НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Меки и твърди вещества

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Меки и твърди вещества

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, всички, себе, същества, живот, разумни, хора, сега, клетки, вий, души, земя, път, част, всичко, организъм ,

 Младежки окултен клас , София, 6 Февруари 1927г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Психическо упражнение. Наредени в кръг, един до друг. Допиране на лява и дясна ръка с дланите само, всеки със своя съсед. Дясната или лява ръка се издига нагоре, десният крак се изнася напред. След това бавно, съсредоточено клякане на земята и също така бавно издигане. Десният крак се поставя на място. Двете ръце се подават на съседите. Същото упражнение се започва с лявата ръка и с левия крак напред: лявата ръка се дига нагоре, а левият крак – напред. Упражнението се прави няколко пъти, докато се постигне известна хармония и единство в движенията. След това двете ръце се изнасят напред, а после се спущат надолу. Когато левите ръце, а после десните се докосват с дланите само, и то лявата на единия с дясната на другия, ръката се поставя под прав ъгъл, като че подпира нещо.

Съвременните хора се оплакват от противодействията на живота, но те трябва да знаят, че противодействието е неизбежен процес както в природата, така и в целокупния живот. Светът е започнал с противодействие и ще свърши с противодействие. Когато посадите едно семе в земята, за да покълне, то трябва да преодолее твърдата, корава почва. Семето не постига това със своя нежен връх, но с електричеството, с онзи импулс за живот, който съществува в него. Влагата, която се среща в почвата, служи само като проводник на електричеството, на жизнената сила в растението. Следователно семето пробива почвата и подава своето нежно връхче над земята чрез електрическата енергия в себе си, чрез подтика за живот. Дойдете ли до влагата, до водата на живота, ще знаете, че тя е носител на магнетизъм, на меките сили в природата. Понякога човек е крайно нервен, възбуден. Това се дължи на голямата сухота в организма му. За да се освободи от тази нервност, той трябва да внесе в организма си малко влага. Отде ще дойде тази влага? От океана. По какъв начин? Чрез въздушните течения.

Въздушните течения в човека не са нищо друго, освен течения на неговата мисъл. Тези течения, във вид на буря или на вятър, раздвижват мисълта на човека. За да се освободи човек от своята нервност, мисълта му трябва да работи. Бурята и вятърът носят влага от океана. Влагата е мекият елемент, който прониква в твърдата почва. След това дохожда електричеството. Като се съберат заедно, електричеството и магнетизмът започват да работят върху твърдата почва на човека, докато неговите меки, нежни стъбълца се покажат над земята, т.е. над гъстата материя. Това е идеалното положение за човека, при което той може вече да расте и да се развива. Докато главата на човека е заровена в земята, той не може да мисли право. Когато се намери в земята, коренът на растението се стреми към нейния център, там да постигне нещо. Като види, че не може да стигне този център, растението започва да се стреми нагоре, там поне да създаде нещо. И наистина, след известно усилие, коренът успява да даде стъбълце, което излиза над земята и започва да се развива.

И тъй, стремете се към придобиване на мекота, но не към мекотата на кашата, на тинята, в която човек може да загази и да се удави. В тази мекота нещата гният, но не растат. Във водата и растенията, и рибите живеят, но в тинята всичко гние. Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме пред вид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н. Кои вещества вкисват? Обикновено органическите вещества се подлагат на вкисване, т.е. на ферментиране. Те са повечето твърди. Следователно, когато в организма на човека се съберат твърди, органически вещества повече, отколкото са нужни, човек трябва по някакъв начин да ги изхвърли навън. Излишъкът ще изхвърли, а ще остави само толкова, колкото му са нужни. Твърдите вещества в човешкия организъм се уподобяват на костите, меките – на мускулите, течните – на кръвта, а динамичните сили в природата представят нервната система на човека.

Като ученици вие трябва да изучавате силите на своя организъм, да можете разумно да си въздействувате. Същевременно трябва да познавате езика на клетките, от които са съставени вашите удове и да се разговаряте с тях. Колкото е по-интелигентен и високо развит човек, толкова и клетките на неговото тяло са по-интелигентни. Знайте, че човек не може произволно да мисли, да чувства и да постъпва. Всяка дисхармония в мислите, чувствата и постъпките му се отразява и върху клетките, а оттам и върху състоянието на целия организъм. Човек трябва да се съобразява с доброто на своя организъм. Не мисли ли добро на тялото си, и тялото не мисли неговото добро. Човек не трябва да преуморява организма си, нито да го оставя в пълно бездействие. Той трябва да работи умерено, да почива умерено и да яде умерено. Като се вглежда в работата на своите клетки, човек вижда, че между тях има химици, учени, професори, които правят свои опити, извършват ред сложни реакции, каквито човек в своите лаборатории не може да направи. След всичко това човек мисли, че познава своя организъм или организма на по-нискостоящите от него.

Съвременните учени говорят за живота, за устройството на растенията, на животните, на човека, но не познават ония тънки процеси, които се извършват в клетките на живите същества. Те не познават състоянието нито на клетките, нито на цялото същество. Те изучават растението, но не знаят какъв е неговият интимен живот. Дали растението се радва или скърби, това не им е известно. И растението има два различни живота, както и човек: животът на корените е адът на растението, а този в стеблото и клоните – неговият рай. Във всички живи същества адът и раят вървят паралелно. В човешкия мозък адът е в задната част на главата, а раят – в предната и горна част. Ако даде надмощие на задната част на мозъка си, човек влиза в ада на своя живот, вследствие на което започва да става разсеян и губи паметта си. Тази разсеяност влияе върху умствените му способности. Този човек не може да учи, вследствие на което умствените му способности постепенно отслабват.

Когато мозъкът поглъща всички енергии, човек става груб в чувствата си. За да не отнеме възможността си да развива и мозъка, и сърцето си, човек трябва правилно да разпределя енергиите на своя организъм. Добрият господар разпределя благата си еднакво на всички слуги. Следователно разумният човек разпределя еднакво енергиите си между всички удове. На всяка клетка той изпраща толкова енергия, колкото й е нужна. Някои разбират криво предназначението на стомаха и казват, че търбухът трябва да се унищожи. Не, стомахът има свое велико предназначение. Без стомах физическият живот е невъзможен. Стомахът и търбухът са две различни неща. Търбухът подразбира ненаситните човешки желания. Щом дойде до такива желания, човек трябва да се самовъзпитава, но по никой начин да не изнасилва своя стомах.

Като е дошъл на земята, човек носи със себе си всички условия и възможности да бъде щастлив. Въпреки това той казва, че е нещастен. Защо е нещастен? Защото не живее правилно. Той е нарушил хармонията на своя организъм, нарушил е законите, които го управляват, и търси причините за своето щастие и нещастие вън от себе си. Срещате млад момък, студент, който се оплаква, че не могъл да издържи изпитите си. Защо не могъл да ги издържи? Защото бил разсеян, не могъл лесно да запомня. За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си. Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта. В природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека. Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в себе си съответни мозъчни енергии. Обаче знание се иска за това. Не знае ли с кои сили да се свърже, човек може да си причини големи пакости и нещастия. За тази цел той трябва да се свърже с разумния свят, отдето могат да дойдат разумни същества да му помагат. За да направи тази съзнателна връзка, човек трябва да бъде искрен в себе си, да има непреодолим стремеж към знанието.

Мнозина не успяват в живота си, защото чакат всичко да им се даде наготово. Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно. Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му. Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото подигане. Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет. Като не разбира това, човек казва: От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя. Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него. Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества. Когато искат да говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства. В горната част се намира центърът „любов към Бога” – най-високото чувство в човека. За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни същества. Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост.

Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която да приложат в живота си и от която да се ползват. Тази философия почива на опити. Тя не е отвлечена, но реална. Запример, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал? Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма любовта, с която преследва своя идеал? Кой не е опитал, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за цялото? Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните същества. Обаче, когато работи за Великото, за Цялото, той се ползва от помощта на разумните същества. Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде. Човек не може да разчита на славата на хората, ако няма в себе си сили и способности, с които да заслужи тази слава.

Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това съзнание, вие всичко ще изгубите. Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот. Казано е в Писанието: „Не противи се на злото!” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал! Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава. Ако се бори с него, той ще изгуби силите си. Човек не трябва да предизвиква злото в себе си. Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си ще изчезне. Злото е трън в живота. Какво правите с тръните? Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата. Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне. Понякога и тръните са потребни.

Какво ще кажете за противоречията и мъчнотиите в живота? Те не са ли подобни на тръните? И стари, и млади негодуват против мъчнотиите и противоречията, но въпреки това без тях не може. Всяко противоречие съдържа някаква възможност. Следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности. Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки. Великите хора са минали и минават през големи противоречия. Като разбират закона на противоречията, те черпят сила от тях. Христос е минал през най-големите противоречия. Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания. Великите хора са имали такива големи радости, каквито обикновените хора не познават. Обаче великите хора разбират смисъла и значението на противоречията. В тях те намират нов път, нов метод, нови възможности за постижения. Ако не гледате на противоречията така, вие ще се намерите в едно противоположно течение на живота, което ще ви завлече.

Представете си, че сте ученик в гимназията. Един от предметите– математика, запример, не ви върви добре. Като дойде часът по този предмет, вие се чудите какво да направите, да прекарате по-лесно. Дохожда ви на ума да напишете формулите на ръката си, че като ви дигне учителят на урок, да погледнете написаните формули и да си послужите с тях. Обаче учителят забелязва това и ви праща на мястото, като ви пише слаба бележка. Трябва ли да се сърдите на учителя си? Трябва ли да се сърдите на съдбата си, че сте несретник? Добрият ученик ще съзнае погрешката си и ще отиде при своя учител да се извини. Той няма нито да се оправдава, нито да се осъжда, но ще признае погрешката си. Ще изнесе факта както е и ще обещае, че ще учи повече, ще изправи погрешката си. Учителят ще остане доволен от своя ученик, ще му покаже, че цени неговата доблест. Погрешката на ученика ще стане причина да се създадат близки, приятелски отношения между него и учителя му. За предпочитане е ученикът да признае погрешката си, отколкото да излъже и себе си, и учителя си.

Провидението се отличава със следната черта: То надниква там, дето има слабости и погрешки. То надниква в скрити места и, като види някаква погрешка, веднага си заминава. Така постъпва и разумният учител. Той надниква в ръката на ученика, вижда написаните формули и ги преписва. Той иска да знае защо един ученик е написал едни формули на ръката си, а друг – други формули. По този начин той открива защо един ученик се спъва от едни задачи, а друг – от други задачи. Разумният учител не наказва, не съди учениците си за погрешките им, но той ги разглежда като задачи, от които сам се учи.

Като ученици на окултна школа, на школата на великия живот вие трябва да решавате задачите си добре, както решавате в училището задачи с едно, две, три и повече неизвестни. Представете си, че ви дадат следната задача: от една ябълка да познаете какво е било дървото на височина, на възраст, на вид и т.н. След това, от една круша да познаете какво е било дървото. И най-после, от един човешки череп да узнаете какъв е бил човекът: неговото лице, неговите очи, уши, нос, уста, ръст. Това е една сложна задача с три неизвестни. От задната част на черепа можете да познаете дали очите на човека са били сини или черни. Ако са били черни, задната част на черепа в известна област е тънка; ако са били сини, същата част на черепа е по-дебела. Ако очите на човека са черни, косата и брадата му също са черни. Ако костта на предната част на черепа, специално на челото, е тънка, това показва, че този човек е бил умен, работил е умствено. Ако костта на челото е дебела, този човек не е работил умствено. Не само това, но чрез тънки наблюдения може да се определи в каква област на науката или изкуството е работил този човек, като физик, химик, астроном, математик, философ, музикант и т.н. Ако би посветил десетина години за изучаване на човешкия череп, човек би се домогнал до изкуството да чете по черепа като по книга.

Като изучавате черепа на човека, ще забележите, че всяка планета е турила свой отпечатък върху известна област. Запример, влиянието на Марса се отпечатало в областта зад ушите. В марсиянците тази област на черепа е силно развита. Марс се отразил и върху формата на лицето, направил го е квадратно, а също и върху цвета на кожата. Червеният цвят е марсов. Ако този цвят вземе голямо надмощие в човека, чувствата му огрубяват. Той е готов за нищо и никакво да убие човек. За да се развива човек правилно, всички цветове на спектъра, като материи, трябва да бъдат еднакво застъпени в него. Ако цветът на червената материя преобладава, човек е силно войнствен и лесно се възбужда. Този човек се намира под влиянието на Марса не само като планета, която виждаме, но и като марсови сили и енергии, които не виждаме. Значи, има един видим и един невидим Марс. Понякога невидимите неща са по-опасни от видимите, но същевременно са и по-добри.

Сега, да се върнем към съществената мисъл. Вие трябва да съзнавате, че всеки човек представлява общество, съставено от разумни души, които имат нещо общо с него. Следователно, като ставате от сън, първата ви работа е да накарате тия разумни, малки същества да мислят, да влязат в хармония с вас. Дали те ще влязат в хармония с вас или вие с тях, не е важно. От вас се изисква да възстановите хармонията на целия си организъм. Това се постига чрез молитва, чрез концентрация, чрез работа. Молитвата е велико състояние на душата, чрез което човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие. Да се моли човек, това значи да влезе във връзка с Великия, Който ще му разказва за живота на другите светове, за великите души в невидимия свят, за любовта между тях. Какво по-голямо благо от това може да очаква човек?

Днес и религиозни, и светски хора се оплакват от живота си, от своите неуспехи. Защо не могат да успяват? Защото всеки живее само за себе си и мисли, че сам може да отиде при Господа, при светлите същества. Казано е, обаче, в Писанието, че никой не живее за себе си. Човек е колективно същество и колективно ще се яви при Господа. Христос казва на самарянката: „Иди да извикаш мъжа си!” – Нямам мъж, отговаря жената. – Право казваш. Пет мъже си водила, но и този, когото сега имаш, и той не ти е мъж. Какво представлява мъжът? Мъжът е разумното начало в света. Значи, тази жена няма онази разумност в себе си, с която може да следва правия път на живота. Когато казвам, че човек ще се яви пред Бога колективно, имам предвид всичко онова, което още отначало е вложено в него, и което не гние, не се разлага.

Човек е цар на себе си. Каквото пожелае, може да го има. По какъвто въпрос се интересува, може да получи сведения. Той има в своя организъм различни клетки – химици, физици, астрономи, философи, музиканти и др. Щом се запита по известен въпрос, те веднага ще му отговорят. Като изслуша тяхното научно мнение, и той ще даде своето. Ако мненията им се съгласяват, човек изпитва голяма радост и хармония в себе си. Никой не е в състояние да отнеме радостта на човека. Да се опита някой да отнеме радостта му, това е толкова възможно, колкото е възможно на човека да размъти водата на океана. Всеки може да размъти водата на блатото, но до днес не се е намерил човек, който може да размъти водата на океана. Който мисли право, с широчина, дълбочина и простор, каквато е водата на океана, никой не е в състояние да размъти неговата мисъл. Правата мисъл води към положителна основа на живота. Нямате ли права мисъл, ще се блъскате с години, докато един ден изработите тази мисъл в себе си. Ще се блъскате, ще се мъчите, ще се трудите, но ако не сте разумни, нищо няма да постигнете. Разумност, дълбоко разбиране на живота е нужно за човека.

Сега, като задача, 20 деня правете следното упражнение. Като ставате сутрин, мислете върху това, че сте душа, съставена от милиарди интелигентни, разумни същества, които работят за вашето повдигане. Извиквайте тия същества и съзнателно се свързвайте с тях. Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно. Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание. Човек е създаден от две вещества: твърдо – пръст и меко – дух, дихание. Бог казва: „Да направим човека по образ и подобие свое”. Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма. След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни същества. Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях. Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв. Щом вдъхна в него, той стана жива душа. Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост. Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв. Наистина, срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Ние наричаме тия хора мъртви. Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват. Божественото начало представлява мекия тих глас на Бога, Който съживява и възкръсва, Който стопля замръзналия и го прави годен за работа и за живот. Който веднъж само е чул този глас, той никога не може да го забрави.

Като знаете това, стремете се към онази мекота, която съживява и стопля. Добродетелта е плод на Божествената мекота. Добродетелта може да се реализира в живота. Всеки може да прояви доброто в себе си, да види неговите плодове. Първо човек трябва да приложи доброто към себе си, към разумното общество от същества, дошли с неговата душа заедно, да й помагат, да работят за нея. Като бъде добър към себе си, човек ще бъде добър и към ближните си. Колкото по-добре и с обич се отнася човек към тия малки същества в себе си – клетките на своя организъм, толкова по-голяма хармония ще съществува между него и тях. Хармоничният живот пък създава условия на човека за правилно растене и развитие. Само при хармонично състояние на силите в своя организъм, човек може да прояви дарбите и способностите си. Без вътрешна хармония, каквито усилия да прави човек, всичко остава без резултат. Ако имате някакви резултати, те ще бъдат микроскопически.

Следователно, искате ли да се развивате правилно, да трансформирате отрицателните сили в положителни, мислете по 5-10 минути на ден за вашите клетки, за службата, която те извършват. По този начин вие ще разсейвате тъгата си, ще превръщате неблагоприятните условия на живота си в благоприятни.

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

19. лекция от Учителя, държана на 6 февруари 1927 г., София

Меки и твърди вещества

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, всички, себе, същества, живот, разумни, хора, сега, клетки, вий, души, земя, път, част, всичко, организъм ,

 Младежки окултен клас , София, 6 Февруари 1927г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



VI година (1926-1927)
19-а лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на 6.II.1927 г., неделя

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА!

Наредете се на един кръг. (Приятелите почват да разместват столовете и да ги обръщат един върху други.) Знаете ли какво показва това, когато обърнете столовете с краката нагоре? Значи, че в света обръщате нещата надолу с главата. Динамически сили се образуват тъй, както обръщате, и тогава ще развалят всичката работа.

Психическо упражнение. Наредени в кръг, един до други. Ръцете допрени с дланите на съседите – лявата (лявата длан нагоре, дясната надолу). Дясната ръка нагоре, десният крак напред – клякане, издигане, бавно, съсредоточено. Волята прониква съзнанието. Връща се кракът, ръцете правят контакт. Повтаря се същото и с левия крак. При клякането ръката остава горе. (Всички образуват два кръга, понеже не се хващаме на един.) Едновременно изнасяме няколко пъти ръцете всички, докато достигнем да става това едновременно. След като се достигне това, почва упражнението. Първо с десния крак, после с левия. След това двете ръце напред. Няколко пъти изнасяме всички, за да се достигне хармонично, едновременно това. Дланите под прав ъгъл, с ръката като че подпирате нещо.

В органическия свят има един закон на противодействие. В света съществува едно силно противодействие. С него е започнал светът и с него ще свърши. Имате площ, да кажем, имате известни семенца посети. Тази почва е твърда. По кой начин сполучиха тези, нежните семенца да израснат над тази, коравата почва? Вярно е, че пуща влага. Но всяко стебълце е център, динамичен център на електричество. Влагата служи само като добър проводник на електричеството. А чрез електричеството туй, нежното стебълце си разтваря път.

По същия закон: кое е мекото в живота – водата. Мекотата разбира тази течност. Някой път се чувствате нервен, сух – това показва, че имате малко влага. Тази влага трябва да дойде от океана. Теченията (въздушните) – това са вашата мисъл. Трябва вашата мисъл да заработи. То е раздвижване, буря. Тази буря ще донесе влага, ще дойде този, мекият елемент, ще проникне в почвата, след туй ще дойде електричеството и магнетизмът, ще почнат да работят и вашите меки стебълца ще излезнат из тази, гъстата материя. Тогава ще дойдете до идеалното състояние, при което можете да растете. Ако главата ви е заровена като тези стебълца в земята, какво може да измислите? Луковата глава какво може да измисли? Клоните е измислила. Дошла 10-15 м., казва си тази лукова глава: «До центъра на Земята не може да се достигне» – изменя решението си.

Движението не е само в една посока. Най-първо ще привлечете влагата. Мекота. Аз [не говоря] за мекотата на кашата, на тинята, тази мекота, в която човек се удавя. Как може да наречете вие водата – мека ли е? Тинята е отрицателна страна на мекотата В тази кал вътре нищо не може да расте. Във водата все-таки може да живеят рибите, но в една такава мекота на калта, там почти всичко гние. Отрицателна страна е. Когато някой каже, че не обича. Мекотата разбира тази кал. Защото на калта не е свойствено да бъде мека.

Мекотата е свойствена само на човешката душа. То е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Мекотата, то е във физическия свят. Когато говорим за астралния свят – когато говорим за нежност на чувствата, подразбира се същото. Тя съдържа мекота и тази пластичност. Само тези, меките неща може да се обичат. Можете ли вий да обичате един студен камък, или едно парче лед, да го прегърнете и да го милвате? Не можете. Сега, този е първият начин. Някой път нямате разположение да учите, нямате никакъв импулс да работите. Защото всяко растение, за да почне работа, трябва да има мекота, влага трябва да има. Но тази влага ако е мека, показва малко топлинка вътре. Мекотата винаги подразбира влага и скрита топлина. А скритата топлина е вече носител на условия за самия живот.

Не целият човек да се превърне на мекота. В дадения случай, известна постъпка трябва да бъде мека. Когато ние изгубим мекотата, тогава се образуват психичните набраздявания: чувства разни, недоволство, вкиснато се. Вкисването от какво произтича? Химиците как го определят? Водата ферментира ли? ферментират само твърдите вещества, органическите. Следователно ферментирането е признак, че у нас има повече твърди вещества, отколкото ни трябват. Следователно ще ги извадите. Ще оставите толкова, колкото ви е потребно.

Твърдите вещества в нас се означават с костите. Меките се обозначават с мускулите. А течните – с кръвта. Динамичните сили чрез нервната система се уподобяват. Всички, свършили гимназия и университет, трябва да имат едно положително знание. Вий трябва да знаете да се разговаряте с ватите клетки, с вашите мускули. Един мускул е едно общество от много интелигентни същества. Пръстът, организиран е той от клетки, едно общество, и ако направите някой път нещо недобро, тези клетки се бунтуват. И какво става – усещате болка. Не мисле те, че можете да правите каквото си искате. Може да правите каквото искате, но и клетките си имат свой морал. Не както нашия, но щом престъпите техния морал, веднага ще усетите едно неразположение, което е дисхармония с небето. След това – едно органическо неразположение; казват: «Нашият господар не мисли нашето добро, следователно и ние не можем да мислим неговото добро.» Ако цял ден работите и защищавате ръцете, то е една крайност. Казва някой, да бъдат ръцете меки – ще работите малко, ще почивате малко, ще се молиш по малко, ще ядеш по малко. Всички тези малки неща като се съберат...


Ако този кръг (фиг. 19.1) го разделя на 1000-2000 частици, те са малки, но всички събрани наедно, съставят едно цяло. Взаимнообразността на нашите клетки образува едно цяло в организма: кореспонденти си имат те, вестници, предават си новините. После, научни експедиции правят. Математици имат, събират се на лекции. После, имат си лаборатории, правят химически анализи, реторти си имат. Вий ще бъдете учудени, ако влезнете в клетките, в техните химически лаборатории. Като седне онзи «професор клетка» да работи, професор отличен, с 4 диплома, и той държи в невидимия свят – и дошел сега, станал слуга на един «учен невежа», който не разбира. Те го учат.

Като казвам «прост» – в нас не сме се диференцирали, само външно познаваме света. Но вътрешното устройство на света... Ние познаваме живота отчасти. Че какво сте научили от живота? Вие живота на растенията, на насекомите, на рибите, на млекопитающите, на разните общества на човечеството познавате ли? Всичко туй може ли да изпъкне в нашето съзнание, да познаем какво е състоянието на това същество? Съзнание има – то страда. Туй е само негативната страна. Животът не седи там. Корените на едно растение, то е ад. Стеблото и клонищата, това е раят. Който живее в клоните, той е в рая. Тъй че раят и адът са свързани взаимно, имат допирна точка. Адът е безплоден, но тези клетки, от тях зависи. Някои от вас може да изгубят своята памет. Защо? Защото те са дали на други едни клетки надмощие, отзад, тук, на задната част на черепа. Там има известни общества, които могат да погълнат цялата енергия, да отвлекат онези умствени енергии, потребни за паметта, и човек става разсеян. Ако умът погълне всички енергии, човек става твърд в своите чувства – груб. Нищо не се постига. Следователно ще разпределите всички енергии вътре в мозъка си, като един господар. В своите бели дробове, в стомаха – на стомаха да не гледаш като на торба, която ще се унищожи. Не, туй са разумни души. Ще се помолиш, ще те слушат. Ще говориш на клетките на стомаха, на дробовете, на сърцето и най-после ще дойдеш до мозъка – ще свършиш. И след като свършиш, туй ще бъде един прием, суетня, тогава ще започнеш своята работа отвън.

Вий сега седите и казвате: «Колко съм аз нещастен!» Е, в какво седи твоето нещастие? «Аз, казва, не може да свърша изпитите си.» Е, голямо нещастие. Време има, ще го свършите. Колко време ще ти вземе? Ако концентрираш ума си, в един ден ще вземеш изпита. Ако си разсеян – и една година. Ако още се разсееш, и в 10 години пак не можеш си взема изпита.

Има същества, разумни същества в небето, които знаят на нашата Земя растенията, всички видове, знаят колко животни има, колко хора, колко камъни. Всичко в Земята, тъй, като го попиташ, подробно знае всичко онова, което е важно. Той е учен човек – като отвори всички тези листа. Вий сега, като се отвори вашият ум, от повърхността на Земята какво знаете? Колко вида риби има, не знаете. Колко пластове има в Земята, не знаете. Колко течения има вътре в природата, не знаете. Не че не знаете, тъй, предполагате си.

Но тъй, да знаеш едно течение, да знаеш колко вида течения има. Течения, в които трябва да потопиш ума си.

Когато влезнете в една окултна наука, за да развиете вашия ум, ще ви дадат известни методи, да се повдигнете. Няколко хиляди течения има в един милиметър – тъй, ти ще се повдигнеш 1/1000 от милиметъра и веднага ще блесне нещо. Ще стане твоята памет силна. Или искате да развиете поезия, или музика, или каквото да е изкуство – има си известни течения. Ще бутнете известен бутон, ще се повдигнете и ватите клетки ще получат тази енергия.

Ние сега чакаме Господ да погледне благосклонно на нас. То е вярно, Той е погледнал тъй благосклонно, че светът е вече нареден. Човек е един козмос, създаден от живи интелигентни души, които са дошли да работят за него, и на туй общество той трябва да гледа със свещен трепет. Не да кажеш: «Един ден аз ще се схумя, нищо няма да остане» – то е глупаво схващане. То е един свят от разумни души и на тези души няма да кажеш тъй, да ги обезсърчиш, че «от вас нищо няма да остане». Господарят казва, че нищо няма да излезе. Че къде е писано? Онова погрешно мислене, вий ще си го турите в старата торба. То е механическо схващане. Мислите, че дарбите ще дойдат отвън. Дарбите, силите у човека са в тези клетки. Ако почнеш да им говориш на техния език, всяка една дарба ще се прояви. Изисква се само време. Всички науки в света се дължат на тези клетки. С тези клетки са свързани разумни същества в невидимия свят у нас. Тези клетки са разумни центрове. От невидимия свят, когато искат например да говорят на нашия разсъдък, трябва да съсредоточат известна енергия в известна част на нашия организъм... Сърцето, когато искат да говорят за любовта – лявата страна на сърцето. Отзад има друго сърце, под лъжичката – друго и отпред, на челото отгоре – най-хубавото сърце на човека.

Тези работи пазете за вас. Вий можете да направите малък опит. Най-първо: ще считате, че всичко у вас е разумно.

Ако мислите, че у вас всичко е неразумно, няма защо да правите опит. Защото на този молив, колкото и да му казваш: «Вдигни се оттука», той няма да се вдигне. Но ако туй вещество го прекарате през живите клетки – едно живо вещество, – те ще се вдигнат. Ако човек не обръща внимание на този истински възглед, той ще се превърне на едно сухо дърво, ще се превърне на едно твърдо вещество, ще изгуби своята пластичност, движението, въздуха, своята топлина и най-после остава една мъртва кост.

Философията, която можете да приложите, която трябва да ви ползува в живота. Каква е вашата опитност, кои предмети вий сте учили по-хубаво – нали онези, които обичате? Следователно знанието, което ви е потребно, туй знание е свързано с известни разумни души. То има отношение към разумните същества. Искате да бъдете поет, да допуснем. Не е лошо, една благородна идея. За кого – за душите ще пишете. За себе си няма какво да пишете. Но за да напиша, искам да се проявя за тези души вън. Следователно тези души трябва аз да ги повдигна в ума си и да напиша най-хубавото за тях. Но ако аз пиша, за да ме прославят – то е кривото. Славата не седи в хората. Славата ще дойде от друго място. Славата на един юнак в кого седи – в самия него или отвън? В самия него. Ако аз мога да вдигна цялата Земя на ръката си, къде ще седи славата? Представете си, вдигнете Земята на ръката си и кажете на тези хора: «Вий ще ме слушате ли?» Подхвърляте Земята като топка. Туй ще се отрази на тези хора – океанът ще се разбълника: «Ще ме слушате ли?» – «Ще слушаме.» Погладя Земята – всичко стане ред и порядък.

Често Господ държи Земята в ръката си и казва: «Ще слушате ли?» Подхвърли ви. Не трябва да се противите. Право е казал Христос: «Не противи се злому.» То е негативен път. Вий, и без да ви каже, си го употребявате. Но казвам: действайте по закона, не се противете! Вий вървите в новия път – не хабете силите си да се борите с низкото естество, да го обуздаете. Вий го оставете то да си расте. Израсне някой трън вън от градината ви, минете там, погледате го. Какво има в това, и той е израснал отвън, и живот има вътре в него. Не мислете, че тези тръни в живота не са потребни. Тогава питам ви: вий сте млад, защо дойдоха всички тези противоположности в света – ужасни противоположности? Една противоположност, това е една възможност. Каквато и да е тя. И следователно, колкото повече противоположности имате, толкова повече възможности; и обратното. Тогава, кое е по-хубаво? Защото всички тези велики хора в света са хора на големите противоположности. Следователно ние от тях черпим. Че, Христос беше човек на големите противоположности. Всички пророци, историята на всички тези велики хора – все са били хора на големи противоположности. Не че целият им живот е бил само страдания.

Ще схващате тъй – щом дойде една голяма противоположност, ще кажете: «Тази противоположност е една възможност.» Възможното значи един път, един начин, един метод, в който ще добиете нещо ново, макар да го не знаете. Тази противоположност, вий я смекчавате – ако не се тури тъй, вий ще се отвлечете в едно противоположно течение.

Да ви приведа един пример. Представете си, свършвате гимназия, абитуриент сте, но по математика малко куцате, по геометрия, по химия – и ухитрявате се вий, под ръкава си, под ръката си написвате най-важните формули. Напишете ги, но не може да предвидите, случи се, че онзи, който ви изпитва, вашият учител, е прозорлив и находчив – заинтересува се от вашата ръка, иска да я види и веднага казва: «Стига!» – скъса ви. Казвате: «Едно нещастие, аз бях много глупав.» Какво се изисква сега, как ще поправите вашата погрешка? Аз ви навеждам един факт. Как ще поправите тази погрешка? Ще идеш при професора тъй, прямо, като му разправиш, той веднага... Ето един начин, този учител види, че в теб има доблест. Няма да се извиняваш, няма да се осъждаш, но ще изнесеш всички факти. Той веднага ще признае добродетелта ти. Ще стане едно сближение. И може би след години, като те срещне, ще се усмихне и ще каже: «Ние се познаваме, откога? Откогато видях ръката ти.» Питам сега: не е ли по-красиво да надникне той, да види ръката ти, или да го излъжеш? Кое е по-хубаво? А ти казваш: «Аз бях пръв ученик» – пръв, но под ръката.

Провидението се отличава [с това:] то всякога обича, където имаме слабости, там ще надникне. Ще види и нищо не казва. Ще види, че има написано и ще каже: «Тъй ли? Че каква е тази формула?» И той, професорът, ще си ги препише, тези задачи, и ще почне да размишлява за твоята психология – защо именно тези задачи, а не други. В друг ръкав той ще намери други задачи и се чуди защо един едни задачи не е можал да научи, а друг – други. Кои са причините. Вземете такава една задача: дадат ви едно уравнение с три неизвестни. Георги Марков, ти си математик, тази работа с 3 неизвестни как се започва? Първото неизвестно как се разкрива? (- Три уравнения трябва да имаме, за да се реши. Тогава едното неизвестно се изключва, остават 2 уравнения с 2 неизвестни – има много начини, но най-малко 3 уравнения трябват.)

Допуснете сега, че съставяте едно уравнение, да кажем, такова: такава една валчеста ябълка, дървото е неизвестно. Искаме да знаем какво е дървото: високо ли е или късо. От плода искаме да знаем. Как ще направите туй уравнение сега? Плода имаме. После имаме второто уравнение – имаме крушата, от продълговатите, големите. Да намерим какво е дървото на крушата. Третото – намерим един човешки череп, от него веднага да намерим какъв е човекът. Да възстановим неговото лице, очи, уста, нос, строен ли е бил. Всичко това – от неговата глава. Има си методи, начини. Защото, ако погледнете в задната част на черепа, да видите дали неговите очи са били черни или сини – ако задната част на главата му е била дебела, неговите очи са били сини; ако задната част е тънка в известни области, неговите очи са били черни. От горещите типове е бил. А щом има черни очи, има черни коси, има и черна брада. После, искате да знаете бил ли е той умен или не. Ще видите предната част: дебела ли е костта и в кои области. Ако цялата предна част на черепа е тънка и като запалите една свещ, вътре вижда се светлината – този човек е бил интелектуален. Ако костта е дебела – неговият умствен живот е бил слаб. Следователно ще кажем, че този човек не е живял в една интелектуална среда. Не е бил професор. Ако в него тези центрове на физика, химия или музика са силно развити – ще възстановите дали е бил музикант, поет или учен.

Всичко това може да се определи. Изисква се много голямо и тънко наблюдение. Ако човек посвети 20-30 години за изучаване на човешкия череп, ще се домогне до чудесата да чете. За пример в астрологията къде се отбелязват теченията на Марса? (- Около ушите.) После, създават квадратна форма на лицето обикновено. Същевременно – на черепа. Какъв е цветът на марсианците? Значи, червеният цвят. Тези хора, които имат червения цвят на физическото поле, нямат червен цвят в астралния свят. Ако на физическото поле имат червен цвят, в астралния имат чер. Те са хора безчувствени. Един човек, който може да те убие, какво чувство може да има – той е жесток човек. Черен цвят. И ако той стане цвят на целия организъм, човек се огрубява.

Да ви говоря на материалистически език – човек е създаден от 7 материи: червена, портокалена, зелена, жълта, ясносиня, тъмносиня, виолетова; и всякога, когато се изгуби пропорцията от тези материи – може да преведете, това са и сили. Законът е все същ. Щом у човека преобладават повече червената материя, явява се туй, възбуденото течение – Марсовото, не този Марс там, горе. Марс в този случай е само един символ в Слънчевата система. Два полюса си има. Един Марс има, който се вижда, и друг, който не се вижда. Който не се вижда, е по-опасен. Туй, което не се вижда, е опасно, но туй, което се вижда, е по-добро.

Но ние се отвлякохме. Да се върнем. Най-първо ще мислите за себе си. Ти си едно общество от разумни души. Нищо повече. Като станеш сутрин, ще накараш всички тези души да мислят. Или ти ще влезнеш в хармония с тях, или те – с теб: едно от двете трябва да стане. Да се моли човек, значи всички те да имат този стремеж. Хармония трябва да има в целия човешки организъм. Молитвата, това е едно велико състояние, да дойде човек в разумна връзка с всички разумни същества, които са завършили своята еволюция. То е молитва. Да седиш при нозете на Бога, да слушаш онова поучение как е създал света, че ще ти говори чрез Духът Си, да те учи – какво по-хубаво от това? Той ще ти даде знание за другите светове, за Слънчевата система, за невидимия свят. Ще ти даде знание, което по друг начин с хиляди години не можеш да научиш. Сега тук вие искате сами да идете при Господа, при висшите души. Не може, колективно ще идете. Какво каза Христос на онази жена, като я намери при кладенеца: «Иди повикай мъжа си!» Казва Му: «Нямам мъж.» – «Пет мъжа си имала, а и този, кои го имаш сега, и той не ти е законен.» «Иди повикай мъжа си»! Кое е в теб разумното? Казва: «Нямам, Господи, няма го мъжът ми.» Няма го. Иди повикай мъжа – иди повикай разумното в себе си.

Сега, схващате ли мисълта? Често, когато разсъждавате, могат да се повдигнат малки съмнения, недоразумения; какво мислят учените хора. Те си имат специални изучавания, външната страна на клетките на човешкия организъм изучават. Но костите, какво са костите? Важни са онези клетки, които ги създават; и когато тези клетки ги напуснат, костите се разлагат. Мускулите, важни са онези клетки, които ги създадоха. Като си отидат, разлагат се мускулите. Онези клетки, които живеят с мускулите, те отиват с човека заедно. И когато втори път се върне, те скоро пак създават неговите мускули. Той си има всички архитекти, учени хора. Човек каквото поиска, всичко има го в себе си. Той е като един цар. Казва – нека дойдат учените, химиците, най-учените астрономи за небето ще му говорят. За онзи свят на учените философи. Е, той е цар и те ще му дадат съвет. Като вземе предвид туй, което те му казват, и той ще даде своето съгласие, своето вето. Ще каже: «Съгласен съм» – и тръгва по правия път. Тогава, щом има такова съгласие, ще почувства радост, ще стане весел. Когато има съгласие у човека вътре между неговата и тези души, никой не може да ти отнеме радостта. Да се съберат всички дяволи на ада – не може. То е тъй невъзможно, както да искаш да размътят някой океан. Една локва може да се размъти, но океан – не. Онзи, който тъй мисли, никаква философия не може да му размъти ума. Но онзи, който тъй не мисли, всеки може да размъти ума му.

Вий сте млади. Аз ви показвам един велик закон, върху който е положен животът – инак ще си блъскате главата и пак ще дойдете до туй заключение. С мъчението нищо не се постига, с труденето нищо не се постига – постига се, ако човек е разумен. Но нито мъчението, нито трудът, нито работата могат да постигнат – пред тях трябва да има едно разумно, Божествено разбиране. И тогава турете тази енергия и да си не иждивявате* времето напразно. Сега ще ви попитам [като] онзи гръцки свещеник: Разбрахте ли ме?...

По някой път ние сме на мястото на този поп. Някой път казваме, че знаем, някой път – че не знаем. Какво се крие зад тази пословица? Защо свещеникът пита: «Благословени, знаете ли какво ще ви кажа?» Помислете малко, то е един ребус. Помислете върху този свещеник за следующия път. Дайте ми една малка психологическа разгадка, тъй, да разясните. То е неизвестно, знаете, че той им е говорил, имал да им каже нещо. Защо той избягва да им каже? Този ребус – няколко души, дайте едно разяснение. Да видим какво заключение ще извадите.

Сега някой от вас тъй ще си каже (Учителят Си хваща дланите на кръст). Някой поклати пръстите си, някой допира върха на пръстите си, вдига показалеца си – всевъзможни движения има. Мислите ли, че те са безсмислени? Не. Когато човек си тури пръста зад ушите и пусне ръката си, какво иска да каже? «Когато трябваше да слушам, не слушах, но сега видиш ли?» Зад ухото се намира този център на издръжливост. Казва: «Закъсахме, но има надежда», той търси помощ да изправи погрешката си. Всеки прави движения, той не мисли, но първоначално всички тези движения са разумни. Цяла наука е имало в древността. Тя е изгубена. Всички тези движения, игране на окото, почесването, чрез тях хората са гадали. Цяла наука е имало. Сега е изчезнала.

Ще се повърнем. Първото нещо: за 20 дена наред, като станете сутрин, ще си помислите, че вий сте едно същество, направено от разумни души. И ще си зададете въпроса какво трябва да се прави. Първа задача. Извикайте всички тези души във вас, които образуват вашия организъм. У вас ще се зароди съмнението: «Дали те ще ни чуят?» То не е въпрос. Чуването е един въпрос външен. Психологически вашето съзнание ще се повдигне на една степен по-високо. То ще подготви почвата за едно по-правилно разбиране на вътрешния ви духовен живот. След време все ще окаже известно влияние.

Да ви наведа един факт. Най-първо Бог казва: «Да направим човека.» Значи съветва се Той. И всички тези разумни същества решават от какво да го направят. Един човек да направят от кал. И следователно тази пръст, тази пепел е трябвало да се събере и да се направи една каша, едно тесто, и да се направи човек. То е физическата страна на човека. И след това – вторият процес: вдъхваното. Духна в него и той става жива душа. Туй, което се вдъхва в него, то е другата част от неговото естество. Най-първо Бог е мислил за човека горе. После от множество частици го направи, тези частици пак са събрани; и тури дихание вътре – и човек става жива душа.

Най-първо ще помислите какво Господ е помислил заради нас, като ни е създавал. След това – как ни е направил; и след туй – диханието, което е внесъл. Като дойде радостта у човека, мирът и радостта, то е Божественото дихание. Добиете ли радост, значи Бог вече вдъхва в тебе. Някои хора са мъртви, нямат никаква радост – ходят, учат, четат, нямат никаква радост. Но като дойде Божественото дихание, тази радост, всичко има смисъл. Бог... Има едно същество, една душа, която може да обича... След туй започва друго заблуждение. Пак ще се повърнем към света на заблужденията, на формите. Много пъти човек трябва да претърпи големи противоположности – докато дойде у човека Божественото.

Псалмопевецът казва: «Божият образ между хиляди образи като го видя, отличава [се] между всички.» И гласа Му като чуеш, навсякъде се отличава Неговият глас. Божият глас е най-мекият глас. По мекота, по израз – Той като проговори, всичко става. Когато Господ слезне някой път и проговори на ада, знаете ли какво става? Той като проговори, образува се страшен студ и всички духове, които мислят да правят зло, почват да треперят, тракат зъбите им, забравят да правят зло и почват всички да се молят, на колене да се молят.

Ако вие не разбирате Божия закон, като дойде туй, мекото начало във вас, ако не разбирате закона, ще се образува такъв голям студ, ще скачате тъй от земята, ще усещате един силен контраст. В студа горението е вътре. Вътрешно горение има. Вътрешно горение, без да изгаря. Туй, което е най-малко, най-нежно в душата, което произвежда радост, то е туй, Божественото начало. То е най-хубавият глас, и който го е чул еднаж, никога не го забравя. Даже когато сте някъде и някой ви проговори с тази мекота – никога не забравяте. През целия си живот вече ние помним тези думи.

Затуй ще се стремите и вий да бъдете меки и добри. Добродетелта в света е плод на тази Божествена мекота. Истина и Добро са външни страни на живота. Външният живот, то е разнообразието в света. Мъдростта и Любовта, това са неща за небето горе, скритото вътре. А Истината и Добродетелта, то е нещо, което сега можем да реализираме. Когато говорим за Добродетелта, разбираме да можем да реализираме доброто в света, а то има предвид туй общество – то има мир. Тази душа е придружена със своите дружки. Те толкова я обичат, че са слезнали с милиони, придружават я, прислужват ù. Любов е това. И после, като замине нагоре, отидат си с нея. Те я толкова обичат, че са се унижили, служат ù и нищо не искат от нея – искат само тя да върви по Божествения път.

Или, на ваш език казано, да преведа: Когато вий кажете: «Да има някой да ме обича!» Тези души, които слизат на Земята, готови са да се пожертват за нея, но тя да ги обича. Те са готови всички жертви да дадат, само тя да ги обича. Те изискват нейната обич – то е едно Божествено начало. Доколкото съществува тази любов между тези души и тази душа, която е слезнала, от това зависи гениалността на чоиека. Човек ще бъде господарят. Затуй трябва да се образува тази вътрешна хармония между тези души, за да може да се проявят дарбите и силите. Другояче, каквито педагогически правила да следвате, ще имате само частични резултати. Онези, които сте дошли до малко по-дълбоко разбиране на живота, аз не ви казвам неща неприложими – методи, които изискват 5-10 минути на ден. Неразположен сте някога – помислете за това, веднага ще се разсее тъгата ви. Затуй ви го давам. То е един алхимически метод за превръщане на противоположните за вашето растене сили.

Класът може да има следующия път една закуска. Само от варени топли картофи. Школата ще бъде едно предметно учение за картофките, за варените картошки. Ще насядате, ще похапнете, ще се разговаряте. Топли, топли ще бъдат.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА!

--------------------------------------------------
* иждивявам – диал. изразходвам.

НАГОРЕ




placeholder