НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Наклали огън

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Наклали огън

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, хора, живот, бог, всички, свят, земя, христос, огън, аз, днес, себе, начин ,

 Неделни беседи , София, 21 Април 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


12. Беседа от Учителя, държана на 21 април, 1929 г. София – Изгрев.

И стоеха рабите и слугите, които бяха наклали огън, защото беше студено, и се грееха: с тях стоеше и Петър и се грееше.“ (Йоана 18 :18)

”Наклали огън.” Ще кажете, че има празни хора в света, без работа, които кладат огън, седят около него и се греят. Като се каже: ”наклали огън”, веднага изпъква образ, действие, познато на всички. За да разбере човек онова, което Бог или природата са създали, потребно е знание. И ученият, и религиозният говорят за създаването на света, но разбиранията на единия и на другия коренно се различават. Религиозният разглежда създаването на света като механически процес, а ученият – като еволюционен процес. Религиозният казва, че Бог създал света в шест дена като тия на земята, а в седмия ден си починал. С тази теория свършва създаването на света. Като разглежда теорията за създаването на света, ученият разтегля тия шест дена и казва, че всеки Божествен ден се равнява на хиляди и милиони дни като нашите, и във всеки такъв дълъг ден Бог е създал нещо специално. Значи, мярката, с която религиозният мери нещата се различава от тази, с която ученият си служи. Обаче, лесно може да се възрази и на единия, и на другия. Ако мравите разсъждаваха за създаването на света и изчисляваха, за колко дена е създаден, те щяха да имат съвършено различна мярка от тази, която ние имаме. И най-видните мравешки философи да правят изчисления, тяхната година коренно ще се различава от нашата. Това показва, че в съзнанието си ние трябва да имаме точно определена мярка за нещата, която да бъде абсолютна и неизменна. Онзи, който иска да знае, как е създаден светът, той трябва да има в съзнанието си абсолютна мярка за изчисление. Който няма пробудено съзнание, той не може да знае, как е създаден светът, нито може да разсъждава по този въпрос. Светът е създаден по някакъв начин, но как е станало това създаване, всеки не може да знае. В съзнанието на човека е отпечатан образа за създаването на света. Ония, които имат пробудено съзнание, само те могат по тия отпечатъци да възстановят цялата история за създаването на света. Само те могат да кажат, преди колко хиляди години и в колко хиляди Божествени години е създаден светът. Действително, светът е създаден в шест дена, но Божествени дни. Всеки такъв ден се равнява на число, съставено от единица и 15 нули. Какво представя седмият ден?

Сега, като говорим за създаването на света, това не значи, че трябва да приемете всичко казано за абсолютна истина. Това е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. Съвременните хора се страхуват от истината. Те се боят, да не би по някакъв начин да се разклати, или подрони техния авторитет – Библията. Библията е авторитет, създаден от хора, които принадлежат към един народ, а всички знаят, че Бог създаде света, Той създаде и народите, а не човек. Следователно, щом Бог създаде света, Той го създаде според своите шест дена, а не според човешкото разбиране за шест дена. Каквото мнение, каквото тълкуване да се даде за тези шест дена, то все е човешко.

”Наклали огън.” – Защо наклали огън? Какво е било времето, когато наклали огъня? Може ли лятно време, по обяд, да се накладе огън, и човек да се грее на него? Като прочете този стих, ученият ще каже, че щом са наклали огън, трябва да е било зимен, студен ден. И Петър, както всички останали, се приближил до огъня и се грял. При това, дето има горене, там непременно става някаква химическа промяна: дървата изгарят и от тях остава пепел. По същия начин хората постъпват и с някои свои възвишени идеи. Те взимат една от възвишените идеи и я подхвърлят на горене, т.е. на разпъване. Съвременните хора се чудят на неразумността на евреите, които преди две хиляди години разпънали Христа. Те се чудят на неразумността на евреите, а сами днес вършат същото: взимат една своя възвишена идея, изпращат след нея един полк римски войници, както е било с Христа, и я разпъват на кръст, като казват: По-добре да умреш ти, отколкото аз. Ако още продължавам да държа тази идея в себе си, от мене човек няма да стане. Така казваше и еврейският народ за Христа. Ако продължаваме да държим този човек между нас, никакъв народ няма да излезе от нас. Ако искаме да станем народ, ние трябва да се освободим от Него. – Сега виждате, че както еврейският народ е постъпил с Христа, така всеки отделен човек постъпва със своите възвишени идеи. Всички хора хулят Иуда Искариотски, без да си дават отчет, че светът е пълен с Иуда Искариотовци – мъже, жени, и деца.

Днес чувате мнозина да отричат идеята за задгробния живот, като непотребна. Те казват, че животът се заключава в ядене и пиене – друго не е нужно. Вярно е, че яденето е необходимо в живота, но ако човек не познава науката за яденето, как трябва да яде и какво да яде, самото ядене няма да го ползва много. Има два начина за ядене: като болен и като здрав. Болният яде ли? – Не яде. Ако яде, неговото ядене е специфично и в строго определено количество. Здравият човек яде умерено и по правилата на науката за храненето. Ще кажете, че не трябва да се яде много. – Много или малко, но ще ядете. Яденето изключва думите ”много и малко”. Ядене ще има, но нито ще е много, нито ще е малко. – Колко трябва да ядем? – Това всеки сам ще си определи. Като разсъждавате по този начин, ще видите, че Евангелието има смисъл за вас дотолкова, доколкото вие се прониквате в съзнанието си от желанието да си отговорите на въпросите, защо сте дошли на земята и каква е целта на вашия живот. – Дошли сме на земята да бъдем щастливи. – Това е идейна работа, Ако някой може да бъде щастлив на земята, той заслужава похвала. – Аз искам да стана богат човек. – Ако успееш да станеш богат човек, ти можеш да се наречеш гениален. – Аз искам да свърша науките си в най-скоро време. – Ако успееш в това, ти ще имаш уважението на всички добри хора.

Мнозина искат да бъдат богати, учени хора. Питам: колко души има, които от създаването на света досега са запазили своето богатство и своята ученост? И богатството и учеността са временни неща. Следователно, да желае човек временни неща, това показва, че в него има нещо недозряло. Ако на такъв човек говориш за задгробния, за вечния живот, той ще се уплаши и няма да слуша, какво му се говори. Действително, съвременните хора се страхуват от задгробния живот. Те се държат здраво за живота на земята, и по никой начин не искат да го напуснат. Какво хубаво има в техния живот? Животът на съвременните хора е затвор, карцер, дето се налагат наказания. Кой човек на земята е свободен? Достатъчно е да го хване една болест, и той веднага влиза в затвор. Закони има в тия затвори. За да смирят затворниците, пазителите на затворите взимат от време на време камшик и им казват: Какво сте надигнали главите си? Съвременните хора не мислят за Бога, те мислят само за болестите си. Де кого срещнат, ще му говорят за господин ”ревматичко”. С масълце го мажат, бани и масажи му правят, но този господин не си отива. Той използва условията на живота и казва на домакина, когото е посетил: Сега ти ще работиш, а аз ще живея. Седи господинът на готово и само тегли пари от банката. Кредит има човекът. Тъй щото, това, което наричате болест, не е нищо друго, освен теглене пари от банката. Болестите представят трудните условия, в които човек изпада. Учените казват, че болестите се дължат на разни микроби, на разни утайки в организма на човека. – И това е вярно: и микроби има, и утайки има, но голямото зло седи в неразбиране на живота.

Ще приведа два примера от живота, които се случили във времето на цар Соломон-Ра. Първият пример се отнася до един от видните философи по това време, който щял да загуби живота си за своята идея. Той имал идеята да разбере, кога и преди колко милиона години се е явило Божественото съзнание в света. За тази цел всяка сутрин, преди изгрев слънце, той излизал вън от града на чист въздух, избирал хубаво място всред природата, сядал някъде и с часове размишлявал върху въпроса, който го интересувал. По това време зефирът се любувал на една от своите ученички, едно малко, нежно цветенце. Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си. Един ден, като се разхождал, стъпкал това нежно цветенце. Като видял възлюбената си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: Аз ще дам един добър урок на философа да помни, как се тъпчат малките цветенца. Втори път, когато дойде да размишлява, ще знае вече, как да се движи, какво да прави. Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последният се усмихвал доволно и си казвал: Чуден ден е днес! Никога не съм изпитвал такава приятност. Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по-добре да размишлявам. На другата сутрин философът минал по същия път, и като погледнал към земята, видял малкото стъпкано от него цветенце. Той се навел, изправил го и продължил пътя си, като казал: Чудно, как не съм видял това цветенце още вчера, че да го изправя! Тогава бях зает с много работа, нищо не виждах. Като видял това, зефирът казал: Ето, дойде умът в главата на този философ, и затова изправи погрешката си. Философът направил една погрешка в своя трактат, а именно: написал името на Бога с проста буква. За изправянето на тази погрешка му помогнали зефирът и неговата възлюбена, като го навели на мисълта за Божественото съзнание.

Вторият пример се отнасял до един от видните поети, който живял също тъй във времето на цар Соломон-Ра. Този поет се вдъхновил от идеята да възпее красотата на вселената, на слънцето. За тази цел той се качил един ден на една планина, застанал между две канари и оттам решил да възпее красотата, да я излее в стройна, хубава поезия. В това време двете канари се любили помежду си. Като видели поета между тях, двете канари пожелали да го помилват, да го погалят, да му се порадват малко. Тъкмо извадил перо и книга да пише, двете канари се приближили една до друга, притиснали го и се отдалечили. Добро било за канарите, че могли да изкажат любовта си, но поетът дълго време помнил тази любов. От любовта на канарите четири ребра на поета били счупени. След това той отишъл в една гостилница да яде, но понеже усещал силна болка от счупените ребра, не могъл нищо да хапне. Не му стигало това, но против него било заведено дело, че си позволил да наруши спокойствието на двете канари, които се любили.

И тъй, когато някой страда, трябва да знае, че той, като поета, е развалил мира на някои, които се любят. Поетът седнал между двете канари да пише своята поезия. Те искали да го помилват, да му се порадват, да му напомнят за себе си. Какво лошо има в тяхното милване? От гледището на невидимия, на духовния живот, четирите ребра на поета не били счупени, но влезли в разговор с него. Като влязъл в гостилницата, те започнали да му говорят, вследствие на което той трябвало да слуша, какво му говорят, и не могъл нищо да хапне.

Сега на вас оставям да преведете дадените образи: философът, зефирът и неговата възлюбена. После преведете, кой е поетът у вас, канарите, както и разговорът, който се е водил между поета и четирите ребра. В тези два примера изпъкват няколко противоречия. За да се справите с противоречията, трябва да знаете, че те се дължат на особеното съчетание на нещата. Понякога човек се намира в съчетанието на зефира и цветето, а понякога – в съчетание с твърдата материя, с която не може да се справи. Понякога идеите на човека са толкова твърди, че той не може да ги асимилира, а някога са толкова възвишени, че той не е готов да ги приложи, вследствие на което те произвеждат върху него обратни резултати.

”Наклали огън.” Всеки човек трябва да има в себе си накладен огън. Накладеният огън представя възвишените чувства в човека, т.е. проявите на любовта. Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, тя може да събуди съзнанието на философа, да разбере красотата и величието на Божественото в света; от друга страна, тя може да събуди съзнанието на поета, който иска да възпее красотата в природата, застанал между канарите, и по този начин да го доведе до състояние да не яде. Защо поетът не може да яде? – Защото от любов канарите му счупили четири ребра. Оттук вадим следното заключение: всички хора, които не могат да ядат са ходили да възпяват красотата между канарите, вследствие на което четири ребра им са счупени. Значи, всички хора, които страдат, са първокласни поети, пишат отлични поезии. – Каква полза от тези поезии, когато имаме четири счупени ребра? – Не са счупени ребрата ви, но са проговорили. Няма по-хубаво нещо от това ребрата на човека да проговорят. Ако настоявате на това, че ребрата ви са счупени, туй показва, че не разбирате алхимическите закони. Които разбират тия закони, те никога не могат да чупят ребрата си. Кой може да чупи ребрата на водата? Кой може да разклаща нервната система на въздуха? Или кой може да чупи краката на светлината? – Никой не може да направи тия неща. Ще кажете, че светът е лош. – Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога. Когато създавал света, Бог имал велика идея. Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса. За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната. За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така. – Защо умираме? – Защо изпразвате стомната? Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа. Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае. Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи. – Защо не може този въпрос да се разреши? – Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение. Ако измервате една величина, която е в покой, вие ще намерите нейните по-важни точки. Обаче, ако тази величина е в движение, по никой начин не можете да намерите нейните главни точки. Такава величина представя въпросът за създаването на света. Не мислете, че Бог седи на едно място. Като не знаете, как Бог работи, вие искате да фотографирате тази абсолютна величина, да разберете Божиите планове и намерения.

Съвременните хора искат да знаят, каква е била идеята на Бога за създаването на света. – Идеята за създаването на света, това си ти самият. – Какво нещо е доброто? – Доброто това си ти. – Какво нещо е злото? – Злото това си ти. Злото и доброто, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто. Човек познава доброто от злото. Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто. Това се потвърждава от стиха в Писанието: ”Всичко, каквото се случва на онези, които любят Бога, се обръща на добро.” Това се отнася за онези, които любят Господа. За Господа е казано: ”Ще се весели Господ в делата си.” Това значи, когато човек стане умен и благодарен, Господ ще се весели, че човек, малкото същество, което Той е създал, разбира Божиите закони и ги изпълнява.

Съвременните хора – хората на 20 в., не трябва да живеят като ония на миналите векове. Хората на миналите векове живяха, както разбираха. Хората на 20 в. имат по-правилни разбирания и трябва да живеят според тях. Обаче, сегашните хора не живеят според своите разбирания, но според разбиранията, които са имали в миналото си. Че е така, вслушайте се, какво говорят младите. Срещате някой млад, който казва: Баба ми дядо ми живяха по този начин, и аз ще живея като тях. И аз ще остарея като тях. Значи, този човек туря старостта в своето бъдеще. Той туря дядо си отпред, а бъдещето си отзад. Този млад човек мисли да се осигурява за черни дни: да събира пари, да си направи къща, да се ожени, да има деца, да има кой да го гледа на старини. – Какъв е този идеал? И ученият говори по същия начин. Той наблюдава Слънцето Венера, Юпитер, и като престане да наблюдава, започва да пише теории за тях, да изкара бели пари за черни дни. И поети пишат, и философи пишат, с намерение да спечелят нещо, да изкарат бели пари за черни дни. Някой пише любовно писмо на един банкер, че жена му е болна, че децата му са малки още, няма кой да ги гледа, нямат хляб за ядене и т.н. Банкерът отговаря на това любовно писмо със сто лева помощ. После пише на втори банкер, описва положението си още по-плачевно. Банкерът му изпраща двеста лева помощ. Колко такива любовни писма трябва да напише този човек, за да осигури живота си? След всичко това този човек ще каже, че е свободен. Според мене, свободен човек е само онзи, който работи. Докато работи, човек е свободен. Щом престане да работи, той изгубва свободата си. Съвременните хора мислят точно обратно: Те считат, че докато работят, са заробени; щом престанат да работят, те стават свободни. Кой може да се нарече свободен: умрелият лъв, или живото куче? – Живото куче е за предпочитане пред умрелия лъв.

Следователно, колкото да е малък някой човек, щом работи, щом мисли и чувства, щом има стремеж към нещо велико, той има цена, каквато и най-видния философ в света. Хората се хвалят със съчиненията на някои поети, писатели, философи или учени. Де седи цената на тези хора? Ако Библията има цена и до днес, това не се дължи на пророците, които са я писали, но на онзи велик Дух, който ги е подтикнал да пишат и им е диктувал, какво да пишат. Много пророци са писали тази книга, а в същност един е Духът, Който им диктувал, да пишат. Питам: възможно ли е човек да напише една книга с един пръст и с една ръка? Тъй щото, и Свещената Книга не може да бъде написана с един пръст и с една ръка. Тя е писана с всичките пръсти на ръцете и на краката. Тя е писана с очите, с ушите, с устата с космите на главата – всичко е взело участие в написването и. Това значи, че Библията е писана от един Дух, Който е диктувал на мнозина да пишат. Каквото Първичният човек е казал на Иезекиила, това и той е писал. Има един човек в света, който никога не е съгрешавал и не съгрешава. Той е Първичният човек. Първичният човек е Христос, Който казваше на Петра: ”Скрий ножа в ножницата си! Задачата, която Бог ми е дал, аз ще я разреша.” ”Тури ножа в ножницата си!” – Това значи: впрегни ума си на работа и мисли!

”Наклали огън.” – Кога наклали този огън? – Когато съдили Христа. Следователно, когато страда човек, огънят му е запален и гори. Щом огънят на човека гори, от него може да излезе нещо. Ако огънят на човека не гори, той няма никакви страдания. Мнозина се оплакват от огън, а не знаят, че докато имат огън, те са човеци. Днес всички хора си мерят температурата, и ако забележат, че тя се увеличава с един, или с два градуса от нормалната, започват да се страхуват, мислят, че са болни. Човек може да живее и с температура 40 и над 40 градуса, но само ако не се страхува. При сегашните условия хората са стигнали само до 37 градуса температура. Качи ли се температурата им над 37 градуса, те вече губят присъствие на духа си. Какви хора са тия, които живеят при толкова низка температура? Какво би било положението на хората, ако те биха могли да живеят при 4000 градуса температура? Щастие е за човека да разполага с такава висока температура! Ако на краката и на ръцете на такъв човек турят железни букаи и срещу него изпратят цял полк войници, какво ще стане с тях? Всички войници ще избягат, и ще остане той сам, свободен от букаи, от всякакви ограничения. Не е лесно да излезете срещу такъв голям огън. – Може ли да се живее при температура от 4000 градуса? – И при сто хиляди градуса може да се живее. И при 35 милиона градуса може да се живее. Понеже съвременните хора живеят при 37 градуса температура, това показва, че те са още бебета. Ще каже някой, че е голям философ. – Да, ти си философ на 37 градуса. – Аз съм голям математик. – Ти си голям математик на 37 градуса. - Голям проповедник съм. - Ти си проповедник на 37 градуса. – Аз съм баща. – Баща си ти, но на 37 градуса. Какво може да се направи при тази температура? – Нищо особено не може да се направи. Наистина, и при тази температура е направено много нещо, но в сравнение с високата температура, за която говоря, вие минавате за малки деца. Човек постепенно трябва да привиква към все по-висока и по-висока температура, защото ще дойде ден, когато той ще живее в огъня, в температурата на светлината. Тогава той ще диша светлината така, както днес диша въздуха.

Днес всички говорят за страданията, които Христос е преживял. Христос страда, наистина, но чрез страданията Той победи вътрешния страх в себе си и стана герой. Всеки човек трябва да страда, да мине през големи изпитания, да победи вътрешния страх в себе си. Само по този начин той може да стане герой. Докато не победи вътрешния страх, човек не може да стане никакъв герой, никаква дълбочина не може да развие в себе си. Някой казва, че има силна вяра, но щом температурата му се повдигне над 37 градуса, той започва вече да се плаши. Каква е тази вяра, която не може да издържи над 40 градуса? Ако искате да познаете Бога, да опитате силата Му, това може да стане, когато температурата ви се повдигне над 40 градуса.

”Наклали огън.” – Когато се намираше в трудни положения, Христос се уединяваше на специално място и там се молеше. Обаче, противниците му и там не Го оставяха сам. Те дохождаха при Него да Го изкушават, да внесат смут, съмнение в душата Му – по този начин да разслабят Неговия тил. Те Му казваха: Празна работа е Твоята, нищо няма да излезе от нея. Много реформатори се явиха като Тебе, но нищо не направиха. Казвам: И вие ще бъдете изложени на същите изпитания, но ще видите, че въпросите на живота не се разрешават така. Под влиянието на тези изкушения вие ще се усъмните в Бога, ще се разколебаете в Него и ще започнете да питате, съществува ли, наистина, Бог, или не съществува? Ние можем да поставим въпросите на живота на вътрешен опит, на проверка. Като се убеди в законите, които управляват живота, човек ще види, че всичко, каквото желае, е постижимо: каквито болести да го нападнат, той моментално може да се излекува. Дали сиромашията ще го налегне, дали някакви мъчнотии ще го сполетят, той ще бъде в състояние да ги преодолее. Ако човек може да се излекува в един момент, това говори за неговото будно съзнание. Колкото по-мъчно може да се излекува човек, толкова по-слабо е развито неговото съзнание. Всичко зависи от степента на развитието на човешкото съзнание.

Същият закон се отнася и до възкресението на човека. Мнозина очакват възкресение и мислят, че то ще дойде по някакъв външен начин, само по себе си. – Добре е, ако така дойде възкресението, но фактите говорят друго нещо. Един виден англичанин отишъл в Индия между белите йоги, които вървят по Христовото учение, да се учи между тях. Тези йоги, тези Бели Братя в Индия разполагат с истинско, положително знание, което, обаче, пазят свещено не го дават на кого да е. Този англичанин придобил изкуството да става неуловим, лесно да се освобождава от затвор, от всякакви ограничения. Като го проследило английското правителство помислили, че е някакъв шпионин и го затворили. Какво било учудването им, когато още на другия ден видели, че стаята, в която го затворили, била празна. Хванали го отново и пак го турили в затвор, но сега поставили десет души стражари, добре въоръжени, да пазят. Сутринта още влизат в стаята, но стаята пак празна. Като видели това, решили да го закарат в Англия, там да го затворят. Но и в Англия се случило същото. Той оставил едно писмо до английското правителство със следното съдържание: Не правете повече опити в това направление. Колкото да ме затваряте, не можете да ме задържите в затвора. Аз имам работа, която непременно трябва да свърша. Оставете ме свободно да завърша мисията си.

Питам: ако затворят някого от вас, как ще излезе от затвора? Той ще пише писма до министрите, до царя, да моли за освобождение. Обаче, човекът на положителната вяра сам излиза от затвора. Той не очаква да дойде някой отвън да го освободи. Някой казва, че е православен. – Щом си православен, можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Щом не можеш, ти си от тези православни, които очакват помощ отвън. Трябва да дойде някой отвън да те извади от затвора. Друг казва, че е евангелист. – Щом си евангелист, можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Ти си евангелист, който не можеш сам да излезеш от затвора. Срещам едного, който казва, че е от новото учение. – Можеш ли сам да излезеш от затвора? – Не мога. – Щом не можеш сам да се освободиш, ти не си ученик на новото учение. Учениците на новото учение сами могат да излизат от затвор, сами се освобождават. Онзи, на Когото служите, може да ви извади от затвора, и според случая, да ставате невидими, или видими. Всеки трябва да се стреми към това – да служи на Бога, и Бог да го освобождава от трудните положения в живота му. Това значи, че всеки сам трябва да излезе от затвора. Туй е най-лесното нещо в света. На небето и малките деца могат да излизат сами от затвора. Малките деца на небето от две годишна възраст започват да пишат поезия. На земята пък възрастните хора разглеждат въпросите, защо трябвало Христос да пострада, как щял да се спаси света и т.н. – Спасението не е механически процес. Той е вътрешен процес, свързан с невидимия свят. За да се спаси, всеки човек трябва да бъде във връзка със Христа, с Първия човек, за Когото се казва, че е Баща на човечеството. Свещено е името на Христа, на Първия човек. Не е така със съвременния човек. Той е изгубил светостта на своето име, защото е предпочел живота на смъртта пред този на възкресението.

Съвременните хора са отделили физическия от духовния живот в себе си, вследствие на което са изгубили връзката си с Първата Причина. Един ден, когато пред тях се разкрият и двата свята, те ще видят връзката между тях и ще разберат, че може да се живее едновременно и във физическия, и в духовния свят. Казва се, за един от съвременните английски писатели, че след смъртта на своя единствен и любим син, той се отказал от писателството си и се предал на разговор със своя син от невидимия свят. Той могъл по някакъв начин да фотографира сина си от невидимия свят и казал за себе си, че се намира под ръководството на своя син. Докато синът бил на земята, бащата го ръководил и възпитавал; щом заминал за онзи свят, синът вече ръководил и възпитавал баща си в духовно отношение. Според схващанията на съвременните хора, когато близките им заминават за онзи свят, връзката между тях се прекъсва. Напротив, когато хората заминават за онзи свят, връзките им с техните близки стават по-тесни, отколкото, когато са били на земята. Човек по-лесно може да се разбере със заминалите за онзи свят, отколкото с тия на земята. Ще кажете, че това са вярвания. – Така е за вас. Ние не сме за вярванията на хората; ние държим за положителната наука, за положителните знания. Според тази наука вие можете да се съобщавате писмено или устно с вашите близки, които са заминали за онзи свят, както се съобщавате днес с ваши близки и познати, които са заминали временно за Америка, Германия или Франция. Затова, именно, Христос казва на учениците си: ”Отивам да ви приготвя жилище.” Значи, на онзи свят ще се съградят жилища, че като отидат хората там, да има де да живеят.

Красив е онзи свят! Който влезе в онзи свят, той не желае да се върне отново на земята. Когато светията види красотата на онзи свят, от любов към хората той пожелава пак да слезе на земята, да им покаже, как да живеят, за да намерят и те пътя към онзи свят, да влязат там и да се радват на неговата красота и величие. Докато всички хора не отидат на онзи свят, нищо не може да се очаква от тях. Докато живее в нечист въздух, болният никога няма да оздравее. – Какво трябва да направи, за да оздравее? – Да влезе в чистия въздух на онзи свят. Когато струи от този чист въздух влязат в дробовете на човека, той ще придобие в себе си една Божествена идея, която ще го обнови и повдигне. Ако очите на някого се отворят за невидимия свят да види красотата, която съществува там, какво ще направи той? – Ще тръгне от къща на къща да разправя какво е видял. Какво ще кажат хората за него? Ще кажат, че този човек е малко смахнат, или че нервната му система е разтроена. Питам: ако този човек сам може да излезе от затвор, смахнат ли е? Ако той свободно седи в пещ, нагрята до 4 000 градуса, смахнат ли е? Нека онези, които не минават за смахнати, излязат сами от затвора, или нека влязат в пещ, нагорещена до 4 000 градуса и излязат от нея неповредени. Така се изпитват нещата, а не на думи само. Историята ни дава ред примери за хора, които сами са излизали от затвор, които са влизали в огнена пещ и са излизали от нея неповредени.

Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своята философия и наука, като считат, че те са дошли до върха на своето развитие. – Не, те се самозалъгват. Съвременната култура още не е онази, която предстои да дойде. Съвременната наука и философия са за децата. Хората не подозират даже, каква наука, каква философия съществува. Те ще дойдат в бъдеще. Който иска да се домогне до тази велика наука, до това велико верую, той трябва да влезе в Божествения свят, да разбере смисъла на живота. В този свят човек може да намери Великото Начало на живота, да чуе Неговия глас, да Го извика и да му се отговори, както майката се отзовава на вика на детето си. Няма по-велика радост от тази, детето да извика майка си, и тя да му отговори. Няма по-велика радост за човека от тази, да се обърне към своя Велик Баща, и Той да му отговори. Можете ли след това да наречете този човек захласнат? – В захласването, именно, седи щастието на човека. Бедният се радва, когато се захласне в парите. Голият се радва, когато се захласне пред витрината на някой магазин с дрехи. Гладният е щастлив, когато се захласне пред трапезата, на която е сложено ядене. Ученикът е доволен, когато се захласне в някоя книга. Без захласвания животът няма смисъл. – Ама моят живот е строго определен. – Според мене, по-строго определени величини от костите на умрелите няма. Животът е неопределена величина. Съзнанието е неопределена величина. Умът, сърцето са също така неопределени величини. В неопределените величини промените стават бързо, но тия промени се хармонизират една с друга.

Като говоря за духовния, за Божествения живот, с това не отричам земния, но казвам, че земният живот, със своите противоречия и страдания, може да се осмисли от Божествения. При светлината на слънцето всичко се вижда ясно; при лунната светлина, нещата не се виждат ясно. Ето защо, когато влезете в гостилницата с един сребърен лев, Божественото у вас ще го превърне в златен и ще се нахраните добре. Какво можете да направите днес с няколко книжни, или сребърни лева? – Нищо не можете да направите. Обаче, Божественото в човека е в сила да превръща нещата – от неблагородни да ги превръща в благородни, простите метали да превръща в злато. Ще кажете, че това са приказки от ”Хиляда и една нощ” и не искате да се занимавате с тях. – Не, това са реални неща. Човек може да преброди цялата земя без пари. – Как? – Самата земя е пълна със злато, със скъпоценни камъни. Може ли при това положение, при такова богатство човек да умре гладен? – Как ще намерим това богатство? – Там е изкуството. Който има любов към Бога, той разполага с Божествената наука, с изкуството да намира злато в природата. Щом го намери, то е за него. Този човек разполага не само с богатствата на природата, но и с богатствата на всички добри хора на земята.

Съвременните хора търсят причините и последствията на нещата, за да издигнат страданията. – Не, задачата на човека не е тази. Задачата на съвременния човек е да влезе във вътрешна връзка със цялото човечество. При най-големите страдания и изпитания човек трябва да знае, че не е пигмей да се огъва, да скърби, да плаче, но трябва да се радва, че му дават условия да разреши известна трудна задача. Не е лошо да плаче, да скърби, и да пъшка човек, но това трябва да става музикално. Само хората не страдат. И животните страдат и пъшкат като човека, като благородните дами, госпожи и госпожици. Обаче, светът не се нуждае от госпожици и госпожи, светът се нуждае от деви. Под думата ”деви” се разбира онази степен на развитие на човешкото съзнание, когато човек при никакви условия на живота не може да се опетни, не може да се подкупи, нито изкуси. Каквито богатства да му предлагате, той по никой начин не се изкушава. Всички същества, които са дошли до тази степен на развитие в съзнанието си, се наричат ”деви”. Оттам ние употребяваме изразите ”девствен човек, девствени гори”. Често употребяваме думите ”чист и свят”. Думата ”свят” се поддава на окисление, когато думата ”дева” не се подава на никаква промяна. Дева подразбира съзнателна връзка с Първата Причина. В българския език думата ”Бог” има двояко значение. Когато кажете, че вярвате в Бога, хората мислят, че са вързани, че умът им не е свободен, че са ограничени хора, затова, именно, учените заместват тази дума с думата природа, която е във възходящо състояние. Ето защо, днес трябва да се намери ново име за Бога. Това име съществува, но хората трябва да го намерят. Това име е свещено и не може да се произнася. Само онзи може да го произнесе, който има непреривна връзка с Бога. Привилегия е за човека да има име. Когато извикате някой ваш приятел, или приятелка на име, те веднага се обръщат към вас, и са готови на всякаква услуга. Всички, които имат имена, са записани в регистрите на хората. Всеки трябва да носи такова име, което да не се повтаря. – Някой казва, че се нарича Петър, Драган или Здравко. – Кой не е Петър в България? Дето се обърнете, на Петър ще попаднете. Един ли е Драган, един ли е Здравко в България? Човек трябва да носи такова име, което никой друг да няма. За пример, кой може да носи името на светлината, освен тя самата? Кой може да носи името на въздуха, освен той сам? Кой може да носи името на водата, освен тя сама? Като кажете вода, вие разбирате само онова вещество, което утолява жаждата и носи живот в себе си. Като кажете въздух, разбирате онова вещество, което освобождава. Като кажете светлина, разбирате особен род енергия, която дава простор. Като кажете земя, вода, въздух и светлина, разбирате особен род качества, които са вложени в тези четири елемента. Техните специфични качества представят основа, върху която всеки отделен елемент се крие.

Следователно, всеки човек трябва да има една свещена дума, на която да разчита. С тази дума човек не може да разреши социалните въпроси, защото в Божествения свят такива въпроси не съществуват. На земята съществуват социални въпроси, защото хората са неразумни още. Обаче, съществата в Божествения свят са разумни, те имат правилни отношения помежду си. За тях не съществуват никакви социални въпроси. Когато някой каже, че е гладен, всички хора го разбират, защото се намират почти на еднаква степен на развитие. Каже ли се, обаче, нещо от Божествения свят, хората не го разбират. Колкото да се стремят към разрешаване на социалните въпроси, хората трябва да разберат, че тези въпроси по никой начин не могат да се разрешат външно. Те се разрешават в съзнанието, по вътрешен път. Богатият трябва да има високо съзнание, да е готов по любов да разреши икономическия въпрос, да знае, че благата в света са общи, и всеки има право да участва в тях. И сиромахът трябва да има високо съзнание, да не прави разлика между богати и сиромаси. В Божествения свят не съществуват богати и сиромаси, учени и прости. Там съществуват само мъдреци. И там има разлика между съществата, но само когато се отнася до работата, която те извършват. Когато някое от съществата в Божествения свят свърши една маловажна, дребна работа, те го считат за велик, учен дух, защото тази малка работа в голямото, във великото дело е толкова важна, колкото и големите работи. Това същество е в състояние вече да създаде цяла вселена. Каквато работа да свършите в Божествения свят, тя се цени еднакво, защото усилията са еднакви. Обаче, на земята не е така, понеже тук се работи с различни величини и различни мерки.

”Наклали огън”. – Знаете ли, какво ще стане с вас, ако не можете да накладете в сърцата си огъня на любовта? Достатъчно е да излезете през някой студен, зимен ден вън, за да замръзнат краката и ръцете ви. Де ще намерите този огън? – Този огън се крие във вашите възвишени мисли, чувства и постъпки. Тези мисли, чувства и постъпки са огънят, който ще ви помогне да се справите с мъчнотиите, с неблагоприятните условия на живота. Ще кажете, че това е вярно за вярващите, но не и за безверниците. Питам: човек безверник ли се е родил? – Не. – Вярващ ли се е родил? – Не. – Човек се е родил с вяра в положителното в живота. Веднъж дошъл на земята, човек вярва, че ще живее; той вярва, че ще стане учен; той вярва, че ще стане богат. Значи, човек се е родил с естествен стремеж към постигане на известни неща. Общественият живот представя импулси за човека, да има към какво да се стреми. Семейство, общество, народ, цялото човечество, както и космосът са материални, външни обекти, създадени за възпитание на човека. За пример, четете по книгите, какво се говори за луната, за слънцето, за разните планети. Някои учени казват, че на луната има живот, а други отричат това. И едните и другите не могат с положителност да докажат своето твърдение. И Фламарион, който беше напреднал дух, казваше, че на луната има живот, но и той се страхуваше да твърди с положителност това, което знаеше. Животът на луната е съществувал преди този на земята. Съществата там са по-учени, по-културни от хората на земята. Хората на земята са деца по отношение на съществата, които живеят на луната. Някои ще кажат, че или има живот на луната, или няма. Обаче, има един закон, който гласи: Природата не търпи празни пространства. Оттук вадим заключение, че всички места в природата са населени. Значи, навсякъде, на всички планети живеят същества, които се различават едни от други по устройство на организма си. Това е много естествено. Различните климатически условия създават различни форми, различни организми. Понеже слънчевата система се намира още при неблагоприятни условия, затова и съществата, които живеят на луната, се намират под кората и, а не на нейната повърхност. Когато слънчевата система влезе в благоприятни условия, жителите на луната ще излязат на повърхността и, и там ще продължат своя живот. Те ще започнат да дават сили на хората от земята и ще влязат по някакъв начин в общение.

”Наклали огън.” – В прочетената глава се говори за страданията на Христа, за Неговото съдене. И днес още хората говорят за страданията на Христа, но няма защо да говорят по този въпрос. Днес Христос не страда, хората страдат, хората се разпъват едни други. Като не разбират Христа, хората страдат, а с тях заедно и Христос страда от съчувствие. Преди две хиляди години още Той показа на хората, как трябва да живеят, но те не Го разбраха. Христос каза на учениците си: ”Чашата, която Отец ми дава, да я не пия ли?” Чашата, това е задачата, която Христос трябваше да реши. Той я прие, не се отказа от нея и правилно я реши. След това Христос каза на учениците си: ”Идете да проповядвате, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Днес и учени, и религиозни хора пишат за Христа и казват, че Той е възкръснал и седи отдясно на Отца. И до днес съществува спор между религиозните, дали Христос е на земята, между хората, или на небето, между ангелите. Църквата подържа, че Христос е отдясно на Отца. Сам Христос е казал за себе си: ”Даде ми се всяка власт на небето и на земята.” Оттук се вижда, че Той слиза на земята, между хората. Кое от двете е вярно, оставам всеки сам да си отговори.

Сега, на вас оставям да преведете тези въпроси от гледището на духовния живот. Що се отнася до мнението на църквата по този въпрос, това не трябва да ви интересува. Вие се интересувате от въпросите за душата, за съзнанието. Когато разрешите тези въпроси правилно, сами по себе си ще се разрешат и социалните въпроси. Ще дойде някой да пита, до кога ще боледува, кога ще се освободи от сиромашията и т.н. Лесно може да се отговори на тези въпроси. Докато престъпвате Божиите закони, вие всякога ще боледувате, всякога сиромашията ще ви гази. – Кога ще се оправят работите ни? – Когато поумнеете. – Няма ли край това тежко положение? -Никакъв край няма. – Ами тогава, какво трябва да правим? – Ще учите – нищо повече. – Животът ни е много къс. – Вие сами го скъсихте. Бог ви беше дал дълъг живот, и днес от вас зависи да продължите живота си.

Сега като слушате да ви се говори по такъв начин, казвате: Вярно ли е всичко, което ни се говори, или не е вярно? – Лесно можете да проверите истинността на моите думи. Турете ги във вода, разтворете ги и вижте, дали са сладки, или горчиви. Ако са истинни, те ще бъдат сладки. Имате пелинова вода и захарен разтвор. Трябва ли да спорите за вкуса на тия два разтвора? Няма защо да спорите. Опитайте ги и се произнесете, кой от двата разтвора е захарният. Има неща, които са абсолютно верни. Като ви говоря за тях, те дават добри резултати. В тях се крие истината, а истината освобождава човека. Казано е в Писанието: ”Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и всичката си сила.” – Ако толкова възлюбите Бога, вие чудеса бихте правили. Защо хората днес не успяват? – Защото любовта им към Бога е микроскопическа.

Преди години се срещнах с един български пчелар, който отглеждаше пчели. Като ме видя, той се оплака, че работата му не върви добре. Цели 20 години вече, как се занимава с пчелите, но нищо не е спечелил. Сега търси някакъв нов начин за отглеждане на пчелите; ако и този път не спечели, ще ги напусне. Аз му казах, че мога да му помогна в тази работа, но с условие да определи една част от кошерите си за Бога. Каза ми, че имал 200 кошери. В такъв случай 20 кошери ще определиш за Бога. – Чудно нещо! Каква нужда има Бог от тия кошери? Щом се учуди на това, аз му казах: Твоята работа е свършена вече. Какво стана после? – Същата година измряха всичките му кошери.

Следователно, когато иска да успее в някаква своя идея, или в някоя работа, човек непременно трябва да пожертва нещо за Бога. Който не е готов да пожертва нещо за Бога, той не може да очаква никакъв резултат. Ако лозето не се обреже, може ли да даде добри плодове? Ако нивата не се разоре и посее, може ли да очаквате от нея жито? След всичко това хората очакват резултати, надяват се на успех. Да се вярва в добрия успех, без да се е употребило труд, работа, това не е вяра, но суеверие.

Всички хора говорят за любовта, и аз говоря за любовта. Обаче, когато говоря за любовта, аз имам пред вид проявата на любовта само в даден момент. Любовта трае само една секунда. И секунда да трае любовта, тя е велика, мощна сила, но хората са я изопачили така, че днес едни други не си вярват. Дойде някой външен човек при мене, завари ме на обяд, когато се храня. Иска да се срещне, да поговори с мене, и аз го поканвам да седне. Той седне на стол близо до мене и ме пита: Това ли само ядеш? – Това. – Ама много проста храна е тази. Защо не си опражиш няколко яйца, или не си свариш малко мляко? Навярно пред хората ядеш тази проста храна, а като останеш сам, ще си опражиш яйца, или ще си сготвиш нещо по-мазничко. – Точно така. Както мислиш, така постъпвам. – Хайде, остани тука на обяд, ще ти приготвим, каквото искаш: пражени яйца, пражени картофи – с една дума, ще те нагостим добре. Като дойда у вас на гости, ще искам да ми приготвите печена пуйка, пълнена с ориз, шестгодишно вино и т.н. Той ме поглежда, не знае, да вярва ли, или да не вярва. – Не, светът по този начин не може да се оправи. Хората трябва да имат доверие помежду си, да се разбират. Те трябва да се обичат, да вярват едни на други.

Когато говоря за яденето на хората, не ги съдя, но казвам, че колкото кокошки, или пуйки е изял човек в живота си, на толкова кокошки и пуйки ще служи. Колкото агнета е изял в живота си, на толкова агнета ще служи. Такъв е законът в природата. Нарушеното равновесие трябва да се възстанови. Следователно, вие сте свободни да ядете, каквато храна искате, но ще знаете, че за всичко това ще плащате със слугуване. – Дотегна ни да слугуваме. – Който се е отегчил от слугуването, той не може да бъде ученик на любовта, ученик на Божественото учение. Божественото учение е същината на нещата. Вие трябва да се запознаете с Божията любов в правия и смисъл, тъй щото да дойдете до положение във всеки човек да виждате Бога, т.е. да виждате доброто. Човек има две страни: външна, физическа страна и вътрешна – духовна, с която, именно, можете да се разбирате. Външният човек, това е неговата крива, изопачена страна, а вътрешният, това е красивата страна на човека.

”Наклали огън.” – Когато всеки човек накладе своя огън, тогава животът му ще се осмисли. Тази мисъл искам да оставя у вас. Ще кажете, че Христос е страдал. – Христос е страдал, за да ви покаже своята любов, своите знания, да ви даде идея, как можете да се свържете с Бога, да започнете новия живот, в който да реализирате своите добри желания. Всеки човек има желания, копнежи, които иска да реализира. Каквито да са тия желания, само Божественото в човека може да му даде сила да ги реализира. Никому не казвайте желанията си, докато не ги реализирате. Докато не излезете от затвора, никому не казвайте, че можете да направите това. Христос никому не каза, че ще възкръсне, но като възкръсна, цели 40 дена говори на учениците си. От две хиляди години насам Христос не е престанал да говори на човечеството. Някои вярващи казват, че са видели Христа.

Един ден отидох в дома на един български свещеник. В това време на вратата похлопа един калугер, който обикалял цяла България, и помоли свещеника да му даде пет лева, защото изпаднал, нямал пет пари в джоба си. Свещеникът го покани в дома си, нагости го добре, но пари не му даде, каза, че нямал пари. Калугерът благодари на свещеника и си замина. След това аз казах на свещеника: Знаеш ли, кой беше този калугер? – Не зная. – Той беше Христос, дегизиран. Той дойде да види, как работиш, но ти не Го позна. – Как не знаех това нещо? Ако знаех, че Христос ме е посетил чрез този калугер, не пет лева, но хиляда лева щях да му дам.

И тъй, докато човек не срещне Христа и не Го познае, от него нищо не може да излезе. Щом срещне Христа и Го познае, той коренно се изменя: мощна сила прониква в душата му, здравето му се подобрява, чувствата и мислите се повдигат в по-висок свят. Това е от една страна. От друга страна, в живота на човека настава известно влошаване, което, в края на краищата, ще го изведе на добър път. Тъй щото, когато Христос дойде на земята, Той ще донесе най-голямото нещастие, но и най-голямото благо. Той ще донесе страдания, но ще донесе и радости. Той ще донесе смърт, но ще донесе и живот. Здравето е за разумните хора, а болестите – за неразумните; сиромашията е за разумните хора, а богатството – за неразумните. Който има богатство и не знае, как да го употребява, той е товарно животно. Богатството, което е дадено на човека, представя задача, която той правилно трябва да реши. На всеки човек в света са дадени блага, които на място трябва да използва. Ако ги използва на място, той се благославя.

”Наклали огън.” – Желая и вие да накладете огън, да срещнете Христа, и да Го познаете. Идването на Христа не е физически, външен процес. Няма по-велико нещо от това, да имате един приятел в лицето на когото да виждате Христа. Това значи, винаги да разчитате на този приятел. Този приятел ще внесе в съзнанието ви светлина. Това е състоянието, което учените, както и религиозните наричат ”просветление на съзнанието, или светлина на съзнанието.” Благословение за човека е да срещне поне веднъж в живота си Христа и да Го познае. Ако няколко пъти Го срещне, толкова по-добре за него. Една среща, един разговор с Христа, внася голяма светлина в ума и съзнанието на човека.

Съвременните хора се оплакват от недоимък в пари, в здраве, в знания. – И Христос не беше богат. Ще кажете, че Той поне в духовно отношение беше богат. Като слезе на земята, Христос остави парите на банкерите, те да се разправят с тях, а за себе си задържа сърцата на хората. Христос абсолютно не се занимаваше с банкерство, обаче, държи точна сметка за сърцата на хората. Каквито са сърцата на хората, такива са и банкерите. Но Христос познава методите и законите, чрез които може да отваря касите на банкерите. Има ред примери в живота, от които се вижда, как американци, англичани, германци и други народи са започнали вече да отварят касите си. И българите са започнали вече да отварят касите си, макар, че не са много щедри. Милосърдието в тях още не е добре развито. Ако отидете на гости в дома на някой българин, всички около него ще казват, че е много щедър, но ако ви даде пари на заем, с години ще разправя, че ви услужил. В това отношение човек трябва да се освободи от тази слабост.

”Наклали огън.” – Христовото учение носи този огън – огънят на любовта. Това учение носи вътрешна свобода, към която всеки се стреми. Това учение иска от всички народи да направи един народ, какъвто в същност съществува. Един народ съществува в света, а не много народи. Той е Божият народ, съставен от хора с високо, Божествено съзнание. Когато всички съзнания в света се сплотят около хора с Божествено съзнание, тогава светът ще се оправи. Светът се нуждае от умни, от добри хора. Тези хора няма да убиват, да затварят своите управници, своите министри. Всеки министър ще носи в себе си Божествено съзнание и ще бъде проникнат да служи на народа си от любов, а не на себе си. В съвременните държави, като дойдат някакви катастрофи, на първо място считат министрите и управниците за главни виновници. – Ако е въпрос за злото, всички хора са виновни; и за доброто всички са виновни. Когато някой греши, нека няколко души съсредоточат доброто си желание към него да му помогнат. Щом възприеме тяхното добро желание, той ще се почувства подкрепен и няма повече да греши. Направете следния опит. Когато някой студент отива на изпит, нека близките му съсредоточат към него своето добро желание да издържи изпита си. Студентът ще се почувства подкрепен и ще издържи изпита си. Обаче, ако няма никаква подкрепа, той може да пропадне. Майка, която иска да роди добро, разумно и здраво дете, тя непреривно трябва да държи тази идея в ума си. Каквото дете желае майката, такова ще роди. От майката зависи, какви да бъдат децата и.

Религиозните казват, че за да успява, човек трябва да вярва в Бога. – Не е достатъчно само това. Мина времето вече на това суеверие. Лесно е да каже човек, че вярва в Бога. Сега хората не се нуждаят от суеверия, но от онази положителна вяра в живота, свързана с Първата Причина. Само тази вяра, само този живот може да уреди работите на хората във всяко отношение. Някои казват, че не вярват в нищо. – Аз зная, кои са причините, дето казват, че не нямат вяра в нищо. Като се натъкнат на страдания и противоречия, от които не могат да излязат, те изгубват вярата си. Щом излязат от тия противоречия, вярата им се възстановява. Аз зная, какъв е цярът на хората. При това, този цяр струва пари, но от хората се изисква добро желание да го приложат. Съвременните камари изработват ред закони, един от друг по-добри, но положението на народите пак не се подобрява. – Защо? – Високо съзнание се изисква от всички. Ако всички хора работеха безкористно и от любов, те щяха лесно да изправят своя народ. Обаче, днес всеки гласува за себе си, всеки иска своите работи да изправи, да получи добра служба. Питам: как е възможно всеки човек да заеме добра и високо платена служба? - В един народ това е невъзможно. Въпреки това, всеки човек е назначен за някаква служба: един е орач, друг – копач, трети – каменар и т.н. Няма нито едно органическо същество в света, без служба. Всеки човек на земята носи някакъв чин на службата, която изпълнява. При това всеки е добре платен. И най-малките чиновници, каквито са бръмбърчетата, са добре платени – на всяко бръмбърче се плаща 25 милиона английски лири годишно. Животът, енергията, която се дава за сърцето и за ума на човека, както и за неговата физическа сила, струва милиони и милиарди лева. Като не знае и не може да прецени богатствата, които му са дадени, човек не може правилно да ги използва. Ако хората имаха съзнание за количеството енергия, която е вложена и в най-малкия бръмбар, те биха вършили с нея чудеса.

Съвременните хора не подозират даже, какви чудеса върши природата. Те мислят, че някога, в миналото само, са ставали чудеса. – Не, и сега стават чудеса. Между всички народи има учени, които правят големи чудеса. В книгата на Седира се говори за един от великите адепти, който в разстояние на половин час могъл да спаси от смърт една туберкулозна, която била в третия период на болестта си. Не само това, но и по-големи чудеса се вършат днес: умрели възкръсват, болни от неизлечими болести оздравяват и т.н. – Какво се изисква за това? – Хората трябва да се повдигнат, да се проникнат от положителната, от научната вяра, за да се освободят от терзанията в живота. – Каква идея има майката, когато ражда? – Единствената идея, която има майката, когато ражда, е да роди живо и здраво дете. – После? – Да бъде това дете щастливо. Следователно, същата идея имаме и ние в живота си: да живеем, да бъдем здрави и щастливи. Това значи: да придобием Божията Любов, да имаме вяра във Великото и да си помагаме взаимно, да не бъдем в тежест едни на други. Както човек живее за себе си, така трябва да живее и за другите. В това седи свободата на живота.

Тези дни едно обикновено селско куче се приближи към мене и ме погледна право в очите. Донесох парче хляб и му го подадох. Макар и гладно, то ме погледна изпитателно, като че искаше да разбере, за него ли е този хляб, да не би да има някаква грешка. Тази постъпка на кучето говори за благородството на характера му. Тази черта ще му помогне да се издигне по-скоро. Други кучета, като вземат парче хляб, бягат по-скоро да се скрият някъде, да не им вземе някой хляба.

Питам: сегашните хора нямат ли поне толкова вяра и благородство, като това куче, да се освободят от своите смущения и съмнения и да се уверят в съществуването на Бога? Да се съмнява човек в съществуването на Великото Начало на живота, да живее в сляпа вяра, това значи да е прекъснал връзката с си с великата Любов. Какво ще дойде за този човек? – Наистина, няма по-голямо нещастие за майката от това, да изгуби любовта на сина си. От това гледище, ако хората изгубят своята вяра и любов към Първата Причина, към Бога, и Той съжалява. Като вижда безверието и безлюбието на хората, Той не съжалява, защото знае, че ще бъдат изложени на големи страдания. В който ден се върнат към Бога, всички кардинални въпроси ще се разрешат изведнъж. Това не значи, че няма да имат страдания – ще имат страдания, но те ще бъдат сладки, приятни страдания. Такива страдания лесно се носят.

Сторете крачка напред! Ще кажете, че вие знаете тези неща, вярвате в Бога, любите Го и т.н. – Щом кажете това, веднага ще ви сполетят различни болести, изпитания и страдания за да ви изпитат. Ако имате вяра и любов, лесно ще разрешите тези въпроси. Ще хванете болестта и ще и кажете: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, кой е моят Бог? Болестта ще каже, че твоят Бог е и неин. Онзи, в Когото ти вярваш, и тя вярва. След това ще започнете да се разговаряте с болестта приятелски, докато ви напусне. Всяка болест не е нищо друго, освен един ангел, дошъл при вас с цел да обърне вниманието ви с някое от своите добри качества. Щом го видите, всичко забравяте, но докато не сте го видели още, вие го наричате с някакво специфично име, според научната медицина. – Това е алегория, на която трябва да разберете вътрешния смисъл.

Сега да оставим алегориите настрана и да се спрем върху любовта, която разрешава всички мъчнотии в живота. В който момент човек почувства най-малката любов в себе си, всички връзки, които до това време са го ограничавали, се разкъсват, и животът му започва да се подобрява. Щом е така, всеки ден увеличавайте любовта си, да можете да късате връзките, които ви ограничават. Докато живеете на земята, все ще има нещо да ви ограничава: и като спите, и като ставате и лягате, и като ядете, и като се обличате. Това показва, че в света съществуват сили, които противодействат на човешкото щастие. Някои наричат това противодействие ”старият човек”. Други го наричат ”тъмни сили, черен век, черна магия” и т.н. Когато съзнанието на човека не е будно, тези сили го свързват и му противодействат. За тези сили е писано и в Свещените книги. Казва се за Буда: Когато помислил, че е разрешил въпросите на живота и изпаднал в блаженство, Буда веднага се намерил в обятията на астралната змия, която го стегнала така здраво, че едва не счупила ребрата му. Скоро той се окопитил, дошъл в съзнание и се смалил толкова много, че лесно се измъкнал от обятията на тази змия. Само смирението било в състояние да избави Буда от нещастието, в което изпаднал.

Сега желая на всички, които днес ме слушате, да разрешите задачата си така, както Христос на времето си реши своята.

12. Беседа от Учителя, държана на 21 април, 1929 г. София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, хора, живот, бог, всички, свят, земя, христос, огън, аз, днес, себе, начин ,

 Неделни беседи , София, 21 Април 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder