НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Скрити сили

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Скрити сили

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, хора, мисли, мисъл, бъде, всички, себе, личността, свят, топлина, път, можеш, вий, живот, имат, гениални ,

 Младежки окултен клас , София, 3 Април 1927г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

Като ученици, вие трябва да работите с мисълта си, да правите опити да използвате скритите сили в своя организъм като лечебни средства. В човека има клетки, задачата на които е да лекуват - те се наричат лечебни клетки; достатъчно е човек да отправи мисълта си към тях, за да проявят те своето действие - в такъв случай човек не се нуждае от външни лекарства. Ако страда от треска, може мислено да приеме хинин в организма си; лечебните клетки веднага ще проявят своята сила, ще се застъпят за организма и ще му помогнат. От човека се иска само концентрирана и положителна мисъл - всяка отрицателна мисъл парализира действието на клетките; иска ли да се лекува, човек трябва да поддържа положителни мисли. Иска ли да реализира желанията си, той трябва също да поддържа положителни мисли в себе си. Някои животни прилагат закона за концентриране на мисълта, котките особено си служат с този закон - когато иска да хване някоя мишка, котката седи при дупката и с часове, докато със силата на мисълта си я застави да излезе навън и щом мишката излезе от скривалището си, котката веднага я хваща. Когато е гладна, котката може с часове да седи пред вратата на господаря си, който, колкото и да е зает, ще излезе от стаята си да я нахрани - тя го извиква с мисълта си.

Разрешаването на великите задачи в живота изисква голяма концентрация на мисълта. Например някой виден математик се заеме с решаването на една трудна задача - поглежда към дадените елементи, но не може да я реши, вижда му се объркана; започва да мисли върху нея усилено, докато един ден нещо проблесне в ума му и види, че може да я реши. Учените хора постигат голяма концентрация на мисълта си чрез задачите и проблемите, които решават. Обикновените хора, които не се интересуват от науката и не напрягат много мисълта си, дохождат до концентрация чрез болестите. Болестите, които нападат човека, са добро средство за съсредоточаване на мисълта - ако болките му са силни, той не мисли за нищо друго, освен за тях; обаче има опасност, като мисли много за болката си, да не я усили или да не дойде до убеждението, че болестта му е неизлечима. Да мисли човек, че болестта му е неизлечима, това значи да изгуби Вяра в Разумността на Природата. Ако те боли крак, не мисли, че ще окуцееш - човек може да остане хром само тогава, когато е извършил някакво голямо престъпление, заради което за предпочитане е да изгуби един уд, отколкото да загуби душата си, т. е. Божественото начало в себе си.

Страшно е положението на човека, когато изгуби Вяра във Великата Разумност на Живота; страшно е положението на човека, когато се усъмни в своя добър приятел. Докато човек не е дал път на съмнението в себе си, но го оставя свободно да минава и заминава, приятелските отношения продължават; задържи ли съмнението в себе си, човек се подпушва и щом се подпуши, енергията на съмнението, която иде отвън, предизвиква вътрешно напрежение и като няма път да излезе, тя причинява отблъскване между двамата приятели. Значи когато двама души се отдалечават, това показва, че енергиите действат вътре в тях и предизвикват вътрешно напрежение. Всяко отдалечаване между хората е резултат на две еднакви мисли, чувства или желания в тях; щом мислите, чувствата или желанията им се изменят, станат различни, те отново могат да се приближат.

Такова отдалечаване или приближаване става не само с хората, но и с идеите на човека - понякога между идеите му се вмъква особена енергия, която внася раздвояване в мисълта му, и той ту се отдалечава, ту се приближава към своята идея, която е мислил да реализира. Дойде ли една светла идея в ума ви, не е достатъчно само да я приемете, но трябва да пристъпите към реализирането и; всяка идея се реализира във външния свят - тя се ражда в човека, а се реализира вън от него. Преди да реализира една своя идея, човек все ще мине известно раздвояване, но целта е да се справи с него; това раздвояване е резултат на прекъсване на връзката между личността на човека и неговата душа - тази е причината, че на всеки човек липсва нещо. Съзнателно или несъзнателно всеки човек иска да възстанови връзката между душата и личността си - успее ли да постигне това, той става гениален; индивидуалността в човека свързва личността, т. е. временния живот, с душата - животът на вечността. Гениалният разполага с ум, на който всички сили и способности са добре развити и се проявяват в положителна посока; геният прави нещата достъпни за окръжаващите. Всеки човек има условия да бъде гениален, това е въпрос на време.

Често съвременните хора наричат талантливия човек гениален, вследствие на което изпадат в заблуждения. Гениалният човек коренно се различава от талантливия: организмът на гениалния е изтъкан от фина материя, нервната му система е добър приемник и предавател, понеже няма никакви наслоявания; ако клетките на мозъка му се разгледат под микроскоп, ще видите, че те имат особена форма, различна от тая на талантливия човек. Някои казват, че гениалните хора били грозни; грозотата или красотата на човека зависи от това откъде и как го гледате, гениалните хора не са грозни. Кажете ли, че планината е грозна, това показва, че вие я гледате вечер, при залез слънце, когато хвърля сенки; гледайте планината сутрин, когато Слънцето я огрява, и ще видите, че е красива. Същото се отнася и до гениалния човек - гледайте гениалния човек сутрин, когато Слънцето го огрява, за да видите неговата красота. Гениалният не може да бъде грозен; грозен ли е, той не е истински гений. Гениалността подразбира сбор от много таланти. Обикновено на сто години се раждат няколко гениални хора, на хиляда години - няколко светии, а на две хиляди години - един Велик Учител. Геният е тяло на светията, светията - облекло на Учителя, а Учителят - проява на Бога.

Геният е все още свързан със Земята, вследствие на което има поне една слабост. И за Толстой, като гениален човек, разправят, че имал някаква слабост, която често го довеждала до желание да се самоубие - като виждал, че животът няма смисъл, той решавал да се самоубие и за тази цел отивал в гората, където се предавал на дълбоко размишление; като мислел дълго време, най-после гората със своите сенки го спасявала - сенките на дърветата му показвали смисъла на живота. Не само Толстой е дохождал до мисълта за самоубийство, почти на всички гениални хора, които са изпадали в обезсърчение, е дохождала тази мисъл. Гениалните хора са крайно честолюбиви, личните им чувства са силно развити - те не позволяват да им правят забележки. Достатъчно е да ги погледнете само, за да разберат, че са направили някаква погрешка и бързат да я изправят; само от поглед те разбират харесвате ли техните произведения, или не. За да разбере дали произведенията му ще се приемат от хората, Толстой ги е чел първо на децата; той казвал: „Ако децата ме разберат, възрастните не могат да бъдат извинени".

Като ученици, първото нещо, което се изисква от вас, е самообладание. Ако сте неразположени нещо, за да запазите мира си, кажете си: „Аз живея в свят на пълна хармония, заобиколен съм с Разумни и Възвишени същества, които са готови да ми помагат" - знайте, че тези Същества са разрешили всички въпроси, които вие не сте разрешили, и могат да ви помагат. Те искат от вас разумност; ако сте разумни и знаете как да се отнасяте с тях, те всякога са на ваше разположение. Ще кажете, че сте глупави; мислите ли така, вие обиждате Онзи, Който ви е създал. Бащата е готов всякога да помага на сина си, но синът трябва да бъде разумен, да не обижда баща си. Синът трябва да се приближи към майка си и баща си, да признае погрешката си; щом признае по- грешката си, сиромашията, недоволството, болестите ще се махнат. А тъй, да мисли човек, че е лош, че е глупав - това не е разрешение на задачите; вярно е, че понякога човек не постъпва добре или не може да разреши задачите си, но това не значи, че той изобщо е лош и не може да си решава задачите - ще дойде ден, когато ще реши всичките си задачи, това е в неговите възможности.

Докато сте млади, работете за развиване на своята мекота; придобиете ли мекота, стремете се да я запазите. Мекотата прави човека пластичен, подвижен като водата, която където мине, всичко чисти и освежава; изгуби ли мекотата си, човек става сух. Казват за някого, че имал сух ум. Увеличи ли се сухотата, човек започва да се топи. Не е добре човек да има много мазнини, но ако изгуби всичките си мазнини, става сух и корав; за да намазва колелата на своя организъм, човек се нуждае от известно количество мазнини - мазнините и водата в организма трябва да бъдат в такова количество, което да поддържа неговата постоянна топлина.

Искате ли да бъдете здрави, пазете следните правила: главата да бъде винаги хладна, а краката - топли; в областта на слънчевия възел всякога трябва да усещате известна топлина; ръцете и краката трябва да бъдат всякога топли, но не горещи. Има една топлина, която е приятна; хванете ли ръката на човека и усетите тази топлина, вие изпитвате известна приятност - това е нормалната топлина на организма. Ако ръцете и краката са по-топли или по-студени, отколкото трябва, това е лош признак и човек трябва да вземе мерки, за да възстанови нормалната топлина на своя организъм.

Сегашните учени знаят много неща за Слънцето, за планетите, но не знаят по какъв начин да прекарат кръв към пръстите на ръцете и на краката си, за да ги стоплят. Ако не знае как да изпрати кръв към показалеца си, човек не може да свърже приятелство с Юпитер; ако не знае как да изпрати кръв към средния си пръст, човек не може да свърже приятелство със Сатурн; ако не може да изпрати кръв към безименния си пръст, човек няма възможност да свърже приятелство със Слънцето; ако не може да изпрати кръв към малкия си пръст, човек няма възможност да свърже приятелство с Меркурий; и най-после, не може ли да изпрати кръв към големия си пръст, към палеца си, човек няма възможност да свърже приятелство със Съществата от Божествения свят.

Изобщо, за да бъде човек здрав, ръцете му трябва да имат приятна, умерена топлина, същевременно те трябва да бъдат и малко влажни. Голямата сухота и голямата влага, голямата горещина и големият студ са ненормални прояви на организма. За да бъде здрав, човек трябва мислено да се свързва със здрави хора, които нямат никакви слабости и недъзи; свързвайте се мислено с добри, със силни, със здрави хора, за да приемете част от тяхната енергия - тези хора са свързани с Божествения свят и са проводници на Божествени енергии. Добри и разумни хора съществуват навсякъде, без тях животът не може да протече правилно. В който град влезете, непременно ще намерите такива хора; ако в един град няма поне десетина добри, здрави и разумни хора, той не би съществувал. Свързвайте се с такива хора, за да бъдете и вие добри, здрави и разумни - затова е казано в поговорката: „С каквито дружиш, такъв ще станеш".

Като ученици на окултна школа, вие трябва да правите опити в различни направления, но да се пазите от крайности, за да не се обезсърчите; каквито опити правите, започвайте от малките работи и постепенно вървете към големите. Ако искате да се развивате физически, започнете с вдигане на малки тежести от един килограм и постепенно увеличавайте тежестите, да дойдете до сто килограма; ако нямате физически уреди, вие можете да правите упражненията мислено; като вдигате големи тежести, трябва да се изпотите, за да познаете, че действително сте направили известно усилие - това значи концентриране на мисълта.

Ако искате да решавате задачи, пак започнете от малките и постепенно отивайте към по-големите. Когато искате да реализирате една мисъл, умът ви трябва да бъде силно концентриран - по този начин вие ще привлечете към вашата мисъл всички умове, които мислят върху дадения въпрос, вие ще бъдете фокус, в който ще се съсредоточават идеите на хора, които мислят като вас; така се раждат гениалните мисли. Всяка гениална мисъл, макар че се е родила в ума на един човек, сама по себе си е колективна; много умове са работили върху нея, докато дойде един човек, наречен гений, чрез когото тя се ражда.

Като разглеждате нещата по този начин, вие дохождате до смирението. Човек трябва да бъде смирен, да знае, че в света има множество високи върхове. Докато мисли за себе си, че е единствен и самостоятелен връх в света, човек никога не може да бъде гениален; енергиите на планинския връх трябва да се стичат към долините, а сам за себе си той представлява фокус, към който се събират енергии от всички посоки. Само геният, светията и Учителят могат да бъдат смирени - те са върхове, които възприемат енергиите от Възвишения свят и ги отправят към долината на живота; те съзнават, че колкото и да са високи, без енергиите на Възвишения свят представляват голи, студени, неосветени върхове; дойдат ли Божествената светлина и топлина, Божествените мисли и чувства отгоре, те стават богати и могат да раздават на всички, които са под тях. Ако гениалните хора имат нужда от поддръжката на подобните си, колко повече това важи за обикновените хора - въз основа на този закон се образуват семейства, общества, училища, за да могат хората взаимно да си помагат по мисли, чувства и действия. Ако учениците в един клас се обичат и живеят в хармония, те се стимулират взаимно; сам човек по-мъчно учи, отколкото с другари, с които си хармонира. Въз основа на този закон се крепят сдруженията; силата на сдруженията се заключава в мисълта и чувствата на сдружените.






Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

Скрити сили

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, хора, мисли, мисъл, бъде, всички, себе, личността, свят, топлина, път, можеш, вий, живот, имат, гениални ,

 Младежки окултен клас , София, 3 Април 1927г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


VI година (1926-1927)
27-а лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на 3.IV.1927 г.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.

В ИСТИНАТА Е СКРИТ ЖИВОТЪТ.

Кои са основните положения на миналата лекция?

Може да направите следния опит. Ако някои от вас имат обикновена треска. Обикновено за треска колко хинин вземате? 30 сантиграма. Вий вземете 25 сантиграма мислено. Идете в аптеката, вземете, вижте какъв резултат ще даде. Да видите може ли да произведе същия резултат както действителния елемент. (- Мисълта трябва да бъде много силна.) Не много силна, само трябва да бъде концентрирана. Този опит ще направите, да покаже доколко вашата воля може да владее. Вий ще придобиете една самоувереност. Много положения може да се твърдят за елементите, без човек да е направил опит. За пример, сега ако аз взема един лимон и почна да го режа пред вас, нали ще ви потекат лигите? Защо лимона? Ако взема ябълка, ако я режа пред вас, нищо, но лимон щом почна да режа, най-малко, слюнки ще се наберат в устата.

В живота, в празното си време човек трябва да се учи да контролира елементите. Има една задача при възпитанието на човека – да организира елементите. Има известни елементи в неговото естество, неорганизирани. Трябва да ги организира. В нашия организъм има достатъчно хинин да излекува треската. Организмът има своята аптека. Ако вие концентрирате вашата мисъл, онези, лечебните клетки, вътрешните лекари-специалисти, щом вземете хинина, ако мисълта ви е силна, тези клетки, които се занимават с лечението, те ще извършат този процес. Разумни същества, малки душички, много разумни са те. А често с отрицателната мисъл, когато се прекъсва мисълта – ти вярваш, после казваш: «Може да не е така.» С това се прекъсва мисълта и вследствие на това вашата мисъл в света не се реализира. Много мисли и желания са останали нереализирани. И когато мисълта е слаба, желанията не се реализират – и обратното.

Аз забелязвам, има животни, които разбират този закон. Имам две котки, които със своята мисъл ме извикват вън. Седи едната котка, концентрира мисълта си, казва, че е гладна и казва какво ù се яде. Ще дойде – има особен начин, тъй, като мине, ще се поглади, разполага те. Минава някой беден човек, ти не си разположен да отчупиш и дадеш на този бедняк, а минава котката, поглади се, отваря се сърцето ти, готов си да дадеш половината от хапката си. Как ще си обясните този акт? В котката има непреривност. Хубаво е човек, на когото концентрацията на ума е слаба – тя ще му предаде сила за концентриране. Тя е отличен адепт за концентриране. Седи някой път два часа пред дупката на някоя мишка и гледаш: мишката излиза из своята дупка – измича * я. Три-четири дена може да седи пред дупката всеки ден, докато хване тази мишка. То е концентриране.

Великите задачи в света изискват голяма концентрация. Вземете известни математически проблеми – каква голяма концентрация изискват! Седиш съвсем оплетен, тъй, като погледнеш тази формула, тези елементи представят цял един хаос – и мислиш. И като от невидимо, тази задача почне да се разяснява, разнищва се естествено, и най-после дойдеш до известно положение – проблесне ти основната мисъл, която разрешава тази задача. Гледаш: задачата – трудна, но може да мине ден, два, три, може цял месец. Колко време седи математикът и не може да я разреши, трудна е, много елементи има, такива, неизвестни елементи, а вие искате да постигнете едно ваше желание – то е така преплетено. То е възможно – трябва да знаете начина, пътя, по който трябва да минете.

За пример имате едно обикновено състояние, неразположение – тъй човек усеща нещо в слънчевия възел свито. Или тупане в слепите очи, неразположено, нервно, вие се свят – едно анормално състояние. Питам: Как ще измените състоянието си? Как го изменяте вий? Има един начин в природата – ще страдаш, ще мине един, два, три дни, ще мине колелото. Някой път може да мине цяла седмица, цял месец едно болезнено състояние. Но като се наберат ред такива състояния, разслабват нервната система, разслабват деятелността на мозъчните центрове. Човек не е концентриран и слабо учи.

Болките изобщо имат за цел да се концентрира човек. Няма по-силен стимул за концентриране от болката. Болестите са един начин за концентриране. Боли те кракът – забравиш всичко, все в крака си мислиш. Опасността е друга: концентрираш се на този крак, тъй може да влезе в ума ти, че тази болест, наместо да я излекуваш, ще я засилиш. Като мислиш дълго върху болестта си, ще дойдеш до убеждението, че този крак е неизлечим.

Сега, откъде идва туй второ положение? То е една несамоувереност в законите на природата. Кракът на човека – той не може да остане хром по никой начин, то е изключение. Само когато човек ще извърши едно голямо престъпление, за да се избави душата му, тогава казва Христос: «Отрежете уда» – отколкото цялото ти тяло да остане здраво, а да изгубиш Божественото и възвишеното в себе си.



Сега, често казват, че когато двама хора станат положителни, отблъскват се – но кога става? (фиг.27.1) Тези са две лица: А2, В2. Представете си, че от горната част идва известна енергия. Ако долу отворът е свободен, имате свободно движение. Този свят не се проявява, той е целокупен в себе си, но ако вий затворите изхода на тази енергия, а отгоре този напор продължава, какво ще стане? Тези, двете личности, А2 и В2, ще почнат да се отдалечават. Когато хората се отдалечават, енергиите отвътре действуват. Тези, двамата господа, които се отдалечават, имат един общ знаменател – напора. Енергията е отвътре. И двамата имат едно и също желание. Изменете сега, турете две желания в двамата – веднага ще измените тяхното състояние. А да турите две желания, значи да (...) Ти може да подпушиш себе си и да се яви същото. Не само отвън с приятелите си можеш да се отдалечиш, но съмняваш се някой път в идеите, които имаш. Раздвоява се мозъкът, лявото полушарие мисли по един начин, дясното – по друг начин. Решаваш в един момент да извършиш нещо, а в друг момент решаваш обратното, решаваш, решаваш и идеята остава нереализирана. Всяка идея трябва не само да постъпи в човека, но трябва да има място, където да може да се реализира. Нашите идеи трябва да се реализират във външния свят.

При сегашното състояние душата на човека не живее в тялото. Тя чрез личността има съприкосновение. Личността е, която живее. А идеите на личността са ограничени. Идеите на човешката душа, за които той копнее – усеща, че нещо му липсва. Неговата душа не е дошла да се всели напълно, той усеща, че му липсва нещо. В личността се явява някой път амбиция, но тя не знае как да постигне.

Туй раздвоение, което често чувствате, се дължи на това, че вашата личност не е скачена с вашата душа. Или – личността ви трябва да почне да се интересува от душата ви. Тогава тя ще даде друга насока на живота ви. Когато душата дойде да живее с личността, тогава се ражда гениалността. Човек не се ражда гений. Душата отпосле идва. Как мислите, ражда ли се човек гений? В какво седи гениалността? Той не се създава, а се ражда. Създаването е механически процес, а раждането – органически. Кой го ражда? (- Идва със своите способности от друг някой мир.) Между личността и душата има второ състояние, което се нарича индивидуалност. Геният се крайно индивидуализира. Човек, на когото личността е силно развита, на физическия свят взема повече ширина. Индивидуалността скачва личността, временния живот, с вечността. Чрез личността той иска да реализира известни свои идеи, може да е музика или поезия, но за себе си. Ако би можал само, би писал поезия. Гений – това е едно състояние на неговия ум, когато всичките му сили са в положително развитие, той може да се прояви във всяко едно направление. Като при обикновени условия той не усеща никакви лични мъчнотии. Може да бъде изразител на една велика идея вътре и да я изнесе. В българския език на думата «гений» са дали специфичен характер. На гръцки какво значи «генеза»? (- Произход.) Туй, откъдето може да започват нещата. Гениалният прави нещата достъпни на окръжающите.

Всеки от вас в известен случай може да бъде гениален. Вий сте гениални, без да можете да проявите вашия гений. Допуснете сега, че един, който е завършил своето образование, докторат има, а друг завършил, но няма тази титла. И двамата пишат еднакво хубаво, но на кого ще се уважи съчинението повече, при сегашните условия на живота. (- На този, който има диплома.) Защо така? И природата дава дипломи. Нейните дипломи са красиви. Гениалният човек, организмът му е изтъкан от една фина материя. Нервната му система е един добър проводник, в нея няма натрупани никакви излишни вещества. Мозъкът му, ако се разгледа под микроскоп, клетките му имат особена форма. Крачката на пирамидалните клетки [се] различават. Много голямо различие има. Някой ще каже, че гениалните хора са били грозни. Но тази грозота – това са сенки. Една планина в известен случай е грозна, когато хвърля сенки. Щом я огрява слънцето, красива е планината. Някой път някой гледа гениалните хора, когато слънцето залязва, и ги намира грозни. Не са грозни. Гениалният човек не може да бъде грозен. Някой смесва някои особени специфични таланти – талантът не е гениалност. Гениалността, то е целокупността на всичките му таланти. В сто години се раждат няколко гениални хора, в хиляда години се явяват няколко светии, а в две хиляди години се ражда един Учител. Гений е тяло на светията, а светията е облекло на Учителя. А Учителят е проявление на Бога.

Геният, той е още на физическото поле. И затуй всякога казват, че гениите имали много такива особености у тях, някои специфични слабости. Преди 20-30 години младежите, когато изучаваха гениалните хора в гимназиите, Шекспир, казват, имал такъв недостатък, намираха тази слабост в себе си. Казват: «Мяза на Шекспира, мяза на Байрона.» Почват да изучават такива гении – после станат такива едни, отрицателни гении. И действително всички гении си имат по една слаба черта.

Вземете Толстой – гениален, той имаше една слабост. Ходеше няколко пъти в гората да се самоубие и мисли, мисли, и най-после, като не можа да намери дърво... Мисли да се самоубие, няма смисъл в живота. И най-после, сенките на гората, тези сенки между дърветата – от тях разбрал смисъла на живота. Казва: «Моùто положение прилича на злия разбойник, за когото нямало дърво, на което да се обеси.» Тогава той казва: «Само един разбойник може да бъде разпънат. Първият разбойник беше разпънат и нямаше какво да прави, казваше на Христа: «Помни ме в царството Си!» И аз съм един жив разбойник, но не мога да се убия. Трябва само да работя и да направя всичко, каквото може, докато и аз чуя гласа на Бога. Че и аз мога да влезна в царството Божие.»

Сега, и вий, ако някога търсите някое дърво... Геният всякога ще търси едно дърво. В гениалния човек личните чувства са много силно развити, той е като кон, прах не дава да падне върху него. Ако се осмелиш да му кажеш някоя погрешка, втори път няма да те срещне. Той не че не знае погрешките си. Той, само като те погледне, само от лицето ти ще познае – не му казвай, че не струва; той, като го прочете, ще забележи какво не достига. Ще изправи погрешката си. Толстой, който е бил умен, много свои произведения е чел на децата. Той казва: «Ако тези могат да ме разберат, тогава другите нямат извинение.»

Сега, първото състояние – трябва ви самообладание. Поставете в ума си идеята така. Щом си разтревожен, ще си кажеш, че ти живееш в един свят, където има пълна хармония и около теб има разумни същества, които са разрешили този въпрос, който ти не можеш да разрешиш и тези разумни същества, ако ти си разумен, те са готови да ти помогнат, да ти услужат. «Ама как?» Например баща ти е богат, обича те, но ти си го обидил, седи отдалеч. Години не ти върви работата – сиромашия, ти чакаш да ти пратят баща ти и майка ти, но те са умни. Какво се иска от теб? Просто да идеш да си признаеш погрешката. Само една дума ще кажеш на него, и сиромашията и недоволството, всичко тъй ще се махне. А вие ще кажете: «Аз съм глупав човек, Господ ме е създал тъй.» То е една обида. Самото положение не е вярно. Или ще кажете: «Аз съм лош човек.» То не е вярно. Че постъпваш лошо – вярно е; че известни задачи в живота не можеш да разрешиш – и то е вярно. Но тази задача е възможно да я разрешиш – и то е вярно.

Стремете се всички, докато сте млади, да не губите своята мекота. Гледайте да не се ожесточавате; да усещате в слънчевия възел една мекота, пластичност. Мекота както онази, хубавата изворна вода. Мекота, да има пластичност, че откъдето минава, да изчиства, освежава. Мекотата у човека има свойства на течност – мекота трябва. Често умът страда от сухота, влага няма той. Някои умове са много сухи. И действително, ако влагата изчезне, ще почне да се топи тялото ви, всички мазнини – с много мазнини работата не върви, но когато изчезнат съвсем мазнините, пак е лошо. Малко мазнини ще имаш, колкото колелата да намазваш. Маслото и водата в организма трябва да бъдат в такова количество, за да се задържа топлината на тялото. Ще пазите едно правило: никога предната част на тялото да се не сгорещява – всякога да бъде студено. Туй е едно от правилата. Да е гладко челото. Тук, долу, като се пипнеш, към слънчевия възел, там да усещаш топлинка. После, ръцете ви всякога трябва да имат една топлина. Студените ръце са един лош признак. Студените пръсти на краката – лош признак. Възстановявайте топлината на краката. Прекарайте ума си, прекарайте кръвта, докато се стоплят пръстите ви. Съответните центрове във вашия мозък ще почнат да работят. Прекарайте кръвта през пръстите. Те са малки опити, когато няма с какво да се занимавате.

Сега, много работи може да знаете за планетите, за Слънцето, а при това не знаете как да прекарате кръвта в пръстите си. Ако не можеш кръвта да прекараш в първия си пръст, ти приятелство с Юпитера не можеш да имаш; ако през средния – със Сатурн приятелство не можеш да имаш; ако през безименния не можеш да я прекараш – със Слънцето; ако през малкия не можеш да я прекараш, с Меркурий приятелство не можеш да имаш; ако през палеца не можеш да я прекараш, [с] Божествения свят не можеш да имаш. Може да имаш мисъл, но връзка, действителна връзка...

Има една известна приятна топлина – ще направите някой път опит. Има една топлина в тялото, като бутате пръста, той не е студен отвън, като се държи, усещаш, че от този пръст излиза топлина. И като пипаш, не е сух, но има една малка приятна влага. Някои ръце са влажни. Голямата влага не е нормална. Голямата влага, то е хубаво, но то е един лечебен процес. Ръцете отдолу не трябва да бъдат влажни.

Това са хигиенични условия, които трябва да спазвате. Не зная от вас колцина са боледували от главоболие. Главоболието, всякога гледайте да го избягвате. Щом дойде главоболие, на слепите очи – квас. Често в окултната наука има и други методи за лекуване на главоболието. Щом имаш главоболие, представи си пред себе си един съвършено здрав човек, който няма никакъв недъг: на 33 години, без дефект, със свеж ум, свежо сърце – мисли за него, докато тази енергия от него мине в тебе, въображаемо. Ще намерите тези, здравите хора в света. От тях ще вземате. Всеки един здрав човек ще ти даде един метод.

Аз ви привеждам пример – с каквито човек дружи, такъв става. Мнозина са ми разправяли: човек, за когото мисли... Ако се свържеш с някои хора, ти ще придобиеш техните навици. И доброто, и злото минават. Ако мислиш за здрав човек, тези енергии на здравето ще протекат и у тебе. Затуй колкото се може мислете за хармонични хора. Не си туряйте в ума някого, с когото сте се скарали. Мислете заради3 някого, когото обичате. Не тази обикновена любов, която имате. Има една естествена любов. Обичайте хубавите неща, които природата е създала. Добрите хора в света ние ги обичаме. Те са образец и по телосложение, и по сърце, и по ум – носители на Божествения живот, на Божествените енергии, живата природа се проявява. Може да е някой лекар, професор – навсякъде, където мине, благословение носи. Навсякъде ги има. Има ги и в София. София не би могла да съществува, най-малко 10 души има от тях.

В окултната наука има една опасност, тя седи в следующото: окултният ученик се заема да разрешава велики задачи и като не може, обезсърчава се. Започнете с малките тяжести, и в мислите. Ако искате да развивате вашата физическа сила, има ред гимнастически упражнения. Може с ума си, без да вдигате някоя тяжест, може да развиете вашата сила да вдигате големи тяжести; направо почнете с 2, 3, 5, 10, 20, 30 кг – тъй, мислено ще турите под ръката си, ще направите един опит, доколко вашите мускули са силни. Мислено може да направите едно упражнение, тъй че да се изпотите. Като вдигнеш тъй мислено сто килограма с едната си ръка, да почне да излиза топло от челото ти, от тялото ти. Какво концентриране! Някой път, когато развивате някоя мисъл, трябва да усетите една малка приятна топлинка да ви обвие – и умът ви почне да мисли. Защото в дадения случай, когато човек се хармонизира, почне да мисли интензивно, всички, които вървят по тази линия на неговата мисъл, концентрират мисълта си и той стане фокус. Защото всяка една гениална мисъл не е единична. Закон на смирението.



Да кажем, тези върхове: A, B, C, D (фиг. 27.2). Дотогава, докато сте един самостоятелен връх, вий не може да бъдете гениален човек. Вий трябва да образувате една долина около себе си. Тогава всички енергии ще се стекат, вий ще бъдете фокус, от всички посоки ще се стича към вас. Затуй, когато се говори за смирение – само гениалният човек, само светията, само Учителят може да бъде смирен. Той трябва да стане една долина, в която Божествената енергия може да се прояви. Всички тези хора са гениални, но в дадения случай те са върхове – къде[то] са съсредоточени. И където може да се проявят, те се радват. Друг ден, ако друг стане долина, ще изпращат енергията си в друга посока. Гениалните хора си помагат, на този закон се събират в колегиите, в гимназиите. Някой път учениците се обичат, хармонизират се, стават един друг[иму] стимул. Човек, ако е сам, по-мъчно учи. Когато живее с другите хармонично, явява се у него голям импулс. Съберат се другарите му, разправят, разправят, предметът му стане ясен. Силата на сдружението е там. Трябва да се разбират тези закони на мисълта. Тогава всички вий нормално ще се развиете. То не е един закон, който насила може да се наложи. То е един чисто вътрешен, душевен закон. Щом [го] изпълниш, тази енергия ще дойде от центъра.

Часът е 9.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.

В ИСТИНАТА Е СКРИТ ЖИВОТЪТ.


----------------------------------------
* измичам – диал измъквам

НАГОРЕ




placeholder