НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Двете страни

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Двете страни

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, раса, живее, сега, писмо, свободен, любовно, живот, свобода, всички, казва, път, аз, хубаво, бъде, съзнание ,

 Младежки окултен клас , София, 20 Март 1927г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление.

За следния път ви давам задачата всеки да си избере по една звезда и да напише името и и съзвездието, в което влиза. После, проследете каква фигура образува тя със съседните и звезди.

За да изберете една звезда, трябва да излезете вечер при звездно небе и да се оставите свободни, без никакво влияние от страна на ума и на сърцето, и така - по вдъхновение, да спрете вниманието си върху някоя звезда. Фигурите, в които са наредени звездите, представляват центрове на сили, които оказват известно влияние върху човека.

Сегашните хора разрешават много философски въпроси, едни от които ги спъват, а други - не. Трябва ли човек да се занимава с въпроси, които го спъват, и трябва ли да се занимава с въпроси, които не може да разреши? Например един от неразрешимите въпроси е защо човек живее, но въпреки това всеки се мъчи да даде някакъв отговор. Някой казва, че човек живее, за да яде; друг казва, че човек живее, за да се мъчи, да се учи, да познае себе си и т. н. Кой от дадените отговори е правилен, не се знае. Преди всичко човек трябва да се запита живее ли всъщност, или не. Ще кажете, че щом съществувате, вие живеете; да живее човек във висок смисъл на думата, това значи винаги да има будно съзнание - прекъсне ли се съзнанието му за момент, и животът се прекъсва. Следователно живее само онзи човек, на когото съзнанието никога не се прекъсва; прекъсне ли се съзнанието му, той престава да живее - той само мисли, че живее, но всъщност не живее.

Като ученици, вие трябва да придобивате знания; за тази цел трябва да се ползвате от методите, с които Природата работи. Ще кажете, че искате да бъдете свободни, независими, да изнесете нещо самостоятелно; въпросът за свободата е дълбок, философски и върху него трябва много да се разисква. Кога пръстът на ръката е свободен - когато е свързан с ръката; напусне ли ръката, той изгубва свободата си. Значи истинската свобода подразбира вътрешна връзка с нещата. Прекъсне ли се връзката между пръста и ръката, свободата изчезва; пръстът е свободен, докато стои на ръката и върши някаква служба. В този смисъл свободата подразбира известно задължение. Значи пръстът е свободен да върши или да не върши своята служба, но щом не върши службата си, той е ограничен. Човек е свободен да учи или да не учи, но като започне да учи, той се ограничава; човек е свободен да яде или да не яде, но щом започне да яде, той се ограничава. Оттук виждаме, че свободата, за която говорим, е относителна; абсолютна свобода не съществува.

Какво разбират философите под думите абсолютна свобода - съществува ли абсолютна свобода? Според някои философи съществува абсолютна свобода, а според други не съществува; и едните, и другите са прави. Въпросът за свободата е подобен на въпроса за формата на сферата - външно сферата е изпъкнала, а вътрешно - вдлъбната; ако един учен изучава външната страна на сферата, той ще има едно мнение за нея, ако друг учен я изучава отвътре, той ще има друго мнение. И за свободата на човека има две мнения: който изучава човека отвън, при външните условия на живота, той казва, че човек не е свободен; който го изучава отвътре, той казва, че човек е свободен. Кога е свободен човек - когато има какво да прави; щом няма какво да прави, той не е свободен.

Думата свобода започва с буквата С, която означава закон на промени. Свободата подразбира стремеж в известна посока; при свободата, която има, човек се стреми да вземе една разумна посока - към Бога. Не се ли стреми към разумната посока на Живота, постепенно изгубва свободата си, а оттам и своята самоувереност; страшно е да изгуби човек самоувереността си.

Разправят за една лекарка, че лесно губела своята самоувереност. Като се движела из улиците на града, от време на време изпадала в такова състояние, сякаш губи равновесие и не може повече да ходи; тя лягала на пътя и лежала, докато самоувереността и отново се върне. Защо губи тя своята смелост и самоувереност?

Разправят за един офицер, че изгубил смелостта си благодарение на книги, в които се описва животът след смъртта; като чел такива книги, той се наплашил много и не се решавал да излиза вечер сам, а взимал пушката в ръка и молел жена си да го придружи да излезе вън - и с пушка в ръка пак се страхувал да излиза сам.

Страхът е чувство, при което човек губи и смелостта, и паметта си. Един знаменит проповедник, в Америка някъде, бил известен между слушателите си с голямото си красноречие. Когато излизал на амвона да говори, той говорел с часове и през всичкото време речта му се леела като вода. Един ден, както проповядвал, той видял, че в стаята влязла една госпожа с черни очила; като погледнал към нея, веднага забравил проповедта си. Докато се готвел да се извини пред слушателите си, че не се чувства добре и не може да довърши беседата си, отвън влязъл един благ, добър човек; той погледнал към него, в този момент паметта му се върнала, продължил проповедта си и я завършил. Значи госпожата с черните очила предизвикала в него дисхармонично състояние и забравил всичко, което трябвало да каже на слушателите си, а после добрият господин му съдействал да възстанови цялата проповед в паметта си.

За да не губи своята самоувереност, добре е понякога човек да се насърчава. В някои случаи насърчението повдига човека, а понякога го спъва; понякога е добре да насърчиш човека, а понякога е добре да премълчиш. Когато поетът напише нещо, добре е преди всичко той сам да хареса работата си - нека сам прочете стихотворението си и ако го хареса, и ближните му ще го харесат. Забелязано е при това, че колкото повече енергия приеме отвън и я предаде на стихотворението си, толкова по-добре ще го приемат хората. Когато човек се моли за реализиране на някое свое желание, Бог всякога му помага.

Сега, за да ви застави да напишете едно хубаво стихотворение, Невидимият Разумен свят ви дава трудни задачи. Ако сте човек, който знае да пише добре и да говори сладко, никога не можете да бъдете наказан - обикновено наказват само тия хора, които не знаят да пишат добре, нито знаят сладко да говорят. Даже и смъртта отстъпва пред хора, които пишат хубаво и говорят сладко - смъртта ги души, но те не умират, а възкръсват.

Допуснете сега, че имате три единици. Първата единица представлява житно зърно, втората - заек, а третата - човек. По какво се различават тези три единици? Те се различават по форма, по съзнание и по възможности. Ако сравните житното зърно и заека, коя от двете единици принася по-голямо благо за човека? Ще кажете, че житното зърно принася по-голяма полза за човека от заека. Кое е отличителното качество на заека - заекът се отличава с голям страх; благодарение на страха, който е минал от животното в човека, човек е придобил благоразумие, станал е предпазлив, съвестен. В човека има вътрешен страх, който го заставя да работи. Значи житното зърно храни цялото човечество, а заекът го прави благоразумно, работливо. Какво е допринесъл човек за човечеството? На този въпрос сами ще си отговорите.

Като говорим за човека, различаваме няколко раси: черна, червена, жълта и бяла. Кои са отличителните качества на тия раси? Черната раса се отличава с голямо въображение, вследствие на което развива чувствата си; червената - със силно развита активност, благодарение на което се занимава с практическото приложение на геометрията и математиката; жълтата раса се отличава със силно развит обективен, или предметен, ум; бялата раса се отличава с разумност. Откакто е дошла на Земята, бялата раса тегли нещата с везни и така ги изучава. Хората от жълтата раса са по-идейни от тия на бялата раса, които обичат главно да систематизират нещата. Шестата раса, която предстои да дойде, съдържа в себе си добрите качества на всички раси, които са живели преди нея - в това отношение тя представлява вътрешен синтез на човешките добродетели.

Като живее на Земята, човек преживява всички свои минали съществувания. Вследствие на това ще видите, че понякога в него се проявява обективният ум - остатък от жълтата раса; хората от жълтата раса са големи консерватори, крайни фанатици - това особено ясно се вижда в религията. Понякога човек е войнствен - остатък от червената раса; понякога чувствата взимат надмощие в човека, той става крайно чувствен и се отдава на фантазии - това е остатък от черната раса. Видите ли, че човек проявява разумността си, той е от бялата раса. Колкото да се пази, човек все ще мине през фазите на своите минали съществувания, но ако е съзнателен, ще се учи от тях, без да им се поддава. Слушате някой да казва, че като срещне някого, когото не обича, иска му се да се хвърли върху него, да го разкъса; кой разкъсва своята жертва - вълкът, мечката, тигърът; значи и човек понякога се поддава на низши животински желания и чувства - тия прояви се крият в подсъзнанието на човека и когато не очаква, те се проявяват.

Когато се казва, че човек трябва да чисти съзнанието си, това значи да се освобождава от всички нисши мисли, чувства и желания - остатъци от миналото. Както и да гледате на животните, не забравяйте, че и те имат добри черти, които заслужават подражание: например лъвът, слонът са крайно признателни - направите ли им едно добро, те никога няма да го забравят. Лъвът има голямо достойнство; като скочи след жертвата си и не може да я хване, втори път не се опитва да я напада, оставя я свободна. Така постъпва и турчинът - не може ли при пръв опит да нападне някого, втори опит не прави, той казва: „От мен да мине".

В нивата на един турски бей се появили много лалугери и когато житото завързало, лалугерите го изяли, а за бея нищо не останало. Силно разгневен, беят издебнал лалугерите на нивата си и тъкмо се готвел да гръмне с пушката си, всички лалугери се изправили на задните си крака, а предните дигнали нагоре, като че се молят; като видял тази картина, беят веднага свалил пушката си и казал: „Щом ме признавате за господар, от мене да мине - подарявам живота ви".

Какво представлява лалугерът? Лалугерът не е нищо друго, освен малка погрешка, която човек съзнателно или несъзнателно прави. Видиш ли погрешката си, не бързай веднага да я убиваш, но намери начин да я изправиш; благодари, че си видял погрешката си, защото и тя като лалугера веднага се скрива. Щурецът обаче като види човек, бавно се отправя към дупката си и застава там с лице към него, като че го поздравява.

Като изучавате характера на хората, виждате, че едни от тях имат нещо общо с лалугера, а други - с щуреца. Когато човек, който има нещо общо с проявите на лалугера, срещне своя кредитор, той веднага се скрива в дупката и гневно извиква: „Пет пари няма да ти дам!" - защо няма да му даде? Щом е взел пари назаем, той е длъжен да ги плати; не е ли по-добре да се изправи на краката си, да вдигне ръцете си нагоре и да се помоли на кредитора да отложи за известно време полицата - при това положение кредиторът ще бъде готов да продължи срока за изплащане. Ако човек с прояви като на щуреца срещне своя кредитор, веднага ще влезе в дупката си, ще застане с лице към него, ще го поздрави и ще му каже: „Господине, сега нямам възможност да ви се отплатя, отложете малко срока на изплащането. Сега мога само да ви попея"; с песента си щурецът лесно разрешава своята задача.

Като ученици, вие трябва да изучавате проявите на животните, техния характер и да се учите от тях - така можете да изправите някои свои лоши черти и погрешки. Растителното и животинското царства не са нищо друго, освен човекът, разложен на своите части. Съзнанието на човека е пръснато из цялата природа: във въздуха, във водата, в камъните, в растенията, в животните; следователно да изучавате природата, това значи да изучавате себе си, да изучавате състоянията на вашето съзнание - в това отношение всички науки имат своята цена. Това е великата философия на живота. Дойдете ли до изучаване на Небето, там се откриват други знания. Като изучавате характера си чрез сравняване с проявите на нисшите същества, не се мъчете да го измените, но се стремете да го изчистите от нисшите елементи на животинското царство.

Човек трябва да облагороди характера си, но не да го измени: ако си сприхав по характер, бъди сприхав, но справедлив; ако си флегматичен, бъди такъв, но за злото, за отрицателното в света. Кой какъвто е по характер, такъв да си остане, но на мястото си; разнообразието е една от красивите страни на живота. Ако някой е бързорек, такъв да си остане -той е извор, от който водата изобилно блика; ако си бавен, тежък в речта си, ти си щерна, която има малко вода - щом имаш малко вода, бавно ще течеш и малко ще даваш; ако си страхлив, ще приложиш страха си в живота, за да развиеш благоразумие; ако си сприхав, ще прилагаш енергията си в работа, да придобиеш нещо - има коне сприхави по характер, но крайно работливи и такъв кон е за предпочитане пред кроткия, който върши малко работа.

Един български чорбаджия си купил малко конче, което обикнал много; и кончето обикнало господаря си. То било много сприхаво - когато оставало само в обора, ритало, хапело другите коне; щом виждало господаря си, утихвало и започвало радостно да цвили. Когато станало голям кон, способен за работа, работело на господаря си по цели дни и чорбаджията бил доволен от него. Конят имал любов към господаря си, боготворял го.

Следователно, за да обичаш някого, ти трябва да го боготвориш; не го ли боготвориш в себе си, ти не го обичаш. Ако хората на миналото са боготворели аписа, котката, змията, защо днес да не боготворят своя ближен? Ако любиш и боготвориш човека, защо да не боготвориш и своята свещена идея - основа на твоя живот? Всяка идея, която човек не боготвори дълбоко в себе си, не е никаква идея. Обичате ли, ще ви обичат. Обичайте своята свещена идея, боготворете я, за да можете да я реализирате, да видите нейните плодове. Не обичате ли, няма да ви обичат. Бог обича човека, всичко жертва за него, затова и човек обича Бога. Идеята на човека за Бога, Любовта му към Него трябва да бъдат свещени -само по този начин човек може да изпълни своето велико предназначение, да стане фактор в живота, да изяви своята мощ в науката, в музиката, в изкуствата.

Днес всички хора говорят за любовта, всички са писали любовни писма, въпреки това любовта не е в тях - защо? Не са писали писмата си както трябва. Задача на всеки човек е да напише поне едно любовно писмо в живота си; ако Невидимият свят одобри това писмо, ще го пуснат в Рая, иначе ще остане пред вратата му, откъдето ще го върнат пак на Земята, за да изучава Любовта. Любовното писмо, което човек напише, представлява матурен изпит, който ще го вкара в Царството на Любовта; не издържи ли изпита си, ще учи още, докато един ден бъде готов за матура. За да видите докъде сте стигнали в Любовта, нека всеки от вас напише по едно любовно писмо. За единство в работата представете си, че вашият възлюбен се е превърнал в кокиче - тогава нека всеки от вас напише своето любовно писмо до кокичето. Вие ще четете писмото си на кокичето, което само ще слуша и ще мълчи - това е правилното отнасяне към писмото. Ако любовното писмо се подлага на критика и на бележки, то не е любовно писмо; щом писмото не е любовно, то не може да постигне своята цел. Получите ли едно любовно писмо, вие ще го приемете без критика, без никакви забележки; любовното писмо се чете като Евангелие - с трепет и разположение.

Един млад момък, студент в един от световните университети, се отчаял от живота, заради което решил да се самоубие. Събудил се рано сутринта и започнал да обмисля начина за самоубийството си. В това време от съседната стая на къщата дочул няколко думи от една песен: „Където и да ходиш, аз все за тебе мисля"; като чул тия думи, той трепнал, скочил на крака, замислил се дълбоко и казал: „Няма да се убивам". Питам: какво по-хубаво любовно писмо можете да получите от това?

„Където и да ходиш, аз все за тебе мисля" - това са думи от една обикновена песен, но истинни са тия думи. Кой е този, който всякога мисли за човека? Един е Този, Който всякога мисли; дали пада, или става, дали греши, човек трябва да знае, че има Един, Който всякога мисли за него.


Да мисли Бог за човека и човек - за Бога, това е великото, към което всеки трябва да се стреми.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Двете страни

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, раса, живее, сега, писмо, свободен, любовно, живот, свобода, всички, казва, път, аз, хубаво, бъде, съзнание ,

 Младежки окултен клас , София, 20 Март 1927г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


VI година (1926-1927)
25-а лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на 20.III.1927 г.

(*) САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.

(Размишление. )(*)

За следния път ви давам задачата всеки да си избере по една звезда и да напише името и и съзвездието, в което влиза. Ще се оставите според вдъхновението си, като наблюдавате ясното небе. Да видим кой на каква звезда ще попадне. После наблюдавайте, звездата, която ще изберете, в каква фигура влиза с околните звезди: триъгълник, квадрат или каква фигура ще образуват. Те образуват известни фигури, а тези фигури са центрове на известни влияния.

Можете ли да ми кажете кой философски въпрос спъва хората? Всеки човек разрешава един философски въпрос. Някой път може да го спъва той. Трябва ли човек да разрешава всички въпроси? За пример, ако вий запитате така: «Защо човек живее?», колко отговора могат да се дадат? Защо човек живее? Някой може да каже: «Човек живее, за да се мъчи.» Друг ще каже: «Човек живее, за да яде.» «Човек живее, за да се учи.» Всевъзможни отговори. Но кой е правилният отговор?

Сега, въпросът е живеете ли вий. Може ли да докажете, че живеете? (- Мисля, следователно съществувам.) Вий живеете, но дали живеете – друг въпрос. Защото и камъкът съществува – но дали живее? Ако човек живее в този висок смисъл, както се разбира, съзнанието в него остава непрекъснато. Никой не може да го лиши от съзнанието. Живее онзи човек, на когото съзнанието не може да бъде прекъснато. А не живее онзи, на когото съзнанието се прекъсва. Той само мисли, че живее, а всъщност не живее.

Ще изучавате методите, които природата е вложила около вас. Ако вие искате да имате едно знание, което почива на основа, трябва да се ползувате от простите методи на природата.

Сега, някой казва: «Аз трябва да бъда свободен.» Сега, да оставим философската страна. Какво нещо е свободата – един дълбок въпрос е то. Но моят първи пръст кога е свободен? Докато се държи за ръката. Но тази свобода трябва да има ограничения. Свобода, туй се казва – връзка има, вътрешна.

В живота има два вида свобода. Моят пръст може да бъде свободен от своята длъжност, да не се мъчи – но ще престане да живее. За пример, ако пипам огъня, той ще почувства известна болка. Тази болка според физиолозите не е в пръста, а вътре в мозъка. Следователно, ако отрежете пръста, той ще престане да страда.

Сега, кое е по-хубавото в света: да бъде човек свободен или да бъде ограничен? Свободен всякога подразбира задължение. Свободен е човек да върши нещо. Следователно свободен – в едно отношение, ограничен – в друго отношение. Свободен си да се учиш, но все-таки ще седиш вечер, ще се ограничиш. Свободен си да ядеш, но все-таки ще се ограничиш.

Какво подразбират философите под думата «абсолютна» свобода? Човек има ли пълна свобода, какво казват философите? (- Има две мнения: едните отричат, другите приемат. Приема се, че свободата на човека зависи от условията. После, има фатализъм.) И двете страни са прави. Има ли свобода, няма ли свобода – то е като въпроса за сферата: че сферата отвън е изпъкнала, а отвътре – вдлъбната. Едновременно е и корубеста, и вдлъбнеста. Ако две същества изучават [сферата], едното е вътре, другото – отвън, какви мнения ще имат?

Човек и има, и няма свобода. Кога няма свобода? Когато няма какво да прави. «С» – това е закон на промяна. Свободата подразбира промяна, стремеж в известна посока. Промяна на разумната посока. Ако вървиш в дадена посока, която природата ти е определила, в правия път, свободен си. Или, казано с други думи, постигнал си онзи вътрешен смисъл, знанието, което човек е поставил.

Сега, за пример, ако вий срещнете себе си след 10 000 години, ще можете ли да се познаете? Много мъчно е човек да познава себе си. За пример някой път вървиш из пътя и чувстваш като че ще паднеш, не си господар, почваш да губиш своята мисъл. В София има една лекарка – на път, като върви, дойде туй състояние, изгуби вяра, че може да се държи на краката си и легне на пътя, лежи, докато мине туй състояние и се възвърне самоувереността ù, че може да ходи.

Как ще обясните това? За пример туй състояние: човек изгуби своята смелост. Един български офицер в Бургас, във времето на д-р Миркович, като чел неговата «Нова светлина», тъй живо били описани духовете, че той излизал препасан с пушка и жена му го пазела. Страх го е да излезне. От какво го е страх? Шашка (шашка (рус.) – остар. Сабя)* носи той, при това го е страх. От кого – от духовете.

Аз съм ви привеждал онзи пример: Един от най-способните българи, когото познавам, който много говори, като някой извор – реч като държи, думите се леят, в Америка излязъл да говори на един амвон. Имало в публиката една жена с черни очила. Като го погледнала, той забравил всичко. Седял, седял и слезнал. Изгубил всичко, нито една дума не може да каже.

Самовъзпитанието – вие имате една задача. Най-трудните въпроси сега са законът за самовъзпитанието на човешката чувствителност. И действително, хубаво е човек да се намери в една хармонична среда, няма по-хубаво. Тя въздейства нормално върху чувствата му, върху способностите му. Когато се намери пък в една дисхармонична среда, всякога могат да го извадят от неговите релси. В туй отношение светът практически е разрешил въпроса. Там, където има поет или музикант, насърчават го. Казват: много хубаво е писал. Хубаво е насърчението.

За пример написал си, да кажем, един псалом, описваш едно цветенце; прочетеш го еднаж, 2, 5, 10 [пъти] – като го четеш, да останеш ти доволен. По-голям критик от самия човек няма; и ако искате да знаете дали е хубаво, вий го прочетете еднаж и щом сте доволни, тъй, като критик, и като сте доволни, прочетете го и на другите. Ти не си останал доволен от себе си, че чакай дали другите ще го одобрят. Одобриш ли го, напиши го 10-100 пъти. То ще иде с хиляди години, всички хора ще го четат.

Допуснете, че направите една голяма погрешка и ви осъдят на смъртно наказание. Оставят ви само една възможност, дават ви само едно условие: да направите едно описание на кокичето, че всички хора да го харесат. Ако го харесат, ще ви простят прегрешението. Ако не, ще ви обесят. Как ще пишете, знаете ли каква поезия! Най-малко десет пъти на ден ще се молите. И аз казвам: Онзи, който тъй би писал, ще има едно отлично описание. Аз бих желал да ви осъдят малко на обесване, за да ви накарат да пишете хубаво. Един човек, който пише хубаво, не може да го обесят; който говори сладко – и [него]. Обесват само онези, които не знаят да пишат, не знаят да говорят. Па и смъртта, и тя се страхува от онези хора, които знаят да говорят. Тя ги души, но те възкръсват – не умират.

Да допуснем, че имате три единици от разни категории. Едната – житно зърно; втората единица – заек; третата – човек: 1ж. 1з. 1ч. Тези, трите единици по какво се отличават? (- По съзнанието си, физически – по формата си, по възможностите.) Между първата и втората единица коя ще принесе по-голяма полза? (- Житното зърно.) Заекът нали седи на по-висока степен на развитие, защо той не помогне? Че, той е помогнал на света, всичкото благо разумно в света заекът го е донесъл и всичката светска мъдрост заекът е внесъл. Дето светът е умен, той е умен от страх. И науката, и всичко туй го пишат все от страх. Един вътрешен страх има, който заставя хората да работят. Сега, има изключения, но аз говоря за света изобщо. Има хора, които мязат на житното зърно. За самия човек, какво е принесъл в света той – тази единица.

Напишете една единица, която да представя жълтата раса. Втора единица – да представя черната раса. Трета единица – червената, и четвърта – бялата. По какво се отличава жълтата раса? Жълтата раса се отличава по своя обективен ум, предметен ум. Черната раса се отличава по своето въображение, развиване чувствата. Червената раса – със своята активност: геометрия, математика. Бялата раса се отличава – тя тегли нещата, теглилка, и затуй, откак е дошла, все тегли нещата, Слънцето, звездите. Бялата раса – разумност. Жълтите хора са идейни. Източните народи, те са разположени; той седи под крушата и цял ден – кеф. Белият обаче, той е разумен, но идеи няма той... Бялата раса систематизира качествата на живота... Шестата раса, която ще дойде, ще образува един вътрешен синтез. Разбира се, ние оставяме лемурийската раса. Да ви не спъва, че са четири расите. Лемурийците остават. Щом човек е обективен – той има нещо от жълтата раса. Щом е на чувствата, на въображението, на фантазията – от черната раса е. Щом е активен, войнствен – червената. Белите, дето сега са войнствени – от червените е: войнствените хора са издръжливи. А белите всичко теглят с везни, измервания.

У човека къде можем да поставим жълтата раса? Те са крайно консервативни. Ние можем да ги наричаме религиозни – фанатици. Тези състояния, през които човек е минал; човек прежълтява в един живот. Всички състояния, през които е минал, някой път съзнателно, някой път несъзнателно. Да не ви е чудно, ако някой път изпадате в някои особени състояния, противоречия – то се дължи на вашето минало развитие. То е само една фаза от живота. Някой път се заражда у вас едно желание да хванете някого, да го разкъсате. Вий преживявате състоянието на един лъв, на един тигър, мечка, който все къса. И се чудите, толкова сте били кротък, а сега откъде се явява това? Значи, от съзнанието – то е вътре. И когато говоря да се чистят нашите мисли и желания – то е от всички тези мисли и желания. Защото и вълкът има хубави черти, и мечката, и лъвът. Лъвът е крайно признателен. На един лъв направи добро – той не те забравя. Нали сте чели тази приказка за признателността на лъва? Слонът е признателен. Някои черти имат дълбок психологически произход, не е произходът от самите животни, още по-далеч отива. В лъва има особено достойнство. Една хубава черта: той, като скочи, ако не хване жертвата си, не я гони повече. Лъвът мяза на турчина – «от мен да мине».

В нивата на един турски бей, който я насял с жито, се народили толкова много лалугери, че всичкото жито изяли. Вдига турчинът чифтето – всички лалугери се изправят, нагоре вдигат ръце. «А, казва, признавате ме за господар!» Снема чифтето и се връща назад.

Някой път една малка погрешка в живота ви, тя е един лалугер; ти ще вдигнеш чифтето и – «Хайде, от мен да мине!» Една малка погрешка, едно зло мяза на един лалугер, дошло в нивата ти, де да знай той? У тези лалугери откога се образува този навик, да се повдигат нагоре? И после, като те видят, ще се скрият в дупката. Аз наблюдавам, има в наше то място щурци, те не се крият. За пример, като се приближиш, щурецът със задницата си влиза, той като философ, оттегля се като млада булка – като види някой старец, само поклон му прави. Когато в лалугера, той, като дойдеш, веднага се скрие, обърне задницата си. А щурецът ти прави почит с лицето. Хубаво.

Туй поведение на лалугера у хората съществува. Някой има да дава пари на някого, той се разгневи, обърне гръб, казва: «Аз нито пет пари не давам.» Питам този човек, самият работил ли е? Не, той е лалугер, ако той би се повдигнал на краката си, щеше да му прости онзи. А другият там, той е щурецът, той обръща лице, казва: «Господине, почакай ме малко, сега нямам, като имам, ще ви дам. И после, казва, ще ви попея малко.» Разрешава се просто въпросът. В природата трябва да се изучава характерът на животните. Може да придобиете от навиците, да поправите много свои погрешки, при това да придобиете някои добри черти. Цялото животинско царство не е нищо друго, и растителното царство – то е човекът, разложен на своите части. Съзнанието на човека е разложено в цялата природа, в растенията, в камъните, в животните, в рибите, в реката, във въздуха – навсякъде. Следователно да изучавате природата значи да изучавате състоянията на своята душа. Туй е философията, великото в живота. Туй е само за Земята, пък като речете да изучавате небето, то е за бъдеще. В туй отношение всички науки имат цена. В туй отношение да ни дадат всичкото знание, което има, то е колективен труд на цялото човечество. Тези гениални хора, които седят зад, подбутват човечеството и сегашната наука е за тях.

Не се стремете да измените вашия характер! Характерът трябва да се очисти, да се облагороди. Сприхав си – бъди сприхав, нищо повече, ама справедлив сприхав. После, малко яваш си – нека да бъдеш, не се старай да станеш сприхав. Кой какъвто е, да си бъде на своето място. Разнообразието, то е една красота в живота. Пък ако си бързорек, и него не изменяй, и то е хубаво. Трябват и бързореки. Или някой никак не говори. Той мяза на една затворена курна* – малко вода има. Бързорекият обилно вода има. Олга, защо се смееш? «Сега казваш да си бъда такава, каквато съм си, ама някой път се караше.» В сряда аз ви се карах, че не сте такива, каквито сте си, а искате да станете други. Резултатът е да върви всеки на своето място. Ако заекът вземе, че си тури човешка форма, тури си цилиндър, ръкавици, ще стане ли той човек? Пак си е заекът – като притупа нещо, хукне. В живота нека всеки има тези качества, те са хубави. Ако си страхлив – хубаво, ще се научиш да бъдеш благоразумен. Ако си сприхав, ще си вършиш работата. Сприхав – разбирам един кон, който си върши работата, не го бий, него.

Мен ми разправяха за един кон във Варненско, наричал се е Колаксас. Бил конят на Ат [Атанас] Черибашията в Николаевка. Вземал го той много слабо конче, но много умен кон станал. Когато Черибашията го няма в хармана, върви бавно, рита. Щом види Черибашията, като се засили, като го види отдалече, диканята наоколо бяга. Питам, сега. Кое е, което го заставя да бяга, като види Черибашията? Конят има обич вече. Те двамата са се обичали.

Един закон има в света – Любовта винаги боготвори. Имаме в историята египтяните, те боготворят Аписа**. Любовта се познава по това, че когато любиш нещо, трябва да го боготвориш. Не го ли боготвориш, твоята любов не е пълна. Следователно, ако ти имаш известна идея в себе си и не я боготвориш, тя не е идея. Идеята, която имаш за основното в живота си, трябва да я боготвориш. Ако човек боготвори един Алис, змия, заек – човек трябва да има една свещена идея, защо да не я боготвори? Когато любиш, трябва да боготвориш нещата.

Ако любиш, ще те любят. Не може да ви обичат, докато не обичате. Ако ние обичаме Бога, считаме Го за идеално, понеже Той обича. Бог ни боготвори, всичко жертва заради нас. И ако някой път ни наказва... Той не ни наказва, Той никого не връща от кривия път – Той иска да ни направи като Себе Си. Човек има в света едно велико предназначение. Идеята за Бога трябва да бъде в него една свещена идея. Тя е идеята, която дава мощ на съвременната наука, на всичко в човека. То е идеята за Бога.

И тъй, с колко качества се отличава Любовта? Как определяте вий Любовта? И всеки един от вас се срамува, като му кажат, че е написал едно любовно писмо. Сега, как трябва да започне едно любовно писмо? (- Скъпи и обични.) Обичният не може да бъде скъп. (- Безценен.) Нито скъп, нито безценен. Много е мъчно да се назове онзи, когото обичаш. Най-трудното нещо е да назовеш туй, което обичаш. Не можеш да му намериш името. Ние чувстваме, че като го кажем, идеята се понижава. Ние всички съжаляваме, че нашите любовни писма не са написани тъй, както трябва. Всичкото нещастие е там. И се тюхкаш, тюхкаш, все съжаляваш и после се срамуваш, че не си го написал тъй, както трябва. Но знаете ли кога човек може да напише най-хубавото любовно писмо? Я ми кажете, според вас. Аз засягам този въпрос принципално, аз говоря за Любовта тъй както е в природата, както се изявява. Човек все ще дойде един ден да напише едно любовно писмо. Като идете при вратата на Небето, най-първо ще ви дадат една хартия, ще се яви един ангел, ще ти даде едно златно перо, ще те накара да напишеш едно любовно писмо. Ако го напишеш – хубаво. Ако не го напишеш, ще те върнат назад. Туй е цяла истина. Все ще намериш някого в рая да му напишеш едно любовно писмо, като чете писмото в рая, да го одобри и да каже: «Пуснете го, той може да живее при нас.»

Ще бъде много хубаво да образуваме сега един клас, най-първо трима, и да ги приемате само който може да напише едно любовно писмо. Сега, в този клас ще ви дадем една матура: да напишете първото любовно писмо. То ще бъде матурата, след туй писмо може да приемете вече една малка диплома. Ако ви е срам да го четем, няма да го четем – в плик, няма да се отваря. И после, като го четем, да се не срамувате. Сега ще се приготвите за матурата. Ще почнете да събирате материал. (- До кого ще се отнася писмото?) Вий сега пригответе писмото, материала. (- Може ли без обект?) Едно любовно писмо сега ще напишете. Сега, представете си следующото в алегоричен смисъл. Представете си, че онзи, когото вий обичате, Провидението го е превърнало на едно кокиче. Вий ще пратите писмото на кокичето. Пък той не може да стане като вас. Като четете писмото на кокичето, той ще ви слуша, ще въздиша. Вий ще се радвате, а кокичето ще въздиша. Защото може да пишете някому само който може да ви слуша, без да прави никакви забележки. Писмото е любовно, като го четете някому, той не трябва да направи никаква забележка, абсолютно никаква критика. Като го чете, туй трябва да бъде един авторитет. Върху едно любовно писмо не може да се критикува. Ще го четете като евангелие.

Аз съм ви привеждал този пример: Един български студент тъкмо мислел да се самоубива в една от колегиите. «Мисля, казва, да си поживея поне малко.» Ляга на кревата и мисли каква смърт да избере. В туй време слуша, в съседната стая някой пее: «Където и да ходиш, аз все за тебе мисля.» Тези думи, като ги чул, всякаква мисъл за убийство изчезнала. Нали е хубаво любовно писмо? «Където и да ходиш, за тебе мисля.» Една песен е тя, обикновена песен. Този закон е верен: Където и да ходиш на Земята, каквото и да правиш, падане, ставане, погрешки – има Един, Който всякога мисли заради нас. То е хубавото.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.

------------------------------------------------------------------------------------------------------
*курна – диал - 1. каменно или циментово корито под чешма; 2. чучур на чешма
**Апис – египетски бог на плодородието, в образа на бик

НАГОРЕ




placeholder