НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Отличителните черти на човека

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Отличителните черти на човека

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, може, има, бъде, хора, аз, всичко, сърце, земя, живот, мисъл, обича, бог, всички, люби, казва ,

 Извънредни беседи , София, 22 Март 1927г., (Вторик) 6:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


извънредна беседа

22 март 1927 г.

В света има три важни неща. Този човек, който ги знае, е щастлив, а който не ги знае, е нещастен. Този, който ги изучава, просвещава се, а който ги заминава, без да им обръща внимание, невежа остава. Може да запитате: кои са тези три важни неща? — Те имат много имена, но никой още не е казал същинското им име. Тях кръщават с различни псевдоними. Когато земеделецът пълни хамбара си с жито, за кого прави това? Когато бакалинът пълни бъчвите с маслини, а кошниците с ябълки, круши, сливи, портокали, лимони и ред други плодове, за кого прави това? — Все за някого се върши всичко това. Когато някой човек влезе в хамбара на земеделеца, или в някоя бакалница, този земеделец, както и този бакалин веднага предлагат услуги си. Защо? Защото купувачът носи едно препоръчително писмо. Търговецът отваря препоръчителното писмо и според него, или се затваря, или се отваря широко и започва да дава, да услужва най-любезно. Ако писмото му се харесва, той става много услужлив, туря от стоката си на везните, тегли и казва: пак заповядай! Кое е това препоръчително писмо за човека? — Неговото сърце. Нямате ли това препоръчително писмо, бъдете уверени, никъде в света няма да ви приемат. При който бакалин и да отидете, с който земеделец и да се срещнете, вие ще получите нещо от тях, само ако имате това препоръчително писмо. Само на такива хора се дава. Иначе, излишък в света няма. Онези пък, които нямат препоръчителни писма, ще чакат, докато се раздаде на първите, и ако остане нещо, то ще бъде за тях.

Мнозина питат: животът не може ли да се развива и по друг начин? — Животът може да се развива само по един начин. Развиването в много посоки не е правилно развиване. Животът е изложба на великото цяло. Когато срещнете някой човек, вие търсите в него само една отличителна черта, не повече. Ние любим в човека малкото, а не многото, което той съдържа. Човекът не седи в много знания, нито в много добродетели, нито в много сладки думи, които може да изкаже. Някой човек може да напише само две думи и да му повярват, когато друг може да напише хиляда думи и пак да не му вярват. Значи, не е в многото. Някой човек като те погледне, повярва ти и те обикне. Коя е причината затова? Той казва: в лицето на този човек има нещо спокойно, тихо. Де е това спокойното, на кое место в човека седи то?

Следователно, има три неща, които отличават човека. Числото три е живо число. Аз го разделям на три части: единицата, творческият принцип на това число е горе в челото; двойката е в носа, тройката е в подбрадника, т. е. самата брада у човека. Същинският човек е поставен в челото; растенията са поставени в носа, както и в самото му лице. Под думата „нос" разбирам и областта на скулите. Животните са поставени под носа, в брадата именно. Когато човек се умори, иска да си почине под някое сенчесто дърво. Това сенчесто дърво у човека е неговият нос. Затова, ако вие искате да си починете, вземете едно огледало и започнете да си гледате носа, да го пипате. Така вие ще си починете под вашето сенчесто дърво. Когато човек се оглежда, не иска да го виждат други хора. Той търси скрито место да се оглежда, защото там, дето има много светлина, човек не може да се види добре. Ако светлината прониква всички области на вашето тяло, вие не можете да видите образа си. Ето защо, трябва да има нещо тъмно, върху което образът ви да се отрази.

Та когато ние казваме, че в живота на човека трябва да има скрити неща, то е с оглед на това, скритото да послужи като сянка, върху която образът може да се отразява. Без сянка хората на земята не могат да се познават. В живота трябва да има силни контрасти.

Сега хората често говорят, че трябва да бъдат добри. Добрите хора живеят в силни контрасти. Те са хора на противоположностите. Като казвам, че тия хора се движат в противоположностите, в двата полюса на живота, не разбирайте, че те са в положението на воденицата, която като мели брашното дрънка, работи и след това спира. Когато воденицата престане да работи, тя вече е умряла. Когато отново започне да дрънка, да работи, тя възкръсва. Аз не говоря за тези две състояния, в които има преминаване от живот в смърт и обратно. В живота на противоположностите не трябва да има смърт. Кое нещо е воденицата в човешкия живот? — Това е неговият стомах, който постоянно дрънка. Това дрънкане е цяла музика. Оттук ние казваме, че листата на растенията в природата говорят само за необходимостта от храна, която необходимост е присъща и на човека. За да бъде човек щастлив, той всякога трябва да се храни. Човек е едно всеядно животно, което постоянно яде. Няма даже една секунда в живота на човека, през която той да не яде. Всяко знание, всяка мисъл, всяко чувство у човека, това е един обяд. Някои казват: ние сме от тези хора, които не ядат много. Не, всеядно животно е човекът, той всичко яде. Хората страдат, понеже не си дояждат, а не си дояждат, понеже яденето не е хубаво сготвено. Защо не обичаш някой човек? Защо не го харесваш? — Не е хубаво сготвил. Четеш някой философ, не го харесваш. Защо? Защото не е сготвил хубаво. Четеш някой поет, не го харесваш. Защо? Защото не е сготвил хубаво, не описва добре нещата. Всяка поетическа мисъл, в която има форма, съдържание и смисъл, е хубаво сготвено ядене. А засега всички хора на земята и философи, и писатели, и проповедници, и майки, и бащи са кашавари. Той вземе хартия и перо, топне перото в мастилото и пише. От такова писане каша излиза. Мастилото е маслото на яденето. Искаш ли да напишеш нещо хубаво, не взимай никакво мастило. Пиши със светлина! Нека тя ти служи вместо мастило.

Докато ние имаме повърхностни схващания за живота, всякога ще се намираме в едно вътрешно противоречие. В сегашния живот има недоимък, от който хората страдат. В света има достатъчно Любов, но малко хора има, през които тя може да минава. Затова именно повечето хора страдат от недоимък. Такъв недоимък съществува и в умствения, и във волевия живот на човека. В тия три неща именно се различават хората едни от други. Вие, запример, имате приятел, когото обичате. Какво именно обичате в него? Някой път отличителната черта на вашия приятел е неговото чело, неговият ум; някой път отличителната черта на вашия приятел е неговият нос, неговото сърце; някой път отличителната черта на вашия приятел е неговата брада, неговата воля. Някога, обаче, отличителната черта на вашия приятел може да бъде ръката му. В този смисъл ръката представлява волева проява. И в ръката също ще намерите числото три: от рамото до лакътя, от лакътя до китката, от китката до края на пръстите. Като разглеждате пръстите, и в тях ще намерите числото три. И тъй, това, за което обичате вашия приятел е неговата отличителна черта, към която вие несъзнателно насочвате погледа си. Има хора, на които вие разглеждате задната част на главата. Защо? Защото отличителната им черта е на това место. Вие разглеждате как е устроена задната част на главата му. Казвате: тези глава ми харесва. На други хора вие разглеждате главата отстрана, на трети — лицето и т. н. Какъв трябва да бъде погледа ви? — Хората отправят един към друг различни погледи.

Ще ви запитам: според тази дълбока наука на живота, по какво познавате, че вие сте същият човек, който бяхте вчера? Коя е отличителната ви неизменна черта? Едно време гласът ви беше тънък, слаб, вие бяхте дете. Сега гласът ви е станал дебел, ръцете ви са изменени, а при това твърдите, че сте все същият човек. Ако сте същият човек, у вас ще остане една неизменна основна черта. Коя е тази основна черта? Човек се познава по две неща: като стане сутрин, той съзнава за себе си, че е станал по-добър, или по-лош. Туй му служи за мярка. Ако няма тези две точки, той ще се забрави, не ще може да се познае. Един от видните американски философи, професор Браун, като преподавал веднъж на студентите си, объркал се и забравил, кой бил, дали е той, или не. Като анализирал известна философска мисъл, изпаднал в забрава и взел да си мисли: дали съм аз професор Браун, който преподавам на тези студенти? Като се явява такова съмнение в него, той напуща аудиторията. После влиза отново в аудиторията и запитва студентите: кога и преди колко часа влезе при вас професор Браун? Те му казват кога влязъл и кога изля-зъл из аудиторията. Питам: защо този професор Браун се съмнява? По същия начин и у вас се явяват подобни съмнения. Някой път вие съзнавате, че сте лош. Щом станете лош, не сте професор Браун. После казвате: аз не съм лош, добър човек съм. Щом сте добър, вие сте професор Браун. Как е възможно човек едновременно и на едно и също място да бъде и добър и лош?

Следователно, добротата и лошавината са две състояния, две краски на човешкото сърце или на човешката душа, чрез които човекът се познава. В същност, душата няма такива краски, тя не може да бъде нито лоша, нито добра. В този смисъл в душата не може да съществуват контрасти. Тя седи над лошавината и над добротата.

Аз казвам: няма доброта вън от Любовта. Когато съвременните хора казват, че доброто може да съществува вън от Любовта, това не е вярно. Когато хората проявяват Любовта и живеят по нейния закон, те стават добри. Когато казвате, че някой човек е много добър, аз подразбирам, че той е човек без любов. Този човек казва сам за себе си: аз съм милостив човек, давам милостиня на хората. Казвам: ти правиш милостиня, ти си справедлив човек, защото не искаш да се урони твоя престиж. Ти си честен, не от любов към честността, но защото искаш да имаш повече клиенти в дюкяна си. Ти можеш да работиш в какво и да е направление, но докато мисълта ти е чисто материална, ти не можеш да свършиш тази работа, както трябва. Тогава ще те питам: ти професор Браун ли си? За да наречем някого човек, той трябва най-първо да бъде разумен. В какво седи разумността на човека? — Той трябва да съпоставя нещата правилно. Запример, никога не трябва да тълкувате криво поведението и постъпките на хората. Да кажем, че някой човек взима известно направление в живота си. Щом си разумен, ти не трябва да тълкуваш неправилно тази негова постъпка. Дигнеш ли ръката си, трябва да знаеш защо я вдигаш. Дигна ли аз ръката си, ти трябва да знаеш защо правя това. Казваш: този човек си вдига ръката, защото тъй пожелал. Не, това са предположения. Ако мръдна окото си, или веждата си, ти като разумен човек, трябва да знаеш чистите мотиви на тия движения. Казваш за някого: той е много смирен човек, нищо не вижда, като божа кравица. Каква ти божа кравица? Представлява се за много смирен, а всичко вижда. Пък като го сравнявате с божа кравица, питам ви: каква интелигентност може да има в една божа кравица? Най-после Господ нуждае ли се от такива божи кравици? В този смисъл под божа кравица ние разбираме една дребна идея, която показва жертвата на Любовта. Кравата е символ на Любовта. Хората, като изгубили Любовта, създали тази малка кравичка. Когато известно желание или известна мисъл у човека е абсолютно безкористна, човек намира едно удоволствие в нея. Колкото и да е дребна една мисъл, т. е. дали тя е проявена към някое растение, животно или човек, щом е безкористна, вие винаги ще почувствувате радост. Това е според закона на Любовта.

И тъй, ние сме свързани с растенията, понеже те са съединителната нишка между човешкия живот и този на животните. Човекът и животните представляват два противоположни полюса. Разрушителните сили у човека, силите, които творят и алчността у животните трябва да преминат през растенията. Като знаете това нещо, вие трябва да пазите вашия нос, защото той е вашата интелигентност. Носът представлява горите във вашия организъм, затова не ги изкоренявайте. Изкорените ли ги, всяка деятелност у вас, всяка мисъл, всяко чувство ще престанат. Тогава вашият нос или ще се вглъбне, като охлюв, или ще се разкриви, или ще се разшири — все ще придобие известна анормалност. Стане ли някакво деформиране на носа ви, това показва, че горите у вас не растат правилно. Щом не растат правилно, вашата интелигентност се намалява, и вие нямате вече разумна връзка с живата природа. Ето защо невидимият свят съди за нашето развитие и разумност по състоянието, в което се намират нашите гори в сърцето. По отношение на невидимия свят всички наши чувства представляват долини с ароматни цветя и хубави гори с чисти, кристални извори.

Човешкото сърце е отличен оазис. Когато някой висш дух слезе на земята, той влиза в човешкото сърце да си почине. А когато иска да посети нашата култура, да види какви училища, какви театри, какви лаборатории и библиотеки сме направили, той се качва горе в челото, по високите планински върхове. Иска ли най-после да знае, каква е икономията в живота ни, как преживяваме при домашните си, той слиза долу в брадата. Следователно, всички висши духове, които искат да проверят, как живеем, ще кацнат на брадата ни, или на носа ни, или на челото ни. В това отношение и мухите знаят този закон. Те кацват на човешкия нос. Защо? — Понеже мухата е чрезмерно активна, търси такова место, дето да остави своята енергия. Как се освобождават мухите от своята енергия? — Като жилят. По жилата на мухите се събира излишък от енергия, която като не могат да задържат в себе си, жилят и така се освобождават от нея. Те оставят по този начин тази излишна енергия в нашите тела. Това става най-често при промяна на времето. В живота ние срещаме хора, които обичат да се карат. Защо се карат те? — По същата причина, по която мухите жилят. Когато у тях се събере много излишна енергия, те търсят място да я пренесат. Как я пренасят? — Чрез езика си. Езикът на човека е неговото жило. Там се събира излишната енергия, която предизвиква отварянето на устата, и човек започва да вика, да се кара. Така се пренася тази енергия. Има и друго място, дето може да се натрупва енергията. Запример, тази вечер се прочетоха много хубави работи. Колко от изказаните мисли можахте да възприемете? Много от изказаните работи бяха за вашия ум, други — за вашето сърце, а трети — за вашия стомах. Питам ви: когато вие говорите за любовта на земята, какво подразбирате?

От ваше гледище, по какао се отличава човека на Любовта? Той е човек с прекрасен ум, с прекрасно сърце и с прекрасна воля. Когато се явите при човека на Любовта за никаква услуга, той няма да ви откаже, всякога е готов да ви приеме и услужи. Човекът на Любовта никога не се налага. И когато ви услужва в нещо, той постъпва така, че с нищо не уронва вашия престиж. Той върши всичко, като за себе си. Ако той е богат, и вие дойдете при него, ще ви каже: „Наскоро като изучаваха живота си, разбрах, че вие сте били мой брат. Още от преди десет години аз получих от баща си 100,000 лева, като ми каза: ще дадеш 50,000 лева от тези пари на брата си. И ето, толкова години вече как ви търся, едва днес ви намерих. Вземете тези пари от брата си. Той ще ви убеди напълно в това, че сте негов брат. Как? — Ще ви докаже това нещо като окултен ученик.

И сега, ако вие разбирате живота по обикновеному, че някой ангел от невидимия свят ще слезе да се занимава с вас, вие ще чакате дълго време. Ако пък чакате да стане нещо отвътре в тялото ви, също тъй има да чакате много. Туй, което ще стане с вас, трябва да се извърши извън тялото ви. Апостол Павел имал такава опитност. Той казва: „Бях пренесен в небето, не зная, дали това беше в тялото ми, или извън тялото ми, но имам такава опитност, която желал бих всички да изпитате". Нека у винца ви се зароди желание да се познавате. Сутрин, като станете, нека изпъкнат в съзнанието ви следните три неща: вашата мисъл, вашето чувство и вашата сила, в какъвто размер Бог ви ги е дал. Значи, станете ли сутрин, първата ви работа е да разгледате, каква нова мисъл е вложена в вашия ум; после, какво ново чувство се появява в вашето сърце и най-после, каква нова сила се проявява в вашата воля. Това трябва да става всяка сутрин обезателно! Станете ли, не бързайте! Направете един малък преглед на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля и вижте, какво ново ви е посетило през нощта. Ако не схванете тази нова мисъл, това ново чувство и тази нова сила, вие ще прекарате целия ден в един вътрешен безпорядък, и вечерта, като се върнете дома си, няма да бъдете доволен от себе си.

Тази сутрин, например, какво ни показа изгрева на слънцето? — Че и душите ни трябва да бъдат така ясни, отворени. Вие видехте, колко хубав беше този ден! Имаше ли облаци? — Не. Облаците показват мисли от груб характер. Днес нямаше такава мисли, затова небето беше чисто, ясно, и слънцето изгря свободно, безпрепятствено. След това към обед то достигна до своя зенит, пак така чисто и ясно и най-после залезе. Слънцето на физическия свят залезе, но остави у вас впечатления, които вие трябва да разработвате през тази година. Слънцето днес казва на всинца ви: „Вие трябва да имате в себе си такова ясно слънце, без никакви облаци! Вътре вие трябва да имате ясен ден, без никакви облаци и без никакъв ветрец. Не че няма да има никакъв ветрец, но той не трябва да изменя посоката на вашето движение. Вятърът духа, водата тече, а дърветата остават перпендикулярно към земята. Твърдите предмети запазват своето перпендикулярно положение към земята. Следователно, когато човек се движи перпендикулярно към земята, това движение е свойствено на твърдата материя. Движението на течностите показва живота на растенията, а движението на ветровете показва проявлението на мисълта. Човек трябва да разбира законите на вятъра; той трябва да разбира законите на водата и най-после трябва да разбира законите на твърдата материя, които действуват в самия него. Според тази наука твърдите, течните, въздухообразните и огнените вещества трябва да бъдат в известна пропорция, или в известно съотношение у човека. Никога не трябва да загасявате свещения огън на вашия живот! Кажете ли, че сърцето ви е изстинало, това означава, че вие сте загасили свещения огън на вашия олтар. Каквото и да става, никога не изгасвайте вашия свещен огън! Каквото и да става в света, слънцето може да изгрева и да залязва хиляди път, но казвам ви: не изгасвайте свещения огън на живота си! Огънят всякога трябва да гори, свещта всякога трябва да свети и в духовния свят трапезата всякога трябва да бъде сложена, никога да се не вдига! Там няма вдигане и слагане на трапезата. Защо? — Понеже всякога трябва да се яде. Казах ви по-рано и пак ще ви кажа: ако в духовния свят изпиете всичката вода от чашата си, и чашата ви ще изчезне, всичко ще се свърши.

Сега, да дойдем до качественото знание, с което трябва да прекарате тази година. Не може да се победи каква и да е мъчнотия без един светъл ум. Човек трябва да бъде много умен и разумен. Не може да победите каква и да е мъчнотия без едно добро и устойчиво сърце. Не може да победите каквато и да е мъчнотия без една волева сила. Тия три неща трябва да имате. Когато някой ви обикне, той ви обича за тия три неща именно: за вашия ум, за вашето сърце и за вашата сила. Той ще ви обикне, а няма да ви възлюби. Обикне ли ви веднъж, дълго време ще ви обича, а Любовта ще дойде отпосле. Знаете ли кога ще дойде Любовта? Според вас кога идва Любовта? Да възлюбиш някого, значи да го обожаваш. Когато вие казвате някому, че трябва да ви люби, аз разбирам, че той трябва да ви обожава. И наистина така е. Когато залюбиш някого, ти започваш да го обожаваш. Египтяните обожаваха аписа, обожаваха и котката. Ако някой се осмеляваше да убие една котка, намираше затвора. Любовта изисква правилно разбиране на нещата. Някой ви люби, но при това вижда всичките ви погрешки. Това не е Любов. Любовта изключва всякакво подозрение, всякакво съмнение, всякакво недоволство. За онзи, когото любиш, ще жертвуваш абсолютно всичко. И когато казваме, че Бог ни люби, ние виждаме проявен същинския закон: Бог жертвува всичко заради нас. Той е създал този свят за нас, и каквото ни трябва за всеки ден, доставя ни го. От толкова милиарди години, всеки ден Бог ни изпраща своето благословение, за да задоволи всичките ни недоволства. И почти е сполучил да ни задоволи. Вие не можете да намерите живот по-хубав от този, който имате сега. Ако мислите, че можете да любите, без да разбирате закона на Любовта, вие сте на Крива посока. В това именно седи разочарованието на двама души. Те трябва да се обожават, без да виждат своите погрешки и недъзи, но същевременно да не виждат и своите добродетели. Когато любиш някого, ти не трябва да виждаш нито добродетелите му, нито недъзите му. Тогава какво ще любиш в него? — Неговия ум, неговото сърце, неговата сила. Това е човекът. Доброто у човека се изразява чрез известни постъпки. Не мислете, че ако аз направя едно добро дело, това трябва да даде повод да ме обичате. Утре пък може да набия някого. Трябва ли в този случай да ме намразите? Ако в първия случай ме обикнете, а в втория случай ме намразите, и в двата случая не сте прави.

Сега ще се върна към главната си мистър. Ще гледате, кое указва преобладаваше влияние във всеки едного от вас: дали ума, сърцето или волята. У никой от вас умът надделява, и той казва: мисъл трябва! У някой надделява сърцето, и той казва: човек трябва да има сърце! У някой надделява силата, и този човек казва: аз трябва да работя! Човек, който говори само за работа, той е волев човек. Човек, който говори само за доброто сърце, той подразбира растенията. А човек, който говори само за мисълта, той подразбира хората. Но светът не е създаден само от хора.

Днес, при самовъзпитанието на човека не се изисква голямо усилие. Старият метод за самоизмъчване, за самоосъждане е бил временен метод само, той не е донесъл добри резултати за човечеството. Да се хвалиш или да се самоосъждаш, това са два различни методи, които не дават добри резултати. В света или ще хвалят човека, или ще го укоряват, или ще бъдат индиферентни към него. Третото състояние е най-лошото, което човек може да преживее. В всеки даден случай аз трябва ясно да съзнавам, какво мога да направя със своя ум, какво мога да направя със своето сърце и какво мога да направя със силата на своята воля. За всичко това аз трябва да си дам правилен отчет.

Никога не трябва да се нагърбваме с работа, която не можем да свършим. Запример, вие какво очаквахте да придобиете от днешния ден? Благословение ли очаквахте? Питам ви: вие, например, кого можете да благословите? Бащата благославя само онзи син, когото люби. Той даже ръката си не туря върху онзи син, когото не люби. Кого благослови Яков? Кого благослови Христос? — Той вдигна ръцете си и благослови своите ученици, които любеше. Христос любеше Йоана, който седеше и физически по-близо до Него, защото Йоан вътрешно разбираше своя Учител. Близостта седи в разбирането. Да любиш някого, значи да го разбираш. А да оценяващ любовта му, значи да не злоупотребяваш никога с нея. Ще помните следния закон: ако имате един приятел, той ще ви обича от сутринта до обед, а вие ще възприемате; от обед до вечерта вие ще го обичате, той ще възприема. На другия ден полюсите на любовта ще се изменят: от сутринта до обед вие ще го обичате, той ще възприема; от обед до вечерта той ще ви обича, вие ще възприемате. Понякога вие очаквате само да ви обичат, търсите човек да ви обича. И намирате такъв човек. Но за да не изгубите Любовта, трябва да знаете, че в понеделник сутринта вие ще обичате, в вторник сутринта ще ви обичат, в среда сутринта ще дойде друг някой да ви обича и т. н. Затова, всека сутрин като ставате, ще се запитвате: какво трябва да правя тази сутрин, да обичам ли, или да ме обичат? Ще видите, че този закон е верен. Вие казвате: един ден, като дойде Христос на земята, ще ни научи, как да се любим. Христос по два пъти няма да дохожда на земята. Той дойде веднъж и още не си е заминал. От как е дошъл, Той не е напущал земята и постоянно говори на хората. Когато казваме, че Христос трябва да дойде втори път на земята, това е по отношение на нашето съзнание. Когато вашето съзнание се пробуди, ще можете да изпитате великия закон на Любовта, която Христос е вложил в сърцата на хората. Всеки, който ви люби, ще запали или вашия ум, или вашето сърце. И тогава вие казвате: сърцето ми изгоря! Казвам: зависи кой ви е запалил и как ви е запалил. Ако сте барут или динамит и ви запалят, ще избухнете, ще експлодирате и от вас нищо няма да остане. Но ако ви запалят по всички правила на паленето, както Христос запалва сърцата на хората, от вас ще излиза мека, приятна светлина и топлина. Вие казвате: боли ме нещо сърцето, но приятна ми е тази болка. При такова запалване всеки човек се радва, че у него вече гори свещения огън на Любовта. Няма по-красиво нещо от този свещен огън!

И тъй, аз ви желая да добиете този свещен огън на Любовта, с който да се запалят вашите умове, вашите сърца и вашата воля или вашите причинни тела! През тази година аз искам да станете не от меките хора, но от кротките хора, да наследите земята. Кроткият човек е човек на Любовта. Ако нямате любов, не можете да бъдете кротки хора. Кротостта е качество на Любовта. Когато казваме, че някой човек е кротък, ние знаем, че той е придобил Любовта, той е придобил земята в наследство. Та каквито мъчнотии и да имате, стремете се да познаете себе си!

Може ли някой от вас да каже, каква беше главната идея в стихотворенията, които се четоха тази вечер? Кое от тях ви се хареса най-много? В първото стихотворение се чете за щастието. Как мислите, съществува ли щастие на земята? Аз ви говорих за щастието и ви казах, че ако чакате щастието да дойде в къщата ви, то никога няма да дойде, вие трябва да отидете при него. Който дири щастието, може да бъде щастлив, но който го чака на крака да му дойде, никога щастлив не може да бъде. Щастието ще мине покрай него и ще си замине.

Това стихотворение, в което се говори за новото и старото вино, се отнася до стиха, в който Христос казва: „Ново вино не се туря в стари мехове". При това, новото вино не трябва да ферментира. Ако вие имате мисли, които ферментират, те са в състояние да пукнат меховете. Защо е нужно за хората ново вино? Виното не трябва да ферментира! Тъй и човекът никога не трябва да ферментира. Той трябва да си остане винаги млад. Ако човек от раждането до смъртта си остане все сладък, това показва, че той никога не е ферментирал. Ако пък се вкисва в живота си, това показва, че той е ферментирал. И религиозните хора могат да ферментирате. Когато искате да ги запазят от ферментация, турят ги в бутилки, запушвате ги, за да не влизат в тях тия бацили, които са причина на ферментацията. Има известни мисли у човека, които съдържат в себе си такива сокове, които лесно ферментирате. Преди няколко дни един млад брат казваше: „Остаряхме ние вече!" Защо е остарял? — Понеже не може да люби, пък и няма кого да люби. Това означава старостта. Щом старият има кого да люби, подмладява се. Любовта подмладява хората. Та когато някой човек каже, че е остарял, това показва, че той е изгубил своите мисли, чувства и своята сила и сега не му остава друго, освен да чака смъртта си. Това е най-лесното. Смъртта не дава пет пари за човека. Тя не само че не го цени, но ще накара близките му да му направят ковчег, да го приготвят за онзи свят. Близките му, обаче, ще кажат: сега ли намери да умира? Да, но смъртта не плаща нищо, тя не иска нищо да знае. Казвам: не е време за умиране. Човек тъй трябва да се пресели от този свят, че да не плаща нищо. На земята ще остави само горните си дрехи, а със себе си ще вземе най-същественото. Но да оставим тия неща, те са алегорични работи.

Човек трябва да люби! Когато казвам, че човек трябва да люби, не се плашете. Вие трябва да разбирате правилно Любовта; трябва да я освободите от всички по-сторонни възгледи, от всички качулки, панделки, с които сте я натоварили. В Любовта има светла мисъл, светло сърце и светла сила. По това именно се отличава Любовта. Тази светла мисъл ще извърши всичко заради вас. И светлото сърце ще извърши всичко заради вас. И светлата сила ще извърши всичко заради вас.

И тъй, запомнете всичко това, което ви казвам. Вие питате: обича ли ме този човек? Щом ви обича, Бог е, Който обича, не се съмнявайте! Помнете следното нещо: човек не може да обича. Човекът не е Любов. Той още не се е научил на този закон. Човекът може да те обича, но той е само носител на Любовта! Само Бог е Любов. Следователно, когато казвате, че обичате някого, тогава ще подразбирате, че Бог се проявява чрез вас. Когато някой ви обича, пак същият закон действа. Ще знаете, че Бог се проявява чрез вас и няма да се съмнявате. Господ казва: „Утре, като се явят облаците и засенчат слънцето, вие не можете да обичате. Лъчите не могат да проникнат през облаците". Който има любов, трябва да се качи над облаците. Момата, която обича възлюбения си, напуща бащиния си дом и отива при него. По същия начин, ако ти обичаш Бога, ще напуснеш земята, твоята бащиния и ще се качиш над облаците. И тогава няма да се страхуваш, че слънцето ще се засенчи. Ти си у дома си вече.

Като ви говоря за Любовта. вие си представлявате като обект на тази любов някой човек. Затова никоя сестра, например, ще каже: едно време имах един възлюбен, но го изгубих вече. Не, това не е било никаква любов. Той е бил един актьор на сцената. Ако този човек през целия си живот не е готов да сподели с тебе всички тягости и скърби, той не те обича. Човекът, който ви обича, дето и да се намира, в Америка, в Африка било, всякога ще ви изпраща своята мисъл, своята сила. За Любовта времето и пространството нямат никакво значение. За онзи, който люби време и пространство не съществуват. В този смисъл всеки човек може да люби и то всички хора. Като живи единици, всички хора съставляват нещо красиво.

Моето желание е да се зароди у вас красива мисъл. Та като се събудите сутрин, схванете най-малкото в себе си, но това, което е мощно: мощната мисъл, мощното сърце и мощната воля. Вие често казвате: аз не искам да бъда под влиянието на когото и да е, искам да бъда господар. — Никога не можете да бъдете господар. Всеки човек, който иска да бъде господар в света, непременно¬но ще бъде роб. Аз бих желал да видя някой човек свободен. Няма свободни хора в света. Никой цар не е свободен. Никой учен човек не е свободен. Свободата седи в следното: Бог да живее в нас, и ние да живеем в Бога. И Христос казва така: ,,Аз съм в Отца си, и Отец ми е в мене". Това е великата свобода на живота. Човек трябва да подвържа това си състояние при всички скърби и страдания. Чухте, какво се каза в едно от стихотворенията тази вечер: ,,Ако съм поет, бих възпял скръбта и страданията.“ Да, така е, скръбта и страданията се понасят само с Любовта. Тъй мисли само любещия човек, а човек, който няма любов, даже и с малкия си пръст да го докоснете, ще каже: втори път не искам да те видя!

Та сега смело мога да ви кажа, че днешният изгрев на слънцето е от извънредните. От как е започнало нашето дело, почти не е имало такъв изгрев. Той е епохален. Ще видим какъв ще бъде изгревът следната година. Каквото успяхте да възприемете тази сутрин, то ще бъде за вас благословение. Аз мога да уподобя днешния изгрев на Божията Любов. Желая на всички ви да мязате на днешния ден, да носите благата на този ден и да се проявите тъй, както слънцето се прояви днес.

И тъй, бъдете уверени, че всичко, каквото искате, всичко, каквото мислите, всичко каквото чувствувате, ще бъде. Като казвам, че ще бъде всичко, което искате, какво подразбирам? — Ще бъде всичко онова, което ние искаме, и което Господ иска. Яко ние правим всичко онова, което и Господ прави, ще бъде. И най-после, всичко онова, на което Бог е турил начало в света, на което и ние сме турили начало, ще бъде. Правилно трябва да разбирате, какво значи да искате и да се осъществи вашето искане. Значи, ще бъде, т. е. ще се реализира само онова, в което има съгласие между Бога и вас. Искате ли това, което Бог иска, ще бъде! Вършите ли заедно с Бога това, което Той върши, ще бъде! Туряте ли начало на нещо, на което и Бог туря начало, ще бъде! Когато се реализира всичко онова, което Бог е намислил да направи, ще опитате думите на апостол Павел, който казва: „Нито око е видело това, което Бог има да направи; нито в ума на човека е идвала мисъл за това, което Бога е приготвил за тези, които Го любят". Днес всички съзнателни хора се приготовлявате за този славене ден. Яко Любовта ви посети сега, когато не сте готови, вие ще се прострете на земята и ще кажете: стига Господи, не мога да издържам! Така е, вие не можете да издържите даже една минута на Любовта. Тя изисква герои хора. Вие ще се разтопите от нея като лоена свещ. Ние, обаче, не искаме да се разтопите, но да се разгорите и да светите. Топенето на свещта показва, че не е доброкачествена. Затова ние искаме да се запалите, да горите без да изгаряте и от вас да излиза топлина и светлина.

Аз ви поздравлявам с новата година на Любовта! Желая ви да бъдете тъй ефирни, както Любовта, и слънцето на душата ви да изгрева и да залязва тъй, както днешното слънце изгря и залезе! Само Божията Любов е Любов.

Беседа, държана от Учителя на 22 Март — духовната година — 1927 г., в гр. София.

Книги:

* Отличителните черти на човека

Отличителните черти на човека (София, 1927)
1 беседа на 22 март 1927 г.

Начало: 06:00

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, може, има, бъде, хора, аз, всичко, сърце, земя, живот, мисъл, обича, бог, всички, люби, казва ,

 Извънредни беседи , София, 22 Март 1927г., (Вторик) 6:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder