НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Космически възприятия

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Космически възприятия

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, живот, всички, любов, аз, земя, може, бог, има, свят, всичко, ден, себе, можете, днес ,

Общ Окултен клас , София, 9 Ноември 1927г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

Размишление.

Изпейте някоя песен.– Изпяхме песните: "Духът Божи"",В начало бе Словото"", Бог е Любов".

В процеса на растенето и развиването си растенията спазват следния закон: те денем събират енергия, а вечер я обработват. В човешкия живот е точно обратно: хората вечер събират енергията, която денем обработват. Значи, хората вечер събират енергията, денем я обработват. Кой е по-умен: растенията или хората? Казано е в Писанието: "Работете, докато е ден!" Под думата"ден" тук се разбират денят и нощта едновременно. Денят и нощта заедно съставят ден, защото, когато в нашето полушарие е ден, в другото е нощ. Денят подразбира едно пълно завъртане на земята около нейната ос. Следователно това, което ние наричаме нощ, не е същинска нощ, но сянка. Под "нощ", както Христос разбирал тази дума, се схваща отсъствие на всички условия за живот. Когато всички условия за живот са изчезнали, настава пълен, абсолютен застой, т. е. нощ в широк смисъл на думата. Щом настане тази нощ, всичко запустява: луната, звездите, животът загасват. Страшно нещо е тази нощ! Тъй щото когато се говори за нощта в обикновен, в тесен смисъл на думата, разбираме обикновените сенки на живота. И когато страдате, това не е нищо друго, освен обикновените сенки на живота, в които временно сте попаднали.

При сегашното състояние, в което се намирате, вие трябва да знаете, в какво направление се движи вашият живот, както и вашата душа. Ако живеете само в света на чувствата, ще знаете, че плувате във вода. Чувственият, астралният свят е воден. Ако живеете в света на мислите, вие сте повече във въздуха, както птиците, които хвъркат. Птиците използват въздуха не само за дишане, но и като среда за работа. Въздухът представя обективния ум на човека. Птиците използват въздуха за по-лесно намиране на храната си. За същото нещо рибите използват водата. Млекопитаещите пък използват твърдата почва. Те казват:" Нито въздухът, нито водата са в състояние да подкрепят живота.Твърдата почва само дава условия за живот." Но и на земята те се намират в затруднение. В своя път на развитие човечеството се раздели: една трета тръгна по пътя на рибите; втората трета – по пътя на птиците. Последната трета, в която влязоха благородните хора, тръгна по пътя на млекопитаещите, т. е. те останаха да живеят с животните, на твърдата почва. В тази епоха именно животните се привързаха за човека и тръгнаха след него.

Това е вътрешен психологически процес, през който минава цялото човечество. През този процес минава отделния човек и до днес още. Запример, в човека се забелязват особен род желания, които имат характера на рибите. Както рибите са месоядни, с изключение само на няколко вида, такъв характер имат и някои човешки желания. Според окултната наука известни са само три вида малки рибки, които се хранят с трева. И между птиците е същото, само че тук броят на плодоядците, на вегетарианците е по-голям от този на рибите. Това показва, че излезли на въздуха, птиците още не са се освободили от навика да ядат месо, какъвто са имали като риби. Единствен гълъбът е останал вегетарианец. И до днес той се храни със зрънца. През каквито условия да е минавал, гълъбът е останал вегетарианец. Между млекопитаещите има повече вегетарианци отколкото между рибите и птиците. И те се разделиха на две: едни се хранят с растителна, а други – с месна храна. Онази половина от млекопитаещите, които решиха да употребяват растителна храна, улесниха пътя на човека в това направление.

Сега като говоря за рибите, за птиците, за млекопитаещите и за човека, подразбирам специфични космически течения. В какво седи историята на развитието на битието, в какво седи философията на живота, няма да обяснявам, защото се изисква по-голямо развитие, по-висок интерес. За обяснение на тези истини необходими са ред доказателства, ред факти. Сегашната наука, с която разполагате, не е в състояние да хвърли светлина върху произхода на рибите, на птиците и на млекопитаещите. Интересен е произходът на птиците, на рибите, на животните. Интересно е как човек е създаден, как е вървяло развитието на цялото човечество. Не е въпросът до външната страна на развитието, но до вътрешната страна, при която човек ще дойде до положението да познава себе си, както на времето си Сократ е казал: "Познай себе си." Да познае себе си, човек трябва да познава онези условия на живота, при които може да извоюва свободата на своята душа. На български тази мисъл бих изразил с думите "благо желание, блага мисъл, благо действие". Докато не се запознаете с благото желание, с благата мисъл и с благото действие, вие никога не можете да разберете живота в неговата целокупност. Не е достатъчно да познавате живота в неговото ограничено, преходно проявление. Вие трябва да го познавате в неговата це-локупност и към това да се стремите. Запример, майка ви е учена, свършила е четири факултета. Баща ви е още по-учен; той е свършил осем факултета. Със своите четири факултета, майка ви има известни познания за живота, но тя се стреми да постигне знанието на мъжа си, да разбере живота от по-широко гледище. С други думи казано: Първият Адам вървеше по мъжка линия и разполагаше с повече знания. Вторият Адам се стреми да постигне първия. Той ще върви по женска линия. Като казвам, че новият Адам ще върви по женска линия, имам предвид настъпването на разумната, Божествената Любов в света. Тази любов ще се въплъти в човешка форма. Вследствие на това всички напреднали души трябва да минат през тази нова форма, за да придобият онези качества, необходими за новия живот. Докато сте в старите форми, каквото ново да ви се каже, ще го изгубите. Мога да ви говоря за вярата, за любовта, за търпението, но при най-малкото сътресение вие се спъвате и всичко изгубвате. Докато казвате, че сте търпеливи, смутите се от нещо и търпението ви моментално изчезва. Де отиде търпението ви? Не е достатъчно само да говорите за търпението, но трябва да го запазите в себе си.

Вие знаете примера за онзи велик адепт, на когото един ученик ударил две плесници. Адептът бил тъй вглъбен в мисълта си, че нищо не усетил. Питам: кой от вас, като му ударят две плесници, няма да вдигне ръката си нагоре и да отговори по същия начин? И да пише, и да чете нещо сериозно, той ще вдигне глава да види, отде иде ударът и ще отговори със същото. Плесниците не трябва да бъдат непременно физически. И психически плесници има. Запример, някой пише: Любовта е най-великата добродетел. В това време иде някой отвън и му нанесе една психическа плесница. Той веднага прекъсва писането. Спира при думата добродетел, написва само думата "добро"... Като дойде до второто О, той мръдва ръката си и буквата О се завъртва нагоре и наляво. Това показва, че той е получил някакъв психически удар, вследствие на което е станало някакво пресичане в неговия живот. Той казва:" Едно време се въодушевявах от любовта, но някой ми удари плесница и аз изгубих въодушевлението си." Значи този човек и в движението си, и в писането си е образувал крива линия. Той сам трябва да разгледа каква е посоката на тази крива линия.

Въз основа на този закон, когато някой хора се подписват, правят голями завъртвания. Който не разбира закона, като види такъв подпис, ще помисли, че така се подписва даден човек. – Не, всеки подпис на човека, със завъртвания или без завъртвания, съответства на известен психически момент или на определено психическо състояние на човека. Често цяло поколение е мислило, докато създаде един или друг подпис, който да отговаря на тях. Деди и баби са работили върху създаването на почерка на човека. Не е лесна работа да се създаде един подпис, с неговите специфични извъртвания. Който се подписва с много завъртулки, с това иска да подчертае, че като него друг няма. Неговите деди искат да покажат, че са били големи хора. Друг някой се подписва просто, скромно, без никакви завъртвания. От подписа му ще познаете, че той е скромен човек. Четете ня-къде, някой се подписал "Барон Ганди" и завъртял буквата "и" надолу. Думата "бар" на турски означава викане, а на английски – преграда, препятствие. Как мислите защо една буква се завива надолу, друга – наляво, а трета – надясно? – Това се дължи на различните психологически състояния, които човек преживява. Вследствие на промяната в тия състояния става смя-на и в настроенията на човека. Казвате, че човек трябва да бъде тих и мирен. – Но кой може да бъде тих и мирен? Ако живееш на повърхността на морето, твоята лодка постоянно ще се люлее, блъскана от вълните. Ако живееш във въздуха, твоят аероплан ще изпита влиянието на бурите и на ветровете. Ако живееш на земята, твоята кола ще бъде подложена на промените, които земята претърпява. Следователно, спасението на човека не е нито във водата, нито във въздуха, нито на земята. Спасението на човека не е нито между рибите, нито между птиците, нито между млекопитаещите. Какво показва това? – Това показва, че човек трябва да влезе в нова област и там да намери спасението си.

Аз бих определил новата област, в която човек трябва да влезе, със следните думи: Люби! Жив бъди! – Как ще се постигне това? Чрез молитва ли? – Не, да се молиш е едно нещо. Да желаеш спасението си е друго нещо. Да се примириш с хората е трето нещо. Освен тези неща, има още много, но нито едно от тях не може да спаси човека. Едно се иска от човека: Да люби и жив да бъде! Люби, жив бъди! При това състояние всички противоречия в живота на човека изчезват. Такова е било състоянието на онзи адепт, на когото един от учениците ударил една плесница. Противоречия за него не съществували. Той бил зает с мисълта за възвишеното, за Божественото в себе си. Нищо отрицателно не съществувало за него. Какво показва това? – Че грехът, противоречието, недоразумението не съществуват в Божествения свят. Това, за което хората проливат сълзи, в небето е непознато. Когато някоя душа от земята отиде при Бога и се оплаква от страданията си, Той казва:" Дайте нещо на тази душа!" Бог знае, че страданията на хората се дължат на ня-какъв недоимък. Понякога страданията на хората произтичат от изобилие, от излишък. Човек страда и когато има, и когато няма. Повечето страдания се дължат на изобилие. Някои хора имат толкова богатства, че не знаят как да ги използват, вследствие на което страдат.

Съвременните хора са направили един голям бент на Божията Любов, заради което тя не може да се прояви чрез тях. И днес, при такива големи богатства, те минават за сиромаси. Грехът, на който хората се натъкват, не е нищо друго освен една голяма преграда, която те са поставили, както в себе си, така и помежду си. И мъжете, и жените са турили по една голяма преграда за Божественото в себе си и казват на Господа:"Ти няма да се месиш в нашия живот. Ние сами ще уредим живота си, сами ще разрешим всички въпроси. Ти само гледай отдалеч, да видиш какво ще направим. Щом искат сами да се оправят, Господ ги оставя да правят каквото знаят. От хиляди години насам хората сами разрешават всички въпроси. Какво направиха те? Какви са резултатите на тяхната работа? – Всичко изядоха и изпиха. Знанието, богатството, здравето им се изгуби и днес вървят безпомощни, невежи, болни и сиромаси. Гредите и мостовете на къщите им изгниха, житото им мухляса – всичко, каквото имаха, развалиха. Няма учение, няма религия, няма добродетел, която те да не опорочиха. Най-после се яви християнството, но тъй както хората го разбраха, и то остаря. Формата, в която християнството се яви на времето си, представяше степента, до която бялата раса беше достигнала в развитието си. По развитие бялата раса не разполага с възможности да разбере Божията Любов в нейната пълнота. Затова, когато говорим за бялата раса, разбираме начина и степента, до която най-много може да се прояви животът, външно и вътрешно. Бялата раса не изразява още стремежите на душата. Тя не е още раса на любовта. В нея повече преобладава обективния ум, а отчасти само висшия ум. В нея преобладава главно насилието и разрушението.

Съвременните хора не са съединени още с нишките на любовта. Те са съединени само посредством своите чувства. Днес водата, въздухът, земята сближават хората, а светлината и топлината отчасти само. В бъдеще любовта ще се прояви като съединителна връзка между хората. Когато Мойсей дал заповедта "да възлюбиш Господа Бога твоего", той имал пред- вид външната страна на любовта. Невъзможно е човек да възлюби някого, без той да му е направил някакво голямо добро, което да привлече вниманието му. Невъзможно е човек да възлюби и Бога, ако Той не му е направил такова добро, което никой друг не може да го направи. Това добро трябва да бъде такова, че да произведе преврат в душата на човека. За да познаем любовта, първо трябва да се събудят всички скрити чувства в нас. Първият признак за идването на любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е любовта.

От две хиляди години насам страданията на хората се все повече увеличават, понеже самата земя е влязла в нова фаза. Днес всички хора се намират под сянката на Божията Любов. Когато се казва, че сме под крилата на Бога, това значи, че сме под сянката на Неговата Любов. Чрез своята Любов Бог иска да освободи хората от техните неестествени желания, които ги държат в робство. По този начин Той ще покаже какво нещо е безкористната любов, която осмисля живота. Засега хората не са в състояние още да разберат тази любов. Те не могат да си представят каква е тази любов, която няма предвид някакъв обект. Когато дойдат до нея, тогава само те ще разберат, че са готови всичко да пожертват за Бога, за любовта Му, без да искат нещо от Него. Това значи безкористна любов. Безкористието е онази връзка на любовта, която поддържа живота на цялото битие. Никое живо същество на земята, от най-малкото до най-голямото, до човека даже, не познава тази връзка. Единствен Бог проявява Любовта си към всички същества, без да очаква нещо от тях.

Защо се молят хората? Всяка молитва е просене нещо от Бога. Като се моли, човек все иска нещо. Молитвите на хората са повече искания, а не изказване на някаква благодарност. Колцина от вас четат "Господнята молитва – Отче наш", когато са болни? Щом ви заболи нещо, вие веднага започвате да викате "олеле, Божичко, моля Ти се, намали болката ми!" И с тези думи на уста заспивате. След това вече благодарите, че болката ви е малко отпуснала. Такива са вашите молитви, такива са и молитвите на всички хора. Рядко ще срещнете човек, който при най-трудните условия на своя живот, да отправя чиста, благодарствена молитва към Бога. Що е молитвата? – Молитвата е предговор, въведение в любовта. Как се молят източните народи? Те сядат на земята, кръстосват краката си: левия върху десния или десния върху левия, кръстосват ръцете си, съсредоточават се и мислено се молят. Западните народи пък, като се молят, стоят прави или коленичат. Кой начин за молене е по-прав? Сядането на земята е материалистическо молене.

Седят двама души на земята с кръстосани крака и се разговарят. Единият казва на другия:" Иване, я ми дай пет крини жито назаем!" – И това е молитва, молба за нещо материално. Когато някой иска извинение, и той коленичи. И това е молитва, молба, която засяга ума. Когато се молят, християните коленичат. Коленете представят човешкия ум, но не висшия. Според мене най-добрият начин за молене е човек да бъде прав. Ще застанеш прав и няма да гледаш нито към земята, нито нагоре, но направо, в посока перпендикулярна на челото. Тази е правата посока на нашето движение. Когато гледа нагоре, човек се увлича от слънцето, от звездите, а това пречи на молитвата му. Следователно, молиш ли се, направо ще гледаш.

Съвременните хора обръщат погледа си нагоре, защото мислят, че там живее Бог. – Не, Бог живее там, дето и ние живеем. Това значи: дето живее нашата душа, там и Бог живее. Следователно, като се изправите на молитва, Бог е вече пред вас. Давид казва: "Гледах Господа пред лицето си." Щом Господ е пред лицето ви, ще знаете, че Той всичко вижда, знае всичките ви нужди и може да ви помогне. Пред вас седи един образец на всички добродетели. Пред вас седи един образец на всички възможности и сили. Какво трябва да Му говорите тогава? Представете си, че вие имате достъп да седнете до Бога. Как ще почнете да се разговаряте с Него?

Сега ще ви приведа един пример, който се отнася и до вас. Преди няколко деня дойдоха при мене три жени и един млад момък, били от хасковските села някъде. Двете жени бяха на възраст около 40– 42-годишни, третата беше около 30- годишна, а младият момък – на около 20– 25 години. Те казали на една сестра, че искали да се срещнат с мене, че били наши хора, посещавали беседите в Хасково. Аз казах на сестрата, че не мога да ги приема днес, но да дойдат на другия ден след обяд. След малко сестрата пак се връща и ми казва, че те молят да ги приема още сега, защото утре сутринта заминават. При това положение аз се съгласих да ги приема. Като влязоха в стаята ми, обърнах се към двете по-възрастни жени и казах: Знаете ли защо не исках днес да ви приема? – Вие двете носите грамадни раници на гърба си, с по пет крини жито. Пътували сте дълго време, уморени сте и не ще можете да вървите по моя път.– " Какво да направим тогава?" – Ако искате да следвате този път, трябва да си купите една голяма лъжица и с нея всеки ден да вадите жито от раниците си и да раздавате на ближните си. Ще вадите всеки ден по една лъжица. Като усетите, че товарът ви е олекнал и лесно го носите, ще можете свободно да вървите в пътя. Иначе гръбнакът ви ще се счупи от тежкия товар.

После се обърнах към по-младата жена и младия момък и им казах: Вас пък не приех, защото сте още в гнездото на майка си. Трябва да поседите там известно време, докато ви израснат крилца, да можете свободно да прелитате от едно мяс-то на друго. Вашата работа се заключава само в това, да отваряте устата си и да приемате всичко, каквото майка ви носи. Съветвам ви обаче да се пазите от лакомство, да не преяждате много. – "Кога ще ни израснат крилцата?" – От вас зависи. Колкото повече слушате майка си, толкова по-скоро и крилцата ви ще израснат.

Физическият живот представя големи раници, които носим всеки ден на гърба си. Наистина, какви по-големи раници могат да съществуват от желанията на хората да бъдат обичани, да бъдат богати, учени, щастливи, силни и т. н.? В желанието на хората да бъдат обичани се крие голямо користолюбие. Те искат да вземат нещо. Когато ги обикне някой, те веднага ще му поискат една-две крини жито назаем. Хората не подозират даже, че в който ден вземат нещо назаем, с това заедно на-рушават и любовта. Любовта е извор, който постоянно тече и дава. Не е нужно да искате от извора вода. Достатъчно е само да отидете при него, за да ви даде от своето изобилие. В това отношение от хората се иска само да бъдат отворени цветове, отворени съдове, за да може любовта направо да се втича в тях. Човек трябва да знае само как да използува тази любов. Що се отнася до желанието на хората да имат вниманието на любовта, това трябва да остане на заден план. Идете при Божествения извор и чакайте ред – нищо повече.

Съвременните хора трябва да учат, да се домогнат до великите знания на живота. По какъв начин могат да придоби-ват знания? Много са начините за придобиване на истинското знание. При Аврама, запример, дойдоха трима ангели в будния му живот, на физическия свят, и се разговаряха с него, поучаваха го. Пророците пък имаха видения. Значи те се поучаваха чрез въздуха, т. е. чрез мисълта. Апостол Павел беше свален от коня си, изгуби зрението си и така му се яви Христос. Дълъг разговор имаше Христос с Павла и му обясни причините, защо той не може да следва Божествения път. Павел запита:" Кой си Ти, Господи?" – " Аз съм Този, Когото ти гониш, но ще знаеш, че не е лесно човек да рита срещу остен. Ти ще познаеш, че Този, Когото гониш, е по-силен от ревността ти към твоя Бог. Аз съм Този, Който те свалих от коня и ще те въздигна. Аз затворих очите ти, и аз ще ги отворя. Аз съм Този, Който свалям и въздигам, Който затварям и отварям!" След този дълъг разговор Павел разбра своето заблуждение и се върна от пътя си. Като четете живота на апостолите и пророците, ще видите по колко различни начини Бог се е изявявал на хората, говорил им е и ги е поучавал. Как ще говори днес на християните?– Те ще бъдат свидетели, ще видят, как Бог се изявява. За апостол Петра се казва, че държи ключовете на рая, а за Христа, че държи ключовете на ада.

Какво представят адът и раят? – За ада и рая хората имат тесни, ограничени разбирания. Адът е път в живота, през който човешките души неизбежно трябва да минат. Той е път, през който всяка душа трябва да мине. Христос държи ключовете за този път и затова казва: "Аз свалям и въздигам, аз отварям и затварям." Адът е пътят, по който слизат човешките души, а раят е пътят, по който възлизат.

Съвременните християни минават за правоверни. Те мислят, че познават Бога, познават Христа. – И Павел беше правоверен, но като Савел гонеше Христа. Той трябваше да изгуби зрението си, да падне от коня си и тогава само да познае Христа. Ананий беше правоверен, но когато Бог го изпрати при един езичник да проповядва, той се усъмни, отказа се да послуша Бога. Защо? – Намираше, че този езичник е лош човек. – "Иди при него, този човек се моли, иска да се просвети", каза Господ. Едва тогава Ананий послуша Господа и се освободи от съмнението си. Много примери има още от живота на правоверните, от които се вижда, че те не могат да разберат какво нещо е Бог. Мнозина могат да кажат какво нещо е триизменият свят, но всъщност те не го разбират. Да мислиш, че знаеш нещо, е едно; да познаваш нещата в тяхната същина, е друго нещо. Учените говорят за първо, за второ, за трето, за четвърто измерение. Какво е първото измерение? – Животът на първичната клетка. Тя се движи по права линия. Следователно, първото измерение се образува от движението на точката. Всички знаят, че при движението на точката се образува линия, която има едно измерение – дължина. Границите на линията са точките. Когато линията се движи, тя образува плоскост, която има две измерения – дължина и широчина. Границите на плоскостта са линиите. Лесно може да се говори по-нататък и за останалите измерения, но те имат смисъл, когато се представят в органическия свят като живи светове, като живи величини.

Желанията на хората могат да се отнесат към един от тия светове: те могат да бъдат или от едноизмерния, или от двуизмерния, или от триизмерния, или от четириизмерния свят и т. н. Първоначално човек е бил скромен в желанията си. Желанията му се движили само в едноизмерния свят. Колкото повече се развивал, едновременно с това и желанията му се разстилали, заемали по-голяма повърхнина, минавали в двуизмерния свят, в плоскостта. След това желанията му придобивали обем, съдържание и минавали в триизмерния свят. Но и тук желанията не спирали. Те продължавали в света на многото измерения, с които се занимава висшата математика.Докато узрее, докато не даде своите плодове, желанието не прекъсва движението си във все по-високи и по-високи светове.

Кога, при какви условия и в кои светове узряват човешките желания? При сегашното развитие на човека нито едно от неговите желания не е узряло, не е дало завършен плод. Желанията на съвременните хора цъфтят, но не узряват.Те окапват преждевременно. Защо? – Защото сегашните хора са смъртни. За да узрее едно желание, човек трябва да бъде безсмъртен. Само при Божествената светлина и топлина зреят човешките желания. Само при Божествената любов зреят плодовете на човешката душа. На земята хората започват добре, свършват зле. Това значи: желанията на хората цъфтят, някои от тях връзват, но никои не могат да узреят. В края на краищата хората се разочароват и казват, че не може да се живее на земята. – Не, може да се живее на земята. Има хора, плодовете на които зреят на земята. Това са хора, които живеят на специални места на земята, дето има висока култура, възвишен живот. Те представят високо културно общество, неизвестно за обикновените хора, но познато само на напредналите души. За всички останали хора на земята, които са около два милиарда, казваме, че плодовете на техните души не могат да узреят на земята. Днес условията на земята не са благоприятни за това. Обаче човечеството върви напред, развива се, подобрява условията на своя живот, докато най-после дойде до положение да реализира своите желания.

Мнозина искат да знаят де живее това общество. – Мястото, дето живеят тия хора, е по направление към Хималаите, но те не живеят на Хималаите, както някои мис-лят. Мястото, дето живеят те, е по-високо от Хималаите. Какво ще кажат учените: Хималаите ли са по-високи, или северният полюс? По-високо място от северния полюс няма. Следователно, мястото на изгубения рай, трябва да се предполага, е северният полюс. Понеже хората не останаха да живеят на северния полюс, това място днес е обиталище на истината. Като слязоха на другия край на земята, със своите мисли и чувства, хората станаха причина за отклоняването, за изкривяването на земната ос. Днес земната ос е наклонена на 23о от първоначалното си положение. Един ден, когато хората се изправят, и земната ос ще заеме първото си положение. Какво ще кажете на всичко това? Ще кажете, че вярвате на тази теория, но понеже не е научно доказана, тя трябва да се подложи на критика. Като разсъждавате така и вие, от своя страна, можете да изнесете ред причини за отклоняването на земната ос. Каквито причини да изнесете, ще знаете, че всички причини за промените в природата са разумни, а не механически. Всяка физическа промяна е във връзка, в зависимост от някаква разумна причина.

Следователно, когато говорим за някаква материална, физическа, видима промяна, ние всякога разбираме, че зад нея се крие някаква духовна, невидима причина. Щом се прояви на физическия свят, тази причина се оформява в някакво видимо явление, забележимо даже и от най-простия човток. Значи, физическият свят, в който живеем, представя оформени, въплътени духовни, разумни причини. С други думи казано: физическият свят е сбор, съвкупност от последствия, а духовният – сбор от причини. Разумните същества са създали земята. Ние наричаме живота на земята физически, ограничен живот. Един ден, когато хората завършат развитието си на земята, от техните мисли и желания ще се създаде друг свят, в който ще живеят същества по-низки от хората. Тогава ще казваме, че хората са причина за съществуването на техния физически живот. Това показва, че различните светове са от различни йерархии, създадени от същества, които са минали през известно развитие. Значи, разумните същества създават различните светове.

Сега всички трябва да работите, да постигнете своите желания, да реализирате своите стремежи. Вие се стремите към Бога, но какво нещо е стремеж към Бога? Да се стреми човек към Бога, това не значи да отиде при Него по физически начин. Да се стреми човек към Бога, това не значи, че той трябва да се моли, да вярва в Бога. Стремежът към Бога е вътрешен процес, пробуждане на съзнанието, път към светлината, към истината и любовта. Люби, жив бъди – това изречение, тази мисъл осветява пътя към Великата Мъдрост. Само по този начин ще познаете себе си, ще разберете своите стремежи. Само по този начин ще намерите методи за реализиране на своите стремежи. Вие се стремите към Бога, а същевременно мислите как да се осигурите отделно от другите хора. – В стремежа си към Великото, към Първата Причина, вие навлизате в колективното съзнание, дето не съществува никакво деление между хората. Там успехите, усилията на едного са общи за всички. И обратно: успехите, усилията на всички, на множеството се отнасят и до единицата. Когато един говори, всички се радват, подкрепват го, защото той изразява общата мисъл. Когато един човек от земята предава една възвишена мисъл, всички разумни същества от небето го слушат, одобряват това, което говори, защото и те мислят по същия начин. Докато мисълта, която ня-кой изказва, било за любовта, или за мъдростта, не се одобри и от разумните същества на небето, тази мисъл не спада в кръга на Великото Космическо съзнание.

Ние говорим за любовта като наука, която носи живот. Този живот именно представя предмет за изучаване. Кой човек днес не се интересува от живота и неговите най-разнообразни прояви? Най-красивото, най-великото нещо, което човек може да има при сегашното си положение, това е животът. Който е придобил живота в себе си, той може да опита любовта, макар и в най-слабите й прояви.

Чрез беседите, които държах във време на този събор, ви се даде много работа. Същевременно определи се посоката, направлението, в което трябва да работите. Ако изпълните поне част от зададената работа, вие ще придобиете достатъчно знания; сърцата ви ще се разширят и ще получите такова благословение, каквото не сте помисляли. Обаче за това се изисква съзнание, готовност да изпълните поне част от това, което ви е казано. Много още има да ви се каже, но всяко нещо чака своето време. В приложението се изисква широта, да прилагате методите по дух, по смисъл, а не по буква. Дето е духът на нещата, там е любовта. Ще започнете от живота, който произтича от любовта. Петъкът е ден на любовта. Значи, ще започнете работата си от петък. Щом дойдете до събота, този ден е ден на почивка. Събота или неделя, безразлично кой от двата деня ще изберете, но в този ден ще почивате. Ще си вземете свободен билет и ще тръгнете на разходка: ще оставите баща, майка, жена, деца, братя, сестри – за нищо няма да мислите. Ще бъдете свободни, безгрижни като деца. Но дойдете ли до деня на любовта, там има много работа. Ще впрегнете на работа всичкото си знание, всички благородни чувства и желания, като внесете част от всичкото си богатство и в света. Който работи със закона на любовта, той е извор, който постоянно дава от себе си. Ако нищо не давате от себе си, вие ще страдате, сами ще се подпушите. – Ама толкова години вече течем. – Радвайте се, че течете. Докато тече човек, дотогава той ще има живот в себе си. Престане ли да тече и животът престава. Докато мисли човек, дотогава ще има светлина в съзнанието си. Престане ли да мисли и съзнанието потъмнява.

Що е мисълта? – Мисълта е течение. Докато мислите, имате живот. Работата е също така течение. Следователно, докато мислите, чувствате и работите, имате живот в себе си. Щом престанете да мислите, да чувствате, да работите и животът престава. Казвате:"Какво представя страданието?" – И страданието е течение. Колкото по-голямо е страданието, толкова по-голямо е течението у вас. Когато дойде радостта, това показва, че разумният свят е решил да регулира течението, което страданието ви е причинило. Когато дойдете до пълна индиферентност и към страданията, и към радостите, това показва, че всякакво течение у вас е престанало. Някой започва да философства и казва:" Какво от това, че любовта е посетила човека?" – Много нещо е любовта да посети човека. Най-малкото, което прави тя, е това, че внася разширяване. Да се разшири човек, това значи да се отпушат всички канали на неговата инсталация, а с това заедно да се увеличи и неговата възприемателна способност. Тогава можете да кажете:" Защо е нужна философия на човека? Защо му е нужен духовен живот?" – Не, нещата не трябва да се отричат. Философия, наука, поезия, изкуство, духовен живот – всичко това са области от целокупния живот, към който всеки се стреми. Едно е важно за човека: в каквито състояния да изпадне, положителни или отрицателни, всякога да се стреми да намери душа, която да го разбира. Това е опитността на целия живот. Не само хората, но и животните, и растенията търсят някой да ги разбира. Като намери такава душа, човек се чувства радостен, щастлив. Какво става впоследствие? – Понеже тази душа има свой определен път на движение, тя напуща нашия свят и си заминава. Временно само тя се е докоснала до орбитата на вашия живот и неотклонно продължава своя път. Вие започвате да страдате и казвате:"Остави ме моят приятел!" – Не, той не ви е оставил, нито е изчезнал, но е преминал в друга слънчева система на космоса, вследствие на което временно се е отдалечил от вас. Някога пак ще се срещнете, след което отново ще се отдалечите. Като не разбирате този закон, вие ще плачете, ще страдате, ще кажете на тази душа, че сте готови да умрете, да се жертвате заради нея. – Каква полза от вашите жертви? Нито смъртта, нито жертвата разрешават въпроса. Досега е имало само жертви и смърт, но важните въпроси пак са останали неразрешени. Единственото разрешаване на въпросите седи в живота. Кажете:"Аз съм готов да живея за тебе– нищо повече!" В това се заключава истинската философия на живота. Нито ще умирам, нито ще се жертвам за тебе, но ще живея заради тебе. Христос е изразил тази идея чрез стиха: "Аз дойдох да дам живот, и то преизобилно." Той умря, но за грешните. Той всичко пожертва за грешните, за да ги повдигне. За праведните обаче Той живее и продължава да живее. Като хора вие се намирате пред три положения: или умирате, или се жертвувате, или живеете едни за други. Когато дойдете до положение да живеете едни за други, тогава ще започнете да се разбирате като души, като братя на един и същ Баща. В това седи красотата и величието на Божествения живот. Да живеете за някого, това значи да съдействате за разцъфтяването на неговата душа. Щом цъфне, тя ще завърже и ще даде сладки, вкусни плодове. Вие ще се радвате, ще се усмихвате на тези плодове, защото те ще бъдат за вас свещени. Те ще бъдат плодове, зрели на Божествената топлина и светлина. Аз не говоря за цветове, които капят; не говоря за плодове, които гният. Аз говоря за плодове, които вечно траят и които никакъв червей не може да прояде.

Тази е новата мисъл, която трябва да държите в ума си, особено когато изучавате беседите!Четете, изучавайте беседите, без да се смущавате от това, че не разбирате всичко. Каквото да правите, вие не можете да разберете всичко. Не мислете, че ако разберете какво представя смъртта, ще разберете смисъла на живота. Не мислете, че ако разберете закона на самопожертването, ще разберете и смисъла на живота. Следователно, първата ви задача е да се научите да живеете правилно. Да живеете правилно, това е една от великите науки, към които всяка душа се стреми. Хората не са опитали още какво представя истинският живот. Този живот тече във всички хора, без те да подозират това. Този живот представя идеал на цялото човечество. За да се дойде до този живот, човечеството минава през страдания, през големи изпитания. Страданията са приготовление за влизането на човечеството в Божествения живот. Като казвам, че със страдания може да се влезе в истинския живот, имам предвид разумните страдания.

Съвременните хора се натъкват на противоречия, на недоразумения по единствената причина, че те не живеят още в Божествения свят. Срещат се двама поети, или двама учени, философи, или двама проповедници и първият им разговор още започва със спор. Защо? – Защото всеки има особено мнение, особени възгледи за живота. Обаче противоречията не разрешават въпросите. Противоречията, споровете не водят към Царството Божие. Това означава стиха: "По-лесно камила ще мине през иглени уши, нежели богатият – в Царството Божие." Богатият е натоварен с тежки раници, които не му позволяват да възлезе нагоре. Тежките раници представят кривите разбирания на хората, Кривите разбирания не водят към Царството Божие. Кривите, изопачените възгледи са проказа, с която никой не се допуща в невидимия свет. Който се опита с тази проказа да влезе в невидимия свят, той още на първата станция ще бъде спрян като на карантина, докато се пречисти. Казвате, че не можете да търпите този – онзи. – Можете ли при това положение да влезете безпрепятствено в невидимия свят?– Какво трябва да правим, за да се освободим от тези чувства?

Ще приведа един пример, от който ще можете да извадите метод за работа. Дохожда при вас един познат и се оплаква от положението си, казва, че цяла година вече страда от треска. Вие го изслушвате, влизате в положението му и му препоръчвате да пие пелин. Между треската и пелина се създава връзка. Щом треската и пелинът се свържат, човек оздравява, освобождава се. В дадения случай вие знаете какъв метод да употребите срещу треската. Защо не знаете тогава как да леку-вате вашите неприязнени чувства? Аз бих ви съветвал да употребите същия метод и против неприязнените чувства. Пийте пелин! Както двама млади се свързват, така и вие можете да свържете треската с пелина, т. е. неприязнените чувства с пелина. Извикайте свещеник и го помолете да чете молитва на вашите отрицателни чувства и пелина, да ги благослови. Те ще се благословят, а вие ще се освободите от тях.

Това са символи, които трябва да се преведат, да се използват в практическия живот. В това седи истинската философия на живота. Животът е пълен с хиляди неразрешени задачи, които хлопат на вратите ви, чакат своето разрешение. Седите замислени, решавате една задача. Тъкмо решите задачата си, дойде втора, трета и т. н. За да разрешите задачите си, вие трябва да се научите да пиете пелин. Много пелин трябва да пиете, докато се освободите от треската. Пелинът и треската трябва да вървят заедно. Едно е важно: да се научите правилно да пиете пелин. Пийте пелин без да го повръщате. Аз нямам нищо против различията на хората. Всъщност красотата на живота седи в разнообразието, а не в различието. Разнообразието подразбира единство на принципите. Духовният живот е външно разнообразен, а вътрешно еднообразен. Откажете се от живота и философията на стария Адам. Главата на този Адам е пълна с теории, с философии, нищо ново не може да се вложи в нея. Адам и до днес не може да забрави своето величие и казва:"Синко, знаеш ли какъв живот съм прекарал в рая? Знаеш ли колко пъти съм се разговарял с Господа? Знаеш ли каква другарка ми даде Господ? Знаеш ли, че аз пръв построих моста между небето и земята? Знаеш ли, че аз пръв родих поета, учения, философа в света? Знаеш ли, че аз създадох свещеника, владиката? Голямо величие съм аз!" – Дълга е историята на Адама, тя няма край. Като го изслуша, синът казва:" Татко, благодаря ти за тази наука, с която ме запознаваш. Сега и аз желая да опитам този рай, от който ти излезе. Ти излезе от рая, обиколи света; аз пък искам от широкия свят да вляза в рая, в Божествения свят. От тебе искам само да ми услужиш с пари, да отида до онзи светъл свят на блаженство и мир." – Така се разговарят баща и син и взаимно се поучават. Синът не споменава на баща си, че знае какво той е изпъден от рая. Той слуша какво баща му говори и се поучава от него. Бащата ще отговори:" Радвам се, че онзи, който е излязъл от мене, е готов да се върне в рая – мястото на моето първо пребиваване."

Христос казва: "Не противи се на злото!" Това значи: Не противи се на стария Адам, който живее в тебе! Това е една от великите тайни на живота. Започне ли старият Адам да ви говори, слушайте го, нищо не му възразявайте. Той ще ви говори много умни работи. Слушайте го какво ви говори, но по неговия път не вървете. Затова е казано в Писанието: Побеждавайте злото чрез доброто! Само по този начин ще възпитате стария Адам, защото той е страхлив, плаши се от собствената си сянка. Какъв смисъл има в това да съдите хората или да се произнасяте за делата им? Всеки човек може да се произнася за другите дотолкова, доколкото се простират не-говите познания. Човек трябва да бъде разумен, да се освободи от всички неправилни връзки. Старият Адам още работи в света и служи като условие за вашето развитие. Когато преодолява спънките и мъчнотиите в живота си, човек расте и се развива. Докато не се освободите от всички връзки и останете само с една, вие не можете да вървите напред. Можете да падате и да ставате, но вървете напред. Като вървите напред, ще растете, ще се движите от благодат в благодат.

Сега, желая ви да започнете сериозно да изучавате беседите, но не както сте правили досега. Мнозина са започвали, малцина са издържали докрай. Някои работят редовно, с усърдие само един месец и после напущат. Други работят два месеца, трети-три месеца и т. н. Само няколко души са издържали до края на годината. Направете този опит да видите доколко можете да постоянствате в дадена работа. Каквото придобиете в работата, вие ще се ползвате от резултатите. Всичко, което е казано в беседите, се отнася пак за вас. Когато чета беседите, аз изучавам в тях това, което не съм казал. От беседите аз изучавам и прилагам онова, което не съм казал, което съм задържал за себе си. Ще кажете, може би, че Учителят трябва да знае всичко. – Който знае всичко, той учи повече от всички. Колкото повече курни има чешмата, толкова повече тя се движи. Колкото повече дава чешмата, толкова е по-голяма вероятността движението й да не спира. Следователно, колкото повече знае човек, толкова повече учи, понеже придобиването на знанието е безкрайно. Никога няма да дойде време, когато чо-век може спокойно да каже, че е свършил с придобиване на знание, или че е свършил вече учението си. Да свърши човек учението си, това значи да стане пресъхнала чешма. Знанието е радостта в човешкия живот, а живеенето в закона на любовта представя смисъла на живота. Като учите, това не значи, че съвършено ще отстраните мъчнотиите в своя живот, но ще можете поне 75% от мъчнотиите си да разрешите по естествен начин. Само така ще разберете отчасти великата мъдрост, която съществува в живота и в природата.

И тъй, от всички се изисква работа, учение. Ако не изпълните това, което е казано в беседите, вие ще изгубите добрите условия, които ви са дадени за тази година. Веднъж изгубени, тези условия не могат вече да се върнат. Дълго време трябва да чакате след това, за да се върнат същите условия. Те идват от време на време, периодически. След две хиляди години вие ще се намерите пред същия възел. Обаче като работите съзнателно, ще подобрите не само духовното, но и физическото, и умственото, и сърдечното си състояние. Каквото направите тази годнна за духовното си развитие, то ще засегне живота ви във всички направления. Тази работа не само че няма да ви ограничи, но ще ви освободи от много заблуждения и противоречия. От вашата работа зависи успехът ви. Не мислете, че с един замах Бог ще ви освободи от всички мъчнотии и страдания. Не, има фази в природата, които трябва да се преминат. Наистина, има и преповторение в условията и в явленията, но те се явяват в различни гами, а човек трябва да мине през всички гами. В природата няма скокове, няма и празнини.

Когато става въпрос за служене на Бога, млади и стари се натъкват на противоречие в себе си и казват:" Младият трябва да си поживее, не му е дошло времето да служи на Бога." Старият казва:" Аз съм стар вече, трябва да си почивам, не мога да служа на Бога." Чудно нещо! Младият трябвало да си поживее, старият трябвало да си почине. Тогава кой ще служи на Бога? И младият, и старият трябва да служат на Бога! В който ден се откажат от това служене, те подписват своята присъда. Те сами признават своята старост. Щом признаят, че могат да изпълнят тази задача, те признават своята младост. От служенето на Бога, от любовта им към хората зависи тяхната младост. Докато обичате всички живи същества, вие сте млади. Щом престанете да ги обичате, вие сте стари. Любовта осмисля живота. Такъв е Божественият закон. Когато Бог похлопа на вашето сърце и ви покани да отидете с Него да посетите някоя бедна, страдаща сестра или някой отчаян брат, вие трябва веднага да се отзовете на тази покана. Ако отидете с Него, вие ще се ползвате. Ако всички хора отидат при Бога, още по-добре за тях. Обаче откажете ли на този зов, вие губите условията, които скоро не се връщат. Бъдете всякога будни, всякога готови да чуете и да се отзовете на този глас. Дали сте свещеник, учител или чиновник, временно напуснете работата си, но не пропущайте случая. Помолете началника си да ви освободи за малко време да видите Баща си, Когото години не сте срещали. Началникът ще влезе в положението ви и ще ви даде отпуск. Ако сте болни, ще кажете на болестта си:"Ще бъдеш тъй добра да ми дадеш отпуск за малко време да посрещна Баща си." Щом види готовността ви да служите на Баща си, болестта ще ви напусне.

Желая ви да имате поне една такава опитност през годината. Божественото ще похлопа на сърцето ви, но вие трябва да бъдете готови да Му отворите. Тази опитност ще внесе в ума ви светли и възвишени мисли, в сърцето ви – благородни чувства, в резултат на което всички ще се измените, ще израстете и млади ще станете, т. е. ще се подмладите. Това не е насърчение, но една велика истина. Кои се насърчават? Страхливите. – Де са тия страхливци? – Тук поне ги няма. Ако пред мене имаше страхливци, аз не бих им говорил.

Помнете следното нещо: Всичко, което тази вечер ви говорих, е възможно за реализиране. Възможно е, но при какви условия? – Люби, жив бъди! Когато Бог ви повика, веднага станете и идете при Него. Считайте, че отивате на сватба. Правете опити в това направление да видите какви резултати ще имате. Аз съм правил много опити и наблюдения и съм дошъл до залючението, че който чуе Божия глас и Му се отзове, той всякога печели. Отивате в някое село, влизате в един дом, дето има млада мома, но тя седи настрана, не й дохожда на ум да ви посрещне. Майката и бащата излизат весели, засмени пред вас, поканват ви да седнете, угостят ви, разговарят се с вас. По едно време те започват да се оплакват от дъщеря си, че била своенравна, никого не слушала, нищо не работила, била готова с всички да се кара.– Нищо, ще се поправи вашата дъщеря.След две-три години отивате в същото село, в същата къща и какво виждате? Същата мома излиза, поканва ви да влезете, угощава ви. Тя сега е спретната, добре облечена, пъргава – всичко работи. Майката и бащата са доволни от нея, разправят, че ходила за вода, на нивата работила, вкъщи чистила.– Как стана тази промяна с момата? – Господ я срещнал на пътя и я поканил да тръгне след Него. Тя веднага се съгласила и казала: "Господи, готова съм всичко да направя за Тебе. Откога чакам да дойдеш да похлопаш на сърцето ми!"

Това, което ви говоря, е факт, който всеки може да опита, да се увери в истинността му. Когато Божественото проговори в човека, той е в сила всичко да направи. В него се разкриват сили, способности, възможности. Той става творец, чудеса може да направи. Желая ви всички да се преобразите като тази млада мома. Нищо друго не искам от вас. Искам и вярвам, че това може да стане и с вас. Като ви срещна втори път, ще ви говоря други работи. Това, което днес ви говоря, не може да се повтори, защото е казано на особено място и при особена обстановка. Ако следната година минем през същото място, ще се повторят същите впечатления.

Сега, като отивате дома си, ще си занесете няколко неща: ще знаете, че Господ ви е срещнал на пътя. Дали вярвате в това, или не, оставям на вашата добра воля. Дали ще го разберете, или не, зависи от вашата разумност. Дали ще изпълните волята Божия, това зависи от вашата готовност. Факт е, обаче, че Господ ви е срещнал на пътя и ви е казал:"Можете ли да дойдете тази вечер с мене? “– Защо именно вечер трябва да отидете с Бога? – Защото тогава е тъмно, човек не получава много впечатления, както през деня. Многото впечатления са в състояние да го отклонят от правия път. Най-благоприятното време за съсредоточаване, за вглъбяване на човека в себе си, това е тихата Божествена нощ. Нощта в човешкия живот е ден в Божествения. Затова именно Бог казва на човека: "Ела тази вечер с мене, дето всичко е ново." Който чуе този зов и го последва, той ще влезе в новия живот, в новия път – в пътя на радостта и веселието, на знанието и светлината, на истината и свободата.

Т. м.

Изпейте песента: "Благословен Господ Бог наш."

3. Лекция от Учителя, държана на 9 ноември, 1927 г., София.

Начало: 19:00

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, живот, всички, любов, аз, земя, може, бог, има, свят, всичко, ден, себе, можете, днес ,

Общ Окултен клас , София, 9 Ноември 1927г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder