НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Никодим

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Никодим

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, може, живот, всички, аз, всичко, земя, свят, христос, време, дойде, бъде, могат, мисли, има, днес, ден ,

 Неделни беседи , София, 22 Януари 1928г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


''Беседа от Учителя, държана на 22 януари, 1928 г., София. – Изгрев.''

Имаше някой человек от фарисеите, на име Никодим, началник юдейски. Той дойде през нощ при Исуса." (Йоана 3:1,2.)

Съвременната наука, специално съвременната философия, разглежда условията, при които известни мисли могат да се развиват, т.е. да се изясняват. Значи, за изясняване на известни мисли, за различните хора се изискват различни условия, защото всички хора не се намират на еднакво умствено и духовно развитие. В цитирания стих, например, се казва, че Никодим отишъл вечер при Христа, вследствие на което не могъл да разбере това, което Той му говорил. Никодим сам се чуди, защо не може да разбере Христовите думи. Ако беше отишъл при Христа през деня, той непременно щеше да разбере, какво му говори Христос.

Мнозина запитват: Що е добро, и що е зло? Що е светлина, и що е тъмнина? – Всяко нещо, което дава условия за растене, е добро; всяко нещо, което спъва растенето в живота, е зло. Всяко нещо, което разкрива доброто, е светлина; всяко нещо, което разкрива злото, е тъмнина. Следователно, всеки трябва да избира такива условия, при които да има ясни схващания за живота. Всички нещастия в миналия, както и в сегашния живот на хората се дължат на факта, че те искат да живеят добре, да придобиват блага, без да знаят начина, по който могат да постигнат тия свои желания. Умните светски хора, като по-практични от религиозните и духовните, казват: Човек трябва да се мъчи, да се труди, да приложи волята си, за да постигне своите желания. Питам: какво особено са придобили светските хора при своите големи усилия и труд? Каквито усилия да правят в края на краищата, те ще се намерят в положението на онези англичани - лодкари, които цяла нощ гребали с веслата си, и на сутринта видели, че не са се мръднали от брега. Защо? През деня тези млади англичани посетили един египетски град, а през това време вързали лодката си на брега, та като се върнат, да продължат пътуването си. Като влезли в града, те пийнали повечко от всеки друг път и закъснели малко. В бързината си, те забравили да развържат лодката си, влезли в нея и започнали усилено да гребат, да стигнат на време за парахода. Какво било учудването им, когато се видели сутринта пак на същото място! Коя е причината за тяхното закъсняване? Тъмнината. В тази тъмна нощ те не забелязали, че лодката им била вързана за брега. Ако пътуваха през деня, на светло, те щяха да видят, че лодката им е вързана, щяха да я развържат и да стигнат навреме за парахода.

И тъй, когато някой казва, че воля е нужна на съвременните хора, питам: тия лодкари нямаха ли воля? Те имаха воля, но лодката им беше вързана на брега. Освен това, те пътуваха вечер, в тъмнина, и не знаеха условията, при които се движат. Религиозните хора пък казват: Господ ще ни даде всичко, Той ще оправи работите. – Вярно е, ние сме съгласни с първото положение, че хората трябва да правят усилия, да се трудят, да приложат волята си; съгласни сме и с второто положение, че Господ ще даде всичко. Обаче, ако отидете в някоя банка, когато тя е затворена, какво ще вземете от нея? Или, ако, зимно време влезете в плодна градина, когато
всички плодове са обрани, какво ще намерите там? Значи, човек трябва да вземе предвид времето, когато ще предприеме някаква работа. Когато религиозният, или светският човек не постъпва съобразно законите на природата, това показва, че той е неразумен човек, има високо мнение за себе си и казва: Ще се наредят работите! Няма защо да се безпокоим, добър е Господ! Да, работите се нареждат, но как? Направиш една къща, без да предвидиш, доколко средствата ти ще стигнат ; объркаш сметките си и се виждаш принуден да я продадеш. След това казваш: Нареди се работата! – Нареди се работата, но след като хората взеха къщата
ти. Качваш се на една кола, която сред пътя се счупва; ти оставаш на половината път и казваш: Нареди се работата. Тръгваш на път, но разбойници те хващат и обират. – Нареди се работата. Обаче, има и друг начин за нареждане на работите. Имаш да даваш никому голяма сума. Дойде при тебе приятелят ти, отвори кесията, плати дълга ти вместо тебе – нареди се работата. Значи, работите могат да се наредят по два начина. Ти си слаб, отиваш при лекар. Той ти препоръчва да се храниш добре. Ти изпълняваш съветите на лекаря, но затлъстяваш. Хване те някоя болест, държи те четири-пет месеца, докато се освободиш от излишъците и после казваш: Нареди се работата. Тази болест е дошла да те научи, как да спазваш законите на природата. Щом не спазваш нейните закони, тя дохожда, като бирник, взима половината тегло на тялото ти и олекваш, ставаш като дете.

„Имаше някой человек от фарисеите, на име Никодим." На времето си, Никодим беше един от учените хора, началник Юдейски; и днес да беше жив, пак щеше да бъде учен човек, като Кант, като Лайбниц, или поне като някой от сегашните учени естественици. Той познаваше естествените науки, знаеше закона за странствуването на душите, но запитваше Христа: „Може ли човек да се роди изново?" Човек само един път се ражда и умира. През това време той расте и се развива. Когато някой умре, хората казват: Всичко се свърши с този човек! Да се говори, че със смъртта на човека всичко се свършва, това подразбира, че след като е учил, например, десет години в някое училище, той свършва това училище. Дали се е учил зле, или добре, той излиза от това училище. Разликата седи в това, че ако е учил добре, получава диплом; ако е учил зле, никакъв диплом не получава. И двамата ще имат познания, но техните познания ще се различават. В това отношение, животът е училище. Хората могат да свършат това училище по два начина: първият начин седи в получаване на диплом и докторат. Той се отнася до добрите ученици. Вторият начин седи в излизане от училището без диплом и докторат. Този начин се отнася до слабите ученици. Като не учат, професорите им казват: Достатъчно толкова. Сега можете вече да излезете в света, там да учите. Значи, който е дошъл на земята да живее, той трябва да знае условията на този живот. Някой казва : Аз искам да живея – нищо повече! – Право е това. Този е най-важният въпрос. Да живееш, това значи да учиш. Питам тогава: уверен ли си, че ако следваш философия, например, всичките ти работи ще вървят добре? Ако философията обърка ума ти, не ти даде подтик да вървиш напред, учи тогава естествените науки. Ако естествените науки не просветят ума ти, изучавай правните науки и дипломация. Ако и те не могат да ти помогнат при разрешаване въпросите в живота, стани земеделец. Ако и като земеделец не можеш да успееш, стани слуга. Ако и при това положение не научиш нищо, влез в някоя болница, при най-видните лекари, и пожелай да те лекуват. За тази цел, обаче, трябва да приготвиш пълна кесия със злато. Така лекуват лекарите, които са завършили с диплом и с докторат. Могат да те лекуват и лекари без диплом и докторат, но главата ти ще види и ще пати.

„Той дойде през нощ при Исуса." Много от съвременните хора се намират в положението на Никодима: търсят Истината вечер, в тъмнината. Щом се намерят в голямо затруднение, те започват да търсят смисъла на живота. Да се търси смисъла на живота, това е последната фаза, последното стъпало. Първо човек трябва да мисли върху почвата на живота; после – върху формата на живота; след това – върху съдържанието на живота и най-после – върху смисъла на живота. Преди да дойдете до смисъла на живота, вие трябва да знаете формата и съдържанието на живота. Защо? Защото животът без форма и съдържание няма никакъв смисъл. Същото нещо ще забележите и при писането и говоренето. Когато някой пише нещо, той първо трябва да познава елементите, с които ще си служи. Тези елементи са буквите. След това той трябва да знае, как да съпостави тия букви, да знае, как да ги нареди. Това зависи от любовта, която съществува между буквите. Той не може да ги нареди една след друга, по войнишки, а, б, в, г . . . – така и децата постъпват. С а, б, в, нищо не става. Това не е наука. Който пише, той непременно трябва да познава законите, по които буквите се съчетават. Основният закон, който ги съчетава, е законът на любовта. Според този закон, те се съединяват две по две. Следователно, човек трябва да знае, кои букви се съединяват помежду си и така да ги нарежда. Съгласните или меките букви, наречени още женски букви, показват, че жената има преобладаващо влияние в писмената реч. Гласните букви пък са наречени мъжки. Най-добро съчетание между буквите е, когато съгласни се съединяват с гласни. Това показва, че те имат помежду си по-голяма любов, отколкото, когато се съединяват две съгласни, или две гласни. Когато между две букви има любов, те започват да си пишат писма, да се разговарят, а това създава условия за тяхното растене и развиване. Като резултат на растенето е образуването на слоговете, на думите, на изреченията, а най-после и на цялата реч. Достатъчно е две думи да се наредят правилно, по един вътрешен закон, за да образуват мисъл. Мнозина мислят, че за да говорят правилно, трябва да изучават граматика. И граматиката е нужна, но съществува и природна, естествена граматика. Ако човек спазва законите на тази граматика, мислите му ще се нареждат правилно и хармонично. В това отношение, ще срещнете много учени хора в света, които не се ръководят от правилата на обикновените граматики, но пишат и говорят правилно. Те нареждат мислите си според законите и правилата на природата, които са неизменни. Какво виждаме в граматиките на човешките езици? Там постоянно стават промени. В български език, на-пример, често се сменя правописът: днес една дума се пише с “ь”, утре – с “е”.

Сега, ние не се спираме върху формата на буквите, но казваме, че буквите, т.е. звуковете представят скрити сили в природата. Тъй щото, за нас не е важна само външната форма на буквата, например, буквата а, или друга някоя буква, но имаме предвид още и вътрешното усилие, което се прави, за да се произнесе дадена буква. Това вътрешно усилие пък говори за съдържанието на буквата, което иска да се прояви навън. Това усилие крие в себе си известно течение на сили. И ако в даден случай не може да произнесе известна гласна или съгласна буква, човек ще си създаде някакво нещастие. И ако не знае, как да съчетава буквите в думи и в изречения, той пак ще си създаде някакво нещастие. Ако някой човек отиде в участъка и се изповяда пред властта, че е откраднал някаква сума, ще го похвалят ли за тази му изповед? Според мене, изповядват се само гениалните, а не глупавите хора. Някой казва, че не обича да се изповядва. –- Като дойде време за изповед, и без да обича, ще се изповяда. Тогава на сила ще го накарат да се изповяда. Да се изповядва човек, това подразбира да съзнае той в себе си, че не е постъпил според законите на природата. Защо трябва да отива по участъците, да се изповядва, че обрал някого, когато може да срещне този човек и да му каже: Приятелю, аз откраднах от тебе еди каква си сума. Съзнавам погрешната си и съм готов да върна парите ти заедно с лихвата. След това ще имаш ли нещо против мене? Някой казва, че не вярва в Бога, а друг казва, че вярва. Каква нужда има да се изповядваш пред хората, че вярваш, или че не вярваш в Бога? Да вярвам в Бога, това значи да запаля свещта си и да отида с нея между хора, които се намират в голяма опасност, да им помагам. Това не значи, че ще нося тия хора на гърба си, но ще осветявам пътя им.

Често съвременните хора говорят за жертвата и казват: Човек трябва да се жертвува! Какво разбират те под думата жертва? Двама приятели вървят по един и същ път, но единият от тях, по невнимание, пада в кладенеца. Трябва ли и другият да се пожертвува за него, като се хвърли в кладенеца? Не, вторият трябва да каже на приятеля си: Слушай, аз ще притърча до близкото село, да взема едно здраво въже да те извадя от кладенеца. През това време ти се позанимавай малко, изследвай дъното на кладенеца, виж, дали няма някакво богатство заровено в него. Аз скоро ще се върна. Питам: има ли смисъл и вторият да се хвърли в кладенеца? Какво ще се постигне с тази неразумна жертва? Ако и той се хвърли в кладенеца, трябва да се чака дълго време, да мине някой човек, да донесе въже и да извади и двамата. Никой плаче и казва на приятеля си: Ти не ми съчувствуваш, не плачеш с мене заедно. Единият страда от крак и плаче. Този плач има смисъл за него, но какво ще се ползуват, ако и двамата започнат да плачат? С плача си вторият няма да помогне на болния крак на своя приятел. Плачът на втория е подобен на услугата, която един минувач предложил на един турски кафеджия, но нито той спечелил нещо, нито кафеджията.

Един турчин излязъл пред дюкяна си, който бил близо до джамията, да чука кафе. Турците имат обичай да чукат кафето си с дървен чук, в големи, специални камъни; като вдигал и слагал чука, той се задъхвал и, при всяко слагане на чука в камъка, издавал някакъв особен слог „ха”. В това време покрай дюкяна минал един познат на турчина, спрял се пред него и му казал: Слушай, приятелю, хайде да разделим работата си. Ти вдигай и слагай чука, пък аз ще казвам „ха". Турчинът се съгласил: вдигал и слагал чука, а другият казвал само „ха". Като правил кафета на клиентите си, най-после съдружникът му казал: Сега ние трябва да разделим печалбата си. Нали и аз ти помагах? Турчинът отговорил: Слушай, аз ще взимам парите за кафетата, ще ги турям в тенекиена кутия. Като падне парата в кутията и чуеш звука „дзън", това ще бъде твоята заплата. За твоето „ха" достатъчно ти е това „дзън”.

Много от съвременните хора постъпват, като този случаен минувач, искат лесно да прекарат живота си. Като кажат „ха", те искат всичко да се нареди добре. Не, ще вдигате и слагате този чук по всички правила на изкуството и ще чукате кафето, както природата изисква. Ако не изпълните природните закони доброволно, животът на сила ще ви застави да ги изпълните.

„Той дойде сред нощ при Исуса." Разговорът между Христа и Никодима е бил един от кратките разговори. Обаче, Никодим не е разбрал думите на Христа, понеже не е избрал благоприятен момент за посещение. Той е отишъл сред нощ при Христа, Който му казал: „Ако не разбирате земните, материалните работи, как ще разберете духовните?" Никодим вътрешно разбрал Христа, но бил заинтересуван от нещо лично, материално, та не искал да даде вид, че го разбрал. Преди години, един евангелски проповедник попаднал в едно общество на младежи, които разисквали върху въпроси от новите течения. Проповедникът казал: Аз не вярвам в идеите на новите течения. Между младежите имало един от неговите слушатели. Като се разотишли всички, проповедникът се обърнал към своя познат и казал: Аз вярвам в новите идеи, но не мога гласно да се изкажа пред това общество, да не би моето началство да чуе отнякъде и да ме уволни от служба. Следователно, когато човек не иска да изкаже своето вътрешно убеждение пред хората, от страх да не изгуби положението си, или доброто мнение на обществото, той се отнася към категорията на Никодимовците. Всеки, който върви по пътя на Никодима, а същевременно иска да разбере живота, той непременно ще фалира. Не е достатъчно само да кажете, че имате добри условия в живота, но вие трябва да знаете, че в света съществува велик закон, който регулира всички неща. Не мислете, че великите хора на земята са велики и на небето. Колко от великите писатели и поети на земята са последни на небето! Много от нашите велики поети не са приети в невидимия свят, даже и в първи клас на гимназията. На колцина видни философи на земята ще срещнете името записано между философите в невидимия свят? Там никой не познава философията на тия учени хора от земята. Колко светии, признати от хората за такива, пред лицето на Бога не минават за никакви светии! Другояче гледа Бог на работите. Ще кажете, че някой човек е благодетелен, защото пожертвувал 20 милиона лева за бедни. – Бог гледа другояче на тази работа. Този човек одрал кожите на хиляди животни, събрал на готово житото на десетки и стотици земеделци, ползува се от техния труд, а след това ще прави добрини с чужди пари. „С чужда пита помен не се прави.”

Ще приведа един пример за подобни благодеяния, които правил един милионер американец. Един ден този американец умрял и, като се видял в онзи свят, първата му работа била да потърси рая. Посочили му рая, и той започнал да търси вратата, която води в райската градина. Намерил вратата и се запътил направо за там. Пред вратата на рая стоял свети Петър, който го спрял, като му казал: Не можеш да влезеш в райската градина. – Как да не мога? В един американски град съградих една църква. – Записано ли е името ти за това благодеяние? – Записано е. – Щом е така, платено ти е вече. – В еди-кой си град построих голямо училище за сирачета. – Записано ли е името ти там? – Записано е. – И за това ти е платено. Помисли си, направил ли си някакво добро дело, за което никой да не знае, нито пък името ти да е записано в книгата на добродетелните хора на земята. Иначе, ще бъдем заставени да те върнем в ада. Той се почесал по врата, позамислил се и по едно време се сетил, че един ден, като отивал за бърза работа в града, срещнала го една бедна вдовица, спряла го и започнала да му разправя положението си, че имала няколко деца, слаби, гладни и боси, и няма кой да й помогне. Понеже бързах за работата си, аз се обърнах към нея с молба, да не ме спира в пътя ми, но тя вървеше след мене и настояваше да й помогна, защото децата й умирали от глад. Най-после, за да се освободя от нея, бръкнах в джоба си, извадих един долар и й го подхвърлих. Този е единственият случай на малко благодеяние, за което никой вестник не е писал. – Тази работа е малко по-особена, не зная, как да я реша, затова ще отидем и двамата при Господа, да видим, какво Той ще каже. Само Бог може да разреши правилно този случай. Свети Петър разказал всичко това на Господа, Който му отговорил: Дайте два долара на този човек и го пуснете да си върви. Той още не е готов за рая.

Казвам: условията, при които живеете днес, представят нещо велико за вас. И ако не схванете тези условия този момент на живота и не ги използувате разумно, много нещо ще изгубите. На всяка стъпка в живота си, вие ще срещнете философи, учени, религиозни, които залъгват хората, както лекарят залъгва болния. Лекарят дойде до леглото на болния, прегледа го, предпише лекарства и си излезе. Близките на болния задържат лекаря и го питат за положението му. Той казва, че болният ще оздравее, благополучно ще мине кризата. Но като излезе вън, лекарят си казва: Я оздравее, я не. Викат втори, трети лекар – всички казват едно и също нещо, но положението на болния не се подобрява. Какво трябва да се прави? Лекарят трябва да каже на болния истината. Той трябва да му каже: Слушай, приятелю, ако в продължение на 24 часа не изправиш своите мисли и чувства, ти непременно ще заминеш за онзи свят. Само Истината ще освободи човека от ограничителните условия в живота. Какво по-голямо ограничение от смъртта?

Ще приведа един пример, да видите, как действува истината върху човека. Една богата американка заболяла сериозно, и всички лекари се произнесли, че болестта й е неизцерима. Някои от лекарите, които я лекували, били по-смели и направо й казали да се готви за другия свят. Тя извикала мъжа си да се прости с него и почнала да плаче, да го милва, да го целува. Най-после се обърнала към него с думите: Слушай, какво ще ти кажа. Досега съм те обичала много, живяла съм добре с тебе и сега искам само едно обещание, Готов ли си да ми дадеш това обещание? Мъжът отговорил: Докато не чуя, какво искаш от мене, нищо не мога да ти обещая. Ако е нещо, което влиза в кръга на моите възможности, обещавам ти, че ще го изпълня; ако не е в кръга на възможностите ми, никакво обещание не мога да ти дам. – Слушай тогава, какво обещание искам от тебе: дай ми честната си дума, че след смъртта ми ти няма да се ожениш за друга. – Виж, такова обещание не мога да ти дам. Ти знаеш, че аз обичам истината и затова казвам: След твоята смърт аз ще се оженя. Болната била много ревнива. Като чула думите на мъжа си, събрала последните си сили, скочила от леглото си и казала: Тъй ли? Да знаеш тогава, че аз няма да умра! В този момент в организма й станала някаква вътрешна реакция, един подем на силите, и в продължение на 24 ч. тя се почувствувала по-добре. След една седмица била напълно здрава и се движила из стаите, изпълнявала задълженията си. Идея имала тази жена! Тя не позволявала друга жена да влезе в нейния дом, макар и след смъртта й. Понякога една негативна мисъл може да спаси човека.

Съвременните хора казват, че истината не трябва да се говори. Има една истина, която не трябва да се говори, но тя не е Божествената Истина. Божествената Истина спасява, освобождава човека. Тя носи светлина за човешката душа. Следователно, от тази истина човек не трябва да се плаши. Божествената Истина оживява, възкресява човека. Тя е нещо велико, следователно, и непостижимо. В живота си, човек трябва да се домогне до онзи метод, който ще го доведе до тази велика Истина. Само онзи може да дойде до тази Истина, в душата на когото цари Любовта. Любовта е огнената колесница, с която може да се достигне света на великата Истина. Значи, без Любовта и без Мъдростта не можете да приближите до царството на Истината. Само по този начин човек ще разбере отношенията между всички живи същества.

„Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие." И аз поддържам мисълта, че човек може да се роди изново. Това зависи от неговите мисли и чувства. Всяка мисъл, която се ражда в ума на човека, може да бъде положителна или отрицателна, вследствие на което води след себе си известно течение на сили, положително или отрицателно. Ако е отрицателно, то може да бъде толкова гъсто, толкова отровно, че да поквари кръвта на целия организъм. Няма да минат пет-шест месеца, и тази мисъл ще окаже своето вредно влияние върху организма. Ако мисълта е положителна, по същия начин тя ще окаже благотворно влияние върху организма. Всяка светла, положителна мисъл може да се отрази благотворно даже и върху туберкулозен човек. Тя е в сила да го спаси. Като знае това, човек трябва да се пази от отрицателните мисли и чувства. Той трябва да се пази и от религиозните вярвания. Защо? Защото религиозните вярвания са подобни на стари, скъсани дрехи, които непременно трябва да се сменят с нови.

Сега, аз говоря за истини, които могат да се приложат. Запример, говоря за любовта, за доброто, за братството. При какви случаи двама души могат да бъдат братя? За да се нарекат двама души братя, първото условие е да имат една и съща кръв. Второто условие е да бъдат родени от един баща. Значи, те могат да бъдат родени от една или от две майки, но непременно от един баща. Тъй щото, най-важното условие, което определя братството между двама души, е кръвта да бъде еднаква и чиста. Щом кръвта на двама души е еднакво чиста, това показва, че тя е произлязла от един извор; това условие вече определя братството между тия двама души. Ако кръвта им не е еднакво чиста, това показва, че е произлязла от два различни извора, вследствие на което тия двама души не могат да се разбират помежду си като братя. Нечистата кръв носи нечисти мисли. Разгледайте кръвта на някой престъпник, да видите, колко отрови се съдържат в нея. Лицето му е деформирано, представя неправилна геометрическа фигура. Обикновено лицата на престъпниците са широки. Лицето не трябва да бъде нито много широко, нито много тясно. Що се отнася до лицето, природата е определила една нормална мярка, която всички трябва да имат предвид. Същото нещо може да се каже и за очите, и за носа на човека. Дали очите на човека са по-далеч или по-близо до носа, това показва живот, поставен по два различни начина. Широко отворените очи на някой човек показват, че той се е родил през нощта, вследствие на което възприема много впечатления. Затова, именно, умът на този човек се разсейва. Той е зает с много неща, с много мисли. Въпреки това, обаче, всички тия мисли, всички тия идеи не могат да се реализират.

Христос каза на Никодима: „Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие." Новораждането подразбира второ раждане, т.е. раждане по дух. Когато се роди по първия начин, т.е. по плът, човек не познава майка си и баща си и ги търси; когато изново се роди, по дух, той познава вече своята майка и своя баща и по име ги зове. При първото раждане и майката, и бащата, и сестрите, и братята умират. При новораждането никой не умира. Там и майката, и бащата, и сестрите, и братята на човека вечно живеят. Това се разбира от стиха, който Христос е казал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е."

„Никодим дойде през нощ при Исуса." Питам: Кога трябва да отиде човек при Христа? Много християни отиват вечер при Христа. Казвам: по този начин Истината не може да се намери. Като наблюдавам небето вечер, не виждам никакъв трен за пътуване, не се продават никакви билети, няма отворени дюкяни. Изобщо, навсякъде ще намерите затворени врати. Който попадне по това време там, той ще се намери в чудо, няма да знае, какво да прави, де да отиде. Обаче, ако денем влезе в небето, и то не в празник, а делник той ще разбере и научи много неща. Казвате: Дотук всичко беше добро, но защо трябва да се говори за онзи свят? Вие не знаете, че онзи свят е пак около вас, и затова се плашите. Когато съзнанията на поети, художници, музиканти, учени, писатели се съединят в едно и влияят върху съзнанието на хората, не е ли това пак онзи свят? Онзи свят представя красивия, великия свят около нас. Физическият свят е свят на формите, а духовният – свят на съдържанието. Кое е по-важно: формата, или съдържанието? Съдържанието е по-важно, но де ще се постави това съдържание, ако няма форма? Значи, за физическия свят формата е толкова необходима, колкото е необходимо съдържанието за духовния свят. Не е лошо, че формите съществуват, но всяка форма трябва да бъде толкова голяма, колкото е нужно, ни по-голяма, ни по-малка от определената й мярка за даден случай. Запример, тялото на човека не трябва да расте много, защото ще погълне силите на ума. Човек трябва да бъде здрав, силен, но тялото му по никой начин не трябва да поглъща енергиите на ума. Такъв човек прекарва повече растителен, отколкото умствен живот. Какво печели този човек? Той ще се мъчи повече. Като дойде смъртта при него, той ще се превива, ще охка, ще плаче, не може да предаде душата си на Бога. И той ще се измъчи, и близките наоколо му ще се измъчат, и смъртта ще се измъчи с него. Обаче, когато смъртта дойде при някой слаб човек, ще го мушне с ножа си на две-три места и ще го отнесе със себе си.

Човек с голямо тяло е голям сом; човек с малко тяло е малка рибка. Обаче, и големият сом, и малката рибка излизат от житейското море и отиват в друг, непознат за тях свят. Съществата, които са над нас, си служат с въдици и ни вадят от морето на физическия свят по същия начин, както ние ловим рибите. Понякога е опасно човек да се разхожда покрай бреговете на духовното море, да не го уловят преждевременно и да не може да се върне на земята. Като ходеше край морето, апостол Петър хвърли няколко пъти мрежата във водата, но не можа да улови нито една риба. Христос му каза: „Хвърли още веднъж мрежата си!" Той хвърли мрежата във водата и улови много риби. Питате: Защо трябва да се ловят рибите? Трябва ли хората да ги ядат? Мнозина казват, че рибите, които Петър уловил, били определени да станат в бъдеще хора. Ако това е вярно, не струва ли днес една риба да се пожертвува, за да стане някога човек? Истината се заключава в това, че и като хора, и като риби, всички са осъдени на изяждане. Обаче, има начин, по който човек може да се освободи, да не бъде изяден. Тогава се явява въпроса за месоядството: трябва ли човек да се храни с месо, или не трябва? Въпросът за месоядството не е само за земята. Този въпрос съществува и в духовния свят, дето има напреднали същества, ангели, които някога са паднали, и днес, като месоядци, изсмукват соковете на хората. Когато някой от тия ангели хване детето ви, той ще изсмуче кръвта му и ще си замине. Казвате: Защо Бог позволява на тия същества да уморяват хората? Ако е позволено на комара да забива хобота си в телата на хората и да смуче кръвта им, защо да не е позволено същото и на падналите ангели? Днес един ангел ще смуче от кръвта ви, но утре, когато сте на смъртно легло и се обърнете към Бога, ще дойде друг ангел, който ще ви даде от своя чист и светъл живот, и няма да забележите, как ще преминете кризата и ще влезете от смърт в живот.

Днес всеки човек живее на земята, но животът му още не е правилен. Защо? Защото не е дал място на любовта в живота си. Запример, някой е вегетарианец, но същевременно дава пари с лихви. Наистина, той не трови кръвта си, както месоядецът, но затова пък трови душата си. Истинският вегетарианец трябва да се храни, освен с чиста храна, още и с чисти мисли, чувства и постъпки. Едно трябва да знае месоядецът: каквото и да напише, като поет или писател,или каквото предприеме, като общественик или държавник, всичко ще бъде нещо обикновено. Той не може да даде на света нещо гениално, нещо безсмъртно. Всички велики хора, имената на които са написани на небето, са се хранили само с плодове. В нектара на плодовете се крие великото, красивото и възвишеното. Като говоря за плодната храна, аз нямам предвид начина по който съвременните хора се хранят. Да опечете една ябълка, това още не е плодна храна. Начинът, по който я печете, не е толкова препоръчителен, защото хранителните й сокове излетяват. Преди всичко, вие не знаете, как са живели, как са се хранили великите хора. За Канта, например, се казва, че в действията, в проявите си той е бил точен, като часовник: всеки ден излизал и се връщал по едно и също време. Обаче, как се е хранил, не се знае. Едно е вярно; всички поети, писатели, учени, които са създали нещо велико, са били хора на Божествената Любов. Физическа храна те са възприемали малко, понеже са владеели един особен закон, според който са приемали храна, чрез порите си, направо от въздуха. Като не владеят този закон, да се хранят чрез порите си, съвременните хора употребяват много храна, вследствие на което и много се трудят и работят. Много от страданията и мъчнотиите на хората днес се дължат все на липса на ядене. Всички работят, трудят се и се мъчат все за яденето. Ето защо, ония хора, които искат да напредват и да се развиват правилно, трябва сериозно да се заемат с изучаване на разумния живот.

Съвременната наука върви по един правилен път, но много бавно. Двама учени американци се заели да претеглят земята, защото, според тях, в първоначалното число, което било дадено за земята, имало малка погрешка. Според изчисленията на учените, земята тежи шест хиляди трилиона тона, или шест квадрилиона килограма. Представете си, че земята трябва да се пренесе от едно место на друго. За колко време ще се пренесе? От изчисленията, които са направени, намерено е, че тя може да се пренесе след четири хиляди милиони години. При това, ако за пренасянето на материалите, от които е направена земята, се впрегнат всички тренове по света, и всеки трен да е съставен от сто вагона, които да работят непрекъснато цели сто години, едва ли щеше да се пренесе земята от едно место на друго. Това показва, че земята е тежка, голяма, не се подава на местене. Оттук може да се види, какви са били тия същества, които са взели участие при създаването на земята. Те имали ум, имали мисъл, имали воля и мощен дух. Тия разумни, гениални същества работили под ръководството на Бога. Ние наричаме тия същества ангели, архангели, и всички заедно съставят космичния човек. Тъй щото, когато човек се ръководи от някаква амбиция в живота, нека тази амбиция не се отнася до постигането на някой министерски пост, но да дойде човек до положение да взима участие в създаване на вселената. В това само ще се види великата слава Божия. Какво по-красиво желание от това, да види човек славата Божия! А тъй, да се стреми човек да стане пръв министър в своята държава, и няколко години след това да бъде оплют и подигран, то е равносилно на игра с кукли. Какъв смисъл има това желание? И след всичко това казват, че религиозните хора не били умни. Колкото са умни светските хора, толкова са умни и религиозните. Разликата между едните и другите седи в това, че религиозните хора искат да спасят душите си, а светските – искат да спасят телата си. Душата няма нужда от спасение, тя е безсмъртна. Ако се оставите на душата си свободно, тя ще ви ръководи. Що се отнася до тялото, то е направено от такъв материал , който, в края на краищата, ще се разруши. Следователно, не мислете, че можете да задържите тялото си на земята повече, отколкото има възможност да издържа. Вие ще живеете в тялото си като в курортна къща, за четири-пет месеца само. Щом дойде зимата, ще напуснете тази къща и ще отидете да живеете на друго место. Значи, смъртта не е нищо друго, освен зимата в живота.

Когато Никодим запита Христа за смисъла на живота, Той му отговори: „Докато не се роди изново, човек не може да разбере смисъла на живота. "Следователно, докато не се роди изново, човек не може да разбере великия идеал, който трябва да следва в живота. Мнозина си поставят за идеал в живота желанието да влязат в рая и да слушат там песента и музиката на ангелите. И това е хубаво, но не е висок идеал. То е все едно да слушате някой велик музикант, на когото липсва нещо. Казват за някой музикант. че имал техника и добро изпълнение, но дълбочина нямал. Така е, на земята моретата са плитки, нямат голяма дълбочина. За да бъде някой истински музикант, от него се изискват особени органи, особени инструменти; душа се изисква от музиканта, за да разбира и чувствува музиката в нейната пълнота. Докато музикантът свири за хората, той още не е истински музикант. Истински музикант е онзи, който свири идейно, за Божественото в себе си. Който не е музикант, той не може да влезе в небето. Щом отидете в рая, там непременно ще ви накарат да изпеете никаква песен. Ако не можете да я изпеете, както трябва, няма да ви приемат. Като българи, ще ви накарат да изпеете, „цвете мило, цвете красно", или някаква народна песен. Ако искате да бъдете приети в рая, вие трябва да бъдете готови, да изпеете някаква идейна песен, и то добре, по всички правила на музиката. Българските народни .песни крият известна идея в себе си. Дали разбирате това, или не, то е друг въпрос. Запример, каква е идеята в песента „Стоян, мама си, думаше”? Когато синът се разговаря с майка си, това показва, че той иска да сподели нещо с нея. Синът се е влюбил в някоя мома и я описва на майка си, като я пита, харесва ли я за снаха. Майката отговаря: „Стояне, синко, Стояне, понеже вечер си харесал момата, не е, синко, булка за тебе. Ти трябва денем да видиш своята избраница, да видиш, как вода носи, как хляб меси, как лозе копае и как се с майка и с татка обхожда. Твоята избраница, синко, от род знатен и богат трябва да бъде." Такъв е бил разговорът между майката и сина. Следователно, първоначално народните песни са били идейни, одухотворени, но след като са слезли на физическия свят, те са изгубили своята духовност. Първоначално хората са живели в пълен мир и съгласие помежду си, но станала е някаква голяма катастрофа между тях, вследствие на което те са се отклонили от истинския живот. И днес навсякъде, от най-малките до най-големите същества, виждаме само войни и изтребления.

Питам: как ще се разреши тази война? Тъй както военните разрешават този въпрос, те са се отклонили от правия път. Тъй както духовенството изпълнява своята служба, и то се е отклонило от правия път. Тъй както учените разбират науката и й служат, и те са се отклонили от правия път. Тъй както поетите пишат, и те са се отклонили от правия път. Днес всички хора са се отклонили от правия път, Защо? Защото оста на нашата земя се е отклонила на 23°. Не е малко това отклонение! При това отклонение на земната ос е станало голямо бълникане, голямо раздвижване. И всеки, който се е отклонил на 23° от правия път на своя живот, изпитва също такова бълникане в себе си. Числото 23 е число на размирие. Числото две и три, взети по отделно, са добри числа, но едно до друго, като число 23, това е число на бълникане, на раздвижване, на размирие.

И тъй, не е въпросът, как започваме нещата, но какъв е техният краен резултат. Значи, важен е резултатът, който ще стабилизира положението на нашето тяло, на нашите кръвоносна и нервна системи. Всичко това дава условия за засилване на нашия ум, за облагородяване на нашето сърце, за развиване на нашата душа и за укрепване на нашия дух. Всеки трябва да носи тази идея в себе си! За да реализира тази идея, човек се нуждае от знания. В това отношение, хората могат взаимно да си помагат. За тази цел съвременната наука трябва да се постави на друга база: тя не трябва да се занимава с недъзите, с отрицателните страни на живота и на хората, но като им посочва отклоненията от правия път, да ги напъти към онези сили, закони и принципи, чрез които те могат да се изправят и да се върнат към първоначалния си живот. Запример, някой човек се е родил там, дето не е трябвало, или се е родил 23 деня по-рано, или по-късно. Такова раждане не може да изведе човека на добър край. Той е трябвало да се роди точно в момента, който природата му е определила. При това положение, той трябва да намери в науката такъв метод, който да му покаже, как да изправи това нарушение на законите. Не изправи ли това нарушение, той е осъден на смърт. Същият закон се отнася и до идеите. Ако някоя идея се роди 23 деня по-рано, или по-късно от определеното за нея време, тя ще донесе нещастие за човека; обаче, ако една идея се роди точно на време, тя ще внесе в ума и в съзнанието на човека нова светлина, от която той ще разбере, че се е родил изново, т.е. точно на определеното за него време. Това подразбира силен човек, с характер, подобен на Христовия. Той ще носи кръста си само до едно место, после ще го захвърли и ще каже: Не искам повече да нося този кръст!

Сега, като говоря за страданията, не мислете, че съм за тях. Аз поддържам страданията дотолкова, доколкото човек може да прояви чрез тях своето геройство. На кого дават страдания? На кого дават кръст? – На героя. На малодушния не дават никакви страдания, него оставят спокоен, докато се засили. Щом се засили, и той минава през страданията. Когато Христос дигна кръста си, 500 милиона хора Го последваха. Голямо влияние е упражнил Христос върху човечеството! Питам: колко души днес могат да носят този кръст? Лесно се носят кръстове по вратовете, но мъчно се носи кръста на страданието. Това не е за обида, но човек трябва да разбере вътрешния смисъл на кръста, както и вътрешния смисъл на страданието. Христос казва: „Който не вдигне кръста си и не ме последва, той не може да наследи Вечния Живот." Аз взимам кръста като символ, като буква от азбуката на великия живот. Всеки трябва да знае, де е този кръст в неговия живот и как да го носи. Една баба казала на един млад човек: Синко, ако искаш, нека ти бая, като те срещне мечка, да не се плашиш. Ще ти кажа, как да направиш кръст срещу нея, да не те напада. Младият човек казал: Бабо по-добре ми бай, да ме не среща мечка, а не да ме не напада. Аз не съм герой, да устоя на такава среща. Не искам нито кръст да правя, нито мечка да ме среща. Какво показва това? Това показва, че вие искате да бъдете здрави, силни богати, щастливи, и всичко това да постигнете по лесен начин, без мъчнотии и страдания. Това е незаконно желание. Само законните желания могат да се постигнат. Ако законните желания не се постигнат, животът на човека е изгубен.

Христос казва: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие." „Ако се не родите изново," подразбира „ако се не родите от Дух и вода." Никодим не разбра Христовите думи, защото си служи с отрицателния, а не с положителния метод. От друга страна, той отиде при Христа вечер, а не през деня. Следователно, при събирането и изваждането, две отрицателни величини не дават една положителна. Или, два отрицателни метода не дават един положителен. И да измените знака в положителен, методът не е положителен.

Казвам: вярванията на съвременните религиозни и светски хора трябва да се изменят. Вярата на хората в науката също трябва да се измени. Аз нямам нищо против религията, нито против науката, по те не са в сила да помогнат на хората. Защо? Защото един ден, когато отидете при Бога, в невидимия свят, вие ще бъдете съвсем сами. Всички ония хора, в които сте вярвали до това време, няма да дойдат с вас. Всички теории, в които сте вярвали, ще останат на земята. Какво ще правите тогава? Затова, именно, Христос е казал: „Който се отрече от мене, и аз ще се отрека от него. Който ме последва, аз ще бъда с него до скончанието на века." Ето защо, следвайте Христа за да не бъдете сами нито в този, нито в онзи свят. И след всичко това, хората ще говорят за гонение на сектантите. Гонение ли? Дайте светлина на хората, и тази светлина сама ще прогони това, от което се плашите. Трябва ли да се плашите от вълка? Трябва ли да го стреляте? Щом видите вълка, светнете му, и той ще избяга. Вълкът бяга от светлината. Нищо друго не е в състояние да го прогони. Нямате ли светлина, плашите ли се от него, той ще ви нападне. Каквото човек мисли, това става: той мисли, че вълк ще го изяде, и наистина вълк го изяжда; той мисли, че сиромах ще стане, и става сиромах; той мисли, че ще се разболее, и се разболява; той мисли, че не може да свърши училище, и не свършва. Обаче, ако разумно вярва, Бог ще благослови всичко, в което вярва, и то ще стане. Всички живи същества имат свой идеал, който те преследват. Ако вярват в своя идеал, те ще го постигнат. Ако Бог украсява дърветата, които са временни, с красиви цветове и плодове, колко повече би украсил и благословил хубавото, благородното и възвишеното в човека!

Като говоря по този начин, аз искам само да ви осветля, без да очаквам нещо от вас. Казвам ви, че в пътят, по който вървите, ще ви натъкне на известни мъчнотии, на хора, с които ще изживеете ред неприятности и т.н. Вие трябва да знаете всичко това, за да избегнете ония неща, които ще ви спънат в живота. Ако срещнете един хиромантик, или физиогномист, той ще ви каже всичко, каквото ще ви се случи в живота, от най-малките до най-големите неща. Трябва ли да съжалявате за това? По линиите на ръцете и по чертите на лицето, те ще ви кажат, че еди-кой си ден, час и минута, като минавате покрай някое здание, ще падне някоя греда от него и ще ви нарани силно. Или, еди-коя си година, като пътувате с трен, ще стане дерайлиране на трена, и ако вие не слезете на някоя по-предна гара, ще пострадате. Лошо ли е да знаете всичко това предварително? Ако сте разумни и държите връзка с Бога, всичко това може да се избегне.

Ще приведа един пример на такова предсказване. Преди години, в околността на Бургас, във водите на Черно море потъна един параход. Същият ден един каракачанин, придружаван от кучето си, отивал на пристанището да си купи билет за пътуване с този параход. Обаче, кучето му го хванало за дрехата и започнало усилено да го тегли. Той погледнал към кучето си, позамислил се, но направил няколко крачки към гишето и си купил билет. Кучето пак започнало да го тегли за дрехата. Най-после той си казал: Ще послушам кучето, може би чрез него ме предупреждават. Възможно е да ми се случи някакво нещастие. Той отложил пътуването си за друг ден. И наистина, същият този параход потъна. Каракачанинът и кучето му избегнаха катастрофата, която сполетя парахода и неговия екипаж. В дадения случай кучето беше астролог. То казваше на господаря си: Господарю, послушай ме, аз съм ясновидец. Виждам, че този параход ще потъне. Ако влезем в него, и ти, и аз ще потънем. Вярвай в моята астрология! Не се срамувай от формата ми! Каракачанинът послуша кучето си, но после постоянно казваше: Моето куче спаси живота ми.

Казвам: ние трябва да слушаме всеки, който може да ни спаси, независимо това, дали той ще бъде човек, или някое животно. И като ни спаси, ние трябва да му благодарим, че имал добро желание да ни помогне. Сега и аз казвам : не се качвайте на този параход, защото ще потъне, а заедно с него и вие ще потънете. Не се качвайте на този параход, защото той ще потъне толкова навътре и далеч от брега, че никой не ще може да ви помогне. Отложете пътуването си за друг ден, за следния параход, който се нарича параход на Божията Любов. Капитанът на този параход се нарича капитан на Божията Мъдрост. Качете се на този параход, ако искате да преминете океана и да отидете в своето отечество. С този параход косъм няма да падне от главата ви. Мислете върху тези въпроси, за да си изясните всичко онова, което става в живота. При най-малкото свободно време, мислете върху Божията Любов, върху Божията Мъдрост и върху Божията Истина. Мислете върху отношенията, които съществуват между всички живи същества. Всеки трябва да знае, че Бог го е пратил на земята, и затова всеки ден трябва да прави по едно малко добро, от никого невидяно и незабелязано. Всички добрини, които не се виждат, се отбелязват в невидимия свет. Те се отбелязват не само в невидимия свят, но и върху човешкото лице, както и на очите, и на устата на човека. Не мислете, че това добро не се вижда и не се отпечатва. Всичко е отбелязано на човека: на главата, на лицето, на ръцете, на краката, на цялото му тяло, както и в движенията му. Това е наука, която трябва да се изучава.

Казвам: който иска да изучава живота, той трябва първо да изучава себе си, а едновременно с това и хората, техните движения, техните прояви. Има учени, които изучават хората по лицето, по ръцете, по краката, по движенията им. Запример, апашите, разбойниците се познават по това, как се обличат и събличат, как турят и свалят шапката си, как обуват и събуват обущата си и т.н. По тези неща вие ще различите апаша от благодетелния човек. Учени хора са посветили десетки години от живота си, за да изучават хората по техните външни движения и са се добрали до ценни данни из тази област. В това отношение, съвременните хора имат по-голяма светлина от тази на миналите поколения. Бъдещите хора пък ще разполагат с още по-голяма светлина от сегашните, докато дойде ден, в който няма да има скрито-покрито. Хората на бъдещето няма да вършат престъпления. Защо? Преди да извършат престъплението, ще дойдат при тях добри хора, които ще виждат мисълта им, и ще кажат: Това, което сте намислили да правите, не е добро. Трябва да се откажете от мисълта, която храните, защото ще носите нейните тежки последствия. Следователно, за всяко зло дело човек ще бъде предупреден. За всеки човек е определено, какво трябва да направи и кога трябва да го направи. Например, когато някоя мома стане за женене, започват да се явяват кандидати за нея. Дойде един момък, работата не става; дойде втори, трети, пети – пак не се нарежда работата. Изредят се десетина момци, докато най-после момата се съгласи да се ожени за един от тях. Родителите й се чудят, какво става, че не се нарежда работата. Казвам: не е дошъл още онзи момък, който е определен за момата. Той няколко пъти е минал покрай нея, но тя не е обърнала внимание на него, защото е чакала друг някой. Тъй щото, който иска да се жени, той ще чака деня и часа, да дойде онзи, който му е определен. Който иска да вземе министерски пост, той ще чака деня и часа, който му е определен за това. Доколкото зная, нито един от българските министри не е дошъл на своя определен ден и час. Всеки министър е заел поста си 23 деня по-рано, или по-късно. Като се проследи живота на България, в политическо отношение, виждаме, че тук, както в никоя друга държава, са избити много от нейните държавници. Също така, нито един свещеник, нито един учител не е дошъл на своя определен ден и час. И след всичко това ще християнизират младежта. Не, не е този пътят, по който трябва да се работи върху младото поколение. С това аз не нападам религията. Преди всичко, религията не е нито българска, нито на кой и да е народ. Религията е Божествено нещо. Следователно, да нападам религията, значи, да не я считам Божествена. Обаче, когато видя, че нещо не е нито Божествено, нито човешко, аз го изнасям на разглеждане.

И тъй, помнете следното нещо: човек дава малко, дяволът – много, а Бог – нищо, или всичко. Като даде много, дяволът снема и двете кожи от гърба на човека, а след това го заробва за три-четири поколения. Бог или нищо няма да му даде, или всичко, но го оставя свободен, като царски син. И затова, казвам: не се заблуждавайте от малкото, което човек дава! Не се подкупвайте от многото, което дяволът дава! Дръжте се за нищото, или за всичкото, което Бог дава! Това са правила, които трябва да спазвате в живота си. Освен тях, пазете и следните правила: Не ставайте точило! Не ставайте нож! Не ставайте и голям чук в живота си! Направете си по едно малко чукче и по едно малко ножче, с което да режете хляба си, и го носете в левия си джоб, а не в десния. Носите ли го в десния, може да се разгневите някога и да мушнете с него някой човек. Като го носите в левия джоб, вие сте вън от тази опасност, защото лявата страна представя мекия, женския принцип. Едно време жените носеха на шапките си големи игли. Те трябваше да ги носят на лявата си страна, да не мушкат хората с тях.

„Той дойде през нощ при Исуса.” Какъв урок трябва да вземем от посещението на Христа от Никодима? На онзи, който отива при Христа, душата трябва да е изпълнена с единственото желание – да се учи. И Никодим требваше да отиде при Христа, като ученик, и да каже: Учителю, аз съм учил нещо, но идвам при Тебе за нова светлина, за ново знание. Каквото ми кажеш, ще приложа в живота си. Обаче, Никодим отиде при Христа, като големец, и започна да му задава философски въпроси. На всички негови въпроси, Христос отговори: „Ако не се родите изново, няма да влезете в Царството Божие." И вие понякога отивате при Христа, като Никодима, и казвате: Господи, не знаеш ли, че аз страдам? – Когато страдате, отивате при Христа да се оплаквате. Когато благувате, не отивате при Христа да споделите благата си. Благородството на човека изисква да отива при Христа и в единия, и в другия случай. При това, страданията на хората още не са много големи. Един ден отивам на Витоша и правя наблюдения върху всичко, което се изпречва на пътя ми. Достигна ме един селянин, препасан с пушка през рамо; върви и мисли нещо. Както вървеше, спъна се в нещо, падна на земята, охлузи единия си крак. В този момент той съзря някъде в шубраците заек; скочи веднага, прицели се и го рани в двата крака. Казвам: и той пострада, и заекът пострада, но не е право да се убиват зайците. Ще възразите, че заекът е животно, не чувствува като човека. Ако направите едно статистическо изчисление, ще видите, че никой стрелец, или ловджия не е придобил никакво благо със своята пушка. Който умишлено счупи крака на заек, или на друго животно, той ще получи своето възмездие до четвърто поколение. Нито едно престъпление не е останало безнаказано. Това е доказано с ред примери из живота.

Едно дете, от габровските села, видяло пет малки лястовички в едно гнездо и решило да си поиграе с тях. Качило се на дървото, взело лястовичките в ръцете си и слязло на земята. После му дошло на ум да отреже езичетата им. Извадило ножчето си и извършило, каквото намислило. Като се върнало дома си, детето разправило на майка си, какво направило с ластовичките. Майката се засмяла и нищо не казала. Като видяла една от комшийките си, тя казала: Знаеш ли, какво направи днес моят Иванчо? Намерил пет малки лястовички в едно гнездо и на всички отрязал езичетата. Отде му дойде на ум да направи това нещо? Майката разправила този случай на съседката си и се засмяла на геройството, което нейното дете проявило. Обаче, това дете расло, порасло, станало то голям момък. Един ден този момък се оженил и му се родили пет деца. Каква била изненадата и отчаянието на този баща, когато всичките му деца се родили неми! Ще кажете: Защо са неми тези деца? Защото преди години техният баща отрязал езичетата на пет малки лястовички. Това показва, че съществува един велик закон, велик морал, който регулира всички явления в живота и в природата.

Един кръчмар, от село Чатма, разправяше следната случка. На една от гредите в кръчмата му, две лястовички си правили гнезда. Едната от тях, в продължение на две недели, ходела да събира кал, сламки, да направи гнездото си. Отивала, връщала се, но забелязвала, че материалът й все недостигал. Какво ставало, кой взимал материала от гнездото й, не могла да разбере – все продължавала да събира и да пренася калчица за гнездото си. Обаче, другата лястовичка дебнала, когато първата отивала да търси материал за гнездото си, и в това време се отправяла към гнездото й, взимала от готовия материал и го занасяла в своето гнездо. Един ден, като се върнала първата лястовичка, със сламки в устата си, заварила другата лястовичка в нейното гнездо, че краде от нейния материал. Едва сега тя разбрала, кой бил крадецът. Хвърлила се върху нея и се започнала борба. В тази борба двете лястовички паднали на земята. Като видяла това нещо, котката на кръчмаря се спуснала към лястовичките и задушила едната от тях. Кръчмарят следил цялата история, и какво било неговото учудване, когато видял, че задушената лястовичка била онази, именно, която на готово взимала калчица и сламки от другата лястовичка.

Следователно, законът на Великата Правда следи за всичко, което става в света и, според делата, въздава всекиму заслуженото. Никой няма право да си играе с този Божествен закон! Никой няма право да реже езичетата на лястовичките! Нито лястовичката има право да краде материала, който друга лястовичка събира за гнездото си. Какво ще кажете тогава за онези, които крадат не калчица и сламки, но много по-големи неща? Ново възпитание трябва да се даде на младото поколение! Само новата мисъл, новата светлина може да направи човека здрав, да събуди в него великото, идеалното, което е вложено в душата му. – Как ще постигнем това? – Към старото прилагайте новото и, както растенията, превръщайте мъртвата материя в жива. бъдете творители на бъдещите форми. Ние сме творители в света; ние градим, ние създаваме великото, красивото в света. Докато ние сме в България и работим, българите могат да бъдат сигурни за своето съществуване и благоденствие. В който ден ние напуснем България, от нея нищо няма да остане. България ще се превърне в пустиня. Това всички трябва да знаят! Нека се напишат тия мои думи в Божествената книга. Всички трябва да знаят, че това дело е Божие. Ако българите не изпълнят волята Божия, те ще изпитат на гърба си закона на непослушанието. Мнозина искат да докажа това. Няма какво да доказвам. Вие ще бъдете свидетели на това време, ще видите, какво ще стане, и тогава ще си спомните, че моите думи са били верни. Тогава всички ще разберат, че Божиите закони не се изменят. Всеки трябва да служи на висок идеал! Като служи на този идеал, той ще приложи закона на любовта и към своя народ. При това положение, всеки може да бъде патриот, всеки може да бъде министър, или какъв и да е, но като човек с власт, той няма да убива, няма да беси, няма да затваря хората в „Обществената безопасност”, няма да изнасилва никого. Който още продължава да върши тия неща, той сам ще носи последствията им. Никой да не се лъже с мисълта, че както някога Христос понесе греховете на хората, така и днес ще бъде. Не, сега законът е друг. Днес всеки сам ще понесе последствията на своите грехове и престъпления. За тази цел ще му се дадат условия да изкупи своите грехове и престъпления. – Как? – Като възприеме Божията Любов. Това значи: само Божията Любов е в сила да заличи греховете и престъпленията на човека, но при условие, че в душата му е станал преврат, и той бъде готов в името на тази Любов да се прости и примири с всички хора. В името на Божията Любов всички хора – мъже, жени, деца, учители, свещеници, държавници – трябва да си подадат ръка. Тогава всички хора ще бъдат здрави; на земята ще настане плодородие, и заемът ще дойде. И сега може да се направи заем, но как? Америка ще даде заема на Англия, която ще задържи известна комисионна. Англия ще го даде на България, която също ще задържи известна комисионна. Кое е по-добре за България: да получи заема направо от Америка, или посредствено? Следователно, между Бога и човешката душа не трябва да застава никакъв човек, никакъв посредник. Това значи свобода. Обаче, ако някой пожелае, да вземе със себе си даден човек, той трябва да го постави или наляво, или надясно от себе си, но по никой начин пред себе си. При това, ако е жена, трябва да я постави от лявата си страна; ако е мъж – от дясната си страна.

Едно трябва да знаете: вие сте дошли на земята да вършите волята Божия. Който върши волята Божия, той може да разчита на помощта на всички добри и разумни същества. Който не върши волята Божия, той не може да разчита на ничия помощ. Това не значи, че никой не иска да му помага, но стомахът на този човек е слаб и не може да носи. Ако му дадете да пренесе няколко килограма жито, той не може сам да ги пренесе, ще търси или човек, или кола, или някое товарно животно. Не, всеки трябва да върши това, което е по силите му. В света съществува един вътрешен, велик морал, който всеки трябва да спазва в живота си. Запример, впрягам коня си и излизам на разходка. Като дойда до някаква височина, слизам от коня си и тръгвам пеш. Не е Божествено да измъчвам коня си да ме носи по височините. Като дойда на равно место, аз пак се качвам на коня и продължавам пътя си. Като ме заведе до определеното место, слизам от коня, потупвам го и му благодаря за услугата, която ми е направил. Казвам: ако трябва да благодарим на коня, на вола за сторената ни от тях услуга, колко повече всеки момент трябва да благодарим в душата си и за най-малкото добро, което някой човек ни е направил! А колко повече трябва да благодарим на Бога за всичко, което ни е дал и направил за нас! Който възприеме Божията Любов, той ще оправи всичките си работи – лични семейни, материални; той ще има помощта на добрите хора не само в България, но и от невидимия свят. Божията Любов изключва всички недоразумения, всички обиди, всички огорчения. Трябва ли да нападате хората? Ама някой казал нещо лошо за вас. Какво от това? Когато говорят за мене лоши работи, казвам: това са комари, които кацат върху носа ми. Ще махна с ръка и ще се освободя от тях. Вървя из улиците и насреща ми иде един вол, който маха опашката си наляво-надясно. Какво трябва да направя? Ще се отбия от пътя си. Животно е той, ще му сторя път да мине.

Разумният човек не трябва да си служи с метода на Никодима, на този горделив дух.

„Той дойде през нощ при Исуса." Значи, не трябва да се отива при Христа вечер, както Никодим направи. Идете при Христа през деня и не Му разправяйте страданията си, но помолете Го да ви помогне. Обърнете се към Христа като към някой богат и добър човек, с молба да ви помогне. Следователно, не разправяйте на хората за своите страдания, но помолете се, ако могат, да ви помогнат. – Ама ще могат ли да ни помогнат? – Оставете съмнението настрана, то няма да ви помогне. В много хора съмнението е пуснало дълбоки корени; те нека сами се разправят със съмнението си. Въпросът е до онези хора, които имат жива вяра. Те са младите хора, за които е дошло вече време да се повдигнат. Под думата „млад" аз разбирам всеки човек, бил той млад или стар, който мисли по новия начин, и на когото сърцето е пълно с топлина, умът – със светлина, а волята – с живот. Днес времето тече бързо, а с него заедно и мисълта. Според новите разбирания на хората, Бог не живее вън, на небето някъде, както едно време са мислили, но Той живее в сърцата, в умовете, в душите и в духа на хората. Един е Той! Философите казват: Не търсете Бога на небето! Той не е там. Не Го търсете и на звездите. И там не е. Не Го търсете в силните и в учените хора! И там не е. Не Го търсете и във физическите сърца на хората, които постоянно се променят! И там не е. Търсете Го, обаче в онова сърце и в онзи ум, които се намират в човешката душа! Там е Той. И когато ви проговори само една дума, тя е толкова мощна, толкова велика, че ще бъде в сила да ви възкреси.

И сега, на онези хора, които са наскърбени, които са изгубили смисъла на живота, казвам: Направете един малък опит с Божията Любов, да видите, какви резултати ще имате. Ще срещнете хора отчаяни, които отиват да се давят, да се бесят, да вършат престъпления. Спрете ги и се разговорете с тях. Запитайте ги, защо искат да се самоубиват. Един ще ви каже, че има да дължи някому и не може да изплати дълга си. Друг ще ви каже, че жена му го напуснала. Спрете се при единия и му помогнете, както и с каквото можете. Спрете се при другия, поговорете му малко, кажете му да се помоли.

Най-после помогнете му и вие с нещо. Ще видите, че тия хора ще се насърчат, ще се откажат от мисълта за самоубийство. По този начин вие печелите приятели, създавате красиви връзки помежду си. Това изисква новото учение. Този е Божественият път. Обаче, никой не трябва да знае, какво сте направили. Досега аз съм имал само един подобен случай в живота си. Срещнах едного, който отиваше в гората да се беси. Спрях го и го запитах: Де отиваш? – Остави се, много ми е тежко, дошъл съм до пълно отчаяние, решил съм да туря край на живота си. – Защо? – Жена ми избяга от мене и ме напусна. – Не бой се! Ти си добър човек; искаш да направиш нещо много силно, да се обесиш от любов към жена си. Не се безпокой, тя ще се върне. Тя се е пошегувала с тебе. Аз разбирам тази работа, и зная, че ще се нареди добре. След това срещнах жена му и я посъветвах да се върне при мъжа си, при децата си, да гледа къщата си.

Днес Божествената Любов ви среща и казва: О, Израилю, хора на 20 век, върнете се от кривите си пътища! Каквото пожелаете в името Божие, ще ви се даде. Откажете се от кривите си мисли и чувства, от неправилните желания да се самоубивате! Откажете се от стария си навик да се одумвате! Дайте място на Божията Любов в душите си, и ще приемете Божието благословение!

''Беседа от Учителя, държана на 22 януари, 1928 г., София. – Изгрев.''

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, може, живот, всички, аз, всичко, земя, свят, христос, време, дойде, бъде, могат, мисли, има, днес, ден ,

 Неделни беседи , София, 22 Януари 1928г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder