НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Координиране на силите / Координация на силите

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Координиране на силите

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, всички, бъде, вий, сега, сили, живот, аз, условия, координиране, влияние, себе, природа, сатурн, система ,

 Младежки окултен клас , София, 8 Май 1927г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление.

За координиране на сили се говори в математиката и във физиката, а също и в психическия живот на човека. Изобщо, координиране на сили съществува в Разумната природа, в живота на Разумните и Възвишени същества. Да координира човек силите в себе си, това значи да е дошъл до високо развитие. При координиране на силите се създават съвършени форми - например кръгът е една от съвършените форми, защото Разумни същества са работили за създаването му. Силите в кръга са координирани; кръгът представлява форма, в която се крият много възможности. Всеки кръг е разделен на две части: дясно полушарие - положително, и ляво - отрицателно; ако разделим кръга на две части, но не дясна и лява, а горна и долна, тогава ще имаме горна - положителна, и долна - отрицателна: горната половина представлява пролетта и лятото на живота, а долната - есента и зимата.

Какво се постига с координиране на силите в човешкия организъм? Там, където силите са координирани, има взаимно подпомагане - въз основа на този закон органите могат правилно да се развиват. Следователно искате ли да усилите един орган, вие трябва съзнателно да намалите или поне временно да спрете деятелността на друг някой - това може да стане само там, където силите са координирани. Например ако искате да усилите окото си, вие трябва временно да намалите деятелността на ухото; работите ли едновременно с окото и с ухото, вие не можете да ги развиете добре. Без да съзнава този закон, човек го прилага - например когато иска да види нещо, да го разгледа от всички страни, напряга главно очите си и през това време почти не чува какво става около него; когато пък иска да чуе нещо, да го обхване изцяло, той напряга слуха си, а очите си затваря. Когато иска да се концентрира вътрешно, да се вглъби в себе си, човек затваря очите и ушите си за външния свят - по този начин дава ход на вътрешните сили в себе си да се проявят; щом свърши работата си, човек изпраща енергиите си отвътре навън и тогава зрението и слухът започват отново да действат.

Когато работи върху самовъзпитанието си, човек трябва да се наблюдава кои органи, или кои сили в организма му не са координирани. Когато някой орган в човека не е координиран с другите, той остава сам, неподпомогнат от останалите - в такъв случай се прибягва до помощта на външни средства, т.е. външни пособия. Например когато не може сам да респектира говедата, говедарят си служи с тояга. Едно време хората са воювали с тояга, защото не са могли да си въздействат по вътрешен начин. Адептите са превърнали тоягата в магическа пръчица, която са носили в ръкава на своята дреха. Истинските мъдреци и адепти не се нуждаят от никаква тояга, от никаква магическа пръчица; следователно и на вас казвам: откажете се от всякаква външна тояга или пръчица, под каквато и форма да е тя. Съвременните модерни хора носят бастуни; който е ученик, той трябва да се откаже от носене на бастун - носи ли бастун, човек трябва да знае защо го носи. Във всяко нещо, което човек прави, се изисква съзнание. Някои туристи носят специални тояги със себе си, за да се подпират от време на време; добре е да хвърлят тоягите, да разчитат на своите сили - като се опира на тоягата си, туристът се разсейва, а същевременно се лишава от възможността да развива своите вътрешни сили и да ги координира.

Сега, като ви давам известни съвети, пазете се да не изпаднете в крайност. Който обича да носи бастун, свободен е да носи; важно е да не вършите нещата по мода, по подражание. Преди години между учениците беше на мода да носят очила, да изглеждат сериозни като професори; други пък обичаха да носят дълги коси, за да си придават вид на философи. Не е лошо подражанието, но в него няма идея; човек трябва да върши нещата съзнателно, под влиянието на някаква идея - идейният живот осмисля нещата. Имате ли някаква идея, проявете я.

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете всяка планета в коя част на тялото ви действа. Планетите менят местата си в човешкото тяло, вследствие на което стават промени и в човешките мисли и чувства; според мислите, които вълнуват човека в даден момент, можете да съдите за влиянието на една или на друга планета върху него: силите на Марс правят главата кръгла, а силите на Сатурн я правят продълговата; ако влиянието на Марс върху човека се увеличава, влиянието на Сатурн намалява и обратно - ако влиянието на Сатурн се увеличава, влиянието на Марс намалява. С други думи казано: там, където философската мисъл престава, войната започва. Наистина, когато воюва, човек не мисли много. Англичанинът, който е практичен, като го обиди някой, веднага се разправя с него - удари го един-два пъти в лицето и въпросът се свършва; и другият му отговаря със същото. Те не мислят много, нито съдилища търсят - разправят се набързо; така постъпват и американците - това е влиянието на Марс. Славяните обаче не постъпват по този начин - когато някой ги обиди, те носят мисълта за обидата дълго време в себе си и търсят случай да и отговорят, да се удовлетворят; така постъпва и българинът. Изобщо, когато Сатурн влияе със своите нисши енергии върху човека, последният става отмъстителен, подозрителен и жлъчен. Сатурновият тип от една страна отрича чувствата, а от друга ги търси; единствената планета, към която Сатурн се отнася благосклонно, е Венера.

Като ученици, вие трябва да се свързвате със Слънцето, за да се ползвате от неговото влияние - Слънцето влияе главно върху слънчевия възел и симпатичната нервна система на човека. За да координира силите на своя организъм, човек трябва да свърже симпатичната нервна система с мозъчната нервна система. Когато се усилва деятелността на симпатичната нервна система, мозъчната енергия временно престава; когато мозъчната система действа усилено, деятелността на симпатичната система отслабва - затова трябва да съществува координиране между силите на симпатичната и мозъчна системи. Между костната и мускулната системи също трябва да има координиране. Който е координирал силите в себе си, той се е координирал и със силите на Природата; ходът на такъв човек е пластичен, равномерен, неговите движения съвпадат с тия на Природата; всяко негово движение е музика и ритъм и като ходи, този човек не се уморява. Щом ходи правилно, човек мисли правилно. Не е ли съгласувал движенията си с тези на Природата, той се уморява лесно; възприема новите идеи, стреми се към тях, но нищо не постига - защо? Защото не е координирал своите сили.

Като ученици на окултна школа, вие трябва съзнателно да работите върху координиране на силите в своя организъм. Като работите върху себе си, вие помагате и на своите ближни, а щом помагате на ближните си, и на вас ще помагат; вие трябва да си помагате взаимно във всяко отношение: физически, сърдечно и умствено. Не работите ли съзнателно върху себе си, вие не можете да се повдигате. Всички хора живеят още в миналото си, в зимата на своя живот; човек трябва да мине в пролетта, в своето настояще - да живее човек в пролетта на своя живот, това значи да се е подмладил.

Подмладяване може да стане само там, където силите са координирани; не може ли да се координира, човек клони към остаряване, а всеки стар човек попада под влиянието на Сатурн, който засега е в низходяща степен - той е минал младините си и слиза в долното полушарие на кръга, в есента и зимата. Човек може да отиде при Сатурн в краен случай, за да поиска някакъв съвет, но иска ли да знае как да прекара младините си, нека отиде при Венера - богинята на любовта; иска ли да знае как да живее изобщо, нека отиде при Меркурий - младия секретар на боговете. Младите трябва да посещават в крайни случаи планетите Сатурн, Уран и Нептун, понеже те влияят отрицателно върху човека. Не е лошо влиянието на тия планети, но младите не са готови за тях - те не са съградили още ония духовни органи, върху които тия планети се отразяват благотворно; като не са развили още духовните си органи, щом се намерят под влиянието на тия планети, младите употребяват духовните си сили за физически нужди, вследствие на което огрубяват - когато не може да даде правилен израз на духовните сили в себе си, човек непременно ще огрубее. Невъзможно е с физически усилия да имате духовни постижения; за физически постижения са нужни физически усилия, за духовните - духовни усилия. Не се ли спазват тия правила, човек непременно ще огрубее, ето защо всеки трябва да работи умерено - нито много, нито малко; ако работи много, ще огрубее и ще изгуби онази чувствителност, с която възприема висшите, духовните вибрации, а ако работи малко, той развива в себе си стремеж към охолен живот - живот на удоволствия.

Природата обича леките упражнения, т. е. упражнения, които са по силите на човека. Копае ли на нивата или на лозето, човек трябва да вземе лека мотика и спокойно да разбива почвата; видите ли, че някой е взел тежка голяма мотика и копае с голямо напрежение, ще знаете, че той ще свърши малко работа и ще се преумори. Каквато и работа да върши, духовна или физическа, човек трябва да работи с Любов и разположение; щом изгуби разположението си, той трябва да промени работата си - промяната на работата е почивка. Не е позволено на ученика да седи без работа; ако някой не може да следва в университет и ходи със скъсани обувки, нека стане обущар - ако Толстой знаеше да кърпи и шие обувки, колко повече вие трябва да правите това.

Младият иска да бъде самостоятелен, а не работи, очаква всичко наготово. За да бъде самостоятелен, човек трябва да бъде сръчен, да може сам да прави всичко, от което има нужда; това не значи, че той трябва да бъде и шивач, и обущар, и дърводелец, но да разбира от всичко по малко: скъса ли се дрехата му, да може сам да я закърпи; скъсат ли се обувките му някъде, да може да ги закърпи. Във всички случаи на изненада в живота си човек трябва сам да си помага.

Като е дошъл на Земята, на човека е дадена задачата да се учи, да помага на себе си и на ближните си. Той е пътник в живота, в торбата на когото трябва да има всякакви пособия - коя е торбата му? Неговата глава, там влага своите знания.

Човек трябва да започва от малките работи и постепенно да върви към големите - това може да постигне, когато се координира със силите на Природата. Разумни са силите на Природата; ако човек се свърже с тях, в един ден само Природата ще го научи на толкова много неща, колкото най-видният професор за 20 години. Не обичате ли Природата, не се ли свържете с нея, тя нищо не дава - Природата дава много на онзи, който я обича и когото тя обича; не я ли обичат, нищо не дава. Тя чака времето, докато съзнанието на човека се пробуди, не изразходва силите си напразно.

Сега, като на ученици, препоръчвам ви да изучавате астрологията. Къде се проявява Сатурн в човека - костната система, кожата, също така и ушите се намират под негово влияние. Жлъчката на човека пък се намира под влиянието на Марс - според някои астролози движението на жлъчката съвпада с движението на Марс. Какво разположение трябва да имат планетите, за да бъде един хороскоп хармоничен? Между хелиоцентричната и геоцентричната астрология има разлика: първата засяга психическия живот на човека, а втората - физиологическия. Според хелиоцентричната астрология вътрешният живот на човека не зависи от влиянието, което дава знакът. Всяка планета има и второстепенно влияние върху човека - вътрешно, психическо влияние, ето защо има случаи, когато някой дисхармоничен аспект от геоцентрично гледище, координиран с хармоничен аспект от хелиоцентрично гледище, излиза добър. Човек трябва да хармонизира и двете системи в себе си защото Слънцето, както и всички останали планети, има свой специфичен зодиак. За да има верни и правилни разбирания върху астрологията, човек трябва да носи в ума си зодиаците на всички планети.

За да се развива правилно, човек трябва да използва енергиите си навреме. Ако не е използвал известна енергия на младини, ще я използва на старини, но с обратно движение - затова е казано, че всяко желание, което се явява на младини, трябва да се приложи навреме, за да даде плодовете си на старини. Не реализира ли човек желанията си на младини, на старини мъчно се реализират - например някой човек има желание да учи, но няма условия на младини; същото желание ще се яви и на старини, но понеже не може вече да учи, този човек започва да става недоволен от живота си. Страшно нещо е да бъде човек недоволен, недоволството препятства духовното развитие на човека. Следователно имате ли желание още на младини да учите, използвайте всички условия, които са ви дадени за това; ако не използва благоприятните условия за реализиране на желанията си на младини, човек става крайно недоволен и така заминава за другия свят, а и в него той продължава да се мъчи и страда, че нищо не е постигнал - ходи тук-там, останал само със съзнанието за непостигнати желания, търси помощ навсякъде, докато най-после някое Разумно същество му съдейства да дойде отново на Земята, за да реализира желанията си.

Страшно е положението на обезплътения човек, който живее с желанията си, но нито е на Земята, нито е на Небето - това положение е подобно на човека в пустинята: силното Слънце го изгаря, жаждата го мъчи, а той е сам в пустинята, забравен от всички. Като знаете това, бъдете внимателни към своите желания и към себе си: дойде ли в сърцето ви някое добро желание, вижте имате ли условия да го реализирате и ако имате, използвайте ги, за да не се мъчите на старини; пазете се от всички мрачни мисли, чувства и неразположения, които водят човека в крайности. Вие сте млади, здрави, силни, способни за работа и за учене - защо трябва да се поддавате на песимистични мисли и чувства? Всички мрачни мисли са чужди, не са ваши, вие сте ги приели отнякъде - някой ваш прадядо, заминал преди двеста години за онзи свят, понеже не е подготвен да живее там, лута се из пространството, докато дойде някой Възвишен дух при него и му помогне да се прероди; до това време вие ще го възпитавате, ще го учите как да изпълнява волята Божия. Като изпълнява волята Божия, всеки човек може да се подмлади.

Когато изучава хороскопа на своя живот, човек трябва да забрави своите лоши аспекти - един лош аспект в живота на човека не е нищо друго, освен дисхармонично състояние, на което той сам се подлага. Човек сам е причина за своите лоши аспекти: когато слиза на Земята, той носи със себе си благоприятни условия за трите свята - физически, Духовен и Умствен; ако злоупотреби с тия условия, сам влошава живота си. Кой може да злоупотребява с добрите и богати условия на живота си - богатият може да злоупотребява, защото има дадени условия, но бедният не може да злоупотребява. Който има очи, ръце, само той може да греши; слепият, сакатият не могат да грешат. Какъв грях може да направи онзи, който е лишен от чувства - той е малко семе, затворено в кутия; при тези условия семето не може да греши.

Днес всички хора преживяват своето минало, вследствие на което се натъкват на големи противоречия - те живеят в миналото и не могат да се справят с настоящето; задачата на живота им се заключава в това да излязат от миналото и да влязат в настоящия живот. Настоящият живот изисква от човека да определи отношенията си към Бога, към ближния си и към себе си. За да изпълни тази задача, човек трябва да прилага закона за координиране на силите. Срещне ли някой силен човек, той трябва да знае как да се справи с него. Как ще се справите с мечката - като срещнете мечка в гората, вие ще се качите на някое дърво или на някоя скала и оттам ще наблюдавате какво прави; обаче ако владеете закона за координиране на силите, като видите мечката, отдалеч още ще и въздействате с мисълта си, за да се върне от пътя си, да вземе друга пътека.

Ученикът трябва да работи върху мускулите на лицето, на носа, на брадата си, да ги координира. Брадата на човека символизира неговата воля; той трябва да работи върху силите на волята си, да ги координира, защото не обработва ли силите на волята си, нищо не може да постигне; чрез волята си човек може да преодолява всички външни и вътрешни мъчнотии и препятствия в живота си.

Един ден Буда заспал в една цветна ливада и в това време змия се приближила до него и го обвила. Като започнала да го души, Буда веднага се събудил и приложил закона на смаляването - той се смалил толкова много, че се изхлузил от оковите на змията. Буда се освободил лесно от змията, понеже знаел как да се смалява.

Какво ще правите вие, ако се намерите в ограничителните условия на живота? Нещастията, ограниченията, страданията в живота не са нищо друго, освен оковите на змията; намерите ли се в нейните окови, тя непременно ще ви задуши. Как ще се освободите от змията - чрез разширяване или чрез смаляване? Чрез смаляване - ще започнете да се смалявате, докато се изхлузите. За да дойде до закона на смаляването, човек трябва всеки ден да се отказва от нещо несъществено и да остане само с Божественото съзнание, с което е дошъл на Земята - само при това положение може да се смали дотолкова, че да се изхлузи от оковите на змията; освободи ли се от тия окови, той отново ще създаде своята нова форма и щом я създаде, веднага ще вложи в нея идеите и чувствата си. В Природата нищо не се губи - човек само временно губи формата си, т. е. той я видоизменя, докато се изхлузи от ограничителните условия; освободи ли се от тия условия, той отново се проявява. Ако някой ученик иска да свърши училище, но няма благоприятни условия, той трябва временно да се примири с невъзможността да учи, но в ума си трябва да държи мисълта, че ако тази година не може да учи, следната година ще му се дадат добри условия.

Сега аз говоря за изключенията в живота; с правилата човек лесно се справя, но с изключенията се работи мъчно. Ако не може да се справи с изключенията в живота си, човек се натъква на такива сили в себе си, които му противодействат и стават причина за нежелателни промени на неговите външни и вътрешни органи - например носът, устата, брадата му започват постепенно да се изменят: носът става по-широк или по-тесен отколкото трябва, устата също става по-голяма, устните надебеляват или изтъняват повече, отколкото трябва. За да следи промените, които стават с органите на лицето му, човек трябва да знае колко големи трябва да бъдат те според ръста му. Изобщо човек трябва да се изучава, да знае какви мерки да взема за изправянето си. Ако носът, устата и брадата на човека са правилни и отговарят на мярката, която Природата е предвидила, това показва, че силите в организма на този човек са координирани, от неговите мисли и чувства излиза приятна миризма; не са ли координирани силите му, човек е лишен от това благоухание. Срещнете ли човек, на когото силите не са организирани, от него излиза неприятна миризма и за да се освободи от тази миризма, той трябва да прави изпотявания, да пречисти тялото си от ония утайки и наслоявания, които пречат за координирането.

Като ученици, вие трябва да бъдете смели и искрени в себе си. Погледът ви трябва да бъде устойчив. Неподвижният, установен поглед не подразбира още устойчивост, но и бързото движение на очите не е правилно - очите трябва да бъдат спокойни, с ритмично и пластично движение; наблюдавайте се, за да видите как се движат очите ви. Човек трябва да се наблюдава, да следи какви мисли и чувства го вълнуват и забележи ли нещо отрицателно в себе си, да не се смущава, но да се заеме с изправянето му. Има ли някакъв недостатък, човек трябва да приложи волята си да го изправи; колкото и време да му отнеме, той не трябва да се отчайва - това значи волеви човек. По отношение на работата върху себе си човек трябва да постоянства, да бъде истински мъж. Какво разбираме под думите истински мъж - това значи благороден човек, който устоява на думата си; каже ли, че трябва да свърши някаква благородна работа, той постоянства; погледнете ли в лицето му, от него блика живот и енергия.

Кои са характерните черти на мъжа и кои - на жената? Мъжът трябва да бъде справедлив и никога да не лъже - на мъжа не се позволява никаква лъжа; ако мъжът понякога се проявява грубо, простено му е, но ако лъже, не му се прощава. Жената трябва да има благородно, отзивчиво сърце, което никога да не се обижда; тя трябва да бъде дълбока вода (море или океан) - какъвто и камък да хвърлите в нея, да не се размътва. Мъжът трябва да бъде висока планина - каквито и бомби да хвърлят към него, да не го засягат.

Сега, като говорим за координиране на силите, натъкваме се на въпроса за влиянието; колкото и да се пазят от влияния, хората не могат да бъдат свободни от тях. Например ако някой мъж обича да лъже, той непременно ще повлияе на жена си; ако пък жената не е благородна, тя ще повлияе на мъжа си - под нейно влияние той ще стане груб. Благородството и търпението са качества, свойствени на жената - синът може да придобие тия качества от майка си. Като казвам, че търпението е качество на жената, имам предвид Космическата жена - Девата; с други думи казано: само любещият може да бъде търпелив.

Като ученици, вие трябва да се стремите към естественост. Каквото правите, да бъде направено добре и красиво: ако поздравявате някого, в поздрава ви трябва да има истинско почитание - поздравете човека, сторете му път да мине, а след това продължете и вие своя път; ако искате да учите, трябва да знаете защо учите - по подражание или от любов към ученето; ако се радвате, радвайте се от сърце, да заразите окръжаващите със своята радост; ако скърбите, скръбта ви трябва да излиза от дълбочината на душата - в това отношение вие трябва да бъдете герои; ако обичате, обичайте с всичкото си сърце и ум и обичайте, без да очаквате да ви обичат.

Днес всички искат да бъдат обичани; да желае човек това, значи да иска най-голямото нещо. Щом иска да бъде обичан, човек трябва да бъде готов да върши всичко, каквото Любовта изисква - не може ли да върши всичко това, той не е готов за Любовта; щом не е готов, той трябва да се откаже от желанието си да го обичат. Само боговете, Ангелите, Архангелите могат да бъдат обичани, защото те са в състояние да направят всичко, което Любовта им заповяда; обикновеният човек не може и не трябва да желае да бъде обичан от всички хора - има ли такова желание, той е излязъл от рамките на човешките възможности. Слушате някой да казва, че никой не се грижи за него, че Бог го е изоставил; много иска този човек, той се е отпуснал, нищо не работи, а изисква Любовта и вниманието на Бога: иска Бог да спре всичката си работа и да се занимава само с него - това е невъзможно.

В едно индийско предание за Брама - върховното божество на Индия, се разправя, че някога той получил като подарък едно яйце, в което бил скрит целият Космос; това яйце било подарено на Брама, за да го изпитат какво може да направи с него. Брама поставил яйцето при благоприятни за неговото излюпване условия, яйцето се излюпило и от него излязъл сегашният свят. Значи светът съществува благодарение на подаръка, който Брама е получил.

Питам: ако Бог даде на всеки човек по един подарък, какво ще направи той с него - можете ли да го използвате разумно, да влезе в работа? Всеки трябва да се запита какво може да направи с идеите, които Бог е вложил в неговата глава. Като не мисли както трябва, човек казва, че не е в сила да реализира Божествените идеи - защо не може да ги реализира? Защото били мъчни. В Божествените неща се крие Доброто, а в човешките - и злото, и Доброто; човек е в състояние да прави и Добро, и зло. Ако има нещо мъчно в света, това е да прави човек зло; и въпреки това той прави зло, следователно, ако човек прави най-мъчното в света - злото, много лесно може да прави Доброто. И детето може да прави Добро.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да се отличавате от другите хора. Ученикът трябва да има висок идеал и да го следва неотклонно - този идеал води към придобиване на знание, свобода и Любов. Иска ли някой да му покажете какво знаете, извикайте го да види как живеете - от живота на човека се съди за знанието, свободата и Любовта, които той носи в себе си. „Докажи, че имаш знание" - знанието, Истината, Любовта нито се доказват, нито се отричат. Как ще докаже розата, че има приятна миризма - който се приближи до нея, веднага ще се убеди, че тя има приятна миризма; ако и човек благоухае, хората сами ще го търсят и ще му отдадат нужното почитание. Като е дошъл на Земята, човек е обещал да реализира Божествените идеи и да изпълни волята Божия. Изпълни ли обещанието си, човек ще бъде извор, от който извира чиста, кристална вода; цвете, което цъфти; дърво, отрупано със зрели, вкусни плодове; статуя, която художникът е завършил вече; храм, в който свещениците и певците служат на Бога и призовават всички хора да Му се поклонят в Дух и Истина.

Като ученици, вие трябва да се стремите към великия идеал на Живота, да го реализирате, без да се връщате към миналото - в миналото няма онази красота, към която се стремите, миналото е живот на жертви и противоречия. Бъдещето оправдава всички страдания на човечеството в миналото и в настоящето. За да използва настоящето, човек трябва да координира силите на своя организъм с тия на Природата: за да постигне това, трябва да координира своя слънчев възел с енергиите на Слънцето, енергиите на черния дроб - с тия на Сатурн, задната част на мозъка - с Венера, долната част на челото - с Меркурий. В долната част на мозъка се намира центърът на наблюдателността - обективният ум на човека; следователно, когато срещнете човек, който наблюдава нещата с цел да ги изучи, ще знаете, че той е меркурианец. Онзи, който обича да разсъждава, да философства и да прави философски заключения, той е сатурнов тип.

Днес всички хора трябва да работят върху координиране на силите си. Да се координира човек, това значи да води хармоничен живот - в което и общество да влезе, той трябва да се отнася към всички с почитание, с доверие, като към души, а не като към личности; обикне ли някого, той трябва да знае, че се намира под окото на Разумните Възвишени същества - те го наблюдават и следят как проявява любовта си. Да любиш, това значи да изпълняваш свещен акт не пред подобните си, но пред Възвишения свят; от това как ще извършиш този акт зависи дали ще получиш Божието благословение - Бог простира ръцете си върху онзи, който е проявил Любовта правилно.

Сега аз не говоря за обикновената любов, но за онази Любов, която има за обект Истината. Велико и свещено нещо е да изяви човек Любов към Истината; проявлението на тази Любов определя бъдещето на човека. Само онзи може да бъде обичан, който е приложил в живота си Любов към Истината, т. е. Любовта, която има за обект Истината; щом прояви тази Любов, цялото Небе се отваря за него и всички се радват, че са срещнали човек, изразител на Любовта. Да ти се радват Възвишените същества, това значи да се възнесеш на Седмото небе; изгубиш ли тази Любов и радост, ти се смаляваш, дохождаш до положението на буболечица - същество, което е лишено от всякаква идея, от импулс в живота. Страшно е положението на онзи, който е изгубил своя вътрешен подтик към знание, Любов и свобода.

Желая ви да придобиете онова знание, което носи светлина за ума; желая ви да придобиете онази Любов, която изключва всички противоречия и недоразумения; желая ви да придобиете онази свобода, при която сами да се връзвате и развързвате, сами да излизате и да се връщате; желая ви да се координирате със силите на Разумната природа, с всички добри хора на Земята. Постигнете ли това, към вас ще потекат енергии от всички посоки и вие ще бъдете готови за работа и служене на Бога в Дух и Истина.







Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Координация на силите

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, всички, бъде, вий, сега, сили, живот, аз, условия, координиране, влияние, себе, природа, сатурн, система ,

 Младежки окултен клас , София, 8 Май 1927г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


VI година (1926-1927)
31-ва лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на 8. V. 1927 г.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.

(Размишление.)

Всички сте изучавали математика. Координация на силите. Тя е една от най-сложните системи – да си координиран. Аз вземам думата координиране на разумните сили в живота. Кръговете, това са възможности. Всеки един кръг представя една форма, която известни разумни сили са координирали. (фиг. 31.1 на с. 334.)



Следващият кръг е разделен на две равни части. Едното – положително полушарие, другото – отрицателно. После, и всяко едно полушарие има два знака (+ и -).

Къде е положителната страна в малкия кръг, къде е пролетта, къде може да е Меркурий положителен? (- Дясната част на кръга е +.) Ако разделим кръга на 4 части, тогава имаме: дясната част е положителна. Ако вземем горнята част пролет и лято: горнята – положителна, долнята – отрицателна. Философията на живота. Когато Слънцето е отделяло всички тези възможности, всички тези планети – при какви условия са създадени? Нептун – когато Слънцето е създало Нептуна, какви са били условията? Когато Слънцето е създало Земята, условията едни и същи ли са били? Значи, различават се. Тук са условията, при които се е образувала Слънчевата система.

Тази слънчева система, тези кръгове съществуват в човешкото тяло. Има известна част от материята, има известни атоми, които трептят с трептенията, които има Нептун. Всяка една планета упражнява известно влияние върху органите на човека. За пример Марс върху кои органи действува най-много специално? (- Управлява цялата глава, понеже Овен се намира под неговото господство.) При сегашното състояние на човека Марс е във възходящо движение. Той не е на зенита си. Коя друга планета има силно влияние, освен Марс? Венера.

Сега, в координиране на органите съществува следният закон: За да се прояви силата на един орган, всички други органи трябва да въздържат своята сила. Ако искаш да усилиш окото си, непременно трябва да спреш малко вниманието на ухото си. Ако едновременно гледаш и слушаш, зрението не може бъде силно. Някой път пък, ако искаш да слушаш по-добре, ще затвориш очите си. Окото ще изпрати енергията в ухото. Затуй хората сега замижват, когато искат да чуват по-добре. Туй е координиране на органите, взаимно подпомагане. Когато искаш да се концентрираш вътрешно, тогава окото и ухото престават да гледат и да слушат отвън – те се координират вътрешно. Когато този вътрешен орган на съзнанието изпълни своето предназначение, той се координира с тях, изпрати енергиите си навън и окото се отваря.

При вашето самовъзпитание, всеки ден ще се наблюдавате: кои органи у вас не се координират. Например някой ходи тъй: клати се – то не е дефект. Туй е едно падане през ред други съществувания. Това изкривяване на органите показва, че няма никаква координация. По този начин човек, без да иска, ще извърши известно престъпление. Или той си ходи, казва си тъй (с пръста си маха): «Псст!» Или вземал някоя броеница, или някой върти бастуня си, но тъй лошо, че ако бях учител по фехтовка, щях да го набия. Едно време маймуните, като се повдигаха, носеха своите бастуни. А като станаха хора, като маги вземаха да ги носят, като пръчици, тъй, под ръкавите.

Аз говоря принципно Аз ви казвам: Не носете никакви бастуни, никакви тояги. Ако носиш – една тояга, както един овчар кривака си. Даже и на екскурзия аз бих желал да ходите без тояги. Даже и аз ще хвърля бастуня. С бастун отвлича се вниманието ви. И всички велики философи, всички посветени в древността са ходили без бастуни. Бастун ако ще носите, трябва да го носите съзнателно. Ако искате да развиете волевата страна на вашия характер, носете бастун. Но щом развиете своята сила, хвърлете бастуня.

В живота, като ученици на една окултна школа, не трябва да внасяте никакви посторонни идеи, които да ви отвлекат от същинската идея. Сегашните бастуни, знаете ли кой ги введи* в света? Не са лоши, те са един добър признак, но като махнеш със своя си бастун, ти трябва да знаеш, че бастуня, който го имаш, трябва да го пазиш. Счупи ли се бастунят ти, туй влияе върху твоята воля, ти губиш силата си. Всяко нещо, което носиш в ръката си, ти трябва да го пазиш – изгубиш ли го, ти губиш от силата си. Трябва да имате един бастун толкова гъвкав, да го пазите да го не счупите. Не искам да паднете в суеверие, да идете в другата крайност. Туй е координиране на вашата мисъл. За да имате един бастун, вие имате обич към него. Но никога не носете един бастун по модата. Преди години имаше мода в гимназиите да носят учениците очила и тъй си даваха вид, че са някои професори. Мода – понеже някои учители носеха очила. След туй дойде друга една мода: всички ученици носеха дълги коси, защото философите носеха такива коси. Вдигна се дълга разправия между ученици и директори. Заставиха учениците да си отрежат косите. Подражанието не е идея. Когато човек има известна свещена идея, трябва да знае предназначението какво е.

Като дойдете да тази система на координиране, трябва да знаете как са поставени планетите. Всяка една планета е поставена в даден момент в някоя част на тялото и трябва да знаете в живото тяло къде се намира Марс, къде се намира Сатурн, Меркурий, Венера и т. н. Планетите се местят в тялото. Вий ще разбирате тяхното състояние – или присъствието на известни планети от мислите, които се намират в ума в даден момент. Необходимо е за пример да се яви Марс, понеже ще направи главата ви малко по-обла. Необходимо е за пример да се яви Сатурн, да упражни влияние върху главата ви, ще я направи малко продълговата. Необходимо е да упражни влияние Юпитер – той ще даде височина на главата. Влиянието на Юпитера върви по радиуса на координативните сили. А влиянието на Марс и Сатурн върви по синус и косинус. Ако влиянието на Марс се увеличава, на Сатурн се намалява и обратно. Там, където философията престава, започва войната. Когато искаш да се биеш с някого, много мислене не трябва. Англичаните, които са много практични, щом срещне някого, който го е обидил, казва: «Господине!» – едно-две, едно-две, набият се, шапките им паднат, ръкуват се – «Квит сме вече.» Няма съд, няма обида. И двамата се набият. Много добре, това е английска черта. И в Америка е тъй. У славяните къде може да има Сатурн своето влияние? Българинът е отмъстителен. Години минават и българинът държи една зла мисъл и му търси времето да си отмъсти по един начин. Туй е влиянието на Сатурна – и се вкисва човек. Когато влиянието на Сатурна дълго време се е упражнявало, човек става сух – очите изпити, носът сух, тънък, вратът тънък, вените изпъкват, устата стават черни, човек изгубва своите чувства и всичко отрицава. Той е крайно интелектуален тип, отрича чувствата, а при това този тип, който отрича чувствата, има стремеж към чувствата.

В живота всички трябва да започнете с влиянието на Слънцето. Туй влияние може да съвпада със слънчевия възел и със симпатичната нервна система; и тя трябва да се координира с мозъчната система. Когато се увеличава влиянието на симпатичната нервна система, престава деятелността на ума. А щом симпатичната система се координира с мозъчната, тогава се усилва деятелността на мозъка. Затуй трябва да има преливане между тях – симпатичната нервна система, свързана с чувствата, и мозъчната, свързана с мисълта. Между едната и другата трябва да има пълна координация. Щом има такова координиране, тогава може да има координация между костната и мускулната система. За пример в ходенето – всички ученици бих желал да се отличавате, да имате едно пластично ходене. Като ходите, вашите движения да бъдат в координация с движението на природата; и тогава се добива красотата. Някой човек, като върви, харесвате го, понеже пластично върви; и по-малко енергия се изразходва – като се върнете дома си, усещате се освежен. Зародила се е някоя нова идея, а вървиш дисхармонично, връщаш се дома недоволен и губиш повече от силата си, понеже не си в координация с природата.

Първото нещо: Ще се стремите да се координирате. Какво струва 5-10 минути, половин час да обърнете внимание как ходите? Направете един опит. Извадете часовника, тъй щото крачките ви да бъдат отмерени. Да не прегрешавате нито с 1/2 секунда. Да кажем тъй: една крачка вземате за 2 секунди, за друга – 3 секунди, за другите няма никакво координиране. Крачките ви трябва да бъдат отмерени. Сега, в ходенето се явява някой път известна дисхармония. След като ходите половин час, заражда се един закон, измените гамата на вървежа си. Ако сте дълбоко замислени, решавате някой велик въпрос, вземате големи, широки крачки. Всички философи вземат много големи крачки. (Учителят ходи бавно, но прави големи крачки.) Ако някой иска да спечели, той ходи тъй: ситно-ситно-ситно – каквато му идеята, такива му и крачките. Щом върви с дребни крачки, той няма никаква идея в себе си. Ако искате да бъдете велики в характера си, трябва да правите големи крачки. Ако ходиш дребно, ти не можеш да развиеш характера си. Следователно някой път, като излезнеш из гората, вземи позата – направи едно движение тъй: широка-широка крачка. Трябва едно механическо въздействие – то не е механическо въздействие.

При сегашните условия вий не трябва да бъдете изпити, но аз не искам да бъдете и пълни, но да има у вас развита мускулната система и лицето ви да бъде пластично. Който погледне, да види, че идея имате. Очите ви не трябва да са изпъкнали като на бухал, нито хлътнали, но който ви погледне, в погледа ви да има нещо – не изпитателно, но гледането има... Може да ви погледна 1/10 секунда, но погледът ми може да е толкова интензивен, че дълго време след това вие още усещате, че ви гледам. Ако някой дълго време те гледа, за да те хипнотизира или ти да го хипнотизираш, това не е правилно. Той може да те погледне малко и след туй да си отдели погледа – впечатлението от погледа ще остане, то е много силно, то вече мисълта е насочена към тебе.

Когато насочвате своята мисъл, гледайте заради вас тази мисъл да бъде хармонична. Понеже, каквото е отношението ви към хората, такова ще бъде и тяхното отношение към вас. Аз желая във вас, като ученици, да виждате погрешките, без да има този циничен характер. Погрешката, да я считате като един факт в света, без да ù давате личен характер. Допуснете, някой от вас пада в някой трап и се окалва – какъв характер ще му дадете? Представете си, някой върви покрай някоя телена мрежа и палтото му се скъса – какъв характер ще му дадете? Върви и то се развява.

Казвам: В тази система ако живеете, най-първо трябва да се роди във вас идеята – координиране. Като ученици, трябва да почнете да се координирате. Където може, вий да помагате – след време ще дойдат да ви помагат. Взаимно трябва да си помагате умствено и сърдечно. А тъй, както сега се развивате, както сега вървите, вие вървите по пътя на вашето минало – повръщане има.

Да допуснем сега, че синусът (sin.) у вас се увеличава – какво представлява този радиус в дадения случай? Аз го наричам този радиус «насока на съзнанието». Синусът показва усилване на съзнанието. Косинусът (соя.) показва резултат – който е резултат. И когато този косинус се слее с оста [на] кръга, плодът е узрял, растението е завършило своя процес, следователно започва другият склон – пролетта. Втората част на кръга, то е вече законът на старостта. И в старостта пак имаме координиране. Ако се координира, човек ще се подмлади, ако не – ще изгуби съотношението на силите си.

В старини не се координират хората и всички стари хора почти са под влиянието на Сатурна, а Сатурн засега е в низходяща степен. Той е минал своите младини, той се намира в противоположното полушарие на човешкия живот. При него трябва да отивате само в крайна нужда, за съвет. Но как трябва да прекарате своите младини – не Сатурна, не него [ще питате]. Ако искаш да знаеш как трябва да прекараш своите младини, иди при Венера, богинята на любовта. Ако искаш да знаеш как трябва да прекараш своя живот, иди при Меркурий. Той е младият секретар на боговете. Пък ако искаш дълбоката философия на миналия живот, иди при Сатурн. При Сатурн по-рядко трябва да се ходи. Засега ще се пазите.

Тези, крайните планети – Сатурн, Уран и Нептун, изобщо, според мен, върху младите упражняват едно отрицателно влияние. Не че туй влияние е лошо, но в младите няма онези органи съградени – като дойде влиянието на Сатурна, усилва се деятелността и като не могат да развият духовна деятелност, те употребяват духовните си сили за физически нужди и тъй се огрубяват. Ако на тези сили не можеш да им дадеш онзи израз на духовност, непременно ще се огрубиш.

Колко часа трябва да работи човек? Щом работи много, огрубяват се ръцете. Някой път не трябва да жертвате кожата си. Аз не съм и за онези, които никак не работят. Пак се огрубява човек, понеже става много впечатлителен, епикуреец става, удоволствия търси. Но и когато много работи, той съвсем огрубява, изгубва своята деликатност на ръката и като те пипне, ти ще чувствуваш като ръката на един труп. Тя изгубва онази деликатност на чувствата, не може да схване онези деликатни вибрации.

Ако ние дойдем като окултни ученици – ако идеш да копаеш на една нива, трябва да имаш една мотичка много лека и пръстта, където си сеял царевица или дини, трябва да бъде много рохка и лекичко да копаеш. Леките упражнения, това са в природата, а онези, грешниците, нека се занимават със своите чукове, със своите мотики. Няма никаква философия в това. Да чукаш камъни, няма никаква философия. А и да седиш целия ден и в писането пак да се безпокоиш – казвам, пак е чукане. Ако имаш вдъхновение, пиши; ако не, ще си намериш някаква работа. Не оставайте никога празни. Ако не можеш да пишеш, научи един занаят. Някой от вас ходи със скъсани обуща – научи един занаят, да си закърпиш обущата. Ако един Толстой научи занаята обущарство... Набий клечки на обущата си, то е хубаво. Всеки един от вас да знае да си зашие дрехите в дадения случай.

Ще се научите на самостоятелен живот. Първо, за да бъдете самостоятелни, трябва туй, от което имате нужда, да знаете да си го правите сами. Туй трябва да бъде ваш идеал. Не че дрехите си трябва да ги шиете сами, но по някой път. Вървите по път, скъсат ви се обущата – какво ще правите? Ти на път отиваш, като екскурзиант ще имаш едно шило, едно малко чукче, клечки, конец, ще ги туриш в раницата, имаме една кръпка, ще го носиш, това. После, някой от вас ще си носи едно парче плат, игла, конец; ако се съдере нещо, ще го закърпи.

Казвам: Те са от малките работи, в тях трябва да се координираме. Как, по кой начин? Светът не трябва да се механизира. Ние трябва да се координираме с природата. Аз искам да ви насоча да се координирате с природата. В природата съществува един живот, разумен живот. Ако вий се координирате с нея и я обикнете, тя има методи, разумни методи – за един ден ще ви научи толкова, колкото за двадесет години при някой професор. Но ако не се координирате с нея, не я обикнете, може да минат няколко прераждания – нищо няма да научите. Природата, и тя си има... Когато те обича, учи те, когато не те обича, тя не предава, седи тя, чака, докато се пробуди съзнанието.

Сега вие ще изучавате астрологията. Къде се проявявя, сега, Сатурн у човека?

(- Той управлява костната система и кожата. Лицето, слухът и ушите се намират под влиянието на Сатурна. Други, Парацелзус, смятат, че Марс управлява жлъчката и даже казва, че движението на жлъчката съвпада с движението на Марс.)

Какво разположение трябва да имат планетите, за да бъде един хороскоп хармоничен? Къде трябва да бъдат поставени планетите Венера, Марс, Меркурий и др.

(- Има разлика между хелиоцентричната и геоцентричната астрология. Първата засяга психологическия живот, а втората – физиологическия. Според хелиоцентричната астрология има един вътрешен живот и той не зависи от онова влияние, което дава знакът. Тя (планетата) има и второстепенно влияние, но се управлява и от положение, което дава едно второ влияние на самата планета. Но то е по-друго, вътрешно, психологическо. Затова например може да имаме случай, където някой аспект, дисхармоничен от геоцентрично гледище, координиран от хелиоцентрично гледище, може да излезне добър.)

И двете тези системи може да ги хармонизирате, понеже същевременно и Слънцето, и то си има свой зодиак. Меркурий, Венера, Земята също си имат. Ако искате да имате правилно понятие, трябва тези седем зодиаци да ги имате едновременно в ума си.

Всяка една енергия, която не е използувана в младини, има обратно движение в старини. Ако известно желание не е постигнато в младини, ще се породи в старини и тогава има обратно движение. Затуй желанията трябва в младини да се постигнат, а в старини да имаме техните плодове. Защото няма по-опасно от това желанията да се появят в старини. Ако в младини не реализираш твоите желания, тогава в старини ще се зародят. Имаш, да кажем, едно желание да учиш – понеже тогава не може да се реализира, ще се зароди едно недоволство, туй недоволство ще го спъне за бъдещото му прераждане. Затуй в младини всички условия, които ви се дават, знанието, което може да придобиете, всички онези възвишени и благородни чувства, които може да развиете, развийте ги, за да не дойдат тези желания да ви безпокоят в старини и да ви мъчат. Най-първо човек ще прекара целия си живот в желания, без да ги реализира; и в старини ще ги прекара в друг живот и [ще] се измъчва, че това не е постигнал, че онова не е постигнал; докато дойде от невидимия свят едно по-напреднало същество – такива има – и ги кредитира и той започне наново живота си. И ако туй прераждане не ставаше, хората биха претърпели един адски живот – да седиш със съзнанието си и между живите хора да ходиш и да нямаш органи, да се проявиш. Никой не обръща внимание на теб: и от хората забравен, и от Небето забравен, и ти сам се занимаваш с голото съзнание – вие имали ли сте тази опитност в пустинята? Представете си, турят ви в Централна Африка да живеете десет дена. Вий не видите нито мушичка, нито тревка – какво ще бъде състоянието ви?

То са крайни идеи. Не че тези планети упражняват такова влияние. Венера сама по себе си не ви влияе, но има вещества във вашия организъм, които са подчинени на трептенията на Венера. Тези вещества, ако вие не може да се координирате, ще ви причинят вреда. Има други, които се подчиняват на трептенията на Сатурна – те ще ви причинят вреда, ако не знаете законите. Допуснете, седите, неразположен сте, с една мрачна идея. Казвате: «За мен никой не се грижи.» Питам сега: Кога се е родила тази идея във вашия ум? Как е възможно – вчера седите радостен, весел, а сега седите мрачен, как е възможно? Такъв бърз преход – има ли някоя истина в това?

Туй е вярно по отношение на целия свят. Вий сте влезнали във връзка с разумни същества, на които животът не е хармоничен. Радвайте се, че имате една опитност – тя не е ваша опитност. Някой път може да изпитате едно такова, горчиво чувство – то не е ваше. Някой път може да се чувствате – някой дядо 80-годишен влезне във вас, то не сте вий. Някой ваш дядо или прадядо, умрял преди стотина години, или прекарал 200 години в пространството, научил се за вас, че сте в България, в Школата, казва: «Знаеш ли, дядовото, толкова години прекарани, я ме кредитирай, ти си богат!» И той ти предаде своето настроение и ти се чувствуваш дядо, откъснаха се краката ти. Търсù този дядо. Ще му кажеш: «Слушай, дядо, ти млад трябва да станеш. Ще ти дам един съвет – ще забравиш, че 200 години си седял в пространството. Нищо повече.» – «Е, какво ще правя?» – Тури само една свещена идея, че си готов да изпълниш волята Божия – ще се подмладиш. Какво ще ми разправяш за твоите двесте години и всичката философия!

Сега, когато ние разискваме хороскопите, трябва да забравим всички лоши аспекти на живота си. Един лош аспект, това е едно дисхармонично състояние. Ние сами се поставяме в тези аспекти. Едновременно, когато човек се ражда, той има три хороскопа. Има един физически, където са турени най-добрите условия за неговото физическо развитие; един духовен, където са турени най-добрите условия за развиване на неговите чувства; и трети хороскоп, където са поставени най-добрите условия за развитие на неговия ум. Щом влезнете в света, той може да [ви накара да] злоупотребите с тези ваши условия.

Само богатите хора могат да злоупотребяват. Бедните не могат да злоупотребяват. Човек, който има очи, може да греши; който няма очи, не може. Който има ръце, той може да греши. Ако вие нямате никакви чувства, ако сте едно малко семенце, затворено в някой камък, какъв грях ще направиш?

Сега, от миналото, вий преживявате вашия минал живот, пък трябва да живеете и настоящия. Вий сте в свръзка със сегашния свят, който преживява своя минал живот.

В света ти трябва да познаваш хората. Как трябва да постъпиш със силния човек? Много лесна философия – когато някоя мечка идва насреща ти и може да се нахвърли върху теб, а до теб има голяма скала, качи се на скалата, па наблюдавай оттам мечката. Какво ти коства да се качиш на скалата? Качи се горе на дървото. (- Ако ни срещне на равно поле?) Питам ви сега: Кой от вас го е срещала някоя мечка на равно поле? Едва е имало някои ловци, които ги е срещала в гората, но те, ловците, са ходели подир мечката. Но досега в полето да срещне някого мечка – не зная. После, ще учите закона – ако вие знаете закона за координиране на органите, на кое да е животно, може да отклоните неговия поглед отдалече, да не ви срещне.

В закона на координирането вий ще избегнете известни неприятности, които може да ви се случат. Трябва да избегнете неприятностите. Например ще се срещнете някой ден в пътя с някого, с когото може да се скарате. В координирането ти ще избегнеш тази среща – или десет минути ще минеш по-рано, или десет минути ще минеш по-късно. Координиране е това вече, тази система.

Астрологията е една наука много отвлечена. Според мен тя е философия, която мъчно се разбира. Но ако вий искате да изучавате астрологията, вий я оставете за най-после. Засега започнете да изучавате координацията на вашите мускули на лицето. Започнете да изучавате вашите мускули на носа, на челото, после изучавайте вашата брада. Както ви виждам, брадите на някои от вас – хей, че вий с брадите си отдавна сте фалирали! Вий имате сили, които не сте турили в обработване. Върху вашата воля никак не сте работили. Ако вие тука не може да имате влияние върху вашата брада, отвън никакво влияние не може да имате. Отвън всеки човек упражнява своята воля. Ти ще внушиш, но и той ще ти внуши. Ако две еднакви сили си противодействат, те се унищожават.

Еднаж Буда заспал в една китна ливада. Дошел един змей, увил се около него, щял да го удуши. Тогава Буда, като се видял в гънките на змея, почнал да се смалява, станал толкова малък, че се изхлъзнал от тези гънки на змея – тъй се освободил. Хубаво, ако змията ви е обвила, какво ще правите – ще искате да се увеличите ли? Не, ще се смалите. Да минеш – туй е философията на живота. Що е нещастие? Змията ви е хванала. Там, където има едно ограничение, змията те е хванала. Смалявай се. Знаеш ли какво е смаляване? Започнете маневра, така: «Туй не ми трябва, онова не ми трябва» – от всичко се откажете, да остане в теб само Божественото съзнание, с което ти си дошел на Земята; ти, като се изхлузнеш от гънките на змията, отново пак създай своята форма. Твоите идеи не са изгубени, пак ги създай; ти ще излъжеш змията само За пример ти искаш тази година да свършиш училище, но змията те е свързала: пари нямаш, дрехи нямаш. Какво ще правиш – змията те е свързала. Ако нямаш условия тази година – другата; ако не тогава – по-идната.

Сега, аз говоря за изключенията на живота. Не казвам, който от вас има условия, че не трябва да свърши. Имаш ли условия, не отлагай, навреме свърши, а щом нямаш условия – отложи. Ще чакаш, докато благоприятни условия дойдат – то е изключение.

Аз говоря сега за изключенията, с тях как да се справите. Те може да дойдат, понеже сте в края на века. Може да дойдат 5-10 изключения, ще знаете как да се справяте, защото едно изключение може да ви спре на пътя ви – да действува: вашият нос почне да се спитява, носа вий трябва да вземете под внимание. Или носът ви почне да става по-широк, отколкото трябва – пак няма координиране. Вий още не знаете колко трябва да бъде широк вашият нос според сегашната ви височина. И после, ако вашите уста почнат да стават по-тънки, но ако стават и много дебели, те са две крайности. Всякога, тъй както са устроени, лицето, бърните - има математическо отношение. Чрез устата вий приемате онези фини впечатления на живата природа. Ако нямате туй поле, да възприемате тези вибрации... Пък ако е много широка, ще станете епикуреец. Пък ако са много тънки устните, вий ще се лишите от тези фини чувства. Много пъти се оплаквате от едно апатично състояние – знаете ли на какво се дължи това? В туй апатично състояние се забелязва едно движение на тези две крила на ноздрите, дисхармония има между тези две течения в носа: между разумното течение – ума, и сърцето няма хармония. Тези, малките органи, оставят едно неприятно впечатление вътре в човешкия мозък.

Имайте предвид, всяка една мисъл има свой мирис, усещате я вий, ухание си има тя. И не само човек схваща мисълта, но ако някой човек не те обича, и това има свой мирис. Тогава, какъв ще бъде резултатът, щом се координирате? Добър. Щом координирате всички мускули и всички органи, първият признак – ще усетите да излиза от тялото ви една приятна миризма. Правили ли сте наблюдение, че тялото ви навсякъде не мирише еднакво? Щом се координират системите ви, органите, ще усетите да излиза една приятна миризма от органите. Затуй ви дадох туй упражнение, с топлата вода и фрикциите – не през целия си живот да го правите, за десет седмици само, за координиране. След туй ще турите други контраст.

Всички трябва да бъдете смели. Ще бъдете искрени, ще се стараете погледът ви да бъде устойчив. Не когато очите играят. Едно бързо движение на очите има. Туй движение не е хубаво. Но и пък да бъдете като маска – не. Очите ви да имат едно пластично движение. Забележете как се движат очите ви – туй е едно самонаблюдение. Ако вий вашите очи не наблюдавате, кой ще ви гледа? Ако вий сами не наблюдавате очите си, кой ще ги наблюдава? Ако вий сами не наблюдавате вашата мисъл, кой ще я наблюдава? Един човек, като направи нещо, да бъде доволен сам. И като гледа очите си, да е доволен. На туй твойто доволство ще бъде доволно и Небето. После, като си погледнете носа, да бъдете доволен. Тези физически дефекти, ще се стараете да ги премахнете. Какъвто и дефект да имате, ще турите волята си да го премахнете. Може да ви вземе месец, два, година, десет години и като го премахнете, ще имате съзнанието, че сте волев човек.

Аз желая, като срещна един ученик, да мяза тъй, на мъж. Аз ще ви дам един път какво трябва да бъде мъжкото лице. Като те срещна, тъй, трябва благородното да излиза от очите, от лицето, да има една черта постоянна, пък лицето постоянно да се движи – пъргаво, тъй, живот да кипи. Пък и този брат, като го срещна, тъй, да има принципа на Правдата. Няма по-низко нещо за мъжа от да лъже. За жената, по как да е, но за мъжа... На мъжа да бъде малко груб е простено, но жената да бъде груба не е простено. Мъжът да бъде несправедлив – то трябва да бъде изключение в него. «Мъж съм аз: лъжа – никога!» А жената – никаква грубост! Тя трябва да има такова благородно сърце, отзивчиво – по това се отличава. Жена е само тази, която никога не се обижда. Аз наричам жена тази, която никога не се обижда. Аз употребявам тази дума – «обиждане», в много хубав смисъл. Ти не можеш да размътиш океана. Разбирам: жената да бъде едно езеро дълбоко, че какъвто камък да хвърлят, тя си е бистра. А мъжът трябва да бъде като една планина, че каквито и бомби да хвърлят отгоре му – той си е все същ. Каквито бомби да хвърлят отгоре му, той е като онези непоколебими скали, не се чупи.

Сега, аз да ви кажа как се влияем в координацията. Мъжът, ако обича лъжата, жената се е научила от него; пък ако жената не е благородна, мъжът е научил грубостта от жената. Мъжът не е родил грубостта. Благородството, търпението е свойствено на жената и мъжът учи търпението от жената. Мъжът трябва по женска линия да ги получи от майка си. Откъде трябва да дойдат, сега, някои добродетели? Аз говоря сега за Козмичната Жена, за Девата – от Нея идва туй търпение. Или, казано на наш език, идва от областта на Божествената Любов.

Сега, не да посветите цялото си време – празното си време. У всички трябва да се зароди желанието да бъдете красиви. Все за красотата говорите, дайте ми един пример какъв трябва да бъде красивият човек. Като се срещнете, как се поздравявате? Като видите един свой брат, ще се спрете – искаш да му дадеш почитание, ще се спреш, ще го поздравиш, той като си тръгне, тогава ще тръгнеш и ти. А не да му кимнеш тъй, набързо – това го прави светът. Ако искате да се координирате. То е вече едно упражнение и не е тъй лесна работа да се справиш някой път. Ако го правите съзнателно, ще усетите един прилив, една благородна черта. После, срещнете някого замислен, скръбен – не търсете лошата страна. Някой човек е скръбен – търсете истинските причини на неговата скръб в дадения случай, отгадайте не привидните причини – че той изгубил 1000 лева, то е привидно, по-далечна е причината. Открийте истинската причина. Неговата тъга, тя е по-далечна. Той ще каже, че е далеч от дома си – не е и това причината.

Това са упражнения, които трябва да правите. Най-първо се научете всички да имате един спокоен поглед. Като се гледате, да ви харесва погледът. Гледайте се 10-15 секунди, ако не се харесате, турете огледалото настрана. Разхождайте се 10-15 минути, пак наблюдавайте се. Не се безпокойте. Докато един ден забележите нещо хубаво в погледа си. И тогава забележете какви мисли, чувства действуват във вас, с какви хора сте се срещнали, каква е средата около вас.

Аз съм за всичките естествени прояви. Ако плачеш, ще плачеш както трябва. Има един плач – тъй, отдълбоко да излиза. И когато ще скърбиш, тъй да се разклати душата ти, до дъното, че да е скръб. Всички неща тъй да бъдат, като на герои. Когато ще страдаш, да има за какво да страдаш. Пък и когато ще учиш нещо, туй да е равно на ума ви. Че, ако вий искате да ви обичат – вий казвате: «Тази идея не е за мен.»

Ти искаш да те обичат – искаш най-многото в света. Щом искаш да те обичат, ти си герой, който може да върши всичко в света. Тогава, каквато работа ти дадат, трябва да я свършиш. Пък ако се откажеш, трябва да се откажеш от любовта. Нищо повече! В природата тъй седи законът, щом искаш да те обичат. Че ти искаш туй, което боговете искат, ти искаш туй, което ангелите, архангелите искат – най-много искаш ти. Най-големите претенции имаш ти. Ти си един мошеник, пък казваш: «Никой не се грижи за мен.» Ти искаш Бог да напусне работата Си, да мисли заради тебе, да се спре Той в козмоса. Ее-е-е, слушайте!

Веднаж на Брама, великия Бог в света, Му подарили едно яйце – целия този козмос в едно яйце. Брама вземал, измътил това яйце, образувал сегашния свят. Благодарение на този подарък станал този козмос. Питам сега: Ако Господ ви даде един подарък, какво ще правите, сега? Трябва да бъдете в сила да го турите в работа. Не че Бог не е в сила. Но ние не сме в сила, идеите, които Бог ни даде...

Това са ред разсъждения. Аз правя сега във вас само разкъртвания. Около вас има ледове, обвити сте в твърда стена – турете сега оттук-оттам, оставете да се разкърти всичко това. Закоравели сте с известни заблуждения и казвате: «Това не може да направя, онова не може да направя.» Великите работи в света стават най-лесно, а лошите работи в света стават най-мъчно. И следователно, ако най-мъчните работи досега сме направили, какво ни остава сега да направим? Най-леките. Какво ще кажете, като излезнете в света, какъв идеал ще дадете? Как ще определите окултната наука, или как ще определите вашия идеал, или как ще убедите някого, че действително пътят, по който вървите, е по-добър, отколкото техният път?

Допуснете, че вие имате туй знание на един маг. Този, който не вярва, ще му кажете: «Елате с мен на една разходка.» Завеждате го на планината, махнете с ръка, отклонявате (?) неговото съзнание, ввеждате го в една пещера, показвате му всички тези богатства, скъпоценни камъни. Казваш: «Искаш ли да имаш всички тези работи? Вярваш ли?» Той пипа, пипа, пипа, след туй пак махнеш с ръка и на другия ден го питаш: «Какво видя там?» Какво ще каже този светски човек? Той ще каже: «Че видях нещата – видях, но как влезнах и как излезнах оттам, не зная.»

Света няма какво да го убеждавате, няма и какво да отричате. Ние ще държим онези методи, които съществуват в природата. Цветята имат ли език, с който да ни говорят? Онзи карамфил, като усетиш неговото благоухание, отиваш при него, отдаваш му всичкото почитание. Ако в нас има туй ухание, което светът иска, те ще дойдат. Вий ще се нагърбите с онези възвишени идеи – всичко онова, което е възвишено и хубаво във вас. Да мязате на един извор, който извира; на едно цвете, което е разцъфнало; на едно дърво, което е отрупано със зрели плодове; да мязате на една статуя завършена; да мязате на един храм, на когото всичките свещеници служат с певците му – хората ще дойдат. Към това трябва да се стремите. Не трябва да бъдете сухи чешми, нито сухи дървета.

Сега, някои от вас може да попитат, искат да знаят своето минало. Аз рядко се спирам, за мен миналото на човечеството няма голяма красота. Но виждам красотата в настоящето и в бъдещето – с туй оправдавам нещата. А миналите неща, тъй, както сега виждам хората, от онова състояние, когато човешкият дух е слезнал в материята вътре – човек трябва да бъде гениален, за да може да изтърпи онези големи противоречия, на които човек е подложен. Но като гледам настоящето и бъдещето, оправдавам тези противоречия. Да се връщаш назад – миналото, това е жертвата, която сме дали. Бъдещето оправдава настоящите страдания. Сега трябва да се приготвите за бъдещето. Ако живеете както в миналото, няма смисъл.

Никой астролог досега не е проверил, че Марс упражнява туй влияние. Туй е факт, че упражнява, но не е истина.

Истината е само ако този астролог може да отиде до Марс и да се върне. Може да кажат, че Слънцето упражнява – енергията от него, туй е един факт, но не е истина. Ние още не знаем дали Слънцето упражнява туй влияние. Съвременните окултисти намират, в мозъка има известен център, в неговия етерен двойник – той събира тази енергия от пространството и когато тази енергия вътрешна на мозъка се координира с енергията, която идва отвън, той усеща топлина в себе си. Пък ако тази енергия не се координира, той казва: «Тъмно ми е.» Има 25-30 градуса топлина, а той казва: «Мен ми е студено.» Питам: Защо в неговото тяло няма тази топлина? Неговите трептения не са координирани с тези в природата.

В нашата душа има известни органи, които трябва да координираме правилно. Затуй се изисква да координираме ние слънчевия възел със слънчевите енергии. Тогава, да координираме своя черен дроб със Сатурна; после, да координираме своя мозък с черния дроб, да координираме задната част на главата с Венера, долната част на мозъка – с Меркурий. Когато човек наблюдава, той е Меркурианец. Тъй, наблюдава хората, ходи, не като онези, които ги дебнат, но интересува се от всичко – той е Меркурианец. И като ги види, казва: «Какво правите? Туй какво е? Много са хубави тези неща, щастлив си, че ги имаш.» Туй е още детинското състояние. А Сатурн като дойде, той гледа тъй, философски – ще извади някое философско заключение. Питам: Кое е хубавото състояние? Седят вашите моливи, аз минавам, ще каже някой, не трябва да обърна внимание. Сядам до вас, трябва ми нещо да напиша, ще ви кажа: «Моля, може ли да ми услужите с един молив?» Казвам, от тези, малките постъпки – дойдете за благоприличието, казвам: «Може ли да разгледам вашите моливи?» Знаете ли защо питам? Зачитание е, понеже този, на когото принадлежат моливите, е турил част от своята чувствителност – като ги мръднеш, ще произведете малко сътресение. Но като кажете: «Моля, може ли да ги прегледам?», той вече се координира.

Не само това, но и вие, когато си говорите в клас, същото ви препоръчвам. Вий не си говорите хармонично. Спрете се и думите, които ще кажете, да хармонират, в ума си да имате една свещена идея, да имате нещо определено, без да визирате някого в ума си. Ще говорите приниципално.

Най-първо, всички трябва да се научите, в клас и където и да се срещнете, и в поздрава си между братя и сестри – да имате доверие. Като ходите, да спазвате известно самоуважение. Вий ходите двама, а целият невидим свят гледа на вас. Когато вий любите, цялото небе гледа на вас. Бог насочва Своя поглед, вий проявявате любовта си – вий сте едно видно лице, вий извършвате един от най-видните актове на на вашето съществувание и всички ви наблюдават. Като проявявате любовта си, то е един свещен акт. От този акт ще зависи как вий ще се повдигнете – не в окръжающите, а пред онези, невидимите очи, които ви наблюдават. Като се върнеш дома, усещаш се радостен и весел, сърцето ви се е разширило, умът ви – повдигнат и дойдат новите идеи вътре. И тогава казваме тъй, фигуративно: «Бог простря ръцете Си и ви благослови.»

Аз не говоря за обикновената любов, но за любовта, която има за обект истината. Когато говоря за любовта на истината, то трябва да бъде един свещен акт. Дойдеш ли дотам, твоят ум, твоето сърце, всичките тези противоречия в света, трябва да ги примириш. Пред лицето на всички онези, които са завършили своето развитие, пред Бога, Който те гледа – от този момент зависи твоето бъдеще. И само най-малката гримаса, която би направил и се провери (?) – свършено е. Няма по-страшно нещо от любовта на истината. Щом нямаш истината, никой не може да те обича. Любовта, това е един свещен акт за всички ви – свещен, общ. Дойдеш ли ти да боравиш с любовта, цялото небе е отворено и всички се радват като един човек. Когато видят, че ти обичаш, всички от невидимия свят те похваляват. Когато те видят, че не обичаш, всички обръщат гръб и те забравят. А щом ти обърнат гръб, ти се усещаш малък, по-малък и от най-малката буболечица, без никаква идея, без стимул, отпаднал духом.

Давам ви тези идеи, за да ви избавя от онази връзка. Мнозина от вас имат дяволски въжета още. Мнозина от вас искате да бъдете свободни, без въжета. Вий сега стъпите една стъпка, свързани сте, ходите като някоя коза. Не – свободен, тъй, като птица да ходиш, сам да се връщаш. Аз наричам това свобода. Желая всички тъй да се научите, тъй да мислите. Аз ще ви кажа: Във вас има прогрес, но аз не искам вий да се спирате. Туй, което сте постигнали, още е малко в сравнение с онова, което има да постигнете. Един други ще се координирате и с това ще се координирате с живата природа, и с това ще се координирате с всички добри хора по света, млади хора, които работят в тази посока. Щом се координирате, тези сили отвсякъде ще потекат.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА!

-----------------------------------
* введи – диал. въведе

НАГОРЕ


placeholder