НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Синове на възкресението

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Синове на възкресението

Най-често използвани думи в беседата: живот, хора, човек, може, всички, бог, има, възкресение, казват, земя, себе, бъдат, любов, днес, ангел, съвременни, сега ,

 Неделни беседи , София, 29 Януари 1928г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


21-ва Беседа от Учителя, държана на 29 януари, 1928 г., София – Изгрев.

Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангели; и като са синове на възкресението, синове Божии са."(Лука, 20:36)

Животът на съвременните хора е пълен с ред противоречия, големи и малки. Големите противоречия се дължат на специфичното разглеждане, което хората имат за отделните области на живота. И наистина, ако проникнете дълбоко в живота на хората, ще видите, че те разглеждат специфично всеки лист, всяко клонче, всеки цвят и плод на дървото, както и живота на всеки човек и казват: Защо един човек е щастлив, а друг – нещастен; защо един е учен, а друг – прост, невежа; защо един е богат, а друг – сиромах? Не, по този начин животът не може да се разглежда. Въпреки това, и най-видните учени и философи на миналото и днес са разглеждали и продължават да разглеждат живота по същия начин. Малцина са онези, които са търсили и са намерили вътрешна връзка между всички явления и прояви на живота. Ако изучавате строежа на някоя пирамида от древността, или на някое от съвременните здания и запитате, защо едни от гредите, които влизат в постройката са тънки, а други – дебели, ще ви отговорят, че има ред причини за това. Ако запитате, за ай едни от железата са дебели, а други – тънки, защо едни от стените са отворени, а други – затворени, и за това има ред причини. Инженерите, архитектите и техниците, които предприемат строежа, знаят причините, защо материалите при строежа не са еднакво дебели. Едно е важно при строежа: и тънките, и дебелите греди да бъдат тясно свързани помежду си. Следователно, ако се разглежда от друго становище, животът би могъл да се уподоби на грандиозно здание. В това здание, богатият човек би представял дебела греда, поставена на своето място. Сиромахът би представял тънка греда, също тъй поставена на своето място. Тънката греда може да бъде поставена на някой прозорец, и там да извърши своята работа, Службата не се заключава в големината на удовете. Някой уд може да е голям, но извършва малка служба. И обратно: някой уд може да е малък, но извършва голяма служба.

При всички тия положения, съвременните хора отделят човека от цялата природа. За пример, те не помислят даже върху въпроса, че между човека и растенията, от една страна, както и между човека и животните, от друга страна, има тясна връзка. Те поставят себе си като център на вселената. Като погледнат към слънцето, към звездите, те намират, че всичко е създадено само за тях. Ако наистина, всичко е създадено за хората, тогава нека се запитат, те за кого са създадени. Обаче, като се натъкнат на този въпрос, хората казват, че по-високи същества от човека няма. Те считат човека като божество, над което нищо друго не съществува. Това твърдение е залегнало дълбоко в умовете на учените и на философите. Като четете и най-отвлечените философии, ще видите, че и там, като се говори за Бога, пак човека разбират. Като се молят на Бога, съвременните хора пак себе си разбират. Те се молят за знание, за богатство, за сила и казват: Господи, ако ни дадеш повече сили, повече знание и богатство, ще видиш, как можем да преустроим света. Това показва, че хората правят ред опити за преустройството на света, а после се питат, защо светът е толкова разбъркан. Светът е разбъркан, понеже хората правят опити сами, без да се допитват и подчиняват на великите Божии закони. И, след като направят ред погрешки в това направление, те се запитват, защо Господ не оправи света. Този е единственият въпрос, на който не може да се отговори. Запитали един негърски проповедник: Какво е правил Господ преди създаването на света. Проповедникът отговорил: Преди създаването на света, Господ сякъл пръти, с които да бие неразумните деца. Кои са неразумните деца? Те са хората, които, като не разбират живота, правят опити с експлозивни вещества. За тези деца, именно, Бог е сякъл пръти. Обаче, това обяснение още не разрешава въпросите на живота.

В прочетената глава от Евангелието на Лука се засягат много въпроси, между които и този за женитбата. Женитбата на съвременните хора представя преходна фаза, край на нещо. Докато хората се женят и за мъж отиват, те всякога ще умират. Който се жени, той трябва да знае, че ще умре. Ако безсмъртният се ожени, и той ще умре. В романа „Занони” се говори за безсмъртния Занони, който, като се оженил, заедно с жена си били осъдени, в времето на френската революция, да бъдат гилотинирани. Занони е бил член на Бялото Братство, но за отклонението, което направил в живота си, трябвало да умре, заедно с жена си. Отклонението на хората от правия път се заключава в тяхното погрешно разбиране на женитбата. Те мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи. Обаче, работата не излиза така. С женитбата, именно, започват най-големите изпитания на хората. Като засягам този въпрос, мнозина ще възразят, че бракът е свещен акт, установен от Бога и от самата природа. Ако бракът, наистина, е установен от Бога, какъв е бил първичният брак? Ако бракът е установен от Бога, защо хората се развеждат? Щом хората се развеждат, щом се разлюбват, това показва, че бракът не е институт, установен от Бога. Днес хората само се влюбват и разлюбват, женят и развеждат. Значи, това са човешки, а не Божествени работи. За оправдание на всичко това, хората турят на своите постъпки по един Божествен етикет, за по-голям авторитет, но и това не ги спасява. Тук, именно, е тяхната грешка. Те трябва да знаят, че женитбата е последната фаза на земния живот. Когато свърши всичките си работи и стане философ, най-после човек се оженва и с това завършва учението си на земята. В това отношение, женитбата е диплом, с който хората отиват на гилотината. Това става не само с мъжа в дома, но и с жена му, и с децата му.

Сега ще приведа един разказ, чийто дълбок смисъл трябва да се разбере от всички. Един от индийските богове се отегчил да живее на небето, между боговете, и пожелал да слезе на земята, да види, как живеят хората. Като решил да дойде на земята, предложили му да си избере, каквато форма хареса, и в нея да се въплъти. Той започнал да наблюдава многобройните форми, в които животът на земята се проявява, и най-после се спрял върху тази на свинята. Слязъл на земята и започнал да живее като свиня: ходил от гора в гора, лягал, ставал, ял, каквото намирал из горите, радвал се на свободата си, докато един ден се сдружил с една другарка и се оженил за нея. Наскоро му се родили малки прасенца, и той се почувствувал доволен, щастлив от положението си като баща и съпруг. Година след година минавали, но той не помислял да се върне обратно на небето. Другарите му се затъжили за него и пратили посланици да го викат. Те му казали: Слушай, приятелю, твоята шега се продължи повече, отколкото трябва. Ти реши да слезеш за малко време на земята, а ето, толкова години вече изминаха и не мислиш да се връщаш. Мястото ти на небето е свободно, всички те очакваме с нетърпение, да ни разправиш, какво си научил на земята. – Не ме безпокойте, мене ми е добре тук. Ходя свободно из горите, живея, както разбирам. Другарите му започнали да мислят, какво да направят, да го свестят, да излезе от тази форма и да се върне на небето, дето го чакала работа. Най-после намислили да умъртвят прасенцата му. Каквото намислили, това направили: отнели прасенцата му. Той поплакал малко, потъгувал за тях, но скоро се утешил. Като видели, че и това не помага, приятелите му решили да отнемат и другарката му. Той видял, че и другарката му умряла, и пак поплакал, но и това не го опомнило, не искал да се върне на небето; толкова бил увлечен от земния живот. Тогава другарите му решили и него да вземат на онзи свят, да се върне в първото си положение. Като се събудил от дълбокия сън и се видял на небето, между своите приятели, той се засмял и казал: В какво голямо невежество бях изпаднал! Благодаря, че ми помогнахте да се освободя от своето голямо заблуждение.

Сега и аз казвам на съвременните хора: докато живеете в тези ограничени форми, не мислете, че ще разрешите въпросите на живота по-добре от индийския бог. Под формата на свинята се разбира грубия материален живот, животът на материята, на плътта, а не на душата и духа. Следователно, само материята се жени, т. е. свързва, а душата и духът не се женят. За материята, женитбата, свързването е необходим закон, но временен. Затова именно, Христос казва: „Които се сподобят с Вечния живот, с живота на възкресението, те нито се женят, нито за мъж отиват". За такива хора е казано: „Те не могат вече да умрат, защото са равноангели; и като са синове на възкресението, синове Божии са". Като засягат въпроса за женитбата, окултистите казват, че женят се само онези, на които липсва нещо. Следователно, който се жени, той непременно ще мине през изпитания, които водят към смъртта. Това е първата фаза на живота. След нея се влиза в втората фаза. Това не значи, че брак съществува само в смъртния живот. Бракът постепенно минава в по-високи форми, докато дойде най-после до фазата на възкресението. Значи, бракът в смъртния живот се замества с възкресението във Вечния живот. Условието, при което ще живеят хората на възкресението, ще бъдат ангелите, ангелският свят. Великото, с което ще се занимават, ще бъдат Синовете Божии. Обаче, това положение не се отнася за хората от сегашния век.

Като се говори за женитбата, мнозина казват, че не искат да се женят. Докато се намира в първата фаза на живота, човек непременно ще се жени; той не може да бъде свободен от този закон. Докато в сърцето на човека се ражда съмнение, безверие и ревност, той, ще не ще, се жени. Всички противоречия, които съществуват и между растенията, и между животните, и между хората, се дължат на мъжете и на жените. Мъжете и жените са причина за всички противоречия, които съществуват, както в живота, така и в цялата природа. Значи, Адам и Ева, първите човеци, създадоха противоречията. За да се освободят от противоречия, хората трябва да живеят в закона на Любовта. Но понеже криво разбраха този закон, те изоставиха любовта. Днес обект на човешкия живот не е любовта, но силата, знанието и богатството. Днес всички хора се стремят към сила, знание и богатство. Днес всички хора се стремят към външното, към това, което мами, привлича очите. Затова Христос казва: „Не търсете слава от човеците, но търсете слава от Бога!" На земята славата е временно, преходно нещо. Тя е толкова постоянна, колкото е постоянно царското положение, което заема актьорът на сцената. Щом слезе от сцената, той става пак обикновен човек. Каквото положение да заема човек в света, по отношение на Вечния живот, то трае толкова колкото живота на еднодневката.

Сега, като засягам този въпрос, ни най-малко нямам пред вид да ви обезсърчавам, но искам да ви покажа правата посока на живота, която води от смъртта към безсмъртието. Смъртта служи като звено на безсмъртието. Тя представя окапалия лист от дървото. Сегашният живот на хората, в сравнение с Вечния, или с Божия живот, е живият лист на дървото, който, ако не днес, утре ще окапе. Следователно, докато са листа, хората непременно ще изживяват първата фаза, т. е. фазата на смъртта. По-напредналите същества представят клончета от дървото, а най-напредналите, Синовете Божии, представят плодовете на дървото. Христос казва, че за онези, които се сподобят с възкресението, се изисква велика наука. Хората на възкресението са смели, решителни. Смел човек е онзи, който влиза в парахода и преминава океана в най-голямата буря. Отвън вълните удрят парахода, но вътре е тихо и спокойно. Смелият човек се приближава към равновесието на живота. В такова положение беше апостол Павел, когато пътуваше с параход по морето. Параходът се разрушаваше, а той даваше храна на пътниците, като ги заставяше да си хапнат, да подкрепят силите си, защото ще стигнат до брега. И вие трябва да вярвате, че параходът, с който пътувате по Божествения океан, ще стигне благополучно до брега. Всички ще бъдете спасени, а параходът само ще стане жертва. Кой е този параход? Човешкото тяло. Следователно, каквото и да правите, само тялото ви ще стане жертва. Каквито учени капацитети да дойдат, каквито теории да измислят, нищо не могат да направят. Тялото трябва да се пожертвува за повдигане на човешката душа.

И тъй, бъдещият обект, към който хората ще се стремят, е възкресението. Ако всички мъже и жени се стремят към възкресението, те ще се свържат с вечната любов, а с тази любов мъчнотиите в живота се разрешават поне 50% по-лесно, отколкото без нея. С любов всичко се върши по-лесно, отколкото без любов. Ако се вгледате в семейния живот на сегашните хора, ще забележите, че жената почти не взима участие в работите на мъжа. Дали трябва да бъде така, или не, това е друг въпрос, но фактът е такъв. В някои случаи е добре жената да не взима участие в живота на мъжа, но има случаи, когато жената непременно трябва да участвува в живота на мъжа. Ако мъжът е кръчмар, по-добре е жената да не взима участие в неговите работи, за да не деградира. Често и мъжът не взима участие в живота и работите на жената. Това показва, че мъжът и жената са чужди един за друг. Казвате: Ние не се разбираме помежду си. Вие се разбирате дотогава, докато сте здрави, докато можете да си дадете нещо, но щом заболеете, щом изгубите красотата, силата и богатството си, вие преставате вече да се разбирате, не се интересувате едни от други. Болният отделяте от вашата среда, поставяте го в особени институти, в особени учреждения и почти го забравяте. Сиромахът изолирвате, не го посещавате, защото нищо не можете да получите от него. Болният предоставяте на учените хора, те да го лекуват, да правят опити с него. Сиромахът предоставяте на грижите на богатите, или на милосърдието на минувачите. Той ще простира ръка пред един, или пред друг минувач и ще си мисли, че Бог е наредил живота така, едни да бъдат бедни, а други – богати. Днес просят не само стари, но и млади хора, които могат да работят. Какъв смисъл има такъв живот? Да живееш с просия, това значи, да гледаш на живота като на нещо временно и да живееш ден за ден. Този живот не носи щастие. Той само отделя човека от общия, от целокупния живот. Който разбере смисъла на целокупния живот, той ще се свърже с души, по-напреднали от него, между които ще има учени, богати, силни хора. Подобното подобно привлича: ако обичаш, ще те обичат; ако учиш, ще те учат, но първото условие за това е любовта. Ти трябва да обичаш учителя си, за да учиш, и той да те учи. Днес ученикът иска само да получи знание от учителя си, и с това мисли, че всичко е свършил. Като получи известно знание, той престава да се интересува от учителя си, престава да го почита и уважава. Питам: какво знание може да има един уд? Ако отсечете ръката на един човек, можете ли отново да я създадете? Вие можете само изкуствена ръка да му направите, но тази ръка не може да му служи. Нито пък отсечената ръка може да служи на господаря си. Всеки уд може да се учи, да възприема, докато е свързан с цялото, с целия организъм. Ученикът може да учи, докато е свързан с учителя си.

Следователно, целта на всеки човек, който следва Божествения път, е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми. В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората. Който тръгне в Божествения път и пожелае да се ожени, той непременно ще се спъне. Защо? Защото и жена му, и децата му ще го заставят да се грижи първо за тях, да ги осигури, а после да мисли за нещо велико. Ако мъжът тръгне в Божествения път, жена му ще го ограничава. Който изпадне в такова положение, бил мъж или жена, той непременно ще се натъкне на ред вътрешни противоречия. Вътрешните противоречия могат да се избегнат само тогава, когато човек се свърже с същества, по-напреднали от него. Кои са по-напреднали същества от хората? Ангелите. Те са същества от по-висока култура и еволюция от тази на хората; те са живели при по-благоприятни условия от тях и са ги използували разумно. Ето защо, ангелите могат да бъдат в услуга на човечеството. В свободното си време, ангелите слизат на земята да помагат на хората, понеже считат, че те са удове, които взимат участие в целокупния живот. Щастие е за ангела, ако може да обърне една душа към Бога. Казано е в Писанието: „Голяма е радостта между ангелите на небето, когато един грешник се обърне към Бога". Сега, каквото и да говорим за ангелите, те са щастливи; важно е, как могат хората да изменят живота си, и те да станат щастливи. Какво е нужно на болния, на невежия, на обезсиления, на сиромаха? Болният се нуждае от здраве, той трябва да се освободи от болестта си; невежият се нуждае от знание, той трябва да се освободи от невежеството си; който е изгубил силата си, той се нуждае от сила; сиромахът пък се нуждае от богатство.

Питам: ако богатството е цел в живота на човека, как може той да го придобие, без да накърни с нещо живота на другите хора? Всеки човек може да бъде богат. Как? Като разработи, като развие своите таланти. Ако успее да разработи само един от своите таланти, той ще може да подобри живота си. Ако някой може да развие в себе си дарбата да познава лечебните свойства на растенията, и по този начин да лекува хората, той би станал виден лекар в света. В природата има много лечебни растения, които, употребени на място, освобождават човека от всякакви болести. Ако пръста на някой човек започне да бере, достатъчно е да се употреби едно от тия растения, за да отвори на това место естествена дупка, през която всички нечистотии да излязат навън. Пред силата на тия лечебни растения, всякакъв хирургически нож пада. Тези растения правят най-добри операции. Човек може да развие в себе си таланта, да познава, кои храни са най-добри. Всеки организъм се нуждае от специфична храна, която, ако човек познава, може да помогне за развитието си, не само физически, но и умствено, сърдечно и духовно. Това показва, че не е достатъчно човек само да яде, за да задоволи глада си, но от голямо значение за него е, каква храна ще употребява. Здравето, както и правилното развитие на човека, не седи само в неговата дебелина. Казват за някой човек, че бил много поправен, надебелял. Често такива надебелявания носят нещастия за хората. Надебеляването е процес на натрупване, а не растене. Когато камъните се натрупват един върху друг, това не е растене. Растенето се отличава по следните три признака: тялото се развива симетрично; чувствата – хармонично, а мисълта става светла и обхваща всички области на живота. Такъв човек всякога постъпва разумно. Каква е разликата между разумния и неразумния човек? И двамата са поставени при еднакви условия на живота, но единият постъпва разумно, а другият – неразумно. Значи, причината за да постъпват и двамата по два различни начина, е вътрешна, а не външна. Може ли времето отвън да се измени за праведния? Праведният и грешникът пътуват при едно и също време, но праведният знае законите, чрез които да акумулира топлината и студа, вследствие на което не усеща студа, нито пък се измъчва от горещината. Този акумулатор е в мисълта му. Неговата мисъл е положителна. Също така той лесно се справя и с вятъра. Чрез мисълта си, той може да спре вятъра. Ако пък му е приятно вятърът да го вее, той се оставя на неговите вълни. Когато Христос беше с учениците си по морето, излезе вятър, който започна да люлее лодката. Този вятър беше приятен на Христа, и Той се остави да го полюлее малко, но учениците Му се уплашиха, събудиха Го и казаха: „Учителю, ще потънем”! И заповяда Христос на вятъра да престане.

Съвременните учени се интересуват, как е могъл вятърът да престане. Вятърът не е нищо друго, освен въздушно течение, което може да се усилва и отслабва, както железарят, чрез меха, усилва или отслабва огъня, на който ще топи желязото. Значи, разумни същества, със своите мехове, усилват или намаляват движението на въздуха, т. е. теченията на ветровете. Докато тия разумни същества натискат меха, има вятър, има и горение; щом те престанат да натискат меха, и вятърът престава, и горението престава. Всяко по-разумно същество от тях може да спре тия въздушни течения. Обаче, това обяснение за ветровете и за спирането им, не е научно, то не може да задоволи умовете на учените хора. Ако е въпрос за научно обяснение, днес всички знаят, че причината за образуване на ветровете е различната температура на въздушните слоеве; вследствие на това, когато се срещнат два въздушни пласта с различна температура, те се стремят да уравновесят гъстотите си, и между тях започва движение, което наричаме вятър. И това обяснение е вярно, но всеки духовен човек, който се стреми към възкресението, сам може да провери тия неща. Той може, например, да излезе вън, в най-големия студ, и да не замръзне. Защо? Невидимият свят е снизходителен към праведния човек и му помага. Как му помага? Големи и много са възможностите, с които той си служи. Забелязано е, че в ония места, дето пътуват праведни хора, се образуват топли течения. И обратно; в места, през които минават грешни хора, се образуват студени течения. Дето стъпи добър човек, всичко тръгва на добре. Тъй щото, когато казват за някои хора, че са щастливи, това показва, че те са по-близо до Божиите закони. Това са хора, които живеят според законите на великата природа и никога не ги нарушават. Слушате някой да говори за тия закони, за волята Божия, но щом се натъкне на известна мъчнотия, казва: Човек може понякога да бръкне и в чужда каса, няма какво да чака всичко да се нарежда по честен начин. Не, краденото и на Великден се взема. С кражби не може да се живее. Съвременните хора живеят повече с кражби, затова и животът им е пълен с нещастия и страдания. Кражби има и в храненето. Някой заколи един вол, или една овца и ги изяжда – това е кражба. Лесно е да се заколи едно животно, но тежко се плаща за него. Имало е случаи, когато за заколването на един вол човек плаща с живота на някой от своите близки, с една от своите дъщери, или с един от синовете си. Разумно ли е тогава да си позволи човек такъв разкош, за парче волско или агнешко месо, да плати с живота на своята дъщеря? Днес вече не се позволява да се колят животни и месото им да се яде. В това отношение се прилага Мойсеевия закон: „ Око за око; зъб за зъб". Или, „с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери".

И тъй, за онези, които влизат в новия живот, в новите разбирания, не е достатъчно само да разбират волята Божия, но те трябва да я изпълняват. Трябва ли тия хора именно, да казват, че Господ е създал животните, за да ги колят хората и ядат? Бог създаде животните по съвсем други причини, като им определи служба, да бъдат в услуга на човека, да помагат в работата му, но не да се колят и ядат от него. Много от растенията, като жито, царевица, ръж и др., Той определи да служат за храна на човека. А това, че хората ядат месото на много от млекопитаещите и птиците, е случайно явление, вмъкнало се в живота след грехопадането. За да се освободи от тия вметнати явления в живота си, човек трябва да бъде умен, силен, да разполага с знания. За пример, някой се оплаква от сърцебиене. Като няма знания, той ще извика един лекар, ще се остави на него да го лекува. Лекарят ще му направи няколко инжекции, но сърцебиенето не престава. Който има знания, той ще разбере, че причината за сърцебиенето се крие другаде, вследствие на което не може да се лекува с инжекции. Причините за сърцебиенето са психически. Следователно, тези причини са образували ред отрови, които са влезли в кръвта на неговия организъм. А природата не търпи никакви нечистотии, никакви отрови, никакви чужди вещества. Тези чужди елементи са полуорганически вещества, и непременно трябва да излязат вън от човешкия организъм. Значи, сърцебиенето се дължи на ред противоположни мисли, чувства и желания, които са непотребни за ума и за сърцето на човека. За да се лекува, т. е. за да се освободи от тия чужди вещества, съществуват различни методи. За пример, един от новите начини за лекуване на хората е музиката. Има болни, които се лекуват като им се свири на цигулка; други – като им се свири на китара; трети – на флейта и т. н. Различните инструменти указват специфично влияние върху отделните хора. Ако болният обича да слуша цигулка, ще му посвирите нещо, но с възходящи вибрации, а не миньорни песни. Сърцебиенето например, се лекува с песни, които започват с тона „ до", обаче, не тона ,, до ” взет по камертон, но естествения тон „до."

Малцина от съвременните музиканти вземат вярно основния тон „ до". Ако вземете този тон вярно, веднага ще почувствувате в себе си успокояване, малка радост, като че сте придобили нещо. Колкото малка да е тази радост, тя внася в душата ви светлина, проблясък, като че слънце е изгряло. Основният тон „до" е ключ за живота. Всеки може да прави опити в това отношение, да провери тази истина. За българина тези опити не са мъчни, понеже той е музикален. Всеки тон има определено число вибрации по сила и по височина. Когато иска да пее, човек предварително трябва да се настрои, за да попадне в естествения тон, в естествения ключ. Той ще се изправи, ще постои спокоен 10 – 15 минути, докато се освободи от всички мъчнотии и противоречия, които съществуват в ума му, ще помисли за разумността в живота и ще запее. Това значи, че този човек е успял да завърти правилно един от музикалните ключове, който му е даден. Това значи още да изгрее слънцето в него и разумната енергия да потече в организма му. От него се изисква да знае, как да използува тази енергия. Ако тонът ,,до" е правилно взет, човек може да възприеме животворната енергия от слънцето и да я предаде на всички удове в своя организъм. При това положение, той може и цял ден да пее вдъхновено и без умора. Когато болният пее, той има условия в себе си да се лекува и да оздравее; когато не пее, той е сериозно болен, лишен от условия да се лекува. Ето защо, когато сте духом неразположени, или болни, помъчете се да възпроизведете истинския тон ,,до". Как ще познаете, че сте взели истинския тон ,,до"? Ако сте взели вярно тона ,,до", но сте болни, веднага ще станете от леглото си и ще направите малка разходка из стаята си. На другия ден ще излезете вън от стаята си. Така ще продължавате ден след ден, докато в продължение на една седмица най-много ще можете да правите разходки вън от къщата си, на разстояние един-два километра най-малко. За това се изисква воля, а не усилие. Сегашните хора се лекуват по пътя на науката. И този път е добър, само че науката си служи с миньорната, а не с мажорната гама. Горчивите хапове, с които медицината си служи, са миньорните гами в музиката. Който не приема мажорната гама – гамата на живота, той ще дойде до миньорната гама – гамата на болните хора; ако не иска да приеме и миньорната гама, той ще се натъкне на друга гама – гама на умиращия човек, т. е. гама на смъртта. Миньорната гама е гама на сърцето. Тя има две степени: низходяща и възходяща. И мажорната гама има такива степени. Низходящата степен ограничава, а възходящата–освобождава, разширява.

Казвам: музиката е необходима в живота, като метод за растене, за развиване, за лекуване. Като четете живота на великите хора, ще видите, че всички са били музикални. Давид знаеше да свири. Същевременно той пееше. От него има много псалми – псалмопевец беше. Саул не знаеше да свири, но когато го нападаха лоши духове, той викаше Давида да му свири, и по този начин ги укротяваше. Тъй щото, и вие се нуждаете от музика. Вие трябва да знаете поне най-елементарните правила на музиката. Който пее, той всякога ще бъде здрав. Който пее и свири за себе си, без да мисли за окръжаващите, той ще може да въздействува добре върху тялото, върху чувствата и мислите си. Това значи здрав човек. Да пееш за себе си, това не подразбира да те чува цял град. Това не е пеене, то е шум, вик. Бученето на вятъра още не е пеене. Истинското пеене съдържа в себе си мекота. Такова пеене е в състояние да спре всеки минувач, да го застави да слуша. Преди години във Варна живееше една туркиня, която пееше толкова хубаво, с такъв мек и проницателен глас, че всички хора, които минаваха по улицата, спираха се да я слушат. Хората от съседните къщи отваряха прозорците си да слушат. И вие трябва да изливате душите си така,че ангелите от небето да отварят прозорците си, да слушат, кой пее полкова хубаво. Кога пеят хората? Когато са млади. Тогава те пеят най-хубаво. Когато очаква своя избраник, младата мома пее; щом го срещне, тя престава вече да пее. Там е погрешката. Това е користолюбие, това е материализъм. Хората се интересуват от живота, от богатството, от силата, от знанието, докато ги придобият. Щом ги придобият, те престават да се интересуват от тях. Какво им остава тогава?

И тъй, възкресението, безсмъртието трябва да бъдат цел в живота на човека. Всеки трябва да си зададе въпроса, може ли да възкръсне, и при какви условия може да стане това. Казват някои, че са немили – недраги, че нямат дом на земята. И аз съм съгласен с вас, че по-хубаво нещо в света от дома няма; по-хубаво нещо в света от майката и бащата няма; по-хубаво нещо от брата и сестрата няма. И наистина, братството и сестринството е идеал за човешката душа. На земята, обаче, братството и сестринството още не съществува. Брат или сестра са онези, които са готови всякога от тях да замине, а не от другите. Брат е онзи, който е готов да се жертвува за другите, както за себе си. Сега всички говорят за братство, за сестринство, за дом, но разбиранията им по тези въпроси са, както тия на светските хора. И религиозните хора говорят за любов към Бога, но не са готови да се жертвуват за Него. Те живеят за себе си само. Това не е никаква любов, никаква обич. Понеже Бог е Любов, Той жертвува всичко за хората, но те не са готови да дадат косъм от главата си за Него, макар че говорят за любов. Това е човешка религия, човешко разбиране, според което съвременните хора водят живот, не-съвместим с Божията Любов. По тази причина, именно, днес всички хора страдат.

Първото правило: човек трябва да пее. За кого? За брата си и за сестра си. За кого пее майката? За сина или за дъщеря си. Има майки, които пеят много хубаво. Те пеят от любов към своите деца. Христос казва: „Които се сподобят с възкресението и се свържат с ангелите, те са Синове Божии". Да възкръсне човек, това значи да се върне дома си, да разбере, какво нещо е братство и сестринство, какво нещо е музиката. Да възкръсне човек, значи да се свърже с Бога. Тази връзка се очаква от всички хора. Тя не може да стане изведнъж. Без нея, обаче, не може да се влезе в Вечния живот. Които са завършили своето развитие, те са направили вече тази връзка. Те имат свобода, или да се върнат отново на земята, или да останат да живеят в дома си. Един ден, когато хората разберат този закон, те ще влязат да живеят при Бога и ще бъдат щастливи. Днес хората са нещастни по причина на това, че са далеч от своя дом. Затова именно, те се съмняват в Бога и се запитват, обича ли ги Бог, или не. Щом се съмняват в Първата Причина, те се съмняват и в своите ближни. Те казват: Ако еди-кой си ни обичаше, той нямаше да постъпи с нас така. Прави са те, но същевременно са и криви. Когато нещо се отнася до тях, те много добре разбират, много добре разсъждават. Щом дойде нещо до другите хора, там вече те не разбират и започват криво да разсъждават. Как трябва да ги обичат другите, те разбират; как те трябва да обичат, нищо не разбират. Тази е погрешката в хората. Колко от съвременните хора, като градят къщи, ще предвидят една стая с едно или с две легла за някой свой брат, или за някоя своя сестра, бедни странници? Това предвиждат само хотелджиите. Единствените хора, които мислят за своите братя и сестри, са хотелджиите. В това отношение, те са добри хора. Като влезе някой в техния дом, те го приемат любезно, свалят шапката, палтото му, завеждат го в добре мебелирана стая, но на другия ден, като рече да си отива, те го спират пред вратата и му казват: Да видим сега сметката! И ако е някой беден, този гост се вижда в чудо. Хотелджиите са научили добре закона за влизането, но не и закона на излизането. Лесно се влиза при тях, но мъчно се излиза. Като влезе някой при тях, те му казват: „Добре дошъл"! Щом излезе, те му казват да плати. Така постъпват всички хора помежду си: като дойде някой в дома им, те му казват „добре дошъл", а като си отиде, казват му да плати. Какво щастие може да се очаква при такова разбиране на хората? Значи, влезеш ли в един дом, ще си платиш честно и почтено. Ако не можеш да платиш, помежду им ще се създадат горчиви чувства. Горчивите чувства са дисонансът в живота. Следователно, дисонансът в живота на хората се дължи на това, че те не могат да плащат своите задължения. Този дисонанс съществува не само външно между хората, но и в самия човек; той постепенно го разяжда.

Днес всеки се бори в себе си. Защо се бори? Защо се съмнява? Защо се омъчнява? Защо е недоволен? Писано е, че всичко е създадено за човека. Щом е така, защо човек е недоволен? Дъщерята е недоволна от майка си, че я ограничава. Майката е недоволна от дъщеря си, че не я слуша. Едно трябва да знаете: човек е дошъл на земята не като баща или майка, нито като син или дъщеря, но като брат или сестра. Само че някои братя и сестри са съзнателни, а някои не са съзнателни. На земята бащи и майки не съществуват. Христос казва: „Един е вашият Отец". Един Баща съществува, и всички останали трябва да бъдат в единство с Него. Тази мисъл трябва да свърже всички хора в едно цяло. Така ли е в същност? Бедните искат богатите да им помагат. Богатите намират, че са работили, спечелили са си богатства, и сега трябва да си поживеят свободно, от никого не ограничавани. Ако искат да бъдат щастливи, и богати и сиромаси трябва да живеят по новия начин. Ако живеят по стария начин, никой не може да бъде щастлив. Смисълът на живота не е в многото ядене, но в благодарността, която сърцето изказва за това, което е получило. Не е беден онзи, който, като повдигне очите си към небето, благодари за всичко, което му е дадено, за живота, който Бог му е дал. Такъв човек разбира смисъла на звездите, на слънцето, на растенията, на животните, на цялата природа около себе си и благодари за всичко, което му се случва. Той е щастлив човек, защото разбира целокупният живот. Който е недоволен, нека започне да рисува. Нека започне от най-малкото, от някое цветенце и постепенно да върви нагоре. Всеки ден отделяйте по половин час за рисуване. Това е един добър метод за възпитание.

Сегашното възпитание на човечеството трябва коренно да се измени. И възпитателите на човечеството трябва основно да се преобразят. За да се създаде ново поколение, възпитателите трябва да знаят, какво да внесат в умовете и в сърцата на хората. Понеже невидимият свят се интересува от хората, затова, чрез сънища той им показва, какво трябва да правят. Някой едва се събудил от сън и започва да разправя: Снощи сънувах, че се качих на една висока планина и оттам хвръкнах. Защо се качвал на планината, защо хвъркал, и той не знае, но трябва да мисли. Друг разправя, че сънувал някакво голямо угощение. Трети разправя, че яздил на бял кон, със знаме в едната ръка и със сабя в другата. Сънищата са символи, които показват на човека, какво трябва да прави в будния си живот. Качването на планината символизира Високото место – Бога. Значи, човек трябва да мисли за Бога. После ще мисли за коня. Конят символизира практическия ум на човека. Сабята означава Словото Божие. Ако сънуваш, че си офицер, това не значи, че офицер трябва да станеш, но да възседнеш практическия ум, да се препашеш с Словото Божие и да започнеш да Го прилагаш в живота си, Щом започнете да мислите по този начин, ще видите, че светът е разумно създаден. Тогава ще видите, че не сте сами. Около вас стоят вашите деди и прадеди, вашите близки. Ще кажете, че това са халюцинации. Според мене, неразбраните неща са халюцинации, а разбраните – реалност. Всяка идея, която внася в ума на човека светлина, а в душата му – любов, радост и мир, тя е реална. Всяка идея, която няма тези качества, тя е халюцинация. Първата идея помага на човека в борбите му, а втората го спъва. Докато тези две идеи се борят помежду си, човек не може да се справи с положението си. Щом се присъедини към една от тях, той или ще падне, или ще се издигне. Всякога давайте ухо на светлите идеи в себе си.

Съвременното човечество е дошло до положение, дето ангелите и напредналите същества му посочват пътя, по който трябва да върви. На него не остава друго, освен да ги послуша, а с това и да се благослови. Това показва, че никой в света не е сам. Вашите близки, които са заминали за онзи свят, са живи. Всички, които ви обичат, не са далеч от вас. Вие трябва да се стремите към същества по-напреднали от вас, които са завършили развитието си. Те са ангелите, светиите, гениите. Щом се свържете с тях, вие ставате Синове Божии. А като Синове Божии, вие разполагате вече с Божията Любов. Да бъдете Синове Божии, значи всички съзнателни същества да ви услужат, да имате богатство, знание, сила. Дето отивате всички ще ви приемат с радост и ще казват „Добре дошли!"

„Като са Синове Божии, Синове на възкресението са". Тази е първата задача на човека – да бъде Син Божи. Да бъдеш Син Божи, това значи още, при най-големите бури в живота си да запазиш мекотата на чувствата си. Отвън морето може да се вълнува, но вътрешно, в съзнанието си, човек трябва да остане тих и спокоен, да не загасва светлината на своето кандилце, за да може всякога на нея да чете. Докато човек мисли за Бога, и Той ще мисли за него. Докато обича Бога, и Той ще го обича. Казано е в Писанието: „Понеже вие се отказахте от мене, сега ще носите лошите последствия на този отказ". На друго место е казано: „Обърни се към мене, о, Израилю"! Обръщането към Бога подразбира възприемане на Божията Любов и възстановяване на прави отношения между човека и Бога, отношения на син към баща. Това обръщане към Бога води към възкресение, За стария живот не трябва да се съжалява. Новият живот иде сега, и вие трябва да го приемете. Всички ще минете през океана, но щом излезете на другия бряг, в новия живот, в новата култура, ще срещнете ония, към които се стремите. Кракът на много от съвременните хора няма да стъпи на другия бряг на океана. Ако влязат в новата култура, те ще бъдат по-нещастни, отколкото са сега. Те ще влязат в новия живот в бъдеще, когато земята се реформира. При новите условия могат да живеят само ония, които са готови да изпълняват волята Божия. Между тези хора ще владее пълен мир, пълно разбиране и съгласие.

За сега важният въпрос е, че всеки трябва да се стреми към възкресение. Не е достатъчно само да се стремите към възкресението, но трябва правилно да го разбирате. Първо трябва да сте равноангели; и като сте синове на възкресението, да бъдете Синове Божии. Значи, първо човек трябва да се освободи от клещите на смъртта; после, да бъде равен на ангелите, и най-после да има велик идеал, да стане Син Божи. Първо, освобождаване от смъртта; второ, връзка с ангелите и трето, създаване на правилни отношения с Бога. Това е красивото в живота. Този е смисълът в живота – придобиване на безсмъртието, т.е. на възкресението; после, връзка с ангелите и най-после да станете Синове Божии

21-ва Беседа от Учителя, държана на 29 януари, 1928 г., София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: живот, хора, човек, може, всички, бог, има, възкресение, казват, земя, себе, бъдат, любов, днес, ангел, съвременни, сега ,

 Неделни беседи , София, 29 Януари 1928г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder