НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Малката мисия

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Малката мисия

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, живот, всички, свят, бъде, казва, аз, хора, страдания, линия, любов, дойде, глава, имат, работи, състояние ,

 Младежки окултен клас , София, 2 Януари 1927г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !

Размишление.

Сега ще напишем на дъската точка, права линия, квадрат и куб. Това са елементи, с които геометрията си служи на физическия свят. Казваме, че точката не заема никакво пространство. Тя представя света извън физическия. Точката е първото докосване на духа до материята. Когато слиза в материята, духът се изявява първо чрез точката. Правата линия се образува при разумното движение на точката. Тя има едно измерение – дължина. Когато съществата се движат по права линия, отношенията им са прости. Обикновено две същества образуват права линия, и то тогава, когато имат само една идея, към която се стремят. Следователно, иска ли да се освободи от тревоги и безпокойства, човек трябва да се върне в пътя на правата линия, дето има само една идея. Запример, някой иска да бъде учен човек и започва да се безпокои, дали ще стане знаменит, велик човек, как ще постигне това и т.н. След туй вече мисли за други учени, да се състезава с тях. При това положение той започва да се безпокои, да се съмнява в успеха си. Иска ли да се освободи от тия излишни безпокойства,той трябва да се върне в пътя на правата линия, дето съществува само една идея. Тази идея седи в това, че той иска да стане учен човек – нищо повече. Той иска само едно нещо: да стане учен. Какъв учен ще стане, не се интересува. Неговата работа е да учи. Какво ще постигне с тази ученост, той не иска да знае. Безпокои ли се за своята ученост, той изпада в противоречия и влиза в света на плоскостта, запример, в квадрата.

Квадратът представя живота на две измерения. Животът в квадрата, т.е. на двете измерения, е подобен на този в течностите. Хора, които живеят в две измерения, нямат големи страдания, но и моралът им не е голям. Водата страда ли? Рибите, които живеят във водата, страдат, но водата няма страдания. Когато човек придобие в чувствата си повече влага, отколкото му трябва, той става хладнокръвен. За такъв човек казват, че има студено сърдце. Когато сърдцето на човека стане студено, казват, че той живее във водата, като риба. Каже ли някой, че не може да обича, той е риба в духовния свят. За да излезе от това състояние, той трябва да произведе топлина в организъма си, да излезе от състоянието на риба и да се превърне на птица. Когато някой казва, че не обича, той не говори истината. Любовта съществува във всяко живо същество, и ако някой не я е проявил, това значи, че още не му са дадени условия да я прояви. Докато е в хамбара, житото не обича никого. Обаче, посее ли се, то има вече условия да се прояви. Щом се прояви, то започва да обича. Докато покълне, житното зърно е изложено на големи страдания.

Следователно, когато човек казва, че страда, той не разбира закона. Сам по себе си човек не страда. Растението в човека е посадено с главата надолу, вследствие на което се движи в посока, диаметрално противоположна на неговото висше естество. Главата му, като на растението, е в посока, обратна на истинската. Тъй щото, страда ли, човек трябва да знае, че преживява своето инволюционно състояние. Щом се намери в това състояние, той трябва да търси начин да излезе от живота на плоскостта и да мине в живота на телата – в куба. Като страда, човек търси начин да изправи главата си, да влезе в живота на разумните същества. Щом изправи главата си, страданията му ще изчезнат. Това, което става в растителното царство, има отражение и в психическия живот на човека.

И тъй, който иска да се освободи от страданията, той трябва да измени посоката на движението си. За да постигне това, човек трябва да бъде смел и решителен. Някои казват, че не могат да изменят живота си. Които казват, че не могат да изменят живота си, те не говорят истината. Те не искат да правят усилия. Нима е определено на човека да живее като растение, или като животно? Мислите ли, че на човека е определено по цели дни да се грижи само за ядене, пиене и обличане? Срещате хора,които по цял ден мислят, как да се облекат, да се докарат според последната мода и така да се явят в обществото, да направят впечатление. Това не е истинският човек. Човекът е дошъл на земята да учи, да работи, а покрай това той ще яде и ще се облича. На растенията и на животните е позволено да се кичат, да показват своите краски и цветове, но задачата на човека не е нито растение да бъде, нито животно. Растението се движи само в едно измерение. То е граница на животинския свят. Животинският свят е невъзможен без растенията. Има риби, които, като млекопитаещите, не могат да съществуват без растения. И рибите се делят на тревопасни и месоядни. Значи, растителното царство е основа на животинското, а растителното и животинското заедно – основа на човешкия свят.

Тъй щото, когато тялото на човека се е създавало, всички растения и животни са взели участие в него. Те имат свои представители в човешкото тяло. Клетките, които съставят човешкото тяло, имат различен произход, вследствие на което се нуждаят от различна храна. Някои клетки са от растителен произход, а други – от животински. Задачата на човека е да възпитава клетките на своето тяло, да помага за тяхното развитие. Когато дойде до положение да облагороди клетките на своя организъм, човек ще се домогне до ония храни, които могат да подържат живота му, без да отнима живота на по-низкостоещите от него. Често месната храна, или топлата, току-що одрана кожа на овцата или на овена, могат да лекуват човека, но тези лечебни средства излизат скъпи. Когато дойде до високо съзнание, човек няма да си служи с миналите, жестоки методи за лекуване, но ще се ползува от законите на живата природа. Той ще излезе от света на третото измерение и ще влезе в света на четвъртото измерение, в света на тесаракта. Ако едноизмерно или двуизмерно същество погледне на тесаракта, нищо няма да разбере. Защо? Защото човешкото съзнание се движи днес в третото измерение – в света на куба, който представя физическата страна на духовния свят. Влезе ли в този свят, човек може вече да говори за доброто, за любовта. Да обичаш някого, това значи, да го стоплиш, да му предадеш топлина. Както телата се разширяват от топлината, така се разширяват и от любовта. Когато обича, човек се разширява. Ако измери ръката си преди да обича и през времето, когато обича, човек ще забележи известна разлика. Когато обича, ръката му се разширява. Това разширяване е микроскопическо, но реално. Доброто пък внася доволство в човека. Когато прави добро, човек задоволява своя вътрешен глад. Когато се домогне до истината, човек се чувствува свободен. Докато не е познал истината, той живее в ограничения. Значи, истината освобождава, доброто задоволява, а любовта – разширява.

Съвременният човек говори за доброто, за истината, за любовта, но още не е разбрал техния дълбок, вътрешен смисъл. Не е достатъчно да се говори само, но човек трябва да прилага нещата. Едва в последните години човек е започнал съзнателно да работи за развиване на своите морални чувства. Адам, запример, нямаше висок морал. Моралните чувства в него не бяха развити. Той трябваше да излезе от рая, да мине през големи страдания, за да започне развитието на самосъзнанието. Човек трябва да се роди още веднъж, но вече духовно, за да може напълно да се изправи. Яков е наречен червей. Това показва, че съзнанието на човека постепенно се пробужда. Докато е в положението на червей, човек прави ред пакости: корени гризе, листа яде. Стане ли какавида, влезе ли в пашкул, той престава да прави пакости. Той работи известно време в пашкула, приготвя материя за своята мисъл, докато един ден изхвръкне навън като пеперуда. В това положение той става безвреден. Като мислещо същество, човек каца от цвят на цвят, събира сладкия нектар, а същевременно помага за разпространение на Божествените мисли. Затова казваме, че истински човек е онзи, който е проводник на Божествените мисли. Този човек е изменил условията на живота си. Да измени човек условията на живота си, това значи, да мине от червей в пашкул. Влезе ли в пашкула, той трябва да забрави всичко старо и да се заеме с приготовления за нов живот: да изработи своите крилца, своята нова премяна.

Това е ставало с човека, но и днес още става. Ако проследите живота на великите хора, на великите Учители, вие виждате, че и те са минали през ред фази, докато стигнат до козмическото съзнание. Събуди ли се веднъж Божественото, козмическото съзнание в човека, той води възвишен, съзнателен живот. През каквито страдания да минава, той никога не се оплаква. Той разбира смисъла на страданията и гледа на тях като на нещо неизбежно. Какво ще кажете за Христа? Той мина през такива страдания, каквито нито един човек не е опитал. Въпреки това, Той понесе геройски тия страдания. Той сам носеше кръста си и, като дойде до едно място, хвърли го, не от слабост, но от съображения, които човечеството някога ще разбере. Дойдат ли страданията в живота ви, следвайте примера на Христа. Бъдете смели герои като Него, да научите урока, който ви се преподава чрез страданията. За да издържате на страданията, вложете в организъма си повече вода. Търпеливите хора имат повече вода в организъма си от нетърпеливите. Холериците са нетърпеливи, сприхави хора, вследствие на малко вода в организъма си. В тях става силно горение. Ако имат повече вода, горението ще бъде по-слабо.

За да бъде здрав, човек трябва да пази следните правила: краката и ръцете му да бъдат всякога топли; главата – хладна, едва топла, но по никой начин гореща. Усетите ли сгорещяване на главата, веднага трябва да вземете мерки. Това показва някакво болезнено състояние. Кожата на тялото трябва да бъде малко мазна. Ако е суха, груба, това показва коравина на чувствата. Изобщо, за да подържа организъма си в здравословно състояние, човек трябва да се изучава, да следи своите мисли и чувства, да е готов всякога да се корегира.

Като ученици, работете съзнателно върху себе си, да направите връзка с разумния, Божествен свят. Знайте, че всеки от вас е дошъл на земята да изпълни някаква мисия. Колкото малка да е, щом я изпълни, тази мисия ще го подигне. За да изпълни мисията си добре, той трябва да дава ход на всяка добра мисъл, на всяко добро чувство, които минават през него. Работете, учете, четете, без да се стремите да минавате по пътя на всички велики хора. Запример, колкото и да желаете да следвате пътя на апостол Павла, няма да успеете. Речете ли да проповядвате като него, вие няма да имате същия резултат. Условията днес са съвсем други от тия във времето на апостол Павла. Подражавайте на добрите черти на всеки човек, а не на начина, по който той се е проявявал. Апостол Павел е бил смел и настойчив по отношение на своето убеждение. Същевременно той е бил разумен и съобразителен в постъпките си. Когато отиде в Атина в ареопага, той каза: Мъже атиняни, от многото храмове във вашия град, виждам, че вие сте религиозни хора. Един от храмовете ви е посветен на “Незнайния Бог”. Този Бог, именно, аз ви проповядвам.

Апостол Петър е доблестен. Той е готов да плаче, да се разкайва за направената погрешка. Отначало той влиза с нож в ръка да защищава Христа, но като видя, че не е този пътят към истината, хвърли ножа и избяга. Като видя легионите на римската войска, той се уплаши. Като го запита слугинята, дали и той е от учениците на Христа, пак се уплаши и отрече. Обаче, когато петелът пропя, съзнанието му се пробуди. Той си спомни думите на Христа, излезе вън и горко плака. До този момент той имаше упование на себе си. Петър казваше на Христа, че ако всички Го оставят, той всякога ще бъде с Него. Петър считаше себе си за камък, за основа на живота.

Какво трябва да научите от Йоана? Закона на самопожертвуването. Той не дойде до положение да се отрича, но остави дрехата си и гол избяга. Като учите закона на жертвата, вие трябва да сте готови да се отречете от всички материални блага и удоволствия. Човек трябва да е доволен от всичко, което му е дадено. Следователно, от Павла ще се учите на смелост, на разумност и съобразителност, от Петра – на смирение. Всеки момент трябва да бъдете готови да се разкайвате. Петър имаше будно съзнание. Щом чу, че петелът пропя, веднага съзна погрешката си. От Йоана ще изучавате закона на жертвата.

Казва се, че Йоан бил любимият ученик на Христа. Коя е онази чърта в характера на Йоана, заради която Христос го обичал? Все има нещо, за което Христос обичал Йоана. Сам Йоан обичал Христа. Той бил готов да се жертвува за Него. Неговото Евангелие е проникнато с такива идеи, каквито другите не са изнесли. Останалите евангелисти са писали притчи, поговорки, които имат отношение повече към физическия свят, отколкото към духовния. Йоан, обаче, е писал в мистичен дух. Той е проникнал в психиката, в душата на човека. Запример, мислите, които е предал от разговорите и беседите на Христа в Евангелието, говорят за разбирането, което той имал. От онова, което е писал, се вижда неговата преданност и чистота към Учителя си и желанието му да не Го използува. За Йоана се казва, че умрял от естествена смърт. В едно предание се казва, че Йоан бил хвърлен в горещо масло, но не изгорял. Посветеният не гори. Това показва, че Йоан е бил посветен. За Павла се казва, че бил обезглавен. Изобщо, всички апостоли са загинали мъченически. Ако искате да бъдете ученици на новото учение, вие трябва да имате смелостта на Павла, смирението на Петра и чистотата и любовта на Йоана. Вътрешна смелост, смирение, чистота и любов, това са морални качества, които правят човека силен.

Като е дошъл на земята, човек трябва да учи. Светът е велико училище, в което се преподават ред уроци. Страданията и радостите са едни от уроците, които човек трябва добре да изучи. Той ще страда и ще се радва, докато обърне лицето си към Бога, докато извади главата си от земята. С други думи казано: Да се обърне човек към Бога, това значи, да работи с методите на любовта, която внася топлина и живот в човека; да работи с методите на мъдростта, която внася светлина в човешкия ум; да работи с методите на истината, която внася свобода и простор в човешкия живот. Това са условия, при които човек може да изпълни всичко, което душата му желае. Който работи с тези три сили в света, той всякога побеждава. На каквито ограничения и страдания да се натъкне, в края на краищата той ще излезе победител. Дръжте в ума си мисълта, че любовта подържа равномерната топлина, мъдростта – равномерната светлина, в която няма никаква сянка, никаква тъмнина, а истината внася в целия живот свобода и простор. Тя дава условия на човека да се прояви.

Сега, като млади, от вас се иска усилена, съзнателна работа. Не мислете, че трябва да остареете, за да следвате духовния път. Човек трябва да работи и като млад, и като стар. Дойдат ли изпитанията, ще дойдат и разочарованията, но човек трябва да работи, да не се обезсърдчава. Чрез страданията вие ще придобивате опитности, които ще помогнат за вашето растене. Прилагайте силите на великите добродетели в себе си и не се смущавайте.

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !

15. Лекция от Учителя, държана на 2 януарий, 1927 г. София.

Малката мисия

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, живот, всички, свят, бъде, казва, аз, хора, страдания, линия, любов, дойде, глава, имат, работи, състояние ,

 Младежки окултен клас , София, 2 Януари 1927г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Година VI (1926-1927/
15-та лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя в София на 2.I.1927 г, неделя

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ'

(Размишление )



Пишете точка, линия, квадрат и куб (фиг 15.1)

В сегашната геометрия туй изразява положението на физическия свят, там, където сме ние, докъдето нашето съзнание е достигнало, не съвършено. Точката изразява един живот извън. Точката е първото съприкосновение на един живот извънфизически. Съприкосновение на Духа с материята. Следователно първото движение на Духа, когато той слиза, инволюира.

Разумното прави правата линия. Е, какви ще бъдат понятията на едно такова същество? Съществуват души, които имат понятие само за едно измерение. Значи отношенията им са прости. Само едно отношение имат.

Има само едно същество в ума си. Две същества образуват правата линия. Само две същества могат да образуват права линия.

Следователно, когато в ума си имаш само една идея, към която се стремиш, това е правата линия. И ако искаш някой път да се освободиш, правата линия е закон да се освободиш от чрезмерните тревоги. Значи, ще се върнеш към правата линия Ще имаш само една идея в ума.

За пример искаш да бъдеш учен човек, без да ти влиза в ума, че знаменит, че това, че онова. Ти искаш да бъдеш само учен човек, но щом туриш още няколко души учени хора в ума си, ще се получи един силен контраст, ще се образува квадратът.

Квадратът е един живот на две измерения, той е едно жидко (жидък – диал течен) вещество. Вода е той. Следователно в този квадрат никакъв морал няма. Хора, които имат две измерения, нямат никакъв морал, па нямат и никакви страдания. Ти можеш да го кълцаш – каквото да го правиш като го туриш, няма страдания. За пример във водата рибите страдат, но водата страда ли? Най-голямото страдание засега съществува във водата, с милиони риби се гълтат, изчезват.

Следователно, ако във вашите идеи вий живеете в едно водно състояние, когато имате повече влага, отколкото ви трябва, вий ставате студенокръвен. Когато станеш със студено сърце, ти живееш във водата, и когато казваш, че «аз не може да любя», ти си риба. В духовния свят ти си някой голям сом или кефал. Тогава какво трябва да направи човек?

Едно преходно състояние от квадрата, от водата, това е въздухообразното състояние. Рибата трябва да стане птица, само за да се произведе топлина в организма.

(- Може ли човек съвсем да не обича?) Ще схващате научно. Когато някой каже, че не може да обича – в света необичане не съществува, то е една илюзия. Обичта съществува. «Аз не мога да любя» – то е лъжа, то значи не ти са дадени условия, ти си едно семе в хамбаря. Трябва да те турят в земята, да можеш да любиш, да обичаш някого, но в себе си имаш условия да обичаш. Като ти турят малко пръст отгоре, ще обикнеш всички.

И затуй, страданията в живота щом дойдат, това е едно растително състояние. Растенията се показват. Когато страдате, човекът не страда, страда растението. Защото с главата надолу вий сте заровен в живота и следователно имате едно диаметрално противоположно движение на вашето естество, главата ви не е там, където трябва да бъде. Следователно, щом страдате, вий преживявате вашето инволюционно движение и тогава страданието казва: «Този квадрат ще го превърнеш, ще образуваш куба и тогава ще намериш математически начин, по който да изправиш главата си.» Страданията ще изчезнат.

Всеки един човек, който страда, в дадения случай той е с главата надолу заровен, растение е той и туй растение трябва да стане едно живо разумно същество. Туй, което съществува в растителното царство, то съществува и в психеята (психея (от гр ) – душа), в душата. Научно обяснено страданието, страданието значи: мойто естествено движение, силите в мен – значи трябва да изменя центъра на движението, посоката на силите. А всеки човек, който иска да измени центъра на своето движение, той трябва да бъде много смел.

Някой казва: «Аз не мога да изменя живота си.» Можеш. Нима на човека е съдено да бъде само риба или само птица някоя, гарга, или някое млекопитающе, да си маха само опашката? Или човек да бъде някоя маймуна в гората, да се катери по дърветата, или да ходи модно, с цилиндър, с фрак, с черни ръкавици, модно тъй облечен? И като дойде, веднага извади картичката си от джоба: професор, доктор, Ел di-di... Това е едно състояние да се показват, това го има и у цветята, има го у растенията, има го у животните. Едно цвете какви краски си туря: «От какво произхождение съм аз!» Някои от птиците, даже млекопитающите, как хубаво са се окичили – казват: «Не сме от простите, ние сме от високо произхождение, не ме гледай, че ходя на четири крака, ние имаме знание.»

Обаче, щом дойдем до човека – човек е кубът. В едно измерение са растенията, в две – животните, в три – човек. Следователно правата линия показва растенията. Растенията, това са граница на животинския живот. Животните не могат да съществуват без растенията. Растенията съставят основата на животинското царство и на рибите; и там има тревопасни риби. Онези, които изучават зоология, казват, че не. Има риби, които се хранят само с растения. И там се делят на два класа: тревопасни и месоядни.

Растителното царство съставя основа за животинското царство, а растителното и животинското царство съставят основа за човека. Линиите са граници на квадрата, а квадратите са страни на куба. При постройване на тялото си, всички животни имат представители вътре. Има клетки, които приличат на мечки – тъй, точно мечи вид имат. Всички животни ги има в клетките, и [на] тези клетки им трябват такива вещества и по необходимост трябва да им доставиш – да се поддържа животът на мечите клетки, по необходимост заставят те да ядеш месо: или заяк, или гъска, или овца.

Когато влезнем в разумния живот, ще видите откъде овцата е вземала тези елементи и няма да причинявате вреда на овцата, а прямо ще извадите тези вещества оттам, откъдето овцата ги е вземала. Овцата има специален начин за приемане на храната. Има известни месни храни, които са лечебни, но костват много. Имате например някой човек е на умиране – ако вземете едно агне, заколите го, одерете го и болния завиете с кожата тъй, както е, веднага човекът ще се спаси, но агнето ще отиде. Туй са методи, които са употребявали в миналото. И българите даже ги употребяват – когато някой е на умиране, заколят един овен и го завият с кожата, и той оздравя.

Обаче ние, като дойдем до разумния свят, тези методи на жестокост ние можем да ги избегнем съобразно законите на живата природа. Ще дойдем до един друг свят, друго едно измерение – на четвъртото измерение. Каква ще бъде фигурата на четвъртото измерение? – тесеракта – ограничен с осем куба.



Във второто измерение в съзнанието ще съществува дължина и ширина. Ако в тази плоскост (фиг. 15.2) прекараме постепенно [един конус], какво ще се образува? Най-напред – една точка, после – концентрични кръгове, които се разширяват. Какво понятие ще си образува за този конус едно същество, на което съзнанието се движи в тази плоскост? Че това са все кръгове. То няма да разбере, че между тези кръгове има някаква вътрешна връзка, то ще ги счита като отделни, самостоятелни кръгове.

Туй е външната страна на физическия свят. Когато говорим за куба, то е чисто физическата страна на духовния свят – един по-възвишен свят, в който сега влиза човешкото съзнание. Той си има вътрешна страна.

За пример доброто. Как ще определите вий доброто, идеята за доброто? Да обичаш някого, на физически език значи да го стоплиш. Любовта означава предаване на топлина, и всякога, когато обичаш някого, ти чувствуваш увеличаване на топлината. Щом се приближиш към един човек, към когото чувствата ти са разположени, ако измериш, става едно разширение, увеличение на топлината, ще има едно минимално разширение. Любовта внася разширение. В добротата има друго – задоволяване на един известен вътрешен глад, тя задоволява. Туй, което те задоволява, то е доброта. А под думата «истина» винаги подразбираме: ограничен си, нямаш простор, подтик, умът ти не работи – дойде едно същество, по закона на истината даде ти подтик, усетиш се свободен, усетиш простор, казваш: «Може да се уча.»

Питам: откъде започна топлината, тази топлина откъде започва? Тя започва от главата. В човека истинското сърце не е вляво. Човек има две сърца. Истинското сърце на човека е под лъжичката. И там, казваш някога «Мръдна ми нещо», а туй сърце е свързано с другото. Истинското сърце, то е под лъжичката отдолу и туй сърце е свързано със заднята част на мозъка; после – с разумността на човека; свързано е и с неговите морални чувства.

Моралните чувства на човека са от скорошен произход, от 5000-6000 години. Адам нямаше такива, нито Ева, иначе нямаше да сгрешат. В тази смисъл как разбираме ние «морал нямаха»? Ако ви накарам да нарисувате Адама, как ще го нарисувате, Адам? В него чувствителността алегорически или символически е представена, че Бог прекарал пред него всички животни. Имал е буден ум, познавал е своята чувствителност, но по отношение на външния свят е бил невежествен – той не е разбирал какво отношение са имали тези предмети спрямо него. Той е бил като едно дете.

А след съгрешението – тогава се ражда у човека самосъзнанието. И го изпъждат, напуска рая – раждане на самосъзнанието.

Човек трябва още веднаж да се роди, за да се изправи. И този закон съществува. Най-първо нали се излупи червеят? Адам най-първо стана червей. И Писанието казва: «Яков е червей Божий.» Ходи насам-нататък, прави пакост. Второто положение: от опитността, която ще добие, ще направи пашкул – неговата мисъл от 8000 години приготвя веществото да си направи пашкул, – ще влезне вътре, ще стане пеперуда, няма да е вредителен.

И когато казвам, че трябва да изменим нашето естество – вече има условия: ще направиш пашкул, ще влезнеш вътре и ще кротуваш; и като влезнеш вътре – нито помен от този свят, ще забравиш колко листа си изял, вземане, даване. И новата философия – след като сформираш крилцата, краката и нашариш хубаво, ще направиш едно малко отвърстие, ще хвръкнеш.

И туй може да стане у човека. Ако четете живота на Буда, на Христа, на апостол Павел, може да ви посоча ред хора, в които козмичното съзнание се е родило. Те изведнаж усещат един изблик, те са без страх, напущат майка и баща, от нищо не ги е страх. Да го режеш на такива парченца – не чувствува. И казват за тези светии: режат го и нито «ох» казва. Един човек, който има козмично съзнание, ти не можеш да му причиниш болка. Да му ударят 8000 удара и да седи прав – че какъв гръб е той? Ако той като вас би страдал, все да лее сълзи, той би се стопил.

И най-после турят му един кръст. Не е бил Той от слабите. Че Христос е бил силен, и Той го носи и го хвърли. – «Детински работи са тези. Ако ще ме ковете, ковете ме!» Нищо. И при това някои не виждат смелостта. И като Го заковаваха на кръста, Той не седи да плаче там, а се обръща към един от учениците и казва... Говори тихо и спокойно от кръста. И знаете ли какви гвоздеи бяха, и на краката забити, в тази част, закован да седиш и оттам да се разправяш. Не свързаха краката Му с въжета. Само един, на когото съзнанието е (...) Седи Той, в Него има воля, над страданието отгоре, не могат да го засегнат. Следователно претърпява една борба морална, вътрешна, вижда, че един седи и казва: «Елли, Ели, Ла-ма са бахтана!?» Докато в човека не се роди Божественото...

Трябва да дойде туй съзнание. Човек става смел и може да се освободи от това робство, което сега съществува. И ще дойде туй ново просветление, той ще гледа на живота и на науката от друго гледище. И всички велики хора са имали туй козмическо съзнание, или са били близо.

Вий ще се стремите към туй състояние. Най-първо – да издържате страданията. Ако искате да издържате страданията, ще турите повече вода. Защото тези хора, търпеливите, имат повече вода, а онези, холериците, те са сприхави – по-големи страдания изпитват. В тях има повече въздух, повече гориво, повече горение – значи вода им трябва. В нервните повече електричество има.

Три неща са необходими на човека: нормална топлина на мозъка, главата никога не трябва да бъде гореща, трябва да бъде топла. Стане ли гореща, то е едно болезнено състояние. После, всякога, като пипнеш организма, да усетиш една влага, една малка мазнина, която е много приятна – тя е като едно предохранително средство против зарази и против болести. Когато тя изчезне и кожата стане груба, суха, трябва да се стремите да възстановите влагата. Онези, които никога не се мият, лошо е, но и онези, които много се мият, пак е лошо – такива сапуни има, които съдържат много сода. Вода може да употребявате. Кое средство намирате като най-хубаво за изчистване на кожата? (- Трици, царевично брашно, топла вода. – Според Мм Мадаус препоръчва миене със сапун от теменуга.)

Идеята ми е през тази година да направите една вътрешна връзка. Всеки един от вас да мисли върху един важен въпрос – че той има известна малка мисия в този свят. Колкото и да е малка, най-малката си мисия, щом я извършите, то е достатъчно. И всички онези възвишени мисли и желания, които се повдигат, не ги пречупвайте. Оставете ги. Не се противопоставяйте. Никога не казвайте: «То не е за мен.» Давайте простор на всички добри желания и мисли. Ние сами се спъваме, казваме «Аз това не мога да направя, онова не мога да направя.» Ние си реагираме все в обратния път. За пример, ако вие четете книги за живота на някои велики хора и желаете да минете през техния път, ще мязате на Дон Кихот. В света, ако речете да живеете като апостол Павел, да тръгнете и проповядвате както него, вий не може да имате тези резултати – други [са] условията сега. Следователно от апостол Павел ще вземете характерната черта – смел, настойчив в идеите, които е поддържал. При това – разумен и съобразителен. Като отива в Атина, на Ареопага, какво казва? – «Мъже атиняне, аз, като се разхождах из вашия град, по многото храмове видях, че сте религиозни хора. Намерих един храм, посветен на незнайния Бог. Този Бог, Когото не знаете, аз ви проповядвам.» Хваща ги той и започва своята реч. Ето един умен човек, да се приспособи разумно човек. В този случай апостол Павел може да ви бъде един пример.

Петър в какво може да ви бъде пример? Аз го харесвам – той, като направи погрешка, има доблестта да плаче и се разкае. Той е готов, изважда ножа, но после обръща гръб и бяга. Той казва «Щом не можеш да победиш, бягай.» После отива при Учителя си да види какво може да се направи. Иска да направи нещо. После, като гледа, казва «Нашата работа е свършена, тук нищо не може да се направи.» Като вижда онези римляни с броните, треперят му гащите. Идва онази слугиня и той се уплаши. Обаче, когато пропя петелът, в него проработи съзнанието – «Петре, къде отидоха думите ти? Какво ти каза Учителят? – «Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш.» Излезна вън и плака. До този момент той имаше упование на себе си. Казва на Учителя си: «Трябва да знаеш, че аз съм камък, всички тези може да избягат, но на мен може да разчиташ, аз...» А след туй плакането, в него разкаянието дойде, и оттам насетне апостол Петър само веднаж го виждаме – когато Павел го изобличи. Доблестна черта, каза «Прав е този човек. Този Павел много хубаво ми говори, аз благодаря, че сега един разумен човек ми говори.»

Значи – съзнанието. Хубава черта е. Смели и разумни като Павла. Смирени като Петра. Трябва да се изправят погрешките.

Сега – за апостол Йоан, какво можем да вземем от него. Една хубава черта в Йоана – че като го хванаха, той остави дрехите си и гол избяга. Всичко съблече и каза: «Що да оставам аз да се отричам – и дрехи, и всичко оставям» – и си замина и после не се връща да види. Той разбира, че в живота трябва да се отрече човек от всичко. В реда на нещата е да се отрече човек от всичко. И казват: «Онзи ученик остави дрехата си и избяга.» От Йоана трябва да извадим чертата, закона на самопожертвуване – да се откаже човек от всички материални удобства, удоволствия, да се поставиш в света тъй от каквото да е положение, да сте доволен. Където и да си, дали те приемат или не, навсякъде да си доволен. То е Йоан. А Петър – като направиш една погрешка, да седнеш да поплачеш малко. И после, доста буден ум – като чул петела, петелът да те накара да плачеш. Вий пред един петел можете ли да плачете?

Защо Христос обичаше Йоана? Кои бяха отличителните черти, за които го обичаше? За да обичаш някого, трябва да има някоя отличителна черта. При какви условия се ражда любовта? (- Бил си малък, слабичък.) Вземете за втория път, то е доста хубав предмет – проблясък към любовта. Туй, което ние завързваме. Кои са подбудителните причини, за да обича човек някого? Размишление. От ваше гледище кои са били причините? Те не са били тогавашни само причини, има връзки и от миналото. Тази истина не е тъй проста.

После, Йоан беше най-младият от тях. После, това, което е било преобладающа черта на Йоана, не е бил неговият ум. То е било неговото сърце.

В Йоана има друга една хубава черта. Той е имал любов към Учителя си и е бил готов да извърши всичко заради Него. Неговото евангелие е проникнато с идеи и е писал неща, които другите не са писали. Другите евангелисти са писали притчи, поговорки, които се отнасят до външния, физическия живот, а Йоан е писал по-дълбоко – туй, което засяга мистиката, душата, сърцето, ума. Вземете думите «Освети ги чрез Твоята истина» или «Аз и Отец едно сме», или онзи разговор между учениците – забелязва се една чистота, задушевност, абсолютно се вижда, че по никой начин не е искал да изкористи Учителя си. Затуй той е живял доста дълго време и си е заминал от естествена смърт или не е умрял, но заминал като Илия, с колесница. Йоан е бил посветен, а посветен човек масло не го гори. (Според едно предание Йоан е бил хвърлен в горещо масло и нищо не му станало.) Павел е бил обезглавен, всички апостоли са [си] отишли мъченически.

Сега, за вас, ако искате да бъдете ученици на Новото учение, трябва да бъдете вътрешно смели, после: смирение, чистота, любов – туй са морални сили у човека.

Светът е едно училище, в което всички се учат. Светът сам по себе си ще се промени, няма какво ние да го променяме. Хората ще се променят сами по себе си. Страданията, които ви идват, то е положението на растенията. Ще изучавате законите, ще се обърнете към Бога. Щом дойдат страдания, обърни се към Бога – ще престанат страданията ти.

Туй значи да се обърнеш към Бога, да обърнеш лицето си към Бога. Или, казано на съвременен научен език, то значи да действуваш едновременно с три велики сили: Любовта, която внася топлина, дава всички материали, с които можеш да работиш, Мъдростта – методите и силите, с които умът може да работи, Истината – простор и широта, външните условия, с които може да извършиш всичко онова, което желаеш. Човек, който има тези трите принципа, той всякога може да сполучи. Може да има ограничения, страдания може да има, но той всякога ще победи. Всякога, всеки един от вас трябва да се държи. Любовта поддържа равномерна топлина, Мъдростта поддържа равномерна светлина или светлина без сенки, меката светлина, която внася един вечен импулс, и Истината, която всякога ще дава мир и широчина, свобода, ти си готов да направиш добрина на когото да е, без разлика.

Сега сте млади, да ви не лъже дяволът, че като остареете, ще намерите Бога. Сега дяволът иска да му дадете всичкото си богатство, а после, като нямате нищо, каже: «Аз от празни хора не се нуждая.» Защо трябва да работим на дявола? От млади хора се нуждае Господ, да внесат силите си в Неговото царство. Ние на дявола му благодарим за всички лекции, които ни е предал, всичко сме научили. Ако е за любов, той ни е дал всички разочарования, все от него.

Знаете ли каква е тактиката на дявола? Ще ви приведа един пример, да го държите жив в ума си. Има една голяма компания в Америка, в Чикаго, те продават с милиони килограми месо, и в Европа изпращат. Навъдили им се много плъхове, такива големи, че могат да се борят и с кучета, изяждат месото на компанията. Какво да ги правят? Най-после направили един много голям жебур (жебур, джебур (джебър, чебър) – диал вид каче.) и от периферията спускат до центъра дъска, турена на пружина, и оттам окачат един бел, пастърма. Който допре до тази дъска, като дойде до края и се изправи да хапне пастърма – пружината и – вътре в жебура. Като влезнат вътре, един други се изядат плъховете.

Та, ние сме благодарни за този жебур. Колцина от вас са изпадали? Ще идеш по този път за пастърмата и ще влезнеш вътре. [От] тази философия на жебура не се нуждаем, не искаме нито пастърмата, нито жебура. Ако има някое друго знание, да дойде, готови сме да го слушаме, но жебурът не ни трябва.

Смели ще бъдете всички, светът ще ви опита. Като дойде разколебаването, веднага ще дойде принципът да работите, да имате една опитност, да израснете вътре във вас. Като направите една постъпка, сам от себе си да сте доволен. Да кажеш: «Много съм доволен, че тъй постъпих.» Не хората да са доволни от нас. Но първото нещо: аз трябва да бъда доволен от себе си, че съм постъпил право.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

НАГОРЕ




placeholder