НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Кога ражда

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Кога ражда

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, казва, всички, хора, бог, бъде, живот, свят, аз, себе, сега, живее, днес, жена ,

 Неделни беседи , София, 10 Юни 1928г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа от Учителя, държана на 10 юни 1928 г. в гр. София.

Жена кога ражда.“ (Йоан 16:21)

Една ханъмка от Цариград, която била от високо произхождение, дъщеря на бей, веднъж запитала: „Как се ражда хляба по дърветата? Такива големи ли са самуните, каквито ги купуваме?." Подобни въпроси задават, например, и някои от съвременните хора; те говорят за това, що е животът, какъв е неговият характер и т.н. Ние, обаче, говорим за живота като проявление и като форма на Божествения свят.

Други запитват: „Какво нещо е човекът?" – Човек е създаден по образ и подобие Божие. Запитайте някой религиозен човек нещо за Бога, той ще ви даде всевъзможни обяснения, като че Го е виждал. Запитайте някой учен човек нещо за Бога, и той, без да Го познава, ще ви даде различни определения, ще ви говори за създаването на света така, като че е присъствал при този акт. За такъв религиозен човек се казва, че той глава има, тяло няма; за такъв учен се казва, че той тяло има, глава няма. Тия хора започнали да третират такива важни въпроси: що е Бог; как е създаден светът и т.н. Какво струва глава без тяло? Какво струва тяло без глава? В този смисъл, човечеството представлява тялото на Бога. Бог представлява главата, главната идея, наместена върху тялото. Значи, Бог – главата – живее върху човешкото тяло. Следователно, жилището на Бога е човешката глава. Бог живее в главата на човека.

Като ви говоря за глава, не разбирайте главата на съвременния човек. Добре щеше да бъде, ако имахме главата на първия човек, на Адама, да разгледаме черепа му, какъв е бил по форма, по размери. Цели 8000 години вече, откак главата на Адама е била тласкана във вълните на морето, та сега вече е обезличен първичният вид, който Бог му е дал. За тази първична глава се говори в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." Едва ли може да се намери днес човек в света, който да е запазил първичния образ на своята глава. Тя днес се е напълно изопачила, обезличила. Ако става въпрос за Любовта на съвременния човек, за нея се казва, че е "любов от картошки". Ако става въпрос за Мъдростта, за неговото знание, за тях се казва, че са още на много ниско стъпало. Когато майката се радва на своето живо, здраво дете, тя има едни разбирания; когато изгуби детето си, тя има други разбирания. Значи, за един и същ въпрос, майката има две различни схващания.

Мнозина питат: „Защо Христос е казвал, че когато жена ражда, скърби? Това представлява положението на жената след грехопадението, затова Христос казва, че, от това време насам, жената ражда със скръб и страдания. Значи, било е време, когато тя е раждала без скърби. Това положение има и символично значение. То подразбира: всяка нова идея, или всяка нова мисъл, която се зачева в човешката душа, среща съпротивление, още преди да се е появила в света.

Днес, всички съвременни хора, разрешават въпросите колективно. Затова, именно, всеки народ, всяка държава казва: „Ако е добре на държавата, добре ще бъде и на поданиците й." Това правило е вярно за държавата; но и обратното е вярно: ако е добре на поданиците, добре ще бъде и на държавата; ако не е добре на поданиците, няма да бъде добре и на държавата. Под думата „държава" ние разбираме сбор от разумни същества, събрани на едно място, ръководени от известни разумни закони, с цел, да живеят организиран, разумен живот. Такъв живот съществува и в растителното царство, между растенията. Например, дъбовите дървета, като отделен народ, живеят в известна област; буковите дървета, като отделен народ, живеят в известна област; плодните дървета, като отделен народ, също тъй имат своя специална област – всички дървета и растения, като отделни народи, имат свои определени зони, в които растат и се развиват.

Растенето представлява физическия живот на човека. До известно време, той расте и после растенето спира. Защо? – Когато растенето спира, настъпва развитието на човека. Развитието на човека се отнася до неговите сили – проявява се волевата страна на човека. Щом се създадат условия за развитието му, първо се проявява ума, а после Божественото в него. Божественото, именно, отличава човека от другите същества, поради което е казано в Битието: „Човек е направен по образ и подобие Божие." И в Писанието се прави разлика между първият – правен от пръст, или от материя, и вторият – от дух. За първия човек се казва, че е бил жива душа, а за втория, че е бил животворящ дух. В първия човек Бог е вдъхнал жива душа. Това представлява продължителен процес. За втория човек – за Христа – се казва, че бил животворящ дух, т.е. той представлява най-възвишеното у човека - неговата душа. Христос представлява възвишеното съзнание на човека, което, за да се оформи, трябва да има вътрешна опора. Вътрешната опора е духът на човека, който определя неговото безсмъртие. Който няма тази вътрешна опора, той не може да бъде безсмъртен. Изобщо, казва се, че душата е безсмъртна. Това е философски въпрос, но питам: безсмъртни ли са душите на всички хора? Казват, че всички хора са чада Божии. Да, всеки човек, който има Божие дихание, той е чадо Божие, той е Син Божий. За онези души, които имат Божие дихание, няма защо да доказваме това; онези пък, душите на които нямат Божие дихание, ще оставим, да вървят по естествения път на своето развитие.

Често хората изпадат в известни противоречия. Защо? – Защото те не съпоставят нещата. Питам: какво ще се ползвате, ако в аудиторията на някой виден, съвременен професор вкарате вашите най-хубави коне и волове, да слушат лекцията му? Или, какво ще се ползвате, ако ги запишете студенти в университета? Казвате: „Има коне, които знаят да смятат, да вадят квадратен корен от някои числа." Казвам: това са конски квадратни корени! Когато на един трън се присади някоя благородна присадка, и този трън ражда хубави, благородни плодове, от кого зависи това? – Това не зависи от тръна, а от онази благородна присадка, която някой разумен човек е присадил.

И тъй, първият въпрос, който човек трябва да знае за себе си, е следният: има ли той душа, или няма? Всички души не са излезли от Бога изведнъж, в едно и също време, но последователно, във време и пространство. В тази последователност на своето излизане, те се намират помежду си в такова отношение, в каквото се намират музикалните тонове, един спрямо друг. В отношенията си, душите съставляват помежду си известни хармонични групи. Хората на сегашната еволюция отчасти само разрешават въпроса за произхода на човека. Те започват от най-малката клетка, проследяват пътя на постепенното й развитие, докато стигнат до човека. Значи, те разглеждат въпроса еволюционно. Източните народи вървят по обратен път: те излизат от най-голямата клетка, от Божественото й произхождение и постепенно слизат до най-малката клетка. Те разглеждат въпроса инволюционно, т.е. излизане на човешката душа и дух от Бога и слизането им в материята. Дотук те спират, по-нататък не разглеждат въпроса, защото мислят, че знаят всичко. Обаче, след тях, идват западните народи и казват: „Вярно е, че от това място, додето човек е слязъл, по-нататък не може да върви. Но там ли трябва да остане? Не, той може да направи малка кривина и да извие нагоре, за да започне своето възкачване." Значи, западните народи, в развитието на всички същества, приеха закона на еволюцията, който се поддържа и до днес. И еволюцията, и инволюцията са верни положения: човек слиза и се качва; смалява се и се увеличава. Следователно, когато човек завърши своята еволюция, той ще бъде толкова голям, колкото е бил първоначално, когато е слизал на земята; той ще има толкова познания, колкото е имал първоначално.

Питам: защо е трябвало човек да слиза, а после да възлиза нагоре? Коя е била вътрешната причина, която е заставила човека да се облече в материална дреха и да слезе на земята да живее, да го събуждат, да го учат, да му разправят, че има рай и ад, че има небе и земя, че има Господ и т.н.? Защо му е това учение, когато, след време, той ще започне да отрича всичко това, да казва, че няма нито рай, нито небе, че Бог не съществува? Като слязъл в материята, този човек става материалист и казва: „Когато бях в Господа, имаше само един Господ, никакъв човек не съществуваше; но сега, като излязох от Бога, Той остана горе, а у мене няма никакъв Бог." Казвам: този човек живял в Господа, но като излязъл от Него, вече не Го помни. Така може да разсъждава и пилето, което се е измътило от яйцето. То казва: „Ако, наистина, кокошката, майка ми, съществува, где е тя?" Питам: трябва ли тази кокошка да следва подир пилето през целия му живот и постоянно да му показва, как трябва да се храни, и как трябва да мисли? Ако вие имате материалистични схващания за Бога, тогава, вашите отношения към Него ще се продължат, само докато ви измъти и научи, как да се храните, а след това, Той няма да ви обръща никакво внимание, ще ви остави сами да си изкарвате прехраната. Коя кокошка се интересува за своите пилета? Докато са малки, тя ходи след тях, учи ги да се хранят, да си търсят сами храната, но като израснат, тя започва да ги кълве и казва: „От днес вече, вие сами можете да се храните." Някои хора казват: „Бог ще промисли за нас." – Да, Бог промисля за вас, докато сте малки, докато сте пилета, но щом станете петли, по-големи от баща си, и кокошки, по-големи от майка си, трябва ли да промисля за вас?

По този начин, ние идваме до разумните положения в света, до Божествения Промисъл. Само така ще разберем, че съществува Божествен път за възпитание на душите. Всяка душа ще мине през този път, като спазва, за това, всички Божествени правила и закони. Като влезе в този път, душата ще се запретне на работа, като слугиня. Тя няма да чака като царската дъщеря, да й слугуват други наоколо. Тя е попаднала вече в периода на самовъзпитанието. И когато хората завършат своето самовъзпитание, всички противоречия в техния живот ще изчезнат. Противоречията в света се дължат на това, че хората искат да им слугуват. Ако се откажеш да слугуваш на някое дете, което е привикнало да му служат, то веднага ще заплаче. Бащата на това дете може да е княз, или цар, то не иска да знае и казва: „Дали си цар, или княз, това не ме интересува. Ще ми слугуваш на общо основание; храната трябва да ми се даде навреме"! Плаче това дете и заповядва. На какво се дължи този плач? Когато някой човек плаче, докато не е изтеглил още вложените си пари в банката, той има право да плаче. Но, след като изтегли парите си, има ли право да плаче и да задява касиера?

Да допуснем, че според степента на твоето развитие, според икономията на твоя живот, Бог ти дава 5000 лева, но ти си недоволен от тях и казваш: „Не се живее с 5000 лева. Трябва да се намерят още някакви ресурси!" Казвам: за да намериш отнякъде още ресурси за себе си, това значи, да ощетиш икономически друго някое същество. Питам: с това ощетяване, ти помагаш ли, поне малко, за човешкото развитие? Тази е страшната икономическа борба, която става между всички народи в Европа. Днес на всички народи не достигат парите. Като предприемат война, или някакво въоръжение, те харчат милиарди левове. Отде взимат тези ресурси? – Народите се взаимно ощетяват. Често големите народи ощетяват малките. Такова ощетяване се отразява и на природата. Разумно ли е то? – Не е разумно. Съвременните народи малко мислят върху лошите последствия от тези ощетявания, защото, преди всичко, много от тях са безверници. Малко народи днес вярват във вътрешната връзка, която съществува между живота и разумната природа. Повечето народи вярват само в себе си. Англия вярва в себе си. Германия вярва в себе си. Франция вярва в себе си. България също вярва в себе си. Кой от старите народи не вярваше в себе си? Нима Рим не вярваше в себе си? Нима Асирия не вярваше в себе си? Нима Персия не вярваше в себе си? Това са частични схващания, но те съставляват само половината от Истината. Човечеството съставлява едно цяло, а отделните народи са негови удове. Окултната наука поставя всеки народ като отделен уд на един общ организъм – на човешкия организъм.

Мнозина се интересуват да знаят, на кой орган от човешкия организъм отговаря всеки народ. Аз ще ви кажа само тия органи, които съответстват на българите и на евреите, а за другите народи няма да ви кажа. Окултистите казват, че славяните представляват стомашната система от общия организъм; българите представляват черния дроб, специално жлъчката, а евреите представляват един малък възел, който се намира близо до сърцето. Тази е била службата на евреите в общия организъм, още от най-старите времена на човечеството, но сега, те се мъчат да запушат отверстието в гърдите на Христа, което се е образувало при пробождането Му на кръста. Значи, в бъдеще, евреите трябва да станат запушалки на дупки. Ще попитате: „На какво величие може да се надява един народ, който се използва за запушване на малки дупки"? – Това е голяма привилегия! Ако ти можеш да запушиш една дупка, която зее в раната на някой човек, това е голяма привилегия за тебе. Този човек ще ти благодари, че си му облекчил болката.

Съвременните хора искат да спасят своите тела, да придобият безсмъртие. Тяхното желание не е правилно. Безсмъртието на тялото зависи от душата. Да се спаси човек, да получи безсмъртие, това е една от великите задачи на окултната наука. Всеки знае, какво значи да бъде спасен; не е достатъчно да бъде човек спасен за година, две или повече, но за цялата вечност. И като влезе в живота на безсмъртието, той трябва да бъде в хармония с цялото Битие, да бъде в хармония с всички разумни същества. Вземете, например, някой светия, проследете живота му и ще видите, че всички негови мисли, чувства и действия са насочени към единствената цел – да поддържат тази връзка и хармония със съществата от невидимия свят.

Всеки народ има не само по един, а по няколко светии. И в България има не по-малко от десет души светии. Ние наричаме светиите „гении" на своя народ. Те не искат да бъдат турени на високи места, да служат като икони на своя народ, но работят за народа, всред който живеят. Те носят своята култура, по-висока от тази на народа, всред който са дошли. Българските светии работят за българския народ, но един ден, когато завършат работата си, ще задигнат чуковете си и ще заминат. Ако отидете при някой от тия светии и поискате да ви даде половината от своето имущество, ще го даде ли той? Светията не дава пари назаем; кесия в джоб не носи; пари в ръка никога не държи. Единственото нещо, което той може да ви направи е, да ви нагости хубаво и да ви даде отличен прием. Той ще ви даде легло, с копринени покривки; сламеникът ще бъде пълен с най-хубавата трева, не рязана с нож, а късана с ръка; юрганът ви ще бъде от най-фин ленен плат, дебел 5 мм, който държи много топло. След като се нахраните и пренощувате там, на другия ден, той ще ви изпрати любезно и ще ви каже: „На добър час! Бог да бъде с вас!" Речете ли да му поискате пари, той ще ви отговори: „Щом Бог е с вас и без пари се живее в света." – Ама имам жена, деца, какво да правя с тях? – Децата и жена ви нека се учат да служат на Бога. Вижте, какво правят птиците! Преди два дни, един господин намерил някаква малка птичка, която дава на една позната, като казва: „Вземете тази малка птичка, хранете я, докато израсне. Тя се храни само с хляб." Госпожата взима птичката и започва да я храни. Дава й хляб, но тя не си отваря устата. После тя й отваря човката и туря трошиците хляб, близо до гърлото. Сега пък не искала да глътне хляба. Чудела се госпожата, какво да прави с тази малка птичка. Тя не могла да намери метод, как да я храни. Какво заключение можем да извадим от този пример? – Само онзи човек може да разбере Истината, който има вътрешна жажда, вътрешен импулс да учи.

Някои казват: „Ние не се нуждаем от знания." Защо? – Понеже, тези хора, мислят само за прехраната си. Добре е да мислите за прехраната си, но Бог, като ни е дал живот, Той, същевременно, ни е осигурил. Той ни осигурява само за един ден, а не за повече. За другия ден пак ни осигурява. Обаче, пристъпим ли Неговите закони, Той нищо не ни дава. По същия начин постъпва и светията: като отидеш при него, той ще те нахрани, ще ти даде прием, но само за един ден. Питам съвременните хора: всичкото изобилие на жито, на плодове и на много още храни, случайни явления ли са на земята? Значи, в сегашната еволюция на човечеството има достатъчно, даже преизобилно храна, от която всички живи същества могат да се хранят умерено. Обаче, поради голямата лакомия на хората, днес храната не е правилно разпределена. Впрочем, и това има своя добра черта. Някога човек се е хранил изобилно, а сега трябва да се храни умерено, за да развие своите морални сили. В сиромашията човек се развива морално повече, отколкото в богатството. Гладът продължава живота на човека, води го към безсмъртие. Онзи, който не е гладувал, не може да разбере, какви блага носи гладът, и колко време може да се гладува.

Един английски инженер направил следния опит: той зазидал паяк в един камък, като циментирал добре камъка, отнейде да не влиза въздух; и го оставил така цели 14 години. След този срок, той отваря камъка и намира паяка жив. Значи, паякът могъл да прекара 14 години в този камък, лишен от въздух и храна. Питам: ако един паяк може да живее 14 години без храна и след това, веднага пак да продължи всички функции на живота си, какво остава за човека?

Хората на съвременната култура минават за много учени, за много духовни и се хвалят, че се разговарят с Бога, че имат откровения от невидимия свят. Но биха ли могли да издържат, като този паяк, 14 години затворени в камък, лишени от въздух и храна? При тези условия, те не биха могли да издържат. Има случаи, дето светии били заравяни в гробищата, но след известно време ги разравяли и не намирали нищо от тях. Значи, светиите позволяват да ги заравят, но след това, сами излизат вън от гробовете си. Обаче, това, което става със светиите, е непонятно за един съвременен ум, който е привикнал да разсъждава материалистически за явленията в живата природа. Той не може да си обясни, как е възможно, човек, който е умрял веднъж и е заровен в гроба, да излезе сам от него. Това нещо знае само онзи, който излиза от гроба. Какво казва Писанието за Христа, когато излязъл от гроба? Казва се, че ангел Господен слязъл от небето и дигнал камъка, който бил върху гроба на Христа. Този ангел не дигнал сам камъка, но внесъл нещо ново в тялото на Христа. Той свали превръзките, с които беше обвито тялото на Христа и така, Христос излезе от гроба.

Значи, има сила в света, която възкресява хората. Аз наричам тази сила с едно източно име „Лемру". Тази сила съдържа Първичния Закон, чрез който Бог е създал цялото човечество. В този Първичен Закон съществуват известни условия, при които животът може правилно да се развива. При тези условия, само най-разумни същества взимат участие в развитието на човека. Човек не може да стане разумен, велик и гениален, ако не е свързан с тези разумни същества. Това представлява вътрешна връзка на живота.

Христос казва: „Жена кога ражда, на скръб е". Той подразбира разумния, Първичния закон, при който, човек може сам да се роди. Скръбта произтича от условията, които ни се налагат. За да роди човек нещо, непременно трябва да мине през ограничителните условия на живота. При всеки даден случай, скръбта не се отнася до зародиша, но до самия закон. Майката скърби, понеже се опасява, че не ще може да роди детето, както трябва, и с това ще напакости на себе си и на Първичния закон. Понякога, у човека се заражда вътрешно съмнение, да не изгуби душата си. Това не е обикновеното съмнение, но разговор между Първичната Причина и душата на човека; както майката се разговаря с детето, което е в утробата й. Тя му казва: „Докато си в мене, ти ще кротуваш, няма да вдигаш шум, защото условията, при които живееш, са опасни. Вдигаш ли шум, ще напакостиш и на себе си, и на мене. През бременния си период, майката трябва да се стреми, да не събуди преждевременно съзнанието на детето. Цели девет месеца то спи дълбок сън и се събужда, само след като се образува първата нишка на дихателната система. И затова, когато детето излезе от утробата на майка си, чува се първата вдишка. Чрез тази вдишка става съединение на детския живот с великия живот. От този момент, то става свободно, а майката се радва, защото започват вече отношения между нея и детето. Майката скърби, докато детето е в нея, докато няма отношения с него, но щом се зародят отношения и нейният живот се съедини с живота на детето, тя се радва.

Следователно, всеки човек скърби за своите идеи, докато са у него; щом излязат от него, той се радва. Същото нещо се забелязва и в живота. Търговецът скърби, докато парите му не са пласирани; щом ги пласира, той се радва. Земеделецът скърби, докато изоре нивите си; щом ги изоре, ожъне и прибере житото, той вече не скърби. Военачалникът скърби, докато не е влязъл в бой; щом влезе в бой и победи, той се радва. Всеки човек се радва на идеите си, след като те принесат плод.

Казвам: при сегашното развитие на човечеството, хората скърбят, докато придобият капитал; като го придобият и пласират, скръбта им се превръща в радост. Днес всички хора се стремят да придобият Божията Любов, т.е. капитала на Вечния Живот. Питам: като придобиете Божията Любов, за какво ще я употребите? Достатъчно ли ви е само да знаете, че Бог ви обича? – Не. Щом Бог обича хората, Той ще ги изпрати в света, на работа. Не е ли същото и в света? Когато момък и мома се обичат, единият от тях казва: „Или аз ще дойда да живея при тебе, или ти ще дойдеш при мене". Тогава и момата напуска майка си и баща си, и момъкът напуска майка си и баща си – двамата напускат своя дом. Не е добро положението на онзи, който остава при майка си и при баща си. Всеки човек трябва да се стреми, да роди Божественото добро, да придобие своята свобода. Не е въпросът в женитбата по форма, но това подразбира закон за сливане, за обединение на хората в едно цяло. За нас всяка форма трябва да бъде тъй свещена, както душата е свещена. Засега човекът, като форма, като физическо тяло, не е свещен. Съвременните хора са изгубили тази святост, затова, именно, всички религиозни и светски хора ще минат през голям изпит. Човек трябва да дойде до това положение, че като срещне подобния си, да вижда Божественото в него. Така трябва да схващат нещата и страдащият, и онзи, който не страда. И двамата еднакво трябва да съзнават положението си, като братя, за да спомогнат при създаване на новата култура, новото възпитание. Тъй както живеят хората днес, техните мисли и чувства раждат само условия за смърт и страдания. Днес и при най-благоприятните условия на живота, всички хора лягат и стават със страх, умират и се раждат със страх и казват: „Какво ли има на онзи свят? Ние сме грешни; като отидем на онзи свят, ще има мъчения и страдания." Умът на съвременните хора е изпълнен само с отрицателни мисли. Питам: какво може да се постигне от един такъв живот, пълен само с отрицателни мисли?

Казвам: всички непотребни неща в човешкия ум и в човешкото сърце трябва да се изхвърлят навън. Човек трябва да се освободи от всичкия кир, от всички физически нечистотии; човек трябва да се освободи от всички нечисти мисли и желания. Той трябва абсолютно да се освободи от тях и да се пречисти, като вземе очистително, по всички правила на науката. Разбира се, това не става с насилие. Онези, които постъпват по този начин, ще имат прогрес в своя живот, ще се развиват еволюционно. Онези, които не постъпват по този начин, всякога ще имат загуби. И затова Писанието казва: „Божието благоволение е само върху онези, които вървят съобразно Неговите закони".

Христос казва: „Ако моето разумно Слово пребъдва във вас, и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас. И след това Аз ще ви се изявя." Изявяването е закон на безсмъртие. Това подразбира, да се освободиш от всички тягости на живота, или, казано на съвременен език: да имаш свободен билет, да пътуваш разумно навсякъде, дето пожелаеш. Разумност се иска от хората! Една религиозна жена се качила един ден на трена без билет, искала да пропътува България безплатно. Идва кондукторът, иска билета й. Тя му казала: „Аз съм царска дъщеря, дъщеря на Бога и пътувам безплатно." Кондукторът не хванал вяра на това, че тя била царска дъщеря и я свалил, още на първата станция, като й съставил акт за нарушение на законите в държавата. По същия начин, някой човек казва: „Знаеш ли кой съм аз?" – Кой си ти? – Царски син съм. – Не, ти си човекът, с когото кондукторът лесно ще се справи. Съвременните хора трябва да се освободят от своите заблуждения. Ако някой човек иска да покаже, че е духовен, преди всичко, той трябва да има в себе си сила и мощ, да прави чудеса, каквито обикновените хора не могат да правят.

Един човек разправял, че преди 20 години могъл да лекува болни, да възкресява мъртви и т.н. Казват му: „Хайде, опитай се и сега да излекуваш някой умиращ или да възкресиш някой умрял, както си правил това, преди 20 години! – Сега вече изгубих силата си. – Не е така. Защо преди 20 години си имал сила, а сега си я изгубил? Това не говори добре за тебе. Човек, който има сила да лекува, той и сега ще има сила да лекува, както и преди 20 години. Законът и в миналото, и сега, трябва да бъде един и същ. Не може да има изключения от този закон. Изключенията говорят, че има някакво нарушение на Божиите закони, а нарушения има всякога в личния живот на човека. Когато човек помисли за себе си, че е фактор в света, той е вече на погрешната страна. Човек трябва да знае, че Бог е начало и край на нещата, и когато започва някаква работа, той трябва да съзнава, че Бог действа чрез него. Отиде ли при някой болен, нека първо се обърне към Господа и каже: „Господи, моля ти се, помогни ми да излекувам този болен!" Не може ли да го излекува, той трябва да знае, че между Бога и неговото съзнание няма никаква връзка. Щом осъзнае това, веднага трябва да потърси причината на неговия неуспех. Свърже ли се човек с Божественото съзнание, Бог работи вече чрез него. И като отиде този човек при някой болен, достатъчно е, да постави ръката си върху главата на болния и след три минути болният ще стане от леглото си. Този човек вече вижда, че между него и Божието съзнание има връзка. Ако един духовен човек успее да излекува сина на някои богати хора, той трябва да им каже: „Сега, вие трябва да продадете вашето имане, да го раздадете на сиромасите и да заживеете нов живот." От този момент и болният, и здравите около него ще станат слуги на Бога. – Ами ти колко искаш? – Нищо. Това, което давате на другите, правите заради мене. Тъй трябва да постъпва всеки човек, който се наема да лекува, в името Божие. Не постъпва ли така, той все ще говори за своята сила, която е имал преди 20 години. Да излекуваш днес един болен, а утре да не можеш да лекуваш, това не е лекуване. Не може да се разчита на човек, който губи своята сила. Казвам: за да имаме прогрес, трябва да придобием Божията Любов. Мнозина искат да имат Божието благоволение и Божията Любов, но не са готови за жертви. Няма по-хубаво нещо от това, да бъде човек свързан с Божественото съзнание и да влезе като ученик в Божествената Школа. Свързан ли си с Бога, и беден да си, ще се чувстваш богат в съзнанието си: и в който град влезеш, на която врата да похлопаш, навсякъде ще ти отворят, ще те приемат в своите обятия. Дето и да идеш по света, навсякъде ще намериш свои братя. А сега, на една врата хлопате - не ви отварят; на друга врата хлопате – пак не ви отварят. Защо? – Вие търсите само богатите банкери, но трябва да знаете, че богатите банкери не раждат лесно. Те само помятат. Заченат нещо, поносят го 2-3 месеца и после го помятат. И най-после, какво става с тебе? – Умират и оставят всичката работа на синовете си, те да я довършат. След това, синовете питат: „Сега какво да правим с парите?" - Раздайте ги на бедните! Ето едно от разрешенията на икономическия въпрос. Като казвам, че парите трябва да се раздадат на бедните, не подразбирам раздаване, в буквален смисъл на думата, но имам предвид, това злато да се разтопи по алхимически начин и да се разтвори във вода. И като дойде при мене някой беден, да иска пари назаем, ще му дам три лъжици от този разтвор: сутрин една, на обяд една и вечер една. Приеме ли той три лъжици от разтвореното злато, нищо друго не му трябва. Който не може да приеме златото по такъв начин, той ще се стреми да го придобие по външен път, но това злато ще му коства живота. Ако има такова злато в джоба си, дето и да бъде, все ще се озърта, да не го следи някой. Отиде ли някъде в странство, щом разберат, че има пари, веднага апашите ще тръгнат подир него и в някое затънтено място, ще го наложат. Там той трябва да реши: или живота си да даде, или златото – едно от двете трябва да пожертва. Малко хора ли са били задушавани и убивани, само поради това злато? Ако дойде един апаш, при мене, да иска пари, аз ще му кажа: „Ти искаш пари, нали? Добре, ще ти дам, но първо ще те попитам: „Съгласен ли си да се простиш със своя занаят? Ако той каже, че е съгласен, ще му дам три лъжици от разтвореното по алхимически начин злато. Изпие ли три лъжици от алхимическото злато, той веднага ще се откаже от своя стар занаят.

Вие казвате: Лесно се говори така, но мъчно се живее. Съгласен съм с вас, че мъчно се живее в света. Какво подразбираме под думите „мъчно се живее?" Те означават: мъчно се живее без Бога, т.е. мъчно се живее без глава, но мъчно се живее и без тяло; мъчно се живее с пари, но мъчно се живее и без пари; мъчно се живее със здраве, но мъчно се живее и без здраве. Ако си здрав, държавата ще те вземе войник и ще те тури в казармата. Оттам ще те праща на работа: шосета да правиш, улици да регулираш, релси на железниците да прокарваш, да взимаш участие в някои държавни постройки и т.н. Ако пък дойде някоя болест, туря те на легло, да лежиш на гърба си, не можеш да се обърнеш нито наляво, нито надясно. Викат лекари; те правят една, втора, трета инжекция, нищо не ти помага. Кое е най-лесното в живота? Турците казват: „Най-лекият живот е: да се намираш пред наргелето, да си пиеш, едно след друго, кафенцата и за нищо в света да не мислиш." Казвам: турците изпиха толкова хиляди наргелета, но не можаха да съградят Турция, не можаха да направят преобразования. Като си отидоха старите турци – и наргелетата отидоха. Дойдоха младо-турците и Турция взе да се съвзема. Най-първо, те се заеха да освободят Турция от кучетата, които се бяха много размножили. Дойдоха младо-турците и нови времена, нови идеи дойдоха в Турция.

И тъй, всички съвременни християни трябва да се освободят от своите наргелета. Защо? – За да придобият Любовта. Само по такъв начин човек може да добие Любовта. Любовта на земята може да се изрази чрез някой човек, който ви обича. Той може да бъде вашата майка или вашият баща, вашите брат или сестра, вашата жена или вашите деца и най-после, някой ваш приятел, или някое животно. Само при такива условия, човек може да придобие щастие. В това направление, всеки от вас може да направи един опит, за да се убеди, че смисълът на живота не се крие в сегашните, временни блага, за постигането на които, може да си разбие главата. Не, има нов начин, по който може да се живее; има нов начин, по който жените могат да раждат – да раждат без скръб. Започнат ли хората да живеят по новия начин, те ще трябва да постъпят в първо отделение на живота и да възприемат, и слушат като деца това, което им се преподава. Днес всички хора казват, че народите трябва да съществуват. – Така е, народите трябва да съществуват, но, за да бъде един народ здрав, той трябва да постави Божията Любов като основа на своя живот. Когато тази Любов дойде между хората, тя действа навсякъде, по един и същ начин. Дойде ли Любовта между хората, майките ще раждат добри, разумни, здрави деца. Всички добри, всички гениални деца, били те поети, музиканти или художници, се раждат при условията на Любовта. Аз наричам тия състояния „Лемру."

За да дойде човек до това състояние, той трябва да е направил ред усилия в живота си, да се е трудил и работил с постоянство. Мнозина казват: „Ние се молим." – Да, молите се, но не учите. Да се моли човек, това не е още всичкото; то е само приготовление за работа. Когато ученикът влезе в училището, той не трябва, през целия ден, само да се моли, но трябва и да учи. Ако той се моли, но не учи, учителят ще му каже: „Ти трябва да се молиш, но едновременно с това, трябва и да учиш." Ученикът казва: „ Като изляза на дъската, аз ще се моля и задачата ми ще се реши." – Не, задачата не може да се разреши само по този начин. Молитвата и учението трябва да вървят паралелно. Молитвата е само един акт в разбирането. Когато аз разрешавам една задача, трябва да се моля, но същевременно и да работя, като се радвам, че решавам задачата си по един правилен начин. Когато правя едно добро дело, не само аз трябва да се радвам, но и този, на когото правя доброто; и след това, всеки, който види това дело извършено, да каже: „По-добро дело от това не може да бъде!"

Христос казва: „Жена, кога ражда, на скръб е". Това се отнася за сегашните времена. Ние виждаме, че днес човекът е дошъл до положение – да чувства само своите страдания и нещастия. Затова, хората казват: „Родили сме се, но след това, ще умрем." Човек се е родил, така е, но аз не съм съгласен с това, че ще умре. За човешката душа има раждане, но няма смърт. Човешката душа трябва да се ражда, без да умира. Това е радостта. Когато човек дойде до положението да осъзнае, че е излязъл от смъртта, от ограниченията, в него настава вътрешна радост.

Казвам: ние трябва да се върнем към първичния живот. Как ще се постигне това нещо? – Когато дойдат големите страдания в света, големият недоимък. Представете си, че някой човек иска да направи добро, но се чувства ограничен, с голяма тъмнина на съзнанието, недоволен от себе си и не знае, как да направи доброто. Този човек се пооглежда натук-натам, позамисля се, но нещо му не достига, не разбира, как и отде да започне работата. Обръща се за съвет към един, към втори, към трети, но положението му не се улеснява. Най-после, дохожда в света някакво общо страдание, и той обръща мисълта си към него. Не се минава много време, мисълта му се прояснява и този човек започва да разбира, какво трябва да направи, как да пристъпи към разрешението на своята задача.

Ще ви приведа друг пример. Един американски милионер имал син ученик, който бил много слаб по математика. Когато трябвало да се яви на изпит по този предмет, той се чудел, как да подкупи учителя си, за да премине в по-горен курс, но никога не успявал в това. По едно време, когато трябвало втори път да се яви на изпит по математика, съобщават му, че бащата изгубил всичкото си имане и остава последен сиромах. Като чул тази новина, синът се стреснал силно, понеже, до това време, всякога уповавал на богатството на баща си, и вследствие силното сътресение, в мозъка му става голямо прояснение. От този момент, синът на богаташа започнал да разбира задачите и сам да ги решава. След продължителни усилия, в това направление, той успял да стане даже виден математик. Докато бащата бил богат, синът бил последен ученик по математика; щом бащата изгубил имането си, синът станал пръв ученик по този предмет. На това основание, докато човек е богат, той не може да стане гений или светия. Това не показва, че богатството е лошо нещо, но докато човек е богат, върху него се натрупват мислите на хората, които сковават ума му и той не може да работи. Изгуби ли богатството си, той се освобождава от натрупаните мисли върху него, умът му се избистря и започва да работи. Някой казва: „Защо да не бъда богат човек?" – Ако искаш да бъдеш обикновен човек, можеш да бъдеш богат; но ако искаш да се повдигнеш, да придобиеш знания, трябва да се освободиш от богатството, което смущава твоя ум и по този начин, спъва твоето развитие. Ако си богат, хората постоянно ще ти дават проекти, какво да правиш; и ако ги слушаш, главата ти ще се забърка. Няма гений в света, който да е разширил своето богатство. Той го е оставил на други, те да се занимават с него. Затова, всички Велики Учители на човечеството, са казвали: „Който иска да придобие Вечния Живот, трябва да се отрече от своето богатство, да го раздаде на 6едните, а той сам да работи за своето усъвършенстване.

Христос казва: „Продай имането си и го раздай на сиромасите." Това не се отнася до обикновените хора. Те нека държат имането си "вързано в девет възела", както казват българите. Това се отнася до онези, които искат да се повдигнат, които искат да станат гении, светии. Те трябва да бъдат доволни в себе си от условията, които разумното Провидение им е наложило. Такъв човек трябва правилно да разрешава задачата си и всяка сутрин, като стане, той трябва да знае, има ли връзка с разумните същества от невидимия свят, или няма; той трябва да знае още, ще може ли да свърши работата, която започва. Това нещо може да знае и всеки обикновен човек. Много от съвременните хора страдат от това, че започват една работа и я оставят недовършена. Смисълът седи в това, когато една жена зачене, тя трябва да роди! Започнеш ли с образованието си, трябва да имаш резултат; започнеш ли с Любовта, трябва да имаш резултат; започнеш ли с Мъдростта, трябва да имаш резултат; започнеш ли с Правдата, трябва да имаш резултат; започнеш ли с Добродетелта, трябва да имаш резултат. Всички резултати, в земния живот, трябва да бъдат свързани в едно цяло.

Казвам: първият човек, Адам, е имал съвсем друга форма от тази, на сегашния човек. Първите хора са имали знания, те са били ясновидци и са виждали нещата, които стават не само в настоящето, но и тия, които ще станат в бъдеще. Първите хора са боравили с чистата наука; и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от тях. Съвременната наука дължи на тия хора, които са заминали вече от земята. Аз подразбирам, че те живеят в друга сфера, по-висока от земята. Някои от тия хора живеят на височина около 6000 километра над земята; други живеят на височина 10-15 хиляди километра над земята, а има такива, които живеят и на 120 хиляди километра височина. Онези пък, които живеят на слънцето, те се явяват много рядко на земята. Обаче, всички тия същества, взимат колективно участие в развитието на човечеството, понеже имат любов към първичния човек. Значи, на земята съществува един човек, който служи за образец на другите, а всички останали хора съставляват неговото тяло. По причина на този общ човек, всички разумни същества имат любов към цялото човечество, което съставлява неговото тяло. Този, когото те обичат, ние наричаме проявения Бог, или Господ, или Спасител. Под тези имена ние подразбираме космичния човек, който включва всичко в себе си. Според положителната религия, за да вървят работите на човека добре и в материалния, и в духовния, и в Божествения свят, той трябва да бъде свързан с космичния човек. Свърже ли се с него, няма защо да ходи из целия свят, да търси това, което му е необходимо. Защо? – Защото, каквото му потрябва, той ще го поиска от космичния човек и веднага ще го получи. Този човек не строшава никому думата на две. Искате ли нещо от него, пожелайте го само един път, няма защо да го искате 20 пъти. Натиснете ли веднъж звънеца, чакайте вече за отговор. Комичният човек ще стане, ще се облече хубаво, ще вземе книжата си, и докато ви отговори, може да минат час - два, нищо от това; не бързайте и не се безпокойте за отговора му. След това, той ще отвори вратата на стаята си и ще каже: „Заповядайте в моя палат!" Казвам: онези от вас, които имат тази опитност, ще повярват; онези, обаче, които нямат тази опитност, ще кажат: „Това не се отнася до нас."

Едно е вярно, че всички ще дойдат до тази опитност.

Казва Христос: „Жена кога ражда, на скръб е." Момата казва: „Какво ме интересува скръбта на родилката?" Казвам: и ти ще дойдеш до това положение, и ти ще трябва да родиш! Момъкът казва: „Какво ме интересува тази скръб? Баща ми да му мисли!" – Не, и ти ще дойдеш до това положение. Има хора, които не са женени, но Господ няма да ги остави така, все ще ги застави, поне една жена да хранят. На някои хора ще даде десет жени да гледат. Една лека жена дойде при някой светия и му казва: „Няма какво да правиш, ще ме гледаш, ще ме храниш, ще се молиш за моето спасение!" Той, горкият, не може да се освободи от нейните лоши мисли. Обръща се към Господа, моли се, казва: „Моля Ти се, Господи, освободи ме от тази жена!" Тъкмо се освободи от нея, дойде друга някоя. Вие мислите, че като станете светии, ще се освободите от тези жени. Не, десет паднали жени ще се изредят при вас, че косите ви ще побелеят от чудо. Косата на светията е бяла, но като мине последния изпит, като се освободи и от последната жена, косата му става черна, лъскава, като на млад момък.

„Жена кога ражда, на скръб е, но като роди, скръбта й се превръща в радост." Това подразбира, че тя се свързва с Бога. Тази е идеята. Няма по-хубаво нещо от това, да се свърже човек с Бога. Ние, обаче, не разбираме да се направи връзка с обикновения Бог, както Го схващат религиозните хора, но подразбираме – връзка с възвишеното, тихото състояние у човека, което всякога му посочва правия път в живота. Това Божествено начало говори във всички хора, били те царе, князе, министри, светии, или най-последни бедняци. Това са служби само, които човек изпълнява в своя временен живот на земята. Великият Господ може да ви постави на различни служби – всички са почтени. При всяка служба човек има възможност да изучава хората, а едновременно с това да проучва и себе си. Чрез тези служби Бог ви изпраша някъде, да предадете Неговото благословение. Бог ви изпраща да предадете някое писмо от Него. Който получи това писмо от вас, ще каже: „Има праведни хора в света!"

Към тази връзка, именно, трябва да се стремите! Направите ли тази връзка, вие ще бъдете сигурни, че никой не може да ви вземе това, което имате. То не значи, че ако сте свързани с Бога, няма да имате мъчнотии. Ще имате мъчнотии, но ще бъдете силни да ги разрешавате. Сега, при пресъздаване вашия характер, турете си като задача, в продължение на една година, да решавате правилно и с радост мъчнотиите си. Като дойде някоя мъчнотия, кажете си: „Жена кога ражда, на скръб е, но като роди, не помни скръбта си. Щом е така, и аз мога да родя. Сега скърбя, защото съм заченала нещо, но като родя, ще се радвам." Казвате: „Кой знае, дали е така!" - Вие знаете, че е така; щом сте заченали, ще родите. Христос казва: „Овците, които Бог ми е дал, никой не може да ги отнеме, понеже няма по-голям от Отца ми." Бог е най-голям в цялото Царство. Питам: кой може да попречи на вашите идеи? Ако някой може да попречи на идеите ви, те не са силни.

За обяснение на мисълта си, ще ви приведа следния пример. Един човек се заел да поддържа правото навред по света. На десет места поддържал правото и на десетте места го били. По едно време, чува едного, че пита: „Няма ли право в този свят?" Той му отговорил: „Аз поддържам правото, но не смея да го изповядвам, понеже, на десет места ме биха, а тебе само на едно място са те били." Днес хората са наплашени и всеки от тях казва: „И аз поддържам правото, но понеже, на десет места ме биха, повече не смея да го поддържам, сега ще мълча." Не е важно да поддържаме правото на думи, но да го устояваме в дела. В турско време, българите с мисълта си късаха въжетата, на които бесеха техните братя. Мощна беше тяхната мисъл! Турците имаха обичай, като се скъса въжето, на което бесят някого, сваляха го от бесилката. В сегашните времена, между съвременните християнски народи, и десет пъти да се скъса въжето, пак ще обесят човека. Старите българи, обаче, спазваха обичая на турците. Днес, много хора се интересуват да гледат, как бесят. Питам: какъв е този човек, който иска да гледа зрелища, който се интересува да види, как бесят някого? Мисълта на всеки човек трябва да бъде толкова силна, че да къса въжетата, с които бесят. Никакви въжета не трябва да се турят на врата на човека! Мисълта на всеки човек трябва да бъде насочена към следното: да къса въжетата, да разрушава затворите, да разтопява веригите от краката и ръцете на затворниците. Такава мощна мисъл и такова мощно чувство трябва да има в ума и в сърцето на праведния. Така трябва да мислят и чувстват всички хора, та като ги види Господ, да каже: „Тези хора мислят и чувстват така, както аз ги създадох първоначално. Те живеят според моя закон." Кой създаде бесилките, затворите, веригите? - Някой създаде и бесилките, и затворите, и веригите. За него Христос казва: „Той отначало беше человекоубиец, но дерзайте, Аз победих света!" Ако сегашните християни имат такава мощна мисъл, каквато имаха старите българи, всички въжета на бесилките щяха да се скъсат, както това ставаше в турско време. Трябва ли да чакате, да дойде някой, да пререже въжетата? В Индия има факири, които владеят закона, чрез силата на мисълта да прерязват въжета, да разтопяват железни вериги. Мощна е човешката мисъл! Тя може и железни вериги да разтопява, въжета на бесилки да къса и пътя на хората да отваря. Това е резултат на мощната сила Божия, която действа в нас. Бог, Който живее в нас, казва: „Продай всичкото си имане и го раздай на сиромасите!" Но ти се усъмниш, прекъснеш връзката си с Него и тялото ти остава без глава, обесват те. Някой човек има глава, която се търкаля, а тяло няма. Какво ще прави само с една глава?

Казвам: религиозните хора говорят днес само върху Библията. Те казват: „Знаете ли, какво е казал пророк Йезекиил? Знаете ли, какво е казал пророк Исайя?" – Знаем, какво са казали пророците, но най-важно е, какво са въплътили в думите си; важно е, какъв пример са оставили, със своя живот, на човечеството. Пророк Данаил беше в рова, между лъвовете. Изядоха ли го те? Тримата момци, Сидрах, Мисах, Авденаго, бяха в огнена пещ. Изгоряха ли там? Такъв трябва да бъде религиозният човек: нито лъвове да го ядат, нито огън да го гори! Истински религиозен човек е този, който има такава силна мисъл, която пред никакви препятствия не се спира. Като отиде при някой богат човек, той няма да му се моли за пари, но с мисълта си само, ще го застави да даде, колкото му трябват. Ще кажете: „Тогава ще стават големи злоупотребления." – Не, само мисълта на абсолютно чистия човек е в състояние да преодолява всички спънки и мъчнотии в живота.

И тъй, правете опити, да видите, каква е силата на вашата мисъл. Виждате в паяжината на паяка една муха. Концентрирайте мисълта си към паяжината и следете, ще можете ли да скъсате паяжината и да освободите мухата. Ако можете да освободите мухата, вашата мисъл и вашето християнство са силни; не можете ли да я освободите, и мисълта ви, и християнството ви, като идея, са слаби. Това индусите могат да правят. Един българин, който се занимавал с тайните науки, правил опити за усилване на мисълта си и дошъл до убеждението, че с мисълта човек може да прави различни чудеса. И наистина, със силата на своята мисъл, той могъл да пренася малки предмети от едно място на друго.

Христос казва: „Всеки, който вярва в мене и изпълнява моите заповеди, ще прави чудеса, като моите, и по-големи от моите." Ние не говорим за чудеса, които залъгват хората, но за такива, от които можем да добием пълна самоувереност, че сме свързани с Бога и с Неговата помощ само, можем да разрешим големите мъчнотии, които сега идат в света. Изобщо, в сегашната култура, учениците на християнството или на Божествената Школа, ще преминат през голямо пресяване, за да се опита, до где е стигнала тяхната вяра, тяхната интелигентност и техните способности. То ще бъде генерално пресяване, генерален изпит. Това наричаме край на една епоха, която завършва и начало на друга, нова, в която сега влизаме. „Жена кога ражда, на скръб е." И ако вие, сега скърбите, причината е, че раждате великата идея, която е дълбоко скрита във вас. Като родите, няма да помните скръбта си. Това подразбира, че ще имате един завършен плод. Това подразбира още и закона на безсмъртието. Който придобие безсмъртието, той ще стане ученик на Божествената Школа, или приятел на Бога, както се е наричал Аврам.

„Жена кога ражда, на скръб е, а като роди, забравя скръбта си и се радва, че се е родил човек на света."

Разумното в нас съзнава, че Бог живее в нашата глава; ние вървим по Неговите пътища, прилагаме Неговите закони и затова, каквото поискаме, можем да постигнем.

Беседа от Учителя, държана на 10 юни 1928 г. в гр. София.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, казва, всички, хора, бог, бъде, живот, свят, аз, себе, сега, живее, днес, жена ,

 Неделни беседи , София, 10 Юни 1928г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder