НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Единният / Единият. Основната идея на живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Единният

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, линия, има, себе, точки, права, две, живот, можеш, каса, казваш, всички, бог, аз, професор, казва, любов, бъде ,

 Младежки окултен клас , София, 26 Октомври 1928г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Тема за следния път: „Връзки между две разумни същества.“

В математиката е казано, че между две точки може да се прекара само една права. Между четири точки колко прави могат да се прекарат? За точката се знае, че няма никакво измерение. Обаче, с какво се измерва правата линия? С какво се измерва плоскостта? – С права линия.

Всички ученици изучават математиката, но тя е основана на метафизиката. Значи, тя е отвлечена наука. Дълго време трябва човек да се занимава с математиката, за да я приближи до себе си, да стане реална наука, да се ползва от нейните резултати. Понеже в математиката се казва, че най-късото разстояние между две точки е правата линия, ние си представяме точките толкова близо, че едва с микроскоп можем да ги видим. Значи, права линия е тази, която се отличава с по възможност микроскопическа дължина. Стане ли по-дълга, тя се изкривява вече. Правата линия не може да бъде точка, защото е образувана от две точки. Явят ли се три точки, тя става крива. Всяка точка, която се проявява в природата, може да се движи само в една посока. Тази посока, именно, наричаме права линия. Когато се казва за човека, че трябва да определи по принцип, накъде се движи, подразбираме само една посока – към чистия, идеален живот. Този живот представя път на правата линия.

Да се движи човек по права линия, това значи, да е дошъл до истинския морал, да се качва и слиза съзнателно. Който няма този морал в себе си, той губи равновесието си и пада. Страшно е, когато човек падне и не може да стане. Къде пада човек? Често хората падат в касата на богатите. Като намери крадеца в касата си, богатият се чуди, как е станало това. Едва сега той разбира, че има някаква грешка в ключа на касата му. Той мислел, че ключът на касата му се отвъртва само отдясно наляво, а крадецът го отвъртял в обратна посока – отляво надясно. Има случаи, когато падналият вижда касата, пожелава да я отвори, но не изпълнява желанието си; в друг случай той отваря касата, но не взима парите; и най-после, отваря касата и взима парите. Като падне, човек все ще стане, но някога забравя да се изчисти, да се освободи от праха по дрехите си. Защо забравя? – Защото той мисли за причината на падането. Иска да разреши задачата си, за да не пада и друг път по същия начин. Като реши задачата си, тогава изтръсва праха от дрехите си. Човек пада, когато среща препятствия на пътя си. Той е тръгнал по права линия, но препятствието не позволява на правата да се продължи. Обаче, силите, които започнали да се проявяват, не могат да се спрат, поради което човек пада. За да не падне, човек трябва да измени посоката на движението си. Той пак ще се движи по права линия, но вече не хоризонтално, а перпендикулярно, нагоре. Така се образува плоскостта. Следователно, когато човек срещне известно препятствие на пътя си, във форма на изкушение, изпитание, мъчнотия, нищо друго не му остава, освен да поеме посока нагоре, по перпендикуляр. Значи, перпендикулярът спасява положението.

И тъй, права линия се образува между две точки, а плоскост – между четири. Когато плоскостта се подвижи в посока, различна на своето движение, образува се тяло. Когато дойдете до тялото, животът става съзнателен, т. е. триизмерен. Кубът, като тяло, представя форма, в която зародишът крие своите възможности. Казахме, че правата линия е образувана от две разумни същества, плоскостта – от четири, а кубът – от осем. Според езика на метафизиката, правата линия се пази от два ангела, плоскостта – от четири, а кубът – от осем: 2 + 4 + 8 = 14. Всъщност, само 2 + 4 сили са впрегнати на работа. Шесторката представя кинетически сили, а осморката – потенциални. Оттук вадим следното отношение: потенциалните сили се отнасят към кинетическите, както числата 8:6.

Като се говори нещо върху метафизиката, хората се смущават, отричат я. Те не подозират, че и да я отричат, и да не я отричат, тя действа в живота им. Животът е основан върху физическа и метафизическа основа. Човек трябва да изучава и двете основи. Например, докато е малко, детето живее само физически. То яде, диша, расте, без да има съзнателно отношение към тези процеси. Майка му го къпе, облича, но то не съзнава, какво тя прави за него. Като порасне, детето става голямо момче или момиче и започва да се оглежда в огледалото, първо за себе си, а после за друг никой. Това е вече съзнателно отнасяне на човека към нещата. Той иска да срещне приятел, на когото да се хареса. Тук се поражда отношение между две души и се образува права линия. Докато правата линия следва своя път, двамата млади са доволни ог живота си. Щом се яви трета точка между тях, равновесието им се нарушава, и те започват да се смущават.

Христос казва: „Да не се смущава сърцето ви“. Кога не се смущава човешкото сърце? – Когато има само една мярка в живота си; когато има само една идея в ума си; когато служи само на Бога. Тури ли две мерки в живота си, внесе ли две идеи в ума си, служи ли на много богове, човек е изменил посоката на живота си и сам се излага на смущения и страдания. Следователно, ако се обличаш, ще правиш това заради Бога. Ще гледаш да се харесаш на Него. Дойдеш ли до това положение, ти си се пробудил вече. По много начини се облича човек, но, всъщност, един е истинският начин на обличане. Всички други са отклонения от правилния начин. Най-красивото и просто облекло е, когато човек се облича за Едного. Щом се облича за много хора, облеклото се усложнява. Много естествено, едно е положението, когато човек се облича за едного; друго е, когато се облича за мнозина. Много хора – много вкусове. Кой вкус ще задоволиш? Какъв роман ще напише писателят, ако иска с него да задоволи вкусовете на всички хора? Каква картина е тази, която задоволява вкусовете на всички хора? Не е лесно да задоволиш различните вкусове. Човек трябва да знае, за кого се облича, за кого пише книги, за кого рисува, за кого свири и т. н. Някой казва, че прави всичко само за себе си: живее, храни се, облича се, пише книги, рисува, свири само за себе си. Който живее само за себе си, е лош човек. Ако живееш за едного, този Единният трябва да бъде Бог, а не ти сам.

Представете си, че сте слуга при добър господар, който ви дава голяма сума пари и ви заставя да свършите една работа. Вие взимате парите в ръцете си и още първата вечер отивате в една кръчма и се напивате. Забравяте, че парите ви са дадени за работа и си купувате автомобил, да се разхождате с него по улиците. Разумният свят се интересува от вас и чака да види, какво ще правите.

Това са неща, които стават с вас. Ето защо, като тръгнеш на път, не се спирай пред никакви гостилници, не се запознавай с никого, не прави приятелство с никого. Като свършиш работата си, тогава посещавай гостилници. Не губи времето си напразно, за да не става нужда да дохождат ангели с меч в ръка, да те заставят насила да свършиш работата си. Отклониш ли вниманието си, ти непременно ще се спънеш. Ако си студент, ще пропаднеш на изпита; ако си музикант, ще сбъркаш като свириш. За да не се спъва и пропада, човек трябва да държи в ума си само един образ – на Бога, на Единния. Това е естественото положение в живота.

Кое положение наричаме неестествено? – Когато човек живее само за себе си. За да излезеш от това положение, живей само за Бога. Живей за Онзи, Когото обичаш. – Как познавате, че обичате Бога? – По проявите си. Ако любовта ви е неизменна, вие Го обичате. Щом се измени любовта ви, вие сте скъсали връзката си с Него. Любовта на човешката душа към Бога е вечна и неизменна. Онова начало, към което любовта на човека е вечна, неизменна, наричаме Вечно, Безконечно, Безначално, Необятна сила, Разумна природа и т. н. Човек може да обича само онова, което е над него. Ето защо, качествата на Вечното Начало са безгранична сила, доброта, разумност.

Кого обича човек? – Само онзи, когото не може да замести с никого нито по ум, нито по сърце, нито по постъпки. Можеш ли да заместиш своя възлюбен с друг някой, твоята любов е временна. Временните, преходните неща не са реални. Те са сенки на нещата. Колко струва сянката на едно плодно дърво? Самото дърво има цена, но сянката му не струва нищо. Много мисли, желания и чувства на човека са подобни на сенките на дърветата. На тях не може да се разчита. Човек разчита само на онези неща, които при всички случаи в живота си не може да замести с други. Мома обича някой момък, но се страхува да не го изгуби. Момък обича една мома, но се страхува да не му изневери. Каква е тази любов? – Временна. Щом любовта на едного може да се замества с любовта на друг някой, тя се отнася към преходната любов, която малко издържа. Любовта на Единния, обаче, е вечна и неизменна. Тя се проявява извън времето и пространството. Тя е безконечен процес, без начало и без край.

Къде можете да приложите идеята за вечната любов, т. е. за любовта на Единния? – При всички мъчнотии, противоречия и обезсърчения, които срещате в живота си. Представете си, че сте неразположен, обезсърчен, недоволен от себе си. Какво трябва да правите? Започнете да мислите за майка си и за баща си, които са ви родили; за създаването на света, за създаването на животните и на растенията; за смисъла на живота. Като разсъждавате върху нещата метафизически, т. е. отвлечено, неразположението и недоволството ви ще изчезнат. Как е постъпил онзи млекар, който всеки ден продавал млякото си? Животът му не бил розов, но той носел гърнето с млякото на главата си и размишлявал за красиви неща. Той си мислел, как ще продаде млякото, как с парите ще купи една-две кокошки, ще развъди пиленца; като ги продаде, ще си купи агне, после крава и т. н. Като забогатее, ще се ожени за царската дъщеря. От радост той подскочил, но гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило. Той си въздъхнал горчиво и казал: Разлях млякото, но поне се ожених за царската дъщеря.

Ще кажете, че не искате да бъдете като този млекар, който си въобразявал, че ще се ожени за царската дъщеря. Философ е той, оптимистически гледа на живота. Защо човек да не гледа с радост на живота? За предпочитане е да мислите, че всичко можете да постигнете, отколкото да се обезсърчавате и да гледате мрачно на живота. Може би за дадения момент желанието ви да е непостижимо – това нищо не значи. Един ден ще го постигнете.

Като ученици, вие трябва да се пазите от обезсърчения и отчаяния. Дойдете ли до такова състояние, приложете въображението си. Не мислете, че сте беден, че работите ви не се нареждат добре, но си представяйте, че заемате високо положение в обществото, като професор, висш началник на някое министерство и работите ви вървят добре. Дето и да се обърнете, каквото и да поискате, всички ви услужват, всички нужди ви се задоволяват. Така ще прекарате няколко часа в мечти и надежди. Като се огледате и видите, че истинското ви положение не е добро, ще си наложите философско търпение, ще станете стоик. Мислете тогава за Единния, Който ви обича, за да опитате Неговата сила и любов. Той ще ви помогне чрез някой човек, близък или далечен. Все някой ще възприеме мисълта ви, ще схване положението ви и ще се притече на помощ.

Прилагайте въображението си и не се страхувайте. Казано е, че въображението е майка на идеите. Богат човек е онзи, който има идеи. Колкото по-възвишени са идеите му, толкова по-богат и силен е той. Ако идеите му не могат да се реализират днес, ще се реализират утре – важно е, че непостижимото ще стане постижимо, макар и в далечното бъдеще. Не е лошо, когато идеите не се реализират; лошо е, когато изворът им пресъхне. Следователно, не желайте да измерите количеството на водата на една чешма. Речете ли да измерите водата й, тя ще спре. Щом е така, не казвай, че някога си много обичал, или много страдал. Радвай се, че си обичал, че си страдал и не се отказвай и днес от радостта и от страданието. Благодари за всичко, което е станало с тебе и се радвай на всичко, което днес става.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

10. Лекция от Учителя, държана на 26 октомври, 1928 г. София. – Изгрев.

Единият. Основната идея на живота

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, линия, има, себе, точки, права, две, живот, можеш, каса, казваш, всички, бог, аз, професор, казва, любов, бъде ,

 Младежки окултен клас , София, 26 Октомври 1928г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 часа сутринта

Отче наш

две разумни птици, два разумни елена, двама разумни човека&tema2=#T228">Пишете върху темата: две разумни птици, два разумни елена, двама разумни човека&tema2=#T228">„Какви връзки могат да направят две разумни същества?“ Или: две разумни птици, два разумни елена, двама разумни човека&tema2=#T228">„Какви връзки могат да направят две разумни мрави, две разумни птици, два разумни елена и двама разумни човеци?“
. .

Тези, които са изучавали физика и математика, казват, че между две точки може да се прекара само една права линия. Тогава питам: между 4 точки колко плоскости може да прекарате?

Точката няма никакво измерение. Тя е несъизмерима. Обаче с какво може да се измери една права линия? С какво се измерва плоскостта? С права линия. Математиката е обоснована на метафизиката. В математиката няма нищо реално. Тя е най-отвлечената метафизика. И затова трябва дълго време да се работи върху това, отвлеченото, нереалното, за да се извади някой резултат.

.. Тези две точки са много близо, с най-силния микроскоп може да ги видите. Между тях може да прекарате само една силова линия. Ако турите четири точки, това е един квадрат, един куб. Права линия е тази, която е най-къса. Ако е малко по-дълга, тя е вече крива линия. Правата линия не може да бъде точка. във всека права линия влизат само две точки. Всека линия, която има две точки, е права линия. А всека линия, която има три точки, е крива линия.

Това правило метафизически може да се преведе в моралния живот. Една мисъл или едно чувство може да бъде неправилно, нечисто, може да[1] има някакъв дефект. Чувствуваш, че има в това нещо неправилно, но не знаеш къде е дефектът. Тогава правата линия в какво се е превърнала?

Законът на правите линии е следующия: Точка, проявена в природата, може да се движи само в една посока в дадения случай. Няма много посоки. И следователно тази посока ние наричаме права линия. Това е необходимо, неизбежно в живота. Ти можеш да се движиш само в едно направление: или назад или напред в две посоки. Когато кажеш, че принципиално трябва да се определиш, това показва, че ти трябва да се определиш само в една посока към Небето, към чистия, идеален живот. Отказваш ли това, ти имаш само един друг избор.

Моралът в какво седи? Човек, който да се качва, да слиза и възлиза, той върви в един правилен път. Обаче онзи, който не знае как да слиза, ще падне; образува се падение. Там, дето няма възпиране, има спиране. Онзи, който е паднал, той е изгубил своето равновесие и затова е паднал. А онзи, който не знае да пази своето равновесие, той се спира.

Някой път може да паднете. Например може да паднете в касата на някой богат човек, в банката на някой богат банкерин. И сутринта да те намерят затворен в банката при парите. Ако банкеринът отвори банката и те намери в касата си, какво ще помисли? Аз разсъждавам метафизически. Тези неща могат да [не] станат, но аз ги допущам. Има известна вероятност. Банкеринът има няколко начина за отваряне на касата. Той може да я отвори отдясно и отляво. Той ще отвори отляво надясно и отдясно наляво. Да кажем, че касата се отваря правилно, отдясно наляво. Но щом е влезнал този човек в касата, то банкеринът може да я отвори отляво надясно. Значи, разменяват се опорните точки. Онзи, който е в касата, се учудва на себе си; той не е предвидил едно нещо: че тази каса може да се затваря по друг начин. Той съзнава, че е направил погрешка. Той е трябвало да направи такава промяна на касата, че банкеринът да не може да я отвори по друг начин. Този банкерин се учудва, как е влезнал онзи в касата и е затворен. И защо, като е отворил касата, не е взел парите и да си отиде? И двамата разсъждават. Всичко това става моментално.

Това е вярно и по отношение на вашия живот. Например случило се е нещо във вашия живот и ти си мислиш, защо се е случило? Например казваш си: „Защо паднах?“ След като си паднал и станеш, да кажем, че не се изтърсиш и когато другите ти кажат да се изтърсиш, ти тогава се изтърсиш. Защо не си се изтърсил веднага след падането? Защото ти през това време си мислил за причините на падането. Ти тогава казваш: „Тази задача не мога да разреша. Мнозина са се мъчили и не са могли да я разрешат.“ И чак след това се изтърсваш. Ако не разрешиш тази задача, втори път пак ще паднеш и пак ще дойдеш до тази задача. Дойде ти някое препятствие по пътя, по който вървиш. Ти паднеш. Правата линия не може да се продължи, а силите, които действуват, искат да се прояват. Тогава какво ще бъде движението? Тогава ще дойде втора права линия. Т.е. това движение от праволинейно ще бъде перпендикулярно. Значи движението на правата линия ще падне в прав ъгъл спрямо нея. В правата линия има една възможност да се подвижи в посока перпендикулярна на себе си. И така се образува плоскостта.

В природата най-малката плоскост се образува между четири точки и когато тази плоскост се подвижи в нова посока, перпендикулярна на себе си, тогава ще имаме тяло, например куб. Щом се дойде до куба, вий имате известен съзнателен живот. Когато правата линия се превърне, стане на плоскост, то животът от едноизмерен е станал двуизмерен. Ще мислиш, когато дойде до куба, животът е станал триизмерен. В правата линия вие имате една мярка, с която да мерите вашите постъпки. А плоскостите са граници на телата. Ако искате да направите нещо, трябва да имате плоскости. Плоскостите ще бъдат граница на жилището. Този куб ще бъде заграден с плоскости. Що е кубът? Това е най-малката форма, в която може да се помести един зародиш. Кубът е най-малката форма. Тя може да бъде най-малко с 8 точки. Следователно кубът е една форма, в която зародишът може да си тури своите възможности.

Две разумни същества образуват една права линия. Четири разумни същества образуват плоскост, а осем разумни същества образуват куб. А пък метафизически можем да кажем: всека права линия се пази от два ангела; всека плоскост от четири ангела; а всеки куб от осем ангела. Те пазят тази форма, като някой скъпоценен камък. 2+4+8=14. Но в дадения случай само при формите имате осем ангела; понеже за линиите са два, а за плоскостта четири, стават шест. Осемте ще бъдат като потенциал във вас, а 4+2=6, шест ще бъдат на работа. Те ще образуват кинетическите сили. Тогаз изваждаме един метафизически закон, че потенциалните сили се отнасят към кинетическите, както 8:6.

Вий сте млади и ще кажете: „Що ни трябват нас тия метафизически разсъждения 8:6?“ Тогава аз ще направя превод. Известно време вие сте били малки деца. Майка ви е обичала. Били сте малко детенце, но по едно време вие израстнете, вземете едно огледало и почвате да се чешете, да се оглеждате. От где е дошла тази идея във вас? Вие имате една скрита идея в главата си. Щом се оглежда някой, той може да има следната идея в ума си: „Ще ида на гости и един приятел ще дойде.“ Вие се обличате за кого? Най-първо за себе си. А второто положение е, че вие искате да се представите на някого. Обличането, това е първата точка, а втората точка, това е лицето, на което искате да се представите. Значи имате две точки. Искате някому да се представите, само едно лице имате в ума си и вашето желание е това лице, като ви види, да ви хареса. Ако разрешите вашата идея и турите още едно лице вътре, тогава във вас, ще се зароди една борба. Щом дойде трето лице, ще дойде и четвърто и целият този процес ще стане сложен. И тогава вие изгубвате първото положение. При първото положение вие сте били радостен, а сега имате смущение. Щом има смущение, това показва, че не са първите две точки, но че са влезли и други точки третата точка. Като дойде третата точка, вие се смущавате. Пред двете точки вие сте добър. Щом има трето лице, ще се роди спор.

Та рекох, в живота вие имате известно заплитане и не може да разрешите известен въпрос. Докато имате Бога, като една мярка в себе си и вие искате за Него да живеете, вие живеете морален живот, чист живот, имате само една идея. Но един ден влезне и друго лице между вас и Бога. Кое е второто лице, което може да влезне между Бога и вас? Това го наричат: Това е първата буква от думата. Да не пишем името му.

Метафизически, защо човек трябва да се облича добре? Може да се обясни. Обличането е закон на пробуждането на човека. Който не се облича, той не се е пробудил. Защо трябва да се обличаме? Защото сме се събудили. В мене има събуждане. Само който не се облича, той спи. От него нищо не може да стане. Следователно идейно казано: по-красиво нещо от обличането няма. Събудил се е той и трябва да се облече. И той казва: „Аз съм готов за работа!“ Първият процес е обличането, а вторият процес е работата! Ще тръгнеш в известна посока. Това са метафизически разсъждения. Ти казваш: „Защо ще се обличам?“ И казваш: „Не зная!“ Обличането е първия процес, процесът на събуждането. Щом Бог те прати в света, Той иска да се облечеш. Като се облечеш, като твоята дреха да няма, ти можеш да се облечеш само по един начин. Всъщност ти можеш да се облечеш по много начини, но има само един правилен начин; а всички други начини ще бъдат само едно отклонение от обличането. Постъпките на хората се различават, но в дадения случай известна постъпка може да бъде права, само когато има своята идеална форма.

Само за Едного можеш да се облечеш! Ти можеш да се обличаш за двама души, за трима, 4, 5, 6, 7 хиляда. Но при всички тези обличания имате сложни форми. Щом се обличаш за двама, за трима и прочие, формата се вече усложнява. Най-хубавото облекло е, само когато се обличаш за Едного. Най-красива форма е когато се обличаш за Едного. Тя е най-красивата форма и най-простата, която приляга. Като се облечеш за двама, за трима и прочие, най-после ще видиш, че този, който се облича за мнозина, жунжурии, 3040 копчета, по шията, по ръцете, после копринени реснички, особени линии, та всички да харесат.

Сега да преведа. Вие например, написвате една книга и като пишете, вие сте дрехар. Написали сте един роман. Както един дрехар излага дрехата си на витрината. Така и вие излагате романа на витрината. Например романът от Виктор Хюго, от Иван Вазов и пр. В „Клетниците“, първата точка е Жан Вължан. Един нехранимайко, когото Виктор Хюго е направил светия. И другата точка Козета. Жан Вължан знае да работи с четка, написа една хубава картина. Обаче друг се влюбва в нея. И казва: „Да ти платя за картината.“

Най-простите процеси в природата можем да ги преведем. В дадения случай ти се обличаш, да знаеш защо се обличаш. Има две разрешения на този въпрос. Някой казва: „Аз живея за Бога.“ ( ) Друг казва: „Аз живея за себе си.“ ( ) Обличаш се за хората, живееш за себе си. Значи външно се обличаш за хората, а вътрешно се обличаш за себе си.

Човек, който живее за себе си, той е лош човек, той не е добър човек. А човек, който живее за Бога, той живее за хората. Човек, който живее за себе си, той е направил първия грях. Но ще кажете: „Защо да е така?“ Представете си, че вие сте слуга на един господар и той ви е дал да свършите някоя работа. И вие вземете торбата с парите, спирате се в първата гостилница, напивате се и се почерпвате. И в това напиване, вие изгубите съзнанието. И като виждате торбата, казвате: „Кой ми е дал тази торба с парите?“ И казвате: „Тези пари трябва да ги употребя за нещо!“ Купувате автомобил, разхождате се, обаче господарят чака. Той е с автомобил, с цилиндър на главата, с бастун, но идва един ангел от Невидимия свят със своя остър меч и му казва: „Господине, слезнете, искам да се запозная с вас. Искам да ви представя на некое си важно събрание.“ Ангелът предвожда и онзи тръгва подир него. Ангелът го предвожда, за да събуди неговото съзнание, че тази торба не е негова. И да съзнае, чия е. И ето, онзи идва и вижда, че господарят се е изправил. Господарят му казва: „Как така, аз ви пратих без автомобил, без маншети, без цилиндър?“ Такива неща стават и с вас. Законът е този: като тръгнеш в живота, не се спирай в никоя гостилница, не прави запознанство; свърши си работата и като я свършиш, тогава се запознавай с приятели, за да няма нужда да идват ангели с мечове.

Това са ред метафизични разсъждения, които трябва да правите. Подобни съществуват в живота. Човек може да изгуби своето съзнание. Някой човек например, тури перото си на ухото си и после тръгва да си търси перото. Слугинята му казва: „Перото ти е на ухото.“ И онзи отговаря: „Човек, като мисли много, изгубва ума си“. Той е изгубил посоката на своето движение на своето съзнание. Това става и когато са на училище в гимназията. Например ти, като ученик, си научил много добре урока, но като излезнеш, става помрачение в ума ти и не знаеш да го кажеш. И казваш: „Заплетох се.“ А не, че не го знаеш. Но след като мине изпитната комисия, ти извън разправяш урока си. Затова ученик, като отиде да държи изпит, в ума си трябва да има само едното. Влезне ли друго нещо в съзнанието му, той не може да издържи изпита. Отиваш на изпит, дръж само едното в своето съзнание, като че пред Бога ще даваш изпит. А никакъв професор да не ти е в ума. Влезне ли някой професор в ума ти, тогава или с двойка или с тройка ще издържиш изпита си. Това е метафизическо.

Когато човек живее само за себе си, той е създал едно неестествено отношение. Затова рекох, не живей за себе си! Живей за Бога! Работи за Онзи, Когото обичаш! Ти казваш тогава: „Как да позная кого аз обичам?“ Твоята любов към Онзи, Когото обичаш, няма да се измени през вековете. Щом се измени, ти не обичаш. Ти не си обикнал никого. Това същество наричам аз Вечното, Безконечното, Безначалното - Елигадай Елохим Ехова. Много имена има Той. Можем да Го наречем още Необятната сила, Разумната природа и т.н. Но това Същество, което можем да обичаме, то трябва да е по-разумно от нас. Такъв е законът. Човешкото естество трябва да обича най-силното същество. Това е мярка за човека. Най-силното, най-разумното и най-доброто. Това са качества на Бога! Ти казваш: „Дали Бог ме обича?“ Обаче, понятията на Бога за любовта са съвсем други, не са като нашите. Любовта ви към това Същество, която не се мени, това е Любов.

Кого ще обичаш? Ще обичаш това Същество, което в твоя ум с никое друго същество не можеш да го замениш. Само Него можеш да обичаш. Това Същество, което в даден случай не можеш да замениш с друго същество, Него ще обичаш. Това, което можеш да замениш, там любовта е временна, преходна. Това са временни, преходни работи. Отиваш на чешмата, измиваш си лицето, седиш в гостилница, наяждаш се, вземеш гребена, сресваш космите си и т.н. Това са временни положения. Има ли морал в това да си решиш космите? Това не е от морален характер. Това, което е от преходен характер, то няма реалност. Само сянката на дървото колко струва? Ако ви продам сто сенки, колко струват? Ако ви продам сенките на сто ябълкови дървета, колко ще ми платят? Па, и сенките на плодовете им, ако продам, колко ще ми платят? Тези неща са само за забавление, които се отличават от реалността. В нас има известни идеи и стремежи и прочие, които са сенки, не са реалност. Нереалните неща са сянка на реалните. Когато човек има философия, то тя му служи като потик за онова реалното, което съществува. Ти казваш: „Аз трябва да живея!“ За кого? Аз рекох, трябва да обичате само Едного! Ако сте млада мома, вие само се зачервите, в ума ви ще изпъкне някой подобен на вас. И казвате, че той един ден може да си замине. „Може да ме остави!“ Тогава, каква е любовта ти? Това Същество, което в даден случай с никое друго същество не можеш да замениш, Него можеш да обичаш! И това Същество за тебе може да извърши всичко! В дадения случай това е Бог. Не говори за време и пространство.

Да кажем, че се решава една задача. Вие я решите и мислите, че се свършва работата. Не. Тя започва. 2+2=4. Да кажем, имаме следната задача: ако една каруца в един час изхожда 29 км, то за 10 часа колко километра ще изходи? 1:29=10:х Като намерите на колко километра е равен х, ще се яви друг един процес. Трябва да се види за всеки един километър колко трябва да се плати. И после, конете трябва да се отпрегнат. Процесът не е завършен. Процесът се разрешава без да се прекрати. Всеки процес, който ние разрешаваме, в последствие става по-сложен.

Сега какво е обличането, според новото определение? Това е пробуждане на съзнанието. Кого можете да обичате? Този, когото не можете да замените с никого другиго. С тази мярка можете да мерите нещата, всички величини. Имате едно правило, с което можете да разрешавате сложните въпроси на живота. Като обичате Него, тогава всички можете да обичате. Когато вие сте отпаднали, когато ви е обезсмислен живота, когато сте неразположен, седнете и разсъждавайте метафизически: защо си неразположен? Разисквай отвлечено върху себе си: „Баща ми и майка ми ме родиха, дошъл съм и не зная защо съм дошъл.“ Да кажем, ти си бедняк и Нямаш нито 5 пари в джеба си. Ти си кажи: „Имам възможност да стана цар, да управлявам 10 милиона хора. Не, малко са! А, 20-30 милиона.“ Ти ще кажеш, че това са фантазии. Че тези фантазии ще дойдат. А инак как ще разсъждаваш? Ще кажеш: „Нещастен съм. Беден съм.“ Разсъждавай, че стани цар и т.н. Върху тези, хубавите идеи се спирай. И тогава ще дойдеш до приказката за онзи циганин и като носил делва мляко на главата си, размишлявал как с това мляко ще спечели повече и повече и най-после дошло до царската дъщеря! И тогава от радост подскочил и строшил делвата и млякото се разляло. Този циганин счупил съда с млякото, но се оженил за царската дъщеря. Много умен е той. Добил е една идея. Някой морализира и казва: „Не бъди като циганин!“ Не, не. Този циганин го турям като много по-голям философ, отколкото много други философи, които говорят. И той е оптимист. Той си мисли да се ожени за царската дъщеря.

В това отношение да направим метафизически превод: допущай, че всякога можеш да постигнеш всичко! Дали всъщност нещата са така поставени в момента, то е друг въпрос. Представи си, че имаш земя, че си свършил това и онова. Понякой път нямаш никакво образование, можеш да допуснеш, че си свършил някой университет, че си свършил по естествените науки. Че си професор и като професор, ти казваш на студентите, когато ги изпитваш: „Я, стани ти и кажи. Ти стани и кажи, и ти.“ Представи си, че си свършил по философия и пак като професор изпитваш студентите: „Я, стани ти там.“ Или допусни, че си свършил по модерните езици, че си свършил два факултета. Кажи си: „Аз съм на две места професор, имам доста ученици.“ Това положение е по-хубаво, да станеш професор по естествените науки и философия, отколкото да се убиваш с отрова. Да търсиш някое скришно място и да се убиваш. Да пишеш писмо, да те споменават. По-добре е да станеш професор. И допусни, че преподаваш.

Ти казваш, че това допущане е глупава работа. Ама другото положение е престъпление в квадрат. Аз насърдчавам философията, мечтанията. За два-три часа си станал професор, но след 4-5 часа работа огладнееш и виждаш, че за професора не е наготвено и търсиш една гостилница. Тя е затворена, търсиш втора и тя затворена; трета и тя е затворена и [в] целия град не можеш да намериш гостилница. Професор по естествените науки и по философия, а не може да намери отворена гостилница. Тогава ще се върнеш и ще станеш професор по философия на стоицизма. И пак почни да преподаваш, докато се уреди твоето положение. И то ще се уреди. Посмей се малко. Отчаял си се, направи си една смешка, посмей се. Представи си една гостилница с 25-30 тенджери и ти седиш на масата. Но после пак се събудиш и казваш, че това не е реално. След това напиши един малък разказ: Един професор, който е свършил два факултета и още не е ял. Напечати го. И като срещнеш някого, дай му тази книжка, той ще плати. Това е реалност. И тогава седи на масата в гостилницата и ще имаш сложено паприкаш, бифтек и прочие. Но дръж в ума си тази основна идея, че има Един, Когото можеш да обичаш! Благодари, че имаш философско въображение.

Философията твори, само че изисква по-дълъг процес. Ако ти силно пратиш през пространството мисъл, че си гладен, то има една вероятност, има закон, който е сигурен, който ще дойде в случай. Понякой път има изключение. Тази твоя мисъл ще се възприеме от някого. Този господин, който и да е, като възприеме твоята идея, ще каже: „Искам вън да се поразходя, искам да нагостя един приятел!“ И той си фантазира, излиза от града. Ти вървиш и си замислен. Той те среща и ти казва: „Аз разбирам философите. Ти си много замислен. Лицето ти ми направи голямо впечатление. Ела у дома!“ Ти отиваш с него у дома му, почнете философски да се разговаряте, отворите хубав, приятен разговор и той те нагости. Ето този професор на въображаемите практически учения завързва приятелство с едного през пространството.

Та, затова бъдете хора с фантазии. Защото всички идеи в света са все такива почитания, които са постижими. Но време се изисква на физическото поле, за да бъде част от тях реализирана. Защото всички идеи не могат да бъдат реализирани. И ако се реализират, то краят ще бъде все малко неприятен. Но в нереализирането на идеите, като остане нещо нереализирано, то е хубаво.

Една чешмичка тече, но представи си, че тази чешма изведнъж престане и изсъхне. Да не бъде твоето желание да измериш водата. Нека водата остане неизмерена. Ти казваш: „Искам да си завърша моята мисъл!“ Че ти искаш да се спре мисълта ти. Ти казваш: „Много обичам!“ Радвай се, че обичаш. Казваш: „Много страдам!“ Радвай се, че много страдаш. Ти казваш: „Аз се същисах вече!“ Радвай се, че си се същисал. Ти си почиваш тогаз. Радвай се на всичко, което става с тебе!

- Само светлият път на Мъдростта води към Истината!

- В Истината е скрит Животът!





10 лекция на Младежки Окултен клас
26.Х.1928 г., петък,
Изгрев
--------------------------------------------------------------------------
[1] С курсив без кръгли скоби обозначаваме ръкописен текст от оригинала, който е допълнен на места, където стенограмата не е разчетена и е оставено празно място.

НАГОРЕ




placeholder