НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Който се отмята

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Който се отмята

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, всички, има, причина, бог, живот, може, свят, казвам, първичната, земя, всичко, истина, наука, казва, бъде ,

 Неделни беседи , София, 29 Април 1928г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа, държана от Учителя, на 29 април 1928 г., в гр. София.

Който се отмята от мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил." (Лука 10:16)

„Който се отмята".

Разумният живот има свой вътрешен смисъл: вътрешен физически, вътрешен духовен и вътрешен Божествен смисъл. От това гледище, не трябва да се прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. В цялата природа, в целокупния живот прониква една разумна нишка. Учените хора на миналото, както и учените хора на настоящето, наричат тази разумна нишка „съзнание". Онзи, който е натоварен да пази тази нишка здрава, т.е. да се грижи, да не се прекъсва съзнанието, наричаме човешки интелект или човешки ум. Значи, длъжността на човешкия ум е – да пази здрава тази нишка, която Първичната Причина е поставила между всички явления.

Аз говоря за разумните явления в света, а не за разпокъсаните. И тогаз, като разглеждаме явленията в съвременната наука, намираме, че повидимому те са противоположни; това е, защото във фактите няма единство. Те са разкъсани, без да се обяснява, на какво се дължи това разкъсване. Същата разкъсаност се вижда и по отношение на небесните тела. Едва сега, съвременните учени хора, започват да намират връзка между всички факти и явления в цялата природа. Тази връзка не я виждат всички учени; някои само, които са истински капацитети, макар че имената им не са познати на учения свят. Тия учени хора, които днес минават за капацитети, за видни хора, всъщност са само ученици на науката. Кажете ми някои видни капацитети от Европа, които могат да предскажат нещата безпогрешно. Ако отидете при някой капацитет по геология, например, щом е истински учен, той би трябвало да ви предскаже бъдещото положение на земята. Може ли да се нарече учен, капацитет на науката, този, който не знае, какво ще стане утре? Такива капацитети днес съществуват във всички области на науката: и в химията, и във физиката, и в биологията, и в богословието – навсякъде. Има и религиозни хора, които вярват в Бога, но нищо не могат да предсказват. Водителите на човечеството питат: има ли Господ, или няма? Към коя религия да се причислим? Те разрешават въпроса, кое политическо или духовно верую е по-право.
Казвам: ние не се кланяме на никаква религия. Защо? – Религията е създадена от човека, а ние не се кланяме на никакви човешки идеали. Ние не се кланяме на никаква култура. Защо? – Културата е създадена от човека, а ние не се кланяме на никакви човешки идеали. Ние не се кланяме на никаква наука. Защо? – Науката е създадена от човека, а ние не се кланяме на никакви човешки идеали. За в бъдеще ще се създаде нещо по-хубаво. Ние се кланяме само на една, Висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия път на бъдещето. Само Първичната Причина, която въодушевява всички учени, всички поети, всички музиканти, всички художници, е съвършена в своите прояви. Следователно, всеки човек, който иска да разбере Първичната Причина, трябва да има чисто съзнание. Той трябва да е ограден с чиста, възвишена мисъл, която да пази връзката на своето съзнание с тази, на Първичната мисъл. Докато тази нишка не е прекъсната, човек може да се радва на положителна, на истинска наука. Докато очите ви са затворени за външния свят, какво можете да изучавате от него? Можете ли да изучавате астрономията, художеството, или кой да е отрасъл на науката, със затворени очи? Докато ушите ви са затворени, можете ли да изучавате музиката? Ако вашият разсъдък е ограничен, можете ли да правите връзка между причини и последствия на явленията?

Днес повечето хора минават за учени, за капацитети, не признават Бога, не признават никаква сила над себе си. Често се казва за някой човек, че не вярва в Бога. Казвам: ако този човек не вярва в онзи бог, когото хората са създали, той е за уважение; но ако отрича себе си, ако отрича Бога, Който живее в него, той не може да има ничие уважение. Себе си, личността, това е низшето проявление на Бога у човека. Второто, по-високо проявление на Бога е индивидуалността. Третото проявление на Бога е в душата на човека; и четвъртото проявление на Бога е в човешкия дух. Следователно, ако Бог едновременно се проявява в личния, в индивидуалния, в душевния живот на човека, както и в неговия дух, той е истински човек, в пълния смисъл на думата „човек", който разбира нещата.

Като наблюдавам и изучавам хората, намирам между тях малък брой истински човеци. Като следя, какво пишат нашите вестникари, аз съжалявам, че те изопачават Истината. Те не изнасят фактите тъй, както са в действителност. Това е, защото не обичат Истината. Съвременните хора трябва да знаят следното нещо: лошите и добрите мнения се връщат там, отдето са излезли. Истинският човек се отличава по това, че никога не изкривява фактите. Ако някой човек се качи на амвона и оттам наплашва хората, като изопачава фактите и насъсква хората към разединение, такъв човек е изчадие на човечеството; той не може да се нарече човек. Ако пък всички учени хора разпределят помежду си науката, всеки от тях да се занимава с отделна област и после, да съберат всички отделни факти в едно, да ги обобщат, да образуват една обща, положителна наука, това ще бъде похвално от тяхна страна. Казвам: има учени хора, които не използват живота тъй, както трябва и, по този начин, създават страдания на хората. Ако вие нямате добър архитект, който да ви построи добра и солидна къща, какво ще излезе от нея? Ако къщата ви е слаба, че и от най-малкия вятър се събаря, кой е виновен за това? – Архитектът. Този архитект трябва да построи такова жилище, което да устоява на всички бури и природни стихии. Ако искате да построите един съвременен параход, той трябва да се построи по всички правила на физиката, на техниката, като се вземат предвид всички мъчнотии, които ще се срещнат и в тихото, и в развълнуваното море.

Ако влезете в един голям, съвременен параход и започнете да изучавате живота, от гледището на тия нови условия, при тихото време ще забележите, че параходът не се вълнува – всички в него са тихи и спокойни. Яви ли се най-малката буря, параходът започва да се клати на една или на друга страна. Коя е причината за това клатушкане на парахода? – Морето. Коя е причината за вълнуването на морето? – Водата. Коя е причината за движението на водата? – Вятърът. Коя е причината за явяването на вятъра? Казвам: морето никога не може само да се вълнува. Нито водата може сама да се вълнува. Има нещо, което я раздвижва, което я вълнува. Нито вятърът може сам да се вълнува.

Питам: тогава, как си обяснявате пукота, който се чува на парахода? По същия начин, днес и нашият параход – земята, тук в България, както и в други някои страни, се огъва. Огъват се пластовете на нашата земя! Как обясняват това нещо съвременните геолози? Те казват, че това се дължи на известна тектоника. Каква е тази тектоника? Учените казват, че върху земното кълбо имало две големи плочи, които се движат: едната е наречена "фино – скандинавско – сибирска" и се движи от север към юг, а втората е наречена „африкано–арабско–индустанска" и се движи от юг към север. Тези две плочи били устойчиви, но в средата им имало една неустойчива зона, каквато е Средиземното море, което има около 2000 км. широчина. Тия две плочи се движат от полюсите към тектоническия екватор на земята, и по този начин предизвикват голямо налягане върху Средиземно море, което налягане се предава и на другите части на земята. Според тия учени, и България спада към тази неустойчива зона, вследствие на което стават сега земетресенията. Вярно е, че вятърът вълнува повърхността на водата в морето. Вярно е, че вълните отвън бият, удрят върху парахода. Вярно, е че плочите на парахода скърцат, но въпреки всичко това има и други, вътрешни, по-дълбоки причини за земетресенията. Учените хора от Лион казват, че земетресенията са свързани със слънчевите петна. И ние имаме ред наблюдения, които ни показват, че земетресенията, които станаха в Мала Азия, в България и в Гърция, са свързани с големите слънчеви петна, които се появиха около това време на слънцето. И действително, сегашните петна на слънцето бяха забележителни по своята големина. Слънчевите петна, наистина, имат някаква връзка със земетресенията, но те не са дълбоката, същинската причина за земетресенията. Истинската причина за земетресенията се крие другаде някъде.

Обаче, ако се допусне, че в света съществува една велика, разумна причина, наречена Бог; Първична Причина; Природа; тя прониква в дълбините на цялото битие, тя направлява всички неща и всичко става под нейн контрол. Щом е така, и земетресенията, които стават днес, са под Нейното зорко око. Вие трябва да разбирате Бога не тъй, както Го разбират ограничените умове, но трябва да Го разбирате като Разумна Причина, която прониква навсякъде и във всичко. Аз няма да ви доказвам научно, какво е Бог. Всеки сам може да прочете, какво са писали учените хора, капацитетите по този въпрос. И вие трябва да благодарите, че живеете в един век, когато стотици и хиляди хора са писали "за" и "против" Бога; едни са Го приемали, а други – отричали. Мнозина, като се сблъсквали в различни религиозни убеждения, писали са ред съчинения, за да изправят религията, да създадат едно положително верую. Когато хората отричат Бога, то не значи, че те се отричат от Него, но отричат се от кривите вярвания и разбирания за Бога. Религията твърди, че Бог е създал света, че Той е направил човека, по свой образ и подобие. Питам: как е възможно, човекът, който е излязъл от такива разумни ръце, да греши? Значи, такъв, какъвто виждаме днес човека, той не е създаденият човек от Бога. Той не е първичният човек, за когото се казва, че е създаден по образ и подобие Божие. Съвременният човек се е отклонил от своя първообраз, затова, не може да познае и своя създател.

Следователно, когато една къща се гради и събаря, ние казваме, че тя не е съградена от разумен човек. Щом видя, че една къща, по някакви причини, не издържа на външните условия, на бури и на стихии, аз зная, какъв е бил човекът, който я градил. Ако една къща е комфортна, но същевременно и солидна, икономична и хигиенична, и може да издържа на всички бури, казвам: разумен е човекът, който е градил тази къща. По този начин се съди и за живота на човека.

Вие казвате: икономия е нужна в живота. Под думата „икономия в живота", ние разбираме, да не се харчат човешките енергии напразно. Разумният живот изисква още – хигиена във физическия живот, да не влизат в него чужди вещества, които да разкъсват вътрешната връзка. Някои религиозни хора казват, че, за да се пази хигиената на физическия живот, човек трябва да пости. Какъв е смисълът на поста? – Постът има смисъл като хигиенично средство, което трябва да се прилага по отношение на болните. Болните хора трябва да ядат по-често, но по малко, а здравите хора никога не трябва да преяждат. При това, здравите хора не трябва да ядат, каквото намерят, но трябва да употребяват най-хубавата храна, която не нарушава равновесието на тяхното тяло и на тяхното здраве. Често, болните хора умират, от неправилно хранене и от употребление на нездравословна храна. Здравите хора, пък, развалят своето здраве от пищната храна, която употребяват.

„Който се отмята". От какво се отмятат хората? – От Истината. Много от съвременните хора не могат да говорят Истината. Запример: много хора отиват да слушат различни научни беседи, но като излязат вън, съзнателно, с някаква тенденция, изопачават думите. Те влагат своеобразен смисъл и своеобразни тълкувания на това, което са чули. Това са хора, които не обичат Истината.

Казвам: в света съществува една единствена Първична Причина, Която съединява всички явления и всички същества в едно цяло. Щом човек признава тази Първична Причина, но вземе един уд от нея, за да го използва за свое лично благо, питам: този човек, ще бъде ли в съгласие с Първичната Причина? Покажете ми един какъв и да е човек, бил той религиозен или светски, учен или прост, който, като се е противопоставял срещу законите на Първичната Причина, да е успял в живота си. – Не е съществувал такъв човек и няма да съществува. Всички велики хора, които човечеството е признало за такива, на първо място са имали любов към великата Истина, към всичко онова, което Бог е създал, а не към това, което са създали хората. Това, което Бог е създал, е разумно, живо и вечно; това, което хората са създали, е неразумно, мъртво, преходно и временно. Тази е разликата между Божиите и човешките дела.

Вие отивате, например, в някоя художествена изложба, разглеждате разни картини и статуи на видни художници и скулптори. Спирате се пред една, пред друга, възхищавате се от тях, докато най-после си изберете една, платите за нея десетки и стотици хиляди лева и си отивате дома. Питам: тази картина, или тази статуя, която сте купили, може ли да говори? – Не може. Тя е човешко изобретение, направена е от мрамор, не е жива. Щом плащате толкова скъпо за тези картини или статуи, колко трябва да платите за вашата жива картина, или за вашата жива статуя, която сте изработили досега? В това отношение, човешкият дух е най-видният капацитет в света. Защо? – Той разбира от химия така, както никой друг химик в света; той разбира от физика така, както никой друг физик в света; той разбира от геология така, както никой друг геолог в света; той разбира от астрономия така, както никой астроном в света. Той разбира и познава отлично законите на всички тия науки и съобразно тях е създал и продължава още да създава и работи върху безсмъртната картина на човека – образ и подобие Божие. Човешкият дух разбира и от художество. Той и до днес продължава да рисува. Слушаме някой художник да казва: „Цели две години, как рисувам една картина и скоро ще я завърша." Човешкият дух казва: от хиляди години рисувам картината „човек" и не съм я завършил. Още много години ще я рисувам, докато я завърша. В това седи Истината.

Казвам: обичайте Истината, защото тя ще осмисли живота ви и ще направи всички форми красиви. Човекът на Истината има красиво лице, красиви очи, красив нос, красиви вежди, красиви устни, красив ум, красиво сърце, красива душа и велик дух. Съвременните хора се стремят към красотата и като не могат да я постигнат по лесен начин, те прибягват до външни, козметически средства, като боядисват устните си червени, веждите – черни, лицата – бели и т.н. Казвам: няма нищо лошо в боядисването, но то не е нито изкуство, нито наука. Изкуството е - човек да се боядисва отвътре, да се стреми към вътрешна козметика. Вижте как се боядисват цветята в природата! Вижте, как боядисват перата и крилцата си птиците и пеперудите в природата! Тяхната боя е устойчива, не се изменя и от най-силното слънце. Това боядисване е изкуство; то е цяла наука.

Често, хората казват: какво ще стане с нас? Какво ще бъде положението на света? Казвам: със света ще стане това, което и с тебе. Ако ти се отречеш от известен факт, за да се освободиш от едно заблуждение, а попаднеш в друго, това не е наука, това е само една предпазителна мярка. По същия начин и хората, като се отричат от Първичната Причина, поставят си друго нещо за култ, за религия и казват: ето где нашата сила! Това, обаче, е външната страна на културата. Ние трябва да дойдем до вътрешно разбиране, до вътрешно единство на нещата. Това вътрешно единство трябва да съществува между всички народи. Малките народи, именно, трябва да разбират този велик закон на единство и да се стремят за реализирането му, защото чрез него, те ще се повдигнат.

Ако Първичната Причина, която ги е създала, с която те са свързани, е на тяхна страна, Тя ще ги повдигне, ще им даде здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах, здрав ум, здраво сърце, благородна душа и мощен дух.

Да направим превод на тия няколко величини. Здравият мозък подразбира здрав, трезв ум. Здравите дробове подразбират правилна чувствителност. Здравият стомах подразбира правилна деятелност, която е необходима за живота. Докато стомахът поддържа физическата деятелност на света, той е на мястото си. Престане ли стомахът да работи, и човек престава да работи – стомахът е произнесъл вече неговата смъртна присъда. Когато сърцето каже на човека, че той не трябва да обича хората, а да се грижи само за себе си, да бъде щастлив в живота – то вече е произнесло неговата смъртна присъда. Когато умът каже на човека, че той трябва да мисли само за своите работи, той вече е произнесъл неговата смъртна присъда. Никой човек в света не е дошъл да върши своя работа. Човешкият ум, човешкото сърце, човешкият стомах, както и душата и духът, са предназначени да извършат една малка част от работата на цялото. Ако някой човек се проявява като лекар, той трябва да знае анатомията и физиологията на отделните удове, да разбира причината на болестта и по този начин, да лекува. Със своята деятелност, той ще допринесе нещо към общата деятелност.

Та казвам: от гледището на окултната наука, както и от гледището на видни учени, слънчевите петна имат някаква връзка със земетресенията. Обаче, мнозина от съвременните хора, според своите разбирания за живота, казват: празни теории са тия! Каква връзка може да има между явленията на слънцето и тия, на - земята? Казвам: както има тясна връзка между моралния и физическия живот на човека, така съществува тясна връзка между явленията на слънцето и явленията на земята. Може да се отиде и по-далеч даже. Ред примери от историята на човечеството ни показват, че лошият живот на хората предизвиква пертурбации в невидимия свят, вследствие на което се явяват и пертурбациите на земята. Вземете примера, от Стария Завет, за градовете Содом и Гомор. Кое докара тяхната гибел? Лошият живот на хората не доведе ли тия физически пертурбации на земята? Простите хора наричат това "Божие наказание", а учените хора казват: зад всяко физическо явление се крие една морална, разумна причина. И в Писанието се казва: „Гледайте земята да ви не избълва!" Ето защо, за да не се нарушава хармонията във висшия свят, всеки човек, както и всеки народ, трябва да бъде свързан с Първичната Причина. Всички неща, които са ставали в миналото, които сега стават, както и тия, които ще стават за в бъдеще, показват, че целият живот е подложен на растене и развитие. Следователно, всичко се допуща като необходимост, като неизбежност в живота.

„Потърсете ме в ден скръбен!" – се казва в Писанието. Кой е този ден? – Денят на изпитанията и нещастията. Бог казва: „Аз съм, Който допущам бурите и земетресенията. Аз съм, Който допущам превратите в света. Аз съм, Който допущам богатството и сиромашията в света". Ще възразите: еди-кой си учен дава особени обяснения и теории за бурите и земетресенията. Други учени – социолози и икономисти, с ред научни теории, обясняват причините за превратите, за богатството и за сиромашията в света. Нищо, вие изучавайте и тия теории, но трябва да знаете, че те са частни мнения; те не включват още абсолютната Истина.

„Който се отмята". От какво? – От великата Истина. Всеки, който се е отрекъл от тази Истина, който е скъсал връзката с Първичната Причина, се страхува от страданията и изпитанията в живота, бои се от земетресенията и си казва: какво ли ще стане сега със София? Да бягам ли вън някъде, или да седя в къщата си? Казвам: дръжте връзката с Първичната Причина и не се страхувайте! Обичайте великата Истина, бъдете нейни поклонници, и животът ви ще се запази. Живеете ли, съобразно с тази Истина, вие ще бъдете художници, творци на вашето бъдеще. Ще кажете: това са отвлечени понятия, които нямат приложение в практическия живот. Трябва ли ние да се отказваме от радостите в живота? Аз искам, вие да преодолеете над мъчнотиите и страданията в живота и да дойдете до истинската радост. Питам: какъв смисъл има радостта на пияницата, че спечелил пари, за да пие? Като се опие, той ще се скара с този-онзи, ще се сбие, ще пукнат някъде главата му, ще я превържат и на другия ден ще минава за герой. Какво геройство има в това? И това е позволено на човека, но нищо не го ползва. Важният въпрос е: човек да живее, според своята вътрешна свобода, без да се съмнява в постъпките на другите хора.

Съвременните хора са много подозрителни. Погледне ли ви някой човек, един-два пъти, вие веднага сте готови да се усъмните, да се обидите. Какво от това, че ви погледнал? Ако вие сте силен човек и някой ви поглежда, той иска да проникне, где се крие силата ви. Ако сте добродетелен човек и някой ви поглежда, той иска да проникне, где се крие добродетелта у вас и т.н. Пита ви някой: где се крие вашата сила? – На различни места. Силата на един човек може да бъде физическа, може да бъде и духовна. Где се криеше силата на Самсона? Прочетете от Библията разказа за Самсона и ще видите, где се криеше неговата сила. – В косата му. Самсон, още от утробата на майка си, беше определен да служи на Бога, за което, докле бъде жив, бръснач не трябваше да влиза в косата му. Той беше голям герой. С една челюст, от осел, уби 1000 души. Самсон се зае да освобождава Израиля от филистимците, но поради слабостта му към красивите жени, не успя. Те се опитваха да разберат от него, где се крие силата му, но той ги заблуждаваше, че ако го завържат с дебели, здрави въжета и го бият по три пъти на ден, ще отслабне. Филистимците го завързваха, биха го, но той късаше въжетата като конци и пак проявяваше силата си. Най-после, една от неговите любимки, Далила, успя да го изпита, где се крие силата му и той й каза: „Силата ми е в косата. Никога бръснач не е влизал в главата ми, защото аз съм определен да служа на Бога, още от утробата на майка си. Ако отрежа косата си, силата ми ще се оттегли от мене и ще стана безсилен, като всички хора". Това като научиха филистимците, опиха го, приспаха го, отрязаха косите му, извадиха и двете му очи и го затвориха в тъмница. Там прекара той цели три години, безсилен и сляп, но косите отново израстнаха. Като станаха толкова дълги, колкото и по-рано, той отново доби своята сила, но остана сляп. Неприятелите му се веселяха един ден и извадиха Самсона от тъмницата, да им поиграе, като го поставиха между два стълба на зданието, дето бяха устроили пиршеството. Самсон хвана тия два главни стълба, на които се крепеше зданието и с всичката си сила го разклати. Зданието се разтърси, като от земетресение и се събори, а под него останаха повече от 3000 души, заедно със Самсона.

Питам: трябва ли човек да разправя, где е неговата сила? Силата на човека се крие в Истината, на която той служи. Доколкото човек служи на Истината, дотолкова той е силен. На такъв човек нито косите могат да отрежат, нито с въжета могат да го връзват. Той не се подкупва с никакви обещания, за никакви пари и от никакви жени. Защо? – Защото, такъв човек, съдържа всичко в себе си. Той е и мъж, и жена, и дете. Тогава, какво може да го изкушава отвън? Всичко в него е красиво. Докато вие търсите красивата жена или красивия мъж отвън, вие сте на крив път. Докато търсите приятеля си отвън, вие сте на крив път. Докато търсите богатството отвън, вие сте на крив път. Щом влезете в себе си, там ще намерите своята възлюбена, или своя възлюбен; там ще намерите своя истински приятел; там ще намерите и богатството. Търсите ли тия неща отвън, цял живот ще се лутате и няма да ги намерите.

„Който се отмята". От какво? – От Истината. Питам: коя е причината, задето двете плочи на земята се движат към екватора? – Понеже те са изгубили своята топлина, втвърдили са се, а при екватора има повече светлина и топлина, средата там е по-рядка. При екватора има повече магнетична сила, която привлича тези плочи. Този закон е верен и по отношение на хората. Ако вземем двете уши на човека, лявото ухо е насочено към северния полюс, а дясното – към южния. Те представляват две плочи, които постоянно се мърдат. Когато човек изгуби своята вътрешна топлина, т.е. това, което наричаме Любов у човека, той става материалист, изгубва смисъла на живота и след време, у него се събужда религиозното чувство – стремеж към екватора. В това отношение, религията не е нищо друго, освен стремеж към екватора, за да се придобие изгубената топлина на живота.

Мнозина казват: големи повреди, големи материални загуби причини земетресението. Казвам: благодарете, че загубите са повече материални, а по-малко човешки жертви. Най-ценното за човека е животът му. Но има нещо ценно, което донесе земетресението, и трябва да се използва разумно. То е – голямото количество комическа енергия. При всяко земетресение, от почвата се освобождава грамадно количество електрическа енергия, която отива към слънцето. Разумният човек може да употреби тази енергия за творчески цели.

Христос казва: „Ако земните работи не разбирате и не можете да приложите, как ще разберете и приложите небесните работи, които ви казвам?" Казва се още: „Когато Син Человечески дойде втори път на земята, ще намери ли готови хора, които да прилагат Неговото учение в своята целокупност?" Време е вече, да се приложи Христовото учение, както в живота на отделния човек, така и във всички общества и в цялото човечество. Днес хората се плашат, какво ще стане, ако дойде второ земетресение. Казвам: всеки трябва да бъде на своя пост, да работи, съобразно законите на великата природа и да не се страхува, да не бяга. Не е лошо да се бяга, но кой човек трябва да направи това? Когато заекът бяга, това е похвално за него, но когато мечката бяга, това е укор за нея. Човекът, който е свързан с Първичната Причина, не трябва да бяга.

В древността, един слон влязъл в жилището на един Фараон и изпоплашил неговите синове и дъщери, които избягали навън. Слонът срещнал един от жреците и му казал: „Ще ме извините пред Фараона и неговите синове и дъщери, които се изпоплашиха от моя ръст. Аз нямах желание да ги плаша, затова, нека се качат на гърба ми и ще ги поразходя малко". Този слон е дошъл днес да поизплаши малко и българите, но казва: „Извинете ме, нямах желание да ви плаша. Качете се на гърба ми и аз ще ви поразходя малко". Въпросът седи другаде. Всеки трябва да работи! Задачата на духовенството е – да изучава законите на топлината и нейното приложение. Задачата на учителите е – да изучават законите на светлината и нейното приложение. Задачата на държавните мъже, на управниците е – да изучават законите на физическия свят и тяхното приложение в живота.

Ще кажете: как можем да се свържем с Първичната Причина? Преди всичко, изисква се любов към Бога. Обикнете ли Бога, ще обикнете и своите ближни; обикнете ли ближните си, ще обикнете и всички наоколо, и по този начин, ще си създадете среда, в която ще можете да работите. Дойдете ли до това положение, страх няма да имате. Всички изпитания, всички страдания и нещастия, колкото и големи да са, да ви не смущават. Най-голямото нещастие за човека е смъртта. Тя идва като бирник, задига, каквото има и си заминава. Обаче, Писанието казва: "За човека, който е свързан с Бога, смърт няма". Под „смърт" се разбира – напущане старото тяло и влизане в друг, нов свят. То е подобно положение на това, когато човек напуща една, втора трета служба. Всички служби в света са все за човека.

Та, казвам: не се колебайте, не се отмятайте от Истината, не питайте, има ли Господ, где е Той и т.н. Дето и да сте, ще намерите Бога. Намерите ли Го, отправете ума и сърцето си към Него и Му благодарете за всички блага, които ви е дал. Благодарете за здравето, което имате; благодарете за здравите мисли и чувства. Питам: трябва ли да се говори на хората да обичат Бога? То е все едно, да им се казва, че трябва да се греят на слънцето, че трябва да ядат хляб и да пият вода. Веднъж човек се е родил, той знае, че и на слънце трябва да се грее, и хляб трябва да яде, и вода трябва да пие, и въздух трябва да диша.

Казвам: от вашето гледище, кое е най-важното нещо в света? Накъде се движат тия плочи у човека? Кои са тия плочи? Казват за някой човек, че дъската му хлопала. Дъската у човека съответства на тия две плочи, за които говорят учените. Значи, в мозъка на човека понякога става голямо напрежение, вследствие на което се заражда нещо неестествено в неговия начин на мислене. Щом кажат за някой човек, че дъските му хлопат, веднага търсят начини, как да ги стегнат. С това, обаче, въпросът не се разрешава. То е механическо разрешение. Мозъкът на човека не е създаден от дъски; той е създаден от ред живи клетки, от ред мисли, способности и чувства, които трябва да се развиват правилно. В това отношение, човек трябва да се изучава в своята целокупност. Има една вътрешна наука, за живота и за отношенията на хората, с която всеки човек е запознат. Според тази наука, човек трябва да урежда живота си най-хармонично и то, при условията, при които е поставен. Тази наука трябва да се изучава и прилага за в бъдеще. Колкото повече, учените хора намират връзка между всички явления, толкова повече и тяхната задача се улеснява. Науката трябва да бъде служителка на Първичната Причина. Религията трябва да бъде служителка на Първичната Причина. Художеството, изкуството, музиката трябва да служат на Първичната Причина. Управлението трябва да бъде в услуга на Първичната Причина. Всичко трябва да бъде в нейна услуга, за да се създаде вътрешна хармония в живота.

Христос казва: „Който се отмята". Този стих може да се вземе и в положителен смисъл: „Който не се отмята". Това значи, човек при всички условия на своя живот, при каквито и да е мъчнотии и страдания, да остане верен на своите вътрешни убеждения и да знае, че всичко, което Бог е създал, има свое вътрешно предназначение. За в бъдеще ще има една велика, мощна наука, която няма само да проучва явленията в природата, но ще разбира, какви са дълбоките причини, които ги предизвикват. При тази наука, за човека нищо няма да бъде изненада. Днес земята се преустройва, минава през една нова фаза. Докато се организира и напълно преустрои земята, все ще стават по-малки и по-големи разтърсвания. Земята, на която сега живеят хората, е за петата раса, а на новата земя, която сега се създава, ще живеят новите хора – хората на шестата раса. Вие се радвайте, че се туря основа на новата земя. Хиляди архитекти работят днес за нейното преустройване. Вие ще бъдете зрители на този строеж, на великата наука, на великата култура.

Та, казвам: вие ще проверите, че между всички явления в природата съществува тясна връзка. Разглеждате ли явленията така, вие ще имате и повече светлина. Ние сме за новото в света. И от гледището на новото в света, трябва да се почита всичко. Човешката личност трябва да се почита и да се тури на своето място. Индивидът трябва да се почита и да се тури на своето място. Душата трябва да се почита и да се тури на своето място. Духът трябва да се почита и да се тури на своето място. Всеки човек трябва да знае, где е мястото на духа, на душата, на индивида и на личността. Това е задача, върху която всеки човек трябва да работи с десетки години. Разреши ли той тази задача, ще израсте в духовния свят. А всяко растене в духовния свят, това е придобиване на грамадна енергия. На земята има добри условия за растене и развитие, затова тук слизат най-възвишени, най-учени същества да работят. Те разбират законите, как може да се използва земната енергия.

Ще кажете: отде слизат тия същества? – От разни планети. Учените хора днес твърдят, че между слънцето и неговите жители и земята, има не само физическа, но и разумна връзка. Слънцето е място на светлината. Всеки, който отиде на слънцето и се върне, ще свети. Когато Моисей отиде на Синайската гора и преседя там 40 дни, след като се върна, той толкова много светеше, че трябваше да си тури було, за да могат евреите да го гледат. Всеки човек, който има идея, трябва да излезе вън от слънчевата система, да мисли за целия космос. Защо? – Понеже всеки човек съставлява една малка клетка на Божествения организъм, който обхваща целия космос. Щом човек се отметне от тази идея, животът му се обезсмисля и той става слаб. Мисли ли човек, че той е една клетка от Божествения организъм, на всичко трябва да се радва. Като погледне към звездите, към слънцето, към растенията, към животните, към камъните – на всичко трябва да се радва, понеже всичко има един и същ произход. Всичко е произлязло от Бога.
„Истината ще ви направи свободни". Всеки човек се стреми към свобода, но въпреки това, не я придобива. Защо? – Стремежът му е неправилен. Човек трябва да се стреми, с цялото си същество, към великата Истина. Придобие ли нея, свободата ще дойде. Как ще се придобие Истината? – Като се приложи Христовото учение. Всички сте християни – приложете Христовото учение. Приложете Любовта Христова според разбиранията на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа и на вашия дух! Приложите ли Любовта Христова, тогава и думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века" – ще бъдат верни и истинни. Сега започва скончанието на века. Всички хора живеят вече в скончанието на века.

Скончанието на века подразбира – край на старите възгледи на човечеството и – начало на нова ера – на светлина и любов; край на насилието и начало на мир и свобода; край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължи с хиляди години в бъдещето.

''Беседа, държана от Учителя, на 29 април [[1928]] г., в гр. София.''

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, всички, има, причина, бог, живот, може, свят, казвам, първичната, земя, всичко, истина, наука, казва, бъде ,

 Неделни беседи , София, 29 Април 1928г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder