НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Благото на човека

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Благото на човека

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, всички, можете, има, съмнение, себе, живот, бог, хора, бъде, всичко, аз, живее, любов, вяра, дойде ,

Общ Окултен клас , София, 21 Декември 1927г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!"

Размишление.

Даде се песента: "Имаше человек изпратен от Бога".

Четоха се темите: "Подбудителната причина на движението".

Сега ще се спра върху думата "благост, благо". Питам: може ли благото на един човек да бъде благо за всички хора? Може ли благото на човека да бъде благо на животните? – Не може. – Може ли благото на висшите същества да бъде благо на човека? – Не може. Наистина, благото на един ангел не може да бъде благо на човека. Това показва, че между всички същества са поставени линии, които разпределят благата им. Съзнанието на всички същества е строго разпределено. То върви по свой път, с определени входове. Съществуват три входа, през които съзнанието на човека минава. Те са сърцето, умът и волята. Това са пътища, чрез които хората се съобщават. Когато хората се обичат, тогава благата им могат да бъдат общи. Дето има любов, там има блага; дето няма любов, никакви блага не съществуват. В безлюбието всяко същество живее за себе си. Забелязано е, че когато любовта отсъства, човек говори изключително за нея. Тогава той говори за постигане свои лични интереси, за подобрение на своя живот. В такъв случай можете ли да изчислите колко души в София се интересуват лично за вас? Или колко хора от цялото човечество се интересуват за вас? Да се интересува човек за вас, това значи да взема участие в живота ви.

Като наблюдавам живота на съвременните хора, като изучавам разбиранията на религиозните хора, намирам, че те искат Бог направо да взема участие в техния личен живот. Те се чудят защо Бог не ги освободи от страданията им, а ги е оставил на произвола на съдбата. Като се натъкват на страдания, хората започват да се сравняват помежду си, да казват, че на еди – кого си са дадени повече знания, повече богатства и здраве, че няма правда в света и т. н. Изобщо, хората са наклонни да критикуват Божествения план. В това отношение те мязат на ония палави, немирни деца, които удрят главите си в стените. Не, това не разрешава въпросите. Вие задавали ли сте си въпроса, защо приятелите ви трябва да се интересуват от вас? Или защо Бог трябва да се интересува от вас? Онези, които са разрешили този въпрос, те разбират законите и се развиват правилно. Които не разбират законите, мислят, че в природата, както и в живота, съществува произвол. Като не разбират законите, те се намират в противоречие със себе си, вследствие на което страдат. Те се намират в положението на пътник, който се е заблудил в тъмна гора през мрачна нощ и мисли, че всяко дърво, в което се спъне, е поставено нарочно, като препятствие в живота му. Като се удря от дърво в дърво, той се чуди как никой не му влиза в положението, никой не разбира страданията му.

При големите страдания и противоречия, човек изпада в един лабиринт, дето всичко е заплетено. Той трябва да знае, че тук именно действат разумни същества. Учените обясняват страданията със същите закони, каквито съществуват и в природата. В природата съществуват горещина и студ, веят силни ветрове, бури, циклони, но често повява лек, приятен зефир. В природата става смяна на енергиите смяна на теченията, които смени се изразяват в живота като радости и скърби, приятности и неприятности. Учените дават различни мнения за магнетичните и електрични течения в атмосферата. Една научна теория поддържа, че слънцето няма еднаква температура навсякъде: от единия полюс на слънцето се отде-ля енергия, подобна на електричеството; когато тази енергия се докосне до земята, настава студ. От другия полюс на слънцето се отделя енергия, подобна на магнетизма; когато тази енергия се докосне до земята, настават горещини. Ако запитвате защо единият полюс на слънцето отделя електрична, а другият – магнетична енергия – няма да ви се отговори. Защо? – На някои въпроси не може да се отговаря. В някои отношения съвременните хора са като децата, на всичко не трябва да им се отговаря.

Едно научно твърдение казва, че ако човек може да си отговори на всички въпроси, които го интересуват, от него нищо няма да остане. Той ще се разруши, ще се превърне на пара и ще изчезне някъде в пространството. За да живее човек на земята, Провидението казва:" Не разрешавай всички въпроси в живота си изведнъж! Нека останат някои неразрешени задачи в ума, в сърцето и във волята ти." – Това не е само научна теория, но положителна наука. Що се отнася до двата полюса на слънцето, единият от които е електричен, а другият – магнетичен, това може да се вземе за предположение, което търпи корекция, но второто положение е научно. И аз мога като апостол Павла да кажа:" Първото е от мене, а второто от Бога." Следователно, дойдете ли до второто, кажете:" За да живея на земята, не трябва да разрешавам всички задачи изведнъж; за да бъда щастлив, не трябва да зная всичко; за да бъда учен, не трябва да разбирам всичко." Понякога знанието спира човека в развитието му, а понякога го подтиква към развитие, към придобиване на още знания, на повече наука. От кои хора страда светът: от бедните или от богатите?– От богатите. От слабите, или от силните? – От силните. Кой лъже: простият или ученият? – Ученият. Въпреки това всички искат да бъдат богати, учени, силни. Ученият мяза на човек, който прави баница. Като вземе точилката в ръката си, прави от тестото каквото иска.

Като наблюдавам съвременните хора, виждам какви психологически състояния преживяват. Вземете, запример, числото десет. Това число показва, че вие имате едновременно десет състояния, пет от които се отнасят към вашия ум и петь– към вашето сърце. Можете ли да определите в даден момент колко от тия състояния работят за вашето повдигане и колко от тях ще ви спънат? Представете си, че ви дойде на ум още тази вечер да отидете на Витоша. Можете ли да определите, ваша ли е тази мисъл или е дошла отвън някъде? При това трябва да знаете, ако отидете на Витоша вечер, ще се ползвате или не? Най-после решавате да отидете на Витоша. Като религиозен човек, като човек, който уповава на Бога, тръгвате за планината с тънки дрехи, недобре екипиран. Казвате си:" Щом съм с Бога, от нищо не ме е страх." По едно време излиза вятър, става студено и вие започвате да се съмнявате дали няма да се простудите. При това положение можете ли да пеете, да бъдете тих и спокоен в себе си? И обратното може да се случи. Тръгвате за Витоша, но времето е много горещо, вън температурата е около 35°, а вие сте облечени с дебели дрехи. При това положение можете ли да издържите на тази горещина, без да се страхувате, че ще ви прилошее? Като знаете всичко това, можете ли да определите дали мисълта за отиване на Витоша е ваша или не? Ако мисълта е ваша, тя ще ви донесе благословение. Ако не е ваша, ще ви донесе нещастие.

Човек трябва да се наблюдава, да разбира кои мисли са негови, кои не. Същевременно той трябва да се наблюдава, да види кои движения в него са естествени. Човек трябва да бъде естествен. Запример, някой иска да измени говора си, но като го измени, говорът му става неестествен. В това време той има две мисли в себе си: иска да измени говора си, а същевременно мисли какви изрази да употреби. – Тази мисъл вече не е негова. Защо? – Защото никой никого не може да измени. Никой не е изпратен в света да ревизира и да изправя кого да е. Да се наблюдава човек, да се изменя, това е свободна професия, която той сам е поел върху себе си. Каквото да правите, вие никога няма да разберете кой е праведен и кой – грешен; кое е лъжа и кое – истина. Човек трябва да има на разположение известни максими, с които да разполага при всеки даден случай. Ето защо, за вас е важно от десет състояния, които имате, да определите кои и колко от тях съдействат за вашето повдигане. Ако можете да определите това, вие ще придобиете вътрешен мир в себе си; ако не можете да определите, ще изпитате голямо безпокойствие. Числото десет е мярка за определяне на нещата. Нулата представя условия за развиване на единицата.

Сега ще ви задам въпроса: Защо трябва да учите? (– За да подобрим живота си) – Не, нито знанието, нито науката мо-гат да подобрят живота. При сегашните условия науката само улеснява живота, но не го подобрява. Който изучава великите Божии закони и ги прилага, той ще има по-лек, по-сносен живот; който не изучава тия закони, той ще бъде изложен на по-големи страдания. В този смисъл истинското знание освобождава човека от страданията, които биха го сполетели. Без това знание мъчно би могло да се прекара живот като сегашния, който е пълен с препятствия. Има два вида препятствия: едни от препятствията са поставени от самата природа: те са естествени препятствия. Другите са създадени изкуствено, от окръжаващата среда. Като разполага със знания, човек лесно би могъл да се освободи поне от изкуствените препятствия в живота.

Представете си, че влизате в една гостилница и не познавате гостилничаря, нито как готвят, как услужват, при какви цени и т. н. При това положение вие можете да излезете от гостилницата с разстроен стомах. Защо? – Защото не познавате гостилничаря, не познавате как той готви. Умният човек влиза в гостилница само тогава, когато познава гостилничаря. Иначе той ще се излъже. Ще кажете може би, че като се нахраните, от яденето ще познаете гостилничаря. – Не, тогава ще бъде късно. Докато познаете гостилничаря, стомахът ви ще се разстрои. Ще кажете, че гостилничарят ви се вижда добър човек. – Добър човек е този, който всякога е добър, а не само за един момент. Онези, които не са дошли до това убеждение, казват, че се стремят да бъдат добри. – Няма защо да се стремите да бъдете добри. Вие трябва да проявявате доброто, а не да се стремите да бъдете добри. Какво значи да се стремите да бъдете добри? Това е сложна психологическа идея. Можете ли да прерисувате картината на някой велик художник?– Можете, но как? Ще я копирате. Както и да я копирате, тази картина по никой начин няма да бъде по-хубава от оригинала. Същото може да се каже и за човека. Колкото да се стреми да бъде добър, той никога няма да стане по-добър от оригинала, от своя първообраз. Следователно, за да бъде добър, човек трябва да се върне в своето първично състояние, към своята първична доброта. Колкото да се стремите да направите живота си по-добър, няма да успеете, докато не се върнете в своя първичен живот. Първичният живот е оригиналът, а следващите животи са негови копия. Ако трябва да продадете оригинала и копието на една картина, коя от двете ще струва по-скъпо? – Оригиналът ще струва по-скъпо от копието. Вие можете да се упражнявате, да копирате оригинала, но никога не можете да го постигнете. Художникът рисува една велика картина. Привилегия е за художника да рисува тази велика картина, но каквото да прави, той не може да я постигне. Мнозина искат да бъдат като ангелите. – Добре е човек да бъде като ангелите, но кой човек на земята може да има силата на ангелите? Кой обикновен човек може да има интелигентността и чистотата на ангелите? – Днес няма такъв човек, но в бъдеще ще има. Днес можете само да рисувате, да копирате ангелите, но не и да станете като тях. Обаче вие можете да правите опити, да копирате ангелите, да видите доколко можете да подражавате на някои техни черти. Каквато рисунка да направите, това ще бъде за вас придобивка. Невидимият свят няма да ви осъди. Напротив, той ще каже:" За днес още не е много добре, но вървете напред, бъдещето е ваше."

Съвременните хора се измъчват в живота си поради своите криви разбирания. Някой казва за себе си, че не е добър човек. Според мене тези думи означават, че този човек не е нарисувал картината си добре. Щом е така, нека не се обезсърчава, в бъдеще ще нарисува картината си по-добре.– "Кой ще чака толкова време?"– От думите на този човек се разбира неговото скрито желание. Той иска час по-скоро да нарисува картината, за да я продаде. Кой му пречи да я продаде? Той иска да я продаде, но никой не я купува, никой не я харесва. Щом нарисува една хубава картина, веднага ще се намери човек да я купи. Богатите хора плащат скъпо за хубавите картини. Обаче за обикновените картини мъчно ще се намери човек да плати скъпо. Не е ли същото и с музикантите? Когато дойде някой велик, гениален музикант, всички отиват да го слушат. Веднага му дават най-добрия салон на разположение и всеки се счита щастлив, че е могъл да го чуе. Ако пристигне някой обикновен музикант, колкото и да обикаля салоните, навсякъде слуша едни и същи думи:" Салонът е зает." Същото може да се каже и за вашия живот. Една мярка съществува за нещата. Животът на хората не върви добре, понеже са попаднали в една област на вечно съмнение, дето живеят всички фалирали души. Тази е причината, дето всички хора говорят за своите разочарования. Мнозина от вас са навлезли в същата област– в областта на съмнението. Те виждат всичко наопаки. Каквото добро им се направи, те виждат в него само лошото. Дето отидат, все ще се натъкнат на някакви противоречия. Опасна зона е съмнението! Който се съмнява, той мяза на човек, болен от треска. Каквото дадете на трескавия да яде, той все ще каже, че е горчиво. Щом треската мине, той приема същото ядене с удоволствие, с голям апетит. Каквото ядене дадете на болния, той ще намери, че му липсва нещо. Като ви наблюдавам, виждам, че и някои от напредналите ученици са нагазили в тази опасна зона до пояс и се мъчат, не могат да излязат оттам. Казвам: Излезте час по-скоро от тази кал! Не мислете, че можете да разрешите въпроса за съмнението. Докато сте в калта, нищо няма да разрешите. – "Как да излезем от тази кал?" – Хванете се за въжето, което ви се подава. Въжето представя вярата, която може да ви спаси. Единственото спасение е в това въже. Докато излезете на повърхността, ще се кривите на една, на друга страна. Не се излиза лесно от областта на съмнението. Колко светии са плакали от тази кал!

Сега, като говоря върху съмнението, казвате:" Какво ли е писано по този въпрос в Библията и в Евангелието? Как да разберем този въпрос?" – Каквито коментари да правите върху съмнението или върху въпросите, които разглеждам в беседите си, вие нищо няма да постигнете. Само аз мога да правя коментари върху думите си. Когато говоря, аз имам предвид само един морал, който се заключава в следното: на първо място поставям Бога, на второ място – ближния си, а на трето място – себе си. От това гледище изнасям всички въпроси, всички положения. Бог представя главата на човека, ближният – неговия труп, а аз – краката и ръцете, с които оперирам навсякъде. Следователно, ближният държи главата, а аз нося цялото тяло и работя за него. Ближният може да разполага с главата, но без моите ръце и крака той нищо не може да направи. Също така ръцете и краката нищо не могат да направят без сърцето и белите дробове. Така трябва да се разсъждава, за да имате права философия за живота. Ако нямате една положителна идея в живота си, вие нищо не можете да направите. Дали сте търговец, учител, свещеник, майка или баща, званието не определя вашия живот. Животът на всички хора се определя от онази велика, постоянна идея, която те имат за Бога. Тя движи хората напред, прави ги устойчиви, като им дава условия за растене и развиване.

Често слушам хората да се произнасят, че някои неща в живота представят проза, а други – поезия. И прозата, и поезията са необходими за строежа на човешкия живот. Прозата е нужна за създаване и обработване на полета и на долини в човека. Тя е необходима за човешкото сърце. Поезията е необходима при създаване на планини в човека. Тя е нужна за обработване на човешкия ум. Науката е необходима за създаване на градовете в човека. Философията специално е необходима за устройване на обществения живот в човека. От това гледище човек трябва да се занимава и с наука, и с философия, и с музика, и с изкуства. Всички тия неща до-принасят нещо за развитието на целокупния човек. Като знаете тези неща, бъдете внимателни едни към други, не се присмивайте на онзи, който е попаднал в калта на съмнението. Всеки ще мине през съмнението. Турците казват: "Не се смей на съседа си, за да не дойде същото и до твоята глава". Когато беше в Гетсиманската градина, Христос се обърна към учениците си с думите: "Молете се, за да не изпаднете в изкушение!" Знаете ли какво беше положението на Христа тогава? Той се намираше в голя-мо затруднение и трябваше правилно да реши въпроса. Той се намираше пред задача, от която зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Затова Христос казва: "За този час дойдох на света." Голямо напрежение прекара Христос, но реши задачата си правилно.

Следователно, когато се намирате пред голямо затруднение, знайте, че не сте сами. От вас се изисква да издържите докрай. Щом издържите, помощта ще дойде. Тогава ще разберете, че не сте били сами. Ако се усъмните и започнете да казвате, че Бог ви е забравил, че хората не ви обичат, вие сте на крив път. Каквито изпитания да ви дойдат – сиромашия, болести, изкушения – дръжте се за Бога. Речете ли, че може и по нечестен начин да живеете, вие сте пропаднали. Изкушения и съблазни ще дойдат, но ако имате вяра, ще издържите.

Като говоря по този начин, мнозина ще помислят, че имам някого предвид. – Никого нямам предвид. Да изнасям законите, с които невидимият свят си служи. Всички минавате през изпитания. Защо и за какво са нужни изпитанията, не е важно. Това е тайна, която обикновеният човек не може да разреши. Изпитанията ще минат и ще заминат, но вие не трябва да се смущавате. Съмнението неизбежно ще дойде, но вие не трябва да го държите дълго време в себе си. Един ваш приятел ви обещал, че в понеделник, в девет часа вечерта ще дойде при вас да ви донесе една книга. Вие го чакате да дойде: минава девет, десет часа, но той все още не дохожда. Започвате да се съмнявате в него. Съмнението вече ви е обхванало. Казвате:"Излага ме този човек. Той обещава само, а нищо не изпълнява." Не разбирам какво приятелство е това. Той тряб-ваше да преодолее всичко, но да изпълни обещанието си!– Така ще разсъждавате, ако не обичате приятеля си. Обаче ако го обичате, вие ще си кажете:" Случило се е нещо на приятеля ми. Какво от това, че днес не е дошъл? Утре ще дойде, ще ми донесе книгата и ще обясни причината, задето не е могъл да изпълни обещанието си." Много причини има, които могат да попречат на човека да изпълни едно свое обещание. Може да го е хванал някой апаш и да го е развеждал целия ден из града. Какво не се случва на човека? Щом разсъждавате така, съмнението ще ви напусне. На другия ден приятелят ви ще дойде при вас и ще ви каже истинската причина за закъсняване на книгата.

Ще приведа онзи анекдот за една българка, която, каквото говорила, все казвала: "Ако е рекъл Господ." Една сутрин мъжът й станал рано, взел мотика на рамото си и казал на жена си:" Жена, отивам на лозето. Ти заколи една кокошка, сготви я хубаво и я донеси на лозето." – "Добре, ако е рекъл Господ, всичко ще направя."– "Рекъл не рекъл, ще наготвиш кокошката и ще ми я донесеш. Аз отивам на лозето и ще се надявам там за кокошка." Това било в турско време. Тръгнал той за лозето, но на пътя го срещнали турски челебии, вързали ръцете му и така го развеждали целия ден из града. Жена му отишла на лозето, но останала учудена, когато не намерила мъжа си. Вечерта, като се върнал мъжът й, тя го запитала:" Де беше цял ден? Нямаше те на лозето."_"Остави този въпрос настрана! Отвори ми по-скоро, ако е рекъл Господ, че съм уморен." – Защо го развеждали челебиите цял ден из града? – Защото при започване на работата си не е казал, ако е рекъл Господ, или не е призовал волята Божия на помощ.

Ще ви дам един пример из живота, с който ще обясня какво нещо е волята Божия. Често политическият живот налага на хората в един град или в цялата държава военно положение, което трае известно време. Тогава всички поданици считат, че държавата им се намира в някаква опасност. През това време всеки трябва да има лична карта, която да представя при поискване. Някой казва:" Аз трябва да имам лична карта!" – Това е човек, който зачита волята на държавата. Това е човек, който зачита и волята Божия. Друг казва:" Аз не се нуждая от лична карта; и без нея мога да минавам, дето искам." – Да, но щом излезе от дома си, веднага стражарят го спира на пътя и му казва:" Господине, моля дайте личната си карта!" – " Аз нямам лична карта." – " Вървете подир мене!“– Този господин тръгва подир стражаря, който го завежда в участъка. Тук го държат цял ден, изследват самоличността му и вечерта той се връща у дома си изморен, измъчен. – " Де беше цял ден?" – пита го жена му.– "Остави се, човек трябва да има лична карта!" Това значи: човек трябва да зачита волята Божия! Който е богат, той лесно ще разреши задачата си. Ще извади една златна монета, ще я даде на стражаря и ще се освободи от участъка. И това е добре, но не е изгодно, не е практично. Ако всеки ден вадиш от джоба си по една златна монета и я даваш на стражаря, твоето движение из града ще излезе много скъпо. – Не, всеки трябва да носи със себе си своята лична карта, да не става нужда да отива в участъка. Личната карта или златната монета не са нищо друго освен знак, с който човек показва, че признава волята Божия и апелира към нея.

Следователно, като ученици вие трябва да имате любов към учението, за да се справите със съмнението. И ученикът се излага на съмнения, и ученият човек се излага на съмнения, но и единият, и другият трябва да се справят разумно с него. Затова от всички хора се изисква вяра. Като четете Евангелието, ще срещнете ред принципи, които и на времето си, и сега, и в бъдеще ще имат и са имали еднаква стойност. Приложението на тези принципи усилва вярата на човека. Когато предприеме някаква работа, човек трябва да бъде тих и спокоен. Това показва, че вярата му е силна. Щом се безпокои, вярата му е слаба. Това не е упрек, но човек трябва да потърси причината за своята слаба вяра. Ако причината за неговата слаба вяра се крие в ума, в сърцето или във волята му той трябва да вземе мерки да се засили в това направление. Една от причините за неустойчивостта на сърцето е страхът, а на ума – съмнението. Ученикът трябва да работи съзнателно върху себе си, да се наблюдава, да знае колко от мислите и чувствата, които минават през него, са действително негови и колко от тях са чужди. Само по този начин той може да прогресира правилно.

Какво представя съмнението? – Съмнението, безверието представят утайки, които пълнят полето на етерното тяло на човека, както и неговия мозък. Отрицателните мисли на съмнението, на безверието се отразяват вредно върху целия организъм на човека – върху мозъка, върху белия и черния дроб, върху сърцето, върху общата му жизненост, вследствие на което нервната му система се напълно изтощава и отслабва. За тази цел ученикът трябза напълно да се освободи от ненужния товар на съмнението. Как ще се освободи? – Чрез любовта. Любовта му трябва да бъде изобилна, за да се проникне от готовността всичко да жертва за Бога. За онзи, който люби, мъчнотии не съществуват. Аз не говоря за човешката, но за Божествената Любов, заради която всеки е готов да направи всичко. Тази любов носи радост за човека. Това виждаме в живота на апостолите, на мъчениците, на великите хора в света. Апостолите са били бити, измъчвани, поругавани, но се връщали дома си радостни и весели, че са удостоени да страдат за Христа, за Бога. Някои от учените, от изобретателите, от носителите на велики идеи в света също са били подлагани на мъчения, но те са знаели, че ако не днес или утре, ще дойде ден, когато техното изобретение или тяхната идея ще се приеме. През каквито изпитания да минавате, важно е да създадете в себе си положителна вяра.

Като ученици вие трябва правилно да разрешите въпроса за страданията. Когато другите страдат, вие трябва да влизате в положението им, да помагате. Когато вие страдате, трябва да носите страданията разумно и без протести. Когато бедният трепери в стаята си от студ, да благодари, че има възможност да изпита и това страдание. Някога е бил богат радвал се е на топла стая. Нека сега вземе дял от съдбата на сиромаха. Когато богатият седи на топло в стаята си, нека благодари за това на Бога, че има възможност да помага на бедните. Сиромахът, който служи на Бога, и богатият, който служи на Бога, трябва да приемат страданията с благодарност. Да помагаш на ближния си, това не значи, че можеш да помогнеш на всички. Ако имаш желание хората да не страдат, обърни се към Господа с молба да завърти онзи кран на слънцето, от който да се разлее топлина за целия свят, за цялата земя. Щом се завърти този кран, топлината се разстила по цялата земя и всички живи същества едновременно се стоплят. Така се моли светията за хората. Той не може да помага по- отделно на всеки човек, но се моли за всички и Бог изпраща общо помощта си. Ако тия хора имат да плащат, вие можете да изплатите от дълга им само една десета част, останалата те сами ще си плащат.

Съвременните хора, както и учениците на окултизма, са дошли до опасно положение. Те са затънали в областта на свещения егоизъм и мислят само за себе си, за своето спасение и самоусъвършенстване. Житното зърно няма какво да се самоусъвършенства. Ябълката, крушата, лозата няма какво да се самоусъвършенстват. Светлината и топлината няма какво да се самоусъвършенстват. Любовта, Мъдростта и Истината няма какво да се самоусъвершенстват. Всички тия неща трябва да се проявяват, а не да се самоусъвършенстват. Човек трябва да прояви хубавото, красивото, което е вложено в него, а не да се самоусъвршенства. Човек е дошъл на земята да прояви Божията Любов. Като проявява тази любов, едновременно с това той ще се развива и усъвършенства. Тъй щото първо ще работите за името Божие и Неговата слава, после за доброто на своите ближни и на трето място за себе си. Така вие ще постигнете всичко, каквото желаете. Този е правият ред на нещата.

Като говоря така, мнозина ще се натъкнат на въпроса, дали са добри или не. – Това не е важно. От всички се изисква да бъдете носители на Божията Любов. Тази любов е в сила да разтопи ония елементи в човека, които са причина за неговите страдания. Тези елементи се противопоставят на Божието влияние, вследствие на което в човека се зараждат ред страдания и противоречия. В този смисъл страданието не е нищо друго освен голям студ, който обхваща главно психиката на човека. Когато се намери при такива условия, т. е. при температурата на страданието, човек става добър проводник на Божиите мисли и чувства, на Божиите блага. Без страдания човек мяза на пустиня без вода. Само страданието е в сила да стопи онези твърди елементи в човека, които не се поддават на влиянието на добрите сили в природата. Запример, срещате един беден човек, искате да му дадете нещо; бръкнете в джоба си, извадите една монета, погледнете я, вижда ви се голяма. Нещо отвътре ви казва:" Много е това, дай по-малко." Бръкнете втори път, извадите друга монета, погледнете я, намирате, че и тя е много. Най-после извадите една дребна монета и я давате на бедния. Външно искате да дадете повече, но отвътре нещо не ви позволява. Това, което не ви позволява, не е Бог.

Ако слушате Бога, вие ще дадете повече. Колкото дадете, ще мислите, че малко сте дали. Каквото добро да направите, ще мислите, че малко сте направили. Такова нещо е да живее и да постъпва човек Божествено. Който живее в свещения егоизъм, той се натъква на ред мъчнотии в себе си. Тези мъчнотии са резултат на излишни енергии в човека, които той не може да впрегне на работа. Този човек мяза на богат търговец, който има много стока, но малко купувачи. Вследствие на излишната стока на пазара се явява конкуренция, която става причина за фалит. Между търговците се явява гонение, недоволство. За да се избегнат тия лоши последствия, човек трябва да живее с пълна вяра и упование в Бога, без никакво съмнение. Той трябва да се освободи абсолютно от съмнението, което се поражда в неговия умствен свят.

Много от страданията на съвременните хора се дължат на това, че искат да живеят, както те разбират, а при това да заставят Бога да върши туй, което им понася. – Свещено нещо е Бог! Той дава свобода на всички същества, позволява им да правят каквото искат, но не съизволява в техните дела. Той знае обаче как действат законите. Той знае, че всяка крива постъпка носи свои лоши последствия, които се трупат върху онзи, който я направил. Кое е по-хубаво тогава: да живеете за Бога или за себе си; да се радвате или да страдате; да бъдете богати с вяра и любов, или да сте сиромаси? За да живее добре, човек трябва да различава нещата. Какъвто предмет да изучава, той трябва да се ръководи от закона на различаването, да следи в себе си как се отразява даден предмет върху него. Ако работата, с която се занимавате, или предметът, който изучавате, уравновесяват силите у вас, те са на място.

Следователно, да живее човек за Бога, това значи да уравновеси силите на своя организъм. Да живее за себе си, това значи да се самоотравя. Това значи да затворят човека херметически в тъмна стая, лишен от светлина, от въздух и от вода. Не е лесно да живее човек между много хора, но още по-мъчно е да живее сам. Човек трябва да знае законите, как да се хармонизира с окръжаващата среда. Мъчна наука е хармонизирането на душите. Студът ли трябва да се хармонизира с вас или вие трябва да се хармонизирате със студа? Вие трябва да се хармонизирате със студа. – Как? – Ще запалите печката и ще се стоплите. Значи когато вън е студено, вътре ще бъде топло. Когато вън е топло, вътре ще бъде студено. Едно се иска от ученика: да възстанови своето вътрешно равновесие. Ако не успее да направи това, той ще изпадне в положение на пълна индиферентност, при което няма да върви напред нито назад. За да придобиете вътрешно равновесие, вие трябва да си дадете отчет, колко от мислите и чувствата ви са ваши и колко от тях – чужди. Ваши мисли са тия, които ви са дадени от Бога. Само те могат да ви ползват. Те са ваш капитал, с който можете да разполагате. С този капитал човек може да расте и да се развива. Божествените мисли и чувства внасят в човека мир и спокойствие и той може лесно да се справи със студа и с горещината. Който е неспокоен, който се гневи лесно, той не може да издържа на резките промени на времето. Като излезе вън, студът веднага го заставя да се свива. Кога се свива човек? – Когато страда. Кога се разширява? – Когато се радва. Студът и страданието предизвикват свиване ; топлината и радостта – разширяване.

И тъй, от всички се изисква положителна вяра, без колебание, без съмнение, без страх. От всички се изисква такава вяра, каквато детето има в майка си, каквато ученикът има в учителя си. Ученикът отива на училище, защото вярва, че учителят му ще го научи да чете и да пише, ще отвори очите му. Аз говоря за онази вяра, която има морален характер, а не за вярата, която има характер на физическо подчинение, на физическа преданост.

"Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!"

9. Лекция от Учителя, държана на 21 декември 1927 г.,София.
Начало: 19:00

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, всички, можете, има, съмнение, себе, живот, бог, хора, бъде, всичко, аз, живее, любов, вяра, дойде ,

Общ Окултен клас , София, 21 Декември 1927г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder