НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Доброта и разумност

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Доброта и разумност

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, себе, има, зло, стане, иска, доброта, бог, добро, микроскопическо, богият, сиромах, бъде, добър, направи, разумност, богтство ,

Общ Окултен клас , София, 18 Април 1928г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"

Размишление.

Сега ще ви кажа една мисъл, да видим какво ще разберете от нея. Тази мисъл е следната: Силните ще носят тежестите на слабите. Какво означава тази мисъл? Всеки има известно разбиране, но се стеснява да изкаже мисълта си. Стеснението е дошло, когато човек е излязъл от рая. Когато някой се стеснява да се изкаже, друг се решава да каже какво мисли по даден въпрос. Щом се изкаже, той изпитва приятност, известно доволство, че се е освободил от нещо. Кое е по-хубаво: да се стеснява човек или да му е приятно? Човек се стеснява, когато каже някаква глупост. Човек се радва, когато каже нещо умно. Следователно стесняването е на място, когато човек се страхува да не каже нещо глупаво. Тогава по-добре нека се въздържа, да не изкаже някаква глупост. Ако може да каже нещо умно, което ще зарадва всички, човек трябва да бъде свободен, да не се смущава.

Казва се, че човек трябва да бъде духовен. Що е духът? Духът е закон на движение. Движението е израз на интелигентност. Интелигентността е израз на доброта. Човек не може да бъде интелигентен, ако духът му не е в движение. Степента на човешката интелигентност се определя напълно от бързината на движението на неговата мисъл. Колкото по-бързи са трептенията на мисълта, толкова по-умен е човек. Някой се хвали с мисълта си, че била много обширна, обхващала целия свят. Мисълта може да обхваща целия свят, но не може да го управлява. Следователно, да обхващаш нещата, това е едно; да ги управляваш, това е друго. Обхващането и управляването са две различни неща. Едно дете може да управлява цял дом, но не може да го обхване, да го държи в ръцете си. Посейте едно житно зърно в земята и вижте ще можете ли след сто години да го обхванете. Значи някой неща са постижими за дадена епоха, а непостижими за друга. Някой казва, че иска да разбере еди-кой си човек, да обхване мисълта му, да го обгърне в себе си. Ако този човек е в положението на жълъд, ти можеш да го разбереш, да го обхванеш. Но ако той е станал вече стогодишен дъб, по никой начин не можеш да го разбереш и обгърнеш. Казвате, че искате да разберете еди-кой си човек Как ще го разберете? Той е минал през различни места, носи в себе си различни опитности и придобивки. Преди милиони години той е бил на Сатурн, после на Слънцето, на Луната, отдето слязъл на Земята. Как ще го обхванете? Как ще го разберете? – Вярно ли е, че той е обиколил толкова планети? – Според твърденията на окултистите е вярно, но вие сте свободни да вярвате, или да не вярвате. Как можете да разберете един човек ? Това е мъчна работа. Преди всичко човек трябва да разбере себе си. Щом разбере себе си, той ще разбере и другите. Мъчно е обаче човек да разбере себе си.

Още в древността Сократ е казал: „Познай себе си". Човек се погледне, вижда, че има очи, уши, нос, уста, ръце, крака; чува, че говори, че се движи; забелязва, че мисли, че чувства, но въпреки това не се познава. След това взема сантиметър и се измерва на височина, на широчина, но и при това положение не се познава. Той не се познава на земята, а как ще се познае, като замине за другия свят? Ще кажете, че ще се познаете по астралното си тяло. Така е, но какво знаете за астралното тяло на човека? Докато сте на земята, вие тежите 50-60-70 кг., а в астралния свят ще тежите едва няколко грама. Какво ще направите с такава тежест? Ако слезете с астралното си тяло на земята, вие ще се намерите в чудо. Най-малкият ветрец ще ви носи из пространството като с аероплан. Вие ще се чудите защо нямате никакъв устой, какво е станало с природата, какво е станало с вас, че не можете за момент само да се задържите на земята. Учени, философи, които са заминавали за онзи свят, са оставали дълго време на земята с астралните си тела и като не са разбирали законите на това тяло, чудили са се на промените, които ставали в природата. Щом се спирали, вятърът веднага ги задигал във въздуха. Който влезе неподготвен в онзи свят, той се намира пред по-големи противоречия от тези на земята. Как ще примирите противоречията в живота? Това са величини, с които от една страна, борави науката, а от друга страна – човешкото съзнание, но и те не са в състояние да примирят противоречията. В теоретическо отношение поне е така. Как се примиряват противоречията практически, това е друг въпрос. Божествената, абсолютната наука разполага с ред методи за справяне, за примиряване с противоречията.

Едно от големите противоречия на земята е съществуването на богати и сиромаси. Между богати и сиромаси всякога съществува известно противоречие, известно стълкновяване. На какво се дължи това стълкновяване? Сиромахът постоянно мисли как да стане богат, по какъв начин богатството на света да мине в неговите ръце. Богатият пък мисли как да запази богатството си, по какъв начин да го увеличи и как по-майсторски да използва сиромаха, главно неговия труд. Богатият постоянно казва на сиромаха: „Ти искаш да станеш богат, а не работиш.” Ти трябва да работиш! – нищо повече. Богат човек е онзи, на когото касата е пълна; сиромах е онзи, на когото касата е празна. Как ще примирите тези двама души помежду им? При сегашното разбиране на хората, богатият и сиромахът не могат да се примирят. Богатият иска касата му винаги да бъде пълна и все повече да се пълни. И сиромахът иска касата му да бъде пълна. При това положение на работите, противоречията между богатия и сиромаха винаги остават неразрешени.

Като ученици вие трябва правилно да разрешите тези противоречия. За тази цел трябва да отправите погледа си към природата, да видите какво тя е вложила в идеята за сиромашията и богатството. В сиромашията тя е вложила мощна, велика сила за постижение на нещо. Следователно сиромахът има възможности в себе си да работи, да се стреми към известни постижения. Той разполага с голяма енергия в себе си, която може да вложи в работа. Какво по-красиво и по-приятно нещо от работата? Като не разбира богатството, което природата е вложила в сиромашията, сиромахът се оплаква, че нямал пари, нямал условия да стане учен човек, да разработи своите дарби и способности. Този човек е застанал на крива база в своите възгледи. Преди всичко той трябва да разбере, че знанията не се придобиват само с богатство. Освен това той трябва да разбере още, че външните знания не правят човека учен. Природата е предвидила сиромашията като цел за постигане на друго нещо. Тя няма предвид от сиромаха да прави учен или богат човек. Тя има предвид да превърне сиромашията в доброта. Сиромахът трябва да стане добър човек, а богатият – разумен.

Когато сиромашията се превърне в доброта, а богатството – в разумност, както природата е определила, между богатия и сиромаха няма да има никакво противоречие. Добротата е Божествен извор, който постоянно се излива навън. Когато човек отвори крана на този извор в себе си, той започва да дава от своята доброта на всички, да ги напоява, както водата напоява всичко, каквото срещне на пътя си. Когато богатият стане разумен, в него се отваря друг извор, друго течение, което също така се излива навън. Следователно когато сиромахът стане добър, а богатият – разумен, светът ще се спаси. С други думи казано: когато добротата и разумността се съединят в едно, светът ще се спаси. Това не значи, че сиромахът не е добър, нито богатият не е разумен, но ние имаме предвид специфична доброта и разумност, които са в състояние да изправят и спасят света.

И тъй, когато сиромахът придобие тази специфична доброта, той става добър. Следователно добрият човек всякога може да бъде богат. Оттук можем да извадим следното заключение: щастието се вози на две каляски–на каляската на добротата и на каляската на разумността. Тази е причината, поради която хората не могат да хванат щастието. Как ще хванете едновременно двете каляски? Още едно нещо трябва да се знае за щастието, а именно: Щастието обича само любовта. Който иска да бъде щастлив, той трябва да си приготви две каляски, т. е. да съдържа в себе си и мъжа, и жената– бащата и майката. Тогава на едната каляска ще тури добротата – дъщерята; на другата каляска ще тури разумността – синът. Значи майката ще роди дъщеря – добротата, бащата ще роди син – разумността. Дето е щастието, там е любовта. Щастието е дете на любовта, а любовта е майка на щастието. Когато щастието тръгне за някой дом с двете си каляски, с него заедно иде и любовта. Дето са щастието и любовта, там добротата и разумността работят в пълно съгласие и хармония.

Когато някой иска да знае каква е задачата на човека, казвам: Задачата на човека е двояка. От една страна, той трябва да разреши задачата на своето сърце, а от друга – да разреши задачата на своя ум. Задачата на човешкото сърце е да придобие доброта; задачата на човешкия ум е да придобие разумност. Те могат да се съединят помежду си посредством вътрешна връзка. Само при това състояние човек може да бъде здрав, да постигне желанията си. Тази задача може да се даде само на ония, които имат искрено желание да работят. Казвате: „Вярно ли е всичко това, което ни се говори?” – Опитайте и ще се уверите. Аз говоря само онова, което съм опитал, проверил и в което живея. Дигам ръцете си нагоре и веднага влизам в съобщение с Божествения свят. Искам да сляза долу, в ада, веднага слизам. И с възвишените същества се разбирам, и с низшите същества се разбирам. Като сляза в ада, веднага ме канят да пием. Сядам заедно с тях, турям своята оканица, пълна с вода, и започваме да пием. Те пият вино, аз пия вода. В края на краищата те се опиват, изгубват всичко. Аз съм трезв, бодър, придобивам знания, научавам един урок от тях и си заминавам. Те започват да ме търсят тук-там, но не могат да ме намерят. – Защо? – Аз сьм дегизиран. Не само те не могат да ме познаят, но и вие не бихте могли да ме познаете. Как ще ме познаете в онзи свят? Мислите ли, че там ще имам брада и мустаци като тука? С брадата и мустаците си аз опитвам ума ви, както децата в училище се изпитват. На земята, колкото и да сте възрастни, вие сте още деца. Аз се занимавам с вас и ви уча, защото обичам да работя с деца. На възрастни, на стари хора не обичам да говоря, нито да ги уча. И в Писанието е казано: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие."

Съвременните хора, като станат 50–60- годишни, току поглеждат косата си и казват: „Остаряхме, побеляхме.” Според мене това е заблуждение. То е все едно някой млад момък или някоя млада мома да играят на сцената роля на стара баба или на стар дядо. Докато е на сцената младият момък играе роля на стар дядо. Щом слезе от сцената, той е млад момък, 21-годишен. Докато е на сцената, младата мома играе роля на стара баба. Щом слезе от сцената, тя е млада, 21- годишна мома. Каквото и да говорите на съвременните хора, нищо не може да ги убеди, че са стари. Следователно и на вас казвам да не вярвате, че сте стари. Вие сте дегизирани, играете роля на сцената на стари баби и дядовци. Обаче слезете ли от сцената, вие сте млади моми и момци.

И тъй, нека идеалът ви бъде вътрешно да се подмладявате, а не да останете външно вечно млади. Това може да се постигне само чрез доброта на сърцето и разумност на ума. Само по този начин може да се създаде хармония между хората. В музиката се говори за хармония и мелодия. Хармонията се нуждае от разумност, а мелодията – от доброта. Ако музикантът не може да съедини хармонията и мелодията в едно, той не може да се нарече истински музикант. Обикновено хармонията се поставя в края на музикалната пиеса. Тя е цветът на пиесата. Хармонията внася разширяване, а мелодията – мекота. Любовта се проявява чрез мелодията. Много оратори, проповедници имат хармония в себе си, но мелодия им липсва. Ако проповедникът или ораторът има и мелодия, той е в състояние да разплаче слушателите си. Хармонията се отнася до ума мелодията–до сърцето. Западноевропейската музика прилага повече хармонията, а източната музика–мелодията. Ако един западноевропейски музикант иска да изсвири някое парче от източната музика, той няма да го изсвири добре. И ако на източния музикант се даде да изсвири нещо от западноевропейската музика, и той не може да го изсвири правилно. – Защо? – Защото законите на едната музика са едни, на втората – съвършено други. Същото може да се каже и по отношение на добротата и разумността. Законите, чрез които разумността се проявява, са едни, а тия, чрез които добротата се проявява, са други. Ето защо богатият не може да стане добър, и сиромахът не може да стане разумен. Такъв е законът. Ако богатият иска да стане добър, той трябва да осиромашее. Ако сиромахът иска да стане разумен, той предварително трябва да разбогатее. Христос е казал: „Богатият не може да наследи Царството Божие." С това Христос искал да каже: Богатият, който не може да превърне богатството си в разумност, не може да наследи Царството Божие. Такъв богат човек смело може да се нарече глупав. Затова именно стихът, който Христос е изказал за богатия, може да се преведе в следния смисъл: „Глупавият не може да наследи Царството Божие." Този е вътрешният смисъл на стиха. Богатият има задача да стане разумен, а сиромахът има задача да стане добър. Ако иска да стане добър, богатият трябва съзнателно да раздаде богатството си на сиромасите. Ако иска да стане разумен, сиромахът трябва съзнателно да работи върху себе си, да придобие богатство, да стане богат човек. Доброта и разумност са богатство за човека. Тъй щото те са величини, които човек може да превръща. Той може да работи с тях, както математикът работи с числата.

И тъй, сиромашията и богатството са възможности за постигане на нещо, от което човек се нуждае. Ако човек съзнава това, като осиромашее, той трябва да се радва. Той трябва да извика приятелите си на угощение, да им каже, че от този момент за него настава нов живот. Който гледа това угощение, той ще се чуди как е възможно човек да осиромашава и да се весели. Тогава какво трябва да прави човек, когато забогатява? Според мене когато забогатява, човек трябва да се предаде на пост и молитва; целият му дом да прекара един ден в пост. Значи когато осиромашава, човек трябва да се радва, да дава угощение на приятелите си. Когато разбогатява, цял ден трябва да прекара в пост. Това значи разбиране на живота. Който разбира смисъла на сиромашията, само той може да стане добър; който разбира смисъла на богатството, само той може да бъде разумен.

Като ученици вие искате да вървите на-пред, да се развивате, без да си задавате въпроса, какво се изисква от вас. За да вървите напред, вие трябва да следвате пътя на любовта, без какво и да е отклоняване. Вън от този път няма условия за развитие. Казвате: „Какво трябва да правим тогава?” – Две неща се искат от човека: да е в състояние да направи на някого микроскопическо добро или микроскопическо зло. Бог обръща внимание само на онзи човек, който може да направи на някого едно микроскопическо добро или микроскопическо зло. Който може да направи едно микроскопическо добро или едно микроскопическо зло, той е майстор. За да разберете значението на микроскопическото добро и на микроскопическото зло, ще приведа следните примери. Представете си, че един разбойник е намислил да убие един добър човек заради богатството му. За тази цел той се скрива зад едно дърво и го причаква, с пълна пушка. В това време Бог внушава на една пчела да ужили разбойника в окото. Пчелата веднага изпълнила заповедта на Бога. Тя силно ужилила разбойника по окото, вследствие на което той цял се разтреперил и изпуснал пушката от ръката си. Разбойникът намислил да направи най-голямото зло, но му попречили. Пчелата е направила микроскопическо зло, с което е предотвратила да стане най-голямото зло. Малкото зло спира голямото. След това иде онзи, който може да направи микроскопическо добро. Той превързва окото на разбойника, който благодари и казва: „Слава Богу, че не ослепях!” Това са примери за микроскопическо зло и добро в света. За тях всеки благодари, защото идват в моменти, които спасяват човека от голямото зло. Засега голямото добро и голямото зло не дават добри резултати. Например някой богат човек дава четири крини жито на един сиромах, но последният е недоволен от богатия и казва: „Изедник, само това ли се откъсна от сърцето ти?” – Остави Бог да го съди. Бъди благодарен на най-малкото добро. Някой направил някакво голямо зло на съседа си, запалил къщата и хамбарите му. Пострадалият се ожесточава срещу него, иска да го даде под съд, да му отмъсти за нанесените щети и загуби. – Остави Бог да го съди. Бъди благодарен, че не е посегнал на живота ти, че остана жив.

Мнозина поддържат мисълта, че човек не трябва да бъде добър. Прави са тези хора. Човек трябва да бъде толкова добър и толкова лош, че да е в състояние да направи микроскопическо добро или микроскопическо зло. Например ако човек чуе, че някой говори лошо за някого, нека го жилне по езика, да се надуе малко езикът му, да не говори лоши работи. Ако друг някой гледа лошо, отрицателно на нещата, нека дойде някой отвън да го жилне по окото, да се опомни, да гледа положително на всичко, което го обикаля. Това е микроскопическото зло, което човек може да направи. След това ще дойде трети, да превърже окото на пострадалия, да направи микроскопическо добро. Микроскопическото зло и микроскопическото добро ще спасят света. Нещастията и страданията на хората не са нищо друго, освен микроскопическото зло, което спасява човечеството от голямото зло. Бог е дал на всеки човек очи, да гледа с тях света, да гледа красивото и възвишеното, а той е недоволен. Бог му е дал мозък – да мисли, сърце – да чувства, дробове – да диша чист въздух, стомах – да се храни, а той е недоволен. Това, което Бог е дал на човека, струва милиарди, а въпреки туй той поглежда завистливо към къщата на някой човек и е недоволен, че няма такава къща. Кое струва повече: очите или къщата на човека? Следователно за да съзнае и оцени човек богатството, което му е дадено, Бог ще му изпрати някое малко страдание или нещастие да го жилне някъде, за да го опомни.

Сега като знаете това, вие трябва да бъдете готови всеки момент да ви жилнат, да ви боднат с някоя губерка на едно или на друго място. Когато грешите, два ангела ви придружават – един отляво, друг –от-дясно. Те носят със себе си по една губерка. Ако грешката ви се отнася до областта на сърцето, ще ви боднат отляво; ако грешката ви се отнася до областта на ума, ще ви боднат отдясно. Когато убодат някого в лявото око, той веднага се стряска, пробужда се и казва: „Благодаря на Господа, че не ме ослепи.” След това ще дойде някой да превърже окото ви и болката ще мине. Когато питате каква е ролята на лошите духове в света, трябва да знаете, че те са определени да мушкате хората от време на време, ту отляво, ту отдясно, да ги предпазвате от голямото зло, на което сами се натъкват. Апостол Павел казва за себе си: „Даде ми се сатанински трън в плътта да не се възгордея от голямото знание, от голямото откровение, което придобих". Колкото пъти се въздигал Павел, всякога трънът го мушкал. На молитвите му да се освободи от този трън, Господ му отговорил: „Достатъчна ти е благодатта, дадена от мене. Моята сила се вижда в твоята немощ." Преди да стане християнин, Павел искаше изведнъж да се освободи от еретиците, както той наричаше християните. Той вадеше нож срещу тях, но биде свален от коня и получи светлина, да познае истината, да разбере, че не се рита срещу остен. След това откровение Павел измени характера си коренно. По характер той беше дипломат, обичаше политиката и казваше: „С езичниците – като езичник, с евреите – като евреин.” След като получи пет пъти по 39 удара, Павел се видя в чудо как да постъпва, как да се справя с хората. Тази е причината, заради която той е прилагал дипломацията.

Като ученици от вас се иска стабилност на ума и сърцето. Който няма тази стабилност, той е осъден на заболяване. Хората заболяват от чрезмерна чувствителност, но не и от много мислене. Правата мисъл закрепва човека, а не го разболява. Обаче колкото повече чувствата обладават човека, толкова повече неговата чувствителност се увеличава, вследствие на което той става ексцентричен. За да се кали, за да не боледува, човек трябва да внесе хармония между своите мисли и чувства. Дето има хармония между мислите и чувствата на човека, там има и мелодия.

Хармонията и мелодията трябва да вървят успоредно. За тази цел умът на човека винаги трябва да се контролира от разумността, а сърцето – от добротата. Това значи всяко чувство и всяка мисъл да бъдат на своето място. Тогава всеки ще се ползва от любовта на другите толкова, колкото заслужава, т. е. колкото може да възприеме, да асимилира в себе си. Бог дава изобилно светлина, топлина, храна на всички живи същества, но всяко същество приема от тях толкова, колкото може да обработи в себе си.

Някои ще възразят, че на младите трябва да се дава повече, отколкото на старите. Кои са млади и кои – стари ? Според мене стари са ония, които са на сцената. Млади са ония, които се готвят да се качат на сцената. Като се качат на сцената и те ще станат стари. Тъй щото всичко седи в дегизирането. Човек лесно става млад, лесно става стар. Щом е така, оставете настрана въпроса за млади и стари. За вас е важно да бъдете разумни и добри. Да бъдете разумни, това значи да избягвате губерката. Да бъдете добри, това значи да се притичате на помощ на всеки, когото губерката е мушнала. Разумността носи светлина за ума на човека; добротата носи топлина за човешкото сърце. Има ли тия две качества в себе си, човек всякога може да помага на своите ближни. Светлата мисъл повдига човека, освобождава го от мрачни мисли.

Добрите чувства стоплят човека, освобожда-ват го от всичко отрицателно, което внася в него студ. Обаче и доброто, и злото имат велико предназначение в света. Вие трябва да различавате кога злото или доброто произтича от вас и кога иде отвън някъде.

Следователно когато имате лошо разположение на духа, направете следния опит: дигнете ръцете си нагоре, с дланите навън и отправете мисълта си към възвишения свят. Ако скоро след това състоянието ви се измени, туй показва, че лошото, злото е външно; ако състоянието ви не се подобри, туй показва, че злото е у вас. По този начин човек може да констатира, кои неща са негови и кои – чужди, или външни. Дали погрешката е ваша, или чужда, това не трябва да ви смущава. За вас е важно, че в изправяне на погрешките се откриват възможности за познаване на Бога. Като четете Стария Завет, вие се учудвате защо Фараон се опълчва срещу Мойсея, когото Бог изпрати при него да иска освобождаване на Израилския народ. Бог ожесточи сърцето на Фараона, за да му покаже своята слава, да разбере, че Мойсей е изпратен от Него. Иначе Мойсей и целият Израилски народ щяха да потънат в Червено море. А така Бог раздели морето на две и прекара Израилския народ през него, а войниците на Фараона се удавиха. Докато сте на земята, по-добре е да играете ролята на Мойсея, да бъдете проводници на Божията воля, отколкото да играете ролята на Фараона.

Следователно всички светли мисли в ума на човека и всички добри чувства в сърцето му представят Израилския народ, заради когото Мойсей трябваше да дойде, да го освободи от Фараона. Фараон представя личното в човека. Ако този Фараон в човека не освободи Израилския народ, не даде ход на светлите мисли и добрите чувства в него, т. е. ако не даде ход на Божественото в себе си, и с него ще стане това, което стана с Фараона. Окултният ученик ще преживее опитностите на Фараона, за да разбере какво представя човешката личност. Някой казва: „Аз ще покажа на хората какво представям. Аз ще им докажа, че не могат да ме тъпчат.” Тук говори личното в човека. Много хора искате да бъдете като Фараона. Който иска да играе ролята на Фараона, той трябва да е готов да срещне Мойсея, се жезъл в ръка. Господ не търпи фараонство в света. Който иска да бъде Фараон, той трябва да бъде разумен и добър. Да бъдеш разумен и добър, това значи да бъдеш силен човек. Нямаш ли тия качества в себе си, ти нищо не можеш да постигнеш. Мнозина искат да победят света преди да са победили злото в себе си. Това е невъзможно. Има кой да оправя света. Турците казват: „Остави пияния сам да падне". Щом пияният сам падне, той по-лесно ще се изправи, отколкото други да го бутат.

И тъй, главната мисъл в лекцията е мисълта за богатството и за сиромашията. Сиромахът има условия да работи и чрез ума, и чрез сърцето си, за да добие доброта. Щом добие доброта, той трябва да работи, за да придобие разумност. И после, като съедини добротата и разумността в едно, той става човек в пълния смисъл на думата. Добротата и разумността са методи, чрез които човек може да работи, да постигне желанията на своята душа. По кой път ще работи човек, не е важно. За него е важно да има резултати, от които да се ползва той сам, както и неговите ближни.

Задачата, която дадох на сестрите, за изплитане на шапка за 15 минути, трябва да се изпълни. За следния път добре е сестрите да напишат коя за колко минути е изплела шапката. От тези числа ще направя известни изводи. Колкото малка и проста да ви се вижда тази задача, тя има добри резултати. Тя представя една от микроскопическите добрини, които човек може да направи. Микроскопическото добро, което човек може да направи, има смисъл заради това главно, че само Бог го вижда. Щом Бог види доброто, Той знае как да постъпи. Той ще каже: „Доведете при мене онзи, който е направил еди-кое си микроскопическо добро, аз ще се разправя с него.”

Като казвам, че Бог възнаграждава човека за микроскопическото добро, с това не трябва да се подкупвате. Обаче който може да направи микроскопическо добро, той може да направи и по-голямо. Той може да превърне сиромашията в доброта, не в обикновена доброта, но в такава, която се разглежда като принцип в живота. Тази доброта е кратковременна, но отражението й продължава дълго време. И разумността е кратковременна, но така вдъхновява човека, че дълго време след това той може да твори. Например музикантът, поетът, художникът могат да се вдъхновят в един момент, но творчеството им продължава с часове; те започват да творят, да работят в известно направление. Обаче голямата светлина, която разкрива същественото в живота, е моментът на вдъхновяването. Такова нещо представя Божествената светлина. Тя разкрива същественото в живота. Всяка друга светлина разкрива по нещо, но не същественото. При Божествената светлина човек вижда нещата, но той трябва да ги изучава. Например някой човек изучава физиогномия, хиромантия, има ясен поглед върху нещата, но като дойде да прилага, той прави ред погрешки. Погледне носа на някого и казва: „Я виж, какъв грозен нос има този човек.” – Не, това не е наука, това не е право гледане на нещата. Ако носът на този човек има нещо неправилно, другаде някъде, на челото или на главата, има някаква черта, която компенсира недостатъка на носа.

Изобщо в природата съществува закон на компенсация. Добре е човек да изучава носа, устата, ушите на човека, но да не прави бързи заключения. Като изучавате човешкия нос, вие ще забележите, че различните форми на носа определят различни характери. Изобщо различните енергии, които текат в човешкия организъм, се отразяват върху различнит му удове. Срещате човек с вирнат нос. Този нос показва известна степен любопитство. Такъв човек иска да знае какво се върши около него. Ако срещне двама души, които се разговарят нещо, той веднага ще пъхне носа си между тях, ще иска да узнае какво говорят. Другаде срещате човек с нос, завит надолу като на хищна птица. Този нос показва някаква хищническа черта в човека. Изобщо всяка вътрешна проява в характера на човека се отразява външно, върху някой от неговите удове. Когато човек се разгневи, устните му започват да треперят, устата се изкривява и т. н. Затова е казано в Писанието: „Няма нищо скрито-покрито под небето." Когато някой ваш ближен се разгневи, напръскайте го малко със студена вода, да се освежи. Ако имате гюлова вода, по-добре го напръскайте с нея, отколкото със студена вода.Добре е да направите опитапърво със себе си, а после с ближните си. Като се разгневите, напръскайте лицето си с гюлова вода и наблюдавайте какво въздействие ще ви окаже тази вода. Като добиете известен резултат, макар и микроскопически, можете свободно да говорите за опита. Правете опита с гюловата вода в продължение на 30 дена и изчислете колко вода сте употребили за това време. При всяко неразположение на духа, при всяко разгневяване пръскайте лицето си с гюлова вода. Този опит ще помогне за спестяване на енергията ви, която бихте изхарчили при гнева, при неразположението си.

Съвременните хора са крайно разточителни. Те злоупотребяват със своята енергия, с мислите, с желанията си, вследствие на което преждевременно се изтощават и обедняват. Духовният човек се познава по това, че при всяко ново положение той знае, как да постъпи, колко и каква енергия да изразходва. Силата на човека седи във вътрешното разбиране на живота. Силата на човека седи в абсолютната вяра в Първата Причина на нещата.

Изпейте песента: „Махар Бену аба".

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"

25. Лекция от Учителя, държана на 18 април, 1928 г. София. – Изгрев.


Начало: 05:00

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, себе, има, зло, стане, иска, доброта, бог, добро, микроскопическо, богият, сиромах, бъде, добър, направи, разумност, богтство ,

Общ Окултен клас , София, 18 Април 1928г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder