НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Хигиена на живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Хигиена на живота

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, себе, мисъл, магаре, може, аз, живот, мисли, хора, пламъкът, чувства, радост, сега, ден, хигиенично, казва, знае ,

 Младежки окултен клас , София, 7 Декември 1928г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Размишление върху истинското щастие.

За какво говорят хигиенистите? – На първо място те имат предвид храната, водата, въздуха, светлината, облеклото и жилището. Това са елементи на живота, с които се занимава хигиената. За да бъде жилището удобно, да отговаря на изискванията на хигиената, преди всичко човек трябва да чувства нужда от него. После трябва да съзнава, че има нужда от прозорци и да знае колко големи да бъдат. Ако не съзнава това, той не се нуждае от никаква хигиена. Същото може да се каже и за неговото тяло като жилище. Не е достатъчно само да се роди човек, но неговата форма трябва да отговаря на хигиеничните условия на живота. Това значи да бъде човек здрав. Ако той постоянно боледува, жилището, т.е. тялото му, не е съградено по правилата на хигиената. Между външното жилище – къщата, в която човек живее и вътрешното жилище – тялото, трябва да има известно съответствие. Има богати хора, които живеят в големи, просторни, светли къщи, но въпреки това боледуват. Ще кажете, че болестите се дължат на храненето. Обаче, богатите хора се хранят добре. Защо боледуват? Значи, не е само до богатата и силна храна, но здравето на човека зависи и от количеството храна, която човек употребява. При това, здравословна храна е онази, от която човек дълго време изпитва радост и разположение. Ако след всяко ядене човек изпитва тежест и неразположение, това показва, че храната не е хигиенична. Същото се отнася и до жилището. Само онова жилище е хигиенично, в което човек през целия ден изпитва радост.

Друг елемент на хигиената на физическия свят е облеклото. Хигиенично облекло е това, което приляга добре на тялото, направено е от мека материя, приятна на пипане и същевременно е добър проводник на светлината и топлината. С една дума, то е добър проводник на живите сили на природата. Хигиеничното облекло прави човека радостен и разположен. Той се чувства в него толкова удобно, като че е част от тялото му. Мнозина пренебрегват хигиената на облеклото и следват строго модата. Обаче, модата няма нищо общо с хигиената. Тя отговаря на други изисквания, които са далеч от природните.

Освен хигиена на физическия живот, има и хигиена на психическия. Тя включва в себе си три елемента: мисъл, чувство и действие. Значи, има хигиена на мислите, на чувствата и на постъпките. Една мисъл е хигиенична, когато пламъкът или светлината й никога не се намалява. Щом светлината на мисълта се намалява, тя вече не е хигиенична. Чувство, което никога не губи интензивността си, е хигиенично. Започне ли да губи своята интензивност, то не е хигиенично. Всяко действие, което има права посока на своята проява, е хигиенично. Щом започне да се извращава или да изкривява своята посока, то не е хигиенично. Следователно, чуете ли някой да казва, че животът му е тъмен, това показва, че пламъкът или светлината на неговите мисли се е намалила. Какво трябва да се прави, за да стане животът му весел? – Да внесе в мисълта си единица любов. Как ще внесете тази единица любов в ума си? – Като намерите едно същество, което иска да учи, търси някой да му помогне да задоволи този жар. Ако му се притечете на помощ, неговият жар ще внесе светлина в мисълта ви и ще възстанови първото положение на вашия ум. Да услужите на едно такова същество, това е в реда на нещата, защото е казано да обичате ближния си като себе си. Правилото е вярно, но можете ли да го приложите, както трябва? Преди всичко, малцина знаят, как да обичат себе си. Само онзи обича себе си правилно, на когото пламъкът на мисълта никога не изгасва, интензивността на чувствата никога не се намалява и правата посока на действията никога не се изкривява. Това се отнася за микроскопическите мисли, чувства и постъпки, а не за великите и възвишените, които са достояние на великите хора. Човек трябва да цени, уважава и люби своите най-малки прояви. В противен случай, той никога не може да има правилно отношение към своя ближен. Цени, уважавай и обичай себе си, за да проявиш същото и към ближния си. Като любиш себе си в ближния си, ти ще любиш и него. Това означават думите Христови: „Аз живея в Отца си и Отец ми живее в мене“. Когато Бог ни люби, Той люби себе си в нас. Когато ние Го любим, ние любим себе си в Него. Първо Бог трябва да ни обикне, а после ние да Го обикнем. Това е въпрос, който има отношение към съзнанието на човека.

Като се говори за любовта на Бога към човека и на човека към Бога, хората искат обяснение на този въпрос. Любовта не се обяснява, тя се приема, както се проявява. Ако я обяснявате, ще изгубите и това което имате. Не мислете, че всичко, което се обяснява, може да се разбере. Какво знае детето за прясната пита? Нищо не знае и не разбира, но щом я вземе в ръката си и доближи до устата, то изпитва вътрешна радост. В случая и детето, което нищо не разбира от хляба, и възрастният, който всичко знае, еднакво се радват пред прясната пита. Радостта показва, че и в детето има вътрешно разбиране на нещата. Човек се домогва до живота не само чрез външни знания и разбиране, но и по вътрешен път. Важно е да имате светлина в съзнанието. Тази светлина води човека в правия път на живота. Ще каже някой, че не виждате нещата. Това е въпрос на опит. Хвърлете една игла на 20-30 метра разстояние и вижте, кой ще я намери: който вижда външно, или който вижда вътрешно. Който вижда вътрешно, той ще я намери. Който никога не се спъва в живота си, той има здрави, нормални очи. Той вижда и външно, и вътрешно. Който се спъва, той има слаби, анормални очи. Работете за развиване и пробуждане на съзнанието си; то е окото на човека. Там, дето съзнанието е будно, никакво спъване не става. Спъвате ли се, търсете причината в себе си. Работете върху съзнанието си, което носи условията на живота. На всеки са дадени условия, но работа се изисква от нас. Ако нямаме условия, всички усилия щяха да бъдат безпредметни. Значи, животът, като първо условие, е даден на всеки човек. Той носи в себе си пламъка на мисълта, на чувствата и на постъпките. Ползвайте се от този пламък, пазете го никога да не загасва. От вас зависи да ходите в светлина или в тъмнина.

И тъй, пазете се от мисли, чувства и действия, които понижават вашия живот. Те не са здравословни. Щом се натъкнете на такава мисъл, турете я настрана, като непотребна. Някой казва, че иска да свърши университет, но след няколко дена се отказва от желанието си, не иска да учи. Първото желание е здравословно, но второто не е. Този човек прилича на работник, който един ден работи усилено да спечели нещо, а на другия ден се наяде, напие, остане без пет пари в джоба си. Какво е спечелил той? Не само, че нищо не е спечелил, но даже и здравето си разстроил. Да работи човек е хигиенично, но да яде и да пие до забрава, това не е хигиенично. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие, които разстройват човешкия организъм, не са хигиенични. Какъв смисъл има срещата с един приятел, която ще понижи живота ти? Следователно, пазете се от всички мисли, чувства и действия, които понижават живота. За предпочитане е да имаш една мисъл, едно чувство, едно действие, колкото и да са малки те, колкото скромно и да са облечени, но да ви повдигат, отколкото богатите и натруфени, които понижават живота и рушат здравето. Стремете се и към богати мисли, чувства и действия, но само към такива, които нямат никакъв дефект. Те носят истинска радост, истинска топлина и светлина.

Сегашният век се изразява в усилена дейност на човешкия ум, сърце и воля. Защо? – Защото при възпитанието са допуснати криви неща, които трябва да се изправят. Някой казва: Аз трябва да се проявя. – В какво трябва да се проявиш? – Трябва да бъда полезен. – В какво трябва да бъдеш полезен? – Да се организирам. – Как ще се организираш? Ако искаш да се организираш, а свършиш със смърт, какво си организирал? Не е достатъчно човек само да създаде нещо, но създаденото от него вечно да живее. Какъв смисъл имат картините на един художник, ако една-две години след изработването им се развалят? Ще кажете, че един трябва да умре, за да се роди друг. – Това не е философия. Кое е по-добро: да държиш воловете при себе си и да ореш с тях нивата си или да ги продадеш на някой касапин? За предпочитане е да ореш нивата си с воловете, отколкото да ги продадеш на друг, който ще ги заколи. Както ти живееш и работиш, така трябва и те да живеят и работят заедно с тебе. Ако останеш сам, ще свършиш толкова работа, колкото магарето върши. Който греши, върши работата на магарето. Който греши, е магаре. В този смисъл, магарето представя символа на греха. Значи, който не мисли, не чувства и не постъпва право, греши. Докато не приложи правилно закона на жертвата, човек всякога ще греши. Не се жертва онзи, който мисли само за себе си. Не е умен онзи, който мисли само за себе си. Буквата „М“ в думата магаре означава материализъм. Буквата „А“ – бременност, тежест, която човек носи. Буквата „Г“ означава кука, с която овчарят хваща нещата. Има смисъл да си служи човек с куката, или с гегата на овчаря, но когато иска да извади давещия се от водата, а не да открадне това-онова за себе си. Буквата „Р“ означава чук в ръката на юнака. Който иска да си служи с този чук, трябва да го приложи по отношение бедните и сираците, да им изкове нещо, да им помогне, а не да удря хората по главата. Буквата „Е” е знак за умножение. Който разполага със силите на тази буква, може да помага на хората, но ако магарето няма тези сили, не може да бъде полезно нито на себе си, нито на окръжаващите. За да превърне енергиите, които се крият в понятието „магаре“, човек трябва да знае, как да се справи с елементите, които причиняват погрешките. Когато домакинята иска да разплете един чорап, тя трябва да знае, отде го е започнала. И като хване първата бримка, целият чорап се разплита. Магарето крие в себе си необуздани сили. Когато в характера на човека има нещо магарешко, той мъчно се справя с него. Умен трябва да бъде човек, за да организира силите на магарето в себе си. Не можете да разчитате на магарето. Достатъчно е да отвори устата си, за да ви издаде. Каквото и да прави, то все реве – в него няма благоприличие, нито някакъв морал. Човек вижда, че на магарето липсва благоприличие, но себе си не вижда. Колко пъти той не проявява никакво благоприличие! Въпреки това, този човек, както и магарето, заемат почетно място в обществото.

Английската кралица Виктория имала едно магаре, което яздела – обичала да се занимава с него. Ако се случвало да заболее, тя викала 12 лекари да го гледат. Умно е било това магаре. Значи, има и умни магарета. Като видите никое умно магаре, забелязвате, че то омеква. Такова магаре не реве, но цял ден спокойно си пасе. Като види господаря си, тогава започва да реве. Сутрин, като изгрява слънцето, то се спира, отправя поглед към него и след това коленичи на предните си крака. След това се изтърсва и тръгва отново да пасе. Това показва, че и най-отрицателните сили в света претърпяват някакво преобразование. Важно е да знае човек, как да се справя с енергиите на магарето.

Човек носи в себе си не само магарето, но и вола, и коня, всички животни. Изобщо силите на цялото животинско и растително царство се включват в човека. Те имат определени места и центрове, чрез които се проявяват. Например, френолозите вземат магарето като емблема на човешката твърдост и воля. Наистина, няма по-твърдо същество от магарето, също така е крайно издръжливо. От друга страна, магарето е гордо и тщеславно, всякога излиза напред. Ако го турите на работа между камили или овце, то излиза напред, да ги води. Магарето никога не остава назад. Добре е да има човек високо мнение за себе си, но когато е заслужено.

Като ученици, вие не трябва нито да се надценявате, нито да се подценявате. Ще мислите за себе си това, което сте в действителност. – Не съм толкова надарен. – Дарбата се придобива. Тя е резултат на усилието, което човешкият дух прави, за да постигне нещо. Даровитият е работил в миналото и днес се ползва от плодовете на своя труд. Ако искаш и ти да бъдеш даровит, работи усилено, да развиеш дарбите си и в бъдеще да се ползваш от техните плодове. Някои хора още в този живот придобиват големи постижения. Те правят големи усилия и се радват на резултатите си.

Да се върнем към въпроса за хигиената на живота. Според нея, права мисъл е тази, която запазва всякога своята светлина. Човек се познава по светлината на своята мисъл. Колкото по-голяма е светлината му, толкова по-голям мъдрец е той. Да познаваш колко голяма е светлината на твоята мисъл, това още не значи, че познаваш себе си. И най-големите мъдреци не се познават абсолютно. Частично човек се познава, но не и абсолютно. Това показва, че много работа още предстои на човека, много знания му са нужни, за да проникне в същината на своята душа. Да проникне човек до душата си, това значи да обхване всички възможности, които се крият в ума, в сърцето и във волята му. Който отрича душата, отрича своите възможности. Такъв човек не може да се развива.

Мнозина признават ума и сърцето, но отричат душата. Някои признават само ума, а сърцето и душата отричат. Който не признава проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа в себе си, не е пълен човек, т. е. не е истински човек. Той прилича на онези хора, които ходят на църква, слушат проповедника, трогват се от думите му, съжаляват бедните и страдащите, а като излязат вън, срещат на пътя си много бедни и страдащи, но сърцето им не се трогва. Човек, на когото само мисълта работи правилно, е една трета човек; онзи, на когото и умът, и сърцето работят правилно, е две трети човек; и най-после онзи, на когото и умът, и сърцето, и волята работят правилно, е три трети човек – истински човек или мъдрец. Пламъкът на неговите мисли, чувства и постъпки е постоянен. Той не се влюбва и разлюбва, както обикновените хора. Щом люби, той е постоянен и неизменен. Каквото прави мъдрецът, както и да се проявява, каквито мисли и чувства да храни, той никога не съжалява. Всичко върши съзнателно и разумно.

Турете в ума си идеала да станете мъдреци, за да има нещо, което да ви радва. Правата и светла мисъл е достояние на мъдреца. Ако търсите истинското знание, ще го намерите в мъдростта; ако търсите възвишеното, ще го намерите в любовта. В който свят да търсите възвишеното – във физическия, в ангелския или в Божествения, ще го намерите в любовта. Тя представя идеала, към който човешката душа се стреми. Ще каже някой, че е разочарован в любовта. Разочарование има в чувствата, но не и в любовта. Който люби, никога не се разочарова. Обаче, щом човек пожелае да бъде обичан, разочарованието иде; той е нещастен, че няма кой да го люби. Значи, има два вида нещастни хора: едните са нещастни, че не любят, а другите, че няма кой да ги люби. Мъдрецът се отличава от обикновения човек по това, че е щастлив и когато не го любят. Защо е щастлив? – Защото, и като не го любят, той люби, без да изисква нещо. Ако никой не го обича, той си казва: Хората още не са ме опознали, не съм се открил за тях. Ще дойде ден, когато ще ме познаят и ще ме обикнат. Ако днес не стане това, утре ще стане. Той не туря големи срокове. Обикновените хора работят с големи срокове и с големи величини; всъщност, големите величини са достояние само на велики хора, на адепти, на мъдреци, които избягват да работят с тях. Когато се възпитава, човек работи с малки величини.

Кога може човек да се възпитава правилно? – Когато пламъкът на неговите мисли, чувства и действия постепенно се увеличава и внася в него радост и разширяване. Когато всички мисли и чувства се съберат на едно място, светлината им се увеличава, радостта става голяма и любовта се проявява. Това изисква от човека съвременната наука и хигиена. Това значи да дойде човек до положение да знае какво количество въглерод се намира в неговия организъм и как може да го използва. Количеството на въглерода в човешкия организъм е математически точно определено, обаче, какъв е този въглерод, не се знае. Съществуват три вида въглерод. Единият не гори, не се изменя във въздуха; не се съединява с други елементи, нито гори, нито загасва. Следователно, когато мислите и желанията на човека не загасват, той е от първата категория. Въглеродът, който се отнася до втората категория, е променлив. Той гори и се променя, става черен. Каже ли някой, че мислите и чувствата му са потъмнели, той се отнася към втората фаза на живота, дето въглеродът се изменя. За да не се изменя, ще го върнете в първото състояние, ще му прибавите единица любов и две единици мъдрост. Това значи, да намериш три същества, на които да помогнеш, да ги отправиш към света на любовта и на мъдростта. След това ще намериш един свят човек, да видиш как прилага любовта и двама мъдреци – как прилагат мъдростта. При това положение ти няма да станеш нито светия, нито мъдрец, но ще вземеш малко подкваса и от двамата, да има какво да работиш.

Задачата на човека е да учи и да работи. Като учи, той непременно ще се обезсърчава – такъв е законът. Защо се обезсърчава? – Защото пламъкът на неговите мисли, чувства и постъпки се намалява – влязъл е някакъв страничен елемент. За да се справи с обезсърчението си, той трябва да премахне страничния елемент и да усили отново пламъка си. Приложи разума си, направляван от мъдростта, за да усилиш пламъка на своите мисли и чувства. Без мъдрост разумният човек става жесток. Жестокостта се сломява от милосърдието, а милосърдието подразбира закон на жертва. Значи, буквата „М“, като символ на материализма, трябва да се превърне в милосърдие. Това се постига чрез съзнателна и разумна воля.

В заключение казвам: За да спазвате хигиената на физическия свят, обърнете внимание на трите елемента – жилище, храна и облекло; за да спазите хигиената на духовния свят, обърнете внимание на другите три елемента – мисли, чувства и постъпки.

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— В истината е скрит животът.

15. Лекция от Учителя, държана на 5* декември, 1928 г. София – Изгрев.
Книги:

Хигиена на живота
Божественитѣ условия (Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). София, 2006)
28 беседи от 9 октомври 1927 г. до 1 март 1929 г.

Хигиена на живота
Божествените условия (Младежки окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том I. София, 1942)
27 беседи от 22 юни 1928 г. до 1 март 1929 г.

Начало: 05:00

Хигиена на живота

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, себе, мисъл, магаре, може, аз, живот, мисли, хора, пламъкът, чувства, радост, сега, ден, хигиенично, казва, знае ,

 Младежки окултен клас , София, 7 Декември 1928г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 часа сутринта

- Само светлият път на Мъдростта води към Истината!

- В Истината е скрит животът!

Размишление върху истинското щастие.

Само 10 души да прочетат темата. Доброволците само.

По поляните всички ходят, но по високите върхове малцина ходят. Трябва едно упражнение. Сега онези, които са ходили по високите върхове, те са екскурзианти. Тогава можем да кажем: „Нека станат екскурзиантите!“ Сега аз ще ви говоря върху хигиена на живота. Въобще обикновените хигиенисти за какво говорят? На първо място в хигиената седи въпросът за жилището. Жилището, в което човек живее, трябва да бъде удобно. Като се включва в това и водата, храната, въздуха и светлината, а после и неговото облекло. Обикновените хигиенисти въобще настояват за тези неща, като важни, елементарни правила за хигиената. За да бъде жилището удобно, човек непременно трябва да има съзнание, че той се нуждае от жилище. После в него трябва да се зароди съзнанието, колко прозорци трябва да има и колко големи трябва да бъдат. Ако не съзнава това, никаква хигиена той не може да има. Здравословно състояние не е само човек да се роди, да му се даде форма и жилище, но той трябва да живее здравословно. Ако той живее в това жилище и постоянно боледува, това жилище не е хигиенично. Много богати хора имат отлични здания, с много прозорци, къщите им са чисти, при това постоянно боледуват. Некои може да възразят, че това зависи и от храната. Да, но богатите хора се хранят с доста пищна храна, обаче какво е онова, което липсва в яденето? Какво количество от яденето трябва да употреби един човек и колко такива единици са нужни за едно ядене? Въобще при обикновените хора, колко грама хляб са нужни, при нормално състояние? 250, 500, 750, 1000 грама хляб е нормално. Сега има и анормално състояние. Някой при едно ядене изяжда един килограм хляб или кило и половина. Казва: „Ама, аз трябва да ям.“ Питам: коя е истинската норма за яденето?

Сега хигиенистите казват: „Жилището трябва да бъде удобно.“ Какво разбирате под удобно, комфортно жилище? Удобно и хигиенично жилище е това, при което като влезеш вътре, на която страна и да погледнеш, да не ти произвежда неприятно впечатление, или да ти произвежда все една малка радост. Дето и да влезете в това жилище, все да ви е приятно. Това е хигиенично жилище. Щом Нямаш тази малка радост от жилището, то не е хигиенично. Та това е положителна радост, доволен си от жилището си. Или, както казах, това е хигиенично жилище.

Същият закон се отнася и до храната. Коя храна е задоволителна? Щом ядеш известна храна, тя трябва до следния обед да ти причини една малка радост. Тази храна е задоволителна. Ако си ял правилно и ако храната е хигиенична, до следния обед ти трябва да чувствуваш една малка радост, едно разширение в себе си. Тогава и следния обед ще очакваш пак със същата интенсивност и със същата жажда. Тъй в яденето може да има вече едно здравословно състояние. Щом стане едно малко променение в това малко чувство, в храната има нещо примесено, тя не е вече хигиенична.

Тогава да дойдем до третия въпрос за облеклото. Казват: „Човек трябва да има хубаво облекло.“ Според хигиената, коя е хубавата дреха на съвременния културен човек? Хигиенична е тази дреха, която като облечеш, както и да я носиш, през целия ден трябва да усещаш една малка радост, че носиш тази дреха. Щом усещаш една малка неприятност, тази дреха не е хигиенична. Целият комплект дрехи, в цялото си облекло да усещаш едно малко удоволствие, не удоволствие, но задоволство от дрехите си. Тази дреха или този комплект от дрехи, взет заедно с шапката, с връзката, с палтото, с ръкавиците, всичко, което ти е необходимо, в него да няма никакъв дефект. Това наричаме хигиенично облекло. Облеклото не трябва да бъде съвършено, но да усещаш една малка радост от него. Това облекло е хигиенично. Някоя дреха, като я пипаш, тя е малко остра, не ви е приятна. Хигиеничната дреха, трябва да знаете, трябва да бъде добър проводник на живите сили в природата. Например, хигиеничната дреха не трябва да изолира светлината, или да изолира въздуха, но трябва да бъде едно с човека. И тя трябва да бъде добър проводник и на топлината. И всеки човек трябва да знае какви дрехи трябва да носи.

Хигиената още не се е занимавала с този въпрос. Тя разглежда въпроса другояче, от съвсем материално гледище. В дрехите трябва да участвува и съзнанието. Човек, който иска да има хубави дрехи, не трябва да гледа само формата на тази дреха, но тази форма трябва да съответствува и на тялото. Той трябва да има малка радост и от дрехата и да е доволен. При това, каквато част от дрехата и да пипне, да му причинява една приятност. Да усеща една малка мекота от дрехите. Такова облекло е хигиенично. Когато дойдем до учениците на окултната школа, те взимат тия правила вече в съображение.

Та рекох, от хигиената на физическия свят ние минаваме към хигиена на живота. В хигиената на живота влизат три елемента: мисълта като елемент, чувствата като елемент и действията или постъпките на човека, като трети елемент М. Ч. Д-П. Тогава рекох така: една мисъл е хигиенична, на която пламъкът никога не се намалява. Мисъл, на която пламъкът може да се намали, тя не е хигиенична. Всяко чувство, на което интенсивността може да се намали, това чувство не е хигиенично. И всяко действие, което в даден случай може да се изврати, това действие или тази постъпка не е хигиенична. Следователно, от чисто научно гледище, вие всякога може да търсите такива мисли, такива чувства и такива действия, на които пламъкът не се намалява. Защото казва някой: „Животът ми е тъмен.“ Защо е тъмен? Защото пламъкът му се намалява. Защо е тъмен твоят живот? Защото пламъкът на твоята мисъл се е изменил. Тогава? Ако пламъкът на твоята мисъл се е изменил, какво трябва да правиш? Внеси единица любов. Единицата е следното нещо: намери едно същество, което дълго време е очаквало некого, да му помогне. И след като помогнеш на това същество, твоят пламък ще се възстанови. Ти, като се стараеш да помогнеш на това същество, това същество ще възстанови естествения пламък на твоята мисъл. Това не се отнася до праната. Запример, това същество дълго време е искало да се учи, моли се, иска знания, в него има такъв жар, навсякъде ходи, търси някой да го извади от това забутано положение. Ако ти му се притечеш на помощ и дадеш потик на неговата мисъл, която той иска да реализира, това същество ще възстанови пламъка на твоята мисъл.

Сега да ви обясня тази мисъл. Едно правило има, един закон, който казва: „Обичай ближния си като себе си.“ Това положение пълно ли е? Тъй, както сега се схваща, то е пълно, но на това изречение липсва нещо. Как любят хората себе си? Хората още не знаят да любят себе си. Ако извадя едного от вас и го запитам: „Как любите себе си?“ Какво ще отговорите? Човек люби себе си само тогава, когато пламъкът на неговата мисъл никога не се намалява, когато пламъкът на неговото чувство никога не се намалява и когато пламъкът на неговите действия никога не се намалява. Този човек има съзнание, той обича себе си, той тачи своите мисли. Той не казва: „Аз не мога да мисля, аз нямам любов.“ За такива мисли и за такива чувства аз не говоря. Човек трябва да каже: „Тази мисъл, която имам, е права; това чувство, което имам, колкото и да е малко, и то е право.“ Аз не говоря за великите мисли и за великите чувства. Аз говоря за микроскопическите мисли и чувства. Ако ние [не] тачим техния пламък, тогава ще изгубим и този пламък, който те имат. Ако аз не оценявам своята мисъл, как ще оценя мисълта на другите! Ако аз себе си не уважавам, как ще уважавам другите? Ако аз себе си не любя, как ще любя другите? Това значи да любиш себе си в другите, нищо повече. Да любиш себе си в ближния, значи да живееш в ближния и да любиш себе си в ближния. Ти, като любиш себе си в ближния, ти ще любиш и ближния си. В това отношение се обясняват и думите Христови: „Аз живея в Отца си.“ Какво значи да любим Бога и какво значи Бог да ни люби? Когато Бог ни люби, Той люби и себе си в нас. А когато ние любим Бога, любим себе си в Бога. Тогава? Най-първо трябва Бог да ни обикне. Най-първо Бог трябва да обикне себе си в нас и след това ние да обикнем себе си в Бога, а после да обикнем Бога в себе си.

Сега това е вече в проявленията. Това е закон на съзнанието. Някой ще каже: „Как ще стане тази работа? Я, ми обяснете!“ Който иска да му се обясняват тия работи, той всякога ще остане простак. Щом ви казвам, вие мислете, че това го разбирате. Сега да ви дам едно обяснение: не мислете, че всяко нещо, което вие разбирате, е разбрано. Ама, че на онова, малкото дете, като дадете хубавата пита, то без да знае елементите на хляба, усеща тази вътрешна радост, която се явила у него. Онзи, който знае всички тайни на хляба и който знае всички тайни на живота, както и детето, което не ги знае, през питата еднакво разбират. Има едно вътрешно разбиране. Не мислете, че трябва научно да ви се обясняват тия неща. Не е мисълта, която води живота. Защото, когато ние умствено се убеждаваме, и умствено се разубеждаваме. Има нещо, което може да се почувствува и което може да се опита и от този опит на съзнанието, никой не може да ме разубеди.

Като съм тръгнал из пътя някой казва: „Ти не виждаш, не можеш да ходиш.“ Хубаво, да направим опит. Елате с мене. Ти нали виждаш? Рекох на трети: „Хвърлете на 20 крачки от тук една игла.“ Аз посочвам на първия да я търси. Той ме критикува, че аз не виждам, но той търси, търси и не може да намери иглата. Аз тръгвам и я намирам. Кой вижда повече от двамата? Който намира иглата, вижда повече от онзи, който не може да я намери. Следователно, в нашето съзнание, когато то може да ме ръководи в правия път, тъй както очите, значи очите са в едно здравословно състояние. Човек, който никога не се спъва в живота си, очите му са нормални. Спъването показва, че има една анормалност. Някой път криво виждаме терена, по който вървим и вследствие на това не правим право своите изчисления и вследствие на това не вървим правилно. Съзнанието е окото на човешкия живот. Когато нашето съзнание е будно, тогава спъване не може да има. Ако има спъване, нека признаем факта, че единствената причина е у нас съзнанието ни не е напълно пробудено, има нещо, което ни липсва. А щом липсва, ние можем да го доставим. В тази положителна философия на живота подразбираме, че условията на живота са дадени на човека и той трябва да разработва тия условия в себе си. Защото ако нямаме дадени условия, тогава е безпредметно да правим известни усилия. Следователно животът ни е даден. В живота влизат елементите: пламъкът на мисълта, пламъкът на чувствата и пламъкът на човешките постъпки.

Сега, това е още елементарната страна на самия живот. Това са елементи, с които вие трябва да започнете. Запример, ако известна мисъл понижава вашия живот, отхвърли тази мисъл. Тя не е здравословна. Запример ти казваш: „Аз искам да свърша университет.“ Ходиш нагоре надолу и после казваш: „Що ми трябва да си боля главата?“ Питам: тази мисъл здравословна ли е? Човек, който мисли по този начин, той е като онзи работник, който казва: „Целият ден аз ще работя, но вечерта ще се напия хубаво.“ Едва спечелил 150 200 лева и казва: „Сега ще се наям и напия хубаво.“ Добре, но на другия ден главата го боли и в джоба си няма нищо. Питам: това усилие хигиенично ли беше? Хигиенично беше да работиш, но след това да те боли корем, не е хигиенично. Ако след едно угощение усещаш една малка радост, че си се видел с приятелите си и след това искаш и втори път да се срещнеш с тях, добре, това угощение е хигиенично, но ако след това угощение те боли главата, това угощение не е на мястото си. И тогава, дето си работил цел ден, ти си изгубил нещо от себе си.

Следователно, оставете настрана всички ония мисли, чувства и постъпки, които понижават живота ви. Оставете ги настрана, каквито и да са те, в каквито дрехи и да са облечени. Нека дойде една мисъл, която е облечена хубаво, без дефект, която да внесе хубавото, възвишеното, благородното в света. Тя трябва да внесе в живота една малка радост, постоянна, но не голяма радост.

Та рекох, сегашният век е век на усилена деятелност, понеже при възпитанието се допущат криви насоки. Някой казва: „Ама, аз трябва да се проявя в живота.“ Отлична е тази мисъл. В какво трябва да се проявиш? „Ама, аз трябва да бъда полезен.“ В какво трябва да бъдеш полезен? „Ама, аз трябва да го организирам.“ В положителната философия на истинския живот, ако ти организираш живота и този живот свърши със смърт, питам: какво си организирал? Ако ти си организирал живота и той свърши накрая с един фалит, какво си организирал? Или ако си свършил по художество и рисуваш само най-хубавите картини и най-после всичките ти картини се разрушат, какво си придобил? Не е само да създадем неща. Казват: „Да се създадат мисли.“ Не е само мисълта в живота. „Ама, трябва да умре някой, за да живеят другите.“ Това не е философия.

Питам тогава: ако аз съм на нивата и ора с воловете си, имам един чифт волове, кое е по-добре: да продам воловете или да ги заколя и да ги изям или и те да живеят и аз да живея и да работя с тях? По-хубаво е воловете да останат да живеят и аз да работя с тях, отколкото аз да остана само, а тях да премахна. Защото, ако останеш сам да живееш, ще извършиш работата на магарето. А работата на магарето върши всеки, който греши. Всеки, който греши, е едно магаре. Това значи символа на магарето. Всеки, който греши и който мисли зле, който постъпва зле, е едно магаре. Е, тогава? Ще кажеш на някой човек, който греши, така: „Ти си едно магаре, не мислиш право, не чувствуваш право, не постъпваш право.“ „Как тъй да съм магаре?“ Сега такава е терминологията на хората. И забележи, кажеш ли на един човек, че не постъпва право, твоят живот не е морален, той ще каже: „Остави тия работи!“ Но кажи му една формула, която може да е измислил, кажи му: „Ти си едно магаре!“ Той ще каже: „Как!“ Ти си го засегнал много. Направил си му една операция и тази операция на място е дошла.

Магаре е силна дума. Магарето показва, че грешникът не е научил закона на жертвата. Той яде и пие, но и харчи със своите другари, а това не е жертва. После казват за някого: „Той е умен.“ Да, умен, но само за себе си. Да открадне оттук оттам, но не и да направи някое добро. После иде буквата „г“. Това е онзи овчар, който има кука, но да гони това онова, все за да открадне нещо, но никога не хваща някой, който се дави. Буквата „га“ не помага на бедния. Буквата „а“ се повтаря в тази дума. Иде след това буквата „р“. Тя е един чук. Това е юнакът, който иде със своя чук, и може да удари някого по главата, но той никога не туря този нож, за да помогне, да освободи някоя вдовица или сираче от глад. И най-после буквата „и“ показва, че магарето има всичко, но всичко изтича навън. Такъв човек никому полезен не може да бъде, никому полза не може да принесе. Той е един източник, който отвсякъде тече, но много дупки има. Казва: „Аз напълних стомната, но тя изтича отвсякъде.“ Това е то „магари“. И тогава, за да преобразите това магаре, ще напишете така: иргам. Играм. Човек всякога може да поправи една своя постъпка, ако знае как да започне с онези елементи, отдето е започнала погрешката. Вие знаете при разплитането на синджирите, домакинята, която е плела синджира, като дръпне още първия синджир, веднага ще се разплете всичко. Ти трябва да знаеш как да постъпваш. За всяко нещо си има своя постъпка.

Сега, да оставим магарето и да се върнем към въпроса за хигиената. Магарето е една сила, която в старо време е означавала една природа, за която се е разисквало много. Много умен трябва да бъде човек, за да знае да влада магарето. Вие знаете как като се заинати магарето, какво значи. После, това магаре, колкото и да го учиш, то си има свои навици. Ти не можеш да го отучиш от неговите навици. И ако един ден неприятелят те гони и ти бягаш, магарето ще те издаде. То ще каже: „Дръжте го, аз го нося!“ Реве това магаре. Магарето е емблема на една необуздана сила и често вие чувствувате, че в характера ви има нещо, с което не можете да се справите. Каквото и да правите, то все реве. При това казват, че магарето е една разумна сила, но морал няма. Никакво приличие няма у магарето. Неговото безобразие няма край.

Рекох, някой път ние търсим магарето отвън, но някой път и ние загубваме благоприличието. Мислите ли, че това магаре в обществения съвременен строй не може да има почтено място? То е пак на почтено място. Английската кралица Виктория имала една магаре, което имало 12 лекари, да го гледат. Тази кралица обичала да се вози на магаре. Питам: това магаре, което минава за толкова пословично, как се е домогнало до този царски двор? При това да има 12 лекари, които да треперят на него. Значи, това е едно изключение, което показва, че магарето може да поумнее. И действително, има умни магарета. Един от нашите братя в Търново имаше едно магаре, което аз наричах „умното магаре“. Целият ден не реве, само пасе. Но когато види господаря си, тогава започваше да реве. И после, като види, че след малко ще изгрее слънцето, ще се спре, ще се моли, помръдва си малко ушите и като изгрее слънцето, ще коленичи на предните си крака. После ще се поизтърси и пак ще тръгне да пасе. Това показва, че и най-отрицателните сили в нашето естество могат да претърпят известно преобразувание, стига да знаем как да постъпваме.

Та рекох, магаретата, воловете, животните, които съществуват, това са сили на човешкото естество. И в френологията за твърдостта на човека и неговата воля, като емблема на неговата воля турят магарето. Значи по-твърдо същество от него няма. То е много издържливо същество. После, магарето е много тщеславно, но е и много горделиво. Ти пусни магарето, то всякога води напред. То всякога води камилите, казва: „Макар че съм магаре, вървя напред, пред камилите и пред овците.“ Навсякъде то е първо. Никога не остава назад. Та рекох, тази чърта у магарето не е лоша. Да има човек високо мнение за себе си, когато заслужава това мнение, е право. Човек трябва да има високо мнение за себе си. Но това мнение трябва да го заслужава.

И рекох, вие младите от класа никога не трябва да се надценявате в себе си, нито трябва да подценявате своите сили и своите мисли. А винаги ще имате една ясна представа за своите сили и за своите мисли. Няма да казвате: „Аз не съм толкова надарен.“ Дарбата, това е усилието на твоя дух постоянно да придобива. Даровитият човек е работил в миналото, а ти, който имаш малко дарби, сега като работиш, за бъдеще ще имаш повече. Пък като не работиш сега, за бъдеще не само за бъдеще, но и в сегашния си живот няма да имаш нищо. Има хора, които в сегашния си живот идват до големи постижения чрез усилен труд и постоянство.

Сега вие ще схващате хигиената така: права мисъл е тази, на която пламъкът никога не се намалява. А дето пламъкът никога не се намалява, светлината е равномерна.

Следователно, по тази светлина вие ще познаете характера на вашите приятели, до известна степен. Човек и себе си не познава. Той трябва да се учи да познава себе си, а не да знае себе си, какъв е. Даже и най-великите мъдреци още не са достигнали до там да познават себе си, своя произход. Те знаят нещо за себе си, повече знаят, отколкото обикновените хора. Но рекох, човек трябва дълго време да изучава себе си, понеже има много работи да се изучават в човешката душа. На вас ще ви кажа една мисъл: Душата, това са всички способности. Под думата „душа“ в този обширен окултен смисъл, разбирам всички възможности, които Бог е турил. Това е душата. В душата са свързани всички възможности на човека. И умът, и сърцето, и волята, всички сили в човека работят за душата. Човек, който няма душа, той няма възможности. Щом човек отрича своята душа, този човек не може да прогресира.

Щом отречеш душата си, ти ще дойдеш до своята мисъл. Можеш да имаш известно философско познание, но мисълта е много неустойчива. Да плачеш за нещастието на хората и да помагаш на хората, това са две неща различни. Ама хората в театъра колко плачат за страдущите, колко сълзи проливат за тях. Нима мислите, че когато някой проповедник говори в някое събрание и изнася страданията на бедните хора, всички нима не плачат? Плачат, но като излезат отвън, те казват: „Отлично говори проповедникът. Колко много плакахме! Какви страдания имат бедните!“ А наоколо им много бедни хора, те ги отминават. Това още не е човекът. Да мисли човек правилно, това е човешко; да чувствува човек правилно, и това е човешко; и да действува човек правилно, това е човешко. И тогава аз изваждам: ако мислиш по човешки, а не чувствуваш по човешки, ти [си] само една трета от човека; ако мислиш правилно, чувствуваш правилно, а не постъпваш правилно, ти си две трети от човека. Пък, ако мислиш правилно, чувствуваш правилно и постъпваш правилно, ти си три трети човек или едно цяло, което съставлява човекът. Това е мъдрецът.

Най-първо имаме една трета, две трети това е фазите, през които човекът минал в миналото. Вие се намирате в борба. Докато дойдете до мъдреца три трети. Това е човекът, това е мъдрецът. Неговият пламък на мисълта е постоянен. Неговият пламък на чувствата е постоянен и неговият пламък на постъпките е постоянен. Мъдрецът не люби и не разлюбва, както правят другите хора. Той като люби, неговата любов е любов; той като мисли, неговата мисъл не се изменя. Неговата мисъл е постоянна. Неговата мисъл е разнообразна и неговите постъпки не се менят. Каквото е направил мъдрецът, той не съжалява. И каквото е мислил мъдрецът, той не съжалява за своята мисъл. Мъдрецът винаги се радва на своята мисъл, на своите чувства и на своите постъпки. Това е мъдрецът.

Та рекох, за вас идеал ще бъде мъдрецът. Да имате нещо, на което да се радвате. Вие казвате: „Да свършим училището!“ Какво ще свършите? Българите казват: „Облякъл се Илия и като се погледнал, пак в тия.“ Правата мисъл или светлата мисъл е достояние само на мъдреца. Мъдростта е най-висшето и ако вие търсите знанието, то е в Мъдростта. Пък ако търсите най-възвишеното в света, то е в Любовта. Най-възвишеното чувство, което съществува в света, и тук на земята, и между ангелите, и в Божествения свят, то е Любовта. Това е вечният идеал, за който хората едва ли имат някаква представа. Някой казва: „Аз съм разочарован.“ Човек, който се разочарова, той не е сънувал нищо за Любовта. В Любовта няма никакво разочарование. Това разочарование, което някога съществува, седи в следното: най-първо човек чувствува, че люби и той се радва, като люби. Обаче един ден неговото чувство се сменя, той иска и да го обичат, а няма кой да го обича. В момента, когато той смени своята любов, мени и формата на съзнанието си. Докато той съзнава, че обича, той е идеалист, то е половината на неговото възпитание. Щом почувствува той, че няма кой да го обича, той вече е нещастен. А кой е нещастен? Когото не обичат. Тогава има два вида нещастни хора: нещастни хора, които не любят и нещастни хора, които не ги любят. Мъдрецът се отличава по това, че той и като не го любят е пак щастлив. Той пак се радва. И в безлюбието е пак щастлив, защото той обича хората, но никога не ги изнасилва те да го любят, остава на тяхната добра воля. Казва: „Възможно е, те още не ме познават, аз още не съм се изявил.“ И той пак се радва. Казва: „Все ще дойде един ден, когато те ще ме обикнат.“ Никога не туря граница, не казва: „Мен никой не ме обича.“ Нищо не значи това. Ако сега не те обичат, утре ще те обичат. Ако сега не те обичат, на втория, на третия ден ще те обичат.

Този закон може да употребите и в този смисъл: ако днес не постигнете една мисъл, утре ще я постигнете. Поставяйте винаги само за един ден. Не туряйте дълъг срок за седмици, за месец. Нито за повече време. Те са съвсем други математически количества. С такива големи единици само мъдреците, учените, големите хора, адептите работят, а вие, като обикновени хора, които сега се възпитавате, турете срок само за един ден, за един два часа, някой кратък период. Този е начинът за себевъзпитанието. По друг начин не може да се възпитате. Казвате: „Аз искам да се възпитавам.“ Твоят пламък трябва да се разширява. Ако твоята мисъл не внесе разширение, тя не е права мисъл. Ако имаш една мисъл, която внася безпокойствие, пламъкът и не е постоянен. Ти трябва да имаш една мисъл, на която да се радваш и да усещаш, че този пламък е постоянен. Ще имаш едно чувство, на което да се радваш. Има чувства, които не зависят от вас. Те ще изменят своя пламък. Но всеки ден ще имате едно чувство, една мисъл в себе си, на които пламъкът никога да не се изменя. Тази мисъл ще съставлява за вас една постоянна радост, едно звено. На втория ден може да дойде друга мисъл, втора, четвърта, хиляди мисли и техният пламък, като се съедини в едно, ще образува голямата радост. А само едната мисъл, сама по себе си образува най-малката радост в мисълта. Едно чувство само, образува най-малката радост в чувствата. А когато се съберат много чувства заедно, ще образуват голямата радост. Това е Любовта. Това е максимата, която вие трябва да приложите. Това е науката, върху която трябва да работите. И по този начин като вървите, ще дойдете до съвременната наука, да знаете например какво е отношението на въглерода у вас.

Какво казват съвременните химици, какво количество въглерод се намира в човешкото тяло? Срещнали ли сте някоя статистика, която да съобщава това? Количеството на въглерода е точно определено, с много голяма точност. Има три качества на въглерода. Има един въглерод, който носи в себе си една част от материята. Той не е променлив, нито се съединява, нито се разлага, нито гори, нито загасва. Следователно, когато у тебе желанията не загасват, когато у тебе мислите не загасват, твоят въглерод е от този вид, а има втори вид, който се мени. Постоянно почернява. Нали казва някой: „Тъмни ми са мислите, тъмни ми са чувствата.“ Въглеродът, който играе важна роля, не е тъй изменчив. Тогава ще притурите единица Любов и две единици Мъдрост. Всички ще се върнете към първия въглерод.

Сега ще кажете: „Какво означава единица Любов и две единици Мъдрост? Нали ви обясних какво значи единица любов? За Мъдростта ще намериш две същества, които се стремят към знанието, които изучават Мъдростта и ще изучиш техния характер. Тъй че, ще изучиш двама хора на мисълта. Ще намериш двама мъдреци и ще ги изучаваш. Един ден ще отидеш при единия, а на втория ден ще отидеш при другия. И това, което видиш от тях, ще приложиш в живота си. А за единицата от Любовта ще намериш един светия, който с години се е молил на Бога, че цялата местност е засегната от неговата молитва. За един ден ще отидеш при него и ще видиш как живее той. И ще приложиш от неговата светлина. Ще вземеш една малка единица от неговата Любов. Ти като него няма да станеш, нито се [стреми] да станеш като него, но ще вземеш малко подкваса от него. Често в селата взимат един въглен, когато нямат кибрит, за да си запалят огъня. Това е единицата. Някой казва: „Човек да се осланя на разума. С разумен човек трябва да се върви напред.“ Вие не се осланяйте толкова на разума. Той не е най-висшето. Разумът е един слуга на ума. Разумът знае да критикува. Той може някога да ти покаже правия път, но ще ти каже: „Не ти трябва да ходиш с него. То не е още за тебе.“ Запример разумните хора много мъчно свършват училището. Разумните хора много мъчно стават художници, музиканти. Разумните хора много мъчно стават мъдреци. И проповедници не могат да станат разумните хора. У тях философия колкото искаш. Но специфично те нищо не знаят. Всичко знаят, но нищо не са приложили в живота си. Повикай го да ти свърши някоя работа, той не може да ти я свърши. На разумния човек липсва нещо. Разумността е едно качество на физическия човек или дето се казва: отчасти знаем, отчасти мъдруваме.

Та рекох сега на вас учениците, който от вас влезе да се учи, той е изложен на обезсърдчения в живота. Какво показва обезсърдчението? Че това, към което ти се стремиш, ти го считаш за непостижимо. Там е всичката погрешка. Значи пламъкът на твоята мисъл се е изменил. Ако не се е изменил, ти Нямаше да се обезсърдчиш. Щом се обезсърдчиш, ще знаеш, че един от елементите на твоята мисъл е изгубил малко от своя пламък. Мисълта е права, но ти отлагаш, значи съдържание няма. Тогава и пламъкът на твоето чувство се е изменило, ще го поправиш. И най-после пламъкът на твоята воля или човешкият разум се е изменил, ще го поправиш. Защото разум и воля аз ги съединявам. Защото волевият човек е разумния човек. Разумът е най-високото на земята, но разумният човек, ако не се направлява от Мъдростта, той става жесток човек. Защото волевият човек, разумният човек има волята на магарето. Той има и ума на магарето, и волята на магарето. Намясто той да се жертвува, той всички други жертвува. Защото М-то е наука за жертвата, да знае човек как да постъпва. М-то е взето от древността, то е един символ, който означава наука.

Славяните са взели това V и са го обърнали. Нашето Л е латинското V. Има и дубъл ве W. Това е закон на противоречията. А славяните са го обърнали и са го направили Л значи стремеж към Бога. Това, което в латинската азбука показва противоречие, славяните го турят като стремеж към Божественото. То е закон за смяна на енергиите. Значи да обърнеш известни енергии от известно направление в д[руго] за добро. Когато са изучавали закона на кабалата, са дошли до убеждението, че буквите, това са формули. Всека една буква може да се разложи, както в химията или в математиката има известни формули, един закон, по който могат да се разложат тия формули, за да се работи с тях. Ученият знае начините, по които се добиват тия сили.

Сега на първо място говорихме за хигиената, за трите елемента на физическото поле къща, храна и облекло. А в духовния свет: мисълта, чувствата и постъпките.

- Само светлият път на Мъдростта води към Истината!

- В Истината е скрит животът!







7 часа сутринта

15 школна лекция на I-ви Специален Окултен клас
7 декември 1928г., петък, Изгрев, София

НАГОРЕ




placeholder