НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Без окови!

СТАР ПРАВОПИС

Без окови!

Най-често използвани думи в беседата: човек, бог, може, има, хора, живот, всички, говори, аз, дрехи, съзнание, себе, сега, казвам, казва, свят ,

Младежки събори , София, 9 Юли 1928г., (Понеделник) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


9 юли. Понеделник, 5 ч. с.

Когато се дават малки упътвания в някоя част или глава от Свещената книга, не мислете, че в тях се заключава цялата Истина, или че от тия упътвания ще дойде спасението на човечеството. Четенето на нещо аз уподобявам на това, когато някой ваш приятел ви даде един обяд или една малка закуска. Ще ви нахрани ли той с тази закуска или с този обяд? – Не, ще ви залъже само. То е равносилно на това, че ви дава един орех, или една ябълка, или лъжичка сладко. Умният човек ще бъде благодарен и на това, но онзи, който не разбира, ще каже: защо не ми дадоха да се наям, както трябва? Обаче, смисълът на живота не е в яденето.

Сега могат да се родят ред въпроси, трябва ли да се яде, или не трябва да се яде? – Яденето е условие, процес, който става в организма на човека. Много процеси се извършват в човешкия организъм, но яденето е един от необходимите процеси, без които човек не може да продължава живота си. Този процес изпъква като голям клон на някое дърво, и като дойдем до този клон, щем не щем, ще се облегнем на него. Това е тъй необходимо, както, когато влизате в някоя къща, непременно ще минете над и под прага на вратата. И царят, и простият човек, като дойдат до вратата, ще минат под горния й праг. Казвате: да махнем този праг, който е над главите ни! – Ако махнете този праг, друг ще дойде на неговото място, и пак няма да бъдете свободни. По този начин, и във всяка прочетена глава все има няколко зрънца, които трябва да сдъвчете и да асимилирате. Яденето има смисъл само тогава, когато храната, която ви се дава, за да подкрепи живота, може да се смели. Ако човек асимилира храната добре, ще може да извлече от нея сила, която ще му даде микроскопическа радост за деня.

В прочетената глава има важни въпроси, като този, какво значи да бъде човек роден от Бога. За да се разбере този въпрос в своята пълнота, трябва да се говори по него с години. Той съдържа в себе си Божията Любов, Мъдрост, Истина – всичко велико и красиво в живота се заключава в този въпрос.

„Що? Мислите ли за невярване, че Бог възкресява мъртвите?" – 8 ст.

Питам: кой възкръсва? – Който се е родил от Бога. Онзи, който не се е родил от Бога, може ли да възкръсне? – Не може. Значи, всеки, който веднъж се е родил и умрял, може да се роди изново и да възкръсне.
Ако проследите съвременния живот в неговата пълнота, ще видите, че съществуват ред теоретически познания, които ще имат приложение и в бъдещето. Обаче, има ред познания, които са нужни само за настоящия ден. Има обикновени, работнически дрехи, с които се работи всеки ден; има и празнични, великденски дрехи, с които човек се облича само във велики, светли дни, или когато очаква някой свой добър приятел. И делничните дрехи са хубави, и празничните дрехи са хубави. Понякога делничните дрехи са по-хубави, защото с тях се извършва повече работа. Но за делничните дрехи никой не говори така, както за празничните. Обикновените дрехи, които носите, постепенно стават работнически; като започнете да носите празничните дрехи по-често, и те стават делнични, а после – работнически. Щом празничните ви дрехи станат делнични, вие започвате да мислите вече за нови дрехи. Това, което виждаме да става вън с човека, става и вътре с него. Тъй че, всеки процес, всяко явление в живота, има свой външен и свой вътрешен израз.

Казвам: първият акт, когато човек дойде на земята, е да се роди. Де е бил човек, преди да се роди? – У Бога. Значи, Бог е първият, Който извадил човека вън от себе си и го направил жива душа. След това Бог започнал да работи върху тази душа: да я създава и пресъздава, да й предава ред качества, да я надарява с ред дарби и способности. Така Бог работил и продължава да работи, епоха след епоха, вън и вътре в човека. Ето защо, вие трябва добре да разбирате, какво представлява човек сам по себе си, какъв е неговият стремеж, какви са неговите мисли, чувства и действия, какви са неговите задължения, на първо място спрямо Този, Който му е дал живот и импулс за работа в живота. Всеки човек, който съзнава своето положение така, и който има ясна представа за себе си, ще мисли правилно, ще чувства правилно и ще действа правилно. Аз няма да обяснявам сега, какво означава права мисъл, право чувство и право действие. Защо? – Има отношения, които времето, само по себе си, ще обясни; обаче, има и време, когато съзнанието на хората ще се пробуди, и те ще бъдат готови да разбират Истината. Ако сега на съвременното човечество не се откриват известни истини, то е по единствената причина, че още не са готови да ги възприемат. Ако известни истини се посадят сега в съзнанието на хората, те ще израснат, но скоро ще увехнат, без да дадат плод. Ако някой човек приеме едно верую, но няма стимул в себе си, да го следва, то скоро ще изсъхне. Всяка работа в живота, която се започва, трябва да се завърши. Ако един ученик влезе в отделенията и не свърши този основен курс, той не може да влезе и в гимназията; ако влезе в гимназията и не я завърши, той не може да влезе в университета. Въпреки това, ние виждаме много ученици, които се записват в училището, но не свършват. Всяка започната работа трябва да се завърши! Всяко свършване на една работа подразбира започване на нова – нов развой, нова стъпка в живота на човека.

Мнозина казват: от толкова години насам ние вярваме, но какво придобихме с тази вяра? Казвам: и във вярата трябва да става вътрешно обновяване. Какъв смисъл има вашата вяра, ако вярваш, че първо си дете, после ставаш голям човек, след това – възрастен, докато стигнеш до 120 години и най-после вярваш, че ще умреш, ще отидеш на съд при Бога и оттам ще те изпратят или в ада, или в рая, при светиите, праведните и добрите хора? Питам: след като умрете и отидете на онзи свят, ще можете ли да предадете оттам някоя своя опитност на хората, които са останали след вас на земята? – Не можете. Вашият баща, който е заминал за онзи свят, дошъл ли е някога, да ви каже, какво има там? Ще кажете, че много от заминалите за онзи свят са се проявили чрез някои медиуми тук, на земята. Казвам: тогава и аз мога да ви кажа много неща за онзи свят, но вие ще вярвате ли? Досега никой от обикновените заминали хора не са се явили, да кажат, какво има на онзи свят. За да могат някои от заминалите за онзи свят да дойдат тук и да разправят, какво има на онзи свят, тяхното съзнание трябва да е будно. Тия хора не трябва да са умрели. Под „умрели хора" ние подразбираме тези хора, които след смъртта, изгубват част от съзнанието си, което са имали тук, на земята. Тия хора не виждат пътя, през който минават. При това положение и те сами не знаят, где са, какво е станало с тях и т. н. Следователно, само този човек може да разправя, какво има на онзи свят, който вижда нещата, понеже и в онзи свят той запазва светлината на своето съзнание. И тогава, смъртта за него не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Само онзи човек вижда, на когото съзнанието е будно да разбира отношенията, които съществуват между този и онзи живот.

Когато някой казва, че разбира хората, това значи, че той възприема техните мисли и чувства. Каже ли някой човек, че еди-кой си го обича, това показва, че той не само чувства неговата любов, но вижда още в лицето му образа на Любовта. Любовта има свой образ. Мъдростта има свой образ. Истината има свой образ. Правдата, Добродетелта също така имат свои образи. Всеки, който има очи, той може да вижда и да разбира тези образи. Представете си, че нарисувам на дъската само чело на човек. Какво означава това нещо? – Човек, който мисли. След това долу, на челото, нарисувам вежди, а под тях – очи и нос. Какво означават сега тия неща? – Че на този човек се дават условия, да вижда и да помирисва нещата. После нарисувам на този образ и уста. Какво показва тя? – Че този човек може вече да говори, да яде, а с езика си – да вкусва. Най-после нарисувам и ушите. Какво показват те? – Че този човек започва да чува и да слуша. Значи, най-важните неща на главата на човека са: челото, очите, носа, устата, езика и ушите. След това нарисувам тялото с краката и ръцете и получаваме цялата фигура на човека. Какво показват краката? – Че този човек може да ходи. Какво показват ръцете? – Че този човек може да работи, да хваща нещата.

Та казвам: когато говорим за човека, за великата Истина, която той включва в себе си, трябва да го нарисуваме такъв, какъвто е. Някои от вас рисуват човека много изопачено – такъв, какъвто не е. Поставят го в положение – профил и нарисуват половин чело, изкривен нос, едно око, едно ухо и казват: красив е този образ! – Не, в този образ няма никаква красота. Може би хората в духовния свят да имат по едно око, но тук, във физическия свят, хората имат две очи и две уши.

Как ще разберете тия неща? – По човешки не можете да ги разберете. Затова, пазете се от бърза преценка на нещата. Всяко нещо има две страни: човешка и Божествена. Запример, има човешки движения, има и Божествени движения; има човешко знание, има и Божествено знание; има човешко служене, има и Божествено служене. Не смесвайте тия две положения, защото всичките ви понятия ще се объркат, каша ще се получи. Най-първо разберете човешкото, а после Божественото. Ако разберете човешкото, и Божественото ще разберете.

И обратният процес е верен: ако разберете Божественото, и човешкото ще разберете.

Та казвам: когато дойдете до вътрешното разбиране на ония истини, които лежат дълбоко у вас, вие ще разберете и вашата същина, като човек. Най-първо човек трябва да изправи своя ум, за да могат да се развиват правилно неговите умствени способности. След това той трябва да изправи своето сърце, за да регулира чувствата си. Колкото чувства има човек, толкова са и способностите му. Ако чувствата на някой човек не са правилно оформени, и умствените му изводи и заключения ще бъдат неправилни. Някой казва: аз не обичам еди-кой си предмет. – Щом не обичаш този предмет, ти не можеш да го изучаваш. Ако не обичаш Правдата, никога не ще можеш да я изучаваш. Ако не обичаш Истината, не ще можеш да я разбереш. Човек може да изучава само това, което обича.

Често хората третират въпроса за Истината. Някой казва: аз говоря абсолютната Истина. Друг говори за относителната истина. Трети говори за спасителната истина. Да говориш Истината, това не подразбира да вярваш в нея. Питат някого: ти ли направи това нещо? – Аз го направих. – Истината ли говориш? – Да, Истината говоря. То значи: тъй ли направи това нещо, както си го мислил, или си вложил някакъв примес в него? Когато се говори за спасителна, за относителна, както и за абсолютна истина, това подразбира, че понятието Истина е широко и постоянно може да се разширява – зависи от самия човек. Колкото по-голяма е широтата на човека, толкова по-близко е той до самата Истина.

Как може да се познае широтата на човека? – По неговото чело. Носът на човека показва, каква е неговата наблюдателност, неговата интелигентност и разумност. По устата на човека се съди, каква е неговата любов: човешка, ангелска или Божествена. Любовта не изтича от устата, но чрез устата се проявява. Ушите също тъй показват разумността на човека. Изобщо, човек се познава по формата на своето чело, на своите очи, уши, вежди, нос, уста. Всички тия удове у човека, както и цялото тяло, са подложени на постоянни промени. Човек не може да измени външните си форми, докато не измени своите вътрешни състояния. Какъв е човек, всичко е написано на него, но вие още не можете да си служите напълно с тази наука. Само просветеният, разумният човек може да си служи с нея. Неразумният човек ще я използва, да търси недостатъците на хората. Непросветеният човек, като види някого с типичен белег на носа, ще му каже: „Аз зная, какъв човек си; ти си от белязаните." Казвам: Бог е белязал всички хора, но едни са белязани за добро, други са белязани за зло. Някои хора са белязани от Бога като поети, други – като писатели, трети – като музиканти, четвърти – като художници и т. н. Добре е човек да е белязан от Бога! По какво ще познаете един ангел? И той е белязан от Бога. Ангелът се отличава с голяма разумност и светлина, с голяма пластичност и подвижност; той може да бъде видим и невидим. Всички негови удове са напълно под контрола на волята му. Той влиза и излиза във вашата стая при затворена врата. Уплашите ли се от него, втори път не идва при вас. Страхът показва, че съзнанието ви не е готово. Влезе ли някой ангел в стаята ви, зарадвайте се, той е изпратен от Бога. Съзнанието на всички хора трябва да бъде готово, защото все ще дойде ден, когато някой ангел ще ви посети.

Допуснете, че днес дойде при вас Учителят на вашата душа, Когото очаквате с години. Какво ще Го запитате най-първо? Вие ще Го запитате: „Учителю, ще бъда ли спасен, или не? Добре ли вървя в пътя, или не?" Това са обикновени работи, за които и светът се интересува и запитва. Кое е най-същественото нещо, което ученикът трябва да каже на своя Учител? Той трябва да Му каже: "Учителю, научи ме да вървя правилно по Твоя път, да позная Бога, както Ти Го познаваш! Научи Ме да Му служа така, както Ти Му служиш! Покажи ми, как да придобия Любовта, която Ти имаш към Бога, към своята душа и към своите ближни!" Пожелае ли ученикът тия качества, той няма да ги придобие изведнъж, но ще прави усилия за постигането им, ще работи съзнателно върху тях. Всеки ученик, който знае какво иска, той бързо напредва.

Мнозина мислят, че като дойде Учителят им, Той ще влее изведнъж всичко в главата им. Вливането не става изведнъж. Ако водата на някоя река започне да се влива в една голяма празнина, ще може ли за една година да я превърне в езеро? Питам: колко милиони години са били нужни, докато се създаде Великият океан? Колко години текоха небесните реки, за да се образува този океан? Това е задача за учените хора, а не за вас. Вие не се интересувате от този въпрос. В дадения момент, за вас има нещо по-важно от това, как и за колко време се е образувал Великият океан. За всички съвременни хора е важен въпросът за обновяването.

Често на известни места в природата се събира вода, в която, ако не става непрекъснато вливане на ново количество чиста, прясна вода, се развиват отровни, миризливи газове. Тия места със застояла вода се наричат блата, локви. Водата на тия блата се отличава по това, че в нея се образуват жабуняци, а от гниенето на попадналите растителни и животински части започват да се развиват отровните газове. Ако не паднат дъждове, или ако не дойдат бури и ветрове, които раздвижват тази вода, тя не може да се обнови и става разсадник на най-лошите болести за човека. Подобно нещо представляват и застоялите мисли и чувства у човека. Те го правят недоволен от себе си. Как ще се помогне на човека при това негово положение? Кой ще му дойде на помощ? – Висшето съзнание, което действа във великата разумна природа, в тези случаи, изпраща на човечеството някое голямо нещастие, за да го освободи, както от жабуняците, натрупани върху него, тъй и от отровните миризливи газове, които се развили в него. Постоянно трябва да се работи върху хората! По какъв начин? – Чрез страданията. Те са онези спасителни за тях ветрове и бури, които раздвижват застоялите води в техния организъм и по този начин ги обновяват. Върху кои хора работи висшето съзнание? – Върху тия, които са определени да възкръснат и да наследят Вечния Живот. Писанието казва: „Които Бог обича, тях обработва." Христос изказа тази мисъл в следната форма: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец ми е земледелецът." Значи, Бог обработва лозовите пръчки, за да дадат добър плод.

Когато се говори, че човек трябва да бъде роден от Бога, това раждане не е еднократен, но – многократен процес. Роденият от Бога трябва постоянно да расте, да се развива. Много от неговите убеждения и разбирания за нещата ще се изменят. Ще бъде жалко, ако идеите, вярванията и възгледите на този човек останат такива, каквито са били в миналото. Всеки ден той трябва да има една малка придобивка към своето съзнание. Задачата на човека е да развива и разширява своята душа, защото в нея са складирани опитностите на миналото, а сега се складират тия на настоящето. Колкото повече се разширява съзнанието, толкова повече се обогатява и душата с опитности. Човешкият ум със своите мисли и човешкото сърце със своите чувства, идват като помощници на човешкото съзнание, да го разширят и развият.

Следователно, ако чувствата на човека не се подобрят, и съзнанието му не може да се подобри. Затова, пазете чувствата си, да не огрубяват. Някой хора се влюбват в предмет, който през целия им живот се явява като спънка на тяхното развитие. Например, те се влюбват в парите и цял живот им служат. Парите могат да служат като средство, като условие за постигане на по-висши цели и идеали, но те сами не могат да бъдат нито цел, нито идеал. Да се влюбиш в парите, значи да огрубиш чувствата си. Понякога може да обикнете някого така, че тази обич да бъде спънка във вашия живот. Онзи, когото обичате, трябва да внася всеки ден по нещо ново в живота ви. Някой казва: „Аз искам еди-кой си човек да ме обича." Добре, но днес, при условията, в които се намира този човек, той не може да ви обича. Защо? – Днес този човек не може да внесе нищо ново във вас. Тогава, за какво ви е неговата обич? Тя няма да ви ползва в нищо. Ето защо, за да дойде Любовта у нас, да могат хората да ни обичат, и ние да обичаме, трябва да се пристъпи към един подготовителен процес.

И тъй, за до дойде Божествената Любов у нас, ние трябва да бъдем абсолютно чисти, за да не среща тя никакво съпротивление. Само така Тя ще може да предаде своите качества, своите елементи на лицето, което ние любим. Човек, в когото е дошла Божията Любов, трябва да има точно определени отношения към мъжа, към жената, към приятелите, към господарите, към слугите и към всички живи същества, от най-малките до най-големите. Ако обикнете някого и внесете в ума или в сърцето му една непотребна мисъл или едно непотребно чувство, вие го спъвате в живота. Ако някой пияница обикне една жена, която никога в живота си не е пила, и той успее да събуди в нея желание да пие, питам: какво ново е внесъл този човек в душата на своята любима? Той внесе в душата й едно отрицателно качество, с което я осакати, но не я повдигна. Този човек не можа да внесе в душата й любов към Истината, или желание да се самопожертва за великото, за красивото в света.

Казвам: новите разбирания на живота изискват от всинца ни, когато обичаме някого, да имаме силното желание да внесем в душата му нещо хубаво, красиво. И тогава, всеки ще благодари на Бога, че е срещнал човек, който със своята любов е могъл да внесе в ума му една светла мисъл и в сърцето му едно красиво чувство и желание. Такива хора съществуват в света. Само чистите хора могат да обичат. Хора, които не са чисти по сърце, всякога ще губят в любовта си. В Писанието е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Когато хората страдат, че никой не ги обича, това се дължи на Божествения глас в тях, който им казва: „Докато вие не сте чисти, докато не се отречете от низшето „аз", не можете да използвате моята Любов." Има нещо в човека, което трябва да умре! Павел казва: "Сега вече не живея аз, но Христос живее в мене." Това подразбира, че онзи Павел, който гонил, преследвал Христа, и след това се обърнал към Бога, сега вече Христос живее в него. Питам: когато някой човек влезе в Царството Божие, като Иван, като Стоян, или като Драган ще влезе? – Не, Иван ще отиде при ивановци, Стоян – при стояновци, Драган – при драгановци, а душата ще отиде при Бога. Иван, Стоян, Драган, това са неща, дадени от хората, затова и при тях ще останат. Това, което е Божествено в човека, ще отиде при Бога. Човешките разбирания и човешкото съзнание ще останат при хората, а Божественото съзнание ще отиде при своя Първоизточник.

Някои хора се плашат от смъртта й казват: „Как тъй да умра!" Чудни са тия хора! Кое е по-хубаво: да лежи човек на легло и да се превива от болки, или да умре това съзнание за болката в него и да се замести с ново съзнание за здраве, на което човек да уповава в живота си и да се радва? Някой се оплаква от живота си и казва: "Голям грешник съм аз, мислите ми са нечисти, чувствата ми са нечисти, действията – също, не знам, какво да правя". Питам: не е ли по-добре, това състояние да се смени с онова здравословно състояние, да се усещаш мощен, здрав, да гледаш с открито лице на света? Често хората се смущават от своите недъзи. Казвам: радвайте се, ако имате недъзи. Те ви създават условия за работа. Чрез тях вие ще създадете характер в себе си, като работите неуморно и постоянно за тяхното изправяне. Някой човек не обича да говори Истината, обича да полъгва малко. Ако този човек погледне малкия си пръст, ще забележи на него едно малко изкривяване. Причината на този недъг не се крие в кривината на малкия пръст, но нейде в ума или сърцето на този човек има нещо анормално. Тази анормалност е изкривила малкия пръст. За да се изправи пръстът, този човек трябва да се върне към първичните причини на това изкривяване, да обикне Истината, да изправи своите мисли и чувства.

Питам: кои са причините, дето някой човек обича да полъгва? Той казва, например, че е учен човек, свършил два факултета, когато всъщност не е свършил даже и гимназия. Друг някой казва за себе си, че е много добър човек, подобен на него няма, а в действителност, той не е добър човек. Благословение за хората е, когато те говорят Истината. Защо човек не казва това, което е в действителност, а изнася фактите другояче? Ако ти си учен или добър човек, това е благо и за тебе, и за околните хора. Ако ти не си такъв, за какъвто се препоръчваш, ще се намериш в безизходно положение. Хората ще те поставят на работа и ще разберат, какво можеш да направиш. Ако не можеш да свършиш работата, за която се препоръчваш, ти ще се намериш в положението на онзи българин от южна България, който се хвалил, че може да крои и шие хубави български потури. Той се условил на едно място на работа, дето му дали да изработи едни такива потури. Започнал да мери и крои, но потурите се оказвали все още широки. Мерил, кроил, но по едно време вижда, че платът не стига за потурите. – „Е, нищо", казал си този майстор-крояч. „Ще изкарам от този плат поне една салтамарка." Крои салтамарката, реже плата, но и салтамарка не излиза. – "Поне една тютюнена кесия ще изкарам" – Питам: ако от вашето верую не можете да изкарате поне една тютюнена кесия, какво е това верую; какви хора сте вие? Можете ли от вашето верую да изкарате поне една тютюнена кесия?

Някой казва: "Аз вярвам." – В какво? – В Бога. Разговаряли ли сте се поне с Неговите посланици? – Не, аз вярвам в Бога на своя баща, от когото ми е оставен като предание. Казвам: не се осланяйте на старите предания от миналото! Не се осланяйте на водата в блатата, в локвите! Осланяйте се на това верую, което винаги е ново и от което животът произлиза! Осланяйте се на онази прясна, чиста вода от извора, която поддържа живота и винаги свежа остава! За вас е важно да проучавате Великото Начало в света тъй, както днес се проявява то, а не както се е проявявало в миналото. Аз често повтарям следните формули: „Вярвам в Господа, Който е говорил в миналото; вярвам в Господа, Който ми говори сега; вярвам и във Великия и Вечен Дух на Истината, Който ми показва пътя и изработва велики и славни дела на бъдещето.

Онези, които не разбират дълбокия смисъл на тия формули, ще кажат: Каква полза имам от това, да вярвам в онзи Господ, Който е говорил в миналото? Каква полза имам от това, да вярвам в Неговия Вечен Дух, Който ще ми говори за в бъдеще? Ние вярваме само в този Господ, Който сега ни говори." Казвам: тия формули са разбрани и смислени само за онзи човек, на когото висшето съзнание е пробудено. За този човек миналото, настоящето и бъдещето са страници от великата книга на живота. За да разбира целокупността на живота, той трябва да чете и проучава всичките страници на тази книга.

Питам: какво значи да вярва човек в Бога? – Да вярваш в Бога на миналото, на настоящето и на бъдещето, значи да поставиш здрава, солидна основа на живота си. Следователно, Бог на миналото съставлява основата на живота; Бог на настоящето е строителят на новия живот. Вечният Дух, Който ще говори за в бъдеще, доставя материалите за този живот. И тъй, животът се нуждае от здрава, солидна основа, от строител и от материали за неговия строеж. Същото отношение съществува и в живота на отделния човек: той трябва да има разумно сърце – основа на живота; светъл ум – строител; и устойчива воля – доставчица на материали за новия строеж. Понякога хората правят погрешки, но Великият Дух отвътре им казва: „Това, което сте направили, не е добро, развалете го!" – Добре, ще го развалим. Архитектът замине, погрешката се замазва отгоре-отгоре, като се самозаблуждават, че всичко е поправено. Дохожда архитектът втори път, поразчопля постройката тук-там и запитва работниците: "Поправихте ли погрешката?" – Поправихме. – Не, не сте я поправили, както трябва. Ще развалите стените на зданието до основа и ще ги съградите отново, както трябва.

Казвате: това са материални положения, които нямат нищо общо с нашия духовен живот. Казвам: има връзка, съотношение между материалните и духовните работи на човека. Каквито са материалните, такива ще бъдат и духовните му работи. Физическите работи на човека са ред опитности, които го ползват и в духовния му живот. Запример, често вашите състояния се сменят: ту сте скръбни, ту весели; ту вярвате в Бога, ту се съмнявате; някога мислите, че сте спасени; някога, че не сте спасени. С една дума, животът ви представлява непрекъсната връзка от радости и скърби, от падания и ставания и т. н. – Това са илюзии на вашето съзнание. На какво се дължат те? – На връзката ви с различни същества. Ако се свържете с човек, на когото съзнанието е пробудено, той ще ви повдигне до своя уровен, и вие ще имате добро разположение. Който вярва в Първичната причина, той има пробудено съзнание. Започне ли този човек да се съмнява, той се връща назад, и съзнанието му се замъглява.

Мнозина от съвременните хора се връщат назад, към своето минало, и по този начин губят светлината на съзнанието си. Всички трябва да се пазят от тази погрешка! Не е достатъчно само човек да казва, че е спасен, но спасението трябва да съставлява положителен факт в неговия живот. Спасението не е завършен процес. Да бъдеш спасен, това не значи царят да отмени твоята присъда, и с това да се изчерпи въпросът. Спасението подразбира ново направление в живота на човека – да върви паралелно с Божия Дух, Който работи в него. Във всички тежки случаи на неговия живот, Духът Божий тихо му нашепва: "Не се обезсърчавай, напред върви! Учи, люби, Истината обикни!" Проговори ли ви този глас, борбите, изпитанията непременно ще дойдат, но вие ще имате сила да ги понесете. Гласът на Бога е толкова силен, че всякога произвежда пертурбации вън и вътре човека. Обаче, тия пертурбации не са нищо друго, освен наместване на всички изместени, отклонени части от своя път.

Мнозина се обезсърчават, оплакват, че откак тръгнали в пътя на Истината, оголели, станали по-нещастни. Питам: как обличате новата си дреха? Нали първо събличате старата дреха, а после обличате новата? Който не оголее, не може да разбере Истината. Когато Бог създаде първите човеци, Той им направи хубави, свещени дрехи, но те ги изцапаха, окаляха. Като съблякоха окаляните си дрехи, те вече сами се облякоха с дрехи от кожа. Като ги видя така облечени, Бог им каза: „Вървете сега, така облечени, в широкия свят да работите!" И досега ние виждаме всички хора, като блудния син, облечени в тия кожени дрехи, окъсани, немили-недраги. За тия два вида дрехи говори Павел в Писанието: „Има тяло естествено, има и тяло духовно".

Днес всички хора се стремят към придобиване на онези светли, първоначални дрехи, които Бог навремето бе приготвил. За да ни се дадат отново тези дрехи, ние трябва да имаме такова обширно верую, което да включва в себе си целия свят; и такава велика Любов, която да ни свързва с всички живи същества в света.

Често запитвате: "Как трябва да си представяме Бога?" Казвам: когато мислите за Бога, вие трябва да си Го представяте като велика, всеобемаща същина, която обгръща и прониква целия свят с всички свои създания. Във всяко най-малко и най-голямо същество, вие трябва да виждате Божественото проявление. Във всичко и навсякъде трябва да виждате Божественото съзнание, което ви обгръща. В това отношение, каквото и да ви се случи в света, вие трябва да живеете със свещения образ на Бога. Не допущайте никакво съмнение в душата си, защото то е низшето начало в човека, което може да донесе страдания, падания, смърт, изгубване смисъла на живота.

Когато низшето съзнание у човека отстъпи на висшето, тогава той ще бъде свободен, способен за великата наука на живота, да разбере неговия дълбок смисъл и да намери това, което търси. Само по този начин човек ще може да добие истинското щастие. Кога е щастлив длъжникът? – Когато дългът му се прости. Кога е щастлив болният? – Когато болестта го напусне. Изобщо, кога е щастлив човек: когато изгубва, или когато придобива живота? – Разбира се, когато го придобива. Казано е в Писанието: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога!"

И тъй, познаването на Бога трябва да бъде първата и най-важна задача на всеки човек. Питам: как ще познаете Бога? Как ще познаете вашия Учител? Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да се яви и като някакво явление вътре или вън от хората. Учителят се явява само като вътрешна, разумна проява в човека. Често, много хора приемат по внушение някои мисли и считат, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Не, това са мисли, приети по внушение, има разлика между говоренето на Учителя и внушението. Внушението е физически акт на насилие. Когато Учителят говори, ученикът се вдъхновява. В това говорене има винаги свобода: ученикът може да приеме или да не приеме съветите на Учителя. Той не насилва никого. Всеки човек, който иска да се наложи, той си служи с насилие.

Казват за някого: "Този човек не е културен, не е просветен, няма диплом, че е свършил някаква наука". Казвам: един диплом има, важен за човека! Това е неговият ум, чрез който той може да проверява истинността на нещата, а не само да говори, че това знае, онова знае. Истинско знание наричам това, което е абсолютно проверено в живота. Затова, пазете се от външните заблуждения в света, че този човек е учен, или онзи човек е учен. Знаещ, учен човек е този, който има не само теоретически знания, но който владее изкуството да живее.

Някои питат: „Как трябва да се считаме, като Синове Божии, или ангели – служители?" – По същина, човек е Син Божий, произлязъл от Бога, а по служене той е ангел – служител. Някои души са останали при Бога и се радват на хубостите и красотите около Него, а други души са слезли на Земята, да работят. Много от последните са в постоянен спор помежду си, кой получава по-малко, кой повече и т. н. Тези души се намират в положението на блудния син, който, след като живял със своите фантастични идеи, напуснал баща си и отишъл в широкия свят, дето напълно пропаднал.

И тъй, ако държите в ума си свещения образ на Първичната Причина, вие ще бъдете във връзка и с вашия Учител, който ви говори отвътре всеки ден и час.

Учител в света може да бъде само Бог, само Първичната Причина. Вие трябва да знаете, че всеки, който е натоварен с мисията да предаде на света Божията Истина, той не говори от свое име. Затова и Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил." И до днес хората тълкуват Христовото учение, разглеждат стихове един след друг, пишат трактати върху тях и т. н. Казвам: добре е да се разглеждат стиховете, както е казал Христос, но важно е да се знае, приложимо ли е всичко, което Той е казал, или не. Значи, опити трябва да се правят. Христовото учение не е само теория, но то е живо учение на опита. Мнозина казват: „Щом е така, нека се направи опит, да възкресят някой мъртав човек." Казвам: може да възкръсне само този човек, който е роден от Бога. Може да се роди само този човек, който е заченат. Коренно може да се излекува един човек и от физическите, и от психическите му недъзи, само ако е заживял духовен живот. Да се лекува човек физически, това е лесно нещо, но за да се лекува психически, иска се духовна обнова. Физическите работи стават лесно, но духовните работи стават мъчно. Съвременното християнство се е спънало, именно, в духовния живот. Голяма опасност очаква човека, ако той се опита да влезе в духовния свят със своите стари разбирания, със своите стари вярвания. Съвременните хора имат много желания. Те искат богатство, имане, къщи, ниви, лозя и т. н. Обаче, религиозните хора се противопоставят на тия желания у светските хора и казват: „Не ни трябват къщи, не ни трябват богатства и имоти. Сам Христос е казал: „Аз отивам при Отца си, жилище да ви приготвя и ще дойда да ви взема." Питам: ами ако Христос не ви направи жилища, какво ще кажете тогава? Не взимайте думите на Христа в буквален смисъл. Докато сте на земята, разумно използвайте условията, при които се намирате и благодарете на Бога за добрите условия, които ви са дадени. И да имате къща на земята, тя е една временна колибка. Не се свързвайте с нея, но я използвайте като условие за вашето развитие. Някой пита: "Позволено ли е на религиозния човек да мисли за нови дрехи?" – Ако имате средства, направете си нови дрехи, но ако нямате, не ходете да правите заеми оттук-оттам; и вие да изпадате в изкушения, и другите да изкушавате. Казвам: истински религиозният човек е напълно свободен в своите действия. Той има мярка във всичко и доброволно се ограничава в своите желания. Казано е в Писанието: „Всяко добро желание е от Бога." Имате ли някое добро желание, изпълнете го. Казвате: "Какво ще кажат хората за това?" – Ако вашето желание е Божествено, изпълнете го и не се интересувайте за мнението на хората.

Не туряйте Божествен характер на човешките си желания, защото сами ще си създадете нещастие. Някой казва: „ Аз съм роден от Бога." – Няма защо да казвате, че сте родени от Бога. От плодовете ще ви познаят. Карамфилът казва: „Помириши ме и виж, какъв мирис имам." Черешата казва: „Вкуси ме, и сам ще се произнесеш за моя вкус." Който иска да знае, добър ли съм, или не, нека ме опита. Мнозина от съвременните хора мислят, че добрият човек трябва да бъде кротък, любещ. Казвам: Бог е Любов, но по-справедлив и по-строг от Него няма. По-добър от Бога няма, но и по-строг от Него няма. Казано е: „Земята ще изгори пред лицето на Бога". Той може, в един момент да унищожи хиляди и милиони хора и отново да ги създаде. Кой може да го съди за делата Му? Щом Бог види, че някоя форма, в движението си из света, се е изкривила, Той я унищожава и отново създава. Само Бог е в сила да отнеме живота и да създаде живота на всички същества. Ако проникнем в Божията Любов, ще видим, че целият свят е създаден, именно, върху тази Любов. Добър човек ние наричаме не само кроткия, но всеки човек, който, в постъпките си спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо себе си. Ако човек, в постъпките си спрямо другите хора не е такъв, какъвто е спрямо себе си, той не може да се нарече нито добър, нито правдив, нито любещ човек. Такъв човек има две различни мярки, с които определя отношенията си.

Сега, аз ви желая, като ученици, да изучавате себе си, да придобиете нова светлина в съзнанието си. Тия, които прилагат новите разбирания в живота си, са пред прага на Царството Божие. На тях вече майка им може да говори. Кога говори майката на своите деца? – Когато я разбират. Кои деца я разбират повече? – По-възрастните, по-разумните. На тия свои деца майката говори направо, защото те я разбират добре. Желая всинца вие да пиете от чистата изворна вода, и то направо от самия извор, а не от водата, която е далеч от него с километри. Който пие веднъж от тази вода, той няма да казва, че не се нуждае от никого. Който опита и разбере Божията Истина, ще се слее с всички и ще види, че от всички има нужда, защото те са части от голямата Единица. Всички хора, всички същества са части на общия Божествен организъм. Тогава Бог ще живее във вас, и вие в Него – ще се влеете в Бога и ще разполагате с Неговата сила. Само така може да се разбере пълнотата на вътрешния живот. Мнозина се чувстват далеч от Бога и се нуждаят други хора да се молят заради тях. Те казват: „Вие се молете заради нас, понеже Бог не иска да чуе молитвата ни." – Не, всеки човек сам поставя преграда между себе си и Великото Начало в живота.

Когато хората се сблъскват с известни противоречия в живота, това се дължи на тяхното съзнание за нещата. Колкото съзнанието на човека е по-пробудено, толкова и противоречията за него са по-малко. Запример, някои хора не разбират дълбокия смисъл на плътта в човека и казват: „Добре щеше да е, ако не съществуваше плътта в света." Питам: наистина, какво щеше да бъде, ако всичко беше само дух? – Не, нито плътта може без дух, нито духът може без плът. Великият Създател знае това нещо. Ако нямаше нужда от плътта, Той не би я създал. Както не може без духовното, така не може и без плътското. Те са две начала в човешкото естество, неразривно свързани. Плътта и духът са в постоянна борба. В тази борба, именно, се ражда Божественото, което ги примирява. Ще знаете, че плътта и духът ще се примирят само тогава, когато Божественият елемент влезе между тях. Ще дойде ден, когато плътта и духът ще живеят заедно в Божественото. Тогава всички хора ще имат ново съзнание, с нова светлина, различна от досегашната, и ще бъдат подобни на ангелите. Казано е в Писанието: „Ще бъдете подобни на Христа".

И тъй, докато реализирате вашия живот разумно, много вода ще изтече, защото вие ще имате ред мъчнотии и страдания, които трябва да надделеете. Сега, като слушате да ви се говори, вие се влияете, съгласявате се с това, което слушате. Като влезете в света – и там ще ви влияят. Четете съчиненията на един автор, на втор автор – те ви влияят. Отивате в някоя църква, слушате един, втори, трети проповедник – и те ви влияят. Най-после се запитвате: наистина, прав ли е този път, в който сега вървим? Питам: кой е правият път? Пътят, по който майка ви и баща ви вървят, прав ли е? Пътят, по който вашите деди и прадеди вървяха, прав ли беше? Откак е излязъл човек от рая и досега пътят му е бил все крив. Обаче, след идването на Христа на земята, пътят на мнозина вече е изправен. Тия хора вече се връщат по обратния път, към онова първично състояние, в което са били някога. Те са на път вече да влязат в рая.

Христос е границата, при която човешкото съзнание минава от едно състояние в друго. Този процес на съзнанието, ние наричаме „просветление на душата". Христос е пътят на душите към Бога. В светлината, която Христос донесе на света, може да се разграничи обикновеното от просветеното съзнание на хората. Следователно, новият път, който се очертава от Христовата светлина, се отличава със следното качество: във всяка душа, която влезе в този път, се заражда непреодолимо желание да върви напред. И тогава, никоя сила не е в състояние да спре тази душа от нейния път. Това желание е толкова силно, колкото е силно течението на водата, която слиза по наклон. Каквото препятствие да турите на тази вода, тя продължава безспирно да тече. Няма препятствие в света, което може да спре душата в нейния стремеж да върви към Първоизточника на живота. Защо? – Понеже стремежът й е силен.

Казвам: не се плашете от препятствията в живота си! Вървете към великата цел, към новите велики разбирания, чрез които ще влезете в новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знаете, как да наредите живота си на земята: ще знаете, как да се обличате, как да се храните, какви жилища да си правите, как да възпитавате децата си; ще знаете новите начини и методи за възпитание на цялото общество. Някой пита: „Трябва ли да се откажем от живота?" Не е въпросът за отказване. Животът е необходимост за всички. Той е вътрешно проявяване на Първичната Причина. Обаче, животът трябва да се разбира от гледището на новата светлина. Пътят, в който Бог прониква, не трябва да се изкривява, служенето, като задача на всяка душа, не трябва да се избягва. Никой не трябва да се меси в работите на другия. Онези, които се месят в работите на другите, не могат да бъдат ученици; онези, които не могат да пожертват всичко заради Бога, и те не могат да бъдат ученици. Аз не говоря за жертва, каквато вие разбирате, но за такава, каквато Бог разбира. При това, не правете жертва за този или онзи човек, но за себе си, със съзнание за вашия дълг към Великото Начало в живота. Жертвата, която правите, трябва да внесе подобрение, подем в живота ви, в дома ви и във всички, които са около вас.
Мнозина мислят, че като се самопожертват, ще изгубят живота си. Да се самопожертва човек, това не значи да изгуби живота си. Човекът на жертвата е силен човек, истински служител на Бога. От гледището на новото учение, Първичната Причина се схваща като вътрешен подтик на душата да върви напред и все напред. Разколебае ли се човек само за момент и спре движението си, в него настъпва един свещен, Божествен бунт, и той чува в себе си тих глас, който му говори: „Няма да спираш, нито ще се отклоняваш наляво или надясно; всичко си опитал. Сега ще вървиш в красивия живот!" Не е ли смешно за младия човек да търси из стаите на своя дядо и на своята баба вехтории, потънали в прах? Този прах ще го отрови. Казвам: запалете всичките вехтории на вашите деди и прабаби да изгорят и влезте в склада с нови дрехи! Там ще ви посрещнат вашите добри приятели и ще ви предложат да си изберете костюм, какъвто искате. Изберете ли веднъж новия си костюм, няма вече да го събличате. Облечете ли веднъж новия костюм на съзнанието, няма вече събличане. Колкото и да ритате в този костюм, той повече се закрепва. Това значи: служите ли съзнателно на Бога, вие ще придобиете Новия Живот; откажете ли се да служите на Бога, ще изгубите този живот, и отново ще облечете старите си дрехи.

Ще ви приведа приказката за „Рибаря и златната рибка." Живели край морето една баба и един дядо. Бабата била лоша, сърдита жена, постоянно се карала с дядото, че работил малко, и цял живот се разправяли със сиромашията. Праща го тя един ден на морето, да налови много риба – да ядат и да остане за продан. Отива дядото тъжен на морето, хвърля мрежата, нищо не може да хване. В това време една златна рибка излиза от морето и запитва дядото: "Защо си тъжен, дядо? – Имам една лоша баба, изпрати ме да ловя риба, но ето, нищо не мога да хвана. – Върви си, дядо, вкъщи, и не се безпокой. Ще имаш риба, колкото искаш." Връща се дядото дома си и намира много риба. Пита го бабата: "Дядо, отде дойдоха тия риби?" – Като хвърлях мрежата, една златна рибка излезе от водата и като ме запита, за какво съм дошъл, каза ми да се върна дома си; тя ще ми изпрати много риба. – Ех ти, стар глупецо, риба ли трябваше да й искаш? Не виждаш ли, че коритото ни е счупено, нямаме в какво да перем? Хайде, пак иди, да й поискаш ново, хубаво корито. Отива дядото на морето, ходи, обикаля покрай брега нажален. Рибката пак излиза от морето и го запитва: „Дядо, какво искаш, защо си нажален?" – Сърди се моята баба, че съм поискал риба. Сега ми каза, че имала нужда от корито. – Върни се дома си, и корито ще има. Отива си дядото, вижда, пред бабата седи ново, хубаво корито. – Глупец, защо поиска корито? Не знаеш ли, че нямаме къща? Малко ли студове прекарахме толкова години в тази срутена колибка! Иди да й поискаш нова къща, нови дрехи и покъщнина! Отива дядото, по-тъжен от по-рано, обикаля край морето. Рибката го вижда, излиза от водата и го запитва: "Какво искаш, дядо, защо си тъжен?" – Моята баба пак е недоволна; сега иска къща, нови дрехи и покъщнина. – Иди си спокоен вкъщи, и това ще ви се даде. Отива дядото дома си: вижда, вместо старата съборена колибка, нова къща, бабата облечена в нови дрехи, но още по-недоволна и сърдита. – Стар дъртако, защо не поиска от рибката, да те направи цар, а мене царица? Връща се отнрво дядото, оплаква се на рибката от своята баба. – И това ще бъде, дядо, ти само не тъжи. Връща се дядото вкъщи и намира бабата, вече царица, но и този път недоволна. – Защо не поиска от рибката да ни направи като Бога? Отива дядото покрай морето, тъжен и наскърбен, чака, но рибката вече не излиза. Тя се разгневила на старата баба. Връща се дядото вкъщи и какво да види! – Пак старата колибка и бабата насреща му, със същите стари дрехи, със счупено корито, без хляб и без риба – пак при същите условия на стария живот.

Казвам: всеки, който не придобие светлината на новия живот в себе си и не разшири своето съзнание, даже и да се домогне до Божественото благо, той ще го изгуби. Ние наричаме това благо „любов към Първичната Причина на нещата." Като ви говоря тия идеи, аз не искам учениците на новото, на Божественото учение само да преповтарят нещата, но да бъдат истински носители на великото, което се включва в това учение. Всички трябва да работите съзнателно, за да развиете в себе си добродетелите и дарбите, които са вложени във вас. В Писанието е казано: "Всички трябва да бъдете подобни на Бога." Как ще се постигне това? – Чрез усилена съзнателна дейност върху себе си.

Това е великата задача за разрешение, дадена за всеки човек, не само за една година, нито за един живот, но през всичките времена на вековете. Христос казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века." Това подразбира, че през всичкото време, докато сте на земята, Той ще ви помага да постигнете вашите възвишени желания, да разработите всички свои сили и способности. Но кога ще имате помощта на Христа? – Когато вие сте готови да направите всичко заради Бога. Ако можете да направите за Бога всичко, което се изисква от вас, и Бог ще направи всичко за вас. Няма нещо, което да не може да ви се даде и да не се направи за вас. Не направите ли за Бога това, което се иска от вас, и вие няма да получите нищо.

Това е една вътрешна задача, която всеки ще разреши по своему. Разсъждавайте според това, което Бог ви е говорил в миналото, както ви говори в настоящето и както Неговият Дух ще ви говори в бъдещето. Възрастните ученици ще следят, до где е стигнало пробуждането на съзнанието у младите. Както по плодовете познават, какво е дървото, така и работата на младите е резултат от работата на възрастните. Същото нещо се забелязва и в училищата с учителите и учениците. Когато някой е назначен за първа година учител, резултатът от работата му е по-слаб в сравнение с този, когато е учителствувал вече 4 – 5 години. Освен това и положението на първите ученици, постъпили в училището е при по-трудни условия, отколкото на тия, които постъпват по после. За тях има повече пособия, повече удобства и затова имат по-добри резултати. Сега и вие, които вървите в духовния път, се намирате при по-леки условия. Вас посрещат навред с финикови вейки. Обаче, ония, които минаха преди вас, прекараха големи мъчения и страдания. Те дадоха такива жертви, каквито вие не можете да си представите. От вас не се изискват същите жертви, но нови жертви, с които да дадете пример на подрастващото поколение.

Сега, аз ви желая да имате абсолютно, положително верую за нещата и да не се критикувате. Ако сте недоволни, и от вас ще бъдат недоволни; ако обичате, и вас ще обичат; ако вярвате във Великото начало на живота, и във вас ще вярват; ако сте справедлив към другите, и към вас ще бъдат справедливи. Такъв е Божественият закон. Спрямо всички хора Бог постъпва така, както и те постъпват към Него. Съмнявате ли се в Него, и другите хора ще се съмняват във вас; обичате ли Го, и хората ще ви обичат; считате ли Го съвършен, вие ще можете сам да си поправите погрешките. Ако Бог бутне някоя ваша погрешка, тя веднага изчезва и вместо нея се явява нещо хубаво и красиво.

От разположението ни към Великия принцип в живота зависи и подобрението на нашия живот. Това е мерилото за нещата. Младите трябва да приложат тази мярка в живота си, а старите да вървят след тях. От младите се изисква смелост, а от старите – смирение. В какво седи това смирение? – Понеже младият обича повече да говори, старият трябва да се смири, внимателно да го изслушва. Изкуство е да можеш да изслушваш човека. За всичко е нужно пречистване на съзнанието, да дойдете до възкресението, да възстановите вътрешната връзка с Първичната Причина, за да разбирате, в какво седи Нейната воля и да я изпълнявате. Много хора казват, че вършат волята Божия, но дълго време ще мине, докато разберат Истината по този въпрос. Казвал съм ви, че Божественото учение е учение на живия опит. Затова, не е достатъчно само говорене, но главно приложение се изисква. Когато човек се заеме с приложението на това учение, ще дойдат ред противоречия в живота му, но те са в реда на нещата. Не е лесно за юнака да повдигне тежък товар. И той трябва да направи усилие, но няма да отстъпи на товара.

Казвам: не туряйте правилата, които ви давам, като спънка във вашия живот. Казвате: „Ние знаем тия работи". – Не, човек знае само това, което е опитал и от което има плод. Например, едва сега ние вкусваме от плодоветв на всичко това, което Христос е проповядвал преди 2000 години. Колко малко е направило християнството от 2000 години насам! Какво ще постигне съвременното християнство? Казвате, че християнството още не е идеал на цялото човечество. – Така е. Между хората още не е събудено силното желание за самопожертване. Ако рече някой да се самопожертва, веднага след това ще се роди и човешкото, че дал повече, отколкото трябва. Приложи ли се Божественото учение, всички хора трябва да работят заедно, доброволно, всеки според силите си, и всичко, което се придобие от общата работа, да се разпредели равномерно в живота. Тогава всеки, който работи за Бога, ще има общото съдействие. Каквото направи той, всички ще му сърадват. Ако си направи къща, другите ще се радват; ако напише нещо, всички ще го харесат; ако говори нещо, ще го изслушват с внимание, без да го критикуват. Това трябва да бъде идеал за всички!

Ние говорим за вътрешните придобивки. Приятно е да срещнеш душа чиста, откровена, която говори без преувеличение или намаление на фактите! Приятно е да срещнеш душа, постъпките на която се диктуват от Любовта! Който дойде при такъв човек, той ще го приеме с радост, като го покани в специална за него удобна, чиста стаичка. Ще му даде ключа от тази стаичка и ще го покани да влезе вътре. Да имаш за всеки човек специално място в своята душа – това трябва да бъде идеал за всички, които учат и прилагат Христовото учение! Така постъпва само онзи човек, на когото съзнанието е пробудено. Всеки човек трябва да има силно желание да приготви в себе си специална стаичка за своя Учител и специални стаички за приятелите си. При това положение няма да изпъкват никакви противоречия.

Мнозина казват: „Ние се молим на Бога, горещи молитви отправяме за някои работи, но молитвата ни не се приема". По колко пъти се молите за едно и също нещо? – По много пъти. – Значи, не знаете да се молите. Когато отидете при някой велик хирург, има ли нужда да се молите по няколко пъти, за да ви излекува? Кажете му само веднъж: „Господин докторе, аз ще ти платя, колкото искаш, направи заради мене това, което ти считаш, че е най-добро!" Кажете ли така, платите ли, колкото иска, молбата ви ще бъде изпълнена. Това показва, че този болен има доверие в лекаря и затова не го моли по няколко пъти. Дойде ли някой болен при лекаря и настойчиво го моли по няколко пъти да му помогне, без да му заплати, той няма да получи никаква помощ. Това показва, че този болен се съмнява в лекаря. По същия начин и Бог не обича да Му се налагаме. Искайте, молете се, но не се налагайте. Ако вашите желания не са съгласни с Божията воля, Бог никога няма да ви отговори.

Да допуснем, че някой баща има син, за когото е определено, на еди-каква си възраст да замине за другия свят. Този син причинява големи неприятности на своите родители, но въпреки това, бащата плаче, моли се да остане синът му жив. Молбата му се чува, и синът остава да живее на земята. Някога става и обратното. Някой баща има добър син, който тежко заболява и предстои да замине за другия свят. Бащата не се моли за оздравяването на сина си, не вярва в молитвата, и синът му заминава за другия свят. След заминаването на сина, големи нещастия сполетяват бащата. Значи, онзи, който трябва да замине, остава да живее; онзи пък, който трябва да остане жив, заминава.

И сега, аз желая на онези от вас, които трябва да останат – подразбирам вашата душа, вашето съзнание – да останат на земята, като носители на новото учение. За да бъдете носители на Божественото учение, в пълния смисъл на думата, вие трябва да бъдете здраво въоръжени с новите разбирания, с методите на Любовта и със законите на Мъдростта. Висока е мисията на учениците!

По какъв начин можем да изпълним своята мисия, своето предназначение на земята? – В новия път, по който вървите, има много начини и методи за постигане на вашите желания и за разрешение на задачите в живота ви. Всеки ще разрешава задачите си сам за себе си. Никой няма право да се меси в работата на другите. Запример, някой човек е учител, или чиновник някъде, обаче, иска да служи на Бога. Среща го един негов приятел и му казва: „Щом искаш да служиш на Бога, напусни службата си, напусни дома си и иди да проповядваш". Казвам: всеки да остане на своя пост, и при това положение да служи на Бога. Разните служби, които заемате, са условия, елементи, необходими за решение на задачите ви. Когато се говори за напущане на дома, това е идея, която може да се разгледа в тесен и широк смисъл на думата. В тесен смисъл, напущане на дома подразбира отделяне на бащата или майката от своите близки. В такъв случай, бащата или майката имат право да сторят това, само след като осигурят напълно близките си. В широк смисъл, напущане на дома подразбира отиване от едно място на друго.

Мнозина питат: „Как може човек да придобие свободата си?" – За да дадеш свобода на човека, ти трябва да му върнеш всичко, което си му взел. Ако този човек е вложил чувства в тебе, своята любов, ти трябва да му я върнеш. Ще кажеш: „Приятелю, когато дойде при мене, ти вложи в моята банка еди-колко си капитал. Сега, понеже ние трябва да бъдем свободни, ще се разделим, като братя, по любов, за което аз ще върна вложения от тебе капитал, заедно с лихвите по 10 %. И после, каквото аз съм вложил в тебе, по същия начин ще ми го върнеш." Каквото правите, да бъде одобрено от Господа, а не от хората.

Съвременните хора се стремят към богатство, като казват: свободен може да бъде само богатият човек. Кой е богат човек? Ако натоварят един осел със скъпоценни камъни, богат ли е той? – Богат е само онзи човек, който разумно използва Божиите блага. В това отношение, истински богати са великите хора, светиите, праведните хора, ангелите, арахангелите. Ако изпратите едно писмо до ангелите или арахангелите с молба, да ви изпратят някаква парична помощ, те няма да ви отговорят. Защо? – Понеже нямат пряки общения с вас. Ангелите имат отношения с хората чрез растенията, които са техни деца. Арахангелите имат отношения с хората чрез млекопитающите, които са техни деца. Следователно, каквито са отношенията на хората към растенията и животните, такива са отношенията на ангелите и арахангелите към тях.

Какво ще каже съвременния човек по този въпрос? Той ще се учуди на това и ще отрече тази връзка между растенията и ангелите, както и между животните и арахангелите. Питам: на какво основание тогава човек се счита Син Божий? Ако човекът, облечен в тази плът, която умира, може да се нарече Син Божий, защо на същото основание и растенията да не са синове на ангелите? Значи, както в човека има един вътрешен образ, в който се включва Божествената проява, така и в растенията и животните има такъв вътрешен, по-висок произход от този, който виждаме във външната им форма. Тази черта у растенията, на самопожертване, е Божественото начало в тях. Те се жертват за храна на по-високостоящите същества от тях – хора и животни. Когато растенията се жертват за по-високостоящи от тях същества, те същевременно се ползват, понеже висшите същества трансформират техните енергии. Хората пък, от своя страна, когато умират, оставят телата си, като пособия на други, по-низкостоящи същества от тях, за да напредват в своя път. И тъй, идеалът на всички хора трябва да бъде любов към Бога, не пресилена, но естествена, по добра воля и по вътрешен подтик. Вие търсите Бога, само когато сте в нужда. Това всеки е проверил. Докато сте здрави, силни, богати, учени, не Го търсите. Изгубите ли всичко това, вие започвате да Го търсите, и Той ви проговаря. Когато не чувате Божия глас, причината седи в това, че сте облечени в много дрехи, които се явяват като препятствия в живота ви. Премахнете ли тия дрехи, препятствията, веднага ще се свържете с Божественото съзнание.

Казвам: когато някой страда, нека не се отчайва, но да знае, че това е благоприятен момент в неговия живот, да се свърже с Великото Начало в света, да чуе гласа Му. Бог е в сила да превърне всяко зло в добро за онези, които Го любят. Той е в сила и мъртвия да възкреси. Докато човек се освободи от материалните връзки, от връзките си със света, той много пъти трябва да умира и да възкръсва, много пъти трябва да се ражда и преражда. Онова, което може да освободи човека от неговата съдба, това е любовта му към Бога, чрез която ще научи закона на служенето. Когато човек реши и започне да служи на Бога, тогава той се освобождава от своята тежка съдба, от тъмното робство, в което е изпаднал. Този ден ще паднат и оковите, които свързват нозете му.

Сега, приложете всички ваши хубави желания и светли мисли! Бъдете смели и решителни, и Божието благословение ще дойде върху вас! Помощта ще ви дойде първо чрез добрите хора на земята, които Павел нарича светии. Свържете се с всички добри хора, които работят с любов за Божието дело, без разлика на тяхната народност, или на тяхното религиозно верую. Само така ще разбере човек, защо е дошъл на земята. Един е идеалът на всички хора – любов към Бога и изпълнение на Неговата воля. Проникне ли се от този идеал, човек ще намери и своето място.

Желая на всички да бъдете родени от Бога! Казвате: "Още не сме родени от Бога."
– Ще се родите! – Не сме възкръснали. – Ще възкръснете! – Не сме силни. – Ще станете силни! – Нямаме знания. – И знания ще имате! Всичко старо във вас трябва да изчезне. Само една Божествена искра трябва, за да изгори! Казано е в Писанието: "Бог ще създаде нова земя и ново небе, а старата ще изчезне, ще изгори." Това, което Бог прави, и ние трябва да направим. Бог ще изгори старата земя, и ние трябва да изгорим старата земя в себе си. Бог създава нова земя, и ние трябва да създадем нова земя.

Христос казва: „Както Отец ми работи, така и аз работя". Каквото синът вижда от баща си, това и той прави. И ние, като Синове Божии, ще правим точно това, което нашият Баща прави. Само така можем да бъдем силни, мощни, не само за един ден, но през всичките времена и епохи.

----
* Деяния на Апостолите, 26

Без окови!

Най-често използвани думи в беседата: човек, бог, може, има, хора, живот, всички, говори, аз, дрехи, съзнание, себе, сега, казвам, казва, свят ,

Младежки събори , София, 9 Юли 1928г., (Понеделник) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


9 юли. Понеделник, 5 ч. с.

Деяния на Апостолите, гл.26

(1) И Агрипа рече Павлу: Имаш дозволение да говориш сам за себе си. Тогаз Павел простре рака и начна да говори за оправданието си: (2) честит считам себе си, царю Агрипо, като имам пред тебе днес да се оправдая за всичко за което ме Юдеите обвиняват, (3) а най-вече понеже зная че си вежд във всичките обичаи и разисквания Юдейски; за това моля ти се да ме послушаш търпеливо. (4) Моя още от младостта ми живот, който преминах от начало между народа си в Ерусалим, всичките Юдеи го знаят. (5) Понеже ме знаят от начало, (ако би щели да засвидетелствуват,) че според най-точното учение на нашата вера живех Фарисей. (6) И сега предстоя на съд за надеждата на обещанието което е Бог обещал на отците ни, (7) в което обещание всичките дванадесет наши племена, които служат Богу ден и нощ непрестанно, надеят се да достигнат; за тази надежда, царю Агрипо, ме обвиняват Юдеите. (8) Що? мислите ли за неверване че Бог възкресява мъртвите? (9)Тъй и аз помислих в себе си че требваше да сторя много противности върх името на Исуса Назарея; (10)което и сторих в Ерусалим; и мнозина от светиите аз запрех в тъмници, като взех власт от първосвещениците; и на убиването им и аз дадох глас върх тех. (11) И във всичките съборища много пъти като ги мъчех принуждавах ги да хулят; и без мера като имах ярост против тех гонех ги даже и по външните градища. (12) А между това, когато отхождах в Дамаск с власт и поръчване от първосвещениците, (13) по пладне видех на пътя, царю, светлина от небето която надминаваше слънчевото сияние, която осия мене и тези които пътуваха с мене. (14) И като паднахме всинца на земята, чух глас който ми говореше и казваше ми на Еврейски език: Савле, Савле, защо ме гониш? Жестоко ти е да риташ срещу остни. (15) И аз рекох: Кой си ти, Господи? А той рече: Аз съм Исус когото ти гониш. (16) Но стани и се изправи на нозете си; понеже за това ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това що си видел и на това което ще ти открия, (17) като те изваждам от народа Юдейски и от езичниците в които сега те проваждам, (18) да им отвориш очите, да се обърнат от тъмното във виделото, и от властта на Сатана към Бога, и чрез верата в мене да вземат прощение на греховете си и наследие между осветените. (19) За това, царю Агрипо, не бех непокорен на небесното видение; (20) но проповедвах първом на Юдеите в Дамаск и в Ерусалим и във всичката земя Юдейска, и напокон на езичниците, да се покайват, и да се обръщат към Бога, и да правят дела достойни на покаянието: (21) За това, Юдеите като ме уловиха в храма туриха се да ме убият. (22) Но с помощта която получих от Бога стоя до този ден та свидетелствувам и пред малък и пред голем, без да говоря нищо друго освен това което са пророците и Моисей говорили че то имаше да бъде; (23) сиреч, че Христос имаше да пострада, и че той пръв като възкръсне от мъртвите щеше да проповеда виделина на народа Юдейски и на езичниците. (24) И когато той така отговаряше, Фест с голем глас рече: Полудел си Павле: много учение те докарва в лудост. (25) А той рече: Не съм полудел, честити Фесте, но изговарям думи от истина и от здрав ум; (26) защото знае за това царът, комуто и с дързновение говоря; понеже не вервам да има нещо от това да не знае той; защото то не е станало в некой ъгъл. (27) Верваш ли, царю Агрипо, пророците? зная че ги верваш.
(28) И Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин. (29) А Павел рече: Молил се бих Богу щото не токо без малко но на пълно, и не само ти но и всички които ме днес слушат да станах таквизи какъвто съм и аз, освен тези окови. (30) И това като рече той, стана царът и управителът и Верникия и седещите с тех. (31) И като отидоха на страна говореха помежду си и казваха: Този человек не прави нищо достойно за смърт или за окови. (32) И Агрипа рече Фесту: Този человек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл за съдба пред Кесаря.



Когато се дават малки упътвания в някоя част или глава от Свещената книга, не мислете, че в тях се заключава цялата Истина, или че от тия упътвания ще дойде спасението на човечеството. Четенето на нещо аз уподобявам на това, когато някой ваш приятел ви даде един обяд или една малка закуска. Ще ви нахрани ли той с тази закуска или с този обяд? – Не, ще ви залъже само. То е равносилно на това, че ви дава един орех, или една ябълка, или лъжичка сладко. Умният човек ще бъде благодарен и на това, но онзи, който не разбира, ще каже: защо не ми дадоха да се наям, както трябва? Обаче, смисълът на живота не е в яденето.

Сега могат да се родят ред въпроси, трябва ли да се яде, или не трябва да се яде? – Яденето е условие, процес, който става в организма на човека. Много процеси се извършват в човешкия организъм, но яденето е един от необходимите процеси, без които човек не може да продължава живота си. Този процес изпъква като голям клон на някое дърво, и като дойдем до този клон, щем не щем, ще се облегнем на него. Това е тъй необходимо, както, когато влизате в някоя къща, непременно ще минете над и под прага на вратата. И царят, и простият човек, като дойдат до вратата, ще минат под горния й праг. Казвате: да махнем този праг, който е над главите ни! – Ако махнете този праг, друг ще дойде на неговото място, и пак няма да бъдете свободни. По този начин, и във всяка прочетена глава все има няколко зрънца, които трябва да сдъвчете и да асимилирате. Яденето има смисъл само тогава, когато храната, която ви се дава, за да подкрепи живота, може да се смели. Ако човек асимилира храната добре, ще може да извлече от нея сила, която ще му даде микроскопическа радост за деня.

В прочетената глава има важни въпроси, като този, какво значи да бъде човек роден от Бога. За да се разбере този въпрос в своята пълнота, трябва да се говори по него с години. Той съдържа в себе си Божията Любов, Мъдрост, Истина – всичко велико и красиво в живота се заключава в този въпрос.

„Що? Мислите ли за невярване, че Бог възкресява мъртвите?" – 8 ст.

Питам: кой възкръсва? – Който се е родил от Бога. Онзи, който не се е родил от Бога, може ли да възкръсне? – Не може. Значи, всеки, който веднъж се е родил и умрял, може да се роди изново и да възкръсне.
Ако проследите съвременния живот в неговата пълнота, ще видите, че съществуват ред теоретически познания, които ще имат приложение и в бъдещето. Обаче, има ред познания, които са нужни само за настоящия ден. Има обикновени, работнически дрехи, с които се работи всеки ден; има и празнични, великденски дрехи, с които човек се облича само във велики, светли дни, или когато очаква някой свой добър приятел. И делничните дрехи са хубави, и празничните дрехи са хубави. Понякога делничните дрехи са по-хубави, защото с тях се извършва повече работа. Но за делничните дрехи никой не говори така, както за празничните. Обикновените дрехи, които носите, постепенно стават работнически; като започнете да носите празничните дрехи по-често, и те стават делнични, а после – работнически. Щом празничните ви дрехи станат делнични, вие започвате да мислите вече за нови дрехи. Това, което виждаме да става вън с човека, става и вътре с него. Тъй че, всеки процес, всяко явление в живота, има свой външен и свой вътрешен израз.

Казвам: първият акт, когато човек дойде на земята, е да се роди. Де е бил човек, преди да се роди? – У Бога. Значи, Бог е първият, Който извадил човека вън от себе си и го направил жива душа. След това Бог започнал да работи върху тази душа: да я създава и пресъздава, да й предава ред качества, да я надарява с ред дарби и способности. Така Бог работил и продължава да работи, епоха след епоха, вън и вътре в човека. Ето защо, вие трябва добре да разбирате, какво представлява човек сам по себе си, какъв е неговият стремеж, какви са неговите мисли, чувства и действия, какви са неговите задължения, на първо място спрямо Този, Който му е дал живот и импулс за работа в живота. Всеки човек, който съзнава своето положение така, и който има ясна представа за себе си, ще мисли правилно, ще чувства правилно и ще действа правилно. Аз няма да обяснявам сега, какво означава права мисъл, право чувство и право действие. Защо? – Има отношения, които времето, само по себе си, ще обясни; обаче, има и време, когато съзнанието на хората ще се пробуди, и те ще бъдат готови да разбират Истината. Ако сега на съвременното човечество не се откриват известни истини, то е по единствената причина, че още не са готови да ги възприемат. Ако известни истини се посадят сега в съзнанието на хората, те ще израснат, но скоро ще увехнат, без да дадат плод. Ако някой човек приеме едно верую, но няма стимул в себе си, да го следва, то скоро ще изсъхне. Всяка работа в живота, която се започва, трябва да се завърши. Ако един ученик влезе в отделенията и не свърши този основен курс, той не може да влезе и в гимназията; ако влезе в гимназията и не я завърши, той не може да влезе в университета. Въпреки това, ние виждаме много ученици, които се записват в училището, но не свършват. Всяка започната работа трябва да се завърши! Всяко свършване на една работа подразбира започване на нова – нов развой, нова стъпка в живота на човека.

Мнозина казват: от толкова години насам ние вярваме, но какво придобихме с тази вяра? Казвам: и във вярата трябва да става вътрешно обновяване. Какъв смисъл има вашата вяра, ако вярваш, че първо си дете, после ставаш голям човек, след това – възрастен, докато стигнеш до 120 години и най-после вярваш, че ще умреш, ще отидеш на съд при Бога и оттам ще те изпратят или в ада, или в рая, при светиите, праведните и добрите хора? Питам: след като умрете и отидете на онзи свят, ще можете ли да предадете оттам някоя своя опитност на хората, които са останали след вас на земята? – Не можете. Вашият баща, който е заминал за онзи свят, дошъл ли е някога, да ви каже, какво има там? Ще кажете, че много от заминалите за онзи свят са се проявили чрез някои медиуми тук, на земята. Казвам: тогава и аз мога да ви кажа много неща за онзи свят, но вие ще вярвате ли? Досега никой от обикновените заминали хора не са се явили, да кажат, какво има на онзи свят. За да могат някои от заминалите за онзи свят да дойдат тук и да разправят, какво има на онзи свят, тяхното съзнание трябва да е будно. Тия хора не трябва да са умрели. Под „умрели хора" ние подразбираме тези хора, които след смъртта, изгубват част от съзнанието си, което са имали тук, на земята. Тия хора не виждат пътя, през който минават. При това положение и те сами не знаят, где са, какво е станало с тях и т. н. Следователно, само този човек може да разправя, какво има на онзи свят, който вижда нещата, понеже и в онзи свят той запазва светлината на своето съзнание. И тогава, смъртта за него не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Само онзи човек вижда, на когото съзнанието е будно да разбира отношенията, които съществуват между този и онзи живот.

Когато някой казва, че разбира хората, това значи, че той възприема техните мисли и чувства. Каже ли някой човек, че еди-кой си го обича, това показва, че той не само чувства неговата любов, но вижда още в лицето му образа на Любовта. Любовта има свой образ. Мъдростта има свой образ. Истината има свой образ. Правдата, Добродетелта също така имат свои образи. Всеки, който има очи, той може да вижда и да разбира тези образи. Представете си, че нарисувам на дъската само чело на човек. Какво означава това нещо? – Човек, който мисли. След това долу, на челото, нарисувам вежди, а под тях – очи и нос. Какво означават сега тия неща? – Че на този човек се дават условия, да вижда и да помирисва нещата. После нарисувам на този образ и уста. Какво показва тя? – Че този човек може вече да говори, да яде, а с езика си – да вкусва. Най-после нарисувам и ушите. Какво показват те? – Че този човек започва да чува и да слуша. Значи, най-важните неща на главата на човека са: челото, очите, носа, устата, езика и ушите. След това нарисувам тялото с краката и ръцете и получаваме цялата фигура на човека. Какво показват краката? – Че този човек може да ходи. Какво показват ръцете? – Че този човек може да работи, да хваща нещата.

Та казвам: когато говорим за човека, за великата Истина, която той включва в себе си, трябва да го нарисуваме такъв, какъвто е. Някои от вас рисуват човека много изопачено – такъв, какъвто не е. Поставят го в положение – профил и нарисуват половин чело, изкривен нос, едно око, едно ухо и казват: красив е този образ! – Не, в този образ няма никаква красота. Може би хората в духовния свят да имат по едно око, но тук, във физическия свят, хората имат две очи и две уши.

Как ще разберете тия неща? – По човешки не можете да ги разберете. Затова, пазете се от бърза преценка на нещата. Всяко нещо има две страни: човешка и Божествена. Запример, има човешки движения, има и Божествени движения; има човешко знание, има и Божествено знание; има човешко служене, има и Божествено служене. Не смесвайте тия две положения, защото всичките ви понятия ще се объркат, каша ще се получи. Най-първо разберете човешкото, а после Божественото. Ако разберете човешкото, и Божественото ще разберете.

И обратният процес е верен: ако разберете Божественото, и човешкото ще разберете.

Та казвам: когато дойдете до вътрешното разбиране на ония истини, които лежат дълбоко у вас, вие ще разберете и вашата същина, като човек. Най-първо човек трябва да изправи своя ум, за да могат да се развиват правилно неговите умствени способности. След това той трябва да изправи своето сърце, за да регулира чувствата си. Колкото чувства има човек, толкова са и способностите му. Ако чувствата на някой човек не са правилно оформени, и умствените му изводи и заключения ще бъдат неправилни. Някой казва: аз не обичам еди-кой си предмет. – Щом не обичаш този предмет, ти не можеш да го изучаваш. Ако не обичаш Правдата, никога не ще можеш да я изучаваш. Ако не обичаш Истината, не ще можеш да я разбереш. Човек може да изучава само това, което обича.

Често хората третират въпроса за Истината. Някой казва: аз говоря абсолютната Истина. Друг говори за относителната истина. Трети говори за спасителната истина. Да говориш Истината, това не подразбира да вярваш в нея. Питат някого: ти ли направи това нещо? – Аз го направих. – Истината ли говориш? – Да, Истината говоря. То значи: тъй ли направи това нещо, както си го мислил, или си вложил някакъв примес в него? Когато се говори за спасителна, за относителна, както и за абсолютна истина, това подразбира, че понятието Истина е широко и постоянно може да се разширява – зависи от самия човек. Колкото по-голяма е широтата на човека, толкова по-близко е той до самата Истина.

Как може да се познае широтата на човека? – По неговото чело. Носът на човека показва, каква е неговата наблюдателност, неговата интелигентност и разумност. По устата на човека се съди, каква е неговата любов: човешка, ангелска или Божествена. Любовта не изтича от устата, но чрез устата се проявява. Ушите също тъй показват разумността на човека. Изобщо, човек се познава по формата на своето чело, на своите очи, уши, вежди, нос, уста. Всички тия удове у човека, както и цялото тяло, са подложени на постоянни промени. Човек не може да измени външните си форми, докато не измени своите вътрешни състояния. Какъв е човек, всичко е написано на него, но вие още не можете да си служите напълно с тази наука. Само просветеният, разумният човек може да си служи с нея. Неразумният човек ще я използва, да търси недостатъците на хората. Непросветеният човек, като види някого с типичен белег на носа, ще му каже: „Аз зная, какъв човек си; ти си от белязаните." Казвам: Бог е белязал всички хора, но едни са белязани за добро, други са белязани за зло. Някои хора са белязани от Бога като поети, други – като писатели, трети – като музиканти, четвърти – като художници и т. н. Добре е човек да е белязан от Бога! По какво ще познаете един ангел? И той е белязан от Бога. Ангелът се отличава с голяма разумност и светлина, с голяма пластичност и подвижност; той може да бъде видим и невидим. Всички негови удове са напълно под контрола на волята му. Той влиза и излиза във вашата стая при затворена врата. Уплашите ли се от него, втори път не идва при вас. Страхът показва, че съзнанието ви не е готово. Влезе ли някой ангел в стаята ви, зарадвайте се, той е изпратен от Бога. Съзнанието на всички хора трябва да бъде готово, защото все ще дойде ден, когато някой ангел ще ви посети.

Допуснете, че днес дойде при вас Учителят на вашата душа, Когото очаквате с години. Какво ще Го запитате най-първо? Вие ще Го запитате: „Учителю, ще бъда ли спасен, или не? Добре ли вървя в пътя, или не?" Това са обикновени работи, за които и светът се интересува и запитва. Кое е най-същественото нещо, което ученикът трябва да каже на своя Учител? Той трябва да Му каже: "Учителю, научи ме да вървя правилно по Твоя път, да позная Бога, както Ти Го познаваш! Научи Ме да Му служа така, както Ти Му служиш! Покажи ми, как да придобия Любовта, която Ти имаш към Бога, към своята душа и към своите ближни!" Пожелае ли ученикът тия качества, той няма да ги придобие изведнъж, но ще прави усилия за постигането им, ще работи съзнателно върху тях. Всеки ученик, който знае какво иска, той бързо напредва.

Мнозина мислят, че като дойде Учителят им, Той ще влее изведнъж всичко в главата им. Вливането не става изведнъж. Ако водата на някоя река започне да се влива в една голяма празнина, ще може ли за една година да я превърне в езеро? Питам: колко милиони години са били нужни, докато се създаде Великият океан? Колко години текоха небесните реки, за да се образува този океан? Това е задача за учените хора, а не за вас. Вие не се интересувате от този въпрос. В дадения момент, за вас има нещо по-важно от това, как и за колко време се е образувал Великият океан. За всички съвременни хора е важен въпросът за обновяването.

Често на известни места в природата се събира вода, в която, ако не става непрекъснато вливане на ново количество чиста, прясна вода, се развиват отровни, миризливи газове. Тия места със застояла вода се наричат блата, локви. Водата на тия блата се отличава по това, че в нея се образуват жабуняци, а от гниенето на попадналите растителни и животински части започват да се развиват отровните газове. Ако не паднат дъждове, или ако не дойдат бури и ветрове, които раздвижват тази вода, тя не може да се обнови и става разсадник на най-лошите болести за човека. Подобно нещо представляват и застоялите мисли и чувства у човека. Те го правят недоволен от себе си. Как ще се помогне на човека при това негово положение? Кой ще му дойде на помощ? – Висшето съзнание, което действа във великата разумна природа, в тези случаи, изпраща на човечеството някое голямо нещастие, за да го освободи, както от жабуняците, натрупани върху него, тъй и от отровните миризливи газове, които се развили в него. Постоянно трябва да се работи върху хората! По какъв начин? – Чрез страданията. Те са онези спасителни за тях ветрове и бури, които раздвижват застоялите води в техния организъм и по този начин ги обновяват. Върху кои хора работи висшето съзнание? – Върху тия, които са определени да възкръснат и да наследят Вечния Живот. Писанието казва: „Които Бог обича, тях обработва." Христос изказа тази мисъл в следната форма: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец ми е земледелецът." Значи, Бог обработва лозовите пръчки, за да дадат добър плод.

Когато се говори, че човек трябва да бъде роден от Бога, това раждане не е еднократен, но – многократен процес. Роденият от Бога трябва постоянно да расте, да се развива. Много от неговите убеждения и разбирания за нещата ще се изменят. Ще бъде жалко, ако идеите, вярванията и възгледите на този човек останат такива, каквито са били в миналото. Всеки ден той трябва да има една малка придобивка към своето съзнание. Задачата на човека е да развива и разширява своята душа, защото в нея са складирани опитностите на миналото, а сега се складират тия на настоящето. Колкото повече се разширява съзнанието, толкова повече се обогатява и душата с опитности. Човешкият ум със своите мисли и човешкото сърце със своите чувства, идват като помощници на човешкото съзнание, да го разширят и развият.

Следователно, ако чувствата на човека не се подобрят, и съзнанието му не може да се подобри. Затова, пазете чувствата си, да не огрубяват. Някой хора се влюбват в предмет, който през целия им живот се явява като спънка на тяхното развитие. Например, те се влюбват в парите и цял живот им служат. Парите могат да служат като средство, като условие за постигане на по-висши цели и идеали, но те сами не могат да бъдат нито цел, нито идеал. Да се влюбиш в парите, значи да огрубиш чувствата си. Понякога може да обикнете някого така, че тази обич да бъде спънка във вашия живот. Онзи, когото обичате, трябва да внася всеки ден по нещо ново в живота ви. Някой казва: „Аз искам еди-кой си човек да ме обича." Добре, но днес, при условията, в които се намира този човек, той не може да ви обича. Защо? – Днес този човек не може да внесе нищо ново във вас. Тогава, за какво ви е неговата обич? Тя няма да ви ползва в нищо. Ето защо, за да дойде Любовта у нас, да могат хората да ни обичат, и ние да обичаме, трябва да се пристъпи към един подготовителен процес.

И тъй, за до дойде Божествената Любов у нас, ние трябва да бъдем абсолютно чисти, за да не среща тя никакво съпротивление. Само така Тя ще може да предаде своите качества, своите елементи на лицето, което ние любим. Човек, в когото е дошла Божията Любов, трябва да има точно определени отношения към мъжа, към жената, към приятелите, към господарите, към слугите и към всички живи същества, от най-малките до най-големите. Ако обикнете някого и внесете в ума или в сърцето му една непотребна мисъл или едно непотребно чувство, вие го спъвате в живота. Ако някой пияница обикне една жена, която никога в живота си не е пила, и той успее да събуди в нея желание да пие, питам: какво ново е внесъл този човек в душата на своята любима? Той внесе в душата й едно отрицателно качество, с което я осакати, но не я повдигна. Този човек не можа да внесе в душата й любов към Истината, или желание да се самопожертва за великото, за красивото в света.

Казвам: новите разбирания на живота изискват от всинца ни, когато обичаме някого, да имаме силното желание да внесем в душата му нещо хубаво, красиво. И тогава, всеки ще благодари на Бога, че е срещнал човек, който със своята любов е могъл да внесе в ума му една светла мисъл и в сърцето му едно красиво чувство и желание. Такива хора съществуват в света. Само чистите хора могат да обичат. Хора, които не са чисти по сърце, всякога ще губят в любовта си. В Писанието е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Когато хората страдат, че никой не ги обича, това се дължи на Божествения глас в тях, който им казва: „Докато вие не сте чисти, докато не се отречете от низшето „аз", не можете да използвате моята Любов." Има нещо в човека, което трябва да умре! Павел казва: "Сега вече не живея аз, но Христос живее в мене." Това подразбира, че онзи Павел, който гонил, преследвал Христа, и след това се обърнал към Бога, сега вече Христос живее в него. Питам: когато някой човек влезе в Царството Божие, като Иван, като Стоян, или като Драган ще влезе? – Не, Иван ще отиде при ивановци, Стоян – при стояновци, Драган – при драгановци, а душата ще отиде при Бога. Иван, Стоян, Драган, това са неща, дадени от хората, затова и при тях ще останат. Това, което е Божествено в човека, ще отиде при Бога. Човешките разбирания и човешкото съзнание ще останат при хората, а Божественото съзнание ще отиде при своя Първоизточник.

Някои хора се плашат от смъртта й казват: „Как тъй да умра!" Чудни са тия хора! Кое е по-хубаво: да лежи човек на легло и да се превива от болки, или да умре това съзнание за болката в него и да се замести с ново съзнание за здраве, на което човек да уповава в живота си и да се радва? Някой се оплаква от живота си и казва: "Голям грешник съм аз, мислите ми са нечисти, чувствата ми са нечисти, действията – също, не знам, какво да правя". Питам: не е ли по-добре, това състояние да се смени с онова здравословно състояние, да се усещаш мощен, здрав, да гледаш с открито лице на света? Често хората се смущават от своите недъзи. Казвам: радвайте се, ако имате недъзи. Те ви създават условия за работа. Чрез тях вие ще създадете характер в себе си, като работите неуморно и постоянно за тяхното изправяне. Някой човек не обича да говори Истината, обича да полъгва малко. Ако този човек погледне малкия си пръст, ще забележи на него едно малко изкривяване. Причината на този недъг не се крие в кривината на малкия пръст, но нейде в ума или сърцето на този човек има нещо анормално. Тази анормалност е изкривила малкия пръст. За да се изправи пръстът, този човек трябва да се върне към първичните причини на това изкривяване, да обикне Истината, да изправи своите мисли и чувства.

Питам: кои са причините, дето някой човек обича да полъгва? Той казва, например, че е учен човек, свършил два факултета, когато всъщност не е свършил даже и гимназия. Друг някой казва за себе си, че е много добър човек, подобен на него няма, а в действителност, той не е добър човек. Благословение за хората е, когато те говорят Истината. Защо човек не казва това, което е в действителност, а изнася фактите другояче? Ако ти си учен или добър човек, това е благо и за тебе, и за околните хора. Ако ти не си такъв, за какъвто се препоръчваш, ще се намериш в безизходно положение. Хората ще те поставят на работа и ще разберат, какво можеш да направиш. Ако не можеш да свършиш работата, за която се препоръчваш, ти ще се намериш в положението на онзи българин от южна България, който се хвалил, че може да крои и шие хубави български потури. Той се условил на едно място на работа, дето му дали да изработи едни такива потури. Започнал да мери и крои, но потурите се оказвали все още широки. Мерил, кроил, но по едно време вижда, че платът не стига за потурите. – „Е, нищо", казал си този майстор-крояч. „Ще изкарам от този плат поне една салтамарка." Крои салтамарката, реже плата, но и салтамарка не излиза. – "Поне една тютюнена кесия ще изкарам" – Питам: ако от вашето верую не можете да изкарате поне една тютюнена кесия, какво е това верую; какви хора сте вие? Можете ли от вашето верую да изкарате поне една тютюнена кесия?

Някой казва: "Аз вярвам." – В какво? – В Бога. Разговаряли ли сте се поне с Неговите посланици? – Не, аз вярвам в Бога на своя баща, от когото ми е оставен като предание. Казвам: не се осланяйте на старите предания от миналото! Не се осланяйте на водата в блатата, в локвите! Осланяйте се на това верую, което винаги е ново и от което животът произлиза! Осланяйте се на онази прясна, чиста вода от извора, която поддържа живота и винаги свежа остава! За вас е важно да проучавате Великото Начало в света тъй, както днес се проявява то, а не както се е проявявало в миналото. Аз често повтарям следните формули: „Вярвам в Господа, Който е говорил в миналото; вярвам в Господа, Който ми говори сега; вярвам и във Великия и Вечен Дух на Истината, Който ми показва пътя и изработва велики и славни дела на бъдещето.

Онези, които не разбират дълбокия смисъл на тия формули, ще кажат: Каква полза имам от това, да вярвам в онзи Господ, Който е говорил в миналото? Каква полза имам от това, да вярвам в Неговия Вечен Дух, Който ще ми говори за в бъдеще? Ние вярваме само в този Господ, Който сега ни говори." Казвам: тия формули са разбрани и смислени само за онзи човек, на когото висшето съзнание е пробудено. За този човек миналото, настоящето и бъдещето са страници от великата книга на живота. За да разбира целокупността на живота, той трябва да чете и проучава всичките страници на тази книга.

Питам: какво значи да вярва човек в Бога? – Да вярваш в Бога на миналото, на настоящето и на бъдещето, значи да поставиш здрава, солидна основа на живота си. Следователно, Бог на миналото съставлява основата на живота; Бог на настоящето е строителят на новия живот. Вечният Дух, Който ще говори за в бъдеще, доставя материалите за този живот. И тъй, животът се нуждае от здрава, солидна основа, от строител и от материали за неговия строеж. Същото отношение съществува и в живота на отделния човек: той трябва да има разумно сърце – основа на живота; светъл ум – строител; и устойчива воля – доставчица на материали за новия строеж. Понякога хората правят погрешки, но Великият Дух отвътре им казва: „Това, което сте направили, не е добро, развалете го!" – Добре, ще го развалим. Архитектът замине, погрешката се замазва отгоре-отгоре, като се самозаблуждават, че всичко е поправено. Дохожда архитектът втори път, поразчопля постройката тук-там и запитва работниците: "Поправихте ли погрешката?" – Поправихме. – Не, не сте я поправили, както трябва. Ще развалите стените на зданието до основа и ще ги съградите отново, както трябва.

Казвате: това са материални положения, които нямат нищо общо с нашия духовен живот. Казвам: има връзка, съотношение между материалните и духовните работи на човека. Каквито са материалните, такива ще бъдат и духовните му работи. Физическите работи на човека са ред опитности, които го ползват и в духовния му живот. Запример, често вашите състояния се сменят: ту сте скръбни, ту весели; ту вярвате в Бога, ту се съмнявате; някога мислите, че сте спасени; някога, че не сте спасени. С една дума, животът ви представлява непрекъсната връзка от радости и скърби, от падания и ставания и т. н. – Това са илюзии на вашето съзнание. На какво се дължат те? – На връзката ви с различни същества. Ако се свържете с човек, на когото съзнанието е пробудено, той ще ви повдигне до своя уровен, и вие ще имате добро разположение. Който вярва в Първичната причина, той има пробудено съзнание. Започне ли този човек да се съмнява, той се връща назад, и съзнанието му се замъглява.

Мнозина от съвременните хора се връщат назад, към своето минало, и по този начин губят светлината на съзнанието си. Всички трябва да се пазят от тази погрешка! Не е достатъчно само човек да казва, че е спасен, но спасението трябва да съставлява положителен факт в неговия живот. Спасението не е завършен процес. Да бъдеш спасен, това не значи царят да отмени твоята присъда, и с това да се изчерпи въпросът. Спасението подразбира ново направление в живота на човека – да върви паралелно с Божия Дух, Който работи в него. Във всички тежки случаи на неговия живот, Духът Божий тихо му нашепва: "Не се обезсърчавай, напред върви! Учи, люби, Истината обикни!" Проговори ли ви този глас, борбите, изпитанията непременно ще дойдат, но вие ще имате сила да ги понесете. Гласът на Бога е толкова силен, че всякога произвежда пертурбации вън и вътре човека. Обаче, тия пертурбации не са нищо друго, освен наместване на всички изместени, отклонени части от своя път.

Мнозина се обезсърчават, оплакват, че откак тръгнали в пътя на Истината, оголели, станали по-нещастни. Питам: как обличате новата си дреха? Нали първо събличате старата дреха, а после обличате новата? Който не оголее, не може да разбере Истината. Когато Бог създаде първите човеци, Той им направи хубави, свещени дрехи, но те ги изцапаха, окаляха. Като съблякоха окаляните си дрехи, те вече сами се облякоха с дрехи от кожа. Като ги видя така облечени, Бог им каза: „Вървете сега, така облечени, в широкия свят да работите!" И досега ние виждаме всички хора, като блудния син, облечени в тия кожени дрехи, окъсани, немили-недраги. За тия два вида дрехи говори Павел в Писанието: „Има тяло естествено, има и тяло духовно".

Днес всички хора се стремят към придобиване на онези светли, първоначални дрехи, които Бог навремето бе приготвил. За да ни се дадат отново тези дрехи, ние трябва да имаме такова обширно верую, което да включва в себе си целия свят; и такава велика Любов, която да ни свързва с всички живи същества в света.

Често запитвате: "Как трябва да си представяме Бога?" Казвам: когато мислите за Бога, вие трябва да си Го представяте като велика, всеобемаща същина, която обгръща и прониква целия свят с всички свои създания. Във всяко най-малко и най-голямо същество, вие трябва да виждате Божественото проявление. Във всичко и навсякъде трябва да виждате Божественото съзнание, което ви обгръща. В това отношение, каквото и да ви се случи в света, вие трябва да живеете със свещения образ на Бога. Не допущайте никакво съмнение в душата си, защото то е низшето начало в човека, което може да донесе страдания, падания, смърт, изгубване смисъла на живота.

Когато низшето съзнание у човека отстъпи на висшето, тогава той ще бъде свободен, способен за великата наука на живота, да разбере неговия дълбок смисъл и да намери това, което търси. Само по този начин човек ще може да добие истинското щастие. Кога е щастлив длъжникът? – Когато дългът му се прости. Кога е щастлив болният? – Когато болестта го напусне. Изобщо, кога е щастлив човек: когато изгубва, или когато придобива живота? – Разбира се, когато го придобива. Казано е в Писанието: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога!"

И тъй, познаването на Бога трябва да бъде първата и най-важна задача на всеки човек. Питам: как ще познаете Бога? Как ще познаете вашия Учител? Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да се яви и като някакво явление вътре или вън от хората. Учителят се явява само като вътрешна, разумна проява в човека. Често, много хора приемат по внушение някои мисли и считат, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Не, това са мисли, приети по внушение, има разлика между говоренето на Учителя и внушението. Внушението е физически акт на насилие. Когато Учителят говори, ученикът се вдъхновява. В това говорене има винаги свобода: ученикът може да приеме или да не приеме съветите на Учителя. Той не насилва никого. Всеки човек, който иска да се наложи, той си служи с насилие.

Казват за някого: "Този човек не е културен, не е просветен, няма диплом, че е свършил някаква наука". Казвам: един диплом има, важен за човека! Това е неговият ум, чрез който той може да проверява истинността на нещата, а не само да говори, че това знае, онова знае. Истинско знание наричам това, което е абсолютно проверено в живота. Затова, пазете се от външните заблуждения в света, че този човек е учен, или онзи човек е учен. Знаещ, учен човек е този, който има не само теоретически знания, но който владее изкуството да живее.

Някои питат: „Как трябва да се считаме, като Синове Божии, или ангели – служители?" – По същина, човек е Син Божий, произлязъл от Бога, а по служене той е ангел – служител. Някои души са останали при Бога и се радват на хубостите и красотите около Него, а други души са слезли на Земята, да работят. Много от последните са в постоянен спор помежду си, кой получава по-малко, кой повече и т. н. Тези души се намират в положението на блудния син, който, след като живял със своите фантастични идеи, напуснал баща си и отишъл в широкия свят, дето напълно пропаднал.

И тъй, ако държите в ума си свещения образ на Първичната Причина, вие ще бъдете във връзка и с вашия Учител, който ви говори отвътре всеки ден и час.

Учител в света може да бъде само Бог, само Първичната Причина. Вие трябва да знаете, че всеки, който е натоварен с мисията да предаде на света Божията Истина, той не говори от свое име. Затова и Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил." И до днес хората тълкуват Христовото учение, разглеждат стихове един след друг, пишат трактати върху тях и т. н. Казвам: добре е да се разглеждат стиховете, както е казал Христос, но важно е да се знае, приложимо ли е всичко, което Той е казал, или не. Значи, опити трябва да се правят. Христовото учение не е само теория, но то е живо учение на опита. Мнозина казват: „Щом е така, нека се направи опит, да възкресят някой мъртав човек." Казвам: може да възкръсне само този човек, който е роден от Бога. Може да се роди само този човек, който е заченат. Коренно може да се излекува един човек и от физическите, и от психическите му недъзи, само ако е заживял духовен живот. Да се лекува човек физически, това е лесно нещо, но за да се лекува психически, иска се духовна обнова. Физическите работи стават лесно, но духовните работи стават мъчно. Съвременното християнство се е спънало, именно, в духовния живот. Голяма опасност очаква човека, ако той се опита да влезе в духовния свят със своите стари разбирания, със своите стари вярвания. Съвременните хора имат много желания. Те искат богатство, имане, къщи, ниви, лозя и т. н. Обаче, религиозните хора се противопоставят на тия желания у светските хора и казват: „Не ни трябват къщи, не ни трябват богатства и имоти. Сам Христос е казал: „Аз отивам при Отца си, жилище да ви приготвя и ще дойда да ви взема." Питам: ами ако Христос не ви направи жилища, какво ще кажете тогава? Не взимайте думите на Христа в буквален смисъл. Докато сте на земята, разумно използвайте условията, при които се намирате и благодарете на Бога за добрите условия, които ви са дадени. И да имате къща на земята, тя е една временна колибка. Не се свързвайте с нея, но я използвайте като условие за вашето развитие. Някой пита: "Позволено ли е на религиозния човек да мисли за нови дрехи?" – Ако имате средства, направете си нови дрехи, но ако нямате, не ходете да правите заеми оттук-оттам; и вие да изпадате в изкушения, и другите да изкушавате. Казвам: истински религиозният човек е напълно свободен в своите действия. Той има мярка във всичко и доброволно се ограничава в своите желания. Казано е в Писанието: „Всяко добро желание е от Бога." Имате ли някое добро желание, изпълнете го. Казвате: "Какво ще кажат хората за това?" – Ако вашето желание е Божествено, изпълнете го и не се интересувайте за мнението на хората.

Не туряйте Божествен характер на човешките си желания, защото сами ще си създадете нещастие. Някой казва: „ Аз съм роден от Бога." – Няма защо да казвате, че сте родени от Бога. От плодовете ще ви познаят. Карамфилът казва: „Помириши ме и виж, какъв мирис имам." Черешата казва: „Вкуси ме, и сам ще се произнесеш за моя вкус." Който иска да знае, добър ли съм, или не, нека ме опита. Мнозина от съвременните хора мислят, че добрият човек трябва да бъде кротък, любещ. Казвам: Бог е Любов, но по-справедлив и по-строг от Него няма. По-добър от Бога няма, но и по-строг от Него няма. Казано е: „Земята ще изгори пред лицето на Бога". Той може, в един момент да унищожи хиляди и милиони хора и отново да ги създаде. Кой може да го съди за делата Му? Щом Бог види, че някоя форма, в движението си из света, се е изкривила, Той я унищожава и отново създава. Само Бог е в сила да отнеме живота и да създаде живота на всички същества. Ако проникнем в Божията Любов, ще видим, че целият свят е създаден, именно, върху тази Любов. Добър човек ние наричаме не само кроткия, но всеки човек, който, в постъпките си спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо себе си. Ако човек, в постъпките си спрямо другите хора не е такъв, какъвто е спрямо себе си, той не може да се нарече нито добър, нито правдив, нито любещ човек. Такъв човек има две различни мярки, с които определя отношенията си.

Сега, аз ви желая, като ученици, да изучавате себе си, да придобиете нова светлина в съзнанието си. Тия, които прилагат новите разбирания в живота си, са пред прага на Царството Божие. На тях вече майка им може да говори. Кога говори майката на своите деца? – Когато я разбират. Кои деца я разбират повече? – По-възрастните, по-разумните. На тия свои деца майката говори направо, защото те я разбират добре. Желая всинца вие да пиете от чистата изворна вода, и то направо от самия извор, а не от водата, която е далеч от него с километри. Който пие веднъж от тази вода, той няма да казва, че не се нуждае от никого. Който опита и разбере Божията Истина, ще се слее с всички и ще види, че от всички има нужда, защото те са части от голямата Единица. Всички хора, всички същества са части на общия Божествен организъм. Тогава Бог ще живее във вас, и вие в Него – ще се влеете в Бога и ще разполагате с Неговата сила. Само така може да се разбере пълнотата на вътрешния живот. Мнозина се чувстват далеч от Бога и се нуждаят други хора да се молят заради тях. Те казват: „Вие се молете заради нас, понеже Бог не иска да чуе молитвата ни." – Не, всеки човек сам поставя преграда между себе си и Великото Начало в живота.

Когато хората се сблъскват с известни противоречия в живота, това се дължи на тяхното съзнание за нещата. Колкото съзнанието на човека е по-пробудено, толкова и противоречията за него са по-малко. Запример, някои хора не разбират дълбокия смисъл на плътта в човека и казват: „Добре щеше да е, ако не съществуваше плътта в света." Питам: наистина, какво щеше да бъде, ако всичко беше само дух? – Не, нито плътта може без дух, нито духът може без плът. Великият Създател знае това нещо. Ако нямаше нужда от плътта, Той не би я създал. Както не може без духовното, така не може и без плътското. Те са две начала в човешкото естество, неразривно свързани. Плътта и духът са в постоянна борба. В тази борба, именно, се ражда Божественото, което ги примирява. Ще знаете, че плътта и духът ще се примирят само тогава, когато Божественият елемент влезе между тях. Ще дойде ден, когато плътта и духът ще живеят заедно в Божественото. Тогава всички хора ще имат ново съзнание, с нова светлина, различна от досегашната, и ще бъдат подобни на ангелите. Казано е в Писанието: „Ще бъдете подобни на Христа".

И тъй, докато реализирате вашия живот разумно, много вода ще изтече, защото вие ще имате ред мъчнотии и страдания, които трябва да надделеете. Сега, като слушате да ви се говори, вие се влияете, съгласявате се с това, което слушате. Като влезете в света – и там ще ви влияят. Четете съчиненията на един автор, на втор автор – те ви влияят. Отивате в някоя църква, слушате един, втори, трети проповедник – и те ви влияят. Най-после се запитвате: наистина, прав ли е този път, в който сега вървим? Питам: кой е правият път? Пътят, по който майка ви и баща ви вървят, прав ли е? Пътят, по който вашите деди и прадеди вървяха, прав ли беше? Откак е излязъл човек от рая и досега пътят му е бил все крив. Обаче, след идването на Христа на земята, пътят на мнозина вече е изправен. Тия хора вече се връщат по обратния път, към онова първично състояние, в което са били някога. Те са на път вече да влязат в рая.

Христос е границата, при която човешкото съзнание минава от едно състояние в друго. Този процес на съзнанието, ние наричаме „просветление на душата". Христос е пътят на душите към Бога. В светлината, която Христос донесе на света, може да се разграничи обикновеното от просветеното съзнание на хората. Следователно, новият път, който се очертава от Христовата светлина, се отличава със следното качество: във всяка душа, която влезе в този път, се заражда непреодолимо желание да върви напред. И тогава, никоя сила не е в състояние да спре тази душа от нейния път. Това желание е толкова силно, колкото е силно течението на водата, която слиза по наклон. Каквото препятствие да турите на тази вода, тя продължава безспирно да тече. Няма препятствие в света, което може да спре душата в нейния стремеж да върви към Първоизточника на живота. Защо? – Понеже стремежът й е силен.

Казвам: не се плашете от препятствията в живота си! Вървете към великата цел, към новите велики разбирания, чрез които ще влезете в новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знаете, как да наредите живота си на земята: ще знаете, как да се обличате, как да се храните, какви жилища да си правите, как да възпитавате децата си; ще знаете новите начини и методи за възпитание на цялото общество. Някой пита: „Трябва ли да се откажем от живота?" Не е въпросът за отказване. Животът е необходимост за всички. Той е вътрешно проявяване на Първичната Причина. Обаче, животът трябва да се разбира от гледището на новата светлина. Пътят, в който Бог прониква, не трябва да се изкривява, служенето, като задача на всяка душа, не трябва да се избягва. Никой не трябва да се меси в работите на другия. Онези, които се месят в работите на другите, не могат да бъдат ученици; онези, които не могат да пожертват всичко заради Бога, и те не могат да бъдат ученици. Аз не говоря за жертва, каквато вие разбирате, но за такава, каквато Бог разбира. При това, не правете жертва за този или онзи човек, но за себе си, със съзнание за вашия дълг към Великото Начало в живота. Жертвата, която правите, трябва да внесе подобрение, подем в живота ви, в дома ви и във всички, които са около вас.
Мнозина мислят, че като се самопожертват, ще изгубят живота си. Да се самопожертва човек, това не значи да изгуби живота си. Човекът на жертвата е силен човек, истински служител на Бога. От гледището на новото учение, Първичната Причина се схваща като вътрешен подтик на душата да върви напред и все напред. Разколебае ли се човек само за момент и спре движението си, в него настъпва един свещен, Божествен бунт, и той чува в себе си тих глас, който му говори: „Няма да спираш, нито ще се отклоняваш наляво или надясно; всичко си опитал. Сега ще вървиш в красивия живот!" Не е ли смешно за младия човек да търси из стаите на своя дядо и на своята баба вехтории, потънали в прах? Този прах ще го отрови. Казвам: запалете всичките вехтории на вашите деди и прабаби да изгорят и влезте в склада с нови дрехи! Там ще ви посрещнат вашите добри приятели и ще ви предложат да си изберете костюм, какъвто искате. Изберете ли веднъж новия си костюм, няма вече да го събличате. Облечете ли веднъж новия костюм на съзнанието, няма вече събличане. Колкото и да ритате в този костюм, той повече се закрепва. Това значи: служите ли съзнателно на Бога, вие ще придобиете Новия Живот; откажете ли се да служите на Бога, ще изгубите този живот, и отново ще облечете старите си дрехи.

Ще ви приведа приказката за „Рибаря и златната рибка." Живели край морето една баба и един дядо. Бабата била лоша, сърдита жена, постоянно се карала с дядото, че работил малко, и цял живот се разправяли със сиромашията. Праща го тя един ден на морето, да налови много риба – да ядат и да остане за продан. Отива дядото тъжен на морето, хвърля мрежата, нищо не може да хване. В това време една златна рибка излиза от морето и запитва дядото: "Защо си тъжен, дядо? – Имам една лоша баба, изпрати ме да ловя риба, но ето, нищо не мога да хвана. – Върви си, дядо, вкъщи, и не се безпокой. Ще имаш риба, колкото искаш." Връща се дядото дома си и намира много риба. Пита го бабата: "Дядо, отде дойдоха тия риби?" – Като хвърлях мрежата, една златна рибка излезе от водата и като ме запита, за какво съм дошъл, каза ми да се върна дома си; тя ще ми изпрати много риба. – Ех ти, стар глупецо, риба ли трябваше да й искаш? Не виждаш ли, че коритото ни е счупено, нямаме в какво да перем? Хайде, пак иди, да й поискаш ново, хубаво корито. Отива дядото на морето, ходи, обикаля покрай брега нажален. Рибката пак излиза от морето и го запитва: „Дядо, какво искаш, защо си нажален?" – Сърди се моята баба, че съм поискал риба. Сега ми каза, че имала нужда от корито. – Върни се дома си, и корито ще има. Отива си дядото, вижда, пред бабата седи ново, хубаво корито. – Глупец, защо поиска корито? Не знаеш ли, че нямаме къща? Малко ли студове прекарахме толкова години в тази срутена колибка! Иди да й поискаш нова къща, нови дрехи и покъщнина! Отива дядото, по-тъжен от по-рано, обикаля край морето. Рибката го вижда, излиза от водата и го запитва: "Какво искаш, дядо, защо си тъжен?" – Моята баба пак е недоволна; сега иска къща, нови дрехи и покъщнина. – Иди си спокоен вкъщи, и това ще ви се даде. Отива дядото дома си: вижда, вместо старата съборена колибка, нова къща, бабата облечена в нови дрехи, но още по-недоволна и сърдита. – Стар дъртако, защо не поиска от рибката, да те направи цар, а мене царица? Връща се отнрво дядото, оплаква се на рибката от своята баба. – И това ще бъде, дядо, ти само не тъжи. Връща се дядото вкъщи и намира бабата, вече царица, но и този път недоволна. – Защо не поиска от рибката да ни направи като Бога? Отива дядото покрай морето, тъжен и наскърбен, чака, но рибката вече не излиза. Тя се разгневила на старата баба. Връща се дядото вкъщи и какво да види! – Пак старата колибка и бабата насреща му, със същите стари дрехи, със счупено корито, без хляб и без риба – пак при същите условия на стария живот.

Казвам: всеки, който не придобие светлината на новия живот в себе си и не разшири своето съзнание, даже и да се домогне до Божественото благо, той ще го изгуби. Ние наричаме това благо „любов към Първичната Причина на нещата." Като ви говоря тия идеи, аз не искам учениците на новото, на Божественото учение само да преповтарят нещата, но да бъдат истински носители на великото, което се включва в това учение. Всички трябва да работите съзнателно, за да развиете в себе си добродетелите и дарбите, които са вложени във вас. В Писанието е казано: "Всички трябва да бъдете подобни на Бога." Как ще се постигне това? – Чрез усилена съзнателна дейност върху себе си.

Това е великата задача за разрешение, дадена за всеки човек, не само за една година, нито за един живот, но през всичките времена на вековете. Христос казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века." Това подразбира, че през всичкото време, докато сте на земята, Той ще ви помага да постигнете вашите възвишени желания, да разработите всички свои сили и способности. Но кога ще имате помощта на Христа? – Когато вие сте готови да направите всичко заради Бога. Ако можете да направите за Бога всичко, което се изисква от вас, и Бог ще направи всичко за вас. Няма нещо, което да не може да ви се даде и да не се направи за вас. Не направите ли за Бога това, което се иска от вас, и вие няма да получите нищо.

Това е една вътрешна задача, която всеки ще разреши по своему. Разсъждавайте според това, което Бог ви е говорил в миналото, както ви говори в настоящето и както Неговият Дух ще ви говори в бъдещето. Възрастните ученици ще следят, до где е стигнало пробуждането на съзнанието у младите. Както по плодовете познават, какво е дървото, така и работата на младите е резултат от работата на възрастните. Същото нещо се забелязва и в училищата с учителите и учениците. Когато някой е назначен за първа година учител, резултатът от работата му е по-слаб в сравнение с този, когато е учителствувал вече 4 – 5 години. Освен това и положението на първите ученици, постъпили в училището е при по-трудни условия, отколкото на тия, които постъпват по после. За тях има повече пособия, повече удобства и затова имат по-добри резултати. Сега и вие, които вървите в духовния път, се намирате при по-леки условия. Вас посрещат навред с финикови вейки. Обаче, ония, които минаха преди вас, прекараха големи мъчения и страдания. Те дадоха такива жертви, каквито вие не можете да си представите. От вас не се изискват същите жертви, но нови жертви, с които да дадете пример на подрастващото поколение.

Сега, аз ви желая да имате абсолютно, положително верую за нещата и да не се критикувате. Ако сте недоволни, и от вас ще бъдат недоволни; ако обичате, и вас ще обичат; ако вярвате във Великото начало на живота, и във вас ще вярват; ако сте справедлив към другите, и към вас ще бъдат справедливи. Такъв е Божественият закон. Спрямо всички хора Бог постъпва така, както и те постъпват към Него. Съмнявате ли се в Него, и другите хора ще се съмняват във вас; обичате ли Го, и хората ще ви обичат; считате ли Го съвършен, вие ще можете сам да си поправите погрешките. Ако Бог бутне някоя ваша погрешка, тя веднага изчезва и вместо нея се явява нещо хубаво и красиво.

От разположението ни към Великия принцип в живота зависи и подобрението на нашия живот. Това е мерилото за нещата. Младите трябва да приложат тази мярка в живота си, а старите да вървят след тях. От младите се изисква смелост, а от старите – смирение. В какво седи това смирение? – Понеже младият обича повече да говори, старият трябва да се смири, внимателно да го изслушва. Изкуство е да можеш да изслушваш човека. За всичко е нужно пречистване на съзнанието, да дойдете до възкресението, да възстановите вътрешната връзка с Първичната Причина, за да разбирате, в какво седи Нейната воля и да я изпълнявате. Много хора казват, че вършат волята Божия, но дълго време ще мине, докато разберат Истината по този въпрос. Казвал съм ви, че Божественото учение е учение на живия опит. Затова, не е достатъчно само говорене, но главно приложение се изисква. Когато човек се заеме с приложението на това учение, ще дойдат ред противоречия в живота му, но те са в реда на нещата. Не е лесно за юнака да повдигне тежък товар. И той трябва да направи усилие, но няма да отстъпи на товара.

Казвам: не туряйте правилата, които ви давам, като спънка във вашия живот. Казвате: „Ние знаем тия работи". – Не, човек знае само това, което е опитал и от което има плод. Например, едва сега ние вкусваме от плодоветв на всичко това, което Христос е проповядвал преди 2000 години. Колко малко е направило християнството от 2000 години насам! Какво ще постигне съвременното християнство? Казвате, че християнството още не е идеал на цялото човечество. – Така е. Между хората още не е събудено силното желание за самопожертване. Ако рече някой да се самопожертва, веднага след това ще се роди и човешкото, че дал повече, отколкото трябва. Приложи ли се Божественото учение, всички хора трябва да работят заедно, доброволно, всеки според силите си, и всичко, което се придобие от общата работа, да се разпредели равномерно в живота. Тогава всеки, който работи за Бога, ще има общото съдействие. Каквото направи той, всички ще му сърадват. Ако си направи къща, другите ще се радват; ако напише нещо, всички ще го харесат; ако говори нещо, ще го изслушват с внимание, без да го критикуват. Това трябва да бъде идеал за всички!

Ние говорим за вътрешните придобивки. Приятно е да срещнеш душа чиста, откровена, която говори без преувеличение или намаление на фактите! Приятно е да срещнеш душа, постъпките на която се диктуват от Любовта! Който дойде при такъв човек, той ще го приеме с радост, като го покани в специална за него удобна, чиста стаичка. Ще му даде ключа от тази стаичка и ще го покани да влезе вътре. Да имаш за всеки човек специално място в своята душа – това трябва да бъде идеал за всички, които учат и прилагат Христовото учение! Така постъпва само онзи човек, на когото съзнанието е пробудено. Всеки човек трябва да има силно желание да приготви в себе си специална стаичка за своя Учител и специални стаички за приятелите си. При това положение няма да изпъкват никакви противоречия.

Мнозина казват: „Ние се молим на Бога, горещи молитви отправяме за някои работи, но молитвата ни не се приема". По колко пъти се молите за едно и също нещо? – По много пъти. – Значи, не знаете да се молите. Когато отидете при някой велик хирург, има ли нужда да се молите по няколко пъти, за да ви излекува? Кажете му само веднъж: „Господин докторе, аз ще ти платя, колкото искаш, направи заради мене това, което ти считаш, че е най-добро!" Кажете ли така, платите ли, колкото иска, молбата ви ще бъде изпълнена. Това показва, че този болен има доверие в лекаря и затова не го моли по няколко пъти. Дойде ли някой болен при лекаря и настойчиво го моли по няколко пъти да му помогне, без да му заплати, той няма да получи никаква помощ. Това показва, че този болен се съмнява в лекаря. По същия начин и Бог не обича да Му се налагаме. Искайте, молете се, но не се налагайте. Ако вашите желания не са съгласни с Божията воля, Бог никога няма да ви отговори.

Да допуснем, че някой баща има син, за когото е определено, на еди-каква си възраст да замине за другия свят. Този син причинява големи неприятности на своите родители, но въпреки това, бащата плаче, моли се да остане синът му жив. Молбата му се чува, и синът остава да живее на земята. Някога става и обратното. Някой баща има добър син, който тежко заболява и предстои да замине за другия свят. Бащата не се моли за оздравяването на сина си, не вярва в молитвата, и синът му заминава за другия свят. След заминаването на сина, големи нещастия сполетяват бащата. Значи, онзи, който трябва да замине, остава да живее; онзи пък, който трябва да остане жив, заминава.

И сега, аз желая на онези от вас, които трябва да останат – подразбирам вашата душа, вашето съзнание – да останат на земята, като носители на новото учение. За да бъдете носители на Божественото учение, в пълния смисъл на думата, вие трябва да бъдете здраво въоръжени с новите разбирания, с методите на Любовта и със законите на Мъдростта. Висока е мисията на учениците!

По какъв начин можем да изпълним своята мисия, своето предназначение на земята? – В новия път, по който вървите, има много начини и методи за постигане на вашите желания и за разрешение на задачите в живота ви. Всеки ще разрешава задачите си сам за себе си. Никой няма право да се меси в работата на другите. Запример, някой човек е учител, или чиновник някъде, обаче, иска да служи на Бога. Среща го един негов приятел и му казва: „Щом искаш да служиш на Бога, напусни службата си, напусни дома си и иди да проповядваш". Казвам: всеки да остане на своя пост, и при това положение да служи на Бога. Разните служби, които заемате, са условия, елементи, необходими за решение на задачите ви. Когато се говори за напущане на дома, това е идея, която може да се разгледа в тесен и широк смисъл на думата. В тесен смисъл, напущане на дома подразбира отделяне на бащата или майката от своите близки. В такъв случай, бащата или майката имат право да сторят това, само след като осигурят напълно близките си. В широк смисъл, напущане на дома подразбира отиване от едно място на друго.

Мнозина питат: „Как може човек да придобие свободата си?" – За да дадеш свобода на човека, ти трябва да му върнеш всичко, което си му взел. Ако този човек е вложил чувства в тебе, своята любов, ти трябва да му я върнеш. Ще кажеш: „Приятелю, когато дойде при мене, ти вложи в моята банка еди-колко си капитал. Сега, понеже ние трябва да бъдем свободни, ще се разделим, като братя, по любов, за което аз ще върна вложения от тебе капитал, заедно с лихвите по 10 %. И после, каквото аз съм вложил в тебе, по същия начин ще ми го върнеш." Каквото правите, да бъде одобрено от Господа, а не от хората.

Съвременните хора се стремят към богатство, като казват: свободен може да бъде само богатият човек. Кой е богат човек? Ако натоварят един осел със скъпоценни камъни, богат ли е той? – Богат е само онзи човек, който разумно използва Божиите блага. В това отношение, истински богати са великите хора, светиите, праведните хора, ангелите, арахангелите. Ако изпратите едно писмо до ангелите или арахангелите с молба, да ви изпратят някаква парична помощ, те няма да ви отговорят. Защо? – Понеже нямат пряки общения с вас. Ангелите имат отношения с хората чрез растенията, които са техни деца. Арахангелите имат отношения с хората чрез млекопитающите, които са техни деца. Следователно, каквито са отношенията на хората към растенията и животните, такива са отношенията на ангелите и арахангелите към тях.

Какво ще каже съвременния човек по този въпрос? Той ще се учуди на това и ще отрече тази връзка между растенията и ангелите, както и между животните и арахангелите. Питам: на какво основание тогава човек се счита Син Божий? Ако човекът, облечен в тази плът, която умира, може да се нарече Син Божий, защо на същото основание и растенията да не са синове на ангелите? Значи, както в човека има един вътрешен образ, в който се включва Божествената проява, така и в растенията и животните има такъв вътрешен, по-висок произход от този, който виждаме във външната им форма. Тази черта у растенията, на самопожертване, е Божественото начало в тях. Те се жертват за храна на по-високостоящите същества от тях – хора и животни. Когато растенията се жертват за по-високостоящи от тях същества, те същевременно се ползват, понеже висшите същества трансформират техните енергии. Хората пък, от своя страна, когато умират, оставят телата си, като пособия на други, по-низкостоящи същества от тях, за да напредват в своя път. И тъй, идеалът на всички хора трябва да бъде любов към Бога, не пресилена, но естествена, по добра воля и по вътрешен подтик. Вие търсите Бога, само когато сте в нужда. Това всеки е проверил. Докато сте здрави, силни, богати, учени, не Го търсите. Изгубите ли всичко това, вие започвате да Го търсите, и Той ви проговаря. Когато не чувате Божия глас, причината седи в това, че сте облечени в много дрехи, които се явяват като препятствия в живота ви. Премахнете ли тия дрехи, препятствията, веднага ще се свържете с Божественото съзнание.

Казвам: когато някой страда, нека не се отчайва, но да знае, че това е благоприятен момент в неговия живот, да се свърже с Великото Начало в света, да чуе гласа Му. Бог е в сила да превърне всяко зло в добро за онези, които Го любят. Той е в сила и мъртвия да възкреси. Докато човек се освободи от материалните връзки, от връзките си със света, той много пъти трябва да умира и да възкръсва, много пъти трябва да се ражда и преражда. Онова, което може да освободи човека от неговата съдба, това е любовта му към Бога, чрез която ще научи закона на служенето. Когато човек реши и започне да служи на Бога, тогава той се освобождава от своята тежка съдба, от тъмното робство, в което е изпаднал. Този ден ще паднат и оковите, които свързват нозете му.

Сега, приложете всички ваши хубави желания и светли мисли! Бъдете смели и решителни, и Божието благословение ще дойде върху вас! Помощта ще ви дойде първо чрез добрите хора на земята, които Павел нарича светии. Свържете се с всички добри хора, които работят с любов за Божието дело, без разлика на тяхната народност, или на тяхното религиозно верую. Само така ще разбере човек, защо е дошъл на земята. Един е идеалът на всички хора – любов към Бога и изпълнение на Неговата воля. Проникне ли се от този идеал, човек ще намери и своето място.

Желая на всички да бъдете родени от Бога! Казвате: "Още не сме родени от Бога."
– Ще се родите! – Не сме възкръснали. – Ще възкръснете! – Не сме силни. – Ще станете силни! – Нямаме знания. – И знания ще имате! Всичко старо във вас трябва да изчезне. Само една Божествена искра трябва, за да изгори! Казано е в Писанието: "Бог ще създаде нова земя и ново небе, а старата ще изчезне, ще изгори." Това, което Бог прави, и ние трябва да направим. Бог ще изгори старата земя, и ние трябва да изгорим старата земя в себе си. Бог създава нова земя, и ние трябва да създадем нова земя.

Христос казва: „Както Отец ми работи, така и аз работя". Каквото синът вижда от баща си, това и той прави. И ние, като Синове Божии, ще правим точно това, което нашият Баща прави. Само така можем да бъдем силни, мощни, не само за един ден, но през всичките времена и епохи.


НАГОРЕ




placeholder