НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Дейност и замисъл на природата

Най-често използвани думи в беседата: природа, има, човек, може, мода, мисли, сега, форми, всички, интересува, работи, живот, правилно, условия, крака, гледа, бъде, всичко ,

 Младежки окултен клас , София, 30 Ноември 1928г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


— Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.
Размишление.

водата, въздуха и светлината?&tema2=#T232">кислорода, азота и въглерода? Съществените различия на почвата, водата, въздуха и светлината?&tema2=#T232">Теми за следния път: водата, въздуха и светлината?&tema2=#T232">кислорода, азота и въглерода? Съществените различия на почвата, водата, въздуха и светлината?&tema2=#T232">„Съществените различия, водата, въздуха и светлината?&tema2=#T232">кислорода, азота и въглерода? Съществените различия на почвата, водата, въздуха и светлината?&tema2=#T232">от една страна, водата, въздуха и светлината?&tema2=#T232">кислорода, азота и въглерода? Съществените различия на почвата, водата, въздуха и светлината?&tema2=#T232">между водорода, водата, въздуха и светлината?&tema2=#T232">кислорода, водата, въздуха и светлината?&tema2=#T232">азота и въглерода, водата, въздуха и светлината?&tema2=#T232">от друга страна – между почвата, водата, въздуха и светлината“.

Като изучавате различните отрасли на науката и различните области на живота, виждате, че и в науката, и в живота съществува мода. Какво разбирате под думата „мода“? Тази дума произлиза от латинската „modus“, която означава начин. Модата има отношение към външността на нещата, например, към облеклото, като външна дреха на човека; към мебелите и предметите, с които си служим. Външността на нещата не е съществено нещо. Съществено е вътрешността, съдържанието на нещата. Що се отнася до дрехата съществено е нейното качество, да държи топло, да пази тялото от простуда. Дойдем ли до външността на дрехата, имаме пред вид, колко е красива. Дрехата може да бъде модна, без да е удобна, без да пази тялото от външните условия – горещина и студ. Обущата също могат да бъдат модни, но неудобни, тесни и да стягат краката. Минеш ли с тях четвърт километър, чувстваш нужда веднага да ги свалиш от краката си. Трябва ли да вървите дълъг път с тях, в скоро време ще се откажете.

Представете си три вида крака: човешки, конски и котешки. Случайни ли са тези форми, или постоянни? Ако са случайни, те са временни, а всяко временно нещо е резултат на модата. Значи, временните или случайните неща в природата също можем да наречем мода. Постоянните форми пък вървят по установен ред. Във всяка форма се крие известна интелигентност. Колкото по-сложна е формата, толкова по-голяма е интелигентността, която тя проявява, защото съдържа повече елементи. Разгледайте внимателно крака на човека, на коня и на котката, да видите, каква е разликата между тях. Същевременно, вие ще извадите заключението, че, за създаване на разните форми, природата е вложила известна интелигентност и замисъл.

Както природата мисли и работи, така и човек трябва да съгласува своите мисли и чувства, за да прояви волята си. Между ума и сърцето има известно съотношение, затова човек трябва да мисли и чувства правилно. Само така той може да бъде активен, да прояви правилно своята дейност. Този закон действа и в природата. Забелязано е че ако дейността на ума отслабва, и зрението на човека отслабва. Децата имат по-силно зрение от възрастните, защото напрягат ума си, искат всичко да разберат и научат. Възрастният не се интересува много от външния свят, той се вглъбява в себе си, мисли за един далечен свят, поради което обективният ум отслабва. С обективния ум заедно отслабва и зрението. Тревогите, безпокойствата също стават причина за отслабване на зрението. Защо трябва да се безпокои човек, че може да остане гладен, да се лиши от богатството си? Всяко безпокойство на човека показва, че той не разбира законите на природата, не вярва в нея и губи опора в живота си. Едно трябва да знаете: законите на разумната природа са вечни и неизменни. Те се различават коренно от човешките. Който живее в съгласие със законите на природата, никога не се изненадва. Измени ли на тези закони, човек се обезверява и казва: Не мога да живея повече, нямам условия да се развивам и т. н. Кое дава право на човека да мисли така? Това са предположения, които не търпят никаква критика.

Какво означават думите „нямам условия да живея“? Представете си, че имате една стомна с две отверстия: през едното се налива вода, а през малкото водата изтича навън. Докато двете отверстия са отворени, водата влиза и излиза правилно от стомната. Обаче, ако едно от отверстията се затвори, водата не може лесно да се влива или излива – станало е някакво запушване. Следователно, когато човек казва, че няма условия за живот, това подразбира, че в него е станало някакво подпушване – или втичането, или изтичането на енергиите в неговия организъм е неправилно. Какво можете да очаквате от човек, който не се храни добре? Ако стомахът му не работи правилно, той яде бавно, без апетит и с неразположение. Както се храни, такава е неговата работа. Ако искате да знаете, дали даден човек е работлив, наблюдавайте го, как яде. Колкото по-енергично и съзнателно яде, толкова по-енергично и с разположение работи той. Значи, между начина на храненето и дейността на човека има известна връзка. Щом е така, родителите и учителите трябва да обръщат внимание, как се храни детето, докато този процес стане съзнателен за него.

Задачата на съвременните училища се заключава в култивиране на ума и на волята на човека, с цел да му създаде интерес и любов към работата. Задачата на училището не е само да даде знания на ученика, но те трябва да се приложат. На теория мнозина знаят, къде се намират Китай, Япония, Патагония, Мексико, както и най-забутаните провинции и държави, но, какво е отношението между различните провинции и държави, какво е значението им в космоса, малцина знаят. Всяка външна форма в природата има отношение към човешката мисъл. Мислите пък имат отношение към човешките органи. Например, когато мислите, които са свързани със зрението, отслабват, тогава отслабва и зрението. Същото може да се каже и за мислите, които са свързани със слуха, с вкуса, с обонянието, с речта и т. н. Няма орган в човешкото тяло, който да не се управлява от известен род мисли и чувства. Като знаете това, пазете ума и сърцето си в изправност, за да могат те правилно да възприемат мислите и чувствата, които идат от възвишения свят. Съществата от този свят ще помагат на човека дотогава, докато мислите, които са създали неговите органи, проникнат в съзнанието му. Това значи, да дойде човек до положение, да владее своите органи, да стане господар на себе си.

Днес всички хора се стремят към господарство, всеки иска да бъде господар. Добре е човек да бъде господар, но първо на себе си, да заповядва на своите мисли и чувства. Който владее мислите и чувствата си, лесно се справя с тях. Чрез мисълта той може да си създаде, каквито органи иска, да се върне в първоначалното си положение, когато е бил създаден по образ и подобие Божие. Дойде ли до този образ, той сам ще види своето отклонение и пътя, по който е вървял. Ако ученикът учи добре, ще минава от клас в клас, докато свърши университет. За такъв ученик се казва, че върви от слава в слава, от знание в знание. Защо? – Защото е живял в съгласие със законите на разумната природа. Ученик, който не следва законите на природата, сам се осъжда на невежество. Вместо да се развива и да върви напред, той остава на едно и също място и се чуди, защо работите му не вървят добре. Природата държи сметка за всичко и отдава на всекиго заслуженото.

Като разглеждате трите вида крака – човешки, конски и котешки, вие можете да четете по тях, като по книга. От крака само можете да създадете образа на човека, на коня и на котката. По крака на човека можете да определите неговия морален ръст, както и неговата интелигентност . По пръстите на крака можете да кажете много неща. Големият и малкият пръст на човешкия крак определят неговата умствена дейност. Помнете: в живота на всеки човек има известни мисли, чувства и действия, които постоянно се развиват, независимо от условията. Върху тях се гради животът на човека. Те представят основа на морала. Под думата „морал“ разбираме здравословното състояние на човешката душа. В моралния човек всички умствени и духовни сили действат нормално. Следователно, морал и здраве са синоними. Моралният човек е здрав и обратно, здравият е морален. Физически здрав е онзи, на когото всички органи са в изправност. Той е в хармония, както със себе си, така и с разумната природа. Въпреки това, човек не може да избегне страданията. Има страдания, които не зависят от него. За тях той не носи никаква отговорност. Отговорен ли е човек, че вън е много студено, или много горещо? Не е виновен, но той не може да се освободи нито от студа, нито от горещината.

Като ученици, вашата задача не се заключава в търсене методи, как да се освободите от страданията, но да използвате енергията, която се крие в тях. Задачата на ученика се заключава в изучаване красивите форми на природата. Като наблюдавате човешкия крак, виждате, каква работа и какъв замисъл е вложила природата в неговото устройство. Обаче, като сравнявате човешкия крак с крака на коня и на котката, виждате прояви на различна интелигентност. За създаването на човешкия крак са работили по-интелигентни същества от тези, които са работили върху крака на коня и на котката. Както разумните същества се различават по интелигентност, така се различават и хората. Колкото по-активни са техните мисли и чувства, толкова повече се увеличава и интелигентността им. За това им помагат великите учени, писатели, поети, философи, музиканти. С тяхната мисъл те будят мислите и чувствата на обикновените хора и ги подтикват към работа.

Учените са доказали, че възвишените мисли оказват влияние върху външната форма на човека, а специфично и върху някои негови удове. Например, виждате, едно дете минава покрай една плодна градина и гледа надолу. Какво гледа? – Иска да види, има ли плодове под дърветата. След това гледа нагоре. Казвате, че то се готви да къса плодове. После пак гледа надолу, търси камък, да бруля плодовете. Като намери камък, отново гледа нагоре. Като наблюдавате, как очите на детето се движат ту нагоре, към дървото, ту към земята, вие вадите заключение, че то има намерение да къса плодове. Ако някой художник гледа нагоре, към един от прозорците на третия етаж на една къща, вие заключавате, че той е харесал този прозорец и го рисува. Обаче, ако рисуването на прозореца продължи няколко месеца, даже и години, казвате, че той не е харесал толкова прозореца, колкото друго нещо, което гледа през прозореца. Ако видите, че някой астроном гледа към небето, ще кажете, че той наблюдава звездите. Каквито заключения и да правите, важно е, че във всички случаи подтикът е любовта. Детето е влюбено в плодовете, художникът – в някоя мома, астрономът – в небето. Различните мисли и чувства се отразяват различно върху удовете на човешкия организъм. Едни усилват зрението, слуха, а други причиняват отслабване. За да усилвате дейността на своите органи, допущайте в ума и в сърцето си възходящи мисли и чувства. Има смисъл човек да гледа към небето, към високите планински върхове, към чистите и буйни извори. Това гледане събужда светли и възвишени мисли в неговия ум. Благословение е за човека да гледа красиви и велики неща. Всичко останало е мода, т. е. временно и преходно. Всяко влюбване е мода, защото минава и заминава. Някой казва: Едно време обичах да чета романи, сега не обичам. Защо? – Мода е било. Едно време обичах да се обличам хубаво, да се моля, да пиша красиво, да пея и т. н. Защо днес не обичаш тези неща? – Защото са били мода. Модата включва несъществените неща в живота. Но има съществени неща, които през всички времена и епохи остават еднакво ценни. Яденето мода ли е? – Готвенето е мода, но яденето е необходимост. От най-ранното детство до края на живота си човек все яде. Дишането, пиенето на вода, мисленето, чувстването също са необходими и съществени неща. Модата иде само като спомагателно средство в човешкия живот, затова често се мени. Като не постига целта си с установената за даден случай мода, човек сам я сменя. Понякога и природата си служи с модата, като специфичен метод за постигане на някаква цел. И в науката, особено в хипотезите и теориите, има мода, която води към една съществена цел. Една от задачите на науката е да направи живота на човека сносен. Астрономията, като наука, дава ред научни сведения за състоянието на планетите, за разстоянието им от земята, за влиянието им върху нея и т. н. В бъдеще тя ще намери начин, по който хората ще се съобщават с жителите на другите планети и системи. Така всички хора ще разберат, какъв е животът на другите планети, какви жители има там и т. н. Ще дойде ден, когато истинските учени ще се съобщават чрез писма и телеграми с жителите на другите планети, които днес остават затворени светове за нас.

За да постигне високите цели на своя живот, човек трябва да прилага своята воля, всеки ден да придобива нещо ново, но не и да губи или осакатява това, което е придобил. Трябва ли човек да се прегърбва? Право ли е това? Трябва ли да допуща да се изкриви някой орган на тялото му? За съзнателния човек това не е позволено. Ако стане някакво изкривяване, то се дължи на атавизъм, на влиянието на неговия дядо или прадядо. Как ще си помогнете, ако сте изкривили някой от своите удове? – С мисълта си. Като изправите мисълта си, ще изправите и удовете си. Правата мисъл подразбира връзка на човека с разумната природа, с нейната дейност и замисъл, да станете съработници с нея. Интересувайте се от работите на природата, от методите, с които тя си служи. Щом вие се интересувате от нея, и тя ще се интересува от вас. А това значи, да се интересува и Бог от вас.
И тъй, първата мисъл, която трябва да поставите в ума си, е да се интересувате от дейността и замисъла на природата. Казвате: Може ли човек да се интересува от природата? Не само че може, но това е толкова естествено, колкото и ученикът да се интересува от своите учители и от своя директор. Естествено е и слугата да се интересува от господаря си. Положението на ученика зависи от дейността и замисъла на учителите му, а на слугата – от неговия господар. Ако ученикът не знае, как да постъпва с учителите си, а слугата – със своя господар, и двамата ще си създадат големи мъчнотии и изпитания. Природата е учителка и господарка на всеки човек. Следователно, като влезете в нея, трябва да знаете, какво иска тя от вас и как да я задоволите. Тя ще постави програмата си пред вас, а вие трябва да я изпълните точно. Най-малкото нарушаване на нейните правила и закони води към нещастия. Вие сте в дома на природата. Още със ставането си от сън, ще видите, какъв е нейният замисъл за деня и ще гледате да го изпълните. Ще кажете, че искате да бъдете свободни, да живеете, както разбирате. Трябва да знаете, че вашият живот зависи от този на природата. Първо тя живее, а после вие. Ако тя живее, и вие ще живеете Тя е параходът, който ще ви пренесе на определеното място. Параходът ли трябва да бъде здрав, или пътникът, който се е качил на него? Щом сте се качили на парахода, вие зависите от него: от неговото кръвообращение, от неговата артериална и венозна кръв, от неговата мисъл и т. н. Ако кръвообращението, дихателната и стомашна системи не действат добре, вашето здраве не може да помогне на парахода. Ето защо, влезете ли в природата, ще знаете, че вашият живот почива върху нейния. Щом параходът, т. е. природата мисли, чувства и действа правилно, вашият живот ще бъде в безопасност.

Защо човек се обезсърчава и отчайва? – Защото параходът му не е в изправност. С други думи казано: човек се отчайва, или защото има криви разбирания за живота, или защото не е в съгласие със законите на разумната природа. За да се справите с отчаянието или обезсърчението си, още като станете от сън, явете се пред господарката си – природата, и кажете: Каква е волята на моята господарка? Какво мога да направя днес за нея? Когато отивате на училище, или в университета, чия воля изпълнявате: своята, или на вашите учители и професори? Вие изпълнявате волята на вашите учители и наставници, и по този начин получавате знания. Те се интересуват за вас и ви дават светлина, да разбирате нещата. Следователно, ако искате Бог, природата и учителите ви да се интересуват за вас, да ви помагат и да ви учат, и вие трябва да се интересувате за тях, да сте готови да следвате техния път. Няма учител, на когото да не е приятно и да не се радва на ученици, които се интересуват от неговия предмет. Казано е в Писанието: „Всяко дихание да хвали Господа“. Да хвалите Господа, това значи, да се интересувате от Неговата Мъдрост и знание, от всичко, което Той е създал. Щом вие се интересувате от Него, като от професор, и Той се интересува от вас. Ще знаете, че няма по-велик и по-мъдър професор от Господа.

Изучавайте природата във всички нейни прояви, във всичко, което тя е създала. Ще каже някой, че не се интересува от малките неща. Малко нещо ли е да изучаваш човешкия крак и постепенно да слизаш до краката на всички млекопитаещи. Като изучиш устройството на крака, ще се заемеш с изучаването на човешката ръка, око, ухо, стомах, дробове и т. н. Така ще дойдеш до онези велики закони, чрез които природата е работила. Не само това, но и нокътят крие в себе си велики знания. Ако го изучавате, ще видите, каква голяма разлика има между различните хора. По формата на нокътя познавате, дали човек е гениален, талантлив или обикновен; песимист ли е или оптимист; морален или неморален; учен или невежа; упорит или отстъпчив. Ноктите на упорития човек са широки, на тях вода не се задържа. В това отношение те приличат на място, дето водата се разлива широко. В тази вода се развиват микроби, както в блатистата. За да се премахне заразата, водата трябва да се канализира, да й се даде път да тече. Упоритият не иска да работи, никого не слуша, на никого не се подчинява. Как трябва да се постъпи с него? Как може да го накарат да работи? – Като го канализират, т. е. като го поставят при лоши условия на живота. Майка, баща, приятели – всички трябва да се откажат от него. Като се намери при трудни условия, той започва да работи, сам си пробива път.
Ще приведа един анекдот от българския живот, да видите, как животът учи хората на всичко. Двама млади, мъж и жена, живели охолно: яли, пили, изяли всичко. Жената била мързелива, нищо не работила. Мъжът често казвал : Жена, окъсахме се, трябва да изтъчеш нещо. – Лесна работа, отговаряла тя. От време на време взимала по едно вретено, да преде. Изпрела едва три вретена, но те нищо не я ползвали, трябвало да се тъче. Един ден майка й я поканила в родното й село, да отиде с мъжа си на сватба. – Какво ще правим сега? – запитал мъжът й? Как ще отидем на сватба, като нямаме дрехи да се облечем? – Лесна работа, отговорила тя. Ще вземем големия кюп, ще го занесем до края на селото. Аз ще вляза вътре, а ти ще отидеш при майка ми и ще поискаш дрехи за мене и за тебе и ще ги донесеш да се облечем. Така и двамата ще влезем в селото облечени и пременени. Мъжът й бил хитър, скроил й една изненада. Като отишъл при тъща си, тя го запитала, къде е жена му, защо иде сам. – Тя остана на края на селото, иска да дойдат сватбарите, да я посрещнат с музика и песни. – И това ще се нареди, ще задоволим желанието й. Тръгнали гайдарджии, зурли, да посрещат дъщерята. Като чула, че свирят гайди, тя си подала главата от кюпа, да види, какво става навън. Силно изплашена, тя изскочила от кюпа необлечена и хукнала към дома си. Веднага взела хурката и започнала да преде. Мъжът й се върнал от сватбата, сготвил качамак и поканил жена си да яде. – Слушай, тури кашата на рамо, нямам време да се отклонявам от работата си.

Когато човек не иска да работи, да мисли, да изучава законите и замислите на природата, и тя постъпва с него така, както постъпил мъжът с мързеливата си жена. Тя го поставя при трудни, мъчни условия, докато се научи съзнателно да работи, да мисли и чувства. Така тя го заставя да се заинтересува от нея. Това значи, да се свърже човек съзнателно с природата, да се интересува от нейната дейност и замисли. Това значи, човек да се самовъзпитава и развива съзнателно.

Изучавайте всички форми, създадени в природата от същества с различна интелигентност. Така ще придобиете истинското знание, чрез което ще създадете и своите бъдещи форми. Това значи, да се свърже човек с онези мисли на природата, които са създали неговите сетива, както и неговите вътрешни органи. Само така той може да бъде здрав и да се радва на живота си.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

14. Лекция от Учителя, държана на 30 ноември, 1928 г. София – Изгрев.

Деятелност и замисъл на природата

Най-често използвани думи в беседата: природа, има, човек, може, мода, мисли, сега, форми, всички, интересува, работи, живот, правилно, условия, крака, гледа, бъде, всичко ,

 Младежки окултен клас , София, 30 Ноември 1928г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


6.25 часа сутринта

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.“

Размишление.

водата, въздуха и светлината?&tema2=#T232">Ще вземете за тема №5: водата, въздуха и светлината?&tema2=#T232">„Съществените различия на водорода (H), водата, въздуха и светлината?&tema2=#T232">въглерода (С), водата, въздуха и светлината?&tema2=#T232">азота (N) и кислорода (O).“ И подобна на тая тема: водата, въздуха и светлината?&tema2=#T232">„Съществените различия на почвата, водата, въздуха и светлината.“

Трябва да знаете, че във всичките времена, в науката е имало мода, както и в обществения живот винаги е имало мода. Какво разбирате вие под думата „мода“? Какво е понятието ви за „мода“? Мода иде от латинската дума „мод“, което значи начин. Модата има отношение до външността, до външния изглед на нещата: некое облекло, или вещ, особено за облеклото се употребява тази дума, за външността, което не е съществено. Същественото на дрехата е вътрешното качество да даде топлина на тялото, да предпази тялото. А когато се отнася до външния изглед, красотата, която може да добие тялото чрез дрехата, то е друг въпрос. Защото една дреха може да е модна, без да е комодна[1] и без да принася топлина на тялото. Запример, може да имате обуща, заостренички, обаче те ви притискат пръстите. С тях може да вървите най-много четвърт километър или с тях да бъдете в къщи, или в някой бален салон. Но ако тръгнете на път, с тях не можете да издържите. Сега можем да видим защо по модата носеха заостренички обуща. Някой от вас да нарисува формата на човешкия крак, след туй, крака на коня, копитото, и крака на котката.[2]

Как мислите, тия форми тук случайни ли са? Тези форми като мода ли са в природата? Защото една модна форма, тя не е постоянна. Тя е преходна. Значи преходните форми в природата можем да наречем мода. А има и постоянни форми, тях можем да наречем установен ред. Даже ако вземете, онзи, който изучава формите на природата, може да познае интелигентността, която съществува и се крие в тази форма. Вземете у коня, туй вглъбване на всичките пръсти в едно копито, как наричат естествениците задната част на тия пръсти? (-Вторият и четвъртият пръсти у коня са атрофирани.) Естествениците дават известни причини, според условията, в които те са живели, те са създали и своите удове. Каква силна разлика намирате вие между краката на човека и тия на котката и коня? Всички са млекопитающи.

Г.Р. излезте на дъската и напишете една проста и една сложна математическа формула. Начертайте и една проста и една сложна геометрическа фигура.

Разбира се законът е все един и същ: колкото повече се усложнява една проява на природата, толкова повече съотношения има. (-Има повече елементи.) Следователно, гдето има по-голямо усложнение, ние разбираме и по-голяма интелигентност, и отношенията се усложняват. Да вземем във водата имаме два елемента, нали? във въздуха колко елемента има? (-Главно два, а има още 5-6.) във водата, освен двата, има ли още други? (-Няма.) Сега това е един процес на природата. Но този процес на формите на природата ли е или на човешкия ум? Този процес е произволен за характерите, които съществуват. Те още не са се установили, не са добили гражданство в природата. Някои от тия знаци съществуват, но нямат същото предназначение вътре. Тук имате форми, които са преходни. Може една наука да замени знаците с други и пак да означава същия процес.

Сега онова, което искаме да извлечем, е следующето: онзи, който разбира, ще види, че тук има едно скрито отношение. А, който не разбира, ще каже: „Нищо няма.“ Теоремата на Питагор на геометричен език е следната:[3] И другата формула на геометричен език е:*

Сега ние ще минем да направим един малък разбор на Толстой и Виктор Хюго. Туй, което те са писали, може да са мислили по този начин, но може и никак да не са мислили така. Може да е вярно, и може да не е вярно по отношение на тях. Известни форми, които съществуват в природата, се подържат от усилената деятелност на човешката мисъл. Има известна усилена деятелност, която е създала очите.

Сега законът, който искам да извадя, е следующият: Защо трябва да мислим и защо трябва правилно да чувствуваме? Има отношение спрямо нашия ум и спрямо нашето сърце. Защо човек трябва да мисли правилно? Ако отслабне деятелността, която е създала очите, веднага почва да отслабва и човешкото зрение. Следователно, в по-раншната възраст у децата очите са по-силни и те виждат много добре. Защото у тях има едно интенсивно желание да виждат всичко. Тях всичко ги интересува. И вследствие на тази усилена деятелност на ума, очите стават по-силни. Приижда повече кръв за очите и е по-здравословно. Колкото човек по-напредва в своята възраст, той почва по-малко да се интересува от всички външни прояви. Човек започва субективно да се интересува и да мисли за някакъв свят по-идеален. И човек става по-идеален, почва да мисли по-духовно и неговото зрение отслабва. Но това не е само фактически единствената причина. Много пъти грижите и тревогите за външните блага създават отслабване на очите. Когато кажеш: „Отнеха ми се благата, не мога вече да живея“, пак почват да отслабват очите. В момента, когато почнеш да мислиш, че няма да можеш да живееш за бъдеще, веднага почват очите да отслабват.

Сега, отслабването на очите, на тази деятелност, се дължи на онова положение, че нямаме истинска представа за законите в природата. Вие ще знаете, че законите на природата не са както човешките, да се менят. Ако някой от вас каже: „Аз няма да мога да живея“, вярно ли е това? Това е само една ваша предпоставка. Че как сте намерили, че нямате условия да живеете? Или може да кажете тъй: „Нямам условия да се уча.“ Всичко може да си кажете. „Нямам условия да прогресирам.“ Или: „Нямам условия да се развивам“, и т.н. Сега това са предпоставки, които вие сами си правите. А дали те наистина съществуват или не, то е друг въпрос. Какво разбирате под думата: „нямам условия да живея“? Като кажем: нямам условия да живея, трябва да имаме една истинска мярка в най-простата форма. Какво разбирате под: да живеем? Ние не разбираме ония сложни понятия, които понякой път философите внасят.

Един прост пример, да вземем една българска стомна. Която има едно голямо отверстие и една мамичка.[4] Ц.Щ.[5], можеш ли да излезнеш, да нарисуваш тази стомничка с двете отверстия? (А) Когато тази стомна не е пукната, има две отверстия, функционира правилно, ние казваме: тя е здрава. Тази малка мамичка е турена, за да изтича водата по-лесно. Щом се запуши това отверстие, водата не може да изтича. Но щом отворим мамичката, водата изтича правилно. Един доста практичен отдушник, за да може да изтича водата правилно. Значи, от голямата дупка се налива водата, а от мамичката да може да се пие. Некои употребяват само устата на стомната, а мамичката служи само като един отдушник. Когато има двете отверстия, казваме, че стомната живее правилно. Ако се отвори само голямата уста на стомната, тя не може да живее правилно. И тя казва: „Не ми дават да живея“. Или, ако другата дупка е затворена, тя казва: „Не ми дават да се проявя, да се влива нещо в мене.“ Ако се затвори малката дупка, условията са пак лоши, но сравнително по-добри. Тя казва: „Не ми се дава възможност да се проявя.“

Два начина има в живота. Когато в живота не можем да възприемем силите на природата правилно, казваме, че нямаме условия да живеем. И после, когато тия условия са в нас, искаме да се проявим, пък не можем, пак казваме: „Не мога да живея.“ Защо? Защото един човек, който не може правилно да яде, той не може и правилно да работи. Можеш да познаеш един човек по яденето дали е работлив. Като гледаш един човек как яде, непременно ще знаеш и как той работи. Ако той седне полека и почне бавно да дъвче храната и работата ще бъде същата, както и дъвченето. Но, ако видиш, че той си яде тъй спретнато и работата му ще съответствува на яденето. Разбира се, има едно малко изключение. Но като правило ще знаете, ако яденето е спретнато и работата е такава. Има едно полекичка ядене и едно спретнато, бързо ядене. Красиво е то, човекът взема участие като яде. На такъв човек и работата е красива. Сега схванете този вътрешен закон, който трябва да имате. Това са ред разсъждения, които ги има и в училището.

Всичко, което се преподава в училището, има за цел да култивира във вас ума и волята и да ви създаде интерес за работата. Защото вие сте учили много работи в училището, но можете ли да го приложите? Сега ако ви попитам: Коя е най-дългата река в Китай? Или: кой е главния град на Сантяго? Или: кои са градовете на Патагония? Учили сте ги. Един българин отива в Америка, да държи своята лекция за България. Той присътствувал в дома на един американски проповедник. Проповедникът го пита: „Къде е България?“ Иска нещо да осведоми публиката си. Жената на проповедника казва: „Толкова ли си невежа? България е един щат, един град на Индия.“ В Америка има хора, които не знаят, къде е България. Обаче онова, което съществува в природата...

Всека една форма показва, че в човека съществуват известен род мисли, които са свързани с известни наши органи. Когато тия мисли, които са свързани с зрението, отслабнат, отслабва и нашето зрение. Съществуват известни мисли, които са в тсна връзка с нашия слух, и когато тия мисли почнат да отслабват, отслабва и нашият слух. Има известен род мисли, които са свързани с нашата реч и когато тия мисли почнат да отслабват и туй чувство отслабва. Някой път казвате: „Нямам разположение“, или: „нямам чувствувание към известен предмет“. Не си създавайте тия илюзии. Всякога човек трябва да държи в изправно положение своята чувствителност. Защото загрубяването на човешката чувствителност, в каквато и да е форма, все ще ви лиши от вашите благородни органи, които имате. Има известен род мисли, които подържат човешкото ходило. Има известен род които подържат човешката ръка. Има известен род мисли, които подържат човешкото сърце, човешките дробове, стомаха, мозъка. Има специфични мисли, които подържат всека една клетка. Следователно, ние се стремим към онзи, идеалния живот. Да може нашето съзнание да го обхване. Тия мисли съществуват вънка от нашето съзнание, значи други същества има, които са приятелски разположени спрямо нас, подържат функционирането на нашия живот от всякъде. И ще ни помагат, докато всички тия идеи, които са създали нашите органи, проникнат в нашето съзнание и те станат господари на нас. Значи, докато ние почнем да владеем своите мисли или своите органи.

Ето това са все формули. Вие искате да станете господари. Вие искате да имате един прекрасен, красив крак. Че вие можете да направите крака си много красив. Може да направите ръцете си красиви, очите си красиви, носа си, цялото си лице. Това са ред мисли, които съществуват. И ако влезнете в Невидимия свят, веднага ще ви покажат вашия първоначален образ, същинския ви образ. И после ще ви покажат всичките ваши видоизменения, в които вие сте се фотографирали. Некои от тия образи може да са във възходяща степен, а некои в низходяща. във възходяща степен, значи живели сте в съгласие с природата, а некъде сте живели един разгулен живот, или сте били в разрез с природата, или казано на ваш език, нали вие сте свършили гимназия, а некои от вас сте свършили университет, пък некои от вас сте били неспособни, не сте свършили университет, други сте свършили университет, учили сте. Пък некои сте свършили университет с много слаб успех.

Сега ние констатираме тия два процеса в природата. Природата в нейния процес констатира само тия, съществените работи, когато пък хората констатират и несъществените работи. Запример един професор не констатира дали ученикът е способен, но той иска ученикът да знае и да учи. Даже некои неща иска ученикът да ги знае тъй буквално, както той ги е предал. После иска ученикът да знае и неговата форма на предаване, неговия език и израза му. И студентът папагалски заучава всичко това и минава за учен човек пред професора си. А некои други професори искат от студента свободно той да разкаже идеята, която професорът е вложил.

Та рекох, ако аз дойда да изуча тия крака, тяхната външна форма, безразлично кои са те, под тия гънки отдолу или издатини, по външната форма на пръстите, аз мога да нарисувам целия човек, ръста му и лицето му. Не само това, но от тия извивания, от формата, от красотата и вида ще извадя и неговия морален облик какъв е, и степента на моралната му сила. Ако тия пръсти са хубаво нарисувани, да се вижда и големия, и малкия пръст, естествено може да се познае и човешката интелигентност. То значи да се вижда по неговите крака всичката негова усилена деятелност. Въобще деятелността, която човек влага в живота, тази негова интелигентност се отразява в неговия крак. Тъй щото, когато ние говорим за разумната природа, зад всичките форми, които съществуват в природата, има разумни сили, които подкрепят това функциониране, тия форми. Може очите ти да са по-далеч или по-близо, има си причини. Големите очи се обясняват от силното желание, от напрежението на този човек да има повече. На един човек, който има желание да има повече, очите са по-големи, по-изпъкнали и по-отворени.

Та мисълта, която трябва да остане в ума ви. Има известен род мисли, желания и действия, които постоянно трябва да се култивират. Дали условията на живота са добри или лоши, всякога трябва да култивирате тия мисли, понеже върху тях се гради целия ваш живот. Туй, което съвременните хора наричат морал. Ние наричаме морал онова, здравословното състояние на човешката душа, т.е. когато всички негови сили, умствени и духовни действат нормално. Да бъде човек морален и здрав, то е равносилно. Здрав в физическо отношение, когато всичките му органи действуват правилно. Ние, като ще кажем, че човек е морален, разбираме туй здраве е взето в още по-широк смисъл: когато в неговите мисли, и в неговото желание, и в неговото тяло има съгласие, има хармония с природата, с законите на самата природа. Следователно, когато ние дойдем да разсъждаваме върху страданията и мъченията в света, някой път тия страдания, които ние изпитваме, не са наши. Но, същевременно, тия страдания показват, че некъде в природата съществува некое оттегляне, в нейния ред и порядък, има некое отклонение.

Някой път за вашите страдания вие ни най-малко не сте отговорни. Ако вие вървите и усещате студ или стягане на вашите крака, какво сте отговорни? Или ако по невнимание турите крака си в огъня и чувствувате болка, какво сте виновати? Или ако някой ваш приятел държи каната с вряла вода, иска да ви налее вода за чай и ви залее, че ви изгори крака, кой е виновен за това? Той ще каже: „Моля, извини ме.“ Извини, но вие носите страданията. В даден случай, ако той ви изгори крака, у кого е погрешката? И у двама ви. Щом видите, че той сипва повече вода, отколкото трябва, вие трябва да се отдръпнете най-малко на един метър от неговата кана. Пък, ако и той е умен, и той ще бъде внимателен, като сипва врялата вода.

Та рекох, от всички тия форми ще забележите каква разумност е работила. Има хубава красота в човешкия крак. Там има вложена много по-голяма интелигентност, отколкото в устройството на котешкия крак и на конския крак. В тия последните две форми няма вложена достатъчна интелигентност. Затуй при сегашната култура, или във всяка една култура, великите хора и списатели имат за цел да събуждат, да държат в работа човешките способности и човешките чувства. При сегашните условия списатели, художници, поети и учени имат за цел да държат тази обща деятелност на човешката душа будна. И постоянно те събуждат хората към деятелност. Можем да кажем, че при тези земледелци, орачи, всичките занаятчии, онези, които работят с иглата, шивачките тази деятелност намалява. Знаете ли от къде е произхода на шивачеството? Онези от вас, които сте шивачки, знаете ли кой е прародителят на шивачеството? Казват, когато Господ е изпъдил първите хора от рая, първата дреха била направена от вълна. Значи първата мода се яви, когато съгрешиха хората. От библейско гледище, защото до тогава без мода са били, били голи. А след съгрешаването, те си направили мода, турили си листа. Нали? Но Бог е направил дрехи от кожа и ги е турил вънка, като деца на работа. Като ги изпъдил, за да не изстинат, дал им топли дрешки.

Та, най-отвлечената човешка мисъл, която съществува, има отношение към външната форма на човека, упражнява известно влияние. Запример ако вие развиете у себе си едно мистично чувство, много благородно, на един отвлечен, възвишен живот, веднага туй ще се отрази върху вашите очи. Допуснете, че няколко деца минават покрай една градина, вземам съвременни деца. Когато плодовете са окапали, всичките деца обичат да гледат по земята, да видят, няма ли някой капнал плод. Най-първо децата гледат надолу, има ли орехи по земята? Щом няма долу, почват да гледат нагоре, значи плодовете не са узрели. После пак гледат надолу, у тях се заражда едно желание да вземат някой камък, да хвърлят по дървото и веднага гледат пак нагоре. Значи гледат ту надолу ту нагоре. Както човек гледа ту надолу ту нагоре, този процес е и в природата, в живота, който има чисто духовен и материален характер спрямо човека.

Допуснете и друго, някой човек се е втренчил и гледа все на третия етаж на една къща в един прозорец. Най-първо ще помислите, че е художник, затова все на този прозорец гледа, рисува го с блажни бои. Първия ден рисува, втория, третия, един месец, два, три месеца, все този прозорец рисува. Казвате вие: „Не го ли е нарисувал той този прозорец?“ Много сложен е този прозорец. Ние ще идем малко по-далеч. Да кажем детето, което гледа ту долу ту горе и онзи художник, който гледа все този прозорец на третия етаж, намира нещо особено, антично в него, постоянно рисува него и най-после нарисува нещо. После имате онзи астроном, който постоянно ходи със своята тръба вечерно време и той нагоре гледа. Сега питам: кой е най-идеалния от всички? Астрономът е най-идеалния. Можете ли да обвините астронома в некое чувство изопачено на вземане-даване. Детето може да обвините, че взема плодовете, онзи, който рисува, може да обвините, че има нещо в прозореца. Но какво ще кажете за астронома, който гледа все през тръбата си? И този астроном е един влюбен, който търси своята възлюблена по звездите и не може да я намери. Питам: вярно ли е това?

Хубаво, седи сега отдолу един художник, гледа нагоре и рисува един прозорец на третия етаж. От друго място друг художник седи и той рисува същия прозорец. Трети художник и той рисува същия прозорец. Какво ще кажете на това? (-Опасна е работата.) Не. Доста интересен е прозорецът, има нещо ценно там. Сега тук е въпросът за един прозорец, но 10 души се наберат при един извор. Идеята е същата. Защо при първия случай, особени мисли ще се явят у вас, че рисуват същия прозорец, а като видите 10-тях художници, че рисуват същия извор, каква идея ще имате в главата си? -Че изворът е ценен. А другото положение е мода. Това, което вие наричате влюбване, то е мода. Що е мода? -Нещо, което преминава. „Едно време, казвате, обичах да чета романи, а сега не.“ Мода е. „Едно време обичах да пиша много красиво, но сега вече не.“ Мода е. „Едно време обичах да се моля, сега вече не обичам да се моля.“ „Едно време обичах да се обличам хубаво, сега вече не обичам.“ Мода е. Но има съществени работи, които от единия край до другия остават винаги в този свят. Яденето мода ли е? Готвенето е мода, но яденето не е мода. Защото от детинство, като дойдеш до стария човек, той все си спомня за ония красиви моменти на яденето. Казва: „Днес ядох тъй сладко, както когато бях малко дете!“ И старият човек си спомня за ония красиви моменти на яденето, както и малките деца. И дишането не може да бъде мода. Знанието не може да бъде мода. Чувствуванието, което имаме, същинското чувствувание или същинската мисъл и тя не може да бъде мода. Това са съществени неща у човека, когато другите работи не са. Мода ли е един метод в природата? И в природата има мода. И всеки човек си има мода. Но модата трябва да бъде само едно спомагало. И там, дето не може да помогне тази мода, тя трябва да се измени.

Ние можем да кажем, че в науката, което наричат мода, това са ония хипотези и теории, които спомагат за истинския процес в науката, който въвежда човечеството към една далечна цел, осветява ума и подобрява човека. Модата в науката води към една съществена цел. Същинската деятелност и цел на една наука е да направи живота по-сносен. Астрономите сега дават само известни сведения, но един ден те ще могат да открият начини и пътища за съобщение и ще докажат, че има живи същества и в другите планети. И може би след 500, или след 1000 години, или 10 000 години ще се яви първият учен, който ще приеме първата телеграма от някоя си слънчева система, или от някоя най-близка система. И ще може да осведоми какво правят хората от другите планети.

Та рекох, сегашните условия, ще се стремите именно към туй. Силата на човешката воля седи да спази правилността на формите, които съществуват. Човек никога не трябва да позволи да се прегърби. Той никога не трябва да позволи да му се изкриви кракът, ръката или лицето. Или пък да се изкриви носът или окото. Той не трябва да позволи това. А ако позволи да се изкриви, това ще бъде атавистическа склоност на дядо и прадядо. Човек трябва винаги да се стреми да изправя. Щом човек изправи своите удове, той ще изправи и своята мисъл. При сегашното ви състояние, у всинца ви трябва да има желание да учите, да разбирате замислите на природата. Туй да бъде едно горещо желание у вас. И като излезнете, да ви интересува всичко в природата. Опитвайте се да проникнете в нейния ум, да работите заедно с нея, да видите къде е работил нейният дух. Защото щом се стремиш към природата, ти вече образуваш една връзка между нея и себе си. А щом образуваш тази връзка, ти вече имаш връзка между Бога и себе си. Щом ти не се интересуваш от замислите на природата, ти не си културен човек, или ти не си ученик на живота.

Та първото нещо, трябва да държите в ума си следната мисъл: Всички да се интересувате в замислите на природата! Ето каква е мисълта в моя ум, която трябва да мине и във вашия. Ако някой от вас учи в училището, нали се интересува за директора на гимназията? Ако някой от вас е слуга при някой господар, или слугиня при някоя господарка, нали вие ще се интересувате от господарката си и господаря си? Защото от тях зависи и вашето положение. И ако този слуга изучи добре характера на своя господар или на своята господарка и може да се нагоди към него или към нея и в правата смисъл тъй да постъпи, както те искат, той ще си създаде едно отлично положение. Но ако не знае как да се нагоди, ще си създаде цел ред препятствия.

Значи, като влезнем в природата, тя е нашата господарка и тя ще ти създаде препятствия. Като идеш при господарката си, ти трябва да се научиш какво иска тя от тебе. И как да и сготвиш. Тя ще ви каже: „Паприкаш, или точено, или кейк, или пудинг, или пилешка чорба, или кюфтета от телешко.“ Тя ще ви даде известни сведения, как да го сготвите и ако вие не знаете как да го направите, тя няма да е доволна от вас. Сега вие ще преведете всички тия форми. Телешкото какво означава? Агнешкото, пуйката? Това са все формули. Най-първо ще се интересувате от онова, което природата е замислила. Вие сте в дома на природата. Като станете сутрин, ще видите какъв е нейният замисъл за днешния ден. Не мислете, че вие искате да живеете. Вашият живот е второстепенен. Не сте вие, които живеете. Най-първо тя ще живее, после вие ще живеете. Защото ако тя живее и вие ще живеете.

Може да кажете: „Защо е така?“ Вие тръгвате за Америка с един параход, кое е по-важно: вашето здраве или здравето на парахода? Най-първо параходът трябва да е здрав, неговото кръвообращение, артериалната и венозната кръв, после неговата мисъл трябва да е здрава, тогава вие може здраво да минете от единия край до другия. Ако неговият мозък не е здрав, после неговото кръвообращение не върви правилно, че сърцето, дробовете не са здрави, питам: колко ви струва вашето здраве без парахода? Та най-първо, като влезем в природата, трябва да знаете, че в живота на природата почива и нашият живот. Защото, ако този параход добре мисли, добре функционира и ние можем да бъдем спокойни, и нашият живот ще бъде в безопасност.

Станете сутрин, вие сте се отчаяли, какво означава това? Че вашият параход, в който пътувате, е в неизправност. Нищо повече! Или ние го наричаме това: вие имате погрешно схващане за живота, или казано на друг език:

вие не сте в съгласие с законите на природата. Най-първо като станете, ще кажете: „Каква е волята на моята господарка, на природата?“ Ще се явите пред нея и ще видите какво можете да направите за господаря си? Като отивате в университета, чия воля отивате да правите? Вашата ли воля правите, или отивате да направите волята на професора? При това, като направите тяхната воля, вие добивате знание. Вие учите, значи имате известни съотношения. Щом се интересувате вие от професора, слушате го, той ви пита, вие отговаряте. Значи има известни отношения между вас. Тогава и професорът и той се интересува от вас. Щом се интересувате за природата, и тя се интересува за вас. Вие казвате: „Господ от мене не се интересува.“ Не. Крива философия е това. Ако ти се интересуваш за Бога, ще се интересува и Той за тебе. Ако вие се интересувате от природата, не по любопитство, но по живот, тъй по същество, да се учите, да се интересувате от нея, няма изключение и тя се интересува за вас. Хубаво е за вас да се интересувате от природата, тогава тя ще ви се разкрие. Ако кажете: „Професорът ни по английски много хубаво ни учи. Като него няма друг професор.“ Като чуе това професорът ви, ще му стане приятно. Няма учител или професор, който като кажат хубаво заради него, да не му е приятно. И ако вземете Писанието, там е казано: „Всяко дихание да хвали Господа!“ А по-големи професори от Господа няма! Тъй е. Ако ние Го хвалим, ако ние се интересуваме от Неговата Мъдрост, от Неговото знание, от всичко това, което Той е направил, интересува се и Той за нас. А ако ние не се интересуваме и Той не се интересува.

Казвате: „А, аз ще се интересувам за човешкия крак.“ Ще мислиш, природата го е създала. И ако почнеш да изучаваш краката на разните животни, ще дойдеш до много умни и велики работи. Много ще научиш. Не само да останеш при краката или при прозореца, да го рисуваш. Това е една специална работа, прозорецът. Дълго време като проучаваш човешкия крак, ще проучаваш човешката ръка, човешкото око, другите органи, стомахът, дробовете, ноктите и т.н. И във всичко това ще намериш кои са положителните и отрицателните страни. Сега всички изучават патологическите белези. Но това още не е наука. По ноктите ще изучаваш, по кои признаци се познава гениалността, талантите, добродетелите. Ще имаш една мярка, този нокет талантлив ли е, музикален ли е, от художество разбира ли, морален ли е, материален ли е, весел ли е нокетът? Песимист или оптимист ли е, учен или не? Всичко това, като гледаш по ноктите, да познаеш.

Ще кажете: „Как?“ А, нокетът и той върви съобразно с човека. Колкото човек става по-учен, по-благороден, и нокетът постоянно придобива една красива форма, продължава се, разширява се. Ако човек почва да става своеобразен, упорит, нокетът става много широк като площ. Обаче по него водата не тече, образуват се миязми. Упоритият човек казва: „Това не искам да направя!“ Дойде един учен човек и накара неговото упорство да се смекчи, като даде наклон, направи един дълбок канал и всичката тази вода от това блато се стича там и го накара, иска не иска, да работи. А знаете ли какво нещо е канал? Канал, това са лошите условия, които те притискат навсякъде. Ти не искаш да работиш, баща ти казва: „Работи“, майка ти казва: „Работи“, приятелите ти казват: „Работи“, ти казваш: „Не искам да работя“, но когато те турят в лошите условия на живота, без майка, без баща, ти работиш.

Ще ви приведа един български анекдот. Може да сте го слушали вие. Една жена, която е била много мързелива, мъжът и казал: „Оголехме вече, понеже като се оженихме, все за любов говорихме. Сега вземи хурката и опреди малко прежда“, и казваше той. „А, работна съм аз“, казва тя. Тя взела една каца с три вретена и казва: „Едното е готово“, показва му го, и второто му показва. „А третото, сега ще го напълня.“ Тя все преде, преде, но никакво подобрение в дрехите не става. Най-после, затъжили се за нея сестра и и майка и, викат ги на село на сватба. „Какво ще правим, моите гащи са скъсани“, казва мъжът и. „ Тя е лесна работа, ний имаме един кюп, ще ме сложиш мен вътре и като стигнем край селото, ще ме оставиш вътре, ти ще идеш при майка ми и ще поискаш дрехи за мен и за теб, тя ще ти даде, ти ще дойдеш тук и после ще идем в село.“ Направил той тъй, но той бил хитър, оставил я край селото, отива при майка и, тя му казва: „Защо идеш сам, къде е жена ти? „ „А, тя остана накрай селото, тя иска всички да я посрещнат с гайди.“ Тъй и станало. Запътили се всички сватбари и гайдарджии, а тя седяла необлечена в кюпа, като чува тя музиката, изкочила из кюпа, върнала се в къщи, засрамена, турила къделята и почнала да преде. И той се върнал от сватбата и я намерил, че тя преде. Той направил каша от мамалига и и казал: „Ела, възлюблена, да ядем.“ Тя му казала: „На рамо каша.“ И пак преде.

Та, природата ще ни постави в тежко положение, щом не обичаме да изпълняваме нейните закони. Ние можем да имаме всичко, но природата ще ни тури в тежко положение и ще се научим да работим, да мислим. Щом дойдат тежки страдания, природата веднага ни заставя да мислим. Та, единственото нещо в света е да се интересуваме ние в замислите, които природата има. Щом нашето съзнание се пробуди за нейните замисли, има вече една връзка между нея и нас. Образува се вече една естествена връзка и това го наричат онзи истински метод и начин за самовъзпитание и саморазвитие. Това означава външните закони, с които природата ни възпитава по нейни начини. Защото има форми, създадени от нея, има форми, създадени от човека, има форми, създадени от животните. Всички тия форми показват онази целокупна деятелност, която работи в природата. Вие трябва да използувате сегашните форми, за да създадете и вие бъдещите ваши форми.

Та мисълта, която трябва да остане в ума ви: трябва да се държите в контакт с мислите, които подържат вашето зрение, вашия вкус, вашия слух, вашето обоняние. Всички тия мисли трябва да ги държите в ума си, да бъдете във връзка с тях, за да бъдете здрав. Или казано в правата смисъл: трябва да се интересувате от замислите на природата и трябва да зачитате нейните закони. Тогава човек може правилно да се развива и да бъде щастлив на земята.

- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

- В Истината е скрит Животът!




7.08 часа

14 школна лекция на I-ви Младежки Специален Окултен клас

30.XI.1928 г, петък, Изгрев


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------


[1] комодна - (от фр.) удобна
[2] В оригинала има оставено празно място за рисунка.
[3] В оригинала има оставено празно място за формулите.
[4] мамичка - малка дупка, вероятно отъ мамилка - дупка, яма
[5] Ц.Щ. - вероятно художничката Цветана Щилянова

НАГОРЕ




placeholder