НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Двете точки

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Двете точки

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, има, може, всички, две, точки, себе, линия, любов, бъде, точка, бог, иска, хора, същества, третата ,

Общ Окултен клас , София, 7 Март 1928г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Верен , истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"

Т. м.

Чете се темата: „Книгата, която е оказала най-голямо влияние в моето детинство".

Като проследим схващанията на древните и съвременни учени и философи за устройството на вселената, виждаме, че те коренно се различават. Такова различие ще съществува и в бъдеще. Като проследим материалния живот на хората в миналото и сега, виждаме, че за да бъде този живот разумен, трябва да се вземат предвид всички данни, всички условия, които го обуславят. Символично човешкият живот може да се представи във вид на кръг. Еднакви ли са условията на движение във всички посоки на този кръг? Когато се движи около диаметъра си, кръгът образува сфера. Тази сфера може да се движи едновременно в две посоки – нагоре и надолу. Това движение съществува в природата. То се забелязва и в човешкия организъм. Ние казваме: В човешкия организъм съществуват две противоположни течения. Тези течения именно са причина за противоречията във възгледите на хората. Например някой човек намисли да направи едно добро. Изведнъж му дохожда друг ум и той отлага извършването на доброто. Защо? Не било време сега. Когато е намислил да направи добро, той се е намирал под влиянието на горното течение. После дойде влиянието на долното течение в него и той отлага извършването на доброто. Друг някой намисли да направи нещо, но изведнъж му дойде мисълта да отложи. Защо? Времето не подхождало или убежденията не му позволявали да направи това нещо. Той ще отложи реализирането на мисълта си под предлог, че средства нямал, че през лятото повече щяло да му върви и т. н. И така той отлага от пролет за лято, от лято за есен, от есен за зима. Прав е човекът. Къща не може да се гради по всяко време. Зимно време може ли да се гради къща? И зимно време може да се гради, но условията за това са много трудни.

Какво знаете за диаметъра на окръжността : права линия ли е той, или крива? Според нас всяка линия, която има три точки, е огъната. Следователно ние можем да кажем, че само радиусът в окръжността е права линия. Какво нещо е квадратът? Квадратът е фигура, в която могат да се вместят само четири точки. Пет точки в квадрата не могат да се вместят. Квадратът е величина, с която се мерят нещата. В триъгълника пък могат да се вместят само три точки. Точките в квадрата, в триъгълника, както и в другите фигури, представят полета или центрове, в които действат известни силови линии.

Да се върнем към кръга. Какво представя радиусът на кръга? Радиусът на кръга е права линия, с която човек започва живота си. Тази права линия символизира първата основна идея на човека. Той трябва да бъде свързан с нея. Оттук ние вадим заключение за човека дали той е устойчив характер, или не. Докато човек е свързан със своята първична идея и не се отклонява от нея, казваме, че той има морален устой в себе си, има характер. Щом човек се отклонява от първичната си идея и се стреми към втора, трета, четвърта, той е осъден на постоянно падане. Този човек е безхарактерен, няма морален устой в себе си. Той може да живее хиляди години на земята, но нищо няма да направи. Наистина, всички хора, които не са вървели по закона на правата линия, всякога са падали. На научен език казано: Всички хора, всички същества, които в посоката на движението си са избирали три точки, всякога са падали. Те никога не са успявали, никога не са могли да постигнат нещо. Защо? – Защото цялата вселена е построена само върху две точки.

Сега, като ви говоря тези неща, аз искам да мислите, а не само да ги приемате на доверие. Ако не мислите, ще кажете, че светът е построен на две точки. Но това не е достатъчно. Какво разбирате под тия две точки? Тези точки представят мисълта на две абсолютно разумни същества, които се проявяват и действат едновременно. Значи животът на всички същества се движи между тези две точки. Те представят възможности в живота. Всяко същество, което излиза извън тия възможности, което се отклонява от правата линия и върви по крива линия, е осъдено на падане. Щом падне, човек влиза в областта на несретите, на нещастията, на безверието, съмнението и т. н. Който се съмнява, той върви вече по крива линия. Следователно който изкривява живота си, той трябва да се заеме да го изправи. – Как? – Много просто. Ще извади третата точка от пътя на своето движение.–Как могат да се примирят двама души? – Като извадят третата точка от своя живот. Те трябва да се движат по права линия. От правата линия те ще образуват квадрата и ще се примирят.

Някой се оплаква, че го обидили. Що е обидата? – Третата точка на правата линия. Обидата е неизползвана енергия. Който се обижда, той има излишна енергия в себе си, която не знае как да използва. В Божествения свят обида не съществува. Обидата е човешко произведение. Всяка обидна дума съществува за сметка на онзи, която я казва. Казано е в Писанието: „За всяка празна дума ще отговаряте". Не е позволено да се говорят празни думи. Наистина, на какво основание човек може да говори лоши, обидни, празни думи? Казвате: „Човек не е ли свободен да прави и да говори каквото иска?”- Човек е свободен само когато се движи между две точки. Щом се движи между три точки, той не е свободен. Човек е свободен, когато има един приятел. Щом има двама приятели, той не е свободен На същото основание казваме: Докато има една жена, мъжът е свободен; щом има две жени, той не е свободен. Докато има един мъж, жената е свободна; щом има двама мъже, тя не е свободна. Докато човек има по няколко мъже или жени, той е роб, по никой начин не може да бъде свободен. Казват, че някой мъж имал две жени, но им помагал, влияел им. – Той им влияе, но и те му влияят. Който има две убеждения за Бога, той е роб, не е свободен човек. Някои поддържат мисълта, че и Бог се мени. – Това е човешка мисъл, не е Божествена. За Бога е казано, че е неизменен. – Еди-кой си философ е казал, че Бог се мени. – Този философ е от обикновените учени. От създаването на света досега тия философи са причина за нещастията на хората. Защо? – Защото накараха хората да поставят за основа на живота си три точки. Животът може да се построи само върху две точки, а не върху три. Живот, правилни отношения могат да съществуват само между две разумни същества.

Питате: „Как трябва да се разбира животът? Нали съвременната наука дава методи за правилно живеене? Нали животът е само на земята?” – Оставете вашата философия настрана. Така може да мислят само заекът, вълкът, рибата, птицата. Така може да мисли само дивакът. Само тези същества могат да мислят, че ако излязат от своята среда, с тях всичко се свършва. Заекът вечно ли трябва да остане в тази си форма? Вълкът, лисицата, мечката, рибата, птицата вечно ли трябва да останат в сегашните си форми? Човек за- винаги ли трябва да остане във формата на човек? Ако всяко живо същество счита, че като неговата форма няма друга толкова хубава, то ще остане назад в развитието си.

Един мъж бил много доволен от жена си и често я хвалил. Като изтъкавала някое хубаво платно, той вземал платното и го но-сил при другарите си, да хвали жена си, че тъче хубаво. Има философи в света, които приличат на този мъж. Напишат една своя теория и я разнасят от човек на човек, да им показват, че като тяхната теория подобна не съществува. Кой мъж не може да вземе платното, което жена му е изтъкала, и да го изнесе пред хората? Че някоя жена е тъкала платно, това още нищо не доказва. Важно е защо е тъкала това платно или какво е допринесло то в живота? Ако въжарят прави въжета, с които бесят хората, каква полза от тия въжета? Ако един човек е убедителен и с речта си може да убеди мнозина, че животът няма смисъл, каква полза от неговата убедителна реч? Каква полза има човечеството, че някой се е родил мъж или жена? Формата не определя нещата. Дали някой ще се роди мъж или жена, това нищо не допринася за живота. Важно е как мъжът и жената ще изпълнят своето предназначение.

Сега ще ви задам следния въпрос: Господ щеше ли да даде другарка на Адама, ако той не искаше? При това нужно ли беше Адам да има другарка? Ако Адам нямаше другарка, жените пак щяха да дойдат на земята, но в друга форма, съвършено различна от сегашната. Като видял своята другарка, Адам казал: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми." Какво искал да каже Адам с тези думи?- Мислете по този въпрос. Като разсъждавате върху този въпрос, вие ще се намерите в положението на човека, направен от плът и от кости. От плът и кости бяха направени и Адам, и Ева. До създаването на Ева, Адам не се спираше върху въпроса от какво е направен. До това време той знаеше, че в света има две точки, между които може да се движи, но Ева му доказа, че има и трета точка, която той не знае. Жената откри третата точка в света. Третата точка не е нищо друго, освен отклоняване от правия път, от пътя между двете точки. Философите наричат това отклоняване „слизане на духа в материята". Отклоняването от правия път представя отклоняване, отдалечаване от Първичния, от Божествения принцип, на което се дължат страданията на хората. Малка, нищожна причина може да предизвика такова отклоняване, което да създаде страдания в живота. Понякога една дума само, казана не на място, може да донесе голями изпитания в живота на човека.





фиг. 1

И тъй, слизането на духа в материята означава отклоняване от правия път. Слизането на духа се представя графически с триъгълника АВС (фиг. 1.). За да спасят човечеството от това слизане, от това отклоняване, философите построяват друг триъгълник АВС, с който представят възлизането на духа. Тези два триъгълника имат шест ъгъла и шест допирни точки. Така преплетени, те образуват тъй наречения Соломонов знак. В тези триъгълници има две прави линии ВС и В1С1, които са успоредни помежду си. Тези линии именно разрешават въпросите. Мъжът и жената вървят обикновено по успоредни линии. Върху този закон са построени аритметичните правила и условия при събирането. Как ще си обясните защо при събирането на единицата сама със себе си, се получава две, а при умножаването на единицата сама на себе си се получава пак единица? Какво казват за това съвременните математици? Колко ще получите, като извадите единица от единица? Нищо не се получава, т. е. получава се нула. Нищото е голяма величина. Когато шишето се празни, ни се намираме пред нищото. Под думата „нищо" се разбира създаване на условия за започване на нещо ново, за създаване или започване на някаква работа.

Същото нещо се прилага и в окултните школи. Когато ученикът влезе в Школата, първата работа по отношение към него е да го изпразнят. При това положение ученикът преживява големи, страшни борби. Той се чувства изгубен, изпразнен, като че няма ум, няма сърце в себе си, като че всичко е изгубил. Това не е загубване, но изпразване от заблуждения, от суеверия, от стари философски учения. Ученикът трябва да се освободи от всичко човешко, от всичко преходно, докато остане в него само Божественото. Когато процесът на изпразването започне, ученикът се усеща лек, подвижен. Колкото повече прогресира и навлиза в духовния свят, толкова повече той дохожда до положение да изгуби всякакво понятие за живот, за наука, за религия. Всичко в него се обезсмисля и той остава само със силното желание в себе си да се учи. Докато това свещено желание живее в ученика, той ще може в един ден, в една седмица, в един месец, в една година или в няколко години най-много да спечели повече от това, което е изгубил. Ето защо окултният ученик не бива да се обезсърчава от резултатите на своите опити.

Ученикът трябва да се ръководи в живота си от следните няколко максими: като се обезсърчава, да не се обезсърчава; като краде, да не краде; като лъже, да не излъгва. Например, някой отива на гости. Домакините го поканват да яде заедно с тях. Той отказва да яде под предлог, че се е хранил. После, като излезе оттам, казва, че е гладен, че нищо не е ял у дома си. Ако домакините настояват да яде заедно с тях, той ще седне пред масата и ще каже, че заради тях ще яде, да им направи удоволствие. После ще каже, че ял с голям апетит, добре се разположил в техния дом. Това с прийоми, форми на езика, с които човек си служи.

Това са ред примери из живота, чрез които се изпитва човешкият характер. Сегашният човек не може да бъде още абсолютно искрен. Когато го канят да яде, нека си каже направо, ял ли е или не, иска ли да яде, или не иска и т. н. Представете си, че някой човек иска да услужи на друг. Как трябва да му услужи и как този човек трябва да приеме услугата? Двама души седят в трамвая един срещу друг. Влиза кондукторът и започва да дава билети на пътниците. Като дохожда до един от двамата, дава билет на първия, дава и на втория. Вторият изважда хиляда лева от джоба си и ги подава на кондуктора. – „ Нямате ли дребни пари?” – „Имам само един лев, два лева още не ми достигат. Ако обичате, дайте ми един билет и когато бъдете свободен, отбийте се на еди-коя си улица, в магазина ми, ще ви дам двата лева.” – „Нямам време. Платете сега!” В този момент първият господин му предлага два лева, да си вземе билет. – „Не, няма нужда. Благодаря ви.” Първият господин дава парите на кондуктора и с това въпросът с билета се решава. Питам: Защо кондукторът не иска да услужи на този господин, да му даде един билет? Защо този господин не прие двата лева, които другият му предложи? Това са все съображения. Господинът, който услужи с два лева, искаше да внесе в ума на търговеца идеята, че светът е построен на две точки.

Съвременните хора трябва да имат предвид тази философия и да не се отклоняват от нея. Те трябва да се ръководят от положителната идея, че светът е построен на две точки. Турят ли още една точка, те изкривяват тази философия и застават на крива линия. Докато за основа на живота си човек е поставил крива линия, той всякога ще живее в заблуждения. Каквато работа и да го накарат да свърши, той всякога ще се отказва от нея под предлог, че достойнството му не позволява това, или възгледите и убежденията му не позволяват това и т. н. Какви са тия възгледи, тия убеждения, това достойнство, които не дават възможност на човека да работи? В края на краищата от този човек ще излезе един инвалид. Как трябва да постъпва благородният човек в живота? Представете си, че в дома на един благороден човек дохожда един странник, за когото се говори,че е паднал човек, че обществото мисли лошо за него. Трябва ли благородният човек да го приеме, или не? В първо време той ще се намери пред дилема, да се поддаде на вътрешния глас в себе си, че и в този човек има разумно, Божествено начало, заради което заслужава да бъде приет в дома му, или да се остави на течението на общественото мнение? След малка борба в него надделява Божественият глас и той приема странника в дома си с всичкото почитание и уважение. С тази постъпка в душата на странника трепва желание и силен стремеж да се изправи, да тръгне в пътя на доброто. По този начин се създава разумна връзка между тия двама души.

Мнозина искат да изучават музиката, да се занимават с нея. Как трябва да се изучава музиката: като изкуство или като съзнателна разумна връзка между душите? За да се създаде тази разумна връзка, човек трябва да бъде музикален. За да уравновеси своя характер, за да образува вътрешна връзка между Бога и своята душа, човек трябва да бъде музикален. Да бъде човек музикален, това не значи само да знае да пее и да свири. Това е външна музика. Истински музикален човек е онзи, който при всички условия на живота си, казва: „Такава е волята Божия, всичко е за добро.” Това значи музика, това значи хармония на мисълта. Трептенията на думите в този човек не са нишо друго, освен музика и хармония. Който прави добро, той е музикален човек, той е напълно

хармонизиран в своите мисли, чувства и действия. Който не прави добро и се отказва от него, той не е музикален. В него няма никаква хармония. Добрият човек е музикален; лошият не е музикален. Когато казваме, че човек трябва да бъде музикален, подразбираме да се подържа в него свещеният огън на любовта, т. е. да се поддържа и засилва в него стремежът на душата към Бога. Музиката има смисъл дотолкова, доколкото е в състояние да разпали свещения огън на любовта в човешката душа. Вън от това изкуство музиката няма никаква цел. Щом този огън в човека се разпали, той може да учи, да пише, да работи, да твори. Не гори ли този огън в него, той нищо не може да направи. Какво виждаме в съвременните хора? Докато са млади, те пеят и свирят. Щом остареят, те престават да се занимават с музика и пеене, казват, че времето им е минало вече. – Не, и в младини, и в старини, в човека трябва да гори свещеният огън на любовта. Казано е в Писанието: „Човек трябва да пее и да хвали Господа и в мислите, и в чувствата, и в постъпките си." Това значи да бъде човек музикален.

И тъй, всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие на човека трябва да се дви-жат само между две точки. Затова всяка вечер човек трябва да преглежда мислите, чувствата и действията си и ако намери, че някое от тях се е движило между три точки, да извади третата точка. Третата точка не е нужна. За да има хармония в себе си, човек трябва да има една майка и един баща, една сестра и един брат, един приятел и една приятелка. Ако има двама братя или две сестри, той ще се натъкне на големи противоречия. Двамата братя или двете сестри трябва да се съединят в едно, както пръстите на ръката се свиват в юмрук. Когато човек стисне нещо в ръката си, виждат се само два пръста: палецът и показалецът. Тия два пръста образуват човека, т. е. правдата в света. Правдата е истинската мярка на не-

щата.Какво общо има между правдата и кръ-га? Като говорим за правдата, ние подразбираме онази първична енергия, онези разумни сили, които са работили за създаване на палеца. Каква цел са имали тия разумни сили, когато с създавали палеца? Разумни сили са работили за създаването на всички пръсти, а не само за палеца. Мнозина гледат на пръстите като на израстъци, произлезли по някакъв механически начин. – Не, разумни същества, разумни архитекти са работили за създаването на пръстите, и то със строго определена цел. Казано е, че Бог е създал човека. Каква е била мисълта на Бога при създаването на първия пръст?–Да познае човек правдата, да разбере смисъла на страданията. Като скърби, като страда, човек придобива опитности. Смисълът на живота не се заключава в радостите и в страданията, но в резултата, в това, което човек ще научи и разбере от тях. Човек е дошъл на земята да учи, да работи. Скръбта и радостта са две математически числа, с които човек трябва да работи. Резултатът от тази работа са опитностите и знанието, които той придобива. Който има опитности, той има мъдрост, той има знание. Знанието, мъдростта са необходими за човека, понеже вземат участие при строежа на неговото тяло, на неговия ум, на неговото сърце, на неговия дух и на неговата душа. Веднъж устроен, както трябва, човек може да се ползва от тя-лото си, от ума, сърцето, душата и духа си. Това са сили, дадени на човека за разумна работа с тях. Който не иска да скърби, той няма и да се радва. Щом нито скърби, нито се радва, човек се лишава от опитности. Лишен от опитности, човек е лишен и от условия за развитие.

И тъй, ще знаете, че без скърби и радости, нищо хубаво не можете да придобиете. Без скърби и радости, никаква любов не може да съществува. За да се прояви любовта, необходими са скърби и радости. Те са слуги на любовта. Забележете, когато обичате някого, вие се радвате, че ще дойде, а скърбите, че ще замине. Кои са мотивите за вашата скръб и за вашата радост? Вие скърбите, защото нямате условия да проявите любовта си. Радвате се, защото имате условия да проявите любовта си. Ако човек съзнае и разбере, че любовта всякога се проявява, той ще бъде радостен, ще запази своя мир и равновесие. Тогава опорната точка в живота на човека ще бъде мирът. Човек трябва да има мир в душата си. Мирът е в зависимост от опитността и вярата на човека. Човек трябва да има такава вяра, че каквито промени да стават в живота му, както и да се менят условията, той да остава твърд и непоколебим, на йота да не отстъпва от своето убеждение, от своята свещена идея.

Съвременните хора–учители,проповед-ници, държавници и общественици, всички говорят и работят за изправяне на света. Светът може да се изправи с премахване на огънатите, на кривите линии. Кривите, огънатите линии, имат приложение в живота, но не в закона на любовта. Когато някой иска да ви удари с камък, вие се изкривявате, образувате огъната линия, защото искате да запазите главата си от удара. Като запазвате главата си, вие излагате друга някоя част от тялото си, и то онази, която може да носи удара, без да повреди цялото тяло. Обаче като срещнете човек, когото обичате, вие разтваряте ръцете си в права линия, насочвате ги напред, с желание да го прегърнете. Какво показва това? Това показва, че любовта се проявява само между две точки, т. е. между две разумни същества. В който ден се огъне правата линия, по която се дви-жат тия разумни същества, токът на любовта веднага се прекъсва. Това показва, че вие сте направили някаква повреда в инсталацията на любовта. – Къде се намира тази инсталация? – В духовния свят. Щом се прекъсне тази инсталация, и знанието моментално изчезва.

Апостол Павел казва: „Който стои, да гледа да не падне." Какво означава този стих? – Който е прав, да гледа да не допусне в себе си трета точка, да не се огъне, да не се отклони от пътя на любовта. Например имате един приятел. Никога не допущайте в ума си мисълта, че той е по-лош, по-нечист от вас. Мислете за него така, както мислите за себе си. Изобщо, не мислете, че хората са по-лоши от вас. Те са толкова добри, колкото сте и вие добър. Обаче не мислете, че вие сте по-лош от тях. Някой иска да работи върху своя характер, да го подобри. – Не, той трябва да работи за създаване на добри черти в себе си, за усилване на вярата си, а не за подобрение на характера си. Човек лесно губи вяра в себе си. Като го подложат на ня-какъв изпит и не издържи, той веднага се обезверява. Като го обиди някой, той веднага изгубва любовта си и вместо да насочи ръцете си напред, да го прегърне, показва му лакета си. Този човек е внесъл третата точка в живота си или в отношенията си към своя приятел. Защо изменяте отношенията си? – Защото ви обидил, защото помислил нещо лошо за вас. Кой човек не е помислил нещо лошо за Господа? Кой човек не е изказал недоволството си от Господа, че не му е дал, каквото му е нужно, или че на другите е дал повече, отколкото на него? Хората бързат много. Те нямат търпение да видят какъв е Божият план, какво е определил той за всяка душа. Всеки момент, всеки ден той прибавя по нещо ново за всяка душа. Ето защо вие трябва да имате търпение, да чакате цял живот, цяла вечност, за да разберете какъв е Божият план, каква е Любовта Му. Хората искат изведнъж да видят проявата на Божията Любов, изведнъж да получат всички блага. Това значи, да поставят три точки на своя път.

Сега от всички се иска приложение. От всички се иска права мисъл. Днес и млади, и стари само критикуват. Като видят млада мома и млад момък заедно, те започват да ги критикуват. Злото, престъплението не седи в това. Докато двама души се движат по права линия, между две точки, никакво престъпление не може да стане. Щом линията се огъне и се яви трета точка, престъплението е вече налице. Третата точка създава злото в света. Злото влезе в рая, когато се яви третата точка – змията. Тогава изпъдиха Адам и Ева от рая. В рая не се позволява многоженство. Понеже жената внесе многоженството в рая, Бог я изпъди оттам. С нея заедно излезе и Адам. Днес ще изпъдят мъжа от рая. Жената внесе многомъжеството в света, а мъжът – многоженството. И едното, и другото са престъпления. На един мъж е позволено да има само една жена; и на една жена е позволено да има само един мъж. Ще кажете може би, че Соломон, като мъж, имал много жени и много наложници. – Един беше Соломон, двама Соломоновци не могат да съществуват. Един беше Давид, двама Давидовци не могат да съществуват. И Адам беше един. Природата никога не повтаря опитите си. Тя никога не прави два еднакви опита. Тя казва: Един Адам е достатъчен. Един Аврам е достатъчен. Един Давид е достатъчен. Един Соломон е достатъчен. Докато за всяко нещо има само по един екземпляр, той е на мястото си. Като знаете това, всички трябва да се стремите да създадете в себе си положителна философия за живота; всички трябва да си изработите правилно разбиране за Бога; всички трябва да придобиете вътрешни опитности.

Как ще разберете Бога? Как ще Го намерите? – Като изучавате себе си, като изучавате ближните си, вие ще намерите Бога и ще Го разберете. Вашият живот представя един кръг. За да разберете живота си, за да се познаете, вие трябва да изучавате всички закони и правила, всички свойства на кръга. Той представя предметно учение за вас. Без предметно учение вие нищо няма да научите и разберете. Звездите, луната, слънцето, това е предметно учение за човека. Всички науки също така са предметно учение за учениците. Който съзнателно учи, той вижда във всяко нещо някаква велика цел. Всяко нещо е на мястото си, всяко нещо има свое предназначение. В този смисъл и гневът има свое предназначение. Който не се гневи, той не е човек. Как трябва да се гневи човек? В Писанието се казва как трябва да се гневи човек. Казано е там: „Гневете се, но не съгрешавайте!" Гневът разширява главата на човека. Ако човек никак не се гневи, главата му остава плоска като дъска. Какво може да постигне човек с плоска глава? Главата трябва да бъде овална, добре закръглена. Гневът е творческа енергия, която трябва да се впрегне на работа. Щом се впрегне на работа, тя разширява главата на човека, развива известни мозъчни центрове. Който иска да развива гърдите си, той трябва да се гневи, да използва енергията на гнева. Той трябва да се гневи така, че да не съгрешава.

Ще кажете: „Щом е така, ние трябва да бъдем кротки.” – Не, светът не се нуждае от кротки хора. Разумни хора са нужни на света, а не кротки. Едно трябва да знаете: каквото човек желае за себе си, това трябва да даде и на другите. Ако искаш за себе си правда, правдини, и на другите трябва да дадеш правдини. Ако искаш за себе си свобода, трябва да помислиш за свободата и на другите хора. Божественото е еднакво при-

ложимо за всички живи същества според степента на тяхното развитие. Например отдето и да мине водата, тя на всички дава: и на растения, и на животни, и на хора. Тя напоява, освежава и съживява. Тя дава на всички живи същества, според колкото те могат да възприемат. Божественото е мярка в живота. С тази мярка трябва да определяте работите си. За да дойдете до тази мярка, вие трябва да знаете философията на кръга. Кръгът изобщо представя целокупния живот: горната половина представя положителния живот; долната половина представя отрицателния живот. В положителната страна на живота е радостта. Щом извърви горната половина на кръга, човек неизбежно ще слезе в долната половина на кръга, дето е скръбта, нещастието, страданието. Затова именно казваме, че радостта и скръбта вървят една след друга и постоянно се сменят. Който се е родил в горната част на кръга, при благоприятните условия на живота, в светлата страна, той ще бъде в радостта, в щастието. Който се е родил в долната половина на кръга, при неблагоприятните условия на живота, той ще преживее големи скърби и страдания. Този човек се намира под влиянието на кармическия закон. Кармата не е нищо друго, освен закон за възмездие. Каквато и да е кармата на човека, тя може да се подобри.

И тъй, за да подобри човек кармата си, за да влезе в благоприятните условия на живота, той трябва да се домогне до положителната наука и да я приложи. За тази цел той трябва да работи, да прилага знанието си, докато се свърже с напреднали същества, които ще му помагат. Това може да провери всеки от вас. Представете си, че изучавате музика. Учителят ви дава едно мъчно парче и след няколко дена иска от вас да сте го научили добре. Вие свирите ден, два, три, не ви върви. Започвате да се молите, дано по някакъв начин да ви се помогне. Едно от напредналите същества, което познава добре музиката, влиза у вас и започва да ви помага. Като посвирите един- два часа, вие научавате добре парчето и сте готови да се явите на урок пред учителя си. Щом се свържете с едно от тия напреднали същества в музиката, те са готови всякога да ви помагат. Докато ги слушате, докато вярвате в тях, те ще ви помагат. Щом се усъмните в тях, те ще ви изоставят, да разберете какво значи да работите без помощта на тия същества. Докато работите ви се отдават лесно, вие казвате: „Аз сам научих урока си, никой не ми помогна.” Щом кажете така, вие сте под изкушение вече. Дойде ли изкушението, вие изгубвате помощта на светлите, напреднали братя и оставате сам със собствените си сили. Това значи да се оплетат работите на човека.

Забелязано е, че докато човек обича някого, готов е да слуша и да изпълнява всичко, каквото той му казва. Щом изгуби любовта си, работите на този човек тръгват назад. Той е попаднал вече в третата точка на правата линия. За да не изпаднете в това положение, обичайте. Обичта, любовта върши чудеса. Когато двама млади се обичат, те се поощряват един друг и работите им вървят добре. Каквото лошо и да говорят външните хора за тях, било само за момата или за момъка, те нищо лошо не виждат. Всяка дума на възлюбения или на възлюбената е ценна, от нея се раждат светли, възвишени мисли. Когато не обичате някого, каквото и да говори той,каквато мъдрост да казва, вие не го чувате. Неговите думи за вас са обикновени, без никакво съдържание.

Следователно без любов животът няма смисъл. Любовта дава възможност на човека да учи, да различава доброто от злото. За да разбере живота, с двете негови половини – светла и тъмна, човек трябва да скара доброто и злото. Докато се карат, той трябва да стои настрана, да не взема участие в препирните им, а само да наблюдава и размишлява. Така той ще научи много неща. Не успее ли да скара доброто и злото, човек изпада в голяма каша и толкова се обърква, че изгубва смисъла на живота. Ако човек може спокойно да наблюдава как злото и доброто в него или вън от него се борят, той може да мисли и да се учи от тях.

Мнозина искат да кажат, че са надрасли обикновените условия на живота, вследствие на което нито обичат, нито мразят. Когато човек нито обича някого, нито го мрази, той не мисли за него. Кое е по-хубаво: да те мразят или да мислят за тебе ? – Да мислят за тебе е най-доброто положение. Който мрази, той предава енергия на онзи, когото мрази, и по този начин го прави по-деятелен, по-активен. Който мисли за някого, той го прави по-разумен. Следователно ако някой ви мрази, радвайте се, защото той ще ви придаде повече активност, т. е. ще усили волята ви. Това означава разширяване. Който мрази някого, той му принася полза. Ако знаеше това, той не би го мразил. Законът е такъв. Тази е причината, за която първите християни бяха гонени, преследвани и измъчвани. Те бяха мекушави и за да се калят, трябваше да бъдат подложени на големи мъчения и страдания. Апостол Павел стана герой, след като му удариха три пъти по 39 тояги. Мъчно се издържат изпитанията, но за да се понасят леко, човек трябва да разбере философията на живота. Като разбере тази философия, той ще види, че и в скръбта, и в радостта, и в мисълта има велик замисъл.Те имат своето велико предназначение в живота. Без тях животът няма смисъл.

И тъй, за да разбере живота на земята, човек трябва да приведе противоречията, на които се натъква, към общ знаменател. За да бъдете смели и доволни от живота си, вие непременно трябва да го разбирате. Не го ли разбирате, каквото днес придобиете, утре ще го изгубите. Щом изгубите всичко, вие ще страдате, без да знаете защо. Човек трябва да дойде до положение да знае защо страда. Той трябва да се радва в страданията си и да скърби в радостите си. Това значи: и като страда, и като се радва, човек трябва да мисли.

Сега от всички се иска приложение. Без приложение човек винаги ще се натъква на противоречия. Често противоречията биват толкова големи, че настава мрак в човешко-то съзнание. Този мрак в съзнанието помрачава мисълта. Когато някой се оплаква, че в съзнанието му е тъмно, това показва, че светлина липсва в ума му. Следователно човек се нуждде от повече светлина в ума и от повече топлина в сърцето си. Ние не говорим за онази топлина, която изгаря телата, нито за онази, която ги разтопява. Ние имаме предвид онази топлина, която помага за растенето и развитието на телата. Ето защо човек трябва да се справи с онова горение в себе си, което произвежда дим, сажди и недоволство. Човек трябва да си създаде ново тяло, нов организъм. Сегашното му тяло ще се видоизмени, ще претърпи големи промени. До това време бъдете доволни от онова, което ви е дадено. Не само ново тяло ще имате, но и нова земя ще ви се даде. От вашите разбирания зависи кога и кои ще населят новата земя. Когато придобиете любовта и мъдростта в себе си вие ще напуснете старите си тела, старите си жилища и ще влезете в нови, по-удобни, по-красиви от сегашните. За това време именно Христос говори: „Отивам да ви приготвя жилища. И дето съм аз, там ще бъдете и вие." Това е една отдалечена, но права философия, която ви давам главно за размишление. С нея вие не можете да разрешите въпросите си, но можете поне да разсъждавате. Въпросите се разрешават от опитностите, които придобивате.

И тъй, от вас се иска да се движите между две точки. Това значи да бъдете доволни. Най-малкото недоволство у вас внася третата точка на правата линия. На единия край на правата линия седи Бог, а на другия – човек. Щом се яви трета точка на правата, Бог веднага запитва човека: Защо си недоволен? Какво искаш? – Искам да бъда красив. – Щом искаш да бъдеш красив, ще ти се даде ангелска красота, но ще гледаш да се справиш с нея. Като придобие тази красота, човек пак става недоволен. – Защо си недоволен ? – Много ме безпокоят. – Така е. Когато човек придобие ангелска красота, той не може да се справя с нея. Кой как го види, ще иска да бъде с него, да се разговаря, да му се радва. Красотата е подобна на меда. Турете една чиния с мед на открито и вижте какво ще стане с меда. Отдалеч още пчелите ще го помиришат и ще го накацат. Следователно, ако красотата и богатството, които имате, ви приближават към Бога, те имат смисъл; ако ви отдалечават от Бога, те не са на мястото си. Ако науката, която имате, е в състояние да събуди у вас свещен трепет към Бога, тя е на място. Не може ли да направи това, отдалечи ли ви от Бога, тази наука не ви е нужна. Всяко нещо, което създава подтик на човека към възвишеното и благородното в света, е на място.

Като знаете това, не се страхувайте от влиянието на хората. Докато вървите в правия път, хората могат само да ви вдъхновяват, но не и да ви влияят. Тогава между душите на хората ще става правилна обмяна. Те ще се разбират, братски ще живеят помежду си. За да познаете дали един човек е благороден, погледнете го 10 – 15 минути в очите и вижте, ще се смути ли той, или ще остане спокоен. Ако не се смути от погледа ви, той е благороден човек. В случая вашият поглед не е нищо друго, освен свещ, на която може да се чете. Благородният човек ще използва светлината на тази свещ и ще започне да чете, да учи. Значи смисълът на всяка запалена свещ седи в светлината й, на която човек може да чете. Ако четете, вие ще се ползвате. Ако закриете светлината на свещта с някаква цветна покривка, и по този начин намалите и трансформирате светлината й, вие всичко ще загубите. В това няма никаква философия. Всяка свещ, на която светлината се забулва, не е на мястото си. Тази светлина е вредна за очите. Тъй щото с нищо не закривайте Божествената светлина. Когато Божествената светлина изгрява в човешката душа, в какъвто размер и да е, никакви коментари не трябва да се правят върху нея. Тази светлина дава на човека мъдрост, знание и сила.

Сега, като говоря така, мнозина ще кажат: „Защо трябва всичко това да ни се казва публично?” Питам:,Защо пророк Натан изнесе погрешките на цар Давида налице? Не можа ли да отиде при него да му каже да затули по някакъв начин погрешката си? Той каза всичко право в очите на Давида, вследствие на което и до днес, от три хиляди години насам, всички хора четат и препрочитат неговата история и неговия живот. Затова хората се чудят как е възможно Давид, помазаник Божий, да е извършил такава погрешка. Това е неразбиране на живота. Давид плати скъпо за своята погрешка. Давид беше благороден. Той съзна погрешката си и я изправи. Както Господ изложи Давида за една погрешка пред целия свят, така Той ще изложи всеки човек, който греши. Господ ще го изложи пред лицето на всички хора и на всички ангели. И доброто, и злото у човека ще бъде изложено на показ. Всеки ще бъде изложен, всеки ще бъде съден за делата си. – Ама защо не се кажат погрешките ми само на мене, на ухото ми? Божественото учение не се проповядва на ухото. То се проповядва пред всички хора, на всеослушание. Отношенията на хората към Бога трябва да бъдат чисти, разумни. Щом отношенията им са разумни, те ще имат правилни разбирания за живота. Когато отношенията на човека към Бога са правилни, той не изпада в заблуждения. Който няма правилни отношения към Бога, той често изпада в заблуждения и мисли, че му се дават особени откровения от Бога. Това са частни откровения, а не общи. За нас са важни ония откровения, които се отнасят до всички хора. Божественото се проявява в общото, в принципалното. Само Божественото е в състояние да разреши противоречията в живота. Щом разбере смисъла на живота, човек ще бъде в сила да обича както своите приятели, така и своите неприятели. Той ще обича и ония, които го обичат, както и ония, които го мразят. Това значи да опишете една окръжност около себе си, да завършите кръга на своята деятелност.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"

20. Лекция от Учителя, държана на 7 март, 1928 г. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, има, може, всички, две, точки, себе, линия, любов, бъде, точка, бог, иска, хора, същества, третата ,

Общ Окултен клас , София, 7 Март 1928г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder