НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Най-високото място / Най-високото място. Закон на икономията в природата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Най-високото място

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, природа, ядене, работа, идея, идеи, място, работи, казва, слон, големи, сърце, ум, семки, отворени, всички, ябълки ,

 Младежки окултен клас , София, 2 Ноември 1928г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Размишление.

Прочетете романите „Война и мир“ от Толстой и „Клетниците“ от Виктор Юго и направете сравнение между идеите, които са застъпени от двамата автори.

Запитали едно дете: – Защо Господ направил птиците с два крака? – За да ходят бързо. – Защо направил човека с две ръце? – За да работи. – Защо кучето има уста? – За да лае. Какво ще каже детето за човешката уста? Защо е устата на човека: да се храни с нея, или да говори?

Представете си, че сте написали числата от 1-9 в естествения им ред. Кое е най-голямо от тези числа? – Деветорката. – Защо? – Защото има девет единици. Обаче, ако напишем числата от 1-9 така, че да представят едно число, тогава единицата ще бъде най-голяма: 123,456,789. Ако имате една кошница пълна с ябълки, единицата ще бъде най-голяма. – Защо? – Защото, колкото ябълки да извадите от кошницата, те ще съставят част от цялото. Десет ябълки представят само част от всичките ябълки в кошницата като единица. Или, ако разделим една ябълка на десет равни части, всяка част е по-малка от цялата ябълка. Кое деление предпочитате: първото или второто? Ако сте десет души, при първото деление всеки ще получи по една ябълка, а при второто – по една десета част от ябълката. Какво ще направите със семките на ябълката, като я изядете? Ако сте разумен, ще ги посадите. Добре е, като ядете плодове, сладки и кисели, да броите по колко семки има във всеки плод, а след това да ги посадите, да видите, какви дървета ще израснат. Забелязано е, че сладките и вкусни плодове, например, дините, съдържат по-малко семки от безвкусните. Значи, сладостта на динята е отишла в семките. Колкото по-малко семки има една диня, толкова е по-сладка, защото сладостта остава в тъканта й. Този закон действа и в човешкия живот. Семейства, в които има много деца, са по-бедни от тези, които имат малко деца. При това, родители, които имат повече деца, са по-слаби от тези, които имат едно-две деца. Друг е въпросът, ако децата, които се раждат в едно семейство, са от висока култура. При това положение, макар, че са повече деца в семейството, те предават голяма енергия на родителите си. Когато децата са от низка култура, майките осиромашават и отслабват; когато децата са от висока култура, майките разбогатяват и се засилват. Същият закон има отношение и към човешките мисли и чувства. Когато мислите и чувствата на човека са от нисш характер, той губи силата си; когато са от висш характер,той придобива енергия и става способен за работа.







Като ученици, вие трябва да разглеждате формите в природата, да видите, какви мисли и разсъждения събуждат те във вас. Ако видите линиите на човешкото лице във фиг. 1., вие започвате да мислите върху човека, какво представя той. Ако същите линии се поставят в друго положение, фиг. 2, вие ще мислите върху други неща. Тези линии ще ви напомнят по-скоро някакъв терен в природата, със своите извивания и начупвания, отколкото човешко лице. Ако пък погледнете рисунките на фигура 3, ще кажете, че първата представя кошер, а втората – плодно дърво. Ако кошерът и дървото са, в гората, от кошера ще се възползва мечката, като любителка на меда, а от дървото – детето, като любител на плодове. Като се намери пред яденето, човек се проявява като майстор. Най-лесната работа за човека е яденето. Без да е изучавал това изкуство, той знае да яде. Кой е вътрешният стимул, който кара човека да яде? – Печалбата. Който яде, все придобива нещо. В това няма никакво изключение. Следователно, всяко нещо, от което човек придобива, става лесно. Има случаи, когато човек работи без да придобива нещо, или малко придобива. Коя е причината за това? – Неправилното работене. Ето защо, всяка работа, правилно извършена, е лесна; а работа, неправилно извършена, е мъчна. В този смисъл, храненето, правилно извършено, е лесна работа; ако не се храни правилно, човек се натъква на големи мъчнотии. За учения храненето е сложен процес, който трябва да се извършва правилно. За невежия храненето е прост процес. Той не се храни съзнателно, и затова си създава големи мъчнотии и нещастия.

Храненето е един от важните икономически въпроси, за разрешаването на който ръководителите на човечеството са мислили дълго време. След разрешаването му, хората ще започнат истински да творят. Храненето е свързано с въпроса за обмяната на веществото. Без храна човек отслабва. Следователно, храната е необходима за всяко живо същество. Колко храна е нужна на слона? – Дневно по пет крини ориз. На лисицата? – Една кокошка. На гълъба? – 20 житни зърна. На мравката? – Едно житно зрънце. На човека? – Различно. Както различните хора употребяват различно количество физическа храна, така и в умствения свят, човек храни различно количество идеи: едни се нуждаят от повече храна, а други – от по-малко. Затова казваме, че едни идеи имат характера на слона – за тях употребяват дневно по пет крини ориз; други имат характера на лисицата, на гълъба, на пчелата, на мравката и т. н. Това, именно, създава различни противоречия в човешкия живот.

Когато хората се натъкват на противоречия, ще знаят, че причината е в техните идеи. Някой има идеи, големи като слона, но природата не му дава условия да ги реализира. Той се блъска натук-натам, мъчи се да ги постигне и се пита, защо не успява. Много просто. Природата знае, с какви средства разполага той и не му дава нужните условия. Може ли да изхрани той една идея, голяма като слона? – Не може. Вместо да задлъжнее и да обърка сметките си, природата му противодейства в реализиране на неговото желание. Един иска да бъде красив, друг – силен, трети – богат, четвърти – гениален. Това са велики идеи, като слона – за реализирането на които са нужни стотици килограми ориз. Как ще се изхранят те? Гениалните и талантливите хора се мъчили да създадат нещо велико, но малцина от тях са успели. – Защо? – Защото всички са стигнали до едно място и там са спрели – нито се качват нагоре, нито слизат надълбоко. Дойдете ли до идеите, стремете се да стигнете най-високото място, защото там водата е най-чиста. Идеите слизат от най-високото място в света. Кое е това място? – Дето Бог живее. На никое живо същество кракът не е стъпил на това високо място. В този смисъл, Бог не е нищо друго, освен най-високият идеал, към който човек се стреми. Ще кажете, че понятието Бог е отвлечено. Зависи, какво е съществото, което се стреми към високия идеал на живота. Ако е мравка, за нея понятието висок идеал, висок връх, е крайно отвлечено.

Като се говори за Бога, ще знаете, че Той е най-високото место, на което никое същество не е стъпило. Някои философи наричат Бога Абсолютно, Безгранично, Безконечно, Несъизмеримо начало. Христос казва: „Отивам при Отца си“. Въпреки това, и Той не е стигнал до най-високия връх. Когато детето отива при баща си, той му дава столче да седне до него, а сам сяда на висок стол. Клонът не може да стигне височината на дървото. Дървото съдържа нещо по-високо от клонете. Колкото и да се издигат във висините, клонете не могат да стигнат дървото, от което са произлезли. На това основание, казвам: Никой смъртен досега не е дал обяснение за Абсолютното, Безграничното, Безконечното начало. Безконечното подразбира непреривно движение, без начало и без край. Затова казваме, че докато конецът е здрав, хвърчилото всякога ще хвърчи. Изтъни ли се конецът, той непременно ще се скъса, и хвърчилото ще падне на земята. Това значи: всяко същество може да се движи, докато е свързано с конец, който се намира в постоянно движение. Обаче, конецът, който движи нещата, сам се управлява. Той не се нуждае от никого. С други думи казано: Абсолютното Начало се отличава с пълна свобода и независимост; никой не Го движи, никой не Го управлява. Идеите на Абсолютното се идентифицират с идеите на вечността. Затова казваме, че Бог е без начало и без край.

Основната идея на днешната лекция е, че природата има своя икономия. Човек слиза на земята и живее на нея според закона на икономията. Според този закон, всеки се ползва от благата на природата дотолкова, доколкото тя го кредитира. Някой се оплаква, че отива на онзи свят с отворени очи, че не е реализирал желанията си. Много естествено, природата не го е кредитирала. Тя му казва: Това, което желаеш, не е за тебе. Когато някой казва, че отива на онзи свят с отворени очи, това подразбира, че не е умрял, но се преструва на умрял. Кога човек остава касата си отворена? – Когато не е приключил сметките си. За да не отивате на онзи свят с отворени очи, ликвидирайте с дълговете си. Щом изплатите дълговете си, очите ви се затварят за този свят, и вие свободно го напущате. Кога още човек не затваря касата си? – Когато има някое непостижимо желание. Например, иска да има един голям скъпоценен камък. Защо му е този камък? Ако го придобие, с него ще си навлече големи нещастия и мъчнотии. Всеки ще прояви любопитство, да види, кой е този човек, който притежава такава скъпоценност. От друга страна, някои ще пожелаят да откраднат камъка; други пък ще задигнат и камъка, и човека. Като знае това, природата постъпва разумно. Тя никога няма да даде един скъпоценен камък на човек, който не може да го запази.

Всяка ценност има смисъл само тогава, когато от нея се ползва главно онзи, на когото е дадена. Природата влага велики идеи само в онази глава, която може да ги възрасти, отхрани и приложи. Не може ли да направи това, човек си остава със своето непостигнато желание дотогава, докато сам не заякне, не стане годен да го реализира и приложи. Желание, което не иде навреме, не може да се реализира. Когато иска да постигне известно желание, човек трябва да си даде отчет, има ли гръбнак да издържа на неговите изисквания. Ако желанието е голямо като слон, той трябва да се запита, има ли достатъчно храна да го поддържа. Какви желания и идеи искате да имате: като тези на слона, или като на лисицата, на гълъба, на пчелата, на човека? За предпочитане е да имате желания и идеи на човека – в тях има разумност. Другите желания не го ползват. Какви са. желанията на гълъба, например? – Да намери няколко зрънца, за да прекара деня. Щом сте хора, стремете се към желанията на подобните си, за да можете да растете и да се развивате правилно. При това, не се обезсърчавайте, ако не можете веднага да реализирате желанието си. То носи своето благо, независимо това, дали скоро, или късно ще го реализирате. Всяко реализирано желание се придружава с радост, а нереализираното – със скръб. Човек се движи между радости и скърби и така расте. Радостта подразбира придобивка, а скръбта – загуба. Животът се движи между полюси – радост н скръб.

Какво, всъщност, представя реалният живот? – Разумно оценяване на радостите и скърбите, или на печалбите, и загубите. Трябва да се ценят и най-малките работи. Казват за някого, че е лукова глава. С това искат да кажат, че няма стойност. Това е криво разбиране. И лукът има своята цена. Изучавайте свойствата му, и той ще ви помогне. Може да лекувате с него. Ако някой се оплаква от болка в крака или в ръката, наложете болното място с печен лук и малко масло. Лукът смекчава болката и отнема температурата. Болният ще ви благодари и възнагради. Значи, простият лук ще ви помогне да спечелите един приятел, а също така ще ви улесни и материално. Не пренебрегвайте малките неща, за да се ползвате от благата, които крият в себе си.

Като ученици, вие трябва да спазвате закона за икономията в природата. Каже ли ви тя, че това, което желаете, не е за вас, не настоявайте да го получите. В това отношение природата е строга. Тя не позволява на своите деца никакви излишни неща, никакви удоволствания. Тя дава на всекиго според дарбите и способностите му. Не се стремете към големи работи, за реализирането на които са нужни големи разходи. Те причиняват ненужни страдания. Дето има загуби, там има страдания; дето са печалбите, там са и радостите.

Какво е нужно на човека при сегашните условия? – Здраво тяло, добро сърце и светъл ум, който слугува на сърцето. Умът подтиква, подкрепва и забавлява сърцето. Както майката се справя със своенравното си дете чрез играчки, забави и сладки работи, така умът се справя със своенравното сърце. Той поддържа огъня на сърцето.

Защо е нужно човек да изучава закона на икономията? – За да не страда. Природата не обича разточителността. Самовъзпитанието има за цел да научи човека, кои от желанията си да реализира и как да ги реализира. Ако е богат, той може да реализира желания, подобни на тези, които слонът има; ако е беден, нека реализира само желания, подобни на желанията на гълъба. Благодари на гълъбчето, ако може да ти донася радостни вести. Гълъбът донесе на Ноя маслиново клонче, с което му съобщи радостната вест, че на земята има вече условия за живот.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът .

11. Лекция от Учителя, държана на 2 ноември, 1928 г. София – Изгрев.

Най-високото място. Закон на икономията в природата

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, природа, ядене, работа, идея, идеи, място, работи, казва, слон, големи, сърце, ум, семки, отворени, всички, ябълки ,

 Младежки окултен клас , София, 2 Ноември 1928г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 часа сутринта

Отче наш

Прочетете романите „Война и мир“ от Толстой и „Клетниците“ от Виктор Юго и направете сравнение между идеите, които са застъпени от двамата автори.

Запитали едно дете: „Защо Господ направи птиците с два крака?“ -“За да ходят по-бързо.“ -“Защо Господ направил човека с ръце?“ -“За да работи“, казало детето. Баща му го попитал: „Защо Господ направил кучето с уста?“ Детето казало: „За да лае.“

За какво е създадена устата първоначално: да яде или да говори? Допуснете, че имаме следните числа: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. В този ред как са поставени числата? Кое число е най-голямо? 9. Значи в 9 имаме 9 единици. Тогава имаме друга една категория дето едното е по-голямо от двете, от 3, от 4 и т.н.

Да кажем, че в кошницата имаме един килограм ябълки. Колко грама съдържат, да кажем, десет ябълки? Тогава казваме, че тези десет ябълки съставляват част от единицата; всички тези девет части съставляват част от единицата. Един килограм може да се раздели. Допуснете, че имате една ябълка и я разделите на десет части. Каква ще бъде разликата между първото и второто деление? В първия случай частите си остават цели, а във втория случай едната ябълка е разделена на 10 части. Сега какви облаги може да имате при първото и второто деление? При първото деление, всеки ще има по една ябълка в джоба си. Да кажем, че сте 10 души. Имате един килограм от 10 ябълки, а при втория случай, ще ви се падне по една десета част от ябълката. Какво ще правите със семките на ябълката? При първото деление ще имате семките на една цяла ябълка. във всека една ябълка имате по 10 семки. Изяждате една кисела и една сладка ябълка и виждате дали е еднакво числото на семките. В сладките дини, любеници се съдържат по-малко семки. Вкусните дини образуват малко семки, а безвкусните съдържат много семки. Та, сладчината на дините е отишла в семките. Когато една диня има много семки, всичката сладчина отива в семките; а когато има малко семки, тогава сладчината остава в тъканта на динята.

Един богат баща, да кажем, има един син и една дъщеря, а друг беден баща има десет синове и десет дъщери. Четете Стария Завет. Има хора, че имали по деветдесет сина и по сто сина. Кой баща ще бъде по-богат? Когато синовете се увеличават, бащата осиромашава, а когато синовете се намаляват, бащата забогатява. Този закон е верен. Да кажем, че една майка е родила 5 сина и 5 дъщери. Друга майка е родила само едно дете. В какво органическо положение ще се намерят двете майки? Вярно е, че майката, която ражда много деца, отслабва. Обаче има изключения. Когато децата, които се раждат с по-низша култура, майката губи от своята енергия, а когато децата са от по-висша култура, тогава майката печели в своята енергия.Този закон е верен и по отношение на човешките мисли и чувства. Когато чувствата са от нисш характер, човек губи от своята сила, а когато стане от висш характер, той печели в своята сила.





Всички форми, които съществуват сега в природата, си имат своите разумни причини. Каква е тази форма? Втората форма е същата като първата. Обаче, ако турите една форма в разни положения, вие ще се поставите в затруднения. Защото при [втората] форма веднага ще се досетите, че това е човешки образ, а при първата форма, не е. При първата форма, може би ще кажете, че това е терен някакъв си, долу кладенец. При първия случай, ще имате един вид разсъждения, а при втория случай, други разсъждения.





Какво си предполагате, че представляват рисунка 1 и 2? Какви идеи се крият в тези две фигури? Представете си, че долната рисунка е един кошер с пчели. Българските кошери са такива. Първата фигура представлява кошер, богат с мед. Втората рисунка представлява едно плодно дърво. Какво ще си избере мечката между плодното дърво и меда? Тя ще избере меда. А детето ще избере плодното дърво. Всеки човек избира лекия път. За детето е по-лесно да се качи на дървото, а за мечката е по-лесно да си избере меда. Виждали ли сте как мечката изважда мед? Обикновените работи в живота, някои правят човека смешен. Коя е най-обикновената работа сега в света? Най-обикновената работа и най-лесната работа е яденето. По-лесна от яденето няма. И затова няма същество, което да се отказва от тази работа. Тя е лесна работа и при това не само лесна, но и приятна. Когото и да накараш, няма изключение в природата, той ще каже: „Тази работа ще я свърша!“ И затова, щом някой път си мързелив, ще си кажеш: „Свърших си работата лесно, както яденето.“ Нека яденето да ти служи като морал. Някоя работа ти е много мъчна. Ти кажи: „Тя ми е много лесна, като яденето.“

Кой е онзи вътрешен стимул, който прави тази работа, яденето, така лесно? В яденето има един основен закон че всеки който яде, все придобива нещо, има печалба. Няма изключение. Следователно, това в което всякога се придобива нещо, е лесно. А има други случаи, когато работиш, работиш и нищо не придобиваш.

Аз ви казах, че най-лесната работа е яденето. Вие сега казвате: „Коя е най-мъчната задача?“ Някой ще каже: „Да седиш гладен.“ Това е по закона на контрастите. Това, чието извършване е най-лесно и дава печалба, то всъщност представлява за човека и най-голямата мъчнотия; при него седи и най-голямото зло.

Разбира се процесът на яденето не е така прост, както мислите. Той е един от най-сложните. Вие досега сте се спирали върху яденето като прост процес. Но той е един от най-сложните процеси, каквито аз зная. Преди да почне човек да яде, преди да се разреши въпросът за яденето, ръководителите на човечеството са мислили, мислили, докато се разреши този въпрос. Защото светът не е могъл да съществува без ядене. И като са разрешили въпроса за яденето, тогава са почнали творчество създаването на света. Разрешили са икономическия въпрос. Икономията е свързана с яденето. Процесът на яденето е свързан с обмяната на веществата.

Най-първо в какво седи яденето? Когато външният живот се влива в нашия живот, започва процесът на яденето. Той е непреривен процес. Човек като яде, нали се увеличава теглото на тялото му. Вие, като сте гладен може да се претеглите. Някой казва, че е много гладен. Ще го претеглим и после, след като се наяде, пак ще го претеглим. И тогава, можем точно да определим, с колко грама е увеличено теглото му. Ще имаме точни мерки. Ще имаме факти. Ще намериме един човек много гладен, ще го претеглим. Тогава ще претеглим втори, трети, четвърти, пети. Някой казва: „Аз съм много гладен.“ Ще го претеглим. И като се наяде, пак ще го претеглим. И ще имаме тогава едно отношение. Каква е идеята? На един слон му трябват 5 крини ориз, за да се наяде добре. Второ, на един човек му трябва един килограм. Трето на една лисица и трябва една кокошка. Четвърто на едно гълъбче му трябва 20 житени зърна, за да се наяде за един обед. Пето на една мравка и трябва едно малко зрънце, за да се наяде. Този обед на слона от 5 крини ориз, колко време ще вземе за човека, да се продоволствува от такова количество ориз? За половин година можете ли да го изядете?

От това можем да извадим известно логическо заключение за своето възпитание. Значи, ако имате една идея подобна на слон, трябва и 5 крини ориз. Тези 5 крини ориз колко килограма правят? Ако са крината по 12 килограма, те правят 60 килограма. 60 килограма ориз по 25 лева, колко правят? Правят 1500 лв. В един килограм влизат от 16 18 000 зърна.

Противоречията в света могат да се обясняват, защото в природата има икономически похвати. И ако някой път не позволява[1] нещата, [тя] си има своите съображения. Някой човек иска слон, но природата не го дава. Тя казва: „За тебе не е слона, понеже всякой ден по 1500 лв. трябва да харчиш.“ В България, ако имаш слон, можеш ли ежедневно да харчиш толкова пари? Например ти искаш да бъдеш красив. Но красотата е голям слон. Вие искате да бъдете гениални, умни и това е един от най-големите слонове. Ако имате такава сила, толкова голяма като слона; ако имате такъв силен ум, голям като слона, тогава в какво ще го впрягате? Нали сега има гениални хора? Какво е дал Виктор Хюго? Какво е дал Кант? Все са се мъчили тия гениални хора да създадат нещо.

Вие се спирате на повърхността на нещата. във вътрешния живот не влизате, в дълбочините. Защото ако тръгнете в някое планинско място и искате най-хубавите извори, то колкото по-високо сте, толкова водата е по-чиста. В най-високите места ще имате най-чистата вода, понеже по-долу може да е омърсена. Най-често идеите се намират на най-високите места. А кое е най-високото място? Бог. Какво нещо е Бог, се питат. Бог е най-високото място в света. Нищо повече. Най-високата планина в света е Той. Какво нещо е Господ? Най-високото място. Но на това високо място, нито един човешки крак на върха не е стъпил. Не само човек, но и никое същество не е стъпило на това най-високо място. Следователно, то е като един висок, велик идеал. И планината е една отвлечена идея за някоя

Вие говорите за човека, обичате го, но искате да пипате неговите уста, ръцете му и пр. Това не е човекът. Тялото не е човекът. Тялото е израз на обективната страна на човека. Тялото не показва, какъв е човекът по същина.

Та рекох, Бог, това е най-високото място. Вече имате една ясна представа за това. Философите казват за Бога: „Това е абсолютното, безконечното, безграничното, несъизмеримото.“ Обаче, какво разбират под думата „абсолютно“? Никой досега не се е качил на този връх, на Абсолютното. Кой е свидетел, кой е видел, че Христос се е качил на този най-висок връх на планината. Той казва: „Отивам при Отца си!“ Но когато дойде синът при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седнал на по-голям стол. Следователно, Бащата седи на по-високо клонът не може да седи по-високо от дървото. Ние трябва да разсъждаваме за цялото. Христос е проявление. Той е един голям клон. Клонът не може да бъде по-висок от дървото. Дървото съдържа всякога нещо, което седи по-високо от всички клони с няколко сантиметра. Никой не може да обясни абсолютното, безграничното, безконечното. В безконечното разбираме движение, което няма край, това, което в своето движение е непреривно. Докато конецът държи, хвърчилото трябва да хвърка. Но щом се скъса конецът, хвърчилото не хвърчи. Българинът иска да каже, че едно същество, което е без конец, нищо не го държи. Абсолютното само по себе си никакъв конец не го държи. То е свободно. Бог е свободен, не е ограничен. След това идат другите определения Безначален. Идеите на Абсолютното се покриват с идеите на Безконечното у българина.

Сега, коя е основната идея на тая лекция? Че природата си има и своя икономия. Всеки един от вас е дошъл в природата на икономически основания. И всеки един, съобразно тази икономия, се кредитира. Природата казва на някого: „Това не е за тебе.“ Ти казваш: „Моята идея не се реализира.“ Казваш още: „Умирам с отворени очи.“ Може ли човек да умре с отворени очи? Щом му са отворени очите, той не е умрял. Той е престорено умрял, щом му са отворени очите. Кога касата остава незатворена? Какъв ще считате онзи, на когото касата е оставена незатворена? Това показва, че сметките му не са завършени. Значи сметките му са още отворени. Значи този, който умира и очите му са отворени, неговата банка е отворена. Касата му е отворена и има още да работи.

Човек има желания, които може да са непостижими. Какво е едно непостижимо желание? Допуснете сега, че на когото и да е от вас, комуто никой не е обръщал внимание, аз му давам един скъпоценен камък, по-голям от едно камилско яйце един с такава големина? Да допуснем, че имате един скъпоценен като камилско яйце. Доброкачествен, скъпоценен камък. Той ще струва 30-40 000 английски лири. С този скъпоценен камък, вие можете ли да седите на изгрева си? Всека вечер ще имате посещение. Всички ще ви обикнат. Всички ще се запознаят с вас. Най-първо у всички ще се появи любопитство да ви видят. А второто желание ще бъде да го откраднат. И една вечер може да изчезнете и вие, и камъка. Тогава има ли си смисъл да имаш един голям камък, за да изчезне камъкът и да изчезнеш и ти заедно с него? Та, природата е разумна, когато тя даде някоя велика идея в човека, тя изисква тази идея да остане и да можеш да се ползуваш от нея. Щом не можеш да се ползуваш, ще я изгубиш и ще станеш нещастен; и ако не можеш да я пазиш, тя няма да ти се даде.

Сега мнозина от вас са нещастни. Казваш: „Господи, много работи съм искал и не си ми ги дал!“ Твоето желание разумно ли е, навременно ли е? Имаш ли гръбнак да храниш слона? От всички идеи коя идея бих избрал: лисица, гълъб, мишка, слон и човек? (-Човек.) След като имате едно гълъбче и му дадете обед, каква полза ще ви принесе гълъбът? Как биха използували гълъба? Както знаете разноските му не са големи. Около стотина зърна на ден. Онези от вас, които разсъждават, всякога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи? От какво зависи приятността от една идея, която може да се реализира? Колкото реализирането е по-далечно, толкова радостта е по-малка и колкото реализирането е по-близо, толкова и радостта е по-голяма. Реализирането на известна идея е най-голямата радост. А изгубването на една идея е скръб. Всякога в човека има радост и скръб, загуба или печалба. Само че, понякой път загубата е фиктивна, а понякой път наистина има загуба.

За живота вие трябва да имате ясна представа. Какво е реалният живот? Това, което си изгубил и това, което си спечелил, да можеш да ги оценяваш в дадения случай. Не знаете ли, че малките работи могат да ви спасят? Например да проучите лукът какви свойства има? Той може да ви помогне за нещо. Например на един богат човек кракът го заболява и вие го излекувате с печен лук. Ще го опечеш малко, ще вземеш прясно масло, ще вземеш една люспа от лука, ще я намажеш с прясното масло и ще превържеш болния няколко пъти и той ще оздравее. И така ще излекувате този милионерин. Лукът ти казва: „Не ми се смей! В мен има нещо. Ти трябва да се запознаеш с мен.“ Някой казва на някого: „Ти си една лукова глава.“ Запознай се с луковата глава, с целебните свойства на лука и на чесъна.

Та малките работи могат да ви помогнат и да подобрят вашето положение. Та малките неща не ги пренебрегвайте. Ти казваш: „Трябва да се живее. Трябва да свърша университет.“ И като свършиш, какво ще направиш? Вие се радвате като свършите университета, но като свършите парите, защо не се радвате? В свършването на университета, каква е идеята? Свършваш ли го или го завършваш? Можеш да кажеш: „Аз получих своето възпитание в университета и отивам малко на работа. Не го напущам, но пак ще се върна.“ Излезнеш от дома и после пак ще се върнеш. Университетът е като дом.

Вие ще си турите правилни идеи, всеки един от вас. Някой път сте обременени, ти казваш: „Аз, като свърша университета, какво ще работя?“ Вашата работа е като тая на циганина. Като тури гърнето на главата си, казва: „Ще продам млякото и с взетите пари ще си купя кокошки, ще ги изведа и ще ги продам, ще купя патенца и после теленца и т.н., и най-после ще се оженя за царската дъщеря!“ Но той е изсипал млякото изгубил млякото, но образът на царската дъщеря е в неговия ум. Това го наричат „фикс идея“. Той тогава е щастлив! Не е ли хубаво тогава човек да има една фикс идея?

Та, основната идея е: природата си има един икономичен закон на всички онези същества, които тя е създала, тя никога не позволява излишни разходи. Тя казва: „Тебе не ти трябва това и това! Друга работа избери, за която твоите сили и способности са добри. Не избирай големи работи, с големи разноски, които ще ти причинят големи страдания.“ Защото дето има загуби, ще има и страдания; дето има печалби, има радости. От това положение, гледище, кое е най-хубавото, което човек може да има при сегашните условия? Едно здраво тяло, добро сърдце, умът да е добър слуга. Умът е, който дава потик на сърдцето. Сърдцето е, което се обезсърдчава. Умът забавлява сърдцето, ще донесе на сърдцето круши, ябълки, играчки. Сърдцето е капризно дете и то все подскача. Донесе му умът някоя забава, но след 1-2 часа на сърдцето му омръзва, а умът след това мисли какво да донесе. Умът подкрепя огънят на сърдцето. И сърдцето, като хване ума, ще го прегърне, като донесе нещо. Така че, целия ден умът и сърдцето се разцелуват. Умът работи, а сърдцето мие на общо основание.

И така първото правило е: Ще учите икономия. В природата има абсолютна икономия. Сметки се държат. Природата не обича разточителството. Разточителството се забранява. Всякога разточителството донася големи страдания. При самовъзпитанието, ако сте богати, може да имате и три слона, но пазете следното правило: никога не пожелавайте слон, ако не сте легат[2], кажи си: „Трябва ми едно гълъбче!“ Ако това гълъбче може да ти бъде куриер, да ти носи писма от едно място на друго, плаща си това. Това ти донася известна радост. Гълъбът донесе на Ноя маслинено клонче и с това му донесе известна радост, че на земята има вече условия за живота. Твоето гълъбче ще ти донесе известни условия.

- Само светлият път на Мъдростта води към Истината!

- В Истината е скрит Животът!




11 школна лекция на Младежки Окултен клас

2.XI.1928 г. петък, Изгрев



----------------------------------
[1] С курсив без кръгли скоби обозначаваме ръкописен текст от оригинала, който е допълнен на места, където стенограмата не е разчетена и е оставено празно място.

[2]легат - в древен Рим - наместник на императора в провинция; в католицизма - представител на папата

НАГОРЕ




placeholder