НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

До край

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

До край

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, всички, хора, бъде, ден, бог, аз, свят, страдания, живот, земя, дойде, могат, знае ,

 Неделни беседи , София, 12 Февруари 1928г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


А който претърпи до край, той спасен ще бъде." (Матей 10:22)

Днес милиони хора четат Евангелието, понеже мислят, че в него ще намерят спасението си, т.е. в него ще намерят пътя за повдигане на душите си. Този е първият импулс, първият тласък, който кара хората да четат Евангелието. Всеки човек трябва да има никаква идея, която да го подтиква да върви напред. Не само в човека, но и във всяко растение и животно има също такъв подтик. Първият подтик на житното зърно, или на какво и да е семе, е да поникне. Обаче, това семе не знае още условията, при които ще поникне: то не знае, на каква топлина, светлина и влага ще бъде изложено; то не знае, в каква почва ще бъде посадено; то не знае още, каква ще бъде окръжаващата среда. Всичко това не е известно на семето, но въпреки това то се стреми да поникне. В същото положение на неизвестност се намира и човекът; и той не знае, при какви условия ще расте и ще се развива. Хората едва сега са поникнали и срещат големи съпротивления, на които се учудват, не знаят, какво да направят, как да се справят с тия условия.

Христос призова дванадесетте си ученици, и даде им власт над нечестивите духове, да ги изпъждат, и да изцеляват всяка болест и всяка немощ. Защо Христос имаше 12 ученика, а не двама или трима? Числото 12, числото на апостолите, представя 12-те зодии, или 12-те дома на слънцето. При движението си през годината, слънцето минава през 12 дома. Ако се намира под влиянието на един от 12-те дома на слънцето, човек се отличава със специфична дарба. В това отношение, 12-те апостоли се намираха под влиянието на тия 12 слънчеви домове, за което ги наричаха властители или служители на тия домове. Всеки човек иска да има способността да лекува, както правеха това апостолите. Обаче, може да лекува само онзи, който разбира зодиите, който разбира естеството на слънцето, защото земята се движи под влиянието на слънчевата енергия. Като говорим за слънчевата енергия, ние имаме съвсем друго разбиране за нея от това на съвременните учени и физици. Апостол Павел казва: „Като бяхме деца, разсъждавахме по детински, а като станахме мъже, напуснахме детинското." Например, някои учени казват, че светлината се състои от трептения. Наистина, трептенията влизат в светлината, като елементи, но самата светлина не е трептение. Други казват, че светлината е движение. Вярно е, че движението е елемент на светлината, но самата светлина не е движение. Казват още, че светлината разкрива нещата. Да, разкриването е елемент на светлината, но самата светлина не е разкриване. Тъй щото, ако започна философски да обяснявам, какво нещо е светлината, нужни са цели часове. Въпросът за светлината е теза за високо учени хора, които са устроени съвсем другояче в сравнение със сегашните хора. Дълго време още се изисква, докато телата на съвременните хора дойдат до такова развитие, че могат да възприемат живите явления в природата в тяхната истинска светлина.

Сега, като слушате да ви се говори по този начин, някои казват, че това са празни приказки. Според мене, всичко в света е празно, т.е. нещата лесно се изпразват. Срещате един богат човек, но утре вече касата му се изпразва. Друг пък днес се хвали със силата си, но утре я изгубва. Трети се ползва с голямо влияние между хората, но утре губи влиянието си. Някой е пръв министър в своето отечество, всички му се кланят, поздравяват го, но щом изгуби властта и силата си, никой вече не иска да го знае. Тъй както стават нещата в света, това е добре, то е възпитателен метод за хората, но ако мислят, че това е реалност, те са на крив път. Ако те мислят, че извън този свят, извън тези прояви на живота, няма други светове, други прояви, това са детински схващания. Нашият свят представя микроскопическа частица от великия обширен свят. Като четете живота на пророците, които са живели преди три – четири хиляди години, виждате, че те говорят за свят, по-голям от нашия, т.е. за небето, който свят и днес още не е познат на хората. Този свят е осеян с безброй малки и големи лампи, които ние кръщаваме с различни имена: Слънце, Луна, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и т.н. Ако лампите на този свят са толкова големи, какво остава за самия свят? Ако за една лампа само, каквато е слънцето, безброй учени днес напрягат умовете си, да разберат, каква е тази лампа, какъв е съставът й, дали е населена, или не, можете да си представите тогава, какви гениални същества са били тия, които са създали тази лампа. Какъв ли е фитилът на тази лампа? Ще кажете, че тази лампа няма фитил. Не, всички лампи имат фитил, само че фитилът на някои лампи е видим, а на някои – невидим. Фитилът на азота, например, много мъчно се пали. Той е невидим, и затова казват, че азотът не гори, нито подържа горенето. Затова казват още, че азотът мъчно влиза в реакции, но въпреки това, известни са много азотни съединения.

Казвам: който иска да развие някои свои дарби, той трябва да се свърже с разумната природа, да разбере нейните закони и да върви съобразно с тях. Всеки закон крие в себе си известни методи, а зад всеки закон пък има по един принцип. Някой иска да стане търговец. Това не е произволно. За да станеш търговец, трябва да отговаряш на известни условия. Ти искаш да станеш учен – химик, естественик, лекар – и това не е произволно. За тази цел се изисква нещо от човека, на което той трябва да отговаря. Това не се отнася за хора без дарби, без способности. Ние говорим за хора с дарби, надарени с живот, понеже тия хора коренно се различават от животните. Така и животните се различават едни от други: животът на млекопитаещите се различава от този на птиците; животът на птиците се различава от този на рибите и т.н. Някои учени казват, че животът бил един и същ. Ако е въпрос за живота по отношение на Първата Причина, така е, но понеже всички живи същества са следствие от тази Причина, тогава животът на всички същества е различен. Следователно, законите на природата, които познаваме, още не са същинските, те са следствия от истинските закони, но между тях има още много следствия. При това, учените са забелязали, че в законите, които те познават, има изключения. Там дето има изключения, това вече не е закон, това е причина. Причина, в която има изключения, не е същинска причина, но е следствие. Така разсъждават истински учените, така разсъждават великите хора, които нито книги пишат, нито за авторитети минават, нито имената им са известни, обаче, те направляват света. Тия учени не се интересуват от това, дали имената им са познати в учения свят, защото считат това нещо за временно. Че някой бил търговец – в търговията не е смисълът на живота. Търговията е само метод, как да прекара човек на земята. Че някой бил свещеник, учител или лекар – това са методи за работа. Това показва, че има хиляди методи, по които човек може да живее, да работи, или да се прехранва. Оттук може да се извади следното разсъждение: Първичната Причина, или Великото, Разумното Начало, което е създало цялата вселена, което е наредило всичко в живата природа, е предвидило нещата, вследствие на което в тези наредби не може да се допусне никакво изключение. Там, дето се забелязва най-малкото отклонение, най-малкото нарушение, най-малкото изключение, това говори, че този свят не е чисто Божествен, в него не оперира само Бог, но и други някакви същества. Това, което Бог е създал, е съвършено. Понякога и ангелите, които, по отношение на хората са много учени, правят малки погрешки. Защо? Защото, по отношение на Бога, те са несъвършени, а грешките са присъщи на несъвършените същества. Например, като четете Евангелието, виждате, че там се излагат принципите на Христовото учение. Като четете Деянията на Апостолите, виждате вече малко отклонение от Христовото учение; там се явява спор, нещо присъщо на човешкото. Значи, в живота на Апостолите, даже и на светиите, има вече примес от човешки елемент. Като дойдете до живота на обикновените хора, това отклонение се забелязва още повече. Значи, съвременното християнство малко прилича на първото. Това не е за осъждане, но казвам, че от научна гледна точка, между първоначалното християнство и сегашното има голямо различие. Първоначалният извор се е размътил, в него са влезли много чужди елементи, по които хората днес не се познават. Причината за това е почвата. Тя е била чернозем, вследствие на което, когато минавала водата през тази почва, взела със себе си много примеси, чужди на нейното естество. За да може сегашното християнство да се изчисти от всички примеси, от всички нечистотии, трябва да дойде някой велик алхимик, да го тури в ретортата си, да го нагрява, докато най-после остане чистото Христово учение, което има прямо отношение към Бога. Но понеже се страхуват от Истината, хората избягват това нещо. Те се страхуват от Истината, както болният – от лекаря. Като дойде лекарят при него, той му казва: Господин лекаре, лекувайте ме, давайте ми, каквито лекарства искате, но моля ви се, нож не туряйте на мене. – Това е така, но то се отнася само за здравите части на тялото. На здраво място нож не трябва да се туря, но на гнило място ножът непременно трябва да оперира.

Христос каза на Апостолите: „Когато тръгвате да проповядвате, не взимайте нито злато, нито сребро, нито мед в поясите си, нито тържик за път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана." Като не разбират смисъла на този стих, много християни се излагат на големи изпитания. Те мислят, че като раздадат богатството си, ще постигнат това, което желаят. Една богата баба от варненско някъде, изгубила мъжа си и дъщеря си. Отчаяна от тази двойна загуба, тя ходила по черкви, по манастири, дано намери някъде утеха. По едно време някои й казали, че ако отиде на Божи гроб, там имало един прозорец, през който всеки могъл да види своите заминали. Тя се решила да направи така, както я посъветвали: продала всичките си имоти, част от парите задържала за себе си, за път, а останалите раздала на свои роднини. Тръгнала за Божи гроб. Стигнала на определеното място и започнала да търси прочутия прозорец, но не могла да го намери. Върнала се най-после от Божи гроб, станала хаджийка, но близките си не могла да види. Защо? Прозореца не могла да намери. Питам: кой хаджия досега е намерил този прозорец? Наистина, имало е някога такъв прозорец в Ерусалим, но са го запушили. Кой е запушил този прозорец? Фарисеите и садукеите са го запушили. За тях, именно, Христос казва: „Запушили са прозореца, отдето иде светлината, взели са ключа от него, и днес, нито те поглеждат през него, нито на другите дават."

„Който претърпи до край, той спасен ще бъде." Търпението е качество, необходимо за всяка велика, разумна душа. Не е достатъчно само да се говори за търпението, но то трябва да се разбира и прилага в неговия широк смисъл. Търпеливият е човек със силен характер, издръжлив. Няма мъчнотия в света, която може да сломи неговата воля, неговия характер. Търпеливият е твърд в своите убеждения. В една приказка се разказва за твърдия характер на една жена, който стигал до упоритост. Един ден, тази жена отишла с мъжа си на ливадата, да косят сеното. Като го изкосили, мъжът казал: Жена, събери изкосеното сено! – То не е косено, но е стригано. Ако се съгласиш с мене, че е стригано, ще го събера. Иначе, не мърдам от мястото си. Като всеки мъж, и той пожелал да покаже силата си над жена си: хванал я за ръката и я повел към близката река, с намерение само да я потопи във водата, да се намокри добре, да отстъпи от своята твърдост. Като я потопил в реката, указало се, че водата била доста дълбока, и жената започнала да потъва. И като потъвала, тя извадила двата си пръста над водата, с което показвала, че сеното било стригано, а не косено. При това положение, мъжът се убедил в твърдостта на жена си и тръгнал да я търси нагоре по течението, да я спаси от удавяне. Като го видели, че търси удавена жена, хората го запитвали: Защо не я търсиш надолу по течението, а вървиш нагоре? – Моята жена никога не върви надолу; тя всякога върви нагоре. И като се давила, тя пак настоявала, че тревата била стригана, а не косена. Това значи убеждение! Ако една българка може да настоява на едно свое обикновено убеждение, колко повече вие можете да устоявате на убежденията на вашата душа!

Съвременните религиозни и вярващи лесно отстъпват от своите убеждения. Каквото им се каже, те на всичко вярват и лесно се залъгват. Минаха времената на загъванията! На развлечения, на концерти, на театри може да се ходи, но дойде ли до Истината, тя не търпи вече никакви загъвания. В селата момите и момците се забавляват често, като образуват хубави, оригинални хора: хващат се около 30 – 40 моми и момци на кръг, а в средата влиза гайдарджията. Всяка мома се хваща между двама момци. Гайдарджията започва да свири, а хорото се върти бързо, игриво. От време на време, момците клякат, а момите стоят прави. В тази игра се крие някаква идея. Когато момъкът кляка пред момата, с това той иска да каже: Когато аз падна, ти трябва да бъдеш права да ме подкрепваш, да не отида далеч в своето падане. Това показва, че при сегашните условия, жената е по-устойчива в чувствата, в любовта си от мъжа. Щом стане въпрос за ума, там законът е друг. Обаче, върху този закон няма да говоря. В случая, като говоря за хорото, важно е, че от него може да се съди за миналото на българина, защо, като играе, мъжът кляка, а жената стои права. Следователно, ако си мъж ще клякаш и ще ставаш. Това не значи, че като клекнеш, ще чакаш да дойдат да те вдигат. Ще клекнеш, без да спънеш хорото, и после, ловко, пъргаво сам, ще скочиш. Ще клекнеш, ще станеш, но всичко това ще бъде така, че едва забелязано ще се движиш по земята. След свършване на хорото, ще имаш добро разположение на духа. И най-голямият песимист да се хване на хорото, като се пусне от него, нищо няма да остане от песимизма му. Като се пусне от хорото, животът му ще се осмисли, и ще каже: Струва да се живее! Тази е причината, заради която момите и момците не пущат на хорото нито женени, нито стари хора. На това хоро могат да се хващат само здрави моми и момци – болни по никой начин, не се допущат. Щом дойдете до приложението на Христовото учение, бъдете и вие като тия здрави моми и момци, да не допущате в себе си нито една болна мисъл, нито едно болно чувство.

„Който изтърпи до край." Търпението не е качество само на човешката душа. Ако знае, как да постави търпението, като идея в своя ум, посредством него човек ще може да пробуди всички заспали енергии, дарби и способности в ума си и ще ги впрегне на работа. Търпението е богатство, което, щом се предизвика в човека, с него заедно идват разумни същества да му помагат. Забележете, когато някой велик музикант дойде между хората, веднага около него се групират още много даровити музиканти. Около учения се групират пак учени. Около добрия се групират добри хора. Закон е това В това отношение, всеки трябва да има вяра в Бога, да знае, че е изпратен на земята да изпълни известна мисия. Кога и да е, той трябва да завърши тази мисия. Нима малкото дете още с раждането си започва да ходи, да пише, да чете? Не, ден след ден то расте и се развива, докато дойде до онази възраст, когато може да прояви своите дарби и способности.

И тъй, когато влезе в духовния свят, човек трябва да знае, че този свят се коренно различава от физическия. Тъй щото, всички отрицателни прояви в човека, като съмнение, омраза, злоба и др., са паразити, които се прилепват към същинския живот, и всеки момент могат да се отстранят от него. Ако се оставят за дълго време в живота на човека, тия паразити ще внесат в него особено разлагане. Когато човек допусне в себе си тия паразити, неверието, злобата, съмнението, достатъчно е само да помирише ръката си, за да усети неприятната миризма на гниене, предизвикана от тия паразити. Щом се освободи от тях, ръката му вече започва да мирише приятно – особено благоухание се отделя от този човек. Значи, когато органическите вещества се разлагат, те издават лоша, неприятна миризма. Такова нещо представят всички отрицателни качества и прояви в човека. Цветята, обаче, издават приятна миризма. Има цветя, от които се разнася особено благоухание. Следователно, в лошия живот, който е изиграл вече своята роля, става разлагане, каквото и в органическия свят. Обаче, това разлагане показва, че в този живот започват да прииждат нови енергии, нови сили, – условия за новия живот. Като знаете това, вие не трябва да се обезсърчавате. Лошият живот на хората, в който се образуват гниещи вещества, не е нищо друго, освен това, което индусите наричат карма. В кармата има такива елементи, които веднъж употребени, повече не могат да се използват. Ако по някакъв начин се използват, те създават нещастията на хората. Има страдания в живота на човека, които се дължат на факта, че той иска да постигне неща, които за него, при дадените условия, в които се намира, са невъзможни. Например, някой иска да стане милиардер, и като не успява, чувства се нещастен. Знаете ли, колко е малка вероятността, българин да стане милиардер? Има американци милиардери, но те са умни хора. Да станеш милиардер, това не зависи от късмета, както го наричат турците. За късмета, например, те казват: „Ако нещо ми е на късмет, да дойде при краката ми!" – Знанието само никога няма да дойде при краката ви. Вие трябва да учите, първо – основно училище, после – прогимназия и гимназия, най-после и университет, за да придобиете поне малко знания. Късметът, щастието никога няма да дойде само при краката ви; вие трябва усилено да търсите, за да го придобиете. Слънцето няма да дойде при вас, вие трябва да отидете при него. Също така и доброто няма да дойде при вас, вие трябва да отидете при него.

Христос казва: „Който претърпи до край, той спасен ще бъде." Търпението е резултат на любовта. Дето има любов, там има и търпение; дето няма любов, там и търпение няма. Следователно, когато любовта дойде в света, с нея заедно иде и знанието. Знанието пък е резултат на Божията Мъдрост. За да се постигне това знание, необходими са ред усилия, с които да се преодоляват всички мъчнотии и препятствия на пътя му. Светът е така създаден, че в него непременно ще се срещнат мъчнотии и препятствия, които могат да се преодолеят само чрез търпението, т.е. чрез закона на любовта. Сега, като говоря за вяра, за търпение, за знание, това не значи, че е достатъчно за човека да ги има само, но той трябва да знае, как да ги използва в живота си, как да ги приложи за свое благо, както и за благото на своите ближни.

За изяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Един от древните царе искал да тури нов ред и порядък в света, но не знаел, как да намери хората, с които ще работи, и кои ще бъдат тези хора. Той имал нужда само от пет души, но за да види, кои ще бъдат те, намислил да постави всички хора в царството си на едно сериозно изпитание. За тази цел, той извикал всички видни мъдреци в царството си и им казал: Направете един изтукан от злато, т.е. едно старовременно божество, накичете го с различни скъпоценни украшения и предмети и го поставете на пътя, отдето ще минават хората. После, турете един надпис на това божество, че всеки, който пръв мине покрай него, може да си вземе, какъвто предмет или украшение пожелае. Предметите, поставени на това божество, били следните: една диамантена пръчица, две хиляди златни монети, една мастилница с перо, една сабя и една Свещена книга. Първият пътник, който минал покрай божеството, спрял се, разгледал предметите и казал: Ще взема тази диамантена пръчица за спомен от божеството. Вторият пътник взел двете хиляди златни монети. Третият взел мастилницата и перото. Четвъртият взел сабята. Петият пътник взел Свещената книга. След това тия пътници отишли при царя да се похвалят с предмета, който взели от божеството. На първия пътник, който взел диамантената пръчица, царят казал: Назначавам те за министър председател в царството ми. На втория, който взел двете хиляди монети, казал: Назначавам те министър на финансиите в царството ми. На третия, който взел мастилницата и перото, казал: Назначавам те министър на просвещението в царството ми. На четвъртия, който взел сабята, казал: Назначавам те министър на войната в царството ми. На петия, който взел Свещената книга, казал: Тебе пък назначавам министър на вероизповеданията.

Питам: изборът, който петте пътници направили на предметите, отговаря ли на службите, които царят им дал? Българите имат обичай, когато малкото дете за пръв път проходва, месят му питка, и по този случай нареждат на масичка няколко предмети, подобни на тия, които били около божеството, и оставят детето да отиде към масичката. През това време родителите и роднините на детето гледат, към кой от тия предмети ще посегне. По това гадаят, какъв стремеж има детето, и какво ще стане в бъдеще от него. По това се определя, кой е най-силният стимул, или кое е най-силното желание в човека. И наистина, онова, което най-силно желае човек, то е всякога постижимо. Първата и най-силна идея, с която човек се ражда, може да се постигне още в сегашния му живот. Втората идея вече е непостижима. Ако първата идея на човека е да стане богат, ще стане; ако първата му идея е да стане министър, ще стане. Ако тия идеи се родят впоследствие, те ще останат непостигнати.

Казвам: като знае това, всеки човек трябва да отдели от себе си своята първа идея. Ако първата идея в човека се отнася до религията, той трябва да знае, кое е основното качество на неговата религия. Религията не се заключава само в кръстене, в ходене на черква и в палене на свещи. В това отношение, вие не трябва да бъдете като онзи българин, когото един ден срещнала една мечка, и той започнал да се кръсти срещу нея. Този българин пътувал в една гора и срещу него излязла мечка. Толкова много се уплашил той от мечката, че от страх започнал да се кръсти срещу нея. Мечката го погледнала и си казала: Щом ми се молиш, нищо няма да ти направя. Питам: защо се кръстил той срещу мечката? Мечката разбрала ли, до кого се отнася кръстенето? Как мислите, по какъв начин човек може да смекчи едно голямо страдание или нещастие?

Казвам: да се кръсти човек, това значи да мисли, да чувства и да действа. Кръстът представя ножа, сабята, която създава всички страдания в света. Може ли кръстът да умири света? Не само че няма да го умири, но ще му създаде още по-големи страдания. Тази мисъл Христос е изказал в стиха: „Който иска да ме последва, нека вдигне кръста си и тръгне след мене." Значи, кръстът е символ на страдания, на воюване. Докато сме на земята, ние трябва да воюваме. Под „воюване, война," аз не разбирам убийства, разрушения, но преодоляване на мъчнотиите в живота.

„Който претърпи до край, той спасен ще бъде." Значи, човек трябва да търпи, за да бъде спасен. Ще дойдат дни на скърби и страдания в неговия живот, когато нито майка, нито баща, нито приятели ще могат да му помогнат. Ако в дадения момент той може да повярва, че в света съществува Едно Висше съзнание, което прониква през умовете на хората и ги озарява, и отправи своята мисъл към това съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат. Не мислете, че като се обърнете към Бога, всичките ви мъчнотии ще се разрешат изведнъж. Не, мъчнотиите ви ще се разрешат постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват леда и снега, като го превръщат първо във вода, а после във водни пари. Щом всички мъчнотии се разрешат, тогава човек влиза в истинския живот. Докато дойде това време, той трябва да се въоръжи с велико търпение, да издържи до край. Ето защо, сегашните условия и нуждите на хората изискват от тях дълбоко разбиране на живота, да знаят, как да постъпват. Ако някой човек е гладен, морал ли трябва да му се проповядва? Ще кажете, че гладът ще го застави и да краде, и да убива, и да върши ред още престъпления. Трябва ли гладът да заставя човека да убива? Ако гладът заставя човека да върши престъпления, тогава и вълкът има право от глад да краде овце и да ги задушава. Ако това е право, защо хората преследват вълците? Не, въпросът за хляба почива на съвсем друг закон. Как ще разберете Христовите думи, че който яде плътта и пие кръвта Му, ще има живот в себе си? Човек може да яде само от този, когото обича. Кое дете не е бозало мляко от майка си? Ако вземете думите на Христа в буквален смисъл, какво заключение ще извадите от тях? В света съществуват хора чисти и свети, които излъчват от себе си особена вътрешна сила, която храни човека, както физическата храна. Той може да седи при някой от тия хора няколко деня, без да помисли за ядене и пиене. Това подразбирал Христос в стиха: „Ако ядете плътта ми и пиете кръвта ми, ще имате живот в себе си." Това показва, че съществуват разни начини, чрез които хората могат да се хранят.

Съвременните хора задоволяват глада си чрез физическа храна. Те могат да се хранят и с въздух, но по особен начин. Как ще приемат въздуха: чрез устата ли? Чрез порите. Обаче, порите на съвременните хора са запушени, вследствие на което те не могат да използват въздуха като храна. За да се отворят порите им, те трябва да постят. Когато порите им са отворени, въздухът влиза през тях и храни тялото. Тогава, с малко храна, те добиват голяма сила. Съвременните хора ядат по три пъти на ден, вследствие на което усилено работят, дългове правят, и все гладни остават. Колко от хората, които ядат по три-четири пъти на ден са здрави? Следователно, за да се отворят порите на човека, да се храни с въздух и да бъде здрав, той трябва да има светъл ум, да съзнава отношенията си с Първата Причина, с всички разумни същества и да ги спазва. Например, кое е най-важното нещо в главата на човека? Мозъкът. Кое е най-важното нещо на лицето? Очите, ушите, устата и носът. Кое е най-важното в гръдния кош? Дробовете и сърцето. Кое е най-важното в коремната област? Стомахът и червата. Кое е най-важното за цялото тяло? Ръцете и краката.

Казвате: Ние знаем тия неща. Те са много елементарни. Според мене, само онзи човек знае нещата, който може свободно да оперира с тях. Например, можете ли така да владаете удовете на тялото си, че да не усещате никаква болка? Който може да владее своите удове, той е знаещ човек и мяза на онзи светия, който могъл от тухлата да изкара огън и вода. Един ден, като присъствал на един от съборите на учените, дето се разисквали разни научни въпроси, той казал: Аз не разбирам нищо от това, което тук се говори, но едно нещо само мога да направя: Взел една тухла, стиснал я в ръката си и от нея излязло огън и вода. Питам: трябва ли да се нарече истински християнин онзи, който не може да стисне една тухла в ръката си и от нея да излезе огън и вода? С други думи казано: Трябва ли да се нарече истински християнин онзи, който не може да стисне една мъчнотия в ръката си и от нея да потече огън и вода? Ако от вашите малки мъчнотии не можете да изкарате огън и вода, де е вашето знание, де е вашата сила? Ученият, силният всякога помага на по-слабия от него. Ако държите в ума си някаква идея, която не можете да реализирате, и отидете при някой учен да споделите мъчнотията си, той непременно ще ви помогне. Който мисли, че е учен, че е силен човек, нека се опита, дали може да превърне една своя мъчнотия в нещо друго и да потече от нея огън и вода. Българите мислят, че знаят много неща, че са силни хора. Някой си въобразява че знае много, а ме пита, какво мисля за Бога. – Нищо не мисля за Бога. – Кой Го е създал? – Не зная. Казвам: смешно е създаденото да мисли за Създателя си. Защо? Човек не може да има ясна представа за нещата, ако върви от последствията към причините. Да разсъждавате от последствията към причините, то е все едно, параходът, който е направен от човека, да пита, кой е създал самия човек? Както параходът е сглобен от дъски, човекът така не може да бъде направен. По същия начин и човек не може да мисли, че Бог е създаден като него. В това разсъждение няма никаква логика. Бог се ограничава, но никога не може да бъде като човека. Бог е безграничен. Безгранично в живота е това, което дава мощ, сила на човека да мисли, да се развива. Забелязано е, че човек обича да му се говори за неща, които не знае, за да може чрез мислене да ги обясни.

Съвременните хора са дошли до положение да желаят здраве, богатство, сила, да уредят работите си. Два начина има, по които човек може да уреди работите си: човешки и Божествен. Ако ги урежда по човешки начин, той постоянно ще се натъква на мъчнотии и разочарования; ако ги урежда по Божествен начин, той ще изпитва щастие и блаженство, ще съзнава, че Бог прониква навсякъде и във всичко. При това положение, дето и да отиде, той ще се чувства господар на положението. Така са се чувствали едно време старите римляни в своята държава. Така се чувстваха англичаните преди войната във всички държави. Дето отиваха, навсякъде ги приемаха с почит. Ако българинът отиде в странство и каже, какъв е, ще го приемат ли с почит? С какво може да се похвали българинът на земята? С какво ще се похвали и в невидимия свят? Ако не вярва в Бога, с какво ще се похвали? Всеки народ трябва да се похвали с нещо! С какво може да се похвали? Или с любовта, или със силата, или с ума си. Българинът с любовта си не може да се похвали; със силата си – също не може да се похвали, макар да има пехливани българи; и с поведението си, с обходата си не може да се похвали. Остава му само едно: да се похвали със своя ум. И действително, дето и да се яви, българинът се отличава по своя ум. Следователно, спасението на българина е в неговия ум. Той трябва да бъде умен! За да бъде умен, човек трябва да бъде вътрешно търпелив. За тази цел, в ума на човека трябва да проникне идеята, че в света съществува Едно Висше съзнание, което свързва съзнанията на всички хора, и по този начин създава вътрешна, интимна връзка между тях. При тази връзка, на каквото разстояние да се намират двама приятели, те могат да чуват гласовете си: ако единият говори, другият ще слуша, какво му говори.

За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Един американец, като отивал на лов в Африканските гори, срещнал на пътя си един лъв, който се готвил да се хвърли върху него. В този момент той чул гласа на майка си от Америка, която му казала: В джоба на палтото си имаш една кутия кибрит. Драсни няколко клечки кибрит срещу лъва, за да се спасиш. Той постъпил така, както майка му казала: драснал няколко клечки кибрит и ги хвърлил срещу лъва. От запалените клечки, пламнала и сухата трева около него; лъвът се уплашил и избягал. Американецът записал точно часа и минутата на своето спасение, и като видял майка си, запитал я, какво е почувствала по това време. Майка му казала, че в този момент, когато той се намирал в опасност, тя имала някакво лошо предчувствие за него и се обърнала с молитва към Бога, да му помогне по някакъв начин. Какво ще кажете за това явление? Ще кажете, че това е някаква илюзия, или халюцинация. Не, в света илюзии не съществуват. В света съществуват само реалности, посредством които човек може да възстанови своите отношения към разумния свят.

„Който изтърпи до край, той спасен ще бъде." Обаче, търпението изисква разумност. Понеже всички хора са прямо отговорни към Бога, когато искат да разрешат някаква мъчнотия помежду си, те трябва, като разумни същества, да се отнесат към Бога и да кажат: Господи, Ти уреди тази работа. После, те трябва да чакат с търпение да се реализира молбата им. Учениците на Христа знаеха това нещо, но Той се обърна към тях с думите: „Който изтърпи до край, той ще спасен да бъде." С това, Христос искаше да ги предупреди, че те ще имат големи мъчнотии, ще бъдат гонени и презирани, но трябва да издържат до край. Който не може до край да изтърпи мъчнотиите и гоненията заради Христа, той не може да бъде Негов ученик. В това отношение всеки ще бъде гонен, презиран заради някаква своя идея, но той трябва да се въоръжи с вътрешно спокойствие, с търпение, за да издържи до край. Такива примери имаме и в Библията, когато Аврам изпъди своята рабиня Агар. Агар роди дете от Аврама, но понеже Сара не искаше тя да остане при нея, да и се подиграва, като бездетна, каза на Аврама да я изпъди от нейния дом. Агар взе детето си и отиде в пустинята, дето прекара големи изпитания. Тя не можа да намери вода за пиене, и за да не гледа страданията на детето си, хвърли го на земята, да умре, да не страда повече. В това време ангел Господен се яви и й показа, де има вода, за пиене, да спаси детето си. Има безброй примери из живота, от които се вижда, че Бог се грижи за всички живи същества. Затова не се обезсърчавайте, не падайте в отчаяние, но щом се намерите в някаква мъчнотия, обърнете се към Бога, Той да ви помогне, да ви освободи. Казвате: Не е ли унизително да се молим? Питам: кой човек не се моли? И ако е вярно, че като се моли, се унижава, нека поне се унижава пред Господа, отколкото пред равните си. Какво по-голямо унижение за човека от това, като се намери пред някаква мъчнотия, или пред някакво страдание, да се самоубива? Страшно е положението на самоубития! Години и векове трябва да минат, за да изправи той тази неразумна постъпка. Трябва ли майката, която е изпратила детето си за вода, с шише от два килограма тежест, да види това шише счупено на земята? Защо се е счупило това шише? Детето казва: Мамо, дотежа ми шишето, и аз го хвърлих на земята. Тогава майката ще вземе пръчицата и ще го удари няколко пъти. Нищо на света не остава безнаказано. Когато самоубитият отиде в онзи свят, ще го питат: Защо счупи шишето? В това отношение, просяците дават добър пример на постоянство. Просякът не се самоубива. На сто врати ще потропа, тук го изпъдят, там го изпъдят, но той не се отчайва, постоянства, напред върви. Защо има просяци в света? Просяците съществуват, за да дадат пример на хората от търпение и постоянство. Като се върнат дома си, те са доволни на това, което са изпросили, колкото малко да е то. И след всичко това казват за някого: Той е виден човек. – Кой е виден човек? Всеки може да бъде виден, при условие, да има отличен ум, отлично сърце, отлична воля. Виден човек е онзи, на когото бъдещето може да разчита.

Казвам: хората на новата култура трябва да престанат да се занимават с миналото. Ако има нещо хубаво в миналото им, нека се изнесе; но ако няма такова нещо, нека се остави настрана, нека се забрави. Казано е в Писанието: „Бог ще заличи всичките им грехове и никога повече няма да ги спомене." Засега, обаче, Той още не ги е заличил, но намислил е да ги заличи. Как ще ги заличи? С Божествения огън. След заличаване на греховете, в живота на хората ще остане само хубавото, красивото: всички спорове, недоразумения ще изчезнат. Хората на новата култура ще живеят помежду си като братя.

И тъй, в умовете на съвременните хора трябва да проникне идеята, да намерят в себе си ония пет души, които онзи цар на древността търсил. Тази идея може да се представи и в друга форма. Представете си, че на дъното на един дълбок кладенец има един тон злато. Как ще извадите това злато? С въже. Хвърляте едно въже, на което окачвате златото, но то се указва слабо: издига златото на височина едва два метра, и се скъсва; хвърляте второ въже, и то слабо – издига златото на височина три метра и се скъсва; хвърляте трето, четвърто въже – всички се оказват слаби. Едва с петото въже можете да извадите златото от кладенеца. Какво заключение можете да извадите от тази работа? Разумният човек щеше да постъпи по друг начин: той щеше да свърже петте въжета в едно и, още при първото му хвърляне в кладенеца, златото щеше да бъде извадено навън. Сегашните хора правят ред опити, за да успеят в нещо, да видят, кой ще бъде най-големият юнак. Умният човек прави само един опит, и той излиза сполучлив. Глупавият прави много опити, и повечето излизат несполучливи. Учените правят много опити, много вивисекции, но всички тия опити са подобни на опитите на слабите въжета, които лесно се късат. И най-после, след много опити, те дохождат до някакъв резултат. Обаче, ние няма да правим много опити, но изведнъж ще хвърлим здравото въже в кладенеца и ще извадим златото навън. Същото може да се каже и за морала на съвременните хора. Моралът на някой човек е толкова устойчив, че по здравина се равнява на първото въже, което могло да издигне златото само на два метра височина. На друг човек моралът се равнява на якостта на второто въже и т.н.

Един български инженер казваше за себе си: Аз съм честен човек. Ако е въпрос да се подкупя с 10000 лева златни, не се подкупвам; за 100000 лева златни – пак не се подкупвам. Дойде ли до 200000 лева златни, там не отговарям вече. За тия пари мога да се подкупя и да отида с тях да поживея в странство. Много от съвременните християни казват, че са честни, че са морални. – Доколко може да издържи техният морал? За умния човек, обаче, съблазни не съществуват. Той ще мине през местото на съблазънта, но тя няма да го засегне. Умният, ученият човек не изкушават Бога. Те минават през изкушенията, както Христос мина през тях, без да го засегнат. Христос беше изкушаван от сатаната, който Му казваше: „Нали си Син Божи, направи тези камъни на хляб!" Христос му отговори: „Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога." След това той го качи на храма и Му каза: „Хвърли се от този храм, за да покажеш, че е вярно писаното: „На ръце ще те повдигат, да не би да препънеш в камък ногата си." Христос му отговори: „Няма защо да изкушавам Господа. Както си ме качил, така ще ме свалиш. Няма защо аз да се хвърлям от храма." Най-после той го качи на планината и Му каза: „Ако ми се поклониш, всички тия царства ще бъдат твои." – Аз не се нуждая от тия царства. Моето Царство не е от този свят. Махни се оттук, сатана, защото е казано да не изкушаваш Господа Бога твоего.

И след всичко това, учените разправят, че химиците щели да открият някакви особени пилюлчета, които да задоволят напълно човека, вследствие на което въпросът за храненето щял напълно да се разреши. – Да, ще открият някога, но днес още не могат да успеят в това направление. Други пък разправят, че в бъдеще аеропланите щели да заместят другите средства за съобщения. – Някога може да бъде това, но днес аеропланите взимат много жертви. Казвате: Тия хора са станали жертва за науката. – Значи, когато човек става жертва за науката, това било в реда на нещата; когато някой става жертва за религията, казват за него, че бил луд. Щом науката изисква жертви, и религията изисква жертви. Не, това не е право. Според мене, жертвата не подразбира смърт, но самоотричане от известни блага, с които човек се ползва на земята.

„Който изтърпи до край, той спасен ще бъде." Размишлявайте върху думата „търпение" и извлечете дълбокия смисъл, който се крие в нея. В български език тази дума е много силна. Всяка дума крие в себе си известна сила. Ако концентрирате вниманието си върху дадена дума, вашият мозък ще се свърже със силата, която е вложена в нея, и ще изпитате едно ободряване, или отпадане, според характера на думата. Има думи, които, веднъж изговорени, човек втори път не може да ги произнесе. Защо? Те указват вредно действие върху човешкия мозък; те го разслабват. Например, ако няколко пъти произнесе думите „ще се разболея", човек ще изпита тяхното лошо действие върху организма си, и няма да мине много време, той може да се разболее. И обратно: ако някой туберкулозен повтаря няколко пъти на ден думите „ще оздравея," той наистина ще оздравее. Как лекуват днес туберкулозните? Турят ги на легло, да не се движат, нито наляво, нито надясно, хранят ги по особен режим и нищо повече. Не, нека оставят болния свободен, ако иска да лежи, да лежи; когато иска да се разхожда, да се разхожда, но да започне да произнася много пъти на ден думите „ще оздравея," като постепенно увеличава и стигне до 1000–2000 пъти на ден: първия ден да произнесе тия думи сто пъти; втория ден–120 пъти; третия ден – 150 пъти и т. н., докато дойде до хиляда или две хиляди пъти. Така може да се лекува всяка болест, всяко обезсърчение. По този начин тежката, тъмна атмосфера около болния се разведрява, става светла, приятна, и той, от ден на ден се усеща все по-добре, по-разположен. Тогава, всички здрави хора ще почнат да посещават този човек. Докато е бил болен, почти всички са го избягвали. Защо? Защото всеки човек се стреми към красивото, приятното в живота.

И тъй, когато изпаднете в някакво трудно положение, обърнете се към Бога и кажете: Господи, Ти си ме изпратил на земята, Ти ще ме извадиш от това трудно положение, в което се намирам. И в ада да изпадне, той трябва да има вяра в Бога, че и оттам може да излезе. Нека всеки се запита, кой го е извадил от гроба, кой го е поставил на почит и уважение, след като е бил от всички презрян и поруган? Не е ли Бог, Който направи всичко това? Ако е така, трябва ли да се съмнявате в Неговата сила? Обаче, хората постоянно изпадат в съмнения, дали съществува Бог, или не. Едно трябва да знаете: Бог във вас съществува, но малък, а не голям някакъв, и Той тихо ви говори: „Вие живеете, вие съществувате, а не аз." Какво разбирате от тия думи? Под думата „живеене" се разбират скърби и радости. В този смисъл, хората живеят, защото те се радват и скърбят. Бог нито се радва, нито скърби, Той само се весели. Щом Бог ви говори по този начин, вие казвате, че Той не съществува. Обаче, при първото престъпление от ваша страна, Той ви хваща и казва: „Понеже ти си господар на своето престъпление, ще го храниш така, както аз те храня" Това е една отвлечена мисъл, която мъчно може да се разбере. Обаче, Бог, Който не живее и не мисли като нас, се интересува много от нас и постоянно следи, какво правим. Апостол Павел казва: „В миналото Бог остави хората да живеят, както разбираха, но сега, понеже повече Го разбират, Той изпрати Сина Си, Лобовта, да им покаже, как трябва да живеят, как да придобият Вечния Живот."

„Който изтърпи до край, той спасен ще бъде." В търпението е скрита Божията Любов, а в радостите и скърбите се крият Божиите блага. Днес хората не разбират това нещо, но един ден ще разберат. Апостол Павел казва: „Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещите блага, с бъдещата слава, която се готви на човечеството." Значи, има нещо по-велико от страданията, което ще дойде в бъдещата фаза на живота. За сега няма живо същество на земята, което да не е страдало и да не страда. Който има страдания, нека по много пъти на ден произнася в себе си думите, че ще минат страданията и ще види, че наистина ще преминат. Страданията са необходимо условие за развитието на човека. Ако проследим историята на развитието на човечеството, ще видим, че най-великите хора са имали най-големи страдания и изпитания. Те са прекарвали по цели дни, месеци и години в затвори, дето са написвали най-великите си произведения. И Христос прекара едно велико страдание на кръста. Всички апостоли, всички велики хора са минали през големи изпитания и страдания. Няма велик човек в света, който да не е минал през големи изпитания и страдания. Следователно, който иска да бъде велик, той непременно трябва да мине през големи страдания. Добрият, гениалният човек е минал през големи страдания. Само разумните страдания правят човека велик. Да срещнете добър, учен, умен, гениален човек, това значи, че този човек е минал през велики изпитания и страдания. Това значи този човек да ви разбира, да разчитате на него като на свой брат. Да разбираш човека и да те разбира, това значи да имате взаимно уважение и почитание.

Питам: какви са отношенията на много от съвременните хора? Като срещнат човек, който не мисли като тях, те веднага се произнасят: Глупав е този човек, умът му не стига. Не, не говорете така. Нима рибата, която не може да говори, е глупава? Рибата не е глупава, но няма условия да се прояви. Ако растението не може да мисли като човека, причината за това е, че главата му е заровена в земята и няма условия да се прояви. Извадете главата на растението от земята, прекарайте го през ред фази на развитие и ще видите, че и то може да мисли. По същия закон, много от човешките мисли мязат на растения, на риби, на птици, на разни животни, като мечки, вълци и други. Но каквито мисли и да минават през ума ви, не се сърдете, не се плашете, не казвайте, че са ужасни. И най-лошите, и най-страшните мисли могат да ви принесат някаква полза. Какво по-страшно за лозето от това, когато лозарят дойде със своя нож и започне да реже пръчките му? Страшно е това за лозата, но пръчките й трябва да се режат. Как трябва да се режат? Разумно. Не е ли ужасно положението на камъните, когато ги трошат? Не е ли ужасно положението на желязото, когато го турят на огъня да се топи? Не е ли ужасно положението на хората, когато минават през големи страдания и изпитания? Ужасни са тия неща, но човек минава през всичко това съзнателно, подкрепен от мисълта, че тялото главно страда, а душата се освобождава от ограничителните връзки и придобива богатства. Следователно, каквито и да са нашите страдания, те не могат да се сравнят с онези големи богатства, които душата придобива. Един ден, когато душата се освободи от всички връзки, като ангел ще разпери крилата си и ще пропътува всички слънчеви системи, като се ползва от всички блага. Ще помни ли тогава човек своя живот на земята, че бил беден, че нямал какво да яде, че нямал нови дрехи? Всичко това ще потъне в дълбока забрава.

Сега, като слушате да говоря така, мнозина ще мислите, че ви залъгвам. Не, това не са никакви залъгвания. Днес хората не могат да се залъгват, както залъгвали онази стара жена, че като отиде на Божи гроб, ще намери един прозорец, който се отварял от време на време само и през него ще види всички свои заминали за онзи свят. Аз зная само един начин, по който този прозорец може да се отвори. Който иска да се отвори за него този прозорец, той трябва да бъде абсолютно чист. Никаква друга философия не се изисква за това. Чисти трябва да бъдете! Не се спирайте върху това, можете ли да бъдете чисти. Всички можете да бъдете чисти. Чистотата е качество на човека. Животните не могат да бъдат чисти, но човек всякога може да бъде чист. Аз говоря за вътрешна чистота – чистота в мисли, в чувства, в желания. И затова, когато казвате за някой човек, че е глупав, вие трябва да го опитате. Как ще го опитате? По живота му. Като видите, как живее, дали можете да научите нещо от него, ще го разберете. Не бързайте в своите заключения. Преди години, като наблюдавах българското хоро, аз не се произнесох за него, че е глупава работа, че е младежка лудория, но се спрях да наблюдавам, как играят, и научих много неща. Като запитах момите и момците, от кога играят това хоро, те ми казаха, че не знаят, защото се предавало от едни на други. Значи, още техните деди и прадеди са играли това хоро. Те не можаха да ми дадат никакви данни, но аз сам направих ред заключения.

Казвам: ние трябва да имаме взаимно доверие помежду си, да не се съмняваме едни в други. Трябва ли да се съмняваме в честния човек? Достатъчно е да погледнете на човека, за да видите неговата честност написана на очите, на ушите, на носа, на устата, на ръцете, на краката, на цялото му тяло. Няма нищо скрито-покрито в човека. Той е написана книга, по която можете да четете. Тъй щото, на вас сега се дава нова задача – да имате добро мнение за всички хора. Да гледате на тях като на добри, разумни същества, каквито Бог някога е създал. Ако и аз бях гледал на хората, както вие гледате, не бих дошъл да им проповядвам. Защо трябва да проповядвам на хората? Аз гледам на човека от друго положение. Аз гледам на човека като на душа, излязла от Бога, и дошла на земята да учи. Един ден, като ме срещнете, ще благодарите, че ви извадих от кръстопътя, на който бихте застанали и ви показах правия път. Не мислете, че ще се освободите от мене. Един ден ние пак ще се срещнем, и аз ще благодаря, че думите ми са паднали на добра почва и са дали плод. За нас не е важно, кой какъв е, дали е българин, германец, англичанин, или друг някакъв. За нас е важен човек като душа. На едно място Бог казва: „Аз не съм човек." Какво разбирате от тия думи? Често хората казват за някого: Той не е ли човек, няма ли поне малко човещина в себе си? Значи, за съвременните хора думата „човещина" е нещо високо. Такова е тяхното разбиране. Засега добре е да бъдем човеци, но Бог иска да каже, че има нещо по-високо от човека.

Сега вие се намирате на кръстопът, а моето желание е да напуснете този кръстопът и да влезете в правия път. Онези от вас, които още не сте влезли в пътя, вземете дясната посока, дето ще намерите и богатство, и слава, и знания, и почести. Ако вземете левия път, там ще намерите безчестие, безславие, страдания, смърт и т.н. Следователно, който иска спасен да бъде, той трябва да е търпелив, чист, да има непоколебима вяра, да търси Божествената наука, като храна за душата си. Знанието, науката трябва да бъде храна не само за ума на човека, но и за неговото сърце, както и за неговата воля. Само по този начин можете да се повдигнете, да разберете великите тайни, които се крият в разумната природа, в която днес всички живеем.

„Който изтърпи до край, той спасен ще бъде."

23. Беседа от Учителя, държана на 12 февруари, 1928 г. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, всички, хора, бъде, ден, бог, аз, свят, страдания, живот, земя, дойде, могат, знае ,

 Неделни беседи , София, 12 Февруари 1928г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder