементите на природата носят безсмъртието, което се дава на хората периодически. Жизненият еликсир, който алхимиците изучавали, иде отдалеч някъде, минава през слънцето и слиза на земята. На всеки две хиляди години слиза на земята по една вълна на безсмъртието. Тази вълна носи нов живот, нова култура, нова епоха за човечеството. Ние се намираме в началото на нова епоха, когато иде една вълна на безсмъртието. Тази идея Христос е изразил в стиха: „Както Отец ми има живот в себе си и го дава на когото иска, така е дал това право и на Син Человечески." Под думата Син не трябва да се разбира индивидуално човекът, какъвто е бил Христос на земята – човек, облечен в плът. Защото, ако така разбираме Сина, Христос беше Син Божий и трябваше да дава живот на хората. Значи, думата Син не трябва да се разбира в нейния външен образ, а вътрешно, като принцип, за който и апостол Павел говори. Той казва: „Ние не познаваме вече Христа като човек на земята, но като Дух." Докато беше на земята, Христос не даде на хората това, което очакваха. Като възкръсна, обаче, Той каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята." Когато беше на земята, Христос казваше, че само да пожелае, 12 легиона ангели ще му дойдат на помощ, но за да се сбъдне Писанието, Той не иска тяхната помощ. И цар да го направят, щом заминат ангелите на небето, Христос пак ще бъде детрониран. Казано е, че една резка няма да се измени от Писанието. Като мина през големи страдания и възкръсна, Христос каза на учениците си: „Даде ми се всяка власт на небето и земята. Идете и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончанието на века."

Христос казва: „Огън дойдох да запаля." Под думата „огън," Христос разбирал огъня на безсмъртието, който трябва да се запали във всяка душа. Който не разбира смисъла на този огън, той ще се уплаши. В огъня на безсмъртието нечистото изгаря, а чистото остава. В първо време този огън ще създаде големи пертурбации в света, но постепенно ще пречиства атмосферата, докато малки и големи разберат и почувстват благото, което той носи в света. Това и невежите днес съзнават и казват: Светът може да се оправи само чрез огън. Докато всичко не се запали и изгори, светът няма да се оправи. Под думата огън те разбират вътрешния огън в човека. Ще кажете: Щом е така, не е нужна религия, вяра, проповеди, наука на хората. Като дойде огънят, той всичко ще пречисти. – И без това може, само че хората ще минат през по-големи страдания. И без да се изправя счупения крак на някой болен, счупеното място ще оздравее, но кракът ще остане хилав. Обаче, разумният хирург ще постави всяка счупена кост на мястото й, и кракът ще оздравее без никакъв дефект. Значи, знанието е от голяма полза за човека. Ако не дойде Учител в света, който да изправи нашити удове – умове и сърца, и да ги постави на местата им, те пак ще оздравеят, но хилави ще останат. За да се изправи криво зарасналия крак на човечеството, ще дойде лекарят в света, отново ще счупи този крак и внимателно ще постави всяка кост на нейното място. Природата не търпи никакви дефекти. Човечеството се нуждае от велик Учител, който да изправи неговите изкривени удове. Човечеството се нуждае от велик лекар-хирург, който да изправи криво зарасналите му крака.

„Огън дойдох да запаля." За какъв огън говори Христос? Той не говори за обикновения огън, който хората познават, но за огъня като наука, като възможност, с която могат да излязат от обикновения живот и да направят връзка с великия алхимик, с разумното начало в природата. Това значи да разбират езика на великата природа. Природата има свой език, с който хората могат да се разбират. Който знае нейния език и говори на него, тя ще му даде всичко, каквото желае. Който говори с природата на чужд ней език, тя ще му даде това, което той не желае. Щом говориш с природата на чужд за нея език, ти ще изпаднеш в положението на онзи българин, който се хвалил пред съселяните си, че знае много добре турски език. Един ден в селото им дошъл един турски бей. За да му услужат във всичко, селяните извикали този свой брат, да служи като преводач на бея. Селянинът влязъл при бея, който започнал да му говори на турски. Той разбрал, че беят иска нещо. Излязъл вън и казал на селяните, че беят иска един скъсан сак, с който да лови риба. Като занесъл сака на бея, последният се ядосал, че не го разбрали, набил добре селянина и го изпъдил вън. Другите селяни го запитали: Защо те би беят? – Защото го наддумах. – Не, беят бил селянина, защото не го разбрал. Всички хора са опитали боя на този бей, и то главно за тяхното невежество. Като невежи, те се представят за знаещи.

Един наш познат, добър, но скържав човек, често казваше: Даването не седи в многото. Човек трябва да дава малко, но от сърце. – Не, законът на даването не е такъв. Знаете ли, колко трябва да дадете на човека? Дали много, или малко ще дадете на човека, не е важно; за вас е важно да знаете, че пари не трябва да давате. Природата не работи с пари. Парите са човешко изобретение. Когато някой дойде при вас да иска нещо, дайте му от това, което природата произвежда: жито, картофи, плодове. Пари, обаче, не му давайте. Злато може да му дадете, защото златото се среща в природата. Какво злато можете да му дадете? Дайте му злато в естествен вид, а не златни монети, с каквито хората боравят. Колко злато трябва да му дадете? Дайте му в изобилие, както природата дава. Природата не обича скържавите хора. Тя казва: Когато даваш, с крина давай. Цели хамбари злато има в природата, но те се намират на голяма дълбочина. Засега хората не могат да проникнат в богатствата на природата. Ако знаеха къде е скрито златото в природата, българите отдавна щяха да платят дълговете си. Ако дадете един шиник злато на някой човек, преди всичко той не би могъл да го носи. Златото е тежък метал. Въпреки това, той ще се полакоми за него, ще се нагърби да го носи. Лакомство е това.

Съвременните хора са доста лакоми. Като срещнат някой велик учен, те веднага искат да им каже той нещо особено, някои велики идеи. Те не подозират даже, че такива идеи са много тежки, по-тежки от златото, и не могат лесно да се носят. За пример, някои искат да разрешат въпросите, какво е Бог, откъде е дошъл, какво представят вечността, времето и пространството, но не знаят, че не могат да си отговорят на тия въпроси. Това са отвлечени въпроси, тъй щото, каквито обяснения да им се дават, пак ще останат неразбрани. Какво нещо е времето? Времето е дълъг конец, започнат от една красива жена още преди милиони години. Който иска да разбере този въпрос още по-добре, той трябва да се върне милиони години назад, да намери началото на времето, когато красивата жена е прела с хурката си. Кога ще дойде краят на времето, не зная. Зная нещо само за началото на времето. Красивата жена искала да изпреде конец за дреха, затова започнала първия конец, с който турила начало на времето. Кога ще свърши преждата за своята дреха и кога ще я изтъче, не зная. Учените могат да говорят за времето, каквото искат – тяхна работа е това. Те казват, че времето е величина без начало и без край. Според мене, конецът има начало, има и край – това е времето. Този конец, обаче, може да стане дълъг, колкото искате – това представя вечността. В същност, времето и вечността са процеси, които се извършват в мисълта, но съществуват и в самата природа. Какво е мислил Бог, като е създавал вселената, не знаем. Обаче, какви ще бъдат крайните резултати от създаването на вселената, това е важно за нас. Впрочем, и това не е толкова важно. За мене е важен моментът, когато се пробужда съзнанието на човека за Господа. Тогава човек трябва да се обърне към Господа с думите: Господи, ето, милиони години вече, как създаде разумно, безпогрешно цялата вселена, съставена от малки и големи светове. Най-после Ти създаде и моя малък свят. Всички съзнателни същества Те славят и Ти благодарят. Научи ме, как да устроя моя свят, как да живея правилно и да Те славословя. Щом Бог ми отговори на молитвата, аз ще започна да изучавам небето и земята, да ги търся в себе си. И тогава, колкото разбера външния свят, толкова ще разбера и моя вътрешен свят. Действително, доколкото разбираме Бога, дотолкова ще разбираме и себе си. Каквото Бог ви каже, приемете го напълно, без никакво съмнение и критика. Вяра в Бога, това е свещена идея, която всеки трябва да намери в себе си.

На мнозина съм казвал, че за всичко мога да разсъждавам, но щом дойда до живота, който изтича от Първата Причина, спирам. Този живот е свещена идея за мене, която не подлежи на никаква критика, на никакви разисквания. Имам с какво да се занимавам: работата и науката като занятия, а философията като развлечение. Всички науки ме интересуват, всички изкуства също ме интересуват: художество, скулптура, музика и т.н. Понякога се занимавам и с медицина, макар че я считам наука за болни, а не за здрави хора. Щом се докосна до медицината, веднага се обличам с бели дрехи. Белите дрехи не ги хващат болести. Като знаят това, лекарите носят бели престилки, които употребяват като дезинфекционно средство. Истинският лекар трябва да познава добре физиология, анатомия, психология, биология, физиогномия и ред още науки. Без тези науки, медицината е наука за патологичното състояние на човека. Който изучава патологията, той трябва да се облича с бели дрехи и тогава да започне смело да издирва причините на болестите. Който изучава психология, той трябва да изследва не само причините на вътрешните болести в човека, но и причините за неговото умствено и сърдечно разстройство. Най-малкият елемент отвън е в състояние да внесе известна дисхармония в чувствата и в мислите на човека. Една обидна дума е инжекция, която разстройва чувствата на човека и го наскърбява. Една насърчителна, похвална дума повдига духа му и го развеселява. Кое е естественото състояние на човека: радостта или скръбта? – Най-естественото състояние на човека е това, което има при изгрев на слънцето. Той трябва да задържи това състояние през целия ден. Обаче, като не знае законите, с които да запази доброто си състояние, след изгряването на слънцето, той вече започва да губи това състояние.

„Огън дойдох да запаля." Този огън, за който Христос говори, е огънят на човешкото сърце. Различен е огънят на човешкото сърце: някъде огънят е от запалени въглища, а някъде от електрическа енергия. При горенето на въглищата се отделя повече дим, повече сажди, отколкото при електричеството. При електричеството горенето привидно е пълно, но все се отделя нещо, което Се отразява върху очите. От електрическата светлина очите отслабват. В някой моменти слънчевата светлина се отразява благоприятно върху очите – усилва ги. Мнозина се оплакват от силното слънце, казват, че действало зле върху организма им. Причината за това не е в слънцето, но в мислите и чувствата на хората. Лошите мисли и чувства образуват един тъмен пояс около слънцето, който така пречупва слънчевите лъчи, че задържа голяма част от тъй наречената черна светлина на слънцето. Тия черни лъчи са причина за много болести, както и за почерняването на хората. Оттук може да се извади заключение, че началото на всички болести се крие на особено вътрешно пречупване на слънчевата светлина. Светлина, която се пречупва в низходяща степен, всякога произвежда болезнени състояния в човешкия организъм. Черните лъчи на светлината се отразяват зле и върху човешките мисли и чувства. Защо? – Защото в тази светлина мислите и чувствата не могат да се проявяват. Щом не могат да се проявят, те не могат да създадат свои форми и се подпушват. Човек е творец на своите мисли и чувства. Той сам работи в своята лаборатория и във форми излива чувствата и мислите си. Когато обичате някого, вие сте грънчар, който прави гърнета, т.е. излива различни форми. Колкото чувствата са по-добри и по-възвишени, толкова и формите им са по-правилни, по-стабилни. Ако формите на висшите чувства и мисли, като грънчарските гърнета, при всяко падане или счупване, се трошат, какви чувства и мисли са те? Чувствата и мислите могат да се ваят. Казвате, че чувствата ви се разбили, че мислите ви се осуетили. За да се разбиват чувствата ви и да се осуетяват мислите ви, това показва, че формите им не са здрави. Изкуство е човек да знае, как да вае формите на своите мисли и чувства, да бъдат здрави, да издържат на голямо напрежение. Щом тия форми са хубави, съществата от невидимия свят ще пожелаят да си купят от тях. Те ще ги купуват с пари, защото струва да се плати за тях. Ако вашите гърнета не са добре направени, ще дойде някой, ще ги погледне и ще каже: Кой направи това гърне? Слабо е, не може да издържа големи напрежения. Вижда се, че някой простак го е правил. – Ама грешен човек съм. – Това не те оправдава. Веднъж си влязъл в Божественото училище, ти трябва да бъдеш майстор, да знаеш добре да изливаш формите на своите мисли и чувства. Ако не знаете да изливате хубави и здрави форми, ще отидете при един от великите майстори – грънчари на Божествената Школа, ще седнете близо до него и ще гледате, как той върти колелото. Ще му кажете, какво искате: стомничка, саксийка или вазичка – каквото искате, ще ви се направи. Той ще върти колелото, а вие ще гледате. Като прекарате пет–шест дена при него, ще си вземете предмета, който сте поръчали. Ще платите, ще благодарите и ще си отидете. Формата, която този грънчар ви дава, представя едно хубаво чувство, или една светла мисъл. По този начин и вие се научавате да изливате формите на вашите мисли и чувства.

„Огън дойдох да запаля." Христос дойде в света да запали свещения огън, от който всички хора да се ползват, да пекат на него формите на своите мисли и чувства. Без този огън хората ще си останат само със своите добри желания. Лекарят ще отиде при болния с всичкото си добро желание да го излекува, но няма да успее. Защо? – Защото болният, от своя страна, трябва да направи някакво усилие. Проповедникът има добро желание да проповядва на хората, да им помогне в живота, но не успява. Защо? – В него може да има някаква погрешка. Той може да знае, как да предаде Божествената мисъл, но и в слушателите му има някаква погрешка. Тъй щото, за да имате известни постижения, наистина зависи и от външните условия, но главният фактор за това сте вие. Където и да отидете, когото и да слушате, нищо няма да ви се даде на готово. Вие трябва да учите. Вие трябва да изберете науката като занятие, а философията като развлечение. Работете, учете, без отлагане. Някои казват, че тук трябва да си поживеят, а като отидат на онзи свят, тогава ще работят. – Не, ако тук не научите нещо, и там няма да научите. Ако някое дете е било способно и прилежно в основното училище, то ще бъде прилежно и в прогимназията, и в гимназията. Ако е било мързеливо в основното училище, ще бъде мързеливо и в по-горните училища. Изобщо, какъвто е бил ученикът в долния курс на училището, такъв ще бъде и в горните курсове. Има изключения от това правило, но те рядко се случват. Чудни са хората, които мислят, че каквито и да са на земята, глупави или прости, на небето ще бъдат умни, учени. – Не, такъв закон не съществува. Какъвто е бил човек на земята, такъв ще бъде и на небето. И обратно: какъвто е бил на небето, такъв те бъде и на земята. – Ама мога да бъда по-добър. – От тебе зависи. Каквото си мислил на небето, това ще правиш и на земята. За каквото и както си работил на земята, това ще постигнеш и на небето. Никой не може да измени твоята съдба, освен ти сам. Човек е творец на съдбата си. И най-добрите предсказвачи и астролози да се съберат около тебе, никой не може да измени съдбата ти: каквото сам си написал горе, това ще бъде и долу. – Искам да изменя съдбата си. – Щом искаш да измениш съдбата си, ще започнеш от земята. Каквото направиш тук, това ще ти се приложи горе. Казано е в Евангелието: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето."

Някои не разбират този закон и се плашат от мисълта, че ще умрат и пак ще се родят. Това им се вижда страшно. Нищо страшно няма в раждането и в умирането. Не само веднъж ще се роди и ще умре човек; много пъти ще се ражда и умира. На ден човек най-малко десет пъти ще умира и десет пъти ще се ражда. Докато не умира и не се ражда, човек не може да стане учен. Когато някои религиозни казват „веднъж живот, веднъж смърт," това се отнася за глупавите хора. Само глупавият може да мисли така и да желае да бъде така. Ученолюбивият иска да живее дълго време на земята, за да учи, да се домогва до тайните на Битието. Човек ще се ражда и умира, докато влезе в областта на великата наука на живота, докато придобие съвършенство, т.е. живота на безсмъртието. Щом придобие тази наука, той няма да се ражда и умира, но ще се вселява. В един от Псалмите Давид казва: „Да се всели Духът Ти в мене." Христос казва: „Ще изпратя Духа си."

„Огън дойдох да запаля." Какъв и кой огън дойде Христос да запали? Свещеният огън. Къде ще се запали този огън? – В сърцата и в душите на всички хора. В това отношение, задачата на всички хора се заключава в това, да пазят този огън да не загасне. За да държите този огън вечно горящ, намерете си една наука като занятие, създайте си една философия като развлечение. Кой каквото ви казва, изслушвайте го спокойно. Някой казва, че има Господ. Кажете: Възможно е. – Няма Господ в света. – Възможно е. – Има щастие. – Възможно е. – Няма щастие. – Възможно е. – Нещастен човек съм. – Възможно е. Като свърши да говори, кажете му, че е отличен философ, защото едновременно поддържа, че има Господ и няма Господ. Този Господ те е създал и богат, и беден. Тъй щото, каквото и да ви говори този философ, слушайте го, но по неговия ум не ходете. Слушайте, какво хората говорят, но по ума им не ходете. Ходете по вашия ум, който природата ви е дала. Ако не вярвате във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум и във вашето сърце, работата ви няма да върви напред. В какво тогава ще вярвате? Когато някой философ казва, че Бог не съществува, с това той ви изпитва. Той е професор. Като ученик, вие ще му докажете, че Бог съществува. За да има връзка между професора и ученика, двамата трябва да имат противоположни възгледи. И професорът е прав, и ученикът е прав. Когато професорът казва, че Господ съществува и не съществува, ето как можете да разберете тази мисъл. Това значи: има слънце и няма слънце. Когато си огрян от слънчевите лъчи, има слънце. Когато не си огрян, вечер е, слънцето е залязло. Следователно, като съберете възгледа на вярващия и възгледа на невярващия, ще образувате цяла сфера. Който вярва, той представя едната половина на сферата; който не вярва, той представя другата половина. Който вярва, той е обърнат към осветената страна на земята; който не вярва, той е обърнат към тъмната страна на земята.

Значи, като се движи около слънцето, земята създава вярата и безверието, тя прави хората вярващи и безверници. Който разбира закона за движението на земята, той ще докаже на хората, че Бог съществува. И когато изгрява слънцето, и когато залязва, Господ съществува. Това може да се докаже и на най-големия безверник. Как? – Запалвам свещта и му казвам, че енергията, която излиза от свещта, е взета от слънцето. Ако слънцето не съществуваше, свещта не би могла да гори. Веднъж свещта гори, това показва, че в този момент слънцето грее някъде. Запалената свещ представя човешкия ум. Можете ли да докажете, че свещта не гори? – Не можете. Следователно, щом свещта гори, т.е. щом моят ум е светлина, той прониква през тъмните места и вижда, че някъде слънце грее, че Бог съществува и там, дето не виждате и не подозирате. Наистина, след 12 часа, когато свещта изгори, слънцето се показва на хоризонта. - Това е случайност. – Никаква случайност не е. Че не е случайност, ще ви докажа с това, че същото явление може да се повтори много пъти по един и същ начин. След 12 часа слънцето ще залезе, свещта пак ще се запали и ще гори 12 часа. Като изгасне свещта, слънцето отново ще изгрее. Като се повтори този опит няколко пъти, най-после безверникът казва: Убедих се вече, че има слънце – има Бог в света.

„Огън дойдох да запаля." Какво ще научите от този огън? Свещеният огън, който Христос дойде да запали на земята, ще научи хората да гледат толкова широко на нещата, че никой да не е в състояние да смути, да размъти сърцата им. Палете свещта си и на всички доказвайте, че след няколко часа слънцето ще изгрее. Понеже вие имате знанието и опитността на миналите векове, лесно е да приемете това още сега, отколкото днес да ви го доказват. Много пъти хората са придобивали това знание и много пъти са го изгубвали. И днес пак го търсят, но като го намерят, трябва да внимават да не го изгубят. Че са го изгубили, виждаме по това, че ако днес са радостни, утре ще бъдат скръбни. Защо? – Знанието им не е постоянно. Днес вярват, утре не вярват. И вярата им не е постоянна. Хората трябва да учат дотогава, докато дойдат до постоянните величини в живота, които никога не се менят. Хората имат знание, имат и вяра, но с това знание и с тази вяра те не могат да се спасят. Тяхната вяра е обикновена и изменчива. Ако вярата ви всеки ден не расте поне с един милиметър, тя не е никаква вяра. Вярата е сила, която постоянно расте и се увеличава – превръща се в знание. Вярата има отношение към теорията на живота, а знанието – към практическия живот. Дето има само вяра, там има теория, но не и приложение. Приложението подразбира знание, опит, а не вяра. С вяра само къща се не гради, но със знание, с прилагане камък върху камък. Човек се нуждае от вяра и от знание. Вярата помага на знанието. Без вяра знание не се придобива. Който има вяра, той възприема топлината на слънчевите лъчи, т.е. жизнената енергия на слънцето. С вяра човек може да се лекува от всякакви болести. Направете опит, да видите, каква лечебна сила е вярата. Някой казва, че има вяра, а същевременно страда от ставен ревматизъм. Дойде при мене този човек и се оплаква, че не може да ходи. Той казва: На мога да ходя. – Щом не можеш да ходиш, това показва, че ти имаш задача, която не можеш да решиш. Тази задача е математическа, и ти трябва да я решиш. Казваш, че си излязъл от Бога, а не можеш да решиш една проста задача, не можеш да повдигнеш числото две в десета степен. Какво можеш да направиш тогава? Ти не знаеш математика, не знаеш геометрия, а Бог работи, именно, с математика и геометрия. Човек казва, че е излязъл от Бога, а не разбира математика и геометрия. Малкото пиленце, малката рибка носят в себе си знанието на майка си, а човек не знае да реши задачите, дадени му от небето. И като не може да реши тия задачи, човек изпада в големи противоречия.

„Огън дойдох да запаля!" Мнозина се запитват, съществува ли такъв огън в човешките сърца. Опитайте и ще се уверите. Турете ръцете си срещу лъчите на този огън и ще познаете, запален ли е този огън във вас или не. Свещеният огън е запален във всяко сърце, но човек трябва да знае, как да се грее на неговите лъчи. Този огън е лекарят в човека. Значи, всеки човек има лекар в себе си, въпреки това не знае, как да се лекува. Който може да се ползва от знанието на този лекар, на всяка стъпка той ще бъде придружаван от светли и разумни същества, от ангели. Ангелите придружават само умните хора, които са готови да прилагат тяхната наука. Голямо послушание се иска от човека. Представете си, че краката на някого се схванат от ревматизъм и не може да върви. Той се моли, обръща се към своя вътрешен учител за помощ. По едно време един ангел дойде при него и му подшушне следното: Вземи седем глави червен лук, нарежи ги и ги счукай ситно. Тури в тях 25 г. сол. Тури този лук на стъпалата на краката си и го дръж 10–12 часа. През това време ще усетиш малко сърбеж на краката. Сутринта ще махнеш лука и ще усетиш микроскопическо подобрение на краката си. След това ще направиш още два такива компреса и ще можеш вече да се движиш. Като започнете да се движете, ангелът ще ви накара да отидете на някой близък извор да измиете краката си с чиста вода. Ако точно изпълните неговите думи, вие съвършено ще се излекувате. Не изпълните ли неговия съвет, дълго време още ще лежите на леглото си, докато гърбът ви се протрие и косите ви побелеят.

Христос казва на съвременните хора: Гърбовете ви са протрити и косите побелели поради това, че не слушате своя ангел. И днес Христос казва на хората да счукат на ситно седем глави лук и да ги турят на стъпалата си. Стъпалата представят физическия живот. Компресът от седем глави лук представя полица от седем хиляди лева златни, която човек непременно трябва да плати. Ако на краката на някой болен, или ако на краката на някой човек, който дължи хиляди левове, турите един компрес от седем хиляди лева златни, няма ли той да скочи от леглото? Този човек непременно ще оздравее. Скъпо струват тия компреси! В това отношение лукът представя седемте хиляди златни лева, които могат да лекуват.

И тъй, всяко лекарство има сила, когато се преведе когато се осмисли. Щом повярвате в лука, като лекарство, той ще свърши своята работа. Вие ще се излекувате и ще благодарите на здравето, на новите условия. Ако съвременните хора повярват в Бога, в онова, което Той е вложил у тях, животът им коренно ще се измени. Ние не сме за суеверието, но за онази вяра, която служи като акумулатор на енергиите в човека, която може да го направи свободен и способен за всяка работа. Ние сме за онази наука, която може да бъде постоянно занятие в живота ви; ние сме за онази философия, която може да бъде за развлечение. Щом науката стане занятие за вас, а философията – развлечение, вие сте вече кандидат за шестата раса, кандидат за Царството Божие.

„Огън дойдох да запаля."

18. Беседа от Учителя, държана на 2 юни, 1929 г. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, огън, всички, земя, казва, живот, природа, обича, христос, любов, бъде, свят, себе, говори ,

 Неделни беседи , София, 2 Юни 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder