НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Така е писано

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Така е писано

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, живот, има, всички, земя, може, любов, бъде, сестра, време, адам, бог, себе, връзка, аз ,

 Неделни беседи , София, 13 Ноември 1927г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа от Учителя, държана на 13 ноември, 1927 г. София – Изгрев.

„Така е и писано Първият человек Адам „стана душа жива", а последният Адам е дух животворящ.“ (І Посл. към Коринтяните 15:45.)

Съвременните хора се спират върху факта, че Христос е умрял. Че е умрял Христос, това е въведение в книгата на живота. Че е възкръснал, това е първата глава от книгата на истинския живот. В сегашния живот възкресението представя неразрешена проблема, която остават да се разреши в бъдеще.

Така е писано. Първият человек Адам „стана душа жива," а последният – дух животворящ. Това, което дава красота на човешката душа, е знанието. Без знание красота не съществува. Това, което прави човешката душа мощна, е животът. Без мощ и без светлина животът не може да се развива. Знание и светлина, мощ и свобода представят две научни положения в окултната или Божествената наука. За да се яви знанието, светлината е първото необходимо условие. Като говоря за светлината, аз нямам пред вид онази, от която хората почерняват, нито онази, от която обедняват. Да се върви от бедност към богатство, в това има смисъл. Богатството е идея за бедния човек. Бедността е първата точка, от която човек влиза в живота , богатството пък показва изминатия път в живота, т.е. пътят на разрастването, на постижението. Всеки се стреми към богатство, а не към бедност. Когато хората обедняват, това не става под влиянието на някакъв особен закон, но се дължи на тяхното умствено развитие. Значи, хората вървят от сиромашия към богатство, от слабост към сила, от невежество към знание, към познаване на Бога. Следователно, богатство, сила, знание съставят смисъла на живота. Бог не е нещо илюзорно, Той е цел, смисъл в живота на хората. Тъй щото, когато се говори за Бога, подразбираме две възможности: придобиване на живот и на знание. Засега дотам са достигнали съвременните хора.

Така е писано. Първият человек „стана душа жива“, а вторият – дух животворящ. В този стих са представени две идеи, в две конкретни форми. Значи, за да стане една идея понятна и лесно приложима, непременно трябва да и се даде конкретна форма. За да разбере човек живота, знанието, както и разумната природа, която го заобикаля, той трябва да си ги представи в конкретна форма, достъпна за неговия ум и за неговото сърце. Същевременно той трябва да намери онази вътрешна връзка, онова взаимоотношение, което съществува между тия неща и него. Например, вие излизате вечер вън, поглеждате към небето, но понеже нямате тръби, каквито астрономите имат, казвате: Небето не е за нас. – Там, именно, е вашето нещастие. Вие трябва да осъзнаете, че всяка форма, която ви заобикаля, има отношение към вас, и да влезете във връзка с нея. Следователно, и небето, със своите слънца и планети, има отношение към вас. Вие имате връзка, както със земята, така и с небето. И земята, като живо същество, има нужда от движения; и тя се върти, движи се на една, на друга страна, влиза във връзка със слънцето, като му показва, ту едната, ту другата си страна. В това отношение, тя мяза на една красива почтена дама, която показва само лицето си на слънцето, да я огрява, а гърбът й остава в тъмнина. Същото нещо учените обясняват с други думи. Те казват, че слънцето осветява само едната половина на земята, а другата остава неосветена. Когато уподобявам земята на красива дама, в случая, аз си служа с поетически израз. За мнозина това може да е фантазия, но за поета не е така. Когато погледне едно цвете, поетът вижда в него това, което обикновеният човек не вижда. Пред него се разкрива цял свят, и той описва цветето като нещо живо, с което се разговаря. Когато ученият разглежда земните пластове, той обръща внимание на огъванията и пречупванията на тия пластове, на техния състав, и от това вади заключение за пътя, по който е минала земята в своето развитие. За обикновения човек това може да е фантазия, но за учения това е писмо. Той чете по земните пластове и ги описва. И самите учени не са на еднаква степен на развитие: едни знаят повече, а други по-малко. Изобщо, в сегашното си състояние, науката представя колективен труд на много хора, работили в разни области. Някои учени се намират близо до истината, но и те още не знаят всичко. Например, в света съществува една ложа от учени хора, които се събират за разискване на разни научни въпроси само един път през годината. Тези учени знаят за земята много повече от съвременните учени, но що се отнася до бъдещето на земята, и те правят свои предположения. Освен тази ложа, която съществува на земята, има още една ложа от учени хора на слънцето, която знае положително, не само миналото на земята, но и нейното бъдеще. Това вече не можете да проверите, затова ще считате, че ви говоря като поет.

Сега пък ще говоря като учен. Преди години, когато правих научни изследвания върху българите, а именно: върху техния произход, кой е прадедът им, какъв тип представят, какъв е техният морален устой, какво е бъдещето им, дойдох най-после до ред ценни заключения. Например, от височината на човека може точно, с най-големи подробности, да се определи неговия характер, произхода му, неговите деди и прадеди, от колко хиляди години съществува на земята и т.н. Някога аз ще изнеса много от тия норми, до които се добрах в изследванията си, но тази норма, която се отнася до височината на човека, няма да изнеса. Тя ще остане тайна, както и на Йоана се казва в Откровението, кое да пише, и кое да не пише. Каза му се за нещо да го не пише, да остане тайна. Мъчно може да се намери човек, който по височина да отговаря на тази норма, която аз познавам вече. Един случай ми се попадна само, с една госпожа, която срещнах в Сливен. Тя беше много правилно развита. По нейните мерки аз направих ред открития върху нейното минало, настояще и бъдеще, за нейните деди и прадеди и т.н. От тези данни направих и ред други изчисления. Това е наука, дошла от слънцето. Съществата от слънцето ми казаха да държа в тайна мярката за височината на нормално развития човек. Когато дойде бъдещето поколение, което ще е способно не само да вярва, но и да живее в новото, тогава и на тях ще се разкрие това, което се разкри и на мене. Всичко това говори за възможностите, които се крият в живата природа. Докато разглеждате живота си единично, откъснат от цялото, докато търсите вашето лично щастие, дотогава вие ще бъдете чужди, както за живота, така и за природата. Човек може да бъде щастлив само тогава, когато осъзнае своите вътрешни връзки, вътрешни отношения с всички същества по земята и горе на небето. Абсолютно невъзможно е човек да живее сам в света! Когато се казва, че Бог е единица, това не подразбира самота. Самотна може да бъде само някаква малка частица от цялото, изостанала сама, без никаква връзка с общото. При това положение само тази частица може да изпита ужаса от самотата, от своята слабост. Това всеки може да опита. Когато краката на човека отслабват, не го държат, очите му се премрежват, силите му го напущат, и той няма нийде никого, тогава само разбира, какво значи самота, какво значи отсъствие на връзка в света.

В прочетената глава от Посланието се говори за Христа, че е възкръснал. Казвам: докато вие не разбирате присъствието на Божията Любов в Христа, дотогава животът на Христа ще остане неизявен за вас. Много от съвременните учени схващат Христа като личност, дошла на света, като другите хора, да извърши някаква работа. По какво се отличава Христос от другите хора? Христос се отличава по степента на своята любов, знание, светлина и живот. Две от тия качества са достояние и на останалите хора, а именно – животът и знанието. Обаче, що се отнася до другите две – светлината и любовта, засега те са присъщи само на Христа. Животът е силата, която се проявява в човешкия дух. А що е духът? Мнозина разглеждат духа като нещо отделно от човека. Под думата „духъ" се разбира духовната сила, която се крие в напълно развития човек, който разполага с истинското знание в себе си. Човек иска да бъде силен, да се прояви, но сила без знание не съществува, Човек иска да бъде и красив, но и красота без знание не съществува. Само душите са красиви; само светлината е красива; само животът е красив, и най-после, само знанието е красиво. Дето има знание, там има и красота. Когато някой иска да се покаже, че знае, той губи своята красота. Оставете знанието само да говори за себе си. Ако сте велик художник, няма защо да говорите за себе си: вземете четка и бои и започнете да рисувате. От вашата работа хората ще ви оценят. Ако сте знаменит писател, или поет, не говорете за себе си: вземете перото и почнете да пишете. Вашата работа ще говори за вас. Ако сте прочут по силата си, не говорете за нея: започнете някаква работа, и тя сама ще ви препоръча пред хората. Когато казваме, че човек трябва да работи, разбираме, че той трябва да прояви своята сила. Вложите ли в себе си мисълта, че сте слаби, че не можете да свършите известна работа, вие започвате вече с безсилието. Безсилието, обаче, за човека, който се стреми към бъдещето, е първата точка, от която той започва да върви към силата. Силата пък е идеалът, към който човек се стреми. Някои проповядват, че не е нужно човек да бъде силен Не, човек трябва да бъде силен! Силата на човека не е потребна за пакости, но да живее и то съобразно законите на великата природа. Само силният може да помага на своя ближен, но не и слабият. Слабият всякога очаква помощ от другите. Светът не се нуждае от слаби хора, но от силни. Слабите могат да послужат само като подтици, като подбудител на причина да проявим своята сила. Необходимо е днес човек да бъде силен, да има не само добре развити мускули, кости, но и добре развити мисли и чувства. Силна трябва да бъде мисълта на човека! Силни трябва да бъдат чувствата на човека! Силният чук троши камъните. Силното чувство топи мъчнотиите.Силната мисъл побеждава препятствията.

Казвам: една от задачите на съвременния човек е да разбере смисъла на своя живот и отношението му към цялото, към космоса. Някои казват, че смисълът на живота седи в обединението на всички хора и затова проповядват идеята за братството. И аз поддържам, че братството е основа, върху която може да се постави обединението между хората. Засега тази идея е най-високата, до която може да се достигне при сегашните условия на живота. Българите започват с другарството, а французите – с гражданството. След другарството иде братството, а след братството – приятелството. Следователно, приятелството е идеалът, който всеки се стреми да постигне. За да се реализира идеята за братството, човек трябва да бъде силен, да има знание и светлина. Отличителното качество на брата е изобилие на чувства. Той еднакво е готов да услужва и на брата си, и на сестра си. Братът долавя нуждите на сестрата и винаги е готов да й помогне. Братът е способен да живее и да се жертвува за сестрата, като за себе си. И сестрата е готова да се жертвува за брата си, както за себе си. Брат без сестра не е брат; и сестра без брат не е сестра. Когато говорим за брат, подразбираме непременно и сестра; и когато говорим за сестра, подразбираме непременно и брат. Значи, в идеята за братството се включват тия две положения: брат и сестра. Когато някой дойде при мене и ми каже, че е мой брат, питам го: имаш ли сестра? – Имам. – Щом имаш сестра, ти можеш да се наречеш мой брат. Ако нямаш сестра, никакъв брат не си. Когато някоя сестра дойде при мене и ми каже, че е моя сестра, питам я: имаш ли брат? – Имам. – Щом имаш брат, можеш да се наречеш моя сестра. Иначе, никаква сестра не си. Тези две идеи трябва да носите винаги в ума си. Ако не ги схващате по този начин, те не могат да имат приложение в живота. Само по този начин ще имате успех във всяка работа.

Всеки човек трябва да има успех, да разбогатява, но разбогатяването не подразбира процес на натрупване. Разбогатяването е жив, органически процес, който подразбира непреривна обмяна на даване и взимане. Да си богат, това значи да съзнаваш, че си извор, който изобилно дава водата си на хората, уталожва жаждата им, напоява и освежава растенията – с една дума, на всички живот дава. От богатството, от изобилието на този извор зависи живота на околната местност. Богатството на едного става условие за разбогатяване на другите. Които не разбират този закон, завиждат на богатите. Обаче, в този случай, завистта е проказа. Когато срещате богати хора, радвайте се. Казвате: „ Богатите няма да наследят Царството Божие". Аз пък казвам: Богатите щерни никога извори няма да станат. Богатият, който не влиза в положението на бедните всякога щерна ще си остане. Водата в щерната е събрана отвън и след време плесенясва. Богатство, което е останало от баба ти и от дядо ти, не е истинско богатство. Само онова богатство има смисъл, което ти си придобил сам, с участието на твоя ум, на твоето сърце и на твоята воля. Ти съзнаваш, отде иде това богатство и накъде отива. В това отношение, ти си посредник за подобряване положението на твоите братя и сестри, както и на цялото човечество. Кое създава нашето щастие? Щастието ни се определя от хората, които ни обичат. Ако само един човек те обича, ти ще бъдеш единица в първа степен; ако двама души те обичат, ти ще бъдеш единица във втора степен; ако трима души те обичат, ти ще бъдеш единица в трета степен и т. н. И най-после, ако хиляда души те обичат, ти ще бъдеш единица в хилядна степен. Ето защо, всеки човек трябва да се запита, в каква степен е той, като единица, за да познае, колко хора го обичат. Следователно, най-голямата възможност за човека да бъде обичан от хората е, ако той представя единица, повдигната в степен един милиард и половина пъти. Когато всички хора обикнат едного, той ще бъде почтен човек, известен на всички, и душата му постоянно ще трепти от радост и веселие. Този човек ще изразява стремежите на всички хора и възможностите за постигане на тия стремежи. Някой казва: Аз не искам да бъда богат. – Това показва, че ти не разбираш, какво нещо е богатството; ти не искаш да бъдеш богат, защото държиш в ума си идеята за щерната. Също така някой ще каже, че не иска хората да го обичат. Не е въпросът да те обичат хората, които живеят на земята, но чрез тях ще те обичат ония същества, които живеят на разните планети. При това положение, има смисъл човек да бъде обичан. Да обичаш и да те обичат, това е велик идеал за човешката душа, който дава импулс към всичко възвишено и красиво в света. Когото обичат, и който обича, само той може да учи, да придобива знания и светлина. Когато се явил на земята първият Адам, направен от пръст, той не изпълнил волята Божия. Не само че не изпълнил волята Божия, но даже се опълчил против Бога и започнал да Го критикува. Той написал много книги, в които критикувал начина, по който била създадена земята, и давал нови проекти за създаването й. В едно окултно предание се казва, че когато Адам написал първата книга, в която критикувал Бога, оста на земята се отклонила на 23° от нормалното си положение, след това го изпъдили от рая. Ева била изпъдена от рая, защото яла от плодовете на забраненото дърво, а Адам – задето отклонил оста на земята на 23°. Когато оста на земята се отклонила на 23°, Адам казвал, че сега, именно, ще се родят гениални хора в света. И наистина, от това време насам се родиха много гениални хора, но все потомци на първия Адам, създаден от пръст. Вторият Адам, за когото се казва, че е дух животворящ, има задача да намести оста на земята, да изправи погрешката на първия Адам. Мнозина се интересуват, кога ще се изправи оста на земята. Оста на земята ще се изправи, когато се изправят осите на човешките мозъци. За тази цел се изисква велика наука, велика култура.

За обяснение на последната мисъл, ще приведа един мистичен разказ, едно окултно предание, което е съществувало още в предисторически времена. В това предание не се съобщавали никакви имена. Като се предавало от уста на уста, някои си послужили с известни имена, затова и аз имам право сега да взема някакви фиктивни имена. Говори се за съществуването на едно велико царство, което се простирало в пределите на някогашните Вавилон и Ниневия. Господарят на това царство се наричал Мерху-Сам-Ба. Той имал само една дъщеря, Изида-Сам-Ба, която била най-умната и най-красивата мома по това време в света. Бащата обещал да я даде само на онзи млад момък, който може да разреши следната задача: Кои са трите важни елемента в слънчевата система, които не съставят слънчевата система, не съставят и слънцето, но съществуват в него. При това, царят издал следния манифест към народа: „Всеки момък, който се яви пред царя, като кандидат за царската дъщеря, трябва да е разрешил дадената задача. Ако задачата не е решена правилно, главата му ще се отреже. Затова, който се наема да се яви пред царя, трябва добре да е решил задачата. Започнали да се явяват един след друг млади хора, все писатели и поети, учени и философи, със силното желание, всеки от тях да вземе красивата царска дъщеря. Всички отивали при царя, като на поклонение, но задачата им не била решена добре, и те ставали жертва на своето желание. Царската дъщеря се прочула извън пределите на своето царство, и започнали да се явяват кандидати и от други царства. По едно време, от едно съседно царство, изпратили една делегация до бащата на красивата царска дъщеря, с някаква политическа цел. За глава на делегацията седял млад момък, знаменит поет, наречен Мозимод, който да разкаже на царя, с каква мисия е дошъл в неговото царство. Мисията му се състояла в следното: Между двете държави да се направи вътрешен договор за взаимно споразумение и приятелски отношения, с което да респектират околните държави. Тази делегация останала в царството на Мерху-Сам-Ба повече от година, за да уреди всички въпроси по споразумението. Един ден поетът видял царската дъщеря и се влюбил в нея. Тогава той научил за дадената задача и за условието, свързано с нея. Той си направил една малка къщичка до царския палат, за да вижда красивата царска дъщеря, и по цели дни и нощи мислел върху задачата, не знаел, как да я реши. Като поет, той описвал всички ценни качества на царската дъщеря, възпявал я, мислил за нея, но задачата не могъл да разреши. Една вечер заспал дълбоко, и в съня си чул един тих глас: Който истински желае да постигне някакъв висок идеал и се стреми към него, той всякога разрешава мъчнотиите на своя живот. Като възприел тази мисъл дълбоко в себе си, той се заел с разрешаване на задачата. Ден и нощ мислил съсредоточено върху трите главни въпроса, докато един ден в ума му проблеснали следните думи: живот, светлина и любов. Той се зарадвал и започнал да мисли върху тези три думи. Като размишлявал върху тях, дошъл до заключението, че тези три думи представят разрешаването на задачата, защото животът, светлината и любовта не съставят елементи нито на слънчевата система, нито на слънцето, но съществуват в слънцето и от него излизат. Доволен от това разрешаване на задачата, той отишъл при царя, отдал му всички почести и уважения и казал: Царю, аз разреших задачата. Царят му отговорил: Съветвам те да не се излагаш на такъв риск. Виждам те млад, красив момък, не искам да пожертвуваш главата си за едно желание. Колко учени хора преди тебе се заеха с тази задача и като не можаха да я решат, главите им отидоха, а ти, такъв млад, бързаш да свършиш с живота си. – Не, аз реших задачата, и ето как: Това, което не съставя елементи на слънчевата система, но живее в нея, са живот, светлина и любов. – Ако тия три елемента съставяха слънчевата система, ние никога не бихме я напуснали. В същност, учените казват, че един ден ние ще напуснем слънчевата система. В Откровението е казано, че в бъдеще, в другия свят, слънцето нима да свети, друго слънце ще има там. Следователно, животът, светлината и любовта не произлизат от слънчевата система. Който търси живота, светлината и любовта в слънчевата система някъде, той не разбира дълбокия смисъл на този въпрос.

Така е писано: „ Последният Адам е дух животворящ ". Това подразбира, че този Адам е от небето, от един свят възвишен и високо културен. Сега и на вас предстои да разрешавате живота в неговото безсмъртие, светлината – в нейната красота и любовта – в нейната вътрешна връзка, която осмисля целокупния живот и ви свързва с Първата Причина. Когато дойдете до любовта, тогава ще разберете, какви трябва да бъдат отношенията ви към Бога. Не е достатъчно само да вярвате в Бога, но и да Го любите. Защо трябва да Го любите? Защото ви е дал живот ли? На този въпрос всеки трябва конкретно да си отговори. Една от задачите на човека е да си отговори на въпроса, защо трябва да обича Бога. Ако на този въпрос не може да си отговори, нека си отговори на въпроса, защо трябва да обича себе си и защо – ближния си. На тези въпроси хората отговарят по два начина: едни казват, че слабия само се обича; други казват, че силния се обича. – Това още не е разрешаване на задачата. Човек трябва конкретно да отговори на тези въпроси. Отговорете конкретно, защо трябва да обичате само слабия, или защо – силния. Запример, когато чуя някоя мярка, с която определят височината на даден човек, в ума ми веднага изпъкват възможностите, които се крият в този човек. Значи, всяко число представя една конкретна идея. Ако ми кажат, че някой човек е висок 165 см., пред мене веднага изпъква целия човек, с определена форма на лицето, с определена големина на очите, на ушите, на носа, на устата и т. н. Значи, животът на всеки човек зависи от дадените за него числа. Числото 165 см. височина, например, е физическа мярка, но тя определя проявите на даден човек. Някои хора са под тази мярка, други са над нея, но при всички случаи тази мярка определя известно съотношение между частите на целия организъм . Някъде съотношението между частите е рационално число, някъде – ирационално. Някъде рационалните числа показват добродетелите, а ирационалните – отклоненията, недъзите; някъде е обратно: ирационалните числа показват добродетелите, а рационалните – отклоненията. Всеки уд от човешкия организъм отговаря на известно число. Например, още при създаването на очите, разстоянието между едното и другото око е измерено с рационално число, но достатъчно е родителите на някое дете, със своя неправилен живот, да изменят това число, за да изопачат неговия характер. Очите на идеалния човек, който има красиво, правилно лице, се намират на такова разстояние, което отговаря на нормата. Има известни числа, известни величини, които определят красотата на човека. Съвременните хора не знаят, какво трябва да бъде разстоянието между едното и другото око; те не знаят какъв е ъгълът, образуван от лъча, който излиза от окото и правата, която минава през средата на окото. От големината на този ъгъл, както и от направлението на лъча от окото, съдим за някои прояви в човешкия характер. По разтвора на очите, по тяхната изпъкналост или вдлъбнатост може да се определи човешката алчност, както и възприемането на външните впечатления.

И тъй, към какво се стреми човек конкретно? Към живота. Към кой живот? Към Вечния Живот, към живота на безсмъртието. За Христа се казва, че е възкръснал. Значи, Той е безсмъртен. Възкресението подразбира обличане на душата в нейната красива дреха, в дрехата на вечността. Питам: как ще се познаете в онзи свят, когато сте съблекли смъртната дреха на живота и сте облекли безсмъртната? На земята, ако сте виден човек, било поет, писател, художник, философ или учен, всеки ще ви познава по известни черти. Ами на небето как ще се познавате? Как ще познаете видните хора там? На небето и видните, и обикновените хора са еднакво облечени. Това показва, че всеки човек, като проява на Бога, е толкова важен, колкото и най-забележителните хора на земята. Когато казваме, че всеки човек е еднакво важен, имаме предвид онзи човек, който е изпълнил своето предназначение към Първата Причина на живота. Няма по-красиво нещо от това, като ставаш сутрин, да се радваш, че си стъпил на краката си и можеш да работиш. Няма по-радостно нещо от това, като се оглеждаш сутрин в огледалото, да виждаш, че си красив и да разбираш великата красота на живота. Няма по-велико нещо от това, да бъдеш голям извор, който непрестанно дава на всички и създава радост и веселие около себе си.

Когато хората навлязат в прозаичния живот, навред слушат да се говори: Едно време имахме повече любов, но сега любовта ни се намали; едно време имахме повече живот в себе си, но сега животът ни се изгуби; едно време бяхме красиви, но красотата ни вече изчезна. Така говорят само ония хора, които имат височина по-долу от 165 см. Когато говоря за височината на хората, трябва да знаете, че между височината и широчината има известно съотношение. Значи, между височината и широчината, както и между всички части на човешкото тяло, има известно съотношение. Главата, мозъкът и сърцето на човека също се измерват по височина и широчина. Когато човек люби, сърцето му се разширява; когато мрази, сърцето му се свива. Когато люби, дробовете му се разширяват; когато мрази, дробовете му се свиват. Когато люби, стомахът му се разширява; когато мрази, стомахът му се свива. Като казвам, че дробовете, сърцето и стомахът се разширяват, това не подразбира, че се разпущат, но става такова разширяване, при което те придобиват по-голяма пъргавина, пластичност. Всичко в човека се разширява, расте и развива, и той живее и се движи в светлина и топлина.

И тъй, великата наука за числата е необходима за всички хора, понеже взима участие в съграждането на бъдещите им тела. Тази наука е особено необходима за бъдещото поколение. Днес всички се запитват: Как трябва да се възпитава младото поколение? Как може да се поставят правилни отношения между момчета и момичета, между мъже и жени? Българите имат обичай, когато момичето стане мома за женене, родителите й я заставят да се облича хубаво, да се хареса на някой момък. Това особено се забелязва в селата. От друга страна, и момците поощряват момите да се обличат хубаво, защото повече харесват добре облечените моми. И момците, като станат за женене, започват да се обличат по-хубаво. Като се оженят, едни от мъжете обичат жените им да се обличат хубаво, но други не обичат и казват на жена си: За кого ще се обличаш сега? Търси ме, намери ме, вече няма защо да се докарваш толкова. И жената казва същото на мъжа си. И наистина, когато момата се ожени, тя тръгва невчесана, лошо облечена. И мъжът прави същото. Това е криво разбиране на живота. Напротив, когато се оженят, хората трябва да се обличат по-добре, отколкото по-рано. Мъжът не иска жена му да бъде хубаво облечена, не защото не обича хубавото, красивото, но защото в него е влязло вече някакво подозрение по отношение на жена му. Подозрението е язва, която, влезе ли веднъж в живота, той губи вече своята сила, красота и смисъл.

Сега аз говоря за съзнателния, а не за обикновения живот на хората. Като казвам, че обикновеният човек, който се занимава с дребнавостите на живота, има височина под 165 см, това не е абсолютна мярка. Нито пък може да се каже, че всеки, който има височина 165 см. и повече от 165 см., е човек с висок идеал. Нормално развит човек е онзи, в мерките на когото има правилно отношение: между височината и широчината му трябва да има съотношение; между ръцете и краката му, между главата, трупа и краищата пак трябва да има известно съотношение. Значи, между числата, които определят отделните удове на човешкото тяло, непременно трябва да има известно съотношение. Измени ли се едно от тия числа, едновременно с него се изменят и останалите. Тези числа са живи, съзнателни единици, и с тях работи живата математика. Обикновената математика работи с обикновените числа. Когато искате да придобиете щастието, да станете силен, щастлив човек, вие трябва да влезете във връзка със съзнателни, по-напреднали от вас същества, които да ви помагат. Често вие се молите на Бога, на висшите същества, но молитвата ви не се чува. Защо? Защото не знаете, как да се молите. На всяко желание, което сте отправили към висшите същества, трябва да се устоява. Не е достатъчно само да кажете, че искате да живеете за Бога, но трябва да живеете! Като кажете, че искате да бъдете богати, тази идея трябва да осмисли живота ви, да знаете, защо искате да бъдете богати. При това положение, вие можете да станете богати. Човек не може да бъде щастлив, ако не е богат. Той не може да бъде богат, ако няма любов в себе си. Първото условие за съзнателния човек е да има любов в сърцето си. С тази любов той ще бъде готов да се притече в помощ на всеки страдащ човек. Сега хората страдат, пъшкат, но няма кой да ги чуе. Защо? Защото между тях няма вътрешна връзка.

Време е вече тази връзка да се създаде! Тя съществува, но се е разслабила малко, трябва да се възстанови, да се закрепи повече. Днес е необходима връзка между съзнанията на всички хора. Щом тази връзка се възстанови, Божествената енергия ще потече в тях. Тази енергия трябва да тече постоянно, без прекъсване, затова инсталацията трябва да се поправи. Съвременните хора уреждат земния си живот, а говорят за възкресение. Прав е стремежът им към възкресение, но те трябва да бъдат готови за него! Възкресението представя новия живот, който ще осмисли и частния, и целокупния живот. Едни хора са възкръснали вече, а други сега ще възкръснат. Кои хора са възкръснали? Новите хора. Новият Адам е човек на възкресението. Христос казва: „Когато Син Человечески дойде втори път на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората? Този Син Человечески е вторият Адам, за когото се казва, че е дух животворящ. Ако питате съвременната църква, тя ще ви каже, че много време има още, докато вторият Адам дойде. Ако питате окултните общества, и те ще ви кажат същото. Обаче, аз казвам: вторият Адам е дошъл вече, и райската градина е приготвена. Ако бихте влезли в тази градина само за една минута, не бихте желали да се върнете назад. Вторият Адам е в рая вече, и вратата на този рай се отваря всеки ден по един път, да влезе вътре онзи, който е готов за там. Казвате. Де е този рай? – Не може да се каже, защото, ако хората знаят де е, ще влязат вътре и ще го развалят. Така се развали първият рай. В Библията е казано, че раят се е намирал между четири реки, двете от които са Тигър и Ефрат, които и до днес съществуват. Де са другите две реки? Днес няма никаква следа от тях.

Казвам: гъстата материя, в която съвременните хора са слезли, както и материалните въпроси, които разрешават, съвършено са ги отдалечили от правия смисъл на живота. Вследствие на това, виждаме, колко много противоречия, какви разнообразни възгледи за живота съществуват между хората! Всички разискват, как трябва да се живее, но никой не е доволен от своя начин на живеене. Учени, философи, поети пишат по разни въпроси, предлагат разни методи, но никой от тях не е могъл да преобрази света. На кой поет досега произведението е могло да застави някой човек да раздаде имането си? Обаче, идвали са в света проповедници, велики Учители, които са обърнали някои хора към Бога, и заради Него те са раздали всичкото си имане. Христос казва: „Който дигне кръста си и тръгне след мене, ще придобие Живот Вечен. Едва Христос можа да намери 12 ученици, от които само десет останаха верни на учението Му докрай. Двамата от тях се отказаха, но след време и те се върнаха. Христос имаше и други 70 ученици, някои от които още в първо време измениха на учението. От останалите и досега има Негови ученици. Сегашните църкви принадлежат на последните Христови ученици. Коя църква принадлежи на 12-те? Тази църква коренно се отличава от другите. Христос казва на Петра. „Върху този камък ще съградя църквата си» След Христа се съгради римската църква, но колко християни загинаха във време на инквизицията! Това не е Божествена църква. Божествена църква е онази, в която Любовта живее. Тази църква е направена и външно, и вътрешно само от живи хора. Църквата на 12-те Апостоли се отличава по това, че нейният свещеник никога не сваля дрехите си. Той нито се съблича, нито се облича. Църква, в която свещеникът облича и съблича своите одежди, е на 70-те, църква, в която свещеникът никога не сваля своите одежди, е на 12 -те Апостоли, глава на която е Христос. Когато някой облича и съблича добродетелите си, той е произлязъл от 70-те ученици на Христа; когато някой постоянно е облечен в своите добродетели и не ги съблича, той е произлязъл от 12-те Христови ученици.

Сега е време да се определи, кой принадлежи към живата църква. Привилегия е за човека да принадлежи към тази църква. Който се числи към нея, той носи в себе си живот, светлина и любов. Без тези три качества невъзможно е да съществуват правилни отношения между хората Когато срещна човек със сила, със знание и с любов, той може да ми бъде брат, той може да ми бъде и сестра. Силният е започнал от безсилието, човекът на светлината е започнал от тъмнината , любещият е започнал от безлюбието. Този е естественият път на развитие. Който е дошъл до Любовта, той е минал вече границите на всички противоречия. Човек може да минава през всякакви положения на живота, това нищо не значи, това са сенки на живота, преходни състояния, в края на краищата, той трябва да дойде до истинското положение на живота, в което има смисъл. Смисълът на живота е в любовта. Да обичаш човека, значи да не му създаваш ненужни страдания, да виждаш хубавото в него и всякога да си готов да му кажеш истината. Какво лошо има в това, ако кажеш на човека, че отношенията му към Първата Причина не са правилни? Ако имаш правилна връзка с Първата Причина, като станеш сутрин, веднага ще се свържеш с душите на всички добри хора, ще им пожелаеш Бог да ги благослови и ще продължиш своята работа. Такъв човек, като върви по пътя и види на земята кесия, пълна с пари, той не се навежда да я вземе, минава – заминава, като че нищо не вижда. Ако я вземе, той счита, че ще обиди онзи, който я изгубил.

Който е изгубил кесията с парите си, той сам трябва да я намери. Ако някой човек изгуби кесията с парите си из някоя софийска улица, ще я намери ли, като се върне да я търси? Няма да я намери. Питам: какво може да се каже тогава за разбиранията на съвременните хора за живота, за Бога, за онзи свят? Те постоянно спорят, има ли друг живот, или не, съществува ли Бог, или не и т. н. Според мене, няма защо да се спори по тези въпроси. С една дума може да се каже: Красотата на живота седи, именно, в това, че и друг свят съществува, и Бог съществува. Казано е: „Бог е Любов". Значи, Единственият, Който люби хората и ги познава, е Бог. Казвате: Де ще Го видим? Бога ще видите и в майка си, и в баща си, и в брата си, и в сестра си – във всички хора, и то по различни начини. Ако обичаш Бога, ще обичаш и формата, чрез която Той се проявява. Свещена е формата, чрез която Бог се проявява. В всяка форма има душа, частица от Бога, дето Той се проявява. Тази душа следи, хроникира всичко, което се върши около нея. Когато обичате някого, това подразбира, че и вие отговаряте на Божията Любов. Следователно, ще знаете, че в света само Бог люби. Когато вие обичате някого, ще знаете, че Бог във вас люби, а не вие самите. Ако за момент само помислите, че вие обичате, ще изгубите любовта си. Щом изгубите любовта си, ще изгубите и младостта си. Искате ли да бъдете млади, любете всички хора и винаги помнете, че Бог чрез вас люби.

Казвам: ние сме започнали с първия Адам, направен от пръст, а трябва да свършим с втория, с безсмъртния Адам, който носи Божията Любов в себе си. Щом е така, време е вече жената да освободи мъжа от робство, и мъжът да освободи жената от робство! Време е вече приятелят да освободи приятеля си от робство! Дошло е време вече братът да освободи сестрата от робство, и сестрата да освободи брата от робство; господарят да освободи слугата от робство, и слугата да освободи господаря от робство! Само по този начин ще дойде в хората възвишеното и благородното. Тогава всички хора ще бъдат отзивчиви към страданията на другите, и на техните интереси ще гледат като на свои. Това значи истински човек. Този човек не говори много и не обещава много. Той мълчи, разсъждава, обмисля и тогава говори. Някои хора обичат много да говорят. Красиво е да се говори, но ако говорите, изберете такова място, дето всички могат да ви слушат. Ако не могат всички да ви слушат, по-добре не говорете. Ако си извор, или чешма, от която извира чиста, хубава вода, нека кранът ти бъде широк, голям, водата да се излива изобилно навън, та като дойдат хората да черпят от тази вода, всеки да си налее, колкото иска, да не става нужда хората да се карат и бият помежду си. В изобилието е смисълът на Божествения живот.

Първото нещо: свържете живота със силата, знанието със светлината, красотата с любовта, а любовта – с вътрешната връзка! Съвременната култура, наука, както и съвременното човечество са се спрели при второто положение. Те се стремят към силата, към светлината, към любовта, но въпреки това не успяват. Каквото днес придобият, утре го изгубват. Силата има смисъл, само когато се свърже с живота; светлината има смисъл, когато произтича от знанието; любовта има смисъл, когато се подтиква от красотата. Ако работи по този начин, най-после човек ще дойде до третата фаза, до любовта, като вътрешна връзка. Само тази любов е в сила да обедини хората в едно тяло и в един дух, да осъзнаят, че са части от Божествения живот, от Великия Божествен организъм. Когато хората дойдат до това положение, ще се изпълни писаното в Свещената книга: „ И ще избърша сълзите от очите им". Кога ще бъде това? Когато станете проводници на Божията Любов в живота. Когато всички хора по лицето на земята, били те управляващи или управляеми, професори или ученици, проповедници или пасоми, майки или бащи, учители или ученици, господари или работници, осъзнаят, че са едно цяло, те взаимно ще си въздействуват. Между тях ще настане единство, и всички мъчнотии в живота им ще изчезнат, ще се стопят като свещ, и няма да остане страдалец в света. Казвате: Да дойде по-скоро това време! – Времето сме ние. – Кога ще бъде това? – От нас зависи, от нашето вътрешно желание. – Кой ще направи това? – Ние. – С кого? – С Господа. Когато ние бъдем готови, Господ е вече готов, Той ни чака. За онзи, който иска, който търси с всичкото си сърце, казано е: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите". С това аз не искам да хвърлям върху вас никакъв упрек , нито да ви обезсърчавам, но казвам: Положението, до което съвременното човечество е достигнало, е подобно на положението, в което се намират децата. Всеки човек трябва да осъзнае, че пред него се открива велико бъдеще. Някой мисли, че за да намери Бога, трябва да се откаже от имането си; друг, че трябва да се откаже от майка си, от баща си, от брата си и от сестра си; трети пък мисли, че трябва да се откаже от държавата и т.н. Не, по този начин не можете да намерите Бога. Ще отидете на небето, и там веднага ще ви запитат. Де са майка ви и баща ви? Де са брат ви и сестра ви? Де е мъжът ви, де е жена ви? – Няма ги, ние се отказахме от тях. – Ще се върнете назад, да ги намерите. Казано е в Писанието: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж". Тези неща не трябва да се разбират буквално, но трябва да ги разглеждате в техния вътрешен смисъл, като символи. Едно се изисква от вас: Да бъдете помежду си братя и сестри! Всеки трябва да дойде до положението, като произнесе думата „брат или сестра", да се замисли дълбоко в себе си, и в ума му да възникнат най-възвишени и благородни мисли, а в душата му да затрепти Божественото. „ Последният Адам е дух животворящ." Христос слиза вече от небето, а с Него заедно и ангелите слизат. Слизат ангели на силата, със своите мечове. Слизат ангели на красотата. Слизат ангели и на Любовта. Красотата, свързана с Любовта, това е Небесната Дева, облечена с дрехата на Любовта и Мъдростта. Слиза Христос от небето, а с Него заедно слизат и ангели, да ни покажат, какво нещо е Божията Любов и какво – Божията Мъдрост. Само така ние ще имаме висок идеал. Бог ще преобрази земята.– Как? – Това няма да кажа. Вие ще бъдете свидетели на това преобразование и тогава сами ще говорите за него. Това няма да стане изведнъж, но постепенно. Когато чистите къщата си, изведнъж ли става това? В първо време се вдига прах, шум, вик, но после всичко се измива, изчиства, цялата къща свети, и вие свободно приемате приятелите си, които ви посещават. Какво трябва да правите до това време? Турете новите връзки, а за старите не мислете! Ако имате дългове, не мислете за тях; ако сте невежи, не мислете за невежеството си; ако сте грешни, не мислете за греховете си! Каквото лошо имате в себе си, престанете да мислите за него. Когато Любовта слезе на земята, тя ще заличи греховете ви, няма да ги споменава. Тя ще се справи като животворящ дух. Когато Бог слезе, Той ще съди хората по човешки, а ще ги възкреси по Божествено. Следователно, първо ще има съдба, а после – възкресение. Не мислете, че съдбата ще стане на небето. Не, хората ще бъдат съдени на земята. Когато се свърши съдбата, тогава ще дойде новият живот, тогава ще дойде възкресението. Щом съдбата мине, ще настане затишие, мир. Тогава съдиите ще напуснат съдилищата си; войниците– своите постове; свещениците – своите църкви. Всички хора ще излязат вън свободни, радостни и весели, облечени в новите си дрехи – дрехите на Любовта и Мъдростта. В Писанието се казва, че свещениците ще бъдат облечени в бели дрехи, препасани със златни пояси. Тогава всички хора ще бъдат гологлави, с дълги коси. Те няма да сеят както сега, но от хълмовете ще потече масло. Тогава няма да има бури и противоречия, но навсякъде ще се раздават блага.

И тъй, на онези от вас, които са скръбни, безсилни, казвам: дръжте се за силата! На онези, които не са красиви, казвам: дръжте се за красотата! На онези, които са невежи, казвам: дръжте се за знанието! На онези, които живеят в безлюбие, казвам: дръжте се за любовта!

На всички хора казвам: Дръжте се за живота, за знанието и за любовта!

Беседа от Учителя, държана на 13 ноември, 1927 г. София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, живот, има, всички, земя, може, любов, бъде, сестра, време, адам, бог, себе, връзка, аз ,

 Неделни беседи , София, 13 Ноември 1927г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder