НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Първата буква

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Първата буква

Най-често използвани думи в беседата: може, живот, човек, има, идея, буква, сега, себе, път, съзнание, бог, светия, знае, разбира, аз, основна, дума ,

Общ Окултен клас , София, 6 Март 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление върху светостта.

Съвременните хора се оплакват, че не успяват в живота си. Неуспехът им се дължи на факта, че не прилагат това, което са научили. Всяко нещо, което не се прилага, се вкисва. Същото се отнася и до знанието. Всяко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си. За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят. Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре. Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар. В първо отделение детето изучава числата от 1 — 20, но като стане виден математик, той си служи със същите числа, само че ги взима в различни комбинации. В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той си служи със същите букви, но ги съчетава в срички, в думи и т. н. Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добър писател е той.

И тъй, знайте, че и най-простите идеи имат приложение в живота: в умствения, в сърдечния и във физическия свят. Има известни мисли, които представят азбука на Божествената наука. Ако не знае тия букви, човек не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите от азбуката на нещата. Всички езици, всички изкуства започват с буквата „а“. Каква мисъл представя буквата „а“? — Аз живея. — Наистина, по-важно нещо от живота няма. Всички неща са възможни, само когато има живот. Без живот нещата са непостижими. Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нещо представя думата „живот“ за всяко живо същество. Буквата „а“ и „единицата“ съставят елементи на човешкото съзнание. В Божествения свят, обаче, първата буква на азбуката е думата „живот“. Който е научил тази буква, той е ученик в първо отделение на Божествената школа. Който се е научил да пише, да прилага първата буква на Божествения език, той може да живее правилно.

Съвременните хора разглеждат живота в обикновен смисъл на думата и казват: Животът е добър или лош. — Животът не е нито добър, нито лош. Когато говорите за доброто или за лошото в живота, това показва, че не сте поставили елементите на живота на техните места. Дали животът е добър или лош, това зависи от умението на човека да поставя буквите на определените им места. Иска ли да се освободи от кривите понятия за добро и за зло, човек трябва да постави буквата „а“ — живота — на своето място. Злото и доброто в света съществуват като възможности, като пермутации в математиката. Ако не знае къде кой тон да постави, музикантът може да направи такива погрешки, че да го свалят от сцената. Има известни тонове, от съчетанието на които се образуват хармонични акорди. Обаче има тонове, които, както и да ги съчетавате, по никой начин не могат да образуват хармонични акорди. Те всякога образуват дисонанси.

Тъй щото, като ученици, вие трябва да схващате живота в неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука. Живот има само в съзнанието. Живот има само там, дето съзнанието е пробудено. Следователно, само онзи човек живее, който има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически. Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание. Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл. При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина? Качването и слизането са състояния на съзнанието. Някой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност. Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане. И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане. Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си. И животът сам по себе си е неизменен. Той представя една основна буква — буквата „а“ — първата буква на Божествения език.

Като се говори за живота, мнозина се запитват какво представя той. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Следователно, когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние. Каквито и определения да се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена. За понятието живот има богата литература. Каквато биография и да четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот. Идеята за живота прониква цялото Битие. Като се намерят пред някакви мъчнотии, хората търсят начин да изменят живота си, да внесат известно подобрение в него. Обаче, каквото и да правят, те няма да изменят живота. — Защо? — Защото животът е неизменен. Както и да пишете буквата „а“, с каквито и знаци да я изразявате, тя се изговаря по един и същ начин. Тъй щото, когато се казва, че животът може да се подобри, това е крива идея. Сам за себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси само, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се връща към Него, затова по същина той е абсолютно чист.

Като окултни ученици, вие трябва да имате определени идеи за нещата. Нямате ли определени понятия за нещата, вие не сте окултни ученици. Окултен ученик е онзи, който разполага с всички окултни науки. Само онзи човек разполага с известна наука, който познава основните й белези, които се групират помежду си в едно ядро, в една ядка. Може ли от тази ядка да извади живот, човек може да се ползва от тази наука. Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя живот, човек знае какво нещо е яйце. Не може ли да изкара живот от яйцето, човек не знае какво нещо е яйце. Щом не познава яйцето, човек го лишава от условията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля. Човешките яйца, които могат да се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят. Те носят живот в себе си, но нетраен. Божествените яйца, обаче, са подобни на Божествените идеи, вследствие на което не се развалят и са вечни. Оттук вадим заключението: животът, като Божествена проява, никога не се разваля. Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни и животът му не се изменя. Измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си и животът му се изменя, в смисъл, приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота. При това положение човек приема в себе си повече или по-малко живот.

И тъй, когато човек приема в себе си по-малко живот, отколкото трябва, явява се злото в света. Когато приема повече живот, отколкото трябва, явява се пресищане. Приеме ли човек в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света. Доброто пък причинява радост за човека. Изобилието също причинява радост. Кой дава всичко в изобилие? — Природата. Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее. Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее. — Ама стомната щяла да се изтърка. — Смешна работа! Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце. Един бръснар се наел да бръсне яйце. — Това е заблуждение. Каквото върши, човек трябва да мисли може ли да очаква някакъв резултат или не може.

И тъй, всяка сутрин, като става от леглото си, човек трябва да благодари за първата буква, за живота, който му е даден. Ще кажете: Коя е втората буква? — Това не е важно. Първата буква е важна. Животът е важен, като реалност, която няма нито начало, нито край. Когато се намери при неблагоприятни условия на живота, човек казва: Дотегна ми вече да живея. Изпадне ли в това положение, човек е на крив път. Заради условията, той не трябва да се отказва от живота. Запример, когато изпадне в общество на хора, които не обича, човек казва, че не му се живее. — Щом не обича тия хора, нищо друго не му остава, освен да напусне това общество. Обаче, не е право да се отказва от живота си заради известна обстановка на нещата или заради лошите условия, в които е попаднал. Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира. Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя си, но по никой начин не спира движението си в зависимост от това, какви предмети среща. Някъде изворът се движи по-бързо, някъде по-бавно, но непрестанно се движи. Следователно, каквото и да срещнете на пътя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си. Спрете ли се на едно място, има опасност във вас да се образува блато или да стане голямо бълникане, вълнение, каквото става в морето. Тогава нищо друго не ви остава, освен да потърсите някой учен човек да пробие някъде дупка, да отвори пътя ви, отново да почнете да се движите.

Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, отклонявания в живота ви, докато най-после дойдете до първичния живот, от който някога сте се отклонили. Влезете ли в Божествения път, от който сте се отклонили, вие ще се освободите от всички мъчнотии и страдания. — Какъв е Божественият живот? Как се живее в този възвишен свят? — Докато човек задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот. Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва да пита кога ще свърши. Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик. Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва да го интересува. Това са човешки работи. Като ученик той не трябва да се стреми към отличие, но към съвършенство. Каквото знае, да го знае в съвършенство, да може да го прилага. Да изучаваш живота, това значи да изучаваш първата буква, която ще ти помага да се справяш с всички мъчнотии, с всички болести. Запример, хората често страдат от хрема и не могат да си помогнат.

Едно се иска от човека — чиста кръв. Чистата кръв е в състояние да се справи с всички болести. Тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили. Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея. Може ли да има прах на тъпан, който постоянно се удря? Напуснете ли тъпана, престанете ли да го удряте, прахът веднага се натрупва върху него. Хората искат да бъдат кротки. Какво разбирате под думата „кротък“? Да бъдеш кротък, това не значи, да престанеш да биеш тъпана си. И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално. — Няма ли да се повреди тъпанът, като се бие непрекъснато? — Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива. Тъпанът представя човешкия ум. Човек трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв. Да мисли човек право, това значи да владее граматиката добре, да знае къде да поставя думите. Не знае ли да поставя думите на място, човек ще прави такива погрешки, каквито правят децата в училището.

Като е дошъл на земята, ако иска да не греши, човек трябва да съзнава отде е дошъл и накъде отива. Човек е излязъл от Бога и отива към Него. Това значи: човек е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него. Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои. Когато познава и разбира приятеля си, човек не се безпокои. Щом не го разбира, той постоянно се безпокои да не го излъже някога. Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение. Първата буква на думата „живот“ на славянски език представя елипса, с два диаметъра. Елипсата в живота не е нищо друго, освен яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле. Щом яйцето се пукне, от него излиза животът.

Животът е съставен от няколко елемента, които отговарят на буквите, от които се състои тази дума: Ж — означава пропукване на яйцето и излизане на пилето. Буквата И означава посока на движение на самия живот. Буквата В означава деление на кръга с един от неговите диаметри. Буквата О означава условия, които се крият в Божествения живот. Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т. Като изучавате елементите на думата „живот“ ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени. Те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно. За него всяка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота. Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват. Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия. Той гледа, чува, но нищо не разбира.

Като слушат да се говори за живота, за елементите му, мнозина мислят, че това са празни работи, някакви фантазии. — Животът си служи с фантазии. Без фантазии животът не може да работи. Преди да е постъпило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са казвали. Щом влезе в училището, учителят започва да разкрива букви и числа и детето се връща у дома си с фантазии. То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си. То задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема. Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте. — Как ще живеем? — Или като светия, или като грешник. В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи. Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник. Повярва ли в Бога, той веднага става светия. Една светла мисъл прави човека свят. Една тъмна мисъл прави човека грешник. Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти. Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чистил петната от дрехите си. Следователно, изцапате ли дрехата си с някакви нечистотии, влезте в областта на вярата, т. е. в Божествения кръг, пуснете в него силен електрически ток и ще видите, че в един момент сте придобили чистотата си. Това наричат някои „разкаяние“. Добре е човек да се разкайва, но трябва да знае как да се кае.

Сега, да оставим разкаянието настрана. То се отнася към старите дългове на хората. Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нещо е плащането. Да плащаш, това значи да даваш нещо от себе си. Даването има двояко значение. Човек дава това, което дължи. Човек дава и без да дължи. Във втория случай даването е по-приятно. С това даване, именно, човек си създава условия да го обичат. Който дава, той прави връзки с хората и те започват да го обичат. „Даром сте взели, даром давайте!“

Т. м.

29. Лекция от Учителя, държана на 6 март, 1929 г. София — Изгрев.

Първата буква

Най-често използвани думи в беседата: може, живот, човек, има, идея, буква, сега, себе, път, съзнание, бог, светия, знае, разбира, аз, основна, дума ,

Общ Окултен клас , София, 6 Март 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление върху светостта.

Всяка наука, която не се прилага, се вкисва. Тогава да ви кажа: с пари е лошо, без пари е по-лошо. С науката е лошо, без науката е още по-лошо. То са две максими. Казва някой: "Мъчна е науката, лошо е с науката." Трябва да се учи. Човек не разбира, трябва да се троши главата. По-добре е ти да я трошиш, отколкото да я смачкат.

Казвам сега, ако ние разучаваме нещата, на български думата "разучавам" се разбира и да отучи. Много хубаво трябва да се разучат нещата. Допуснете, че някой ви казва: "Аз, като бях дете, с тия малки работи се занимавах. Пишех: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9." Но питам, след като си станал възрастен математик, може ли да се освободиш от тези цифри? Или ако кажете: "Аз, като бях дете, пишех тия букви." Но като стана виден списател, можеш ли да се освободиш от тия букви? Само че като дете вие сте писали буквите по един начин, а като списател вие сте виртуоз да ги сменяте в разни пермутации, слогове, думи и тъй нататък.

Казвам, простите идеи имат свое приложение. В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука. Ако вие тия основните мисли не знаете, как ще разберете Божествената наука? Основните мисли, това са азбуката. От азбуката вие никога не може да се освободите. Туй трябва да го знаете.



Сега ние започваме с а. Коя е основната мисъл, която съставлява нашето а? Живея. Следователно основната идея, това е животът. Това е равносилно на а. Онзи може да произнася а, когато той съзнава, че е а в света, той може да произнесе а. А и едното в света имат същото произхождение. Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата а или буквата "живот", или да му дойде мисъл за живота, ако няма съзнание.

Сега аз вземам думата "съзнание" не в обикновения смисъл. Защото, когато ние говорим за несъзнателно или безсъзнателно, ние разбираме, вън от нашето съзнание, едно по- широко съзнание. Казва: "Аз водя един несъзнателен живот."


Та основната буква е животът. Помнете, в Божествения свят, като кажеш "живот", ти си в първо отделение, но ти си вече един първокласен професор на земята. Ти ще разбираш живота като един елемент, ти ще възприемеш живота.

Ние казваме: "Трябва да живеем." Като изучаваш тази буква, трябва да се научиш да живееш.

Сега вие може да схванете обикновеното схващане за живота, то е погрешно. Казвате: "Аз да живея един добър живот." Никакъв добър живот. "Ама лош живот е." Никакъв лош живот. А-то е животът. Няма да туряш нито добрината, нито ло- шавина в живота. Добрината и лошавината се образуват, когато съпоставяте живота с друга идея. А-то може да го туриш, че оскърбяваш някой човек, може да го туриш, че зарадваш някой човек. Това ще зависи от вашето умение. Не е лошавината в буквата, лошавината е в човешкия ум, където ще туриш а-то в дадения случай.

Сега ще се освободите от ония понятия за доброто и злото, които имат обикновените хора. Злото съществува само като една пермутация в нашата мисъл. Един музикант може да направи една погрешка, ако не знае как да съпостави тоновете.

Има известни тонове, които образуват акорди. Има други тонове, които не образуват акорди. Както и да ги туряш, както и да ги произнасяш обаче, все се явява един дисонанс.

Казвам сега, живота вие ще го схванете в неговата чистота като една основна буква. Това е а-то. Живот има само в съзнанието. Когато съзнанието се пробуди, там има живот. Там, дето съзнанието не е пробудено, там никакъв живот не съществува. Там има само един механически процес. Когато ние говорим за живота, ние всякога разбираме съзнанието. Не вашето обикновено съзнание, с което се терзаем, но да съзнаваш, че си в един свят, дето имаш привилегии, дето имаш възможности да достигнеш най-големите висини и най-големите дълбочини.

Какво лошо има, че си се качил на планината или си слязъл в долината? То са само понятия. Казва: "Аз много високо се качих." Или: "Аз много ниско слязох." Какво лошо има в това, че си слязъл много ниско? Ако вземете един разбойник и го качите на една висока планина, той ще стане ли светия? Или ако вземете един светия и го снемете в най-дълбоката долина, той ще стане ли разбойник? Казвате: "Аз искам да се кача на планината, може да стана светия." Може да станеш светия, ако искаш. Ако [си разбойник и] те изнесат с един аероплан на планината, ще станеш ли светия? Не, ще останеш разбойник. Ако [си светия и] те снемат долу, в най-дълбоката низина, пак светия ще останеш. Нещата, където и да ги туриш, остават неизменни. Животът съм по себе си не може да се измени. Той е една основна буква.

Сега във вашия ум ще се роди мисълта, каква е втората буква, каква е втората основна идея. Първата основна идея колко време трябва да учите. Като извадите на български ъ, колко букви остават [в думата "живот"]? Пет. На английски колко букви съдържа думата "живот"? Четири. На френски? Три. На гръцки? Три.

Животът, това е първото усилие на Духа да се прояви във външния свят. Този подтик да се прояви към периферията,
той се нарича живот. Значи, когато Духът излиза на периферията и започва Своята работа, това е вътрешният подтик, започва животът в неговото елементарно проявление.

Сега онези от вас, които сте учители, какви приказки давате на децата за буквата А? За живота има толкова богата литература, има почти хиляди приказки за идеята живот. Адам как е живял, Ева как е живяла, всичките философи как са живели. Биографиите, това са все [приказки] за живота, за тази основна идея. Животът на еди-коя си красива мома, животът на еди-коя си грозна мома, еди-кой си вълк, еди-коя си Кума Лиса и тъй нататък.

Сега тази основна идея прониква, понеже по някой път има един вътрешен дисонанс, който сега се проявява в живота. Ние не знаем какво трябва да правим с живота и търсим да го изменим. Чудни са хората, когато искат да изменят живота, аз да изменя а-то запример.

Ще започна от това, което е понятно.



Всичките тия знаци изменят ли звука а? Няма да измениш живота, както и да го пишеш. Тази идея, както и да я схванеш, животът остава живот, той не може да се измени. Той е един елемент, вътре не може да се измени. Ние казваме: "Да подобрим живота." Не можеш да подобриш живота. "Ама животът станал лош." Фалшива е тази идея. Животът лош не може да стане. То са само такива понятия, че животът бил лош или добър. Животът не може да се поквари по никой начин. Животът излиза от Бога и се връща към Бога в своята чистота. В живота може да има само примеси, но че животът може да се разваля и подобрява, това не съставлява никаква основна идея, няма защо да го търсим.

Това, което разваля живота, то е извън живота. Тази мисъл трябва да седи в ума ви, ако искате като окултни ученици да работите. Не като окултни ученици. Не зная дали мога да ви нарека окултни ученици, понеже какво знаете от окултните науки, какво знаете от хиромантия, какво знаете от френология.

Не казвам, че не знаете, но [знаете ли] коя е основната черта на хиромантията, коя е основната черта на физиогномията, каква е основната черта на графологията, каква е основната черта на астрологията. Те си имат основна идея, върху която всичко се групира, имат своя ядка.

Вие вземете едно яйце, то си има една ядка, около която всичките части се намират в съотношение. Ако туриш това яйце при известни условия, може да излезе пиле. Но ако това яйце няма тази основната идея, тази ядка, тогава яйцето само по себе си се разваля. Ще кажете: "Яйцата в този свят се развалят." Защо се развалят? Божественото яйце с милиони, с милиарди години седи в пространството, без да се развали. Какво ще кажете? Една идея като зародиш, то е едно яйце, не се разваля като кокоше яйце, нито като паче яйце.

Сега може да кажете: "Животът може да се развали." Откъде допущате, защо животът ви може да се развали? Животът може да се развали, само ако вашите отношения към Бога се изменят, ако вашите отношения към вашите ближни се изменят. Тогава в живота ви ще се яви един малък дисонас, ще приемете или по-малко, или повече. Всякога, когато ние приемаме по- малко живот, отколкото трябва, то е едно зло. Всякога, когато приемаме повече живот, може да се яви пресищане. Когато приемем толкова, колкото трябва, това е радостта на човешкия дух.

Природата дава изобилие, не те пита. Като дойде, изобилието е както в едно шише, това, което е изобилно, трябва да прелее отвън. Остави да изтече, да се измие шишето. Никога не оставяй шишето празно един пръст. Като отидеш на чешмата, остави съда да прелее отвън. Вие, като идете на чешмата е вашата стомна, бързате да не протече отвън. Това показва една скържавост във вас. Като че тази чешма е ваша, гледате да не капне една капка навън. Нищо, нека потече отвън.

Във всичките неща трябва да имате широчина на вашите схващания. Ако водата прелее, какво ще стане, защо ще те е страх? Някой, като тури да налива, още празен извади своя съд. Питам: "Защо го изваждаш? Каква пакост ще направи водата,
ако прелее?" Той мисли, че като прелее водата, ще изтърка стомната. То е понятието на онзи, който бръснал яйцето. Той наточил бръснача, ще бръсне яйцето. "Какво правиш?" "Бръсна яйцето." Ще бръсне яйцето, то са залъгвания. Може да се правят упражнения, то е друг въпрос. Щом идеш до една наука, идеите, които влагаш, трябва да бъдат основни. Да бъдеш като вечната канара, да кажеш: "Не може другояче."

Сега животът сам по себе си е чист. Като станеш сутрин, помисли за живота, за първата буква. Порадвай се, че Бог ти е разкрил, дал ти една основна идея. Цяла наука се крие в тази идея.

Първата буква е животът. Втората буква? Първата буква трябва. Едната е достатъчна за живота.

Сега може да дойдем до произхода на живота, как е произлязъл животът, как се е явила тази идея. Питам, кога се е явил в света животът? Във време и пространство животът се е явил някога, но животът в своето проявление няма нито начало, нито край. Единственото реално нещо, което ние знаем, то е животът. Ние се намираме при известна обстановка, заобикалят ни известни предмети и някой път те започват да ни безпокоят. Казваме: "Нас не ни се живее, нас ни дотегна да живеем." Обстановката, предметите, които ни заобикалят, ни безпокоят и ние не искаме да живеем заради тези предмети.

Запример намираш се в едно общество, не обичаш хората. Те са предметите. Казваш: "Не искам да живея."Ама ще кажеш: "Не искам да бъда във връзка с тези предмети." Тогава кое те е спряло, да живееш при тях? Какъв е законът на живота? Животът е първият подтик на движение.



Тогава имаме следната идея. Това е планински връх. Имате един извор, който слиза. Питам, тази вода, която слиза, трябва ли да се спира по пътя и да приказва с този, с онзи. Тя минава покрай различни предмети, и колкото и да са красиви, тя върви по своята работа. Някъде върви по-бързо, някъде по-по- лека, както иска, но върви.

Та и ние в живота ще оставим тия предмети. Няма какво да ни спъва Драган, Стоян, Петко. Ако те ни спъват, подразбира, че тази вода се е спряла в своя път на движение и образува какво? Някое блато (А). Отбила се е от пътя си и като дойде, какво ще прави тази вода? Спре се, но в нея има едно движение, бълникане. Тя ходи и си търси място, бълника се като морето, докато намери някъде път. Дойде някой умен човек, и току отвори път на тази вода (В).

Възможно е в своя път да се отбиеш и да образуваш някое блато. Спреш се и казваш: "Ограничи се животът ми." Първичната идея е да се движиш. Някъде може да спрем. Всичко в света е възможно при сегашните условия на живота.

Казвам, сега трябва да имате една ясна идея за това, което сега схващате. Не да го отхвърляте. Защото в сегашните ви схващания, които имате, може да сте живели в някоя идея, може да има известно отклонение, докато дойдете да живеете в онзи естествен път, или в онзи Божествен път, от който първоначално сте тръгнали от високия връх. Щом влезете в естествения път или онзи Божествен път, вие ще се освободите от много терзания и мъчения.

Вие казвате: "Как може да живеем?" То е като онези ученици, които казват: "Как ще свършим училището?" Ученикът, който мисли как ще свърши училището, той не е отишъл да се учи, той не е ученик. Като влезе в училището, той трябва да има една основна идея да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, с отличие ли ще свърши, това са човешки работи. Той трябва да свърши не с отличие, но със съвършенство. Това, което знае, да го знае със съвършенство, опитно. Щом схванете тази идея в живота, изучете най-първата буква.

Дойде хрема. Хремата, това са гости, малки микроби, които се развиват. Като дойдат на гости, вие започвате да ки
хате. Тия гости нямат тези етикеции, те не си отиват, оставят своите нечистотии, както малките деца, че трябва да ги чистите. Те оставят своите извержения, ти започваш да кихаш. Носът тече, то е изхвърляне на техните нечистотии. Какво е хремата? На турските башибозуци изхвърляте кокалите, които са яли. Като заминат тия башибозуци, трябва да [се] очисти къщата. Защо идват башибозуците? Ако кръвта ви е чиста, башибозуци няма да идват никога. В една чиста кръв турете каквато и да е микроба, тя умира, не може да живее. Понеже трептенията на живата кръв са толкова силни, като мине една микроба, отскача.

Ти ако биеш един барабан, прах може ли да остане? Щом барабанът стане кротък, идва прахът. Някой път казваме: "Да бъдем кротки." Никога не преставайте да си биете барабана. Кроткият трябва хубаво да бие барабана, музикално. И като спите, барабанът да не престава. Казвате: "Ще се повреди барабанът." Няма да се повреди.

Сега кое е биенето на барабана? Това е човешкият ум, който постоянно трябва да мисли. Да се пази животът от своите нечистотии. Тогава вече иде умат като спомагателно средство, за да се даде едно упътване, дали да влизат тия чужди елементи, които може да спънат. То е граматика, да знаеш да поставяш думите намясто. Не знаеш ли да поставяш, и в обикновеното училище ще направиш погрешки, както децата правят.



Живот. Сега направете една пермутация от тия букви и създайте една дума друга, хармонична. Витож.

Всяка една буква в латинската азбука или в славянската азбука може да я преведете в геометрическа форма. Тогава тя добива смисъл. За да различавате сегашната писменост, трябва много добре да сте запознат с геометрията. Е, тази буква е чисто материалистическа. От нея е образувано М, W. W, то е същото, означава нещо, което е омотано в материята. Материята служи като обвивка. в еврейски означава пак една материалистическа буква. Еврейският мем е обърнато а. У еврейски движението започва надолу, движението на съзнанието е отгоре надолу. Тук имате инволюция, слизане отгоре надолу. Понеже евреите са вървели по природата, по онова движение, по което човек е слизал, те са описвали, като един пътешественик, как върви.



Има голямо различие, ако пишеш по единия начин или по другия. При първата буква слизаш и се качваш, а при втората е обратно. Египтяните са го писали Тогава евреите са взели У египтяните е бил човекът, който тръгнал в своето движение. Ние имаме същото. Тази торбичка на а-то означава, че човек е бременен с някаква идея в себе си, съзнава откъде е излязъл и къде отива. Но то е съзнанието: излиза от Бога и се връща към Бога. Не да разбираш Бога като една механическа сила, но да разбираш Онова Велико съзнание, в Което живееш и от Което си се отделил и работиш, и пак се връщаш.

Когато човек разбира този закон, той не може да се безпокои. Щом не разбира закона, безпокойството иде. Когато разбираме някой свой приятел, ние не се безпокоим. Когато не го разбираме, всякога ще се яви едно безпокойство. Когато две души се разбират, безпокойство в тях не може да има. Когато не се разбират, има един елемент, който може да произведе едно криво разбиране.

Когато вие взимате тази чистата идея в нейната първична проява, значи Бог ни е дал този живот, веднага в нас се зароди радост, както децата се радват. Те взимат, пишат една буква, пишат, докато я научат. То е опит не само на звуковете, но и ръката трябва да свикне. Живота не само ще го слушаш, но ще научиш и неговите основни положения.



Тъй както е поставен славянският език, думата "живот", тя славянска дума ли е? Този кръг е разделен. Единият полукръг, после другият, и двата диаметъра са взети. Значи животът, това е яйцето, което се е пропукало, [пилето] излязло, излюпило се. Така се е образувало Ж-то. И-то показва мястото, откъдето животът произтича. Значи слиза и се качва нагоре. Животът сам по себе си, съзнанието на човека, знае откъде слиза и къде отива. Нагоре, то е посоката. 5-то, това е проявление на кръга с единия диаметър. Този кръг, О-то, показва първичното Божествено начало. Този живот, за да не се поквари, трябва да бъде свързан с единицата.

Имате тогава живота, цял кръг, О-то, и двата диаметъра, Г-то. Този, който писал буквите, е бил мъдрец. Те не са писани произволно, те са писани по един вътрешен закон. Този, който разбира дълбокия смисъл на азбуката, той пише смислено. Трябва да се работи.

Сега някои неща не ги разбирате. Тъй, както онзи учител, който преподава дескриптивна геометрия. Учителят разправя за плоскости, проектирани във въздуха, едно сечение, друго сечение, хоризонтална плоскост и тъй нататък. Някой ученик гледа, нищо не вижда, не разбира. Но учителят разбира, плоскостите са в неговия ум.

Ако във вас въображението не може да работи, [няма как] да оживи тия букви. И- да видиш някой извор, това течение на живота как слиза и как се качва като жива струя. Или Ото - да видиш това движение на този първичен зародиш, от който животът излиза навън.

Някой ще каже: "Те са празни работи, те са фантазии." Но животът с фантазии работи, без фантазии не работи. Вашите знания за живота, това, което вие знаете, ще го пазите. Защото детето, като иде в училището, не оставя това, което са го учили баща му и майка му. Върне се от училището, разправя за А-то. Това е животът. Това А ни най-малко не трябва да бъде в стълкновение с живота. Не вие да напуснете живота. Вашето разбиране вие ще го държите, то е
ценно, но и новото, този новия живот, като влезе във вас, ще го пазите.

Казвате: "Как ще живеем?" Човек в един ден може да стане светия. Аз вярвам, в един ден. И в един ден може да станеш голям грешник. От човека зависи. Моментално и светия може да станеш, и грешник да станеш. Щом допуснеш едно съмнение в ума си, какво е направил Господ, може да съгрешиш. В дадения случай казваш: "Този живот, който аз живея." Влиза една идея, и веднага ти си светия, всичко се изменя.

Ние сега разбираме външно, щом дрехата се окаля. То са външни залъгалки. В света, като повярваш в Бога, веднага ставаш чист, моментално.

Това мяза на Едисоновия кръг. Едисон имал такъв кръг. След като работил целия ден в лабораторията, дрехата се опръскала с бои, той влизал при този кръг, пускал електричеството и в пет-десет секунди, една минута най-много, дрехата била чиста от праха и от лекетата. Като пуснеш Божествения кръг в себе си, всичките тия извержения на дявола, които те нацапали отгоре, той пратил една муха, втора, дрехата ти е прашна, веднага ще изчезнат.

Вярвате, че вие сте грешници, че трябва да се покае- те. Действително трябва да се покаем. То е изправление на живота. Трябва да знае човек как да се разкае. Някой път започваш оттам, отдето не може да се покаеш.

Но сега да оставим. Това са старите работи. Да не говорим за старите дългове. Аз взимам това в своята чистота, пък какво има да плащате, това е ваша работа. Кой какво има да плаща, то е негова работа.

Ако човек има да плаща, то е много приятна работа. Че много приятно е да даваш. Че какво лошо има, ако имаш да даваш? На български, да даваш има двояко значение. Да даваш, значи да имаш дълг и да даваш от себе си.

Но казвам, хубаво е да имаш да даваш в какъвто и да е смисъл. Защото, като кажеш, че няма кой да те обича в света, ако имаш да даваш някому, той веднага ще те търси. Казва: "Почитаеми господине, падежът на вашата полица наближи." Веднага ще получиш любовно писмо: "Почитаеми господине, дрехите, които заръчахте, са готови. Елате да ги вземете."

Хубаво е това.

VIII ГОДИНА НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕН КЛАС (1928-1929)

Двадесет и девета лекция 6 март 1929 г.,

София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder