НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

На този камък

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

На този камък

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, има, живот, всички, може, свят, работи, любов, себе, казва, аз, добре, път, условия, камък, ред, единица ,

 Неделни беседи , София, 17 Февруари 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


3. Беседа от Учителя, държана на 17 февруари 1929 г. София – Изгрев.

И който падне на този камък, ще се строши; а на когото падне, ще го смаже." (Матей 21:44)

„На този камък".

В света съществуват два велики закона за развиването на всички живи същества: единият закон разрушава и разхвърля, а другият – съгражда и нарежда. Между тези два закона съществува известно отношение, което само разумният, ученият и мъдрецът разбират. Обаче, за непросветения тези два закона остават чужди, неразбрани. Във втория закон, който съгражда и нарежда, той вижда Божието благо, а в първия – своето нещастие. Тъй щото, когато мислите, чувствата и желанията му се разхвърлят, че не може двата края да събере на едно място, той казва: Работите ми не вървят добре. Когато всичките му мисли, желания и чувства са в ред и порядък, т.е. когато вторият закон работи, той казва: Работите ми вървят добре. Разбира се, щом впрегнете в колата си вашите угоени, добре изхранени коне, работата върви; обаче, щом впрегнете вашите изпосталяли, слаби коне, колата не върви; тук спирате, там спирате, докато най-после тръгвате пеш. И тогава, казвате: Работите ми не вървят добре. Защо? Защото няма кой да тегли колата. Докато конете ви са здрави и теглят колата, вие мислите, че причината, да вървят работите ви добре, е във вас. Щом конете ви са слаби, колата не върви; тогава мислите, че хората са виновни за това. В първия случай, конете са силни и могат да карат колата. Във втория случай, конете са слаби, не могат да карат колата и казват: Я по-добре ни освободете, та и вашата, и нашата работа да върви напред. Така поне ще знаете, че разчитате само на себе си. Когато някой остане назад с колата си, той се чуди, какво да прави. Ако се обърне към конете с този въпрос, те много лесно ще му отговорят. Отговорът е един: Освободи ни и тръгни пеш!

И тъй, всеки човек има безброй желания, едни от които мязат на слабите, изпосталяли коне, а други – на угоените коне. Същото може да се каже и за чувствата и мислите в човека. Обаче, хората трябва да разчитат на двата велики закона – на съграждане и на разрушаване. Те нареждат нещата, поставят ги в пълен ред и порядък и по този начин, указват възпитателно въздействие върху хората. И затова, когато разумният човек поставя безпорядъка в себе си – в пълен порядък, казваме, че той се намира под влиянието на закона на съграждането. Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък – колата счупена, конете слаби, пътищата развалени, мостовете – задигнати от водите, той се намира под закона на разрушението и казва: Тежък е моят живот! Когато мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място, и в скоро време, изпада под влиянието на закона на съграждането. Това значи мъдрец – от безпорядъка създава ред и порядък. Следователно, порядъкът за мъдреца е безпорядък за глупеца; и безпорядъкът за глупеца е порядък за мъдреца. Глупецът представя закона, който разхвърля нещата, а мъдрецът – закона, който нарежда нещата.

„На този камък". Като се говори за камък, ние имаме предвид твърдата материя. Но материята, в която живеем, има четири агрегатни състояния: твърда, течна, въздухообразна и лъчиста. Днес ние живеем и се ползваме най-много от твърдата материя, от почвата. Докато кракът ни е стъпил на земята, ние сме решителни, осигурени и се намираме в света на порядъка. Щом изгубим тази почва под себе си, ние вече сме в света на безпорядъка. Порядъкът в нашия живот е за рибата безпорядък. Достатъчно е за момент само да извадите рибата от водата и да я турите на твърдата почва, за да започне тя, с ужас, да се блъска в тази почва, да търси своята среда – водата. На твърдата почва поставена, тя е в света на безпорядъка. Докато птицата е във въздуха, тя е способна да живее, да се проявява. За птицата, въздухът е свят на порядък. Обаче, има същества, които коренно се различават от рибите, от птиците и от човека. Те живеят в светлината, в лъчистата материя, дето имат условия да се проявяват. За тях тази материя е свят на порядък. Значи, съществуват четири състояния на материята, които спъват едни същества в развитието им, а на други благоприятстват. И тогава казваме: който се спъва в твърдата почва, той е риба; който стъпва сигурно на твърдата почва, той е човек. Който се спъва във водата, той е птица; който нарежда работите си добре във водата, той е риба. Който се спъва във въздуха, той е прашинка; който нарежда работите си във въздуха, той е птица. И най-после, който се спъва в светлината, той е сгурия; който нарежда работите си в светлината, той е същество на светлината. Сега, на вас оставям, да преведете всички тия величини и да извадите от тях ред заключения, ред максими за живота. Мъдрецът вижда и разбира всички тия неща, в техния ред и порядък, с техните светлини и сенки, а глупецът вижда само сенките им. Като влезете в някоя художествена галерия и наблюдавате картините, по тях ще познаете, какъв е художникът. Ако пък художникът наблюдава посетителите, как разглеждате картините, ще познае, каква е тяхната култура, ще познае разбиранията им по художеството. Ако някой от посетителите се спре само върху сенките, той не е мъдрец. Ако някой се спре върху главните черти на картината, той има идея, има разбиране. Същото нещо може да се каже и за музиката. Когато някой отиде на концерт и започне да критикува музиканта, че някъде не взел такта правилно, или че някъде се образувал малък дисонанс, той е човек на дреболиите, на сенките в живота. Музиката не се заключава само в такта, нито само в тоновете. Музиката представя съвкупност от много неща; тя е нещо повече от такта, от тоновете и т.н. Тактът е само спомагало на музиката; тоновете са израз на музиката, а самата музика е велико, неизразимо нещо. Тя създава тонове, тя създава такт, тя създава ритъм.

Съвременните хора се спират повече върху сенките на живота и затова, като им се случват нещастия, казват: Защо трябваше да стане така? Защо животът е толкова тежък? Защо хората са толкова лоши и т.н.? Казвам: хората трябва да се спират върху хубавото, красивото в живота, а не върху сенките. Някой баща има пет деца: четирите са добри, примерни по поведение, послушни, а петото е немирно, палаво, непослушно. Бащата, майката, братята, сестрите говорят все за непослушния - где ходил, какви пакости вършил, кои деца бил и т.н. Защо трябва всички да се занимавате с него? Като се приберат децата в дома си, нека майката и бащата започнат да се разговарят с четирите деца, да ги питат, какво са свършили през деня, какво имате предвид за утрешния ден и да оставят непослушника настрана. Нека те се занимават с добрите си деца и привидно, да забравят лошото дете. Ако мъдрецът види това непослушно дете, ще разбере, че в него се крие една особена черта, която, като не знае, как да изяви, изразява я по съвсем особен, нежелателен начин. По този начин, именно, то иска да обърне внимание на хората. Нима онзи, който изгори ефеския храм, беше глупав човек? С изгарянето на този храм, той искаше да каже на хората, да съградят нещо по-хубаво от него. Обаче, ефесяните мислеха, че като техния храм няма друг. Хората трябва да изменят своя начин на мислене, да дойдат в правата мисъл, в която няма никакво насилие, никакви противоречия.

Днешните хора се нуждаят от здрава, положителна основа на живота, от разумни правила и максими. Такова правило е дал един педагог на своите ученици. Той взел това правило от един древен разказ, в който се говорило за ученик, в когото се явило силно желание, силен копнеж, да влезе в някоя окултна школа. За тази цел, той се явил при един от учителите на тази школа, да държи приемен изпит. Първият му изпит бил по математика, вторият – по пеене, третият – по формите на красотата. И на трите изпита, учителят му турил нула. Четвъртият му изпит бил върху добродетелта. На този изпит той получил единица. Като видял успеха си, ученикът изпаднал в голямо обезсърчение и започнал да плаче, да се чуди, как е възможно: да мисли, че е толкова способен, а да даде такива слаби резултати? Като видял обезсърчението му, учителят казал: За да разбереш, какъв е твоят успех, тури единицата отпред, а трите нули след нея. Числото, което получиш, показва успеха ти. Така постъпва мъдрецът. Той туря нулите след единицата и по този начин осмисля нещата. Глупецът постъпва точно обратно - той туря нулите отпред; единицата след тях и по този начин се обезсърчава.

Следователно, когато срещна човек, който се е обезсърчил, казвам: Твоите работи не вървят добре, защото си турил нулите отпред, единицата отзад. Ако искаш всичко да ти тръгне добре, размени местата на тия цифри: тури единицата напред, а нулите – отзад. И наистина, работите на съвременните хора са много объркани, именно, по тази причина: те са разменили местата на числата в своя живот. Живи са тия числа и затова, всяка промяна на местата им създава известни отклонения в мисълта. Ето защо, окултната наука иде днес, в услуга на човечеството, да му покаже начин за право мислене. Например, някой казва, че светът не е създаден, както трябва. – Отде знаеш? Какво представяш ти, за да можеш да се произнасяш по този въпрос? За да казваш, че светът не е създаден добре, това подразбира, че ти си най-великият мъдрец в света и можеш да създадеш нещо по-хубаво от това, което Бог е направил. Всъщност, така ли е? Ако не си такъв мъдрец, който можеш да създаваш светове, тогава кажи, както мъдрецът казва: Светът е създаден добре. Тъй, както Бог го е създал, никой друг не може да го създаде. Тури тази мисъл в ума си и работи с онова, което е вече създадено. Това не значи, че хората не са свободни да мислят за света, както искат. Свободни са хората да имат, каквито искат мнения за създаването на света, но в своите разисквания и твърдения, те трябва да се пазят, да не изопачат мисълта си. Никой никого не може да ограничава: нито мъдрецът може да ограничава другите хора, в начина на мисленето им, нито пък глупецът може да ги ограничава. Обаче, в края на краищата, всеки сам ще носи последствията на своята права, или крива мисъл. Мъдрецът поставя нещата в ред и порядък и ги осмисля, а глупецът ги разхвърля и обезсмисля. Когато попаднете в общество на глупави хора и слушате, какво говорят, как мислят, най-после и вие казвате: Откак влязох между тия хора, съвсем оглупях. Когато попаднете в общество на мъдри хора, вие ще поумнеете. Какво показва това? Това показва, че човек сам не мисли, но мислят другите около него. И затова, когато умът, мисълта ви работят добре, ще знаете, че се намирате в общество на мъдреци. Казвате: Как не съм знаел, че съм бил такъв гений! – Ти не си гений, но се намираш в общество на гениални хора. И обратно: когато кажеш, че си глупав, ще знаеш, че се намираш в общество на глупави хора. Това са две състояния, в които човек често изпада. Понякога човек не е нито между мъдрите, нито между глупавите; той мисли, че няма нито наука, нито религия, от нищо не е доволен, на нищо не се радва и чака, само да дойде някой отвън, да го предизвика, да му докаже, че с бой, с насилие работите могат да се наредят. – И това е състояние, в което човек временно може да изпадне.

„На този камък". Идеята, която се съдържа в този стих, трябва да се постави като основа на вашия живот и върху нея да градите. По-нататък е казано, в същия стих, че този камък, върху който човек падне, ще се строши; а върху когото падне, ще го смаже. От този стих се вижда, че много хора имат криви схващания за нещата. Те искат, великите идеи да дойдат при тях, но не знаят, че тези идеи ще ги смажат. Те искат, великите идеи да паднат върху тях, но самите идеи ще ги унищожат. Великите идеи имат своя светлина, която дава отражение върху всички неща в живота. Радвайте се на светлината, която вашата велика идея носи и не се лакомете, да я обсебите, да я задържите в себе си. Радвайте се на слънцето, което грее. То представя велика Божествена идея, която носи в себе си светлина. Какво щеше да бъде положението на съвременния свят, ако слънцето ходеше от къща в къща, между хората, да яде и да пие с тях?

„На този камък". Тази е основната идея, върху която говоря днес. Всяка основна идея има своя орбита, затова е основна. Тя не може да измени пътя на своето движение, а това трябва да ви радва. Щом знаете това, не се стремете да измените нейния път. Ако някой пожелае, да фотографира своята идея и да я покаже на хората, и това е невъзможно. Защо? Защото идеите не могат да се фотографират. Ако някой фотографира слънцето и го представи, че е светло, кръгло тяло, с това, идеята не е изразена. Никоя идея не може да се изрази, нито с думи, нито с образи. Идеята не може да се събере нито на земята, нито в ума, нито в сърцето на човека. Всяка идея може, временно само, да присъства в човешката душа. Душата и природата са две фази на Битието. Природата дава материал, а душата твори. Природата е кредиторът, който дава материал за обработване, а душата обработва, съгражда този материал. Човешкото естество пък е това, от което вашата душа и вашата природа се ползват. Казвате: Природата ми е такава. – Каква е вашата природа? Вие се занимавате с дребни мисли и казвате, че естеството, или природата ви е такава. Не унижавайте естеството си! Естеството на човека не е дребнаво, но той се занимава с дребни мисли, не знае, как да работи и отдава всичко това на своята природа. Вие разхвърляте вашите неща, не знаете още, как да ги нареждате. Ако се намерите в общество на десет души – лоши хора и успеете да ги заставите, да мислят право, вие ще минете за тях като учен човек, влязъл между умни хора. Какво представят лошите хора? Лош човек е онзи, който не е постигнал своите желания и иска да ги постигне по един неестествен начин. Добър човек е онзи, който е постигнал своите основни желания и ги е впрегнал да работят, не само за него, но и за своите ближни.

Следователно, ако паднем върху своята основна идея и искаме да я изнесем пред света, ние ще се строшим. Който иска да изнесе своята идея пред света, той ще се строши. Който иска да изкаже своето верую пред света, той ще се строши. Какво ще изказвате веруюто си пред света? Ако някой ме пита, в какво вярвам, ще кажа: вярвам в хляба, във водата, във въздуха, в светлината и в топлината. – Съществува ли някакъв Бог? – По този въпрос, аз бих желал, ти да ми говориш. Аз говоря за неща, които положително зная, а оставям на тебе, да ми говориш за неща, които не зная. И тогава, той започва да ми говори, че Господ е всесилен, всемъдър, всеблаг. – Така е, виждам всичко това. Казвам: човек трябва да бъде умен, да знае, какво да говори. Той трябва да прояви своята интелигентност и чрез нея да разреши мъчнотиите си. Мъчнотиите са задачи, дадени на човека, да ги разреши. Това не значи, че той ще разреши всички задачи – част от задачите си ще разреши, а една част ще останат неразрешени. Тях той ще разреши в бъдеще. Каквото днес разреши, ще остане за основа на бъдещето. Всеки опит, колкото малък да е, никога не остава без последствие. Някой казва: Какво печеля, ако мисля за доброто? – Ако, само по един час на ден, мислиш за доброто, за великото в света, този час, ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност. Ако отделяш на ден, само половин час, да мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. Колкото малко, колкото грешно да е едно същество, достатъчно е да отдели за Бога най-малкото време, с което разполага; Той ще го възнагради щедро. Бог никога не забравя да отдаде всекиму нужното, но ние не трябва да се налагаме. Той не може да върви по нашия ум и казва: Да мислите за мене, това е добре за вас, но ще знаете, че аз ще ви дам всичко, каквото ви е нужно, когато намеря благоприятни условия. Кога ще бъде това, то е моя работа. Питам: ако вие сте риба и живеете във водата, може ли Бог да ви направи, на земята, хубав палат за живеене? Ако вие сте птица и живеете във въздуха, може ли Той да ви постави пред царска трапеза? Значи, царските трапези и хубавите работи се дават на човека, само при благоприятни съчетания в живота, за да може той разумно да ги използва.

Сега, за изяснение на тази мисъл, ще приведа един разказ. Като се предава някой разказ, мнозина бързат да кажат, че знаят този разказ. Едно трябва да знаете: който и да е написал разказа, който и да го предава, той всякога остава нов. Законът е такъв. Когато някое дете предава един разказ, той пак е нов, защото, това дете, влага в него своя идея, която авторът не е внесъл. Разказът може да е стар, но детето внася в него нещо ново. Не мислете, че детето не може да внесе нещо ново. И като говори, и като предава нещо, детето всякога може да внесе нещо ново от себе си. Мъдрецът, едновременно, е и млад, и стар: млад е по приложение, стар – по опитност. Когато прилага своето знание, мъдрецът е дете. Когато събира плодовете от това, което е приложил, мъдрецът е старец и очаква наготово да му донесат това, което е дал.

Ще пристъпя към разказа. Това, за което се говори в разказа, се е случило във времето на цар Абу–Бен–Фура. Ако искате да знаете нещо за този цар, четете книгите по това време. Там ще намерите цялата негова история. Той бил отличен цар. В царството му съществувал голям ред и порядък. Той имал само една дъщеря, наречена Ен-Суфи, която била най-умна от всички моми, живущи по това време в царството. В този разказ се говори и за нейния бъдещ избранник, който се наричал Елми-Бар. Понеже Ен-Суфи била най-красивата и най-умната мома, от всички тогавашни моми по света, до нея пристигали млади и красиви момци, княжески и царски синове, от целия свят. Едни от тях я възпявали, други й носили подаръци, цветя, букети, трети й обещавали щастие, но всички имали една цел – да се домогнат до ръката й. Тя не се поддавала на никакви обещания, не се ласкаела от никакви подаръци, защото знаела, че тия обещания никога не се сбъдвали. Казано е, че целият ад е циментиран само от любовни обещания, които никога не се сбъдват. Улиците на ада са постлани и украсени с хубави, скъпоценни камъни и надписи от несбъднати надежди и мечти, от несбъдната вяра, надежда и любов. Целият ад е постлан със счупени сърца, които не са постигнали своите мечти и идеали. Обаче, нейният избраник, Елми-Бар, живял някъде на планината, дето пасял овце. В свободното си време, правил научни изследвания на небето, изучавал звездите, планетите, за която цел си служил с особена тръба. Той бил отличен овчар, заради което бил посещаван от много хора. Като дохождали при него, хората обичали да гледат през прозореца на стаичката му, да видят, какво прави, с какво се занимава. Всяка сутрин, той отправял тръбата си към прозореца на своята любима, дано, отдалеч поне, я види. Като я виждал, радвал се и през целия ден работил, занимавал се усърдно. Като виждал своята любима, започвал да наблюдава небето и да вади бележки от всичко, което му правило впечатление. Така той работил своите любовни фотографии. Ако някой астроном види, какво прави този млад момък, ще каже, че изследва Слънцето, Юпитер или други някакви планети. Не, този млад момък се занимава с любовни работи. Той гледа през прозореца своята любима, както астрономите, като наблюдават небето, дойдат до Венера, но казват: Съжаляваме, че се яви голяма буря, която ни попречи да видим Венера. Да, всички гледат Венера през прозорците си, но тя всякога се явява с було на лицето си, да закрива своята красота.

Питам: вие, които искате да служите на Бога, на кого ще приличате? Дали ще приличате на онези царски синове, които дохождали при царската дъщеря с букети, подаръци и цветя в ръце, или на онези, които й писали писма, пълни с обещания за щастлив живот; или най-после, на онзи млад овчар, който живял на планината и всяка сутрин поглеждал от прозореца си, да зърне красивата царска дъщеря и след това правил научни наблюдения на небето? Най-добре е да приличате на младия овчар, който написал едно хубаво стихотворение на чужд, стар език, който вие не познавате. Ако предам стихотворението на този стар език, вие няма да го разберете, затова, ще го предам в превод. Ето, приблизително, преводът на това стихотворение: „Слънцето не беше още изгряло, гневен бе вятърът и фучеше. Вълнуваше се планината, чуваше се по нея: гръм, трясък, пукот; страх всяваше в душите на дребните бръмбарчета. Порои води слизаха от върховете и като войници за бой, свличаха канари, камъни, пъсък и със сила, гняв и ярост ги пращаха в подножието, в дълбоките долини: Идете там, долу! Вам смирение е нужно. Доста сте седели на високите върхове. Скръб и страдание що е, още не сте познали". Идете долу и кажете „Любов навред цари; в тишина и буря мъдрост владее, а в окови и затвори, всегда свобода и истина говори".

Както виждате, от всички великани на тогавашната епоха, нищо не е останало до нас, а от този царски син-овчар, който живял на планината, е останало нещо, което и досега още живее: и на небето, и на земята, и във водата, и във въздуха, а най-после и в светлината. Неговите думи и досега още са живи. Следователно, ако живеем като обикновени хора, като царския син Елми-Бар, все ще оставим нещо и името ни винаги ще се споменава, както и сега споменаваме името на Елми-Бар. Също така, споменавам името на Ен-Суфи, неговата възлюбена. Сега, разбрахте ли защо, той, всяка сутрин, с тръбата си, поглеждал към нейния прозорец? Ще кажете, че младият овчар наблюдавал двореца, царския палат, интересувал се да разбере, как живеят хората в този дворец. Според мене, най-важна личност в разказа е Абу-Бен-Фура, царят. Ако той нямаше царство, този разказ нямаше да се създаде. Царят Абу-Бен-Фура представя света, вселената. Царската дъщеря Ен-Суфи представя душите на всички хора по земята. Всяка душа, слязла на земята, търси нещо: една – по един начин, друга – по друг начин. Защо царската дъщеря, всяка сутрин, поглеждала през прозореца на своята стая? Тя поглеждала от прозореца, да види своя избранник Елми-Бар, който изгрявал на изток, а залязвал на запад. Когато младата мома се показвала на прозореца си, това е изток; когато се скривала от прозореца си, това е запад. Защо слънцето изгрява? И то търси някого. Аз бих желал, слънцето никога да не намери този, когото търси, защото, щом го намери, ще престане да изгрява и да залязва. Ако не го намери, дълго време ще изгрява и ще залязва.

Всички хора казват, че човек все трябва да се влюби в някого. – Опасна работа е влюбването. Когато някоя мома се влюби, майката и бащата казват, че дъщеря им заминала за някъде, т.е. пристанала на някого. В такъв случай, и смъртта не е нищо друго, освен приставане на някого. Аз не вярвам в смъртта. Когато старият дядо намери своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея. Хората, близките му казват: Господ да го прости! – Няма какво да го прощава Господ. Той сега се разхожда със своята възлюбена, подмладен, пременен, неузнаваем. Които не разбират дълбокия смисъл на моите думи, ще започнат да разискват, дали са верни те, или не. Само глупавите хора говорят за верни, или за неверни неща, а умните хора всякога говорят за умни работи. Глупавите работи са за глупавите хора; умните работи – за умните хора, а учените работи – за учените хора. Всички въпроси трябва рязко да се поставят. Който разбира света, вселената, той щеше да разбере смисъла и на самото име: Абу-Бен-Фура. Ще кажете: Дали не може да се даде друго име за света? – Изредете, колкото имена знаете и вижте после, кое от тях ще изберете. За създаването на света, англичаните имат едно изречение, българите – друго, но общата идея, която е изразена с дадените окултни звукове, е една и съща. Навсякъде и във всичко прониква един общ закон. Например, когато някой човек, бил той българин, французин, германец, или какъв и да е, се влюби, в него настава една и съща промяна. Ако измерите врата му преди и след влюбването, ще забележите едно увеличаване, едно разширяване, макар и с милиметри само. Ако във врата на човека има малко стеснение, т.е. ако мярката се намалява, това показва, че той е изгубил любовта си. Значи, дето любовта действа, там всякога става разширяване. Щом любовта изчезва, става стесняване, свиване.

И тъй, когато човек изгуби любовта си, в душата му настава мрак, тъмнина. Всичко в живота му се обезсмисля и изгасва. Дойде ли, отнякъде, най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл. И в първия, и във втория случай, животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което, той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот. Причините за промените в съзнанието на човека се дължат на материалните идеи, с които той се занимава. Достатъчно е, една любовна дума да ви каже някой, за да се измени и вашето състояние. Това показва, че хората живеят още в свят на постоянни промени. Например, среща ви един умен човек и казва, че вие имате добри заложби и от вас може да излезе нещо. След това ви среща един глупав човек и казва, че от вас нищо не може да се очаква. В първия случай се насърчавате, във втория случай се обезсърчавате.

Тъй щото, когато сте радостни, ще знаете, че ви е срещнал някой мъдрец; когато сте скръбни, ще знаете, че ви е срещнал някой глупав човек. Когато ставате радостен от леглото си, това показва, че ви е срещнал някой ангел. Ангелите са същества на любовта. Когато слизат на земята, ангелите трябва да срещнат поне една душа, в която да се влюбят. Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на небето. Защо е необходимо ангелите да се влюбват? Влюбването подразбира - някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса. Какъв е моралът на съвременните хора, по отношение на любовта? Ако мома се влюби в момък, когото родителите не харесват, това предизвиква цял скандал в дома на момата. И обратно: ако момък се влюби в някоя бедна мома, това създава ред тревоги и неприятности в дома на момъка. Кое е правилото за влюбването, че момите и момците да знаят, в кого да се влюбват и в кого да не се влюбват? Какво лошо има в това, ако всички души, излезли от Бога, се влюбят в някого? Момата, в която някой момък се е влюбил, е негова сестра, излязла от Бога, от хиляди години насам и днес той я среща, хваща я за ръка и я завежда при родителите си, като им казва, че намерил своята сестра. И родителите трябва да се радват, както синът се радва. Какво лошо има в това? Оставете вашите заблуждения, вашите изопачени вярвания настрана и живейте, както Бог е определил.

И религиозните хора се намират пред същата опасност, да изопачат своите възгледи и вярвания. Виждате, един човек върви в правия път, но изведнъж, минава някакво съмнение в ума му и той се запитва: дали е в правия път, или не. Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал. Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание. Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път. Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота си, няма определен път от Бога, по който той трябва да върви. Синът, на някои родители, се отклонява от правия път и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава. Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва да се опомни, но той не иска да чуе. Викат го родителите му, и те го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи. Обаче, един ден, той среща красивата мома Ен-Суфи и веднага в него става промяна: той започва да се прибира дома си, да ходи чисто облечен, добре причесан, всякога и към всички внимателен, учтив. Коя е причината за тази промяна? Той е срещнал Ен-Суфи, която му проповядва и той разбира смисъла на нейните думи. Същата промяна става и с момата. Когато срещне млад, красив момък, и тя започва да се чисти, да се облича добре. Защо прави това? Защото красивият момък обича чистотата, и тя иска да бъде чиста, за да се хареса. Който не разбира този закон, той е готов, да осъди момата, че губи напразно времето си да чопли, да чисти ноктите си. Не, като чисти ноктите си, момата върши важна работа. Тя иска да изчисти и най-малката си погрешка, която се е скрила, някъде, под ноктите й. Като влезе в човека, любовта внася в него възвишеното и благородното и той казва: Аз трябва да бъда абсолютно чист в мислите, в чувствата и в действията си, за да задържа любовта в себе си. Иначе, изгубя ли чистотата, ще изгубя и любовта си. Когато любовта посети човека, той е спретнат, чисто облечен и учтив. Той влиза вече в правия път. Някой религиозен говори за Любовта Христова, но външно се напуща, не се облича добре, не се мие, с което иска да покаже, че нищо не го интересува. Този човек е на крив път. Първият е грешник, който има условия, да стане праведен. Вторият е праведен, който има условия, да стане грешник. Значи, и в двата случая, отношенията се изменят.

Казвам: всеки порив, всеки импулс на човешката душа трябва да се насърчава. Когато се натъкнете на някоя лоша черта в себе си, потърсете начин, да я превърнете в добра. В това, именно, се заключава живата математика. В тази математика, всяко число представя отношения на идеи. В него са вложени, най-малко, седем идеи. Например: единицата, като количество, не е достатъчно пълно понятие. Под понятието "единица", освен количество, ние разбираме още и субстанция, в едно от четирите състояния: или в твърдо, или в течно, или във въздухообразно, или най-после, в лъчисто състояние. Единицата е основа на всички останали числа. Който разбере единицата, той ще разбере и другите числа. Двойката пък, в своята вътрешна същина, подразбира познаване на законите, чрез които човек може да измени положението си в живота. Който иска да внесе равновесие в своя живот, той трябва да оперира с числото три. Който иска да бъде производителен, да твори, той трябва да разбира единицата и двойката. Ако някой иска да съгради в себе си твърд характер, като диамант, той трябва да разбира закона на числото четири. Ако иска да бъде поет, да пише така, че да стане известен на целия свят, той трябва да разбира закона на числото пет. Всяко число, разбрано в своята вътрешна същина, представя жив елемент, жива сила в природата. Ако си представите числото две във вид на два ангела, слезли от небето, да ви придружават, единият - от лявата ви страна, а другият – от дясната ви страна, вие ще разберете, какво значи благоприятни условия. Обаче, ако не разберете тия условия и не ги използвате правилно, вие ще влезете в кривия път на живота. Това показва, че и в хубавите работи има пресищане. Ако човек яде много мед, има опасност, да се развали стомаха му. Ако никак не яде мед, пак има опасност за неговия организъм.

Ще приведа един разказ за опитността на една майка, която имала три деца. В къщата си тя имала три стаи, които всякога заключвала. Като излизала от дома си, тя скривала ключовете, да не ги намерят децата. В едната стая имало мед, във втората – масло, а в третата – праз. Един ден, майката излязла из града и пак заключила стаите, но забравила да скрие ключовете на мястото, което децата не знаели, а ги турила някъде на открито. Като останали сами, децата започнали да тършуват из къщи, да видят, какво има за ядене, да си хапнат. Те намерили трите ключа от стаите и всяко от тях взело по един ключ, и отишло с него да отключи една от стаите, да види, какво крие майка му там. Първото дете отворило едната стая и намерило вътре много мед. То взело хляб от долапа и започнало да яде хляб с мед. Другото дете отворило втората стая и намерило в нея хубаво, прясно масло. Взело хляб и започнало да маже върху него маслото. Третото дете отворило третата стая и видяло вътре много праз-лук. И то започнало да яде хляб с праз. Защо са били тия ключове на децата? Чрез тези ключове, те се домогнали до известни неща в живота си. Какво криела майката в трите стаи? Тя криела меда, маслото и праза от децата си. Медът, маслото и празът представят три условия в живота, които природата грижливо крие от човека. Тя ще му даде тия условия, когато намери, че той може да ги използва правилно. Празът представя бедните условия, при които умът и сърцето на човека могат да се развиват. Маслото представя пластичните условия в живота, под влиянието на които човек се огъва, без да се строши. И наистина, маслото омекчава кожата, предпазва я от изсъхване и напукване. Медът представя добрите, благоприятните условия на живота, които правят човека весел, жизнерадостен. Следователно, когато срещна човек, недоволен от живота, казвам, че този човек е намерил ключа от стаята, в която има праз. Когато намеря някой любезен, учтив човек, казвам, че той е намерил ключа от стаята, в която има масло. Когато срещна весел, жизнерадостен човек, считам, че той е намерил ключа от стаята, в която има мед.

Това са новите преводи на меда, маслото и праза, които разумно трябва да съпоставяте в живота си. Някой казва: Трябва ли да се яде праз? – Ако имате на разположение мед и масло, праз не трябва да ядете; ако нямате мед и масло, праз ще ядете. Като готвят праз, някой правят насилие над неговата природа. За да го облагородят, за да смекчат естеството му, те го готвят с масло. Обаче, празът не заслужава масло. Празът е изправен нагоре, достига доста голяма височина, затова казват, че е горд, честолюбив, с голямо достойнство. Като знаят тази негова черта, българите го нарязват на ситно и го сипват в зелева чорба. Те казват: Масло на праза не трябва; достатъчна му е зелевата чорба. Това са идеи и понятия, чрез които човек трябва да разреши вътрешния смисъл на живота, да разбере, защо е дошъл на земята. Някой е свършил университет, станал е професор, учител или чиновник, но с това още не е разрешил основния въпрос на живота. Трети се е оженил, станал баща, майка, но пак не е разрешил задачата на своя живот. Как ще разрешите въпросите на живота? Всички тия професии, всички тия служби турете отзад, като нули, а пред тях турете единицата. Само по този начин ще разрешите вътрешния смисъл на живота. Значи, когато турите любовта на мястото на единицата, а всички противоречия, неприятности, страдания турите след нея, на мястото на нулите, вие ще разрешите задачата на вашия живот, ще разберете вътрешния смисъл на целокупния живот.

И тъй, всички хора трябва да нареждат живота си, по новия начин: единицата – любовта напред, а всичко останало – нулите - назад. Когато някой казва, че е радостен днес, аз намирам, че той не говори истината. Невъзможно е, само днес, да е радостен. От памти-века са дохождали при мене същества, които са били радостни и весели и са оставили своето благословение на човечеството. Затова всеки трябва да осъзнае в себе си, че животът е добър и пълен с любов. Ако душата на някого е натъжена и скръбна, това не е всичкото. Животът е пълен с любов и добродетел, които ще влязат в неговата душа и ще сменят състоянието му. Скръбта не остава завинаги в душата на човека. Скръбта е нощ за човешката душа. Тъй щото, ако вечер е тъмно, не мислете, че тази тъмнина постоянно ще прониква през вашата душа. Щом дойде светлината, тъмнината веднага ще отстъпи. Тъмнината не е в душата на човека: тя е сянка, илюзия на живота. Илюзия е това, в което човек вярва, че е реално, а излиза, че не е реално. Ти вярваш, че някой те обича, а всъщност, той не те обича; вярваш, че някой не те обича, а той те обича. В първия случай, вярваш в това, което не е; във втория случай, не вярваш в това, което е. Животът на съвременните хора седи в постоянно възприемане на едни неща и отричане на други. Сегашната философия, пък, се изразява в отричане на нещата. И това е добре, но ако човек само отрича, без да възприеме нещо, какво ще придобие? Човек трябва, едновременно, да възприема и да отрича. Когато някой млад момък се влюби, хората около него казват: Глупаво нещо е влюбването! Обаче, според мене, влюбването е за предпочитане пред безлюбието. Някой се стреми към велики работи, но хората веднага му противодействат, съветват го да остави тия неща настрана. Той трябва да каже: Това, което не ми трябва, оставям за вас. За мене задържам потребното. – Умът ще ти хвръкне от тези работи. – Това, от което умът ми ще хвръкне, оставям за вас; другото аз ще възприема. - Това са празни работи; това не е правият път. – Празните работи са за вас, а пълните – за мене. Правият път е за мене. Няма защо да се разправяте с хората. Всеки смело трябва да застане в правия път, като праведен човек. – Ти си грешен човек. – Да, докато не мислех, бях и грешен, и глупав човек. Откак започнах да мисля право, аз вече съм мъдрец.

Следователно, когато се намерите в някакво затруднение, дръжте в ума си мисълта: „Бог е Любов". Когато не можете да разрешите някоя задача, започнете да говорите на числата на тая задача: „Бог е Любов". Тези числа са във вашия ум. Те са разумни числа и ще разберат всичко, каквото им казвате. Числата са разумни сили, с които трябва да се нагласите. Щом се нагласите с тях, ще разрешите задачата си. Всеки може да направи този опит. Например: ако седите около една плоскост и няколко деня наред усилено мислите, че тази плоскост може да се помести, ще видите, че тя ще се помръдне от мястото си.

Това правят светските хора и са постигнали резултати. Ако се намирате пред трудна задача и цяла година наред, постоянствате в мисълта си, че тази задача ще се разреши благополучно, ще видите, че наистина тя ще се реши. Някой иска да свири на някакъв инструмент, но мисли, че не му се поддава този инструмент. Не, вземи инструмента в ръка и започни да свириш. Всеки ден повтаряй, че можеш да свириш, ще видиш, как този инструмент, най-после, ще ти се поддаде; сутрин десет пъти, на обяд десет пъти и вечер десет пъти повтаряй в себе си мисълта: „аз мога да свиря" и ще видиш, че в продължение на една година, ще имаш резултат.

„На този камък". Този камък е основата, върху която трябва да положите живота си, съобразно Божиите закони. Бог не създаде света като място за роби, за слуги, нито го създаде за затвори и за наслаждения. Хората сами създадоха затворите и ограниченията. Той създаде света за училище на своите деца, като каза: Ако сте умни, вие ще видите, че в света владее пълен ред и порядък. Ако не сте умни, вие ще виждате, навсякъде, пълен безпорядък. Този камък представя основата на живота – любовта. Ако очаквате любовта да дойде при вас, тя ще ви смачка; ако искате да се качите върху нея, ще се строшите. Приемете светлината на любовта в себе си и оставете сърцето си свободно. Когато Бог работи във вас, отворете Му широко пътя и не се противопоставяйте. Защо? Защото, когато Бог работи във вас, а вие противодействате, Той ще ви смаже; ако пък Му се налагате, ще се счупите. Следователно, нито се налагайте на Бога, нито очаквайте, Той да дойде при вас. Човек трябва с готовност да приеме Божията светлина. Затова и Писанието казва: „Изпраща ми Духа си..." „Изпраща ми Духа си", значи, изпраща ми своята светлина. Следователно, всеки трябва да възприеме любовта в себе си, защото, след всяка скръб иде радост и след всяка радост иде скръб. След всяко смущение иде мир. Тъй щото, противоречията в света не са нищо друго, освен условия за проява на Битието. Така е за мъдреца, а глупавият очаква особени условия за щастието. Мъдрецът очаква щастието на всяко време. Дойде ли ви някакво щастие или нещастие, благодарете и за едното, и за другото. Всеки ден, невидимият свят изпраща на хората щастие, но зависи, как те разбират нещата, а оттам, кое наричат щастие и кое – нещастие. Някой човек седи отчаян, обезсърчен от живота, нищо го не радва, всичко е обезсмислено за него. По това време, получава едно писмо. Поглежда го отгоре, захвърля го, почеркът му се вижда крив, нечетлив и казва: Няма да се оправи работата. – Отвори писмото, и работата ще се оправи. Най-после, той отваря писмото и в него вижда един чек, изпратен от негов приятел, който го обича. – Чудно нещо, работата, наистина, била оправена! Отвори зацапаното, с изкривен почерк писмо, в него ще намериш един чек. Когато човешката душа преживява вътрешна криза, от невидимия свят му изпращат един чек, с който да разреши мъчнотиите си, само за един ден. В 365 деня, той ще получи 365 любовни писма, с по един чек в тях, с който да разреши мъчнотиите за съответния ден. Докато не отвори това писмо, слънцето още не е изгряло за неговата душа. Щом отвори писмото, слънцето вече изгрява.

„На този камък". Този камък представя любовта, която се взима за основа на проявения живот. Животът, пък, прониква цялата жива природа, а душата взима материята на природата и твори. Между душата и природата съществува вечно единство. Следователно, няма защо да се разисква върху въпроса, има ли душа, или няма. За мъдреца има и душа, и природа; за глупавия природата съществува, но безформена, а душата, пък, съвсем не съществува. Когато човек отрича душата и живота, той заслужава нула. Когато върви по правия път, той заслужава единица. След това, като тури нулата зад единицата, всички неща ще се осмислят. Когато получите любовното писмо с чека, всички объркани работи ще се изправят. Вие можете да се занимавате с ред научни теории, но щом получите такова любовно писмо, скачате от радост. Защо? Реално е това писмо. Всички любовни писма не са реални, но тия, които невидимият свят изпраща, са реални. Щом получи такова писмо, човек казва: Има смисъл да се живее и да се работи! Тъй щото, когато човек е готов, да жертва всичко за Великото в света, това показва, че той е получил и прочел вече своето любовно писмо. Когато човек не е готов да жертва, това показва, че той още не е получил своето любовно писмо, или, ако го е получил, още не го е чел. – Не мога да свърша тази работа. – Прочети писмото си и ще я свършиш.

Съвременните хора говорят за отворените, т.е. за прочетените вече писма в миналото си, от които са получили само разочарования. От тия писма, ние не се интересуваме; ние се интересуваме от току-що получените писма, които още не са отворени. Само тези писма могат да осмислят живота ви. Днес и аз имам такова едно писмо и за него ви говоря. Какво сте писали вчера и какво са ви отговорили, това не е важно. Аз говоря за реализирането на новото учение днес. Миналото е една опитност, бъдещето е още нереализирано, но важно е настоящето. Благодарете за най-малкото, което днес се дава за душата ви. Щом се натъкнете на някаква неприятност, на някакво страдание, вдълбочете се в себе си и вижте, какво е написано във вашето любовно писмо, което сте получили този ден. Всяко страдание, всяко изпитание е формула, останала от миналото ви и днес, вие трябва да я преведете на ваш език, да се ползвате от нея. Миналото представя стария език, който някога сте знаели, а сега сте забравили. Ако кажа нещо на този стар език, вие няма да го разберете, но ако го преведа на сегашния език, даже и с някакъв дефект, вие ще разберете поне основната идея. Аз не искам да превеждам на съвършен език, защото, щом нещата станат съвършени, те веднага се разрушават. Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство. За да не стават големи разрушения на земята, всякога и навсякъде, трябва да се оставя по една отворена врата. През тази отворена врата минават погрешките. Когато някой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след себе си. Не се стремете към такова съвършенство, защото сами ще се разрушите. До сега не съм срещнал нито един поет, музикант, философ, или учен, който да е създал нещо съвършено. И затова, когато казвате, че нещо е съвършено, хубаво, красиво, добро, аз казвам, че и от това нещо има по-съвършено, по-хубаво, по-красиво, по-добро. В Добродетелта има разширявания – безгранични са нейните предели. И Любовта е безгранична. Ако в съзнанието на човека има повече място, тогава и Любовта ще дава повече блага.

И тъй, за всички хора в света има поле за работа. Като ставате сутрин, насочете мисълта си към изгряващото слънце, както Елми-Бар насочваше своя телескоп към прозореца на красивата царска дъщеря. Днес, от всички, се изисква приложение. Знания много има, но приложение няма. Днес, всички хора, се оплакват от студ. Защо? Всички живеят в студена атмосфера. Съвременните хора се нуждаят от положително знание и от методи за приложение на това знание. Например, сега, при студените нощи, когато температурата вън е 21–22° под нулата, аз спя с отворен прозорец и въпреки това, в стаята ми е топло. Защо? Аз оставям прозорците си отворени, под специален ъгъл, вследствие на което, между въздушните частички става известно триене и в резултат на това, се образува топлина. Измени ли се тоя ъгъл, студът нахлува отвън и в стаята става студено.

Казвам: вяра, детска вяра се изисква от съвременните хора! Какво е донесло и какво може да донесе безверието? Какво ще ви ползват вярванията и „реченото-казаното" на хората? Това ще оставим на Бога. Той да изправи тия работи, а от нас се изисква, да решим своите задачи, за да бъдем доволни и благодарни от живота. „На този камък". На този камък ще поставим живота си и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме, той да пада върху нас. Затова, трябва да бъдем в пълна хармония с Любовта и да се ползваме от нейната светлина. Ставате ли сутрин, поне три пъти през деня проверявайте, дали сте на този камък, или не. Тази проверка е необходима, понеже земята се движи, условията се менят и човек може да се измести от тази основа. Ние виждаме, как състоянията на хората всеки момент се менят. Някой е богат, учен, но не е доволен. Защо? Изместил се е малко от своето първично положение. Затова, именно, човек трябва да работи, да дойде в първото си положение, да се намести на този камък. Любовта е основата, на която всеки трябва да застане, за да разреши своите мъчнотии, да превърне страданията си в радост. Това значи, да бъде човек, мъдрец! И като мъдрец, светът за него ще бъде в пълен ред и порядък.

3. Беседа от Учителя, държана на 17 февруари 1929 г. София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, има, живот, всички, може, свят, работи, любов, себе, казва, аз, добре, път, условия, камък, ред, единица ,

 Неделни беседи , София, 17 Февруари 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder