НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Няма тайно

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Няма тайно

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, хора, всички, живот, свят, аз, знае, казва, работа, земя, казвам, себе, стане, бог, всичко ,

 Неделни беседи , София, 13 Март 1927г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа от Учителя, държана на 17 март, 1927 г. в гр. София.

„Защото няма нищо покрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.“ *)

Науката представлява поле за работа на човешкия дух. Аз не разглеждам науката в този смисъл, както днес се разбира. Под думата „наука“ днес разбират натрупване на знания. Ако в средата на някоя река се натрупа пясък във вид на остров, този новообразуван остров придава ли някаква особеност на самата река? Става ли тя по-солидна? Напротив, този остров отбива реката от нейния път. Натрупването на знания представлява натрупаните богатства на търговци, които тичат със своите полици натук-натам, да търсят длъжниците си, или пък да издават реклами за своите стоки. Обаче, не се минават и десет години, и вие четете във вестниците, че еди-кой си търговец фалирал, еди-коя си фирма фалирала. След това хората се запитват: Какво стана с тези видни търговци, че фалираха? Де останаха техните милиони? Навярно някаква криза е настанала в търговския свят. – Де няма криза в света? Целият органически свят претърпява голяма криза. Отиваш в някоя гора и виждаш едно голямо дърво съвършено изсъхнало. Казваш: Фалирал е този търговец. По-нататък виждаш, че клоните на някое дърво започват да изсъхват. Казваш: Този търговец е близо до фалит. Вървиш по улицата и срещаш някой виден професор или лекар, който се подпира на тояжката си, едва върви. Казваш: Криза е това! И този търговец е пред фалит. Де остава науката на този професор, или на този лекар? Това, което може да фалира, да изчезне, не е наука.

Казвате: В какво се заключава кризата? – Какво е криза, няма да обясня, защото нещата се обясняват само, когато станат явни. Значи, тайните неща трябва да станат явни, за да се обяснят. Като говоря, че тайните неща трябва да станат явни, аз не подразбирам, че тайните неща трябва да се знаят. Да знаеш, де е скрито съкровището на някой човек, това още не значи, че си разкрил някаква тайна. Защо трябва да се интересувате от богатството на някой човек? Да знаеш тайните подбуждения на човека, дали той те обича, или не, това е знание. Знанието не се заключава само в предположенията за нещата. Често в науката си служат с изразите: предполагаме, допущаме, по всяка вероятност и т. н. Какво показват предположенията, допущанията или вероятностите? Предположенията са възможности, които съществуват в умствения свят; допущанията са възможности, които съществуват в чувствения свят. Тъй щото, когато се говори за истинско знание, нещата трябва да се знаят положително. Когато някой казва, че знае много неща, питам: Знаеш ли колко години ще живееш на земята? Знаеш ли господар ли си на своето положение? Знаеш ли, с какъв капитал разполагаш в живота си? Не знаеш ли тия неща, ти не си учен човек. Например, някое дете се ражда с малък капитал, и след седем години неговата банка фалира. То представлява банкер, който може лесно да фалира. След това бащата и майката казват: Отлично дете имахме, но замина. Казвам: Този търговец беше отличен, но капиталите на неговата банка скоро се изчерпаха, и той лесно фалира. Всички се питат: Де замина това дете? – Никъде не е заминало. Какво става с реката, когато изчезне от лицето на земята? – Тя не е изчезнала, но е отишла в океана. Истинският океан не е на земята. На земята съществува един общ резервоар, дето отиват всички умрели хора. Приближите ли се към този резервоар, вие ще видите, че душите на умрелите плуват там, като риби. На гърбовете на тия риби е написано: Тази риба е Иван, тази е Стоян, а тази е Джон, от Англия. Голямо е движението между рибите на този резервоар. Ще кажете: Истина ли е всичко това? Туй е толкова истинно и вярно, колкото е вярно твърдението ви, че някой човек е черноок, или синеок, защото имал черни или сини очи. Казват, че очите правят човека. Например, еди-кой си човек бил сприхав, защото имал сини очи. Не, очите не правят човека. Когато се говори за цветовете, за краските, ние се убеждаваме, че от тях зависи и степента на развитието на даден човек. Ние живеем в органическия свят, дето краските, цветовете играят голяма роля в развитието на човека. По цвета на очите, на страните, на устните на човека може да се познае, след колко време, например, някой човек може да свърши училището, или да го напусне; също така може да се познае, дали някой човек е добър музикант, или само дрънка на инструментите; още можете да познаете, дали даден човек има силна вяра, или не. Казват за някого: Този човек има силна вяра. Като погледна цвета на неговите очи и страни, виждам, че вярата на този човек е толкова голяма, че от най-малкото шумолене в гората, палтото му ще дойде в хоризонтално положение. Достатъчно е да кажете на такъв вярващ човек, че има да плаща полица от 10,000 лева, за да изгуби всичкото присъствие на духа си. Той веднага се хваща за главата, отчаян и убит, и казва на жена си: Не зная, какво да правя! Казвам: Разбирам да се тревожи този човек, ако парите са нещо живо. Всъщност парите са мъртво нещо, написано на хартия. Трябва ли този човек, който минава за учен, за философ и мисли да напише някаква научна книга, да се безпокои за нищо и никакво?

Чудни са съвременните учени, когато искат, да придобият знания, да пишат научни книги с единствената цел да печелят! Питам: Нима Господ създаде земята, за да я изучават учените, и по този начин да печелят с нея? Нима Господ създаде земята, за да могат свещениците, владиците, проповедниците, майките, бащите и управниците да печелят с нея? Нима Господ създаде земята, за да ходят певците натук-натам, да пеят, и по този начин да печелят? Преди всичко, човек трябва да знае, защо пее и какъв е смисълът на пеенето. Голяма философия се крие в пеенето! Ако болният иска да оздравее, той непременно трябва да пее; от неговото пеене зависи, дали той ще оздравее, или не. Който не обича да пее, от него човек не може да стане. Ако детето никога не пее, от него човек не може да стане. Ако някой свещеник не пее в църква, от него човек не може да стане. И най-после, ако и професорът не пее, от него човек не може да стане.

„Няма нещо тайно, което да не се яви.“ Да не се яви, това подразбира да не се обясни. Следователно, за да се обясни известен факт, както трябва, преди всичко човек трябва да има в ума си известна светлина и в сърцето си известна топлина. В това отношение умът и сърцето на човека трябва да представляват запалени свещи, с помощта на които да се разбере реда и порядъка, който съществува в природата. Не може ли човек да си обясни правилно реда и порядъка в природата, той ще си състави изкуствено понятие за нея. Има ли изкуствено понятие за природата, тогава и музиката, и науката, и религията за него ще бъдат изкуствени. Пее ли някой с трепетлив, или с прекалено силен глас, това говори за известни дисхармонични състояния в неговия организъм. Това не е пеене. Музикалните тонове са свързани с човешкия организъм. Мозъкът има свои определени тонове и вибрации; сърцето има свои определени тонове и вибрации; стомахът има свои определени тонове и вибрации; черният дроб има свои определени тонове и вибрации; мускулите, костите на човека също така имат свои определени тонове и вибрации. Тъй щото, за в бъдеще музиката ще служи като средство за лекуване. Болният през целия ден трябва да пее, да взима разни тонове, които се отразяват лечебно върху неговия организъм. Здравият пък, ако иска да запази здравето си, също така трябва да пее. Например, колкото по-правилно човек взима тона „ре“, толкова и състоянието на неговите дробове се подобрява. Ако искате да познаете, дали сте взели правилно този тон, трябва да се справите с тона на цигулката. Ако вашият тон и този на цигулката звучат еднакво, вие сте взели правилно тона.

Мнозина казват: С нетърпение ние очакваме да отидем на небето. Питам: Защо тези хора искат да отидат на небето? Какво очакват те от небесния живот? Други пък казват: Нека поживеем повече на земята. Питам: Какво очакват тези хора от земния живот? Земният живот представлява дейност на волята. В това отношение човек не трябва да се труди и мъчи, но той трябва да работи. Какво виждаме ние? Някой човек излиза сутрин рано от дома си, отива на работа, но през целия ден той носи в ума си тревогите на своя дом: мисли за жена си, за децата си, как ще ги отхрани, как ще ги възпита и т. н. Казвам: Върне ли се човек от работа, той трябва да сложи своите грижи и товар на пода, както конят слага своята раница в дама и остава свободен.

Ще ви приведа един пример за архангел Михаил, когото Бог поставил на служба да взима душите на хората. Един ден той се обърнал към Бога със следната молба: „Господи, не ме поставяй на тази служба, защото, като тръгна да взимам душите на хората, те ще ме намразят. Дай ми по-трудна длъжност, но моля Те, не ме оставяй на тази!“ Бог му казал: „Ти ще отиваш само там, дето аз те пращам, и ще видиш, че никой няма да те намрази.“ Като отишъл при първия човек, при когото Бог го изпратил, архангел Михаил чул хората наоколо да се запитват: От що умря този човек? – Кон го ритна. – Добре че аз не съм виновен, да съм свободен от мнението и чувствата на хората. Втори път Господ го изпратил да вземе душата на една бедна вдовица, която умирала от злокачествена треска. Като влязъл в дома на вдовицата, той си помислил: Какво да правя сега тук, нито кон, нито вол е ритнал тази жена. Значи, аз трябва да взема душата й. Като се обърнал настрана, той видял две малки дечица, които плачели за майка си. Архангел Михаил се съжалил за бедната вдовица и не се решил да вземе душата й. Господ го попитал: „Защо не взе душата на тази вдовица?“ – Какво да правя, Господи? Като видях двете малки дечица около нея, съжалих се за тях и не се реших да взема душата й. Тогава Господ го изпратил на дъното на океана, като му казал: „Извади оттам един камък и го разчупи!“ Архангел Михаил слязъл на дъното на океана, извадил един камък, разчупил го и в него намерил един червей. Бог го запитал: „Кой се грижи за този червей на дъното на океана?“

И тъй, съвременната статистика показва, че от ония деца, за които родителите полагат много грижи и усилия, хора не стават. И обратно: Родители, които уповават на Бога, и разчитат на Него, във всички случаи на живота си, децата им са станали добри и разумни хора. Някои родители се плашат от живота и казват: Дано нашите деца не се развалят! Това не е прав начин на разсъждение. Когато някоя майка роди дете, тя трябва да се обърне към Бога с молитвата: Господи, благослови моето дете! Запази го от всички злини и помогни да се развият и разработят всички дарби и способности, които Ти си вложил в неговата душа! Родителите не трябва да правят усилия, да отклоняват своите деца от правия път, който Бог им е предначертал, или от тяхното органическо развитие. Можете ли да считате, че вашата дъщеря е на прав път, ако, например, цял ден седи пред огледалото да си прави прически и да си черви устните? Добре е устните на човека да бъдат червени, но те трябва да бъдат естествено червени. Срещате ли мома с червени устни, или момци със засукани нагоре мустаци, това показва, че те искат да развият нещо хубаво в себе си, но като не знаят пътя, по който могат да постигнат тези добродетели, те тръгват по най-лесния път, а с това изопачават своята природа. Ако момъкът иска да има мустаци нагори завити, той трябва да вложи в себе си повече жизнена енергия. По този начин той ще постигне своето желание по естествен път.

Вие ще кажете: Защо трябва да се засягат тия въпроси, именно, сега? Казвам: Тези прояви имат и външен израз у човека. Щом имат и външен израз, те представляват една от страните на живота, която заслужава вниманието на съвременните хора. Например, когато видите някой млад момък със засукани нагоре мустаци, това показва, че неговият дух е бодър. Видите ли някой мъж с увиснали надолу мустаци, това показва, че неговият дух е отпаднал. Докато опашката на кучето е вирната нагоре, то е здраво и върши работа. Увисне ли опашката му надолу, то е болно. Затова, като срещнете момък, който изкуствено е засукал мустаците си нагоре, той иска да покаже пред хората и пред младите моми, че е здрав, левент момък. Оженил ли се, не се минава много време, и той заболява. Тогава жена му се чуди, как е възможно този здрав, силен мъж в две-три години да се разболее. Казвам: Този момък беше здрав и силен, докато имаше машинка, с която си засукваше мустаците. Престана ли да си служи с машинката, и здравето му се изгуби. Затова, именно, и Христос казва: „Няма тайна, която да не се разкрие.“

Следователно, ние трябва да се стремим. към онова знание, към онази наука, които могат да служат за опитно поле на нашия дух понеже само те са в сила да улеснят и осмислят живота ни. Как ще се доберете до тази наука? – Като изучавате минералите, изворите, реките, ветровете, растенията, животните и най-после дойдете до човека. В това се заключава целият живот, така се постига връзка с живата природа. Например, от външния вид на растенията и на дърветата, вие можете с точност да определите, какви са били условията в природата и живота преди много векове. По кръговете на някое старо дърво, вие ще можете да определите, какъв е бил животът във времето, когато това дърво се е развивало, от какви болести е страдало самото дърво, какви са били хората по това време, какъв е бил техният морал, какви животни са живели по това време и т. н. Ще кажете: Вярно ли е това? Как можем да проверим истинността на тези думи? Ако не вярвате, аз ще ви кажа, как да проверите тези факти. Един ходжа бил заставен от султана да измери разстоянието от небето до земята. Ходжата донесъл пред султана едно голямо кълбо и му казал: Разстоянието от земята до небето е толкова, колкото е дълъг този конец, навит на кълбото. Ако не вярваш, ето, аз ще държа единият край на конеца, а ти вземи другия и се качвай с него нагоре. И аз ще ви кажа по същия начин: Аз ще държа единия край на конеца, а вие вземете другия и се качвайте нагоре! Конецът представлява мисълта. В този смисъл всички неща могат да се проверят, обаче, не буквално. И в съвременната математика много истини са предадени в преносен смисъл.

Христос казва: „Няма скрити неща в света, които не могат да се изяснят.“ В това отношение, първото важно нещо за човека е да знае, че Бог е вложил в него способности и дарби, които той трябва да разработва, за да си служи с тях, да проучва тайните, които се крият в живата разумна природа. Първо човек трябва да разбира математиката, с помощта на която от една страна той ще може да въдвори ред и порядък в своите мисли, а от друга страна ще се ползва от реда и порядъка и на самата природа. После той трябва да има тон, музика и песен в себе си. За да придобие всичко това, човек трябва да бъде здрав. На физическия свят музиката представлява правилно съчетание между тоновете. И наистина, ако човек не е здрав, той не може да извърши никаква работа. Музиката, в това отношение, е съединителна връзка между физическия и духовния свят. Здрав човек наричаме този, у когото всеки орган има свой определен тон и свои определени вибрации. Щом всички органи у човека действат правилно, от тяхната деятелност се произвеждат приятни и хармонични тонове. Значи, ако деятелността на човешките органи е правилна и създава музика, човек може да се нарече напълно здрав. При това, всеки музикален тон има и свой определен цвят. Например, ако устните на някое дете почерняват, това показва, че черният му дроб е в безпорядък. Забележат ли родителите на това дете, че устните му почерняват, те трябва веднага да вземат мерки за неговото лекуване. Как трябва да се лекуват хората? За в бъдеще лекарите трябва да бъдат добри певци и музиканти, за да могат чрез музиката да лекуват своите болни. Който не знае хубаво да пее и да свири, той не може да бъде лекар.

Съвременните хора толкова са се отдалечили от правилния начин на живеене, че са създали изкуствен живот. Те трябва да знаят, че способностите и дарбите, които им са дадени, са свързани едни с други. У човека има кардинални способности и чувства, с които той няма право да злоупотребява за свои лични, материални изгоди. Например, едно от кардиналните чувства у човека е музиката. Щом е така, той не трябва да продава своята музика, а трябва да я употребява изключително било за своето здраве, било за това на своите ближни. Казвате: Кой ще ни учи на тази музика. – Няма защо хората да ви учат. Музиката, като чувство, е вложена в човека, и затова той трябва сам да упражнява тази своя способност, а отвън ще потърси някой учител, който от време на време само да го напътва. Чрез музиката могат да се премахнат всички лични, семейни и обществени противоречия. Щом в дома на някое семейство възникне известно противоречие, мъжът трябва да пее с гласния звук и-и-и; жената – със звука а-а-а, а детето – със звука у-у-у. Запеят ли и тримата в един глас, всякакво противоречие от този дом ще изчезне. Чрез звука „и“ мъжът ще поддържа нормалното състояние на ума си; чрез звука „а“ жената ще поддържа нормалното състояние на дихателната система, или на сърцето си, а чрез звука „у“ детето ще поддържа нормалното състояние на своята воля. Детето представлява волевия принцип в света. Мнозина казват, че майката и бащата представляват волята в семейството. Не, децата са волевия принцип, както в домовете, така и в света, изобщо. Вземете, например, някой генерал, който е строг, недостъпен, дойде ли, обаче, детето му при него и го помилва, този генерал вече е готов на всякакви отстъпки, той е готов да даде всичко, каквото му поискат. Следователно, ако е въпрос за волеви хора в света, това не са нито майките нито бащите, но децата. Обаче, слабата страна у децата седи в това, че всичко, което те вършат и изискват, е само за тях. В света децата са всесилни.

Когато детето иска да постигне нещо, то ще преследва майка си, ще постоянства в искането си, докато успее. Не успее ли, то ще изкриви устата и лицето си по особен начин и ще започне да пее някаква особена музика, на необикновена гама. В плача на детето има особена интонация. Плачът действа магнетически върху майката, и тя, като не може да издържи това състояние, започва постепенно да капитулира и казва: Най-после ще дам на детето, каквото иска, да престане да плаче. Значи, и децата си служат с магия, с внушение. Те знаят, как да действат, когато искат да постигнат някое свое желание. Щом иска нещо, детето започва да прегръща майка си, пипа я отзад по главата, където се намират двата жизнени тока и с любящ, мил глас казва на майка си: Мамичко, много те обичам! Като направи тази операция, то пристъпва внимателно към майка си и казва: Мамичко, ще ми дадеш ли няколко ореха? Майката веднага отваря торбата с орехи и му дава, колкото иска. Докато младата жена не е имала деца, тя възпитавала своите близки, да не 6ъдат слаби, да не се поддават на волята на децата си. Дойде ли време тя да се прояви пред своите деца, веднага отстъпва и казва: Какво да се прави? Деца са, още не разбират. Волята им силна, не могат да се въздържат. Казвам: Лошото не е в това, че майката дава орехи на детето си, но тя трябва да знае законите на математиката и да я прилага в живота си. Когато дава на детето си орехи или ябълки, тя трябва да знае точно, колко да му даде. Много деца умират по единствената причина, че им се дават орехи или ябълки без определен брой. Природата дава на своите деца всяко нещо с брой. Като не знае тези закони, майката казва: Ще дам на детето си два ореха. Питам: Защо, именно, два ореха? – Тогава ще му дам три. – Защо, именно, три? – В такъв случай ще му дам четири, пет, шест или повече. Защо, именно, толкова орехи ще му дадеш? За всеки даден случай майката трябва да знае, колко ореха да даде на детето си. Например, когато някое дете е своенравно, упорито, майката трябва да му даде два ореха. Числото две, т. е. двете единици са положителни числа. Като се съберат, те образуват числото две, което представлява магнетически метод, смекчаване на енергията. Числото две показва, че единицата, т. е. диаметърът в кръга се е завъртял два пъти около себе си. Кръгът пък представлява възможностите, при които разумният живот може да се развива. От друга страна, казвам, че диаметърът при двойката е извършил две трети от своята работа, защото при единицата диаметърът извършва 1/3 от цялата работа, а при двойката – 2/3 от цялата работа. Като се говори за възможности, подразбирам квадрат, плоскости, в които животът може да се проектира, и от които вие един ден ще излезете. Ако по характер детето не е уравновесено, а вие искате да го възпитавате в духа на новото учение, дайте му тогава три ореха, или три ябълки. Числото три е закон на равновесие.

Ще кажете: Това вече не е нищо друго, освен суеверие. Според вас, как трябва да се възпитават децата: да се задоволяват техните желания, или не? Възпитателите трябва да знаят значението на числата, защото всяко число представлява живи единици, които могат да помагат, а понякога могат и да противодействат при възпитанието. Ако някое дете изяде повече орехи, отколкото са нужни за неговия организъм, те могат да укажат противодействащо влияние върху него. Понякога орехите могат да се отразят вредно върху организма на човека, понеже съдържат голямо количество йод. Значи, и орехът е в състояние да отрови човека. Тъй щото, ако искате да развиете у детето чувство на справедливост, давайте му по четири ореха; ако искате да развиете чувствата, изобщо, давайте му по пет ореха; ако искате да развиете религиозните чувства, давайте му по седем ореха; ако искате да развиете разсъдъка, да стане философ, да придобие критически ум, давайте му по осем ореха; ако искате да стане благородно, с възвишени мисли и чувства, давайте му по девет ореха. Дойдете ли до числото девет, спрете. Не давайте на децата си повече от девет ореха!

Казвам: Вие трябва да прилагате този закон не само върху вашите деца, но и върху себе си, защото човек има нужда и от самовъзпитание. Ако някой ден се почувствате нервен, много активен, изяжте две ябълки или круши. Някой може да намери, че ябълките, които изял, са били малки, та трябва да си вземе още една. Малки или големи, законът действа еднакво. В случая, силата не седи в големината, но в количеството, в числото две, като принцип, който действа. Ако някой изяде една круша тежка един килограм, а друг изяде две круши, които тежат четвърт килограм, последният може да извади от двете круши толкова енергия, колкото първият от едната круша. Според устройството на човешкия организъм, съвременният човек не е в състояние да извади повече енергия от месото, отколкото от другите храни, които минават за слаби. Защо е така? – Защото съвременните хора са много лакоми и мислят, че силата на храната седи в количеството, или в качеството, а не в начина на употреблението й. В магията има един закон на равновесие, според който, ако вие разполагате с десет златни монети, например и спазвате този закон, тяхното число никога няма да се намали, нито увеличи. Колкото и да се ползвате от тия монети, те винаги ще се набавят до десет: нито по-малко ще стават, нито повече. Питам: Вие вярвате ли в този закон? Дали вярвате, или не, за мене това е безразлично. Аз не ви казвам да вярвате в това, защото то подлежи на опит, но за да имате резултат в този опит, трябва да постоянствате с години. Казвате: Бог знае, доколко тия неща са верни. Да, Бог всичко може и знае, но въпросът се отнася до вас, вие да ходите в Божиите пътища. Бог знае всичко, но вие трябва да изправите работите си съобразно това, което Той знае. Бог е вложил във вас красиви подтици, способности и дарби, които вие трябва да развивате.

Срещам един млад човек, който иска да стане музикант, но близките му го съветват да стане държавник, да осигури положението си. Казвам: По-добре нека този млад човек стане музикант, да развеселява хората, отколкото, като държавник да издава неправилни присъди и да ожесточава хората против себе си. Истински държавник е този, който знае, как да се отнася със своите граждани; ако ги бие, или наказва, да прави това по всички правила на Любовта. И в боя се крие нещо добро, но човек трябва да знае, как да бие. В такъв бой има музика и изкуство. Ако стражарят бие хората без любов, един ден тези удари ще се върнат върху жена му, върху децата му, както и върху самия него. Ще кажете: Стражарят не бие хората по собствено желание, така му заповядват. Това е така, но когато стражарят изпълнява своята длъжност, той трябва да се допита до своя вътрешен глас, да изпълни ли тази заповед буквално, или да намери някакъв друг начин, по който да я приложи. Вътрешният глас в него ще му каже, да удари ли някой човек, и ако трябва да го удари, колко удара са нужни. Ако му заповяда началството да удари 25 тояги, вътрешният му глас може да каже, че за този човек са достатъчни само две тояги. Нека той послуша своя вътрешен глас, чрез който именно Бог, му говори. Двата удара ще донесат благословение, както на провинилия се, така и на самия стражар. Трябва ли след всичко това този стражар да се безпокои, че не е изпълнил заповедта, както трябва? Представете си, че някой човек тръгне от град на град да проповядва Словото Божие, но хванат го някъде стражари и го заведат в участъка. Приставът издава заповед да набият този проповедник добре и тогава да го пуснат. Обаче, един от стражарите в участъка разбира положението на този човек и му казва: Няма какво да те бия, върви си, свободен си! Приставът не знае, какво ще прави стражарят, но в този момент съзнанието му се пробужда, и той извиква стражаря и му казва: Пусни онзи човек там! Нищо опасно няма в неговата работа.

Казвам: Светът, в който живеете, не е свят на произволи. Той е разумен свят, и ние сме заобиколени с множество разумни същества. Не мислете, че като ходите тук-там, вие сте свободни да вършите, каквото искате. Трябва да знаете, че каквото вършите и дето ходите, вие не сте сами. За всяка ваша работа са определени множество свидетели, които следят, как и при какви условия вършите зададената работа. Определено количество от тия разумни същества взимат участие заедно с вас във вашата работа. Те могат да бъдат един, двама, трима или повече, но ако имате девет помощници, вие ще бъдете гениален човек и ще можете да работите във всички изкуства. Затова, именно, първата ви задача е да спечелите благоволението на тия същества. Ученикът трябва да бъде разумен, да спечели любовта на своя учител, за да може той да му разкрие тайните на природата. Като се говори за учител, аз подразбирам учителите по музика, по изкуствата и по разните отрасли на науката. Не мислете, че е лесно да придобиете знания по известен отрасъл на науката, или на изкуствата. Например, някой ученик може да е способен по музика, по литература или поезия, но ако не дойде някой учител по съответния предмет да запали свещта на това чувство, или на тази способност, ученикът така ще си остане. Тъй щото, каквато способност и да има ученикът в себе си, било по науката, или в духовно отношение, ако той не намери своя учител по този предмет, който да запали свещта на неговото съзнание, той ще си остане обикновен ученик. И когато ученикът се приготви и изучи предадените уроци от своя учител, той се подлага на изпит. Същото нещо беше и с Христа. Той получи много уроци от невидимия свят чрез хората, и докато ги учеше, ангелите бяха далеч от Него. Щом научи уроците си и издържа изпит по тях, ангелите дойдоха да Му служат.

И тъй, първото нещо, което трябва да знаете, е следното: Докато сте в страдания и изпитания, вие се намирате в пустинята. Три изпита ще ви се дадат в пустинята. Първо ще се постави на изпит вашата вътрешна гордост, като ви заставят да превърнете камъните на хляб. Вторият изпит ще бъде по отношение на вашето тщеславие. Ще ви поставят горе на храма и от там ще ви накарат да се хвърлите, без да пострадате, за да покажете на хората, че сте праведен човек. При третия изпит ще ви поставят на планината, отдето ще ви покажат всички царства и ще ви кажат, че ако се поклоните на сатаната, ще придобиете всички тия царства. Обаче, истинският ученик, който е изучил уроците си, знае, че при обикновени условия камъните на хляб не стават; от храма не може да се хвърли на земята неповреден и от планината царства не се превземат. Великият Учител на човечеството, Христос, когото невидимият свят постави на тези изпити, отговори: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко разумно слово, което излиза от устата на Отца.“ Когато сатаната му каза, че, ако му се поклони, ще притежава всички земни царства, Той му отговори: „Махни се от мене, сатана, защото всички царства горе на небето, както и долу на земята, са Божии, и само Той разполага с тях.“ Сега и вие седите на планината, искате да станете пръв министър в България. Намерите ли се в това положение, трябва да знаете, че сатаната е пред вас, иска да му се поклоните, за да ви даде министерско кресло. Така могат да мислят само профаните, които не разбират великите закони на живота. Човекът на новите идеи е разумен, безстрашен. Той знае, че това, което ние, като хора, предполагаме и очакваме, не става всякога. В живота има закони, според които става точно това, което е определено, а не това, което ние мислим. Туй, което вие никога не сте мислили, става; туй, което сте мислили, не става. Когато се казва, че нещата стават така, както са определени, вие мислите, че те стават, според както ги очаквате. Не, нещата не стават, както вие мислите. Могат да се наведат ред факти и данни от обществения, от политическия и от духовния живот на хората от миналото, както и от новите времена, от които се вижда, че ония, които са мислили, че от тях нищо няма да стане, са ставали видни хора: държавници, учени, философи; тия пък, които са очаквали от себе си много, нищо не са направили. Един от видните английски писатели Карлайл, след като изпаднал в голямо отчаяние от себе си, прекарал три дни в мъки и решил най-после да се самоубие. В това време, обаче, му дохожда мисълта да се обърне към Бога, да поиска от Него просветление и помощ. Като отговор на тази молитва, той дохожда в просветление и написва едно от най-хубавите си произведения. Обаче, трябвало е този писател да мине през това изпитание, през този вътрешен огън, за да се пробуди неговото съзнание. И затова, ако питате, защо са страданията в света, казвам: Страданията имат велико предназначение. Чрез тях хората се домогват до великата философия на живота. Който не страда, от него човек не става. Това не подразбира, че хората трябва изкуствено да си предизвикват страдания, но има разумни страдания, които трябва да се приемат по същия начин, както се приемат и радостите. За нас страданията и радостите трябва да бъдат еднакво приети. Дойде ли една радост, благодарете на Бога. Дойде ли едно страдание, пак благодарете на Бога. Правите ли разлика между радостите и страданията, като приемате първите с благодарност, а вторите с недоволство, това показва, че вие не разбирате великия, Божи Закон. Разумните страдания идат от Господа. Трябва ли тогава да се оплаквате, че Господ ви изпраща страдания? Ако се оплаквате, вие сте в положението на тигана, който циганинът калайдисва. Представете си, че някой тиган има съзнание, и вие го дадете в ръцете на един циганин да го калайдиса. Циганинът най-първо го изчиства с пясък и парцал, да премахне всички мазнини и нечистотии. После го поставя на огъня, като сипва в него малко нишадър. И най-после туря отгоре калай, да го калайдиса. Какво трябва да каже този тиган, след като претърпи толкова търкания, толкова нагорещявания на огъня? Той казва: Какво иска този циганин от мене, като ме поставя на толкова страдания и изпитания? Циганинът казва: Аз искам да бъдеш чист, почтен, да бъдеш годен за работа на своя господар. И тъй, страдате ли, ще знаете, че сте в ръцете на циганина, който ви чисти и калайдисва отгоре.

Сега аз не говоря за величието на вашата душа, но за човека, който днес се среща на земята. Аз говоря външно за човека, който трябва да премине през ред страдания, за да може низшето в него да се подчини на висшето.

От всички съвременни хора днес се изисква положителна философия, положителна логика. Това се придобива с време, когато човек се добере до истинската, до Божествената наука. Например, като се разгледа ръката на някой човек, от формата, от нейния строеж, както и от дължината на пръстите й, може да се съди за живота на неговите деди и прадеди. Например, на някои хора трябва да се продължават показалците, на други третите пръсти, на четвърти безименните и т. н. За това, обаче, се изискват големи усилия. Забелязано е, например, че ръцете на крадците са дълги, а на убийците – къси. Не правете общи заключения, че който има дълги ръце, той е крадец, или който има къси ръце, е убиец. Аз само изяснявам закона. Ако признакът, че някой човек е крадец, съществува, не само на ръцете, но още и на главата, и на лицето му, тогава само може да се каже с положителност, че той е крадец. Причината за продължение ръцете на крадеца се дължи на факта, че той дълго време е проектирал своята мисъл към ръцете си, вследствие на което в тази част, именно, е прииждала повече кръв. Ако крадецът, без да знае законите, е могъл несъзнателно да продължи своите ръце, защо гениалният човек, със своето знание и усилие на волята, да не може да продължи един от своите пръсти? Искате ли да продължите някой от своите пръсти, измерете предварително дължината на всяка негова фаланга и, след известно усилие и работа върху себе си, измерете, с колко е станало продължението. Ако в кратко време успеете да продължите пръста си с един или два милиметра, вие сте талантлив човек. Обаче, ако след десетгодишна продължителна работа не успеете да продължите пръста си нито с половин милиметър, вие сте човек без воля, без чувства и без мисъл. В такъв случай не се самозаблуждавайте в себе си. Някой казва: Не зная, защо ноктите ми много растат. Щом не знаеш, защо ноктите ти растат, това е механически процес. Ние не говорим за механическите процеси. Например, сглобяването на няколко дъски във вид на каца и опасването им с няколко обръчи е механически процес. Самата каца няма съзнание. Смисълът на живота не седи в механическото нареждане на дъските. В органическия свят няма механически процеси. Там всяка клетка, всеки атом, всеки йон трябва да бъдат в хармония с другите клетки, атоми и йони. Например, ако един атом желязо и един атом злато влязат в организма на някой човек, те трябва още с влизането си да бъдат в хармония с всички останали атоми от елементите, които съставляват организма. В органическото царство всички атоми на един и същи елемент се различават. Например, един атом желязо се различава от друг атом желязо, ако първият е минал само през минералното царство, а вторият е минал, освен през минералното, още и през растителното царство. Ония пък атоми желязо които са минали и през минералното, и през растителното, и през животинското царства, се отличават в културно отношение от първите два. Същото се отнася и за храната, която приемаме. Например, ако вие приемете храна, атомите на която са минали само през минералното царство, значи, тези атоми нямат нужната култура и развитие, тази храна ще се отрази вредно върху вашия организъм. Засега минералите изпълняват велика служба в живота; те служат като оръдия на природата, те кристализират материята и са център на известен род сили. След тях идат растенията, които от своя страна приготвят живата материя в природата. После идат животните, които обработват специфичен род материя, докато най-после се дойде и до човека. Човек пък приготвя материята на мислите и чувствата, от които ще се ползват възвишените същества. В това отношение хората се намират в една фабрика за чорапи, дето приготвят материали за обличането и обуването на разумното бъдеще поколение. Значи, съвременната култура и съвременните хора приготвят онази материя, от която за в бъдеще напредналите души ще приготвят своите тела.

Казвам: Като знаете тези неща, вие ще можете съзнателно да продължите вашите пръсти. Например, ако вашият показалец е дълъг 7 см. и вие искате да следвате математика, не ще можете. Защо? Човек с показалец дълъг 7 см., не може да следва математика. Всичко друго може да следва, но не и математика. Значи, за всяка наука има определени данни, специфични белези, които благоприятстват за нейното развитие. Пръстите на разните учени хора, както и на художниците и артистите, са различно устроени. Ще видите, че у видните музиканти пръстите са развити точно толкова, колкото е мярката, дадена от природата. Всяко външно развитие на даден орган отговаря и на вътрешните качества и способности у човека. Ако външният свят не може да реагира върху някой човек, той не може да има нито силно развит ум, нито силно развито сърце, нито силно развита воля. Като се говори за воля, не се разбира своеволие, но самообладание. Който се самовлада, той трябва да прощава грешките на хората, а главно да се учи от тях. Такъв човек никого не съди. Затова е казано: „Не съдете, за да не бъдете съдени!“ Светът, в който живеем, е добре устроен; той е хармоничен свят. По-хубав свят от него няма. Когато казваме, че в света съществува дисхармония, тя е внесена от хората. Значи, дисхармонията се дължи на самите нас. Страдания и скърби, които не са от Бога, се дължат пак на нас. Тъй щото, когато се говори за мирова скръб, всъщност такава скръб не съществува. Мировата скръб е резултат на това, че хората не са изпълнили волята Божия. Казвате: Навред ли съществуват страданията? Дето, хората не изпълняват волята Божия, страданията се явяват като естествени последствия на това неизпълнение.

Що е грехът? – Резултат от неизпълнение волята Божия. Грехът съществува само на земята, но не и на другите планети на слънчевата система, понеже там съществата са високо устроени. Ако на крадеца се предложи цяла планина, пълна със злато ще се яви ли желание в него да краде? Той вече няма повод да краде. Желанието му за пари, за злато е напълно задоволено. Ако пред алчността на някой човек се сложи цялата земя като владение, той веднага ще започне да мисли, какъв пост да заеме в света, как да разработи тази земя и т. н. Той ще намери хиляди работници, които да обработват тази земя. Значи, човек върши престъпления само тогава, когато му липсва нещо. Задоволят ли се неговите желания, той се отказва от всякакви престъпления. Престъпниците са най-дребнавите хора, буболечици, които нямат никаква идея. Който мисли, че не може без пари, без удоволствия в живота, той е буболечица. Човек може да живее и без пари, и без удоволствия и пак да бъде учен и богат. Няма по-голямо богатство за човека от неговия живот. Животът на човека и с милиони не може да се откупи. Съвременните учени, философи и писатели учат хората, как по-лесно да прекарат живота си, как да придобият по-големи богатства. Според мен задачата на учените и на философите е да покажат на хората начин, как да живеят правилно. Целта на човешкия живот не се заключава в придобиване на богатства, защото богатството, парите хората сами ги създадоха. Днес в света има около сто милиарда злато; ако речем да го разделим на един милиард хора, на всеки човек ще се падне по сто лева. Значи, всеки човек има право само на сто лева, които са резултат на труда на хората от миналите поколения. Дойде някой при мене, иска ми 2,000 лева назаем. Казвам: Ти имаш право само на сто лева, не повече. Отде ще се вземат останалите пари, които ти искаш? Ето защо, всички хора трябва да се впрегнат на работа, разумно да използват живота и силите, които Бог им е дал, за да имат придобивки, били те материални или духовни. Казвате: Нали орем, копаем, защо не сме богати? Казвам: Не е достатъчно човек само да оре и да копае. Истински работник е този, който освен, че оре и копае, работи още и за напредъка на цялото човечество. Благодарение на усилията и работата на духовните хора, от невидимия свят пристигат към земята висши енергии и сили, които поддържат целия земен живот. Когато майката се грижи и моли за децата си, по този начин тя сваля от разумния и възвишен свят съответни енергии за своите деца. В това отношение родителите не трябва да се тревожат, как ще прекарат децата им, но трябва да се молят, да мислят и да работят усилено за тях. Молитвите на хората са необходими за сваляне висши енергии от невидимия свят. Тези енергии се използват за развитието на цялото човечество. И ако съвременните хора страдат, причината за това е, че им липсва нещо, че не са заели местата, които Бог им е определил. Например, някой човек е станал учител, без да е определен за тази работа. Друг е станал свещеник, без да е определен за тази работа. Трети е станал търговец, без да разбира нещо от търговията и т. н.

Христос казва: „Няма тайна, която да не се открие.“ Казвате: Какво ще стане с нас? Не е въпрос, какво ще стане с вас, но какво трябва да се прави за в бъдеще. Съвременните хора са дошли до безизходно положение, благодарение на своето голямо незадоволство. И който има, е недоволен, и който няма, е също недоволен. Всеки умира недоволен от живота и казва: Като отидем на онзи свят, там може да ни е по-добре. За кой свят разбират те? Да се говори за блаженство на онзи свят, без да сте придобили това блаженство тук, това е една вътрешна самоизмама. Когато човек умира, той трябва да знае, защо умира и де ще отиде след смъртта си. И ако има известно верую, той трябва да знае, какво съдържа това верую в себе. си. И ако има някакво изкуство, той трябва да знае, какво съдържа то в себе си. Ние трябва да имаме положителна наука. За да напредва човек, той трябва да следва идеала на своята душа. Докато българката сама тъчеше платната си, в нея имаше идеал; откак престана сама да тъче платната си и започна да носи черни дрехи, и нейният идеал изчезна. Като наблюдавам дрехите и цветовете на дрехите, с които съвременните хора се обличат, намирам, че те не допринасят нищо хубаво. На някои хора, например не е позволено да носят черни дрехи. На други не е позволено да носят червени дрехи. Всеки трябва да знае, какви дрехи може да носи. Казвате, че има мода на дрехите, възприета от Париж, и вие ще се обличате според тази мода. Обаче, парижката мода не е меродавна и за природата. При сегашното развитие на човечеството, най-добре е хората да се обличат с дрехи, които имат меки, приятни цветове, за да се смекчават чувствата им. Цветовете на дрехите трябва да бъдат такива, че да задоволяват и самия човек. Мнозина носят връзки или дрехи с ярки, неподходящи за тях цветове, които се отразяват вредно върху тяхната нервна система. Носят ли дрехи с такива цветове, от тези хора не могат да излязат нито художници, нито музиканти, нито учени. Религиозните хора се обличат с черни дрехи, но работите им не вървят добре. Всеки цвят има свое предназначение, което учените хора знаят. Например, зеленият цвят е материалистически; червеният цвят е активен, той е цвят повече на животните; портокаленият цвят е на крайния индивидуализъм. Единствените цветове, които съответстват на сегашното развитие на хората са ясно-синия и ясно-жълтия. И затова, когато човек се чувства недоволен, нека обърне погледа си нагоре, към небето. Синият цвят на небето действа успокоително. Възприеме ли този цвят в себе си, той ще се домогне до онези вибрации, които носят в себе си живот. Тъй щото, аз говоря за цветовете не само като носители на известни вибрации, но и като носители на живот. Синият цвят внася в човека Истината. Тя пък тонира умовете на хората и ги прави свободни. Законът на свободата отваря сърцата на хората, разширява ги и дава простор на човешката воля. Истината дава тон на живота. Значи, между всички явление в живота има неразривна връзка.

Казвам: Вие трябва да изучавате всички съвременни науки, но трябва да знаете ролята на всяка една от тях. Изпеете ли една песен, кажете ли една дума, правете всичко това съзнателно! Това подразбира да знаете ролята на тоновете и думите, с които си служите. Често хората казват за нещо: Възможно е, допустимо е, мога да го направя и т. н. Изговаряте ли тези думи в техния общ смисъл, нищо няма да постигнете. Искате ли, например, да направите думата „мога“ мощна, пред нея трябва да поставите личното местоимение „аз“; иначе, буквата „м“ в думата мога означава смърт. Това значи, че всичко можете да направите, но след като умрете. Казвам: Ако като поет, като художник или като музикант, вие не сте могли да направите нещо, докато сте живели на земята, та като умрете ли ще направите? Не се лъжете в това! Умрете ли, ще ви направят един паметник и нищо повече. Обаче, кажете ли „аз мога“, вие ще опитате плодовете на вашия труд. Вие не трябва да умирате, че тогава да дойдат хората и да кажат: Бог да прости този човек. Поне едно благо ни остави! Ние благодарим за такива пожелания – Бог да ни прости! Чуете ли да казват хората за вас така, станете от гроба и кажете: Не желая да ми пожелавате това нещо, но елате да седнем всички заедно, да си поговорим, да ви дам едно угощение, и Бог да ни благослови, всички! Получите ли Божието благословение, вие всички ще си попеете и поговорите музикално.

И тъй, първото нещо, което трябва да имате предвид в български език, е да знаете значението на буквите. Например, буквата „и“ е свързана с ума; буквата „а“ – със сърцето, а буквата „е“ – с волята. Ако си служите с тия три звука при пеенето, вие ще можете да се лекувате с тях. Служете си с буквата „и“, но не я поставяйте в междуметието „их“. Когато имате голямо неразположение, и дойде някой при вас, изпейте звука „и“, а след това изговорете думата Истина. Значи, всяка буква съдържа нещо тайно в себе си. Това показва, че тайните работи в нашия живот трябва да се проучват. Всички хора искат да бъдат талантливи, гениални, но талантите, гениалността се обуславят от много неща. Ако човек има недъзи и недостатъци, той не може да бъде талантлив, а още по-малко гениален. Талантливите, както и гениалните хора нямат никакви недостатъци, никакви недъзи. Според вас, и талантливите, и гениалните хора имат недостатъци и слабости. Не, талантливият и гениалният човек не трябва да имат никакви слабости. Талантливият и гениалният човек, за да бъдат такива, всичките им органи и чувства трябва да са добре развити. Казвате за някого, че е талантлив човек, но има известни слабости. Ако, наистина, този човек е талантлив това разбира, че поне областта, в която той е развил своя талант, е свободна от всякакви слабости и недъзи.

„Няма тайна, която да не се разкрие.“

За изяснение на тази мисъл, ще приведа нещо от живота на Мойсея. Мойсей беше учен човек; той разполагаше с всичката тогавашна мъдрост, но си позволи да убие един египтянин, за да има доброто мнение на народа си. Обаче, след това той трябваше дълго време да изкупва своя грях. Той мислеше, че неговото престъпление е скрито, но не излезе така. Един ден, когато двама евреи се биеха, Мойсей отиде да ги примири, но един от тях се обърна към него с думите: „Какво мислиш да правиш, и нас ли искаш да убиеш, като онзи египтянин?“ Тогава Мойсей избяга и отиде в пустинята, дето прекара цели 40 години между овцете, от които се учеше. След 40 години ангел Господен дойде при него и му каза: „Чух скърбите и страданията на твоя народ, затова ти ще отидеш да ги освободиш.“ Мойсей беше смирен човек, затова каза на ангела: „Пратете някой друг вместо мен. Аз съм негоден за тази работа.“ Не, ти ще отидеш. Питам: вие пасли ли сте като Мойсея 40 години овцете? Мойсей, такъв голям държавник, трябваше 40 години да прекара в пустинята, да пасе овцете. Едно липсваше на Мойсея, и той го научи от овцете. Овцете, които той пасеше цели 40 години, представят израилския народ. Чрез тях той опитваше душите на всички евреи, които умираха в Египет, защото се вселяваха в овцете.

Казвате: Възможно ли е човек да влезе в една овца! Питам: Ако някой човек влезе в касата на един богаташ да го обере, това не е ли по-срамно, отколкото душата на някой човек да влезе в една овца? Човек може да влезе в овцата, а може и да излезе; като душа, той е свободен да постъпва, както иска. Това не значи, че той остава завинаги свързан с овцата. При това не мислете, че овцата и в невидимия свят представлява това, каквото и във физическия. В невидимия свят овцете живеят колективно, и там те имат своя специална философия. Казвате: Овцете са създадени, за да услужват на човека, като му дават вълна, месо и мляко. Наистина, овцете дават много нещо на човека, но за всичко това се държи точна сметка. Когато овцата срещне онзи, комуто е давала своята вълна, своето мляко и месо, тя казва: Иване, време е вече ти да ми върнеш това, което едно време ти дадох! Ако Иван не иска доброволно да върне това, което е взел от овцата, в друг живот те ще сменят местата си: овцата ще дойде на неговото място, а той ще заеме мястото на овцата. – Възможно ли е да стане това? Питам: Ако това ви се вижда невъзможно, как можа човекът, създаден по образ и подобие Божие, да стане престъпник? Как може ангелът, който живее на небето чист и свят живот, като слезе на земята, да стане змия и да изкуси първата жена в рая? Ако един ангел може да стане змия, защо човек да на стане овца? По-низките форми в живота показват, че някога е станало деградиране с някои от възвишените същества. „В това отношение трябва да знаете, че ако човек не живее по законите на Бога, той може да се деградира. Това не трябва да ви плаши, но трябва да знаете, че единственият вечен и верен закон седи в изпълнение волята Божия. Изпълнява ли човек волята Божия, той вижда, че всичко в света е красиво. Защо? – Защото светът е създаден от Бога. Аз бих предпочел да живея в къщата на една овца, отколкото в къщата на един богат, но престъпен човек. Аз съм живял между овцете и зная, какво има в тях. Те имат отлично сърце. Там, дето има добро сърце, не липсва култура. Аз бих желал хората да имат благородни сърца като овцете. Що се отнася до ума им, казвам: По ум човек седи по-горе от овцата, но по сърце овцата седи по-горе от човека. Затова, именно, Христос казва: „Моите овце“. Значи, на съвременните хора липсва едно от качествата на овцете заради което те трябва да живеят между тях, да придобият това качество.

И тъй, великата задача на живота седи в разбиране великия Божествен закон. Разберете ли този закон, вие ще се доберете до тази велика наука да познавате себе си, да знаете значението на вашите външни и вътрешни органи. Знаете ли значението на вашите органи, вие ще можете чрез тази наука да ги поставите в пълна взаимна хармония. Знайте, че всички органи, които съставят нашето тяло, от най-големи до най-малки, имат велико предназначение. От тези органи зависи нашето бъдеще. Когато човек се обърне към Бога, той трябва да измени състоянието на своите вътрешни и външни органи, да внесе в тях известно подобрение; също така и в своите възгледи той трябва да внесе реформа, да стане съвършено нов човек. Това значи да бъде човек разумен. Велика е природата, и ние отвсякъде можем да черпим знания. Например, Библията, като книга е важна в това отношение, че в нея са събрани опитностите и знанията на хората от ред поколения насам. В тази книга е изложен живота и учението на Христа, макар и в съкратена форма, но който има просветен ум и чисто сърце, той може да се учи от всичко, което е изнесено там. Просветеният човек се учи от всичко; във всички явления той намира непреривна връзка. По тази, връзка той съди за онази целокупност на живота, която се изразява в цялата природа, в целия космос.

Христос казва: „Няма тайна, която да не се разкрие.“ Това е само за разумния човек. Обаче, когато човек изгуби своето съзнание, както и пътя към Бога, той ще се намери в тайните на живота. Тайните неща са само за глупавите а явните – за разумните хора. Тъй щото, искате ли да ви се разкрият тайните на живота, да придобиете стабилност, вие трябва да бъдете ученици. Не се грижете да си осигурите места за онзи свят. Мнозина казват: Да се осигурим, да си купим места, дето ще ни закопаят. Не се грижете за това. – Ама искаме да бъдем близко до нашите майки и бащи. Казвам: Ако търсите вашите майки и бащи, вашите баби и деди по гробищата, вие се самоизлъгвате. Душите на хората не остават на земята. Архангел Михаил има грижа за това; той ще определи мястото на всяка душа. На вас предстои да се приготвите за този ден, когато Архангел Михаил ще дойде, ще похлопа на вратата ви и ще каже: Излезте вие, културните хора, от своите стари къщи!

Сега доброто семе, за което говори Христос в прочетената глава, представя разумните хора, които разбират Божия Закон. Които не разбират Божия Закон, те представят семената, които са паднали на пътя, на песъчливата почва и между тръните. Като знаете това, не се лъжете, че имате Божия Дух в себе си. Идването на Духа Божий в човека представлява продължителен процес на разширение и на придобиване на светлина. Постоянна светлина трябва да има човек! Той трябва да расте от слава в слава, от светлина в светлина и от доброта в доброта. Някой казва: Аз имам Божията Любов. В тази любов има градация. Започне ли човек да придобива Божията Любов, той постепенно се разширява, докато събере всички хора в себе си. Засега в сърцата на хората няма място за всички. Не е достатъчно човек само да обича хората, но той трябва да бъде във връзка с тях, както и с ангелите, да почувства и тяхната любов и култура.

Казвате: Еди-кои си хора са заблудени. Какво значи заблуден човек? Заблуденият човек има на лицето си було. Обаче, хората, които наричат заблудени, нямат никакво було. Тогава нека хората, които не минават за заблудени, да кажат, отде са дошли на земята? Те ще отговорят, че не знаят. Как да не знаят? Нали не са заблудени? Следователно, когато казвате, че някои хора са заблудени и се занимават с глупости, вие трябва точно да определите, в какво седи тяхното заблуждение и какви са глупостите, с които те се занимават.

И тъй, ако всичко, което ви говоря, разглеждате в буквален смисъл, вие ще извадите от думите ми някаква крива философия; обаче, ако в тях разберете законите, които действат в разумната природа, тогава ще разберете и смисъла на целокупния живот. Човек трябва да учи! Дойдете ли до науката, знайте, че там нищо даром не се дава. За да придобиете Божествената наука, от вас се изискват големи и постоянни усилия.

Сега, впрегнете на работа вашия ум, вашето сърце и вашата воля, ако искате да се домогнете до тайните, които Бог е вложил в самата природа. Днес тайните на Царството Божие са скрити от хората, но в Божия план е предвидено да се разкрият само за готовите души.

Беседа от Учителя, държана на 17 март, 1927 г. в гр. София.


----
*) Матея 10:26.

Начало: 10:00

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, хора, всички, живот, свят, аз, знае, казва, работа, земя, казвам, себе, стане, бог, всичко ,

 Неделни беседи , София, 13 Март 1927г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder