НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Преводи в природата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Преводи в природата

Най-често използвани думи в беседата: човек, млад, хора, радост, живот, бог, може, две, любов, показва, себе, има, стар, скръб, вижда, кръв, врата, стиснете, вътрешно ,

 Младежки окултен клас , София, 26 Април 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Само светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.

Размишление върху прилежанието.


От какво се нуждаят хората в живота си? От какво се нуждае младият? От какво се нуждае човек при ходене? – От крака. – За мислене? – От глава. – За слушане? – От уши. – За гледане? – От очи. – За живота? – От дишане. Ще кажете, че най-важна е мисълта. Не е така. Преди мисълта е дишането. Човек първо диша, а после мисли. Първо приготвя хляб, а после яде. Когато човек прави погрешки, мисълта и чувствата му идат на помощ, да му помогнат за изправяне на погрешките. Мислите и чувствата помагат на човека да се освободи от скърбите. Как ще помогнете на скръбния? Достатъчно е да го стиснете за врата, за да се освободи той от скръбта си. Той мисли, че скръбта му е голяма, но като го стиснете за врата, вижда, че може да се задуши. При това положение, малката скръб отстъпва пред голямата. Ако някой е радостен, по същия начин можете да отнемете радостта му. Щом го стиснете за врата му, той вижда, че животът му се свършва и радостта веднага го напуща. Значи, една и съща причина – стискането, произвежда два различни резултата: скръбта превръща в радост, а радостта в скръб.

Скръбта и радостта са състояния, през които минават всички хора. На тях се дължи промяната в отношенията им към Бога и към ближните им. Човек става радостен и весел от сън, но до вечерта все ще се намери някой, който да стисне ума или сърцето му, да му причини някаква болка. Достатъчно е да срещнете една ваша другарка, която да ви покаже един, два, три или повече пръста. Ако ви покаже един или два пръста, това показва, че сте пропаднали на изпита. Вие ставате скръбна и недоволна. Ако ви покаже три, четири, пет или шест пръста, това показва, че сте издържали изпита и сте минали в по-горен клас. Колкото по-висока е бележката, толкова по-голяма е радостта ви. Показването на пръстите не е нищо друго, освен мълчалив разговор между хората. Който разбира този език, може да се радва или да скърби. Който не го разбира, може да вижда пръстите, без да прави някаква връзка. Докато е жив, човек ще вижда един или няколко пръсти, които ще му показват как е издържал изпитите си.

Кой човек наричаме млад? Докато Сатурн не се е проявил в човека, докато е весел, той е млад. Щом Сатурн се прояви в него, той е стар. – Доколко години човек е млад? – И стогодишен да е, щом е весел, разположен, той е млад. Който пада духом, не е млад. В този смисъл, всеки сам може да си отговори, млад ли е, или стар. Ако раните ви заздравяват лесно, това показва, че мислите и чувствата ви са добри. При това положение вие минавате за млад човек. Онзи, на когото раните не заздравяват лесно, е стар. Лекарите ще кажат, че причината на това е нечистата кръв. Ние вадим друго заключение, а именно: старият има нечиста кръв. На младия кръвта е всякога чиста. Тъй щото, ще знаете, че старостта не е нито във външния израз на човека, нито в годините, но в нечистата кръв. Стар човек е онзи, който се спъва от злото. Който не се спъва от злото, е млад. Младият е добър, старият – лош; младият е силен, старият – слаб.

Хората трябва да се откажат от външното гледане на нещата. Някой, например, минава за религиозен, защото се моли по няколко пъти на ден. Това е външно, механическо отношение към Бога. Това е външна връзка. Така се връзват хората с въжета, когато минават през опасна планинска местност. В духовния свят въжета не съществуват. Там не можете да обсебите никого. Там не се допущат никакви престъпления, никакви обиди. Как ще обидят някого, когато в речника им не съществуват обидни думи? Докато сте на земята, ще се обиждате, защото речниците на хората са пълни с обидни и горчиви думи. Обаче, щом влезете в духовния свят, между ангелите, трябва да се откажете от стария си живот. За да се приготвите за ангелския свят, трябва още на земята да възприемете идеята, че Бог живее във вас и вие живеете в Бога. Не приемете ли тази идея, и млади, и стари ще се вкисвате. За да не изпадате в това положение, от всички се изисква правилна обхода към Първата Причина, към ближния и към себе си. Така ще дойдете до онова вътрешно разбиране на живота, което представя идеал на човешката душа.

За следния път всички ще напишете по едно любовно писмо до някой гостилничар, когото често посещавате. Вие знаете, какви ястия готви той, каква обхода има към клиентите си. От отношенията му към клиентите, вие ще опишете неговия портрет, ще му направите характеристика и ще завършите писмото си с излияние към ястията му. Писмото ще бъде добре написано, на хубав език и съдържателно. – Защо хората крият любовните си писма? – Защото се страхуват да не останат неразбрани. Всеки, който се опитал да изкаже любовта си устно или писмено и не са го разбрали, се счита за мъртъв. Той е изгубил любовта си. Ето защо, който люби, трябва да мълчи като риба.

Представете си, че млада, красива мома се влюбва в един княз. Ако е разумна, тя няма да изкаже любовта си. Ще ходи скромно облечена, да не я забележи той. Скромното облекло показва, че тя обича работата, обича живота и това я задоволява. В любовта си тя не е сама. Да любиш, това значи, да си свързан с много души, които любят. И слънцето е свързано с много слънца. То свети, защото не е само в света и защото има за кого да свети. Бъдете и вие като слънцето и като младата мома, да обичате живота, да работите и да светите за другите същества, а не само за себе си. Светията, момата и момъкът, които любят Бога, си приличат. Предадени на своята идея – служене на Бога, те забравят себе си. Обличат се чисто, спретнато, но скромно. Без да искат, те обръщат внимание на хората, всеки се спира да ги гледа. Те са вътрешно облечени, вътрешно красиви.

Темата, която ви дадох, да напишете по едно любовно писмо до някой гостилничар, има широк смисъл. Под “гостилничар” разбирам човек, който върши работата си с любов. Той може да бъде учител, професор, проповедник, съдия и др. На каквато служба да сте, вие имате клиенти, както гостилничаря. От тях ще си изберете няколко, с които ще работите. Като свършите една работа с любов, започвате друга. Докато свикнете с новата работа, вие скърбите и се измъчвате. Изобщо, на две скръбни състояния иде едно радостно. И обратно: на две радостни – едно скръбно. Защо радостта се замества със скръб? – Защото е дошла отвън, от хората. Човешките радости се губят, а Божествените – никога. Човек трябва да се радва на неща, които произтичат от самия него, а не на неща, които идат от окръжаващите. Разчитайте на оръжието, което носите в себе си, а не на външните оръжия, направени от метал. Давид предпочете да излезе на борба с Голиата със своята прашка, а не с оръжието, което Саул му предложи. Не разчитайте на външните условия, нито на приятелите си, но на силите, които са вложени във вас.

Като размишлявате върху лекцията, спомнете си случаи от живота си, когато на две скръбни състояния сте имали едно радостно и на две радостни – едно скръбно.


Само светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.

31. Лекция от Учителя, държана на 26 април 1929 г.

София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, млад, хора, радост, живот, бог, може, две, любов, показва, себе, има, стар, скръб, вижда, кръв, врата, стиснете, вътрешно ,

 Младежки окултен клас , София, 26 Април 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder