НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Определени движения / Любовният поглед

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Определени движения

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, аз, живот, земя, бъде, сега, работа, хора, казвам, работи, казва, начин, хиляди, иска, път, небе ,

Общ Окултен клас , София, 29 Май 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление върху добрия живот.

Една от причините за страданията на хората е точността. Природата обича точността. Тя наказва всеки, който не е точен в постъпките си. Въпреки това, мнозина мислят, че могат да живеят както искат, и да говорят каквото искат. Не е така. Който иска да страда, той може да живее, както намира за добре. Който иска да страда, той може да говори, каквото му дойде на устата. Обаче, който не иска да страда, той трябва да живее според разумните закони на природата и да говори само върху онова, което е съществено. Слънцето има определен път на движение. Земята има определен път на движение и точно определена скорост. Растенията се развиват по строго определени закони. В природата съществува една разумна закономерност, на която всичко се подчинява. Следователно като разумно същество човек трябва да спазва законите на природата. Колкото да е свободен, той не може да излезе вън от законите на природата. Свободата подразбира разумно ограничаване. Докато е на земята, човек трябва да бъде ограничен. На небето законът е обратен. На земята, за да бъде абсолютно свободен, да не зачита никакви закони, човек трябва да стане лош. На небето, за да бъде абсолютно свободен, човек трябва да бъде добър. На земята добрите хора са ограничени, а лошите са свободни. На небето е точно обратно: добрите са свободни, а лошите са ограничени. Любовта освобождава човека. Който живее според законите на любовта, той е напълно свободен. Живее ли в безлюбие, той е ограничен. Следователно човек може да живее на земята и да бъде свободен. Това зависи от законите, на които служи. Той може да бъде на небето и пак да е ограничен. Човек носи небето и земята в себе си. Небето подразбира закона на любовта, а земята – закона на безлюбието.

Като говорим за точност, ние разбираме мерките, с които природата си служи. От човешко гледище, че някой е стигнал на определеното място една или две секунди по-късно, това не е закъснение. Обаче, от гледището на природата, той е закъснял много. Ако измервате нещата с мярката на светлината, за две секунди тя е изминала грамадни разстояния и човек е останал много назад. Ако едно разумно същество се движи с бързината на светлината и вие закъснеете само с пет секунди, това същество се намира вече на голямо разстояние от вас. Каквито усилия да правите, вие не можете вече да го стигнете. Ето защо, в отношенията си с хората, вие трябва да се съобразявате с бързината на движението им. Ако имате отношения със същество, което се движи с бързината на биволска кола, вие можете да закъснеете и цял час. Обаче, имате ли отношения със същество, което се движи с бързината на светлината, вие трябва да бъдете точен до секунда. Ще кажете, че знаете тия неща, знаете, какво нещо е точност. Не е достатъчно човек само да знае, но той трябва да прилага нещата. В първо отделение детето знае всички букви, но дадете ли му някоя книга вън от неговия буквар, то нито може да срича, нито може да образува думи и цели изречения. В това отношение, човешките мисли и чувства представляват елементи, азбука на добрия, на разумния живот. Човек трябва да познава елементите на този живот, да знае правилно да ги съчетава, за да живее добре.

Какво представлява добрият живот? Добрият живот не седи само в една или в две добри постъпки, но той е съзнателно отношение на частта към Цялото. Докато мисли, как трябва да постъпва с хората, човек не може да подобри живота си. Започне ли да мисли, какви трябва да бъдат отношенията му към Цялото, човек е на път да подобри живота си. Личният живот не е отношение на частта към Цялото. Животът на ума и на сърцето също не са отношения на частта към Цялото. Обаче, свърже ли човек живота на своята личност, на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух в едно цяло, той има вече правилни отношения към Цялото. Животът на личността е едно нещо, а този на душата и на духа – друго нещо. Малцина имат ясна представа за душата и за духа, но въпреки това често си служат с израза: "Наболяла е душата ми". Те си представят душата подобна на тялото и както тялото страда, така и душата страда. Това е толкова вярно, колкото е вярна мисълта, че добрият човек на земята е лош на небето, и лошият на земята е добър на небето. В буквален смисъл взето, това изречение внася противоречие в човека. По дух и по смисъл, обаче, то е вярно. Това значи: който е живял само за себе си и за хората, да им угажда, той е бил добър за тях. Отиде ли на небето, между разумните същества, които живеят за Цялото, той минава за лош човек. Частта трябва да живее за Цялото, а цялото – за частите.

Като изучавате живота на хората, виждате, че те си поставят далечни и близки цели за постигане. Обаче, кои неща са съществени и кои несъществени, това зависи от времето, от момента и от условията. Например зимно време запалената печка в стаята е съществено нещо. Лятно време, обаче, когато слънцето силно грее, когато цветята цъфтят и плодовете зреят, запалената печка е несъществено нещо. Значи, всяко нещо, направено на своето място и време, е съществено. Не се ли направи на място, то е несъществено. Всъщност, съществени неща са ония, които са нужни на човека за всяко време и място. Като разглеждаме нещата като съществени и несъществени, ние дохождаме до тяхната абсолютност и относителност. Казваме: абсолютен и относителен морал, абсолютно и относително знание, абсолютна и относителна свобода и т. н.

Като говорим за относителния морал, ние имаме пред вид морала на обикновените хора. Този морал ограничава и опетнява хората. Всяко нещо, с което обикновеният човек си служи е опетнено. И всяко нещо, с което светията си служи, е подобно на чиста монета. Например ако 20 души разбойници се сдружат, числото 20 вече е опетнено. Ако 20 светии се съберат на едно място, числото 20 е чисто, свещено. Кое е отличителното качество на светията? – Свободата, която има в себе си. Въпреки голямата свобода, която е изработил, щом дойде на земята, светията се ограничава. По-ограничен човек на земята от светията не съществува. Както бащата, майката и господарят не са свободни, така и светията не е свободен. Често слугата е по-свободен от господаря. Изобщо, колкото по-големи задължения има даден човек, толкова по-големи са отговорностите му. Щом отговорностите му са големи, заедно с това и ограниченията му са големи. Ако не е разумен, всеки момент човек може да опетни живота си. – С какво? – Със своите лоши мисли и чувства. Разумен ли е, със своите добри мисли и чувства той може да подигне, да пречисти живота си. Най-малката постъпка може да подигне или да опетни живота на човека. Като не знае това, той всеки момент се натъква на едното или на другото положение. Той живее несъзнателно, а несъзнателният живот не е истински. Дрехите, с които се обличате, не представляват истинския живот. Парите, на които разчитате, не представляват същината на живота. Колкото да пазите тия пари, в края на краищата те ще ви причинят пакости, нещастия. Разбойници и крадци ще ви нападнат заради тия пари и дълго време след това вие ще носите раните, които са ви причинили за тях.

Защо трябва човек да страда? За да страда човек, все има някакви причини. Дали човек съзнава това или не, то е друг въпрос. Факт е, обаче, че за да страда човек, има ред причини. Ако мечка ви срещне в гората и ви плюе, и за това има причини. Мечката плюе човека само при един случай – когато има мечета. Щом усети, че някой минава край леговището й, тя веднага излиза срещу него и го плюе. С това тя иска да обърне вниманието му, че като умен човек, той трябва да знае, че тя има малки и да не нарушава спокойствието им. Кой обикновен човек не постъпва като мечката? Опитайте се само да кажете една лоша дума на приятеля си за неговата възлюбена и вижте, как той ще се нахвърли отгоре ви и ще почне да ви плюе. Неговата възлюбена е мечето, което той храни. Днес и мечето, и мечката се страхуват от чужди погледи. Израсне ли мечето и стане голяма мечка, никой няма да се страхува. Като знаете това не се отклонявайте от пътя си, да плашите малките мечета, или да говорите лоши думи за възлюбената на своя приятел.

Сега, като разсъждавате върху този пример, ще видите, че това се случва навсякъде в живота. Навсякъде слушате все речено-казано и в края на краищата уплашвате мечето на някоя мечка, за което тя започва да ви плюе. За свое оправдание хората казват, че интересите им налагат да постъпват по един или по друг начин. Дали право или криво постъпвате, резултатите ще покажат. Ако приложите някоя своя добродетел не на място, вие ще опорочите и себе си, и своята добродетел. Ако употребите един свой порок за добро, вие повдигате и себе си, и своя порок. Например влизате в дома на един милионер и взимате от касата му сто хиляди лева. Срещате след това млад, способен момък, който отива да се самоубие, защото има силно желание да учи, а няма средства. Вие веднага му давате стоте хиляди лева и го пращате в странство да учи. Ще кажете, че това не е морално. За предпочитане е да изчезнат сто хиляди лева от касата на един богаташ, отколкото да се изгуби един живот. Богатият човек е касиер на Бога. Бог е позволил на крадеца да вземе сто хиляди лева от касата на богатия човек и да ги даде на бедния, но способен момък, който има силно желание да учи. Един ден тия пари пак ще влязат в касата на богатия. Това ни най-малко не дава право на човека да краде. За всяко нещо, което прави, добро или зло, човек отговаря. Каквото прави, той трябва да мисли за резултатите. Мислете за последствията на делата си, без да се страхувате. Понякога последствията могат да бъдат толкова големи, че да счупят гръбнака на човека.

Коя е причината за счупване на човешкия гръбнак? Представете си, че някой човек си строи здрава, солидна къща. Плочата, която дели първия етаж от втория, е поставена на здрави, железни греди. Като разчита на здравината им, той поставя върху тях много материал, който всеки ден увеличава. Наистина гредите са здрави, но е определено, колко товар могат да издържат. Не се ли вземе под внимание тяхната издръжливост, един ден господарят на къщата ще се намери пред изненада: вторият етаж се разрушава. Такава погрешка правят всички съвременни хора. Като не познават силите си, като не познават издръжливостта на своя гръбнак, те се товарят с непосилни за тях идеи, вследствие на което един ден се виждат разрушени.

Природата не обича натрупвания. Идеите са подвижни и трябва да се турят на работа. Колко капитал е нужен на човека? За да работи, човек се нуждае от малък капитал, т. е. от малко идеи. Който има знания, той може да работи с малък капитал. Който няма знания, той работи с голям капитал. Силният може да носи големи товари, а слабият – малки. Силният е по-умен от слабия. Според човешкия морал, обаче, глупаво е човек да проявява силата си, за да не го впрегнат на работа. Според него по-добре е човек да бъде слаб, отколкото силен. – Не е така. На небето силните хора са умни, а слабите – глупави. На небето силните хора са лоши, а на земята силните хора са добри. Привидно това са противоречиви мисли. Силен човек е онзи, който притежава не само физическа сила, но и добродетели. Слаб човек пък е онзи, който е лишен от добродетели. Можете ли да обичате човек, който тежи 5-10 хиляди килограма? Обаче, ако тежи 50-60 кг. вие ще го обичате. Слонът може да носи цели тонове товар, а човекът, който тежи едва 50-60 кг., не може да дигне една греда на рамото си. Въпреки това вие обичате този слаб, малък човек. Добродетели има този човек, вследствие на което, в най-трудните моменти на живота си, вие разчитате на него.

Това са символи, които трябва да се преведат в живота. Това са истини, на които трябва да се разбере вътрешния смисъл. Като говоря за слона имам пред вид силното в живота. Силното се стреми към слабото, а слабото – към силното. Така е в обикновения живот. Ще кажете, че Бог обича слабите същества. Това, което Бог прави, човек не може да го направи. Бог има две специфични качества, които Го отличават от всички живи същества. Тези качества представляват две неизвестни, които вие сами трябва да намерите. Като изучавате човека, който е излязъл от Бога, виждате, че той иска да бъде голям, учен, силен, богат. Никой човек не желае да бъде малък, слаб, сиромах и невежа. Добре е човек да бъде силен, но не чрезмерно. Голямата сила втвърдява мускулите. Голямата слабост, както и голямата мекушавост, представляват каша, кал, в която нищо не може да расте. Значи, животът не се проявява в голямата сухота, нито в голямата влага. От сушата растенията изсъхват, а от голямата влага – изгниват. Животът може да се прояви само там, дето сушата и влагата се допират. Щом се допират, между тях става правилна обмяна. Дето обмяната е правилна, там всякога има растене.

Какво ще разберете от изречението: "Грей се на огъня, но не го гаси!" Не гаси това, което не гасне! Да изгасиш огъня, това значи да изгасиш своя живот. Дойдете ли до водата, вие ще знаете, че водата не трябва да се подпушва. Не подпушвайте водата, но оставете я свободно да тече. Водата представлява живота. В този смисъл, животът не трябва да се подпушва. Щом се намерите пред живота, вие можете да пиете от него, но по никой начин да не му туряте бентове. Що се отнася до земята, казвам: ходи по земята без да я тъпчеш. Тъпчеш ли земята, ще дигаш прах. Тъпчеш ли земята, ти ще сгазиш всички треви, цветя и растения, и животът ти ще се превърне в пустиня. Следователно като си дошъл на земята, ходи по нея, без да тъпчеш на едно и също място. За въздуха пък казвам: пущай въздуха свободно да влиза и да излиза от дробовете ти, без да му препятстваш.

Казвате: човек трябва да служи на Бога. Как ще Му служите, като не знаете, какво иска Той от вас? Ако отидете при някой виден учител по музика да му служите, вие трябва да знаете да пеете, или да свирите. Нямате ли глас, не можете ли да свирите на някакъв инструмент, той ще ви изпъди. На музиканта могат да служат само добри, способни ученици. Следователно, за да служи на Бога, човек трябва да бъде способен, даровит. Не е ли способен, той нищо не може да постигне. И царският син нищо не представлява, ако не е даровит и ако не работи за развиването на своите дарби. Ще служиш на музиканта, само ако си способен. Ще служиш на художника, само ако знаеш да рисуваш.

Съвременният човек е дошъл до механическо разбиране на живота. Срещате млади хора, които казват, че трябва да си поживеят. Да си поживеят, както те разбират, това значи, да изразходват силите си напразно и преждевременно да остареят. Като остареят смъртта ще ги задигне. След това ще ги заровят в земята, дето ще чакат хиляди години, да дойдат благоприятни времена за тях. Когато тялото на умрелия съвършено изгние и се разложи, той започва да го мести, частица по частица, да брои от колко частици е бил съставен всеки орган. Като го пренесе далеч от гроба си, като преброи частиците, които го съставят, той мисли, че разполага с голямо знание. Какво се ползва човек от това знание? Тъкмо броите частиците, които съставят окото ви, дохожда един човек при вас и ви моли да му продадете тия частици, защото е решил да слезе на земята и се нуждае от съответен материал за съграждане на своето око. Вие продавате частиците, от които окото ви е било направено и срещу тях получавате известна сума. Вместо частиците на окото си, вие започвате да броите парите като ги турите от една страна на друга, но виждате, че в духовния свят парите нищо не струват. Така вие започвате да различавате същественото от несъщественото и си съставяте понятие за тях. Съществени неща са тия, които никога не губят своята цена и които могат на всяко време да се използуват разумно.

Тъй щото, съществено нещо е пеенето, но когато е придружено с мисъл. Може ли да изпее тона до, когато е обхванат от някаква сериозна мисъл, човек е разбрал силата и значението на този тон. Когато някой от близките в един дом умре, никой не пее. Обаче, роди ли се в този дом дете, всички пеят и се веселят. Майката взема детето си на ръце, потупва го и пее. – Защо? – Тя има някаква важна мисъл. Тя започва да мисли за бъдещето на детето, как ще порасне, ще се изучи, ще стане велик човек. Песента на майката не е класическа, нито модерна, но чрез нея тя изказва своя идеал. Майката пее чисто, безкористно, докато не е излязла на сцената. Всяка певица, която излиза на сцената, крие в себе си нещо користно. Тя пее или за пари, или за някой човек. Често певицата търси между публиката своя възлюбен. Щом го намери, тя престава да пее. Тя пее вече само за него, защото той най-добре я разбира. При това, певицата не пее всички свои песни пред публиката. Има песни, които тя задържа само за своя възлюбен. Идея има тази певица. Щом има идея, тя пее отлично, без никакви правила. Гласът и звучи меко естествено, без никакво принуждение.

Какво представлява идейният живот? Идейният живот подразбира живот на вътрешно доволство, на истинско творчество и градеж. Много хора са дошли до положение всеки ден да градят и да събарят съграденото, вследствие на което се натъкват на големи разочарования. Щом дойдат до тия разочарования, те търсят някой да им каже истината, да ги упъти в живота. Прави са тия хора. Все трябва да дойде някой да им каже истината и да ги упъти. Обаче, те не се запитват, готови ли са да разберат истината, готови ли са да поемат правия път, който може да им се посочи. Който е създал света, Той е посочил правия път на хората, открил им е истината, но въпреки това, в света съществува голяма дисхармония. Дисхармонията в света се дължи на хората. Изчезне ли тази дисхармония, хората ще намерят правия път и ще разберат истината. Веднъж дошъл на земята, човек трябва да работи. Като работи той все ще подобри положението си, както материално, така и духовно. Някой седи без работа и се чуди, какво да прави. Щом е останал без работа, той трябва да бъде готов на всичко. Каквато работа му предложат, той трябва да я. приеме. Представете си, че покрай този безработен мине един художник и му предложи да му позира. Трябва ли да откаже на това предложение? Колкото малко да му се плати, той трябва да приеме предложението. Ако за четирикратно позиране получи 2-5 хиляди лева, той трябва да бъде доволен. Пък и художникът от своя страна трябва да бъде щедър, защото има възможност картината му да бъде купена от някой богат човек. Колкото по-щедро човек отваря сърцето си за малките, за слабите и немощни същества, толкова повече и на него се дава. Такова нещо представляват новите идеи. Колкото и малка да е новата идея, щом човек я приеме в себе си, тя започва да расте и да се увеличава. Не гледа ли на живота по този начин, човек се намира пред пълно обезсмисляне на нещата.

И тъй, човек трябва да се стреми към същественото, но да не пренебрегва и несъщественото. Мнозина считат някои работи за несъществени и мислят, че и без тях може. Например те казват, че облеклото, яденето, ученето, музиката не са съществени неща, и човек не трябва да се спира дълго време върху тях. Те казват, че човек трябва да се облича, както намери, да яде, каквото намери, да учи малко, колкото да не е съвсем неграмотен. Всъщност не е така. Човек трябва да се облича чисто, хубаво, без да направи облеклото култ в живота си. Той трябва да употребява чиста и здрава храна, без да изразходва всичкото си време и сили само за ядене. Що се отнася до учението, човек трябва да учи, да просвещава ума и сърцето си. Облеклото, храната и учението са нужди, общи за цялото човечество, макар че всички хора се обличат, ядат и учат по различен начин. В тия процеси има нещо специфично за всеки човек. В яденето например има един абсолютен закон, който напълно трябва да се спазва. Не спазва ли човек този закон, природата няма да му даде нужното количество храна. Той може да яде много, без да използува приетата храна. Природата обича постоянството в човека. На постоянните, на трудолюбивите хора, тя лесно намира работа. За тях тя създава даже специални работи. И на непостоянните дава работа, но такава, която не е по угодата им. По този начин тя насила ги заставя да работят, да развиват постоянството в себе си. И червеят е заставен да работи. Той не прави това от любов, доброволно, но по принуждение. Всеки човек може да попадне в ограничителните условия на червея, на кърта, на магарето и на много още животни, без да може да излезе от тия условия. За да се освободи човек от ограниченията на живота, в помощ трябва да му дойде някое силно, добро и разумно същество.

Един принц на древността живял лош, разпуснат живот, вследствие на което след смъртта си не могъл да продължи работата си, която му била определена и трябвало душата му да се скита по земята, да влиза ту в някой паднал, пиян човек, ту в някое животно. Един ден той влязъл в едно магаре, което често носело дърва на господаря си. Случило се, че един от придворните, в чиито дворец някога живял принцът, купил дърва на пазара и трябвало да се пренесат със същото магаре, в което принцът често се приютявал. Като дошло до вратата на двореца, магарето се спряло и не искало да направи крачка напред. Господарят му го удрял, но то не мърдало от мястото си. В това време минал един дервиш, който се спрял пред магарето и започнал да наблюдава, какво ще стане с него. Като видял, че магарето не мърда от мястото си, той разбрал причината за неговото упорство. Дервишът се приближил при магарето и тихо му пошепнал: "Влез вътре, никой не те познава". Като чуло тия думи, магарето влязло в двореца, дето го разтоварили. Значи, принцът, който бил в магарето, не искал да влезе в двореца, за да не го познаят близките му.

Следователно докато не се справи с ограничителните условия на живота, човек неизбежно ще минава през състояния, подобни на тия, в които се намират и животните. Всяка животинска форма не е нищо друго, освен математическа задача, която трябва правилно да се реши. Затова казват, че докато не стане праведен, човек не може заслужено да носи името си. Всяко противоречие в живота трябва правилно да се разреши. Всяка Божествена идея, влязла в ума на човека, трябва да се реализира, да даде плод. Не я ли приеме, разбере и реализира, човек дохожда до индиферентност, до втръсване. Не е достатъчно човек само да казва, че трябва да бъде добър, но той трябва да прилага своята доброта. Ако говори само за доброто, без да го прилага, човек влиза в механическите процеси на живота. Влезе ли доброто в човека по механически начин, неговите обръчи се късат. Щом обръчите на нещата се късат, с това заедно се нарушава и единството в живота.

И тъй, искате ли да се развивате правилно, използвайте разумно и най-малкото, което ви се дава. Вложете в обръщение и най-малкия капитал, който ви е даден. Колкото малки дарби и способности да имате, впрегнете ги на работа за съграждане на вашето велико бъдеще. Каже ли някой, че не е надарен от природата, това показва, че не е вложил своята дарба в работа, или пък не я приложил на място. Каквото да прави, човек не може да измени Божествения ред на нещата. Никой не може да застави водата да тече нагоре. Никой не може да ходи с ръцете си, а с краката си да върши работата на ръцете. Това, което ръцете правят, краката не могат по никой начин да го направят. Това, което очите виждат, краката никога не могат да го видят. Всеки орган извършва специфична работа, каквато другите на могат да изпълнят. Следователно същото се отнася и до човека. На всеки човек е дадена специфична работа в макрокосмоса, която само той може да извърши. Ако някой от вас представлява косъм от главата на космичния човек, той трябва да знае, че голяма задача му е дадена. Някой счита за обида да бъде косъм и да е принуден да изпълни предназначението на косъма. Който разбира, той знае, че службата на косъма е голяма. Всяка служба, колкото малка да е, щом е изпълнена, както трябва, тя е сериозна. Много нещо е да бъде човек косъм на главата на космическия човек. – Защо? – Велико нещо е космическият човек. Следователно бъдете доволни от службата, която ви е дадена. Достатъчно е да бъдете на служба около космическия човек, а каква ще бъде службата ви, това не е важно.

Сега, от космическия човек ще слезем на земята, дето се изисква работа от всеки човек. Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи. Пишете върху темата: "Защо трябва да живее човек?" Някой се учи да свири на цигулка и се запитва, защо трябва да свири. Случва се, че този човек изпада в живота, остава гладен, бос и се чуди, какво да прави, как да изкара прехраната си. Като погладува няколко дена, най-после му дохожда на ум да вземе цигулката си и да започне да свири от къща на къща. Сега той разбира, защо природата му е дала тази дарба. Чрез изкуството си да свири, той изкарва прехраната си. Художникът пък чрез четката си изкарва своята прехрана. Музикантът се оплаква, че му дотегнало да свири. Художникът се оплаква, че му дотегнало да рисува. Радвайте се на изкуството и на дарбата, която ви е дадена, защото втори път няма да ви се даде. В природата не съществува еднообразие. Ако в един живот сте философ, в следващия ще бъдете музикант, поет, художник и т. н.

Някои се съмняват в прераждането и не искат да го приемат. Ако вярват в това, което им се говори, и на тях ще вярват. Доколкото вярвате на хората, дотолкова ще вярват и на вас. Каквото мислите за хората, това ще мислят и за вас. Дръжте в ума си мисълта, че всичко, каквото ви се случва е за добро. Това не значи, че зло не съществува в света, но мислете за доброто, за да го привлечете към себе си. Щом доброто влезе във вас, злото веднага излиза навън. Значи, всеки за себе си може да привлича доброто, а да отблъсква злото.

Що се отнася до злото вън от човека или в самия него, трябва да знаете, че всеки отговаря за себе си. Следователно, всеки има право да признае и да приеме доброто в себе си, а да отрече злото и да го изпъди вън. Като мислите по този начин, вие ще привлечете доброто към себе си. Каквото мисли човек, това става. Ако мисли, че Божите работи не стават, както трябва, човек съди себе си. Ако искате да растете и правилно да се развивате, никога не допущайте подобни мисли в ума си.

Като не разбират законите на природата, хората се произнасят бързо за нещата и по този начин грешат. Щом чуят някой да говори бързо, високо или нервно, те веднага започват да разправят, че е сприхав, нервен, лош човек. Да говори човек високо или тихо, това зависи от неговия слух. Да го слушате с разположение или с неразположение, това зависи от вашите чувства към него. Едно се иска от човека: да говори истината. Когато някой проповядва истината, той не може да говори лошо. Този човек изнася фактите тъй, както са, без да се спира върху начина, по който ги изнася. – Ама внасял противоречие в умовете на хората. – Това, което не е в съгласие с живота на земята, е в съгласие с живота на небето. Това, което хората наричат безумие, ангелите го наричат мъдрост. Това, което хората считат за нелогично, на небето го приемат за смислено и разумно. Реч, от която хората се възхищават, ангелите не й обръщат никакво внимание. Някой прави усилие да говори красноречиво. Щом прави усилие, речта му е обикновена. Прави ли усилие водата да тече? Достатъчно е да отворите крана на чешмата и водата започва да тече изобилно, без да държи сметка, какво количество се излива навън. Тя знае, че друг се интересува от това и не се меси в неговата работа. Докато има желание да се рови в работите на Великия, човек всякога ще бъде бит. Той иска да заеме високо положение, да стане господар. Обаче, поставят ли го господар, той ще преживее последствията на заблудата, в която е попаднал. След големия бой той ще легне болен и ще му пеят песента: "Девет години болен лежи". – Защо лежи девет години болен? – За любовни работи.

Под думата "любовни работи”, подразбираме материални работи, а не истинските отношения между младите. Любовта на младите е абсолютно духовна проява. Любовта няма нищо общо с физическия свят. Любов, която става достояние на всички хора, не е истинска любов. Такава е любовта на всички млекопитаещи, птици, насекоми и т.н. И те се сърдят, обиждат се, флиртуват. Любов, която почива на материални интереси, е търговска сделка. Така обичат всички търговци. Истинската любов не се изразява нито с усмивки, нито със сладки думи. Тя няма материален характер. Любовта внася живот и сила в човека. Един поглед на любовта е в състояние да дигне болния от одъра, а умрелия да възкреси. Когато отиде при гроба на Лазар, Христос дигна очите си нагоре, отправи своя любовен поглед първо към Бога, а после към Лазар и каза: "Лазаре, излез вън!" Като чу гласа на Христа Лазар веднага излезе от гроба. Само онзи може да възкресява, който обича и когото обичат. Няма ли любов в себе си, човек нищо не може да направи. Който люби, само той може да върне падналия човек от лошия път и да го напъти към Бога. Кой не би желал да получи любовния поглед на такъв човек?

И тъй, погледът на любовта е израз на Божественото начало в човека, което не се мени, нито променя. Каквото да се говори, Божественото не се опетнява. Хвърля ли някой кал върху него, то лесно се измива. Върху него не може да се задържи нищо нечисто. Няма сила в света, която е в състояние да опетни Божественото в човека.

Т. м.

41. Лекция от Учителя, държана на 29 май 1929 г. София – Изгрев

Любовният поглед

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, аз, живот, земя, бъде, сега, работа, хора, казвам, работи, казва, начин, хиляди, иска, път, небе ,

Общ Окултен клас , София, 29 Май 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Добрата молитва "

Размишление върху добрия живот.

Трябва да бъдете малко точни. Природата обича точността. Всичките страдания произтичат от една несъобразителност. Вие мислите, че може да ходите както искате и където искате. Тази идея изведете от ума си. Вие мислите, че може да говорите каквото искате. Ако искате да страдате, може да говорите каквото искате, но ако искате разумния живот, трябва да говорите това, което е съществено. Слънцето си има точно определен път. Земята се върти в определено време, тя не може да се върти ни по-бързо, или по-слабо някой път. Всичко ще върви по определен път. После, растенията се развиват по същия начин. Има една разумна закономерност. Понеже вие сте свободни, дали са ви, оставили ви свободни, вие мислите, че ви е позволено всичко.

Свободата подразбира ограничение. За да бъдеш свободен на земята, трябва да бъдеш ограничен. А на небето е обратното. На земята, за да бъдеш свободен човек, трябва да бъдеш лош човек. На земята, който иска да бъде свободен, трябва да бъде лош човек. А на небето е обратното. Лошите там се ограничават, добрите се освобождават. Тук на земята добрият се ограничава, лошият се освобождава.

Малко работи са това. Ако аз на вас ви туря хубава бяла дреха, че вие ще се ограничите да минете, да не опетните дрехата. Не сте свободни, треперите. Виждате някое петно, веднага се тревожите. Ако турите една нечиста дреха, може да минете, свободни сте. Пияният не му мисли заради нищо, ни за деца, ни за жена. Накриви калпака, казва: "Дай сам сега." Хич не му мисли.

Българите казват: "Хич не му мисли." Но то изменено: "ич" е то. Обаче щом дойдете до същината на живота, ще се измени, защото любовта изменя всичко. Вие ще бъдете свободни. Обаче щом дойде противоположната част на живота, вие ще се ограничите. Затуй, който е свободен на земята, ще се ограничи на небето. Който е ограничен на земята, ще се освободи там. Те са противоположности.

Някои от вас ще кажат: "Докажете някои работи." В какво седи едно доказателство? Запример вземете вие единица мярка от времето. Казва: "Точен трябва да бъдеш. Секунда да не закъснееш. Точно навреме." Казва: "Една секунда съм изгубил, какво има." При известни условия не си изгубил, но ако имаше работа със светлината, може да изгубиш. Да кажем, едно разумно същество, което действа с мярката на светлината. Един трен пътува с бързината на светлината и закъснява с пет секунди. След пет секунди това разумно същество ще бъде на един милион и петстотин хиляди километра. Къде ще го гониш? Казва: "Какво има една секунда."

Та ще видите с какви същества имате работа. Ако са същества, които се движат с биволска кола, може и един час да закъснеете. Ако имате работа със светлината, точно навреме, до секунда. Ще кажете: "Тия работи ние ги знаем." Казвате: "Аз зная да пея." Я изпей изведнъж "до". Аз ви зная, че знаете. Детето знае буквата А, знае Б, В, Г... Знае всичките букви. Но като му туриш "ва", не може да го срича. После, не може да събира слоговете и да образува думи. Не само да знаеш буквата А, не само да може да я произнесеш, но тия букви имат отношение със слоговете и с думите.

Има известни наши мисли, които са като елементи в живота. В какво седят тия елементи? Добрият живот не седи в една постъпка, добрият живот е отношение на една част към цялото. Дотогава, докато мислиш какво трябва да правиш с хората, ти никога няма да подобриш своя живот. Когато започнеш да мислиш какво е отношението на цялото, не към своя личен живот, защото личният живот на човека не е целият живот, тогава [животът ти ще се подобри].

Често вие смесвате живота на душата с живота на духа, с живота на сърцето. Това са отделни области на съзнанието. Азът е едно нещо, душата е друго нещо, духът е друго. Нито един от вас няма представа ясна за душата. Кажете ми какво нещо е душата. Всеки от вас има известни чувствувания, казва: "Боли ме душата." Но същината на душата какво е? Ще турите, тъй както тялото. То е толкоз вярно, колкото, като кажем, че онзи, който не е свободен тук, е свободен на небето. Онзи, който е лош тук, става добър в другия свят и който е добър тук, става лош в другия свят. Какво ще разберете? Ако през целия живот вие сте искали да угодите на хората, да бъдете добри пред тях, добър човек ли сте?

Та казвам сега, има далечни цели, има и близки цели. Вие искате несъществени работи. Когато се говори, може да кажете: "Това се отнася до мен." Как се отнася до теб? Ако моята соба гори в моята къща, какво отношение има моята соба към тебе, който си отвън? Лятно време е. Моята соба гори, но не те интересува, понеже цветя има вън, градина, плодове. Казваш: "Не ме интересува неговата соба." Намираш моята постъпка за глупава. Но зимно време, при трийсет градуса студ, трепериш отвън, ще започнеш да се интересуваш от моята гореща соба, ще започнеш да хлопаш, ще кажеш: "Искам да видя, да се запозная със собата." Защо? Студът отвън ви заставя. Казвате, човещина.

Значи разумното може да влезе. Лятото, ако аз дойда и ви викам да се запознаете с моята соба, казвате, че нямате време, и да се занимавате с моята соба, за глупаво го намирате. Ако е зимно време, през студената нощ ви намеря и ви повикам, ще го считате привилегия. Правете нещата намясто. Защото де е моят морал? В дадения случай знам, и аз изпълнявам една ваша нужда. Забелязвам, че вие треперите, искам да ви избавя от студа. Затуй съм добър. А лятно време, понеже имате едно забавление, ядете плодове, да ви викам при моята соба няма смисъл. Какъв морал има в това? Това положение аз го наричам егоистично. Аз, който извиквам, съм морален човек, а вие, които седите пролетно време, сте неморален. Ако аз съм на ваше място, вие ще бъдете морален, аз ще бъда неморален.

Едно число може да се опетни. И числата се опетняват. Как? Двайсет души престъпници, убийци, това число, 2 и 0, вече е опетнено. Трийсет души светии. Светията какъв е? Свободен. Щом е свободен, ще бъде ограничен. Светията на земята не може да бъде свободен. По-ограничени хора от светиите на земята няма. Бащата свободен ли е? Бащата е роб. Майката свободна ли е? Майката е роб. Господарят свободен ли е? Не е свободен. Слугата е по-свободен от господаря. На господаря яйце му се пече, казва българинът. Това число, 30, то се повишава, тъй както когато турите в едно шише аромат. Но като турите нещо нечисто, тази нечистота оставя в шишето миризма. Следователно, ако вие с една ваша лоша мисъл турите какво да е число, то се опетнява. В дадения случай то е философия в живота.

Вие мислите, че знаете много. Аз се чудя някой път на ума ви. Туй още не е философия в света. Всеки ден аз може да опетня живота си. Всеки ден аз може да повдигна живота си. С малки работи, без да зная, може да опетня, и без да зная, може да повдигна живота си.

Туй, което вие живеете, не е живот. Бялата дреха, която вие носите, това не е животът. Една торба пари, докато я занесете в гората, един-два дена ще я носите, но после какво ще стане с вас? Ще стане същото нещо, както онзи герой, който минал през гората. Срещнала го мечка, че го плюла, плюла. Какво бива от това, че го плюла мечка? Но след като го плюла мечка, човекът стои болен девет месеца. Девет месеца боледува от плюенето на мечката. Че каква отрова има в тази плюнка, та девет месеца да лежи болен? Казва: "Мечка ме плю." Казвам, може ли мечка да те плюе, и да боледуваш от това. От друга работа е, не че мечка те е плюла. Как ще обясни, че мечка го е плюла и девет месеца е лежал болен.

Хубаво, ако ги носиш тия пари, и усещаш, че разбойници ще те хванат, ще те оберат. Казват: "Ти носиш пари." Да, парите не са твои, измъчват те, може с години да носиш белезите на тия рани, парите, които си ги носил.

Ако вие в света страдате, никой в света не страда напразно. Всеки човек има за какво да страда. Дали знаете, или не, то е друг въпрос. Ако тази мечка ви срещне някой път и ви плюе, има много причини. Мечката плюе човека само при един случай. Когато тя има малки мечета, ще те срещне и ще те плюе непременно. Казва: "Ти си умен човек. Моите мечета се страхуват от хората, не са свикнали. Тебе не те ли е срам, че ще изплашиш моите мечета? Ти си човекът, трябва да се отделиш." Туй иска да каже мечката, като го плюе.

Всички ония, които мечката ги е плюла, все деца са имали. Аз да ви докажа. Ако аз бутна едно от вашите мечета, ще ме плюете, и оттатък ще минете. Че как! Да кажем, че имате едно мече, което кърмите. Може да сте на двайсет и пет, трийсет, четирийсет години, но имате една възлюблена, в която е вашият ум. Пишете й писма. Аз дойда и кажа: "Що ходиш?" Само една дума кажа, веднага вие кипнете, казвате: "Ти не разбираш, ти нея не я познаваш, ти не си една десета част. Ангел е тя." Плюете, плюете. Питам, де е погрешката, в мене или във вас? В мене. Що ми влиза в работа да ви говоря за вашата малка мечка, ни в клин, ни в ръкав ми е. Що трябва да ви срещам? Да ви оставя в гората да ходите със своето меченце. Един ден ще стане голяма мечка. Като стане, вече няма да се плаши.

Сега извадете разсъждението. Това е ежедневният живот, който нас ни тревожи. Някое наше мече ни тревожи, или ние сме уплашили някое мече, той ще ни плюе. Постоянно си има плюене: речено-казано, речено-казано. Казвам, мечета са това. Казваш: "Моят интерес." Интересът, това е мечката.

Казвам, във всичките науки зависи как употребяваш една наука. Идеите се опорочават външно. И добродетелите се опорочават. Ако една добродетел дадеш не намясто, тя се опорочава. Ако един порок употребиш за добро, ще го повдигнеш. Ако вземеш и откраднеш от един богат човек, който има милиони, вземеш сто-двеста хиляди. Срещнеш един сиромах, който се влюбил в някоя мома. Иска да се ожени, но няма пари, иска да се самоубие. Като го срещнеш, дадеш му парите, кажеш: "Вземи тия пари и живей както Бог дал." Тия пари веднага се повдигат, те са намясто дадени.

Какво ще каже вашият морал? Може ли това да бъде? Може. Наместо да се самоубие един човек, по-добре е парите да се откраднат. Онзи богатият човек е касиер на Бога. Ще каже: "Изгубиха се двеста хиляди лева от касата, отидоха някъде." Това съотношение ще ги намери един ден. Но щом като ви говоря така, онзи, който не разбира, ще каже: "Значи може тогава да пооткрадна." Ти ще откраднеш и може да дадеш, но има резултати. За резултатите трябва да мислиш. Не да те е страх от резултатите. Трябва да знаеш, че ако дойде някой резултат, може да счупи гърба ти.

Сега допуснете друго положение, направите къща, турите дебели греди, може да са железни. Започнете да товарите отгоре. Товарите, товарите, казвате: "Държи къщата." Знаете ли до кое време държи къщата? То има определена мярка. Един ден може тия греди да се огънат и целият горен етаж може да се срути. Ти не може да направиш цял един склад. Тогава същата погрешка правиш, натрупваш идеи. Къде ще туриш тия идеи? Природата не обича натрупани работи. Всяка една идея, която е подвижна, трябва да се тури на работа. Малко идеи се изискват на човека, за да работи. С малък капитал ще работиш. С малък капитал може да работи, който знае. А с голям капитал работи, който не знае. Силният човек може да носи много, а слабият малко.

Питам тогава, кой е по-умен, силният или слабият? Силният е всякога по-умен. Обаче вие ще кажете сега, че силните хора на земята са глупавите хора, а слабите са умните. Обаче в небето силните са умни, а слабите са глупави. На земята силните хора са добри, а в небето силните хора са лоши. Какво ще разберете сега?

Питам сега, кой от вас би се влюбил в един слон, който тежи може би десет хиляди килограма, пари има в него. Ама някой, който тежи петдесет килограма, може да се влюбите в него, че сърцето да тупа. Слонът може греди да вдига, а този никакви греди не може да вдига, даже една метла не може да хване, да измете. Влюбите се в този. Как ще разрешите това противоречие? Това са факти, които трябва да се преведат. Това са истини, които трябва да се преработят. Не абсолютни истини. То е отношението между слона и слабото същество. Туй отношение защо е така? Обаче един силен слон може да се влюби в слаб слон. Силния силният трябва да го обича. Слабия слабият трябва да го обича. Ако вие обичате един силен човек, показва, че и вие сте като него. Другото заключение. Ако не обичате слона, не може да бъдете като слона, нямате характер като слона. Ако обичате едно нежно същество, което не може да мете, целия ден мърда пръстите си, мязате като него. Като погледна идеала ви, казвам: "Даню куца."

Вие ще наведете другия пример, ще кажете: "Нали Бог обича слабите." Друга философия. Вие Бога оставете. В Бога има две качества, които в никое друго същество не съществуват. Само Бог има две качества и те Го отличават от цялото битие. Аз ще ви оставя да ги намерите. Те са две неизвестни вътре, с които се отличава. Но ние в света, които сме излезли от Бога, всеки иска да бъде голям, никой не обича да бъде малък. Всеки обича да бъде учен. Хубаво е да бъде учен. Всеки иска да бъде силен, никой не иска да бъде слаб. Но голямата сила образува втвърдяване. След като бъдеш много силен, ще се втвърдят твоите мускули. Ако си слаб, ще се образува кал, и в тази кал нищо не расте.

Мекота и сухота има в живота. Те имат съотношение и животът започва. Ако има само влага, живот не може да има. Ако е само суша, пак не може да има живот. Там, дето допира сухотата и мекотата, в тази точка започва този процес на живота. Обмяна става в едното и друго положение.

Сега аз ще ви кажа: "Не гаси огъня. Грей се на огъня, но не го гаси." Какво ще разберете? Каква философия има в това? Не гаси туй, което не се гасне. Да изгасиш огъня, то е все едно да изгасиш своя живот.

Казвам, не запушвай водата, не спирай водата. Какво трябва да правиш? Пий водата, не я спирай, нека си върви. Водата, значи, е израз на живота. Остави живота да тече, тъй както е, не се меси в живота да спираш или да туряш бентове, остави го да върви. Може да пиеш малко.

После казвам тъй, ходи по земята, но не тъпчи земята. Може да ходиш по земята, но не да я тъпчеш. Ако тъпчеш по земята, ще образуваш прах. Там, дето много тъпчеш, няма да има стрък от трева, пустиня ще бъде животът. Много хора тъпчат на едно място. Ходи, но не тъпчи на едно място. Това не е никаква философия.

После казвам, не задържай въздуха с кърпа. Дишай го, възприемай го, пущай го да влиза и излиза свободно. Сега вие казвате: "Да служим на Бога." Но как ще служиш на Бога, като не знаеш? Представете си, че вие сте при един знаменит учител по музика, как ще му служиш? Иска да му пееш. Ако имаш глас, иди. Ако нямаш глас, стой отвънка. Да му ревеш, това не е пеене. Той ще каже: "Вън, вън." Той ще вземе своята цигулка или пиано, или китара, и ще опита регистъра на гласа ви. Ако намери, че ти имаш хубав глас, ще те тури на почетно място според степента на гласа. Гласът ще ти определи мястото. Като те срещне, казва: "Този е от способните, даровит е."

В природата вие носите известни способности, искате своето място. В какво седи вашата способност? Ти казваш: "Към мене ти нямаш уважение." Може да имам уважение към вашата мисъл, към вашия глас. Да имаш мисъл, която да те повдига. Да имаш изкуство, да знаеш да рисуваш. Аз като отида при един учител по рисуване, може да съм царски син, но царският син нищо не струва, ако не знае да свири. Учителят иска да се рисува, да е даровит.

Вие сте дошли до едно положение, схващате живота по един механически начин. Най-после казвате: "Човек да си поживее." Знаете ли какво значи това, да си поживее? Вие сте млади, ще си поживеете. Един ден ще остареете, ще умрете, ще ви заровят, ще станете на прах. Ще седиш може би с хиляди години и знаеш каква философия ще имаш. Хич няма да ви вземат, както вие мислите.

Каквото са казали пророците, е вярно, но и каквото аз кажа, е вярно. Всичко, което е казано, е вярно, но и аз каквото казвам, е вярно. Именно че вие ще останете с хиляди години да пазите тялото си. След като се стопи тялото, ще останете да броите частиците, от колко частици е било направено, и ще ги пренасяте от едно място на друго, като богатство ще ги четете. Питам, хиляди години като четете, от колко частици е направено вашето ухо, от колко частици е направено вашето сърце, черва, стомах, косми, и тъй четете, станете специалист, туй знание къде ще го приложите? Да кажем, изчислявате от колко хиляди частици е направено вашето око. Какво ще ви ползва? Казвате, толкоз тухли имат белите дробове, толкоз сърцето. Държите статистика, но няма никой при вас. Преброявате след хиляди години, какво ще добиете.

Да допуснем сега друго да се случи. Понеже, вие като не може да идете в небето, ще дойде някой от Невидимия свят, ще мине и ще пита: "Колко тухли имаш?" "Толкоз." "Може ли да ми ги продадеш, понеже ми трябват. Слизам да се въплътя. Мене ми трябва материал." Ти седиш сега и правиш търговия, ти не може да слизаш. Дава ти толкоз пари, горе-долу опознавате се. Аржан конте. Той слиза на земята, направи си очите. Вие оставате. Тия пари, които сте взели, няма къде да употребите във вашия свят. Казвате: "Отидоха тухлите." Тухлите бяха по-съществени, понеже ваши бяха. Парите, туряте ги на едно място, на друго, броите ги.

Сега може да обясним по този начин. То е една [идея]. Какво спечелвате по този начин? Само когато нещата се използват, само тогава имат цена. Някой път да кажем, седите и пеете тона "до". Няма идея. Но представете си, че изкажете "до", когато имате едно много важна мисъл. Като дойде тази мисъл, дойде и "до". Когато някой умре в една къща, песен има ли? Когато се роди някое дете, майката, като вземе детето, започва да пее. Тупа го и пее, казва: "Моето детенце, моето ангелче." Докато пее, все го тупа.

Това са неща, взети от живота. Аз не ги измислям сега. Те съществуват в сегашния живот. Ще изясните идеята на една майка. Понеже Бог й дал, пее тя, казва: "Според както разбирам, така пея." То не е модерно, не е нещо от Бах или Моцарт, от Бетовен, с бемоли. Не е някоя класическа песен. Но тя пее, идеал има. Като тупа детето, то поддържа нейния идеал.

Сегашната класическа музика мяза на влюбените. Българката не мисли за никаква публика. Онази певица, като излезе на сцената, гледа всичките, иска да изкара нещо от тях. Но публиката някой път се разочарова от нея. Казвам, ако може да влезете в душата на тази певица, тя иска да постигне нещо потаено. Тази певица не търси само препитание, тя търси някого в публиката и като го намери, вече не пее. Певецът или певицата, като намерят този, когото търсят, не пеят вече. Певицата, като намери някого, тя пее само на едного, не пее на публиката. Тя пее на цялата публика, тя казва: "Тебе търся, тебе пея. А тези са даром." Те може да й плащат, но тя не пее само защото й плащат.

Сега правя превод. Недоволството в света наричам мърморене. Това е пеене по музика. Ти пееш, но там се скарат. Като намериш ти онзи, когото търсиш, не пееш вече, не се караш вече с никого. Като го намериш, казваш: "На теб ще пея. Остави ги, те не разбират. Имам нещо, което специално на теб ще пея." Певицата никога всичко не пее. Има неща, които певицата никога на публиката не пее. Като намери този, който разбира така, както тя разбира, тя ще му пее. Казва: "На тебе може да пея." Казва: "Имам една песен, която само на себе си пея." Когато кажем, че певица млъкнала, не че млъкнала, но идея има вътре, казва: "Тази идея може да я пея само на един, който е просветен." Някой ще каже: "Гласът." Когато се пее идейно, гласът върви по един строго определен начин. Тия упражнения идат естествено.

Казвам сега, вие сте дошли до един свят, дето всеки ден градите и събаряте, градите и събаряте, и вследствие на това нищо не може да постигнете. Някой път казвате: "Учителят трябва да ни каже." Прави сте, че трябва да ви кажа, но и вие трябва да разбирате. Казвате: "Учителят трябва да ни говори. Толкоз години вървим по този път, да ни упъти." Но вие, като не искате да се упътите... Прави сте, че искате да се упътите, но както е вярно едното, е вярно и другото. Че ако е за упътване, Бог е направил света, Бог е направил всичко.

Питам сега, защо има дисхармония в света? Тази дис- хармония е наша. Той е направил всичко и от нас чака и ние да направим всичко. Това е всичкото. Седя аз, гладен съм, но в мене има изкуство, художник съм. Казвам, не съм разположен, ще се опетня да работя, срамота е. Да не работя е още повече [срамота]. Ще ида, ще рисувам. Хем ще платя, ще кажа: "Ела сам." По петстотин лева ще платя за едно позиране. Четири пъти по петстотин лева, две хиляди лева. Обаче аз като нарисувам, ще се намери някой богат, който обича хубавото, красивото, ще вземе картината, ще плати двайсет хиляди лева. Като платя разноските, две хиляди за позиране и три хиляди за бои и други неща, всичко пет хиляди, за мен ще останат петнайсет хиляди. Или може да платя за едно позиране хиляда лева. Пет пъти - пет хиляди лева. Направя една картина, някой богат ми даде петдесет хиляди лева, джобовете ми започват да пращят. Аз като художник взимам самоуверена стойка. Не че съм по-гениален, но като дойдат парите, ставам по-самоуверен, по-стабилен. То е относителна реалност. Единственото, което ме повдигна, то са двете картини. Аз имам смелост, когото повикам, и той прокопсва, и аз. Ти ходиш без работа. Аз кажа: "Ела сам, почакай." И петстотин лева. Кой от вас няма да печели?

Мнозина от вас печелят петстотин лева, ама няма художник да ви повика.

Казвам, в живота ще дойде едно същество от Невидимия свят, ще ви повика. Хрумне ви някоя идея, казвате: "Аз нямам работа." Започни сега. Хиляда лева за едно позиране. Позирай [за] хиляда лева, вземи парите. Пет пъти по хиляда лева, пет хиляди лева, къде ще ги намериш? Ако копаеш с мотиката, едва сто лева може да вземеш през целия ден.

Казвам, тия новите идеи, като нахлуват, може да ги изтълкувате по този начин, вие ще бъдете по-близо до истината. Ако по този начин хората може да разберат живота, ако не са заинтересувани разумни същества за нас, животът става скучен. Скучен е животът, никой не те вика, никой художник не те вика, никой музикант не те вика. Ти гледаш, казваш: "Животът няма смисъл."

Сега не искам да кажа, че туй е несъществено в живота. В дадения случай има несъществена идея, която трябва да се реализира. Тази идея има връзка с идеите, съществените идеи. Художник съм гладен, не може да рисувам. Все-таки трябва малко хлебец. След като ям, четката работи. Музикант може да съм, проповедник, какъвто и да съм, и светия да съм, трябва да ям. Светията, за да покаже своето изкуство, и той трябва да яде.

Разликата е там, че художникът яде по един начин, музикантът яде по друг начин, по един и същ начин не ядат хората. Вие още не знаете как дъвче художникът. Музикантът, и той дъвче, но музикално дъвче. Музикантът, художникът не дъвчат еднакво. Светията, владиката, дъвче по особен начин. Всички хора в света дъвчат по особен начин. Има нещо специфично в дъвкането. Всеки, както дъвче, такова и възприема от храната. Защото в природата съществува един закон, абсолютен закон на дъвкането. Ако ти не туриш това абсолютното число, природата няма да ти даде туй количество, което искаш. Запример природата не обича непостоянните хора. Че ти си непостоянен, тя ще ти намери място. Постоянните хора, разумните хора туря на работа, създава им работа, и да няма работа. Онези, които са непостоянни, постоянно има слизане, пак ще те тури някъде да работиш, но ще те тури на една работа, която не ти е по угода- та, ще бъдеш заставен да работиш. Онази глистя, която е заставена да рови. Мислите, че доброволно рови. Заставена е от не- май-къде.

Сега, ако се изтълкува истината, вие тази истина ще я навиете на пръст, ще я опетните. На нашето място горе на Витоша имаме един кърт. Той е бил един даровит философ преди две хиляди години. Понеже не знаел да помага, пратили го кърт да учи да рови земята. Как ще докажете на света, че е философ? Ще кажете, как може философ кърт да стане? То е вярата ви. Сега някои казват, че някое магаре или някой кон бил някой владика. Такива приказки може да ви наведа много.

Един турчин, принц, живял много пиянски живот. Разпуснат живот, развален. Като умрял, турили го в едно магаре, продали го. Не че той станал магаре, но го турили вътре да живее. Къща не му дават, някой палат, но къщата на някое магаре. Принцът в палата не може да прави каквото иска. Магарето е собственик, той е кираджия, свободен. Магарето казва: "Ще плащаш." Той, като влиза, вижда какъв му е халът. Един ден господарят го натоварил с дърва. Така се случва, че ги купил брат му, който живял в палата. Като дошли до палата, то се тегли, не иска да влезе. Чудят се защо. Минава един дервишин, казва: "Не бийте магарето. Аз ще му пришепна нещо и то само ще влезе." Казват: "Трябват дървата, да влезе." Той се приближил и му казал: "Влез, не те познават." И то влиза. Какво ще кажете вие?

Ние взимаме магарето с тия обяснения. Всеки може да бъде в условията на магарето. Всякога може да бъдеш при условията на един червей, при условията на един вол, с копита. Тия ограничителните условия непременно ще дойдат. Това са числа. Конят, магарето, волът, това са математически числа, които трябва да разбираш при какви условия са.

Казват, ти докато не станеш праведен, човек не може да станеш. Докато не изникнат рога, то е закон в природата, докато не изникнат рога, докато не оставиш два противоположни метода на противоречие, да критикуваш, да разсъждаваш, ти човек не може да станеш. С противоречието ще се бориш. Обаче, ако твоите рога не може да употребиш там, дето трябва, ти не може да извадиш никаква поука за себе си.

Казвам, [в] това положение, в което се намирате, ще дойдете до изходни положения на индиферентност в света, защото една идея, която се повтаря неразбрано, ще докара втръсване. Казваме: "Да бъдем добри... да бъдем добри..." Най-после, трябва да станем добри, но ще стане втръсване. То е механически начин. Доброто като иде чрез механически начин, късат се обръчите. Щом се късат обръчите, тогава вече няма единство в нашето познание. Скъсат се обръчите, изгуби се единството. Не може да живее, както иска.

Сега сестрата, която припадна там, у нея се е набрала много въглена киселина. Кръвообращението не става правилно, дихателната система не функционира правилно. Малко вода има, иска да полеят отвън вода. Щом някой припадне, вода трябва, веднага минава.

Казвам сега. Всеки един от вас може да припадне в живота. Всеки човек, след като не ял три-четири деня, откъсват му се краката. Това, което липсва, ти ще го доставиш в живота.

Казвам сега, вие трябва да използвате малкото, което ви е дадено. Капитала, който ви е даден, използвайте го. Ще се спрете върху една способност. Ще започнете да градите. Всеки един от вас трябва да има определена идея, която да го отличава. Казваш: "Аз съм бездарен човек." Това нещо не е вярно, така не се говори. Бездарността в света съществува, само когато нещата не се употребяват на своето място. Ти не може да измениш Божествения ред на нещата. Вие не може да накарате да тече водата нагоре. Вие не може да ходите с ръцете. Това, което краката вършат, ръцете никога не може да го извършат. И туй, което ръцете вършат, краката не може никога да го извършат. Туй, което очите вършат, ръцете никога не може да го извършат.

Значи всеки орган извършва спесифична работа, която другите не може да извършат. Следователно в макрокосмоса имате спесифична работа, която никой не може да извърши. Да допуснем, че вие сте на главата на този космически човек един косъм, но този косъм има свое предназначение. Като косъм ще изпълните функцията си. Казвате: "Каква е длъжността на един косъм?" Аз ще ви попитам каква е длъжността на една помпа, с която се изважда вода? Длъжността на един кран е да се върти, да изтече водата. Обаче ако ви кажа, че вие сте само един косъм на този космически човек, вие мислите, че е малко. Но ако сте косъм, то е много, много голяма работа е. Има хора, които и косъм не са. Да си косъм на главата е много.

Този космически човек има и дрехи. Ако си косъм, взимаш участие в тялото. Пък може да си някое копче на дрехата на този космически човек, по дрехите, по палтото или по панталоните. Особена мода имат тия космически хора. Може да си и някоя малка дупчица на дрехата, за цветя. Този човек има всичките желания, той какво ли не туря. Той има дупчица на своето палто, и всеки ден мени цветята. Където ходи се оглежда, няма кого да хване. Някой път дойде при хората, казва: "Вие, хората, какво мислите заради мене?" После пак се намери в противоречие, няма другар. Като няма какво да прави, космическият човек се занимава с дребните хора. Като се скъса едно копче, заменя го с друго.

Сега вие ще попитате тази философия вярна ли е. Понеже казах, че всичко, каквото казват хората, е вярно, и аз каквото казвам, е вярно. Обаче, ако бях казал, че всичко, което казват другите, не е вярно, то и аз каквото говоря, не вярно. Ако кажа, че това, което е казано, е наполовина вярно, то и аз каквото кажа, е наполовина вярно. Ако вие имате косъма на този космически човек, който е направен от такава фина материя, вие ще бъдете най-богатият човек. Знаете ли колко струва един косъм? Преведете.

Сега да слезем от космическия човек долу на земята. Ще работите и трябва да се живее. Аз съм съгласен, че трябва да се живее. Защо трябва да се живее? Пишете върху темата: "Защо трябва да живее човек?" Няма да определяте философски. Не "тъй е определил Господ". Вън от това, защо определил Господ, защо трябва да се живее. Казва: "Трябва да свириш." Защо трябва да свириш? Гледал съм, някой няма пари. Взема от един приятел от втори, от трети. Най- после вземе цигулката, свири, за да изкара своята прехрана. Но това е подбудителната причина.

Ако нямаше музикалност в мене, как ще свиря? Най- първо, природата ме заставя да си изкарам парите по един честен начин. Тя казва: "Аз ти дадох изкуство. Ще изкараш хляба си чрез музика, ще работиш чрез музика." Казваш: "Дотегна ми." Цял един живот с четката да цапаш. Но два пъти няма да повтаряш едно и също нещо. Втори път музикант няма да се родиш. Човек, като се роди веднъж художник, втори път друго ще се роди. Еднообразие няма в природата. В едно съществувание ако се родиш философ, в друго няма да се родиш философ.

Нали ви казах, че всичко, каквото е казано от хората, е вярно. Ако вие вярвате, че аз каквото казвам, е вярно, и вие каквото кажете, ще бъде вярно. Ако вие не вярвате, каквото аз казвам и вие каквото казвате, няма да бъде вярно. То е съотносителен закон. Каквото аз вярвам в другите, това и те ще вярват в мене. Каквото аз правя заради тях, и те ще го направят заради мене. Каквото мислите за другите хора, така и те ще мислят, точно по вашия калъп, само в друга форма.

Ще кажете, всичко, каквото Господ направи, е добро. Не че злото не съществува, но ако вие кажете, че в света съществува зло, Бог ще каже, понеже признавате, че съществува, то съществува и във вас, злото. Щом кажеш, че в света съществува зло, ето какво подразбира? Аз като отказвам злото, не че то не съществува, но като казвам, че само доброто съществува в мене, аз го отричам само в себе си. А в другите може да съществува, то е друг въпрос. Може да отрека туй, което е в мене. Туй, което е във вас, не може да отрека. Но за себе си в дадения случай или съм добър, или съм лош. Аз върша само доброто. Ама ти зло не вършиш. Аз за другите няма да мисля сега.

Та практически приложете. Каквото мислите, то ще стане. Ако вие мислите, че Онзи, Който направил света, че е допуснал нещо [несправедливо], намирате, че Божиите работи не са така, както трябва, вие съдите себе си. Та тук именно туй положение, дето трябва да дойде, да се спрете върху него, ако искате да прогресирате.

Сега много пъти казвате: "Той е малко сприхав, много говори." Че в какво седи неговото говорене? Че той говори много високо или много ниско, то не са наши работи. Ако слухът му е много деликатен, той говори много тихо. Ако слухът е слаб, говори много високо. Когато обичаш някого, казваш: "Колко сладко говори." Като ангел говори. Искаш да го слушаш. Ако не го обичаш, не искаш да го слушаш.

Хубавото и лошото говорене, то е един психологически момент на вашето разположение отвътре. Казвате: "Той не говори добре." Вие трябва да знаете говорите ли истината. Не трябва да се произнасяте. Именно от какво гледище вие съдите, че той не говори добре. Човекът проповядва, държи цяла една проповед: "Обичай Господа!" Вие не се спирате върху това, казвате: "Еди-кой си, в началото, неговото въведение не беше хубаво. Не можа да го изясни." Той казва: "Обичай Бога." Аз хващам това, пък какво било началото или краят, върху това не се спирам. Казвам: "Отлична проповед." Значи той туря известни факти. Че не ги доказал, аз оставям това на негова сметка. Аз не се бъркам в неговата работа сега. Защото има един закон в света. Туй, което е в противоречие на земята, е в съгласие на небето. Туй, което е безумие за хората, е мъдрост в небето. Тази проповед, която тебе ти се вижда разхвърляна, в небето я слушат, цена има. Пък някоя, вие я слушате, ангелите даже и гръб не дават, никой не слуша, занимават се. Тогава ще дойдете до другата страна, ще кажете: "Тогава хората да не слушаме." Разбиране трябва.

Щом правиш усилие да говориш добре, ти не говориш добре. Една чешма никога не трябва да прави усилие да тече. Коя чешма прави усилие, от немай-къде тече? После, чешмата никак не държи сметка колко вода изтича от нея, колко тонове вода излиза. Тя не държи сметка. Казва: "Мен това не ме интересува. Онзи, който изпраща водата през мене, той държи сметка, изчислява. Аз в неговите работи не се меся." Ти ще кажеш: "Как да не се месиш?"

Представете си, че вие сте слуга при един господар, много добър човек. Един ден той ви дава един билник, запечатан с печат. Дава ви билника, да го занесете. Вие тръгвате, ама искате да знаете колко тежи. Отивате при един бакалин, казвате: "Я виж колко тежи." Претегляте, пет килограма. Ама какво е това нещо? Започвате да го човъркате, извадите тапата. Там, дето го занесете, казват: "Защо е отпечатано?" Какво се ползвате, ако извадите, ако го претеглите, че е пет килограма, че го опитате. Тя не е ваша работа. Ще занесете шишето, ще кажете: "Господарят изпрати това шише." Ще запитате ли колко тежи и какво има вътре? Господарят го е теглил и той знае какво има вътре.

Има нещо, което не може да опиташ. Ти може да го опиташ, но ти ще изгубиш своята чест. Господарят ще бъде недоволен, ще каже: "Стояне, колко имам да ти давам?" "Пет хиляди лева." Даде ви парите, даде ви пътя, казва: "Вървете." Той казва: "Слуги, които теглят шишетата и които чоплят какво има вътре, не ми трябват."

Мислите ли, че Господ не прави същото? Същото прави. Щом види, че си теглиш шишето, казва: "Ти си от много умните философи. Станал си самостоятелен. Нямаш нужда да бъдеш слуга." Праща те да станеш господар. Чудни сте вие. Казваш: "Аз имам Господ." Че ти, като имаш Господ, няма какво да седиш тука. Вие сте много богати, живейте с вашия Господ. Ти казваш, че имаш Господ. Щом имаш Господ, тогава иди и живей с твоя Господ, ти си намерил своя път. При нас седят онези, които нямат никакъв Господ.

Вие с пълните шишета какво правите? Щом напълните шишето, турите тапа, хайде навънка. Празните давате, но празните имат валидност. Докато вие сте празни, вие сте без работа. Щом сте пълни, на пазар ще ви продават.

Идеята е това, да разбирате вътрешния смисъл на живота. Ако по този начин вие не разберете, всичкото знание в света няма да ви ползва. Вие ще бъдете "девет години Стоян болен лежал". На тази българска песен аз не зная произхода. Девет години Стоян болен лежал. Защо? Защото Стоян се влюбил в една мома. Тя го ритнала и той се е дуелирал с онзи, който се оженил [за нея], и той го наранил, и тогава девет години трябвало да лекува раните. Любовна работа. Болен лежал Стоян девет години.

Аз вземам тия обикновените работи. Нищо, в което се влюбвате, не вземайте в ограничен смисъл. Когато употребявам някой път, че някой се е влюбил, подразбирам, когато ние се влюбим в някоя материална вещ, разбирам красивата мома и красивия момък. Аз не разбирам обикновените отношения на хората. Тия, обикновените, отношения на хората, любовта на младите, те не съществуват на земята. То е както чисто в духовния свят.

Ако двама млади се обичат, то е чисто от духовния свят. Това, което хората виждат, то е обикновен факт. Ако всеки знае за вашата любов, тази любов я имат и птичките, и животните и барбазънците, по същия начин се обичат. И в тях има флирт, поставят се, че не се обичат. И най-малките животни, тя ще се обърне, като че не дава никакво внимание, пък той обикаля, иска да я убеди. Каквото вършат най-малките същества, върши го и човекът. Казва: "Не искам да го слушам." Защо? Не иска да го слуша, понеже тя загатнала да й купи, пък той не могъл да разбере нейните желания. Ама като донесе онова, което тя иска, изведнъж усмихне се, даде му една усмивка. Но това не е любов, това са материални отношения. Това го правят търговците. Като донесе стока в дюкяна, той се усмихне. Като платиш за един плат, той се усмихне, понеже сте влезли.

Аз искам да говоря за съществени неща. Ако мислите така, ще се опетните. Ако за любовта мислите по материален начин, ще се опетните. Хубавото, което имате в себе си, любовта, не е от материален характер. Усмивки, сладки думи, това са дрехите на любовта, но това не е никаква любов. Това е външната страна. Любовта е от друг характер.

Ако ви попитам, колцина от вас са виждали един любовен поглед. Ако знаете, нарисувайте този поглед. В любовта погледът има сила. Онзи, който е болен, нещастен, като го погледне с любовния поглед, той ще оздравее, ще възкръсне. Когато Христос отиде при гроба на Лазаря, имаше любовен поглед. Повдигна очите Си нагоре, погледна го, любовен поглед беше, и Лазар излезе от гроба.

Ти не може да излезеш от гроба, ако някой ти каже: "Колко те обичам." Да може да излезеш, ако каже: "стани!", и ти станеш, и излезеш, то е любов. Ако каже: "стани!", и ти не станеш, нито ти го обичаш, нито той те обича. Това е истината. Но съществува тази любов като възможност.

Ако вие всички тук, които ме слушате, имахте тази сила, каква цена бихте имали. Кой не би ви обичал, да ви заведе някъде. Навсякъде ще ви викат. Хората ще ни казват: "Погледни, погледни." Кой баща, коя майка, на която дъщерята е тръгнала в лошия път, не би те викала. Без много думи, като погледнеш дъщеря й, да се обърне към Бога.

Сега говорим, говорим. Аз говоря на вас, опитвам ви. Аз любовно не ви гледам. Аз да ви кажа защо любовно не ви гледам. Аз съм от тези, които обичат истината. Който ме гледа любовно, и аз го гледам любовно. Не може да изменя този закон. Той е Божествен закон. Божественото в мене не може да се измени, нито вие може да го измените. Ние по човешки можем да говорим каквото искаме. Може да говорим много работи, но Божественото във вас и в мене, то е абсолютно чисто.

Сега трябва да дойдете до Божественото. При това Божествено други са законите.

Сега ви казах една хубава мисъл. Казвам ви една истина, че любовно не ви гледам. Знаете истината. И вие любовно не ме гледате. Щом нещо не станало по вашия кеф, нахвърляте се, казвате: "Учителят." Щом заминете, и аз отподире някой път махна, и аз си дам мнението. Уподобявам го на нещо. Понеже съм философ, уподобя го на една величина, на 30, 40, 100, 10000. На всяка величина съответства известна форма. Но с туй нищо не се постига. Казвам: "Неразбран човек е, нищо не се постига."

Когато някой дойде, казва ми: "Знаете ли какво се говори за вас?" Казвам: "Зная." Понеже не съм погледнал любовно. Но още не му дошло времето. И в себе си казвам: "Право имат тия хора. Щом ги погледна любовно, здрави ще бъдат." Казва: "Знаеш ли?" Казвам: "Зная." Те каквото говорят, право имат. "Дали е истина?" Истина е. Каквото говорят, право имат.

Но аз ще кажа нещо. Каквото кажеш, право е. И аз каквото кажа, е право. Аз като мисля, казвам: "Прави са." Нищо повече. Тогава отнасям мисълта към друго нещо. Ако тяхната мисъл заради мене може да ме окаля, прави са. Повдигна се нагоре. Щом като ме окалят, за мене е случай да направя една баня. Вляза в бистрата вода, измия се. По някой път мързелив съм. Следя, като ме окалят, ида при чистата вода. Вляза вътре, окъпя се, казвам: "Много хубаво стана, че ме окаляха, да се окъпя." Другояче не бих отишъл.

"Отче наш"

VIII ГОДИНА НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕН КЛАС (1928-1929)

Четиридесет и първа лекция 29 май 1929 г.,

София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder