НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Живот, сила и интелигентност

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Живот, сила и интелигентност

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, живот, може, сега, всички, даде, бъде, знае, сила, задача, вий, път, топлина, иска, глава ,

 Младежки окултен клас , София, 26 Декември 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !

Размишление.

Напишете на дъската една единица. В случая единицата представя човека. Наляво от единицата турете буквата “ж” – живот. Къде се вижда животът на човека? В очите. Животът се проявява навсякъде, а не само в очите. Сега, турете надясно от единицата буквата “с”, която означава човешката сила. Най-после, напишете отгоре на единицата буквата “и” – интелигентност. Значи, силата на човека се проявява в гърдите, в ръцете; интелигентността – в главата, а животът – в стомаха. Ако човек се остави само на действието на силите на живота, в скоро време ще се превърне на буре. За да не стане това, трябва да се явят други някои сили, които да организират живота. Силите на живота се стремят към изглаждане на нещата, към изглаждане на всички спорове, към разрешаване на всички мъчнотии и противоречия. Тази е причината, поради която всички хора искат да избегнат мъчнотиите в живота. Каже ли човек, че иска да се освободи от мъчнотиите, това показва, че той е влязъл в обикновения живот. Като се види обиколен от мъчнотии, човек прибягва към физическата, т.е. към мускулната сила. С помощта на тази сила той иска да премахне препятствията на своя живот, да очисти пътя си. Ако мускулната сила не може да му помогне, човек се обръща за помощ към своята интелигентност. Животът, силата и интелигентността представят три вида прояви: на физическия, на органическия и на умствения или съзнателния живот.

Сега, като говорим за живота, за силата и за интелигентността, ние имаме пред вид обикновения живот, който днес се проявява, а не онзи възвишен живот, който ще се прояви в бъдеще. Силите на живота, които управляват стомаха, се локализират в задната част на мозъка; мускулните, физически сили се локализират зад ушите, а интелигентността – в предната част на мозъка. Когато се стреми към охолен живот, човек мисли със задната част на мозъка си; когато иска да бъде смел, решителен, той мисли със страничната част на мозъка си, дето се намира центърът на разрушението. Когато иска да приложи някаква способност, човек мисли с предната част на мозъка. За да се развива правилно, човек трябва да мисли едновременно с целия си мозък: със задната, със страничната, с предната и с горната част. За да развие добре главата си, да й даде правилна форма, човек трябва да развива и страничните центрове на мозъка, дето са локализирани смелостта, волевата деятелност. Не се ли развият тия центрове, главата на човека остава сплескана отстрани. Тези центрове са свързани с дихателната система на човека. Обаче, ако страничните центрове на главата са развити повече, отколкото трябва, тогава разрушителността взима надмощие. Срещнете ли такъв човек, ще забележите, че той има желание да бие, да удря, да чупи, да руши. Ако личните чувства на човека – честолюбие, самоуважение, достойнство, са силно развити, той обръща внимание на външните неща. Той е всякога добре облечен, с добра обхода към хората. Седне ли пред трапезата да се храни, всичко е в ред и порядък. Онзи, който обича живота, той обръща внимание повече на яденето, отколкото на реда и порядъка около себе си. За него е важно да има богато, пищно ядене.

Какво е предназначението на личните чувства? Те имат пред вид самозапазването на човека. Когато личните чувства са силно развити, човек се намира в един низш свят. Личните чувства съществуват във всички животни, като започнете от низшите и постепенно отивате към висшите. Нека се опита някой да наруши спокойствието на царицата в един кошер, да види, какво значи честолюбие. Една след друга пчелите се изреждат да му дадат добър урок. Те не позволяват да се нарушава техния ред и порядък. Когато се засегне честолюбието на животните, те веднага показват силата си. Ако обидите едно куче, то веднага се озъбва, с което иска да каже, че нямате право да го закачате. Засегнете ли честолюбието на човека, и той веднага скача на крак, готов да се защищава. Според мене, за да се справи с честолюбието си, човек трябва да прояви своята интелигентност и разумност. Когато едновременно проявява живота, силата и разумността си, човек дава място на своя дух, да се прояви. Да даде човек място на духа в себе си, това значи, да може вече да контролира всички свои удове, да контролира цялото си тяло. Запример, можете ли като изправите ръката си, с мисълта си да я втвърдите така, че да поставите върху нея тежест от 50 кг., без да я усетите? Както прави упражнения за тялото си, така всеки човек трябва да прави умствени упражнения за развиване на своите умствени способности и сили.
Упражнение. Десният крак напред; спокойно навеждане на тялото към земята, като си представяте мислено, че издигате един килограм тежест. Правете това упражнение, като постепенно увеличавате тежестта, докато достигне до 50 кг. Като правите упражнението редовно, вие ще забележите, че мускулната сила се е увеличила. Щом можете мислено да дигнете 50 кг. тежест, вие можете и в действителност да я дигнете. Правете това упражнение, когато сте неразположени, да видите, какви сили се крият във вас.

Някои хора искат да бъдат силни, без да се упражняват. Природата дава своите блага само на ония, които се упражняват и работят. За да стане лекар, човек трябва да употреби пет-шест години за изучаване на болестите и причините за тяхното явяване. Обаче, за изучаване на здравословното състояние на човека е нужно много повече време. За да бъде добър лекар, преди всичко човек трябва да знае, коя е нормата на истинското здраве. Като знае нормалното състояние на всички органи, човек ще знае, къде е станало отклонението. Щом знае, къде е станало отклонението, той лесно може да определи диагнозата на всяка болест и да я лекува. Същевременно, човек трябва да се стреми към правилно разбиране на живота. Като дойде до това разбиране, при всяко изпитание той може да намери причините, които са го предизвикали. Ако причините не са вън и вътре в него, той ще ги потърси в своето минало. Това значи, да проникне човек в причините на своята карма и да се справи с нея. За да възстанови нормалното състояние на своя организъм, човек трябва да контролира своите действия, както и движенията си. Една от причините за тяхната нервност се крие във вървежа им. Те стъпват на петите си, вследствие на което става голямо сътресение на гръбначния мозък. Това сътресение се предава на цялата нервна система. За да не става такова сътресение, човек трябва да стъпва първо на пръстите си, а после на петите. Като се научи да контролира движенията си, човек започва да контролира и своите мисли и чувства. Като прави наблюдения върху себе си и се контролира, човек придобива самообладание – ценно качество в живота му.

Съвременните хора се нуждаят от светлина, която да освети пътя им. Без тази вътрешна светлина, те нищо не могат да направят. Вътрешната светлина в човека не е нищо друго, освен Божественото начало, което чака времето на своето пробуждане. Разумен трябва да бъде човек. Разумността може да му помогне да реализира своите добри желания. Искате ли да концентрирате мисълта си, вие трябва да изучавате математика. Не мислете, че като сте изучавали математика, повече не ви е нужна. Не само че не сте завършили с математиката, но постоянно трябва да се връщате към четирите основни действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Това са процеси, които се извършват в самия живот. В първо време човек събира, трупа материал. След това трябва да дойде до изваждането, да се освободи от излишните материали. Не се ли освободи, в него ще се родят ред болезнени състояния. Като се храни, човек събира материали. Щом се нахрани, започват процесите изваждане и деление: приетата храна се превръща в течност, в кръв, която се разнася по цялото тяло да го храни. В резултат на правилното хранене се образуват здрави мускули, здрава нервна система. За такъв човек казваме, че е здрав, нормално развит.

Като ученици, вие трябва да работите върху концентриране на своята мисъл. Чрез концентриране на мисълта си, вие можете да си помагате при различни болезнени физически и психически състояния. Мнозина се оплакват от изстиване на крайниците. Те търсят начин да си помогнат. Много начини могат да се приложат – миене на краката с гореща вода, бързи движения, но това са външни методи. За да се лекува, човек трябва да намери причината за своето болезнено или ненормално състояние на тялото си. Изстиването на крайниците се дължи на нечиста кръв в организъма. Нечистата кръв произвежда електричество в организъма, а чистата – магнетизъм. Електричеството произвежда студ, а магнетизъмът – топлина. Следователно, за да не изстиват ръцете и краката ви, трябва да внесете в организъма си повече топлина. Това става, когато човек даде ход на Божественото в себе си. При това положение той няма да се страхува нито от студ, нито от безпаричие, нито от болести. Той ще гледа на живота, както факирите. Излезе ли вън, на студ, той ще бъде тих и спокоен, няма да се плаши от простуда. Това значи да се уравновесят силите в човешкия организъм. Щом силите му се уравновесяват, той придобива естествена, нормална топлина на своя организъм. Дето да отиде, този човек е осигурен. Той се намира в положение на богатски син, който заминава за странство, но с джоб, пълен с чекове. Приятели и познати го чакат на гарата. От какво ще се страхува той? Дето да се обърне, всичко има. Да имаш добър баща, добра майка, добри братя и сестри, добри приятели, добра среда, това е вътрешната топлина, която се разлива по целия организъм, и те осигурява при всички външни и вътрешни неблагоприятни условия.

Основната мисъл на тази лекция е съсредоточаването. Човек трябва да работи върху себе си, да придобие съсредоточаване. Когато е съсредоточен, мисълта помага на човека да се предпази от ред нещастия и катастрофи в живота. Ако мисълта му е съсредоточена, той може лесно да се реши да предприеме ли едно пътешествие, или не, през кой път да мине и т.н. Ако водите един слон и го заставите да мине през един мост, той първо ще постави крака си на моста, ще опита, дали гредите са здрави. Щом почувствува, че мостът няма да издържи на неговата тежест, той се отдръпва назад. Никой не е в състояние да го застави да мине пред този мост. Обаче, ако минават мишки през същия мост, те ще минат безпрепятствено. Ако плъх влезе в параход, който предстои на потъване, той непременно ще излезе на сушата. Плъхът предчувствува катастрофата, която ще стане с парахода. Понякога животните имат по-силно предчувствие от хората. Това се дължи на техния силен инстинкт. Някога човек е имал голяма чувствителност, но благодарение на отклонението си от правия път той я изгубил. Съзнателна работа се иска от човека, за да възстанови своята чувствителност. Възпитанието и самовъзпитанието имат за цел, именно, това, да възстанови човек своето първоначално, естествено състояние, което някога е имал; да придобие онова, което някога е изгубил. Ама щял да среща препятствия на пътя си. За съзнателния човек препятствията са условия за развиване на волята, за разработване на неговия ум.

Човек не трябва да се смущава от мъчнотиите и препятствията в своя живот. Като решава задачите си, той трябва да знае, че неговата задача е елемент на други, по-трудни задачи. За да пристъпи към по-трудните, той непременно трябва да намери техните елементи. Задачите на всички хора са свързани едни с други. Решението на сложните задачи е в зависимост от решението на простите. Ето защо, от вас, като ученици, се изисква будно съзнание, готовност за работа, да не спъвате своето развитие, както и развитието на съществата, които седат над вас. Щом решите задачата си, т.е. намерите елементите й, разумните същества ще я подемат по-нататък. Не сте вие, които разрешавате крайната цел на живота. Вие се домогвате само до елементите на живота, а други ще организират тия елементи. Запример, човек открива елементите на разумността, а висшите същества взимат тия елементи, организират ги и изкарват нещо велико. От елементите на разумността те дохождат до висшата разумност.

Съвременните хора се стремят към придобиване на знание, на сила, на богатство. Те искат да станат велики хора. Право е тяхното желание, но това желание не е само тяхно. Други същества, по-напреднали от тях, имат същото желание. Те разрешават задачите си чрез хората, които са дошли вече на земята. Като знае това, всеки човек трябва да намери, кое е онова разумно, възвишено същество, което решава задачите си чрез него, и да направи съзнателна връзка с него. Щом направи тази връзка, работите му постепенно се уреждат. Дълго време трябва да търсите онзи, с когото сте свързани, докато го намерите. В това търсене човек калява волята си, разработва ума и сърдцето си. Това виждаме навсякъде в живота. Когато малките деца отиват на сватба, те обикалят с часове около младата булка, докато им даде парче медена питка. В този смисъл младата булка представя съдбата на човека. Десетки години човек трябва да обикаля вратата на съдбата си, докато един ден тя излезе от вратата си и му даде парче медена питка. Вземе ли медената питка в ръката си, човек е дошъл вече до решаване на своите житейски задачи. Добрата съдба на човека, това е неговият приятел от невидимия свят. Дали той съзнава това, или не, не е важно. Като върви човек в правия път, добрата съдба, т.е. добрият му приятел ще го срещне, ще го извика да му даде парче медена питка. – Защо не ми даде цяла питка? – Цяла питка не се дава изведнъж. Който не е благодарен на малкото, той ще изгуби и него. Малкото се благославя. В него е скрит животът.

Кой е най-важният въпрос, който трябва да разрешите? Някои ще кажат, че един от важните въпроси е този, как да придобие човек много знания. Преди да разреши този въпрос, човек трябва да се запита, готов ли е да носи много знания. Българската поговорка казва: “Който много знае, той много страда”. Това не значи, че човек не трябва да се стреми към знанието. Всеки трябва да се стреми към придобиване на знания, но трябва да е готов да страда. Страданието произтича от отговорността, която човек поема. Колкото повече знае човек, толкова по-голяма отговорност носи. Човек лесно носи страданията си, но когато знае, че са изпратени от Бога. Страдания, причинени от хората, мъчно се носят.

Представете си, че един ваш приятел ви дава десет хиляди лева на заем, но веднага ги взима назад. Вие роптаете, негодувате против него, сърдите се. Отивате при друг приятел да искате десет хиляди лева. Той ви дава тия пари, но не ги взима назад. Той ви оставя да свършите работата си с тях. Обаче, по пътя ви настигат разбойници, обират ви, и вие пак оставате без пари. В този случай вие не се сърдите на приятеля си, но сте недоволен от себе си, че не сте могли да предвидите, какво ви чака. Вие започвате да търсите тия разбойници, завеждате дело против тях и с години се разкарвате по съдилища. Кое е за предпочитане: да ви даде приятелят ви десет хиляди лева на заем и веднага да ги вземе назад, или да ви даде тия пари, но разбойници да ви оберат? Първото положение е за предпочитане пред второто. Първият приятел е бил ясновидец. Той предвиждал вашето бъдеще. Вторият приятел искал да ви услужи и повече не се интересувал. Какво ви очаква, той нито предвижда, нито иска да знае. Когато изпраща страдания на хората, Провидението има пред вид голямото зло, което ги очаква. И, за да не налетят на големи злини и страдания, То им изпраща по-малки страдания.

За да познае, къде е намесен пръстът на Провидението, човек трябва да мисли. Ако само чувствува, без да мисли, тогава интелектът отстъпва назад. За да могат едновременно и умът, и сърдцето да работят, човек трябва постоянно да държи в ума си идеята за Бога. Държи ли тази идея в ума си, човек всякога ще има топлина в сърдцето си и светлина в ума си. Иска ли човек да се развива правилно, в каквото положение да се намира, каквато служба да заема, той трябва да държи тази идея в ума си, като основна, свещена идея, с която да работи и върху която да гради.

Сега сте пред края на старата година и началото на новата. Какво ще пожелаете от старата година? Пожелайте да пази добре архивата, в която е записано всичко, което сте извършили през годината. Един ден, когато завършите развитието си, вие сами ще четете написаното в тази архива и ще се учите от себе си. След това помислете, какво ще пожелаете от новата година. Погрижете се да я посрещнете добре, да я разположите към себе си. Да посрещнете новото добре, това значи, да приготвите условия в себе си за неговото развитие. Не намери ли условия във вас, новото не може да вирее, не може да расте и да се развива.

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !

14. Лекция от Учителя, държана на 26 декемврий, 1926 г. София.
Начало: 19:00

Живот, сила и интелигентност

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, живот, може, сега, всички, даде, бъде, знае, сила, задача, вий, път, топлина, иска, глава ,

 Младежки окултен клас , София, 26 Декември 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


VI година (1926-1927)
14-та лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на 26.ХII.1926 г.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

(Размишление.)



Излезнете някой на дъската! Напишете някоя голяма единица, най-малко 0,50 м! Турете сега на тази единица «Ж» отляво! То представя живота. Единицата, това е човекът. Ако на тази единица приложите живот, къде ще се отрази влиянието на живота у човека? Изобщо къде се отразява животът? Ако имате изобилен живот, къде ще се отрази? Къде трябва да го търсим, живота? (- В погледа.) В погледа не може. (- В главата, защото животът ражда мъдростта.) Не е. Турете отдясно «С». То значи да се приложи сила. Къде ще се покаже силата у човека? Приложете 9 единици живот и 5 единици сила! Турете отгоре на тази единица интелигентност 10! Къде, сега, ще се прояви интелигентността? В главата; силата в гърдите, в ръцете, в краката; а животът ще се прояви в стомаха. Мястото на живота е стомахът, там ще търсите живота. Основа на живота е стомахът. И русите са прави, казват: «Вот мой живот.»(живот (рус.) – стомах) Ние казваме «стомах». Тя не е българска дума. Англичаните казват: «stomach», а имате думата «belly» за корем. Всяка една сила, животът ще окаже едно влияние, натрупване само на материалите. Човек, животът ще го превърне на едно буре, ако няма кой да организира живота. Животът има стремеж да изглади нещата, да ги направи валчести, да ги изглади от всички мъчнотии. У всички хора има желание да избегнат мъчнотиите, защото животът не обича мъчнотии. «Дотегнаха ми вече тия мъчнотии» – то е обикновеният живот, който действува, няма съзнание, теб ти се иска без препятствие. Но понеже се явяват в живота онези сили, които противодействуват, животът вика на помощ силата, мускулната сила – то е вече органическият живот, дето се явява топлината. Образува се горение в стомаха, разлагането там почва, а топлината се ражда в мозъка. А когато в мозъка се появи горение, хората заболяват. Горението трябва да става в стомаха, топленето на храната, а топлината трябва да е горе, в мозъка. Човешката интелигентност ще се прояви в неговата глава.

Каква роль (рус. – остар. роля) играе интелигентността? Силата сама по себе си не може да премахне всички мъчнотии, идва на помощ интелигентността. Животът със силата и интелигентността какво съставят – среда ли са, условия ли са, какво представят у човека? Ние сега говорим за обикновения живот, ние още не говорим за онзи, съвършения живот, а за обикновения живот, тъй както сега се проявява на Земята, какво влияние оказва. Ще знаете: Когато искате да живеете един охолен живот, това е животът, който го иска у вас, и този живот влияе на задната част на мозъка. Силата има място вътре в мозъка, тя действува странично, над ушите. А интелигентната страна на човека действува на предната част на главата и горната. А когато говорим за ума, в ума влиза и животът, и силата, и интелигентността. Те съставят вече качествата на ума. ОМ значи всичко. ОМ – всички качества на развитие, оттам е взета думата «ум». УМ – ОМ: там е коренът. Когато човек иска животът му да бъде охолен, мисли със задната част на главата. Когато иска да бъде смел, действува със страничната част на главата си. За да разреши въпроса, трябва да действува с цяла: и отзад, и отпред, и от двете страни, и после – отгоре. Ще знаете, някой път вий сте разгневени, чрезмерно възбудени. Някой път трябва да се възбудите – ако нямате препятствия в живота си, страничната част на главата ви ще остане недоразвита, ненормална ще остане, плоска, страхът ще бъде много развит. Затуй главата ви трябва полека да се развие. Тези центрове, те се наричат: на силата, на волевата сила и те са съединени с дихателната система. Има и друга крайност: тези центрове могат да бъдат много силно развити – тогава се проявява разрушителност у човека, иска да убие, да бие, да покаже, че е нещо.

После, има и друга сила, която се явява, изменя живота, силата и човешката интелигентност. Това са личните чувства. Ако към живота поставите «ч» (честолюбието, самоуважението), как ще се прояви животът? Този човек, ако той има самоуважение, в живота си ще бъде изящен, трапезата му – богата, на яденето обръща голямо внимание, като седне – като някой цар. Тъй ще бъде. Следователно, щом влезнете в една къща и видите, че ядене го е много пищно, животът е 9 и честолюбието – в 5-а степен. Той мисли, че като яде, ще стане нещо. И действително яденето помага.

Сега, предназначението на личните чувства. Личните чувства се явяват на най-низшата степен на живота. Личните чувства съществуват у всички животни. Вземете например пчелата. Поставете се пред кошера. Царицата чувствува, че някой спира работниците ù и издава разпореждане: «Идете кажете на този господин да се отстрани от пътя!» Тогава ще излезне една пчела и ще те удари по главата. Ако не вземеш под внимание това, втора ще дойде. На третия път ще те жилне – ти трябва да знаеш, че царицата даде разпореждане. Нищо повече – не изпълниш ли тази заповед, ще има гонене. Туй произтича от честолюбието, ред и порядък има тука. «Ние отиваме на работа, трябва да си доставим храна, какво си седнал на пътя ни!»

Честолюбие има и у по-низшите животни. Кое е човешкото честолюбие? В животните качеството на честолюбие се отличава. Едно животно винаги се хвали със своята сила. Туй е качеството на животинското честолюбие. Кокошка ако е, квачка, като види някой вол, разпери се, ще клъвне, казва: «Трябва да знаеш, че аз съм голяма, няма да ме смущаваш.» Ако е змия, ще се увие, ще се изправи. Или, ако е някое куче, ще му настръхне козината; и котка ако е – също. И после, котките имат един символ – съскат; и когато каже тази дума, кучето се връща. Казва: «Внимавай!»

Качество на животинското самоуважение е силата. Тогава, качество на човешкото самоуважение какво трябва да бъде? Интелигентността – разумен трябва да бъде човек. На какво отгоре? Че имам сила – много добре, но тази сила трябва да бъде интелигентна, разумна сила. Върху моята разумност може да имам самоуважение. Може да се гордея със своята разумност. В този смисъл да бъде човек горделив.

В английски имат думата «горделив», те казват и на рана, която е заболяла, плът, която не се поддава на никакво лекуване*. Англичанинът казва: «Аз се гордея, че съм англичанин», но същевременно значи и «язва». Но същевременно имат и думата «honest» – значи «чист»**. Думата «proud» и «горделив» са едно. Значи трябва да бъде човек честен, със своята честност трябва да се гордее човек.

Този анализ човек трябва да прави в своето естество, да знае откъде идват онези внушения. Искаме да живеем охолно – животът ни действува. Трябва да знаем възможностите на този живот, органическия живот. Явява се у нас желанието да бъдем силни – и то е необходимо, силата развива гърдите ни. Най-после се явява интелигентността, която е необходима да развие главата ни. А след туй – след живота, силата, човешката интелигентност, дават се условия да се прояви човешкият Дух, да се прояви истинският Човек. Той ще овладее цялото си тяло. Да можеш ти да владееш тялото си, всичките си органи, тъй да ги владееш, че да бъдат напълно под контрола на твоята воля. За пример кой от вас, като простре ръката си, може да я вдърви тъй, че като тури 50 кг, да не трепне? По някой път е необходимо – някои от вас слаби сте, нали, страдате от някоя болест, – има един вид упражнения умствени, с които можете да въздействувате върху ума си.

Представете си следующото упражнение: Десният крак напред, леко навеждане към земята; мислено хващате един килограм и го повдигате. Направяте друго движение, навеждате се пак и мислено вдигате 10 кг, после – 15 кг, 20, 30, 40, 50; и ако вий за три месеца правите опита, може да развиете вашата мускулна сила, тогава 50 кг, ще ги вдигнете леко. Да няма тази хилавост. Да кажем, някой път недоволен сте, светът ви е крив – седни да видиш колко можеш да вдигнеш! Помъчи се да вдигнеш 10 кг, не изеднаж 100! Десет, 15, 20, 35 – и като се концентрирате, ще видите каква топлина ще дойде в мускулите ви. Умът ви действува най-първо в стомаха, след това – върху центровете на задната част на мозъка, след това ще подействува странично, ще подействува и отпред, и отгоре, и тогава имате един кръг на деятелност.

Сега, някой път вие искате да добиете сили, без да се упражнявате. Природата дава своите богатства на всички, които са приложили. Вземете един лекар – той трябва да изучава 6 години болестите. Ако ние трябва да изучаваме 6 години болестните състояния на човека, колко години трябва да посветим, за да изучим здравословното състояние на човека? Защото има и другата страна – ако знаете каква е нормата на човешкия организъм, тогава отклоненията от тази норма ще ни дадат болестните състояния. Ние ще знаем къде е отклонението: в стомаха, в бъбреците или в черния дроб, или в някоя от жлезите, или в дробовете, или в мозъка – ще знаете отклонението. Затуй първото нещо: трябва всички да се стремите към едно вътрешно нормално схващане и като дойде изпитание в живота, трябва да знаете къде се крият причините. И ако тези причини не са във вас, ще ги търсите отвън; ако и там не ги намерите, ще ги търсите във вашето минало – това е кармата ви – и ще разгадаете какво ви предстои.

Е, мислено колко килограма може да вдигнете? Аз зная как ще го направите. Вие ще кажете тъй: клекнете, изведнаж вдигнете 100 кг. Концентриране – всички трябва да се стремите. Аз забелязвам много слабо концентриране. Всякога трябва да имате контакт Вий, като ходите, вдигате си крака страхливо нагоре. В ходенето вие не трябва да разходвате вашите енергии. Стъпването – веднага контакт и след това ще отслабите този ток, да отслабне. Опъване ще има. Всички да владате мускулите си и най-първо ще се научите да стъпвате на пръстите си. Вий, както стъпвате на петите си, и затуй именно мнозина сте нервни. Най-първо ще се научите да ходите тъй: първо на пръсти, после петата. То е разумното ходене. Трябва да се научите от котката. За човек, който не е свикнал, се вижда малко смешно.

После, ако направим, сега, един опит с целия клас: да ви дам половин километър, да направите една права линия, можете ли направи, сега, по снега? Трябва един ден да излезнете на полето, ще ви завържем очите, да видим кой от вас може да върви право, да опише права линия. Ще му отвържем после очите, да погледне назад – как е вървял.

Никога не е потребно да върви човек по права линия. У всички животни и у човека изобщо, не само българите, всички вървят [така:] , правят едно завиване и туй зависи някой път от сърцето. Някой път ние отиваме ту към лявата, ту към дясната страна. Има едно преливане отляво вдясно. Туй е тъй – ако се загубим в някоя местност, завръщаме се, правим един кръг. Ходиш, ходиш, гледаш – на същото място си дошел.

Този закон е верен и по отношение на човешката мисъл: мислиш, мислиш – дойдеш пак до същото заключение. Някой път мислиш, че си намерил някоя велика идея, обръщаш, обръщаш – пак старата идея. Затуй в този път, в който вървите, трябва да имате един вътрешен учител. Трябва да се събуди Божественото. Туй го съзнават и животните – групово ходят, помагат си. А човек, който тръгва в света, трябва да бъде разумен.

Колкото за концентрирането, аз бих ви препоръчал изучаването на алгебрата, едно добро средство за концентриране – математиката. Сега, вие всички мислите, че сте свършили със събирането. Не сте го изучавали. В цялата математика събиране, изваждане, умножаване, деление никога не се свършва. Това са процеси на самия живот В какво може да уподобите събирането? Събиране има в живота – той като дойде, всичко събира – трупа, трупа, събира. И ако не дойде друга една сила, да регулира туй натрупване, раждат се болезнените състояния. То е живот. Що е храненето? То е животът. Казва: «Ще дадеш тук!» Но този материал трябва да се разпредели, да се превърне в мускули. После – да се превърне в една здрава нервна система и през тази нервна система трябва да протичат тези жизнени сили в природата. Яденето трябва да бъде разумно. Туй натрупване на материята... Защо съвременните хора употребяват хляба? Без хляб не може ли? Българинът много хляб яде. Германците ядат много картофи – понеже много месо ядат, картофите неутрализират месото. А българинът по-малко месо яде, затуй яде хляб. Хлябът повече топлина образува.

Следователно трябва да развивате концентриране. Представете си, сега, че имате едно състояние: изстиват ви краката. Какво средство ще употребите? (- Гореща вода.) Нямате е гореща вода. (- Ще бягаме.) Да бяга! (- С ума си можем да си стоплим краката.) Някои хора изстиват повече, някои – по-малко. Изстиването се дължи на прости органични причини. На които кръвта е нечиста, по-лесно изстиват, на които е чиста – по-малко. На които кръвта е чиста, имат повече магнетизъм. На които не е чиста, имат повече електричество. И следователно електричеството всякога изстудява. Онзи, който се гневи, се сърди, кръвта не е чиста – той е придобил повече електричество, динамическа сила. Електричеството топи, гори – ще внесеш магнетизъм малко, или [другояче] казано, топлина трябва да се внесе.

(- Как ще се внесе тази топлина?) Как да ви я представя, тази топлина? Трябва да ви намеря някой случай да ви покажа каква е естествената топлина на човека. Има някои хора, като им пипнете ръцете, те не са горещи, от тях излиза една топлина. Щом пипнете ръката на такъв един човек, усещате: излиза една приятност. Не е мека ръката му, не е суха, не е влажна, не е гореща, същевременно чувствуваш: нещо приятно и пълно с живот излиза. Зимно време спрете се при някой просяк, който е седнал турски, седи тих и спокоен, като някой факир седи, седи той и благославя хората. Този човек има топлина; спрете се при него и помислете. Един хубав урок – самообладание има, седи човекът, придобил го е той, няма страх от студа.

Божествената топлина не знае какво нещо е страх Човек, който има туй състояние, е като човек, който отива в странство, но има всичките чекове, приятели го чакат – от какво ще се бои? Но отиваш за странство, едва имаш пари за път, не познаваш никого, никакъв адрес нямаш – страх, смутен е умът ти. Първото е горение у теб, а второто е да имаш една приятна топлина. Ти казваш: «Имам един приятел, джобът е осигурен.» Аз говоря за истинския джоб, за онова съкровище на сърцето, което като наследи човек, усеща, че е осигурен. Да имаш един добър приятел, значи топлинка. Да имаш един добър баща, това е топлинка. Да имаш един добър брат, една добра майка, топлинка е. Да имаш едно общество възвишено, благородно, то е топлинка, топлина има вътре.

Сега, основната мисъл тази вечер коя е? (- Съсредоточение.) В какво да се съсредоточим? Вземете състоянието на слона: ако вие слона го доведете до един мост, на който гредите не са здрави, той, като дойде, поставя крака си и определя: по никой начин не можете го застави да мине – той знае, чувствува, че не могат го удържа гредите. В този случай слонът е ясновидец – чувствува с бутването на крака. Но ако поставите мишките – ще минават, и те знаят, че мястото издържа. Обаче, ако поставите един плъх в един кораб и този кораб предстои да потъне, плъхът ще избяга на сушата. Откъде знае той, че ще потъне корабът? Животните имат силна, развита чувствителност, чувствуват.

Първо, вий ще възстановите онази вътрешна нормална чувствителност, която сте имали някога Във възпитанието на човешкия характер искаме да възстановим онова истинско природно състояние, което човек е имал преди хиляди години. Да се възстанови – има възможност. А тези препятствия, които сега съществуват, вий може да ги превърнете като упражнения за вашата воля, като една задача за вашия ум. Защото, имайте предвид, вий, като разрешавате вашата задача, вий влизате като елемент на един по-висш живот. Няма какво да се смущавате от мъчнотиите на живота Един малък опит може да направите, за да опитате е този, великия закон, a + b = c – разрешавате тази, малката задача, нали? Да кажем, то е вашият живот; но тази задача, която вий решавате, влиза като елемент в друга една. Ако туй представя един кръг на вашето съзнание, този кръг влиза в друг един кръг, в който влизат повече елементи, и то, понеже съзнанието ми е будно, то взема участие. И тази задача, вий трябва да я решите, за да решите по-висшата задача.

Има известни разумни същества, които няма да слезнат на Земята; вашата задача, вий трябва да я решите – след като решим нашата задача, те ще поемат по-нататък работата, ще кажат: «Вий си починете!» Не сме ние, които разрешаваме крайната цел на живота. Ние ще приготвим елементите на живота, елементите на разумността, а те ще организират тази разумност. Те ще ни научат.

Върху известна задача вий сте работили, мислили ден, два, три, четири, десет дена и най-после блесне нещо във вашето съзнание. Защо? Туй, висшето съзнание, след като ти си мислил, казва: «Така и така седи работата.»

Допуснете, че вие сте а + b: двама се събирате, за да отидете в странство. С е този приятел. Една много проста задача: а (Иван) + b (Драган) = c. Туй равенство, то е този, богатият, техният приятел, когото те търсят в странство. Всичката им надежда е турена в този c – ще го турим В., Василчо. Допуснете, отиват в Лондон, голям град от 8 милиона жители, търсят Василча. а + b = с – туй равенство, за да се реализира, трябва да го намерят. Равенството тогава ще стане. Търсят го, сега, ходят, питат – няма го. Тогава идва неизвестното. Тези двамата – Иван и Драган, Василчо го няма, Василчо е неизвестното, х. Как да се намери този х? Василчо знае ли, че го търсят? Те казват: «Ние ще отидем да го изненадаме.» Изгубят се – той става х.

Питам тогава: х на какво е равно? Тези двамата трябва да се концентрират, да предизвикат висшето съзнание на х. Този x = 0, значи той е в едно пасивно състояние, той е готов да възприеме техните мисли. Той ще поседи, ще помисли. Те ще концентрират своята мисъл: «Ние дойдохме в Лондон, молим да дойдете еди-на кое си място, защото работата е спукана.» Най-после в тях иде една мисъл, те изгубват вярата, казват си по български: «Нашата работа е спукана, но поне, като сме дошли, да видим Лондон!» Тръгват и като замаяни ходят. Но понеже те са изпратили тази мисъл, туй състояние работи, този х, и той ходи – и по едно време току се срещнат. X = 10 – дойде. Единицата – задачата е решена. Ама, докато е решена, изпотяване става -аиb докато решат живата задача.

В живата математика много елементи влизат. В обикновената математика влизат малко елементи. А тук – ред елементи, които трябва да се вземат предвид. Един християнин дълго време се е молил. Някои светии по 20 години са се молили, да разрешат някоя задача. Онзи, ученият професор, 20 години е хлопал – някой път и той хване главата, ходи, ходи, ходи, смята, най-после разреши задачата. Всички велики хора все с големи мъчнотии... То не са мъчнотии, то е закон – докато този х, който търсиш на какво е равен, го намериш и даде условията. Вие искате да станете в света велики. Но туй е и желанието на онези, които ви обичат. Има някое същество в невидимия свят, което желае да бъдеш велик – то е х. С си ти. Имате някоя задача. Тръгвате, докато стане туй срещане; тогава той ви поведе, вече работата се свърши.

Вий сте дошли на Земята, казвате: «Как ще прекарам този живот?» Вий търсите вашето с. В Лондон си, търсиш работа, ходиш, казваш: «Тази работа няма да я бъде» – с го няма. Казваш: «Аз съм човек, свършил съм». Онзи учен българин, четири факултета си свършил, ще си повдигне рамената, няма да те приеме изведнаж – българин си, не си англичанин. Може би се иска да търпиш 2-3 години, ще си пробиеш път, но тъй, изведнаж... На сватба който ходи, изведнаж медена пита няма да му дадат. (Младата булка раздава на малките деца медена пита.) В живота тези деца отвън трябва дълго време да подсмърчат, докато им се даде медената пита. Тази булка, и тя си има свои правила – да чакат, и като излезне, всяко дете ще вземе и ще занесе и ще си разправят, че булката им дала медена пита. Сега, в тази смисъл аз наричам съдбата на човека тази булка – докато ти даде медената пита, ти ще подсмърчаш пред нейните врата; тя ще ти даде всичките задачи.

Всеки един от вас трябва да знае, че в невидимия свят имате някой ваш приятел, който се интересува за вашия прогрес, едно висше същество, което се интересува за вашия прогрес. Дали вий го знаете или не, той се интересува; и ако вие вървите правилно по пътя, той ще ви изкара. Той няма да ви даде цялата пита; и като ти даде, трябва да бъдеш благодарен. Не си ли доволен на малкото, ще изгубиш и многото. Малко дава – то е животът.

Сега, какви са резултатите от упражнението, което имате? (- Още 10 дена няма.) Първите упражнения какви са?

Според вас кой е най-важният въпрос, който човек трябва да разреши за следующата година, която имаме? Кой е най-важният въпрос, който трябва да се разреши? За пример знанието е приятно – да знае човек много, но знанието носи и страдание. Който много знае, много и тегли. Турците, и те имат същата поговорка, те казват: [«Çok bilen, çok çeker.» – «Който много знае, много страда.»] Ние всички искаме да знаем. Заплатата на многото знание е страданието. Туй трябва да го знаете. Туй нито най-малко не трябва да ви доведе до обратното заключение – че знанието не е потребно. Потребно е. Трябва да знаем, че всяко ценно нещо все ще ни ангажира с известна отговорност. Страданията произтичат от отговорността, която ни се възлага.

Как бихте обяснили следующия факт: имате нужда от 10 хиляди лева. Отивате при един господин, който ви е обещал. Даде ви парите, излезнете, зарадвате се, но насред пътя върне ви, каже: «Направих една малка погрешка», вземе си парите, казва: «Ще извините, трябват ми сега, не мога да Ви ги дам.» Какво ще ви остане? Ще се примирите – ех, няма какво да се прави, негови са парите, няма какво да ви е мъчно. Представете си сега следния случай: Отивате при този господин, дава ви 10 000 лева, но ви срещат апаши и ви обират. Каква ще бъде разликата в първия случай и във втория? Във втория случай ще имате по-големи страдания. Във втория случай ще кажеш: «Защо бях толкова глупав, да ми ги вземат?» – по-големи страдания ще имаш.

Следователно законът е такъв: Страданията, изпратени от Бога, по-лесно се носят, отколкото страданията, които хората ни причиняват. Защо този приятел, който ти даде парите, те върна, че си вземал парите от теб? Той е ясновидец, той знае. Ти страдаш. Пък ти, като си вземал от другото място, от онзи, оставя те той, вземат ти парите.

Питам: кой е направил добре? Ти отиваш при първия познат, даде ти 10 хиляди, но вижда: ще ти ги вземат. Връща те, взема си ги. Отиваш при другия, той ти дава 10 хиляди, но на пътя те обират. Кой ти причини по-голямо страдание: който ти даде и взема или който ти ги даде? Кой ти направи добро? Първия съдиш ти – този, който ти направи добро. А във втория случай ти съдиш себе си, казваш: «Той е човек, ама аз съм будала.» Съдиш себе си. Онзи, и той не ти е мислил злото, той не се е интересувал от твоето бъдеще. А онзи се интересува от твоето бъдеще, казва: «Ти сега не трябва да носиш никакви пари в себе си.»

В туй отношение Провидението не ни дава 10 хиляди лева, но ни оставя – ти ходиш. Тогава ние протестираме: мъчнотии, сиромашия, страдания – не е дошло време. Ама на някои дали – я виж, тях ще ги оберат. В практическия живот ние предпочитаме да ни дадат пари и да ни оберат, отколкото да ни дадат пари и да ни ги вземат назад. А някой се занимава – след като го оберат, ходи с години, търси тези разбойници, занимава се.

Сега, съществената задача, която трябва да разрешите за идната година, каква е?

6 000 000 000 000 000 000 000
740 000 000 000 000 000 000

Колко е долното число? 740 квадрилиона. А първото е 6 квинтилиона. Горното, това е тяжестта на Земята, а долното – тяжестта на Месеца. Пресметнете на колко кола* може да се пренесе Месецът на Земята. После намерете тези кола колко дълга линия ще образуват. (- Къде ще се пренесе Луната?) В Слънцето. Представете си каква грамадна работа е тя. Толкова тона на едно място! Каква енергия е складирана! И Месецът е 81 път по-лек от Земята. Да се пренесе материята на Месеца от едно място на друго е трудна задача. Има живи сили в природата, дето пренасянето на тази материя ще стане по много лесен начин.

Интересно е, човек когато се намира в някоя мъчнотия, той не смята, той напусне всяка работа, не се интересува от нищо. Човешките чувства вземат участие и престава всяка интелектуална работа. Щом сърцето се ангажира в каквото да е направление, вече умът е активен, има условия да работи. В туй отношение, за да се поддържа топлината на сърцето, идеята за Бога трябва да бъде постоянна. Бог трябва да бъде една жива идея вътре, един извор, за който човек трябва да се държи. В каквото и направление да работим – професор, учен, лекар, тази идея трябва да бъде основна; каквато работа и да има, няма да му бърка, тя ще му помогне. Една свещена идея, за която той малко трябва да говори, но върху нея трябва да гради всичко.

Сега, учените хора как претеглиха Месеца? Те имат няколко метода. Те са намерили теглото на Месеца чрез приливите, които стават на Земята – оттам са определили тяжестта на Месеца.

Друга една задача: Колко е тяжестта на Месеца, какво влияние упражнява върху Земята при своето обръщане? Простият човек не подозира, а ученият човек от един прилив прави своите изчисления. Ще претегли Месеца колко е – едно тяло на такова и такова разстояние. Прозорливост има в човека, там е интелигентността – тела, които са далеч от Земята, той може да ги претегли. Аз не зная какви са тези везни на учените хора, но доста такива са – не може човек да си представи и схване какво нещо е, колко мъчно е да се схване туй грамадно число, то е даже непонятно – един милиард или един билион. Хиляда милиарда са един билион, хиляда трилиона са един квадрилион. Представете си, че вас Господ ви даде една задача да пренесете Месеца с кола. Ще се намерите в чудо, да ви накара да пренесете Месеца от едно място на друго.

После, може да правите наблюдения: Месецът упражнява известно влияние и върху кръвообращението. Някой от вас следил ли е, когато се пълни Месецът и когато се празни, кога по-приятно се чувствувате? Наблюдавали ли сте? Когато е в съчетание със Слънцето, тогава е хубаво, но когато е в съчетание с Марс, тогава изтегля всичко. При изпразването действува по-хубаво...

Сега, тази, последната, стара година вий я изпратихте. Идната неделя ще имате новата година. Сега, на тази година какво ще ù пожелаем? Вий ще я молите да пази архивата добре, да не позволява на когото и да е да чете какво е направено през тази година. Ще помолите годината, която заминава: «Да пазите нашата биография, да не я загубите някъде, има написани и хубави работи.» А пък за новата година, онези, които ще бъдат от вас, ще я посрещнем. Обаче от вас остава да видите какво ще поискате, как ще наредите да я посрещнем, новата година. Как искате да изпратим старата година и да посрещнем новата: на театър ли да сте, на концерт, или на някое угощение, или да си почивате, или да си четете някой хубава книга. Понеже и другият клас има думата в сряда, ще видим как те ще изпращат старата година.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* proud (англ.) – горд, горделив, proud flesh (буквално. «горделива плът») – зърнесто образувание около рана или язва.
** honest (англ.) – честен; остар. целомъдрен; добродетелен.

НАГОРЕ




placeholder