НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Съзвучно движение

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Съзвучно движение

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, вода, всички, себе, бъде, топлина, всичко, мисъл, светлина, свят, знае, всяка, мисли, триенето, работа, става ,

Общ Окултен клас , София, 1 Юни 1927г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

Размишление.

За следния път пишете върху темата : „Най-лесният въпрос в живота".

Изпейте упражненията: „Духът Божи" и „Блага дума на устата".

Сега ще ви задам въпроса: С какво е по-важно да се занимава човек — със себе си, или с хората? Със себе си. Някой хора се занимават само с единия си пръст. Единият пръст още не представя целия човек. Други пък се занимават само с ухото си, или с окото си, или с ръката си, или с врата си и т. н. Всичко това са само части от цялото, но не и целия човек. Да се занимаваш със себе си, аз разбирам да се занимаваш с целокупния човек.

Като наблюдавате проявите в природата, виждате, че прави линии в нея не съществуват. В природата съществуват главно криви и счупени линии. Тъй както хората си представят правата линия, такава права линия в природата не съществува, обаче, тя е основа на всички останали линии. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Следователно, тя е невидима, и с най-силен микроскоп не може да се види. Пътят, разстоянието между два атома, или между два йона е толкова малко, че е равно почти на точка. Някои си го представят като малка, светла, права линийка.

Съвременната физика се занимава със светлината, с топлината и с ред още отдели. Как се образува топлината? — Чрез триене на телата. — Как се образува светлината? — При горене на телата. Ако за образуването на топлината е нужно две тела да се трият, или да се търкат, защо тогава казвате, че е лошо, когато двама души на физическия или на духовния свят се търкат в отношенията си? Какво лошо има в търкането? Когато два предмета се търкат и между тях се образува топлина, това показва, че между тях по-рано е съществувал студ. Щом се образува топлина, всички се радват. Както се радвате за образуваната топлина при търкането на два предмета, така трябва да се радвате и за търкането между двама души. Не е лошо, че двама души се търкат, но лошо е, когато при това търкане не се образува топлина и светлина. Всяко търкане, което произвежда топлина и светлина, е добро. В природата съществува постоянно търкане. В български език е станало смешение между думите търкане и триене. Търкането е процес, който не произвежда нито топлина, нито светлина. В този смисъл, търкането е произволен процес. Триенето, обаче, произвежда и топлина, и светлина. И наистина, когото търкат, боледува; когото трият, оздравява.

Представете си, че правата линия АВ изразява известно ваше състояние. В тази линия се съдържат условия за проява на вашето състояние. От средата на тази линия надолу слиза перпендикуляр, който се опира в точка С, която представя дадено желание. Това желание указва известен напор, или налягане върху състоянието, изразено с правата АВ. Търкане ли предизвиква това напрежение, или триене?



Когато напрежението е нагоре, както става в природата, например, при образуване на топлината, имаме процес на триене, т. е. на сближаване между две тела. Триенето може да става между две, три, четири и повече частици, но важното е, че тези частици се движат в успоредни посоки, но в две противоположни направления. Това движение е правилно, и при него еднакво се засягат всички частици на движещите се тела. Триенето между частиците на телата става постепенно, при което образуваната топлина толкова се увеличава, че телата, или едното от тях, което е способно да гори, се запалва. При това положение имаме процес горене. Триене се извършва и между клетките на растенията. Те трябва много пъти да се трият, докато се образува между тях нужната топлина. Триенето трябва да става деликатно, внимателно, и то така, че да не става претриване. Претриването подразбира търкане, а триенето е правилен, съзнателен процес, който върви в паралел с растенето.

Тъй щото, дойдете ли до понятията, вие трябва да ги различавате в психическо отношение, според резултатите, които те произвеждат. И думите в речта се подчиняват на известни психологически закони. Следователно, ако една дума е граматически правилно поставена, логически правилно изказана, а не е съгласна с Божествените закони, тя е в състояние да наруши мира на човека, вследствие на което той изгубва своята топлина и светлина. Всяка дума, която не е съгласна с Божествените закони, произвежда мрак, тъмнина в съзнанието на човека.

Сега, аз говоря върху практически въпроси, които всеки момент можете да опитате. Всички сте забелязали, например, какви пресичания стават в мисълта на човека. Започвате да говорите нещо, но без да мислите много, кажете някоя дума не на място, и веднага мисълта ви се прекъсва. Защо? Станало е някакво нарушаване в Божествения свят. Когато съзнанието на човека е будно, той всякога ще нарежда своята мисъл, своята реч според Божествените закони. Тогава, нито мисълта му ще се прекъсва, нито говорът му ще бъде дисхармоничен. При това положение, човек може да изпадне в друга крайност и да каже: С чужди мисли не искам да се занимавам, даже и да са Божествени. И това е добре. Какво по-хубаво от това, да бъде човек самостоятелен, т. е. да бъде свободен? Но той трябва да знае, кои мисли са чужди, и кои — негови. Всички мисли, които произвеждат търкане, са чужди. Всички ония мисли, които произвеждат в човека светлина и топлина, са Божествени, т. е. негови. Като казвам, че са негови имам пред вид Божественото в човека. Топлината пък трябва да се превърне в светлина. Светлината трябва да се превърне в чувство, а чувството — в мисъл. Това показва, че триенето трябва постепенно да се усилва, за да се превръща във все по-високи процеси: триенето произвежда топлина ; топлината — светлина ; светлината - чувствуване, а чувствуването — мислене. След мисълта има още по-високи прояви. Важно е, че процесите трябва да бъдат непреривни. Всеки процес приготвя материали, с които, човек може да работи.

И тъй, ще знаете, че топлината, светлината, чувствата, мислите са условия, материали, с които човек трябва да работи, както алхимикът работи в своята лаборатория, а домакинята — в своята кухня. Според мене, и домакинята е ученичка. В това отношение, домът е научна лаборатория. Мъжът и жената са студенти, които следват висша наука в домашната лаборатория, т. е. в дома. Като стане от леглото си, първата работа на жената е да запали огъня в камината и да тури на него тенджера с вода, т. е. колба или реторта, в която последователно ще прибавя елементите, нужни за известна реакция. Елементите, с които извършва алхимическите процеси са: лук, чесън, сол, черен и червен пипер, боб, картофи, домати и т. н. Тя нарязва лука на дребно, туря го в тенджерата, прибавя към него една-две лъжици масло и започва да мери, да размерва, колко вода трябва, колко зеленчук и т. н. После, следи за огъня, като ту го усилва, ту го отслабва. След два-три часа реакцията е свършена, и домакинята си въздъхва спокойно, като казва : Приготвих обеда!

Като говоря по този начин, вие се смеете. Няма нищо смешно в това. Днес жените готвят механически, не знаят, колко сериозна и важна работа е готвенето. Те не са изучили още свойствата на лука, не знаят, защо го турят в яденето. Ако запитате съвременната домакиня, защо туря лук в яденето, тя ще каже, че го туря за вкус. Това не е наука. Лукът има съвсем друго предназначение; той е елемент с определени свойства, необходими за организъма. Маслото също така има своето предназначение в готвенето, а не само затова, че яденето трябвало да бъде мазничко. И водата има свое дълбоко предназначение в готвенето, което всяка домакиня трябва да изучи. Ако разбирахте свойствата на водата, вие бихте могли да лекувате с нея всички болести. Има болести, които могат да се лекуват само с една капка вода, други — с две капки, трети — с три или с повече капки. Ако вземете десет капки вода, те произвеждат съвсем друг резултат. Всичко това е строго определено в природата, но човек трябва да познава тази наука. Водата, с която ще се лекувате, трябва да бъде абсолютно чиста. Това може да се изпита с езика. Значи, езикът на човека трябва да бъде толкова чувствителен, че да различава качествата на водата. За тази цел, човек трябва да прави опити, да ходи по планините, да пие вода от чисти извори и после да сравнява различните води, да изработи тънък усет на различаване. Човек не трябва да се обленява, но да прави опити, изследвания. Той трябва винаги да пие чиста вода. Ако пие нечиста вода, той греши против себе си. Ако днес, утре пие нечиста вода, няма да забележи, как ще поквари съзнанието си. Не, чистота се изисква от човека. Той трябва да търси начини за пречистване на водата. Дали ще я прецежда през камък, дали ще я пречиства със стипца, или по друг някакъв начин, не е важно, но нечиста вода по никой начин не трябва да пие. Това значи умен човек.

Казвате: Нали Бог всичко може да направи? И да пиеме нечиста вода, Той пак може да ни запази от болести. Казано е в Писанието: „Не изкушавайте Господа!'" Защо трябва да пиете нечиста вода, когато Бог е изпратил на земята чиста вода, като я прекарал през ред дезинфектори ? Водата, която иде от далечни места на пространството, минава през светлина, през топлина, през електричество, като същевременно се озонира и магнетизира; след това тя минава през ред земни пластове, дето се филтрира, и тъй пречистена, дохожда до човека. След всичко това, трябва ли човек да пие нечиста вода? Не, той трябва да пие само такава вода, каквато природата му е предложила, със свойства, каквито тя й е създала. Не пие ли такава вода, той непременно ще боледува. Казвате: Де ще намерим такава вода? Ние нямаме време да търсим, нямаме благоприятни условия. — За окултния ученик всякога има време, всякога условията са благоприятни. Щом тръгне за вода, той трябва да знае, де има вода и след колко време може да намери. В движението си, водата се подчинява на известни природни закони, тя не тече произволно: някога се управлява от електричеството, някога — от магнетизъма. И ще видите, че на места водата отива на големи дълбочини, а някъде тече на плитки места. С мисълта си, човек може да намери, де има чиста вода и да я изтегли на повърхнината. Искате да направя този опит. Не, за другите не правя опити. За себе си правя опита, когато пожелая, но щом съм с други, и жаден да съм, нося жаждата, но опитът не показвам. Защо? Всеки сам трябва да дойде до това положение. Ако някой успее да ме види сам, когато правя този опит, то е друг въпрос, той печели, но иначе, съзнателно никога няма да направя този опит пред хората. Той е духовен опит, който изисква специални условия. Това е наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онзи, който искрено е доказал, че обича това изкуство и е готов с любов и безкористие да му служи. Ако дойда при вас да ме научите да готвя боб, вие трябва да предадете изкуството си, само след като се уверите, че наистина аз обичам боба. Готвачът може да предаде изкуството си само на онзи, който истински го цени. Музикантът има особени парчета, които свири само за себе си и на никого не ги съобщава. Художникът рисува особени картини само за себе си, които на никого не показва. Няма човек в света, който да не е скрил от другите нещо красиво в себе си. И така трябва да бъде! В красивото, което човек понякога крие и от себе си, се съдържат всички възможности за постижения.

И тъй, когато казвате, че Бог всичко може да направи, това е вярно. Въпросът е, обаче, какво вие можете да направите. — Ама заради мене Бог всичко може да направи. — Това е тщеславие, с което искате да покажете, че Бог особено благоволи към вас и е готов специално да ви слугува. Не, в мене този въпрос е поставен другояче. Аз си казвам: Слушай, приятелю, ти трябва да се впрегнеш на работа и да служиш на Бога! Аз зная, какво Бог, моят Баща, може да направи за мене, но важно е да се изпитам сам, да видя, какво аз мога да направя за Господа. Бог всичко ми е дал даром, но важно е, какво аз мога да направя за Него.

И тъй, търкането трябва да се превърне в триене. В какво трябва да се превърне топлината? В приятно, красиво чувство. В какво трябва да се превърне светлината? В светла, красива мисъл. Като знаете това, при всяка среща с човека, вие трябва да си зададете въпроса, защо сте се срещнали, какво трябва да дадете на този човек, и какво той трябва да ви даде. Иначе, тази среща би била безпредметна. Всяка среща с човека предвижда известни допирни точки с него. Представете си, че вие следвате в странство, и по един специален куриер получавате от баща си писмо. Този човек дохожда при вас и ви пита, вие ли сте сина на еди-кого си. Вие го посрещате любезно, разговаряте се с него, и между вас се създава връзка. Тогава вие написвате на баща си писмо и го изпращате по същия куриер. Чрез тези писма, между сина и бащата, се образуват отношения на триене: двете писма са в успередна посока, противоположни едно на друго, но хармонични. Тези отношения вървят по един вътрешен закон на съзнанието. Ако човек знае, на кое място в съзнанието е поставена всяка негова мисъл, или всяка негова проява, той се е домогнал до известна философия. Например, можете ли да кажете, на кое място в съзнанието седи доброто? Ако е за теория, много нещо можете да кажете, но важно е да кажете това, което сте опитали. Добрият човек има един белег на устните си, по който се познава неговата добрина. Също такъв белег има и в съзнанието си, но трябва да се знае мястото на този белег. У някои хора този белег на устните отсъства.

Сега, ако продължавам да говоря по този въпрос, ще се объркате, защото вие слагате всичко на лична почва. Личното пък представя физическата страна на въпроса. Докато живеете по физически начин, постъпките ви никога няма да бъдат свързани. Също така и мислите, и чувствата ви няма да бъдат свързани. Въпреки това, вие се стремите към съвършенство. Има хора, обаче, в мислите, в чувствата и в постъпките на които има единство, те са свързани в нещо цяло, стройно и хармонично. Движенията им също така са пластични, хармонични. Това говори за здрав човек. Само здравият се отличава с такава пластичност и хармония в движенията. Всички кости, всички мускули в него са в движение. В това движение има красота. И наистина, красотата се проявява чрез движения. Който иска да бъде външно красив, той ще изгуби и тази красота, която има. Красотата се създава сама по себе си, по известни вътрешни закони, а не по желанията на човека. Колкото и да желае да стане красив, ако не работи върху себе си, човек никоги няма да стане красив. Колкото повече мислите и се безпокоите за някои неща, толкова по-лесно ще ги изгубите. Например, научите едно стихотворение наизуст, но веднага ви мине мисълта: ами, ако го забравя? Щом се усъмните в паметта си, ще забравите стихотворението. Вие не трябва да се съмнявате в паметта си, ако не искате да я губите. Паметливият човек никога не се съмнява в паметта си. Напротив, той всякога уповава на нея.

От толкова години насам вие следвате Школата, слушате, какво ви се преподава, но не прилагате. Словото, което ви се предава, трябва да се подложи на опит, ако искате да се ползвате от него. Иначе, ше слушате, без да разбирате. Да се утешава само човек, това още не е наука. Да се говори на болния, че ще оздравее, без да се забелязва някакво подобрение, това са празни думи само, които не помагат. Като отида при болния, няма да говоря нищо за болестта му, но ще извадя от джоба си едно малко шишенце с течност, ще взема от нея с върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарам да глътне тази малка капчица от течността. На втория ден ще топна два пъти с иглата в същата течност и ще я мазна на езика на болния. На третия ден ще топна иглата три пъти в течността, и така ще правя в продължение на десет деня. На десетия ден болният ще стане от леглото си и ще бъде напълно здрав. До това време няма да го слушам да разправя, че това или онова не може да направи. Най-лесно се лекува болният по вътрешен път, а не външно, като му се говори, или като се утешава.

Като слушате, че ви се говори така, мислите, че всичко сте разбрали. Ако сте разбрали всичко, тогава трябва да знаете, защо човек в раменете и в бедрата, т. е. в таза е по-широк, отколкото в кръста? Отдавна е трябвало да си отговорите на този въпрос. Ако досега не сте си отговорили, много сте закъснели. Ако речете да се справяте по този въпрос със сегашната анатомия, тя няма да ви задоволи. Тя е останала назад от новите обяснения по този въпрос. Затова, ако искате да се домогнете до положителни знания, вие трябва да потърсите нови начини за изучаване на себе си, на своя организъм. Ако искате да си отговорите положително на този въпрос, ще наблюдавате хора с различни рамене, ще изучавате характера им и, след дълги наблюдения, ще извадите известни научни заключения.

Например, първо ще изучавате характера на около сто души, които имат рамене, с форма А; после ще изучавате характера на други сто души, които имат рамене с форма В и най-после — още на сто души, които имат рамене, с форма С.



Правете тези наблюдения през свободното си време, когато нямате работа. Вместо да се търкате помежду си, по-добре правете научни наблюдения. Има случаи, когато човек трябва да е с широки рамене. Широки рамене имат повече мъжете, отколкото жените. Жените имат кръгли рамене. Мъжът е широк в раменете, тесен в бедрата, а жената — обратно - тясна в раменете, широка в бедрата. Оттук вадим следния закон: мъжът е силен в духовния свят, а жената — във физическия. И наистина, ако дадете на мъжа много работа в духовния свят, той ще издържи; ако същата работа дадете на жената, тя няма да издържи. Обратно: ако на жената дадете много работа на физическия свят, тя ще издържи; ако същата работа дадете на мъжа, той няма да издържи. Аз вадя това заключение от формата на раменете и бедрата на човека, без да взимам във внимание, какво знаете по този въпрос. Според вас е точно обратно: мъжът е силен на физическия свят, а жената — в духовния. Защо вашите знания и моите изводи не се съвпадат, върху това няма да се спирам.

Представете си, че главата на един човек е дълга от 17 — 21 см., а мозъкът му има 15 см. широчина и 17 см. височина. Какво показва това? Колкото по-широк е мозъкът на човека, толкова по-голяма е неговата издържливост на физическия свят. Широчината на мозъка отговаря на широчината на бедрата в жената Дължината на мозъка отговаря на раменете в мъжа. Значи, мъжете са дългоглави, а жените — широкоглави. Хора с широки рамене са мъже, безразлично дали са в женска, или в мъжка форма. Жена с широки рамене е повече мъж, отколкото жена. Мъж с широки бедра е повече жена, отколкото мъж. Така седи въпросът, когато се произнасяме за него според законите на природата, а не според формата на нещата. Това е наука. Природните закони ще ни служат за мярка на нещата, и всяко нещо, което е вън от тази мярка, е отклонение от нея. По степента на отклонението ще съдим и за причините на това отклонение от закона.

Вие трябва да изучавате и носа си. Например, някои хора имат малка гърбавина на носа си. Коя е причината за тази гърбавина? Като изучава характера си, човек ще се домогне до причината на тази малка гърбавина върху носа. Всяка форма на носа, всяко най-малко отклонение от нормата, указва влияние върху характера на човека. Нос, който е малко увиснал надолу, говори за човек с песимистичен характер. Този човек не се интересува от онова, което става около него. Кой какво казал, какво направил, това той не чува и не вижда. Нос, който е малко вирнат нагоре, говори за любопитен човек. Този човек иска да знае всичко, каквото става около него. Всичко външно привлича вниманието му. Неговите прозорци са отворени, и той приема много впечатления отвън. Когато ноздрите на носа у някой човек са много отворени, той е особено чувствителен към любовта. Щом стане дума за любов, ноздрите му започват да трептят. Когато ноздрите са стеснени, този човек не чува даже, че около него се говори за любов. Всички хора наоколо му горят от любов, а той не иска да знае даже. Когато носът при гърбавината е широк, такъв човек има хубави възприятия. Не е лошо човек да възприема отвън впечатления. Добре би било, ако всяка частица от тялото на човека бъде тъй чувствителна, че да възприема красиви впечатления от небето, от земята, от растенията, от животните и т. н. Човек трябва да бъде проводник на Божиите блага, безразлично отде идат те, дали от небето, или от земята. Каквото минава през пространството, трябва да се предава чрез човека. Той ще задържа за себе си онова, което е нужно за него, и след като си услужи, ще го пусне пак да тече. Не може и не трябва да се спира Божествената енергия. Тя непрестанно трябва да тече. Така става със здравия човек. Здрав човек е онзи, през когото Божествените енергии текат правилно.

Да се върнем към въпроса за търкането и триенето. Търкането трябва да се превърне в триене. За да се преустанови триенето, то трябва да се превърне в топлина. Ако искате да получите светлина, трябва да продължавате триенето дотогава, докато образуваната топлина стане толкова голяма, че едно от телата се запалва и почва да свети. Горенето, светлината създава разположение на духа. Ако тази светлина продължава да се развива, тя създава приятни чувства; значи, чувствуване се явява. Когато горенето е пълно, светлината е приятна, и в този род чувства няма дим, няма пушек. И най-после, приятните, красивите чувства трябва да се превърнат в мисъл. Щом мисълта дойде, явява се истинският човек, който разполага с условията на живота и може вече да гради. Този човек може да се нарече алхимик, защото знае, де се намира елексира на живота, може да го получи и да се ползва от него. Той знае, колко капки са нужни на човека от този елексир, за да добие безсмъртието.

От Божествено гледище, каквото човек преживява в съзнанието си, било колебания, съмнения, мрак, всичко това са уроци за него, предвидени от невидимия свят; всички изпитания и страдания, които човек минава, също така са неизбежни уроци за него. Всяка грешка, която човек прави, се дължи на неправилни възприятия. Ако възприятията в него са правилни, щом се натъкне на някакво отрицателно състояние, той веднага ще влезе в своята лаборатория, ще капне няколко капчици върху състоянието си, и то веднага ще се измени. Някой се оплаква, че е сиромах, че сиромашията го нападнала. Що е сиромашията? Сиромашията не е нищо друго, освен положение, в което човек желае това-онова, и ако в даден момент не може да го постигне, той започва да мисли, че е сиромах. Хората мислят, че нямат условия да учат, да се развиват, че нямат пари, че не са здрави и т. н. Като мислят по този начин, те започват да вярват, че е така, и казват, че са сиромаси. Всички хора трябва да разберат, че причината за сиромашията се крие в тяхното съзнание. Елементите, които им са нужни в дадения момент, отсъстват от тяхното съзнание, т. е. от лабораторията на тяхното съзнание. Какво трябва да направят тогава? Те трябва да заемат тези елементи от лабораторията на друго съзнание и, като си свършат работата с тях, да ги върнат назад. Човек трябва да знае, че не е роден нито сиромах, нито богат. Човек се ражда с всички възможности в себе си да бъде богат. Това не се отнася за обикновения човек. Обикновеният човек не се ражда с всички възможности на гения, но той се ражда с такива възможности, с които, при формата, която му е дадена, може правилно да расте и да се развива. В съзнанието на обикновения човек има ред възможности и условия, при които той може да прогресира.

В този смисъл, питам: какво нещо е водата? — Условие. — За какво ? — За разтварянето на твърдите тела, и по този начин да ги прави годни за възприемане. — Какво нещо е въздухът? — Условие. — За какво? — За горенето, за подържане на живота. Без въздух нито горенето може да става, нито животът може да се подържа. И тогава, вие можете да направите аналогия между водата и чувствата от една страна, и между въздуха и мислите на човека от друга страна, и по този начин да се домогнете до един алхимически начин на работа. Някой заболява от ревматизъм и започва да търси лекари да го лекуват. И това е добре, но преди да се обърне към лекарите, нека се върне към миналото на своя живот и проследи причините на заболяването си. Той ще види, че когато дядо му бил на 60 години, заболял от ревматизъм ; после, ще види, че когато баба му била на 50 години, и тя заболяла от същия ревматизъм. И най-после, знае, че и майка му, когато била на 45 години, заболяла от същата болест. И днес, според линията, по която той върви, мъжка или женска, на същата възраст наследява същата болест. Като намерите причината на вашия ревматизъм, по обратен път ще се върнете към онова време, когато баба ви, например, е заболяла, и ще търсите причината за нейното заболяване. Ще видите, че причината се крие в някакви неправилни мисли или чувства, които ще гледате, чрез внушение, да отстраните от вашето подсъзнание. Щом се освободите от тия мисли и чувства, и ревматизмът ще изчезне.

Когато се лекувате, вие трябва да употребявате някой магически формули, и то през времето, когато луната се празни. Например, някой страда от ставен ревматизъм. Нека направи следния опит: да вземе половин килограм сол, на бучки, морска или каменна, и в един съд с чиста изворна вода да туря всеки ден по една бучка от тази сол. Ще стане рано, преди изгрева на слънцето, ще тури бучката сол във водата и ще каже: Както солта се разтопява във водата, така да се разтопи, т. е. да изчезне моя ставен ревматизъм. Ако не мине веднага, ще прави този опит цели две седмици, докато луната се празни. Ако и след това ревматизмът не си отиде, нека направи същия опит при залязване на слънцето, или вечер при луна. Като прави опита, ще гледа никой да го не вижда и на никого да не разправя, докато не получи резултат. Някой може да употреби четвърт килограм сол, и болестта му да мине; друг може да употреби половин килограм; трети — един или два килограма. Важно е човек да постоянства, докато оздравее.

Ще кажете, че това са заблуждения, суеверия. Питам: когато лекарят прегледа болния и му препоръча да употребява на всеки два часа, например, по пет капки от някакво лекарство, това не е ли суеверие? Болният вземе шишенцето и внимателно сипва капка по капка в лъжица, гледа да не сипе една капка повече. Когато взима лекарства, болният свещенодейства, а когато му се препоръчва един окултен метод, това било заблуждение или суеверие. Не е заблуждение това, но този метод е мъчен за приложение. Знаете ли, каква точност, какво постоянство се изисква от болния, за да приложи този метод? Знаете ли, как се топи един килограм сол? Вяра, усилие се иска за това. Ако човек един път закъснее с една минута от определеното време, опитът му пропада, и отново трябва да го започне.

Същият метод се отнася и до развиване на известни добродетели в човека. Да живееш добре, това е цяла алхимия. Колко години трябва да работи човек върху себе си, за да развие някой добри качества! Богатство са добрите качества, т. е. добродетелите в човека, заради които заслужава да работи. Какво по-хубаво от това, да бъде човек милосърден, добър, кротък, въздържан? Милостивият човек не може да бъде сиромах. Въздържаният човек не може да бъде слаб. Казват за някого, че е нетърпелив човек. — Как познавате търпеливия и как — нетърпеливия човек? Ако някой, като гледа, как убиват човека, може да издържа, търпение ли е това? Ако някой гледа пред очите му да убиват човека, и той се застъпва за него, нетърпение ли е това? Търпеливият човек се познава в моменти когато му взимат онова, което той обича и за което се е приготвил. Например, някой човек работил цял ден, уморил се и, като се върнал дома си, навечерял се и легнал да спи. Тъкмо заспива, дохожда един негов приятел, сяда до леглото му и започва да му разправя някаква дълга история. Ако може да го изслуша, без да се раздразни, този човек е търпелив. Или, представете си, че някой е гладен и сяда да яде; в това време отвън дохожда един негов познат и започва да яде от яденето му. Ако първият остане спокоен и отстъпи яденето си на своя познат, той е търпелив човек.

Само умният човек може да бъде търпелив. Той е над обикновените условия в живота. Много са случаите в ежедневния живот, при които може да се изпита търпението на човека. Търпеливият е предвидлив. Когато иска да се освободи от слушането на някаква дълга история, от казано-речено, от оплаквания, той излиза няколко минути по-рано от времето, когато гостът ще дойде, и отива да се разходи. Търпеливият човек е способен на жертви. При такъв човек се готви да дойде един негов познат, с цел да го подкупи с нещо. Първият знае, че тази среща ще бъде в 10 ч. в. За да не се натъква на неприятности, предпочита да харчи средства, да замине някъде, но да се освободи от предстоящата среща. Той си купува билет и заминава за странство. Оттук вадя заключение: хора, които обичат да пътуват често, бягат от своите познати, не искат да се срещнат с тях, да не би да ги подкупят. Който не пътува често в странство, той е свободен вече от тези изкушения, няма защо да го подкупват.

Окултният ученик трябва да работи, да размишлява, да развива в себе си ония качества, с които да решава задачите на своя живот. Дойде му едно страдание — той трябва да мисли върху него ден, два, три, докато се свърже с невидимия свят и се справи с това страдание. Иначе, той ще събира една след друга неразрешени задачи, и животът му ще свърши пак с неразрешени задачи. Не, има задачи в живота на ученика, които той непременно трябва да реши. Ама не съм търпелив. — Ще решиш задачата на търпението. — Не съм милосърден. — Ще развиеш милосърдието си. — Нямам любов. — Ще работиш, докато развиеш любовта в себе си. Това са задачи, които ученикът непременно трябва да разреши. Щом ги разреши, той ще се домогне до онези принципи, до онези сили, които действат в духовния свят, както и в човешкото съзнание.

Като ученици, вие навлизате в област, в която мъчно се работи, но достатъчно е да имате желание да постигнете нещо, за да преодолеете всички мъчнотии. При това, всяко желание е постижимо, ако се прилагат за него Божествени методи. Човек може да има много желания, не само едно, но тия желания са свързани едно за друго, като халки на някоя верига. Така са свързани и удовете в човешкия организъм. Първата халка в човешкия организъм е главата. Следователно, за да реализира едно свое желание, или една своя мисъл, човек трябва да прекара през ума, или през сърцето си всички мисли и желания, свързани с главната мисъл, която предстои за реализиране. Всяка мисъл представя кръг от възможности. Тия кръгове трябва да се свържат в едно цяло с кръга на главната мисъл. И когато между всички кръгове има единство, тогава само главната мисъл ще може да се реализира. Тъй щото, реализирането на една мисъл, или на едно желание, представя от себе си дълъг процес на свързване. Какво се свързва при този процес? Кръгове се свързват.

И тъй, не се обезсърдчавайте, когато не можете да постигнете някое свое желание. Могат да минат две, три, пет, десет години, вие постоянствайте. Някога може да мине цял живот, и пак да не реализирате желанието си. Едно трябва да знаете: кога и да е желанията ви ще се реализират. Ако по един начин не успеете, опитайте втори, трети и т. н. За реализиране на мислите, съществува следния закон: в десет години дадена мисъл се реализира в положителна степен, т. е. тогава тя се посажда, израства и приема известна форма. През другите десет години тя се реализира в отрицателна степен, т. е. дава плод. Следните десет години отново се посажда, после пак дава плод и т. н. Ние казваме, че мисълта се е реализирала, само след като видим нейния плод. Обаче, плодове дават само положителните мисли. Затова, именно, в Писанието е казано, че човек трябва да расте и да се развива правилно, да приеме Божествена форма и тогава да даде плодове, които да отговарят на Божествения свят. Това значи Божественият Дух да работи в човека, за да даде условия на „дървото на живота" да расте и да се развива в него, да даде своите плодове.

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"


36. Лекция от Учителя, държана на

1 юний, 1927 г. София.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, вода, всички, себе, бъде, топлина, всичко, мисъл, светлина, свят, знае, всяка, мисли, триенето, работа, става ,

Общ Окултен клас , София, 1 Юни 1927г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder