НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Другата събота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Другата събота

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, има, себе, може, всички, живот, ден, любов, бог, добро, свят, казва, работи, земя, днес ,

 Неделни беседи , София, 26 Май 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


17. Неделна беседа от Учителя, държана на 26 май, 1929 г. София. – Изгрев.

И пак в другата събота влезе в съборището и поучаваше." (Лука 6:6)

„Другата събота". Мнозина ще запитат, какво означават думите „другата събота"? Хората питат за много неща, не само за думите „другата събота". Някои питат, какво означават думите светлина, топлина, въздух, вода, огън, земя и т. н. Който разбира, от една дума само ще разбере много нещо; който не разбира, и хиляди думи да му се кажат, пак нищо няма да разбере. Съботата представя завършена епоха, когато хората са готови да слушат, да възприемат, да прилагат великите истини, които Първата Причина, или природата им разкрива. Две съботи съществуват: лоша събота, лош аспект или лоша съдба на човека и добра събота или добра съдба. Често слушате да казват за някого, че е лош или съботен човек. От астрологическо гледище това значи, че за този човек аспектите на различните планети са в неблагоприятно съчетание. Когато се казва, че някой човек е добър, това под разбира добри, благоприятни съчетания на планетите, които влияят върху него. Значи, има добра, има и лоша събота за човека.

„И пак в друга събота влезе в съборището и поучаваше." Значи, Христос е проповядвал и поучавал в добрите съботи. Съботата е Божествен ден. Кога? – Когато човек прави добро. Съботата е ден на доброто. Единственото нещо, с което човек се отличава от другите живи същества, е че му е позволено да прави добро съботен ден. Оттук вадим заключение, че първият ден на живота е съботата. Като говоря за съботата, пазете се да не я разберете като тесногръдите хора, нито както евреите са я разбирали, нито както някои религиозни хора. Съботата трябва да се разбира в широк смисъл. Христос казва, че човекът не е създаден за съботата, но съботата е създадена за човека. В събота Бог си е починал от физическия труд. Той е работил хиляди и милиони години, докато е започнал да учи човека, как да се ползува от всичко, което е създал.

Съвременните хора се намират вече в един устроен свят и трябва да знаят, как да живеят. Те искат да бъдат умни, здрави, силни, щастливи. Обаче, хората трябва да знаят, че при сегашното положение на развитието си, те включват в себе си придобивките на петте раси, които са живели досега. От това гледище никой не е господар на положението си. Всеки носи и добри, и лоши черти от своето минало; с лошите трябва да се справи, а върху добрите трябва да работи, да ги развива и усъвършенствува. Следователно, всичко, което петте раси съдържат в себе си, е вложено и в отделния човек. Като знаете това, ще разберете, с каква велика наука разполагате. Който не знае това, той гледа на расите като на нещо минало, което днес няма никакво значение. Първата раса, това са великите гении на човечеството, които са създали света. Те са разполагали с големи знания, с голяма светлина, със силен интелект. Те са оставили на земята знанието си и са се оттеглили на работа във висшите светове. Който не знае за съществуването на тези висши светове, той подразбира някакви материални светове, подобни на физическия. Обаче, той не разбира и физическия свят. Само формата на материалните светове е постоянна, неизменчива. Съдържанието им е субстанциално. Какво означава думата „субстанция"? Субстанция означава материя, която постоянно се мени. При това, материята няма устой, а субстанцията има. До известна степен в субстанцията съществува вътрешно разграничаване.

Съвременната наука е дала известни обяснения върху разграниченията на материята по състав и по обем. Например, земята е съставена от милиарди частици, които имат определена форма и обем. Слънцето, звездите също така са съставени от безгранично число малки частици, с определена форма и определен обем. Съвременните учени са обяснили донякъде, какво значи безгранично, вечно, безкрайно. Субстанцията взима участие в съставянето на великите, на грандиозните работи. С други думи казано: разумното има по-голям устой в субстанцията, отколкото в материята, която се дроби. В този смисъл вечността има начало, има и край, т. е. има глава, има и опашка, които никога не могат да се обяснят. Единственото нещо, което човек може да направи, е да съедини главата с опашката, да образува колело, с което да се движи, колкото иска и когато иска. Такова колело представя животът. Когато искате да спрете живота, т.е. да си починете, трябва да разтворите колелото и да образувате от него права линия. Които разбират живота, те са образували едно колело от началото и от края; които не разбират живота, те са разтворили това колело, образували са права линия, вследствие на което постоянно търсят своето право. Който търси своето право, той често получава бой. Когато ученикът търси своето право от учителя си, последният взима една пръчица и казва на ученика си: Дай дясната си ръка! Ученикът дава дясната си ръка, а учителят започва да пише с пръчицата по нея: той пише едно, две, три. После взима лявата ръка на ученика и пише върху нея: едно, две, три. След това взима дясната ръка и продължава да пише с пръчицата си върху нея: четири, пет. Същото написва и върху лявата ръка. Като дойде до десет, учителят престава да пише върху ръката на ученика си. Така той изрежда един след друг всички ученици, които търсят своето право. Като видят, че учителят знае хубаво да пише върху ръцете, учениците престават да търсят правата си. Сега е забранено писането с пръчица върху ръцете на учениците; намират, че не било практично. Според мене, не само че е практично, но даже икономично: не се хаби нито хартия, нито мастило. От това време насам започнаха да употребяват плочи, тетрадки, върху които пишат с калем, с мастило и т.н.

Представете си сега, че сте взели един кубически сантиметър от някакво въздухообразно тяло, например, от водорода, и го прекарате през микроскопическо отверстие на един напръстник. Знаете ли, колко време ще се употреби, докато всичкият водород мине през това тясно отверстие? Това не е една молекула водород, но тук имате грамадно количество молекули, за минаването на които се изисква много време. Ако речете да отделяте молекулите на водорода една от друга по физически начин, за това би трябвало още повече време. Що са молекулите? Молекулите са най-малките частици от материята, които се получават по физически или по механически начин. Ако искате по-нататък да делите молекулите, вие ще навлезете вече в химията, дето молекулите могат да се делят на по-дребни частици, но по химически начин. Тези частици се наричат атоми. Съвременните учени говорят вече и за делението на атомите на още по-малки частици от тях. Тия учени правят опити да теглят молекулите на телата и намират, че някои молекули тежат по един квадрилион от милиграма. Други молекули са още по-леки. Всички молекули се движат: ту се съединяват в по-големи частици, ту се разединяват. Така те проявяват свой живот. Като знаете това, представете си, какво грамадно количество молекули влизат в състава на вашето тяло! Всички ваши органи: мозък, сърце, дробове, стомах са съставени от безброй молекули, които се подчиняват на известни сили, на известни закони. Въпреки това вие искате самостоятелно да уреждате живота си. Това е невъзможно!

Мнозина се оплакват, че работите им не вървят добре, че животът им не е добър. Те са прави. Работите им не вървят добре, защото и животът на молекулите им не върви добре. Може да върви добре животът само на онзи човек, който има нещо гениално в себе си. Гениалността се проявява само тогава, когато човек съдържа огън в себе си. Огънят ражда гениалността. Когато иска да стане умен, човек трябва да има въздухообразни елементи в себе си, да разбира законите за въздухообразните тела. Когато иска да стане благороден, да развие по-чувствително, по-отзивчиво сърце, човек трябва да изучава законите на водата. Когато иска да стане по-практичен, да си пробива по-лесно път в живота, човек трябва да изучава въглерода. Вие трябва да познавате въглерода, въглищата, с които постоянно боравите. Нашата земя е богата с въглерод, с въглища, които представят остатъци от същества, живели преди хиляди години. На времето си тия същества са били гениални, но днес са оставили само спомен от своето съществуване. Днес тези същества прекарват дълбок сън. Ето защо, когато стъпвате върху тях, трябва да бъдете внимателни, да не ги събудите преждевременно. Сбъдничави хора са тези, които съзнателно или несъзнателно събуждат тия същества – гении на човечеството. Българите имат следната поговорка: „Да спи зло под камък". С това те искат да кажат: Докато спи злото, т. е. дяволът, не трябва да го събуждат.

„И пак в друга събота влезе в съборището и поучаваше". Значи, Христос влязъл в съборището в една от добрите съботи, когато човек може да намери смисъла на живота. За да разбере смисъла на живота, човек трябва да влезе поне в една от добрите съботи в съборището си и да се поучава. Иначе, работите няма да се наредят добре. Ние не сме дошли на земята по своя воля. Човек се ражда и умира, но нито раждането, нито умирането зависят от него. Той е дошъл на земята като чиновник, назначен с указ. Както е назначен, така един ден ще го уволнят пак с указ. Ние наричаме назначаването на служба – раждане; уволняването пък наричаме смърт. Когато умре някой, близките му плачат; когато се роди дете, всички се радват. В някой народи е точно обратно: когато някой умре, там се радват; когато някой се роди, плачат. Според нас, правилно е и когато умира човек, и когато се ражда, да се радваме. Раждането е начало на живота, когато човек слиза на земята да изправи погрешките си. Смъртта е краят на живота, когато човек ликвидира с погрешките си. Тъй щото, дойде ли въпрос до смъртта, трябва да гледате на нея като на ликвидация с греховете, с престъпленията. Не е важно, дали греховете са големи или малки. Важно е, че трябва да се ликвидира с тях по най-разумен начин. Човек трябва да се ражда всеки ден и да умира всеки ден. – По колко пъти на ден? – Безброй пъти. Колкото по-скоро и повече пъти човек се ражда и умира, толкова по-добре за него. Когато някой заболее, близките му веднага викат лекар да го лекува, да може още да поживее. Има смисъл да живее човек на земята, но при условие да изплаща дълговете си. Не изплаща ли дълговете си, не изправя ли погрешките си, животът за човека няма смисъл. Ако в един живот човек не може да изплати всичките си полици, желателно е да изплати поне част от всяка полица. Другояче животът на земята не може да се оправдае.

„Добрата събота". В Божествения свят съботата се явява като велико начало на нещата. Щом се яви това разумно начало в човека, ред други сили, които не са добре разположени към него, започват да му противодействуват. Това показва, че всеки човек има свои невидими врагове. Каквото добро намисли да направи, веднага тия същества, негови неприятели, се опълчват против него. Ако някой момък хареса една мома и реши да се ожени за нея, веднага тия неприятели, от негова и от нейна страна, започват да им пречат. Те настройват всички техни съседи, познати, роднини даже, които започват да ги укоряват, да развалят добрите им намерения. Защо трябва да им пречат? Какво им влиза в работа, дали тези млади хора ще се оженят, или не? Защо укоряват младия момък и младата мома? – Много просто. И децата разбират тази работа, както знаят, че 1 + 2 е равно на 3. С един пример ще изясня мисълта си. Представете си, че имате да давате някому хиляда лева и сте приготвили тия пари да се издължите. В това време дохожда при вас един познат и ви моли да му услужите с хиляда лева само за няколко дена. Вие отказвате да му услужите, като му обяснявате, че имате хиляда лева, но сте ги приготвили за изплащане на част от една ваша полица. – Моля ти се, услужи ми. Докато дойде срокът за твоята полица, аз ще върна парите. Най-после вие се съгласявате да му услужите, давате му хиляда лева. Обаче, какво става след това? Минават ден, два, три, неделя, месеци, този човек не връща парите. С това положението се влошава: нито вие можете да платите дълга си, нито той е използувал парите разумно. Така става, когато човек намисли да направи едно добро. Дяволът дебне, търси начин да разваля добрите работи.

Често хората говорят за дявола, без да разбират, какво нещо е той. Дяволът не е нищо друго, освен разумно същество, което живее изключително за себе си. Следователно, всеки, който живее изключително за себе си, има тази черта на дявола. Който не живее само за себе си, той се е справил с тази черта. Обаче, никой не обича човека, който мисли и живее изключително за себе си. Не може да се ползува с любовта на хората онзи, който живее само за себе си. Казват някои, че човек трябва да живее само за себе си, но тяхната философия е крива, не търпи критика. Паразитите живеят само за себе си, но кой ги обича? Като намерите някоя дървеница, веднага я хващате и убивате. Кой човек е направил дървеницата наследница на своя живот? За паразитите няма закон. Щом ги хванат, веднага им подписват смъртната присъда. Казвате: Какво да правим със своите недъзи? Турете ги между двата нокътя, както българите постъпват с някои от паразитите, и ги чукнете. – Ще успеем ли? – Направете опит и ще видите. Ако първият път не успеете, опитайте се втори, трети път – все ще успеете. Когато хване някой паразит, българинът го туря между двата си нокътя и го чуква. Случва се, този паразит се изплъзне между ноктите му. Той го хване, тури го още един път между ноктите си и го смаже. Докато ме го убие, той не се успокоява. Ще кажете, че човек трябва да бъде миролюбив, да не убива. Човек трябва да бъде миролюбив, но по отношение на доброто, а не по отношение на злото. С злото той никога не може да бъде в мир. Мир може да съществува само в доброто. Който не върви в съгласие, в мир с това, което природата е създала, той не може да има в себе си мир. Често учените не правят разлика между това, което Бог е създал и това, което хората са създали, вследствие на което изпадат в противоречия. Те наричат човешките работи Божии. Трябва да се различават човешките от Божиите работи.

Всяка работа, която се окислява е човешка. Човешките работи са подобни на металите желязо, мед, калай, олово, които лесно се окисляват. Всяка работа, коя то не се окислява, е Божествена. Тя е подобна на благородните метали злато и платина, които не се окисляват и запазват своя първоначален блясък. Ако по някакъв начин можете да получите желязо в своя първичен вид, и то няма да се окислява лесно. Важно е всяко нещо да придобие своята първична чистота. Щом придобият своята чистота, всички тела ще станат устойчиви по отношение на въздуха. Това, именно, алхимиците са търсили. Когато казваме, че характерът на някой човек се е изменил, ние имаме пред вид промяната, която е станала с неговата първична материя. Той сам е станал причина за тази промяна. В неговото тяло, в неговия мозък, в неговото сърце и в неговата кръв е влязъл някакъв страничен елемент, който е нарушил чистотата на първичната материя. Чувствата и мислите на човека имат свой определен състав, към който не трябва да се прибавят никакви примеси, които биха нарушили тяхната чистота. Един ден химиците ще могат да изследват този състав. Какво нещо представя мисълта? – Мисълта е разумен процес, който се извършва в човешкия мозък, както химическите реакции се извършват в лабораториите. Правата мисъл е подобна на някоя гениална музикална пиеса; кривата мисъл е подобна на дисхармонични, фалшиви тонове.

Днес всички религиозни и духовни хора говорят върху учението на Христа, върху това, което Той е проповядвал. Какво е проповядвал Христос? Христос е проповядвал велико учение, което може да се приложи и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят. Христос е засегнал живота всестранно, но понеже тогавашните хора не са били готови да разберат Неговите велики принципи, Той им говорил със символи, с притчи. Въпреки това, много неща са останали неясни, неразбрани за тях. Той им казвал: Вие не сте готови сега да ви се разкрият всички тайни, но един ден, когато бъдете готови, завесата ще падне пред очите ви и всичко ще виждате. Наистина, ние виждаме, че съвременната наука е започнала вече да разкрива някои от тайните на природата, но още не са дошли онези гении, които ще разкрият големите тайни. Например, какво крие ботаниката в себе си? Ботаниката е обширна наука, която изследва различни растения, с различни характери и сили в себе си. Някои растения съдържат елементите на безсмъртието, а някои – елементите на смъртта. Значи, смъртта е влязла в живота чрез растенията. Наистина, откак първият човек яде от забранения плод, смъртта влезе в света. И досега още хората продължават да ядат такава храна, която носи смърт в себе си. Ако изследвате храните и лекарствата, които химиците и медиците препоръчват на хората, ще видите, че повечето от тях съдържат елементи на разрушаване, елементи на смъртта. И на болни, и на здрави днес препоръчват повече месо, но в края на краищата те сами ще видят, че месото по-скоро ще съкрати живота им, отколкото ще го продължи. Българинът ще каже, че трябва да се яде малко месо, а повече боб. Друг ще каже, че трябва да се яде повече грах.– Не, ако човек не знае, как да употребява граха, боба, и те могат да го уморят. Даже и житото не може много да ползува човека, ако той не знае, как да го посади, как да го ожъне и как да го запази. Който знае, как да посее, да ожъне и да запази житото, той ще използува най-рационално всички елементи, които се съдържат в него. Всяко растение, всеки плод съдържа покрай безсмъртните елементи в себе си, още и разрушителните елементи, т.е. елементите на смъртта.

Тъй щото, един ден, когато нашето жито се освободи от смъртните елементи в себе си, то ще наедрее и ще се подобри по качество: първо ще стане голямо като боб, после – като орех и най-после – като кокошо яйце. Какво ще кажете за това? Ще кажете, може би, че това е някаква утопия. Нима идеята, която българите поддържат за велика България, не е утопия? Ако българите, например, искат да завладеят целия свят, това е утопия. Всеки народ, който се е опитал да завладее земята, е свършил със смърт, със загазване. Всеки човек, който се е опитал да завладее другите хора, и той е изчезнал от земята. В света съществува една сила, която има право да разполага с всичко и с всички. При това положение и смъртта, и грехът са възможности, които произтичат от частите на това цяло, на тази единствена сила в света, която разполага с всичко. Всяка част, която се отделя от Цялото по какъв и да е начин, съдържа вече в себе си условия за смърт, за грях и за страдания. Колкото по-голям е грехът, толкова по-големи са страданията, толкова повече човек се е отдалечил от Разумното Начало, от Цялото. Какъв е церът срещу греха? – Да се върне човек към Цялото, към Бога. Това значи да придобие човек щастие, да стане щастлив. Мнозина запитват, съществува ли друг живот след смъртта. Според мене, във философски смисъл, този въпрос не е поставен правилно. И след смъртта човек пак ще живее, даже по-добре, отколкото е живял на земята. – Докога човек ще идва на земята и ще се връща? — Докато изплати дълговете си. Щом изплати дълговете си, дали ще бъде на земята, или в другия свят, човек ще живее по-добре, отколкото е живял с дълговете си. — Кога живее човек по-добре: когато има знания, или когато няма знания? – Човек живее по-добре, когато има знания. Следователно, трябва да знаете, че човек живее, именно, след смъртта. Това не е само теория, но и наука. Този и онзи свят са едно и също нещо. Различието седи само в съзнанието на човека. Който има пробудено съзнание, той живее едновременно в двата света. Понеже светлината на съзнанието на този човек е по-голяма, като се качи в онзи свят, той гледа нещата от високо, затова ги вижда като мравуняци. И в мравешкия живот има закони, войни, както в човешкия. Като гледа на човешкия свят от високо, той казва: Това е мравуняк. Достатъчно е господарят на света да впрегне ралото да разоре земята и да посади своето жито, за да се превърне целият живот на тия мрави в каша. За тях това е цяла катастрофа. По същия начин и великите учени са впрегнали своите плугове да разорават цялата земя, която преживява вече началото на страшна катастрофа. Това разораване на земята хората наричат земетресение. Да, стават и ще стават земетресения, ще се разтърсва земята, докато всички хора разберат, че не те, а други я управляват. Разтърси ли се земята веднъж само, както трябва, моментално ще престанат войните, моментално ще спрат изтребленията на хората. Земетресението не е само механически процес. То е процес, от който се разтърсват умовете и сърцата на хората, за да се освободят от заблужденията си и всеки да заеме своето място. Докато трае земетресението, човек е готов да дели богатството си с брата си, готов е на всякакви жертви. Щом земетресението спре, той започва да говори пак за частна собственост. В света има само Един собственик, само една частна собственост. Умът, сърцето, волята, които са дадени на човека, не са негови. Те му са дадени като пособия, временно да си служи с тях. Един ден ще му се отнемат. Бог само изпитва, да види, какво ще прави човек с тях. Когато види, че той разумно ги управлява, разумно се справя с тях, Той ще му даде и други неща отвън, като награда за неговия разумен живот. Който не разбира това, той се стреми към охолен живот, иска да придобие много земя, да я завладее. Той не мисли, че утре може да умре. Казано е, че ленивите, крадците, лъжците, лицемерите, престъпниците са осъдени на големи страдания.

Изобщо, всеки, който престъпва Божия закон, той е осъден на големи страдания. Божието благословение пък ще дойде върху всеки, който е готов да направи най-малкото добро. Като българи, вие се интересувате за България, искате да знаете, кога ще се оправи тя, дали ще получи Божието благословение. Доколкото зная, България е оправена, няма какво да се оправя. Аз познавам един род българи, които живеят в онзи свят, и намирам, че те са отлични хора. Често съм ги запитвал, защо техните деца се изопачили толкова, че днес имат нужда от изправяне? – Защото се отдалечиха от нас. Щом се отдалечиха, и главите им започнаха да надебеляват. Наистина, когато престане да мисли, да чувствува, да прави добро, главата на човека започва да надебелява, черепът му става груб, дебел. Като последствие на това надебеляване се явяват ред болести. Каквото е станало и става с българите, същото става и с цялата бяла раса. Както бялата раса върви, тя се намира в низходяща степен на развитие, което води към израждане. Израждането на петата, на бялата раса е признак за идването на друга раса, която ще използува условията, които петата раса не можа да използува. Тя ще спаси петата раса, но ще вземе всичко в ръцете си. Тогава бялата раса ще се намери в особено положение. В какво ще се заключава това особено положение? – Всички членове на балата раса ще станат слуги. ТЯ ще се намерят в положението на руския народ във времето на царизма, когато всеки трябваше да се подчинява на закона „молчат не разсуждат." Вярно е това, но все трябва да има поне един, който да разсъждава, и то умно да разсъждава. Който проповядва, и който управлява другите хора, той непременно трябва умно да разсъждава и да мисли за последствията, защото над всекиго стои по един господар, по-голям от самия него. Много господари има в света, но разумните са свързани помежду си и се подчиняват на Единния. Като влезе в съборището да проповядва, Христос каза на човека със сухата ръка: „Стани, та се изправи насред!" Тогаз ги запита: „Що трябва да прави някой в събота – добро или зло? Да погуби душа или да спаси?" И рече на човека: „Простри ръката си!" И той стори така, и ръката му стана здрава, както другата. И ако днес, две хиляди години след Христа, запитате някой християнин, трябва ли да се прави добро в събота, той ще отговори по буквата на Стария Завет, че не трябва да се прави добро на никого. След това ще започне да цитира стихове от апостол Павла, който казва, че не трябва да се прави добро на човек от чуждо верую, или по-добре е да се прави-добро на ближните, отколкото на хора чужденци, дошли от далечен край, от чужда земя. Като говорил за правене на добро, апостол Павел искал да обърне внимание на хората разумно да правят добро. От Божествено гледище, доброто трябва да се прави на всяко време, но в тайно, никой да не види и да не знае. Ще дадете на някого един хляб, че всички да ви видят. В такъв случай вие приличате на един български чорбаджия, който купил едно парче шкембе и го дал на един беден човек, да свари чорба на децата си. Като носил шкембето, който го срещал из пътя, питал го: Къде отиваш, бай Пенчо? – Купих това шкембе за моя беден съсед, да свари чорба на децата си. Бедният, като чул, че съседът му разправя наляво и надясно, че носи шкембе за него, взел шкембето от ръката му, хвърлил го срещу него и казал: Не искам нито шкембето, нито друго нещо от тебе. Без да иска, чорбаджията изкарал от търпение бедния си съсед.

И съвременните хора правят добро като този чорбаджия, но така не се прави добро. Това вършат и обикновените хора, но то не е никакво добро. Кой вълк досега е направил добро на някоя овца? Само в едно отношение вълкът постъпва кавалерски. Кога? – Когато срещне някоя слаба, болна овца. Като я помирише оттук-оттам, бутне я настрана и казва: Хайде, от мене да мине. Обаче, като влезе в стадото, веднага напипва най-изхранената, най-тлъстата овца и казва: Сега ти ще се пожертвуваш заради мене. Аз направих добро на една твоя сестра, пощадих живота й, но ти няма да избегнеш от мене. Благородство има и вълкът, но само към слабите, болните овце. Като срещне някоя болна овца, той казва: Хайде, аз ще ти направя добро, ще пощадя живота ти. Пожелавам ти да се гледаш добре, да се изхраниш, да възстановиш здравето си. Често и хората постъпват като вълка. Щом и те постъпват като вълка, де е човещината в тях? При тези разбирания, както и при морала на съвременните хора, на какво основание те могат да говорят за законност, за ред и порядък в света? На какво основание те се наемат с разрешаването на социалните и икономически въпроси? За да оправдаят своята политика, и религиозните, и светските хора цитират стиха от Евангелието, че всяка власт е от Бога дадена. Вярно е това, но къде е манифестът за всеки народ, с който се обявява, че властта му е дадена от Бога? Всяка година от небето трябва да се издава манифест към българския народ, чрез който известна партия се поканва да вземе властта в ръцете си. От този манифест трябва да се види, че наистина, българите говорят с Бога. Самите българи трябва да имат такава опитност. За всяко нещо, което говори, човек трябва да има някаква опитност. Казвате, че преди две хиляди години Христос слязъл на земята. Бяхте ли вие на земята преди две хиляди години, та да знаете това? – Ние не помним, но хората казват, пък и писано е за това в книгите. – С казване само работите не стават.– Ние вярваме в думите на учените, в техните книги. – И с вяра само работите не се уреждат.– Ние вярваме в Бога, в Христа. – Вие вярвате, че Христос е дошъл да спаси света. Не, Христос дойде на земята да научи хората да живеят правилно. Ако не живеят добре, те сами се осъждат на смърт. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил." В Евангелието е казано, какво се изисква от човека, за да изпълни волята Божия.

Първото условие за изпълнение волята Божия е да бъде човек във връзка с Бога, с възвишения, разумен свят. Защо е нужна тази връзка? – Защото животът изтича от Бога, от Любовта. Щом има тази връзка, човек знае, че всички хора живеят в Бога. Щом живеят в Него, те изпълняват волята Му. Следователно, всички хора, които изпълняват волята Божия, са братя и сестри помежду си. Значи, братство и сестринство съществува само между хора, които изпълняват волята Божия. Това е вложено в кръвта на децата. Обаче, случва се, че някое дете не обича баща си. Защо? – Защото не е от неговата кръв. Според закона за наследствеността, за да мине кръвта от бащата в детето, изискват се специфични условия. Дете, родено при тези условия, ще има връзка с баща си, ще го обича, ще наследи неговите качества. Едно от тези специфични условия е детето да е родено през някой слънчев ден. Има големи и малки слънчеви дни: един слънчев ден от секундата, един слънчев ден от минутата, един слънчев ден от часа, един слънчев ден от 24-те часа, един слънчев ден от седмицата, от месеца, от годината и т. н. Най-малкият слънчев ден е от секундата. Значи, за да предаде своите добри качества на детето си, бащата трябва да е избрал хубав слънчев ден за неговото зачеване. За да предаде своите добри качества на детето си, майката трябва да е избрала хубав лунен ден за неговото зачеване. Каквото се каза за слънцето, същото се отнася и до луната: има лунен ден от една секунда, от една минута, от един, от два, от три, от пет, от десет и от 24 часа; има лунни дни от седмица и най-после от 28 дена. Когато майката и бащата не могат да изберат хубав ден за зачеване и раждане на своето дете, ражда се дете, което не мяза нито на бащата, нито на майката, но мяза на баба си или на дядо си. Кой е нашият баща и коя е нашата майка? Нашият баща е бил Адам, а нашата майка – Ева. Какво дете ще бъде това, което мяза на Адама и на Ева? Ако детето мяза на Адама и на Ева, още сега може да му се напише хороскоп: то ще се роди и ще умре; ще има слава и ще я изгуби; ще има знание и ще го изгуби, и най-после ще умре в безчестие. Това значи да мяза човек на своя прабаща и на своята прамайка. Това значи да се роди човек, в когото бушуват неговият прабаща и неговата прамайка, т. е. неговият дядо и неговата баба.

Сега ние не искаме да обиждаме хората, но казваме, как трябва да се разбират законите. Вие трябва правилно да разбирате законите, ако искате да се освободите от наслояванията на стария живот и да влезете в новия, в Божествения живот. Тази е тайната страна на Христовото учение. Като слушате да се говори така, казвате: Ние научихме същественото в живота, няма какво повече да ни се говори. Научили сте същественото, но умирате. Докато не научите законите на живота, на безсмъртието, вие нищо още не знаете. Истинската наука е наука на безсмъртието. Има наука и на смъртта, от която всички хора умират. Ти може да си физик, но ще умреш; може да си химик, но ще умреш; може да си философ, свещеник, но в края на краищата ще умреш. Научно, логически мога да ви докажа, че ще умрете: днес сте млади, след 50 години ще остареете; днес сте здрави, утре ще се разболеете и ще умрете. – Защо ще умрем? – Защото сте родени от Адама, който яде от дървото за познаване на доброто и злото, а с това заедно внесе зараза в кръвта ви. Следователно, докато вървите по закона на наследствеността, по линията на смъртта, същата участ ви очаква. Като се говори за смърт, за болести, турците имат обичай веднага да запитват: Какъв е цярът срещу това? Сега и вие ще запитате, какъв е цярът срещу смъртта? – Цярът срещу смъртта е да напуснете пътищата на вашия дядо и на вашата баба. Първият опит, който човек трябва да направи е да се освободи от лъжата и непослушанието и да приеме истината в себе си.

„И пак в друга събота влезе в съборището и поучаваше." На какво ги поучавал Христос? Христос учил хората да не лъжат себе си. Като направи някаква погрешка, човек започва веднага да се оправдава, да се залъгва, че това било така или иначе. – Не, дълбоко в себе си, той трябва да осъзнае грешката си и да си каже, че като човек, това не му подобава. Човек трябва да осъзнае своята погрешка, а коя е причината да греши, в дадения случай това не е негова работа. Ама някой му внушил да сгреши – това не е негова работа. Негова работа е да осъзнае погрешката си и да я изправи. Нищо лошо няма в това, че някой ви внушил да направите нещо. Законът на внушението работи за добро и за зло. Ученикът внушава на учителя си да не го изпитва днес, или да бъде внимателен към него, или да не му поставя слаба бележка. Какво лошо има в това внушение? Програмата в днешните училища е много претоварена, вследствие на което учениците не могат да усвояват уроците си. Програмата на българските училища върви по програмата на германските, но в последно време и те получават обратни резултати. Значи, не е в многото знание, но то трябва да се асимилира добре, да внесе светлина в ума. Има едно знание, подобно на есенции от плодове, от цветя и др. Кое е за предпочитане: да носите на гърба си един килограм захарин,или хиляда килограма захар? Един килограм захарин се равнява по сладост на хиляда килограма захар. Обаче, в захарина липсва нещо, което го прави вреден за здравия организъм. Есенцията на обикновената захар се заключава в нейната сладост. Ако учените биха могли да извадят тази сладчина направо от природата, щяха да я използуват като лечебно средство. Тази сладчина действува не само върху физическото тяло на човека, но и върху психиката му. Достатъчно е да дадете само една чаена лъжичка от тази есенция на някой неразположен човек, за да стане веднага весел, доволен. Сладчината смекчава човешкия характер. Ето защо, съвременните хора трябва да ядат сладки неща, не сладки физически, но психически сладки. Бъдещите учени ще знаят, как и на какви места да садят плодовете, за да се развиват в тях ония елементи, именно, които действуват лечебно и във физическо, и в психическо отношение. Различните плодове се садят през различни дни и месеци на годината. Всяко дърво се сади по специфичен начин. Денят за посаждане на всяко дърво е в зависимост от времето, през което се развиват известни сили в природата. Всяко дърво, посадено в определения за него ден, съдържа в себе си соковете на живота. Понеже това време не може още да се спази, затова дърветата, както и цветята, не съдържат тия лечебни и жизнени сокове, каквито би трябвало да съдържат. Същото се забелязва във всички неща, вследствие на което навсякъде съществува вътрешна дисхармония.

Днес в целия свят се проповядва Христовото учение, но същевременно се казва, че не е дошло още времето да се приеме и приложи това учение. Хората изучават богословие, говорят за вяра в Бога, но като дойде до приложение, виждат, че тяхната вяра не може да ги спаси. Някой казва, че вярва в Бога, но като направи едно престъпление, законите на държавата го хващат, съдят го и го турят в затвор. – Ама аз вярвам в царя, в държавата. – Вярата е едно нещо, а спасението – друго. Да вярваш, това е твоя длъжност. Да се спасиш, това значи, да знаеш законите на държавата и да ги изпълняваш. Като вярваш в Бога и Го обичаш, ти ще изпълняваш Неговите закони и ще бъдеш спасен. Вярване, което е наложено чрез закон, чрез указ, е суеверие, което не принася никаква полза. Суеверието не спасява, но и вярата сама не спасява. Вяра без любов нищо не е. Затова ние казваме: Люби Бога! – Може ли да любим Бога? – Може. Единствената привилегия на човека пред другите животни седи в това, че му е дадена възможност да люби Бога и да изпълнява волята Му. Който спазва тия неща, той не може да върши престъпления. Кой цар иска поданиците му да вършат престъпления? Всеки цар се радва на ония свои поданици, които от любов към него изпълняват законите на държавата. Всеки гражданин, който от любов към своя цар изпълнява законите на неговата държава, той ще бъде готов да изпълнява и волята Божия. Сегашните хора не изпълняват нито законите на държавата, нито Божествените. Те са готови само да се бунтуват, да бушуват в себе си против природата, против живота, против света, че не бил създаден, както трябва. Казвам: Когато се натъкнеш на злото в себе си, воювай! Когато дойдеш до добрите сили в себе си, работи! В това седи геройството, юначеството на човека. Какво правят съвременните хора? Като се натъкнат на злото вън или вътре в себе си, те се готвят да се хвърлят от канари, да се убиват или да се давят. Вместо да мислят, как да се убиват, по-добре нека отидат на нивата да копаят, да изработят нещо. Разумният човек ще отиде на нивата, ще копае и ще си каже: Светът е Божий. Аз ще работя, ще живея и ще благодаря за това, което Бог ми е дал. Като изгуби вярата си, като изгуби смисъла на живота, човек казва: „Човек за човека е вълк." Тази пословица не е права. Първоначално човек за човека е бил брат, но отпосле, когато е изгубил любовта и вярата си към Бога, той е казал, че човек за човека е вълк.

„И пак в друга събота влезе в съборището и поучаваше." Христос поучаваше хората, защото имаше за задача да образува едно ядро от хора с високо съзнание, които да бъдат носители на Божественото учение. Той казвал на учениците си да работят за това, в което Бог е благоволил. Христос казва на учениците си: „Няма човек на земята, който да остави баща си и майка си заради мене и да не получи стократно в този и в онзи свят." Който не разбира тези думи, казва, че в този живот човек трябва да си поживее, да се забавлява. Да, ако си глупав, ще се забавляваш; ако си умен, ще учиш. Тъй щото, за онези хора, на които съзнанието е будно, Евангелието ще се проповядва по нов, вътрешен път, а не външно, както до сега се проповядвало. Отвън всички са изучавали и продължават да изучават Евангелието, но сега трябва вътрешно да се изучава.

Следователно, днес хората се нуждаят от нови разбирания, нови възгледи за нещата, нова вяра. И втората има степени: лековерие, суеверие, вярване и вяра. Вярата минава най-после в знание. Знанието, обаче, не предвижда натрупване. Да трупаш знание, това не подразбира още приложение. То е излишен баласт, от който човек трябва да се освободи. Истинско знание е това, което има приложение. Запример, казват за някого, че умрял. Те знаят, че е умрял, а не знаят, какво може да стане по-нататък с него. Това не е знание. Който знае нещата, той веднага ще разбере, дали този човек спи, или, наистина, е умрял, дали ще възкръсне, или не. Всички хора не могат да бъдат живи, но всички хора могат да възкръснат. Това е закон. Христос пък никога не е умирал. Следователно, може да се помогне само на онзи, който разбира закона за възкресението и вярва в него. Защото, казано е, че без вяра никой не може да угоди на Бога, или без вяра никой не може да бъде щастлив. Какво щастие може да очаквате, ако изгубите вяра в баща си, в майка си, в брата и сестра си, в приятели и познати? Щом изгубите вяра в своите ближни, вие ще изпаднете в положение да мислите, че всички хора ви преследват. – Ами как ще познаем, кой човек какъв е? – Който има вяра, той вижда нещата отдалеч. Като минава през някоя гора, той ще види, че разбойници го причакват, ще знае тяхното скривалище и ще ги заобиколи. Ако иска да се срещне се тях, ще вземе торба с злато в ръцете си, ще се приближи към тях и ще каже: вярвам, че вие сте добри хора, искате да живеете щастливо, но трябва да се пазите, да не паднете в изкушение. Ето, вземете тази торба, идете дома си, яжте и пийте.

Питам: Кой богат човек е взел торбата си с пари и ги е раздал на разбойници? Ако богатият човек постъпи по този начин с разбойниците, мислите ли, че те ще насочат пушката си срещу него? И Бог постъпва така с лошите хора. Понякога той дава на лошите хора повече, отколкото на добрите. Например, един лош човек мисли да обере някой добър, богат човек и после да го убие. За да го избави от това престъпление и да спаси живота на добрия, Бог дава пари, богатство на лошия човек, да има с какво да се занимава. Следователно, за лошия човек е по-добре да бъде богат, отколкото сиромах. И за добрия е по-добре да бъде сиромах, отколкото богат. Това не са абсолютни закони, но правила, които трябва да се разбират. Обаче, външната сиромашия не прави човека сиромах. Никога не допущайте в себе си мисълта, че сте сиромаси. Ако имате сърце, което черпи своите сокове от водата, т.е. от великия живот, вие сте най-богатият човек в света. Наблюдавайте влюбения момък или влюбената мома. Като се влюбят, те считат себе си за най-богати хора. Защо? – Защото те любят, притежават сърцето на своя възлюбен или на възлюбената си. Момъкът казва на момата: Ти си моят ангел, моето щастие. Готов съм живота си да пожертвувам заради тебе, само не ме напущай. Външно тази мома може да е бедна, но тя е богата вътрешно, по сърце. На какво отгоре момъкът е готов на всички жертви? – За любовта.

Всеки се стреми към любовта, иска да я придобие. Защо хората не могат да я придобият? – Защото се занимават с чуждите работи. Колкото вярващи, колкото религиозни хора съм срещал досега, всички се занимават с погрешките на другите хора. Не е лошо човек да говори за погрешките на хората, но той трябва да е готов да плати за тях. Да плащате за погрешките на хората, подразбира да имате готовност да помагате. Когато говорите за болните, трябва да ги лекувате. Следователно, ако не сте готови да помогнете на болния, по-добре не говорете за болестта му. Щом говорите за болестта му, вие трябва да вземете участие, да го излекувате. Същият закон се отнася и за злото, и за доброто в света. Ако си добър човек и говориш за злото, гледай да премахнеш това зло; ако си добър човек и говориш за доброто, гледай да усилиш това добро. Религиозните, вярващите хора, казват: Ние сме грешни хора, но понеже вярваме в Христа, Той ще ни спаси, ще се простят греховете ни. – Има неща, които се прощават на всички хора, но на ония, които се стремят към съвършенство, нищо не се прощава. Единственото нещо, което може да ги спаси, да заличи греховете им, това е желанието им да не правят повече грехове. Щом престанат да грешат, едновременно с това и греховете им се заличават. Щом ликвидират със злото, доброто ще започне да тече през тях и само по себе си ще ги изчисти. Не е въпрос само да прави добро, но първо човек трябва да обича. Нека прави добро, нека обича, нека има много приятели, но тези приятели да бъдат по същество такива, а не само по форма. Това значи: между онзи, който обича и когото обичат, трябва да съществува вътрешна хармония. Тази хармония ще внесе радост и веселие в техните души. Тази хармония ще внесе светлина в умовете им, правилно да разбират и прилагат нещата.

Съвременните хора страдат по причина на техните криви разбирания, поради отсъствие на светлина в техните умове. Например, мнозина от съвременните хора мислят, че като любят Бога и вярват в Него, ще заприличат на калугери, облечени в черни, отшелнически дрехи, отказали се от света, турили пред очите си завеса, да не погледнат жена, нито мъж, да не пожелаят нищо, освен каквото хората им дадат. – Не, това е криво разбиране. Да любиш Бога, да вярваш в Него, това значи да бъдеш истински свободен човек: да гледаш с широта на всичко около себе си, да гледаш свободно и мъже, и жени, навсякъде да виждаш чистото и доброто и да му се радваш. Ти ще обичаш всички хора, всички живи същества. Да обичаш човека с великата любов, това значи, при най-малкото докосване до него да предадеш нещо. Ще кажете: Тази любов допуща ли целувки? – Само на природата е позволено да целува. Целуне ли веднъж човека, тя внася в него нещо особено. Той помни тази целувка за вечни времена. Нищо лошо няма в целувката, лошото е в желанието, което е вложено в нея. Някой казва: Обичам те, искам да те целуна. – Ще ме целунеш, но после ще ме окачиш на дървото. И Юда целуна Христа така. Друг казва: Да му кажа една сладка дума, че после ще го зарежа, ще го напусна. – Ти ще напуснеш, но и тебе ще напуснат. Ти залъгваш, но и тебе ще залъгват. Приятно е залъгването, но в залъгването не трябва да има лъжа. Когато пожелаеш да целунеш никого, ще му кажеш: Слушай, братко, искам да те целуна по актьорски, като на сцената, а не по същество. После да не ми искаш сметка, да правиш въпрос от тази целувка. Докато играеш на сцената, в някоя драма, трагедия или комедия, ти ще правиш това, което не ти е приятно, но щеш, не щеш, ще играеш. Ще се приближи някой актьор при тебе, ще те целуне и ще каже: Целувам те по актьорски, не по същество. Да не правиш после въпрос от тази целувка.

Като слушате да се говори за целувката, ще намерите, че този разговор не е Божествен. Значи, разговорът за целувката не е Божествен, а вашият живот е Божествен. Ако животът ви беше Божествен, и целувката ви щеше да бъде такава. Ако животът на хората беше Божествен, той щеше да ги изведе на добър край. Тогава те нямаше да говорят за спасението, защото само по себе си то щеше да дойде. Спасението не е механически процес, но дълбок вътрешен процес, който е свързан с процеса на чистенето. Когато Божествената Любов влезе в човека, тя ще го очисти. Само изворът е в сила да очисти човека. Всеки, който се е докоснал до извора на любовта, все е получил нещо от него. Изворът е взел нещо от човека, като същевременно му е дал нещо от себе си – станала е правилна обмяна. При това вземане и даване, човек трябва да направи баланс, една равносметка, и да благодари за това, от което се е освободил и за това, което е получил.

Когато хората не разбират отношенията, които трябва да съществуват между Бога и тях, те се натъкват на противоречия, които не могат да разрешат, вследствие на което страдат, мъчат се, плачат. Сегашните хора се намират над 13-та сфера, но техният свят не е лош. Те не разбират условията на своя живот, затова страдат. За да се справят с тия условия, те трябва да изучават своите мисли и чувства, да проследят, в коя секунда, в коя минута или в кой час през деня са дошли в тях една или друга мисъл, колко време ще трае и т. н. Дръжте си дневник за характера на всяка мисъл, за времето, през което е дошла тази мисъл и за трайността й. Вие не се сещате да правите такива изследвания. Момъкът казва: Днес ми дойде една хубава мисъл на ума, но в този момент срещнах една красива мома, и сърцето ми трепна. Щом сърцето ми трепна, хубавата мисъл отлетя. От този момент момъкът не може да се избави от красивата мома. Щом сърцето му трепне по красивата мома, неговата работа е свършена вече. Ако мисли, че може да се освободи от нея, той се лъже. През целия му живот тя ще му се явява в различни костюми, а в същност тя е една и съща – първата мома, която никога е видял. И когато момата срещне момък, за когото сърцето й трепне, и тя не може да се освободи от него през целия си живот. Някои ще кажат, че искат да чуят нещо хубаво. Какво по-хубаво искате от любовта? Да се обичат душите, да се любят – това е най-хубавото, най-великото нещо в света. Аз бих предпочел да говоря за любовта на двама млади, отколкото за това, че някой свършил един, два или повече факултета. Когато се обичат, хората придобиват истинско знание. Не само това, но любовта усилва паметта. Малцина са ония, които разполагат със силна памет. Казва се за Омира, че разполагал с голяма памет. Човек трябва да работи върху себе си, да развива своята памет.

Съвременната култура е дошла до един кръстопът, до едно преходно положение, откъдето трябва да поеме пътя към истинското знание. Които не разбират това, казват, че трябва да скъсат с миналото. – Не, не трябва да скъсате с миналото, но трябва правилно да разрешите въпросите на миналото. Не сте вие, които трябва да късате с вашето минало. Вашият учител трябва да дойде с ножиците си и внимателно да скъса връзките с миналото ви, както бабата идва при новороденото дете, отрязва пъпа му и после го завързва. След това бабата предава детето в ръцете на майката. То мисли, че се е освободило вече от майка си, но скоро ще се види пак в нейните ръце. Тя сега го кърми, отхранва и отглежда. Детето продължава да живее при майка си, но вече при други условия – вън от нея. Също така и природата е постоянно около вас, но при различни аспекти. И вие, като детето, искате да се освободите от тежките условия, от утробата на майката, да излезете на бял свят и казвате: Да се освободим от лошите условия, от лошите хора, да отидем на онзи свят при добрите хора. В това отношение вие мязате на онзи интелигентен вълк, който срещнал една овца и й казал: Аз свърших четири факултета; дотегна ми вече да живея между глупавите, между лошите хора. Искам да поживея малко между добрите, между благородните хора. Като чула това лисицата, която също така свършила четири факултета, запитала вълка: След като си свършил толкова науки, зъбите ти поне отъпиха ли се малко? – Не, те станаха по-остри, по-яки. – Щом е така, ще знаеш, че където и да отидеш, все същите отношения ще създадеш. Значи, въпросът не се отнася до външната промяна. Човек трябва вътрешно да се измени – по сърце и по ум.

Сега, като говоря по този начин, виждам, че без да искам, натискам раните ви и причинявам болка. Понякога това е неизбежно. Както и да пипам раните ви, с каквото и да ги мажа, все ще усетите болка. Аз мисля, че вие сте герои, ще издържите на тия болки. Които са слаби, да не дохождат да ме слушат. Които пък искат да ме слушат, но не могат да издържат, нека стоят надалеч, оттам да ме слушат. Онези пък, които искат да се излекуват, нека бъдат герои да ме слушат. Аз ще им дам начин, коренно да се излекуват. Аз искам да ви помогна, нямам намерение да ви забавлявам. Казвате: Като отидем на онзи свят, ще ни посрещнат тържествено. Лъжете се. Ако живеете по Божествен начин и създадете правилна връзка с Бога, ще ви приемат тържествено. Иначе, никъде няма да ви посрещнат добре. Невидимият свят се радва на всяка душа, която учи, която работи от сърце. Когато грешникът се разкайва за греховете си и измени своя живот, всички се радват за неговото повдигане. Кой няма да се радва, когато чуе, че един съдия, който е онеправдал стотици хора, осъзнае погрешките си, разкае се за тях и отиде при всекиго да се извини? Този съдия съзнава погрешките си и решава да служи на правдата и на истината. Ако е онеправдал десет души и ги осъдил да платят по десет хиляди лева, които впоследствие той задържал за себе си, трябва да направи следното: Да отиде при първия човек, когото онеправдал и да му разправи всичко неправедно, което е извършил към него. След това да му каже: Ето, вземи тези десет хиляди дева назад. После да отиде при втория, при третия, до десетия. Като даде на всички по десет хиляди лева и им се извини, ще олекне на съвестта му и ще заживее нов, чист живот.

Това значи да си създаде човек приятели от неправдата. Какво става в съвременното съдопроизводство? Запример, двама души се съдят: онзи, който е на правата страна, няма съществени доказателства за това; който е на кривата страна, има съществени доказателства, които го изкарват прав. Съдията разбира това, но се основава на законите, на защитата на адвокатите и осъжда първия да плати десет хиляди лева. Ако съдията е решил да служи на истината, ще се обърне към втория с думите: Колко ти дължи обвиняемият? – Десет хиляди лева. – Понеже искам да бъда справедлив ето, вземи тези десет хиляди лева от мене. Колко такива съдии има в света? Ще кажете, че сегашното право не позволява да се решават въпросите по този начин. Сегашното право не позволява, но бъдещето право ще позволява. Сегашното възпитание не позволява, но бъдещето ще позволява. Ако в България се яви един такъв съдия, веднага ще го уволнят и ще кажат, че дъската му е мръднала. Защо? – Защото той няма право да изменя законите. Той трябва да съди според законите. Обаче, онзи, който получи права съдба, ще каже, че няма друг съдия като този. Той отсъжда делата право. Хората ще бъдат доволни от него, но другите съдии ще възстанат против него и ще му забранят да постъпва така.

Следователно, при сегашните условия на живота, ние виждаме, че хората си препятствуват едни на други. Ако някой иска да приложи Божественото учение, веднага ще излязат срещу него и ще му кажат, че не е време за това. Веднага църквите, обществото, философските системи ще се противопоставят на това учение под предлог, че щяло да развали нравите, щяло да разруши обществения строй и т.н. Кое трябва да съществува преди всичко: черковата или Божиите закони? Тялото ли трябва да съществува на първо място или душата? Божиите закони са съществували преди всички черкови. Душата е съществувала преди тялото. Душите създават телата, но телата не могат да създават души. Божият закон трябва да се приложи на първо място и според него да се преобразят всички научни и философски системи, според него да се преустроят всички държави. Ако държави се преустройват, колко повече трябва да преустроим нашия живот, да имаме реална опитност в живота, да познаем Първата Причина, която урежда всички неща! Съвременният свят се нуждае от работници, на които може да разчита. Разумните, добрите хора ще оправят света, а не парите. Хората на Божественото учение ще оправят света. За тази цел трябва да се приложи това учение. За да приложите това учение, преди всичко, вие трябва да вярвате на Божественото начало в себе си. Без тази вяра никакъв успех не можете да имате.

Днес хората не успяват, понеже имат много човешки желания. Човешките желания са преходни, вследствие на което хората се намират пред големи разочарования. Те търсят приятели, но и в тях се разочароват. Мъжът търси жена, която да му е вярна, но като я намери, скоро се разочарова. Жената търси мъж, на когото да уповава в живота, но като намери такъв, и в него се разочарова. Който иска да не преживява никакви разочарования, той трябва да приеме Божественото учение в себе си. Тогава той ще намери верни приятели, ще намери мъж или жена, на които всякога да разчита, ще намери такъв баща, който доброволно, от съзнание ще бъде готов на всякакви жертви за него. В бъдещия живот всеки ще работи, ще разчита на себе си, няма да очаква само на родителите си. В семействата всеки ще работи за всички и взаимно ще си помагат. Само при такива условия може да се очаква някакво щастие. Обаче, тъй както хората живеят днес, никакво щастие не може да се очаква. Те раждат деца, отглеждат ги, изучават ги, но в края на краищата техните деца ги остават без никакво уважение и почитание. Един ден споменът за тия хора ще се заличи, от тях нищо няма да остане. Като не вярват в бъдещ живот, хората турят паметници, кръстове върху гробовете на своите близки, с което искат да увековечат името им. Чудно нещо! Те не вярват в друг живот, а говорят, че трябва да оставят паметници след смъртта си. Защо им са паметници, щом мислят, че със смъртта всичко се свършва? Ако пък вярват, че и след смъртта си ще живеят, тогава да си направят по един паметник като Айфеловата кула.

„И пак в друга събота влезе в съборището и поучаваше." На какво поучаваше Христос хората? – Той ги учеше, как да живеят според Божията Любов. Когато влезе в живота на човека, тази любов непременно ще му предаде нещо. Тя ще увеличи малките работи. Тази любов ще подхрани и най-малките добродетели в човека. Силата на човека седи в малките добродетели. Една малка добродетел, като се увеличи, става грамадно нещо. Следователно, не се отчайвайте от малките добродетели. Малките добродетели са като малки израстъци, които показват, че грамадни сили действуват във вас за повдигането ви. Ето защо, работете върху малките добродетели в себе си, за да ги превърнете в големи. Благодарете на малкия живот в себе си, за да придобиете големия, вечния живот. Това проповядвал Христос в съботния ден.

Христос поучавал хората по два начина: на външните хора говорил с притчи, а на учениците си давал опити и знания. Той правил чудеса, възкръсвал мъртви, но никому не казвал, как прави това. На учениците си, обаче, казвал, че след възкресението Му те ще правят по-големи чудеса от Неговите. Той ги запознавал с идеята за братството. Говорил им за богатството, което се крие в ума и в сърцето на човека. Давал им методи да отварят сърцата на богатите хора. За всяко човешко сърце и за всеки човешки ум има специален ключ, с който се отварят. Който намери ключа на едно сърце, той не трябва да го задържа за себе си, но да го даде на притежателя му. Много богати хора са загубили ключа на своето сърце. В това седи злото на света. Като намерите ключа от сърцето на някой човек, ще му го дадете и ще кажете: Заповядай, вземи ключа от сърцето си! Той ще вземе ключа и ще ви благодари, защото до този момент богатството му е било заключено.

Какво нещо представя ключът на човешкото сърце? Ключът на сърцето е любовта. Само любовта отваря човешкото сърце. Докато няма любовта в себе си, човек нищо не знае. Който е придобил любовта, той е минал от смърт в живот. Който се съмнява, който се колебае, той не е опитал още, какво нещо е любовта. Щом познаеш любовта, ти ще напишеш с ръката си: Първият момент на любовта подразбира първа стъпка към Вечния Живот и към абсолютната вяра. След това ще кажеш: Аз зная вече, че всички хора са братя помежду си. Да съзнаеш това, значи да видиш лицето на Бога. Който веднъж само е видял това лице, той люби всички живи същества. Докато тази любов не влезе в сърцата ви и не минете от смърт в живот, вие нищо не сте придобили. Щом придобиете любовта, тогава ще разберете, че животът не е нито в богатството, нито в силата, нито в славата и величието. Смисълът на живота е в любовта. Аз не говоря за обикновената любов и за обикновените чувства. Те са предговор само към Божествената любов. Можете ли да придобиете тази любов? Ако не днес, поне в бъдеще, всички хора могат и трябва да придобият любовта. – Ама ние вярваме в Бога! – Не е въпрос за вяра, но за любовта. Вярващи хора има навсякъде, но сега се изискват хора на любовта. В прав смисъл на думата безверници не съществуват. Всеки човек вярва в нещо; всеки има някакъв идеал. Срещате един млад момък, който казва, че не вярва в Бога. Той не вярва в Бога, но вярва в своята възлюбена. За него тя е Бог. Всички хора, богати и бедни, учени и прости, силни и слаби имат по един свой Бог. Според мене, в света има малко силни хора. Защо? – Защото нямат любов в себе си. Силни хора са само тия на любовта. Който люби, който не умира, само той е силен човек. Силният може да каже: „Ние няма да умрем, но ще се изменим". Да се изменим само, значи да запазим съзнанието си. В този смисъл смъртта подразбира събличане от една дреха и обличане в друга по-хубава, по-съвършена. Така и змията съблича кожата си, но не умира. В същност човек живее в съзнанието си, а не в тялото си. Нима банкерът не живее, след като изгуби парите си? Нима ученият не живее, когато изгуби знанието си? Обаче, има разлика между първия живот на банкера, на учения и втория им живот, когато са изгубили богатството си, било в пари, било в знание. За да се справят с второто положение, с загубите си, те трябва да имат светъл ум, да разберат, че смисълът на живота не е в парите, нито в знанието, но в любовта.

Сега желая на всички да слушате Христа в една от тия съботи. Съжалявам, че днес поне не е събота, но неделя – първият ден на седмицата. Закъснели сте по буква на нещата, но не и по дух. По дух днес е събота. Защо? – Защото слушате Словото Божие. Привидно вие сте направили неделята събота. Така един българин привидно заместил дървеното масло със свинска мас. Той бил болен и отишъл при един лекар да се прегледа. Лекарят му казал, че, за да оздравее, трябва да яде дървено масло. Този българин бил беден човек, нямал пари за дървено масло. Върнал се у дома си и започнал да мисли, как да изпълни предписаното от лекаря. Дошло му на ум, че имал свинска мас и си рекъл: Ще опитам да прекарам свинската мас през малка дупчица, да тече като дървено масло. Намислил и приложил това. Скоро след туй оздравял. Доволен, че е здрав вече, той отишъл при лекаря да му благодари. – Хубаво ли беше дървеното масло? – Хубаво беше, помогна ми. Значи, той трансформирал свинската мас в дървено масло и се излекувал. Следователно, по този начин всеки човек може да трансформира нещата, от лоши да ги превръща в добри. Не е въпросът в буквата на нещата. В изключителни случаи свинската мас може да замести дървеното масло. Обаче, има свине, на които маста по никой начин не може да се употребява.

И тъй, турете в ума си мисълта да работите с Божията Любов. Тя ще ви научи на много неща. Не е достатъчно само да вярвате в любовта, но трябва да работите с нея. Досега е било само с вяра, но отсега нататък се иска работа, приложение. Някои търговци поставят в търговията си следното правило: Днес с пари, утре без пари. – Не, вярата е едно, а знанието друго, те не могат да се заместват. Вярата донася едно нещо, знанието донася друго – и двете са необходими. Истинско знание е снова, което има приложение в целокупния живот, а не специално в нашия личен живот. Защо ми е знание, ако то не може да ми помогне при всички трудни условия на живота, или ако не може да обясни причините на всяко нещо? Знанието на химията, на физиката, на астрономията, на астрологията и на всички останали науки имат смисъл, когато могат да се приложат в живота, да изменят лошите аспекти на човешкия живот в добри. Гневен си, воюваш, ще знаеш, че имаш работа с Марс, затова разумно ще се разговаряш с него, да го заставиш да обърне добрата си страна към тебе. Подозрителен, критичен си, ще знаеш, че имаш работа с Сатурн. Поговори с него, кажи му, че познаваш, че те изпитва. Нека обърне другата, светлата си страна към тебе. Поговори му малко за Венера. Щом чуе името й, той веднага ще се усмихне, ще се разположи. Като дойде Венера и започне да те изпитва, да играе срещу тебе, кажи й: Слушай, познавам те, не мисли, че ще ме залъжеш. Покажи ми другата страна на твоето естество. Разкажи ми, как и защо хората те обичат. Ако ми обясниш този въпрос, ще те запозная с един сериозен господин. Тя погледне, види Сатурна и веднага отваря торбата си с добрите аспекти.

И тъй, всеки човек трябва да приложи своята вътрешна наука, своето вътрешно знание в живота си, за да се сприятели с лошото в себе си, както и с всички лоши работи в света. Всеки човек, бил той добър или лош, има две торби. В едната торба държи лошите си работи, а в другата – добрите. Когато предизвикате добрия човек, той изважда на лице торбата с лошите си работи. Когато се отнесете добре с лошия човек, той изнася на лице торбата с добрите си работи. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни към хората. Който разбира великите закони, той знае, че Бог работи и с доброто, и с злото. Като гледате по този начин на нещата, вие ще знаете, защо доброто и злото съществуват едновременно в живота и в природата. Вие едва сега започвате да изучавате злото. Ще кажете, че в света не съществува нито зло, нито добро. Това са философски разбирания. Не е достатъчно само на теория да се говори това, но след като приложи тази теория в живота си, човек трябва да има някакъв резултат. За себе си само човек може да казва, че няма добро и зло в света. Защо? – Защото той е разбрал, какво нещо представят злото и доброто. Само при това положение човек работи съзнателно и с доброто, и с злото: злото в себе си ограничава, а на доброто дава свобода да се прояви. Забелязано е, че когато хората вървят по пътя на злото, всякога биват ограничени; когато вървят по пътя на доброто, всякога биват свободни. Тази е една от великите истини в живота. Всякога вършете доброто – това е пътят на любовта.

17. Неделна беседа от Учителя, държана на 26 май, 1929 г. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, има, себе, може, всички, живот, ден, любов, бог, добро, свят, казва, работи, земя, днес ,

 Неделни беседи , София, 26 Май 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder