НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Жлебът

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Жлебът

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, хора, живот, гърба, може, аз, има, всички, бъде, въпрос, носи, начин, казва, добре, свят, ръка ,

 Неделни беседи , София, 8 Януари 1928г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа от Учителя, държана на 8 януари, 1928 г., София. – Изгрев.

Аз сам изтъпках жлеба; и никой от народите не бе с мене." (Исайя 63:3)

Езикът, на който са писали древните, библейски хора, или, както някои ги наричат, мъдреците, не се дължи на тяхното външно знание. Техният език е особен, повече в символи, в образи. Ако го сравните със западноевропейския, той би представял буквално предаване на фактите. Предаването на нещата по буква губи своя дълбок вътрешен смисъл. Кой не знае, какво нещо е стъпкването на жлеба? Каква е целта на лозаря, когато обира гроздето? Той има предвид да стъпче гроздето, да извади от него виното и да го продаде. Има ли нещо лошо в стъпкването на гроздето? Какво представят зрънцата на гроздето? Те представят сили в природата, които трябва да се трансформират.

Съвременните хора живеят в свят, подобен на този, в който живеят лозените пръчки. В първо време лозените пръчки се радват, че растат; радват се, че господарят им е разумен, благороден човек, който по три пъти на ден чете молитви, ходи на църква, пали свещи, но един ден дохожда при тях, с нож в ръка, и ги изрязва по всички правила на модерното лозарство, като оставя чуканите им голи. Питам: ако лозата има съзнание, какво ще помисли за своя господар? И лозата има съзнание, но не като човешкото. Тя ще си каже: Неразумен бил моят господар! Не, разумен е този лозар, той иска да направи нещо хубаво от тази лоза, затова й оставя само по едно или по две очи. Колкото очи да остави на лозата, тя все плаче. Добре е да събирате този сок от лозите и да го употребявате против очеболие. След рязането, лозата започва отново да расте, и радостта й се възвръща. Тя се радва, че ще цъфне, ще върже и плод ще даде. Не се минава много време, господарят й пак дохожда при нея с нож в ръка и започва да реже един след друг гроздовете и, докато наново се окастри, оголее. Ако бяхте вие на положението на тази лоза, и ред години имате същата опитност, какво разбиране ще придобиете за живота? Ще кажете, че сте културни хора, че не сте в положението на лозата. Наистина, вие не сте като лозата, но не сте и на по-безопасно положение от нея. И вас всяка година ви режат, на общо основание, взимат плодовете ви, докато ви окастрят. Следователно, и на човека предстои, като на лозата, година след година да расте, да цъфти, да връзва, да дава плод.

Всички хора си задават въпроса за смисъла на живота. Когато задават този въпрос, това ни най-малко още не значи, че те ще го разрешат, но поне ще се домогнат до някой конкретен въпрос, който, в дадения случай, ги интересува. Всеки иска да знае своята задача, като разумно същество във вселената, за да се нагласи в хармония с нея, да свърши дадената му работа и да вземе дял от общото благо на тази вселена. Какво ще ви ползва богатството на някой милионер, ако вие нямате пет пари в джоба си и гладувате? Какво ще ви ползват стотиците хлябове на някой фурнаджия, ако вие нямате пари да си купите парче хляб и гладувате? Богатствата и благата в света интересуват човека дотолкова, доколкото той може да вземе участие в тях. Благата на живота се осмислят за човека дотолкова, доколкото той може да се ползва от тях. Вие можете да получите само една ябълка или круша, само един грозд, или само една монета, но поне сте получили нещо. Иначе, всички блага остават за вас безсмислени, безпредметни.

Като четете 63. глава от Исая, виждате, че той се намира в някакво противоречие и казва, че Бог сам създава противоречията, Той сам реже с ножа си, но разумно реже. В един от стиховете на Исая се казва: „Защо си ни допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата си, да ожесточаваме сърцето си, да Ти се не боим? Върни се заради рабите си, племената на Твоето наследие." (–17 ст.). Значи, когато дойде при лозата, истинският лозар я погледне оттук-оттам и казва: Ти имаш 20 пръчки, а трябват ти само една-две. Той взима ножа, изрязва всички пръчки на лозата, като оставя само ония, които й са нужни. Като погледне сълзите й, той казва: Сега можеш да плачеш, колкото искаш, но след време ще видиш доброто, което съм ти направил. Добрият, разумният лозар е свързан с лозената пръчка. Значи, между лозаря и пръчката има вътрешна връзка, Това показва, че между всички явления в природата има тясна, неразривна връзка. Това се обуславя от великия закон на Любовта. Когато Любовта срещне човека, тя му казва: Качи се на гърба ми да те нося! – Не, аз не искам да те измъчвам. Човекът се показва учтив, внимателен. Тогава Любовта му казва: Щом не искаш да те нося, не искаш да ме измъчваш, аз ще се кача на гърба ти. Тъй щото, или ти трябва да се качиш на гърба ми, или аз трябва да се кача на твоя гръб. Друго положение не съществува. Или аз нося, или мене носят. Аз не обичам да ме придружават.

Сега аз питам съвременните хора: какво предпочитате – любовта да ви носи на гърба си, или вие да я носите? Както виждам, сегашните хора са много деликатни. Те ще кажат на любовта, че не искат да я измъчват, не искат тя да ги носи на гърба си. Тогава, не остава друго, освен любовта да се качи на гърба им, и те да я носят. Качи ли се любовта на гърба им, те ще имат големи мъчнотии и страдания. Много естествено е това! Колкото лека да е любовта, все има някаква тежест. Кой човек на земята не е бил наскърбен от любовта? Кое същество в света не е останало огорчено от любовта? Следователно, ако питате, защо човек скърби, казвам: човек скърби, защото е отказал на любовта да го носи, а се наел той да я носи. Закон е: Силният трябва да носи слабия, а не слабият да носи силния. Правилно е силният да носи слабия на гърба си. Тогава ще има щастие на земята. Става ли обратното, идат нещастия и страдания в живота на човека. Качи ли се веднъж любовта на гърба на човека, тя вече не слиза. Това е велик закон, който всеки трябва да знае, за да се справи с трудностите в живота. Тъй щото, който не иска да бъде носен от любовта, той ще я носи на гърба си. Той ще я носи, а тя ще го учи. Като слезе от гърба на човека, тя казва: Благодаря ти, задето ме носи. Ти си отличен човек. – Ти си благодарна, но аз не съм благодарен. – Щом не си благодарен от това положение, аз съм готова да изправя всичко. Сега ще направим обратното: ти ще се качиш на мене, и по този начин ще придобиеш всичко, каквото имам. Моето знание, моето богатство, моето щастие ще бъдат и твои. Тогава ти ще разбираш живота, както аз го разбирам.

Съвременните хора страдат, вследствие неразбиране на живота. Това неразбиране се дължи главно на недостатъчното светлина на ума. Тази светлина пък е в зависимост от тяхното умствено развитие. Много майки се радват, че децата им се развиват добре, че се интересуват от въпроса за слънцето, за звездите и от много още велики въпроси. Казвам: тия ваши синове и дъщери, които се интересуват от велики въпроси и загадки в живота, един ден ще носят любовта на гърба си, вследствие на което много ще страдат. Истинската философия на живота седи в това, да не се занимава човек с разрешаване на великите въпроси. Оставате любовта да ви качи на гърба си, и тя да се занимава с великите въпроси, а вие – с малките въпроси. Който е придобил безсмъртието, само той може да се занимава с разрешаване на велики въпроси, а обикновеният, простосмъртният човек може да се занимава с малки, дребни въпроси. Той е силен в науката на страданията, в науката на разрушенията. Вземете, например, колко хубаво е описан адът от Данте. Колкото по-нагоре се качва той, описанието бледнее. Човек не може да описва нещо, което не е видял и опитал. Това е достъпно само за истински гениални хора.

„Аз сам изтъпках жлеба". Като изтъпкал жлеба, той пръснал и боядисал дрехата си червено. Следователно, всички хора, на които лицата са малко червени, са здрави. Защо? Защото, който тъпче, той яде. Да тъпчеш нещо, това подразбира да владееш нещата, да излезеш от пасивното си положение. Да бъдеш пасивен, това значи, да седиш на едно място и да решаваш въпросите, защо съществува грехът, защо едни хора са богати, а други – бедни. Ние се нуждаем и от богати, и от бедни хора; ние се нуждаем и от пълни, и от празни торби. За условията, при които сега живеем на земята, ние се нуждаем от планини и от долини, от гори и от пустини, от реки и от морета. Според вас, какъв трябва да бъде животът на земята? Представете си, че при сегашните условия нямаше страдания между хората. Знаете ли, какъв щеше да бъде животът? Не, живот без страдания не може. Страданията са необходимо благо за живота на земята. Чрез страданията хората изкупват прегрешенията си. Страданията са необходими още и като условия за повдигане и развиване на човечеството. Докато е на земята, човек трябва да развива всички свои центрове и способности, вследствие на което той трябва да мине през разни положения и изпитания: той трябва да бъде и богат, и беден; и учен, и прост и красив, и грозен. Човек трябва да мине през всички положения на живота, за да достигне пълно усъвършенстване. Като богат, човек развива само един център в себе си – стремеж за събиране, за трупане на богатства. Този център не е никак развит в кокошката. Оставете една крина жито пред кокошката и вижте, какво ще прави. Тя ще се качи на крината, ще хапне няколко зрънца жито, и останалото ще разпръска с краката си. Защо? Защото кокошката не мисли за утрешния ден.

В това отношение, много хора мязат на кокошката; те ядът и пият, не мислят за утрешния ден. Като се свърши крината, те казват: Лоши времена настанаха. Да, настанали са лоши времена, но само за тези хора, а не и за целия свят. Дайте повечко орехи на някоя катеричка, и гледайте, как тя ще постъпи. Катеричката ще хапне, колкото трябва, а останалите орехи ще скрие някъде, за бъдещето. Защо кокошката постъпва по един начин, а катеричката – по съвсем друг начин? Кокошката произлиза от висок род, тя има царско произхождение. Баща й бил цар. Тя яла и пила, живяла в изобилие, и за утрешния ден никога не е мислила. Катеричката, обаче, произлиза от бедно семейство; тя е живяла в оскъдни условия, в големи лишения, вследствие на което всякога имала грижа за утрешния ден. Като говоря така, богатият ще каже: Аз кокошка ли съм? – Кокошката и катерицата са символи, но вие не трябва да разглеждате нещата, буквално, да не изпаднете в противоречие. Бог се обръща към Яков с думите: „О, червей, Якове!" Това не значи, че Яков е червей, но червеят се взима за символ. В червея няма никаква злоба, никаква омраза. В това отношение, червеят е в елементарно състояние. По характер кокошката е щедра. Като дойде някой при нея, тя веднага го поканва на ядене, като казва: Хайде, днес да ядем и да пием. Като свършим, Бог ще даде още една крина. Казвате: Може ли да се живее с такава вяра? – Не е въпросът там, но важно е, кой е на правия път – кокошката, или катеричката. Ако питате бедните, те ще кажат, че кокошката е на прав път, защото е щедра и обича да дава и на бедните. Ако питате богатите, те ще кажат, че катеричката е на прав път, защото мисли за утрешния ден. Кокошката може да жертва. Тя жертва не само крината си, но и животът си дава за другите.

„Аз сам изтъпках жлеба." Когато се ражда човек, всеки се интересува, каква ще бъде неговата съдба. И българите се интересуват от съдбата на своите деца, или от онова занятие, на което те ще се предадат. По тази причина те имат обичай, когато малкото дете проходи, да му мътят питка, а заедно с това да поставят на една малка маса ножче, перо, монета и рало и гледат, към кое от тези четири неща детето ще пристъпи. Ако детето посегне към ножчето, военен ще стане; ако вземе перото, писател ще стане; ако вземе монетата, търговец ще стане; ако вземе ралото, земеделец ще стане. И в действителност, този закон е верен. Щом се роди човек, той е хванал вече нещо. Докато не хване нещо, човек не може да се роди. Щом хване нещо, той вече се ражда. Ако наблюдавате развитието на детето в утробата на майката, ще видите, как постепенно се сформират костите, мускулите, кръвоносната система, пищеварителната, докато най-после се сформира и дихателната система. Щом се образува дихателната система, детето излиза вече от утробата на майка си, т.е. от бащиния си дом. Тогава майката казва на детето си: Понеже ти бутна едно свещено място, което не трябваше да пипаш, затова ще излезеш вън. Това бутане е съгрешаване, заради което детето излиза от утробата на майка си. Щом се роди, детето започва да плаче, че трябва да напусне рая. Майката казва: Няма защо да плачеш. Като живееш по Бога, ти пак ще се върнеш в рая.

Мнозина питат: Защо човек плаче? Казвам: човек плаче, защото е пипнал едно свещено място. Той е пипнал без позволение едно свещено място от „дървото за познаване на доброто и злото." Затова, именно, майката казва на детето си: Докато си в утробата ми, само аз имам право да дишам. Ти ще дишаш чрез мене. Щом искаш да дишаш самостоятелно, ти си бутнал вече свещеното място на „дървото за познаване на доброто и злото," и трябва да излезеш вън от рая. Такъв е законът. Този закон има приложение и в цялата природа. Само Бог има право да диша. Ние ще дишаме чрез Него. Обаче, недоволни от това положение, ние искаме да станем като Бога, вследствие на което се докосваме до „дървото за познаване на доброто и злото," за което излизаме от рая.

– Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? – Който иска да бъде свободен, да прави всичко по свой ум, той трябва да напусне рая, да излезе в широкия свят. Като излезете от рая, вие ще се намерите на онзи жлеб, дето Бог тъпче хората. Защо ги тъпче? За да извади от тях онези сокове, които са необходими за поддържане на великия живот. Изтъпканият жлеб представя народите, които са минали под Божията нога. Кои са тия народи? Всички ония, които не са живели в съгласие с Божиите закони. И съвременните народи са поставени в този жлеб да се тъпчат. Ето защо, всички сегашни държави, общества, управници, учени, философи, свещеници се замислят по този въпрос и се запитват: Какво трябва да се направи, за да се подобри положението на човечеството? Каква трябва да бъде новата култура, която ще донесе мир и разбирателство между народите? От хиляди години насам са съществували безброй култури, но в края на краищата, всички са изчезнали. Де остана египетската култура и цивилизация? И тази култура изчезна. На какво се дължи това? В Египет дохождаха хора от различни народности – асирийци, вавилоняни, гърци, с цел да се запознаят с египетските тайни, но злоупотребиха с тях. По този начин, те внесоха едно разслабване в египетската култура.

Следователно, човек е в правия път само тогава, когато изучава великите Божии закони и върви съобразно с тях. Човек е на прав път само тогава, когато изучава небето, слънцето, звездите, планетите, планините, реките, изворите, растенията, както и устройството на земята. Щом се откаже от тази наука и пожелае да си поживее малко, той вече е на крив път. Египтяните не требваше да издават тайните си. Те продадоха своите тайни. При тогавашните жреци идваха ученици от разни школи, които по различни начини ги подкупваха, за да издадат тайните си. И днес много англичани отиват в Индия, с цел да се домогнат до знанията на индусите, но те, срещу никакви подкупи и заплашвания, не издават знанията си. Те знаят законите и строго ги пазят. Онези англичани, които искрено търсеха знанието, трябваше да се откажат от своите традиции, да влязат като ученици в тези тайни общества, за да придобият най-малкото знание. Индусите не изнасят своите знания навън. Един англичанин станал член на един индуски орден, който го заставил да прави такива неща, които били против английските традиции. За тази цел англичаните в Индия го затваряли три пъти, при строга охрана от десет души стражари, да не избяга, но като влизали в затвора, не го намирали там. Как ставало това, и те не могли да разберат, но предполагали, че индусите му помагали по някакъв начин. За да се освободят от всякакво подозрение, те го завели в Лондон, дето го затворили, но и там се повторила същата история. Тогава този англичанин казал на своите съотечественици: „Моля ви се, престанете да ме затваряте. Мене затвор не ме хваща. Оставете ме свободен да свърша работата, за която съм изпратен." Това може да изглежда като приказка от 1001 нощ, но фактът е на лице.

Казвам: едва сега хората са се докоснали до великите мистерии в света. Животът на цялото човечество представя област, която трябва да се изучава. Вие трябва да изучавате законите, на които почива животът, както и ония, които го управляват. За да бъде човек беден или богат, има ред причини; за да бъде човек учен или невежа, пак има причини; за да бъде човек силен или слаб, за да бъде философ, поет или художник, и за това има причини. Нищо в света не е произволно. Следователно, ако човек е нещастен, нека пази душата си от огорчения, да не мисли, че съдбата му е виновна. Съдбата на всеки човек е такава, каквато той си я създал. Човек сам кове съдбата си. За да бъде някой поет, музикант или художник, това се дължи на факта, че мнозина го обичат. Този човек е любимец на много хора, които с любовта си му помагат да се издигне. За да бъде човек учен, пак същото положение. Учен човек, в прав смисъл на думата, е онзи, който разбира живота и знае, как да приложи своята наука. Значи, щастието на човека зависи от това – да бъде той обичан. Щом изгуби тази любов, той е вече нещастен. И наистина, най-голямото нещастие за човека се заключава в това, когато той престава да обича, и когато другите не го обичат. Когато някой се оплаква, че никой не го обича, казвам: щом никой не те обича, ти ще обичаш. Едно от двете положения: или тебе ще обичат, или ти ще обичаш. – Защо никой не ме обича? – Защото ти носиш любовта на гърба си. – Защо хората ме обичат? – Защото любовта те носи на гърба си, – Защо страдам? – Защото ти, слабият човек, искаш да носиш любовта на гърба си. – Какво да направя, за да се освободя от страданията? – Като дойдеш до последния възел, ще свалиш любовта от гърба си и ще й кажеш: Аз съм доволен, че те носих дотук. Сега, обаче, искам да ме поносиш ти; не ми се ходи вече пеш. – На драго сърце ще сторя това. И аз искам малко да те понося на гърба си.

И тъй, ако разбирате великите закони на живота, вие ще придобиете онова знание, което ще ви помогне да се справите с мъчнотиите в живота. Много от вашите мъчнотии ви спъват да вървите напред. И въпросът за храненето представя понякога спънка в живота ви. Чрез храната човек може да трансформира енергиите си, но тъй, както днес се храни, той може само да се спъне. Например, преследват някой човек за идеите му, затварят го и му казват: Ако не се откажеш от идеите си, ще те оставим да умреш гладен. Силният, който разбира дълбокия смисъл на яденето, ще каже: Гладен ще умра, но от идеите си не се отказвам. И наистина, този човек издържа пред глада. С 80-дневен пост един ирландец направи това, което Гладстон с волята си не можа да направи. След 80-дневния пост на този ирландец, Англия се изпълни с ангели, със светли и разумни същества, които издъно разклатиха умовете на англичаните, като им казаха: „Или ще дадете свобода на ирландците, или ще понесете последствията на вашето упорство." Англичаните са умни хора. Като разбраха този закон, те веднага отстъпиха и дадоха свобода на Ирландия. Който не разбира тия неща, той ги обяснява по свой начин, обаче, това показва, че разумни закони действат в света. Животът се управлява от ред закони, които човек трябва да спазва, за да може да извърви своя определен път.

Един руснак разправяше една своя интересна опитност. Една вечер, срещу Рождество, няколко души се събрали на гости в едно семейство, да си хапнат и пийнат. След яденето, попели, поразговорили се малко, но пропуснали определения час за прибиране по домовете си. Според тогавашните наредби, всеки закъснял пътник трябвало да пролежи останалото време от нощта в полицията, и на сутринта го пущали да отиде дома си. Това положение не се харесвало на закъснелите пътници и те били готови да дадат някаква сума на стражарите, само да могат да се върнат по домовете си. Това лесно им се отдало, защото стражарите имали малки заплати и срещу известна сума, те оставяли пътниците свободно да си вървят. Като закъснял, този господин бил готов да даде на стражаря 10–15 рубли, за да продължи пътя за дома си. На първия стражар той дал десетина рубли и могъл да продължи пътя си, но за да не стане нужда да дава и на другите стражари, които могли да го срещнат, първият стражар му казал: Колкото стражари срещнеш по-нататък, на всички ще кажеш думата „кукуригу." Тя означава, че ти си платил веднъж и можеш свободно да се движиш по улиците. В случая, думата „кукуригу" е символ, който служи като пропуск в живота на човека. При слизането си на земята, невидимият свят е дал на всеки човек по един пропуск, с който да може свободно да пътува. Ако забрави своя пропуск, той е осъден на големи мъчнотии и страдания. Казвате: Не сме толкова прости хора, че да употребяваме думата „кукуригу." – Като показвате личната си карта на този и на онзи стражар, тя не е ли същото това кукуригу? Ако на пет-шест места ви спрат, да искат личната ви карта, вие ще изгубите много време. А тъй, ще кажете „кукуригу" и ще си заминете. С едно кукуригу лесно ще свършите работата си. Който разбира смисъла на това „кукуригу," той разбира и вътрешния смисъл на живота. Вътрешният смисъл на живота се заключава в любовта, в нейното приложение, като пропуск, като динамическа сила.

„Аз сам изтъпках жлеба." Само онзи може да тъпче вашия жлеб, който ви обича. Значи, който ви обича, само той може да тъпче. Няма по-страшен и по-велик човек от този, който ви обича. Защо? Защото той всичко тъпче. Любящият вади нож и излиза на среща ви. Всички работи в света стават все от любов. Зад всичко в света седи великата, мощната сила – Любовта. Бог тъпче всички хора, за да ги освободи. Българите разбират смисъла на тъпченето и често го практикуват. Когато някой човек страда дълго време от треска, накарат го да легне на земята и оставят мечка да го тъпче. Мечката е много магнетична, и като потъпче малко човека, с това тя му придава от своята магнетична сила. Не само болни хора оздравяват от мечка, но тя се отразява благоприятно и върху лоши, своенравни хора. Една благородна дама отишла с мъжа си на курорт в някое планинско място, но понеже не живеели добре, постоянно се карали, нищо не разбрали от почивката си. Един ден се спречкали толкова лошо, че жената казала: Дотегна ми вече този живот! Предпочитам да отида в гората, там да живея, отколкото да остана при тебе! Една вечер тя напуснала дома си и избягала в гората. На пътя й се изпречила една мечка и започнала да я плюе: Ти не знаеш ли, че аз имам малки мечета, които грижливо пазя, та си тръгнала по това време да ги плашиш? Тя се уплашила от мечката и се върнала при мъжа си. – Защо се върна? – Мечка срещнах в гората. Значи, и мъжът е лош, но има нещо по-страшно от него. Тази жена казвала: Пази, Боже, мечка да те плюе! С плюенето си, мечката искала да й каже: Защо бягаш от дома си? Защо напущаш мъжа си? Вземи урок от мене. Виж, как аз се грижа за своите малки! Върни се дома при своя мъж, и се грижи за него, както аз се грижа за малките си. Жената се върнала у дома си с един велик урок от мечката и си казала: Сега разбрах смисъла на живота. При това положение, и аз мога да живея добре със своя мъж.

Следователно, да ви срещне мечка и да ви плюе, значи да ви постигне някое нещастие. И тогава, не бягайте от нещастието, но вземете урок от него. То непременно ще ви научи нещо. Нещастията носят добри уроци за хората. Зад мечката, зад нещастията се крие велика наука. Те представят Свещената книга на живота, която всеки сам трябва да чете. Зад тази книга пък седят миналите поколения, хиляди разумни същества, които са взели участие в написването й. Когато обикновен човек я чете, тази книга е обикновена, проста форма. Когато просветен, разумен човек я чете, тази книга буди съзнанието му, и той се свързва със съзнанията на всички разумни същества, които са живеели преди него. Силата на книгата се крие в онези същества, които са я писали. Те и до днес са живи. Съвременните хора не признават това, и както да им се обяснява, те казват: Духове не съществуват. – Духове не съществуват, но съзнания съществуват. Ако влезете в духовния свят, ще видите, че съзнанията на хората от физическия и духовния свят са така преплетени, както се преплитат дърветата на физическия свят. Ако тия съзнания са хармонично преплетени, хората живеят добре; ако съзнанията не са хармонично преплетени, хората не живеят добре. Съзнанията на хората са преплетени както нишките на чорапите. Следователно, от тях зависи, как тия съзнания ще се оплетат, и как ще се разплетат.

Аз сам изтъпках жлеба; и никой от народите не бе с мене." Това значи, че всички хора, които не са разбрали този закон, не са били с Господа. Следователно, вие можете да разчитате на любовта на ония велики души, които всякога са с Господа. Те ви обичат и взимат участие във вашия живот. Тези велики души ще срещнете из целия свят: и в Англия, и в Америка, и в Германия, и във Франция, и в Япония и Китай – навсякъде. Те са истинските човеци, и от тях светът се нуждае. Велик е онзи човек, който взима участие в страданията на своите ближни и желае да им помогне. Връзката между хората се дължи на Божия Дух и на Божественото съзнание, които работят върху ума, сърцето и волята на човека, с цел да го пробудят, да вземе участие, както в радостите, така и в страданията на ближните си. Участието седи в помощта, а помощта се изразява даже и в една блага дума. Ако ученикът отиде при учителя си, и последният му каже, че от него нищо няма да излезе, тази дума може да спре развитието му. Обаче, една блага дума от страна на учителя, може да повдигне духа на ученика. Учителят може да каже на силния ученик, че от него нищо няма да излезе, за да провери, доколко силно е желанието му да учи. Обаче, на слабия ученик той ще каже, че от него може да стане нещо. Ако при учителя дойде някой богат ученик, натоварен с много теории, с много знания, той ще вземе чука и ще почне да изглажда, да шлифува знанията му. Тогава той ще му каже: Натоварени камили в училището не се приемат. Ти ще оставиш навън всичките си теории, всичкото ненужно богатство и ще влезеш в школата празен, за да възприемеш новото, което се преподава. Като излезеш от училището, пак можеш да се натовариш със своите знания и да отидеш с тях в света. За света тия знания са необходими, но за школата са излишен товар. Когато влиза в добре организиран свят, пълен с храна, с облекло, с всички необходими пособия за поддържане на живота, богатият непременно трябва да се разтовари. Засега ние носим вода, защото няма кой да ни носи; ние носим храна и си готвим, защото няма кой да върши тази работа. Но ако влезем в един добре организиран свят, в който има всичко необходимо за живота, трябва ли да водим своите натоварени камили? Този свят не се нуждае от нашите багажи, от нашите криворазбрани теории. Когато казвате, че човек трябва да се роди, а после да умре, ето, какво разбирам: да се роди човек, това значи да стане богат. Смисълът на раждането се заключава в забогатяването. Да умре човек, това значи да осиромашее, т.е. да раздаде богатството си на бедните. Смисълът на умирането се заключава в осиромашаването. Раждане и смърт представят две смени в живота на човека. Следователно, в даден случай, при дадени условия, едни хора ще бъдат богати, а други – сиромаси. Който разбира този закон, той правилно ще се развива. Който не го разбира, той ще разглежда богатството отделно от сиромашията, или сиромашията отделно от богатството, и по този начин ще води ненормален живот. Ако някой е богат, без да е бил сиромах, това е само една идея; или, ако е сиромах, без да е бил богат, това е друга идея. Обаче, с една идея само човек не може да съществува. За да съществува, той непременно трябва да има две идеи. Двойствеността се среща навсякъде в природата. Например, човек има две очи, две уши, две ноздри, два крака, две ръце и т.н. Казвате за някого, че е оглушал. – Това е друг въпрос вече. Това е анормално положение за човека. Вие ще познаете човека по това, как слуша той. Ако е добър, умен човек, той насочва дясното си ухо напред, с него слуша. Ако не е добър, не е умен, той слуша с лявото си ухо.

Питам: защо сегашните хора се поздравяват с дясната, а не с лявата ръка? В лявата ръка, в лявата страна на човека е скрито всичкото му богатство, всичкият му капитал, който трябва да се пази. В такъв случай, дясната ръка на човека служи за охрана на това богатство. Тя го пази. Затова, именно, дясната ръка излиза на лице, а лявата се крие. С дясната ръка се поздравяват грешните хора, а с лявата – праведните. С десницата си Бог хваща грешните хора. Един ден, когато човек стане праведен, с лявата ли ръка ще хваща, ще поздравява? Човек подава едната си ръка, само когато иска да спаси някого. Разбойникът също тъй хваща с една ръка. Когато приятелят хване едната ти ръка, и това има своите причини. Как ще се поздравяват хората в бъдеще? В бъдеще, умът, сърцето и душата на човека трябва да взимат участие в поздравленията на хората. Следователно, правилно поздравление е това, в което умът, сърцето и душата на човека взимат участие. Вън от него, всяко поздравление е временно и подлежи на промяна. Значи, в бъдеще хората няма да се поздравяват с ръкуване. Защо? Защото любовта изключва всякакво докосване, всякакво пипане. Да се усмихнеш на любовта – позволено е; да говориш на любовта – позволено е. Дойде ли, обаче, да я пипнеш, това тя не позволява. Защо? Защото невъзможно е да пипате любовта. Когато някой пожелае да пипне любовта, с това той нарушава чистотата и красотата на любовните отношения. Любовните отношения между хората се развалят, вследствие тяхната невъздържаност. Няма нищо лошо в пипането, но съвременните хора не са готови още да пипат любовта. За да пипне някой любовта, ръцете му трябва да бъдат абсолютно чисти, да не остане нещо от тях върху нейната дреха. Обикнеш ли някой човек, не го пипай. Обикнеш ли някой човек, кажи му онази истина, която да му донесе светлина и да го направи свободен! Дай му парче от онзи хляб, който може да го нахрани. По-нататък нищо не му говори. Това подразбира истинска свобода. А тъй, да нахраним само човека и да го заставим да мисли като нас, това не е обич. Да обичаш човека, това не значи, че той трябва да има ум, сърце и душа като твоите и да мисли като тебе. Няма два еднакви момента в природата; няма двама еднакви хора в света, които да мислят, чувстват и действат по един и същ начин. Ако два еднакви момента се срещнат в природата, те непременно ще нарушат нейната хармония. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно. В това седи свободата на хората.

Що е свобода, и какво изисква свободата? Свободата подразбира, всеки човек да се проявява така, както се подтиква отвътре. И при този вътрешен подтик, свободата изисква от човека придобиване на любовта, мъдростта и истината. Няма по-голямо нещастие за човека от това, за момент само да зърне любовта и после да я изгуби. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да срещне онзи, който го обича, и той да отвори за момент само очите си пред него, да пролее няколко сълзи, и след това отново да ги затвори. Какъв смисъл има в затворените очи? Щастието на грешните хора седи в затворените очи, а на праведните – в отворените. В живота очите ни всякога трябва да бъдат отворени. Великото в живота седи в отворените очи. Само онзи човек може да върши волята Божия, очите на когото са отворени. Значи, задачата на човека не седи в това, да бъде той добър, или да бъде праведен, но да върши волята Божия, да изразява Неговата Любов. – Ама не можем да не правим грешки. – Това е друг въпрос. Ако някой подаде ръка на брата си, да го спаси, може да направи някаква грешка в това; важно е, обаче, доброто желание, което го подтиква да помогне па по-слабия от себе си. Човекът е в това, как схваща и изявява нещата в даден случай, и какво е неговото разположение: има ли единство между мислите, чувствата и постъпките му. В този смисъл, праведен, добър човек е онзи, в когото всички най-разнообразни енергии се хармонират. Докато енергиите на човека не са в единство помежду си, той не може да се нарече праведен.

Сега, като засягам различни въпроси, без да искам, някои се обиждат. Например, за кабаретата аз имам особено мнение, а не както мнозина мислят. Аз зная, че там влизат хора, които работят, по цели нощи свирят, за което им плащат. Благодарение на тяхната музика, много убийства, много скандали, спорове и недоразумения се избягват. Но има хора, които прекарват там времето си леко, безгрижно. Не е ли същото и в живота? Едни хора работят, а други се веселят, удоволствуват се. Тъй щото, ако си беден, влез в кабарето да свириш и да спасяваш хората. Ако си богат, излез вън от кабарето, отвори кесията си и започни да раздаваш. Около тебе моментално ще се съберат безброй хора, между които и бедни музиканти, които ще свирят, ще те веселят. Дай едно богато угощение на тия хора, да те помнят за вечни времена. Какво по-голямо кабаре от това? – Може ли светът да се спаси по този начин? Може, разбира се. Добрата воля, доброто разположение на хората един към друг е в сила да им помогне. Страданията на хората са на място, и трябва да се носят. Който е поканил веднъж любовта да се качи на гърба му, той трябва да я занесе до края на нейния път. Колкото и да тъжи, не правете опити да я хвърлите от гърба си, защото тя ще ви създаде по-голямо нещастие. Ще я носите, ще почивате, пак ще я носите, докато най-после тя сама слезе от гърба ви. Докато краката ви държат, ще я носите. Щом съвършено изнемогнете, тя сама ще ви освободи. Любовта ви разбира, тя влиза в положението ви и никога няма да остави да паднете под нейната тежест. Един ден, когато тя ви тури на гърба си, ще ви изнесе, докрай без никакво недоволство и роптание. Любовта никога няма да ви хвърли от гърба си. Тъй щото, ако сте направили една погрешка, да турите любовта на гърба си, не правете втора погрешка – да я хвърлите от гърба си. Издръжте до край.

Това е една отвлечена теория, която трябва да се приложи. Щом я приложите, животът ви ще се подобри. Не я ли приложите, никой не може да ви помогне. Любовта е най-важният въпрос в живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто характер и да са те – личен, семеен, обществен или общочовешки. С разрешаването на този въпрос, човек ще намери и своето място в природата. Значи, човек първо ще разреши своите лични въпроси, а след това ще дойде до семейните, обществените и общочовешките. Според мене, геройство се изисква от човека, който се наема с разрешаването на въпроси от семеен, обществен и общочовешки характер. Този човек трябва да бъде един от най-учените, най-чистите и най-богатите хора в света. Човечеството се нуждае, именно, от такива хора. Слабият пък, за да уякне, да се засили, първо трябва да се занимава с въпроси от личен, индивидуален, душевен и Божествен характер. Само по този начин той няма да влезе в стълкновение с никого.

Казвам: когато някой се оплаква, че е нещастен, причината за това е, че той носи любовта на гърба си и ще я носи дотогава, докато тя желае. Когато се умори, изгуби съзнание, изгуби надежда в живота и мисли, че всичко с него е свършено, любовта ще слезе от гърба му, ще му направи превръзка, ще му даде от нектара на живота и ще каже: Достатъчно вече! Видях твоята добра воля, но толкова можеш да ме носиш. Качи се ти сега на моя гръб, аз да те понося! Той ще се качи на гърба на любовта, сърцето му ще се отвори, а душата му ще се разцъфти, като роза, която никога не вехне. Това наричат индусите „лотос." Лотосът цъфти само на гърба на любовта. Всеки човек трябва да се качи на гърба на любовта, за да цъфне. Любовта е едно от най-великите и светли същества. Тя познава дълбочините на душата, разбира стремежите на духа. Каквото пожелаете в нейно име, ще придобиете. Тя казва: Аз ще ви дам всичко, каквото умът, сърцето и волята ви желаят. В това, именно, се заключава животът. Не е въпросът да се откаже човек от живота, но той трябва да живее правилно, да има прави разбирания.

Следователно, съществуват две категории хора. Първата категория хора се занимава с въпроси от личен, индивидуален, обществен и Божествен характер. Втората категория се занимава с въпроси от семеен, обществен и общочовешки характер. Повечето хора се намират в последната фаза на първата категория. Божественият живот ще ги свърже с втората категория. Време е вече да влязат в тази категория. Ако пропуснат това време, много още има да чакат. Някои ще кажат, че не се интересуват нито от обществени, нито от религиозни въпроси. Не е въпросът клерикали да стават, но те трябва да носят любовта в душата си. Друг ще каже, че не иска да бъде военен. Той може да не бъде военен, но непременно трябва да носи светлината в ума си. – Ама не искам да цъкам с пушка. – Ако не искаш да цъкаш с пушка, ще цъкаш с огнивото си, да запалиш огъня. И това е военщина. Който цъка огнивото, да запали огъня си, той е военен; който пали свещ, той е военен; хирургът който прави операции, пак е военен. – Аз не съм военен. – Как да не си военен? Толкова хора промуши със сабята си. Вие трябва да бъдете такива военни, че като замахнете с ножа си срещу човека, нищо да не засегнете в него: нито един кръвоносен съд, нито една артерия, нито един капилярен съд да не прережете. Военният трябва да прави операциите си, както природата ги прави. За всеки хирург, който разкъсва кръвоносни съдове при операциите си, казваме, че е новак в своята област. Ние трябва да бъдем носители на любовта и пак да сме военни. Когато трябва да правим операции, майсторски ще ги правим. Някой казва: Аз направих една погрешка, но искам да я изправя. Това значи: имам един абцес в себе си, който искам да пробия; всичката нечистотия от него да излезе вън от тялото ми. И наистина, всяка направена погрешка не е нищо друго, освен абцес в организма на човека. За да изправи погрешната си, той трябва да вземе нож, да направи една хирургическа операция, да изхвърли всички нечистотии вън от тялото си. Правете операции, но не като онзи хирург, който извадил сърцето на един болен и с това го уморил.

„Сам изтъпках жлеба си". Когато любовта дойде в човека, тя сама ще стъпче жлеба. Всичко егоистично, всичко користолюбистно, което е създало нещастията и страданията в съвременната култура, трябва да излезе навън! По този начин хората не могат да влязат в Царството Божие. Този егоизъм, това користолюбие създава противоречията в живота. За да се освободят хората от тия противоречия, любовта тъпче днес всички народи, да излязат соковете им навън. По този начин всички хора трябва да отслабнат, за да може любовта да ги поеме на ръцете си и да ги тури на гърба си. Този е начинът, по който светът може да се оправи. Иначе, докато хората носят любовта на гърба си, в света всякога ще има противоречия: едни ще бъдат богати, други – бедни; едни ще бъдат учени, други – прости. Когото любовта тури на гърба си, той се намира вече в хармонични условия на живота.

„Аз сам изтъпках жлеба." Тъпкането подразбира страдания. Страданията в живота могат да се разрешат само чрез закона на любовта, а той е най-разумният начин за разрешаването им. От хиляди години насам хората разрешават въпроса за страданията, но и до днес още не са го разрешили. Защо? Защото те още носят любовта на гърба си. Вследствие на това цялата земя е покрита с гробища. Гробищата говорят за неразрешените въпроси в живота. Някой човек е богат, но неговото богатство става причина да го убиват на бойното поле. Някой е учен, но като прави опити със задушливи газове, става жертва на тия газове. Някой е виден архитект, гради къщи на хората, но като не спази един от законите на архитектурата, една от тия къщи се събаря, и той пада под нейните развалини. Добре е да се градят големи къщи, но да не се събарят. Добре е човек да бъде богат, но богатството му не трябва да се губи. Богатството представя артериалната кръв на човека. Всички клетки на организма трябва да се ползват от тази кръв. Следователно, всички хора трябва да се ползват от богатството. Що се отнася до сиромашията, тя представя едно от приятните състояния в живота на човека. Сиромашията е почивка. От сиромаха нищо не се иска; той няма никакви задължения, спокоен е, и затова седи и почива. Като почине добре, той казва: Господи, досега бях в почивка. Можеш вече да ме натовариш с нещо. Казвате: По-добре е човек да бъде богат, отколкото сиромах; по-добре е да бъде учен, отколкото прост. Така е, но трябва да знаете, че скръбта предшества радостта. Да ореш, да сееш, това е скръб; да събираш житото от полето и да го туряш в хамбара, това е радост. Две скърби предшестват една радост.

И тъй, човек първо трябва да разбере индивидуалния живот, за да не се спъва. Казвате: Ние сме правили много усилия. – Усилията, които човек е правил и прави, допринасят нещо за него. Всичко, каквото е изработил, е негова придобивка. Богатството, знанието, силата, които човек е придобил, остават за него. Излишъкът, който не може да прибере, не може да обработи да реализира, е Божествен капитал, който ще му се вземе. Следователно, за да се справи с положението, до което е достигнал, човек трябва да се стреми към вътрешното разбиране на живота. Хората искат да се освободят от заблужденията си, но те не знаят, че при дадени условия тия заблуждения са благо за тях. Например, добре е никога човек да не знае, че е изгубил богатството си; добре е някога да не знае, че е болен. Защо? Защото той няма знания, с които да изправи положението си. Обаче, разумният човек трябва да има правилни разбирания за живота. Той трябва да разбира моментите и условията, в които живее.

Сега, аз ви оставям на последната спирка, дето любовта ще дойде, ще ви вземе на ръце, ще ви прегърне в обятията си, както майка прегръща детето си, и ще ви тури на гърба си, да ви носи. Оставете любовта да ви носи, и ще видите, колко лесно ще се разрешат всички злободневни въпроси, които ви смущават. Посейте семето и го оставете само да расте. Помогнете на извора да си пробие път и го оставете свободен. По-нататък той сам ще проправи пътя си. Следователно, оставете Божественото във вас само да се развива. Не пречете на развитието му. По този начин вие ще добиете свободата, която търсите.

Беседа от Учителя, държана на 8 януари, 1928 г., София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, хора, живот, гърба, може, аз, има, всички, бъде, въпрос, носи, начин, казва, добре, свят, ръка ,

 Неделни беседи , София, 8 Януари 1928г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder