НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Призови Симона!

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Призови Симона!

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, бог, хора, има, живот, всички, себе, аз, ден, свят, дойде, всичко, любов, симона, казва, казвам ,

 Неделни беседи , София, 16 Октомври 1927г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа от Учителя, държана на 16 октомври, 1927 г., София. – Изгрев.

И сега проводи человеци в Иопия, и призови Симона, който се нарича Петър." (Деяния 10:5)

Красивото в живота се заключава в това, което рядко се случва. Обикновеното пък представя прозаичния живот. Недоволството на съвременните хора се дължи, именно, на този прозаичен живот. Вследствие на тази проза, животът на хората представя верига от несбъднати мечти и желания. От единия до другия край, животът е пълен с разочарования. При сегашните условия на живота, няма щастлив човек на земята. Колкото съм наблюдавал, не съм срещнал досега щастлив човек на земята, нито между учените, нито между простите. Няма учен, писател, философ, музикант или художник, който може да каже за себе си, че е останал доволен от живота на земята. Не само това, но и като четете онова, което са писали поетите и писателите, никъде не срещате да се говори за някой щастлив човек; никъде не се говори за постигнато щастие, в пълния смисъл на думата. Интересно е, че при всички тия преходни, непостоянни възгледи на хората за живота, те пак обичат живота. Кажете на кого и да е, че трябва да напусне земята, той ще се омъчни. Защо? Защото не знае, де отива. Той казва: Зная, че тук не е добре, но неизвестното е още по-лошо. Колкото и да не е добре на земята, този живот поне ми е познат, зная, какво ме очаква.

Цялата глава от Деянията на Апостолите, която прочетох сега, е интересна, но важна е основната идея в нея, а именно, че животът на земята не е някакво случайно проявление. Даже и животът на индивидуалния човек не е случаен. В живота, под думата „случайност" разбират отделност на нещата. Когато един лист падне от дървото, казваме, че това е случайност, т.е. съвпадение, обаче, тази случайност, това съвпадение има отношение към общия план на нещата. Значи, случайни неща са ония, които се съвпадат с общия план. Понякога случайността се взима като нещо дошло или извършило се само за себе си. Такъв закон в света не съществува. В света съществува едно обширно съзнание, което изпълва цялото пространство. Дали сте идеалист, или материалист, ще видите, че това съзнание се движи толкова бързо, че едновременно обхваща всички точки. Вследствие на тази бързина, животът на това съзнание считат като живот без движение. Това показва, че при днешното положение на човека, неговият ум, неговото съзнание не е в състояние да разбере, да схване този живот. Съвременният човек живее днес за днес. Запример, вчерашното ядене не задоволява днешния глад; вчерашното благо не може да послужи при днешното нещастие. Ако вчера си бил здрав, а днес си болен, ти не можеш да се радваш на вчерашното си здраве. Обаче, същият закон, по отношение на целокупния живот, има друг смисъл: там вчерашната болест се спогажда с днешното здраве, и вчерашното здраве се спогажда с днешната болест. Ето защо, когато се говори за еволюция, ние разбираме днешното благо, което се проявява в живота. Еволюцията не е само външен, но и вътрешен развой. Ако еволюцията се разглежда само като външно развитие, това е повърхностно схващане. Еволюцията разкрива същината на живота. В този смисъл, за нас е важно само онова благо, което се разкрива всеки ден. Щом днес ни се дава известно благо, ние не трябва да мислим за благото на вчерашния ден, нито за бъдещото благо. Обаче, миналото трябва да служи за поука, а бъдещето – като импулс за постигане на нашите идеали. Радвайте се за благото, което днес ви се дава, колкото и да е малко то.

В турско време един беден човек отишъл при един турчин да иска хляб. Турчинът му дал половин хляб. Бедният взел хляба, погледнал го, но останал недоволен. Защо? Той считал за обида да му дадат половин хляб. Турчинът схванал неговото недоволство и решил да го проследи, да види, какво ще прави с този хляб. Бедният взел хляба и се запътил към дюкяна на един богат търговец, комуто подхвърлил хляба, и казал: Вземи този хляб! Не съм куче да ми дават половин хляб. Турчинът се приближил незабелязано до него, взел хляба и си отишъл. Питам: какво разреши бедният, като захвърли хляба? Той се обидил, че като на куче му дали половин хляб. По какво се отличава човек от кучето? Човек яде, и кучето яде; човек пие вода, и кучето пие вода; човек диша, и кучето диша. Обаче, има нещо, което отличава човека от кучето. Човекът е разумно същество. Човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който схваща великия план на живота и се задоволява с малкото благо. Ако някой човек отхвърля малкото благо и се обижда от него, той изпада в положението на куче. Такъв човек е по-долу от кучето даже, защото кучето никога не отхвърля хляба, който му се дава. Когато направите най-малката услуга на едно куче, или на някое животно, то остава крайно признателно. Често аз наблюдавам вътрешните прояви на съществата и вадя свои заключения. Един ден давам на една котка ситно нарязани парченца пържени картофи. Котката ги изяде и започна да обикаля около мене, да се умилква, с което искаше да каже: Дай ми още няколко парченца от тия картофи! Който гледа отвън само, без да знае причината за това умилкване на котката, ще помисли, че тя е силно привързана към мене. Наистина, тя е привързана, но такава любов никога не е проявявала. Ако човек наблюдава външните прояви на нещата, без да знае причините за тях, той ще извади едни заключения. Обаче, ако следи явленията и външно, и вътрешно, като взима във внимание и причините, които ги предизвикват, той ще извади други заключения, по-верни от първите. Ученият как трябва да вади своите заключения?

Ангелът каза на Корнилиа: „Призови Симона"! Защо ангелът трябваше да изпраща Корнилиа при Симона, наречен Петър? Защото ангелът е същество от по-висока еволюция от тази на хората и не може да се спре при Корнилиа да му разправя за духовния свят, за живота на съществата от този свят и т.н. Затова ангелът му каза: „Твоите молитви и милости възлязоха пред Бога. И сега, проводи человеци в Иопия, и призови Симона, който се нарича Петър, той ще ти каже, що трябва да правиш". Обаче, това може да стане само с човек, който има вяра, а не суеверие. Суеверието седи по-долу от вярата. Над вярата пък има нещо по-велико – то е истината. Истината пък подразбира любов към знанието. Значи, да обичаш знанието и да го търсиш, това е по-високо от вярата. Защо? Защото във вярата нещата не са проверени, не са опитани, когато в знанието всички неща са проверени. Да обичаш знанието, това подразбира силно желание да проверяваш нещата. Например, има хора, които от любов към знанието развиват в себе си способността да отиват от този в онзи свят, да проверят нещата, и после пак се връщат на земята. Ще кажете, че това е от приказките „Хиляда и една нощ". Не е така. Ето, четете вестниците, ще видите, че и те пишат по този въпрос. Сега, по целия свят учени хора правят спиритически сеанси, и чрез ред опити дохождат до убеждението, че съществува свят, по-висок от нашия. Те са приели тези неща не на вяра, но с ред научни опити. И каквото изнесат днес пред света, те са го опитали и проверили.

Сега, аз няма да обяснявам тия факти, но казвам , че съществува една права, истинска наука, до която един ден вие сами ще се доберете. Аз не обичам да говоря за неща, които зная; не обичам да казвам, колко пари имам в касата си; не обичам да казвам, колко книги имам в библиотеката си; не обичам да казвам, колко костюма, колко чифта обуща имам и по колко пъти на ден се обличам и преобличам. Защо не обичам да говоря по тия неща? Защото тия работи са обикновени и всеки може да ги разправя, всеки може да говори по тях. Ето защо, казвам: не говори на хората по това, което и те знаят. Говори им по това, което те не знаят. Пък най-после, говори върху това, което и ти сам не знаеш. Учените хора се отличават по това, че говорят и пишат върху неща, които и те не знаят. Например, кой учен знае, какво има на слънцето? Кой учен знае точно, колко е разстоянието от земята до слънцето? Много учени изчисляват това разстояние, но приблизително, те не го знаят с абсолютна точност. И всички останали говорят по тези въпроси, вярват в тия данни, само защото учените са казали, че е така. В същност, практически, никой учен не е могъл да провери своите изчисления. Обаче, тия учени разполагат с известни опити, чрез които доказват донякъде вероятността на своите твърдения. Що се отнася до законите на вселената, знае се, че те са сложни, вследствие на което мъчно се проверяват на практика. Някой казва: Аз искам да зная абсолютната истина. Ти не можеш да знаеш абсолютната истина, докато не излезеш от Бога. Това е достъпно само за онзи, който има любов към знанието. Който няма любов към знанието, по-добре да седи дома си, да не се обърква. Ако ангелът, който се яви на Корнилиа, би се явил на някой от съвременните невярващи хора, той би тръгнал по лекари, да констатират неговата нормалност, докато най-после го убедят, че това, което е видял, е илюзия, на която не трябва да се подава. Следователно, за да дойде до абсолютната истина, човек трябва да бъде готов, да има вяра в себе си, както и любов към знанието.

Ще приведа един пример на особено преживяване от един виден български писател. Един ден този писател дойде при мене и ми каза: Господине, ще Ви разправя една своя необикновена опитност, която можете да използвате като пример, но с условие, името ми да остане неизвестно. Аз разчитам на Вашата честност, затова смея да споделя с Вас тази моя опитност. Ето какво ми се случи снощи: Лягам да спя и заспивам. По едно време виждам на леглото си своето тяло, простряно, със затворени очи, както обикновено спи човек. Изведнъж чувам някой зад мене да ми шепне: Виждаш ли това тяло на леглото? – Виждам. – Това си ти. – Ако онзи, който спи на леглото, съм аз, ами този, който гледа сега и съзнава всичко около себе си, кой е? Щом зададох този въпрос, в мене настана едно смущение, и аз почувствах, като че се забърквам. Гласът, който ми говореше, продължи: Аз ще ти покажа, кой си ти. В този момент, като че някой ме дигна и ме постави с очите надолу върху онзи, който спеше. Тогава почувствах, че потъвам дълбоко някъде и щом потънах съвършено, събудих се. Видях се в леглото, но вече буден. След това не можах повече да заспя. Дълго време размишлявах върху преживяното и си казах: Дали не ми е мръднала дъската? Казвам му: никаква дъска не ти е мръднала, но ти си имал една опитност, от която да видиш, че човек е двойно същество: физически човек – неговото тяло, с всичките свои функции, и духовен човек – разумното, съзнателното същество, което мисли и чувства. При опитността, която имаше, физическият човек беше онзи, който спеше; онзи пък, който говореше зад тебе, беше духовният, разумният човек. Когато човек не разбира тия неща, той се плаши от своята двойственост. – Така е, аз се страхувам да си легна, не зная, какво бих направил, ако ми се повтори същата опитност. Страхувам се, че не ще мога повече да пиша. – Бъди спокоен, и да искаш, тази опитност няма да се повтори. Тази опитност ти се даде, само за да ти докажат, че съществува и друг свят, съществуват и ред други неща около нас. Невидимият свят иска да обърне погледа ти към по-високи неща от обикновените, да се пробуди съзнанието ти. И наистина, след десет години срещнах същия този писател и го попитах: Какво ще кажеш сега? – Проверих съществуването на духовния свят и се напълно убедих в него.

„Призови Симона!" Няма човек в света, на когото ангелът да не се е явил в една, или в друга форма, за да му посочи онзи път, в който той ще намери разрешаване на онези въпроси, които го интересуват. Някои хора са постъпили като Корнилиа, пратили са да повикат Симона, наречен Петър, да им помогне при разрешаване на някои въпроси. Други, обаче, са казали: Не ни трябва Петър, ние сами можем да разрешим въпросите си. – Как ги разрешават? В края на краищата, те отиват в някое психиатрическо отделение. Защо? Защото, като им се яви ангелът, те се изплашват, разказват своята опитност на хората, които ги считат за ненормални и ги изпращат в тия специални отделения за изправяне. Щом имате някакви видения, някакви преживявания, не ги разправяйте на другите хора, защото те са опитности от един свят, по-висок от физическия, който те не разбират. Прави са тогава хората. Но важната мисъл, на която искам да обърна вниманието ви, е вътрешната връзка, която съществува между миналия, сегашния и бъдещия живот. Ангелът е говорил на Корнилиа за бъдещия живот, в който хората ще влязат. Този ангел не беше от най-високо стоящите, от онези, които седят при Бога, но беше един от служебните ангели, които служат за връзка между Бога и хората. Тези ангели имат повече знания от хората, по-правилни разбирания за живота, затова, именно, Бог ги изпраща при някои благочестиви хора, да им покажат правия път. Следователно, идеалът, към който се стреми човешкото съзнание, е да достигне положението на този ангел. Когато дойдете до това положение, когато влезете в този живот, и вас ще изпращат при някои благочестиви хора, да им кажете да извикат Петра, без да развивате пред тях своите теории, без да им говорите нещо за истината. Ангелът говори на Корнилиа много лаконически: Пратен съм да ти съобщя да намериш Симона, наречен Петър, и той да ти разправи всичко онова, което те интересува.

Казвам: във всеки човек е вложена една идея, за развитието на която непременно трябва да дойде ангел Господен, който да го напъти, какво да прави. Този ангел представя Божественото в човека, което му говори, напътва го, как да работи, как да се развива. От Божествено гледище, явяването на ангел Господен при човека, означава пробуждане на висшето съзнание в него, с което се създава връзка между невидимия свят, който е извън човешкото съзнание, и физическия свят. Следователно, когато съзнанието на човека се пробуди, неговата душа може вече да пътува с по-голяма бързина из пространството. Казва се, че душата може да пътува, защото тя има форма. За духа, обаче, не може да се каже, че пътува, защото той няма форма. Щом е тъй, духът пък се движи. Душата може да стане толкова малка, че с никакъв микроскоп да се не вижда. Същевременно, тя може да стане толкова голяма, че нищо да не е в състояние да я обгърне. Значи, в своето развитие, душата се движи между тия два полюса, т.е. тя изучава законите на крайното смаляване и крайното увеличаване. Ако питате, защо сте дошли на земята, ще ви кажа, че сте дошли тук да изучавате законите на смаляването и увеличаването. Някога вие сте били грамадни същества, но сега, в сравнение с по-раншната си големина, сте толкова малки, че можете да влезете в орехова черупка.

Съществува една теория, според която, при преминаването от този за онзи свят, човек трябва да знае закона на смаляването, да се смали толкова много, че да мине съвършено незабелязано между съществата, които са неприятно разположени към него. Щом душата на човека дойде до тъмната зона на земята, тези същества започват да я преследват, както преследват апашите на земята. Почти за всяка душа са определени по два-три ангела, които я придружават, за да може безопасно да мине тази зона. Има случаи, когато някои души не се придружават от тия ангели, и те са изложени на големи гонения от страна на лошите духове. Да не ви се вижда чудно това нещо! Не става ли същото и в живота на земята? Срещате един цар, заобиколен с цял ескадрон войници, стражари, всички го пазят. Срещате министри и други видни лица, все има някой с тях, който ги придружава. Обикновените хора, обаче, никой не ги пази, те ходят повече сами. Ако някой обикновен човек попадне в някаква бездна в невидимия свят, и там го спират, както правят с някой автомобил, който вози известен богаташ, и му казват: Скоро дай парите! Как може да се спаси душата, която е толкова много преследвана? Тя може да се спаси само чрез закона на смаляването. Те ще я преследват, тя ще се смалява, смалява, докато стане съвсем невидима; тогава те казват: Свърши се с нея! Няма защо повече да я преследваме. Значи, когато душата научи закона на смирението, тя дохожда на границата на възвишения свят, дето започва постепенно да се разширява и става светла душа. И Корнилий беше смирен човек, с вяра и знания. Той разполагаше със знанието, което съществуваше по това време, затова му се яви ангел и каза: „Призови Симона-Петра да ти каже истината"! С какво се отличаваше Симон-Петър? Той беше голям консерватор, не влизаше в дома на своите иноплеменници, като казваше: „На нас не е позволено да се съобщаваме с иноплеменниците си, но Бог ни показа, че всички хора, които имат любов в себе си, на които съзнанието е пробудено, са чада Божии, и не могат да се считат за иноплеменници". Казвам: човек трябва да има широки разбирания за нещата. Особено това се изисква от духовните хора. Те трябва да се отличават с широта, а не с тесногръдие. Т трябва да разглеждат явленията в живота и в природата не само по форма, буквално, но и по дух, по смисъл.

Казвам: когато хората разглеждат нещата буквално, те дохождат до заключението на месоядците, които оправдават яденето на месо по съвсем крив начин. Те казват, че Бог е позволил да се яде месо, защото сам Той е спуснал на Петра от небето плащеница с разни животни за ядене. Питам: ако е вярно, че трябва да се яде месо, защо хората ядат само кокошки и агънца, а не ядат всякакви видове животни и гадини? Ако месоядците тълкуват този въпрос буквално, тогава нека ядат точно такива животни, каквито имало в плащеницата. Следователно, ако хората взимат едната страна на въпроса за свое оправдание, нека вземат и другата му страна, да бъдат поне последователни. В същност, сам Петър не разбра този символ буквално. Той се позамисли малко и разбра неговия вътрешен смисъл. Тъй щото, когато хората ядат месо, те трябва да го обосноват по друг начин, да не си служат с Писанието. Яденето на месо е временно положение. Ще дойде ден, когато хората няма да ядат месо. Затова, именно, въпросът за месоядството не може да се обясни с Писанието. В това отношение, хората трябва да знаят, че въпросът на храненето е временен. Ще дойде ден, когато хората няма да се хранят и с растителна храна. Тогава те ще се хранят като ангелите, с чистия нектар на природата. Докато хората са месоядци и вегетарианци, те ще боледуват, ще страдат и ще умират. Все има малка разлика между вегетарианците и месоядците: вегетарианците по-малко ще страдат и боледуват от месоядците. И между животните днес има месоядци и вегетарианци: това показва, че и растителната храна още не е толкова чиста, да внесе елементите на безсмъртието в живота. Ако човек мисли, че само чрез храната, която употребява, може да внесе в себе си възвишен морал и чистота, той се лъже. Има един закон, на който се основава правилното хранене. И ако човек спазва този закон, той ще може да се ползува от храната, която употребява. Този закон гласи: Човек може всичко да яде, но ако яде с любов, съзнателно. Ако сложите пред един адепт кокошка, той може да я изяде, без да му повреди нещо, защото знае закона на превръщането на материята: той ще я превърне първо в растителна материя, после в плодна и в този вид ще я изпрати в организма си.

Често хората си задават въпроса: Как е възможно тримата ангели, които дошли при Аврама, сами да изядат едно теле? Ето как седи въпросът: преди да ядат телето, те са го превърнали в растителна материя, после – в плодна и най-после – в нектар. Значи, те са го приели вече преобразено в нектар. Това подразбира, че те са пречистили материята на телето, изхвърлили са нечистото от нея, а са употребили за себе си само нектара, най-чистата материя.

И тъй, дойде ли човек до онзи възвишен, духовен живот, той трябва да знае закона за превръщане на материята, за да пречиства своята храна. За тази цел той трябва да има самообладание. Самообладанието е необходимо качество за човека, за да може да храни ума и сърцето си винаги с чиста, здрава храна. Само при това положение той може да бъде здрав, разумен човек. От духовния човек се изисква пълен вътрешен мир. Не е простено на духовния човек да казва, че не може да направи това или онова. Той не трябва да казва, например, че не може да се откаже от месото, ако е месоядец. Впрочем, аз не съм за това, да се отказва човек от месото, или от вегетарианската храна. Аз поддържам, че човек трябва да знае закона за превръщането на материята от по-низко в по-високо състояние. Ако някой е месоядец, той трябва да превръща материята на месото в по-високо състояние; ако е вегетарианец, той трябва да превръща материята на растителната храна в по-високо състояние. И вегетарианците още не са разрешили въпроса за храненето. Колко години, например, живеят вегетарианците? Те живеят малко повече от месоядците, но не са дошли още до безсмъртието. Тогава, как ще си обясните дългия живот на шарана? Според някои данни, шаранът може да живее и до 400 години даже, без да е вегетарианец.

Сега, като говоря за растителната храна, аз имам предвид онова възвишено състояние, което тази храна може да даде на човека. Следователно, под растителна храна се разбира онази, която може да даде на човека такова разположение на духа, че през целия ден той да бъде доволен, както от храната, така и от всичко, което му се е случило. Тази храна трябва да развива в човека такава мощ и сила, такива възвишени състояния, които да го карат да слави Бога и да Му благодари за силите, за здравето, с които разполага, за да бъде добър работник на Божествената нива. Храната, която употребяваме, трябва да бъде връзка между Бога и нас, както между разумните същества и нас. Важно е, когато човек се храни, винаги да благодари на Бога. Казвате: По колко пъти на ден трябва да се храни човек? – По колкото пъти иска. Човек може да се храни и по три, и по пет, и по десет пъти на ден, но винаги да отправя мисълта си към Бога и да благодари за храната, която Му е дал. – Ами много работа ще се отвори около яденето. – Който се храни по този начин, той сам трябва да си приготвя яденето, да не бъде в тежест на другите. Съвременните учени разискват върху въпроса, по колко пъти да се яде на ден: едни поддържат, че трябва да се яде по един път на ден, други – по два пъти, трети – по три пъти и т.н. По този въпрос аз не се произнасям, но поддържам мисълта, че ако ядеш много, но с благодарност, ти увеличаваш живота си; ако ядеш малко, но без благодарност, намаляваш живота си. И обратно: ако ядеш много, но без благодарност, намаляваш живота си; ако ядеш малко, но с благодарност, увеличаваш живота си. В човешкия живот много приемаш, малко използваш. В Божествения живот обратно: малко приемаш, много използваш. Който разбира законите на Божествения живот, той малко ще приема, много ще използва. Такъв човек всякога ще може да служи на Бога.

Питам: какво се изисква от човека, за да служи на Бога? Някой казва: Достатъчно е човек да вярва в Бога, за да Му служи. – Не, според мене, такова служене е само на думи. Да служиш на Бога, подразбира да спазваш Неговите закони, да изпълняваш волята Му, и когато се намериш в някаква мъчнотия, да се обърнеш към Него и да получиш отговор на молитвата си. Няма по-велико нещо за човека от това, да се обърне с молба към Бога за нещо и да получи отговор. Как ще получи отговор? Бог днес не се разговаря направо с хората. Той ще изпрати един ангел, който ще му каже само една дума от Бога: „Повикай Симона!" Ако искаш да се разговаряш повече, ти ще отидеш при Симона, и той ще ти каже много неща. Ако майката иска да се разговаря много с Господа, Той ще й изпрати едно дете, с него да се разговаря. Ако учителят иска да се разговаря много с Господа, Той ще му изпрати ученици, с тях да се разговаря. На учени и на прости, на бедни и на богати, на добри и на лоши, Господ е определил, с кого да се разговарят.

Ангелът каза на Корнилиа: „Призови Симона, наречен Петър!" Какво знаеше Петър? Петър знаеше, че на земята дойде един Учител, на Когото той, заедно с още неколцина, бяха Негови ученици. Този Учител им предаде едно учение, което не е писано в Евангелието. И когато някой се обърне към християнството, в правия смисъл на думата, той започва да изучава не това, което е написано в Евангелието, но онова, което не е писано там. Неписаното Христово учение в Евангелието е писано на друго място. Който започне да изучава новото, неписано Евангелие, той влиза в борба със себе си по което разбира, че постепенно навлиза в новия живот. Когато започне да се бори в себе си, тогава, именно, човек навлиза в истинския живот. Дето няма такава борба, там няма живот. За тази борба е казано в Писанието: „Който победи до край, той спасен ще бъде." Това значи: който извоюва свободата си, той спасен ще бъде. Тази борба ще продължава не година или две, но цял живот, докато човек придобие своята свобода. Всеки човек ще има опитността на Корнилиа, да разбере, че има Божествено начало в себе си, което му диктува, какво да прави. Блажен е този, който има такава опитност. Обаче, с тази опитност още всичко не е свършено. Това е само първата фаза на новия живот. След това ще призовете Симона – втората фаза; ще започнете да се подвизавате, да вършите всичко, което той заповядва. Най-после, ще дойдете до най-важната, последната фаза, когато ще вършите всичко, което ангелът ви заповяда, всичко, което Петър ви заповяда и всичко, което вие сами си заповядате. Всичко това не може да се постигне в един ден, нито в два или повече. Цял живот съзнателна работа е необходима, за да може човек да реализира копнежите на своята душа. Затова не съжалявайте, когато не можете да постигнете всичко изведнъж. По малко, но всеки ден прибавяйте нещо ново към вашия живот. Нека малките придобивки ви радват. Те са сигурни.

Някой казва, че за каквото се помолил на Бога, все му се отговорило. Не, Бог не дава всичко. Кой от вас, като се е молил да придобие Вечния Живот, го е получил? Това, което Бог дава, е микроскопическо, в сравнение с онова, което вие искате. В Бога се крият големи богатства, знания, голяма сила и мощ, но хората ще се домогнат до тях с течение на векове. Разправят за една особена способност, която владеел един беден метач на лондонските улици. Той бил благочестив, смирен човек. Един ден той отишъл при директора на една от големите английски банки и му казал: Господин директоре, искам да направя един опит с вас. Опитът ще се състои в следното: турете силна охрана на касата на вашата банка, и при тази охрана утре сутринта ще ме намерите пред касата. Ако опитът излезе сполучлив, ще ви помоля да ми определите една пожизнена пенсия, без, обаче, да изисквате да ви кажа нещо за начина, по който правя този опит. Ако не издържите обещанието си, аз сам ще задигна касата. И наистина, опитът излязъл сполучлив. Англичаните, които са големи критици, поставили силна стража в стаята, дето била касата, но на сутринта намерили бедния човек пред касата. Те не могли да разберат, как станал този опит. Според обещанието си, те дали определената пенсия на бедния човек. Той бил прост метач по улиците, но имал големи знания, които държал в тайна от хората.

Казвам: ако този пример се разкаже на турчин, той ще го отрече. За такива случаи турците казват: „И да видиш това, пак не вярвай!" Съвременните хора, изобщо, дохождат до голямо неверие по тези въпроси. Обаче, неверието не е отричане на нещата. Когато някой казва, че не вярва в тези неща, това подразбира, че той не иска да се занимава с тях, не иска да обърква ума си. В същност той вярва. Един български офицер от Бургас чел спиритическото списание „Светлина" на Д-р Миркович и толкова се наплашил от духове, че вечер винаги излизал въоръжен, а при това, придружаван и от жена си. Този офицер не бил страхлив по естество, но изпаднал в особено психическо състояние. Има случаи, когато човек мъчно издържа известни състояния. За да могат да издържат на вибрациите на духовния свят, съвременните хора трябва да калят своята нервна система. Днес бялата раса, както и цялото човечество, постепенно се приспособява към проявите на духовния свят. Големите страдания, които хората прекарват днес, говорят, именно, за това, че невидимият свят ги подготвя по такъв начин да влязат във връзка със съществата от духовния свят. Тъй щото, дойдат ли ви страдания, не се стремете да ги премахнете, но гледайте да ги осмислите. Не казвайте на гладния човек, че и без хляб може, но насърчавайте го да издържа. Ако днес е гладен, утре ще се нахрани. Хлябът е необходим на хората, той трябва да им се даде! Разумното слово трябва да се даде на хората! И правото верую трябва да се даде на хората! Не трябва да им се казва, че могат и без хляб, че трябва да постят, Ако е въпрос за пост, четири-пет деня те могат да постят; ако е въпрос за 40 деня, пак могат да постят. И сто деня даже могат да постят, но какво ще кажете за повече от сто деня?

Та не е само да се говори на хората, но право трябва да им се говори. Трябва ли да се проповядва на хората, че човек за човек е вълк? Ангелът отиде при Корнилиа и му каза: „Иди при Петра!" Когато отива при бедните, които нямат хляб, ангелът ще им каже: „Идете при вашите управници, които сме поставили на власт, да ви дадат хляб!" Управниците непременно трябва да се погрижат за бедните, да им дадат хляб. Това значи да си управник, да имаш власт в себе си! Това значи да управляваш народа и да живееш за него! Когато някой човек се нуждае от необходимите, съществените за неговото развитие неща, те непременно трябва да се задоволят. Също така трябва да се задоволят и съществените нужди на един народ, необходими за неговото развитие. Богати и бедни, нека ядат, по колкото пъти на ден искат, но винаги да благодарят на Бога. Когато богатият седне пред своята трапеза, пълна с блага, нека благодари на Бога за всичко, което Той му е дал, и нека пожертвува част от своето и за другите. Как трябва да жертвува човек, няма да казвам; съзнателният човек знае и разбира, как трябва да жертвува от великото благо, което му е дадено. Дали дава човек, или не дава, няма да го съдим. Ако е за съдене, затова има съдилища, които решават, кой е прав и кой – крив. Ще дойдат да ми разправят, кой бил прав и кой – крив. С тези неща аз не се занимавам. Ако дойдете при мене, аз ще ви науча, как да живеете правилно, как да придобиете Вечния Живот, но със съдене на хората не се занимавам. Ако е да придобиете истинската наука, елате при мене, но ако е за съдба на хората, идете в съдилищата: има мирови, окръжни, апелативни и касационни съдилища – там разглеждат въпросите, кой е прав и кой – крив. Ако пък искате да ме занимавате с болести, какво ви боли, затова пък има лекари, които познават симптомите на всички болести. Следователно, ние се занимаваме с нормалния, с Божествения живот, а не с анормалния живот на хората. Ще кажете, че някой искал да обърква умовете на хората. Казвам: да обърквате умовете на хората, да ги разболявате, да ги отдалечавате от Бога, това не е наука. Има една велика наука в живота, която цели да научи хората, как да се свързват с Бога. Щом се домогнат до тази наука, всички противоречия и страдания ще изчезнат от живота. Хората пак ще имат страдания, но ще ги носят с радост.

Ще приведа един разказ из живота на великите адепти в древността. Един адепт се заселил в една пустиня, дето прекарал голяма част от живота си. Около жилището му израсли много тръне. Като нямал други цветя около себе си, той често поливал тръните, грижил се за тях. Един ден му донесли един бял, хубав карамфил. Като видели карамфила, тръните се зарадвали и казали: Ето, иде един нов жител между нас! Той ще бъде нашето знаме. Тръните започнали да се разговарят с карамфила, а той им разправял своята история. Той казвал, че бил от високо произхождение, и докато дойде при тях, живял в хубав цветарник, добре отоплен и при хубава светлина. След разговора си с тръните, карамфилът се обърнал към адепта и казал: Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина и на широко. Искам и тук да ми създадеш същите условия. За да го задоволи, адептът започнал да корени един след друг тръните, да направи място на карамфила, който бил научен да живее на широко. Тръните започнали да се оплакват от карамфила, че заради него адептът ги изхвърлил навън. Казвам: има хора в света, които мязат на белия карамфил, изместват другите хора около себе си, обаче, те не разрешават въпросите на живота. Тръните си казвали: Този бял карамфил не трябва да се гордее толкова много, защото всички тия кошери с мед са пълни все от нас. Ако останеше на белия карамфил само, той едва ли би могъл да напълни една пита с мед. И наистина, от магарешкия трън може да се събере много мед, когато от карамфила може да се събере малко.

И тъй, задачата на карамфила не е тази, която той си мислил. Карамфилът е от високо произхождение, наистина, но неговото предназначение е съвсем друго от това, което той си въобразявал. Ароматните вещества, които се съдържат в карамфила, могат да се използват като лечебно средство, но в определена доза. Вземат ли се в по-голямо количество, те произвеждат обратни резултати. Много моми и момци се кичат с рози и карамфили, миришат ги, но са ги сполетявали ред нещастия. Помиришете розата или карамфила само по един път и ги турете в чаша с вода, там да седят. Това не значи, че трябва да се страхувате да миришете розата и карамфила, но искам да обърна вниманието ви на това, как да се ползвате от техните миризми. Разумният човек трябва да мирише розата и карамфила отдалеч. Има закони, които определят, на какво разстояние трябва да стои човек от цветята, както и разстоянието, на което трябва да стои човек от човека. Хората не трябва да се приближават много един до друг. Физическата близост винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения между хората. Близостта е качество на човешкото сърце и на човешкия ум. Тя е духовно качество. Хора, в идеите и чувствата на които има известна близост, на каквито разстояния и да се намират, в същност те са близо едни до други, защото помежду им има някаква връзка. Човек с човека може да живее добре, ако между тях няма никакво съмнение. Човек може да живее и с Бога добре, ако никога не се съмнява в Него. Усъмни ли се веднъж само в Бога, и връзката му с Него се прекъсва.

Казвам: всичко, което Бог е направил, е добро. Раждат се хората и умират, добро е. Текат реките и пресъхват, добро е. С една дума, всичко, което е от Бога, е добро. Обаче, аз зная, че има неща, които не са от Бога. Там е въпросът, човек да различава, кои неща са от Бога, и кои не са. Когато видя един изсъхнал лист, аз зная вече, че някое същество от по-низък свят от нашия, е правило своето упражнение, вследствие на което този лист е пострадал. Та когато листата на дърветата окапват, това показва, че учениците са свършили вече с тях своите упражнения. Върху тия листа е написано много нещо. Който може да чете по листата на дърветата в България, например, той ще прочете всичко, което българският народ е преживял през тази година. Когато листата на дърветата не капят, това показва, че върху тях са правили упражненията си ученици от по-висока йерархия. Значи, ако до листата на дърветата се доближат същества от низка еволюция, те моментално окапват. Ако един престъпник, който убил майка си, или баща си, се доближи до едно дърво, листата на това дърво веднага окапват; ако този престъпник се доближи до един извор, последният ще изсъхне, или най-малкото, теченията му ще се изменят. Това показва, че някои престъпления абсолютно не се търпят от Божествения свят.

„Призови Симона!" Когато Симон-Петър отиде при Корнилиа, той първо му заговори за Великата Божия Любов, като му каза, че първият закон, който човек трябва до знае е любовта към Бога. Щом дойде до този закон, човек трябва да е готов всичко да жертвува за Бога. Всеки трябва да си каже: Господи, готов съм да жертвувам своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух заради Тебе! Като кажете това, Бог ще ви изпрати на работа, и както я свършите, Той ще я одобри, защото сте работили за Него и в Негово име. Щом не се съмнявате в Бога, и Той не се съмнява във вас. Щом Го любите, и Неговата Любов е неизменна към вас. Тогава и връзката ви с Бога всеки ден ще се усилва, докато дойдете до основната, положителната наука в живота. Това не значи, че съвременната наука не е добра, но резултатите, които се получават от нея, лесно изчезват от ума на хората. Забележете, докато е млад, човек обича да чете, да учи, вдъхновява се от прочетеното, разказва го на този, на онзи, дълго време го помни. Щом стане на 60–70 г., той започва да забравя, каквото е чел, каквото е учил на младини, а това обезсмисля живота му. Мъчно е, когато човек започва да забравя нещата. Едно е важно за него: и като млад, и като стар, да е доволен от мястото, през което минава. Така трябваше да бъде доволен и белият карамфил и да кажеше на адепта: Посей и мене някъде, макар и по-далеч от другите. Моите братчета, тръните, се нуждаят от твоята близост повече, отколкото аз, затова посей ме, дето пожелаеш. Аз ще бъда доволен, ако идваш от време на време само да ме поливаш. Този карамфил не беше още достигнал до това високо съзнание, и по този начин си навлече неразположението на тръните. Такова е съзнанието и на повечето от съвременните хора. Те мислят, че като станат духовни хора, страданията им ще се намалят. Не, тогава страданията им не само че няма да се намалят, но ще станат още повече и по-големи, обаче, ще се осмислят. Който е осмислил страданията си, той все повече и повече се облагородява и добива по-ценни опитности. Страданията са богатство за човека и го водят към пробуждане на Божественото съзнание. След всяко страдание иде радост; след всяко смущение иде успокояване; след всяко незнание се открива нова област на знание, което постепенно води към знанието на мъдреца.

„Призови Симона!" Защо трябваше Корнилий да призове Симона? За да му покаже, в какво седи вътрешната връзка на живота, и как трябва да я пази. Той му каза: Вътрешната връзка на живота седи в любов към Бога и изпълнение на Неговата воля. Второто положение: Любов към ближния. Не се съблазнявай в брата си, който е тръгнал вече в правия път. За погрешките му не го презирай, нито съди. Когато той пада и става, не го подозирай. Колко пъти ще се подхлъзва онзи, който е тръгнал за Мон-Блан! Колко пъти той ще пада и на гръб, и на лице, и настрани! Казвате: Еди-кой си паднал.– Какво от това? Този човек е паднал, защото върви по стръмен път. Ще пада, ще става, докато един ден стигне върха. Гледай ти да разрешиш правилно своята задача. Щом ти я разрешиш, и той ще я разреши. Англичаните направиха няколко опити да се качат на Монт Еверест, но не успяха. Обаче, те не се обезсърчиха, постоянно предприемат нови опити. Ако англичанинът, който е човек с голямо постоянство, не успя, какво остава за човек с обикновено постоянство? Въпреки това, англичаните не се отчаяха, те се готвят за нови опити. В пътуването за духовния свят пък има повече препятствия и мъчнотии, отколкото тия при изкачването на Монт Еверест. Ето защо, ако влезете в духовния свят и се съблазните, няма да се ползвате от благата, които се дават там.

Следователно, когато в умовете ви се яви свещената идея да вървите в духовния път, започнете да отхранвате тази идея в себе си с пълна надежда, без никакво съмнение и колебание. Тази идея ще ви свърже с хора, които ви обичат. На всеки човек е определено, кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича. Забележете, на Корнилиа се каза да отиде при Петра. Значи, едни ще отиват при Петра, а други – при Павла. Казано беше на Павла: „Ще те пратя при езичниците." В това отношение, и ние трябва да бъдем готови да изпълним волята Божия! Успехът на всяка работа в живота ни зависи от вътрешната вяра, както и от спокойствието на нашия ум и на нашето сърце. Поетът може да пише само при пълно вътрешно спокойствие. Ученият може да работи само при пълно вътрешно спокойствие. Аз не говоря за външно спокойствие. Външно човек не може всякога да бъде спокоен. Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина. Човек е двойно същество: физическо и духовно. Когато се намира в последните дни на своя живот, той мисли само за ядене и пиене, като животно. В това време Божественото начало го напуща, и той живее само физически. Ако ясновидецът погледне на умиращия, той вижда, че духовното отсъства от него, напуснало го е, и този човек живее само за тялото си. Докато умиращият се моли, и духовното начало взима участие в тази молитва. То моли Бога да се намалят страданията на тази душа. Казано е в Писанието: „Духът, Който живее в нас, се моли заради нас." Щом Духът ни напусне, ние изгубваме своята красота, ставаме своенравни, груби, нищо хубаво не виждаме около себе си. Щом Духът дойде, ние отново придобиваме своята красота, и животът ни пак се осмисля.

Казвам: ние трябва да се стремим да запазим Божественото в себе си. Божественото не се губи, но се отдалечава от човека; колкото повече Божественото се отдалечава, толкова повече и страданията се увеличават. Когато Божественото се приближава към човека, и страданията му се намаляват. Следователно, възможно е да дойде ден, когато страданията на човека напълно да изчезнат, Кога може да стане това? Когато Божественото вземе връх над човешкото. При това положение, и да дойде някакво страдание на човека, то ще представя за него едно гимнастическо упражнение. Тогава човек ще бъде мощен, силен, ще може да заповядва на страданието да излезе вън. Без Духа Божий човек нищо не може да направи. Той ще мяза на ония седем души, които ходили да изгонват духовете в името на Христа и на Павла. Един от человеците, в когото бил лукавият дух, хванал едного от тия заклинатели, набил го и казал: „Павла познаваме, Христа познаваме, но ти кой си, не те познаваме". Това показва, че трябва да имаме вътрешна връзка с Бог; с Христа. Говорите за Бога, за Христа, а нямате вътрешна връзка с тях. Когато говорите за Бога, вие трябва да се считате като част от Великото Божествено съзнание. В това отношение, всяка душа ще знае, че е произлязла от Бога и, като част от Него, има възможност да стане ангел, т.е. да служи на Бога. Че днес още не сте ангели, не сте гениални, това е друг въпрос. Един ден ще ви се дадат условия да развиете своята гениалност, да разработите вложените във вас дарби и способности. Човек трябва да има абсолютна вяра в себе си, да знае, че ще му се даде възможност някога да развие в себе си онова, което от векове е вложено в него. За всяка душа ще дойдат благоприятни условия. Под думата „благоприятни условия" разбирам условия на безсмъртие, да може човек да се движи, според както е определено във великия план на живота. Всички добри и велики хора, всички светии са имали тази опитност. Някой се препоръчва за християнин , но като му дойде известно страдание, казва: Аз не вярвам вече в Бога. Значи, докато имал Божието благословение, което се изливало в блага и придобивки, той вярвал в Бога. Щом го сполетяло някакво страдание, не вярва вече. Действително, страданията се носят мъчно, но когато любовта посети човека, той лесно носи. За този момент, именно, Павел казва: „Никакви страдания, никакви мъчнотии не са в сила да ни отдалечат от Любовта Христова." Любов, която се губи пред страдания и мъчнотии, не е истинска любов. Истинската любов пред нищо не отстъпва.

И тъй, вярвайте в основната идея, която ангелът ви казва. Това значи: вярвайте в Божественото, което говори отвътре, а не чрез някакви външни внушения. Когато в ума ви дойде никаква светлина, ангелът казва; „Призови Симона!" Симон-Петър ще ви говори отвътре. Всеки трябва да има това дълбоко разбиране за нещата, за да не влезе в противоречие със себе си. Няма по-страшно нещо за човека от това, след като е повярвал и тръгнал веднъж в пътя, да се върне назад. За такъв човек Писанието препоръчва по-добре да си е седял на мястото. Тръгнеш ли веднъж в правия път, за нищо в света не се разколебавай да се върнеш назад. Каквото и да се случи, знай, че спасението ти е в този път. Каквито страдания и изпитания да ви се дават в този път, те ще бъдат по силите ви. Казвате: Могат ли праведните да имат изпитания? – Могат, разбира се. Христос не беше ли праведен? Праведен беше, но и Той имаше страдания. Апостолите, пророците не бяха ли праведни? Праведни бяха, но и те имаха страдания. Великите хора имат и са имали най-големи страдания, но техните страдания бяха осмислени, че и до днес още служат за поука на човечеството. Страданията на великите хора са необходими, за да ги доведат до пълна вътрешна връзка с Любовта, с Бога.

Съвременният християнски свят минава през големи страдания, през големи кризи, за да се извърши онова велико пресяване между тях, с което ще се изпълнят думите в Писанието: „И ще разлъча овцете от козите." В това пресяване душите ще се пробудят и ще се отделят готовите от неготовите. Сегашните хора са заети повече с материални работи, вследствие на което едни други се излъгват, и по този начин губят вярата си. Те са изгубили вяра даже и в приятелите си. Например, отивате при някой ваш приятел и му искате хиляда лева на заем. Той обещава да ви даде, и вие веднага се зарадвате. Отивате на другия ден да вземете парите, но той отказва да ви даде, случило се нещо, което му попречило да изпълни обещанието си. Вие се връщате дома си неразположен, наскърбен. Защо се зарадвахте, и защо се наскърбихте? И в единия, и в другия случай нямахте никакъв обект, който да ви застави да се радвате, или да скърбите. Приятелят обещал да ви даде пари, но не ви даде. Защо трябваше да се радвате напразно? Значи, напразно се зарадвахте, и напразно се наскърбихте. Ако приятелят ви беше разумен и желаеше да ви услужи, но нямаше пари в себе си, той трябваше да отвори касата си пред вас и да каже: Вземи от касата ми, колкото пари ти трябват. Като видите, че приятелят ви няма пари в касата си, вие нито щяхте да се наскърбите, нито щяхте да се усъмните в него. Приятелят ви можа да постъпи и по друг начин. Той трябваше да ви каже: Имам да взимам от едного една сума, която обеща да донесе днес, в 12 ч. на обяд. Ако ми донесе тази сума, ще ти услужа; ако не я донесе, не мога да ти услужа. По този начин щеше да се избегне и радостта, и разочарованието.

Днес всички хора очакват от живота много нещо, но като не получат, разочароват се. Например, влиза някой човек в едно религиозно общество и си казва: Тези хора са цели ангели! – Да, ангели са те, но още крилца не са им израсли. Те седят в полозите на майките си, отварят устите си „чик – чирик" – и чакат на готово да им се даде храна. Те не могат още да хвръкнат, да излязат вън от полозите, сами да си търсят храна. – Ама аз очаквах много от тях. – Какво си очаквал? Да те поддържат ли? Ако си очаквал да те поддържат, ти си бил на крив път. Който търси Божественото, преди всичко той разчита на себе си. Дойдеш ли до Бога, първо ти трябва да дадеш: ще дадеш на Бога ума, сърцето, волята, душата, духа си, а после ще получиш от Него. Само при това положение ти можеш да разчиташ на любовта на всички хора, били те сдружени в някое религиозно общество, или вън от него. Ако нищо не жертвуваш , а само очакваш от другите, ти си на крив път. Това изисква разумният живот от всички хора.

Първото нещо: непреодолима вяра в Бога, в Божественото в човека! Време е вече да се простите с религиозния фанатизъм. Днес в България има много религиозни секти, и всяка от тях казва за себе си: Спасението на човечеството ще дойде чрез нас. – Не, спасението не може да дойде чрез никоя секта, чрез никоя черква, чрез никое верую, нито пък чрез науката. Тези неща са само спомагала. Тогава, кое може да спаси човека? Само Божественото в човека е в сила да го спаси. Когато Божията Любов дойде в душата на всеки човек, тя ще обедини всички хора. Значи, Божията Любов ще спаси човечеството. Тъй щото, всеки може да вярва, в каквото иска, да изучава, каквато наука иска, но всички трябва да поддържат един принцип в света, че Бог живее във всички живи същества и ги ръководи. Сега православната черква се солидаризирала с държавата и решила да отнеме всички имоти на разните секти, на разните религиозни общества. Казвам: да правят, каквото искат. Ако е въпрос за имоти, за здания, трябва да знаете, че новото учение не проповядва строежи на здания, не проповядва закупуване на имоти, на земи. Това, което хората правят, то е резултат още на старата култура. Това са човешки неща, и като такива, те са временни. Който служи на Бога, той не се нуждае нито от земи, нито от къщи, нито от дрехи и обуща. – Ами гол ли ще ходи? Който служи на Бога, той владее магическата пръчка: ще тропне с нея, и пред него ще се изнесат най-хубавите дрехи и обуща, направени от най-възвишена материя. С какви дрехи ходеше Христос? Той си направи една дреха само, и с нея прекара цял живот. За тази дреха, именно, се говори в Писанието, че римските войници я разделили помежду си. Ние сме хора на Божествения живот! Ние не сме невежи, но разполагаме с такова знание, за което съвременните хора даже не подозират. Това знание може да се даде само на онези, които признават Божествените закони и им се подчиняват. На онези пък, които не признават тия закони, ще се говори за лук и чесън, т.е. за обикновени работи. За онези, които признават тия закони и ги изпълняват, има лаборатории, в които те ще влязат да работят, да видят резултатите на това, което се говори.

Сега, това, което говоря, не е за съблазън, нито за примамка. Някой казва: Аз искам да опитам първо, че после да повярвам. – И така може, но по-малко ще спечелиш. Който иска да придобие нещо повече, той първо трябва да повярва. Ако някой иска първо да получи парите и после да повярва в мене, това не е никаква вяра, никаква наука. Ако предварително дам пари някому, той може да не признае, че съм му дал. Обаче, едно е важно: да съзнаете, че всичко в света принадлежи на Бога. В този смисъл, аз казвам, че досега на никого не съм направил добро; досега никого не съм любил. Защо? Защото Единственият, Който прави добро, Който люби, това е Бог. Казано е, че Бог е Любов. Значи, като човек, аз съм проявление на Бога. Следователно, нито съм давал някому пари, нито съм взимал от някого; нито съм обичал някого, нито ме е обичал някой. Тогава, в какво могат да ме обвинят хората? Ако нямам къща, която да давам под наем, кой ще се кара с мене? Един от древните философи, Епиктет, казва: „Ако отидеш на угощение в някой богат дом, ти трябва да се съобразяваш с правилата на този дом. Ако не искаш да се подчиниш на техните правила, по-добре не ходи там." Следователно, всеки човек трябва да бъде свободен, да се проявява според своето естество.

Сега, ако искаме да покажем на хората, как трябва да живеят по новия начин, ние трябва да им дадем образци, да видят на практика този живот, и тогава да го приемат. Само по този начин може да се мине от стария към новия живот. Мнозина поддържат възгледа, че духовният живот не бил съгласен с физическия, вследствие на което правил хората нещастни. Не е така. Всички велики хора на миналото, и сега, са били истински духовни хора. Техните умове, сърца и души са били изпълнени с възвишени мисли и благородни чувства. Тези хора са носили в себе си велик и възвишен идеал. Следователно, който иска да извърши нещо велико в живота си, той непременно трябва да носи в душата си велик идеал. Такъв човек може да има за тил цялото небе, всички ангели, светии, праведни хора, всички добри и разумни хора, всички вярващи и всички адепти. Няма по-велико нещо за човека от това, да има зад себе си такъв тил. Всички тия хора ще му изпращат добри мисли и чувства и ще кажат: Пътят, в който вървиш, е прав. Върви напред, ние ще ти съдействаме! Питам: ако всички тия са с тебе, кой ще бъде против тебе? Казано е в Писанието: „Ако Бог е с нас, кой ще бъде против нас?" Това значи: ако Любовта е с нас, нито хората ще бъдат против нас, нито ние против тях. Който има Любовта Божия в себе си, той е извор, който постоянно блика навън, към всички хора, към всички живи същества. В този смисъл, ние нищо не очакваме от хората, но искаме само да възстановим Божия закон, който ще донесе благото за всички хора на земята. Ние искаме свободата на всички хора. Свободен човек е онзи, който обича истината. Казано е: „Истината ще ви направи свободни”.

„Призови Симона!" Това значи: призови Божественото в себе си, което ще донесе любов в сърцето ти, светлина и знание в ума ти и свобода във волята ти. Дълго време се е молил Корнилий, да дойде ангелът при него и да му каже: „Твоята молитва е приета от Бога. Затова, иди в Иопия и призови Симона, да ти каже, какво да правиш". Значи, след посещението на ангела, иде приложението.

„Призови Симона!" – Тази е първата задача на човека. След това той ще положи живота си за великата Божия Истина. Тя ще му разкрие славата и величието, които се включват в послушанието и любовта към Бога.

Беседа от Учителя, държана на 16 октомври, 1927 г., София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, бог, хора, има, живот, всички, себе, аз, ден, свят, дойде, всичко, любов, симона, казва, казвам ,

 Неделни беседи , София, 16 Октомври 1927г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder