НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

И рече Бог

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

И рече Бог

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, бог, хора, живот, мисъл, всички, себе, мисли, земя, сега, аз, свят, дойде ,

 Неделни беседи , София, 6 Ноември 1927г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа от Учителя, държана на 6 ноември, 1927 г., София. – Изгрев.

И рече Бог. „Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему,““(Битие 1:26)

Съвременният живот е израз на дълго минало. Животът не се създава сега. Това, което хората сега преживяват, е последствие на минали причини. Вследствие на това, в живота се забелязва една необходимост. Понякога хората се чудят, защо нещата стават така, както те не желаят. Ако всички неща в живота се създаваха сега, щеше да има възможност да се изменят, но понеже те са създадени вече, сега не остава нищо друго, освен да се използват по разумен начин, и ако се забележат никакви погрешки, да се изправят. Който е запознат с окултните науки, с философията на живота, той може да чете ред автори, които са писали по тези въпроси, за да си ги изясни още по-добре.

Казвам: животът на всеки човек представя възел, в който се прекръстосват неговото минало, настояще и бъдеще. Следователно, миналото определя настоящето, а настоящето ще определи бъдещето. Един велик закон е взел участие при създаването на човека, като го е извадил от първичните му условия и го е поставил на житейската сцена. В това отношение, човешката душа е връзка, съединителна нишка между физическия и Божествения свят. За напредналите същества тя представя предмет за изучаване. Ако искате да знаете, защо е създадена земята, ще ви кажа, че земята е създадена за човека. Вън от човека, земята няма никакъв смисъл. И наистина, преди човека земята не е съществувала. Тя е съществувала и тогава, но не в това състояние, в което я виждаме днес. Бог рече: „Да направим человека, който да владее над рибите, които живеят във водата, над птиците, които живеят във въздуха и над животните, които живеят на твърдата почва." Значи, Бог определи три елемента, които човек може да владее. При това създаване на човека не се казва, че той може да владее светлината и огъня. Само първите три елемента се дадоха на човека да ги владее. Рибите представят първобитното състояние на човека, в което не е съществувал почти никакъв морал. От рибите не е останала никаква книжнина, никаква култура. За тях може да се каже, че са били никакво разбойническо царство. Между тях съществува пълно разрушение. Рибите се отличават с голяма жестокост. Голямата им плодовитост се дължи, именно, на тази черта. Те снасят от 2000-3000 яйца, но всичко това се унищожава, гълта и, в края на краищата, от тия яйца, едва ли ще излязат няколко рибки, които да продължат рода. Голямо изтребление съществува между рибите! Същото може да се каже и за човека, когато е бил в диво състояние. Той е мислил, само когато се е намирал в опасност. Това не е мисъл. Не може да се нарече философ онзи, който мисли само в усилни времена. Кой не мисли тогава?

В една от миналите си беседи казах. Права мисъл е онази, която се проявява при най-малките съпротивления. Когато богатите, учените, духовните хора почнат да мислят, тогава ще имаме права мисъл. Казвате: Нима духовните хора не мислят? Да, и духовните хора още не мислят. Засега те чувстват, имат желания, действат, но още не мислят. Хората смесват желанията с мисълта, но има грамадна разлика между правата мисъл и желанията. Наистина, желанието събужда мисълта, но това още не е права мисъл. Такава мисъл е подобна на есенно цвете, което цъфти, но плод не връзва. Такива мисли са еднодневки, които нямат никакво развитие. Когато говоря за правата мисъл, аз разбирам такава мисъл, която има благоприятни условия за развитие: да расте, да цъфне, да върже и да узрее. За да се предизвика една права, възвишена мисъл, човек трябва да има в себе си най-добри условия, т.е. да бъде създаден по образ и подобие Божие. Ако човек не е образ и подобие Божие, за права мисъл в него не може да се говори. Защо? Защото правата, възвишената, идейната мисъл иде само от Бога. Някои от съвременните философи казват, че в първичния живот не е съществувала никаква мисъл, но мисълта сега се проявява. Те казват още, че в първичния живот не е съществувала никаква светлина, но светлината сега се проявява. Според мене, това е точно обратно и мисълта, и светлината са съществували в първичния живот. Светлината, както и мисълта са съществували през цялата вечност, а тъмнината и безсмислието, т.е. отсъствието на мисълта се проявили отпосле. Преди всичко, трябва да се прави разлика между първичния и първобитния живот на човека. В Писанието е казано, че първо се е явила светлината в света, а после тъмнината се е опитала да я обсеби. Кой обсебва в света? – Само простият, невежият, който не разбира законите. Когато детето гледа луната, струва му се, че ако простре ръцете си, ще я хване. Всъщност, детето не може да обхване луната с ръцете си. Да мисли, че може да я хване с ръцете си, това говори за неговото невежество. Също така някой казва: Моята мисъл е толкова обширна, че с нея мога да обгърна целия свят. – Да, твоята мисъл може да обгърне света толкова, колкото детето може с ръцете си да хване луната. Друг казва: Аз съм много търпелив човек. – Не се минават два-три деня, срещате този човек скръбен, разплакан. Защо? Явило му се някакво препятствие, някаква мъчнотия в живота, която не могъл да преодолее. Тази мъчнотия дойде, за да му покаже, че няма търпение. Търпението е един от великите стълбове, на които се крепи правата мисъл.

Сега, аз говоря върху въпроси, които засягат вашия живот. Например, от незапомнени времена още е казано: Каквото човек мисли, това става. Ако човек мисли по Божествено, и работите стават по Божествено; ако мисли по човешки, и работите стават по човешки; ако мисли по животински, и работите стават по животински. Както мислиш, такъв ставаш. Това е един фатален закон в света. Казвате: С какъвто дружиш, такъв ставаш. Това не значи, че по форма и съдържание ще станеш като него, но направлението на твоя ум, на твоето сърце и на твоята воля ще приемат друг израз. С каквато мисъл човек се свърже, такова въздействие ще окаже тя върху неговия мозък, с каквото желание човек се свърже, такова въздействие ще окаже то върху неговото сърце. Например, когато човек преживява някакво тежко състояние и не знае, че причините за това се крият в неговия минал живот, той се гневи на съдбата си и роптае срещу нея. Всеки трябва да знае, че той сам е създал съдбата си. Днес човек носи последствията на това, което е създал в миналото си. Значи, последствията са допуснати от Бога, но причините не са от Него. Причините се крият в самия човек. Първоначално Бог е дал добри условия на всички хора, да се развиват, но едни от тях са използвали тия условия правилно, а други не са ги използвали, както трябва. Когато един студент свърши университет с отличие, по пристрастие ли неговите професори са му турили този венец на главата? Не, този студент е работил усърдно, той е развил дарбите и способностите си, които Бог е вложил в него първоначално. Ще кажете, че майката и бащата на този студент били способни. Да, на чешми, от които тече чиста, хубава вода, поставят мраморни курни, а на чешми, от които тече твърда вода, поставят прости курни. Според водата и курната. Следователно, добрият син определя своята майка и своя баща. Хубавият сандък определя, какви скъпоценности да се турят в него. Казвате, че бащата и майката създават синовете и дъщерите си. Това е вярно по отношение на Бога, но не и по отношение на хората. Бащата и майката не създават синовете и дъщерите си, но те представят само условия за тяхното проявяване. Според развитието си, синът и дъщерята сами ще изберат своите родители. Съгласно този закон, развитието на човека определя и неговото бъдеще. Значи, бъдещият живот на човека зависи от настоящия. Хората не подозират даже великата цел, за която са дошли на земята. Сега се приготовлява материал за тази велика цел. Мислите и чувствата са материалите, от които ще се създаде бъдещият човек.

„Да направим човека по образу нашему и по подобию нашему." Този образ и подобие се заключава в Божията мисъл. Който може да бъде проводник на Божиите мисли, той е човек, създаден по образ и подобие Божие. В това отношение, физическият, т.е. проявеният свят е създаден по образ и подобие на Божествения. Погледнете на небето, на небесните светила и ще разберете, с каква точност е създаден този свят! При създаването на космоса са взели участие най-учените същества. Ако се заемете с изучаването на всички слънца и планети, ще видите, с каква съвършена техника, с каква висша механика са си служили тия същества. А всичко това говори за тяхната висока култура. И рече Бог: „Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему." От този стих се вижда, че до това време човек е съществувал някъде, но не е бил направен по образ и подобие Божие. Защо Бог е извикал човека отнякъде и отново го е създал, съвременната философия, както и окултната, не дават положителен отговор. И да се обясни по някакъв начин този въпрос, той все пак ще остане неразбран. Да бъде човек създаден по образ и подобие Божие, това подразбира да му са дадени две качества: да мисли и да чувства. Мъдростта създава условията за живота; тия условия пък създават науката. Ако науката не съществуваше, хората не биха могли да поддържат своя организъм, да строят къщите си, да уреждат помежду си средства за съобщение. Що се отнася до външните условия на живота, те могат да останат настрана, но първото необходимо условие за човека е да държи своя организъм в пълна изправност. Това е от първа необходимост, защото човек е свързан с всички живи същества, които стоят по-долу и по-горе от него. Съвременните хора още не знаят за тази връзка и не разбират нейното значение. Един ден, когато хората дойдат до това пълно единение, когато съзнаят тази връзка, и животът им ще придобие смисъл. Всички хора трябва да съзнаят, че са едно тяло и един дух. Щом съзнаят това, те ще бъдат образец на Великия организъм, в който всеки ще намери своето определено место. Само при това положение човек може да бъде свободен.

В 24 гл. 46 ст. от Евангелието на Матея е казано: „Блажен този раб, когото, кога си дойде господарят му, намери го да прави така!" И аз казвам: „Блажен този раб, когото, кога си дойде господарят му, намери го да прави това, за което е поставен!" Всеки човек е поставен от Бога на определено място за някаква велика цел, която той трябва да постигне. Нашите желания не представят задачата, за която сме изпратени на земята. Ето защо, ние трябва да различаваме временните наши желания от желанията на Любовта, от желанията на Бога. Любовта е велик свят, който има съвсем друго произхождение в сравнение с физическия. Безсмъртието на човека седи, именно, в Любовта. Когато хората се научат да изпълняват Божията воля, те ще дойдат до закона на безсмъртието. Не е достатъчно само да чувствате тази Любов, но трябва да я изявявате. Казано е в Писанието: „Любовта на хората ще охладнее, според условията на техния живот." Значи, според лошите условия на живота, любовта на мнозина ще охладнее. Защо идват лошите условия? От неразбиране. Неразбирането пък е присъщо за онзи, който няма в себе си развити органи за възприемане на истината. Например, един от приятелите ви седи при вас и мисли нещо, но вие не знаете, какво мисли. Ако разбирахте законите на светлината, по нюансите, които тя хвърля върху човешкото лице, вие щяхте да разберете, какво мисли приятелят ви. Не само това, но и по отделните части на лицето щяхте да четете всичко, което мисълта отразява: ще погледнете челото, носа, устата, страните на вашия приятел и ще четете свободно мислите му. Всичко, което човек мисли, е написано на лицето му. Както съвременните хора се съобщават чрез радио, така един ден ще се създаде апарат, с помощта на който ще се фотографират, както мислите, така и целият живот на хората. Това ще се постигне само тогава, когато човек дойде до положение да владее рибите, т.е. да завладее течната материя, понеже тя се отличава с голяма неустойчивост. Това ще се постигне само тогава, когато човек завладее птиците, т.е. когато завладее въздухообразната материя и започне да разполага с полета на своята мисъл. Понякога въображението на човека е толкова силно, че той започва да мисли, какво всичко може да направи. Често, млади и стари хора се осакатяват от своето въображение. Например, някоя бездетна жена осиновява едно дете и започва да си въобразява, как то ще порасне, ще я гледа на стари години, ще я утешава. Обаче, какво излиза? Това дете не само че не я гледа и утешава на стари години, но отгоре на това я измъчва. Щом е намислила да осиновява дете, тази жена трябваше да се обърне за съвет към някой опитен френолог, физиономист и хиромантик и да разбере от него, дали детето, което мисли да осинови, е създадено по образ и подобие Божие, или не. Ако не е създадено по образ и подобие Божие, нека остане да си живее в морето. Трябва ли човек да вземе при себе си една риба, или едно влечуго, или един вол и да живее заедно с него? Много хора държат в домовете си котки и кучета, но могат ли котката и кучето да влязат в положението им, когато, например, те са затруднени материално? Не, котката ще си мяуче, кучето ще си лае, без да влизат в положението ви. Някои казват, че котката се привързвала към къщата. вярно е това, котката е привързана и към къщата, и към мишките, но по никой начин тя не може да влезе във вашето материално затруднение.

И тъй, в разумния живот човек сам не може да живее. С кого ще живее тогава? С Бога. Ако той не обича Бога и не живее за Него, мислите му никога няма да бъдат прави. Какво трябва да мислите за Бога? За Бога ще мислите, че Той е правата мисъл, че Той е най-възвишеното, най идеалното същество. Щом помислите, че Бог ви наказва, че не е еднакво разположен към всички, вие сами се ограничавате. Това показва, че нямате идеал в себе си, че не сте създадени по образ и подобие Божие. Не, и целият свят да се обърне против вас, вашият идеал трябва да остане непоколебим и да кажете: Каквото и да става около мене, аз зная, че в Бога противоречия няма. Божията Любов е неизменна, а противоречията съществуват в мене. Бог разбира всички живи същества, което се вижда от това, че им създава условия на земята, да се проявят. Той вижда техния труд, вижда работата, която те вършат, но въпреки това не може да им помогне, т.е. не може да ги направи щастливи. Бог може да продължи нашия живот, но докато не ни прекара през нещастието, не може да ни направи щастливи. Той казва: „Вие трябва да познаете доброто и злото, както Адам и Ева го познаха." Злото в света съществува като условие да се прояви доброто. В дъното на всяко страдание се крие зло. В Любовта няма зло, а в съмнението пък няма любов. Злото се крие в дъното на всички отрицателни прояви в живота. Злото представя разумни същества, които живеят по закони, точно противоположни на доброто. Тяхната задача е да вмъкнат цялото човечество в крив път. Щом намислите да направите едно добро, или да предприемете някаква работа за своето развитие, те веднага се противопоставят. Ако имате желание да учите музика, например, те казват: Не ви трябва сега музика. Вие имате по-важна работа, която трябва да свършите. После ще учите музика. Речете ли да се помолите, те казват: Оставете сега молитвата! Вижте, че яденето ви ще загори! Или, погледнете, време е да посрещнете дъщеря ви, която иде от път. - Това са измислици от тия същества, с цел да отклонят ума ви от по-важни работи. Едно трябва да знаете: не е ваша дъщеря онази, която пристига с трен или с автомобил. Когато дъщеря ви дойде на този свят, с какъв трен, или с какъв автомобил пристигна? Кой беше номерът на нейния автомобил, не знаете. Значи, всяко нещо, което пристига с трен, или с автомобил, не е реално; всяко нещо, което пристига без автомобил, без трен, е реално. Реалното в света иде по същия начин, както Христос се яви на учениците си след възкресението и каза: „Мир вам!" Христос не дойде с никакъв автомобил. Той неочаквано се яви пред учениците си и ги благослови. Като Го видяха, учениците му се смутиха и се запитаха помежду си, как дойде Христос при тях при затворена врата? Те останаха изненадани от това явяване на Христа, но не можаха да си отговорят.

Казвам: сегашният живот на хората е израз на тяхното минало. Ето защо, всеки трябва да се справи с миналото си. Сегашната епоха е към края си вече, тя е на завършване. Трите елемента в света - земя, вода и въздух - са завладени вече. Земята е завладяна, водата е завладяна и въздухът е завладян. Днес хиляди лодки и параходи кръстосват водите на целия свят, ловят рибите, консервират ги и ги изпращат в търговията. Рибите не намират покой от хората. И въздухът е също тъй завладян. Днес балони, цепелини, аероплани летят из въздуха, и оттам пущат бомби, стрелят срещу неприятеля. Следователно, и трите елемента са вече завладени, не остава нещо да се завладява. И сега, за да дойде благословението в света, хората трябва да минат през големи страдания. Това положение, именно, поставя хората пред големи противоречия. Когато е създавал света, Бог е предвидил външните противоречия, но те са неизбежни, те са необходим закон за развитието на човечеството. Когато вадите някаква руда, не срещате ли противоречия? Големи противоречия срещате, но те се оправдават с благата, които придобивате от тази руда. Вие поставяте рудата в пещ, нагрявате я с въглища, и непотребното от нея, сгурията, излиза навън, а ценното, металът, остава в пещта и го използвате за разни цели.

Значи, противоречията, страданията в живота са необходими, за да се извади непотребното от човека и да се изхвърли навън, а потребното, т.е. ценното, да остане в него, като качество на човешката душа. Всяко нещо, което не може да се използва за работа, е непотребно. Грехът в света е сгурията, шлакът, който, при стопяването на рудата, се отделя настрана. Благо-родният метал, или скъпоценният камък е доброто, което се употребява за работа в живота. Значи, онзи материал, който влиза в работа при съграждането на нашия бъдещ живот, е доброто. Онзи материал пък, който не влиза при съграждането на нашия бъдещ живот, е злото. Омразата, лъжата, съмнението, лицемерието не са само състояния, през които човек минава, но са известен род материя, с която той си служи. За лъжата, например, се изисква специфичен материал; за омразата пак се изисква специфичен материал. Някой казва: Аз не искам вече да лъжа. – Щом не искаш повече да лъжеш, трябва да те прекарат през огън, както правят с рудата, за да отделят от тебе нечистата материя на лъжата и да я изхвърлят навън. Който си служи с лъжата, той създава в себе си известни форми, известни образи, които играят ролята на примамки. Например, как ще може търговецът да излъже купувача, ако не му покаже някаква форма? Ако нямате каква и да е външна форма за нещата, вие не можете да лъжете. Следователно, много хора са натрупали богатства чрез лъжа. Лъжата е един от начините за обогатяване. Който лъже, той се освобождава от материята на лъжата в себе си. Когато някой човек ви излъже няколко пъти, той се радва, защото по този начин неговият ум се развива. В лъжливите хора умът е силно изострен, те мислят много, но и разрушителните способности в тях са силно развити. Ако искаш да разрушаваш, ще вървиш по пътя на злото; ако искаш да съграждаш, ще вървиш по пътя на доброто. Злото и доброто са два противоположни метода, които действат в живота. Бог, както и невидимият свят, си служи с двата метода. Когато хората си служат със злото, те причиняват големи пакости, защото не знаят законите, на които злото се подчинява. Обаче, когато Бог си служи със злото, понеже знае законите, Той го употребява точно на своето време и место, вследствие на което никому не причинява пакост. Следователно, в ръцете на Бога и злото, и доброто дават еднакви резултати. Затова е казано: „Всичко, което Бог върши, е за добро."

И сега даже, като не разбират законите, щом се намерят в трудно положение, хората прибягват към лъжата. Те мислят, че по този начин ще подобрят положението си. Наистина, положението им понякога се подобрява, но временно само, а след това се натъкват на по-големи страдания. За предпочитане е да пострадаш малко, отколкото да излъжеш; за предпочитане е да полежиш малко в затвор, отколкото да излъжеш. Онзи, който предпочита лъжата пред истината, той мисли, че животът е само на земята. Малко хора има на земята, които могат да говорят истината. По този въпрос аз говоря принципиално, нямам пред вид личността на човека. Злото седи в личността, а личността е отживяла своето време. Често, заради своята личност, човек е принуден да изменя на Божественото в себе си, вследствие на което се натъква на големи страдания. Питам: коя майка, след като е лъгала децата си с различни караконджовци, със самодиви, е допринесла нещо добро за тях? Коя майка, като е обещавала разни неща на децата си и не изпълнявала своите обещания, е допринесла нещо добро за тях? В резултат на тия лъжи и неизпълнени обещания, децата са изгубили уважението и почитта към родителите си. Още докато е било в утробата на майка си, малкото дете е изгубило уважението си към нея. Защо? Защото през всичкото време на бременността си, майката се е съмнявала в Бога, във всичко велико и красиво в живота. Всяко съмнение във Великото Начало на живота е в сила да опорочи душата на човека. Ние не говорим за някакъв Бог, създаден от хората, принадлежащи към разни черкви, но говорим за Единния Бог, в Когото живеят всички хора и от Когото зависи благото на всички хора. Ние говорим за онова Първо Начало в живота, което ражда в нас знанието, любовта, което създава в нас вътрешен подтик към освобождаване от мъчнотиите, от злото в света. Хората мислят, че тъй както се проявяват, това е човекът в тях. Те не знаят истината по този въпрос. Да, външното, което виждаме в човека, това е той, външният човек, но има друго едно същество в него, което работи; то представя вътрешния човек, или Божественото начало в човека.

Преди няколко деня дойде при мене една госпожа, която преживяла големи душевни кризи и страдания, вследствие на което изгубила смисъла на живота, изгубила вяра в съществуването на Бога, на задгробния живот, и започнала да вярва само в съществуването на този живот. Казвам й: права си, вярвай само в този живот, но наблюдавай се и ще видиш, че ти, не само че вярваш в много неща, но дори си суеверна. Тогава тя потвърди думите ми, като каза: Наистина, когато ме осъдиха на смърт чрез обесване, тя била обвинена в нещо, вътре в мене нещо ми подсказваше, че няма да ме обесят. И така излезе, впоследствие ме оправдаха. Аз погледнах ръката й и казах: Докато линията на живота ти е така добре развита, и два пъти да те турят на въже, пак няма да те обесят. Приятелите ти от невидимия свят се застъпиха за тебе и спасиха живота ти. Тогава тя продължи: Щом е така, наистина, аз имам вяра, но вътрешна. Външно често се разколебавам, но вътрешно се държа, уповавам на нещо. Казвам й: ти ще знаеш, че Бог, за Когото говоря, живее във всяка душа. Той не е нито само в черквите, нито само в известни духовни общества. Той не е и на небето само, но изобщо, Той живее навсякъде в целокупния живот и се проявява, де повече, де по-малко, според това, доколко разните същества са Му дали достъп да се прояви. Под думата „небе" ние разбираме разумния живот, в който Бог се проявява. Той се проявява и в сърцата на праведните хора. Когато сърцата на хората се пречистят, те ще усетят присъствието на Бога в себе си. Няма по-велико, по-красиво сдружение в света от дружбата на хората с Бога!

„ Блажен този раб, когото, кога господарят му дойде, намери го да върши, каквото му е заповядал! " Какво му е заповядано? Заповядано му е да бъде носител на Божията Любов и Мъдрост. Следователно, всеки човек може и трябва да бъде носител на Божествената Любов и Мъдрост! Съвременните хора са крайно индивидуализирани, вследствие на което любовта им е толкова отслабнала, че всеки мисли само за себе си. Днес почти всички хора си служат с насилие, всеки иска да се наложи на другия. Вие имате известна идея, известно верую, и като срещнете някой човек, искате той да възприеме вашето верую, да мисли като вас. Ако този човек е създаден по образ и подобие Божие, той ще ви слуша, ще ви се радва, няма защо непременно да мисли и да вярва като вас. Като ви говоря по този начин, аз нямам за цел да ви карам да вярвате в Бога, нито пък да ви заставям да мислите като мене. Моята задача не седи в това, но аз искам да събудя възпоменанията ви за вашето минало, които да свържете с настоящето си, за да имате възможност някога да проникнете във вашето бъдеще. Бъдещето е новият свят, който сега се създава. Този свят определя условията за новия човек, за новия Адам, който също така сега се създава. С това се преповтаря историята на миналото. Новият Адам ще бъде създаден по образ и подобие Божие. Той няма да убива, няма да лъже, няма да се съмнява. Неговата мисъл ще бъде права мисъл; той ще има много по-големи знания от съвременния човек, но ще има много още да учи.

Новият човек, който сега се създава, аз наричам човек на светлината. Вие живеете в епоха, когато новият Адам се създава, и всички ще го видите. Той иде вече в света! Казвате: Кога ще бъде това? – Когато луната потъмнее, когато слънцето изгасне, когато звездите се разрушат. Това е според Писанието. На съвременен език преведено, това означава: когато старият строй се замени с нов, по-правилен, по-разумен, съгласен с Божиите закони, тогава ще дойде новият човек, новият Адам, Син Человечески. Тогава всички хора ще минат през него и ще станат като него. Това значи: Дошло е Царството Божие, Новото Царство на земята. Тогава хората пак ще живеят на земята, но ще могат да посещават и слънцето, и луната; ще ходят, дето пожелаят, ще имат свободен билет. Запомнете думите ми и ще ги проверите. Тогава телата на хората няма да бъдат толкова тежки, както сегашните. Новите хора ще могат да видоизменят телата си, според желанието и нуждите си: те ще стават видими и невидими, ще ги свиват и разширяват. Когато пожелаят, те ще отиват на разходка до слънцето и ще се връщат обратно на земята, без да става нужда да разправят на другите, какво има на слънцето, защото всеки сам ще може да провери това. Когато двама приятели се срещнат, те ще споделят впечатленията си от слънцето, ще се разговарят по научни въпроси, без да се съмняват един в друг. Могат ли при това положение хората да се карат помежду си? Когато жената има някаква скръб, понеже има свободен билет до слънцето, тя ще вземе билета си, ще отиде да се разходи и ще смени скръбта си. Когато синът или дъщерята искат да се разходят, ще вземат билета си и хайде на слънцето! Всички в дома ще знаят, че дъщерята или синът са отишли на разходка до слънцето. Тези билети не са гратис, както нашите на земята, но са привилегировани билети. Казвате: Защо трябва да се разхождаме с тия билети? – За да трансформирате състоянията си. Застоят носи смърт, а движението – живот. Вечният живот представя вечно движение, вечен стремеж. Това движение не подразбира лутане, но съзнателно движение. Като не знае, какво да прави, земята се движи около себе си и около слънцето. Когато хората не знаят, какво да правят, и те трябва да се движат.

Питам: как мислите, в границите на Божиите възможности, само един начин ли съществува, по който светът може да се създаде? Много начини има, по които светът може да се създаде. Казано е в Писанието, че първият ден Бог създаде небето и земята. Съвременните учени пък, като говорят за земята, те разглеждат нейните пластове, как били нагънати, пречупени и оттук вадят своите заключения. Промените, през които е минала земята, включват един дълъг период от време, което не противоречи на Писанието. Там е казано „ в първия ден", но трябва да се добави думата „Божествен". И тогава, като се каже „в първия Божествен ден", това подразбира вече онзи дълъг период от време, през който нашата земя е минала ред промени, докато дойде до положението, в което я намираме днес. Едно трябва да знаят учените, а именно: каквито огъвания или пречупвания да със ставали със земните пластове, във всичко това има голяма разумност. Ако една мравя започне да лази по стените на вашата къща, тя няма да се запита, защо са прави, а не перпендикулярни, обаче, всяко разумно същество ще разбере, че тук се крие някаква разумност, някакви закони. Ако същата мравя попадне на тухлите, на циглите в тази къща, тя няма да разбере, защо са направени тия издадени и хлътнали места между тях. Обаче, разумният човек ще разбере значението на тези неща, ще знае, че по този начин къщата се предпазва от дъждовете. Та, според условията на миналото, земята е била създадена по един начин, но сега тя ще претърпи такива промени, такова размърдване, че хората ще се принудят да напуснат къщите си и да бягат вън. Тогава на всички хора ще се даде по един свободен билет и ще им се каже: Издаден е нов закон, според който, за известно време, всеки трябва да излезе от къщата си. Ако не искат доброволно, насила ще ги заставят да излязат. Невидимият свят разполага с много средства за това. Тъй както днес светът се преустройва, на хората предстои велико бъдеще. Пред тях се разкрива велика наука за изучаване на законите и явленията в света. Съвременната наука и религия представят само условие за възпитание на хората. Те не могат коренно да видоизменят, да преобразят човека. За бъдещето развитие на човека се изисква нова наука, нова религия. За новия човек Христос е казал, че той ще служи на Бога в Дух и Истина. Съвременният човек, обаче, не може още да се кланя на Бога в Дух и Истина. Защо? Защото той още не е приложил закона на любовта. За в бъдеще всеки християнин трябва да има в дома си едно свободно легло за свой приятел, че като му дойде на гости, да може добре да го приеме. Днес всеки мисли за себе си: нарежда си една, две и повече стаи, но не мисли да определи едно специално легло за свой приятел. Това говори за користолюбието на съвременните хора. В противовес на користолюбието се създали хотелите. Едно време те са били известни под името „странноприемници," но сега са преименувани под названието „хотели" и са придобили съвършено материален характер.

Казвам: възгледите, разбиранията на съвременните хора за онзи свят са съвършено изопачени и стоят далеч от истината. Например, почти всички религии говорят за онзи свят и казват, че като умре, човек отива при Христа, при ангелите. Може да е вярно и това, но важно е, като отиде човек там, какво ще разбере. Когато някой ученик заведе малкото си братче или сестриче на училище, да слуша, как учителят преподава, какво ще научи това малко дете? Нищо няма да научи, нито ще разбере нещо. Следователно, отиването в училище има смисъл само тогава, когато ученикът е готов да разбира, какво учителят преподава. Думата „разбиране" означава, като влезе човек в общение с някой свят, да може разумно да използва условията на този свят. Днес хората се готвят, именно, за тези нови условия. Днес почти всички политически партии искат да внесат подобрение в живота на хората, да ги засилят икономически и духовно, но нищо не постигат. Защо? Понеже нямат правилни методи, не знаят, как да постигнат това. Събират пари, дрехи, раздават ги на бедни, но никакъв резултат не постигат. Често парите, дрехите не отиват на своето местоназначение. Какво може да се постигне при такъв ред на нещата? Мнозина подържат идеята че трябва да се прави добро, но щом дойде до приложение на тази идея, няма хора, които да я реализират. Впрочем, има такива хора, но те са малко на брой, а трябва да се увеличат. За да се постигне това увеличаване, всеки трябва да се стреми към реализиране на своите вътрешни идеали. Ако се говори само, без да се прилагат идеите в живота, хората ще дойдат до положението да се оправдават и да казват: Ако не днес, утре все ще се направи нещо повече. - Да, утре ще се постигне нещо повече от вчера, но който отлага от днес за утре, той закъснява. Затова, нека всеки се научи по-малко да говори, а повече да прилага Божествените идеи в живота, за да ги провери. Не разказвайте на хората, какво мислите да правите, но прилагайте. За тази цел човек ще живее едновременно два живота: той може да живее в малка, проста къщичка, но същевременно ще носи в ума си мисълта за нещо велико, грандиозно; той може да заема най-простата служба в живота, но по мисъл може да бъде пръв министър в България. При същото положение, този човек може да има такова знание, с което да разрешава всички трудни задачи в живота си. Това знание не е ли подобно на еликсира на живота? С този еликсир човек може сам да се лекува, да се подмладява. Обаче, това знание е достъпно само за онези, в които висшето съзнание е пробудено. Който иска да познае, какво знание има, каква е неговата сила и любов към Бога, нека тури дясната или лявата си ръка на някое болно място в организъма си и да следи, ще мине ли болката му и за колко време ще мине. Ако имате пълна вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, те моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога! Този човек е в сила сам да се лекува с поставяне на ръката си върху болното или парализираното място. Нещо повече даже: ако такъв човек срещне някой свой неприятел, който иска да го убие, достатъчно е първият да вдигне ръката си срещу неприятеля си, за да го обезсили.

Казвате: Вярно ли е всичко това, или е нещо като приказките „Хиляда и една нощ"? Това всеки сам може да провери, а може да проследи и безброй такива примери в живота. Има хора, които са спирали апашите в пътя им и са попречвали на техните замисли. Има случаи, когато апашите пък са спирали хора и са ги обирали. Аз говоря за човека, който има Божията Любов в себе си. Такъв човек е в сила да направи всичко. Защо? Защото доброто е по-силно от злото. Когато някой човек е слаб по отношение на злото, това показва, че той е слаб по отношение на Божията Любов. При живота, който хората прекарват на земята, пълен с безброй примери за проява на Божията Любов и за нейната сила, трябва ли още да им се проповядва тази любов? И след всичко това, обаче, срещате хора в света, които и днес питат: Съществува ли, наистина, в света Божията Любов? Защо се задава този въпрос? Защото днес хората вярват само в човешката личност. А какво е личността на човека? Тя е най-нереалното, най-променчивото нещо в света. Каквото мнение и да има обществото за вас, добро или лошо, достатъчно е да кажете на някой вестникар, че подарявате на България два милиона лева, за да започнат всички вестници да пишат най-добри работи за вас. Вие още не сте дали парите, но вестниците са пълни вече с хвалби по ваш адрес. Обаче, ако един човек отиде в редакцията на някой вестник и съобщи, че обича Бога, те ще му кажат: Това не се отнася до нас; с такива работи ние не се занимаваме. Вестниците считат за по-важно събитие факта, че някой подарил два милиона лева на България, отколкото това, че някой обичал Бога. Според мене, ако се намери някой да пише във вестниците, че еди-кой си обича България, това съобщение ще допринесе на България много повече, отколкото факта, че еди-кой си ще й подари даже и десет милиона лева. Любовта на един човек само струва много повече, отколкото десетте милиона лева, подарени на никого. Аз бих желал да срещна в България поне по десет души между проповедниците, управниците, учителите, учените, родителите, които да любят Бога, както трябва. Съвременните хора не любят Бога, затова между тях често се раждат спорове и недоразумения. Между хора, които обичат Бога, спор не съществува. Защо ще спорят двама братя за имането си? Щом седнат на бащината трапеза, и за двамата ще има ядене.

Казвам: сега настъпва епоха на колективното, а не на индивидуалното, на личното. Всяка мисъл, която се явява в ума на човека, трябва да бъде достъпна за Бога, за ангелите, за светиите, за добрите хора, за добрите риби, птици, животни и растения. Казвате: Нима има и риби добри? Нима има и птици добри? Има добри риби, добри птици, добри животни, както и добри хора. Например, има някои видове риби, които се хранят само с водорасли. Тези риби още не са известни на съвременните учени. Следователно, права мисъл е онази, която е достъпна за всички живи същества. Когато такава мисъл проникне в ума на човека, той ще почувства в себе си Божието присъствие. Присъствието на Бога в човека пък му дава сила, мощ, да гради в себе си. Правата мисъл е творческа. Който има тази мисъл в себе си, той може болни да лекува, мъртви да възкресява. Ако някой каже, че има правата мисъл в себе си, ще го заведа при един сляп и ще му кажа: Постави сега ръцете си на очите на този сляп и се помоли да прогледа. Ако слепият прогледа, ти имаш правата, Божията мисъл. Ако слепият не прогледа, ти нямаш Божията мисъл в себе си, нямаш Божието благословение. Значи, всеки опит освобождава човека от заблужденията. Тъй щото, не е достатъчно само на думи да се говорят нещата, но те трябва да се проверят, да се подложат на опит. Ако имаме поне десет души в България, които носят в себе си правата мисъл, с едно полагане на ръката си върху очите на слепи, те ще ги излекуват. И тогава слепи, хроми, клосни, болни, луди няма да има. Какво по-хубаво от това? Задачата на тия хора е да възстановят нормалния живот, без пари, без материални възнаграждения. Те ще направят това от любов към Бога. Когато такъв човек влезе в дома на слепия, ще му каже: Вярваш ли, че аз любя Бога? – Как да вярвам, когато съм сляп? – Ако туря ръцете си върху очите ти и повярваш, че аз любя Бога, ти ще прогледаш. Ако не повярваш, за винаги сляп ще останеш. Значи, проглеждането ти ще бъде доказателство, че аз любя Бога. Когато човекът на правата мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия ще изчезнат от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Какво виждаме днес? Всички хора изпитват вътрешен глад: глад в ума, в сърцето, в душата и в духа си – навсякъде има глад. Всички съвременни хора гладуват.

„Блажен този раб, когото, кога дойде господарят му, намери го, че върши онова, което е определил. " Щом е така, няма какво да се спори в сегашния живот. Този живот е изиграл вече своята роля; той е причина за падане на човечеството. Сегашният строй на живота има и добри подтици, но той не може да послужи за основа на бъдещия живот. Следователно, бъдещият строй на живота ще представя съвсем нов тип. Който иска да има бъдеще, той трябва да влезе в новия живот. Този живот е реален, не е нещо фантастично, нито е извън земята. Бъдещият живот ще е по-реален от настоящия. Едно от качествата на новия Адам е това, че той няма да умира. Той ще живее, колкото иска. Като живее 200-300-1000 години, той ще извика приятелите си и ще им каже: Приятели, викат ме вече от онзи свят, и аз реших да си замина. От всяка станция ще ви се обаждам, като по радио, да знаете, де съм. Това значи, че новият човек няма да умира. Обаче, докато се създаде този нов човек, телата на съвременните хора трябва да претърпят коренно преобразование. Питам: този нов живот не е ли по-добър от сегашния, пълен със страдания и нещастия? Новият човек ще бъде създаден по образ и подобие Божие.

И тъй, вложете Любовта в душата си! Във всеки човек е вложено Божествено начало, в което той трябва да има пълно доверие, за да се освободи от всяко съмнение, подозрение, терзание. Мнозина роптаят против Бога, че им изпратил страдания. Страданията са привилегия за човешката душа. И Христос беше изложен на поругания, на страдания, но Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си." Въпреки всички изпитания и страдания, Христос не се усъмни в Бога. Това, именно, Бог изисква от онези, които Го любят. Тяхната любов трябва да бъде тъй обширна, каквато е Божията. Засега Бог ни изпитва на земята, но от нас се изисква абсолютно доверие към Него. Който всеки ден мисли за Бога, за него сиромашия, болести нима да има; той ще има светлина и знание в ума си, с които ще може, като Моисей, да удари канарата и от нея да потече вода. Ако вие ударите с пръчицата си някоя канара, ще потече ли вода от нея? Когато Моисей удари канарата с пръчицата си, от нея потече толкова много вода, че целият еврейски народ уталожи жаждата си, но и при това положение те пак не повярваха и казаха: Това е случайно явление. Каквото чудо да направи човек, съмнението неизбежно ще дойде Съвременните хора могат да направят електрически човек, който да се движи, да свети под влиянието на електричеството, но все пак е изкуствен. Обаче, истинският адепт, сам по себе си, свети без да изгаря. От този човек не можете да запалите цигарата си, но той непрекъснато свети. Не е истински огън онзи, от който можеш да запалиш цигарата си. Истинският огън цигари не запалва, място на съмнението, на омразата и на ред още отрицателни качества не дава, но всичко това в него изгаря. Когато се приближавате при човек, когото мразите и не можете да търпите, вие се намирате при фалшив огън. Този огън увеличава даже отрицателното в човека. Ако пък не сте разположени към някой човек, който носи в себе си истинския огън, всякакво неразположение, всяка омраза изчезва. Истинският огън дава живот на човека. В този огън, именно, е Господ. Ако някой намисли нещо лошо срещу човек, който има Божествения огън в себе си, той ще опита Божията тояжка.

Един от старите еврейски пророци бил изпратен от Бога при израилския цар да му каже, че пътят, по който върви, не е прав. Недоволен от този упрек, царят заповядал на войниците си да хванат пророка. Спуснали се да го уловят, но ръцете им се схванали. И самият цар останал на мястото си, като прикован. Тогава царят се обърнал към пророка и му казал: „Слушай, научи ме, как да се моля на Бога! Съзнавам грешката си, искам да се изправя." Не може човек да се поругава с Божественото! Когато Божественото говори, вие ще слушате и ще се изправяте. Пророк Натан се явил при цар Давид и му казал: „Царю, искам да ти кажа нещо." – На радо сърце ще те изслушам. – Ти разрешаваш велики дела, и това дело ще разрешиш: В един град живял един беден, но праведен човек. Той имал само една овца. В същия град живял един богат човек, който имал на разположение много стада овце. Един ден, обаче, богатият човек пожелал една от хубавите овце за себе си, но не взел от своите, а пратил да му донесат единствената овца на бедния. – Смърт се пада на този човек! – извикал царят. – Този човек си ти!– казал пророкът. Бог те облече в благословение, постави те на власт, да раздаваш Правда, а ти престъпи Неговия закон. - Величието на цар Давид седеше в това, че той веднага осъзна погрешката си, смири се и започна да плаче, да се разкайва. Смел беше пророк Натан, той говореше в притчи. Той носеше в себе си Божествения огън, и затова Бог го изпрати при Давид да му каже, че не е постъпил добре.

Казвам: всички съвременни християни са поставени на подобен изпит. Днес и на мене Господ казва да обърна вниманието ви върху известни ваши постъпки. Сега аз няма да ви предам, какво ми е казал Господ, ще ви оставя вие сами да разберете мисълта ми. Ако можете да разберете мисълта ми, това ще ме радва; ако не, вторият път, като ви срещна, ще ви кажа, какво Бог ми е заповядал. Сега, желая ви да бъдете създадени по образ и подобие Божие! Желая ви да владеете рибите, птиците, всички животни по земята и да бъдете готови за новия живот, за новата светлина и да работите с новата наука! Само по този начин ще придобиете истинско щастие. И тъй, поздравявам ви с Новия Живот, който сега иде в света!

„Блажен този раб, когото, кога господарят му дойде, намери го, че върши онова, което му е заповядал!"

Казвам: Блажени сте всички, които, кога господарят ви дойде, намери, че вършите онова, което Той първоначално ви е заповядал!

Беседа от Учителя, държана на 6 ноември, 1927 г., София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, бог, хора, живот, мисъл, всички, себе, мисли, земя, сега, аз, свят, дойде ,

 Неделни беседи , София, 6 Ноември 1927г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder