НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Пулс / Веждите – пулсът – дишането

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Пулс

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, веждите, всички, бъде, сърце, числа, слънце, чувства, корен, правилно, хора, бъдат, аз, въздух, бухала, точка, светлина ,

 Младежки окултен клас , София, 5 Декември 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Верен, истинен чист и благ всякога бъди !

Размишление.

Чете се темата: “Произход на разнообразието.”

Казано е в геометрията, че точката е безпространствена. Следователно, тя няма никакво измерение. Има ли разнообразие в точката? Като се движи, точката образува права линия. В движението на точката има ли разнообразие? Движението на точката показва известна възможност, посока, направление, но в него няма никакво разнообразие. Какво означава думата разнообразие? Тази дума е сложна. Тя е съставена от две думи, от разни и от образи. Когато правата линия се движи, образува се плоскост. Щом точката при движението си образува права линия, можем ли да кажем, че правата линия е образ на точката? Ние можем да кажем, че пътят, следата, която точката оставя в пространството, може да бъде образ на движещата се точка. Тогава плоскостта ще бъде образ на движещата се права линия. Когато плоскостта се движи, образува се тяло – куб. Кубът представя образ на движещата се плоскост. Сам по себе си, кубът не е единна, самостойна единица. И тъй, правата линия е граница на плоскостта, а плоскостта – граница на куба. Кубът пък е граница на още по-сложно тяло – на тесаракта. В този случай точката, линията, плоскостта, кубът, тесарактът представят части от едно цяло, и като такива, те не се ползуват еднакво от благата на живота. Запример, ако изложите куба на действието на слънчевите лъчи, стените му няма да бъдат еднакво огрени. Тази е причината, поради която всички части на цялото не се ползуват еднакво от благата на живота. Същият закон се отнася и до човешкото тяло. Много удове има човек, но всички не се ползуват еднакво от благата на живота.

Мнозина от вас сте изучавали алгебра и знаете, какво означават рационалните и ирационални числа. В буквален смисъл думата “рационални” означава разумни. На латински “ratio” означава разум. Обаче, числата не могат да бъдат разумни и неразумни. Според математиците рационални числа са ония, от които може да се извлече точен корен. Ние пък можем да наречем рационални числа ония, които могат да се разберат. Ирационални са ония, които не могат да се разберат. Следователно, те не се отнасят към физическия свят. Рационалните числа се измерват с определена величина, която ни е известна. От тях може да се извлича точен корен. Какъв е коренът на човека? Човек представя числото пет. Това число няма точен корен. Значи, човек е ирационално число. На физическия свят той няма корен. Това е лошо за човека. Единицата представя Бога. Тя е абсолютно число. Единицата има ли корен? Всички корени от единицата дават все единица. Числото пет, умножено само на себе си, дава 25, от което може да се извлече корен.

Като говорим за числата, ние имаме пред вид живите, органически числа. Тези числа се срещат навсякъде в живота и в природата. Човешкият организъм е построен все от живи, органически числа. Всяко органическо число има своето значение и приложение в практическия живот. Запример, ако измерите широчината на човешкия нос, ще видите, че тя определя деятелността на човека в практическия живот. Широчината на носа не зависи от натрупването на излишни материали, от тлъстини. Ноздрите определят широчината на носа. Има случаи, когато носът на някой човек е широк, а ноздрите тесни. Тази широчина е резултат на излишъци, на наслоявания в организъма. Значи, колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по-деятелен. Най-голямата широчина на носа достига до четири сантиметра. Който има тази широчина на носа, той се отличава с голяма активност в чувствата. Каквато работа започне, той я свършва. Може да употреби 10-20 години за една работа, но непременно ще я свърши. Защо? Защото работи с любов. Всички учени хора имат широки носове. Философите имат тесен нос. Материалът, който изследват, е събран. Те взимат този материал наготово и само го подлагат на своите преси, да видят, какво ще изтече от него. В това отношение те са подобни на банкерите, като събират готовия материал на една и на друга държава и го оформяват, т.е. подреждат в системи.

Носовете на учените си приличат, а тия на различните философи се различават по дължина и широчина – зависи, какъв материал подреждат. Учените се различават по веждите. Като наблюдавате веждите им, вие можете да се произнесете, дали известен учен е материалист или идеалист. Линията на веждите в материалиста слиза надолу. С какъвто въпрос да се занимава, той го изучава от материалистична гледна точка. Той разглежда нещата отблизо. Той може да говори за философия, за отвлечени въпроси, но в ума му седи една близка идея. Защо? Защото всякога работи с рационални числа. Обаче, всеки човек, на когото веждите са извити нагоре, е идеалист. Той преувеличава нещата. Като срещне някой човек, първо ще се очарова от него. Види ли една погрешка в него, той веднага се разочарова. Като изучавате хората по веждите, ще видите, че между материалистите и идеалистите има средни типове. Веждите на тия хора са средни между първите два типа. Приятно е да гледа човек красиви вежди, но те рядко се срещат. Красиви вежди са ония, които имат красива форма и съдържание. Освен това, от значение е и посоката на космите. Човешкият дух е работил хиляди години, докато създаде веждите в тази форма, каквато днес ги виждаме. Още много трябва да работи върху тях, за да ги представи в тяхната идеална форма.

Какво е предназначенето на веждите? Чрез ред наблюдения и опити е доказано, че веждите помагат за трансформиране и акумулиране на светлинната енергия. Когато много светлина прониква в очите, човек свива веждите си. По този начин, чрез веждите си, той задържа част от светлината, да не влиза в мозъка. Наистина, ако в мозъка влиза много светлина, той не може да се справи с нея. За да мисли правилно, хармонично, човек не се нуждае от много светлина. Човек може да мисли и вечер. Достатъчно е той да знае начина, да се ползува и от най-малката светлина. Бухалът, запример, вижда вечер така ясно, както човек вижда денем. Бухалът символизира учен човек. Когато искат да кажат за някого, че е философ, учен човек, наричат го бухал. С това искат да кажат, че и той, като бухала, вижда и в тъмнина. И в най-мрачните нощи бухалът вижда ясно, като през деня. Той вижда и най-малките птички, скрити между дърветата, и ги напада. В това отношение бухалът живее при най-економични условия. Неговите очи са така устроени, че могат да събират светлина и в най-голямата тъмнина. Добре е човек да има качеството на бухаловите очи, да събира светлина и вечер, да осветява пътя си, но не и грабливия характер на бухала. Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва да си спомни за бухала, че и в мъчнотиите той намира светлина, от която се ползува. Когато бухалът хвърка вечер от клон на клон да търси храна, той иска да даде урок на хората върху смелостта. Той казва: Както аз преодолявам мъчнотиите на живота си със смелост, така и ти трябва да бъдеш смел, да махнеш всички препятствия от пътя си. Намериш ли се пред известно изпитание или противоречие, кажи в себе си: Аз искам да бъда смел като бухала, във всички мъчнотии и пречки да намеря светлинка, която да осветява пътя ми. И при най-големите мъчнотии, човешкият ум трябва да бъде чист, ясен, да осветява пътя му.

Мнозина се интересуват от знанието за веждите и се питат, могат ли да изменят линията на своите вежди, да ги подобрят. Човек може да измени линията на веждите си, но затова се иска усилена работа в областта на чувствата и на сетивата. Запример, ако при затворени очи накарате някого да познае, колко предмета се допират до ръката му, той ще ги различи, само ако има силно развита чувствителност. При това, тези предмети трябва да бъдат поставени на близко разстояние един до друг. Чувствителността е едно от условията за развиване на интуицията. Интуицията пък дава красива линия на веждите. Човек трябва да прави опити, да развива своите сетива. Както чувствата, така и сетивата на човека трябва да бъдат нормални, да няма никакво отклонение в тях. Рядко ще срещнете хора с нормално развити чувства и сетива – все има известно отклоняване. Това отклоняване може да бъде от 1 – 120 градуса. Колкото по-големи са отклоненията, толкова по-големи пертурбации стават в човека. Отклоненията стават и в човешката мисъл. Обаче, с усилие на волята и на мисълта си човек може да изправи тия отклонения, да ги доведе до нормалното им състояние. Когато в чувствата на човека се явява известна аномалия, тя се отразява и върху мозъка. Ако турите ръката си над главата на такъв човек, ще усетите известна топлина. Това е анормално, болезнено състояние на организъма. За да възстановите нормалното му състояние, трябва да направите няколко паси. След малко време ще усетите, че дясната половина на главата му е хладна, а лявата – топла. Това показва, че нормалното състояние на организъма е възстановено. Обикновено, в дясната половина на главата се събира електричество, а в лявата – магнетизъм.
Съвременните лекари практикуват правенето на паси, като метод за регулиране енергиите на организъма, но който се наеме да си служи с този метод, трябва да бъде чист човек. Чистите мисли и желания представят добър проводник на живите сили в природата. Човек живее в област, дето живите, разумни сили на природата работят усилено, вследствие на което той трябва да бъде разумен, да може правилно да ги използува. Ако не е развил чувствата и сетивата си, като се натъква на тия сили, човек може да се осакати: да подпуши чувствата си, да изкриви мислите си. Какво става с едно тяло, ако внезапно спрете неговото движение? В тялото се развива много топлина, която може да го запали. Същото явление става и с човека, когато се укаже внезапно противодействие на неговите чувства. Гневът, недоволството в човека не са нищо друго, освен резултат на противодействие в чувствата му. Подпушване става не само в чувствата, но и в мислите на човека. Дойде ли до това положение, човек трябва да се отпуши. За да отпуши сърдцето си, човек трябва да мине от видимото към невидимото, от ирационалното към рационалното. Всяко подпушване на чувствата внася известна аномалия във функциите на сърцето, вследствие на което пулсът му се изменя. За да се възстанови нормалната функция на сърдцето, човек трябва да влезе в хармония с природата, да свърже своето сърдце с общия пулс на козмическото сърдце. Всяка планетна система има също така свое сърдце, което е свързано с общото, козмическо сърдце. Сърдцето на нашата слънчева система е слънцето. Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърдце се определя от ритмичните вълни на слънцето. Следователно, ако сърдцето на някой човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към слънцето – сърдцето на слънчевата система, в която живее. Иска ли да възстанови функцията на своето сърдце, той трябва да изправи отношенията си към слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този на слънцето. Не разглеждайте слънцето само като физическо тяло. Вън от своето физическо проявление, слънцето има и духовна природа, която, именно, е в единство, в пълна хармония с Общото, с Великото слънце на козмоса. Ето защо, всеки момент дръжте в ума си мисълта, вашето сърдце, вашият пулс да бъде в хармония с пулса, с ритъма на слънцето. Пожелайте в себе си да свържете пулса на вашето сърдце с пулса на козмическото слънце.

За десет деня направете следния опит. Всеки ден, по три пъти – сутрин, на обед и вечер, вглъбете се в себе си и си кажете: Аз искам моето сърдце да бие ритмично, да се слее с пулса на слънцето и правилно да изпраща енергията си по целия организъм, както слънцето изпраща енергията си по целия свят.
Сега, като говоря за правилен пулс, за ритмично биене на сърдцето, веднага изпъква на лице въпросът за правилното и дълбоко дишане. Почти всички хора не дишат правилно. Те поемат въздух и го изпращат само в горната част на дробовете. При това плитко и слабо поемане на въздух, те нямат сила да го изкарат навън, вследствие на което част от нечистия въздух остава в дробовете, дето създава вътрешно наслояване. Иска ли да регулира кръвообръщението си, човек трябва да поема дълбоко въздуха, да го задържа известно време в дробовете си и после бавно да го изкарва навън. При дишането трябва да взимат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха, да го изкарват навън. Като диша правилно, човек се обновява и освобождава, както от физически, така и от психически болезнени състояния. Добре е човек да поема въздух първо с лявата си ноздра, като брои бавно от 10-15, после да я запуши и да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди и след това да издиша бавно, ритмично. Когато поема въздух през лявата ноздра, дясната трябва да бъде запушена, а когато го задържа в дробовете, и двете ноздри трябва да бъдат запушени. Правете това упражнение по три-четири пъти на ден.

Тези упражнения са нужни за всички хора, особено за тези, които се занимават усилено с умствен труд. Те са необходими и за здрави, и за болни. За предпочитане е да правите тия упражнения вън, на чист въздух, отколкото в стая. При това, добре е всеки да бъде сам, да не гледат другите, хора, как се упражнявате в дишането. Който диша правилно, той постепенно хармонизира своя живот и се обновява. Не диша ли човек правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие. Придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите на неговото равновесие. Приложете упражнението за дишането за десет деня, да видите, какъв резултат ще имате.

Верен, истинен чист и благ всякога бъди !
Начало: 19:00

Веждите – пулсът – дишането

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, веждите, всички, бъде, сърце, числа, слънце, чувства, корен, правилно, хора, бъдат, аз, въздух, бухала, точка, светлина ,

 Младежки окултен клас , София, 5 Декември 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


VI година (1926-1927)
11-а школна лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на 5. XII. 1926 г.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (Размишление.)

(Четоха се темите: «Произход на разнообразието».)



Някой от вас, който чертае хубаво! Поставете една точка! (фиг. 11.1) Има ли разнообразие в тази точка? Подвижете тази точка! Разнообразие ли е това? Това са възможности, посока само. Под думата «разнообразие» какво трябва да разбираме? С разни образи. Подвижете тази права линия! Подвижете я в друга посока! Може ли по този начин да се движи правата?

Добре тогава, ако точката се движи, линията може ли да бъде образ на точката? (- Нейната следа в пространството ще бъде образ на движението на точката.) Ако правата линия се движи перпендикулярно на себе си, плоскостта може ли да бъде образ на линия – образ на движение?



Сега, самата плоскост ако се подвижи? Кубът може ли да бъде образ? (фиг. 11.2) Кубът има 6 страни. По какво се отличават четиритях страни? (- Ако вземем една точка в пространството, различно са ориентирани спрямо нея.)

Кубът сам по себе си не е единна самостойна единица. Кубът не е система. Ако линията е граница на плоскостта, тогава плоскостта какво е спрямо куба? (-Граница.) Също и кубът, и той е една граница. Следователно той се обуславя. Да допуснем, че отвътре вие осветлявате, стопляте един куб. Имате една соба и я стопляте – всички лица на този куб ще дадат ли еднакво лъчеизпускане? (- Ще дадат.) Допуснете, че вие поставяте в пространството един куб да се огрява от слънцето. Всички стени ще бъдат ли еднакво огрени? Не. Следователно същият закон съществува и по отношение на живота. Частите на нашето тяло не еднакво се ползуват от всички блага. Тогава, идеята – от какво е произлязъл кръгът? (- Да кажем, че имаме една права линия – ако се закрепи в една от своите точки, а се подвижи в другата до първото си положение, ще опише кръг. Движение на радиус.)

Вземете – онзи, който е изучавал алгебра – рационални и ирационални числа, обяснете точно какво значат: рационално и ирационално. Буквално какво значи? – Разумно. То няма смисъл, числата не може да бъдат разумни. (- Математиците са го нарекли от друго гледище: дали може да се извлече точен корен.) Тогава ние можем [да кажем] друго:

[рационални са] всички числа, които ние можем да разберем. Числа, които не можем да разберем точно, са ирационални. Ирационалните числа не спадат към нашия свят, към физическия. Рационалните числа се измерват с една определена мярка, която ние знаем. Значи можем да извадим корен. Каква идея е вложена в думата «корен» на математически език? Математиците как определят? Според тяхното съзнание. (- Квадратен корен значи да намериш друго число, което, като [се] умножи на себе си, да даде първото.)

Значи основното число, което е образувало квадрата, се нарича корен. По-долу от корена вие не може да слезнете. Тогава, какъв е квадратният или кубичният корен на човека? (- Кажете кое е числото на човека, ще изчислим.) 5 е човекът. (-Ирационално.) Числото 1 – това е Бог, абсолютното число. Числото 5, това е човекът. Няма никакъв корен. На физическото поле без корен е и това е лошо. Зло има у него, без корен е! Единицата има ли корен? (- Всички корени от нея дават все единица.) – А 5 х 5 какво дава? = 25. (- Дава числа, които окончават все на 5.)

В живите числа... Живи числа са органическите числа, ако вземете една рационална мярка. Ако имате един точен пергел, с който да измерите ширината на вашия нос с една точност до 1/10 мм... Възможностите на вашата деятелност в практическия живот ще се определят от ширината на вашия нос. Не разбирам тази ширина, от натрупване на органически вещества излишни в носа, то не влиза в сметката. Тогава, ще вземете под съображение ноздрите: колкото дупките са по-широки, тези хора са по-деятелни. Тази ширина, това число, да кажем, то е 3 или 4 см – най-голямото измерване, което имам. Тези хора са извънредно активни. Ако носът е широк и ноздрите са тесни, има натрупване. Казвам: ако отвърстията са широки, числото 4 – показва енергия на чувствата. В този човек има жест – като захване една работа... Всички учени хора имат такъв нос: той като захване, 10-20 години – любов има към работата. Философите – не. Носовете им са сплескани. Материалът е готов, набран, той само го цеди. Аз наричам философите банкери: на тази страна – капитала, на онази – готов материал. А ученият човек, който е изследвал 20-30 години, той по 5 пари, по 10 събира оттук-оттам. На учените хора носовете си мязат Естественици, които изследват, той е предан на природата, любител на природата, той е като дете. Няма в него един ограничен ум. Широк, широк. А на философите, техните носове се различават. Има нюанси по тази ширина. После, дължината на носа отличава.



После, разните учени хора какво направление вземат, често от веждите се съди. Каквито са веждите, такава ще бъде и неговата философия. Веждите определят качеството на неговата философия – материалист или идеалист. Не че веждите, но то е едно число, което показва. Допуснете, че това е човек (фиг. 11.3.) и допуснете, че този човек ние го направим тъй, както египтяните. Допуснете сега, че тази е линията на веждите и върви тъй, надолу, от основата на носа. Този човек в своето схващане е материалист. Неговата тенденция, както и да мисли – материалист. Отблизо схваща нещата Реалист е той. Той може да говори за философия, за туй, за онова, за отвлечени работи, но в ума му седи една идея, която е близка. Той работи с рационални числа. Този негов свят, за който той говори, е... той е свят на мравките. Той няма такива грандиозни идеи. Този човек – с извити нагоре вежди, е идеалист, но той е дете, преувеличава нещата, направя ги фантасмагории. Като те срещне, той ще те направи ангел, но като ти намери погрешки... Най-после имате умерените хора – по средата. Те са хората, които мислят, те казват: «Да обмислим нещата» Този тип не е още идеален тип на веждите, но той е среден между реалиста и идеалиста. Рядко ще срещнете човек с красиви вежди. Има красиви вежди, отлично направени. Приятно е човек да намери красиви вежди – и по форма, и по съдържание. После – посоката, в която се движат веждите, как са съпоставени космите. Тези вежди са поставени откъде? Поставени са от човешкия Дух.

Каква е, сега, целта на веждите? Веждите, те са един трансформатор, акумулатор на праната и на светлинната енергия, а тези косми, клепките, разбиват светлината, която влиза в очите – помага. Затуй човек, когато иска по-малко светлина, свие веждите си. Защото казва: «Толкова светлина ако влезе в ума, няма да мога да размишлявам» – защото многото светлина нарушава хармонията.

Ние сме свикнали да казват, че само денем се вижда. Вземете бухала. Нощно време той вижда тъй, както вие денем. Бухалът е емблема на учените хора. Когато искат да кажат, че някой човек е философ, турят му за емблема бухала. Защото и при най-малката светлина вечерно време този бухал може да лети и да намира най-малките птички между дърветата. Следователно бухалът живее при най-економическите условия. Той не изисква голяма светлина. Неговите очи тъй са построени, че в тъмнината той събира светлината. Хубаво е човек да има туй качество на бухала, на очите на бухала (но не навика на бухала), на този, умния бухал – вечерно време, в тъмнината на нощта като ходиш, да знаеш да събираш светлината, че да ти е светъл пътят. Често, когато се намирате в мъчнотии, трябва да повикате бухала. Той не се спира, той си хвърка, а денем, като изгрее слънцето, той си почива. А вечерта казва на хората: «Учете се на ум и разум като мен.» Аз ви препоръчвам, като се намерите в най-големи мъчнотии, кажете: «Аз ще имам смелостта на бухала.» Кажете само: смелостта на неговото разбиране на природата. В тази смисъл* ако вземете бухала, веднага ще внесе едно насърчение – че при най-големите затруднения вашият път може да бъде ясен, както е ясен за бухала.

Може ли човек да измени тези линии (веждите)? Може. Но той трябва да направи най-първо ред усилия, микроскопически. Той трябва да видоизмени своите чувства. Той трябва да се научи на законите на усетите. Усетите във вас трябва най-първо да бъдат правилни. Защото има известни усети, [които] са лъжливи. За пример, ако аз взема ръката ви и съпоставя пръстите си или няколко предмета, да можете да знаете колко предмета са, изеднаж които ви допират.

Правили ли сте опит? Сега тези опити правят съвременните психолози. Някой път тези усети са слаби, не можем да различим колко предмета се приближават. Трябва да добиете този навик на усетите – да имате правилни усети. След туй, вашите чувства трябва да бъдат нормални, защото и чувствата си имат едно отклонение, и усетите имат отклонение. Един усет може да бъде отклонен на 10°, на 20°, на 30°, на 40°, на 50°, може на 120° – има големи отклонения, тогава стават цели пертурбации. Може да има отклонение на чувствата, може да има отклонение на човешката мисъл.

Усетите трябва да бъдат правилни и чувствата трябва да бъдат правилни, нормални трябва да бъдат. То е едно усилие на човешкия ум, на човешката мисъл. В повседневния живот, като живее и работи, във всички професии, всеки един човек да знае доколко неговите усети са правилни. За пример аз наричам усет, като виждам един предмет, да зная топъл ли е или студен. Тъй, като си поставите пръстите, добива се едно чувствувание вече.

Може да направите следния опит. Когато човек е в едно анормално, възбудено състояние, ако си поставите ръката над неговата глава, ще забележите, че от цялата глава излиза топлина. Туй е едно болестно състояние. Ако вземете да прекарате ръцете отгоре надолу (паси отстрани) четирипет пъти и изтръсвате, няма да мине много време, ще забележите: от десния лоб** почва да лъха хлад, а от лявата половина – топлина; туй е нормалното състояние. Отдясно излиза електричество, а отляво – магнетизъм.

Някои от вас трябва да бъдат много чисти – може да възобновяват нормалното състояние. Забъркана ви е главата някога – дойде един ваш брат, който е много чист, прекара 4-5 пъти [ръцете си], почувствувате една лекота. Чисти мисли и желания служат като добър проводник да се регулират живите сили.

Вий сте влезнали в една област, където работят живите сили, а те са разумни – трябва да имате усет; и ако нямате усет, вий може да се опарите, ако вашите чувства... По същия закон може да претърпите цял един крах в живота: може и във вашата философия, и там да претърпите.

Какво ще се яви, ако във вашите усети се срещне едно подпушване? На физическия свят, когато едно тяло веднага го спрете, явява се топлина. Ако се въздействува на чувствата, какво ще се яви, когато върху чувствата се реагира? Какво проявление ще имаме? (- Гняв, недоволство.) Гневът – вече умът работи. Ще се яви страдание. То се явява най-първо. А щом става спиране на мисълта, ражда се гневът, мъката. Човек, който се мъчи, проявява се умът. И когато се мъчиш, ти не можеш да лекуваш мъката със сърцето си. Тя се дължи на ума. Ти не можеш да лекуваш скърбите, страданията с ума – те се лекуват със сърцето. Туй сърце за да не страда, ще го отпушиш. Как става отпушването на сърцето?

Аз искам по закона за аналогиите: от видимото – към невидимото, от рационалното – към ирационалното.

Каква е функцията на сърцето? Туй сърце физическо, което имаме, то има връзка с друго сърце на човека – аналогии има. Туй сърце изпраща кръвта по цялото тяло, цялото тяло храни, праща храна. Защото всички клетки са закрепени и сърцето трябва да праща храна – има клетки, които носят храната. Има един нерв отгоре, който направлява сърцето, зависи по колко пъти трябва да бие, сега, сърцето. (- 72 пъти в минута). Добре, ако сега вие чрез този нерв на сърцето, който се нарича cardiale, въздействувате и намалите биенето на сърцето, какво ще стане, какво ще се появи? (- Апатия, меланхолия.) Добре, тогава чрез страха или чрез известна уплаха, този нерв веднага престава да контролира сърцето и то почва да бие 100, 120, 150, 160 пъти – какво се ражда сега? (- Активност.) Не, тогава има опасност, в тези бързи движения става изхабяване на сърцето, може да се изхаби. Значи природата е избрала нормално биене – трябва да видите дали тези биения са ритмични. След като бие 72 пъти, трябва да видите дали биенето на пулса е било ритмично или не. Всичко в света пулсира по един закон общ. Нашето сърце трябва да бие ритмично, тъй, както бие сърцето на козмоса. Всеки един човек трябва да знае, че козмосът има свое сърце. В нашата Слънчева система сърцето е Слънцето. Твоето сърце, туй ритмично движение на кръвта, то съответствува с онези вълни, които ритмично излизат от Слънцето. Математични съотношения трябва да има в ритмуса. Ще казваш в себе си, ще си внушаваш: «Аз искам мойто сърце да бъде ритмично, тъй да пулсира, както пулсира слънцето» – имаш вече една мощна идея, с която можеш да си внушиш. «Аз искам мойто сърце тъй да пулсира, както слънцето пулсира» – и туй слънце няма да го схващате тъй, физически.

Може да направите един опит: за 10 дена, всеки ден три пъти – сутрин, обед и вечер, преди да се легнете, тъй да си кажете: «Аз искам мойто сърце да бъде ритмично, тъй да пулсира, както Слънцето, и да изпраща своята енергия тъй правилно, както Слънцето я изпраща.»

Всички правила, всяка една наука има своето приложение. Онзи материал, който имате, трябва да проучвате. Те са правила, които постоянно трябва да ги прилагате.

Друго едно практично правило: с биенето на сърцето, трябва да бъде правилно и дишането ви. Мнозина от вас, забелязал съм, вий не дишате правилно, не доизкарвате всичкия въздух. Оставяте част от въздуха в дробовете и си пакостите. Правилното дишане: ще изкарате всичкия този въздух, който се намира в бронхите; в тези малки мехурчета (алвеолите) се намира въздух – чрез вашата воля ще изкарате всичкия този въздух и после, когато ще приемете нов, да става обнова. Ако не го изпъждате този въздух, образува се наслояване в клетките на дробовете и тогава се явява едно вътрешно наслояване. Ако някой път трябва да се обновява въздухът, ще приемете през едната ноздра [и ще] издишате чрез другата. Изобщо, след като приемете въздуха, ще го прекарате чрез устата, ще свиете устните си, ще го изкарате с духане полека, да се свие коремът ви и ще се образува един напор отвътре на дробовете. Ако по този начин вие всички дишате, няма да страдате от кашлица. Три-четири пъти на ден ще правите: поемате еднаж въздуха, после – навън. Ако дишането е правилно, веднага ще усетите едно затопляне вътре, към слънчевия възел. Туй показва, че се е образувала известна реакция.

Тези упражнения са необходими, понеже, като работите дълго време, занимавате се с умствен труд, вдал си се в известна мисъл, намалява дишането – трябва да станете, ако искате и утре да работите тъй добре. Ние мислим, че сега като сме здрави... Но трябва да се поддържа туй здраве, за да бъдат мислите, чувствата и усетите нормални, естествени. Тогава ще дишате тъй, ще изпъждате всичкия нечист въздух. Аз бих ви препоръчал малко масурче от житна цев, през нея да издишате, че да даде едно известно усилие в дишането. Мнозина от вас имат много тесни гърди. Вий, ако станете на 30-40 години, не можете издържа. Най-първо всички трябва да пазите дихателната си система, не трябва да се поддавате на стари навици. По този начин ще пазите и ума си. Като ви вземе цяла една минута да издишате, най-после да залепне коремът ти, ще се освободите мнозина от вашите неканени мисли, ще придобиете една свежа мисъл.

Всякога излизайте на чист въздух 3-4 пъти на ден.

Когато ги правите, тези упражнения, да сте сами, не да ви гледат. Тези упражнения са красиви, когато човек е сам, да няма друг да те контролира.

Всички, изобщо, трябва да дишате дълбоко. Само по този начин може да се образува хармония. Хармония без правилно биене на сърцето, без добро дишане на дробовете хармония не може да има. Щом не дишаш правилно и щом сърцето не бие правилно, всякога ще имаш едно раздразнително състояние. Някой път, като се приближи някой, не може да го търпиш. Влиянията на всички хора не са еднакви. А човек трябва да бъде един проводник, да може да се справи с енергиите на хората. Тогава за 10 дена ще вземете упражнението с дишането.

Понеже за следния път ще имаме за най-красивата критика, нека някой напише някое стихотворение или някоя малка теза философска, но много малка – тъй, да припомним: най-красивата критика. Нека, които напишат, да турят тук темите си, без да се знае кои са. После, ако може да издържи, нека каже името си. Най-красивата критика значи идеалните хора правят красивото. Най-хубавата критика, но като критикувате, и ние ще ви окритикуваме.

Колко основни мисли има, практически, в днешната лекция? (- За дишането, за пулса, за сърцето.) Първата – за веждите, после – за пулса, дишането. Числата и веждите спадат към ирационалните. Човек е повече ирационално число, отколкото рационално. Общият път на кавказката раса е завършен и доста правилен. По-правилен не може да бъде, но той има известни възможности, като ще дойдат в шестата раса. Трябва да ви представя известни типове между монголската, черната и бялата раса. Най-красивият е на бялата раса, но в него има известни дефекти, т.е. има възможности, които за в бъдеще ще се развият.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!


--------------------------------------------------------------------------------
*тази смисъл – диал. употреба на думата «смисъл» в ж. род.
** лоб – старин. човешко чело или череп.

НАГОРЕ




placeholder