НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Възпитание на удовете / Самовъзпитание на удовете

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Възпитание на удовете

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, бъде, живот, ръце, хора, казва, сега, любов, бог, цигулка, ръка, природа, всички, дойде, аз, всичко, прави ,

Общ Окултен клас , София, 11 Април 1928г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"

Размишление.

Чете се темата: „Отношение между корените на растенията и краката на животните".

Чете се резюме на темата: „Служба на уравненията".

Сега ще задам няколко въпроса, върху които да размишлявате, а именно: Кой е първият процес, с който животът е започ-нал? Кой стои по-високо: който яде или който приготвя яденето? Когато ви канят ня-къде на обяд, вие се приготвяте, обличате се и тръгвате в такъв час, че да стигнете точно навреме, да не ви чакат. Обаче домакинята, която ви е поканила на обяд, е иждивила цяла сутрин, за да сготви най-хубавото, най-чистото ядене, да задоволи вкуса ви. И тъй, когато се задават някакви въпроси, ще последват най-малко две мнения. Тъй щото, и в случая едното мнение ще бъде на страната на домакинята, или изобщо на страната на готвача; другото мнение ще бъде на страната на гостите. Готвачът е добър психолог. Без да пита гостите или клиентите си какво искат да им приготви, той предварително знае вкуса им и ще сготви тъкмо това, което те обичат. Как е разбрал вкуса на своите гости? В дадения случай вие имате една задача с три неизвестни: госта, когото означаваме с X, готвача – с У, а резултата– със Z. Който е решавал уравнения с три неизвестни, той може да реши и тази задача.

Буквите X, У, Z, както и всички останали букви от азбуката, представят известни символи. Тъй щото буквата X, с която си служи съвременната математика, не е произволен знак. Този знак изразява закон на противоречие. Действително, като се вгледате в живота, виждате, че той започва с противоречия.Какво по-голямо противоречие можете да си представите от това, да срещнете един ангел, изпратен на земята да решава въпросите на живота като човек, облечен в проста човешка форма. Докато е бил на небето като ангел, той бил свободен да посещава различните планети и със своята голяма интелигентност да решава сложни задачи. Дошъл на земята, в гъстата материя, облечен в плът, той веднага се вижда ограничен, лишен от богатите условия на живота. Той мисли какво да прави при тези ограничения, как да реши задачата си. Само висшите същества могат да се намерят в противоречията на знака )(. Дветe части на буквата )( представят един и същ белег – буквата С, която е дала гръб една на друга. Често и хората си дават гръб едни на други. Слушате да се оплаква някой: „Моят приятел ми даде гръб.” – Какво лошо има в това? Когато няколко души се намерят зимно време в гора, те имат желание да се доближат с гърбовете си един до друг и да се топлят. Какво лошо има в това? Като се доближат с гърбовете си, те ще бъдат запазени от вятъра и от студа. Къде е противоречието сега? Обаче ако отидете при своя приятел и пожелаете да ви услужи нещо, а той ви даде гръб, това е противоречие за вас. Разумният лесно ще се справи и с това противоречие. Между двата полукръга на буквата )(, той ще тури права линия и ще образува буквата Ж – животът. Наистина, животът примирява противоречията.

Следователно, който разбира законите на живота, той ще напише буквата Ж по такъв начин, че в нея ще преобладават паралелните линии. Паралелните, успоредните линии показват разумност. Само разумният човек може да се справи с противоречията на живота. Буквата У в български език, с която започва думата ум, показва, че човек не се е справил още с противоречията, вследствие на което главата му е обърната надолу. Един ден, когато разреши противоречията в живота си, човек ще обърне буквата У така, че главата ще бъде нагоре: /\ Този знак е египетски. С него египтянитe са изобразявали човека в движение и в процес на мислене. Изобщо, всяка буква, всеки знак представя известно съчетание на разумни сили, които трябва правилно да се използват.

Като ученици, вие трябва да изучавате буквите, като методи за самовъзпитание. Човек не може да се самовъзпита изведнъж. Той трябва да спре вниманието си върху най-силната си добродетел и около нея да централизира всички останали. Същото нещо ще прави, когато изучава различните букви. Той ще ги изучава една по една и наученото ще прилага в живота си. Например буквата 3 означава закон за размножаване. Като изучава този закон, човек трябва да се вглежда в себе си, да знае как и до каква степен да размножава своите желания. Не е въпрос човек само да умножава желанията си. Желанията се нуждаят от храна. Когато човек роди повече желания, отколкото може да храни, явява се икономическа криза. Като знае това, човек трябва да ражда толкова желания само, колкото може да изхрани. Всеки сам трябва да отхранва желанията си. Той няма право да ги продава, както прави с кокошите яйца. Когато кокошката снесе повече яйца, отколкото може да измъти, излишните яйца се продават. Обаче на човека не е позволено да продава яйцата си. Следователно, човек трябва да има само едно основно желание, което да му бъде подтик в живота. Около това желание могат да се централизират и други желания, които взаимно да си помагат.

Представете си, че ви дам темата : „Най-естественият метод за самовъзпитание на човека". Какво бихте писали? Според мене, за да се самовъзпита, човек трябва да започне от своите пет сетива–от осезание, обоняние, вкус, слух и зрение, или обратно – от зрение, слух, вкус, обоняние и осезание. Същевременно той може да прави различни пермутации. Изобщо докато човек не разбере вътрешния смисъл на сетивата си, той не може да ги възпита. Ако някой започне с възпитанието на осезанието си, той трябва да бъде внимателен към всичко онова, което пипа. Той не трябва да пипа нито много студени, нито много горещи тела. Ако пипате много горещи тела, ще се изгорите и ще извадите криви заключения. Дойдете ли до огъня, ще застанете на такова разстояние от него, че да изпитате приятност, а не страх. Значи, от огъня ще бъдете нито много далеч, нито много близо. Ако сте много далеч, ще измръзнете; ако сте много близо, ще изгорите. Дойдете ли до твърдите или до течните, до меките тела, ще пазите същото правило: пипайте нито много твърди, нито много меки или течни тела. Пипайте такива тела, които да оставят в съзнанието ви приятни впечатления. Тъй щото, каквото тяло и да изследвате, поставете го на такова разстояние от себе си, че то да произведе в съзнанието ви приятност, а не ужас, страх или отвращение.

При развиване и възпитание на осезанието си, човек си служи най-много с пръстите, затова той трябва да развива тяхната чувствителност. Колкото повече се увеличава чувствителността на пръстите, толкова по-внимателен трябва да бъде човек към тях, да ги пази. Те му служат като инструменти, с които работи. Ако отидете при някой опитен френолог, той може с осезанието си напълно да узнае вашия характер. Той може да завърже очите си с кърпа и с пипане само да опише и характера, и цялото ви тяло, с най-големи подробности. Чувствителните места на пръстите се наричат папили. С папилите на ръцете си, човек може да опише своя характер и способности така, както ги описва и на другите. Който не е развил чувствителността на пръстите си, той пипа главата си отпред, отзад, без да си дава отчет какво Бог е вложил в нея. Който има тази чувствителност, шом пипне главата си, той усеща вече какви сили се отделят от различните центрове и може да чете по нея като по книга. Като пипа главата си човек трябва да знае къде да пипа и как да пипа.

Преди няколко дена дойде при мене една майка със своето малко момиченце. Майката разправяше за детето си, оплакваше се, че било нещо неразположено, не знае как да му помогне. В това време момиченцето седеше гърбом към мене. Погледнах към детето, виждам, че отзад на главата му стърчи един косъм. Приближих към него и леко, без да ме усети, дръпнах косъмчето. След малко детето се обърна към мене, но вече весело, разположено и започна да скача, да играе в стаята. Целият ден то беше весело, игриво. Коя е причината за смяната на състоянието му ? С дръпването на косъма в детето се отвори врата, през която нахлу известен род природна енергия. Тъкмо тази сила липсваше на детето. Щом прие тази енергия от природата, детето се развесели. Не е достатъчно само да се дръпне един косъм от главата на човека, но точно трябва да се знае кой косъм да се дръпне и как да се дръпне. Наука е това! Човек трябва да знае как да се пипа, къде да се пипа и по кое време.

И тъй, като работите върху развиването на своята чувствителност, пазете се от резки промени. Не пипайте нито много студени предмети, нито много горещи. Пипането, осезанието е сетиво, което човек прилага не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на астралния свят. Например това, което хората наричат влюбване, не е нищо друго, освен пипане в астралния свет. Някой пипне ръката на някоя мома и веднага изпита приятно чувство на мекота. След това този човек казва, че се е влюбил в момата.–Защо ?–Защото била млада, красива. Обаче и слепият може да се влюби в същата мома. Видял ли е той нейната красота и младост ? С очите си той не е видял нито младостта, нито красотата й, но с пипането на ръката и лицето й оживява пред него. Този човек се е влюбил и казва, че без нея животът му няма никакъв смисъл. Когато пипнете лявата ръка на човека, вие познавате едно негово състояние; когато пипнете дясната му ръка, познавате друго негово състояние. За да имате пълна представа за човека, вие трябва да пипнете и двете му ръце.

Следователно, първият начин за познаване на любовта е пипането. След това вие ще познаете любовта чрез вкуса, ще я опитате дали е сладка или горчива; после ще я опитате чрез обонянието доколко е благоуханна. Най-после ще я познаете чрез слуха и зрението си. Чрез слуха си ще опитате какъв е езикът й, как говори. Чрез зрението си ще познаете красотата и обходата на любовта: ще видите каква е косата на любовта, дали е черна, руса или бяла. Любовта никога не носи бяла коса на главата си. Тя може да има светла коса, но никога бяла.

Така позната любовта, чрез петте сетива, това е външно познаване само, но не и вътрешно. Това е астрално, бързо познаване на любовта. Който бързо познава любовта, той бързо свършва с нея; който бързо говори, той бързо върши работите. Законът е такъв. Както започва човек, така свършва. Мнозина искат в скоро време да научат много работи. Те бързо научават много неща, но в скоро време ги изгубват. Обаче някои хора обичат бавните, но сигурни неща. Те пипат бавно, учат бавно, но основно. Каквото научат, каквото разберат, дълго време го носят със себе си. Да не бърза човек, това не значи да бъде нехаен. Човек трябва да работи спокойно, равномерно, но с постоянство, да развива всички скрити сили в себе си. Какво правят съвременните хора? Като дойдат до известна възраст, те започват да се оплакват, че са остарели, че страдат от ревматизъм, от главоболие, от стомашно разстройство, че не могат вече да учат, не могат да помнят и т. н. Те трябва да знаят, че сега именно имат условия да работят върху себе си. Чрез тези болести те имат възможност да търсят един, втори, трети метод за лекуване. Те имат възможност да се свържат с разумните сили в природата и да се ползват от тях правилно. Само по този начин те могат да растат и да се развиват. Докато човек сам не намери методи за своето лекуване, за своето развитие, той не може да разчита на чужда помощ. Щом сам си помогне, и другите ще му помогнат.

И тъй, хиксът е първото противоречие в живота. Ще кажете, че освен страдания, нищо друго не знаете в живота си. Ако наистина сте страдали много, вие сте учени хора. Учените хора страдат най-много. Като четете живота на великите хора, виждате, че те са минали през големи страдания. Ако речете да опишете страданията на обикновения човек или на някое животно или растение, това описание няма да ви заинтересува много. Но ако опишете живота на някой цар, на някой велик човек, бил той учен, или светия, това описание ще ви заинтересува силно. – Защо? – Защото животът на великите, на силните хора е богат със страдания и опитности.

И тъй, всички трябва да работите върху самовъзпитанието си. Възпитавайте удовете на тялото си, възпитавайте своите мисли и чувства. Дойдете ли до сетивата си и тях трябва да възпитавате. Ако съзнателно не се самовъзпитавате, вие ще дойдете до положение, щото удовете ви да ви управлявате. Ще се събудите една сутрин и ще видите, че краката ви не вървят. Защо не вървят? – Защото са на особено мнение. Те казват: „Ние ще турим спирачка на господаря си, ще го заставиме да не се движи; нека спре на едно място, да знае, че спрямо нас не е постъпвал както трябва. Господарят може да се сърди, колкото иска, но ние не обръщаме внимание. Ето защо човек трябва да бъде бу-ден, да възпитава краката си така, че те винаги да изпълняват неговите желания и той – техните. Дето има любов и съгласие, там работите вървят добре. – Трябва ли да зачитаме удовете си? – Ако искате удовете да ви слушат и да изпълняват вашата воля, вие трябва да ги слушате и зачитате. Истински педагог е онзи, който цени и зачита своите удове, своите мисли и чувства. Ако цени и зачита своите удове, той ще зачита удовете и на другите хора.

Щом се научите да цените и зачитате удовете си, трябва да започнете с изучаване на техния произход. Всеки човек трябва да знае, отде са дошли краката, ръцете, очите, ушите, езикът му и с каква задача е натоварен всеки уд. Бог е създал удовете на човека и всеки уд е предназначен за развиване на известна добродетел. Ако не знаете това, вие ще погледнете към ръката си и ще кажете: „Ръка е това.” Външно виждате една ръка, но тя е уд, който изпълнява служба и на физическия, и в астралния, и в умствения, и в Божествения свят. Ако влезете в невидимия свят с хилава ръка, веднага ще познаят, че не сте я хранили добре, не сте се грижили за нея, както трябва. Ще възразите, че сте мазали ръцете си с различни помади или сте ги мили често със сапун и вода. – Не, грижите за ръцете не се заключават във външното мазане, нито в честото миене със сапун и вода. Ценно нещо е човешката ръка. Чрез нея човек изявява волевите сили в себе си. Чрез нея той възприема промените, които стават в природата. Ръката е радио, с което човек може да възприема всички промени, станали в атмосферата. Достатъчно е той да постави ръката си срещу слънцето и да затвори очите си, за да познае какво ще бъде времето през деня: дъжд ли ще вали, вятър ли ще има и т. н. Човешката ръка е антена, чрез която се приемат и предават природни енергии.

Представете си, че на някого от вас предстои едно голямо пътешествие. Какво трябва да направи? Той трябва да постъпи като праведния човек: да вдигне ръцете си нагоре, да концентрира мисълта си към Бога и да се помоли да му се даде възможност да разбере добро или лошо ще бъде времето, и в зависимост от това да пътува, или да отложи пътуването си. Ако някой иска да отиде на гости някъде, също така трябва да дигне ръцете си нагоре и да запита, трябва ли да отиде, или не, каква работа му предстои да свърши и т. н. Едно е необходимо за човека: да развива чувствителността на пръстите си така, че да може чрез тях да възприема и най-нежните, най-деликатните вибрации. Чрез ръката си човек може да решава сериозни социални и духовни въпроси.

Това са упражнения, които можете да правите в свободното си време. Човек трябва да работи върху себе си, да развива чувствителността на своите пръсти, на ръцете си изобщо. Някои хора работят толкова много, че ръцете им огрубяват, хващат мазоли. Други пък почти никак не работят, вследствие на което ръцете им са много меки. И едното, и другото положение са крайности в живота. Природата не позволява никакво насилие, но същевременно тя не позволява и никакво излежаване. Колко трябва да работи човек ? Чиновниците и работниците работят по осем часа на ден. Това не е закон на природата. Майката работи по цели дни. И това не е закон на природата. Природните закони са еднакви за всички хора. Ще кажете, че и птичката работи по цели дни. Дето има пресилен труд, това показва, че условията на живота, а не на природата, са неблагоприятни. Природата е предвидила храна за всички живи същества, но хората не са я разпределили правилно помежду си. Понеже птичката няма ръце, с които да работи, в търсене на храната си тя си служи с очите. Тази е причината, дето зрението на птиците е силно развито. Цял ден те напрягат очите си да търсят храна. Птиците са започнали главно с развитието на очите си. И човек трябва да работи за развиването, за възпитанието на очите си, на зрението си. Как трябва да възпитава човек зрението си ? За да възпитава правилно зрението си, човек трябва по възможност да избягва лоши, грозни сцени, картини или образи в живота си. Той трябва да гледа само красиви, правилни неща в живота. Дойде ли до нещо отрицателно, било чувство, било мисъл, било някаква постъпка, свои или чужди, човек трябва да затваря вътрешно очите си, да не ги приема в себе си, да не задържа такива образи в съзнанието си. Някоя майка се безпокои за децата си, да не се разболявят, да не умрат и с това разваля зрението си. По този начин тя създава лоши образи, които се отпечатват в съзнанието й.

Що е смъртта? Смъртта може да се представи в два образа: излизане от затвора и влизане в затвора. Животът на човека не е нищо друго, освен затваряне на духа в материята. Ако човек е живял правилно на земята, ще дойде ден, когато ще отворят вратата на този затвор и ще го пуснат на свобода. Това наричат хората смърт, но за умрелия това е освобождаване. Има случаи, когато някой човек, след като е живял на земята в затвор– в затвора на плътта, пак умира, т. е. влиза в затвора на смъртта. Този човек не се освобождава, но още повече се затваря. Той плаче, и близките му плачат; те казват за него, че го затворили в черната земя. Тъй щото, ако за даден човек смъртта отваря вратата на затвора, това е освобождаване. Ако смъртта води човека от един затвор в друг, това е истинска смърт, истинско заробване на човешката душа.

И тъй, искате ли да работите за възпитанието на зрението си, дръжте в ума си такива мисли, които създават положителни образи. Избягвайте всичко отрицателно. Отрицателните форми привличат съответни сили. С каквито форми и образи се занимава човешкият ум, такъв става и самият човек. Псалмопевецът казва: „На ранина ще Те потърся, Господи". Как става търсенето? – С очи. Когато човек търси нещо, той си служи с очите. Затова е казано в Писанието: „Потърсете ме в ден скръбен." Това значи: Обърнете погледа, мислите и чувствата си към Господа, да се освободите от злото, от отрицателното в живота. Който е възпитал очите си, ръцете си, той може да се нарече истински възпитан, истински морален човек. Каквото и да види, той няма да се съблазни, няма да се разколебае, няма да се натъкне на противоречия. Както и да бутнат ръката му, той няма да трепне. Това значи човек с устойчив характер, с морален устой в себе си. Това значи човек с будно съзнание.

Като ученици вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да прилагате правилата и методите, които ви се дават в Школата. Вашето бъдеще зависи от работата ви. „Каквото посеете, това ще пожънете." – казва българската поговорка. Религиозните наричат това „закон за възмездие". Индусите го наричат „закон на кармата". Учените го наричат „закон за наследствеността". Какво име ще се даде на този закон, това не е важно. Важно е, че хората са се наплашили от живота и не искат да живеят. Като чуват, че има прераждане, още повече се плашат. От кое прераждане се плашат ? Има два вида прераждане: естествено, когато духът се преражда, преминава във все по-високо състояние на съзнанието, и изкуствено, когато духът минава от една форма в друга, за да изплаща дълговете си. Свободният човешки дух седи над условията: над закона за кармата, над закона за наследствеността, над закона за прераждането. Той е господар на всички условия.

Един знаменит физиогномист и френолог се явил при Сократа с цел да му посочи някои характерни черти. Като го разглеждал внимателно, той му посочил ред слабости. Сократ му отговорил: „Прав си, всичко това беше, но сега съм друг. Всички слабости, които имах, днес са превъзмогнати. Със силата на волята, с работа и постоянство преодолях всичко. За да се справя и с последната си слабост, ожених се за една груба жена, която да ми бъде професорка, да тури ума ми на мястото му, да не се водя по чужди умове, по ума на жените, но по своя ум.” Наистина, една жена може да изкара ума на човека от мястото му, но може и да го намести. От жената зависи, но и от мъжа зависи. На глупавия мъж тя може да измести ума от мястото му, но на умния тя намества ума. Като ученици вие трябва да бъдете внимателни, да се пазите от външни примамки. Срещате една красива жена, с червисани устни и страни, с направени вежди, разкошно облечена. Тя ви погледне, усмихне се, и вие се влюбвате в нея, мислите, че като нея няма друга в света. Запознавате се, разговаряте с нея. Тя ви нарича ангел, божество, казва, че не може да живее без вас. Щом се ожените, отношенията ви се изменят. Тя ви нарича простак, невежа, грубиян и т. н. Вие се чудите какво е станало с нея, че толкова се е изменила. – Не, тази жена ни най-малко не се е изменила Това са методи на „астралната жена", с които природата си служи. За да даде добър урок на някой човек, астралната жена влиза в някоя женска форма и започва уроците си. Докато го привлече към себе си, докато му тури углавник, тя е мека, внимателна; щом тури углавник на врата му, тя взема камшика си и отваря друга страница от своята книга.

Съвременните хора страдат повече от жени, отколкото от мъже. Днес навсякъде срещате само жени, мъже няма оше. Днес жените оправят света, но все неоправен остава. Под думата „жена", в широк смисъл взета, разбирам неразумния принцип в света. Под думата „мъж" разбирам разумния, Божествения принцип в света. Следователно, днес светът се управлява от неразумния принцип, безразлично в каква форма се проявява той, в жена или в мъж. Ще дойде разумният, Божественият принцип, мъжът, който ще оправи света. Ще дойде положителната, Божествената наука в света, която ще оправи забърканите работи. Досега хората са се ръководили от чувствания и настроения. Чувстванията, настроенията, това са проявите на тъй наречената „астрална жена". Тя казва, че ще прави каквото иска: яде й се, ще яде; спи й се, ще спи; разхожда й се, ще се разхожда; не иска да се моли, няма да се моли. Каквото й се прави, това ще прави, а дали е разумно, дали е на място това нещо, тя не иска да знае. Така правят и животните, само че животните не разсъждават. Обаче това не е никаква философия, никаква наука. Ще накарате някого да учи и той веднага ще възрази, че не е разположен да учи. Защо ще учи ? Професор няма да става, владика няма да става. Той веднага ще ви донесе ред доводи защо не трябва да учи.

Това са методи на „астралната жена", която на обикновен език бих нарекъл „благородна дама" или „английска лейди". Тя забавлява и мъжете, и жените. Като влезе в някоя мома, тя започва да я въздига, да й казва, че подобна на нея няма, затова трябва да се облича хубаво, да се хареса на някой богат, красив момък. Когато момата намери такъв момък и се ожени за него, благородната лейди обръща политиката си. Тя започва да се проявява чрез мъжа и го настройва срещу жена му. Той се отнася с нея грубо, жестоко и постепенно отношенията им се развалят. На друга страна благородната лейди ще срещне някой мъж и ще започне да му разправя, че толкова благороден, умен мъж не е срещала досега. Той трябва да се ожени за някоя знатна, благородна мома, да се повдигне още повече. След това виждате, че този момък напуща работата си и започва да търси богата мома, от знатен род. Такива и ред още илюзии и заблуждения създава благородната лейди на моми и момци, на учени и прости, на професори, на владици, на държавници, докато им тури юлара. Щом им тури юлара, тя ги остава сами да се учат. Хората трябва да й благодарят, че тя е проявила голямо търпение и усърдие да ги учи и възпитава. Днес хората са уморени вече, не могат да следват пътя и школата на благородната лейди. Те търсят друг живот, по-сносен, по-красив от този, който досега са водили. Те искат чист живот, който да почива на здрава, положителна основа.

Първото правило за влизане в новия живот – живот на чистота и любов, е възстановяване връзката на човека с Първата Причина. Тази връзка трябва да бъде точно определена, ни по дълга, ни по-къса, откол- кото трябва. Всяка сутрин дигайте ръцете си нагоре и мислено правете връзка с Първата Причина, с всички благородни и възвишени същества. По този начин ще имате възможност да придобиете онези условия, които са необходими за развиване на вашите дарби и способности, на вашите чувства. Без тази вътрешна връзка вие нищо не можете да постигнете. Тази връзка създава богати, разнообразни условия за развиване на човешките дарби и способности. Всяка дарба, вся-ка способност, всяко чувство у човека изискват специфична храна. Няма ли специфична, съответна за тях храна, те умират от глад. Някой човек е лишил религиозните си чувства от храна, вследствие на което те умират; друг е лишил съвестта си от храна, вследствие на което съвестта му умира; трети е лишил разсъдъкът си от храна, вследствие на което не може да разсъждава, но прави наблюдения само, събира факти и с това се повече товари, отколкото придобива нещо съществено. Като знае това нещо, разумният човек трябва всеки момент да бъде във връзка с Първото Начало на живота, оттам да черпи сокове за поддържане живота на своите дарби, способности и чувства. Този е първият метод за самовъзпитание на човека.

Като ви говоря така, това не значи, че вашите усилия не са допринесли нищо. Каквито и колкото усилия сте правили досега, те са дали нещо. Вие сте дошли до едно място, и оттам трябва да поемете. Каквото сте научили от благородната лейди, трябва да го приложите в живота си, да го използвате. Време е вече да се простите с нея и да започнете сами да работите. Какво прави майката със своето малко дете? Докато е малко още, тя го милва, гали, къпе, облича и съблича, храни. Щом стане на 7–8 години, тя го праща на училище, при по-строг възпитател и ако не слуша, пръчицата играе по гърба му. Следователно, откажете се вече от благородната лейди. Благодарете й за всичко, което ви е научила, и кажете й, че можете сами да учите. Вие сте ученик в първо отделение на Великата Школа – друг е вашият Учител. Него ще слушате и на Него ще се подчинявате. Че сте минали и ще минавате през страдания, това да не ви плаши. Красивото, великото се постига по пътя на страданията. Като знаете това, вие ще осмислите страданията си и ще ги из-ползвате. Ако страданията не се използват разумно, те губят своя дълбок смисъл.

Коя е основната мисъл на тази лекция? За да намерите основната мисъл на лекцията, вие трябва да бъдете толкова концентрирани, толкова съсредоточени, че нищо друго да не ви интересува. Какво значи концентрирана мисъл? Едного осъдили на смърт. След големи молби от негова страна да пощадят живота му, съдът издал следното решение: този човек ще бъде помилван, ако може да обиколи града с гърне мляко на главата си, догоре пълно, без да разлее капка от млякото. Какво се иска от този човек? – Пълно концентриране. Той трябва да мине през града и да не види, да не чуе нищо. Мисълта му трябва да бъде съсредоточена изключително към гърнето с млякото върху главата му. Най-малкото отклоняване от тази мисъл ще костува живота му. Това значи концентрирана мисъл. Така трябва да бъде концентрирана мисълта на всеки, който изучава Божествената наука. Така трябва да бъде концентрирана мисълта на ученика. Той трябва да мисли само за гърнето с млякото, защото от него зависи животът му.

Упражнение. В продължение на три седмици работете съзнателно върху възпитанието на осезанието и на зрението си, като пипате само такива тела и предмети, които помагат за развиване на чувствителността ви. С очите си пък възприемайте само красиви образи и впечатления. Същевременно всяка сутрин дигайте ръцете си нагоре с мисълта, че се свързвате с Първата Причина, с възвишените и благородни същества. Тези упражнения ще развият чувствителността ви, ще развият и вашето въображение.







Ученикът трябва да развива своята чувствителност, своето въображение. Ако разгледате цигулката, с която днес хората си
служат, ще видите, че и от нея се изисква чувствителност и въображение. Цигулката е образувана от две чела, а и в, свързани със знака на вечността – s. Въображението в цигулката е силно развито. От двете страни на магаренцето са двата отдушника – s, с формата на знака на безконечността или вечността. Цигулката има четири струни, които изразяват човешките ръце и крака. Струните сол и ре представят краката, а ла и ми – ръцете. В средата цигулката е по-тясна, а горната и долната част са по-широки. Тези две части на цигулката представят два принципа, свързани помежду си посредством тясната част. Горната част представя Божествения свят, а долната – човешкия. Звуковете, които цигулката издава, представят нейната мисъл. По средата на цигулката, от главата до долната й част, е прекарана една математическа линия. Когато звукът минава по кривите линии на цигулката, той излиза през отдушниците и се докосва, т. е. отразява в математическата линия. Тогава имаме правилен тон. Същото може да се каже и за човешката душа. Когато човешката душа влезе в мозъка на човека, тя може, чрез ръцете и краката му, да изкарва правилни, хармонични тонове. Както хората държат отговорен ума за всичко, което човек прави, така и магаренцето в цигулката носи отговорност за сполучливото или несполучливо свирене.

Сега, като правим аналогия между цигулката и човека, тази аналогия не е абсолютна. Важно е обаче да се замислите върху нещата, да видите, че всичко, което човек е създал, не е произволно. То е резултат на някакво копиране. Човек копира нещата от природата. Например формата на цигулката, дадена от преди триста години насаме, и досега още е запазена една и съща. Тя не е изменена в нищо. Значи формата на цигулката е взета от природата, не е произволна. Когато Мойсей слезе от Синайската планина, той започна да строи Скинията точно по формата на тази, която му се представи на планината. Щом е така, човек трябва да пресъздаде своето тяло точно по образа на първообраза, на това, което Бог първоначално е създал. В това отношение и на вас предстои велика задача – да пресъздадете своето тяло, да го изваете като майстори– творци. Които са способни, те лесно ще постигнат това. Които са слаби, те трябва да се упражняват, силни да станат. Като се упражняват, слабите стават даровити и добри.

Мнозина казват, че са сиромаси, че без пари нищо не могат да направят. Според мене няма сиромаси хора на земята. Всички хора са големи капиталисти, но не знаят къде и как да приложат капиталите си. Те имат много планове, но не знаят къде и как да ги приложат. Те седят и чакат да стане някакво чудо, да се наредят работите им. Наистина, виждате, че някой млад човек е свършил университет или музикална академия и чака да го назначат учител в някоя първокласна гимназия или музикант в някоя опера. Десетина души могат да заемат първите места, но какво ще правят останалите? Казвате, че човек трябва да бъде учен, за да си пробие път. Добре е човек да бъде учен, но какво ще прави онзи, който не е учен ? Добре е човек да бъде търговец, да изкарва лесно прехраната си, но какво ще прави онзи, който не може да стане търговец? Всички хора не могат да бъдат учени; всички хора не могат да бъдат търговци или земеделци; всички хора не могат да бъдат господари.Щом има господари, ще има и слуги. За всеки човек е определено какъв трябва да бъде. Също така е определено какъв брой хора трябва да бъдат учени, какъв брой – търговци, земеделци, господари, слуги и т. н.

И тъй, работете съзнателно върху себе си да създадете своето бъдеще. От човека зависи да изправи своя живот, да създаде добри условия за себе си. Четете историята на Робинзон Крузо да видите какво може човек да направи. Четете живота на Йосифа, на Мойсея, на Христа, да видите какви сили и възможности се крият в човешкия дух. Мойсей прекара 40 г. в пустинята, за да изправи една своя погрешка. Йосиф прекара две години в затвор, за да развие известни дарби. Животът на великите, на силните хора в света е път, през който човешката душа, човешкият дух трябва да мине, за да се развие и укрепи. Някой отлагат работите си на земята и казват: „Като отидем на онзи свят, тогава ще работим.”–Не, тези хора няма да работят и на онзи свят. – Защо ? – Защото, който може да работи на земята, той ще работи и на онзи свят. И на онзи свят се дават служби, за които човек трябва да бъде готов да ги изпълни.

Задръжте в ума си следната мисъл: всички разумни желания на човека са постижими. – Как? – Като намери правилни методи за тяхното постижение. Всичко разумно е постижимо за човека, но за това се иска работа, приложение. Колкото знания и да има човек, той трябва да ги пусне в движение, както изворите текат в природата. Природата не търпи чешми с кранове, които се отварят и затварят. Нейните извори нямат кранове. Те текат непрекъснато. Колкото малко да е вашето знание, щом някой иска да му кажете нещо, вие трябва да бъдете готови да му предадете част от знанието си, но така, че той да остане свободен. Някой предава знанието си на даден човек, но същевременно иска да го обърне към Бога, да го направи член на дадено братство. – Не, свържи човека с Бога и остави го свободно да мисли, да чувства, както той разбира. Дойде ли някой при вас с молба да му кажете нещо за Господа, поканете го у дома си на обяд. Като се нахрани, оставете го да си отиде. Колкото пъти рече да ви запита нещо за Бога, сложете му трапеза да се нахрани. Като го храните цяла година наред, накарайте го и той да даде обяд на сиромасите и след това нека дойде при вас да му говорите за Господа.

Религиозните хора казват: „Повярвай в Бога и работите ще се наредят.” Ние пък казваме: Без любов не може да се угоди на Бога. Без любов не може да се живее с Бога. Значи преди да повярва, човек трябва да люби Бога. Първо иде любовта, а после – вярата. Вярата е свързана с мъдростта. Който иска да познае Бога, той трябва да Го люби. За да разберете кой люби Бога, трябва да го посещавате най-малко една година наред да ви угощава. И ако в лицето на този човек не видите Бога, вие не сте Го познали. Любовта дава много, но и взема много. Който много дава, той много взема.

Сега като ви давам този метод за проява на любовта, това не значи, че непременно трябва да го приложите. Вие трябва да бъдете свободни, да направите само онова, което няма да ви спъва. Какъв смисъл има да приложите този метод, а после да съжалявате? Пък и този, когото каните на обяд, трябва да бъде внимателен. Достатъчно е 12 пъти през годината да го угостите, за да разбере какво нещо е Божията Любов. Когато двама души се обичат, те трябва да бъдат много внимателни помежду си. Любовта изключва всякакво натрапничество. Ако случайно някой направи някаква погрешка по отношение на любовта, той веднага трябва да я изправи. Когато гледа, че другите грешат по отношение на любовта, той трябва да се ползва от техните погрешки. Всяка погрешка, която виждате у другите хора, същевременно е и ваша погрешка. Чрез своите погрешки, както и чрез тия на своите ближни, човек изпитва, познава себе си. Например някой мисли, че е много търпелив човек. Дохожда при него приятелят му да иска пари назаем. Той му услужва. Дохожда втори път – пак му услужва. Дохожда трети, четвърти, пети път – все му услужва. Обаче колкото повече зачестява, той казва: Докога още ще ме безпокоиш? Не мога повече да търпя. Изчерпи се търпението ми. Ти много прекали. Махни се от очите ми.

Така се справят хората от света. Обаче който се стреми към Божествения свят, той трябва да постъпва по нов начин. Като дойде някой човек десетина-двадесет пъти да му иска пари, той трябва да му каже: „Виж, решил съм да те направя наследник на имането си. Каквото имам, оставам на тебе. Вземи имането ми и разполагай с него, както искаш. Аз не съм дошъл на земята да се занимавам само с тебе. Аз имам отношения първо с Бога, после с ангелит, със светиите и най-после с хората. Нямам време да се занимавам с един човек с часове. Ако на всеки човек дам по една минута, колко часове и дни трябва да отделя за всички хора на земята? На земята има около два милиарда хора. Значи за всички хора трябва да определя два милиарда минути през годината. Като знаете това, съобразявайте се с времето. Мислете по колко време трябва да отнемате на всеки човек. Всеки има право да отнеме само по една минута от времето на човека. Внимателен трябва да бъде човек. Какво правят хората, когато отиват при Бога? – Отнемат Му цели часове. Оттук виждаме колко велик и дълготърпелив е Бог! Някой човек застане прав на молитва и с часове се оплаква, вайка се пред Господа, че е нещастен, бос и гол, невежа, не може да си помогне. Като го изслуша, Бог казва: „Дайте на този човек всичко каквото иска, да се освободим от него.” Колкото повече богатства дава Бог на човека, толкова той е по-нещастен. Богатството не прави човека щастлив. Умът, разумността носи щастие на човека. Но и това щастие е временно. Следователно нито материалното богатство, нито умът и сърцето, като прояви на човека, могат да го направят щастлив. Постъпките му обаче могат да направят човека щастлив. Който не може правилно да постъпва, той не може правилно да решава задачите на своя живот.

И тъй, за да успявате в живота си, всеки трябва да има поне един приятел, който да го обича и напълно да му вярва. И тогава, каквато работа започне, той непременно ще успее, защото приятелят му ще го вярва. Ако по някакво неблагоприятно стечение на обстоятелствата той се провали някъде, приятелят му пръв ще го насърчи. Когато се намерите в голямо затруднение, достатъчно е приятелят ви да каже, че всичко ще мине, ще се нареди добре, за да се успокоите и насърчите. Една добра дума струва повече, отколкото цяла лекция от един час. Това, което говоря днес, ще ви помогне за в бъдеще, когато се натъкнете на големи мъчнотии. Засега вие можете само да слушате, защото не се намирате още пред големи мъчнотии.

Изпейте упражнението: „Махар Бену аба".

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"

24. Лекция от Учителя, държана на 11 април, 1928 г. София. – Изгрев.

Самовъзпитание на удовете

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, бъде, живот, ръце, хора, казва, сега, любов, бог, цигулка, ръка, природа, всички, дойде, аз, всичко, прави ,

Общ Окултен клас , София, 11 Април 1928г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини."

Размишление.

Чете се темата: "Отношение на корените на растенията и краката на животните".

Чете се резюмето на темата: "За какво служат уравненията".

Според вас с кои процеси започва животът? Първичният живот с кой процес е започнал? ("Деление.") Когато някои гости са поканени на обед, онази вещата, чистата, спретнатата готвачка, приготовлява най-хубавото ядене. Сложи, гостите седнат. По какво се отличава? Изисква ли се голямо изкуство човек да знае как да яде? Всеки, за да знае как да яде, трябва да е свършил някъде. Считате яденето един прост процес.

Питам, кой е по-достоен, който готви, или който яде? Кой седи по-горе, готвачът, или който яде? Всякога ще се родят две мнения. Едните ще бъдат на страната на готвача, другите на страната на гостите. Сега разбира се, в самия готвач има известна психология. Той разбира нуждите на гостите, знае какво неговите гости обичат. Значи той влиза като ясновидец. Без да ги питал, той предполага какво обичат и нагот-
вя така, че те, като ядат, казват: "Много добре е сготвено." Питам, как този готвач се домогна до тази истина, да знае кой от гостите му какво обича?



Напишете х. В дадения случай какво означава х? Х е гостът, у е готвачът, a z е резултатът. Защото готвачът ще изисква, и гостът, по който и да е начин, ще трябва да плати нещо. Знакът х, както е взет в съвременната математика, се вижда произволен знак. Този знак показва закона на противоречието. Животът всякога започва с едно велико противоречие повидимому.

Представете си едно разумно същество. Да кажем, един ангел, който живее в небето между разумните същества, и него го обличат в най-простата форма на земята. Туй същество, с този гениален ум, със своите таланти и дарби, веднага се намира в едно противоречие в тази човешка форма. Той разрешава въпроса не като ангел как трябва да живее, но в тази простата форма, като човек, какво трябва да прави. Уравнението е много сложно. Мисли, мисли, противоречие има какво да прави.

Следователно х-ът е закон за слизане. Само едно висше същество може да се намери в такова противоречие. Когато х се съединява, тия двете страни на х показват, че първото положение и второто положение са дали гръб едно на друго. Много пъти ние се докачаме, казваме: "Той ми даде тръб." То с половината истина. Когато хората са в студена зимна нощ, пали не се обръщат с лице, но си обръщат гръб и седят с гръб обърнати, да се топлят. И тогава де е противоречието? Казваме, че двама души са обърнали гръб. Но ако е зимно време и се топлят, де е противоречието тогава? Значи, ако ти идеш при него и му искаш някаква услуга, и той си обърне гърба, югава е несъвместимо.



Казвам, туй противоречие може да се изсползва. Тогава, за да можеш да примириш противоречията, ти трябва да разделиш двете линии на х, двата полукръга, и между тях да туриш мярката на живота. Следователно, за да примириш, в следния

знак, който иде по този начин, те са паралелни линии. Само че паралелните линии ти може да превърнеш на х. Паралелните линии показват разумност. Трябва разумност. Ти ако не можеш да разрешиш противоречието в живота, ти не си учен човек. Щом разрешиш противоречието, ти обръщаш y главата надолу, а пък краката нагоре. Щом разрешиш задачата, ти вече обръщаш y-то.

У българите думата "ум" започва с у. То е египетски знак.

Египтяните така са писали у. Този знак показва човек, който е в движение. Евреите, които са били в Египет, са взели този знак, и наместо да турят крака, те са го писали така: ?. У египтяните изследва, върви мисли. То е евреин, турил ръце, искал да вземе нещо, да обсеби света. Той другояче разрешил въпроса. Казва: "Не само човек трябва да върви, но трябва да има нещо, към което да се стреми." В евреите този знак на египтяните е безконечност. Безконечността трябва да се сведе към две паралелни линии. Без тия паралелни линии не може да разбираш съчетанието на живота. Паралелните линии, значи мярка, част от противоречието на живота да отделиш, да разпределиш.

Туй сега има приложение. Човек трябва да започне със своето възпитание. Той не може да внесе в себе си всичките благородни качества. Той трябва да започне с една своя дарба. Не за през целия живот, но трябва да започне с една основна дарба и около нея всичките дарби постепенно трябва да се развиват.

Тогава имате z. Както е поставен, всякога означава един йероглифически знак, закона за размножението.

Едно от главните противоречия в живота произтича, когато се народят много желания в нас. Желанията живеят, и те изискват храна. Щом сме народили повече желания, отколкото можем да храним, явява се икономическа загуба. Затова ще имаш едно-две желания, колкото можеш да отхраниш. Да снесеш много яйца и да ги продаваш. Щом навъдиш много кокошки, и те умират от кокоша болест, тогава трябва да плащаш. Всеки един трябва да има едно основно желание. Когато говорим за основно желание, аз говоря за желанията ви за работа, едно желание, с което всеки ден можеш да работиш и което може да ти служи като подтик.

Сега, ако аз ви дам една тема: "Кой е най-естественият метод за самовъзпитание на човека", какво бихте писали? 3а да се възпита човек, най-първо, той трябва да възпита своите пет сетива, през които енергиите на природата минават. Той трябва да започне или от осезанието, да мине в своя вкус, обоняние, слух и зрение, или обратното, да започне чрез своето зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Или може да прави пермутации.

Но човек, докато не разбира вътрешния смисъл на сетивата си, той мъчно може да ги възпита. Запример, той започва с осезанието. Ако искаш да се възпиташ, никога не бутай чрезмерно горещи тела. Не си пари ръцете, никога не взимай тела, които може да изгорят пръстите ти. Не взимай нито много горещи тела, нито много студени. Ти, ако искаш да възпиташ тялото, избягвай противоречието на голямата горещина и на големия студ. След туй, не пипай нито много твърди тела, нито много жидки.

Следователно с ръката пипай предмети, които произвеждат в тебе едно приятно чувство, да не внасят съмнение.

Щом бутнеш огън с ръката си, той, най-първо, ще внесе съмнение. То е опасна работа. Ще се образува страх. Но ако ти поставиш ръцете си далеч от огъня, ще даде едно приятно впечатление и ти ще съставиш за огъня по отношение на пространството едно правилно понятие. Между тебе и огъня трябва да има известна дистанция.

По този закон предметите, които ти обичаш, които искаш да ги пипаш, не ги приближавай близо до себе си. Не ги дръж нито много близо, нито много далеч от себе си. Дръж ги на тази дистанция, в която може да пипнеш, и туй, което изследваш, да произведе приятно впечатление вътре в ума.

Допуснете, че имате само едно сетиво, чрез което добивате вашето знание. Най-първо, вие трябва да се научите, пръстите ви трябва да бъдат чрезмерно чувствителни. В туй отношение, от четирийсет-петдесет години, откак американските и английските френолози така упражниха своите пръсти, че само като поставят ръцете, могат да прочетат какъв е характерът, различават всичките изпъкналости. Като пипне формата, веднага изпъква характерът.

Силата на един френолог седи в пипането. Той може да е сляп. Като постави ръцете си, като пипне с пръстите, чете и говори какъв е характерът. Може очите му да са завързани, не гледа, обаче той, като тури ръцете, чрез осезанието може да държи лекция по една окултна наука. Може да разправя очите му какви са, да разправя характерът какъв е, учен ли е, прост ли е, свършил ли е, или не е свършил, какво може да стане, всичко това чрез пръстите познава. Папили се казват тези усетливи места на пръстите.

По някой път човек може сам да си направи наблюдение и върху себе си, докъде е достигнал. Наука е това. Като пипне, познава и себе си, може да чете какво има на главата си.

Ние сега мислим, че главата е наше стяжение, ние мислим, че главата е дарба, дадена от Бога, и по някой път я пипате, туй, което Бог подарил, какво съдържа. Както онзи, който отворил кесията и брои парите си, така и ти пипнеш главата си отзад, отпред пипнеш. Ще видиш, като пипнеш, какво впечатление ще произведе, приятно или неприятно.

Онзи ден направих случайно един опит. Една сестра водеше едно малко момиче, неразположено. То седи, гледа като дете, обърнало гръб към мене. Гледам, един косъм щръкнал. Казвам, ще направя един малък опит. Приближавам, без да види, бутам косъма, потеглям го. То малко се пообърна. Туй дете след това се разскача и целия ден игра. Трябва да знаеш кой косъм да бутнеш. То искаше да каже, като му дръпнах косъма: "Какво искаш да кажеш? Ти подиграваш ли се на мене?" Ако знаеш да го пипнеш, през целия ден ще има скачане.

Питам, какво се предаде на това дете? Предаде се нещо. Аз го бутнах на едно място, дето се отвори вратата на природата, влезе много енергия. На човека като му потеглиш един косъм на главата, става весел. Само да знаеш къде да бутнеш. Цяла наука е туй. Всеки ден ние трябва да знаем къде да се бутаме.

Право е, човек има чувствително място. Ръката трябва да бъде много деликатна. С бутането на тия предмети, които произвеждат резки промени в нас, осакатяваме нашата чувствителност и ставаме безчувствени.

По същия закон за чувствителност, някой път вие говорите за любов. Тази любов не е никаква любов, но то е впечатление на астралното тяло. Дето викат, че някой се влюбил, то не е любов. То е астрално пипане. Аз наричам това любов на пипането. Трябва да пипне някой човек така. Слепият се влюбил, и онзи с очите, и той пипа. Той като пипне някоя ръка, тази ръка оживява. Слепият пипне една ръка на една жена. Не вижда лицето, но тези мекота на ръката седи в ума му. Все ръката седи. Сърцето затупти. Може да пише какви ли не любовни писма, че без нея не може, че без тази ръка не може да живее, че не може да бъде щастлив. Ако тази ръка не дойде да живее с него, той ще умре. Пипане е това.

Пипнеш лявата ръка, не можеш да живееш без нея. Но ако пипнеш дясната ръка, тази ръка ще предаде веднага обратни резултати. На един човек трябва да пипнеш и двете ръце, за да видиш какво е неговото състояние.

Казвам, любовта, най-първо, трябва да мине през осезанието. После, ще внесеш любовта чрез езика, ще побутнеш сладкото или киселото. След туй ще помиришеш любовта, дали е благоуханна. Това са все външна любов. Дали любовта има някакъв хубав мирис? След туй ще послушаш любовта какво говори, какъв език има. Защото любовта говори. След туй ще видиш как с спретната, как се държи, красиви ли са косите, дали главата не е побеляла. Защото любовта не ходи с побеляла глава. Тя може да има светла глава, но никога бяла глава няма любовта.

Казвам, в това отношение ще имаме една ясна представа за любовта. Запример, ние говорим за любовта. Според вас любовта се явява, умира, изчезва, нещастна става. Според нашите понятия всичко туй е вярно, но ако искате да се запознаете със самата природа, с реалността на нещата, както са в действителния свят, трябва да знаем, че едно астрално състояние бързо се изменя. Който бърза с любовта, бързо и свършва. Който бързо говори, бързо и върши. Законът е такъв, както започнеш, така ще свършиш. Има изключения. Сега онези, които искат всичко да научат, те така ще свършат. Онези, които започват полека и основно, казват: "Има време." Но в туй отношение да няма нехайство.

Като казвам, трябва да започнете с всичките сили, които имате сега, сега имате известни сили, които не ги развивате. Запример, мнозина от вас, като дойдете на четирийсет, петдесет, шейсет години, казвате: "Остаряхме." Пипне крака ви ревматизъм, нещо старини дошли, нещо се загнездило в ключицата на гърба. Че ревматизмът ще те направи повече от човек. Че може да те боли ръката, ще те застави да учиш химия, да се лекуваш. Ще станеш виден лекар. Боли те главата. Ще се стегнеш да учиш, ще викаш един лекар, втори, трети, четвърти. Не може да се излекуваш. Ще станеш да се молиш. Всъщност ще намериш истинския път.

Казвам сега, х е първото противоречие, което съществува. Сега казвате някой път: "Ние нищо не сме научили." Щом страдате, вие сте много учени хора. Защото само един много учен човек може да страда. Най-учените хора страдат най-много. Виждате биографиите на учените хора, какви не страдания са имали. Ти не може да опишеш страданието на един обикновен човек или страданието на растенията, или страданието на животните. Но щом опишеш страданията на един цар или на една княгиня или някой учен човек и тъй нататък, прави впечатление. На учените хора страданието е по-силно.

Казвам сега, трябва да започнете със самовъзпитанието. Най-първо, възпитайте вашите чувства, възпитайте тялото.

Възпитайте краката си. Краката имат влияние. Искате да ги направите добри. Краката казват: "Ние днес ще почиваме, на особено мнение сме." Те образуват общество, казват: "На господаря ще му стегнем спирачките." Както онзи, който кара автомобил. Някои такива шофьори стягат винтовете, не върви автомобилът. Господарят може да се тревожи, но тия крака стягат. Казваш: "Зор вървят краката."

Стегнете се да възпитате краката да желаят това, което и ти желаеш, и ти да желаеш това, което краката желаят. По някой път краката имат мнение. Значи и краката си имат свое мнение. Казваш: "Те са удове." Ще зачиташ и удовете. Ще зачиташ и мнението на краката. Всичко, което е в тебе, ще зачиташ. Ако ти не зачиташ правото на краката, ако ти не зачиташ правото на косите, ако ти не зачиташ правото на очите, на носа, на ума, на душата, на духа, на всяко чувство у тебе, питам, каква педагогия има у тебе? Как ще зачиташ тогава другите хора? Щом оценяваш своите крака, ще оценяваш и краката на другите хора.

След туй ще пристъпим към другото правило. Трябва да знаеш ръката, която имаш, откъде е. Тя е дадена дар отнякъде.

Онези, които са я дали в природата, винаги се грижат. Написана е твоята ръка. И псалмопевецът казва: "Удове има написани в книгата на живота." Господ направи ръката, казва: "Тя е твоят пансионер у тебе." Може да е пратена твоята ръка да се възпита една добродетел. Ако влезеш в Невидимия свят и намерят твоята ръка хилава, ти ще бъдеш свидетел, че не си я хранил както трябва.

В този процес ръката е връзка с други висши процеси. Тя взема участие във физическия свят, взема участие в астралния свят, взема участие и в нашата мисъл, взема участие и в нашия Божествен свят.

Гледам сега, явили се много списатели. Харесвам желанието им, но не мажете ръката си с масло и с много сапун, пък не мийте ръцете си, понеже ръката има особена мазнина. Миенето с много сапун е вредно. И да не се миеш, пак е вредно, а и с многото миене нищо не се постига. Вие толкова години като се миете, кой е най-добрият начин за миене на ръцете? Според вас колко пъти трябва да си миете ръцете? ("След всяка работа. ") Право е.

Сега разбира се, щом ние се занимаваме със самовъзпитанието на ръката, ние ще дойдем до ония процеси. Нищо не е [отделно], ръката е част от човека. Образува се волева сила с тия чувствания, които имаме. С простите чувствания какво можем да постигнем?

Не само това, но ако ти развиваш своята чувствителност, като си затвориш очите и си поставиш ръцете срещу слънцето, може да бъдеш отличен метеоролог. Ще знаеш времето хубаво ли ще е, или ще се развали. Дали след няколко часа ще вали дъжд. За цял ден може да знаеш, като поставиш двете ръце срещу слънцето, с дланите към слънцето. После, на обед и вечерно време като залязва слънцето, може да знаеш в природата какви промени може да станат.

Не само това, но ако поставиш ръцете срещу вятъра, може да знаеш каква ще бъде промяната. Именно ако така развиваме своята чувствителност, ще се избавим от много неприятности.

Човешката ръка, това е една антена. Човешката ръка е приемателка на енергии. Тръгваш на път. Няма да бързаш. Един праведник или един светия никога не бързат. Дигне ръцете към [небето], че се моли. Дигането ръцете, то е сондаж, какви са условията, при които върви, какво ще му се случи в пътя. Той дигне ръцете си и знае да тръгне ли, или да не тръгва, да отложи.

Следователно, ако аз искам да дойда у вас на гости, аз ще направя така. Дигна ръцете и възприема трябва ли да ида, или не. С ръцете ще познаеш дали този, при когото искаш да идеш, е там, дали има хубаво разположение, дали тази работа ще стане, или не.

Казва: "Вдигни ръцете си към Бога." То е необходимо, да се развиват ръцете, да бъдат чувствителни, за да може да възприемат деликатните вибрации, да разрешиш един важен социален въпрос.

Разбира се, аз ви го давам туй да правите, когато нямате работа, когато имате свободно време, когато нямате с какво да се занимавате. Чувстването у вас постепенно се развива. Не да работим, че да закоравее ръката, да хване елин. В туй отношение трябва да дойдете да освободите ръката си от слинове, понеже загрубяването на ръцете не е хубаво. Когато ръцете станат много меки и когато загрубеят, ние схващаме само отрицателните страни на живота. Един човек иска да живее, без да работи. В природата такъв закон няма. Но и пресилената работа, да работиш повече, и то не е намясто. Ние в сегашния живот не знаем колко да работим на ден. Чиновниците работят по осем часа на деня, но това не е закон на природата. Майката целия ден ходи и шета, но това не е закон на природата. Ако е закон на природата, той е за всички същества.

Питам сега, колко часа готвят женските птички? Женската птица целия ден ходи, търси храна. На тази круша кацне, на онази, хвръкне из въздуха.

Птиците, понеже нямат ръка, те имат чрезмерно развити очи. В тях е много силно развито зрението. Те са започнали навсякъде с желанието, гледат дали ще има храна. Те започнали с възпитанието на очите, за да придобият храна. Тогава как се възпитават?

Да допуснем, че имаме два полюса, осезанието и зрението. Как трябва да възпитаваме своето зрение? Избягвай да гледаш лоши сцени, образи, каквито и да са. Гледай винаги хубавото и красивото в природата. Никога не се спирай да гледаш неща нечисти. Всякога гледай хубавото и красивото, ако искаш да възпиташ зрението си. Безобразно никога не гледай. Не да ти е отвратително, но гледай хубавите и красивите работи.

После, не се спирай върху отвратителните чувства. Че някой извършил престъпление, не се спирай върху престъплението. Нито пък мисли за бъдеще какво може да ти се случи. Че децата могат да умрат, не се спирай върху това. Ти считай смъртта, че си затворник някъде, отварят вратата и казват: "Заповядай." Излизаш из затвора.

Смъртта, в най-лошата форма, е, че те пущат дома да си идеш. Че то е смъртта. Но смъртта има и друго разбиране: когото осъждат, турят го в затвора. То е смъртта. Когато някои хора умират и плачат, те отиват в затвора. Когато някои умират и не плачат, другите умират и влизат в затвора. Тъй щото казва: "Мене ме затварят, турят ме в черната земя. Този свят е рай, а тук, в черната земя, е затвор." Онзи, който умира, казва: "Свободен съм." Следователно понятията за смъртта имат два образа.

Ако искате да възпитате вашето зрение, започнете от ума. Изхвърлете всичките ония отрицателни образи, които създават злото. Формите привличат съответстващи сили и създават нещастия. Каквито форми привлича умът ви, каквито форми занимават ума ви, туй ще станете. Затуй псалмопевецът казва: "На ранина ще Те потърся, Господи, с очите си ще Те потърся." Когато говори за ранина, [Господ] казва: "Потърсете Ме." Търсенето само с очи става.

Сега вземете философията. В туй отношение ръката е една сила. Човек, който има възпитана ръка, той е възпитан човек. Тъй да си възпиташ ръката, че както и да те бутат, да не трепнеш. Съзнанието ти да е будно, че както и да те обидят, каквото противоречие и да дойде, да не би да се мръдне, да се стреснеш, да се уплаши ръката ти. Трябва будно съзнание.

Казвам, това схващане, което имаме, е, че в природата има един кармически закон. В старите времена религиозните хора създали ада, че ония, които не вършат волята Божия, турили ги в ада. Сега индусите ни уплашиха със своето прераждане. То е все същото. Има плашене, но работата не седи така, както го описват. Едно естествено прераждане има и едно изкуствено прераждане, което хората са създали. Човешкият дух седи и над закона на наследствеността, и над закона на прераждането. Всеки може да измени закона на своето прераждане.

Нали знаете онази поговорка, какво е казал Сократ, когато един физиономист описвал неговия характер. Той му казал, че бил разпуснат, че имал слабост към жените, обичал да полъгва. Сократ му казва: "Всичко това е вярно, но всичко туй, със силата на волята, всички недъзи, които имах, надвих и оправих." Понеже имал голяма слабост към жените, [оженил се] за една лоша жена, да му дотегне, че да няма слабост, тази жена да му стане професор. Той не взел мека жена, но груба жена, да му казва: "Не ти трябва да ходиш по ума на жена, но по своя си ум да ходиш." Една жена може да ти тури ума намясто. Онази жена, която обичате, гледате - вие сте ученици, туй състояние, то е една измама на астралния свят.

Има една астрална жена, която опитва хората. Тя употребява тия жени. Тя ще влезе в една жена, ще ти се усмихне, ще те гледа, ще намаже устните си с червено, ще тури под очите черно, позасмее се, подари ти това-онова, докато ти тури оглавника. Щом ти тури оглавника, извади камшика си. Казва: "Ти не си възлюблен. Ти си невежа, простак." най-първо, казва, че ти си ангел, велик, баща, такъв-онакъв. Щом тури оглавника, казва: "Ти си един простак. Тебе умът не ти стига." Какво не тури. В света ние не страдаме от мъже. От жени страдаме. Навсякъде има жени. Мъже няма, бащата го няма никъде. Досега все жени искат да оправят света. И тя се оправя.

Казвам, ще дойде бащата, ще дойде мъжът, разумният принцип, това разумното в света. Ще дойде науката в света, тази истинската, Божествената наука. Или ние казваме, пие досега сме се ръководили от своите чувствания само. Каквото правим, казваме: "Настроение имам. Не ми се работи. Искам да ям, ще ям. Искам да се разхождам, ще се разхождам. Тъй ми е кеф." Най-после, иска да спи. Но това не е разсъждение. Те са обикновени чувствания, които имат всичките животни. Казва: "Не ми се моли. Не ми се моли, не съм разположен." Това не е философия. "Не съм разположен, не ми се учи. Владика няма да стана или професор няма да стана." Туй са обикновени разположения на тази, астралната, жена. Как да я наречем? Решил съм да употребя

един много мек език - на тази благородна дама или на тази английска лейди.

Сега, тази благородна лейди или тази мадам, като намери някоя мома, казва: "Като тебе няма. Ще те оженя за някой княз." Цял ден ходи, с помади се разправя, докато тури юларя. После й казва: "Ти си слугиня." Започва да й чете лекции. Тя прави забавление на мъжете и на жените на земята. И ако видите представление, все от тази мадам е.

Сега, ще й благодарите, че тя имала търпението толкова години да ни възпитава. Тя казва: "Освободете ме, досега аз ви занимавах." Но и на нея е дотегнало, тя казва: "Толкоз, колкото ви възпитавах, достатъчно е." Проверила е възпитанието, уморила се е. Тази умора произтича от това, че ние сме се уморили. Казваме: "Дотегна ни животът. Искаме един сносен живот."

Първият сносен живот започва с едно правило. Като вдигнеш ръце нагоре, трябва да знаеш имаш ли връзка с Първата причина, или не. Не само всеки ден да си вдигаш ръцете, но ще видиш отношението на тази връзка. Ние трябва да имаме не само връзка с Първата причина, но и начинът е точно определен. Тази връзка трябва да има точно определена дължина. Има една естествена дължина. Тя не трябва да бъде нито по- дълга, нито по-къса. Точно трябва да бъде, нито с един милиметър по-дълга или по-къса.

Вече имате едно правилно отношение. Щом имаш правилна връзка с Първата причина, ти ще имаш и същественото от живота. Богатият живот, той е вече необходим за всичките дарби, които трябва да развием. Своите умствени способности и своите чувства ние не можем да развием без тази вътрешна енергия. Всяка дарба, всяка способност изисква спесифична храна. Много от нашите дарби, много от нашите чувства умират от глад. Гледаш, някой човек, той е гладен, няма спесифична храна за своите религиозни чувства. Те са умрели отдавна. Други хора нямат спесифична храна за своята съвест. Тяхната съвест е умряла отдавна. Други нямат спесифична храна за своите разумни сили, отдавна не разсъждават. Остават само наблюдения, само факти, като мъниста нанизани.

Разумният човек трябва да придобие храна за ума си. Не само общо казано, но за всички способности, за всички чувства. Трябва да ги храни, да им даде една угощение. С туй трябва да започне самовъзпитанието. Сега това е постижимо.

Аз искам да кажа, че ония усилия, които сте направили досега, те ви донесли нещо. Дошли сте до едно положение и оттам трябва да подемете. Вие сте дошли, услужили сте на тази мадам. Майката, като се роди едно детенце, гали го, милва го, но като стане на десет години, имате пръчка. Тази мадам, като дойде, най-първо, целува те по двайсет-трийсет пъти, но като станете на седем-осем години, пръчката дойде и вкъщи има такова красиво пеене. Но някой път мадамата се разправя, казва: "Тъй-тъй..." Красивото без наказания не може. Ако ние не може да използваме всичките страдания, животът е обезсмислен. Всичките страдания в живота трябва да се използват.

Сега основната мисъл. Каква е основната мисъл, която би останала у вас? Тъй като ви гледам, вие половината сте заинтересувани от това, което ви говоря. Ако всинца бяхте осъдени на смъртно наказание, и върху главата ви бяха турили едно гърне с мляко, пълно догоре, кажат ви, че само по един начин може да спасите живота си, ако не разлеете нито една капка от млякото, колко щеше да бъде концентрирана мисълта ви. Само гърнето щеше да оживее в ума ви.

Казвам, когато човек се занимава с Божествената наука, трябва да бъде заинтересуван, както осъденият от гърнето, ако не пролее нито една капка от млякото, зависи животът му.

Добре, сега упражнението за двете сетива, за осезанието и за зрението. За двайсет и един деня да възприемате само хубави работи. За двайсет и един ден да си проточвате нагоре ръцете.



Да кажем, вземете сегашната цигулка. Цигулката седи от две чела съединени. Знакът, който съединява челата, то е човешкият пръст, законът на въображението. Въображението е силно развито в цигулката. Трябва да имате отдушници. На цигулката тия дупки, имате закона на вечността. На всяка цигулка имаме четири струни. Тия струни съответстват на двата крака и на двете ръце. Цигулката съответства на човека. Тя е направена по формата на човека. Най-първо, цигулката е прищъкната. Значи в цигулката има два принципа съединени. Цигулката отзад и отпред мисли. Или в нея има математическия закон на линията, която е прекарана през средата, от главата надолу, към долната част на цигулката. Една математическа линия.

Следователно, когато съвпадат всичките вълни, които се допират до повърхността, до тия кривини, и се повръщат до тази математическа линия, образуват тия отдушници, образуват един правилен тон. По някой път цигулката чрез своята аура или чрез своя двойник може да улесни отражението на звука. Туй става и с човешката душа. Когато човешката душа влезе вътре в човешкия мозък или в човешкото тяло, по същия начин тя може да изкара чрез тия четири струни, ръцете и краката, най-хубавите работи. Защото в този случай носи магарето на цигулката. Струните минават отгоре, устата, как се казва отзад, дето се държат струните, опашката е там.

Сега мъчнотията, когато се тегли една аналогия, тя не е [в абсолютното съответствие], но едно съвпадение има. Онзи, който направил цигулката, той взел образа отнякъде. Запример как му дошло на ума да вземе тази форма. Вече триста години цигулката не са могли да я видоизменят. Туй съчетание, тази
форма е взета отнякъде, тя съществува. Човек не може да създаде нещо, което не съществува някъде в природата. Той трябва да копира. Когато Мойсей слезе от планината, каза му Бог: "Да направиш скиния, точно както видя, според примера точно какъв трябва да бъде."

Сега, в туй отношение, ако един техник, който създал цигулката, с години мислил как да я направи, за да произведе тонове, всеки от нас трябва да бъде архитект или майстор, да създаде в себе си едно тяло, че туй тяло да бъде отзвук на възвишеното, Божественото. Една велика задача имаме ние като майстори, трябва да работим. В туй отношение тия, които са напреднали, са по-даровити. Слабият, като се упражни, силен става. Който съзнава, че е слаб, нека се упражнява. Слабият, като се упражнява, силен става. Или слабият, като се упражнява, даровит става. Слабият, като се упражнява, добър става.

Сега във вас вие имате много хубави черти. Вие сте богати капиталисти, не знаете къде да турите капитала си. Вие имате много планове, но няма къде да развиете вашите планове. Вие седите и очаквате чудо. Дойде някой ангел със специална мисия. Когато някой учител свърши училище, той мисли, че ще бъде назначен в някоя гимназия. Или ако е някой музикант, ще го назначат в операта, дали му видно място. Онези музиканти, които не са назначени, какво да правят. Да допуснем, за някой момък казват, да го оженят, да поумнее. Ами който не може да поумнее, какво трябва да се прави? Хубаво, който се ожени, добре, ами който не се ожени? Който е учен, е осигурен, ами който не е учен? Който е търговец, хубаво, ами който не е търговец? Всички търговци не могат да бъдат. И всички земледелци не могат да бъдат. Всички слуги не могат да бъдат. Ако всинца сте слуги, кой кому ще слугува? Значи слугите са определени.

Има един начин, дето човек може да създаде своето бъдеще. Много от вас сте чели "Робинзон Крузо". Аз бих ви го препоръчал да го прочетете. Един отличен характер образувал.

"Робизон Крузо" показва, че всичко може да се направи. Не ви трябва да четете Наполеон, четете "Робинзон Крузо". Някой казва: "От мене нищо няма да стане." Четете "Робинзон Крузо", четете историята на Йосиф в Египет, четете историята на Мойсей. Един адепт, който беше в Египет, най-после избяга, четирийсет години пасе овце. Но Мойсей работи, видя къде е неговата погрешка и [изправи] своята погрешка. Йосиф отида две години в затвора, за да развие своето ясновидство.

Казвам, всичко може да мине. Четете историята на Мойсей, на Йосиф, на Робинзон Крузо. Всичко това е един метод, чрез който човешката душа може да мине. Има методи, които може да послужат като подтик да се въодушеви. Не да кажете: "Като иде в онзи свят." Но като идеш в онзи свят, какво ще правиш? В онзи свят има различни служби. Ако идеш в онзи свят, ще те назначат на служба. Като не знаеш, какво ще придобиеш?

Разбира се, това са философски въпроси и вечерно време след ядене мъчно се разбират. Но да остане мисълта, всичко е възможно за човека. Всичко онова, което човек желае разумно, може да го постигне и в един живот, стига да намери разумни методи за постигане. Тия методи той може да ги намери. Та вие трябва да работите. Знанието, което вие имате, трябва да го предадете. Едно нещо имайте предвид, ние не искаме да ви направим като тези чешми, вкъщи затворени. В природата такива чешми затворени няма. Ние искаме всеки един от вас да бъде един чучур, който постоянно тече.

Следователно онова, което знаете, като дойде някой при вас, да знаете да го предадете. Дойде някой човек и ви каже: "Я ми кажи нещо за Бога." Какво ще му кажеш? Най-първо, вие ще помислите да го направите член на вашето общество. Това не е разрешение на въпроса. Този човек казва: "Кажи ми нещо за Бога." Ако можеш да му предадеш нещо, да го свържеш с Бога, за тебе ще бъде едно второ Откровение. Ти ще бъдеш през целия живот радостен и весел, че си свързал един човек с Бога.

Ако някой би дошъл при мене и каже: "Да ми кажеш нещо за Бога." Аз ще му кажа: "Сега съм много занят. Ще дойдеш на обед при мене." Ще го поканя на гости и нищо няма да му говоря. Ще го питам откъде е баща му, каква е майка му, какво е учил, какво желание има, какво иска да постигне. Втория ден също ще го повикам и така цяла година ще го викам на гости на обед, и на края на годината ще кажа: "Дай един обед на сиромасите и тогава ще ти кажа нещо за Господа. Аз ще дойда тогава, да ти кажа нещо за Господа." Тогава аз ще имам едно откровение.

Та въпросът "повярвай в Бога" е най-мъчен. Аз съм напуснал теориите... [да] повярвате в Бога. Без вяра не може да се угоди на Бога. Без любов не може да се живее с Бога. Най-пър- во, за да вярваш, ти трябва да живееш. Трябва да започнеш Бога да любиш, вяра не трябва само. Не е въпросът на вярата. Най-първо, ти ще любиш Бога, после ще дойде законът на вярата. То е законът на мъдростта. От друг път ще тръгнеш, да разбереш Бога в Неговия път. Когато говорим: "кажи ми нещо за Бога", то е законът на любовта.

Ти ще му покажеш любовта, ти ще му дадеш един образец. Ще му кажеш: "Я ме погледни. Ти у мене Бога може да видиш." Той казва: "Не." "Някъде у мене Господа виждаш ли?" "Не." "Тогава утре ти ще дойдеш на гости у мене." Всеки ден като идва, и една година като идва, ще му даваш угощения всеки ден. Докато види Господа в тебе, все ще го каниш. Ти го покани на гости, ето въпросът на любовта.

Аз не казвам, че трябва да го направите, но казвам аз какво бих направил. Един частичен въпрос, аз как бих постъпил. Пък вие може да постъпвате по друг начин. Вие, един ваш приятел, когото обичате, може ли цяла година да го гощавате по обед, триста шейсет и пет деня? Вие ще кажете: "Прекали го." Той, приятелят ви, повече от дванайсет пъти не трябва да дойде. На месеца веднъж като дойде, е достатъчно.

Любовта изисква много. Хората престъпват един свещен закон. Любовта е внимателна, тя не трябва да става натрапчива. Много хора не разбират този закон и стават натрапчиви. И на себе си стават натрапчиви, и на другите стават натрапчиви. Бъди внимателен. Любовта изисква най-голямото внимание. Направи някой погрешка пред тебе. Използвай погрешка - та. Направиш ли ти погрешка, изправи погрешката. Всяка погрешка, която виждам в другите хора, е и у мен.

Запример аз може да търпя. Дойде един, вземе от мене пари на заем. Щом дойде повече от двайсет пъти, започвам да се вкисвам. Идвам до края на своето търпение, казвам: "Прекали го." Веднъж, два пъти, двайсет пъти... трябва да работиш. В съвременния живот Бог ето какво изисква, ето как схващам идеално въпроса. Щом дойде до двайсет, до двайсет и един пъти, казвам: "Аз ще те направя наследник на всичкото имане, и аз ще си замина." Тъй може да го направиш наследник, за да се освободиш. На двайсет и първия път ще му дам всичко, каквото имам, да разполага. Казвам: "Разполагай сега, както искаш, и ме остави да се занимавам с Бога, че имам много важна работа."

Ние имаме отношение не само към един човек. Ние имаме отношение към Бога, имаме отношение към ангелите, имаме отношение към светиите, към цялото човечество. Че как ще му отделя няколко часа? Два милиарда хора са. Ако им отделя по една минута, това са два милиарда минути. Кой от вас може да пресметне колко правят?

Казвам, колко внимателни трябва да бъдем. В туй отношение аз виждам колко е голяма Божията любов и дълготърпение. Ние се молим, какви ли не глупости говорим на Господа, какво ли не се оплакваме, какви ли не недоволства имаме, всичко туй. И най-после, Той казва: "Дайте му." Колкото повече Бог дава, толкова повече ние сме нещастни. Не е богатството, което прави човека щастлив. Потребно е ум, но не е умът, който прави човека щастлив. Не е сърцето, което прави човека щастлив. Ако не знаеш как да постъпиш, туй не разрешава въпроса.

Казвате, тия работи ние ги знаем. Само едно ви трябва. Трябва да имате един ваш приятел, който, като започнете една работа, че той да има вяра, че туй, което вие кажете, непременно ще го направите. Но ако нямате такъв приятел, вие всякога ще фалирате. Да имате един, който има пълна вяра, че туй ще го направите. Казвате: "Тази работа тъй ще бъде." Когато искате да имате един приятел, подразбира да имате един приятел, че той в усилени минути на живота да каже: "Ти си способен. Ще мине най-мъчната работа." У него да има желание да те насърчи.

Запример, туй, което аз ви говоря, казвате: "Тъй лесно се говори." Но ако вие се намирате в трудно положение, казвам ви: "Ще минете." И това струва повече от една лекция от един час.

Понеже сега вие не сте в мъчение, туй, за което ви говоря, за бъдеще ще дойдат мъчнотиите.

"Махар Бену Аба " изпяхме.

VII ГОДИНА НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕН КЛАС (1927-1928)

Двадесет и пета лекция 11 април 1928 г.,

София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder