НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Малки и големи придобивки

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Малки и големи придобивки

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, земя, любов, хора, всички, сега, аз, себе, живот, дойде, свят, небе, бъдете, бъде, бог ,

Общ Окултен клас , София, 18 Януари 1928г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини."

Размишление.

Чете се резюме на темата: „Разлика между човека и животните."

За следния път пишете върху темата: „Придобивки от знанието."

Като наблюдавате себе си, както и другите хора около вас, ще видите, че всички носят в себе си известни придобивки не само от сегашния си живот, но и от своето далечно минало. Учен или прост, всеки човек носи в себе си придобивките на своето минало, с които днес свободно разполага като със свой капитал. Има придобивки, които са благо за човека. Има придобивки, които носят неговото нещастие. Представете си, че сте работили при един господар, който туря в ръката ви огън като заплата на вашата работа. В това време дохожда някой при вас и взема огъня от ръката ви. Какво изпитвате в този момент? – Радост. Следователно има блага, придобивки, които в даден случай носят нещастие за човека. Отнемането на тия блага носи щастие за човека. Наистина, какво по-голямо благо за човека от това да дойде някой при него и да отнеме от ръката му насипания огън?

Оттук можем да извадим следното заключение: малкото благо е дадено от човека; голямото благо – от дявола, а където няма никакво благо, там пък Бог взема участие. Щом всичките блага на човека се отнемат, там Бог е взел участие. Когато някой се оплаква, че няма никакви блага, той се лъже. Всъщност няма човек без блага в света. Какво по-голямо благо от живота? Бог живее и се проявява в общия, в целокупния живот. В този живот и хората живеят. Затова е казано в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога." Обаче в който момент човек започне да мисли, че животът е само негово благо и търси начин как по-рационално да го използва за себе си, той е създал вече своето нещастие. Защо? – Защото никой няма право и не може да използва живота за свое лично благо. Да се мисли другояче, то е все едно някой човек да купи грамадни пространства земя и да се заеме сам да ги пази. Ще ги пази ден, два, три, на четвъртия ден ще усети голям глад и ще напусне поста си. Това е неразбиране на живота. Какъв е изходът от това положение? За да разбере добре живота на земята и да знае как да устрои своя живот, човек трябва да спре вниманието си върху Божествения живот. Като разбере Божествения живот, по аналогия на него той ще разбере и живота на земята.

В сегашния живот вие носите последствията на ред минали животи, добри и лоши, и не можете да се избавите от тях, докато не разберете законите, които управляват целокупния живот. Който доброволно не иска да научи тия закони, той пак ще ги научи, но вече по отрицателен път, чрез насилие. Засега каквото и да правят, хората не могат да се освободят от последствията. Нещастията неизбежно ще вървят подир тях, докато решат най-после да поемат пътя нагоре, към възлизане. Пътят на слизане трябва да се превърне в път на възлизане. Човек може да се освободи от страданията само след като се върне там, отдето е излязъл. Как ще стане това? Ще кажете, че като живее съобразно Божиите закони, човек може лесно да се справи с мъчнотиите и страданията. – Да, лесно се говори това, но какъв е методът за този живот? Кой човек има такъв дълбок мир в себе си, че при всички условия на живота си да е готов да живее освен за себе си, още и за своя ближен? И такива хора има на земята, но те са малцина. Обаче ученикът трябва усилено да работи върху себе си, да придобие този вътрешен мир.

Сега като говоря на хората за любовта, мнозина от тях не я разбират. Казвам, че едно от качествата на любовта е да ограничава. Те се чудят как е възможно любовта да ограничава и да прави човека нещастен. Вие мислите, че когато любовта дойде, веднага ще ви направи щастливи. – Не, това е невъзможно. Казано е, че любовта ражда живота. Следователно за да се прояви животът, човек трябва да се ограничи, да мине от безграничния в граничния свяг. Който очаква щастие от любовта, той е на крив път. Любовта не носи щастие, нито блаженство. Тя носи нещо по-велико – целокупния живот. Това не значи, че любовта прави хората нещастни, но като не я разбират, те влизат в стълкновение с нея и стават нещастни. Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни: богати и сиромаси, господари и слуги, учени и прости. Богатите са недоволни, искат повече, отколкото им е дадено. Сиромасите са недоволни, защото нямат достатъчно средства за живеене. Господарите са недоволни от слугите; слугите – от господарите и т.н. Ако оставите две деца да ядат на една трапеза, те непременно ще се скарат. Едното дете ще погледне в чинията на другото и ще намери, че на него е дадено по-малко. Не само децата, но и възрастните хора спорят помежду си.

Спорът между хората може да бъде от материален, от сърдечен или от умствен характер. Двама души спорят кой от тях е по-учен, кой седи по-високо в умствено отношение. Да има човек много знания, които не е обработил и приложил, това е все едно да се товари с повече багаж, отколкото му трябва. Имате две магарета: едното носи на гърба си сто килограма товар, а другото – 50 килограма. По какво се отличава едното магаре от другото? Ще кажете, че едното магаре е по-голямо и по-силно. Какво особено има в това различие? Имате две шишета: едното събира един килограм вода, а другото – два килограма от същата вода. Разликата между двете шишета е само в количеството на водата, но количеството още не разрешава въпросите. Ние не поддържаме идеята, че хората трябва да бъдат равни, еднакви. Ние не сме за равенството. Такъв закон в природата не съществува. Животът е неравенство. Когато обичаш някого, или ти трябва да му дадеш, или той трябва да ти даде. В любовта трябва да има обмяна, но същевременно и безкористие. Децата обичат баща си, радват му се, защото е богат, има какво да им даде. Щом осиромашее и остарее, те вече не могат да го търпят и чакат по-скоро да си замине за онзи свят, да не седи около тях като стражар, да следи как живеят, колко харчат и т. н. Ако бащата е богат, и стар да е, синовете обикалят около него с почитание, очакват да им даде нещо. Какъв морал има в тази любов? Любовта с пари нито се предава, нито се продава. И знанието с пари не се предава. Мъдростта, истината, както и всички добродетели изобщо, с пари не се предават. Добродетелите нито се предават, нито се придобиват с пари.

Казват, че всяка добродетел може да се придобие. Това е самоизлъгване. Любовта е свободна в своите прояви. Тя не зависи от никого. Щом иска да помогне на някой грешник, тя слиза в ада, хваща грешника за ръка и го изнася вън, като минава и заминава покрай светията, без да обръща внимание на последния. Светията се обърне, погледне към любовта, но не може да я спре, оставя я свободно да се проявява. Любовта погледне грешника, позасмее му се, позабавлява се с неговите страдания и го пусне. Ще кажете, че хората на любовта имат меки сърца. И това е възможно, обаче защо любовта обича грешния? Защо майката обича детето си? – Защото плаче. Като плаче, като вика, детето се налага на майка си, иска тя да го обича, да му обърне внимание. Следователно всички хора, които искат да бъдат обичани, се налагат. Това не е правилно разбиране. Любовта не се изисква. Който иска да учи закона на любовта, той трябва да мисли за нея, но не да я изисква. Това не значи, че човек не се нуждае от любовта. Всеки се нуждае от любовта, но начините, по които я търси и по които постъпва, не са правилни.

На фиг. 1. имате десет концентрични кръга. С помощта на тия кръгове ще обясня причината за страданията и нещастията на съвременните хора. Представете си, че тия десет кръга са сита с различна гъстота: външните са по-едри, а колкото по-навътре се влиза, от десетото до първото, стават все по-ситни, по-гъсти. Тези сита, които имат форма на плоскости, са насочени към земята. На тях отговарят други десет концентрични кръга, десет сита, т. е. десет плоскости с посока към небето. Ми-сълта на човека минава през различно гъсти сита, независимо от това, дали тя е възходяща, или низходяща. Когато мисълта е възходяща, т. е. когато тръгва от земята и върви към небето, тя минава постепенно от по-редки в по-гъсти сита. Последното сито е толкова дребно, че почти не пропуща мисълта на човека. За да мине една човешка мисъл през последното сито, изисква се голяма чистота, вътрешна и външна. И обратно: когато мисълта на човека е низходяща, т. е. тръгва от небето към земята, първите сита са по-гъсти и колкото по-надолу слиза, те стават все по-едри. Последното сито е толкова едро, че през него минават цели планини.

Значи нещастията на хората се дължат на факта, че без да съзнават, те се стремят към центъра на земята, в гъстата материя, в плоскости, в сита, през които минават нечистотиите на всички хора. Това значи хората да ви обичат. Щом искате хората да ви обичат, те непременно ще ви заведат в гъстата материя, при редките, при едрите сита, през които минават и хубавите, и лошите им работи. Мишката е направила следния договор с котката:,,Ти ще ме ядеш, но ще знаеш, че заедно с това ще вземеш и хубавото, и лошото, което имам в себе си.” Мишката причинява много болести на котката, а често и смърт. Следователно докато се привлича от обичта, от любовта на хората, човек слиза към центъра на земята и започва да се товари с нечистотии. Вместо да се изкачва с мисълта си нагоре, към гъстите сита и да се освобождава от нечистотиите, от лошото в себе си, човек слиза надолу, в гъстата материя, дето ситните дупчици на ситата се запушват и остават само едрите, през които минават най-големите нечистотии. По този начин човек се все повече и повече товари. Това показва, че той е сбъркал пътя на своето движение. Какво трябва да направи? – Да обърне ситните сита нагоре, а едрите – надолу, т. е. да измени посоката на своята мисъл.

Казвате: „Как ще прекараме живота си? Какво ни чака в бъдеще?” Това са въпроси, които само Бог разрешава. Това са въпроси, които не се разрешават при движението на човека към центъра на земята. Ако при това движение искате да знаете как ще живеете, казвам ви, че на парчета ще ви направят и нищо няма да излезе от вас. Обаче ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете в цял свят, в цяла система и ще получите Божието благословение. – Ама какъв ще бъде нашият живот? – Това не е твоя работа. Това е задача, която само Бог може да реши, а ти ще се радваш на това решение и ще живееш. Радвай се, че не можеш да разрешиш тази задача. И богат да си, и силен да си, ти пак не можеш да я разрешиш. – Ще стана ли учен човек? – Този въпрос се решава на небето, а не на земята. – Ще стана ли добър човек? – И този въпрос се решава на небето. Това са висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вместо да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати.

Много такива примери има в живота. Майката е добра, разумна жена; бащата е учен, виден човек. Те искат да им се роди добро, умно дете, да прилича на тях. Наистина, ражда им се дете, което външно прилича на тях, но по качества се различава и от майката, и от бащата. Детето е упорито, своенравно, не слуша нито майка си, нито баща си, не иска да учи, да работи. Защо е така? Има дълбоки причини за това. Тогава и вие можете да се запитате, защо не мязате на Бога, от Когото сте излезли, а сте толкова упорити и своенравни? Ще кажете, че сте сгрешили, излъгала ви е змията и сте изгубили Божествения си произход. Други пък ще кажат, че са получили тия лоши качества по наследство от своите деди и баби, от своите майки и бащи. – Не, да се извинявате с грехопадането на първите човеци, с наследствените си черти, това не е философия за живота. Това са залъгалки. Някой казва, че е наследил голямо богатство от дядо си и от баба си. Значи каквото представя богатството, което наследявате от дядо си, например, такова нещо представят наследствените черти от дядо ви и от баба ви. В някой дом дядото има четири внуци обаче той оставя наследството си само на един от тях. Защо? – Защото дядото обича този внук най-много и желае чрез него да се прероди. Той си приготвя условия за новото идване на земята. Така също се предават и наследствените черти: един от внуците наследява една черта от дядо си, или от баба си, вторият внук–друга някоя черта. Когато само един от внуците получи наследство от дядо си, останалите се сърдят, завиждат на брата си. Те не знаят, че с осиновяването на един от внуците, дядото си приготвя условия за идването на земята. Той оставя внука си като слуга на парите му, че като дойде пак на земята, да си ги вземе.

Като слушате тия неща, вие се запитвате, вярно ли е това, или не. Задавали ли сте си въпроса, колко от вашите мисли и чувства са верни? Колко от вашите опитности са верни? Това не е за обезсърчение, но вие трябва да дойдете до положение да проверявате истинността на всички факти и да гледате на тях с еднаква сериозност. Не е въпрос да делите нещата на важни и маловажни. Не делете и хората на красиви и грозни. Красота и грозата са относителни неща. В един случай можете да кажете, че някой човек е красив, а друг - грозен, но в друг случай, грозният е сянка на красивия, а красивият е обект на грозния. Грозният е толкова необходим за красивия, колкото красивият – за грозния. Те не могат един без друг. Грозотата е необходима, за да изпъкне красотата; красотата е необходима, за да изпъкне грозотата.

Сега онези, които не разбират закона, са недоволни защо да бъдат грозни, а да не бъдат красиви. – За всички хора има възможност красиви да бъдат, но има възможност и грозни да бъдат. Каквато възможност има за човека да бъде красив, такава възможност има да бъде и грозен. Това са неизбежни неща. Каквато възможност има за човека да бъде светия, такава възможност има да бъде и най-големият грешник. Понеже чо- век сам е създал условия за тия неща, затова те са неизбежни за него. Човек сам може да създаде своята святост, сам може да създаде и своята греховност. Той сам е творец на съдбата си. Представете си, че някой човек влезе в къщата си, затвори кепенците на всичките си прозорци и след това усилено се моли на Господа да изпрати слънчевата светлина в къщата му. Цял ден да се молите за това, молитвата ви няма да бъде чута. Слънчевата светлина няма да влезе в къщата ви. Молитвата ви ще бъде приета, но за други хора. Докато сте се молили, много хора са отворили прозорците си и слънчевата светлина е озарила техните къщи. Като сте се молили, забравили сте да отворите кепенците на вашите прозорци. Значи светлината е влязла в къщите на всички хора с изключение на вашата. Какво трябва да направите, за да влезе светлината и във вашата къща? – Преди да изгрее слънцето, вие трябва да отворите кепенците на вашите прозорци. Щом слънчевата светлина огрее къщата ви, това показва, че молитвата ви е приета. Някога светлината може да влезе в къщата на човека и без молитва, при условие прозорците да са отворени и къщата да е изложена на изток. Какъв извод можете да направите за себе си от това положение?

Мнозина от вас ще се обезсърчат, че при толкова молитви, които са направили, не са придобили това, което желаят. За да обясня коя е причината на вашите неуспехи или незначителни придобивки, ще приведа следния пример. Имате една голяма бъчва, която искате да напълните с вода. Наблизо има чешма. Започвате да наливате вода в бъчвата с малък съд. Като се напълни бъчвата, изливате водата със същия съд. Това коства време, усилие, без да имате големи резултати, защото става прекъсване на работата. Същото може да се постигне при следното положение. Туряте бъчвата под крана на чешмата и започвате да я пълните. В скоро време бъчвата се напълва. Когато пожелаете да излеете водата от бъчвата, за да я напълните отново с чиста вода, веднага отваряте крана и пущате водата да тече. Първото пълнене и празнене на бъчвата представя човешкия живот, в който нещата се прекъсват, застояват и забавят. Второто пълнене и празнене на бъчвата представя Божествения живот, в който нещата се извършват непреривно, бързо и резултатно.

Следователно има хора, които са добри по човешки; има хора, които са добри по Божествено. Добротата на първите ту се губи, ту отново се придобива. Добротата на вторите непреривно се излива и непреривно се втича. Същото може да се каже и за знанието. Който разполага с човешкото знание, той лесно го изразходва и губи, но и лесно може да го придобие. Що се отнася до Божественото знание, то е неизчерпаемо – постоянно се влива и излива от човешката душа. Като се натъкват на изпитания, хората веднага се запитват защо това изпитание е дошло до главата им. – Много просто! Всяко изпитание на човека е дадено с цел да се изпита колко килограма вода има в бъчвата си. Колкото по-малко е водата в бъчвата на някой човек, толкова по-лесно се обезсърчава. При най-малкото изпитание той губи смисъла на живота и започва да роптае против съдбата си, против Бога, против всичко, което се изпречва на пътя му.

Съвременните хора се намират в същото положение: Бога не са видели, но са недоволни от Него. Каквито блага да им да-ват, те все протестират, роптаят, че малко им е дадено или че не им е дадено това, което очакват, вследствие на което постоянно се съмняват. Съмнението неизбежно ще дойде в човека, но той не трябва да го държи дълго време в себе си. Щом го държи малко, то ще мине и замине като пътник. Защо трябва да се съмнявате в човека? – Ама този човек е лош. – Не е лош човекът, но е сянка на нещо. – На какво е сянка?–На добрия човек. Значи зад лошия се крие добър човек. Зад добрия пък се крие лош човек. Какво лошо има в това? Такъв е редът на нещата. Защо съществуват добри и лоши хора, за това не трябва да питате. Защо някой ви обича, а друг не ви обича, и за това не трябва да питате. Тези въпроси седят извън възможностите за разрешаване, с които човек разполага. Ако някой ви обича, все има за какво: или че сте красив, или че сте богат, или че сте добър, или че сте учен. Той още не обича душата ви. Щом изгубите качеството, за което ви обича, и любовта му ще изчезне. Такова нещо представя любовта на хората. Като знаете това, не се стремете да разрешавате тия въпроси.

Сегашните хора са навлезли в областта на неразрешените въпроси. Такъв е въпросът за старостта и за младостта.Старостта настъпва, когато приходите на човека намаляват. Тогава настава тъй наречената финансова криза: дюкяни имаш, няма на кого да ги дадеш под наем; стока за продан имаш, няма кой да я купи; дъщеря и син имаш за женене, не можеш да ги ожениш. Чудиш се какво да правиш. Хванеш се за главата, търсиш изход отнякъде. Какво ще правиш? – Не се грижи за работи, които не влизат в кръга на твоите възможности. Не е твоя работа да жениш дъщеря си и сина си. Хората се женят, а Бог съчетава душите. Следователно щом Бог е изпратил дъщеря ти и син ти на земята, Той има грижа за тях. Не се меси в Божиите работи. Не се наемай да правиш хората щастливи, преди ти сам да си щастлив. Ти сам си нещастен, а искаш другите да направиш щастливи. Това е невъзможно. Как е възможно една нещастна мома да направи момъка щастлив или един нещастен момък да направи момата щастлива? Как е възможно един нещастен момък и една нещастна мома да се оженят и да бъдат щастливи? Това не трябва да ви обезсърчава, но радвайте се, че знаете истината по този въпрос. Не мислете, че знанието, което придобивате сега, ще ви направи щастливи. Напротив, колкото повече знание придобивате, толкова по-нещастни ставате. Знанието не носи щастие. То е условие за развитие на човека. А в процеса на развитието си, човек непременно ще мине през страдания. Който може да използва това условие, той ще придобие мъдростта. Щом има мъдростта, той има и любовта в себе си.

Какво представя знанието? Какво представя мъдростта? Казано е, че мъдростта носи знание и светлина. Без мъдростта вие ще се намерите в положението на човек, който има огнище, на което е турил дърва, въглища, но липсва му запалка, кибрит, с който да запали огъня. Той иска да си сготви нещо за ядене. Всичко си е приготвил, само огънят му не гори. Любовта е запалката, а мъдростта ще научи човека как да употреби тази запалка. Значи любовта без мъдростта не може. Щом любовта дойде, огънят ще се запали, дърветата ще изгорят, а човек ще се стопли и ще си сготви нещо за ядене. В такъв случай за предпочитане е човек да живее, отколкото дърветата да останат неизгорели. Любовта взема, но стократно дава. Щом подложи дърветата на изгаряне, тя е готова да им даде нов живот, по-добри условия от тия, които е отнела. Тя казва на дърветата: ,,Вашите форми са стари, от миналите култури. Вие станахте жертва за човека, но аз ще ви дам нови форми, нови тела, ще ви приготвя за нов живот.” Любовта има право да взема живота на дърветата, защото тя го задържа в себе си и при случай го връща, но вече подновен, възроден. Значи човек е огнище без запалка. Любовта носи запалката. Това е противоречие за вас. Вие се чудите как е възможно да нямате любов в себе си. Вие имате любов, т. е. имате живот, но между вас и дърветата няма отношение. За да се създаде това отношение, Божията Любов трябва да дойде като запалка. Без тази любов въпросът за огъня на огнището може да има само едно обикновено разрешение: днес ще се разреши, утре да бъде пак неразрешен.

Много въпроси не са разрешени: за яденето, за дишането, за богатството и сиромашията, за знанието и т. н. Казвате, че Бог ще разреши тези въпроси. Той отдавна ги е разрешил, но всеки сам трябва да тури искрицата, т. е. запалката, с която да подкладе своя собствен огън. Какво правят хората днес? Като нямат запалка, с която да накладят огъня на своето огнище, тър- сят от съсед на съсед да искат малко огън назаем. Обаче съседите му казват: „Нашият огън гори, но ние не даваме огън назаем. Най-многото, с което можем да ви услужим, е да ви дадем възможност да сготвите яденето си на нашето огнище. Донесете тенджерите си тук и почакайте, докато яденето ви се сготви.” И това е хубаво, но за предпочитане е човек да има свое огнище, свой огън, отколкото да ходи по чужди огнища. Защо? – Като ходи с тенджерката си от огнище на огнище, някъде могат да му кажат да махне тенджерката си от огъня, защото огнището им е нужно. В това отношение вие трябва да бъдете будни, да не чакате даже да ви казват да свалите тенджерката си, защото огънят трябвал. Както виждате, това е нова обстановка на познанието, която трябва да имате предвид.

Съвременните хора, както и учениците на окултизма, търсят неща, които не могат да намерят. Като не ги намират, те се отчайват и обезсърчават. Някой ги намират външно и мислят, че нищо повече не им трябва. Други пък не ги намират и бързо се отчайват. И едните, и другите са на крив път. Защо не ги намират още? – Защото не знаят как да ги използват. Те трябва да бъдат вътрешно готови, че като ги намерят, да ги използват разумно, да се посветят в служене на Бога. Тогава те ще разширят кръга на своята деятелност и ще влязат в общение с разумните същества. При това положение те ще изпитат радост, а не затруднение. Представете си, че тази вечер се даде на всеки от вас по един свободен билет от първа класа на трена или на парахода да обиколите с него целия свят. Какво повече можете да желаете на земята? Такова нещо представя за човека служенето на Бога. Пред него се отваря голям простор. Той се запознава с хора, с местности, придобива опитности и знания.

Представете си, че ви дават такъв билет за небето. Какво ще спечелите от този билет? Ще кажете, че това са фантазии. Колкото се отнася до земята, всичко е възможно, но дойде ли до небето, въпросът е поставен другояче. Много неща могат да се реализират на земята, но ако същите неща искаме да реализираме на небето, намираме се пред невъзможност. Тези неща са невъзможни за болшинството, но са възможни за малцинството. Само Учителите и мъдреците имат привилегия да пътуват извън земята. Обикновените хора, добрите и праведните хора са лишени от тази привилегия. И те имат желание да излязат извън земята, но не са достигнали още до това положение. Един ден и те ще постигнат това, което възвишените духове са придобили. Мислете и вие по този начин, за да можете лесно да се справяте с мъчнотиите на своя живот. Тогава ще гледате с еднакво уважение на всички неща. Няма да казвате, че едно е важно, а друго е маловажно. Всички букви от азбуката са еднакво важни и свещени. Всички числа от едно до десет са еднакво важни и свещени. Като наблюдавате великите сили в природата и тяхното действие, ще видите, че те са съставени от елементарни енергии, които не се виждат, нито се чувстват.Нито една от тия елементарни енергии сама не е в сила да произведе най-малкото действие. Обаче много от тия енергии, събрани на едно място, представят велика сила.

Нашата земя е съставена от милиарди елементарни енергии, които представят малки телца. Тези телца са в непрекъснато движение и на известно разстояние едно от друго. Малките телца се наричат монади. Една от тия монади е наречена централна, защото тя приема първия тласък от невидимия свят. Този тласък, тази енергия се предава постепенно на всички останали монади по права линия. Движението на енергията постоянно се усилва, докато мине през всички монади и после се върне пак към центъра, към централната монада. Движението на тази енергия минава през няколко фази: първо върви по права линия; после – по плоскости с две измерения и най-после се движи в посоките на куба – в три измерения. Движението на телцата, на монадите е причина за движението на земята около нейната ос. Първоначално земята се е движила много бързо около своята ос, вследствие на което част от енергията й станала излишна. Излишната енергия именно е дала подтик на земята да се движи около слънцето. Енергията в малките монади, която постепенно се усилва, е причина за движението в космоса. Невъзможно е да влезе Божествена енергия в човека и да не му даде някакъв тласък. Щом този тласък влезе в човека, той не може вече да остане в това положение, в което е бил първоначално. Най-малката Божествена енергия е в състояние да събуди човека, да го оживи и възкреси. Силата е в малкото, а не в многото. Всеки трябва да знае, че малкото, което има в себе си, е в състояние да го спаси. Малкото всеки може да има, а голямото е достояние за малцина.

Мнозина от вас боледуват и се страхуват да не им се случи нещо лошо. Няма защо да се страхувате. Болестите са задачи за разрешаване. Доброто, злото, сиромашията, богатството, това са задачи за разрешаване. Животът е пълен със задачи. Когато решите една задача правилно, изпитвате радост; когато решите задачата неправилно, изпитвате скръб. Вие сте постигнали известни знания, които трябва да приложите в живота си. При разрешаване на всяка задача е нужно знание. Знанието е капитал, който трябва да вложите в обращение. Знаете ли колко капитал е нужен на всеки от вас? Рокфелер, който разполага с милиарди, още работи. Това показва, че той е недоволен от това, което има. Ако Рокфелер е недоволен от своите капитали, можете ли вие да бъдете доволни от малките капитали, с които днес разполагате? Можете ли да бъдете доволни от вашата малка опитност? Само светията, само ученикът може да бъде доволен от положението си. Вие още не сте нито светии, нито ученици. Как можете да бъдете доволни от положението си? Какво знание имате, че трябва да сте доволни? Ще кажете, че знаете да пеете, да свирите. И децата знаят да пеят и да свирят като вас. Това не е пеене още. Добрият певец влага нещо от себе си, от душата си. За него се казва, че пее с душа. Има певци, които не влагат нищо от себе си. Това пеене е мъртво. То умъртвява, приспива човека. Такова пеене действа хипнотично върху човека. Доброто пеене съживява, ободрява. Някой пее любовна песен и унася човека. Защо? – Защото събужда образи, които го упояват, и той забравя песента. Истинското пеене събужда мисъл. Който веднъж чуе такава песен, той никога не я забравя.

Каквото е истинското пеене, такова нещо представя и истинската любов. Който не познава тази любов, той казва,че обича някого, че е готов да умре за него. Днес се кълне в любов, готов е да умре за любимия човек и след две години не иска да го види. Това не е любов. Любовта не е играчка. Ако е Божествена, любовта всякога остава една и съща, тя не може да се мени. Ако е човешка, любовта всякога си остава човешка, тя не може да приеме качествата на възвишената любов. Божественото е всякога Божествено, човешкото всякога човешко, дяволското всякога дяволско. Защо ще се сърдите? Дяволът е тьрговец, и човекът е търговец – въпрос е кой от двамата ще надхитри, кой повече ще вземе.

Един светия имал една хубава стомна, в която всякога си наливал чиста, прясна вода. Един дявол често влизал в стомната с цел, като пие светията вода, да го приеме в себе си. Светията забелязал това и винаги преглеждал стомната, да не би дяволът да е влязъл вътре. Като го виждал вътре, казвал му: „Слушай, ти трябва да излезеш от моята стомна. Ето, толкова хора има по света, иди малко и на друго място.” Дяволът не слушал, постоянно влизал в стомната. Един ден светията запечатал добре стомната, затворил дявола вътре и му казал: „Сега можеш да ме водиш по целия свят. Аз съм готов да вървя с тебе.” Дяволът тръгнал със светията, обиколил света и най-после му казал: „Моля ти се, пусни ме на свобода.” –,, Ще влизаш ли пак в стомната ми?” – ,,Не, повече няма да влизам.” Следователно ако искате да се освободите от дявола, накарайте го да работи. Той пак ще ви посещава, но всякога по различни начини.

Какво представя дяволът? Дяволът символизира същество, което има за цел да спъва хората в развитието им. Такова е неговото разбиране. Не само дяволът се различава от хората по своите разбирания, но и хората се различават помежду си по разбиранията си. Срещате двама учени: и единият, и другият изучават небето, звездите, но единият разбира едно, другият – друго. Единият се разговаря със звездите, а другият само ги наблюдава и описва. Защо първият учен се разговаря със звездите? – Той знае по какъв начин може да влезе във връзка с тях. Срещате един човек, махнете му с ръка и той веднага ви отговаря – разбира ви. Друг някой махне с ръка на същия човек, той не му отговаря – не го разбира. Много хора се разговарят с движения, предават си цели телеграми – разбират се. Какво показва това? – Че светът, в който живеем, е пълен с разумни същества, които знаят причините и последствията на явленията в живота и в природата. Добре е да разбирате тия същества, но ако не ги разбирате, ще се учите. Голямо благо е за онзи, който ги разбира. Който не ги разбира, той се чувства изолиран от света, като че е попаднал в чужда държава и не знае езика, на който говорят нейните поданици.

Съвременните хора искат да влязат във връзка с разумните същества, но те не знаят по какъв начин могат да постигнат това. Едно се иска от всички хора: да бъдат снизходителни, да прощават грешките на своите ближни. Как ще постигнат това? –Като си служат с едри сита за грешките на другите хора. Когато отивате към центъра на земята, носете със себе си сита с едри дупки. Със ситно сито приятелство не се прави. Щом съжалявате хората, че страдат, че грешат, не ги съдете, но им помагайте. Само така хората могат да се оправят. Когато отивате на небето, при ангелите, ще носите със себе си ситните сита. При хората ще отивате с едри сита и с широки сърца, а при ангелите – със ситни сита и с възвишени сърца.

Днес всички хора страдат, всички плачат, но с плач светът не се оправя. И майки, и бащи, и братя, и сестри са плакали, но грехът си е останал, сълзите не са го измили. Велики Учители са слизали между хората, пророци и апостоли са идвали между тях, държавници са чертали нови програми, проповедници са проповядвали, но светът все още не се е изправил. Висшият свят е съвършен, няма какво повече да се усъвършенства, но човешкият свят трябва да се изправи. Той е сянка на висшия свят. В сравнение с възвишения свят, човешкият свят е грозен, изопачен, той трябва да се изправи. Всички говорят за изправяне на света. Всички го оправят и все неоправен остава. Роди се дете в някой дом. Всички се заемат да го възпитават, учен човек да излезе от него. В това седи първата погрешка. Турете детето в правия път и ще видите, че всичко, каквото е вложено в него, ще се прояви. За развитието си човек се нуждае от вътрешна свобода. Детето познава слабостите на родителите си и щом забележи, че искат да му се наложат, в него веднага се явява обратна реакция и то започва да им се противопоставя. Когато детето порасне, стане голяма дъщеря или голям син, то започва да критикува родителите си. Дъщерята казва на майка си:,,Добър е баща ми, но възгледите му не са прави.” Щом дъщерята разбере това, бащата не може вече да й влияе. И да е прав бащата, всичко е свършено вече. Сега остава животът да влияе на тази дъщеря. По какъв начин? Чрез изпитания и страдания. Когато дойдат големите бури и изпитания в живота й, тя ще разбере истината, ще разбере баща си, ще види, че той е бил прав в своите възгледи. Прав е бил той във възгледите си, но методите на възпитанието, с които си е служил, не са били прави. Докато не мине през опитности, дъщерята не е в състояние да разбере съветите на своя добър баща. И без страдания дъщерята може да се вслуша в съветите на баща си, но само ако тя желае това. Ако не желае, никой не може да я отклони от пътя й. Тази е причината, задето всички хора се пристрастяват към известни свои стремежи и желания, с риск да счупят главите си. – Не, пристрастието е стар метод. С него нищо не се постига. Някой се пристрастява към поста, иска да придобие някакви дарби. Този човек е на крив път. Постът не помага за развиване на дарби. Чрез пост човек може да намали малко от своите мазнини, но не и да развива дарби. Постът усилва волята, донякъде развива търпението на човека, докато най-после той се увери, че и с малко ядене може да живее. Изобщо постът е метод за борба с лошите наследствени черти в човека. Някой обича да яде много, да си угажда. Като пости от време на време, той започва постепенно да се задоволява с малко ядене.

Значи чрез пост човек може да смекчи донякъде неблагоприятните условия, при които е роден. Знанието пък ще му покаже как по-разумно да използва тия условия. Щом има известни придобивки, мъдростта ще дойде в човека, ше донесе запалката на живота – любовта, която ще запали огъня на неговото огнище. Когато огънят в огнището ви е запален, вие ще опечете хляба и като дойдат децата на вашите приятели, ще ги нагостите. Тогава всички ще бъдат весели и доволни. Ако не запалите огъня, кой как дойде, ще ви пита защо не сте опекли хляба, защо не сте сготвили и ще остане недоволен от вас. Дом, в огнището на който огънят не гори, е изложен на вътрешни разногласия и недоразумения. Може ли хляб да се пече без пещ? Може ли огнище без дърва? Дърва се изискват за огнището. Който разполага с повече средства, той лесно може да си достави дърва. Който не разполага с много средства, той трябва да прави голяма икономия на дървата.

Аз вземам думата икономия в най-широк смисъл: икономия на ума, на сърцето, на волята – изобщо икономия на силите в целия организъм. Природата не обича разточителност. Тя наказва и скържавите, и разточителните. Към онези, които разумно приемат и раздават, тя е добре разположена. Следователно и от вас се изисква да не бъдете нито скържави, нито разточителни, но разумно да се справяте с вашите енергии.

От всички се изисква съзнателна работа, да четете лекциите и беседите, да вадите от тях най-ценното и да прилагате. Иначе вие ще се намерите в положението на хора, които са изпаднали в неблагоприятни условия и не знаят как да си помогнат. Преди години бях в Търново и се разхождах из лозето с един млад брат. Спряхме се пред един орех, клоните на който бяха увиснали надолу. Питам брата:,,Защо клоните на този орех са увиснали надолу? Той казва, че навярно породата на ореха е такава. – Не, причината за навеждане на клоните надолу не е в породата на ореха. Причината за това е, че под корените на този орех има канара, вследствие на което клоните увисват надолу като ръце, на които дървото се подпира. Когато човек падне на земята, по същия начин и той се подпира на ръ-цете си. Орехът спуща клоните си надолу, за да преодолее лошите условия. Същото може да се каже и за човека. Когато човек се наведе надолу, това показва, че условията, при които живее, са неблагоприятни. Когато се изправи, условията му са благоприятни. Следователно когато сърцето и умът на човека са свободни, той се намира при добри условия на живота. Когато изпитва притеснение в ума и в сърцето си, човек не е свободен. Когато условията ви са лоши, ще се заемете да изкъртите канарата под вашето дърво на живота.

Казвате, че Господ ще оправи всичко. Това е формула, която хората употребяват от осем хиляди години насам и от която главите им са побелели. Господ всичко е направил, но ние какво ще направим в този век? Този въпрос е принципен, а не личен. Който иска да придобие повече от това, което е постигнал, той трябва да учи, а не да чака Господ да оправя работите му. Работете върху следните четири неща: любов, светлина, радост и мир. Това са четири елемента, необходими за всяка душа. Първото нещо, с което трябва да започнете, е мирът. Поставете мира за основа на своя живот; любовта и светлината – отдясно на себе си, а радостта – наляво. Когато между мислите, чувствата и постъпките на човека се възстанови пълно единство, той разполага вече с дълбок вътрешен мир. Мирът представя психическа сила в човека, при която спокойно могат да се развиват неговите способности. Когато се развие една способност, тя ще предизвика втора, трета, докато се събудят всички умствени способности в човека. Това подразбира правилно растене и развиване.

И тъй, ако искате правилно да се развивате, спазвайте закона: Когато слизате надолу, към центъра на земята, служете си с широки сита. Това значи: бъдете снизходителни към погрешките на хората. Когато се качвате нагоре, в небето, към центъра на слънцето, служете си с ситни сита. Това значи: бъдете строги, взискателни към своите погрешки. Когато отивате нагоре, трябва да знаете докъде сте достигнали и какво още има да постигате. Човек не трябва да си прави илюзии, да мисли, че Бог му говори, или че ангелите му говорят. И това е възможно, но за да бъде така, много се изисква от човека. Добре е да помислите малко върху въпроса по какво се отличава човек, на когото Бог говори, от този, на когото ангелите и светиите говорят. Такъв човек коренно се отличава от другите.

Изпейте песента: „В начало бе Словото".

Сега някой от вас гледат по-скоро да си отидат вкъщи. Какво ще спечелят, като си отидат по домовете? – Нищо осо-бено. Ще кажете, че сте закъснели доста. – Колко е часът? – Девет. – Какво означава деветият час вечер? – Той означава закон на равновесие.–А средата? – Ден на знание. Деветият час показва, че от невидимия свят искат равносметка, докъде сте достигнали в знанието. В областта на знание вие трябва да бъдете тъй пластични, тъй гъвкави и подвижни, каквито са акробатите, които ходят по въже. Най-малкото отклонение ще ви свали от висотата, затова трябва да пазите равновесие със своята върлина.

Мнозина питат какво изучавате в окултната школа? Ще кажете, че в школата изучавате изкуството да вървите по въже, на височина 10 – 15 метра с най-голямо спокойствие. Ще ходите по въжето тихо и спокойно и ще пазите пълно равновесие. Това значи окултизъм. Вие сте слуги, изпратени в чужда страна, при строги господари. И сега бързате да се върнете по домовете си; причината за това е, че господарите ви чакат да свършите определената за деня работа. Ще се върнете при господарите си, но кесията ви трябва да бъде пълна с пари. Без пари работата ви няма да върви. Ако слугата се върне от лозето с пълна кошница грозде, господарят ще бъде доволен от него.

Мислете върху положението си като слуги, изпратени на гурбет на земята. Мислете и върху това какво трябва да занесете на небето от вашия гурбет. Мислете, че отново трябва да се явите пред баща си като блудния син и да кажете: „Татко, сгреших пред небето и пред тебе. Приеми ме като един от последните ти слуги.” В едно старо предание се казва, че блудният син се явил пред баща си със скъсана торба, която обаче била много ценна. Следователно всеки, който се върне на небето, все трябва да занесе нещо от своя гурбет. В притчата за блудния син не се предава подробно разговора на сина с бащата. Блудният син казал на баща си: „Татко, докато бях при тебе, ядох и пих, измъчвах слугите. Откак се отделих, изгубих тези условия, но се научих да работя, да слугувам. Днес съм готов да изправя погрешките си.” Тази е причината, задето бащата заповядал на слугите си да заколят най-тлъстото теле за изгубения си син. Той сам турил пръстен на ръката на сина си и го целунал. Блудният син казал на баща си, че се връща в неговия дом не като син, който знае да заповядва на слугите си, но като син, който е готов да слугува, да даде пример и на другите как да работят.

Следователно всеки син, който отива на гурбет и се връща при баща си, непременно трябва да носи нещо ново, ценно в своята скъсана торбичка. Скъсаната торбичка говори за мъчнотиите, през които синът е минал в чужбина. Един ден, когато и вие се върнете на небето при своя Баща, трябва да сте се научили вече да слугувате. Ако през време на вашия гурбет на земята се научите да слугувате, задачите ви са добре решени. Няма по-велико и по-красиво нещо от това, да знае човек как да слугува!

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"

13. Лекция от Учителя, държана на 18 януари, 1928 г., София.

Малки и големи придобивки

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, земя, любов, хора, всички, сега, аз, себе, живот, дойде, свят, небе, бъдете, бъде, бог ,

Общ Окултен клас , София, 18 Януари 1928г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини."

Размишление.

Прочете се резюмето на темата: "Качествата, по които човек се отличава от животните ".

Ще имате една тема, например: "Придобивки на познанието".

Четете книги, учени сте. Значи всички имате известни придобивки не само от този живот, но от много съществувания. Какво се ползва човек от своите придобивки?

Да допуснем сега, че вие сте работили при някой господар и за заплата той ви тури в шепата огън. Какво ще придобиете? Нали философия трябва да имате. В този случай онзи, който ви вземе огъня от ръката, ще ви направи едно добро. Значи има известни блага, които, като се дадат на човека, принасят нещастие, а като се вземат от ръката, както в дадения случай, е едно благо.

Сега ние идваме до един принцип: малкото благо в света е от човека, голямото благо е от дявола, а дето няма никакво благо, то е от Бога. Тъй ще разбирате по човешки. Малкото благо е от човека, голямото благо е от дявола, а дето няма благо, е от Бога. Как ще разберете този конфликт?

Общият, целокупният живот, това е едно благо, понеже в този живот Бог се проявява. Ние живеем същия живот, който Бог живее. В момента, в който започнеш да мислиш, че това е едно благо, в тебе ще се роди кривата идея да отрежеш това благо за себе си. Щом се роди тази идея в тебе, дали ти ще го реализираш, или не, дали хората ще знаят, или не, то е безразлично, но ти ставаш нещастен.

Допуснете следното. Вие вземате голямо пространство земя. Трябва сам да я пазите. Седите на полето ден-два, но огладнеете. Нали трябва да го напуснете. Това постоянно се случва с нас. Какъв е изходният път за онези, които разбират живота? Ние трябва да имаме правилно разбиране за Божествения свят, за да устроим бъдещия живот, който Бог ни е дал, да знаем как да го пазим.

В сегашния живот ние носим последствията на този живот. Не можем да се избавим от тях, учим опитност, по негативен път вървим. Всички тия неща идат върху нас, учим се.

Ние не можем да избегнем нещастията. Пътят на слизане после ще бъде път на възлизане. Няма избавление. Избавление има, човек да се повърне оттам, дето е излязъл, но не по същия път.

Сега е лесно да кажете: "Да живеем по Бога." То е лесно за казване, но трябва да се намери един метод, начин за живеене. Не че сега хората не живеят, ние всинца живеем. Но кой е онзи, който има съвършен мир в душата си, да е доволен от онова, което има? Не да се спре, но да ходи да раздава, да прави всичките хора щастливи. Не че няма такива хора, но малцина са на земята.

Сега, туй трябва да бъде положението за постижение на един ученик.

Аз, като ви говоря за любовта, виждам, че вие ме схващате криво. Любовта ограничава човека и го прави нещастен. Като казвам, че трябва да се любим, разбирам, че най-първо, трябва да дойде любовта и да ни направи нещастни. Мъртвите не са нещастни. Щом дойде любовта, ти ставаш нещастен, за да дойде животът. То е начало на живота. Вие мислите, че когато дойде любовта, ще ви направи щастливи. Вие сте на крива посока. Любовта не носи щастие. Тя не носи и блаженство в себе си. Тя носи целокупност, нещо по-велико. Не че тя прави хората нещастни, не ги прави нещастни.

Богатите хора се карат, а сиромасите се карат, когато имат идеите на богатите. Двама слуги идат да работят някъде. Ще се скарат. Дайте на две деца да ядат. Турете ги на трапезата, ще се скарат. Едното ще погледне в паницата на другото и ще има спор за яденето. Спорът може да произлиза от чисто материални работи, внушени в света, после, за някакви придобивки, а най-после, един спор може да произтича за умствения уровен на човека.

Някой казва: "Аз седя умствено по-високо от него." То е все същото, когато някой каже: "Аз съм по-богат." Признавам, че си по-богат. Едно магаре може да е натоварено повече. Едно може да носи сто килограма, друго може да носи петдесет. Какво съществено качество отличава едното магаре от другото? Казва, че едното имало по-голямо тяло, а другото по-малко. Ако вие съберете две шишета и турите хубава вода от по няколко килограма, по какво се отличават? По количеството, че едното събира повече, другото по-малко. Друго е различието.

Че трябва да се прави различие, то е тъй. Ние не сме за онази философия, която твърди, че хората трябва да бъдат равни.

Казвам ви, равенство в света не може да има и никога не е имало. Такъв закон, както хората го разбират, не съществува в природата. Неравенство, това е животът. За да любиш някого, или трябва да му дадеш, или трябва той да ти даде. Трябва да има обмяна.

Вие имате един баща и го обичате. Понеже този ви баща е богат, има, затова го обичате. И казвате, че това е морално. Щом баща ви изгуби своето богатство, поостарее, ти казваш: "Този баща да си върви в онзи свят, да не остава тук. Той всеки ден само ни наблюдава. Ние имаме нови схващания. Той е като един стражар, да го уволним." Ако обаче бащата е богат, разполага, синовете седят с почитание и очакват дотогава, докато той даде. Нали знаете онзи разказ от Михалаки Георгиев за онзи баща, който раздал имането на синовете си. Ако не сте го чели, може да го прочетете.

Неразбирането не е само във философията. Мислят, че знанието може да се предаде на хората. Обаче въпросът е там, че знанието не се предава, любовта не се предава, мъдростта не се предава. Всичките добродетели, това не са нещо, което може да се предаде. Те не може и да се придобият. Някои, дето казват, че може да се придобият, то са залъгалки.

Любовта е свободна. Тя отива при някой голям грешник, слиза в ада, хваща този грешник, носи го. Мине покрай някой светия, мине-замине, не го поглежда. Той не може да каже: "Спри се." Тя минава, забавлява се с този страждущ. Вие ще кажете, че онези хора с любовта имат много меки сърца. Възможно е, но защо обичат някого? Защо майката обича детето? От плача. Вдигне врява. От немай-къде майката обича детето. Та в света всички ония хора, които трябва да ги обичаме, те се налагат, искат.

Тогава как ще разберете сегашното положение на любовта? Любовта не трябва да се иска. Онзи, който иска да учи закона за любовта, да не мисли. Мисли заради нея, но не я искай, не я търси. Не казвай, че ти не се нуждаеш. Нуждаеш се от нея. Ние се нуждаем от любовта, но начините, по които ние постъпваме, не са правилни.



С тия кръгове ще ви изясня една велика идея: откъде идат съвременните нещастия в света. Тия десет кръга са към
центъра на земята. Има и десет кръга към небето, но те са само за изяснение. Когато у тебе се заражда известна мисъл, да мислиш за небето, има ситни мрежи, през които преминава човешката мисъл. Колкото мислиш за небето, толкоз тия плоскости, през които преминава твоята мисъл, стават по-гъсти. Когато стигнеш до Божествения път, тази мрежа е толкоз гъста, че едва може твоята мисъл да мине. Чистота се изисква. Такъв е законът. И обратният закон е верен. Който слиза към земята надолу, тия сита стават по-широки и по-широки, и като слезеш в центъра на земята, цели планини може да се проврат през дупките.

Сега нещастието на духовните хора някой път се дължи на това, че те живеят един благочестив живот, и без да знаят, се стремят към центъра на земята. Щом искаш хората да те обичат и щом те обичат хората, те ще ти изпратят своите нечистотии чрез тебе. Мишката казва на котката: "Ти ще ме изядеш, но и хубавото, и лошото ще го туриш в себе си." Такъв е договорът, който котката е направила с мишката. И мишката става причина за смъртта на котката. Много котки, като ядат мишки, боледуват.

Щом ти привличаш влиянието на тия хора, ти слизаш към центъра на земята и започваш да се товариш. Ти имаш ситата на небето и наместо да се изцежда лошото у тебе, ти се запушиш. Задържаш тази енергия и така се натоварваш, натоварваш. Казвам, ти си обърнал своето небе. Обърни ситните сита нагоре, а пък редките надолу.

Казвате: "Как ще прекарам живота си? Как ще преживея? Какво ще бъде моето бъдеще?" То е въпрос, който Бог го разрешава. То не се разрешава, като отиваш към земята. Като отиваш към земята, аз да ти кажа как ще живееш. Ще живееш на парченца, от тебе нищо няма да остане. Пък ако този въпрос се разреши от небето, ти ще растеш. Ще станеш цял свят, като земята или като някоя слънчева система. Бог ще те благослови през пространството. Как ще живея, то е въпрос на Бога. Ти ще кажеш: "То е задача, която Бог разрешава заради мене." Аз се радвам, когато тази задача Бог я разреши. Ангелите ще я донесат, аз ще се зарадвам как ще живея.

Сега, аз се радвам, че задачата не е разрешена. Не мисли, че ако имаш богатство, ще разрешиш задачата. Казваш: "Ще бъда ли учен човек?" Този въпрос не е за земята, той е за небето. "Ама ще бъда ли добър човек?" Този въпрос не е за земята, но за небето. Всички тия ваши проблеми искате да ги разрешите на земята, да се осигурите, да станете учени хора. Ще придобиете обратен процес.

Този закон е верен. Направете един опит. Бащата може да е светия, и майката може да е гениална, но детето, което ще се роди, няма да мяза на тях. По образ и подобие може да е на тях, но туй дете ще прояви известни качества, които ще го различават. То ще бъде упорито, своенравно, няма да се подчинява на баща си. Каквото правил синът на бащата, туй дете ще прави на тебе.

Питам ви тогава, защо ние, хората, които сме излезли от Бога, сме толкоз упорити и своенравни? Отгде го научихме? Ще кажете: "Дяволът." Че дяволът откъде го знае, отгде го изсмука дяволът? Ами че по наследство. Че отде дойде наследството? Това не е философия, това не е обяснение, да се занимаваме с такива залъгалки.

Що е наследство? Наследството оставено ли е отнякъде? Дядо ти, баба ти ли го оставиха? Защо? На заем. Дядото има четири внуци, вземе, че остави наследството на един от внуците, за другите пет пари не оставя. Защо прави дядото това? По простата причина, че дядото иска да се прероди чрез този и намира, че той е най-достоен. Другите ще го изядат. Дядото казва: "Като дойда, ти ще ме познаеш, и моето си е мое." И ти казваш: "Дядо ме осинови." Дядо ти те остави слуга, да пазиш имането му. И той, като дойде, ще си вземе богатството.

Вие според вашите схващания ще кажете: "Дали туй е вярно?" То е друг въпрос. Задавали ли сте си въпроса, туй, в което вярвате, вярно ли е? Кажете ми колко от вашите вярвания, колко от вашите мисли и вашите опитности са верни? На една опитност, девет процента да са верни, опит да сте направили. Това не е за обезсърчение. Онзи, който не разбира, може да се обезсърчава.

В света има една философия, тя е следната. Никога не мисли, че някои неща са по-важни, а други по-маловажни. Никога не мисли, че един човек е по-красив, друг по-грозен. То е само относително. В дадения случай е така, вярно, но по отношение на друг закон този, грозният, човек е [сянка] на красивия, пък красивият е обект на грозния. Защото грозният е толкоз необходим, колкото и красивият. Един за друг са необходими. Грозотата на грозния показва красотата на красивия, и красотата на красивия показва грозотата на грозния.

Сега, не разбирате закона, казвате: "Защо аз да бъда грозен? Аз искам да бъда красив." Ще бъдеш. Има възможност да бъдете красиви, но има възможност да бъдете и грозни. Каквато възможност има да бъдете красиви, такава възможност има да бъдете грозни. Неизбежни са тия неща. Колкото възможности имате да бъдете светия, толкоз възможност имате да бъдете най-големият грешник. Сега това не е една необходимост, туй неизбежно човек го е създал. Човек може да създаде светостта в себе си.

Да кажем, вие имате здание. Затворите вашите прозорци и започнете да се молите: "Господи, изпрати ни слънчева светлина." Целия ден се молите. Питам, слънчевата светлина ще дойде ли? Вашата молитва се е реализирала. Вие като сте се молили, всички хора са отворил прозорците, понеже вие, като сте работили заради тях, сте забравили прозореца затворен. Следователно всички се ползват от светлината. Единственият човек, който не е получил светлина, сте вие.

Тогава какво трябва да вършиш? Трябва да започнеш да се молиш в своята нощ, теб да освободи, ти да отвориш прозорците. Светлината трябва да влезе. Тя ще бъде отговор на твоята молитва.

По някой път светлината може да влезе и без молитва. Схващате ли извода? Едно приложение може ли да извадите, един извод за себе си. Във вас ще дойде смущението, ще кажете: "Толкоз време се молим на Бога, нищо ли не сме придобили?" Да ви дам друго изяснение. Да допуснем, че имате един джобур, една каца, в която постоянно вливате вода и изливате. Най-после, дойде господарят и казва: "С тази каца не може по този начин, да се влива и разлива." Какво ще се направи? Направете една чешма, турете кацата корито, постоянно да тече.

Питам, каква е разликата между първия начин и втория? И първият начин е хубав, но се губи много време. Трябва да наливаш тази вода и пак трябва да изваждаш. При втория начин на напълване на този джобур може да направите един кран. Ще завъртиш, ще точиш. Колкото се изпразва, толкоз се налива. Кое е по-хубаво, да тече ли водата, или да я наливаш отвън?

Под това уподобление ето аз какво разбирам, да изясня по-добре джобура. Когато запомниш опитността на другите хора, чел си, напълнил си джобура. А като кажеш на хората това, което си чел, изпразни се джобурът. След туй пак четеш една книга, пак ще напълниш джобура. После пак го изпразниш. Най- после, намериш книгата, четеш, вече ти си доволен от себе си. Вторият начин е това, което наричаме Божествен свят. Знанието иде отвътре като опитност, този джобур постоянно се пълни.

Та сега ще знаете, че има хора, които са добри като джобура. Тяхната доброта може да е сто килограма вода. Като я извадиш, всичката му добрина се свършва. Като се напълни, наново е добър. Такава е неговата доброта. И знанието му може да е сто килограма. Като го извадиш, свършва се знанието.

Туй постоянно се проверява в нашия живот. Вие по някой път казвате: "Защо ми дойде туй изпитание в живота?" За да познаеш колко килограма вода има в твоя джобур. При една малка опитност ти веднага изгубваш смисъла на живота. Тук има една жена, даже се кара на Христа. Казва: "И Ти си ме забравил!" Това са нейни разбирания. Тя още не Го видяла, и Му се кара, пък да е при нея, не зная какво ще прави.

Вие Господа не сте видели, пък сте недоволни от всички блага, които ви е дал. Тогава как ще бъдете доволни? Той всичко ви е дал, пък вие не сте доволни. В какво има да се съмнявате? Съмнението може да дойде, добре дошло. Че някой може да ви говори за някого добро, много красиво. Друг казва: "Лош човек е той."

Аз зная лошия човек, разбирам тази философия. Казвам, лош човек е, а в себе си казвам: "Много голяма сянка е." Като ми говори за този, лошия, човек, аз виждам пътя на добрия, светия човек. Чрез лошия човек виждам някой ангел, Бога. Говорят за някой светия, виждам обратния процес. Виждам, един ангел нагоре върви, и виждам дявола, седнал долу. Пак виждам Бога. Какво има в това? Редът на нещата е такъв.

Никога не питам защо Господ създаде дявола, защо Господ създаде ангели. Това не питам. Защо хората са лоши, това не питам. Защо хората са добри, това не питам, защото няма разрешение в дадения случай. Защо някой те обича или защо някой те мрази, това са неща извън познанието. Аз го наричам, то е едно съвпадение в света. Ако някой те обича, той ще те обича заради нещо, той не обича още твоята душа. Или лицето ти е красиво, или си богат, или знание имаш, или си здрав, но имаш нещо, за което те обичат. Щом имаш туй, за което те обичат, ще те обичат. Щом го изгубиш, няма да те обичат, любовта ще изчезне. Така е животът на земята.

Затуй сега не трябва да се занимавате с тия въпроси. Някои от вас искате да ги изясните. Вие сте навлезли в една област, дето трябва да бъдете много внимателни.

Старостта в живота иде, когато приходите на човека се намалеят, настава финансова криза. Много от дюкяните затвориш. Дюкяни имаш, но няма кой да ги вземе. Стока имаш на пазара, но няма кой да я вземе. Дъщеря имаш, но няма за кого да се ожени. Син имаш, но няма за кого да се ожени. Хванеш се за главата.

Не жени сина си, защото не е твоя работа. Не жени дъщеря си, защото не е твоя работа. Жененето е чисто човешки акт, но ако вие разбирате жененето, че Бог го направи, тогава не вършете работи, които се отнасят до Бога. Да жениш хората, разбирам, но не се меси в онова първоначално съчетание, което Бог е направил. Не се завземай да направиш хората щастливи. Нито знаеш защо не може. Ти сам си нещастен. Тя, самата мома, е нещастна. Ще се ожени за някого, и ще го направи щастлив? Не, тя ще го направи точно като себе си.

То не е упрек, но то е закон на земята. Ако запример мислите, че знанието, което ви давам, ще ви направи щастливи, не е така. Знанието, което ви давам, ще ви направи нещастни, туй да го знаете. Нещастни защо? Понеже вие търсите в знанието щастието. Не, то е едно условие. Ако може туй условие да използвате, тогава ще дойде мъдростта. Как ще разрешите въпроса?

Тогава уподобявам знанието така. Представете си, че на вас трябва огън. Ти съграждаш огнище, нареждаш дърва. Камина има, всичко има, но запалка няма. Седиш наоколо. Трябва да запалиш огъня. Вън е студено. Трябва да сготвиш нещо. Всичко имаш, но запалка нямаш. Трябва да дойде мъдростта - то е любовта. Тази любов трябва да изгори дърветата, тя на тебе ще [услужи], но дърветата ще унищожи.

Тогава, по-добре е да изгорят дърветата, а ти да бъдеш жив, отколкото дърветата да останат, а ти да умреш. За предпочитане е така. Все-таки любовта ще превърне тия дървета, тя ще им каже: "Вие сте остарели. Вие сте една стара култура, имате такива форми, които за бъдеще не може да живеят. Аз съм ви приготвила нови [тела]." Като ги изгори любовта, тя ще ги вземе за себе си. Любовта изважда живота от дървата и тя си държи думата.

Любовта има право да гори. И ти имаш право да кладеш огън, без да го палиш.

Сега, вие сте огнището за дървета, само запалка нямате. Ето едно противоречие. Ще кажете: "Как? Духа Божи нямаме ли Го?" Имате Го, тъй както онзи, който наклал това огнище. Живот няма ли? Има живот, но отношение между тебе и дървата няма. Искате туй дърво да се запали.

Сега, при тези условия, при които ние се намираме, казваме: "Този човек е такъв и такъв." Но как ще се разреши вътрешното противоречие? Ти не може да го разрешиш по обикновен начин. Днес ако го разрешиш, утре остава неразрешено. Както е въпросът с яденето. Яденето не е разрешение. Дишането не е разрешение. При най-малкото запушване на порите ще се задушиш. Въпросът за богатството не е разрешен. Въпросът за знанието не е разрешен. Много въпроси не са разрешени. Ние казваме, Господ ще ги разреши. Съгласен съм, но Бог ги е разрешил, но при нашето огнище трябва тази малката искрица да се запали и да имаме свой огън.

Сега какво правим? След като ние не можем да запалим своя огън, идем до съседа и казваме: "Имате ли огън? Не може ли да ни дадете малко на заем?" Казват: "Имаме, но ние на заем не може да дадем. Ти може да донесеш на нашето огнище своя тенджера и да си свариш." Ти може с години да ходиш така, и то е хубаво. Кое е по-хубаво, да имаш свое огнище или да ходиш на чужди огнища? Без него е съвсем лошо. Някой ще каже своята опитност. Хубаво, ние ще сварим на неговото огнище. Този огън е негов, той ще каже: "Не може да си свариш. Ще освободиш огнището, ние си имаме работа." И даже не трябва да чакаш да ти кажат да напуснеш огнището, ти трябва преждевременно да напуснеш огнището.

Това са нови постановки на познанието на бъдещия живот. Това са нови схващания, които трябва да имаме. Защото ние търсим неща, които най-после, като не можем да намерим, се отчайваме. Онзи, който намери, привидно казва: "Нас нищо не ни трябва." Онзи, който се отчайва, отрича един Божествен закон. И онзи, който се отчайва, е на крива посока. Ти, като го намериш, ще идеш да работиш за Бога. Ще разшириш кръга на деятелността си в себе си. Ще имаш една радост, понеже кръгът на твоето познание се разширява. Ще имаш допир с много, ще влезеш в общение с повече разумни същества.

Ако всеки един от вас тази вечер имаше един свободен билет, не от трета класа, но от първа, wagon-lit с всичките удобства, да обиколи целия културен свят, лошо ли ще бъде? И в първа класа в парахода, с всичките удобства, да разгледа и да се върне, лошо ли е?

Сега туй е за земята. Но представете си, че имате тази привилегия, да използвате извън земята, то са вече фантазии. За земята го разбирам, може да се реализира, всеки ще повярва. Но да излезете извън земята, то е фантазия, то са невъзможни работи. Невъзможни са, понеже са възможни само за малцина. Само учителите и мъдреците имат тази привилегия, да ходят извън земята. Пък обикновените хора, праведниците и светиите, те нямат тази привилегия, да излизат из Слънчевата система. Не че в тях няма желание, но те не са достигнали. Те работят и един ден ще достигнат.

По този начин ако вие мислите, ето каква ще бъде придобивката. Вие няма да бъдете в лишение. И мъчнотиите, които се зараждат, ще се справите с тях разумно. Тогава няма да омаловажавате толкоз работите. В една азбука, с която се пишат писма, всичките букви са еднакво важни и свещени. Числата от едно до десет са еднакво свещени.

Сега аз бих ви говорил. Върху тази теория почива друг един закон. Великите сили, които действат, те действат с една елементарна енергия, толкоз малка, че даже една такава енергия, за която се говори, едва ли може да повдигне, да премести прашинка. Тя е един малък тласък, който се дава. Но понеже цялата наша земя е направена от милиарди такива малки земи, живи телца, които се движат, и за всяко едно тяло има известно разстояние.

В центъра на нашата земя има известна монада. Най- първо, върху тази монада се предаде известна малка енергия от Невидимия свят. Тази енергия се предава по права линия по всички монади, телца, и постепенно се усилва, и щом като достигне крайния предел, веднага тази енергия се повръща към центъра. Най-първо, тази енергия върви в права линия, после се връща в плоскост, после, всички тия телца се усилват и енергията минава в куб. Тази енергия се движи в три измерения.

Туй движение на телцата е обърнало земята да се движи около своята ос. След като земята е започнала да се движи много бързо, тази енергия е била вече излишна и излишната енергия е тласнала земята да се движи около Слънцето. А самото Слънце, и то има същото движение. Целият процес в космоса са тия енергии, които се усилват.

Не мислете, че у вас може да дойде една Божествена енергия, един тласък, и вие да останете, както сте. Като дойде тази малката енергия, няма да се мине един час, и вие ще започнете да се въртите, всичко във вас ще оживее. Законът е именно там, че спасението на хората седи в малкото, което всеки може да го има. Ако е за големите работи, то е достойно за малцина.

Мнозина измежду вас боледуват. Това са известни задачи. Болестта аз наричам една задача. Сиромашията е една задача. Злото е една задача. Доброто е една задача. Науката е една задача.

Всичко в света са задачи, които трябва да разрешите. Вие, като разрешите една задача правилно, ти ще почувстваш в себе си една радост. Като не разрешиш правилно, ще почувстваш една скръб. Сега ние сме дошли до известни познания. Ще вложите от своя капитал. Вие знаете ли колко капитал трябва да имате? Ако един Рокфелер, който има милиарди, още работи, не е доволен, вие със своя малък капитал, с вашата малка опитност, ще бъдете ли доволни? То е смешно. Вие нито сте светии, нито сте ученици. Казвате: "Аз съм доволен." От какво си доволен? Ти още нищо не си научил. "Аз зная малко да пея." Я изпей една песен. И децата пеят. Това не е пеене още. Най-добрите певци, които пеят хубаво, влагат нещо. Ти какво влагаш?

Аз харесвам някои певци, като пеят, влагат нещо. Но някои певци не влагат нищо. Има едно пеене, което аз наричам мъртво пеене. Такива песни уморяват човека, приспиват го. Казват: "Толкоз хубаво, че ме приспа." Не, не, казвам, пеене, което приспива, то е хипнотизъм. Пението трябва да съживи човека. Казва: "Унесе ме." Какво го унесе? Любовна песен пее. Изпъкнат образи, той забрави песента. Това пеене ли е? Не, така не се мисли.

Сега, ако ти обичаш някого, си готов да умреш за него. А след две години си готов да се разправяш с него. Питам, каква е тази идея. Животът не е играчка, не може такива лъжи в света. Ако туй е Божествено, то трябва да бъде Божествено при всичките времена, пък ако е човешко, то е човешко през всичките времена. Ако е дяволско, то е дяволско през всичките времена. Туй, което е [дяволско] по време и място, не се сърдете на дявола. Дяволът е един търговец. И човекът, и той е търговец. Излъгал те дяволът, взел нещо, какво има да се сърдиш? Пък ако си майстор, ти може да вземеш.

Нали сте чели за онзи светия, в чиято стомна влязъл дяволът и размъщал водата. Няколко пъти му казал да не влиза в стомната му, да не размъща водата му, да върви другаде, толкоз хора има. Най-после, искал да даде на дявола един урок, запушил стомната и казал: "Я води ме сега из целия свят." И като обиколил целия свят, казал на дявола: "Още веднъж ще идеш ли във водата, да ми я размъщаш?" Дяволът казал: "Пусни ме веднъж, вече в стомната не идвам." Накарай дявола на работа, и той вече при тебе няма да иде. Той ще идва, но няма да те мъчи по този начин.

Сега ние ще се върнем към положителното. То са емблеми. Дяволът от наше гледище, това са същества, които са излезли от нашия път. Дяволът, това са същества, на които разбиранията са други. Разбиранията на един учен човек в една област, на друг учен човек, на един владика, на един свещеник, проповедник, на всички хора разбиранията са различни. Всеки в даден случай мисли, че неговото разбиране е най-право.

Защото ученият човек, като види някоя планета, някоя звезда, има разбиране, говорят му. Друг ги гледа, но нищо не разбира. Но за да му говорят, трябва да има начин. Запример някой срещне някого, махне с ръка, отговаря му. Ти махнеш с ръка, никой не ти отговаря. Някой покаже пръстите си един подир друг, показва цялата си ръка, лакътя си и тъй нататък. Аз съм виждал как се разговарят някои с движения, цели телеграми си предават, разбират се.

Та целият свят, в който ние живеем, той е разумен, има свои причини и последствия. Ако ние не се разбираме, не е грях. Ако ги разбираме, е едно благо. Ако не ги разбираме, причиняват някой път нещастия, понеже се усещаме изолирани от света. Не че сме изолирани, но като знаеш езика на някой човек, знаеш да се разговаряш с него. Аз говоря, че трябва да бъдем в правата смисъл здрави и разумни хора.

Та като се движите към центъра на земята, туй значи да бъдете снизходителни. Прощавайте на хората, турете широките сита, през големите дупки пущайте прегрешенията. Като отиваш към центъра на земята, за големите погрешки гури широки сита, а пък като отиваш при ангелите, нагоре към Бога, тури всичките ситни сита. Туй значи да имате широко сърце. Със ситно сито приятел не се завързва. Щом съжаляваш хората, че този страда, онзи страда, работи за тях каквото можеш. Всички като направят толкоз, и светът ще се оправи.

Сега ние ще плачем. Светът от хиляди години все плаче. Майки са плакали, бащи са плакали, сестри са плакали, братя са плакали, но светът оправи ли се? Какво не са писали вестниците, какви не програми са се чертаели, какви не философски книги са се писали, учители са идвали, но грешката е в греха. Онзи свят, в който ние живеем, той е съвършен, няма какво да се усъвършенства. А нашият свят е сянка, [той] е като една сянка на този велик свят. Нашият свят е грозота за Божествения свят.

Сега ние казваме: "Да оправим света." Сега ние искаме да оправим света. Роди се едно дете, искаш да го възпиташ. Ето първата погрешка. Искаш да го направиш учен. Ти не можеш да го направиш учен. Ти го остави на вътрешната свобода, тури го в правия път, и ония заложби, които има, ще се развият. Туй дете, което излязло от тебе, познава всичките ти слабости. Щом усети, че ти искаш да му се наложиш, веднага се заражда обратната енергия, иска да ти противодейства. Дъщерята ще каже на майката: "Мене ми се струва, че баща ми е много добър човек, но неговите възгледи не са така добри." Значи дъщерята критикува, тя е недоволна от бащата. Бащата в този момент не може да влияе на дъщерята, всичко е свършено. Какво ще стане тогава?

Само времето, само големите страдания и изпитания в живота, които дъщерята ще има, само като стане баба на осемдесет години, набръчка се лицето й, тя ще каже: "Прав е баща ми. Аз сега виждам защо той е мислил така." Но в дадения момент каквото и да кажеш на дъщерята, тя не слуша. Тя трябва да премине през тази опитност, за да разбере. Ако тя не иска, ти не може да я отклониш. Не че е невъзможно, но ако тя не иска, не може да я отклониш.

Затуй на някои ваши стремежи, за някои ваши мисли много щедро давате, много сте пристрастни. Най-първо, човек не трябва да бъде пристрастен. Стар метод е то. Измъчвате се, постите. Защо? За да придобиете някоя дарба. Не, приятелю, с поста нищо не се придобива. Ако постиш, искаш да намалиш тежестта на тялото, за да олекнеш, понеже много мазнини са се събрали, разбирам това. Но ако някой мисли, че с поста се добива и друго, не се лъжете.

Ти придобиваш още търпение. В света търпението е необходимо качество. После с поста придобиваш доверие, че с малко може да мине човек. Следователно е поста ти може да победиш лошите условия, при които си роден. Искаш да ядеш много, с малко ще се задоволиш, докато дойдат ония благоприятните условия. Ето как постът ще ти помогне.

После ще дойде знанието в тебе, а знанието ще ти помогне как да употребиш условията. И след като имаш тия придобивки, най-после, трябва да дойде мъдростта, да внесе тази запалка, любовта, да запали огъня. Оттам насетне ще започнеш вече да готвиш, хляб да печеш. Като дойдат децата и твоите приятели, и всички ще бъдат весели. Ако огънят не се запали, всички ще дойдат и ще кажат: "Сготви ли?" "Огън няма." Всички ще направят една гримаса, че как да не си сготвил. "Хляб опече ли?" "Огън няма."

Там, дето няма огън в огнището вкъщи, там винаги има разногласие. Това е то, философията. Ако ти накладеш огъня без пещ, хляб може ли да опечеш? Хубаво, в София дървата са скъпи, четиристотин лева струва един кубически метър. Ти разполагаш ли с половин кубически метър дърва за един самун хляб? Икономия трябва.

Сега пренесете тази аналогия, икономия трябва да се прави. Аз говоря за икономията на ума, аз говоря за икономията на сърцето, за икономията на организма. Защото природата не обича разточителност. Тя не е скържава, но и разточителните се наказват, и скържавите се наказват. Онези, които разумно приемат, има обмяна, спрямо тях тя е любовно и разумно настроена.

Та аз искам да не бъдете нито разточителни, нито скър- жави, но разумно да използвате.

От лекциите, които имате, ще извадите ценното. Да има една нова придобивка. Тай както аз виждам, виждам, че нещата не се реализират, и зная напълно защо. Преди пет- шест години в Търново като бях, виках един познат, от младите ученици. Заведох го в лозето при два ореха и му казвам: "Защо тия клонища са обърнати надолу в земята, а не вървят нагоре?" Казва: "Породата е такава." Казвам: "Не, под този орех има канара, която сега се сформира, че пречи на корените да отидат надолу. Вследствие на това този орех се намира в неблагоприятни условия и той, както един човек, който пада, че иска да си тури ръцете, за да се подкрепи на тях, и този орех си туря клонищата надолу, за да може да преодолее лошите условия."

Да кажем, вие сте се навели надолу. Какво показва това? Условията, при които живеете, са лоши. Изпъчиш се нагоре, вървиш - условията са добри. Свободно е сърцето, свободна е мисълта - добри са условията. Стегнато е сърцето - лоши са условията. Стегнат е умът ти - лоши са условията. Ще вземете тази канара и ще я разкъртите.

Сега ние казваме, Господ ще направи всичко. То е една формула, от която главите ни от осем хиляди години побеляват. Той е направил, но ние какво ще направим в този век. Сега аз не искам вие да схващате въпроса лично. Той е един принципален въпрос. Ако вие искате да придобиете повече, учете.

Имаме четири неща: любов, светлина, мир и радост. Централното, основното, туй, от което трябва да започнете, то е мирът. Ако вие нямате мир, вие нямате основа. Оттам вдясно ще имате светлина и любов, а вляво ще имате радостта. Но мирът е основата, от която трябва да започнете. И единство. За да прогресирате, трябва да имате мир. Единство трябва да има в организма, в мислите, в чувствата. Навсякъде трябва да има мир.

Аз разбирам мира като една вътрешна психическа сила, или красивият развой на човешките способности. Когато се развие една способност, извиква втора, трета. Всички тогава предизвикват тази енергия, която ще обиколи целия мозък, човек расте и правилно се развива. Та като слизате към центъра на земята, ситата ви ще бъдат широки, към погрешките на хората ще бъдете снизходителни. Щом отивате нагоре, тогава ще бъдете взискателни спрямо себе си. Вие сега, и като отивате нагоре, и когато слизате надолу, спрямо вашите погрешки сте снизходителни. Не, когато отивате нагоре, и спрямо вашите постижения ще турите ситните сита. Да не си правите никаква илюзия. И нагоре като отивате, трябва да знаете докъде сте стигнали и какво ви остава още за постижение.

То е хубаво, да дойдете с тази идея в ума си. Хубаво е човек да има кой да го обича, Господ да му говори, ангелите да му говорят. Сега ще кажем, Бог не говори. Говори, но Бог не ни е направил еднакви. Тогава може да мислите по следните въпроси. По какво се отличава човек, на когото Бог говори? По какво се отличава човек, на когото ангелите говорят? По какво се отличава човек, на когото светиите говорят? То са задачи. Когато понапреднете още повече във вашата вътрешна душевна опитност, ще придобиете тази необходима мъдрост, която ви е потребна, ще дойде и това състояние.

Изпяхме "В начало бе Словото ".

Всички искате да си ходите, но представете си, че тази вечер няма да си ходите. Първото заблуждение, ние всякога бързаме да се върнем вкъщи. Какво ще разрешите вкъщи? Нищо няма да разрешите. Представете си, че няма да идем вкъщи тогава. Не определяйте времето. Някои се безпокоят в дадения случай. Защото, ако е за време, за пет минути може да свършим работа за десет минути. Но в дългото време има нещо красиво, което може да се добие.

На коя планета е деветият час сряда вечер? Сряда е ден на знанието, а деветият час е закон на равновесие. Значи всичко вече се завършва.

Сега всички вие бързате да идете вкъщи и там е всичката опасност.

Сега ще направите сметка. Толкоз време сте учили. Девет часа е. От Невидимия свят искат една равносметка. Тогава? В знанието вие трябва да бъдете гимнастици. Тъй трябва да бъдете пластични, както онези акробати, които играят на въже, подвижни като тях. И най-малкото отклонение е предвидено, трябва да го уравновесите с вашата върлина.

Сега вие вървите и казвате какво учите в окултната школа. Аз уподобявам, вие вървите по въжето без върлина. Отгоре да минеш на едно въже, на височина от десет метра, без да ви трепне окото, то е окултизъм. Какво учите? По въже да минем, изисква се едно вътрешно спокойствие, не обикновено спокойствие.

Вие чакате, безпокоите се вкъщи. Действително вие сте вкъщи слуги, не сте във вашите къщи. Вие сте на гурбет, всички сте при господар. Да се върнете във вас, кесията трябва да бъде пълна в джоба. Щом се върне слугата при господаря с празни ръце, работата не върви. Щом се върне слугата от лозето с пълна кошница грозде при господаря си, тогава отношенията са други. Помнете този закон, трябва да се прилага.

Мислили ли сте вие, от вашия гурбетлък като се върнете в небето, какво ще занесете? Или ще кажете като блудния син: "Татко, съгреших пред небето и земята. Приеми ме като един от слугите си."

Има едно предание, че този блудният син занесъл една скъсана торба от своя гурбетлък и тази скъсана торба е била много ценна.

Ние, като се върнем в истинския живот, все трябва да занесем нещо. То е едно положение. Друго се крие в думите. Блудният син казва: "Аз, когато бях при тебе като син, на мене слугуваха. Аз при тебе ядох, пих, изтезавах слугите." Това беше първото положение. "Но аз, като ходих на гурбетлък, и се научих да слугувам. Ивам сега да слугувам. Този занаят аз го зная. Ще покажа, да видят как се слугува." Баща му затуй коли телето. На този, който може да даде урок на слугуване, бащата казва: "Турете му един пръстен." Вие казвате, че той закла телето, понеже носи кръвта на баща си. Не, не. Той нещо ново носи. Казва: "Татко, аз се научих да слугувам. Аз още веднъж може да живея в дома ти като слуга. Опитай ме. Аз не искам да бъда вече син, други да ми слугуват, но аз като слуга ще бъда."

Син ти, като ходи на гурбетлък и като се връща, носи нещо ново. Вие, като се върнете в небето, ако се научите и слугувате, по-хубаво от туй нещо няма.

"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини."

VII ГОДИНА НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕН КЛАС (1927-1928)

Тринадесета лекция 18 януари 1928 г.,

София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder