НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Основна идея

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Основна идея

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, идея, всички, основна, има, знае, обича, храна, любов, семе, яде, сърце, условия, съществуването, обичам, идеи, себе, казва ,

 Младежки окултен клас , София, 22 Юни 1928г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Съвременните хора се натъкват на мъчносмилателни въпроси, за разрешаването на които са нужни здрави зъби, здрава храносмилателна система. Допуснете, че имате една точка, която представя едно семе, или една идея. Ако разглеждате външно семето, вие имате известна представа за него, но това е механическо знание. Какво е всъщност семето, не знаете. За да разберете естеството на семето и силите, които крие в себе си, трябва да го посадите в земята. Според силите, които съдържа, семето ще използва благоприятните условия, които му се дават. Същият закон се отнася и до човека. Ако не е поставен при условия да прояви своите вътрешни възможности, човек не може да се познае. Някой минава за безстрашен, а всъщност носи голям страх в себе си. Като се натъкне на най-малкото външно изпитание, той проявява страх и тогава вижда, че е страхлив. Докато не се справи с вътрешния си страх, човек не може да бъде смел и безстрашен. Каква сила ще развие човек, ако се страхува да яде, за да не разстрои стомаха си? При този страх той всякога ще бъде слаб и немощен. Каквато храна да му дават, той ще я разглежда, ще мисли, да яде ли от нея, или не, как да яде и т. н. Обаче, каквато храна да дадете на здравия човек, той ще яде с разположение. Той разчита на стомаха си и не се страхува. Достатъчно е храната да бъде чиста, за да яде сладко и с разположение. Здравият и разумен човек е силен. Той минава за герой. Ние вземаме думата „герой“ в широк смисъл. Истински герой е онзи, който се справя лесно с условията и разумно ги използва.

Всяко семе, поставено при благоприятни условия, може да расте и да се развива; ако условията не са благоприятни, то не може да расте и започва да гние. За да расте, семето трябва да взема нещо от почвата и от въздуха. В този смисъл, вземането има отношение към растенето. Ако не взема, човек не може да расте. Обаче, след вземането иде процесът на даването. Между човешката душа и природата става правилна обмяна само тогава, когато човек спазва процесите на вземане и даване. Не ги ли спазва, настъпва процесът гниене. С други думи казано: Когато човек няма една основна идея в себе си, той се излага на разрушаване, на гниене. Както семето не може да се развива без зародиш, така и човешката душа не може да се прояви без основна идея. Значи, зародишът представя основната идея, която организира нещата. Без основна идея човек не може да разбере живота, нито да го осмисли. Ако го запитате, защо е дошъл на земята, той казва: Бог знае. Че Бог знае нещата, това е факт, но и човек трябва да се стреми, да знае това, което е в неговите възможности. Щом учителят знае повече от ученика си, последният трябва да се стреми да придобие знанието на учителя си. Какво ще кажете за ученик, който не учи и мисли, че щом учителят има знания, той не трябва да учи? Този ученик е мързелив и не мисли право. С помощта на метъра определяме дължината, широчината и височината на предметите, но той сам не прави измерванията. Човек движи метъра и мери. Следователно, Бог знае всичко, но и вие трябва да учите, да придобивате знания. От вас зависи, колко знания ще придобиете. Майката знае, че детето е гладно, но колко ще яде, каква е степента на неговия глад, това знае само детето. Нуждата от храна е обща за всички, но количеството й се определя от възрастта на човека и условията, при които се намира. Малкото дете приема малко храна; младият момък и младата мома употребяват повече храна, а старият човек се нуждае от малко храна. Каквато е нуждата на човека от храна, такава е нуждата му и от основна идея.

Страшно е положението на човек, който няма основна идея. Той се излага на пълно разкапване или гниене и в умствено, и в сърдечно, и във физическо отношение. Той започва да се разлага и да мирише. За да не изпада в това положение, човек трябва да държи в ума си поне една основна идея, в сърцето си – едно основно чувство и в тялото си – една основна постъпка. Някой изпразва сърцето си от всички чувства и като се отчае от живота, казва: Никой не ме обича. Той не говори истината. Има Един, Който при всички условия в живота ви е с вас и ви обича. Понеже целият свят е Негов, Той ви обича чрез растенията, чрез животните, чрез мушиците даже, чрез хората и т. н. И най-малката любов е в състояние да повдигне духа на човека. Дръжте в ума си идеята, че Бог е Любов, за да запазите през целия си живот по една основна идея в ума си и по едно основно чувство в сърцето си. Всяка основна идея е Божествена. Следователно, дали е малка, или голяма, не е важно. Божествените идеи са творчески. Те внасят в човека живот, радост, светлина и свобода. Божествените идеи са вечни, а човешките – кратковременни. Божествените идеи водят към завършени процеси, а човешките – към незавършени. Да има човек основна идея, това значи, да е непоколебим във вярата и в убежденията си. Тя е канара, на която той всякога разчита. Каквото и да му се говори, той остава верен на своето убеждение. Никой не е в състояние да го разубеди в съществуването на Първата Причина, в съществуването на Великата Разумност в света. Който признава съществуването на Първата Причина, той вижда ясно нещата; той има очи и уши, вижда и чува всичко, което го окръжава и което става около него.

Представете си, че се срещат двама души: единият е сляп и глух, а другият – с отворени очи и уши. Първият твърди, че няма слънце, че любов не съществува, че всичко е мрак и тишина. Вторият го опровергава. Той казва, че слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и хората, животните, растенията се радват на светлината му, обичат се помежду си. Да отричаш мъдростта и светлината, това значи, да страдаш от умствена слепота; да отричаш любовта и живота, това значи, да страдаш от сърдечна глухота. Правете опити, да усилвате светлината на вашия ум и топлината на сърцето си, да виждате ясно нещата, за да не изпадате в заблуждения, в каквито се намират слепият и глухият. Колкото повече семена сте посели в градината на вашия ум и на вашето сърце, толкова по-добри резултати ще имате. Всяко семе ще даде добри, сладки плодове. Какво представят семената, които посявате във вашата градина? Това са добрите постъпки, които всеки човек може да направи.

Представете си, че някой учител или професор отива на работа и вижда на пътя, че един кон е паднал на земята от голямата горещина. Какво трябва да направи този професор? – Да се спре пред коня и да му даде малко вода да пие. И на умиране да е, конят ще благодари за направената му услуга. В дадения момент той страда като човек. Ако професорът продължи пътя си, без да обърне внимание на коня, той е човек без идея. За свое оправдание, той ще каже, че бърза, че не е негова работа да се занимава с падналия кон. Никакви оправдания не го извиняват. Щом няма кой да помогне на коня, професорът е длъжен да се спре и да му даде поне малко вода. Който влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ, той е човек с идея, на него може да се разчита. Както искате хората да ви помагат, така помагайте и вие. Не казвайте, че това е кон, крава, вол, магаре, че те не страдат като човека. Има животни, на които съзнанието е по-високо от това на някои хора, поради което минават през големи, интензивни страдания. Някой мисли, че страданията му са големи и постоянно се оплаква. Питам този човек: Излизала ли е кървава пот от порите ти, както на Христа? Няма човек в света, който да е минал през по-големи страдания от Христовите. Мнозина са бити, текла е кръв от носа, от главата, от устата им, но, въпреки това, те не са познали още страданието. Когато човек се изкачва на високи планински върхове, от носа му тече кръв, но той не страда. Колкото по-нагоре се качва човек в духовния свят, толкова по-интензивни са страданията му. Най-после той дохожда до една област, дето страданията изчезват. Там страданията се превръщат в радост. Това показва, че неорганизираните сили се организират.

Каква е целта на страданието? – Освобождаване на човека от нечистотиите, от неорганизираните енергии. Казвате, че някой ви мъчи. Защо ви мъчи? – За да ви освободи от нечистата материя, която се е събрала в някоя част на организма ви. За да извлече нечистата материя от тялото ви, той си служи с рог. Казвате, че този човек е лош, че ви мъчи. Обаче, щом излезе нечистата материя вън, състоянието ви се облекчава и мъчението ви напуща. Радвайте се, че сте се освободили от нечистотиите си. Капка по капка излиза нечистата материя, но, вместо нея, отвън иде нова, жизнена сила, която обновява и повдига. И новата енергия иде по малко, както и любовта. Колкото и да обичате някого, не отваряйте сърцето си изведнъж, да не изтече всичката ви любов навън.

Помнете: който отваря сърцето си за някого и проявява всичката си любов към него, той прави престъпление. Искате ли да дадете на възлюбения си от своята любов, давайте му капка по капка. Същият закон се отнася и към идеите. Искате ли да проявите идейния живот, изнасяйте навън една по една идеите си. Само по този начин те растат и се развиват правилно. Изнесете ли ги изведнъж навън, в скоро време ще почувствате известна празнота в себе си. При това, започвайте от най-малките си идеи и постепенно вървете към големите. Като работите по този начин, ще видите, че имате условия за проява на всяка ваша идея. Някой се страхува, че като изнесе идеите си навън, няма какво повече да работи. Не е така. Работа има за всички и за цялата вечност. Вижте, какво прави диригентът. За да състави оркестър, той събира различни музиканти и на всички дава съответна работа. Даже и тъпанджията е необходим. Тъй щото, ако няма с какво да се занимавате, вземете тъпана и бийте върху него – все ще излезе нещо. – Може ли всеки да удря на тъпана? – За вярващия всичко е възможно.

Да се говори за възможностите на живота, това значи, да имаме предвид великата разумност. Само разумният може да постигне, каквото желае. За неразумния нещата са отчасти постижими. Благодарение на различието, което съществува между разумния и неразумния, между тях се явява спор. Разумният приема съществуването на разумността в света; неразумният не я признава. Той казва, че разумността е резултат само на човека, а не на някакво Велико начало. Разумният приема съществуването на Бога, а неразумният Го отрича. Неразумният е горд, той възприема само онези идеи, които отговарят на личните му интереси. Неразумният отрича и любовта. Като се говори за нея, той казва, че не може да обича всички хора. Всъщност, човек по-лесно може да обича Цялото, отколкото неговите части. В Цялото влизат всички хора. Следователно, като обичате Бога, ще обичате всичко, което Той е създал. Когато обичате човека, вие обичате целия човек, а не само една или две негови части.

Задачата на всеки човек е да се проникне от любовта и да знае, че в него се крие възможността да обича всички. Ако житното зърно храни цялото човечество, защо човек да не е в състояние да обича всички? Не стои ли човек по-високо от житното зърно? Достатъчно е да се пробуди съзнанието му, за да разбере, какви сили и възможности се крият в него. Който има пробудено съзнание, той е ученик на новото учение; той е завършен тип. Докато не е дошъл до това положение, той пада, става, плаче, радва се. С една дума, той изучава себе си и своя ближен. Ето защо, когато говорим за човека, ние го изучаваме. Когато говорим за Бога, ние вярваме в Него. Следователно, вярвайте в Бога, а човека изучавайте. Ако вярвате в човека, преждевременно ще се обезверите.

Като ученици, пазете правилото: за да не се обезсърчавате и обезверявате в човека, първо го изучавайте, а после вярвайте в него. Започнете първо със знанието, а после ще дойдете до вярата. Това е едно от правилата на новото учение. Това е един от методите на Божествения свят.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

34. Лекция от Учителя, държана на 22 юни, 1928 г. (VII г.) София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, идея, всички, основна, има, знае, обича, храна, любов, семе, яде, сърце, условия, съществуването, обичам, идеи, себе, казва ,

 Младежки окултен клас , София, 22 Юни 1928г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder