НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Нови възгледи и методи

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Нови възгледи и методи

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, живот, свят, бъде, иска, нещата, можете, приложение, изкуство, всички, знания, всякога, казвате, знание, мозък, училище, работа ,

Общ Окултен клас , София, 11 Януари 1928г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! И Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини."

Размишление.

Чете се темата: „Разлика между човека и животните."

Съвременните хора са дошли до една фаза на знанието, в която теорията е почти завършена. Сега иде нова фаза на знанието, в която теорията се свързва с практическото приложение на принципите, които са известни. Запример, ако паякът направи своята мрежа по-тънка, отколкото трябва, тя непременно ще се скъса. Ако и вие направите вашата мисъл по-тънка, отколкото трябва, и тя непременно ще се скъса. Какво ще разберете от сравнението, което правя между паяжината и човешката мисъл? Ако напиша на дъската цялата азбука или числата от едно до десет какво ще разберете? Какъв смисъл имат тези букви и числа за вас? Те имат смисъл за разумния, но не и за неразумния човек. За онези от вас, които знаете да пишете и да смятате, буквите и числата имат смисъл. Обаче за онези, които се занимават с висшата математика, нужни са вече други елементи. Те боравят с елементите на живота, а не само с обикновените числа и букви. Тези, които се занимават с висшата математика, могат точно да изчислят какво ще се случи на човека и кога ще му се случи това. Тези, които се занимават с обикновената математика, не са в състояние да направят това. Следователно всеки, който се занимава с висшата, с положителната наука, може да разбере аналогията, която се прави между паяжината и човешката мисъл.

Казвам: Голяма е разликата между нещата на физическия свят и тези от Божествения. Запример, човек може да вярва, но неговата вяра се отнася само до една от областите на физическия свят: до сърцето, до ума и до волята на човека. Вярата на човека може да се отнася и до причинния свят. Най-после вярата на човека може да се отнася до абсолютния свят. Оттук виждаме, че има физическа, сърдечна, умствена, причинна и абсолютна вяра. Това са термини, които трябва да се разбират. Учениците решават ред задачи и намират, че х = 0. Какво означава това, те не разбират, обаче ученият, математикът вижда цяла вселена в нулата. Нулата представя колело в движение, т. е. път, по който енергията се движи. Да разбереш нулата, това значи да намериш пътя, по който енергията се движи. Който намери този път, той намира вече начин да впрегне енергията на работа. Щом впрегне енергията на работа, човек вече придобива знания. Този човек има колело, което може да върти. Това значи да успява човек.




Като ученици вие трябва да работите, да придобивате знания, богатства, сила. Трябва ли ученикът да очаква майка си, баща си, дядо си и баба си час по-скоро да умрат, че да му оставят наследство? Ако ученикът очаква на дядо си и на баба си, ако поставя своя успех и знание върху труда на другите, той е на крив път. За тази негова мисъл той ще бъде изпъден от училището. Докато е вън от училището, ученикът може да мисли каквото иска; щом влезе в училището и очаква на този, на онзи, в скоро време той ще се намери вън от училището. Само онзи може да бъде ученик, който има обич към знанието, обич към своите учители. Какво ще стане с училището, ако един ученик, който е недоволен запример от учителя си по математика, пожелае да махнат този учител? След време този ученик ще бъде недоволен от друг учител, ще пожелае и него да махнат. Втори ученик пък ще бъде недоволен от друг някой учител и ще иска неговото отстраняване. – Не, това не е ученичество. Всякога ще има.нещо, от което ученикът ще бъде недоволен, но не е този пътят, по който трябва да се задоволи. Какво учение, какво училище е това, в което учениците и учителите умират и се отстраняват? Смърт може да има, но вън от училището. В училището има само учение. Там се изучават уроците на живота в пълния смисъл на думата.

Друго положение, до което човек може да се домогне, е да се научи да рисува. Казвате, че изкуството действа възпитателно. Право е това, но не трябва да очаквате само на великите художници. Всеки човек трябва да се учи да рисува. Запример гледате една картина, която представя изгряващето слънце. На същата картина са представени земята, която се движи около слънцето, и луната, която се движи около земята. Всички сте виждали как изгрява и залязва слънцето; виждали сте как изгрява и залязва луната, но не сте виждали въртенето на земята. Защо? – Защото и вие се въртите заедно със земята, вследствие на което ви се вижда, че земята стои на едно място. Оттук ние вадим следния закон: ако се движите с един човек в една и съща посока, вие ще мислите като него. Когато обикне света, човек започва да се върти заедно с него. Този човек казва: „Каквото светът върши, това е идеал за мене. Някой се увлече в театъра и казва: „Каквото театърът върши, всичко е добро, заслужава да се подражава. Каквото и когото обикне човек, в него се явява желание да му подражава.

Всички говорят за изкуството, но въпрос е как може да се приложи това изкуство в живота. Изкуството е положителна, кинетическа сила в природата, която трябва да се приложи. Да мислите, че художниците само трябва да рисуват, това е неразбиране на нещата. Рисуването започва с геометрията. Не може да бъде художник онзи, който не разбира математика и геометрия. Геометрията е основа на художеството. Който работи върху себе си, който рисува, пее, учи, той по-лесно носи страданията.

Мнозина се оплакват от страданията, чувствуват се тъжни, самотни, нещастни, неразположени духом. Причината за тяхното неразположение се дължи на обстоятелството, че те се намират в някоя пуста област, било на физическия, било в астралния, било в умствения свят. Значи в положението, в което се намират, те са лишени от нещо, липсва им нещо. И тогава ние казваме, че когато е лишен от нешо човек всякога страда. Защо страда бедният? – Защото няма пари. – Защо страда малокръвният? – Защото няма достатъчно кръв. – Защо страда невежият? – Защото няма знания. – Защо страда болният? – Защото няма здраве, няма достатъчно жизнени сили в себе си. Животът е течение, ток от сили, които трябва да се вливат във всеки човек. За да не страда, човек трябва да работи, да върви напред. Когато умният остане без работа, той непременно ще стане художник. Художеството е един от добрите методи за трансформиране на енергиите. Щом сте неразположени, вземете рисувателен лист, молив и започнете да рисувате за себе си. Не е нужно да излагате картините си на показ. Правете изложба за себе си. Когато ви е скучно, нарисувайте един висок планински връх, покрит с дебел снят, който на места само се топи и образува потоци, извори, реки. После нарисувайте една долина, опъстрена с различни цветя. На друга картина нарисувайте голяма река, покрай която са насадени плодни дървета. Част от речната вода е отбита и полива хубава цветна градина. Освен тази картина, можете да отидете някой ден край морето и да нарисувате морето с параходите, които пътуват по него. Ако не можете да нарисувате тия картини в действителност, нарисувайте ги мислено. Представете си, че се качвате по един планински връх, че слизате в долина, че садите дървета, цветя, които отглеждате. Представете си още, че мислено отивате край морето, возите се с лодка, с параход и после пак се връщате назад. Като рисувате с въображението си, по този начин ще трансформирате състоянието си и ще станете весел, радостен.

Някой се оплаква, че нямал приятели. От него зависи да си създаде приятели. Колко струва на човека да си направи една градина? Ще купи семена, ще ги насади, ще ги полива и няма да забележи как семената ще изникнат, ще цъфнат и ще разнесат своите благоухания надалеч. Тяхното благоухание ще привлече светли същества от невидимия свят, които ще му оставят своето благословение. Тъкмо се замислил, впрегнал се в някаква работа и току виж някое светло същество от невидимия свят посети неговата градина, благослови работата му. Друг път някой ваш ближен дойде от невидимия свят и се поразходи из вашата градина. Вие сте готови да го нахраните, да го облечете. Ще кажете може би че това е забавление. Когато майката роди дете и мечтае как ще порасне детето й, какво ще излезе от него, това не е ли забавление? Умът на човека се забавлява, но и в това забавление има красота. Детето расте, пораства, но един ден заминава за другия свят и майката остава пак сама. Де е детето й? Няма го. Във въображението си майката е рисувала ред картини, които за другите хора изчезват, но за нея все остава нещо от рисунките й.

Питам: де е реалното в живота? Реалността седи в творчеството. Умът пък твори. Следователно това, което умът твори, е реално. Реалността има свойство да расте. Това, че нещата изчезват и отново се появяват, не говори, че не са реални. Всяко нещо, което обичаме, става ясно за нас; всяко нещо, което не обичаме, остава тъмно. Това, което обичаме, иде при нас, приближава се; това, което не обичаме, се отдалечава, изчезва от нас. В който момент имате неприязнена мисъл към нещо, то веднага изчезва, отдалечава се от вас. Някой се оплаква, че нямал знания, че не бил учен. Ако обичаш знанието, науката с всичкото си естество, те непременно ще дойдат при тебе. Обаче това не значи, че науката ще дойде при тебе така, както парите могат да дойдат в джоба ти. Такъв закон не съществува.

Знание, наука се придобиват чрез усилие, чрез работа и приложение. Учениците очакват от учителя си повече, отколкото трябва. Учителят може да даде много знания на учениците си, но след това ще ги изпитва. Ако са научили уроците си добре, той ще им предаде нови лекции, нови уроци; ако не са научили уроците си, никакво знание повече няма да им даде. Следователно от ученика се изисква приложение, но не евангелско приложение, нито православно, нито окултно приложение.

Сега да се върнем към изкуството като възпитателно средство в живота. Чрез изкуството човек възпитава и своя дом.Като говоря за изкуството като възпитателен метод, разбирам не само рисуването, но изкуството в най-широк смисъл на думата. Само рисуването не помага за възпитанието на ученика. Към него трябва да се прибавят ред още изкуства: музика, пеене, поезия и т. н. Като дойдете до художеството, прибавете към него и музиката. При картината, която сте създали – своята градина, започнете да свирите и пеете. Ако не можете да свирите и пеете, започнете да поетизирате, да декламирате. Ще декламирате на цветята, на дърветата. По-добри слушатели от дърветата и цветята няма. Те ще слушат, без да ви критикуват. Свят, в който съществува критика, е анормален. Да критикува човек и да разсъждава, това са две различни неща. Човек всякога трябва да мисли, да разсъждава, а не само когато се намира в мъчнотии. Турците казват, че умът на гяурина работи само когато бяга, когато го гони някой. Това може да се каже и за животните. Умът на животните работи, когато ги гонят, когато се намират в опасност. Не е достатъчно само да се разсъждава, но окултният ученик трябва да прилага. Каквото знание придобие, той трябва да го приложи. От ученика се изисква не обикновено приложение, но приложение, в което има творчество, гениал-ност, изобретателност. В приложението на нещата всеки трябва да прояви своя талант. Без това приложение нещата остават за него чужди, неразработени.

Като се говори за изкуството, направете опит да напишете буквите на азбуката, но да ги поставите в такъв ред, че да образувате от тях нещо цяло, завършено. Изкуство е наистина човек да напише буквите в такъв ред, че да образува от тях срички; от сричките – думи; от думите – изречения; от изреченията – цяла реч, която да представя нещо добре изразено, логически и граматически. Изкуство има в нареждане на буквите, изкуство има в нареждане на тоновете при музиката и пеенето, изкуство има и в говоренето. Хората могат да ви слушат, като говорите, свирите и пеете само ако видят някакво изкуство у вас, което може да ги задоволи. Как ще се задоволи един учител, ако учениците му не учат и не го разбират ? Как ще се задоволят учениците, ако учителят им не може да преподава или няма знания? Как и с какво ще задоволите един ангел, който е слязъл от небето и дошъл при вас? Вие искате Духът да дойде при вас да ви ръководи. За да дойде Духът при вас, вие трябва да сте готови да изпълните всичко, каквото Той ви каже. Ако не Го разбирате, вие ще Го критикувате и няма да се ползвате от Неговото знание.

Един европейски княз поканил на гости един селянин. Князът заповядал на слугите си да наготвят най-добри ястия, да сложат трапезата красиво, изящно; той искал да приеме селянина като скъп, велик гост. Като седнал да се храни, селянинът погледнал към лъжиците, вилиците и ножовете, сложени на трапезата, но отчупил хляба с ръката си и започнал да топи хапките в яденето направо с пръстите си. Князът веднага заповядал на слугите си да махнат вилиците и лъжиците от трапезата и сам той почнал да топи в яденето хапките си, да яде без вилица, както направил селянинът. С това той искал да изкаже уважението си към своя гост.

Следователно, когато ангел дойде на гости у вас, вие трябва да топите хапките си, както той топи. Закон е това. Ако вие не топите хапките си като ангела, или ако не топите като мене, работата ви е свършена. Ако аз съм на гости у вас, вие ще топите като мене; ако вие сте на гости у мене, аз ще топя като вас. Това са елементарни правила и закони, които трябва да се приложат в новата етика. В живота има хубави, красиви неща, но зависи как гледа човек на нещата. Който гледа на красивата страна на живота, в погрешките на хората той ще вижда техни бъдещи добродетели. Защо? – Защото ние не знаем още кои са истински погрешки. Ващият морал е неустановен, вследствие на което за вас нещата не са още абсолютни. Не мислете, че вашият морал е единствен, абсолютен и установен. Природата си служи със съвсем други правила и закони, с друг морал, съвършено различен от този, според който вие живеете. И методите, с които природата работи, са различни от вашите. Методите, правилата и законите в човешкия живот не са абсолютни, вследствие на което хората се колебаят, съмняват се едни в други. При това положение те се отегчават от живота, не искат да живеят. Когато някой не иска да живее, това показва, че той е нарисувал вече своята кзртина.

Тази вечер четохте темие си върху: „Отличителните черти на човека и на животните". Казвате, че човек се отличава от животните по мисълта си. Човек е мислещо същество. По-право е да се сравнява човек с човек, а не човек с животно и да се търсят отличителните им черти. Защо не може да се сравнява човек с животно? Представете си, че имате сто незапалени свещи и една запалена. Можете ли да сравните незапалените свещи със запалената? Сравнение може да става само между две запалени свещи, но не и между запалена и незапалена свещ. Следователно да сравняваме човека с животното, това значи да сравняваме запалената свещ с незапалената. Животното не съдържа в себе си този огън, този пламък, тази светлина, каквато човек съдържа. Как ще ги сравнявате тогава? Човек има мисъл, а животното няма. Животното има материала на свещ-та, но този материал не гори, не дава светлина. Тъй щото, запалената и незапалената свещ можете да сравнявате по чистота на веществото, от което са направени, по големината на фитила, но по никой начин по светлината. Когато сравнявате хората, имайте предвид техните добродетели: сравнявайте любовта на един човек с любовта на друг; разумността на едного с разумността на другиго и т. н. Значи могат да се сравняват, да се съпоставят само очевидни и еднородни неща.

Казвате: „Еди-кой си е добър човек.” За добрината на човека не се говори, тя се изпитва. Някой проповядва, че трябва да си помагаме. Обаче близо до него живеят десет бедняци. Дойде един при него, иска да му помогне. С колко трябва да му се помогне. Да се осигури животът му за един ден само, защото земята се завъртва в денонощие един път около себе си. Ако някой иска сто лева, ще го заведете на едно въртящо колело и ще му кажете, че ще му дадете сто лева, но ще го накарате да се завърти един път с колелото Ако иска хиляда лева, ще го накарате да се завърти десет пъти с колелото. Това значи да подпишеш полица. Като се завъртиш с колелото, ще се благословиш. Някой дойде, иска пари, а не иска да се завърти с колелото. Такъв закон не съществува в природата. Наистина, който е готов да се качи на колелото и да се завърти с него, той всякога ще има пари; който не е готов да направи това, той никога няма да има пари. Следователно докато колелото се върти около оста си, пари ще има; щом спре това движение, пари няма да има. Това не е само фигура, нито образ на речта, но действителност.

Като ученици вие трябва да изучавате съществените неща в живота, за да различавате постоянното, непреходното, от непостоянното, от преходното. Като се домогнете до това различаване, вие ще измените начина на живота си. Животните, растенията живеят по свой начин, но учениците, които са влезли в новия, в Божествения живот, не могат да живеят по своему; те трябва да живеят по нов начин, по Божествения закон. В този живот законите са съвършено различни от тия в обикновения живот. Докато е у дома си, при майка си детето може да живее както иска; щом влезе в училището, детето трябва да се подчинява на законите, които там съществуват. Такъв е редът и порядъкът и в живата природа. Който иска да прогресира, да бъде здрав, той трябва да изпълнява, да се подчинява на законите, които регулират разумния живот. При това положение всичко може да се постигне – няма непостижими неща. Кой не може да нарисува една картина или един портрет? Всеки може да бъде художник. Ще вземе апарата, ще го тури пред лицето и след това ще промие плочата. В няколко минути само портретът ще бъде готов. Какво по-голямо изкуство от това, да нарисувате човека такъв, какъвто е, без никакво ретуширане, без никакво заглаждане? Нарисувайте работника на нивата такъв, какъвто е: черен, изгорял от слънцето, мускулест. Нарисувзйте аристократа такъв, какъвто е: бял, изнежен. От първия портрет ще познаете, че човекът е работник на нивата. От втория пък ще познаете, че този човек е живял охолно, свободно. Това значи да рисува човек нещата такива, каквито са в действителност. Когато рисувате нещата във въображението си, свободно можете да рисувате каквото и както пожелаете. Обаче копирате ли нещата, там се изисква точност. Който иска да стане талантлив, гениален художник, той трябва да обръща внимание на много неща, той трябва да се справя с най-малките подробности. От всички се изисква работа, учение и приложение. Каквото научите, прилагайте. Правете опити, ако искате да имате резултати. Иначе знанието ви ще се вкисне. Знанието, идеите имат определено тегло. Ако не ги приложите в живота си, те ще започнат да натежават върху нервната система, вследствие на което организмът ще заболее. Всяко знание, всяка идея трябва да се превърне в кинетическа енергия.

Казвате, че човек трябва да бъде добър и може да бъде добър. Като твърдите това, правили ли сте опити да видите доколко това е вярно? Щом казвате, че човек може да се поправи, направете опит да видите доколко вашата мисъл е силна и може да повлияе на другите. Влизате в една кръчма и на една от масите виждате ваш познат, който пие вино. Вие сядате на стол при него и казвате на кръчмаря: „Моля, можете ли да ми донесете един чай?” – „ Може.” Веднага ви донасят чай и вие започвате да пиете. В това време мислено се разговаряте с вашия познат, като му казвате и той да си заръча чай да пиете заедно. По едно време забелязвате, че вашият познат туря настрана чашата с вино и тропа на масата, вика келнера да донесе и на него чаша чай. Щом започнете и двамата да пиете чай, между вас се създава по-тясна връзка. Това показва, че мисълта ви е дала резултат. След това вие продължавате мислено да се разговаряте с него. Казвате му, че той трябва да се грижи за семейството си, да не се разсипва материално и т. н. Обаче ако започнете устно да му говорите, че не трябва да пие, не трябва да се разсипва материално, той ще се противопостави на думите ви и ще каже: „Ти проповедник ли ще ставаш? Не искам да слушам съветите ти. Ще пия, ще пилея средствата си както искам – това не е твоя работа.”

Това са два различни метода, с които човек може да си служи. Първият метод е новият, вторият – старият. Тези методи коренно се рззличават един от друг. При първия метод вие ще си спечелите приятел, който всякога ще ви благодари, ще остане доволен от вас и ще ви следва в живота. При втория метод вие можете даже да изгубите приятеля си. Вие трябва само да прилагате. Като прилагате, ще придобивате все повече и повече знания. Сега вие имате много знания, но ако не ги прилагате, ще дойдете до положение да опитате отрицателната страна на вашето знание. И тогава ще придобиете опитности, но с повече мъчнотии и страдания. При това положение у вас ще се яви съмнение, ще загубите правата посока на движение. Не е лошо, че сте изпаднали в съмнение, но трябва да правите научни изследвания, да видите доколко това съмнение е вяр-но.

Като се изучавате, ще видите колко често се менят състоянията ви: сега сте весели, радостни и след половин или един час ставате скръбни. Тези промени в състоянието ви не са произволни. Често промените в състоянията се дължат на натрупване на излишно количество желязо в кръвта на човека. Някога в кръвта на човека се натрупва излишно количество фосфор, мед, сребро или други някои елементи, които не могат да се асимилират от организма и създават особени психически състояния или някакви болезнени състояния. Как ще се освободите от излишното желязо в кръвта ? Когато се натрупа излишък от захар в кръвта, човек заболява от захарна болест. За тази болест препоръчват на болния да яде прясно масло по 200–300 грама на ден, но да избягва употребата на белтъчни вещества, хляб и др. Ако в кръвта има излишък злато, човек става експанзивен, жизнен, разширява се, харчи много енергия, но същевременно в него се развива гордост и тщестлавие. Освен тези елементи има и други, които влизат в кръвта на човека. Те са също така от физически характер. Обаче има елементи, които влизат направо в живота и го видоизменят. Ако попаднете в някоя област на живота, дето тия елементи са проникнали, вие ще изпитате голям страх. Защо ? – Защото не разбирате характера им, не можете да се справите с тях.

Един офицер чел едно спиритическо списание, в което се разправяло за тези особени прояви в живота, за тъй наречените „тайнствени страни на живота" и толкова се изплашил, че се страхувал вечер сам да излиза вън. Казвал на жена си: „Ако е нещо, което се отнася до физическия свят, не ме е страх. Имам сабя, имам пушка, с всичко мога да се разправя. Но с невидимите неща не зная как да се разправям.”

Какво показва това ? Това показва, че в живота има мъчни задачи, които трябва обаче правилно да се разрешат. Мъчнотията седи в това, че тези задачи не са на физическия свят, но в по-висок свят, дето условията са по-трудни. За това се изисква наука, а не критика. И критиката има смисъл, но да бъде на място. Всичко, каквото вършите, трябва да бъде на- време и намясто.

Сега всички искате да ви се каже нещо ново. Какво ще направите, ако ви кажа още тази вечер всички да тръгнете в 12 часа в полунощ от „Изгрев" за Витоша? Вие веднага ще се уплашите какво ли ще стане с вас, ако веднага изпълните задачата ? Всички сте облечени с тънки, с леки дрехи, затова ще се уплашите, да не би да се простудите. За да не се упла-шите, пръв аз ще направя опита : ще отида на Витоша с тънки дрехи, с тънки чорапи. Това ще направя, за да ви покажа, че в природата съществуват ред сили, с които човек може да оперира. Той всякога може да използува тези сили, щом това се отнася за благото на цялото човечество, както и за неговото лично благо.

Едно се изисква от вас: да се пазите от съмнението. То е наука, която трябва да изучавате. Ако съмнението обхване це-лия ви мозък, ще изпаднете в анормално състояние. То ще усили деятелността на чувствата ви и ще събуди страха у вас. Чувството на страх е силно развито в животните.

Когато сграхът се събуди в човека, в съответния мозъчен център се развива много топлина, вследствие на което в организма настава известна аномалия. Това показва, че се е нарушило равновесието между силите, които протичат в човешкия организъм. За да се възстанови нормалното състояние на силите в човешкия организъм, през едното полушарие на мозъка трябва да текат топли течения, а през другото – студени.

Като говоря за анормални, за болезнени състояния на организма, вие се плашите, защото не сте готови, нямате онова положително знание в себе си, което може да трансформира вашите сили. Някой се оплаква от главоболие и се страхува, че мозъкът му заболял. – Не, мозъкът никога не заболява. Причината за главоболието се крие другаде, не в заболяването на мозъка. Мозъкът е много устойчив. На десет хиляди болни, едва един случай може да се яви от заболяване на мозъка. При това, може да заболее задната част на мозъка и в редки случаи предната. Заболяването на задната част на мозъка се дължи на някакво сблъскване между ума и сърцето на човека. Когато заболее задната част на мозъка, всякога се констатира повишаване на температурата. Ако това повишаване на температурата се премахне, болният оздравява. Ако не се премахне, тогава се явява усложнение. Щом заболяването на задната част на мозъка за светския човек е толкова рядко, за ученика е още по-рядко. Понякога ученикът се оплаква от силно напрежение на мозъка и казва, че мозъкът му ще се пръсне. – Не, мозъкът не може да се пръсне. Невидимият свят създава тия напрежения, за да предизвика в съзнанието на ученика известно разтърсване. Това разтърсване има предвид пробуждане на неговото съзнание. Мозъкът се нуждае от разтърсвания. Такива разтърсвания са ставали и стават с всички велики, с всички талантливи и гениални хора, вследствие на което мисълта им всякога е раждала нещо ново, нещо възвишено и красиво. Четете историята на великите хора, да видите, през какви страдания и изпитания са минали, докато родят нещо ново. Щом е така, не мислете, че вие ще избегнете страданията. И вие ще минете през страдания и изпитания, съответни на вашето развитие. Като знаете това, не трябва да се смущавате. Бъдете герои да понесете всичко, каквото ви е определено от Провидението.

„Верен, истинен , чист и благ всякога бъди! И Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.”

12. Лекция от Учителя, държана на 11 януари, 1928 г, София

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, живот, свят, бъде, иска, нещата, можете, приложение, изкуство, всички, знания, всякога, казвате, знание, мозък, училище, работа ,

Общ Окултен клас , София, 11 Януари 1928г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder