НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Външни и вътрешни влияния

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Външни и вътрешни влияния

Най-често използвани думи в беседата: има, площ, човек, може, наклонена, бог, течение, всички, върви, казва, път, знае, хоризонтална, каже, аз, дете, баща, срещу ,

 Младежки окултен клас , София, 14 Септември 1928г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Размишление.

Представете си, че ви дадат да развиете тема върху „наклонената площ.“ Какво ще пишете по този въпрос? Ако развивате темата от гледище на физиката, ще пишете едно; ако я развивате от гледище на философията, или на моралните науки, ще пишете друго. Когато казват за някого, че върви по наклонена площ в живота, това значи, че е изгубил равновесието си в морално отношение. Като се говори за наклонена площ, трябва да се определи, на колко градуса е наклонена плоскостта. Колкото по-голям е наклонът, толкова по-опасно е положението на човека. Като се намалява наклонът, и опасността се намалява. Най-после плоскостта става хоризонтална; с това и опасността от падане почти изчезва. Ако ви дадат избор, да се движите по наклонена или хоризонтална площ, коя от двете ще предпочетете? Ако предвиждате опасността от наклонената площ, непременно ще изберете хоризонталната площ. Онзи, който се движи с бързината на водата, ще избере наклонената площ. Това става и в природата: реките се движат бавно, когато текат в равнини. Щом срещне наклонена площ на пътя си, водата започва да тече бързо и, като слиза надолу, завлича всичко, каквото се изпречи на пътя й.

Физиогномията, като наука, е дошла до положение, да определи условията, при които човек живее: дали се движи по наклон, или по хоризонтална плоскост. Природата е съчетала така всички възможности в човека, че едни на други да си помагат. Както в природата наклонената площ има отношение към хоризонталната, така и в човека двата пътя – път на наклонената и хоризонталната плоскости взаимно си влияят и допълват. Допълване, изобщо, става при всяко съприкосновение на две тела: едното дава нещо от себе си, а другото взима.

Като се говори за двата пътя, по които човек се движи, явява се въпрос: кой е пътят, по който човешките души слизат на земята? Това е задача на науката. Тя е доказала, че всички хора не слизат и не се движат по един и същ път. Някои слизат по наклонена площ, а други – по крива линия, докато дойдат до хоризонтална плоскост. Защо всички души не слизат по един и същ път, за това има много причини. Който е развил в себе си центъра или способността за търсене на причини и последствия, той лесно намира пътя на своето движение.

Всяко нещо в живота и в природата следва или пътя на наклонената площ, или пътя на хоризонталната площ. Как сее земеделецът житото и царевицата: на наклонена, или на хоризонтална площ? Ще кажете, че това не е важно. Кое е важно тогава? – Да има жито и царевица. Обаче, дали ще има повече или по-малко жито и царевица, това зависи от плоскостта, върху която са засети. Питайте, обаче, сина на земеделеца, не е ли важно, върху каква плоскост ще расте житото или царевицата. От плоскостта зависи плодородието, а от плодородието – възможността за сина да следва, или да не следва в странство. Характерът на човека също се определя от плоскостта, по която се движи. Енергични, импулсивни характери са онези, които се движат по наклонена площ. Ако площта е хоризонтална, характерът на човека е повече пасивен. Такива хора минават за флегматици. Деца, които се движат по наклонена площ, са енергични, живи, подвижни. Когато искат нещо от баща си или майка си, те трябва да го получат. Не го ли получат, плачат, сърдят се, викат. Коя е причината за това? – Наклонът е голям. Разумният баща се противопоставя на тази енергия с пръчица. Така той трансформира състоянието на детето: част от енергията му минава в пръчицата, а оттам в бащата, който я складира в себе си като богатство, което ще предаде в бъдеще на детето си. Ако бащата не възпитава детето си така, то няма да забогатее.

Съвременните хора не разбират значението на плоскостите, по които се движат, и изпадат в противоречия. Като не могат да разрешат противоречията правилно, те се запитват: Защо светът е създаден така? Защо съществува гладът и сиромашията? Те се страхуват от глада, без да подозират, че той е велика, мощна сила, която движи цялото органическо царство. Ние говорим за глада, като сила, която внася импулс, подтик в човека, а не за онова състояние, в което човек гладува известно време, умори се и заспи. Това е прегладняване, а не глад. Прегладняването не внася никакъв импулс в човека, затова трябва да се пазите от него. Както всяко пресилване е вредно, така и прегладняването не води към добър край.

Кои хора се движат по наклонена площ? – Разумните. Те прилагат ума и волята си, за да не попаднат по течението на силите, които действат в тази посока. Страшно е положението на онзи, който няма спирачка и се спуща по наклонена площ. Казва се, че човек не трябва да върви по течението на силите, действащи по наклон. Така е за онзи, който е лишен от спирачка. Параходът се движи и по течението, и срещу течението. И човек може да се движи и по течението, и срещу течението – важно е да си служи с ума и с волята – като спирачки на природните сили. Някои казват, че човек не трябва да върви срещу общественото мнение – като течение на живота; други казват, че не трябва да се върви по течението на обществото. Кое от двете положения е по-право? – И двете са прави. Ако живееш покрай река, която е далеч от града, ще се движиш и по течението й, и срещу течението. Ще вземеш лодка и ще отидеш в града – ще се движиш по течението на водата; като се връщаш у дома си, ще се движиш срещу течението. Докато си на земята, ще се движиш и по течението, и срещу течението на природните сили. – Не може ли без зло в света? – Не може. Злото е по-голям, или по-малък наклон, който внася енергия, импулс, подтик в човешките души. Без наклон няма учение, няма никакво движение. Наклонът на плоскостите наричаме зло.

Зло без добро не съществува, както и добро без зло не съществува. Злото подразбира движение срещу течението, а доброто – движение по течението. В първия случай се изразходва повече енергия, а по-малко работа се върши; във втория случай се изразходва по-малко енергия, но повече работа се върши. Който работи със злото, губи; който работи с доброто, печели. Има случаи, когато и с доброто човек губи, но това е временно. В края на краищата, загубата се превръща в печалба. За да не губи при доброто, човек трябва да знае, кога и как да го прилага. Същото се отнася и до злото. Разумният може да използва силите на злото за добро. Той еднакво си служи и с доброто, и със злото.

Като не разбират доброто и злото, хората избягват злото, а търсят само доброто. Така те искат да бъдат щастливи, да вземат първото място – първия билет, който печели най-много. Те искат да бъдат богати, учени, силни. Каква е вероятността да спечели човек най-голямата сума? Понеже вероятността е малка, той трябва да приеме условията на живота такива, каквито му се дават, и да започне да ги изучава, да се ползва от тях. После трябва да изучи условията на окръжаващата среда, живота и характера на своите деди и баби, на своя баща и на своята майка, за да определи своето истинско положение. Провидението е определило специфични условия за всеки човек и, който познава условията на своя живот, той ще се ползва. Без да мисли много, някой казва: Какво ще спечеля, ако вярвам в Бога? – Много ще спечелиш. Трябва ли цигуларят да пита, какво ще спечели, като знае да свири на цигулка? Трябва ли майсторът да пита, какво ще спечели, като знае да работи с чук и тесла? Трябва ли човек да се пита, защо е нужно да мисли право? Като мисли право, той може да стане творец. Като не мисли право, нищо не може да стане от него.

Като се говори за проявите на човека, дохождаме до външните и вътрешни влияния, при които той се намира. Казваме, че човек е изложен на влиянието на планетите. Наистина, върху всеки човек влияят известни планети, като му оказват благоприятно или неблагоприятно въздействие. Изучавайте характера на човека, с цел да откривате влиянието на едни или други планети върху него. Какъв характер ще има човек, който се намира под влиянието на Венера, при добро съчетание на Марс, на Слънцето и на Сатурн, който е на най-високата точка в неговия хороскоп? По отношение на Венера, Сатурн се явява като неин баща. Като се движи към баща си, Венера среща на пътя си красиви момци, които й влияят. Понеже бащата обича дъщеря си, и момците я обичат. Сатурн взима предохранителни мерки, да запази Венера от лоши влияния. Той счита, че има най-голямо право над нея и затова иска да се чува неговата дума. Когато се движи по известна орбита към баща си, човек се натъква на вътрешни влияния в своя живот, с които трябва да се справя. Тази е причината, че синът и дъщерята, при всяка своя мисъл или предприятие, се съобразяват с волята на баща си. Те искат, преди всичко, да чуят неговата дума. Когато се свърже с Бога, като свой Баща, човек пак иска да се намира под Негово влияние. Значи, Бог се явява като вътрешно влияние в човека. Покрай вътрешните влияния се явяват и много външни. Когато външните влияния са в съгласие с вътрешните, човек се намира под влиянието на Бога. Той може да каже за себе си, че е вярващ. Обаче, ако между външните и вътрешните условия на човека няма съгласие, той говори едно, а проявява друго. Казва, че е вярващ, а всъщност не вярва. Той вярва в преходни и лъжливи неща, а не във вечните и истински. Вярно ли е твърдението на вълка, че е роден от овца? Ако пасе трева, вярно е, че майка му е овца. Обаче, ако не пасе трева, майка му е вълчица. Вярно ли е твърдението на агнето, че е родено от вълчица? Ако яде месо, то е, наистина, родено от вълчица. Едно твърдение е вярно само тогава, когато се подкрепя и отвън, и отвътре. Между това, в което човек вярва, и самия него трябва да има нещо общо. Не може човек да вярва в Бога, без да прилича по нещо на Него. Някой мисли, че, като вярва в Бога, ще изгуби ума си, т. е. ще оглупее. Човек оглупява, когато не вярва в Бога, а не когато вярва. Мнозина си създават във въображението някакви богове и мислят, че ще постигнат нещо със своята вяра. Не само че нищо не постигат, но изгубват и това, което са имали. Какво са допринесли идолите на човечеството? Те са плакали, молили се, но никакъв отговор не са получавали. Молете се на Живия Господ, Който чува и разбира нуждите ви. Той влиза в положението на всички същества и им помага. Някой се оплаква на Бога, че се лутал по цели дни и нощи, без да си помогне. Какво ще му каже Господ? – Щом се луташ, ще знаеш, че си в нощта на своя живот. За да не се луташ, влез в дома си, прекарай нощта спокойно и, сутрин, когато се съмне, излез от стаята си и тръгни на път. На дневна светлина нещата се виждат ясно, и човек не може да обърка пътя си.

Природата не търпи никакво еднообразие. В нощта нещата изглеждат еднообразни. Следователно, обърнете се към Бога, като към велика Разумност, в която нещата се менят всяка секунда, всяка минута, всеки ден. Само така човек може да види величието на Бога. Той не се изявява само в една форма, или по един начин. Казват за някого, че е религиозен, умен човек. – Може да е религиозен, но не е умен. Щом не е умен, той сам си е създал идол и не може да се освободи от него. Докато мисли, че свири хубаво и няма като него друг музикант, той е на крив път. За да стане добър цигулар, той трябва да свири много, да придобие голяма техника и изпълнение, Обаче, над неговата техника има друга, по-съвършена. Човешкото знание, както и животът на хората е забава за възвишените същества. Когато искат да се забавляват, те слизат на земята. Някой ангел създал цяла слънчева система и, за отмора от работата си, слиза на земята. Взима си фотографията и, каквото интересно види, фотографира го. Тук вижда, че някой плаче и пъшка, веднага го фотографира – интересува се от ъглите, които се образуват на лицето му; там вижда, че някое дете краде плодове, и него фотографира, иска да запечата на плоча движенията, които детето прави, като краде. Ангелите се интересуват от проявите на хората. Те не ги делят на морални и неморални, но изучават психологическата им страна. Според тях, кражбата на детето не е престъпление. Те имат друг, несравнено по-висок морал от човешкия.

Едно бедно дете влязло в градината на един богат плантатор да си откъсне няколко ябълки. Слугата го видял и започнал да го бие. Господарят чул плача на детето и веднага отишъл при него. – Не бий детето, казал той на слугата си, – нека си откъсне няколко ябълки. След това се обърнал към детето с думите: Можеш и друг път да влезеш в градината и да си откъснеш няколко ябълки. Господарят мисли и постъпва по един начин, а слугата – по друг. Защо? – Защото господарят е свободен, той разполага с богатството, но знае, отде иде то; знае също, че над него има друг господар.

Моралът на някои хора прилича на морала на слугата. Те се страхуват да дават от своите блага, за да не осиромашеят. Божиите блага са безкрайни. Давай от Божиите блага и не се страхувай. Кражба ли е, ако човек вземе вода от някой планински извор? Водата и без това тече. Престъплението не е в това, че човек откъснал една ябълка от някоя градина или че нагребал една кофа вода от някой извор, но в нежеланието на човека да се обърне към Бога, да поиска позволение от Него и, като му се разреши, да Му благодари. Има блага в света, които никога не могат да станат частна собственост. Щом се натъкнеш на тях, вземи си, колкото можеш да употребиш в дадения случай, и благодари на Бога. Живейте с морала на богатия плантатор, с неговото широко сърце, ако искате да имате дълъг живот на земята.

Стремете се към възвишения морал на разумните същества, които се движат и по хоризонтална, и по наклонена плоскост. Те не само слизат по наклонена плоскост, но могат и да се качват. И ученикът трябва да се движи по двете плоскости. Мъчно е, наистина, качването и слизането по наклонена плоскост, но е красиво. Мъчните и тежки условия са най-красивите неща. Колкото по-големи мъчнотии среща човек на пътя си и ги преодолява, толкова по-големи придобивки ще има. Малките мъчнотии носят малки придобивки. За да преодолява мъчнотиите си, човек трябва да знае, коя е основната черта в характера му, за да разчита на нея. Неуспехите на хората се дължат главно на това, че не познават себе си. Започне ли една работа, човек трябва да знае, на какво, в себе си, да разчита. Следователно, задачата на всеки човек е да намери една основна идея в себе си, на която да разчита при всички условия. Същевременно, той трябва да знае, коя черта от характера му е най-силна, за да разполага с нея при реализиране на основната си идея. Само така той може да развива своите дарби и способности, да стане талантлив и гениален. Ако идеята на човека не издържа при всички изпитания, тя не е истинска; ако добротата му не издържа при най-големи напрежения, тя не е истинска; ако постоянството му не може да види резултатите на своя труд и работа, и то не е истинско.

За оправдание на своите неуспехи, мнозина казват, че вярата им е отслабнала. – Истинската вяра никога не отслабва. Други пък казват, че Бог ги изоставил. Това е неразбиране и непознаване на Бога. Любовта на Бога е неизменна. А любовта никога не изоставя човека. Това е все едно, момата да казва, че нейният възлюбен ще я разлюби, ще умре и ще я остави сама в живота. Отде знае, че ще стане така? Понеже всички хора умирали, и той ще умре. Не е така, за истинската любов не съществува смърт. Тя продължава и след смъртта, тя е непреривна. За да не изпада в заблуждения, ученикът трябва да се освободи от всички криви разбирания, от всички лоши черти, получени по наследство. Време е вече хората да се освободят от заблужденията си, да знаят, с какво разполагат. Малък капитал да им остане, но да знаят, че никой не може да им го отнеме и да разчитат на него при всички условия. Всяко нещо, придобито по изкуствен начин, набързо, е чужд капитал, не може да се разчита на него.

Един млад момък отишъл при един виден германски професор по философия и поискал да му препоръча някакъв кратък курс, за шест месеца да свърши философия. Професорът му отговорил: Когато Бог иска да създаде една тиква, употребява малко време – шест месеца; когато иска да създаде дъб, употребява сто години. Това, което тиквата придобива, лесно го изгубва; това, което дъбът придобива, е вечно и трайно. Ти какво искаш да станеш: тиква, или дъб?

Помнете: има добродетели, които се придобиват за шест месеца, като тиквата; има добродетели, които се придобиват за сто години, като дъба. Има знания, вярвания, убеждения, които се придобиват за шест месеца; има и такива знания, вярвания и убеждения, които се придобиват за сто години. Някой се страхува, че животът бил кратък. Това показва, че той е от рода на тиквите, съзнава, че ще живее малко. Каже ли някой, че животът е вечен, той има здрави разбирания, живее като дъб. Не ходете по пътя на тиквата, в кратко време да постигнете велики работи. Следвайте пътя на дъба, който работи здраво, с вяра и постоянство. Той не бърза, но работи с постоянство и сигурно. Каквото придобие, запазва го за вечни времена. Който бърза да постигне всичко изведнъж, тиква става; който работи бавно, последователно и с прилежание, дъб става. Постиженията на тиквата са малки, а на дъба – големи. Който иска големи постижения, трябва да има устойчивост, да издържа на всички мъчнотии и изпитания. Това се постига чрез усилена работа, чрез постоянство. Не се лакомете, но работете и прилагайте онова, което сте придобили. Най-малкото приложение носи благословението на Бога. Не събирайте храна за повече дни, да се осигурявате. Човек се нуждае от храна само за един ден. Не постъпвайте като евреите, които събираха манна за няколко дена. Те искаха да се осигурят, но манната се разваляше.

Защо се осигуряват хората? – Защото не вярват в Бога. Те говорят за Него, за любовта Му, но не вярват на думите. Бог е неизменен. Ако се изменя, Той не е истински Бог. Откажете се от старите си вярвания за Бога, за любовта, за да станете истински вярващи, да влезете в областта на творческата вяра. Пазете се, да не изпаднете в положението на онзи ученик, който запалил 10 свещи на св. Никола, за да му помогне в изпитите. Голяма била изненадата му, когато се явил на изпит и пропаднал. Той запитал свети Никола: Защо не ми помогна? Запалих десет големи свещи за тебе. Ученикът разсъждавал криво. Той не знае, че св. Никола няма нужда от неговите свещи и не се интересува от изпитите му. Най-после св. Никола му отговорил: По-добре запали една свещ и започни да учиш, отколкото да ми палиш много свещи и да не учиш. Друг ученик казва: Аз не палих никакви свещи, не се молих на никакъв светия, но учих и добре издържах изпитите си. Значи, ученикът трябва да учи с любов и постоянство, а не да очаква на ангели и на светии. Ангелите са заети с други работи. Те не могат да оставят своята работа и да помагат на ученици, които не учат. Ако оставят своята работа, ще създадат голяма катастрофа във вселената.

Време е вече, младият да възприеме новото, а старият да се освободи от старото. Който се обезсърчава, е стар; вярващият е млад. Който престава да учи, е стар; който учи с любов, е млад. Сиромахът е стар, богатият – млад. Бъдете, прочее, млади, пълни с живот, вяра и любов!

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

4. Лекция от Учителя, държана на 14 септември, 1928 г. София – Изгрев.

Начало: 05:00

Външни и вътрешни влияния

Най-често използвани думи в беседата: има, площ, човек, може, наклонена, бог, течение, всички, върви, казва, път, знае, хоризонтална, каже, аз, дете, баща, срещу ,

 Младежки окултен клас , София, 14 Септември 1928г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 часа сутринта

Отче наш


Допуснете, че ви дадат задача за докторат по философия, техника или друго нещо. Представете си, че ви дадат да развиете тема върху „наклонената площ.“ Какво разбират от думите: по наклонена площ? Той върви по наклонена площ. В морално отношение не му върви. Успех няма да има. Де е злото, че върви по наклонена площ?

Трябва да се определи с колко е наклонена площта. Кой наклон е най-опасния?





Да кажем, че той върви по една хоризонтална площ. Значи, при наклонената площ има известна опасност, а при хоризонталната по-малка е опасността. Питам сега: ако т са две плоскости, ако едната е планински връх, а другото е долина или равнина? Двама души сте вие. Явите се в света. Тогава ви дадат избор, да си изберете живота по наклонена площ или по хоризонтална площ. Сега каква е вероятността за тези двама души; можете ли да предвидите вие, като трето лице, като арбитър, кой кое ще избере в дадения случай? Те са разгледани нещата от чисто реалистично гледище.

Мога да ви дам едно обяснение. Да допуснем, че влезете в един клас от стотина души ученици. Обаче в този клас има само един човек със сини очи, а другите са с черни или кафяви очи. Да кажем, че някой влезе в класа, може ли да предскажете, като се сприятели този човек, кой приятел ще си избере? Какъв ще бъде приятелят му? Да избере със сини очи има само една възможност. А да избере с кафяви очи има по-голяма вероятност. Първият, като избере със сини очи, то вторият след него, няма вече избор. Но не всички тези с кафяви очи са еднакви. Онзи, първият има преимущество. Какво да кажем, че не върви по наклонена площ, [...]. 50 на сто е вярно, че наклонена[та] площ е опасна. Реките по наклонена площ текат, а на хоризонтална площ реките не текат. Всички реки, на които наклонът е много голям, правят големи издълбавания и дали някой човек върви по наклонена площ или по хоризонтална, това може да се определи от физиогномистите. Те определят условията на живота. Може да се покаже дали човек върви по наклонена площ или по хоризонтална. Природата е съчетала всички възможности, че да си помагат. Всека наклонена площ има отношение с една хоризонтална площ.



Питам сега: Д е кола, която се движи,предава своите енергии на точката С и чрез точка С* на предмета В. Всякога, при съприкосновение, се предава енергия. Следователно, всякога при едно съприкосновение, при каквото и да е съприкосновение в света, има две възможности: или ще предадеш или ще дадеш. Науката в света седи в това, да определи пътя, по който човек е дошъл. Щом дойде човек, той трябва да знае по какъв път е дошъл. Ако е дошъл по една наклонена площ или по една хоризонтална площ, то си има своите причини от чисто физическо гледище. Ако у нас не са развити способности за причини и последствия, по каква площ е дошъл? По наклонена площ може да се сее жито. Вие може да кажете: „Какво от това?" Това е жито, ябълки, круши, но представете си, че вие живеете в един свят и че вашите бъдещи възможности зависят от житото, от царевицата. Да кажем, че вашият баща е земледелец и вие имате желание да следвате. Ако житото и царевицата станат, то баща ви ще отпусне, ще отдели средства, за да ви прати в странство. Но, за да стане царевицата, зависи от характера на наклонената площ. Всякога в природата един характер, който е енергичен, той върви по наклонената площ. Има слизане, импулс има в неговите движения. А онези хора, които вървят по хоризонталната площ, те са флегматици и тяхната дейност се определя от онези, които вървят по наклонената площ.

Някой казва: „По наклонена площ не трябва да се ходи, през права, хоризонтална площ трябва да се ходи." В това отношение някой може да каже: „В моя характер има лоша черта, аз пиша много импулсивно." Импулсивността, това значи една наклонена площ. Трябва най-първо да се определи наклона на вашата наклонена площ. Вие не сте определяли силата на вашата импулсивност. От импулсивност до импулсивност има разлика. Някой каже и свърши, направи. Той не говори общо. Например някои деца са много импулсивни. Някое дете ще настоява, ще плаче, докато се изпълни желанието му. Някой път може да остане само с плакането, а някой път може да получи някой подарък. Подаръкът може да бъде двояк. Някой път това, което иска детето, му се дава, а някой път бащата може да донесе една тояжка. И тояжката е подарък. Понеже детето е вървяло по една наклонена площ и тогава енергията от пръчката се предава на детето. Минава енергията, тя се трансформира. И от детето известна енергия протича в тоягата. А бащата, понеже е умен, то тази енергия протича в известен резервоар и бащата я складира за бъдеще. И ако бащата не прави така, то това дете за бъдеще няма да забогатее. Този въпрос има известна философска страна. Ако вие сте едно дете и бащата слага тояжката някъде във вас, вие ще почувствувате известна енергия. Бащата може да сложи тоягата в ръката. Старите учители биеха децата. Първия път, когато го бият, детето не знае какво нещо е тънката пръчка и подава ръката си. Но втори път детето си оттегля ръката.

В живота се явяват ред противоречия в сегашното развитие на човека. И ние седим и размишляваме защо животът е създаден по един или по друг начин. Той е създаден по чисто научен начин. Имаш известна мъчнотия, то е една задача. И задачи ще имаш. Имаш нужда да носиш обуща, шапка, да лягаш, да ставаш, това е все задача проблеми в света.

По какви съображения се яви гладът в света? Не сте си задавали този въпрос. Гладът е най-мощната сила, която кара цялото органическо царство. И хората казват: „Прегладнех." Той гладувал, гладувал и после не му се яде вече. Дойде до едно състояние и заспи. Прегладнява, значи до едно състояние дохожда на умора. Имаш само едно желание интесивно и после се уморяваш и имаш желание да заспиш. Предпочиташ да заспиш отколкото да ядеш. Има ли някаква връзка между глада и спането? Да кажем, че децата играят на лотария. Всичките билети са 100 и 10 билети печелят. 10 души са взели билети, можете ли да определите научно, кой ще вземе печалбата от тези билети? Вие може да кажете, че това върви по произвол. По видимому така е, вие имате известна ваша мисъл, вие имате една лотария, можете ли да знаете, каква е вероятността за постижението от нея? Вие имате една лотария. Има 10 възможности за печалба. Това са най-щастливите добри условия, при които вашата мисъл може да се реализира. Това представлява първата печалба; втората печалба представляват условия, пак благоприятни, но не толкоз и т.н. И най-после ще имате билет при най-малка печалба. Т.е. ти си при най-бедните условия, при които може да се реализира вашето желание. Значи има една междина, която ще покаже възможностите. Сега от какво зависят тези вътрешни възможности? Лотарията изкуство ли е или занимание?

По наклонената площ трябва да ходят умните хора. Зависи от тази площ, каква е? Дали е гладка или е хълмиста? Тази площ си има своите служби. Но има един, който върви по наклонената площ, той върви като на хазартна игра. Ако не употребиш своя ум и своята воля и се оставиш по течението, какво ще стане от тебе. Че каква лошевина има да се върви по течението? За някои казват: „Върви срещу течението." Някои казва: „Може да се върви срещу течението." Но тази максима не се потвърдява. Сегашните параходи вървят по течението и срещу течението. Значи, зависи от това дали влагаш своята воля или своя ум. Някой казва: „Срещу общественото течение не трябва да се върви." Други казват друго: „По течението не трябва да се върви." Кое е моралното? Ако си при някоя река и живееш сам, до града е далече 40-50 км., или трябва да вървиш с лодка. Реката изтича от града и минава покрай твоето жилище. Тогава, когато отиваш в града, вървиш срещу течението, а когато се връщаш у дома си, вървиш по течението. А може разположението да е обратно реката минава покрай твоята къща и после отива в града. Тогава ще бъде обратното. Де е погрешността на това твърдение? Всякога в природата вървиш „за" и „срещу". Но някой ще каже: „В света не може ли без зло?" Не може. Светът, както е създаден сега, за да има течение на една река, за да има каквото и да е течение, трябва да има едно малко наклонение.

Допуснете, че когато вие вървите против течението, то е зло. А когато вървите по течението, то е добро. В първия случай ще харчите повече енергия, а при втория случай, ще печелите енергията и работата по-лесно ще се свършва. Онзи, който работи с злото, винаги губи. А онзи, който работи с доброто, той печели. Онзи, който прави добро, и той губи понякой път. Когато няма никакво зло, тогава няма да има никакво движение, никакъв импулс. Злото в това отношение е само една възможност. И ако вие не знаете как да използувате тази възможност, то ти ще превърнеш една възможност да стане зло. Да определя, че вие имате една тенджера от мед; ти не си запознат с законите на оловото и без да калайдисате съда, сварите боб. Някой ви казва: „След като сварите боба, веднага да го извадите от съда, бобът да не преседява в този съд." Вие ще кажете: „Защо да не седи в този съд?" Ако оставите вашия боб, какво ще стане? Злото е, че този боб ще отнеме нещо от бакъра. Ще стане една обмена на техните енергии и ще има отравяне.

Следователно, всичките наши морални правила си имат своя произход. Казваме: „Не лъжи!" Лъжата си има свой произход. Или казваме: „Говори истината. Бъди твърд. Бъди прилежен. Не бъди ленив." Това са известни правила, които служат за успеха на живота.

Вие искате да бъдете щастливи. Вие искате да вземете най-хубавото положение първия билет. И казвате: „Да бъда аз един княз, богат човек." В един вестник пише едно антрефиле*, че един българин се е оженил за една богата американка. Каква вероятност има в това? Той внесъл една голяма сума 5 хиляди долари, да се раздадат на 5 души писатели. Ще кажете: „Ето един българин, който може да оправи работите на България!" Това твърдение на вестниците вярно ли е? Това са възможности. Като дойдете в света, ще приемете живота в неговото положение. Всеки един човек да приеме условията, при които се ражда, и да почне да ги изучава. Той трябва да изучи окръжающата среда, каква е обстановката, дали е поле или планина. Баща му, дядо му, баба му какви са били. И ако той е умен човек, той всякога ще може да определи какво ще бъде неговото положение в дядо света. За какво го е предназначило Провидението?

Вие казвате някой път: „Даже като вярвам в Бога, какво ще ми даде Господ?" Тогава аз ще задам този въпрос: Като свиря на цигулка, какво ще ми даде цигулката? Ако дялам с тесла като дърводелец, какво ще ми даде теслата? Ако зная да дялам, теслата ще ми даде нещо, но ако не зная да дялам, няма да ми даде нищо. Ако човек знае да дяла, всеки ще го повика; ако не знаеш да дялаш като майстор, тогава кой ще те повика? Ти казваш: „Да мисли човек." И мисълта е нещо творческо. Ако знаеш как да мислиш, добре е. Но ако не знаеш как да мислиш?





Това колело да го направят на хороскоп. Да кажем, че [в] един хороскоп при точката А се показва Венера с едно добро съчетание със слънцето и с Марс. Какъв ще бъде този човек? А да допуснем, че Сатурн е в най-високата точка С, на зенита. Той има влияние. Какво влияние ще окаже той на Венера? Сатурн е бащата. Да кажем, че Венера е дъщерята. Тази дъщеря върви от А към С, отива към бащата. По този път има доста красиви момци. Тя е красива мома. Всички тия течения влияят на Венера. Понеже той обича дъщеря си и момците я обичат. Тогава бащата взима всички предохранителни мерки и казва: „Аз трябва да си дам думата." Когато ти се движиш по известна орбита към баща си, това са вътрешните условия и там има и посторонни влияния.

Да кажем, че ние искаме да направим нещо. И казваме: „Чакай, какво ще каже баща ми, да изпълня неговата воля." Искаме да сме под влиянието на Бога. Това са вътрешните влияния. А има и външни и вътрешни влияния. А понякой път очистя и махна С, затрия го от ума си. Има някои неща, които са верни, а други не са верни. Например някой казва: „Аз съм безверник." И ти го убеждаваш. Имаш ли право да го убеждаваш. Понеже хората са създали един изкуствен бог и са накарали хората да вярват в един лъжлив бог. Той, като се освободи от вярата в изкуствени богове, тогава не се ли е освободил? Тогава аз, като му кажа: „Ти си безверник", аз съм безбожник, защото като вярвам в един изкуствен бог, то вярването ми е лъжливо. Да кажем, че вълкът дохожда и казва, че вярва в Бога и аз ще му докажа, че вярването му е лъжливо. Ако вълкът каже, че е роден от овца, аз ще му кажа: „Можеш ли да пасеш трева?" Агнето дойде и каже, че е родено от майка вълчица. И това не е вярно.

Това, в което вярваш, трябва да имаш качества от него. Ако вярваш в Бога, ще приличаш малко на Него.

Тогава ще си умен. А сегашните хора мислят, че като вярват в Бога, ще обезумеят. Кога става това? Той ще си направи един господ като идолопоклонник и казва: „Малко парици ми трябват." На първия ден каже така, на втория ден същото и т.н. И най-после му каже: „Не разбираш ли ти?" И такъв човек най-после ще обезумее. Ти намери едно живо същество, а не глупаво същество, което ти си създал в ума си. А Великата реалност, Бог, като Му кажеш веднъж, Той разбира. И като се молиш много пъти и Той не отговаря, тогава ти вървиш по един погрешен път и ти си създал един кумир. Като идеш при Него няма да плачеш. Той ще каже да престанат сълзите. И ще ти каже причините, защо си страдал. Ти ще Му кажеш: „Вечерно време в гората се лутам." Господ ще каже: „Нямаше защо да се луташ вечерно време в гората. Стой и после, като се съмне, тръгни."

Природата не търпи еднообразие. Бог е една Разумност, толкова разнообразна, че всеки ден, всека минута, всека секунда имаме да видим нещо красиво във всичките Негови прояви. И не само в този живот, но и в цялата вечност има какво да видим във величието на Бога. Той няма да ти се покаже само в една форма. Само по един начин. Казват за някого: „Той е религиозен човек, но не е умен човек." Тогава той си е направил кумир. Например един цигулар, като си създаде идеята, че свири и че като него няма друг. Той е на погрешен път. У него трябва да има непреривен процес на свирене. Той, като постигне една техника, трябва да знае, че пред него има друга една техника. Например по цигулка си виртуоз, но ако ти дадем пиано, ще може ли да свириш. Някой казва, че е виртуоз и че може да свири на латерна.

Знанието, което ние имаме, животът, с който разполагаме, целият наш земен живот е забавление за други разумни същества. Ние им служим просто за развлечение. За умните същества в света ние на земята им служим за забавление. И когато те искат да гледат театър, те идват тук и гледат как някой пъшка под нещо; как някой плаче, въздиша, а някой иска да се беси. Как някой [...] баща му умрял, майка му умряла и прочие. Някой ангел строи една система, уморил се и Господ му дал една малка отпуска, да гледа представление тук на Земята. Интересен сюжет представлява, като гледа как тичат тук и плачат. Той има фотография, тъкмо заплачеш, те фотографира и тури плочата в торбата си. Искаш да откраднеш, той пак фотографира и тури в торбата. Него го интересува механическата страна. Онзи, който открадне, какви движения прави?

Онова дете, което се е качило на едно дърво, за да вземе плодове, това по отношение на хората е престъпление, но по отношение на Първичната Причина не е престъпление. Някой ще каже, че този морал не е валиден. Един богат плантатор направил градина, дошло едно дете да вземе плод от градината и слугата започнал да го налага. Плантаторът казал на слугата: „Защо го биеш? Пуснете го!" И му дал цяла кошница плодове. И му казал: „Втори път, като минеш, пак ела." А на слугата казал: „Няма да го биеш." Слугата го налага, а господарят му дава. Това е защото слугата разсъждава по един начин, а господарят по друг начин. Господарят е свободен. Ние в съвременния морал приличаме на този слуга. Някой казва: „Ако даваме постоянно, ще се свършат благата." Не, Божиите блага са нескончаеми. То е както да си при един голям извор. Например има един голям извор и един човек взима от него една кофа вода и го налагат. Тази вода няма ли да изтече, ако не вземеш кофа вода. Има неща, които не могат да направят частна собственост. От тази вода всеки ден идват и взимат. Моралът е вътре, при схващането на Божествения свят трябва да имаме морала на този плантатор. Да имаме широко сърдце и само така може да продължи нашия живот.

Ние всеки ден казваме: „Защо е тази работа така и онази работа?" Вие едновременно трябва да знаете да вървите по наклонена площ и по хоризонтална площ. Човек, който не знае и двете, той не разбира живота. Ученикът трябва да разбира и двете. Някой върви по наклонена площ. Няма нищо лошо от това. Има някои, които не само слизат по наклонена площ, но и се качват по наклонена площ. А някои вървят по хоризонтална площ. Най-трудните условия са най-красивите условия. И условията, които не са придружени с мъчнотии, и техните придобивки са малки. В това отношение вие трябва да учите.

Всеки един от вас трябва да знае, коя е основната черта на неговия характер, на която всякога може да разчита. Една задача имате в този живот да намерите във вас една черта, която никога да се не мени. Вие да си я знаете. И когато стъпите на тая основа, тогаз във вас ще се яви таланта и гениалността. Една черта, на която всякога можеш да разчиташ. И много неуспехи в нас се дължат на това, че няма на какво да разчитаме в себе си. Например ти имаш идеята за Бога. Дойдат ти изпитания и тогава казваш: „Почвам да се съмнявам в Бога." А щом имаш истинската идея за Бога, идея, на която можеш да разчиташ, тогава няма да има тази идея за Бога* в тебе при изпитания. Или да кажем, че си добър човек. И ако твоето добро не може да издържи до края, тогава остави това добро. Или вземи постоянството. Ако твоето постоянство не може да издържи до край, тогава остави това постоянство.

Казваш, че можеш да изгубиш вярата си. Вярата не може да се губи. Или казваш: „Бог ще ме изостави." Ти тогава не познаваш Бога, щом разсъждаваш така. Например, момата казва: „Моят възлюблен може да умре." Че от где знае, че той може да умре? Ти казваш: „Всички хора умират." Има изключение. Всички въжета, които влизат в кладенеца, все се късат от дълго употребление. Но въжета, които не са влизали в кладенеца, не се късат. Тогава какво ще кажете? Първото нещо е: учениците трябва да се освободят от онези наследствени заблуждения. Сега е ред за освобождаване от заблуждението и да се види какво ще остане, като се освободиш от тези заблуждения. Това е най-малкият капитал, с който можеш да разполагаш, при каквито и да е условия.

Разбира се, при сегашните условия на живота, ще кажете, че е трудно това за приложение. Един американец отишъл в Германия и попитал един философ така: „Няма ли къс срок за изучаване философията?" Философът му казал: „Има и къс срок. Може и за 6 месеци." И му казал още: „Когато Господ иска да направи тиква, туря срок 6 месеца, а когато иска да направи дъб, туря срок 100 години." Има добродетели, които приличат на тиква, а други, които приличат на дъбове. Има вярвания, които приличат на тиква, а други на дъбове. Има наука, която прилича на тиква, а друга, която прилича на дъб. За всичко, за всичко може да приложите това правило. Някой казва: „Как кратковременен е животът!" Тогава аз му казвам: „Този е от тревите." Някой бърза, тогава аз му казвам: „Този е от тиквите." Някой има широко сърдце. Рекох, този е дъб. Нека тиквите да бързат. Тиквата много бърза. Дъбът израства първата година малко и казва: „Стига толкоз." А тиквата я видиш за 10 дена пуснала цяло стъбло и мисли, целия свят е завладяла. Но дойде есента и тя увехне. А дъбът израстне малко първата година.

Рекох, ако вашето верую е веруюто на тиквата, тогава вие сте за тенджерата. Ако бързаш, Господ ще ти каже: „Тук ще останеш." Господ казва: „Щом бърза този човек, направете го тиква." Бог вижда твоя вътрешен стремеж. Бог, като обърне внимание върху тебе: или ти тиква ще станеш или дъб. В първия случай постиженията са малки. Ако иска човек големи постижения, той трябва да има устой, при всички мъчнотии да издържа. И ще имаш разнообразие. За старата храна говори, но новата яж. Кажи: „Дайте на мен от прясната пита!" Велико освобождение трябва да дойде от всички стари вярвания. Умни трябва да бъдете! Не да имаме лакомия. Почнете да прилагате. И най-малкото приложение, всякога носи Божието благословение. Евреите работиха 500 години в Египет и в пустинята събираха манна, но те, понеже я събираха не само за същия ден, но я тургаха в запас, тази манна се разваляше. Те всеки ден трябваше да ходят да я събират. Евреите казваха: „Кой знай дали ще има утре?"

Бог нито се изменя, нито се променя. Щом се промени, Той не е бил Господ. У Него няма обратни решения. Като имаме тази творческа вяра, трябва да се освободим от всички наши криви възгледи за Бога. Всички трябва да станете безверници и безбожници, за да влезете във вярата, т.е. да се освободите от всички стари вярвания и заблуждения. Един ученик казал на св. Никола: „Аз се молих толкова на тебе и 10 свещи запалих за тебе и пак пропаднах." Че св. Никола интересува ли се от свещите му? Какви понятия е имал този ученик за св. Никола? Св. Никола му казал тогава така: „Една малка свещ, но почни да учиш!" А друг казва: „Аз нито свещи палих, нито на св. Никола се молих, но издържах!" Господ казва: „Ще учиш! Инак и 10 свещи да палиш, няма резултат." Ти казваш за някой ангел: „Да дойде и да ми помогне." Че един ангел управлява цяла слънчева система и да дойде за твоята малка работа ли? Че може да стане някоя катастрофа.

Младите ученици да възприемат новото, а старите да се освободят от старото. Щом си обезсъдчен, ти си стар; щом вярваш, ти си млад. Щом учиш, ти си млад; щом престанеш да учиш, ти си стар. Щом имаш пари в джоба си, ти си млад; щом Нямаш пари в джоба си, ти си стар. Щом си хубаво облечен, ти си млад; щом не си хубаво облечен, ти си стар.

Само Светлият Път на Мъдростта води към Истината!


4 лекция на Младежки Окултен клас
14.IХ.1928г, петък,
Изгрев

НАГОРЕ




placeholder