НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

И огорчи се в сърцето си

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

И огорчи се в сърцето си

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, всички, може, бог, живот, има, себе, свят, мома, разбира, същества, въпрос, мисли, знае, казва ,

 Неделни беседи , София, 14 Април 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


11. Беседа от Учителя, държана на 14 април, 1929 г. София – Изгрев.

И разкая се Господ, защото направи человека на земята, и огорчи се в сърцето си.“ (Битие 6:6)

Ще прочета две глави от Писанието: една от Стария, а друга от Новия Завет. От Стария Завет ще взема 6 гл., 6 ст. от Битие: ”И разкая се Господ, защото направи человека на земята, и огорчи се в сърцето си.

От Новия Завет ще взема 6 гл., 6 ст. от Посланието към Ефесяните: ”Не пред очи само да работите като человекоугодници, но като раби Христови изпълнявайте от душа волята Божия.”

Между всички явления в света, както и в природата, съществува известен паралел, известно съотношение. Дали хората забелязват това съотношение, то е друг въпрос, но съществува такова съотношение. В зависимост от това съотношение, сегашният живот на хората е резултат на тяхното минало, а бъдещият живот ще се яви като резултат на настоящия. Пред очите на светията, който е завършил своето развитие, всички страдания, мъчнотии и противоречия, които преживяват хората днес, са ясни, както казват, като бял ден; За онзи, който има очи и вижда ясно, те са като бял ден; за онзи, който няма очи, те са като черен, тъмен ден. Светията, просветеният живее едновременно и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето. Той вижда и разбира връзката между всички явления. Някои от явленията са важни, като верую, общо за всички живи същества. Значи, има едно верую, което е общо и за хората, и за животните, и за птиците, и за рибите, и за растенията, и за минералите. Но, има едно верую, в което и хората, и животните се различават. Общото верую за всички е, че и хората, и животните, и растенията се хранят, пият вода и дишат. Чрез храната, чрез водата и чрез въздуха се втича животът във всички същества по лицето на земята. В общото верую за всички живи същества влиза топлината и светлината, в малък или в голям размер. Също така всички живи същества усещат болка, страдание и радост. Всички живи същества страдат и се радват. В общото верую, което изпълняват, всички същества си приличат. Различието между тях се заключава в степента на тяхното развитие, на усъвършенстването им. В радостта съществата се различават, стават разнообразни. В скръбта съществата си приличат, стават еднообразни. В еднообразието хората погрозняват, в разнообразието красиви стават.

И тъй, разнообразието, различието създава основа за красотата. Ако не обича разнообразието и не се стреми към него, човек не може да бъде красив. Колкото по-разнообразен е вътре в себе си, толкова по-красив става. В ума и в сърцето на човека трябва да има разнообразие, но не дяволии, както българинът се изразява. Дяволиите показват, че умът или сърцето на човека са обсебени. Той е вързан, впрегнат като вол, и на главата си има юлар. Колкото е по-голямо разнообразието, в което човек живее, толкова по-широк и свободен е неговият дух. Човек се стреми към свободата, за да придобие радостта; щом придобие радостта, той ще придобие щастието.

”И огорчи се в сърцето си.” Господ се огорчи и хората се огорчават. Значи, огорчението не е нещо ново.

”Изпълнявайте от душа волята Божия.” И Господ изпълнява една воля, и хората изпълняват една воля. Значи, изпълняване волята на някого не е нещо ново. Всеки момент Господ изпълнява една воля, която се отнася, към хората. Той мисли, грижи се за тях, всеки момент им прави добро. Бог не мисли за себе си, а хората мислят главно за себе си. Следователно, Бог живее в разнообразието, а хората в еднообразието. Докато живеят в еднообразието, хората не могат да се обновят, нито да се подмладят. Еднообразието не носи нищо ново. Обаче, те трябва да изучават еднакво и еднообразието, и разнообразието. Колкото да се възмущава от скърбите и страданията, колкото и да протестира, човек не може да се освободи от тях. И колкото да се стреми към радостите и да ги очаква, той трябва да знае, че те не идват преждевременно. Човек може да бъде винаги здрав, весел и радостен, но само след като разбере и изучи законите на еднообразието и разнообразието. Радостите не са нещо произволно. – Нали Господ дава радостите? – Господ дава радостите, но на кого? Кои деца обличат майките с нови дрехи? – Майките обличат с нови дрехи само онези деца, които се пазят чисто, които не се цапат. Онези деца, които не се пазят чисто, винаги са облечени в стари вехти дрехи. Старите дрехи представят скърбите в света, а новите – радостите. Ако майките са умни и знаят, как да постъпят със своите палави, непослушни деца, Господ ли няма да знае, как да постъпва с хората?

”И разкая се Господ, защото направи человека на земята.” – Защо се разкая Господ, няма да изнасям причините. Мнозина питат, защо Господ се е разкаял. – Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се пита, защо човек се храни, защо диша, защо спи, защо мисли, чувства, действа и т.н. Много въпроси могат още да се задават, но както и да се отговори на въпросите, с това светът нито ще се изправи, нито ще се пресъздаде, нито ще се разруши. Същото ще бъде, ако се отговори на въпроса, защо Господ се разкаял. Има обяснения, които или повдигат, или понижават човека. Ако отговорите добре, правилно на въпроса, защо Господ се е разкаял, вие ще се повдигнете; ако отговорите неправилно, ще се понижите. Някой пита, защо трябва да живее добре. – Ще живееш добре, за да си изясниш някои въпроси. Щом си изясниш някои въпроси правилно, ти ще подобриш живота си в смисъл, че ще го измениш. Когато някой се отегчи от радостта, иска да измени живота си. Тогава той кани скръбта в дома си с девет бъклици. Ако се отегчи пък от скръбта, той кани радостта пак с девет бъклици. – Защо с девет, а не с осем бъклици? – Такава е поговорката. Ако каните радостта с осем бъклици да ви посети, тя ще каже: Този човек не е достоен за мене. Щом и изпратите девет бъклици, тя намира, че той е достоен вече да го посети. Ще кажете, че скръбта и радостта са сериозни работи, щом трябва да дойдат само при покана с девет бъклици. – Да, сериозна работа са те, но въпреки това няма същество в света, което да не ги познава. Впрочем, всички същества познават само някои работи в скръбта и в радостта. Има някои неща в тях, които още не са разкрити. Това, което е известно за тях, е даденото знание. Има много знания още, които не са дадени. Те чакат времето си, и тогава ще се дадат.

Сега ще направя малко отклонение от главната мисъл, ще ви позанимавам малко с математика. Като броите, вие започвате от единицата и продължавате по-нататък: 2, 3, 4, 5, 6, 7... Казвате, че всички числа са произлезли от единицата. Значи, от нея е произлязло всичко в света. Според нашите знания, обаче, единицата е дроб от едно абсолютно цяло. Това цяло не се дели, но в отношенията си към другите, към всички останали неща в света, то създава частите. Следователно, за всички математически единици, или числа, като 1, 2, 3, 4, 5, 6... казваме, че те представят части от абсолютното цяло, или отношения към това цяло. Значи, абсолютното цяло нито се дели, нито се увеличава – то е постоянна величина. Когато се казва, че Бог е неизменен, подразбираме Вечното Начало в света. Каквито обяснения да се дават за това Вечно Начало, Бог външно остава неразбран. Той може вътрешно само да се разбере. Никакви обяснения не могат да помогнат за Неговото разбиране. Как ще описвате характера на човека? Като ви даде едно богато угощение, това е най-доброто описание на неговия характер.

Едно трябва да имате пред вид: всяко нещо има своя определена цена, свое строго определено предназначение. Цената на всяко нещо е точно определена, както тази на монетите. Имате един български лев – знаете цената му. Имате една златна английска монета – и нейната цена знаете. Често златните пари се изравняват с книжни, но това е само привидно изравняване. Казвате, запример, че един златен лев се равнява на 20 лева книжни, но това е привидно, а не истинско изравняване. На същото основание, всяка способност, всяко чувство и желание, всяка мисъл в човека имат своя определена стойност, своя определена величина. Какво се изисква от вас? – Да им дадете съответна цена. Това е закон, който трябва да се спазва. Този закон има приложение при самовъзпитанието на човека, затова казвам: Не надценявайте, нито подценявайте нещата! Щом знаете този закон, не казвайте, че от вас човек няма да стане, нито казвайте, че като вас друг няма. Не говорете неща, които не знаете. За да се произнесе някой за себе си, че от него нищо не може да излезе, той трябва да мине през всички фази на човешкото развитие и тогава да каже последната си дума. Спирам се пред един бръмбар и виждам, как се движи, хвърчи нагоре-надолу, изучава нещо, работи, намира някакъв смисъл в живота, а човек, с високо съзнание за себе си, седи пред него с увиснала глава и намира, че животът няма смисъл. Бръмбарът казва на човека: Един от нашите учени разправя, че животът е красив, че има някакво предназначение, затова ние весело и свободно хвърчим с крилата си, радваме се на Божия свят. Ти какво мислиш по този въпрос? – Аз още нищо положително не съм мислил, не съм си отговорил на този въпрос. Сега съм скърбен, за нищо не мога да мисля.

Ако пресеете всички съвременни философски системи и теории, в края на краищата, от тях няма да остане нищо установено. Човек трябва да си състави установена философия за живота, да си служи с установени числа. В математиката, покрай целите числа, служат си и с дроби, които са установени числа. В същност дробите са преходни числа, те не разрешават важните въпроси в живота. За пример, въпросът за квадратурата на кръга е ирационална проблема. И до днес още математиците не могат да изчислят квадратурата на кръга. Обаче, квадратурата на кръга съществува в света, в природата, като разрешен въпрос. Ако ти не можеш да изчислиш ценността на твоята работа, това не значи, че тя не съществува и трябва да я отхвърлиш; ако ти не можеш да изчислиш ценността на твоята скръб, това не значи, че тя е илюзия. Това са въпроси, които трябва да се разрешат. Да се казва, че скръбта е илюзия, това е старческа идея. Когато остарее, човек казва: Колко съм бил глупав! Когато бях млад, ходих да помагам на този на онзи, ходих да държа речи, да оправям света. Какво спечелих от това? Нищо не спечелих. Ходих да губя само времето си, да изразходвам енергията си. Ако бях по-умен, щях да мисля повече за себе си, да спечеля повече пари, че на стари години да има с какво да се гледам. А сега, ето, остарях, оголях, няма кой да ме гледа. Празна работа било всичко, дядовото! Докато сте млади още, работете, мислете за себе си, да спечелите повече пари, да осигурите живота си на стари години. – Не, дядото не е остарял и оголял, защото помагал на хората. Другаде се крие причината за неговото остаряване. Да мисли човек като дядото, това е вече една старческа идея. Какви може да са били идеите на този стар човек, който ходил да проповядва, да реформира света, а не е успял да си създаде връзка с младото поколение? Може ли звонковата монета, която има някой човек, да изгуби цената си в зависимост от неговата възраст? Дали е млад или стар човек, звонковата монета не губи своята цена.

Друг е въпросът, как поглежда гостилничарят на своите посетители. Ако в гостилницата му влезе беден, окъсан човек, гостилничарят няма да му даде обед, независимо това, дали този човек е стар, или млад. Обаче, ако този човек влезе в гостилницата и извади от кесията си няколко английски лири, гостилничарят веднага ще определи цената на тези пари и ще каже на посетителя: Моля, господине, заповядайте! Следователно, звонковата монета за човека седи в неговото вътрешно богатство. Богат трябва да бъде човек в живота си! Ние не проповядваме и не препоръчваме на хората сиромашия. Сиромашията е старческа идея, която се оправдава само за старите хора. За младите, за хората на новото ние проповядваме и препоръчваме богатството, а за старите хора – мъдростта. Стари и млади хора, това са полюси на живота, които трябва да се свържат. Да мислите, че животът е илюзия, това е старческа идея. Животът не е илюзия. В света, в живота не съществуват никакви илюзии. Всичко в света е реалност. Който не разбира нещата, той казва, че животът е празна работа, или че в света съществуват илюзии. Животът е абсолютна истина. Учител написва на дъската единица с шест нули. Учениците гледат спокойно написаното число на дъската, не трепва сърцето им. Но, ако учителят напише в ученическата книжка на някого от учениците си единица, или нула, ученикът веднага започва да плаче, че има единица, или нула по даден предмет. Представете си, че учителят даде на някой ученик толкова английски лири, колкото е числото единица с шест нули. Как мислите, този ученик ще разбере ли стойността на тази единица с шест нули на края? Ако шест ученика се оплакват, че учителят им турил нула по някой предмет, аз ще искам да купя тия нули от тях. Давам им по един лев за всяка нула, но те не ги дават. Давам им по два, по три, по четири, по пет лева, все не ги дават. Най-после ги дават по шест лева. Шест нули по шест лева, правят 36 лева. Като туря единица пред тия нули, имам един милион английски лири. Тези нули са обезсърчили учениците, а мене – насърчават. Значи, когато не разбира нещата, човек се обезсърчава; когато ги разбира, той се насърчава.

И тъй, нулата е величина, която представя, как е създаден светът. Без да знае това нещо, учителят туря на ученика нула, с което иска да го застави да изучава теориите за създаване на света. Като не знае, как е създаден светът, учителят поставя на ученика нула. Ученикът се обезсърчава. На другия ден учителят му туря единица. Като му постави единица, учителят го пита, каква е стойността на единицата, какъв е нейният произход, но ученикът мълчи, нищо не знае. Това още повече го обезсърчава. После учителят туря на ученика двойка, с което му показва, как единицата е еволюирала. Като започне да учи, учителят му поставя тройка. Тройката е свързана със земеделието. Тя представя семето, което се разпуква, и от него излиза растението. Ученикът е доволен от тройката, защото с нея може донякъде да върви напред. Най-после учителят поставя на ученика четворка, петорка, шесторка и го насърчава да учи. Ученикът се радва на шесторката без да знае, че тя представя боздуган, чук, който ще играе на гърба му, ако не я оправдае. От нулата до двойката ученикът нищо не разбира, но от тройката нагоре той започва да разбира. Същото може да се каже и за съвременните хора: от нулата до двойката те нищо не разбират. Щом минат от тройката нагоре, те започват всичко да разбират.

Значи, ако човек не разбере първата половина на живота, от тройката надолу, как ще разбере втората половина, от тройката нагоре, т.е. втората половина на живота? Ако жената сама себе си не разбира, как ще разбере мъжа? Ако мъжът себе си не разбира, как ще разбере жената? Ако господарят не разбира себе си, как ще разбере слугата? Ако слугата не разбира себе си, как ще разбере господаря? При всички тия положения, вярващият иска да знае, какво Господ мисли за него. Не, за него е важно да знае, какво той мисли за Господа. Щом научи, какво той сам мисли за Бога, после ще учи, какво хората мислят за него, а най-после – какво Бог мисли за него. Понякога хората искат Бог постоянно да мисли за тях и каквото пожелаят, да получат. – И това е възможно, но кога? Когато и те изпълняват волята Божия. Когато светията се моли за нещо, Бог всякога го задоволява. Когато грешникът се моли, молитвата му не се приема. – Защо? – Думите му не достигат до Бога. Бог му казва: Викай по-силно, нищо не се чува. Той вика, но пак не се чува. – Ела по-близо до мене! – Ще се уморя. – Няма нищо, върви напред! Ще ходиш, ще почиваш, пак ще вървиш, докато стигнеш. Обикновено грешникът се качва на високо място и там се моли, но гласът и думите му пак не се чуват. Молитвата на светията се приема, защото той отива близо до Бога и говори на Негов език. Грешникът седи далеч от Бога, моли се на свой, непознат за Бога език. Той нищо не разбира от наука, от изкуство, от музика, и затова думите му не се приемат. Какво е нула, единица, двойка, той не разбира. Като дойде до тройката, казва: Добър е този човек, даде ми нещичко, нахрани ме малко. Като дадете някому малко пари, той казва: Добър е този човек, даде ми нещичко. Той е разбрал числата от три нагоре.

”И разкая се Господ,” – Защо? – Защото направи человека, в когото се крие вътрешно неразбиране на нещата, вследствие на което прави ред злини и пакости. Като се намерят пред злото, което сами са създали, хората се нахвърлят върху Господа и казват: Защо Бог създаде света такъв? Като се нахвърлят върху Създателя си, те си причиняват ненужни страдания. Като не могат да разберат отде и защо идат тия страдания, те казват най-после, че Бог е определил така да стават нещата. – Въпрос е, дали Бог е определил всички неща да стават по този начин.

Един голям пехливанин върви с превързана глава из варненските улици. Срещат го познати и го питат: Защо е превързана главата ти? – Кръчмарят ме би и ми пукна главата. – Как тъй, такъв голям юнак, да се оставиш на кръчмарят да те бие? -Бях в кръчмата, пих, опих се, не знаех, какво да правя. Кръчмарят ми каза да изляза вън, да отида дома си. Аз му се противопоставих, той ме би, и така ме изпъди вън с пукната глава. Ако не бях пиян, щях да му покажа, кой съм.

Ако и вие, като този юнак, влезете в кръчмата на дявола, той ще ви напие, ще ви пукне главата и ще ви изпъди навън. Кой ще бъде виновен: вие, или дяволът? Че си герой, дяволът не иска да знае. – Би ме дяволът, наистина, но защото бях пиян. Щом дяволът ви бие веднъж, кажете и вие като пехливана: Втори път не влизам в кръчмата на дявола. Той ме би веднъж, но научих урока си. Повече не се оставям на дявола да ме бие. Наистина, срам е за един голям герой да бъде бит от кръчмаря! Срам е и за вас дявол да ви бие! Обаче, има хора в света, които кръчмарят бие по няколко пъти наред, но те не научават урока си.

С този пример ви обръщам внимание на малките погрешки в живота. Че си се напил веднъж, това е малка погрешка. Има малки погрешки, които траят само една десета част от секундата, но те произвеждат голяма дисхармония, създават големи нещастия в живота на отделния човек, а често и в общия живот на хората. Всеки човек греши. И светията прави грешки, но веднага ги изправя.

В беседите си често взимам за примери красивата мома и красивият момък. Красивата мома не подразбира млада мома. И красивият момък не подразбира млад момък. Има разлика между красива и млада мома. Красивата мома никога не се жени, а младата мома се жени. Ако красивата мома се ожени, ще изгуби красотата си. В това отношение красивата мома представя неопределена величина. Бог е дал голямо богатство на красивата мома и на красивия момък, заради което те не трябва да се женят, нито служба да търсят. Те трябва да ходят между хората, да ги учат, как да живеят. Турците казват: Благословение е да гледаш красив човек. Когато види красив човек, болният трябва да стане от леглото си и да излезе вън, но вече здрав, ободрен, с нови сили за живот. Когато отива на черкова, красивият човек трябва да се моли и да благодари на Бога за богатството, което му е дал. Привилегия е за човека да бъде красив. Под думите ”красива мома и красив момък” разбирам всички дарби, вложени в човека, които той трябва да разработва. Красивият човек не трябва да ходи при един, или при друг да иска нещо. Търси, иска нещо, само онзи, който се жени. Който е надарен, той трябва само да работи, да развива своите дарби.

В един от примерите си говорих за свещеника, за младата мома и за старата баба. Свещеникът, младата мома и старата баба са три величини, три символа, които трябва да се разбират. Да бъдеш свещеник, това значи да ореш, да сееш и да жънеш, т.е. да обработваш това, което е вложено в тебе. Старата баба не подразбира прегърбената баба, но онази 80-годишна баба, която ходи изправена, стройна и готова на всекиго съвет да даде. Тя носи в себе си мъдростта. Изобщо, стар човек е този, който е събрал вече в хамбара си това, което е посял и ожънал и се радва на плодовете си. И сега на всички казвам: Бъдете красиви като младата мома! Бъдете просветени като свещеника! Бъдете мъдри, като старата баба! Ако между младата мома и старата баба възниква спор, нито младата мома е красива, нито старата баба е мъдра. Ако свещеникът не оре, не сее, и не жъне, и той не е просветен човек. Когато влезе в църквата и започне да се моли, свещеникът забравя всичко около себе си, забравя света. Когато влезе в църква, младата мома се очиства и почива. Понеже по цели дни ходи между хората да ги учи да живеят правилно, тя понася техните грехове и нечистотии, вследствие на което влизането и в църква е почивка, чистене. Когато влезе в църква, старата баба благодари на Бога за всичко, което и е дадено. Следователно, дръжте в ума си тези три величини и кажете: Искам да бъда красив като младата мома, която помага на хората без да мисли за женитба. Искам да бъда просветен като свещеника, който знае да оре, да сее, да жъне, т.е. да обработва своя капитал. Искам да бъда като старата баба, която се радва на плодовете си, и пред която млади и стари отстъпват. Щом имате тези величини в себе си, вие ще можете да работите правилно и ще имате добри резултати.

Съвременните хора живеят в големи недоразумения и неразбирания помежду си. Защо? – Защото нямат тези три величини в себе си. Всеки иска другите хора да мислят като него, да имат еднакви разбирания. – Това не е необходимо. Ако светът може да се поправи по този начин, именно, като се заставят всички хора да мислят еднакво, пръв Бог може да направи това. Не е този начинът, по който светът може да се поправи. Който е създал света, той лесно може да го поправи, но има причини, за които не го поправя. – Защо Бог е допуснал злото в света? – И за това има причини. – Нали се казва, че Бог е всесилен. Защо не оправи света? – Като знаеш да философстваш толкова много, защо ти не оправиш своя свят? Ти си недоволен от положението си, искаш да живееш богато, да получаваш голяма заплата и т.н. – Това е лесна работа, от тебе зависи да подобриш положението си. Който е недоволен от материалното си положение, нека се опита да яде по-малко, да икономисва от средствата си. За човека е важно да прилага учението първо към себе си, а после към другите. Щом е недоволен от нещо, да потърси някакъв метод да превърне недоволството си в доволство.

”И разкая се Господ. И огорчи се в сърцето си.” – Този стих се отнася до ония хора, които са изчезнали вече. Тази раса днес не съществува. Господ вече не се разкайва, не се огорчава, но се радва. Като види, че някой греши, или прави престъпления, Господ казва: Доведете този човек при мене да видя, защо греши. Приятно е на Бога да види човек, който греши. Щом го види, Бог се заема да му помогне. Бог не наказва, но помага. Той прилага вече нов начин за възпитанието на човека. Пръв дяволът се е повдигнал против Господа. Той е първият черен човек, който се е възбунтувал против Господа. Той е първият червен човек, който се е възбунтувал против Господа. Той е първият жълт човек, който се е възбунтувал против Господа. Той е първият бял човек, който се е възбунтувал против Господа. Като видял това, Бог решил да накаже дявола, чрез огън – държал го хиляда години на огън. Дяволът казал: Колкото да ме държите в огъня, пак няма да се уплаша. След това Бог го поставил на огън да прекара там още две-три хиляди години, но дяволът пак не се уплашил от огъня. Господ започнал да мисли, какво друго наказание да наложи на дявола. Като видял, че хората ядат, Той решил да лиши дявола от хляб, затова го държал известно време гладен. От глад дяволът толкова изнемощял, толкова отслабнал, че едва се държал на краката си. Като се видял на тясно, дяволът извикал: Господи, признавам се за победен. От огън не се боя, от нож не се боя, но без хляб не мога. Само гладът е в състояние да ме победи.

Съвременните хора и до днес още продължават да вървят по пътя на дявола и като него, от огън не се боят, от ножове, пушки, саби, топове – не се боят, но от глад се боят. Те отварят войни помежду си, избиват се, раняват се, но не се страхуват. Дойде ли до хляба, рече ли някой да го отнеме, те веднага скачат на крака и казват: Без хляб не може да се живее! Щом е така, Бог е решил да възпита хората чрез глад. Хлябът е символ на човешкото верую. Вярно е, че без хляб не може, но всеки трябва да яде токова хляб, колкото му е нужно за деня. Вярно е, че без въздух и вода не може, но всеки трябва да приеме толкова вода и въздух, колкото му е потребно за деня. Вярно е, че без светлина и топлина не може, но всеки трябва да възприеме в себе си толкова топлина и светлина. колкото му е потребно за деня. Щом приемете тези елементи в себе си, благодарете за тях. Преведете тези символи, приложете ги в живота си и ще придобиете истинското верую, близо до истината.

”И огорчи се в сърцето си.” – Понеже Бог се огорчи, и хората се огорчават. Казано е в Писанието: ”Изтреби Господ грешните по лицето на земята чрез потоп.” Когато и вие се огорчите в сърцето си, вземете един кораб, влезте в него, създайте потоп, чрез който да изтребите грешните в себе си. След потопа Бог обещал на хората, че втори път няма да има потоп и поставил дъгата като завет на своите думи. И вие втори път не трябва да правите потоп в себе си, но ще поставите дъгата като завет на Божиите думи. Когато се говори за потопа, това значи, че Бог изтребил всички лоши, отрицателни качества, всички мъчнотии в живота на човека. След потопа Бог дал разни начини на хората да живеят добре, да се изправят. Когато влезете в спасителния кораб на Ной, и вие трябва да вземете със себе си животни. Чрез чувствата си вие сте свързани с по-нискостоящите от вас същества – животните; чрез мислите си вие сте свързани с по-високостоящите от вас същества – ангелите.

”Но като раби Христови, изпълнявайте от душа волята Божия.” Като се освободите от греховете си, вие няма да бъдете свързани с първия човек – с човека на греха. Преди две хиляди години още разпнаха първия човек на кръста. В миналата беседа изнесох един пример за състезанието между двама адепти. Победа издържал онзи от тях, който, след няколко преобразования в животни, се превърнал най-после в човек и хванал другия адепт, който в това време, бил кокошка. Ако по същия начин можете да превърнете лошия човек в кокошка и да го хванете, вие сте го разпнали. Учените казват, че грехът бил разпнат от две хиляди години насам. Защо трябваше грехът да се разпне на дърво? Понеже грехът дойде чрез дървото. Грехът дойде чрез дървото, и чрез дървото трябваше да си отиде. Човек сгреши чрез дървото, и спасението му дойде чрез дървото. Дървото, през което грехът излезе навън, беше мъртвото дърво, на което разпнаха Христа. Кръстът представя дървото за познаване добро и зло, а Христос представя живото дърво, на което се развиват листа, цветове и плодове. Казват, че Христос умрял на кръста. – Не, Христос не умря на кръста, но каза: ”Отче, в Твоите ръце предавам духа си, а тялото и дървото оставям на хората, да се разправят с тях, както знаят. Тялото на човека и дървото – кръстът живеят едно до друго. Като предаде духа си на Бога, учениците Христови освободиха тялото на Христа от мъртвото дърво, от дървото на греха. Тъй щото, Христос не умря, но предаде духа си в Божиите ръце. За да излезе от тялото си, Христос трябваше да се освободи от мъртвото дърво, на което беше прикован с гвоздеи. Това значи: духът трябва да излезе от тялото си, да се освободи от ограничителните условия на живота. Такова е положението на всеки праведен човек, когато трябва да влезе във Вечния Живот.

Сега аз говоря за онези, които разбират смисъла на живота. Някой мисли, че ако отиде в пустинята и прекара там известно число години в пост и молитва, ще разреши въпросите на живота. – И 20 години да прекарате в пустинята в пост и молитва, пак няма да разрешите въпросите си. Едни са ходили в пустинята, други – в Индия, постили са, молили са се, но въпросите на живота и до днес остават неразрешени. Индусите са ги разрешавали, но не са ги разрешили; египтяните са ги разрешавали, но и те не са ги разрешили. От преди две хиляди години насам и Христос постави тези въпроси на разрешение, но още не са разрешени. Защо не могат да се разрешат? – Приложение се изисква. За да се приложи, Христовото учение трябва да се разбира. Много хора се спасиха с Христовото учение, но само онези, които го разбираха. Малцина са тези, които разбират Христа. Единствената сила, която може да помогне на хората в борбите, в страданията им, това е Любовта. Любовта надделява на всички страдания. Затова казват, че в любовта няма страдания. Любовта анестезира всяка болест. Любовта има в себе си имунитет срещу всички болести. Само любовта може да прави операции, без да осакатява човека. Казвате, че човек се захласва от любов. – Не, човек от любов може да се пренася, но не и да се захласва. Човек се захласва от красота, но не и от любов. Като видите богатствата и красотата на някой човек, вие можете да се захласнете. В любовта, обаче, захласване няма. Любовта е извор, от който постоянно блика чиста, кристална вода. Когато отидете при този извор, вие не се захласвате, но туряте устата си и пиете, без да обръщате внимание на това, какво хората ще кажат. Да опитате водата на извора, това значи да го целунете по всички правила. Такива трябва да бъдат отношенията между всеки човек и извора. Изворът освежава, а не захласва. Като се освежите, ще благодарите на извора, че сте го намерили на време, че сте се влюбили в него, и той във вас. Някой казва, че никога не се е влюбвал. – Този човек не говори истината. Няма човек, който да не се е влюбвал. Той може да не знае, че се е влюбил; също така и изворът може да не знае, че се е влюбил, но който разбира нещата, той познава, че и двамата са влюбени. Които знаят, че са влюбени, те служат съзнателно на Бога. Като се спрете да пиете вода от извора с благодарност и кажете, че подобен извор не сте срещали, и той ще каже: Много хора са минали покрай мене, но като този човек, тъй да цени водата и да благодари, не съм срещал. Изворът говори като човека.

Вие вярвате и знаете, че човек говори. Но, че изворът говори, в това не вярвате. Тук имате две величини: човек и извор. Първата величина е човекът, който говори за извора: а + b = с. Втората величина е изворът, който говори, че не е срещал подобен пътник: с – b = а. Първото равенство е положително, представя действие събиране. Второто равенство е отрицателно, представя изваждане. От тези две равенства трябва да намерите поне един от членовете, да видите, на какво е равен. Едно трябва да знаете, а именно: както да говори изворът, няма да говори като човека. Като говорим за изворите, ние подразбираме възвишени, напреднали същества, които са завършили развитието си на земята и се занимават изключително с водите в природата. Те седят с години при тях, направляват техните движения, техния живот. Изворите престават да съществуват, щом тези същества ги напуснат. Също така и човешкото тяло се намира под контрола на нещо възвишено, напреднало, каквото е духът в човека. Докато духът управлява човека, неговата душа клокочи, блика като извора и казва: Добър е този човек. Когато духът се отдели от човека, с него заедно изчезва и самият извор. С всеки извор слиза и някое разумно същество. Като направляват и регулират живота на изворите, разумните същества научават по един урок. Щом научат урока си, на земята става някакъв катаклизъм, от който изворите изчезват. Щом изворите изчезнат, и разумните същества напущат земята. Учените обясняват тези катаклизми в природата с разместването на земните пластове. Значи, зад всички явления в природата се крият разумни същества, с които трябва да влезем във връзка, ако искаме да разберем дълбоките причини на тия явления.

Казано е, че трябва да служим на Бога в дух и истина. – Този е пътят, начинът, по който можете да се свържете с Бога. Ако така служите, тогава въздухът, водата, храната, светлината и топлината, които приемате, ще внесат нещо ново, нещо здраво във вас. Въздухът, водата, храната, светлината и топлината са елементи, чрез които новата наука си служи като методи за кардинално разрешаване на въпросите в живота. Който разбира свойствата и приложението на тези елементи, той може в пет минути само да стане здрав. Когато гайдарджията вземе гайдата си, достатъчно е само пет-шест пъти да духне в нея, за да започне да свири. Каже ли гайдата ”пиу” – всички започват да се въртят и да скачат. Гайдарджията духне в гайдата си, натисне я и започва да свири. После пак духне, пак я натисне и т.н. Гайдата е неговата любов. Ако гайдарджията разбира правилата и законите на своята гайда, не трябва ли по същия начин човек да разбира законите на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух?

Казвате: Все ще дойде време Бог да ни научи на всичко. – Времето отдавна е дошло, вие даже сте закъснели. Вие отдавна трябваше да се научите, как да живеете, а още сте в роптанието и недоволството. И който има, и който няма, и двамата са недоволни; и болният, и здравият са недоволни. Когато болният е недоволен, както да е, но и като болен, той трябва да съзнае, че болестта е благословение за него. Ще възразите, може би, че болестта не е благословение за човека.

Ще приведа един пример от времето на цар Соломон-Ра, да разберете, в какъв смисъл болестта може да бъде благословение за човека. В царството на Соломон-Ра живеел един адепт, който се наричал Баху-Мор. Той бил много добър, но понякога само проявявал голяма сприхавост, и ако нямало кой да го въздържа, би правил големи пакости. Като знаел този негов недъг, учителят му винаги изпращал с него човек, който да му прислужва; когато виждал, че адептът проявявал сприхавост, слугата трябвало да го дръпне за ръката, за да го предпази от пакост или престъпление. Един ден адептът се разгневил толкова много, че щял да убие един човек. Слугата му веднага го дръпнал за ръката, но така силно, че я откъснал от рамото му. Като се видял без ръка, адептът започнал да мисли, де е отишла ръката му и как да я намери. В това време слугата му се навел, взел ръката от земята и казал: Господарю, ето ръката ти. Заповядай, вземи си я! Адептът взел ръката си и я поставил на място. Кое от двете е по-добре: да падне ръката на човека от мястото и, в момента, когато се готви да извърши с нея престъпление, или да остане ръката на мястото си и да извърши с нея престъпление? – Първото е за предпочитане. Благословение е да падне ръката на човека от рамото му, и по този начин да не извърши замисленото престъпление. Следователно, всяка болест, която може да предпази човека от извършване на известно престъпление, е благословение. Болестта трае малко време. Като свърши работата си, тя заминава. Тогава човек взима ръката си, туря я на мястото й и благодари на болестта, че го е предпазила от престъпление. Само по този начин човек ще се научи да не прави престъпление. Красиво е човек да не върши престъпления в живота си! Важно е, обаче, човек съзнателно да не върши престъпления, а не механически да го предпазват.

Един млад момък се сгодил за млада, красива мома. Той често се хвалил на приятелите си със своята годеница, че имала голямо самообладание, че била добра мома. Един ден той поканил приятеля си да отидат заедно на гости при своята годеница и да му я представи. Като отишли, започнали да се разговарят, и по едно време годеницата донесла на табла сладко и кафе да почерпи гостите. Годеникът намислил да подложи на изпит самообладанието на годеницата си, и приятелят му да се убеди в неговите думи. Като дошла при него, годеникът и нарочно я спънал с крака си, и тя изпуснала таблата на земята. Годеницата не казала нищо но мълчаливо събрала чашите и купата със сладкото и ги свалила в кухнята. Като излезли от дома на годеницата, годеникът казал на приятеля си: Виждаш ли, какво самообладание има моята годеница? Наскоро те се оженили. Каква била изненадата на младия човек, когато работата не излязла, както очаквал. Жена му съвсем не била такава, каквато се представяла като годеница. – Де остана самообладанието ти? Де остана твоята кротост? Помниш ли, какво самообладание показа, когато те спънах и ти събори цялата табла с чашите и сладкото на земята? – Да, това беше пред тебе. Трябваше да слезеш долу да видиш, каква дупка направих на масата от гняв. То беше дъвкане, чудо! Масата знае само, какво направих тогава.

Така постъпват много от съвременните хора. Докато са сами, те се сърдят, заканват се на този на онзи, че ще го убият, ще му отмъстят и т.н. Щом излязат пред хората, представят се тихи, кротки, въздържани. – Не, въпросите не се разрешават така. Това е механическо разрешаване. Това значи да седите като рентиери и да очаквате всичко на готово. Животът иска работа а не седене.

”Изпълнявайте от душа волята Божия!”

”И огорчи се в сърцето си.” – Когато се огорчил, същият ден Бог внесъл в живота любовта, като метод за разрешаване на всички кардинални въпроси. Който мисли, че въпросите могат да се разрешават без любов, той е останал няколко хиляди години назад в развитието си, вследствие на което дълго време още ще се огорчава в сърцето си. Докато се огорчавате, вие живеете още в своето минало. Щом престанете да се огорчавате и служите на Бога от душа, вие сте в епохата на Христа. Това е диагнозата на вашия живот. Щом се огорчавате, живеете в миналото си. Щом живеете в радостта, вие сте вече в епохата на Христа. И тогава лесно ще решите социалните въпроси. Те са временни задачи, които сами не можете да решите. Помощта ще дойде отвън. За разрешаването си, социалните въпроси очакват добри, благородни, разумни хора, които разполагат с големи богатства, с голямо изобилие. Хамбарите на тези хора ще бъдат толкова пълни, че всички ще могат свободно да ядат и да пият. Социалните въпроси ще се разрешат с изобилие, със здрав и нормален живот. Разрешаването на социалните въпроси е в самия човек. Какво се ползва от разрешаването на социалните въпроси човек, ако стомахът му е разтроен, дробовете – повредени, или мозъкът в безпорядък? При това положение разрешаването на тия въпроси е механически процес. Обаче, разрешите ли основните въпроси на живота, с тях заедно ще разрешите и социалните. Добрият, богатият човек лесно разрешава въпросите със своите ближни. За добрия, за разумния човек не са нужни закони, които да го заставят да дава. Той знае, как и по колко да дава.

И тъй, ползвайте се от дадената диагноза: ако сте недоволни, вие живеете в своето минало; ако сте доволни, вие живеете в епохата на Христа и след Христа – по закона на любовта. Ако работите за Бога от душа, вие сте в настоящето. Всички трябва да работите! Много работа ви чака.

Сега желая на всички следното: когато кажете някоя лоша дума, да излезе мехур на езика ви. Защо? – За да се благословите. Всяка болка е благословение, понеже предпазва човека от престъпление. Когато кажете някоя добра дума, мед и мляко да потече от езика ви.

11. Беседа от Учителя, държана на 14 април, 1929 г. София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, всички, може, бог, живот, има, себе, свят, мома, разбира, същества, въпрос, мисли, знае, казва ,

 Неделни беседи , София, 14 Април 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder