НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Изново

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Изново

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, живот, има, хора, линия, всички, бог, аз, свят, себе, ден, права, бъде, причина ,

 Неделни беседи , София, 4 Март 1928г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


''25. Беседа от Учителя, държана на 4 март, [[1928]] г., София – Изгрев.''

Истина, истина ви казвам: Ако се не роди някой изново, не може да влезе в Царството Божие." (Йоан 3:3)

Сега ще говоря само върху думата „изново" от прочетения стих. Вие можете да турите ударението на тази дума, или върху слога „из", или върху слога „но" – както искате. Важно е, че се говори за „новото" в живота. Силата на човешкия живот не седи в новото; силата на знанието не седи в количеството външни знания, които човек има; силата на богатството не седи в многото пари и къщи, които човек има; силата на човека не седи в изкуствата, които той владее. Сега, като определям тия неща, вярвам, че като учени хора, вие добре ще ме разберете. Като разсъждавате върху новото, вие ще се домогнете до нов начин на мислене. Вие ще дойдете до заключение, че многото неща носят нещастия за хората. Многото богатства правят човека нещастен. Многото знания представят товар за човека. Колко от своите знания човек може да приложи в живота си? Какво ви ползва знанието на цялата Библия, знанието на много стихове от нея, наизуст, ако не ги прилагате в живота? Срещате двама души, единият от които знае цялата Библия и Евангелията, но не ги прилага в живота си, а другият знае само стиха „Бог е Любов" и го прилага в живота си. Как мислите, кой от двамата се ползва повече от знанието си? Кой от двамата е по-силен човек?
Ще представя други две положения. Имате пред себе си човек, който знае теорията на музиката отлично, с всичките й тънкости в съчетание на тоновете, с всички знакове за изпълнение, с всичката хармония; но няма ръце и не може да свири. Казвате: Може да пее добре. Представете си, че и гласът му е гъгнив, има някаква повреда в ларинкса, вследствие на което, не може и да пее. Какво се ползва този човек от многото знание на музиката? Срещате след това друг човек, който не знае теорията на музиката, но има усет към музиката и какъвто инструмент хване, може да свири. От друга страна, и гласът му е хубав, пее добре. Кой от двата случая представя по-щастливо съчетание на възможности и сили в себе си? Това не значи, че теорията не е нужна. И теорията е необходима, но животът започва първо с факти, с практика, а след това иде теорията. Дългият живот създава теорията. Теориите в живота представят нещо старо, архаично, изостанало. Те предполагат минал живот на хора, които са живели преди хиляди години. Всяка теория илюстрира минала история на човечеството. Има нови теории, които определят бъдещия живот на хората. Как се създават тези теории? Тези теории говорят за някакъв бъдещ живот на хората, и затова предвиждат, как ще живеят тези хора на своето време. Теории за настоящето, обаче, не съществуват. Значи, има теории на миналото и теории на бъдещето. Когато изучава и едните, и другите теории, и не може да разбере нито миналото, нито бъдещето, човек изпитва недоволство от живота, и той започва да спори, коя от тия теории е права, и коя не. Според мене, за всеки даден случай, за всяко дадено време, съответна теория е права, Достатъчно е един човек да поддържа дадена теория, за да мине тази теория за права. Следователно, щом една теория има един последовател, тя е права и може вече да съществува поне в неговия ум. Тази теория е права, но не е реална.

Сега ще определя, какво нещо е реалност. Коя е мярката на реалността? Мярката на реалността е правата линия. Правата линия има две граници, т.е. тя се ограничава от две точки. Ако турите и трета точка на една линия, тази линия вече не е права, но крива линия. Дали тези две точки заемат пространство, или не, това е друг въпрос, обаче, правата се ограничава само от две точки. Едната точка представя Първичната Причина, а втората – човека. Оттук, казваме: правата линия определя отношението между Първичната Причина и човека. С други думи казано: правата линия определя отношението между Първичната Причина и последствията, които тя е произвела. Значи, връзката между Първичната Причина и последствията, които Тя е произвела, наричаме права линия. Правата линия подразбира абсолютния Божествен свят, за който съществуват много теории. Какво представя Божественият свят? Божественият свят е свят на вечна радост, свят на вечна красота, свят на вечно богатство, свят на вечна сила, свят на вечна разумност. И много още може да се говори за Божествения свят. Когато човек изгуби правата линия, т.е. правия път в живота си, той нарушава отношенията си към Първата Причина и в ума му влиза съмнението, като трета точка на правата линия. Щом се яви тази точка, правата взима друго направление, изкривява се и ние имаме вече нова линия, която наричаме крива. От тази крива линия може да се образува триъгълник, обърнат с върха надолу. Задачата на съвременната философия и наука се заключава в това, да обърне този триъгълник с върха нагоре и да го превърне в равностранен. С равностранния триъгълник учените искат да покажат, че трите лица на Бога са еднакви. Тъй щото, от която страна на правата да се яви третата точка, наляво или надясно, всякога ще се образува крива линия, от която, впоследствие, ще се образува триъгълник. Триъгълник, образуван от крива линия, представя затворен, ограничен живот, от който човек черпи опитности.

И тъй, от гледището на новите положения в живота, вие трябва да имате строго определена мярка – какво нещо е правото. Правото се определя само от две точки. Щом говорите за правото, вие трябва да имате идея за Бога и за себе си. Нямате ли определена идея за Бога, като носител на красота, радост, сила, богатство, разумност, вие не можете да имате идея за правото, за правата линия. Мнозина имат идея за Бога, като за някакво отдалечено същество, което изпълва пространството, но което няма никакви отношения към хората. Не, едната точка на правата линия е Бог, а другата точка – човекът. Значи, Бог и човек образуват права линия. При това положение, дето и да се намира, човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва като Бога. Каже ли, че не знае, как да постъпва, човек създава вече условия за образуване на крива линия. Правата линия влиза в устройството на цялата слънчева система, във всички слънца и планети, в целия космос. Кометите, обаче, се движат по криви линии. В цялата вселена се забелязва стремеж, на всички движения, да вървят по права линия. В този смисъл, еволюцията на човека не е нищо друго, освен стремеж на човешката душа, да върви по права линия, да дойде до познаване на правата линия, или до отношенията, които съществуват между Бога и самата нея. Дойде ли до тези отношения, човек ще придобие онова щастие, онова здраве, към което се стреми. Човек не може да бъде щастлив, нито здрав, ако няма истинска идея в себе си за Първата Причина. Истинска идея е онази, която при никакви мъчнотии, при никакви страдания и изпитания не се изменя. Тя всякога остава една и съща. Върху тази идея, именно, се гради живота на душата. Ето защо, ние казваме: умът мисли, докато държи в себе си идеята за Първата Причина. Сърцето чувстваа, докато държи в себе си идеята за Първата Причина. Душата се разширява, докато държи в себе си идеята за Първата Причина. Духът се просвещава и укрепва, докато държи в себе си идеята за Първата Причина. Който изгуби тази идея, той умира.

Какво нещо е смъртта? Смъртта е врата, която води в друг свят, различен от този, в който сега живеете. Същевременно, смъртта определя точките на човешкото отклонение. Човек трябва да умре, за да види, где се е отклонил от правия път. Само смъртта е в състояние да върне човека към първото му състояние, като му обясни причината, задето той умира. Тя ще му покаже точно мястото, дето той се е отклонил от правата линия. И теориите на съвременните учени доказват, че всички тела, в движението си, се стремят да се приближат към правата линия. Някои от авторитетите на науката казват, че при движението си, орбитата на земята постепенно се стеснява, при което се очаква, един ден земята да образува права линия със слънцето. И при това положение, земята ще продължава да живее. На мнозина се вижда чудно, как е възможно, при такава промяна със земята, тя пак да продължава да съществува. Да се задава такъв въпрос, то е все едно, като кажа на мравката, че ще живее дълъг живот, тя да ме пита, дали ще живее по същия начин, както днес живее. Някога, в далечното бъдеще, мравката ще живее като човек. Колкото и да говоря на мравката за човешкия живот, тя няма да ме разбере. За мравката, човешкият живот е толкова разбран, колкото и духовният живот – за обикновения простосмъртен човек.

Духовният живот е неразбран за човека; религиозният живот е неразбран за човека; моралният живот е също неразбран за човека. До кога този живот ще остане неразбран? Докато дойде до положение, той да го живее, а не само да говори за него. Когато някой говори за морален живот, а не го живее, това показва, че този живот за него е неразбран. Някой говори за морален живот, а при това, краде; той говори за духовен живот, а го изключва от себе си; той говори за сила, а като го срещне мечка, бяга, крие се от нея. Де остава силата на този човек? – Ама мечката беше много голяма, с рунтава козина и ме изгледа много страшно. Питам: на какво се дължи страха? Кога се е явил страхът за пръв път? Акробатът, който върви по въже, е смел и решителен, докато пази равновесие под краката си. Това значи: докато се образува перпендикуляр, от главата към краката му, акробатът е смел. Равновесието му се дължи на този перпендикуляр. Щом перпендикулярът се наруши, равновесието изчезва и акробатът започва да губи своята смелост. Следователно, страхът е резултат на някаква вътрешна причина в човека, която го отклонява от правата линия на неговия живот. Страхът показва, че човек е изгубил своето равновесие. Съмнението, неверието е довело човека до положение, толкова много да опорочи своя живот, че да заприлича на стар лихвар. Едно време полици не съществуваха и хората нямаха толкова страдания, колкото днес имат. Сега, някой подписва една полица и се нагърбва, цял живот да я изплаща. И след всичко това, хората казват: Да се осигурим! – Как ще се осигурят? Като плащат полици цели 20–30 години наред, докато косата им побелее? Сутрин, като ставате и вечер, като си лягате, все този биволски език – полицата – носите в ума си и казвате: Няма какво, трябва да се плаща! И след това, някой учен пише, как сгрешил първият човек. Богословът пък пише, колко време трябвало да се изплащат греховете на първите човеци. В Англия, на всички учени, свършили по философия, право, богословие, прибавят към името им частицата „дий", като отличие на ученост. Българинът пък, когато оре нивата, казва на коня си: „Дий!" С това той подтиква коня, да върви напред, да не спира, да върши работа. И продължават философът и богословът да разискват по-нататък, какво наказание предстояло на всеки, който сгреши пред Бога. Не само това, но те третират въпроса, колко години трябва да се изплаща това наказание. Някои от тия учени са изчислили, че за големите наказания, човек трябвало да плаща толкова години наред, колкото са нужни за изпаряването на водата от океана, като се приеме, че всяка година се изпарява по една капка вода от океана. Страшно е това наказание!

Питам: Отде знаят учените тия неща? Те били ли са при създаването на Божественото право? Това са човешки измислици. Тия учени се спират върху стиха от Писанието, дето е казано: „Ще ви изхвърля от пред лицето си." Да, но по-нататък е казано: „О, Израилю, обърни се към мене, и аз ще те помилвам!" Следователно, с какво право, тия учени определят такова грамадно число години, за изправяне на човечеството? Само Бог има право да наказва и да прощава грешника. Той го създаде, и Той ще го прости. Който люби, само той има право да наказва и да прощава. Който не люби, той няма право нито да наказва, нито да прощава. Псалмопевецът казва: „По правда си ме наскърбил." Аз казвам: По любов си ме наскърбил. Когато човекът на безлюбието наказва, казвам: Божията Любов не допуща кривите линии.
Ще приведа един малък разказ, за изяснение на тази идея. Един светски господин уловил в гората едно хубаво славейче и го турил в кафез, да му пее. Всяка сутрин той му турял вода, храна, наглеждал го, радвал му се. Всичко имало славейчето в този кафез, но свобода нямало. Един ден, в ръцете на този господин попаднала Библията и Евангелието, и той започнал редовно да ги чете. Под влияние на тази книга, той се обърнал към Бога и започнал да размишлява върху главните принципи, които се съдържали в нея. Като размишлявал върху Истината, която носи свобода, той си казал: Наистина, всяко живо същество трябва да се ползва от свободата, която му е дадена от Бога. Щом е така, аз ще пусна и моето славейче на свобода. Понеже свободата на това славейче зависи от мене, аз ще изпълня този велик Божи закон. Взел кафеза в ръцете си, изнесъл го навън, закачил го на един гвоздей и го отворил. В това време, една сълза се търкулила по лицето му: дожаляло му за славейчето, което тъй хубаво го веселило със своята песен, но казал: Ти прекара при мене скръбни дни, лишено от свобода и простор. Бъди щастливо от този момент и радвай се на свободата, която ти е дадена. Като видяло кафеза отворен, славейчето радостно подскочило и хвръкнало на свобода. След два-три деня славейчето дошло пак при своя господар, но с другарка. Влезли в кафеза и там прекарали нощта. На сутринта пак напуснали кафеза. На другата вечер славеят пак влязъл в кафеза на господаря си. С това той искал да му каже: Понеже ти ме обичаш, аз ще дохождам всяка вечер с другарката си, да ти пея, а сутрин ще излизам в гората на свобода.

Питам: не можете ли и вие, като този светски господин, да отворите кафезите със своите стари възгледи и да ги пуснете в гората на свобода? Не можете ли и вие, като този славей, който обичал господаря си, да идвате всяка вечер, да му пеете, а сутрин да излизате на свобода? Тъй щото, не унищожавайте своя кафез, но закачете го на стената, да седи там отворен, за да може в него всеки певец свободно да влиза и да излиза. Ако славеят можа правилно да разреши своя въпрос, не можете ли и вие да разрешите своя, по същия начин? Доволен от господаря си, славеят решил, всяка вечер да дохожда в кафеза – да пее, да изкаже благодарността си от него. При това разрешение и славеят, и господарят му останали доволни.

„Изново." Вие трябва да започнете живота си изново. Под думата „изново," разбирам онова чисто, възвишено, благородно, Божествено начало в човека, което осмисля всичко. За тази цел, казвам: Не внасяйте в чувствата си никаква киселина! Киселините трябва да служат само за стимул, но не и за храна на чувствата. Чувствата в човека трябва да произтичат от самия живот. Това значи: чувствата се пораждат само към живите същества; тия чувства трябва да бъдат фини, възвишени и благородни. Дето има такива чувства, там има условия за любов. Значи, любов може да съществува само между две разумни същества, на които съзнанията представят двете точки на правата линия. От правите линии на техните съзнания ще се образуват две успоредни прави. При тази паралелност на правите, не може да става никакво стълкновение. Ако искате да дадете право на някой човек, оставете го да върви паралелно с вас, не спущайте към него никакви тангенти, никакви криви линии. Това значи, да оставите човека свободен. Свободата е нещо относително. Който не разбира Божиите закони, както и законите на своята душа, нито той може да бъде свободен, нито на другите може да даде свобода. За да бъде свободен, той трябва да има ясна представа за Първата Причина, а след това и за себе си. Това не подразбира, че човек трябва да обхване нещата със своя ум. Човек може да обхване с ума си само тия ниша, които разбира. Хората не разбират Бога, защото искат да Го обхванат с ума си. Те не Го разбират, защото му дават форма, подобна на тяхната. На Бога не може да се даде никаква форма. Когато мислите за Бога, за Първата Причина, представете си Го – като необятна интелигентност, като безгранична любов и мъдрост, която едновременно обхваща всичко в света, разбира нуждите на всички живи същества и им помага.

Казвате: Докажи това нещо! – Мога да ви го докажа, но искам да зная, по кой начин желаете да ви го докажа: по закона на посаденото житно зърно в земята, или по закона на меленето на житното зърно на воденицата? Понеже, развитието на сегашното човечество върви по втория закон, т.е. меленето на житното зърно, за това доказване се изискват хиляди години. Ако имате търпение да чакате хиляди години, готов съм да ви донеса факти, не само от 99 кладенци, но от хиляди кладенци още. И тогава, вие ще употребите още толкова години, докато прочетете всички тия факти и се убедите в моите доказателства. Като се ровите между тези научни данни, някои от тях ще ви отправят за сведения към еди-коя си слънчева система, и вие трябва да блъскате главата си, от една система в друга, докато най-после кажете: Нищо не разбрах по този въпрос. След това ще ви изпратят в друго някое, учено общество, което живее на звездите, да видите, как там разрешават този въпрос.

Като ме слушате да говоря по този начин, ще се запитате, отде дойдоха тези учени общества? Как се пренесоха от пространството на земята? С това искам да кажа, че ако е въпрос за съмнения и противоречия, аз мога много такива да ви създам, но интересно е, че след като твърдите, че Бог ви е създал, отде дойдоха толкова много съмнения и противоречия във вашия живот? Според мене, никакви причини нямаше, за да дойде във вас съмнението и противоречието. Как е възможно, да се роди от вас това, незаконнородено дете – съмнението? Как е възможно, при вашата чистота и святост, да се роди от вас съмнението и подозрението? Всеки трябва да си зададе този въпрос и да се помъчи да си отговори. Част от енергията на желанията, които не могат да се изпълнят, произвеждат в ума на човека някаква отрицателна мисъл. Тази отрицателна мисъл, впоследствие, произвежда съмнение в човека. Например, срещате своя приятел, разговаряте се и той обещава, че еди-кой си ден, на определено място и в определен час, ще се срещнете пак, да се уговорите за някаква важна работа. Дохожда определеният ден. Вие отивате на определеното място, но приятелят ви не е там. Чакате час, два, три, той все още не дохожда. Започвате да се съмнявате, да търсите причината за неговото закъсняване. Коя може да бъде причината за това? Или, че той се е размислил да дойде, или му се е случило нещо важно, което е попречило да изпълни обещанието си. Вие считате, че приятелят ви трябва да устоява на думата си, да бъде като божество. Действително, чистият и светият човек трябва да устоява на думата си. Такъв човек с нищо не може да се оправдае: че тренът закъснял, че параходът прекарал някакво малко крушение, или че сам той заболял – нищо не го оправдава. Не може да се яви причина, която да му противодейства. Ако срещне физически препятствия, най-после, той от тялото си навън трябва да излезе и пак да се яви навреме в определения ден. Когато някой ангел обещае на човека нещо, той ще се яви навреме: дали вън ще има буря или земетресение, дали ще бъде окован във вериги и в букаи, той трябва всичко да преодолее и да се яви навреме. Не направи ли така ангелът Господен с Петра? Той влезе точно на определения час при Петра, свали оковите от краката му и каза: „Стани и излез вън!"

Днес всички хора се намират в положението на Апостол Петра: хвърлени в тъмница, краката им в букаи и чакат, да дойде някой, да ги освободи. Ангелът се моли сега за вас и слиза от небето, да ви освободи. Той влиза в затвора, сваля букаите от краката ви и казва; „Излезте вън!" – Излезте вън, не мислете за своите стари затвори, идете при своите братя и сестри и заедно с тях, благодарете на Бога, че ви е избавил.

За да постигнете това, за да дойде ангел Господен от небето да ви избави, вие трябва да имате разбиранията на онзи забележителен американски генерал, който, като вървял един ден из улиците, минал покрай една казарма, в двора на която видял малка дружина войници, около 10–15, които се мъчели да вдигнат една голяма греда. Той се приближил при тях и взел да наблюдава, какво ще стане. Войниците се мъчели да вдигнат гредата, но не могли. Генералът погледнал към взводния им и попитал: Защо не помогнете на войниците, заедно да вдигнете гредата? – Аз съм взводен, а те – обикновени войници. Моята работа е да заповядвам, а те трябва да изпълняват. Тогава, генералът се навел, турил рамото си под гредата и помогнал на войниците да я вдигнат. След това, той се обърнал към взводния, подал картичката си и казал: Господине, ти си началник на тази малка дружина; аз пък съм генерал Вашингтон.

По същия начин и Бог изпрати Сина си, сред човечеството, да ги научи на закона на служенето. Затова Христос казва: „Не дойдох да ми послужат, но да послужа." Син Божи дойде да помага на хората, а те, обикновени простосмъртни, обикновени взводни началници на малки дружини, капрали, искат да заповядват на света. Питам: от какво страда светът? От капрали. Светът е пълен с капрали, със взводни. Дето да се обърнете, все капрали ще срещнете: и в науката, и в изкуствата – навсякъде в живота. Щом дойде въпрос, да се помага някому, ние трябва да бъдем готови, да подложим рамото си под гредата, т.е. под мъчнотията и да я повдигнем. Мъчнотиите и благата са общи за цялото човечество.

Ще приведа още един пример за правилни разбирания. Един ден, американският председател на републиката, Вашингтон, вървял из града и спрял малко на пазаря. В това време, той видял, че един богат човек се озъртал, като че търсил нещо. Той го запитал: Господине, какво търсите? – Търся някой човек, да ми занесе пуйката до дома. – Аз мога да ви услужа. – Добре, вземете пуйката. Тръгват двамата: богаташът напред, председателят на републиката след него. Стигнали най-после до дома на богаташа. Последният се спрял, бръкнал в джоба си, извадил от кесията си четвърт долар и го подал на носача. Носачът погледнал към парите, погледнал към богаташа и мълчал. – Защо не вземеш парите? Не си ли доволен от това, което ти давам? Ето, вземи още четвърт долар! Той пак мълчал. – Защо мълчиш? Навярно си недоволен нещо. Че пуйката не струва, колкото възнаграждението, което ти дадох. Тогава, Вашингтон извадил от джоба картичката си, подал я на богаташа, като му казал: Приятно ми е, че можах да Ви направя една малка услуга – „Председател на републиката – Вашингтон." И съвременните хора, като този богаташ, са научени да извадят от кесията си четвърт долар, да го дадат на носача, който носи пуйката им и с това, разрешават въпроса. Да, ами ако този носач е Председателят на Републиката? Какво ще правят тогава? Съзнание и разбиране се иска от хората.

„Изново." В какво се заключава новото? Кое е новото в българския народ? Кое е новото в духовенството? С какво ще се похвалят те? Може би, ще се похвалят с това, че обявили гонение против религиозните секти в България. И това не е лошо, но казвам: ако духовенството е на прав път, българският народ трябваше да бъде в добро положение. Освен това, държавите от целия свят трябваше да вземат пример от България. Така ли е всъщност? Какво виждаме ние в България? Тя е потънала в дългове, навсякъде се вършат насилия; тук-там чувате, че се извършили убийства. Така е в България, така е и в целия свят. Но казвам: Този не е правият път. Така не може да се живее. Това не е новото в света. Новото седи в Божественото. То изисква, между хората да се създадат искрени отношения, които да почиват на истината, а не на лъжата. Престъпление е да живееш с човека, а да поддържаш в ума си мисълта – да го ухапеш някъде, да го изнасилиш, или да смутиш духа му. Благородството на човека се заключава в това, да покаже на брата си пътя към свободата, към знанието и радостта. Намери ли веднъж този път, той ще бъде силен, здрав и богат. Всеки човек, в когото Божественото се е събудило, може да покаже на хората пътя към забогатяване; но те разбират друго богатство. Божественият човек, обаче, не се спира пред външното богатство. Той знае, че това богатство е причина за всички нещастия в света. Сегашното богатство е богатство на неправда, на насилие; властта, която цари по целия свят, е власт на насилие; управляващите в света си служат повече с неправда и насилие. – Ама ти не вярваш ли в държавата? – Аз не вярвам в държава, която се крепи на насилие и неправда. – В каква държава вярваш? – Аз вярвам в държава, в която съществува правда; аз вярвам в държава, в която съществува любов. Когато такива държави се основат в света, те няма да затварят престъпниците, по цели 20 години, в затвор и да ги държат там с вериги на ръцете и на краката, но ще потърсят причините за техните престъпления. Щом намерят причините, ще потърсят начин, да премахнат тия причини, за да не поставят тия хора при условия, да повтарят грешките или престъпленията си.

Казвате: Защо Бог е създал света така, че едни хора са богати, а други – сиромаси? – Вие не знаете причините, които са заставили Бога да постави едни хора при богати, а други – при бедни условия. Ако Той би поставил богатия при условията на бедния, богатият би извършил големи престъпления. За да не прави грешки, престъпления, Бог му даде власт, сила, богатство. Това не значи, че богатите хора са лоши, но понеже не разбират законите на живота, те не могат да използват бедните условия и вместо да се повдигнат, ще се провалят. На сиромасите Бог казва: Понеже имате силна воля и светъл ум, вие ще можете да използвате условията, при които съм ви поставил, за вашето растене и развиване. Един ден, когато преодолеете тези условия, и вие ще станете богати. Тъй щото, намерението, желанието на Бога е, да направи всички хора щастливи и богати. Затова, именно, Той е поставил всеки човек при специфични условия, благоприятни за неговото развиване. – Ама защо днес съм останал неучен, прост човек? – Има причини за това, които, един ден, ти ще разбереш. Иначе, желанието на Първата Причина е да бъдеш и учен, и богат, и праведен. Всичко това ти ще постигнеш на своето време и място. В света, в който сега живеете, съществува пълен ред и порядък, който вие, поради непознаване на Божествения план, не разбирате. За неразумните хора, по-лош свят от този, в който живеят, не съществува. За разумните, обаче, по-добър свят от сегашния няма. Съвременните хора живеят в свят, подобен на забавачница, в която всички части на предметите са разхвърляни и децата се поставят на работа, да турят всяка част на нейното място. Децата, в тази забавачница, се учат да творят. Там частите не са безразборно нахвърляни, но всяка част има свой номер и по реда на номерата, децата ги поставят на съответни за тях места.

Следователно, за да изправи живота си, човек трябва да постави всяко противоречие на неговото място. Какво правят съвременните хора, като се натъкват на някои противоречия? Като не могат да ги поставят на съответните им места, те казват: Бог не ни обича, хората не ни обичат, никой не мисли за нас и т.н. – Каква е тази философия? Къде може да заведе човека тази философия? Няма защо да очаквате на хората да ви обичат, да се молят за вас. Всеки сам трябва да се моли за себе си, всеки сам трябва да работи. Когато положението ви е много затруднено, можете да се помолите заедно с приятеля си, но всякога трябва да разчитате първо на себе си. Като се помолите двамата, молитвата ви ще бъде приета. Казано е в Писанието: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Синът трябва да отиде при баща си, да отвори сърцето и душата си пред него и да се помоли, да му даде това, от което се нуждае. Той не трябва да изисква, баща му да отиде при него. Ако синът, или детето, не може да отвори душата си пред своя велик Баща, да Му каже, че е изпаднал в тъмнина, в съмнения, в подозрения, пред кого ще отиде? Нека иска светлина от своя Баща, да оправи работите си, и ще получи. Когато детето краде от сладкото, което майката е скрила от него, а после отрича, че е пипало сладкото, не знае ли, че лъже? То познава своята погрешка, познава и лъжата, но не се признава, защото се страхува от тоягата. Ако детето знаеше, че като каже истината, няма да бъде наказано, щеше да признае погрешката си. Страхът от наказание, който хората изпитват, става причина те да лъжат, да крадат, да вършат ред още престъпления. В това се крие лошата страна на възпитанието.

Много от съвременните възпитатели казват, че тоягата е благословено нещо, понеже е излязла от рая. Вярно е това, но докато тоягата беше в рая, имаше паници, пълни с мед и масло. Щом тоягата излезе от рая, нищо не остана в паниците, но по гърбовете на хората останаха следи от нея. Като казват сега, че тоягата е излязла от рая, едновременно с това, те трябва да си спомнят, че и човек излезе от рая. Докато беше в рая и тоягата беше чиста и свята като човека. Щом той излезе от рая, и тя се опетни. Тъй щото, ако човек е грешен, тоягата е десет пъти по-грешна от него. Тогава, защо ще ви бият с една грешна тояга? Какъв смисъл има в това? Ако е да ви бият, по-добре да вземат една райска тояга, която още не е опетнена, и с нея да ви бият. Така поне праведни ще станете. А тъй, да ви бият с грешна тояга, това не се позволява. Който бие, с любов трябва да бие. Престъпление е, да биете без любов. Що е престъплението? Всяко наказание, нанесено без любов, е престъпление. Всяко наказание, нанесено без мъдрост, е престъпление. Всяко наказание, нанесено без истина, е престъпление. Всяко наказание, нанесено без правда, е престъпление. Всяко наказание, нанесено без добродетелта, е престъпление. На това основание, питам: Как можеш да съдиш брата си? Всеки човек, когото съдиш, е твой брат, роден от една и съща майка. Ще кажете: Ако хората не се съдят, може ли светът да се поправи? – Може. – По какъв начин? – Чрез любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта. Тогава казвам: право е това, което има две точки. Ако държите в ума си първата точка, т.е. Първичното съзнание, че Бог царува навсякъде и изпълва цялата вселена, вие сте намерили смисъла на живота. Всякога дръжте в ума, в сърцето и в душата си това Висше съзнание, за да разберете, колко е велик Бог, когато, от своето високо положение, слиза до най-малкото същество и го облива със своята любов. Когато обичате някого, вие взимате неговата форма. Така и Бог прави. Като слиза при нас, Той взима човешка форма. Като отиваме при Него, ние взимаме Неговата форма. Значи, сега Бог става като човека, а някога, когато отидем при Бога, ние ще станем като Него. Това не значи, че ще станем, в буквален смисъл, като Бога, но ще имаме Божиите мисли, чувства и постъпки.

Мнозина се смущават от това, че имат много неразрешени въпроси в живота си. Това не трябва да ги смущава. Не очаквайте света да се оправи, но знайте, че той е оправен. Защо? – Защото Бог царува в света. Ако виждате някаква анормалност в света, тя се дължи, главно, на особените схващания на хората за света. Някой казва, че вън е студено, а друг, че вън е топло. Студът и горещината не са абсолютни неща. Когато на едного е студено, на другиго е топло; и обратно: когато на едного е топло, на другиго е студено. Има микроби, които и при 500о горещина не умират; когато човек, с всичката си топлина, не издържа и до 50° температура.

„ Изново." Това не значи, че трябва да отхвърлите старото, но трябва да турите ново начало, да започнете да чертаете бъдещето на вашия живот. Днес всеки иска да го обичат. Коя трябва да бъде основната черта на вашия характер, заради която хората могат да ви обичат? Преди всичко, човек трябва да бъде готов на услуги. Това говори за щедрост на характера. По този начин, близките около вас ще разберат, че има добри и разумни хора в света. Не е достатъчно само да желаете да бъдете добри, но трябва да докажете, че сте такива. Ако искате хората да ви признаят за добър цигулар, трябва да свирите добре на цигулка. Ако искате да ви признаят за добър пианист, трябва да свирите добре на пиано. Ако искате да минавате за художник, трябва да рисувате добре. Ако искате да минавате за виден учен, трябва да имате знания. При това, вашето знание трябва да се приложи в живота ви, да бъде в полза, както на вас, така и на ближните ви. Лекарят е необходим на хората дотолкова, доколкото може да ги лекува. Моралистът е необходим на хората дотолкова, доколкото може да им помага, да ги повдига в живота. Духовният човек е необходим на хората дотолкова, доколкото да им даде направление в живота, да ги подтикне към Великото Начало. Днес, между всички народи и общества, се явяват нови хора, с нови и светли идеи, които подтикват човечеството напред. Тези хора се срещат навсякъде по света: в Америка, в Англия, в Германия, във Франция, в Китай, в Япония, в Русия, в България и т.н. Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено, като условие, за привличане към земята на енергиите, които идат от духовния свят. И ако хората днес са недоволни от себе си, причината за това се дължи на факта, че много от небесните извори са затворени за тях и те не могат да ги използват. Много от енергиите, необходими за пресъздаването на техните мисли и чувства, не достигат до сърцата и умовете им. Защо? Те сами са прекъснали тия съобщения и сега трябва усилено да работят, да ги възстановят. Някой е недоволен. Защо? Липсва му нещо. Голяма липса има сега в света! За да се набави тази липса, изискват се нови хора, нови общества, които да привличат духовните блага към земята. Съвременните хора мязат на моряците из моретата, които, понякога вода газят, жадни ходят. Солена е морската вода, не е добра за пиене. Трябва да се намери начин, да се пречисти тази вода, да се извади солта от нея. Сегашният свят е осолен повече, отколкото трябва.

Едно българско семейство, което се състояло от свекър и свекърва, от син, снаха и зълва, варили един ден боб. Свекървата вдигнала капака на тенджерата и като видяла, че бобът е готов, турила малко сол и го вкусила – намерила, че е добър. Подир малко, дошла снахата: Погледнала боба, видяла, че е време да се тури сол. Взела лъжицата, турила сол и го вкусила. Добър е! – казала снахата. Дошла зълвата. И тя си спомнила, че този ден се вари боб: Чакай да туря малко сол, да се каже, че и аз нещо съм направила. Турила солта и си отишла. Сядат на обяд, да се хранят. Хапнал свекърът, хапнал синът – невъзможно е да ядат боба. – Кой тури сол в боба? Свекървата се обадила: Аз турих. Снахата казала: И аз турих. Зълвата: Че и аз турих. – Затова бобът е толкова солен! Има ли нещо лошо в това? Лошото не е в боба, но в пресоляването: турено му е сол повече, отколкото трябва. И в живота на съвременните хора е турено сол повече, отколкото трябва; и то, не онази сол, която дава живот, но сол, която прибавят към храните, за да не се развалят. Не туряйте сол повече, отколкото трябва. Пресолените неща са развалени. Месото, веднъж заклано, и то е вече развалено. Като го посоляват, хората успяват донякъде само да спрат процеса на разлагането в него, но щом месото не е живо, този процес е започнал вече. Колкото и да се соли, процесът не може да се преустанови.

„Изново." Под думата „изново," Христос разбира вечен процес – процес на вечно обновяване. Като става сутрин, докато изгрее слънцето, човек трябва да се измени, да бъде нов човек. Това е закон на вечно подмладяване, на вечно обновяване. Изхвърляте старите идеи от ума си! Новото учение не позволява да носите една и съща дреха два деня наред. Казвате: Възможно ли е това? – Възможно е. В 365 деня ще промените 365 костюма. Новото учение не позволява, костюмите ви да имат еднообразни цветове. Всеки костюм ще има различен цвят. – Практично ли е това? – При сегашните условия – не е практично, но при новите условия, когато ще има много шивачи, това ще бъде в реда на нещата. И днес има много шивачи. В бъдеще тази професия ще представя нещо завидно. Ако днес това външно разнообразие в цветовете е невъзможно, вътрешно поне е възможно. Какво струва на човека, всяка сутрин, като става, да си прави по един костюм от лен, или от коприна, и то различни по цветове? Какво струва на човека, всяка сутрин, като става, да си каже, че е богат, че разполага с десет милиона лева в банката? Щом повтаря това всяка сутрин, кредит ще му се даде. Каквото мислите и желаете, това ще стане. Казвате, че ще бъдете богати – богати ставате. Страхувате се да не осиромашеете – осиромашавате. Турете в ума си мисълта, че ще станете богати – и ще ставате богат. Човек е наистина богат, но засега, източниците на богатствата, източниците на живота, за него са затворени.

Сега, няма да доказвам това нещо, но ще приведа следния пример. Един млад, интелигентен, но много беден човек, имал силно желание да стане богат, да осмисли живота си. Той искал да стане богат, но по честен начин, обаче, имал големи противоречия в живота си. Един ден, като вървял из града, срещнал един господин, на вид – добре, богато облечен; но на лицето му било очертано голямо отчаяние и безнадежност. Този господин бил много богат, но не живеел добре с жена си. Всеки ден те имали големи недоразумения помежду си, които го докарвали до безумие, до пълно отчаяние и готовност да свърши с живота си. Този ден, именно, той тръгнал из улиците, с намерение, да се отбие в някое безлюдно място и там да тури край на всички мъчнотии. Младият момък, обаче, погледнал богатия господин с такова съчувствие, с такава топлина и нежност, каквито той никога в живота си не срещал. Затова, богатият спрял младия момък и започнал да го разпитва: отде е, какъв е, какво работи и останал учуден от неговата интелигентност. Богатият господин се разположил към младия момък, поканил го дома си и решил, в себе си, да го осинови, понеже те били бездетни.

Кой подтикна момъка да спре погледа си върху този богат човек? Това е новото в живота. Източниците на богатството, които били определени за младия момък, се криели в сърцето на тия богати хора. Ключът на това сърце пък бил в погледа на момъка. По този начин, всеки човек трябва да проявява Божественото, което се крие в него. Всеки ден носи определени Божествени блага за всеки човек, но той трябва да знае, как и де да ги намери. Когато слънцето изгрява, знайте, че то изгрява за всеки едного поотделно. Това не значи, че човек трябва да се изолира, да се отдели от другите, но трябва да съзнава, че един от слънчевите лъчи е определен за него. Всяка сутрин човек трябва да излиза, да посреща изгряването на слънцето с вяра, с интелигентност и с разумност, че този момент, именно, той ще приеме определената за него енергия. Сегашните хора са подложени на вътрешен тормоз, вследствие на съмнения, на подозрения, на които често се натъкват. Те казват: Възможно ли е, слънцето да има предвид всеки човек поотделно? – Възможно е. Преди хиляди години още, Псалмопевецът е казал: „Господи, на ранина ще Те потърся." И Моисей е казал, че Бог е създал слънцето, луната и звездите, за времена и години. Интересно е днес да се изчисли, на колко хиляди години се равнява времето, откак Божествените блага са дошли на земята, и откак Божественият лъч е огрял целия свят. Откак Божественият лъч е влязъл в душата на човека, той е дошъл за времена и години, затова човек, щом пожелае, ще го има. Това подразбира идване на Царството Божие на земята. Там всичко става като с магическа пръчица. Царството Божие седи в това, да бъдат задоволени всички копнежи и желания на човешката душа. Това не може да стане при сегашните условия, но може да стане, когато човек се роди от вода и дух, от новия живот и от любовта. Това, което отделният човек желае, е желание на цялото, на всички хора по лицето на земята. Достатъчно е, да пожелаеш да бъдеш богат, или красив – в този момент още някой е станал богат или красив. Законът е такъв. Искаш да бъдеш учен – някой е станал учен. Радвайте се, че желанията ви се изпълняват. Щом един човек реализира желанията си, всички могат да ги реализират. Значи, всички желания са реални и постижими; въпросът е само до времето.

И тъй, новата философия на живота се заключава в постигане на щастието, било индивидуално, било общо. Следователно, човек не трябва да търси щастието изключително за себе си, но като общ закон, който се отнася до цялото човечество. Също така, той не трябва да схваща светостта като лична привилегия, но като общ закон за всички. Всеки човек може да бъде щастлив, учен, чист, силен, истинолюбив, разумен и т.н. Новата мисъл се заключава в следното: каквото мисли човек, това става. Следователно, не допущайте отрицателното в себе си! Борете се с него, докато положителното във вас вземе надмощие. Когато падне в някоя дълбока река, философът няма да разсъждава върху философията си, но ще гледа да се спаси. Ако знае да плува, философията му е права. Не знае ли да плува, от него и от философията му нищо няма да остане. Ако той може правилно да се справи със законите на водата, като излезе оттам, наново ще продължи философията си. Казвате, че животът е море. – Ако животът е море, тогава, каква философия е нужна първо на човека? – Философията на плуването. Щом излезе на брега, той ще изучава науката на ходенето; плуването вече не го интересува.

Мнозина са недоволни от живота, поради това, че някои неща остават за тях тъмни, необяснени. Според мене, всички неща са обяснени; въпросът е да намерите онези хора, които знаят истината по тези въпроси. Тези хора можете да ги намерите навсякъде: и в България, и в Германия, и в Англия, и в Китай, и в Япония, и в Индия. Има само един начин, по който можете да ги намерите. Кой е този начин? Като похлопате на всички врати по лицето на земята и никъде не ви задоволят, най-после, ще намерите последната врата, отдето ще излезе човекът, който носи Истината в себе си. Характер се иска за това! Някой, още на първата врата, може да попадне на човека на Истината. Друг ще хлопа на стотина врати и едва тогава ще намери Истината. Трети пък, ще обиколи всички врати в света, докато най-после попадне на онази, която с векове е търсил.

Първото нещо: от вас се изисква постоянство и вяра, която не се огъва. Казвате: Все трябва да се поогъне човек. – Правата линия не търпи никакво огъване. Моралът, духовният живот търпят малки или големи изменения, но не търпят никакви огъвания. Недъзите, които хората имат, са техни специфични черти, те не са качества на живота. Какви са хората, това не е важно. Дали са добри или лоши, това са техни качества. Животът, обаче, не е като тях. Животът е красив. По естество, по първичен произход, като души, всички хора са красиви; но поставени при груби условия в живота, лишени от любов, те изглеждат лоши. Някоя мома се влюбила в един момък и го намира красив. Всички се чудят, какво е намерила момата в него, че го обича. Понеже го обича, тя е видяла в него Божественото. Следователно, вие не можете да познаете Бога, докато не Го любите. – Как ще Го любим, щом не Го виждаме? – В това седи изкуството: да любите Бога, без да Го виждате. Новото общество люби Бога, без да Го вижда. В стария живот, хората искаха първо да видят Бога, а после да Го любят. Новият живот изисква от хората да любят Бога, без да Го видят. Някой казва на приятеля си: Вярвай в мене! Аз съм честен човек, ще ти дам десет хиляди лева. – Я дадеш, я не. Друг, обаче, без да му е приятел, вярва, че ще му даде десет хиляди лева. Кой от двамата седи по-високо? Вторият. Той вярва, без да е видял нищо. На такъв човек може да се разчита. Тъй щото, и вие трябва да вярвате на Бога абсолютно, преди още да са дошли до вас Божиите блага. Дълбоко в себе си, всеки трябва да си каже: Аз вярвам във всичко, което Бог е казал!

„ Изново." Сега, и аз ви желая, да започнете изново с новата философия: всеки ден да се обновявате, всеки ден да се обличате с нови костюми.

„ Изново." – Това не е в противоречие с вашите разбирания. Всеки ден трябва да имате по едно ново разбиране за живота. Тогава радостта, веселието, мирът, любовта ще се вселят в душата ви в своята пълнота. Само при това положение, човек може да бъде доволен. Една наука съществува в света. Тази наука седи в това: да виждате хубавото във всяка душа! Като срещнете един човек, потърсете хубавото в него и кажете: Този човек има еди-каква си хубава черта. Като не знаят тази наука, съвременните пророци започват да търсят недостатъците на хората и вместо да им помогнат, те ги осакатяват. Дойде някой при мене, иска да му гадая. Погледна го в лицето и му казвам: след десет години ще направиш една голяма погрешка, за която ще лежиш в затвор. В затвора ти ще се добереш до великата Истина, която ще те направи вътрешно свободен. Като излезеш от затвора, ти ще станеш велик човек и ще принесеш нещо в услуга на човечеството. Запомни добре това, което ти казвам. Един ден ще провериш истинността на думите ми.

Сега и на вас казвам: вие ще направите някакво престъпление, за което ще ви турят в затвор. Там ще се домогнете до великата Истина, която ще ви направи свободни. След това, ще станете велик човек, полезен на себе си, на ближните си и на човечеството.

„Изново!"

''25. Беседа от Учителя, държана на 4 март, [[1928]] г., София – Изгрев.''

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, живот, има, хора, линия, всички, бог, аз, свят, себе, ден, права, бъде, причина ,

 Неделни беседи , София, 4 Март 1928г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder