НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Работникът и неговата прехрана

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Работникът и неговата прехрана

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, хора, всички, може, свят, има, земя, слънце, казва, достоен, работи, енергия, става, бог, рим, любов ,

 Неделни беседи , София, 13 Май 1928г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа, държана от Учителя, на 13 май, 1928 г., София.

Работникът е достоен за своята прехрана.” (Матей 10:10)

„Работникът е достоен за своята прехрана”. На пръв поглед това изречение е просто, няма философски израз, но в същност е много важно. Защо е важно? – Понеже прехраната съставлява един от съществените икономически въпроси в живота. Цялата съвременна култура се занимава с въпроса за прехраната. Всички науки, в своята целокупност, също тъй се занимават с въпроса за прехраната. Даже и религиозните хора, като мислят за онзи свят, това е нещо случайно, нещо вметнато в живота им. От икономическо гледище тяхната религиозност представлява някакво забавление, или някакъв концерт. Когато хората няма какво да правят, те отиват на концерт или на театър. По същия начин, когато хората се наситят на обикновения живот, те стават религиозни. Някоя майка изгубва детето си, става религиозна; някой търговец изгубва капитала си, фалира, става религиозен; някой професор изгубва службата си, пенсионират го, става религиозен; някой философ изгубва на стари години философията си, става религиозен; някой човек изгубва знанието си, става религиозен; някоя красива мома изгубва красотата си, става религиозна. Значи, всички фалирали хора в живота си стават религиозни. Като говорим за религията, ние не разглеждаме този въпрос философски, но в неговия дълбок смисъл. Когато философът разглежда религията от философско гледище, той мяза на някой богат човек, който украсява своята къща. Обаче, красотата на къщата не подразбира красота в живота, нито неговото подобрение.

„Работникът е достоен за своята прехрана”. Храната е един от важните елементи в света. Ето защо, доставянето на храната, въпросът за прехраната е една от трудните задачи за човека. Питам: кои са трудни и кои са лесни неща в живота? – Малките работи в света са трудни, а големите работи са лесни, защото много хора заедно ги правят, а не отделният човек сам. Често казвате: еди-кой си човек гради къща. – Не, той сам не гради къщата си, но около 50 – 60 души работници я градят. Тази работа е лесна за него, защото другите хора я вършат. Вземе ли този човек мотиката и отиде сам на лозето да копае цял ден, най-малко десет пришки ще излязат на ръката му.

И тъй, като изброява ред принципи, ред положения в живота, Христос казва, че тия хора, у които съзнанието е пробудено вече, трябва да се отрекат от майка си и от баща си, от брата си и от сестра си, да се отрекат от всички стари, фалшиви разбирания и да приемат новите истинските положения в живота. Какво е искал да каже Христос с думите: „Който иска да ме последва, трябва да се отрече от майка си, от баща си, от брата си и от сестра си”. – Майката, бащата, братът и сестрата, това са силните желания на човека, които могат да го спънат в живота. Силните желания у човека са влюбвания, а влюбването е особен род захласване на човека. Болният човек, измръзналият човек също тъй са захласнати. Това са състояния на влюбения. Болният човек не яде, унася се, бълнува. Измръзналият човек също тъй не яде, започва да се унася и заспива. И влюбеният не яде, бълнува, захласва се. Стомахът на влюбените не работи. Във влюбването има лъжливи представи за живота. Влюбеният мисли, че обектът, към който храни никакво чувство, може да внесе нова енергия в живота му. Това е едно вътрешно заблуждение. Когато между две разумни същества се прояви Любов, между тях става обмяна на Божествена енергия. Тази обмяна е правилна, тя носи здраве и за двамата. В това отношение Любовта е разумен, съзнателен акт. Всяка мисъл и всяко чувство, които не носят щастие и здраве за човека, те са човешки, а не Божествени. Такъв човек постепенно губи своето здраве и богатство.

„Работникът е достоен за своята прехрана”. Човек работи, за да се прехранва. Какъв е смисълът на храненето? Храненето засега е една от съществените работи в живота ни, затова, именно, съвременните хора търсят някакъв нов елемент за хранене, който да ги освободи от сегашното робство, в което се намират. Робството може да бъде постоянно, а може да бъде и временно, случайно. Малко хора има в света свободни. Свободен човек е този, който живее над условията.

Често съвременните хора питат: „Какво нещо е Бог?” – Бог е Първоизточникът на живота, от който човешката душа никога се е отделила, но е забравила своя произход. Когато човешката душа е слязла на земята, тя се е облекла в плът и е дошла между своите майка, баща, брат и сестра, като условия за нейното развитие. Значи, първата фаза в развоя на човешката душа е слизането и между своите близки, да расте и да се развива. Втората фаза е копнежът на душата да учи, да намери своя Учител. Душата търси своя Учител, а Учителят изпраща тази душа в света да се учи. В това отношение човек трябва да разбира основните принципи, които се прокарват чрез бабата, майката, брата и сестрата. Какво очаква човек от своя баща или от своята майка, както от своя брат или от своята сестра? Какво очаква от своя Учител или от обществото, в което живее? Какво очаква от храната? – Все очаква нещо.

Христос казва: „Аз съм живият хляб”. Човек трябва да се стреми именно, към придобиването на този хляб, като съществен, необходим елемент за съзнателния живот. Едно от качествата на човешката душа е да се стреми към съзнателния, към Божествения живот. Докато човек не придобие това качество, не може да се нарече истински човек. Какъв смисъл ще има живота на някой човек, който е живял 30 години на земята и след заминаването от този свят турят на гроба му един красив паметник с надпис: „Тук почива такъв и такъв човек, на еди-каква си възраст и т. н.”. Какво е придобил този човек?

Христос се обръща към своите ученици и казва: „Работникът е достоен за своята прехрана”. Христос подразбирал истинския работник, който е дошъл на земята да работи съзнателно. Всеки работник все работи за някого, но първият въпрос, който той трябва да постави на разрешение пред себе си е въпросът: за кого работи той и за кого трябва да работи? Докато работникът не разреши този въпрос за себе си, всички други въпроси остават неразрешени. Това се отнася до всички хора без изключение. Каквото и да правят хората в света, ако не разрешат този важен въпрос, кому трябва да работят, всички други въпроси ще останат неразрешени. Това нещо ще внесе горчивина в техния живот, и в края на краищата те ще се разочароват.

И тъй, за да се доберем до истинските разбирания в живота, Христос казва: „Работникът е достоен за своята прехрана”. Това подразбира, че Онзи, Който е изпратил човека от невидимия свят да работи в света, намира, че той е достоен за своята прехрана. Под думата „невидим свят” ние разбираме реалния, идеалния, неизменяемия свят. Този идеален свят се проектира на физическия най-първо чрез една точка, която е несъизмерима. Тази точка има само едно проявление без никакво измерение. Сама по себе си тя съществува като понятие. Посоката на едно движение се измерва само с една точка. Всеки човек трябва да има една посока, едно движение, което наричаме негов център. Този разумен център съществува в неговото съзнание.

Мнозина питат: какво представлява човешкото съзнание? Ние наричаме човешкото съзнание вдлъбнато огледало, което събира в себе си лъчите на Божествената светлина и после, чрез отражение, ги разпръсва в окръжаващата го среда. Ако човек няма такова огледало, той не може да разбере задачата на своя живот. За да може това огледало да се държи в изправност, природата е дала разум, ум на човека, да мисли и да разсъждава. Разумът пък е Божествената светлина, която се насочва към това огледало. Това, дето хората обичат да се оглеждат в огледала, показва, че и нашето съзнание е подобно огледало. И когато нашето съзнание е чисто, подразбираме, че огледалото на нашето съзнание е чисто, и всички предмети ще се отразят в техния естествен вид, а това ще ни дава ясна представа за живота. Противоречията, които съществуват в ума на съвременните хора за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта за милосърдието и за ред прояви в живота, зависят от чистотата, от степента на яснотата на това огледало. Често нашето огледало се покрива с прах, с тънък воал от мъгла, помрачава се, замъглява се и ние не можем да добием ясна представа за живота – изгубваме връзката, смисъла на живота, не знаем отде сме дошли и де отиваме.

Първата велика задача за съзнанието на индивида е да реши въпроса, отде е дошъл и де отива. Този въпрос не може да се реши колективно. Той се решава единично. Казвам: малките неща в света са трудни, а големите са лесни. Защо? – Защото при големите работи хиляди хора работят заедно. И когато техният труд се съедини в едно, той ще бъде достояние на всички. Каквото хората придобият заедно, то ще се наследи от поколението. Например, благата, които ние сега придобиваме по наследство, са изработени и придобити от същества, минали преди нас. Някои от тия блага са човешки, някои са Божествени. Доброто, например, не е благо, придобито от човешкия род. То е благо на Бога. Любовта също не е придобита от човешкия род; тя е благо на Бога. Дойдем ли до човешката интелигентност, и тя е благо на ангелите, а не на хората. Хиляди години са работили те, докато приготвят тази интелигентност, от която съвременните хора се ползуват. Никой окултен Учител днес не може да говори на съвременното човечество за създаването на човека по този начин, както е писано в първа глава на Битието. Това, че Бог взел пръст и направил от нея човек, като вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, е детински разказ. За да направи Бог първия човек, Той е трябвало да приготви неговите органи в разни области и после да ги съчетае. И когато Бог е казал: „Да направим човека по образ и подобие Божие”, трябвало е да се донесат всички негови органи, приготвени от по-рано, според първоначалния Божествен план.

Питам: имате ли представа, по какъв начин са създадени вашите очи? Сегашните физиолози гледат леко на този въпрос. Те намират даже, че човешките очи не са добре направени, че не са съвършени; но от 8,000 години насам те се намират под влиянието на греха, затова са изгубили малко от своето първоначално съвършенство. Доколко очите, като орган, са издръжливи, се вижда от това, че цели 8,000 години грехът е влиял върху тях, и хората не са ослепели. Цели 8,000 години грехът е блъскал и върху човешкия ум и човешкото сърце, но пак не е могъл окончателно да ги изврати. Най-после, цели 8,000 години грехът е въздействувал и върху човешкото съзнание, но пак не е могъл напълно да го помрачи. Той е успял само да помрачи неговата чистота и ясност, но тази мрежа лесно може да се премахне. За всичко онова, което Бог е вложил дълбоко в човешката душа, Христос казва: „Никой не е в състояние да измени нещо от първичния план, който Бог е предвидил за всяка душа”. Защо? – Понеже няма по-могъщ и по-мъдър от Него. При сегашния живот хората се интересуват от това, дали ще бъдат богати, учени, какво мнение ще имат другите хора за тях и т. н. Всичко това зависи от тях самите. Да бъдат богати от тях зависи; да бъдат учени от тях зависи. Като казвам, че всичко това зависи от тях, подразбирам, че всичко, каквото пожелаят, може да им се даде, а от тях зависи, доколко могат да го задържат и разработят. Колко хора има родени даровити, способни, но понеже не са разработили своите дарби и способности, умират като най-обикновени хора. Такива хора само ядат, пият и спят. Питам ги: защо не работите, защо не свирите? – Не ни е дошло още времето. Виждате, обаче, някой човек с обикновени дарби, взел цигулката, по цял ден свири. Човекът без дарби по цял ден свири и работи, а даровитият спи, яде и за нищо не мисли! Как ще си обясните това противоречие в живота? – Противоречията в живота могат само да се изяснят, но не и да се обяснят. За да се обяснят всички противоречия, трябва да се познава дълбоката философия на живота. При сегашните условия противоречията трябва да съществуват като една възможност, като един вътрешен стимул за човешката мисъл. Във физическия свят мисълта се развива при противоречия. Има светове, обаче, дето няма противоречия. В Писанието се казва, че и ангелите се интересуват от големите противоречия, които човек прекарва на земята. Те се интересуват от човешкия живот, в който и доброто, и злото се взаимно преплитат. В ангелския живот злото е съвършено изключено. Ако някой ангел се осмели да каже една от тия лоши думи, които хората си казват, той моментално би изчезнал от небето. Хората, обаче, тъй често си говорят лоши, обидни думи, и пак не изчезват от лицето на земята. Това показва, че Бог е много снизходителен към тях, а към ангелите е много строг. Ангелите благоговеят от Бога, а хората не се страхуват от Него. Как ще си обясните тези противоречия? Когато някой човек съгреши пред Бога, той веднага отива при Него и Му казва: „Господи, помогни ми! Паднах окалях се. Помогни ми да стана и да се очистя”! Господ го поглежда снизходително, и грехът изчезва.

Питам: колко от противоречията на хората са истински, действителни противоречия? Допуснете, че вие сте човек със слабости, обичате да пиете, и в това състояние се скарвате и сбивате с този, с онзи, приказвате нелепости, докато най-после ви заведат в участъка. Вие седите там и се чудите, защо нямате сила да се противопоставите на всички тия условия сами знаете ли какво щеше да бъде вашето положение, ако бяхте действително силен човек? – При това положение, като силен човек, вие можете да извършите такова голямо престъпление, за което да лежите цел живот в затвора. А тъй, като слаб човек не можете да направите голямо престъпление. Ето защо, Провидението, като знае вашата слабост, създава ви физически слаб, за да не лежите цял живот в затвора. Слабият човек като се напие, става смел и казва: „Нека се опита някой да ме закачи!” Обаче, намери се някой по-силен от него, закачи го, удря му една плесница, и пияният пада на земята. Поогледа се натук-натам, пак става и започва да си отмъщава. Силният човек му удря още една плесница. Пияницата отново пада на земята и казва: „Да му мислиш, като стана сега!” Става от земята, но е слаб, не може да се бори повече и казва: „Извини ме, господине, нали знаеш, пийнах си малко, обърках се, че не зная, какво говоря.”

Кои са причините за произхода на пиянството в света? – Пиянството е анормалност в света, която се е породила вследствие нереализирана любов. Това, което хората наричат любов, то е един вид опияняване в астралния свят. Когато Любовта, като сила, като Божествен принцип, не е правилно проявена в живота, нейните сладки сокове, от действието на особен род микроорганизми се подлагат на ферментация, при която се образува особен вид вино. От това вино хората се упояват и вършат хиляди грехове и престъпления. Това вино, което се образува, като вторичен процес при Любовта, хората наричат човешка любов.

Мнозина запитват: как и от де е произлязъл греха? – Грехът произлиза от факта, че Божествената Любов не се проявява, както трябва, вследствие на което става подпушване на нейните сили. Това подпушване е причина за всички грехове и престъпления, за всички отрицателни качества в света. В това отношение може да направите опит. Вземете най-лошия човек в света и му създайте работа, покажете му че имате добро мнение за него, дайте му възможност, въпреки всички негови слабости и пороци, да опита Любовта, ще видите, че този човек в кратко време ще измени характера си. И когато хората стават лоши, то е по единствената причина, че те мислят, какво никой не ги обича. Животът без любов не може да съществува, тъй както човек без храна отслабва и без вода не може да съществува. Човек без любов в живота си се чувствува тъй недоволен, тъй нещастен, както когато някой голям месоядец изпадне между хора вегетарианци. Те не ядат кокошки, не ядат прасенца, а месоядецът иска да си хапне месце, и страда. Ами какво ще бъде положението на този човек, ако той изпадне между хора родени вегетарианци, на които дедите и прадедите от четири поколения насам вегетарианстват?

Съвременните вегетарианци още не са истински вегетарианци. Ние наричаме съвременните вегетарианци „помаци”. Дядото на тия хора бил месоядец, бащата и майката – също месоядци, а те днес станали вегетарианци и ще говорят наляво-надясно за вегетарианството. При това състояние на вегетарианството не може да се говори за голямо подобрение на обществото. Впрочем, вегетарианството е внесло известно подобрение върху здравословното състояние на хората, но за да може то да произведе пълен ефект, хората трябва да се свържат с Първичната Причина, която е създала живота. Майките и бащите трябва да се върнат към онази първична вътрешна храна, която природата е определила за човека. Съвременните учени изучавали ли са първоначалната естествена храна, която природа, та е определила за човека? Човек, за да намери Истината по този въпрос, трябва да изпадне в големи противоречия и страдания. Вижте, какво прави вълкът при подобни положения на страдания и ограничения в живота. Той отива до някоя кошара – подгонят го. Отива до втора кошара – и от там го подгонят. Ходи, лута се гладен из гората, 4 – 5 деня нищо не може да намери за храна. Най-после започва да търси между растенията в гората сладки коренчета, за да се храни с тях. Защо вълкът разреши въпроса на глада с тези сладки коренчета? Защо не яде горчиви коренчета, а търси сладки коренчета и тях яде? – Това показва, че някога, в миналото, вълкът е бил вегетарианец и се връща към тази своя опитност. Като се намери в трудните условия на живота и не яде 4 – 5 деня нищо, той си спомня, че някога се е хранил със сладки коренчета и си казва: „При това положение и без овци може да се прекара”.

Аз привеждам този пример за вълка, защото по същия начин много хора запитват: как трябва да постъпим при даден случай? Отде да знаем, кое е добро и кое зло? Казвам: ако ви оставят 4 – 5 деня гладен, ще знаете, как да правите добро, ще разбирате, кое е добро и кое зло във всеки човек има добри заложби, дълбоко скрити в него, дълбоко заровени още от вековете. Сегашната култура трябва да събуди тия скрити дарби у човека и да ги разработи. Това, което съвременните хора наричат живот, не е живот; това, което те наричат мисъл, не е мисъл; това, което те наричат наука, не е наука. Има голяма разлика между истинския живот, между същинската мисъл и между положителната наука и сегашния живот, както и сегашната мисъл и наука. Ние не отричаме науката, нито учените хора, но казваме, че те са още далеч от онова, което учените хора могат да постигнат. Някой съвременен учен посвещава цели 20 – 30 години от живота си за изучаване живота на мравия: как се хранят, какви жилища си правят и те. н.. Това е ценна работа, но питам: какво е допринесъл този учен за човешкия живот с изучаване живота на мравите? – Все е допринесъл нещо. Най-малко той е обърнал вниманието на човека върху мравешката организация. Те представляват една фаза на живот от целокупния общ живот. Друг учен пък изучава пчелите. И те представляват една фаза на развитие от целокупния живот.

Следователно, за да изучим живота на човека в неговата пълнота, трябва да изучим всички форми, през които той е минал и да ги съпоставим правилно. Например, ако сегашните астрономи, които изучават слънцето чрез неговия спектър, знаеха живота му, щяха да разберат, чрез дедукция, че животът на слънцето не мяза на земния живот. Там съществува живот от висш порядък и висша хармония. Условията на земята коренно се различават от тия на слънцето, понеже земята, сама по себе си поглъща повече енергия, а дава по-малко. На това обстоятелство се дължи и грехът. Земята в сегашното си състояние е майка мащеха. Тя казва за хората: „Тези деца не са мои, аз не ги родих.”

Сега ще ви обясня, какви отношения може да съществуват между две тела от различна големина. Когато по-голямото тяло поглъща повече енергия в себе си, отколкото му трябва, в малкото тяло, с което е свързано, се произвежда студ. Когато голямото тяло поглъща по-малко енергия, отколкото му трябва, в малкото тяло се произвежда топлина. Понеже слънцето изпраща голямо количество топлина на земята, оттук вадим заключение, че то е най-безкористното същество в слънчевата система. Слънцето асимилира най-малко енергия в сравнение с другите тела, вследствие на което то изпраща тази грамадна енергия, която се развива у него, по всички членове на неговата система, като им поддържа живота. Следователно, всяко тяло, което поглъща малко енергия навътре, а изхвърля повече енергия навън, може да стане център на нов живот. Приложете тази философия и във вашия живот!

Мнозина запитват: „Как да се повдигна? Как да намеря Бога? Как да се облагородя?” Казвам: поглъщайте по-малко енергия, а изпращайте повече навън! Тази мисъл Христос е изразил в следния стих: „Даром сте взели, даром давайте!” То значи: всичката енергия, която човек е получил от Бога, той трябва да я изпрати в пространството, за да може Божественият Дух да я използува за неговото напредване. От спазването на това правило зависи и нашето развитие на земята. Някой пита: „Как мога да възприемам най-добре? Как мога най-добре да уча?” – Поставете ума си в едно почиващо състояние и ще можете добре и правилно да възприемате. Докато човек не дава, не може да учи. Кой ученик може да бъде способен? – Способен ученик е този, който отправя всичкото си внимание към своя учител и с това го насърчава да дава. Такъв ученик взима много от своя учител. Колкото по-малко внимание отдава ученика на учителя си, толкова по-малко получава от него. Следователно, способността на ученика да учи и да възприема зависи от неговата вътрешна интензивност. Някой казва: „Аз нямам нищо. Какво мога да дам?” Закон е: всеки ще даде нещо от себе си, ще плати с нещо от живота си. Ако нищо не плащаш, нищо не можеш да получиш. Колкото повече плащаш, повече ще получиш; колкото по-малко плащаш, по малко ще получиш. Аз говоря за Божествения закон, дето съществува равенство; в човешкия закон равенство не съществува. И тъй, ако искате да учите и да възприемате правилно, отнасяйте се към разумните хора с голямо внимание.

„Работникът е достоен за своята прехрана”. Всеки човек трябва да работи! За обяснение на тази идея ще ви приведа един мистически разказ за един от древните монарси, наречен Рамахри. Той бил умен цар, поетична натура, но толкова взискателен, че едва ли някой от неговите приятели, или от неговите слуги могъл свободно да се приближи до него. Който и да се приближавал при него, все ще му направи някаква забележка, все ще го изобличи в нещо. Щом го погледне някой, той веднага ще го запита: „Защо ме гледаш така? Трябва да се научиш да гледаш добре”. Щом някой се обърне към него с две-три думи, той веднага ще намери, че не му е проговорил наместо, както трябва и ще му каже: „Защо ми говориш така? Не можа ли да кажеш друго нещо?” Ако някой човек се яви при него облечен по свой вкус, веднага ще го запита: „Защо не се съобрази с моя вкус, ами дойде така облечен?” Ако някой го поздрави, той ще го запита: „Защо си сне шапката по този начин? Не можа ли да ме поздравиш другояче?” В цялата държава не могло да се намери един човек, който да задоволи вкуса на монарха Рамахри.

Питам ако съвременните хора се намерят пред този цар, как ще излязат от това положение? Рамахри и днес е още жив. Той живее у всички хора. Кой е Рамахри? – Недоволството у човека. По природа съвременните хора са крайно недоволни. Човешкото съзнание е винаги будно за противоречията в живота. Когато през нашето съзнание минава нещо добро, то спи; когато минава нещо лошо, нещо грозно, съзнанието ни е винаги будно да го хроникира. То отбелязва злото в света така, както сеизмографът отбелязва земетресенията и големите бури в природата. Какво добро принася сеизмографът, като отбелязва, че еди-къде си е станало катастрофално земетресение, от което са загинали няколко града и еди-колко си хора? – Сеизмографът допринася нещо добро. – Какво добро, именно? – Дава възможност на всички народи да научат за нещастието, което е сполетяло някоя страна, и по такъв начин да й изпрати своята помощ и своето съчувствие. Необходимо е да се изпрати помощ на пострадалите! Тия народи, които изпращат помощ към пострадалите, с това могат да им кажат: „Не се обезсърчавайте, вие имате подкрепата и на другите хора в света!”

Казвам: болестите в съвременните хора са особен род земетресения. Когато стане някое силно земетресение, то събаря къщите на хората. По същия начин, когато някой човек заболее от сериозна болест, той ляга на леглото за 3 – 4 – 5 месеца и като стане от леглото болестта е стопила мазнините му, тялото е олекнало с 10 – 15 клгр. Понякога духовният сеизмограф у човека предсказва нещастието, което ще го сполети, няколко часа или дена преди да е дошло. И тогава човек казва: „Струва ми се, че ще заболея от нещо, вие се нещо около главата ми”. Разумният работник трябва да си избере такава работа, която да не е в противоречие с Божиите закони. Ученият професор – философ трябва да си избере, като предмет за размишление, такива мисли, такива теории, които да не са в противоречие с Божиите закони. Учените хора трябва да бъдат крайно искрени, всеки момент да са готови да коригират своите погрешки.

И тъй, всички хора трябва да бъдат искрени, като децата, всякога да са готови да коригират своите понятия и схващания за живота. Сегашното младо поколение трябва да си създаде една възвишена идея за Бога, като най-доброто същество, с будно съзнание всякога и с пълна готовност да помага, да внася в нас добър чист и възвишен живот. Днес съвременното човечество не познава Бога и затова, от понятията на българите за Бога, ще схванете, че ви говорят за някакъв български Бог. В Англия говорят за английски Бог. В Америка – за американски Бог и т. н.. Питам: прави ли са тия схващания, тия понятия за Бога? Когато слънцето минава през България, българско ли е? Когато слънцето минава през Англия, английско ли е? Когато слънцето минава през Америка. американско ли е? Когато слънцето минава през Германия, германско ли е? Наистина, онази част от слънчевата светлина, която минава през България, или през Англия, или през Америка, или през Германия, се пада на тия страни, но слънцето в същност не принадлежи нито на България, нито на Англия, нито на Америка, нито на Германия, нито на коя и да е друга страна. Мисълта, че слънцето принадлежи на коя и да е страна, е користолюбива и заблуждава хората. Тази идея трябва да се схване добре в съзнанието на човека, и той да разбере, че частите не съставляват цялото, но цялото съществува независимо от своите части.

Съвременната философска мисъл твърди, че всяко тяло има свои части. Тази мисъл е права, но всяка отделна част не съставлява цялото тяло. Например, човек има ръце, но ръцете не съставляват човека; човек има очи, но очите не съставляват човека; човек има мозък, но мозъкът не съставлява човека; човек има стомах, бели дробове, мускули и ред още органи, по те сами не съставляват човека. Те са само отделни органи, а човекът може да съществува и без тях. Във физическия свят, обаче, без тези органи, човек не може да види света тъй, както е създаден. Той може да го види по друг начин, но това ще бъде специфичен начин.

Казвам: при разглеждане на различните религиозни въпроси, най-първо трябва да се спрем на следния въпрос: каква част енергия от Божествената Любов асимилира всеки човек и каква част от тази енергия изпраща навън. Този е един важен процес с който трябва да започне артериалната духовна система на човека, за да бъде готов да заживее с новите разбирания на живота, с новите методи на науката. Например, има нови методи за изучаване на слънцето. Ако всички, които сега ме слушате, сте готови за тези нови начини, още сега тръгваме за слънцето и за 20 минути ще бъдем там: ще се разходим по него, ще разгледаме планините и горите му, ще видим петната, ще разберем как живеят съществата на него, и след половин час ще се върнем на земята. Само по този начин ще разберем, дали слънцето е огнено, горящо тяло, каквото учените хора на земята го описват, или не е такова. Често съществата, които живеят на слънцето, си правят ред забавления, които понякога засягат и нас. Така и Нерон запали Рим за свое удоволствие, да види, какъв ефект ще произведе това нещо върху самия него. В това време той свиреше с арфата си и декламираше най-хубавите си произведения, като казваше: „Великолепна е тази гледка! Велико нещо е да гори Рим! За такъв велик поет и декламатор, като мене, и Рим може да гори. Аз заслужавам това!” Тъй си мислеше Нерон по това време. Всички хора, обаче, бедни и богати, бягаха с настръхнали коси от ужас, а Нерон свири и пее, не иска да знае, чуди се, какво положение да заеме, как по-добре да се любува на тази гледка. И наистина, великолепно нещо е да гори Рим за един велик човек! Но още по великолепно е, когато става въпрос, кой запали Рим, Нерон да каже: „Аз запалих Рим.” Какво направи той, обаче? – Той посочи като виновници за запалването на Рим християните. Тази е лошата страна на неговата постъпка. Нерон трябваше да бъде доблестен, да каже: „Аз съм силен човек, велик поет и за свое удоволствие исках да запаля Рим.” Така постъпват и мнозина от съвременните хора. Те взимат своите арфи, запалват Рим и започват да декламират стихотворенията си, но като ги питат, кой запали Рим, отговарят: „Еди-кои си запалиха Рим”. Казвам: тези хора започват добре, свършват зле. Кажете: аз запалих Рим! Хубаво е да се запали огъня в Рим, но не самия Рим. И нека този огън гори с такава светлина, която да просветява умовете на хората, и с такава топлина, която да стопля замръзналите им сърца!

Питам: защо, когато умират сина ви или майка ви, които вие обичате, веднага ги детронират, като ги или заравят в земята или изгарят в пещта? В това отношение, египтяните имаха по-прави схващания: те балсамираха своите умрели, а съвременните хора ги заравят в земята, или изгарят в пещи. И едните и другите имат идея за това, но лошото е там, че сегашните хора искат по-скоро да се освободят от своите умрели. Днес като умре някой наш близък, едва сърцето му спира да тупти, и ние бързаме да го занесем на гробищата. Казвате: „Нека си върви вече този човек. Друг да дойде на негово място!” Какви са тия хора. които могат тъй лесно да погребват своите идеали? Какъв е този човек, който може да изневери на Бога за една жена в света, или за някаква обикновена служба, или за никакви си стотици левове, които получава от държавата? Ако един човек ходи от църква на църква да търси Истината и мени своите възгледи, както хамелеонът цвета си, питам: какви са тия убеждения? Казвам: всички църкви са едно и също учреждение. Истината пък е на всякъде една. Дето и да идете, в която църква и да влезете, Истината е една. В която къща и да влезете, слънцето еднакво грее. Разликата седи в това само, че някъде прозорците са по-големи, някъде – по-малки, вследствие на което в някоя къща влиза повече светлина, а в друга – по-малко. Обаче, трябва да знаете, че във всяка къща има възможности да влиза много светлина. Чудни са някои хора, когато искат да ни убедят, че те знаят Истината повече, отколкото другите хора. Това значи, че техните прозорци са по-големи; но всеки човек може да отвори своите прозорци, за да възприеме чрез тях повече светлина. Този е принципът. който можете да приложите в живота си. Всички хора имат възможности още сега да намерят извора на своя живот.

Мнозина запитват: как ще се оправи светът? – Светът ще се оправи като мине през големи изпитания, през големи бури. Бурята представлява процес на пречистване. Капитанът, който управлява сега парахода на целокупния живот, трябва да бъде много разумен, да разбира смисъла на живота, за да изведе парахода благополучно на пристанището. Всемъдър и велик е Този капитан! Всеки, който Му се подчинява, ще прекара всички изпитания и бури и ще влезе в новия живот.

Днес всички учени и религиозни хора трябва да застанат на разумна почва, да се загрижат за бедните, за страдащите, да им покажат правия път, да им поговорят за смисъла на живота. Не е достатъчно само да нахраним човека, но трябва да се погрижим за неговата душа, да му покажем истинския живот, в който трябва да живее. Кое е по-хубаво: да бъдеш учен човек или невежа? Хубаво е да знаеш да четеш, да пишеш и да мислиш, но по-хубаво е да съзнаваш, че знанието, което имаш ти е дадено от Бога и да Му благодариш! След това да употребиш това знание за свое благо, както и за благото на своя ближен. Такъв човек ще увеличава знанията си всеки ден. Казва се в писанието: „Праведният човек върви от знание в знание, от слава в слава.” И тогава ние казваме: работникът, който работи за Бога, е достоен за своята прехрана и на физическия свят, и на духовния свят и на Божествения свят.

И тъй, основната мисъл, която трябва да остане в съзнанието на хората е следната: давайте повече, асимилирайте, поглъщайте, по-малко. Имайте характера на слънцето! Някой ще каже: да, ако аз бих имал толкова злато, колкото един милиардер, щях да направя хората щастливи. – Не, това щастие е временно. Истинското щастие на човека седи в реализиране на неговите възвишени и благородни идеи. Само така човек ще се освободи от празнословие, от вглеждане в чуждите погрешки, от одумване и т.н. Погрешките, както злото в света, трябва да съставляват поука, учение за всички хора. Учете се от всичко, което става в света! Ние гледаме на света от по-високо становище, от Божествено гледище. Злото в света е условие за проявяване на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията благост, милост и т. н. Някой човек изяжда едно агне. За агнето това е зло. Защо се допуща това зло? В дадения случай агнето се жертвува за човека, да премине в нова, по-висока форма, с нова енергия и нови разбирания. При това благо, което ще добие агнето, не струва ли да бъде изядено? Но човекът, който изяжда това агне, трябва да е в състояние да трансформира неговата енергия от по-низка в по-висока. Не е ли способен да направи това, нито човекът ще се ползува от агнето, нито агнето ще се ползува от тази жертва. Ако ти си един червей и се пожертвуваш за някого, за да минеш в по-високо състояние тази жертва е на мястото си. Някой казва: „Смачкаха ме хората, изгубих човешкия си образ”. Питам: ако с това смачкване ви се даде нещо по-велико, не струва ли да се посмачка малко нашия вид? – Струва, разбира се. Това, което Бог дава на човека, напълно замества загубеното. Ще ви приведа случая за един турчин бекрия, т. е. голям пияница – на ден изпивал по едно кило джибренка. Това станало в Шумен. Този турчин отива една вечер, около 10 ч., в една кръчма. Кръчмата била за творена, кръчмарят си легнал. Той похлопал на вратата. Излиза кръчмарят и го пита: „Какво искаш?” – Моля ти се, дай ми 100 грама джибренка! Кръчмарят, по погрешка, взима в тъмнината газеното шише и налива 100 грама газ вместо ракия. Турчинът надига шишенцето да пие, и веднага извиква: „Какво направи ти? Даде ми газ вместо ракия.” Какво става след това с турчина? – От този момент той престава да пие. От тогава всяка година наред отивал при кръчмаря и му казвал: „Много ти благодаря за лекарството, което ми даде вместо джибренката. То ме спаси и ощастливи живота ми”. Питам: ако и вие в някоя мрачна нощ на живота си изпиете 1/2 кило газ, която ще ви спаси от един лош навик и ви постави в правия път на живота, не струва ли да изпиете тези газ, като лекарство? – Струва да се изпие.

„Работникът е достоен за своята прехрана”. Всеки човек е достоен за онова, което му се случва в живота. Мнозина, обаче, се считат не достойни за онова, което им се случва. Който е недоволен от това, което го сполетява в живота му, нека подаде заявление да го уволнят.

„Работникът е достоен за своята прехрана Защо? – Не се интересувайте от това, но всеки да каже в себе си: „Аз съм достоен за радостта, за страданията, за любовта, както и за омразата в света”. Нима, ако извадя агнето от устата на вълка, той няма да се разгневи? – Ще се разгневи, разбира се. Но ти ще извадиш агнето от устата на вълка, и ще му кажеш: „Ти нямаш право пред моите очи да изяждаш агнето”!

И тъй, ако възприемете и използувате енергията, която се образува сега в света при земетресенията и бурите, тогава всички мъчнотии, страдания и противоречия, на които ще се натъкнете. няма да ви причинят никакви пакости. Това е изказано в 91 Псалом със следния стих: „Тисяща ще падат от страната ти и десет тисяща от дясно ти, но при тебе няма да се приближат”. Могат да стават ред катаклизми в природа, но такъв човек ще остане незасегнат; стотици къщи около него могат да се разрушат, но неговата ще остане неповредена; земята ще отваря и затваря устата си, но него няма да погълне. Ако пък го погълне, той ще има сила да и каже: „Отвори устата си и ме изхвърли навън!” Земята не може да поглъща праведни хора. Тя обича грешниците: отваря устата си, като сом, и ги поглъща.

„Работникът е достоен за своята прехрана” Ако внесете тази мисъл в ума си и направите един малък опит в това отношение, ще видите, че има какво да се работи и учи Някои казват, че са остарели, че не е време за учене вече и т.н. Не, не сте остарели. Ако се считате стар, това е от безлюбие. Който люби. той не остарява. За Бога се казва, че е Любов. Той остарява ли? Не, Той е вечно млад. И затова, когато Бог заживее у нас, ние ще се подмладим, ще придобием условия за ново знание, ще станем силни и мощни, да разрешаваме задачите на живота. Всеки ще разрешава задачите си така, както подхожда на неговото естество. Следователно, нашата задача не седи в това, да изменяме живота на хората, но всеки трябва да раз решава задачите си при обстановката, в която е поставен и при възможностите и условията, които отговарят на неговото естество. За да бъдеш човек, не е нужно специална обстановка. Обстановката не изменя човека. Аз с удоволствие наблюдавам усилията, които прави някоя мравка или пеперуда; с удоволствие наблюдавам, как текат изворите, как грее слънцето, как духат ветровете и те. н.. Изворите, слънцето, това са същества, с които ние се разговаряме на специален език. Например, ако бутнете някоя мравя малко грубо, тя веднага се изправя и ви пита: „Какво искаш от мене? Защо ме буташ?” Ако се отнесете внимателно към нея, тя започва да движи пипалцата си, да се разговаря учтиво и ви пита: „Какво ново има?” И започва да разговаря, какво е предназначението й в мравуняка, как живее там и те. н.. И мравите имат своя култура, свой език. Ако вие знаехте по-главните модерни езици или някои от старите езици, като староеврейски, старогръцки, санскритски или друг някой език, щяхте ли да страдате? Знанието на езици е голямо богатство за човека. Ами ако знаехте езика на ангелите, щяхте ли да страдате? И ангелите имат своя граматика, своя писменост, свои наречия, главно три – за трите различни светове. Те си служат с около 35 милиона думи. Това още не се отнася до първокласните, но до някои от по-долноразредните ангели.

Ще кажете: вярно ли е това? – Ако вярвате, вярно е; ако не вярвате, не е вярно. Числото 35 милиона показва богатство на съзнанието. Каква тънкост, каква широта и простор на съзнанието се изисква, за да се постигнат тия неща! Колко хиляди години се изискват, докато стигнете до тук! Ще дойде ден, когато човек ще борави с 35 милиона думи в своя речник. Каква красота, какво величие се крие в такъв език! Всички тия думи се включват само в една дума. Езикът съдържа цял космос в себе си. Като влезете в Божествения свят, ще видите, че всяка дума има своя определена форма. Например, думата Любов има своя форма, във вид на тяло, на предмет, с който може да се забавлявате. Думата Мъдрост също така има своя определена форма. Думите са реални, а не отвлечени понятия. Те съответствуват на известни предмети на земята. Кой предмет съответствува на Любовта?

„Работникът е достоен за своята прехрана”. Ученикът е достоен за знанието, което му се дава. Праведни те е достоен за Божията Благост.

Сега, аз желая у всички да се яви стремежът да учите, да придобивате знания. Истинско знание е нужно на всинца ви - знание, което смирява, а не което възгордява човека. Всички хора се нуждаят от знание, което внася светлина, мир, щастие, Божествено благо за душата и разкрива, че между всички явления в живота има тясна вътрешна връзка. Всичко в света съдействала за проявлението на Божията Любов и Благост в света, които създават условия за тясна връзка между душите. Страданията сближават хората в света, или създават условия за проява на Божията Любов, която свързва всичко в едно цяло.

„Работникът е достоен за своята прехрана.”

Беседа, държана от Учителя, на 13 май, 1928 г., София.

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, хора, всички, може, свят, има, земя, слънце, казва, достоен, работи, енергия, става, бог, рим, любов ,

 Неделни беседи , София, 13 Май 1928г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder