НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Който има невестата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Който има невестата

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, любов, живот, хора, слънце, глава, всички, могат, всичко, казва, път, свободен, ден, тебе, друг ,

 Неделни беседи , София, 17 Март 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


7. Неделна беседа от Учителя, държана на 17 март, 1929 г. София – Изгрев.
Който има невестата, жених е.“ (Йоана 3:29)

В света, от памти-века още, съществуват известни институти, известни учреждения, произходът на които е неизвестен. Такива институти и учреждения, такива навици и черти съществуват и в живата природа, във всички живи, разумни същества, а най-много в разумните хора. За да разбере известна идея, известен институт или известно учреждение, човек първо трябва да разбира неговия дълбок вътрешен смисъл. Това разбиране не се постига само с теоретизиране. Теорията сама не разрешава въпросите. За пример, в математиката се казва, че а+b=с. Това равенство още не разрешава задачите. Колкото пъти и да напишете това равенство, или както и да го замествате с живи числа, или каквито пермутации да правите с дадени величини, това пак няма да разреши въпросите. Има само един начин, по който може да се разреши тази задача. Кой е този начин? – Истината. Само истината освобождава човека. И действително, който следва истината, той е свободен човек. Това значи а+b=с.

Всички съвременни учени следват истината, а при това никой от тях не е свободен. Казват, че който има знания, наука, той е културен, свободен човек. Така ли е в същност? От памти-века е имало учени хора, философи, а при все това пак не са били свободни. Ще кажете, че за да бъде човек свободен, трябва първо да уреди работите си. Работите на много хора са уредени, но те пак не са свободни. Значи, свободата не зависи от това, дали работите на човека са уредени, или не. Работите на хората могат да бъдат уредени, могат да бъдат неуредени, а при това те пак да не са свободни. Значи, за да бъде свободен човек, трябва да е придобил истината, да знае нещо. Докато е млад, човек идеализира нещата, представя си ги в такъв вид, в какъвто не са. Ако започне да мисли за възлюбената си, той си я представя като божество, пише й прекрасни писма, коленичи пред нея, обещава й добър живот, щастие, богатство, само да се съгласи да отиде при него. Той мисли, че с нея заедно, ще влезе в Царството Божие. Без нея животът му се обезсмисля. Докато се оженят, всичко е добро; щом се оженят, и двамата започват да се чудят, защо не идва Царството Божие между тях. Те започват да съжаляват, че са се оженили, и казват: Не струва човек да се жени. – Щом не струва човек да се жени, това показва, че тази женитба не е от Бога. Защо? Защото всяка задача, която не може да осмисли живота, тя не е за живота. Ето защо, човек трябва да се стреми към онези задачи, които могат да му дадат начин, метод за разрешаване основните принципи на живота. Много задачи ще се дадат на човека, които той правилно трябва да разреши.

Съвременните хора трябва да знаят, че всичко, което става в живата природа, е разумно. Мнозина мислят, че външните условия са главните фактори в живота. Наистина, външните условия са фактори в живота, но те не са единствени и най-важни. И човек е фактор, макар, че мнозина мислят, какво те не могат да направят нищо. Ако е вярно, че външните условия са единствени и най-главни фактори в живота, питам: защо е дошъл човек на земята? Защо тогава не се примири с всички външни условия, без да разсъждава, без да търси начини и средства за подобряване на тези условия? Ще кажете, че човек е роб на условията. Щом съзнава това, нека търси начин да се освободи. Как може човек да придобие свободата си? – Който иска да придобие свободата си, той трябва да следва истината. За тази цел човек не трябва да греши. Щом не греши, той ще се освободи от дълговете, които са го заробили. Някой казва: Аз не трябва да правя дългове. – С това въпросът не се разрешава. Лесно е да се каже така. То е все едно да се затвори човек някъде и да каже, че няма да прави дългове. Друг пък казва, че прави много грехове. – Той върши грехове, защото от векове още е складирал в себе си много неестествени желания, които сега бушуват в него и го карат да греши. Той ще престане да греши, когато осъзнае, че неестествените желания в него са чужди капитали, с които не трябва да работи. Някой се влюбил и мисли, че той е родил тази любов. – Любовта не принадлежи на никого. Виждате, че едно животно се влюбило и постоянно тича подир своята възлюбена. И в любовта на животните има етикеции, учтивост. Хората мислят, че само те имат любов и подобна на тяхната няма. – Не, всички живи същества, колкото малки да са, имат любов. И растенията, и животните имат любов. Любовта на растенията се проявява по различен начин от тази на животните; любовта на животните пък се проявява различно от тази на хората. Както да се проявява любовта на различните същества, тя все е любов. В този смисъл, хората трябва да обичат истината, да разглеждат нещата обективно, без да се заблуждават. Защо ще се заблуждават? Ще каже някой, че всичко може да направи. Щом каже това, той трябва да се подложи на опит. Нека се опита да дигне камък от сто килограма тежест, да види, дали всичко може да направи. Ако не може да дигне този камък, ще разбере, че не може всичко да направи.

Един от европейските владетели бил много хвален от придворните си, но като разумен и мъдър, той не се подавал на техните ласки, и решил да им докаже своята сила и мощ на опит. Те го хвалили, че всичко може да направи, че може да спре духането на вятъра и движението на морето. ”Твоята дума, господарю, на две не става.” Той решил да ги изобличи, да им докаже, че не може всичко да направи, затова ги накарал да изнесат трона му и да го поставят на брега на морето, дето ставали най-големите приливи и отливи. Сам той седнал на трона си и наблюдавал, как идвали и се връщали вълните. Когато започнали силни приливи на вълните, придворните му казали: Ваше Величество, приливи идват, трябва да се отдръпнете! – Не се страхувайте, вие знаете, че аз мога да заповядвам на морето. Те пак му казали: Ваше Величество, приливи идват! – Заповядвам на морето да се отдръпне! Обаче, морето не се отдръпнало. – Както виждате, морето не ме слуша. Значи, всичко не ми се подчинява. По този начин царят поставил въпроса ребром и доказал на своите придворни, че техните хвалби не почиват на действителността.

Следователно, всеки човек трябва да постави трона си край морето, да види, подчинява ли му се приливът на вълните или не. Ако приливът не му се подчинява, той трябва да постави трона си далеч от морските вълни. Това показва, че отношенията и възможностите на човека в живота са съвсем различни от тия, които той може да си въобрази. Животът на съвременните хора не е случаен, и трябва да се знае, че случайните неща са разумни, а обикновените – неразумни. Това, което постоянно става, е човешко; това, което случайно става, е разумно, следователно – Божествено. Когато изследват природните явления, учените казват за някой факт, или за някое явление, че е случайно. Обаче, те трябва да знаят, че случайните неща, именно, са Божествени. Тъкмо когато човек мисли, че няма изходен път в положението, в което е попаднал, вижда, че ”случайно” се намира пред такъв. Викат лекар да прегледа някой болен. Лекарят дохожда при болния, пипа пулса му и констатира, че според правилата на медицината, след 24 часа болният ще свърши. Според правилата на медицината е така, този човек не може да живее повече от 24 часа, той непременно ще свърши, и никой не може да му помогне. Случва се, обаче, по някакъв неочакван обрат в болестта, болният се подобрява и оздравява. Много такива примери има в живота.

За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Един американец, милионер имал млада, красива жена, която много обичал. По едно време жената на милионера заболяла сериозно. Той извикал най-видните лекари, дано и помогнат, но всички вдигали рамене, не знаели, какво да правят. Те се събрали на консулт, и всички единодушно решили, че болестта е неизлечима, и младата жена ще замине за другия свят. Като добросъвестни лекари, те решили да предупредят мъжа на болната за удара, който съдбата му готви, а същевременно той да съобщи на жена си, че часът и е наближил и да се приготви да изпие горчивата чаша. Мъжът се наскърбил, натъжил, но нямало какво да прави; влязъл в стаята на жена си и внимателно и съобщил, какво я чака. Очите на младата жена се напълнили със сълзи, но след един момент тя се окопитила и казала на мъжа си: Няма какво да правя, освен да се подчиня на съдбата си. Ще отида на онзи свят, без да зная съществува ли такъв, или не. Искаше ми се още да поживея с тебе, но не съм господарка на съдбата си. Понеже много пъти си ми казвал, че ме обичаш, искам да ми обещаеш нещо. Кажи, моля ти се, можеш ли да ми дадеш обещание за нещо, което да изпълниш? – Кажи, какво искаш? Ако мога, ще изпълня молбата ти, но предварително нищо не обещавам. Аз искам да постъпя като разумен, като честен човек пред тебе, а не като лъжец. – Искам да ми обещаеш, че след смъртта ми няма да се ожениш за друга, ще ми останеш верен завинаги. – Виж, това не мога да обещая. Може да срещна някоя млада, красива жена като тебе, да се влюбя в нея и да се оженя. Трябва ли тогава да изляза лъжец пред твоята памет? – Тъй ли? Тогава и аз няма да умра! И наистина, това потенциално желание на тази млада жена да не се разделя с мъжа си, било в състояние да я спаси. То предизвикало обрат в нейните сили, и в продължение на 24 часа тя се почувствала по-добре: станала от леглото и започнала да се разхожда из стаята си. Като дошли при нея, лекарите останали изненадани от това, което видели. След десетина дена младата жена била вече напълно здрава.

Казвам: едно мощно желание, колкото дълбоко да е скрито в човека, е в сила да го избави от смъртта; с него той може да преодолее всички препятствия, които се изпречват на пътя му. В тази жена се събудила ревност към мъжа и! Тя искала от него да не се жени за друга, да не обича друга жена. Толкова силно било това чувство в нея, че тя могла да преодолее смъртта. Но престъпление е човек да изисква от някого той да не обича друг, освен него. Любовта е непреривен процес, тя не може да се прекъсва.

Съвременните хора търсят нещо велико в живота си, искат да се домогнат до любовта, да я придобият, но лекарите, както и хората на старите разбирания, казват, че не струва да се живее, че животът на човека е кратък, в 24 часа той може да замине за другия свят. В някои индуски книги се казва, че не струва да се живее. – Това е крив превод. Не струва да се живее, само когато човек се отклонява от правия път, от пътя, в който има растене и повдигане. Иначе, животът е красив и към него всички се стремят. Мнозина казват, че животът създава страданията. – И това не е вярно. Може да има в живота някои елементи, които създават страдания, но тия елементи не представят живота. Как е възможно, това, което обичаме, да ни създава страдания? Невъзможно е онзи, който ви обича, да ви създава страдания. Известно е, че любовта ражда живота. Следователно, ако животът създаваше страданията, тогава той не би имал никаква основа. Причините за страданията са в самия човек, но не в живота. От книгата ”Бхагават Гита” е преведено на английски следното изречение: ”Free from the bonds of action is that man who by means of Spiritual Knowledge hath attached himself to Wisdom and thus torn asunder the illusion of doudt – he indeed is free.”

Всички хора говорят за свободата, казват, че всеки трябва да бъде свободен. Свободен човек е онзи, който не се влияе в действията си от външните условия. Някой иска да направи едно добро, но се влияе от външните условия. Този човек е роб на външните условия. Той трябва да се освободи от това робство. Кой може да го освободи? – Знанието. Чрез знанието човек се свързва с мъдростта. Щом се свърже с мъдростта, човек е в състояние вече да разкъса връзките, булото на илюзиите, които го правят роб. Мнозина мислят, че могат да постигнат известни блага без любовта, без мъдростта в живота, вследствие на което очакват всичко на готово. – Не, всеки трябва да приеме в себе си основното положение, че без любов животът не съществува. Любовта ражда живота. Освен това, между любовта и мъдростта има тясна връзка. Следователно, докато не постави любовта и мъдростта за основа на своя живот, човек всякога ще се натъква на противоречия.

Който има невестата, жених е.” – Кой е женихът в природата? – Слънцето. Денят пък е невестата. Ние сме приятелите на слънцето и се радваме, че слънцето се жени за деня. Следователно, ние всеки ден присъстваме на сватба, ядем и пием, веселим се, защото слънцето се жени. То всеки ден изгрява и се жени за деня. Казва някой: И аз бих желал да имам този жених, да бъда негова невеста. – Лесна работа. Стани ден, ще се ожениш за слънцето. Докато си човек, ти никога не можеш да се ожениш за слънцето. И тъй, като знаете, какво нещо е денят, и какво – слънцето, вие имате вече представа, какъв процес е сватбата. Какво представя сватбата за съвременните хора? Срещнат се двама души, влюбят се, пишат си приятни, хубави писма, докато се оженят. Щом се оженят, започват да се бият и карат помежду си. Защо се карат? – Мъжът не е доволен, че жената не е наготвила добре. Жената не е доволна от мъжа, че не е купил, каквото искала. – Тази женитба няма смисъл. Обаче, женитбата на слънцето за деня има смисъл, защото от изгрев до залез има ядене и пиене на общо основание. И вечер, като се върнете от сватбата, разправяте на близките си, че сте били на сватба, че сте яли и пили, че сте се веселили: птичките весело чуруликали, песни и музики сте слушали – навред веселие и радост. Кой не би пял, когато слънцето се жени? Това значи истинска женитба! Какво би станало, ако слънцето за един ден само би престанало да грее, т.е. да се жени? Когато женихът идва, всеки ден носи по едно любовно писмо. Толкова години вече, как слънцето и денят се познават! Те всеки ден се срещат, всеки ден има ядене и пиене, музика и песни, в чест на техните срещи.

Който има невестата, жених е.” Радвайте се когато някой се жени. Не чакайте само вие да се жените, че тогава да се радвате. Ако не се радвате на щастието на другите, вие никога не бихте могли да направите връзка с природата и ще казвате, че женитбата е глупава работа. Едно време хората са се женили, като възрастни, като стари, а сега гледат, колкото е възможно по-млади да се женят. – Може ли стар човек да се жени? – Старите хора, именно, се женят, а не младите. – Ама нали млади моми и момци се годяват и женят? – Не, в природата не съществува такъв закон. Апостол Павел казва: ”Сгодих ви за Едного.” Това показва, че някои християни са сгодени от две хиляди години насам. Така трябва да си обяснявате нещата. Ако не ги обяснявате така, вие ще опозорите един институт, какъвто е връзката ви с Христа, връзката ви с разумната природа. В човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа има свещени неща, които трябва правилно да се изяснят, за да порасне човек в себе си. Така само човек може да придобие свободата си, да стане свободен, да не греши. Всеки трябва да бъде пионер за свободата, да ратува за нея, но не само за себе си, а за всички живи същества. Трябва ли в днешните времена да се поддържа робството? Какво донесе робството за човека? – Страдания и нещастия. Нима мъжете не могат да поправят своите погрешки? Нима жените не могат да поправят своите погрешки? Нима учителите не могат да поправят своите погрешки? Нима свещениците не могат да поправят своите погрешки? – Всички хора са в състояние да поправят своите погрешки. Недоразуменията между хората произтичат от малки причини. Случвало се е любовта между двама млади да се развали за малко червен пипер. – Как? – Младата булка турила в яденето малко повече червен пипер, отколкото трябвало, вследствие на което любовта между нея и възлюбения се развалила. При друг случай младата булка турила в яденето повечко масло, отколкото трябвало, и любовта между двамата се развалила. Щом любовта може да се разваля от такива дребни, малки поводи, това не е любов. Това са чувства, настроения, разположения, но не и любов. Вие трябва да си съставите ясна представа за човешките чувства, за човешките мисли и постъпки; вие трябва да разбирате проявата на ума, на сърцето, да ги различавате. Вие трябва да разбирате човешките способности, да ги различавате, и като художници да поставяте всяка способност на своето място. Затова, именно, сте изпратени на земята да се учите, да придобиете велика наука.

Казвате: До кога ще учим? – И на 120 г. да станете, пак ще учите и няма да се подпирате на тояга. Съвременните хора взимат един период от 45-50 г. и като стигнат тази възраст, казват: Остаряхме вече, главата ни побеля, не можем да учим. – В кой кодекс на Свещената книга е писано, че като остарее, човек не може вече да учи? – Никъде не е писано такова нещо. При това, никъде в Божествената книга не е писано, че старите, или младите ще наследят Царството Божие. Следователно, в духовен смисъл, под думата ”дете” се разбира човек, който има пластичен, подвижен ум и душа, пълна със стремеж за придобиване на знания, които да прилага в живота си, за да го изправя и повдига. В това отношение съвременните хора трябва да представят извор, който постоянно да дава и да възприема. Те не трябва да спират теченията на своя живот, да образуват блата. Водата в тях трябва да има външен излаз, да изтича навън, да и се втича навътре. Това значи придобиване на любовта навътре и предаване на любовта навън. – Де и как ще употребим любовта, като я придобием? – Много нещастни хора има в света, които очакват отнякъде да им дойде помощ. Ето, срещате, за пример, двама влюбени, но Господ не ги благославя. – Защо? – Защото не използват правилно любовта, която им е дадена. Те се чудят, какви подаръци да си дават един на друг. – Няма защо те да се даряват помежду си. И без това те са дарени, имат най-големия дар – Любовта. Подаръците трябва да се дават на бедните, на сиромасите. Това е Божествена постъпка. Казвате, че Бог живее във всички хора, а при това не се обичате. Срещате някого и му казвате, че трябва да ви обича. – Щом казвате, че Бог живее във вас, само по себе си ще се обичате, защото казано е, че Бог е Любов. Да изисквате хората да ви обичат, това е насилие. – Любовта не търпи абсолютно никакво насилие. – В любовта човек е абсолютно свободен. Следователно, като човек, дълбоко в душата си, аз трябва да съзнавам любовта и сам да я прилагам, без никакво външно насилие. Всеки трябва да бъде искрен в любовта си. Не е въпросът да обичате хората, но да проявявате любовта си, и то всеки по свой специфичен начин. Тъй щото, хората се различават един от друг по своя специфичен начин на изразяване на любовта, по своя специфичен път на развитие.

И за това казвам: Дойдете ли в известни отношения помежду си, не се отклонявайте един друг от пътя, който Бог ви е начертал, но помагайте си в този път. Двама души могат да се срещнат в един общ център. Какво трябва да направят? – Ще се спрат за малко, ще си поговорят, и ще продължат пътя си. Пътищата им се кръстосват, без да си пречат един на друг. След време ще се срещнат на друг общ център: пак ще се спрат за момент, ще се поздравят, ще си поговорят малко, и ще продължат пътя си. Не е нужно дълго време да се спират на разговор, нито пък да се отклоняват от пътя си: всеки ще следва точно своя път без никакво отклонение. Злото в света се заключава в това, че другите хора отвън искат да определят пътя на човека, като му казват: Така трябва да мислиш, да чувстваш и да постъпваш! Кой трябва да определя пътя на човека? – Човек на човека не може да определи пътя, защото той не му е дал нито ума, нито сърцето, нито тялото. Тогава, как може да си задържа тази привилегия да определя пътя на човека? Ако човек има задължения към някого, то е към Първата Причина, Която му е дала всичко, но не и към онзи човешки бог, в името на когото се вършат ред престъпления. Всеки човек има право да вярва в някакъв свой бог, но в края на краищата той ще се увери, че съществува Един Бог, Който е определил съдбините на хората и начертал пътя на тяхното движение. Велик и дълготърпелив е Той, оставя всеки човек свободно, да върши, каквото иска. Ако човек върши престъпления, един тих глас отвътре му нашепва: Това, което вършиш, е престъпление от него нищо няма да придобиеш. – Ама еди-кой си философ е казал другояче. – Щом искаш да постъпиш според философията на този учен, свободен си. Без да мисли по-нататък, човек извършва престъплението, но после започва да плаче. – Защо плаче? – Скочил от високо място и се ударил. – Кой го накарал да скочи? – Неговата възлюбена. Той се качил на високо някъде, но неговата възлюбена го накарала да скочи, за да и покаже, че я обича, и да отиде при нея. Той скочил, доказал и, че я обича, но като не знаел да скача, счупил крака си. След това възлюбената му съзнала, че направила погрешка и тръгнала да търси лекар да му поправи крака. Той пък съзнал своята погрешка, че се отклонил от пътя си. Като минал тази опитност, той пише на възлюбената си, която го заставила да слезе при нея: О, любезна моя! Моят път не минава през това място. Аз съм на канарата горе и не мога да сляза при тебе. Друг път ще се срещнем, и тогава ще си поговорим.

Съвременните хора искат да им се каже нещо сериозно, с което да оправдаят света. – Нима досега не са говорени сериозни работи? Нима досега не са държани сериозни, строги проповеди? Какви ли епитимии не са налагани на хората, какви ли затвори не са съществували, колко глави са отнети, но въпреки това светът още не се е оправил. Защо? – Не е този пътят, по който светът може да се оправи. Не е този пътят, по който човечеството може да се подобри. Хората се намират пред големи противоречия, без да знаят, че причината за тези противоречия са те сами. Някой скача, играе, дига прах около себе си и мисли, че този прах е навсякъде. Чуди се той, кой е дигнал този прах. – Прахът е само десетина метра около него, и той сам го е създал. Така мислят и пътниците, които минават през някои прашни места в пустинята. Те се чудят, как да се освободят от този прах. – Спрете движението, и прахът ще се уталожи. Престани да човъркаш, да ровиш нещата и всичко ще се уреди. – Ама как ще оздравея? Дали ще оздравея някога? – Вероятността, че ще оздравееш, е толкова голяма, колкото и вероятността, че няма да оздравееш. Сто на сто можеш да оздравееш, и сто на сто можеш да не оздравееш. Това са две възможности, две вероятности; от тебе зависи, коя от двете ще приемеш. Ако приемеш първата, ще оздравееш; ако приемеш втората, няма да оздравееш. Това е закон, в който няма никакво изключение. Ако кажеш, че 90% можеш да оздравееш, само 10% ще има изключение; ако кажеш, че 90% няма да оздравееш, пак 10% ще има изключение. Същото се отнася и до вярата. Когато някой казва, че не може да вярва в нищо, това подразбира изобщо, че той не може да не вярва, но не вярва в нещо специално. Вярата подразбира вяра в Първичния Божествен закон. Човек вярва само в Божественото, а в човешкото може да има само вярвания. Когато вярата се отнася до Божественото, там няма никакви изключения. Но понеже науката казва, че няма правило без изключения, тогава изключенията по отношение на Божествения закон се заключават в това, че човек може да умре. Правилото е, че човек живее, а изключението, че човек умира.

В древността някога един адепт се влюбил в една царска дъщеря. Името на адепта няма да кажа, да не го смущавам. Когато съобщаваме имената на духовете, ние ги смущаваме. Ако кажа името му, ще го изложа. Затова, нека той слуша, какво се говори, какво е станало с някой адепт, без да съобщавам името му. Той бил беден, набожен човек и си мислил, че като напише едно хубаво писмо, царската дъщеря ще му обърне внимание. Написал своето първо любовно писмо, но царската дъщеря го върнала назад. Той се обърнал към Бога с гореща молитва, Господ да му покаже начин, как да обърне внимание на царската дъщеря да го обикне. След дълги и продължителни молитви, учителят му най-после дошъл при него да му покаже начин, чрез който царската дъщеря да му обърне внимание. Адептът си мислил, че учителят му ще го превърне в левент момък, с богатство и сила на маг, който ще може с магическата си пръчица да прави, каквото пожелае, та по такъв начин да застави царската дъщеря да се влюби в него. Обаче, учителят му казал: Аз ще те превърна в хубав скъпоценен камък, в диамант, голям колкото орех, и винаги ще седиш на врата на своята възлюбена. Освен това, през целия си живот ти ще мислиш само за нея, ще се грижиш да я освободиш от всички злини, които могат да и се случат, и ще и съдействаш във всяко добро, което тя пожелае да постигне. Ако тя обикне някого, и в това ще и съдействаш. Казано и свършено: адептът се превърнал в голям диамант и се видял на врата на царската дъщеря. От очите на адепта се търколили две сълзи и си казал: Дотам ли дойдох, че трябваше да се превърна на камък? Царската дъщеря не знаела, отде е дошъл този диамант, но всяка вечер, като го сваляла от врата си, тя го милвала, гладила и казвала: Обичам те макар да не зная историята ти. Кой знае на каква дълбочина си бил в земята! Нищо не зная за тебе, но те обичам. Така се разговаряла царската дъщеря всяка вечер със своя диамант, а той мълчал. Това е изкуство! Да седиш на врата на царската дъщеря, тя да се разговаря с тебе, а ти да мълчиш. Да се качиш на бунището, като петела, и да изкукуригаш, да изпляскаш с криле, това още не разрешава въпроса. Петелът казва, че без него не съмва, но така ли е в същност? – И без петли съмва, но ако има петли и не пеят, земетресения стават. Що е петелът? – Петелът е умът, с който човек трябва да мисли. Ако във всяка работа човек не вложи ума си, да обмисли добре, какво да прави, пак ще съмне, но земетресение ще стане. Що е земетресението? – Фалит, фалимент.

Ученик отива на училище, но с неприготвени уроци. Той прочел само една страница от зададените уроци, и предварително отишъл на черква, да се помоли, дано му се падне тази страница, която прочел. Помолил се, но работата не излязла, както очаквал. Защо? – Невъзможно е да стане това, което той желае. И вие всеки ден вадите страницата, която сте прочели, но работите ви не вървят напред. Защо? – Животът не се състои само в една страница. Смисълът на живота не седи в разрешеното, но в неразрешеното. Не са важни радостите в живота, но важни са мъчнотиите и страданията, с които трябва да се справяме. Страданията носят щастието на човека. Като не разбират философията на страданията, хората бягат от тях, не искат да страдат. Ако Бог, Който е велик, мощен, намираше, че може без страдания, Той би създал един свят без страдания. Страданията и мъченията, които хората преживяват, се дължат на благата, с които те разполагат. За какво убиват богатият? – Заради неговите пари. Имаш красива жена, за която ти завиждат. Ти си съдия някъде, но ако не задоволиш една от страните, могат да те убият. Значи, вашите блага са причина за страданията ви. – Това не е живот, нито разбиране на живота. Трябва ли човек да носи юлар на главата си и да казва: Няма какво да се прави, ще се живее. Такъв е животът, такива са условията. Не, смисълът на живота не е в юлара. Да се оставиш съзнателно да ти турят юлар и да мълчиш, да мислиш, че това е живот, не е право. Смисълът на живота не е в това да турят юлар на главата ти и да ореш като вол. Ако трябва да ореш, направи това от любов. Нямаш ли любов, извади рогата си, измъкни главата си от юлара и бягай в гората на свобода. Когато господарят ти дойде при тебе и те потупа по гърба, ти ще му работиш от любов, и то само четири часа. След това ще напуснеш работата, ще отидеш в гората да изпълниш някои свои задължения, да присъстваш на сватба. На другата сутрин пак ще посрещнеш слънцето, ще присъстваш на неговата сватба и ще продължиш работата си. Но тъй, да уреждаш живота си, да очакваш хората да те облагодетелстват, за това не мисли. Разумен трябва да бъде човек, да разбере смисъла на живота! Следователно, природата забавлява глупавите хора; умните хора учи, а на мъдрите открива своите тайни. Който иска да се забавлява, той ще знае, към коя категория спада; който е умен, и той ще знае категорията си, а който е мъдър, той ще разбере великите тайни на природата. Така разпределени хората, по категории, никой не може да заеме друго място, освен това, което природата му е определила. Никакво разместване не може да става – всеки отива в съответната за него категория.

И тъй, всеки трябва да направи вътрешен подбор на своите мисли, чувства, постъпки и да ги постави на съответните им места. Всеки трябва да има ясна представа за пътя, по който върви, за капитала, с който разполага. С други думи казано: всеки трябва да има връзка с Великото, ако иска да бъде свободен. Великото, което свързва човека, едновременно му дава свобода, прави го свободен. Свободният човек е постоянен, устойчив. Каквито и да са външните условия, този човек остава всякога един и същ. Той външно само се изменя, но вътрешно остава неизменен. Този е Божественият закон, който всички признават, но малцина изпълняват.

Който има невестата, жених е.” Сега ще направите превод, кое у вас отговаря на слънцето и кое – на деня. Животът ви, това е вашият ден. За слънцето вие сами ще си отговорите. Едно трябва да знаете, че на земята само слънцето се жени за деня. Месечината, звездите, хората могат само да се радват на слънцето, т.е. на жениха и на неговата невеста. Наистина, ние можем само да се радваме на тази сватба, на този вътрешен процес, чрез който се внася в света нещо велико и радостно. Когато някой се оплаква от своите нещастия, причината за това е, че той никога не е присъствал на сватбата на слънцето. Ако има нещастни между вас, аз още утре ги поканвам на сватбата на слънцето. Само по този начин те ще се обновят, ще намерят истината, която ще ги направи свободни. Веднъж живея, мисля и съм свободен, това е истината за мене. Трябва ли сега да ми се доказва, какво нещо е истината? – Ама трябва да те науча, как да живееш. – Ако си майстор, готов съм да те слушам. Ако си майстор цигулар, или велик художник, готов съм да се уча при тебе. Най-добрият учител, обаче, е природата. Тя обновява, тя носи мир за всички живи същества. Стремете се всеки ден да придобивате по нещо, колкото малка да е тази придобивка. В нея има растене, подем. Учител пита ученика: Колко е 1+2? Ученикът отговаря: 1+2=3. Какво е разрешил ученикът с тази задача? – Нищо не е разрешил, защото той не знае отношенията между тия числа. Той казва само, че 3-1=2, или 3-2=1. Значи, като се намерите в известно противоречие, ще започнете да вадите, за да изправите погрешката си.

Мнозина мислят, че като отидат на небето, между ангелите, между възвишените същества, ще придобият знания. – За онези, които вярват в това, така е, но какво ще кажат тия, които не вярват в съществуването на ангелите? Те поне вярват, че в света има мъдри, учени хора. Мислите ли, обаче, че ако един неспособен човек отиде при един мъдър, при един учен човек, той ще се занимава с него? Ще му каже: Моля, освободете ме, зает съм, имам важна работа. Учените хора са като англичаните, не се извиняват много на гостите си. Щом отидете на гости в дома на някой англичанин, ако е зает, той поглежда часовника си, взима шапката си и казва: Извинете! – и си излиза. Никакви обяснения не дава той, че е зает, че е обещал някому среща, и не се интересува, ще останете ли в дома му, или ще си отидете. Българинът постъпва точно обратното: и да е зает нещо, и да е обещал някаква среща, щом му дойдат гости, готов е всичко да отложи. Ако не може да отложи, ще обяснява, ще се извинява. Така постъпва и младата мома. Тя има някакво верую, вярва в Бога, но щом срещне някой млад момък, влюбва се в него и се отказва от вярата си, и от Бога – за нея е важно да живее добре с този момък. И момъкът се отказва от своето верую си заради момата. Но и двамата не успяват в живота. Нищо не очаквайте от човек, който е готов да се откаже от своето верую, от своето убеждение. Според мене, ето как трябва да постъпи момъкът, когато види, че заради него момата е готова да се откаже от убежденията си. Той трябва да и каже: Понеже ти се отказваш от убежденията си, аз не мога да се оженя за тебе, защото утре ти ще се откажеш и от мене. – Ако е въпрос човек да се откаже от несъщественото, от преходното в своя живот – разбирам, но да се откаже от идеала на своята душа – не разбирам.

Една мома срещнала един момък и му казала: Слушай, аз имам морал, от който никога не отстъпвам. Той е следният: Главата си никога не меня; очите си никога под наем не давам; езикът си никога на пазар не пращам. Ако и ти имаш същия морал, съгласна съм да се оженя за тебе; иначе, не се съгласявам да живея с тебе. Казвам: всичко в света може да се промени, но главата на човека – никога. – Ама снели главата на еди-кого си. – Ако някой може да снеме главата ти от раменете, ти не си човек. И сто пъти да снемат главата ти, тя пак трябва да отиде на мястото си. Това значи човек! Разбойници срещнали един адепт и му казали: Дай скоро парите си! – Не мога да ги дам. – Главата ти ще снемем! – Можете, опитайте се! Един от разбойниците махнал с ножа си и отсякъл главата на адепта. Той се навел, взел главата си от земята и я турил на мястото и. – Дай скоро парите си! – Не мога, те са определени за друг. Разбойникът пак махнал с ножа, свалил главата на адепта. Последният се навел, взел главата си и я турил на мястото и. Колкото пъти разбойникът отсичал главата на адепта, толкова пъти той я поставял на мястото й. Най-после, когато ръката на разбойника отмаляла, той се отказал да се бори с адепта. Адептът му казал: Колкото пъти да сваляш главата ми, ще знаеш, че парите си никога няма да ти дам. – Това значи смелост! Питам: колцина от съвременните хора, като видят, че главата им ще слезе от раменете, няма да дадат съкровището си, което Бог им е дал? Смелост, решителност, безстрашие се изисква от вас. Вие искате сега да ви се говори научно. Питам: с езика на коя наука искате да ви се говори – с езика на човешката, или с езика на Божествената наука? Каква наука е тази, която внася страх и трепет в човека и го кара да се бои от сянката си?

Съвременната наука върви по един Божествен път. От невидимия свят са пратени на земята хиляди и милиони хора да работят в науката, като прилагат Божествените принципи. Има учени, които не прилагат тия принципи, затова и техните теории пропадат. – Не, човек трябва да работи с Божествените принципи, да ги прилага в живота си, да бъде носител на истината.
Който има невестата, жених е.” Тази беседа е необходима за вас, да можете правилно да разрешавате мъчнотиите си. Не чакайте да остареете, че тогава да станете учени. Учете се през цялата вечност. – Трябва да се живее! – Не мислете за това. Мислете само за днес, а не и за утре. Като станете сутрин, пригответе се вътрешно да отидете на сватба. Считайте, че сте сватбар, и се радвайте на жениха, който има невестата. Днес слънцето грее, и сватбарят, женихът е отгоре. Радвайте се! – в това седи великото учение. Този е пътят, по който могат да дойдат всички блага в света. Този е пътят, по който могат да се развият дарбите в човека. Учителят по цигулка може дълго време да разправя на ученика си, как трябва да свири, но това не е достатъчно. Учителят трябва да вземе цигулката си и да покаже на ученика, как да свири. Има неща, които не могат да се предават устно. Следователно, и в такава беседа, като днешната, всичко не може да се предаде, но който мисли правилно, той може да се ползва.

Ученик среща на пътя учителя си – велик мъдрец, и вижда, че след него вървят много ученици: един иска едно, друг – друго. Ученикът достига учителя си и му казва: Моля, дайте ми адреса си. Учителят му казва само една дума. Ученикът разбира смисъла на тази дума, благодари и се отдалечава. Другите ученици продължават да вървят след учителя си, блъскат се един друг, искат му нещо, но не разбират, какво им отговаря. Казвам: искате ли нещо от учителя си, сам ще отидете при него, ще му кажете само една дума и като ви отговори, ще се отдалечите. Има неща, които човек сам трябва да извърши. Той сам ще отиде на сватбата, сам ще яде, сам ще диша, сам ще гледа. Ако ти сам не ядеш, ако сам не дишаш, ако сам не гледаш, кой друг ще извърши тази работа заради тебе? Който диша, който яде, който гледа, той е човекът. Ако чакате хората да свършат вашата работа, де оставате вие? Дето има ядене, дишане, радост и веселие, там е сватбата. Кой може да присъства на сватбата? – Само онзи, който се е приготвил за сватба. А приготовленията за сватбата, това са мъчнотиите и страданията, през които човек неизбежно трябва да мине.

Който има невестата, жених е.” Една сватба има на света, и малцина са поканени на нея, защото не вярват. Ще дойде великият ден, когато всички хора ще бъдат поканени на голямо угощение. За този ден Христос е казал: ”Идете, повикайте ги да напълнят стаята, да присъстват на угощението!” Тогава майката ще приближи до леглото на детето си и ще каже: Ставай скоро, че слънцето ще изгрее! За онези, които мъчно се събуждат, които дълбоко спят, има един смешен анекдот.

Ще ви приведа този анекдот да се посмеете. Един американец милионер обичал да си поспива повечко, пък и дълбоко спял, та закъснявал често и си създавал големи неприятности. Като си лягал вечер, казвал на слугата си да го събуди, да не закъснее за работа. Сутринта слугата влизал внимателно в стаята на господаря си и започвал да го събужда. Ядосан на слугата си, че го безпокои, той ставал набързо от леглото си, набивал го добре, изпъждал го навън и отново лягал да спи. Такъв бил обичаят му, но затова и слугите често се сменяли. Най-после дошъл един едър, снажен, смел слуга, който внушавал респект дори и на господаря си. Един ден господарят му казал: Слушай, ще ти плащам месечно по сто долара, но ако можеш всяка сутрин да ме събуждаш на време, за всяко събуждане ще ти давам още сто долара. Ако не успееш да ме събудиш, ти ще ми дадеш тази сума. Приемаш ли това условие? – Приемам. На сутринта слугата влязъл в стаята на господаря си и започнал да го събужда. Господарят скочил от леглото си, ударил една плесница на слугата, и по обичая си, легнал отново да спи. Обаче, слугата казал: Тъй ли ще ме изнудваш мене? Той се хвърлил върху господаря си и му ударил една плесница. Започнала се една борба под юргана: господарят удря, и слугата удря, докато най-после господарят станал, дал стоте долара на слугата си и му благодарил, че могъл да го събуди.

Казвам: всеки човек има такива характерни черти, като тия у този господар. Ще станете от леглото си, ще ги разтърсите, а отгоре на това ще дадете на слугата си сто долара. И след това, щом слънцето се покаже, веднага ще бъдете готови за работа. Има нещо в човека, с което трябва да се бори юнашки, но разумно, без да се обезсърчава. Този е пътят. Злото в света е лошият господар, който има обичай да бие слугите си. И ако вие не знаете, как да се справите с това зло, то ще снеме кожата от гърба ви. Ако знаете, как да се справите, ще вземете стоте долара от него. Като види, че имате убеждения, че сте разумни, злото ще каже: Заслужава да се живее добре. Толкова кожи досега съм снел, но отсега нататък вече отстъпвам. И в злото има жест, и то може да възнаграждава.

Който има невестата, жених е.“ А приятелите негови се радват, че участват заедно с жениха на сватбата.

7. Неделна беседа от Учителя, държана на 17 март, 1929 г. София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, любов, живот, хора, слънце, глава, всички, могат, всичко, казва, път, свободен, ден, тебе, друг ,

 Неделни беседи , София, 17 Март 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder