НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Първата причина

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Първата причина

Най-често използвани думи в беседата: човек, бог, може, има, връзка, живот, хора, философия, всички, божествен, съзнание, себе, любов, всичко, днес, прави ,

Общ Окултен клас , София, 29 Февруари 1928г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„ Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"

Т. м.

За следния път пишете върху темата: „Книгата, която е упражнила най-голямо влияние в детинството ми".

След тази тема пишете върху следната: „Защо човек живее?" Когато пишете темите си, пазете се от философстване. За да се развивате, за вас не е важно кой какво е писал по даден въпрос, но какво вие знаете от вашия живот, от това, което вие сте опитали и преживели.

Изпейте песента: „Бог е Любов".


Сега като ви наблюдавам, като изуча-вам хората, във всички виждам погрешно схващане на основните въпроси в живота. Например всички хора искат работите им да бъдат съвършени. Това е невъзможно по единствената причина, че съзнанието на хората постоянно се прекъсва. Да бъдат работите ви съвършени, това е крайната цел на живота, това е идеалният живот, който някога, в далечното бъдеще ще се реализира. Тази цел може да се осъществи още днес, но индивидуално, от отделния човек само. Когато казвам, че съвършенство може да се постигне в далечното бъдеще, имам предвид целокупния живот: съвършенство за всички живи същества на земята, а не само за единици хора. Понеже съзнанието на човека се прекъсва, ще го видите днес в едно общество, утре в друго; днес минава през една област, утре – през друга; днес харесва една жена, утре–друга; днес се сприятели с един човек, утре – с втори, трети; днес започне един занаят, утре – втори; днес изучава една наука, утре – друга и т. н. Каквато наука и да изучава, в края на краищата, човек няма да разреши задачите в живота. Например какво особено разрешава философията? И философията разрешава нещо, но тя не разрешава съществените въпроси в живота, които поставят човека на здрава, солидна основа. Философите поддържат, че един Бог съществува в света, че една Първична Причина управлява света, но с какво ще докажат това? С думи само? Тия въпроси с думи не се доказват. С думи всеки може да направи най-хубава баница от първокачествено брашно, масло, сирене, да я полее отгоре с прясно, хубаво мляко и да каже: „Заповядайте!” Обаче баница ли е това? Вкусихте ли я, разбрахте ли нещо от нея? По този начин въпросите не се разрешават. След всичко това ще разправяте на хората какви възгледи имате за живота. Вашите възгледи представят баница, която на думи само е направена. Тази баница не е реална, с нея никой не може да се нахрани. Реално е само онова, което може да се опита и приложи.

Като разсъждавате върху един или друг въпрос, вие често се запитвате защо сте влезли в Школата. Не можем ли да живеем, без да влизаме в Школата? – Можете. Човек може да живее и с философия, и без философия; той може да живее и с музика, и без музика; и без да става баща или майка, човек пак може да живее; и без вяра човек може да живее, и с вяра може да живее. Ще кажете, че без вяра няма живот. Ами как живеят рибите, птиците, млекопитаещите? Те нямат вяра и въпреки това живеят. Когато казвате, че без вяра няма живот, вие имате предвид вашата специфична вяра. Но това е ваше субективно схващане. Вие мислите, че вашите схващания и отношения към живота определят отношенията ви към Първата Причина. Само онзи има прави отношения към Бога, към Първата Причина, който е близо до Нея. По какво се познава тази бли-зост? – По добротата на човека. Който се приближава до Бога, той е добър. Който не се приближава до Бога, той не може да бъде добър. Ако житното зърно не се устреми към Бога, не се насочи към слънцето, никога няма да израсте, т. е. не може да бъде добро. Без любовта, без слънцето, житното зърно не може да придобие онези сокове, които са необходими за неговия живот, за неговото развитие.

Второто положение: когато Бог се приближава към хората, Той проявява своята милост. Това наричат философите „Божес- твен Промисъл". Срещате един прост човек, който ви разказва: „Чудно нещо, прост човек съм, не познавам наука, нищо не зная, а хората са внимателни към мене. Всеки се чуди как да ми услужи. Този ме кани у дома си, онзи ме кани. С нищо не съм заслужил внимание, а въпреки това от всички го получавам.” Той се чуди на това внимание, на тия услуги, а във всичко това ние виждаме Божия Промисъл. Отдалечи ли се Бог от човека, той вече е изложен пред грубостта, пред невниманието на хората. За съзнателния човек и приближаването, и отдалечаването на Бога е благословение. В първия случай той вижда Божията милост, във втория – Неговата святост. Тогава човек вижда и Божията Мъдрост.

И тъй, който иска да опита върху себе. си милостта Божия и Неговия Промисъл, да се приближи към Бога. Който иска да опита Божията Мъдрост, Божията святост и да познае себе си, той трябва да се отдалечи от Бога. За неразумния обаче отдалечаването от Бога внася в него недоволство, песимизъм, обезсмисляне на живота. За да не изпадат в песимизъм, хората трябва да имат връзка с Бога, макар и микроскопическа. Щом имат тази връзка, те ще носят в съзнанието си жива идея за Бога. Тази връзка никога не трябва да се прекъсва, а за това е нужно будно съзнание, което никога не трябва да се помрачава. Какво представя връзката на човека с Бога? Тя е извор, който напоява и най-сухите и безплодни места и ги прави плодородни. Представете си, че имате сто декара земя, но наоколо няма никак вода, която да напоява земята. Разоравате я, торите я, сеете я, но тя нищо не дава. Искате да я продадете, да се освободите от нея, но никой не желае да я купи. Ако някой е готов да я купи, ще даде за нея нищожна цена. Едно нещо липсва на тази земя – вода. Прекарате ли през нея вода, тя ще стане плодородна. Върху нея всичко ще расте: жито, царевица, зеленчуци и плодове. Цената на тази земя веднага ще се повдигне. Най-малката вадичка е в състояние да оплодотвори и най-сухата земя.

Същото нещо се отнася и до човека. Най-малката вадичка, прекарана през сърцето на човека, е в състоявие да оплодотвори всичко. Ето защо, не правете опити да поливате почвата на своето сърце с кофи вода, но прекарайте през него една вадичка, която постоянно да тече и да го напоява. Постоянство и непреривност се иска от човека: непреривност в съзнанието, непреривност в обработване почвата на вашето сърце й на вашия ум. Това значи вътрешна, непреривна връзка с Първата Причина на нещата. Без тази връзка, човек се излага на съмнения, на недоразумения, на колебания. Че някой е сгрешил, или направил някакво престъпление, това не трябва да разколебава вярата ви. Че кон ритнал някого и го осакатил, това ни най-малко не трябва да разколебава вярата ви. – Ама защо Господ позволи на коня да осакати този човек? Вината не е в Бога. Ако искате да не ви рита кон, не стойте зад него. Ако искате да не ви хапе кон, стойте на известно разстояние от него. Вие трябва да заемете определено положение спрямо коня, а не той спрямо вас. Конят обича да рита и да хапе, не може да се измени заради вас. Такова е неговото естество. Много коне хапят господарите си. Защо? – Защото съзнанието им не е будно. Светът, в който живеете, е свят на противоречия. Защо? – Защото в този свят влизат и човешки планове и намерения. В този свят влизат и второстепенни сили, които произтичат от човешкото съзнание, от човешкия ум и човешкото сърце. Дето човешкото присъства, там всякога има противоречия. В човешкото всякаква разумност отсъства. В човешкия живот има ред причини от вторичен характер, които създават нещастия на хората. Например майката страда от туберкулоза. Тя ражда син, който наследява болестта на майка си, и след време той заболява от същата болест. Някъде бащата е пияница и след време синът проявява същата слабост. За да избегне едното или другото наследство, синът трябва да бъде гениален, с необикновени умствени и духовни сили в себе си. Той трябва да направи големи усилия, за да преодолее своите наследствени слабости от майка си или от баща си. Обаче човек сам може да създаде в себе си охтика, пиянство, без да ги е наследил от родителите си. По какъв начин?-Чрез своите отрицателни мисли и чувства. Значи човек сам може да влоши положението си и сам може да подобри положението си.

Как трябва да разбирате тази мисъл? Човек сам да подобри положението си, това не значи, че той не трябва да приеме помощта на другите хора, на своите ближни и да бъде съвършено самостоятелен, което мнозина желаят. Човек сам да оправи положението си, това значи, да насочва мисълта, чувствата си в права посока и да приема помощта на ония, които му съдействат в този път. Вие искате да си направите една двуетажна къща. Можете ли сами да я направите? – Не можете. Обаче всички, които ще ви помагат, трябва да имат пред- вид вашия интерес, вашия стремеж. Щом те се ръководят от вашите интереси и ви помагат безкористно, и вие ще им отдадете заслуженото. Или, представете си, че вие искате да създадете нова философия за живота. Ако стоите на становището, че трябва да бъдете съвършено самостоятелни и независими, вие трябва да създадете съвършено свободна философия, независима от ничий друг възглед. Обаче това е невъзможно. – Не, има една положителна философия, чиито принципи са неизменни. Следователно, ако някой иска да гради своя философия, той трябва да вземе за основа на тази философия онези неизменни принципи, общи за всички времена и епохи, и върху тях да гради. Тези принципи ще ви бъдат помощници в съграждане на вашата философия. Тях ще приемете на доверие, макар и да не сте ги изпитали, а нагоре ще строите сами.

Някой казва, че видял ангел и описва какъв бил: с лице светло, с очи пламенни, с криле на гърба си и т. н. Ако вие не сте видели ангел, не остава друго, освен да вярвате на този човек. Едно само трябва да го питате какво е почувствал при вида на този ангел. Ако ви каже, че се е вкаменил на мястото си, ще знаете, че това видение не е ангел. Да видите ангел, това значи да се освободите от ограниченията си, да възкръснете. Следователно, да поставите за основа на живота си неизменните принципи на целокупния живот, това значи да построите къщата си върху канара, която нито бурите, нито ветровете могат да разрушат. Под думата ангел се разбира същество с необикновена мекота, доброта и интелигентност, с голяма отзивчивост и готовност да помага на по-слабите, заради което е слязъл на земята. Според степента на светлината, която ангелите излъчват за човека, се съди и за интелигентността на самия човек. Те никога не изразходват светлината си напразно. Когато учителят разправя на учениците си за обикновени работи, това показва какво е тяхното развитие. Ако учителят говори на учениците си за високи работи, това показва, че тяхното съзнание е повдигнато.

Като говоря за будно съзнание, имам предвид онези хора, които познават същественото в живота и се стремят към него. Четете или пишете нещо, те вадят същественото. Такива хора имат силна мисъл, могат да влияят на хората. Някой казва: „С мисълта си аз мога да влияя на хората.” – Как можеш да им влияеш? – „ Мога да отклоня цял полк войници от пътя им. Достатъчно е да концентрирам мисълта си към един полк войници, които вървят наляво в улицата, и да ги отклоня от тази посока, да ги върна назад в казармата.” – Можеш ли с мисълта си така да повлияеш на този полк войници, че, като отидат на бойното поле, да не вдигнат оръжие срещу никого, да не убият нито един човек?” Това значи силна мисъл. А тъй, само да отбиеш човека от пътя му чрез мисълта си, това не е силна мисъл. Силна мисъл е правата мисъл, която носи благословение за всички хора. Преди всичко човек трябва да влияе на себе си, а после на другите. Съзнанието на човека има две страни: едната страна е тази, която се занимава с обикновените, с човешките работи, а другата страна, това е висшето съзнание, което се занимава с Божествените работи. Докато живее в обикновеното съзнание, човек постоянно ще се натъква на спънки и противоречия. Обикновеното съзнание е свързано с физическия живот на човека, с неговите физически, материални нужди. Този човек има желание да яде, да пие, да се облича хубаво, със скъпи дрехи, от най-скъпа и хубава материя. Този човек иска да бъде богат, да разполага с къщи, добре мебелирани, с ниви, с плодни градини и т. н. Той обича от време на време да дава нещо от себе си, срещу което да получи похвали от хората. Когато не го разбират и не му от-дават правото, той се обижда.

Божественото, висшето съзнание заставя човека да прави жертви, да помага на ближните си. Човек, в когото това съзнание е събудено, разполага с грамадни сили. Той не казва, че вярва в Бога, но неговата вяра почива на вътрешни опити и се изразява в дела. Този човек е постоянен в чувствата си. Вие не можете да го видите днес засмян, утре– скръбен, с четири реда сълзи на очите. Сълзите не изразяват състоянията на човека. Човек може да плаче и когато е скръбен, и когато не е скръбен. Мнозина мислят, че който плаче, е религиозен, милосърден, а който не плаче, не е религиозен човек. Спо-ред мене нито който плаче, нито който не плаче, са религиозни. Като набиете някого, той може да плаче, но това не показва,че е религиозен човек. Ако не плаче, и това не показва, че е религиозен, милосърден човек.

И тъй, вътрешната връзка определя стремежа на човека към възвишеното, към благородното в света. За тази цел човек трябва да има правилни отношения, добра обхода, както към себе си, така и към окръжаващите. Божественото съзнание изисква от човека да не презира в душата си никого. Че някой бил прост, не го презирай. Ако е прост и за това го презираш, и ти си прост като него. – Ама аз съм роден от Бога. – Ако си роден от Бога, ти другояче щеше да постъпваш. „Роденият от Бога грях не прави". Всеки, който не е роден от Бога, прави грехове и е простак – нищо повече. Роденият от Бога е благороден човек. Докато живее в обикновеното съзнание, човек постоянно е изложен на съмнения, на колебания, с които трябва да се справя. Той слуша някой да говори и казва: „Този човек не говори истината, той си служи с „ерменски долапи". Какво означават тия долапи? В обикновен смисъл на думата „долап" разбираме нещо затворено, в което се крият много работи: дрехи, съестни продукти и т. н. Всяко скрито, всяко затворено място е долап. Касата например е долап. Човешкият мозък е също така долап, с много подразделения. Във всеки човек има долапи, които се отварят от време на време и той вади от тях онова, което му е необходимо. Когато някой не обича да отваря долапите си и да вади от тях нещо за другите хора, наричат го затворен човек. Какво мисли, какво чувства този човек, никой не знае. Ако някой го обиди, той мълчи, нищо не казва, но крои в себе си някакъв план, да отмъсти за нанесената обида.

Ето защо, като разглеждате живота си, изучавайте се, да видите, по какво се различавате от другите хора. Единственото нещо, което отличава човека и го прави човек в пълния смисъл на думата, е връзката му с Бога. Това значи човек, в когото Божественото съзнание е развито. Дето Божественото съзнание съществува, там има наука, музика, изкуство. Тези неща се предават от човек на човек. Те са изпитани, проверени, не са измислени неща. Тези неща, с които съвременната наука си служи, са били известни от най-стари времена на древните народи. Египтяните са познавали електричеството и са си служели с него, преди да го познават съвременните хора. Много от чудесата, които Мойсей правел, се основавали на електричеството. Египтяните употребявали електричеството по един начин, а сегашните хора го употребяват по друг начин. Изобщо, съзнанието и разбиранията на египтяните коренно се различавали от тия на сегашните хора. Египтянинът например вярвал, че за да се очисти от греховете си, трябва да мине през ред форми, по-низки от човешката, да странства душата му и след това да отиде при Бога. Съвременният човек, особено християнинът, вярва по друг начин. Той вярва, че като сгреши, ще се помоли, ще се обърне към Христа и след това ще се очисти. Той признава бърза процедура. За него не са нужни както за египтянина хиляди години да странства душата, за да се очисти. В половин или един час най-много тя може да се очисти. Днес еволюционният процес е съкратен. Всяко нещо, за реализирането на което в миналото се е изисквало хиляди години, днес може да се реализира в продължение на секунди, минути или часове – зависи от интензивността на мисълта.

Следователно, за да се развива човек бързо и правилно, нужно е единство на съзнанието и вътрешна връзка с Бога. Ставате или лягате, спите или сте будни, тази връзка трябва да бъде непреривна. Тя носи всичко най-хубаво за човека. Талантливостта, гени-алността, чистотата, светостта, силата на човека се дължат именно на тази връзка. Всички постижения на човека се обуславят от тази връзка. Всички адепти, всички Учители на човечеството са имали тази връзка. Силата на адепта, на великия Учител седи именно във връзката им с Първата Причина. Силата на учения, на философа, на духовния човек седи в тази връзка. Без тази връзка дето и да отидете, каквото и да правите, вие всякога ще останете обикновен човек. Школата, която следвате, се отличава по това, че всеки момент дава нещо ново за ученика, с което буди съзнанието му. Ученикът трябва да разшири съзнанието си, да дойде до Божественото съзнание, до вътрешната връзка с Бога.

В Школата се дават ред примери, изясняват се закони, които трябва да се изучават и прилагат. Всеки пример съдържа в себе си велик закон. Такова нещо представят притчите на Христа. Всяка притча съдържа велик закон. От притчата за настойника, когото господарят уволнил,

Христос вади закона: „Правете си приятели от богатството на неправдата." Какво разбирате от тия думи? Ако успеете да обърнете богатия човек към Бога, в неговото лице вие ще придобиете приятел, който може да подобри положението ви. До това време този богат човек ял и пил, мислил само за себе си, изнасилвал и ограбвал бедни и сираци и в един момент го обръщате към Бога. Няма ли да ви стане той добър приятел? Няма ли да ви благодари за това? Стремете се всички да имате, от една страна, доброто мнение и разположение на Бога, а от друга – доброто мнение и разположение на хората. Едно без друго не могат. Че баща ти те бил десет пъти на ден – ще го обичаш. Ако обичаш баща си, и Бог ще те обича. Кога можеш да обичаш баща си, който те бие? – Когато съзнаваш, че това е волята Божия. Не можеш да бъдеш обичан от Бога, ако постоянно се запитваш и протестираш защо баща ти, майка ти, брат ти или сестра ти те бият. Докато намираш, че учителят ти е несправедлив, не ти е поставил заслужена бележка, ти си на крив път. Не питай защо те бият, не питай защо ти поставят слаби бележки в училище. За това има дълбоки причини, които ти не знаеш. В света съществува велик закон на компенсация. Един ден вашите неприятели ще ви станат добри приятели.Това значи правете си приятели от богатството на неправдата. И обратното е вярно: един ден вашите добри приятели могат да ви станат неприятели.

И тъй, пазете връзката си с Бога и прилагайте любовта Божия, всеки според разбиранията си. Някой прави каквото иска и за свое оправдание казва: „Аз имам учител.” – Кой няма учител? И вълкът има учител, и овцата има учител, и крадецът има учител. – Кой е учителят на крадеца? –Който пръв го е научил да краде. И просякът има учител. – Кой е учителят на просяка? – Който го е научил да проси. И добрият човек има учител. – Кой е неговият учител? – Който го е научил да прави добро.

Тъй щото, когато чуете някой да казва, че има свой учител, знайте, че той няма ни-какъв учител. Това може да е в противоречие с вашата философия, но оставете вашата философия настрана, както аз оставам своята. Ако е въпрос за лична философия, и аз имам такава, но личната философия е излишък в живота. Тя не разрешава важните задачи. Човек трябва да се проникне от онази положителна философия на живота, която е една и съща за всички времена и епохи. С тази философия само той може да бъде над вълните в бурното море. Без нея той ще бъде играчка на тия вълни, той ще бъде носен от тях на една и на друга страна, докато най-после потъне в дълбоките води на морето. За да не потънете в бурното море, да не бъдете играчка на неговите вълни, откажете се от личното в себе си и дръжте се за Божественото. Божественото е струна, която, докосне ли човека, моментално го преобразява, прави го добър. За да ви докосне тази струна, мислете добре за всеки човек. Няма човек в света, който да не желае хората да имат добро мнение за него. Имайте доверие във всеки човек. Щом човек разбере, че имате доверие в него, и той ще се отвори към вас. Докато хората нямат доверие един на друг, докато мислят само да се използват, те не могат да се обичат, не могат да бъдат приятели помежду си. Всеки човек, за когото работите с всичката си душа, той всякога ще има доверие във вас и ще ви обича. За да се обичате, за да създадете непреривна връзка помежду си, намерете във всеки едного по една добра черта, която постоянно да носите в ума си. Тази добра черта е Божественото в човека.

Сега, да дойдем до въпроса за благата, които са складирани в човешката душа. Тези блага не са нищо друго освен дарбите, които Бог е вложил в човека. Какво трябва да прави той с тия дарби? Той трябва да работи, да развива дарбите си, за да може чрез тях да се повдигне не като личност, но като душа. Само при това положение дарбите са оправдани. Те са богатство, което човек няма право да употребява за свои лични нужди. Като развива дарбите си, човек трябва да се стреми към новото–нови методи, нови начини за работа. Кое е новото в света? – Любовта. Забележете, всички хора говорят за любовта. По какво се отличава вашата любов от любовта на другите хора? Вие говорите и за мъдростта. По какво се отличава вашата мъдрост от тази на другите хора? Вие говорите за музика. По какво се отличава вашата музика от тази на другите хора? Все има някаква разлика между обикновената и окултна музика.

Сега, като говоря за любовта, за мъдростта, нямам предвид техните големи, велики прояви, но имам предвид техните най-малки, микроскопически прояви. Започнете с малките величини като основа на вашия живот. Всяка сутрин и вечер, като ставате от сън и лягате да спите, свързвайте се със съзнанието на вашите напреднали братя, като пожелаете да ви помагат. Отнесете се към тех като деца към своя баща и те ще ви помагат. При това положение вие лесно ще се справяте с мъчнотиите си. Няма мъчнотия в света, която да не може да се разреши. Ако имате връзка с възвишени, с напреднали същества, мъчнотиите ви моментално ще се разрешат. Нямате ли тази вътрешна връзка, никаква мъчнотия не можете да разрешите. От тази връзка зависи всичко. Величието на човека се определя именно от тази връзка. Който няма тази връзка, той не може да се надява на никакви постижения. Както математикът не може да решава задачи, без да познава законите и правилата на математиката, така никой човек не може да има постижения без вътрешна връзка с Бога. С математиката може да се познае кои билети от дадена лотария печелят и кои не печелят. Достатъчно е да се направят известни математически изчисления, за да се определи кои билети печелят. Математикът може да изчисли например след колко години един човек може да срещне в живота си някой богаташ, милионер, който да му даде голяма част от богатството си. Не само това, но математикът може да изчисли каква е вероятността даден човек да срещне един милионер в пътя си, който да го ощастливи. Тази математика, която може да прави такива и ред подобни изчисления, наричаме истинска, положителна наука.

Какво разрешават съвременната математика или съвременните естествени науки? Какво разрешава съвременната музика? Истинска математика, истинска музика, истинска наука, изобщо, е тази, която има приложение навсякъде в живота. Влизате в един дом, дето има мъртвец. Изваждате цигулката си и започвате да свирите. Щом изсвирите едно парче, умрелият вдига главата си и излиза от сандъка. Това значи музика. – Трябва ли да се свири на умрял човек? Ако можете да го съживите, свирете му. Ако не можете да го съживите, не свирете. Когато видите, че някой човек е неразположен, извадете цигулката си и му посвирете. Не го отблъсквайте, не казвайте, че той сам трябва да понесе кармата си. Щом можете да помогнете на човека, помогнете му, без да разсъждавате, заслужава ли, или не. Ако не му помогнете, вие сами си създавате карма. Посвирете на този човек, докато трансформирате състоянието му.

И тъй, прилагайте всичко, каквото знаете. От вас се искат дела, а не само думи. Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас са много усърдни, но усърдието ви постепенно намалява. За такова усърдие, за такава любов се говори и в Посланията на апостолите. Казва се там, че любовта на някои от апостолите първоначално била гореща и постепенно се е намалявала, т. е. охладявала. И Христос казва, че любовта на мнозина се е охладила. Когато съзнанието на човека е будно, любовта му никога не намалява, но все повече се увеличава. До каквато възраст и да живее човек, любовта му не трябва да намалява, нито да охладява. Като заминава за онзи свят, той трябва да носи със себе си любовта, с която е живял на земята. Той трябва да извика приятелите си, да се прости с тях и спокойно да си замине. – Какво има на онзи свят? – Много неща има, които не знаете. Много неща могат да ви се кажат, но не им е времето. Хората не са готови още за истината. Ако им се каже истината, те ще хвърлят камъни срещу нея. Евреите не възстанаха ли срещу Мойсея? Не казаха ли, че има и други пророци като него? Вие трябва да знаете, че всеки човек, изпратен на земята от Бога, има своя мисия, в която никой не трябва да се бърка. Не само, че не трябва да му се противодейства, но трябва да му се съдейства. Ако този човек забрави, че мисията му е Божествена и започне да работи за своя слава, в скоро време той всичко ще изгуби. Човек не е дошъл на земята да работи за личното си благо, но за благото на човечеството. Той не е дошъл на земята да работи за човешкото, но за Божественото. Това не значи, че човешкото трябва да се пренебрегва, но не трябва да взема надмощие пред Божественото. Когато погледнете очите на човека и мислено прекарате една хоризонтална плоскост през тях, ще видите, че там, дето Божественото има надмощие в човека, лъчът, който излиза от очите, взема направление нагоре. Там, дето човешкото взема надмощие, този лъч пада под плоскостта, по направление към земята.

Очите на човека са извори, от които всякога тече нещо ново. Очите са центрове, от които излиза светлина. Като ви погледне някой, той трябва да внесе във вас подем към нещо възвишено и красиво. Ако се разколебаете и погледнете очите на добрия човек, вие веднага ще се насърдчите, ще разберете, че има нещо в живота, на което можете да разчитате при всички условия. То е Божественото начало в човека, което никога не се мени. Когато учителят изпитва ученика си, той не мисли за него, че е невежа, но мислено му казва: „Не се страхувай. Един ден и ти ще бъдеш учен като мене. Обичай знанието, както и аз го обичам. Дръж връзка с Бога и всичко, каквото желаеш, ще постигнеш.

Това е велик закон, който се проверява навсякъде в живота. Ако се свържеш с музикални хора, музикант ще станеш. Ако се свържеш с хора на изкуството, и ти ще станеш като тях. – Защо ми е художество? Аз не искам да рисувам. – Не, ти трябва да рисуваш, да свириш, да пееш, да учиш, да шиеш, да скърбиш, да плачеш, да се радваш – през всичко трябва да минеш. Това е животът. Според вас в какво се заключава животът? Ще кажете, че животът се заключава в добри и благородни постъпки. Кои постъпки са благородни? Представете си, че срещате човек, който се е отчаял, обезсърчил, решил да се самоубива. Какво трябва да направите? Колкото важна работа и да имате, вие трябва да се спрете пред този човек, да се поразговорите с него, да му посвирите или попеете малко, да го помилвате, за да види той, че доброто съществува в света и да се насърчи да живее. Погледнете този човек в очите, помолете се заедно с него и му кажете, че е добър, че хората не са го оценили, но ще дойде ден да го разберат, да му отдадат заслужената почит и уважение.

И тъй, бъдете будни, готови за помощ и услуга на своите ближни, на своите паднали и по-слаби от вас братя и сестри. Кажете ли една добра дума на някой страдащ, тази дума ще го повдигне. Тази е положителната философия на живота, с която трябва да си служите. Да насърчиш човека, да му кажеш една добра дума, да го подтикнеш да върви напред, в това седи Божественият метод. Божественото се застъпва за себе си. Това значи, че във всеки човек е скрито Божествено начало. Веднъж дошъл на земята, човек има своя мисия, която трябва успешно да свърши. – Ама ние сме стари, нашият живот се свършва вече. – Не говорете така. В Бога няма стари и млади, там всички са еднакви, всички имат условия да се развиват. Стари и млади, това са човешки идеи. Това са отрицателни мисли, които спъват човека. Той трябва да се освободи от тях, да се подмлади. Отрицателните мисли се дължат на излишна енергия в човека, която се натрупва в областта на слепите очи, дето предизвиква големо напрежение. Ако не може да трансформира тази енергия, човек става индиферентен, не му се яде, не му се работи, не иска да се моли. –Не, дойде ли това състояние, веднага стани от леглото си, не се излежавай. Измий се, облечи се, помоли се на Господа, проникни се от силното желание да изпълниш волята Божия, въпреки тежкото ти състояние. Ако ви-диш някой нещастен човек, направи му някакво добро. Няма да мине много време, твоето състояние коренно ще се измени.

Някои хора страдат от излишък на енергия – те трябва да работят, да помагат на ближните си. Други пък страдат от недоимък, от липса на енергия. В тях става изтичане на енергия, която външният свят използва. Външният свят постоянно черпи. Това не трябва да ви плаши, нито пък да дохождате до положение да се изобличавате, че сте грешни, че нищо няма да излезе от вас. Дръжте връзка с Бога и не се спирайте върху миналото. Щом съзнаете една погрешка, изправете я и вървете напред. Какво сте били в миналото, не е важно. Какво сте днес, и какво се изисква от вас – това е важно. Разумно използвайте всеки даден момент! Това е истинската философия на живота. От друга страна, изправяйте погрешките си, без да се спъвате. Само при това положение ще се върнете в небето радостни и доволни, че сте изправили живота си, че можете да живеете чист, възвишен живот. Тогава Бог ще каже: „Ще залича греховете ви и няма вече да ги споменавам." Щом Бог е с нас, ние всичко можем да направим.

Мнозина искат да видят Бога, да се насърчат, за да следват с усърдие духовния път. – Как искат те да видят Бога: във вид на образ или във вид на светлина? Като срещнете един талантлив, един гениален, един добър човек, радвайте се. В тях е Бог. Дето е Божественото, там е Бог. Божественото е във всеки човек, но вие трябва да Го намерите, да Го видите и познаете. От вас зависи да Го видите. – Ще се изпълнят ли желанията ни? – Няма желание, което да не се изпълни – от вас зависи. Силните желания всякога се изпълняват. За да се изпълнят, те трябва да се подхранват.

Една млада булка ми разправяше следната своя опитност: „Оженихме се с моя възлюбен, с когото дълго време се обичахме. Живяхме няколко години, но работите ни не вървяха добре. Възлюбеният ми е добър човек, но не иска да задоволи едно мое желание: да ми купи кожухче от хубаво сукно, на яката и отпред с лисича кожа и обшито с сърма. Така го молих, иначе го молих, но кожухче не ми купи. Струва ми се, че с отворени очи ще отида на онзи свят за това кожухче – толкова силно е желанието ми. Не получих кожухчето, но и животът ни не върви добре.”

Казвам: Каквото представя кожухчето за тази булка, такова нещо е връзката на човека с Бога. Не направи ли тази връзка, той ще отиде на онзи свят с отворени очи. Не направи ли тази връзка, животът му няма да върви добре. Умре младата булка без сукнено кожухче, но и очите й останаха отворени. Следователно и на вас казвам: Не отивайте на онзи свят, преди да сте направили връзка с Бога, преди да сте си ушили сукнено кожухче, защото очите ви ще останат отворени.

Когато хората направят вътрешна връзка с Бога, науката, литературата, музиката, изкуството, общественият, семейният, лич-ният живот ще се изпълнят с новото, с нови идеи и разбирания – с нов стремеж към възвишеното и красивото. Тогава всеки човек ще се проникне от силата на новата мисъл, с която ще може не само да отбива цял полк войници от пътя им, но ще застави хилядни армии да сложат оръжие пред неприятеля си, да се откажат да убиват. Който може да направи това, той е поставил за основа на живота си положителната философия. Той е поставил за основа на живота си любовта.

Упражнение: Добре изправени! Ръцете напред, над главата, надолу. Постепенно свиване ръцете в юмруци, като се поставят пред лицето, под брадата. Бавно изнасяне ръцете напред, с разтваряне на юмруците, като че се отърсвате от нещо.

Това упражнение има за цел да ви освободи от грешките, които правите.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"

19. Лекция от Учителя, държана на 29 февруари, 1928 г. София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, бог, може, има, връзка, живот, хора, философия, всички, божествен, съзнание, себе, любов, всичко, днес, прави ,

Общ Окултен клас , София, 29 Февруари 1928г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder