НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Освобождаване

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Освобождаване

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, мисли, живот, чувства, хора, очи, природа, земя, аз, себе, бъде, път, сега, всички, мисъл, казва, енергия ,

 Младежки окултен клас , София, 21 Ноември 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Един от важните закони на природата е, че тя не търпи никакъв излишък на материя или на енергия. Тя не търпи никакви натрупвания, никакви наслоявания. Енергията, както и материята, може да се складира, но не да се натрупва. Запример, ако човешкият мозък събере повече енергия, отколкото му е нужно за даден момент, той трябва да има резервуар, дето да я складира. Понякога човек има повече мисли, чувства, желания, отколкото му са нужни за момента, вследсвие на което трябва да ги складира някъде. Всичко, което човек складира в себе си, е второстепенно. Първостепенни неща в човека са ония основни мисли и чувства, с които той е излязъл от Първичния източник на живота. Човек дохожда на земята и си заминава с основните мисли и чувства, които никой не може да му отнеме. Те представят основния капитал на неговия живот, а второстепенните са капитал, взет на заем. Човек трябва да се крепи за своята основна идея и никога да не отстъпва от нея. Дойдат ли второстепенни идеи на мястото на основната, човек се чувствува натрупан с излишъци, вследствие на което губи своята пласичност.

Като изгуби основната идея на живота си, човек започва да се безпокои, какво ще стане с него след време, как ще прекара живота си. Няма защо човек да се тревожи за бъдещия ден. Днешният ден определя бъдещия. Ако днес живеете добре, и утрешният ден ще бъде добър. Изобщо, настоящето определя бъдещето. За да прекара деня добре, човек не трябва да се страхува. Иска ли да постигне нещо, той трябва да бъде смел, да прави усилия в това направление. Като вложи повече вяра, надежда и разумност, той ще се справи със страха. Тези три елемента привличат към себе си излишната мозъчна енергия и я впрягат на работа.

Като ученици, вие трябва да имате търпение, издържливост, за да постигнете желанията на своята душа. За да развие търпението в човека, природата го възпитава по негативен начин. Питагор, като ученик на окултна школа, е опитал и разбрал този метод, с който природата си служи. За да стане учител, той е минал през голяма дисциплина, на която издържал. По негово време условията за приемане на ученици в окултни школи са били много тежки. Питагор е бил единствени грък, когото египтяните приели в своята школа. Впоследствие, когато станал учител, Питагор поставял учениците си на големи изпитания и строга дисциплина. Първата година на постъпването си всеки нов ученик е бил поставян на присмеха и подигравките на по-големите ученици, и ако е могъл да издържи, оставал в школата. Ако не е могъл да издържи на тия условия, той напущал школата, или оставал като слушател, като оглашен.

Днес всички хора по естествен път са в школата на Питагора. Докато постигне своята идея, човек е поставен на изпитания, на подигравки, да видят, доколко ще издържи. И вие, като ученици на окултна школа, опитвате методите на Питагора върху гърба си. Едни хора ще ви казват, че нямате мисъл, логика, че сте излезли от пътя на обикновения живот. Други пък ще ви съжаляват, че млади сте тръгнали по този път, че трябва да си поживеете. Ако хората мислят, че Божественото учение е само за старите, те са на крив път. И за млади, и за стари, Божественото учение е крачка напред в техния живот. Разликата е само в степента на развитието. Детето ще събира 1 + 1, 1 + 2, 1 + 3, до 20, а възрастният, ученият ще работи със степените на числата. Обаче, и детето, и възрастният трябва да превърнат знака плюс, т.е. кръста в друг знак. Плюсът е символ на мъчнотии и страдания. За да превърнете мъчнотиите и страданията си в радости, вие трябва да ги накарате да се движат.

Как може да накара човек една своя мъчнотия да се движи? По логически път, т.е. чрез разсъждение. Представете си, че в ума на някой човек се загнезди мисълта да открадне от приятеля си известна сума. Той се мъчи, страда, бори се, не се решава да извърши кражбата. Така минават ден, два, докато нуждата го застави да открадне парите. Щом извърши кражбата, след нея иде лъжата. Кражбата и лъжата са двата недъзи, които заставиха първите човеци да сгрешат. Първо Ева открадна от забранения плод, от който яде и даде на Адама, след което Адам излъга Бога. Щом открадне и излъже, човек пада. В падането той се изучава, открива своите слаби страни. Като падне и види, че никой не му се притича на помощ, той става и започва да размишлява. Намери ли се втори път пред някаква мъчнотия, той започва да разсъждава и да си казва: Аз съм господар на мъчнотиите си. Аз мога да се владея и няма да им се подам. Като разсъждава така, той усилва волята си и премества мъчнотиите от пътя си. По този начин той ги заставя да се движат от едно място на друго. Излишните мисли и чувства са особен род мъчнотии, от които човек трябва да се изчисти, да ги помести настрана. Като работи по този път, той ще създаде в себе си характер, който да устоява на всички мъчнотии и препятсвия.

Съвременните хора се стремят към придобиване на блага по лесен начин. Благата ще дойдат по естествен начин, а не както вие ги очаквате. За да придобиете тия блага, вие трябва да създадете в себе си здрава канализация, която да издържа на техния напор. Не е ли здрава, канализацията ви ще се пропука, и благата ще изтекат навън. Като влезете в едно общество, там ви очакват и блага, и разочарования. Ако се проявите като добър поет или писател, ще получите много похвали и подаръци. Случи ли се да напишете нещо слабо, веднага ще се намерите пред подигравките на същите хора. Вие трябва да бъдете готови да издържате и на похвалите, и на укорите на хората. За тази цел тръбите на вашата канализация трябва да бъдат здрави, да издържат всякакво напрежение. Писателят и ученият трябва да работят за себе си, сами да са доволни от това, което създават. Ако Божественото се проявява в тях, от ден на ден те ще се усилват, ще се развиват все повече и повече. В Божественото няма никакво прекъсване, нито слизане и качване. Там нещата вървят по възходяща линия. Ако още днес не може да изнесе това, което иска, човек не трябва да се обезсърдчава. Всички хора не могат да бъдат поети, писатели, музиканти, художници. Който не е роден за поет, той ще се радва на другите поети и ще чака деня на своето проявяване.

И тъй, задачата на ученика е да се освободи от всички излишни мисли и чувства, които го спъват. Излишните мисли представят ненужен товар, с който човек понякога се нагърбва. Колкото по-голям е този товар, толкова и мъчнотиите на човека са по-големи. Големият товар, извън силите на човека, показва голямо лакомство, т.е. желание на човека да се осигури. Ако човек не носи никакъв товар, това показва, че той разчита на просия. Тръгне ли на път, човек непременно трябва да носи някакъв товар, но такъв, който да отговаря на силите му. Има случаи, когато просията се допуща от Провидението, с цел да смири човека. Има просия, която абсолютно е забранена. Тя не е допусната от Провидението. Такива просяци, вместо да развиват нещо ценно в характера си, всеки ден губят. Тази просия е толкова позволена, колкото и кражбата. Тя се дължи на неестествени желания в човека. Кражба съществува във физическия, в сърдечния и в умствения свят: в науката, в музиката, в поезията, в изкуството и т.н. Във времето на Соломона една майка се опита да открадне детето на своята близка. Обаче, Соломон разреши мъдро този спор. Жената, която не беше истинска майка на детето, се съгласи на предложението на Соломона да разрежат детето на две части, и всяка майка да вземе по една част. Истинската майка, обаче, не се съгласи на това предложение. Тя предпочете да даде детото си на другата жена, но да остане живо.

Следователно, видите ли, че двама души се състезават за едно и също място, знайте, че правото принадлежи на онзи, който е готов да отстъпи. Когато между двама души се яви умраза, детето умира. Когато в отношенията на хората умразата вземе участие, любовта изчезва. Тъй щото, за да не умре детето и да не изгубите любовта, бъдете готови да отстъпвате, да заставите умразата да ви напусне.

Като ученици, вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно да се самовъзпитава човек. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всякакво разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той може пак да продължи работата си. Каквото прави, човек не трябва да забравя да отделя всеки ден по 5-10 минути за съзерцание, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Кой на каквато работа да е – учител, свещеник, музикант, чиновник, може да направи това. Като живее правилно, като мисли хармонично, като чувствува добре и като постъпва разумно, всеки може да бъде музикант. Работите на човека вървят толкова по-добре, колкото повече има пред вид самовъзпитанието си.

Като не разбират живота, мнозина се плашат от страстите, от бурите, на които се натъкват, да не ги отвлекат. Каква сила представят човешките страсти? Ако прекарате тока на една човешка страст през метална жица, едва една муха ще се разтърси от този ток. Ако този, който се оплаква от някаква страст, залеете със студена вода, ще видите, че след пет минути ще изтрезнее. Това са афекти в живота, с които човек лесно се справя. Що се отнася до страшните бури на вашия живот, това са слаби ветрове, които едва са успели да разлюлеят листата на дърветата. – Ама сърдцето ми гори. – Опитали ли сте се да варите нещо на този огън? Вие не се изучавали, какво нещо са страстите, бурите на живота, огньовете на сърдцето, и при първата проява на страст, на буря в живота си, веднага се плашите. Ученикът не трябва да се плаши, но да работи върху себе си. Бъдещата култура носи методи, чрез които човек може да впрегне енергията на своите мисли и чувства и да я използува като светлина и топлина. Колкото по-интензивни са мислите и чувствата на човека, толкова по-силна е светлината и топлината, която те излъчват. На светлината на своите мисли човек може да чете като на свещ. Когато чете, той ще се ползува от своята светлина. Щом легне да спи, свещта ще изгасне. Като стане сутрин, той пак ще запали свещта си и ще продължи четенето. Не става ли това с ясновидците? Те са развили такава светлина в себе си, с която виждат това, което обикновените хора не виждат. За да придобие светлина на мислите си и топлина на чувствата си, човек трябва да води чист и свет живот. Абсолютна чистота и светост се иска от човека. През каквито противоречия да минава, чистият и светият човек не се разтърсва, нито се колебае. Той обича своя господар и не се съмнява в него. Той се отличава с голяма твърдост. Той знае, че като го е натоварил, господарят му ще го разтовари. Господарят товари и разтоварва магарето. Като го товари, той мисли за себе си; като го разтоваря, той мисли за магарето.

Магарето, като символ на твърдост, на упоритост съществува във всеки човек. Българинът е много твърд. Тази твърдост се е отразила върху неговия ум. Каже ли веднъж за нещо, че не иска да го направи, свършено е вече. Нищо не е в състояние да го застави да измени решението си. В англичаните твърдостта е свързана с личните чувства. Добре е човек да бъде твърд, но когато подържа своите идеи. Идейният човек трябва да бъде твърд, но и разумен. От една страна твърдостта дава устойчивост на знанията в човека, а от друга – тя придава устойчивост на личните чувства. Приложите ли разумност към твърдостта, вие можете да реализирате своите красиви желания. Това не се постига изведнъж, но постепенно, в продължение на 20 – 30 години. Има желания, които могат да се постигнат моментално. Има желания, обаче, за реализирането на които са нужни десетки години. Тях трябва човек да следва непрекъснато и с любов. Дето е любовта, там всичко може да се реализира.

Съвременните хора се оплакват от неуспехите в живота си. Много от техните неуспехи се дължат на желанието им да постигнат велики работи. Дойдат ли до малките величини, те ги отбягват. Не, както природата започва от малкото, от слабото и постепенно отива към силното, така трябва и вие да постъпвате. Първите слънчеви лъчи са слаби и постепенно се усилват. Иска ли да се самовъзпитава, човек трябва да си служи с различните цветове на спектъра. Ще каже някой, че не обича червения цвят, друг – зеления и т.н. Добре е в едно тефтерче да си вземете седем копринени конци, които да отговарят на седемте цвята на спектъра и, при всяко неразположение, да ги поглеждате. Като правите това в продължение на една година, вие ще забележите, какво въздействие са указали тези цветове върху вас. Дали човек съзнава това или не съзнава, обаче, природата лекува с цветовете. Всеки цвят отделно указва известно въздействие върху човека, но и всички цветове заедно също указват своето влияние.

Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи. Той трябва да има здраво тяло, добри чувства и светли мисли. Ако тялото е здраво, и душата се проявява правилно. Добрите чувства пък са условие за развиване и подържане на топлината в човека. Не са ли добри и нормални чувствата на човека, и топлината на тялото му ще бъде оскъдна. Този човек се оплаква, че пръстите на ръцете и краката му постоянно изстиват. Неправилните чувства указват влияние върху кръвообращението. Подобрят ли се чувствата, и кръвообращението се подобрява. Щом кръвообращението в човека се подобри, заедно с това и пръстите на ръцете и краката постепенно започват да се топлят. Мисълта на човека трябва да бъде ясна и трезва, за да осветява пътя му в тъмните нощи на неговия живот. Мисълта ражда светлината. Следователно, светлината в природата е признак на интелигентност. Колкото по-голяма е интелигентността, толкова и светлината е по-голяма и мека. Било е време, когато земята не е била осветена. Казано е в Битието: “Дух Божи се носеше над бездната”. И рече Бог: “Да бъде виделина!” – и стана виделина. Щом светлината излезе от Духа, и мисълта се проявява.

Земята е лишена от външна светлина. Тя има само вътрешна светлина. Слънцето, обаче, е светло отвън и отвътре. Някой казва, че има идея, но като го накарат да я изрази, да я опише, не може. Друг казва, че разбира от изкуство, от музика и художество, може да свири и да рисува. Накарат ли го, обаче, да нарисува или да изсвири нещо, не може. Защо? Защото той има само вътрешна светлина, но не и външна. Истинската интелигентност подразбира едновременно и външна, и вътрешна светлина. Човек трябва да бъде като слънцето, отвън и отвътре светъл. Много учени, които са оставили имената си в науката – в химията, в математиката, в астрономията и в ред още науки, са светели и отвън, и отвътре. Те са посветили живота си изключително на науката. Каквото са направили, всичко са оставили в полза на човечеството. Те не са имали пред вид свои лични интереси. Въпреки това, техните изучавания представят малки опити в сравнение с тия на съществата от духовния свят. Земята е опитно училище, в което се дават трудни задачи. Каква по-трудна задача можете да намерите от тази, да изпратят един грешник на земята и да го заставят да живее добре? Той трябва да намери, при какви условия да се постави, как да измени живота си, външно и вътрешно, да не греши. Ако този грешник не е надарен с някаква дарба, ще се намери в чудо. Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: Само смъртта може да ме изправи. Смъртта, обаче, е случайно явление в живота. Да живее човек, това е в реда на нещата, това е Божествено.

В живота на човека има много задачи, които днес са неразрешими. Запример, една от неразрешимите задачи е въпросът, кой е създал света и защо го е създал. Тази е далечна задача. По-близка задача за човека е, как да използува създаденият свят. Първата задача е тежък камък, който и досега не е дигнат. Той стои на пътя на човечеството, но не се е намерил човек, който може да го дигне. Много философи са го разрешавали, но камъкът и до днес стои непокътнат. И още много философи ще го разрешават, но едва ли ще им се даде щастието да го дигнат. Колкото е възможно да претеглите земята на везни, толкова голяма е вероятността да се реши въпроса, кой е създал света. Колко тежи земята, колко енергия е определена за нея, това са данни, изчислени с абсолютна точност, но не от хората, а от ония, които са я създали. В природата всяко нещо е строго определено. Който може да чете езика на природата, той никога не се лъже. Запример, види ли линиите на челото на човека, той може веднага да каже, дали даден човек е обикновен, талантлив или гениален. Всеки човек носи своето свидетелство на лицето си. Как можете да наречете един човек гениален, ако на челото си той не носи линията на гениалността? Природата е вложила във всеки човек известни дарби, които той трябва да развива. Ако днес не е гениален, някога ще стане такъв, но работа се иска от него. За да не осакати своите дарби, човек трябва да се откаже от ненужните желания, които нищо не допринасят. За това се иска различаване, да знае, кои желания трябва да подхранва и кои – да остави настрана, като тор в живота си.

Като ученици, вие трябва да знаете закона, че в мълчание работите стават по-добре, отколкото при говорене. Речете ли много да обяснявате една работа, вместо да помогнете за разбирането й, вие внасяте повече спънки. Според окултните закони, за една работа се говори, само когато се свърши. И тогава, каквито противоречия да срещнете на пътя си, ще знаете, че те са задачи, с решаването на които се определят вашите способности. Запример, някой става лекар, с цел да помага на човечеството. Обаче, в пътя на своя идеал, той среща големи мъчнотии. Не е лесно да се справя човек с болни хора. Най-недоволните хора в живота са болните. Защо? Те очакват всичко от лекаря. Не им ли помогне, те остават недоволни от него. За да не се натъква на недоволството на болния, лекарят трябва да знае, кого да лекува и кого да не лекува. Ако костите зад ушите на болния са издадени, той може да се лекува. Той издържа на болести. Ако брадата на болния е широка, а долната й част малко издадена, този човек може да се лекува. Ако сте учител, за да имате добър резултат, вие трябва да подберете учениците си, способните да поставите отделно от неспособните и така да се занимавате с тях. Поставите ли ги заедно, работата ви няма да върви добре.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че вие се ученици, с различни способности и дарби. Вие се вълнувате от различни мисли и чувства, вследствие на което представяте сбирка от различни цветя. Както водите на някои извори и реки са дошли от Великия, от Индийски океани, от Средиземно и Черно морета, така и мислите и чувствата на различните хора са от различни източници. Задачата ви, като ученици, е да различавате източниците на човешките мисли и чувства. Много има да учи човек. Той живее на земята, без да я познава. Щом не я познава, той не може разумно да се ползува от енергиите, които тя крие в себе си. Природата не търпи подпушване на енергиите си. Не могат ли енергиите й разумно да се използуват, те ще ударят в посока, обратна на тяхното движение, с цел да се уравновесят. Каквито промени стават в природата, такива се извършват и в човека. Има случаи, когато известни области в природата страдат от сухота, а други – от влага. И хората понякога страдат от сухота, а понякога от повече влага. Ако страдат от сухота, кожата на ръцете им става суха и груба. В този случай те се нуждаят от влага. Ако ръцете им са много влажни, те се нуждаят от топлина, която ще изпари известна част от влагата.

Следователно, хора, които страдат от сухота, имат нужда от влага. Тия пък, които имат много влага, се нуждаят от топлина. И най-после, има хора, които страдат от големи наслоявания на прах в съзнанието си. Те се нуждаят от мир и спокойствие, да не дигат прах вън и вътре в себе си. С други думи казано: ония, които имат кафяви очи, се нуждаят от топлина; те трябва всяка вечер да мият краката си с топла вода. Ония, които имат сини очи, се нуждаят от влага; щом ръцете и краката им започват да изстиват, те трябва да пият по 3-4 чаши гореща вода. Това са външни методи, чрез които човек трябва да си помага. За хора с кафяви очи се препоръчват топли бани, с температура от 35-41° най-много. За хора със сини и сиви очи се препоръчва вътрешен мир и спокойствие. Умът им трябва всякога да е зает, не с велики, неразрешими въпроси, но с въпроси, които представят условия за тяхното растене и подигане. Като е боядисвала очите на хората с различни краски – кафяви, сини, черни, природата имала пред вид да покаже на човека, какво му липсва. Човек с кафяви очи е любвеобилен, лесно се увлича. Който има сини очи, той минава за идеалист. Той обича да мисли за високи работи, да хвърчи в облаците. Ония, които имат кафяви очи, ако са месоядци, трябва да се хранят главно с агнешко месо. Тия със сините очи трябва да се хранят повече с риба.

Сега, задръжте в себе си мисълта, да не допущате в ума си излишни мисли, в сърдцето си – излишни чувства. Влезе ли една излишна мисъл в ума на човека, тя мъчно излиза навън. Колкото е мъчно да изпъдите въздуха вън от стаята, толкова е мъчно да изпъдите чуждата, натрапена, излишна мисъл от главата си. Обаче, да проветрите въздуха в стаята, да внесете свежа, чиста струя, това е възможно. Чистият въздух, влязъл отвън, е в състояние да изпъди ненужните и натрапени мисли от човешката глава. Защо влизат тия мисли в главата ви, не питайте. Давайте място на светли, чисти мисли в ума си и на топли, благородни чувства в сърдцето си, които могат да се реализират. Що се отнася до бъдещето, само по себе си то ще дойде и ще донесе това, което ви е нужно.

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !

9. Лекция от Учителя, държана на 21 ноемврий, 1926 г. София.

Начало: 19:00

Освобождаване

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, мисли, живот, чувства, хора, очи, природа, земя, аз, себе, бъде, път, сега, всички, мисъл, казва, енергия ,

 Младежки окултен клас , София, 21 Ноември 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


VI година (1926-1927)
9-а лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на 21.XI. 1926 г.

В природата има един закон и той е следующият. Живата природа не търпи натрупвания на излишни материали. И следователно енергията може да се складира, но не да се натрупа. Ако вашият мозък например събере повече енергия, вие трябва да имате един резервоар, в който да я складирате. Някой път вие имате излишни мисли и излишни чувствувания. Те са вторични. Всеки от вас трябва да има основни мисли. Основните мисли са, които са излезли първоначално от чистата природа, от Божествения Източник. А носле са се явили натрупвания на ред други вторични мисли и чувства. Те не представляват капитал. Те са заети назаем неща, които всякога могат да ви се вземат (отнемат)[1]. Някой път мислите, че имате някоя идея, после търсите я – няма я. Чужда идея е тя. Основната идея, която носите в себе си, никой не може да я вземе. Тя не може да се помрачи. Преди всичко, ще се пазите от натрупвания. За да имате тази пластичност. Някой път, като млади, у вас се явяват следните мисли: за пример как ще прекарате живота след 20 години. А вашият живот как ще прекарате след 20 години, може да се определи днес. По закона на вероятностите. Аз ще ви дам един ден в годината, от който може да се определи как ще прекарате след 20 години живота си. Ако един ден се оставите в пасивно състояние, очистите ума и сърцето си от мисли и чувства и се оставите на този вътрешен импулс – но да не стане пропукване на съзнанието. За пример онова чувство на страх – страхът с личното чувство на честолюбието раждат омразата. Първо у човека има едно чувство – той иска да придобие нещо. Това е положително чувство. След това иде страхът – едно негативно чувство. То постоянно ти казва, че има някаква опасност. То противодействува. След това иде личното у човека. Тези три елемента като се съберат и не могат да намерят една устойчивост, ражда се омразата. Образува се едно вътрешно горение. Тука, в симпатичната нервна система. Като че е турена една пила. И тук усещате, на слънчевия възел, постоянно. Казвате: «Обръща ми се коремът.» Тогава ще противодействувате на страха. С какво? Ще усилите надеждата, ще усилите вярата, ще усилите способността за разсъждение от причина към последствие. Като внесеш тези три способности, ще привлечеш тази излишна енергия напред и ще я трансформираш. Някои от вас искат да бъдат силни по мисъл. В какво седи силната мисъл? Силната мисъл седи в това, да може да прониква, където я пратите, да няма преграда за нея. Да прониква всичко. Мисъл, която може всеки да спре, не е силна.

И после, в какво седи търпението на човека? Природата постоянно ни възпитава. В света нас ни възпитават по един негативен начин. Този негативен начин, Питагор, който е учил 20 години в Египет и 10 години във Вавилон, е знаел. Знаете ли през какви дисциплини е минал? Единственият, когото египтяните са допуснали в школата. Такова недоверие са имали те към гърците, за неустойчивост на характера и лековерие. ЕЦ [?] години е трябвало да дреме. И после, Питагор, когато е приемел свои ученици, поставял ги е на изпит, да ги подиграват – окачвали са им всички епитети, които учениците са можели да намерят. Цяла една година са ги подигравали. Ако могат да издържат, ще влезнат като слушатели. Тъй е правил Питагор.



Сега целият свят са станали питагорейци. Сега вестниците почнат по ваш адрес, всичко могат да кажат. Искат да ви изпитат дали можете да станете окултни ученици или не. Ще ви кажат: «Завеяни сте. Логика нямате. Мисъл нямате.» Ще ви кажат, че сте млади и трябва да си поживеете. Като остареете, какво ще ви даде светът? Ако едно учение е само за старите, това не е учение. Защото учението и на младия, и на стария е една стъпка на целия живот. Няма разлика. То е само по степен. Детето, което събира 1 и 1, цяла философия е това. Учените [казват]: едно и едно на квадрат. По-висша степен е. После ще турите други форми. А просто детето ще събере 1 и 1. Какво иска да каже? На това дете ще му разправяте, че двама хора като се съберат на едно място, ще има противоречие в живота. И за да може да живеят приятелски, събирането трябва да изправи всичките противоречия. А туй противоречие, този плюс +, трябва да се завърти (фиг. 9.1). Как? Всяка една мъчнотия, трябва да я завъртите. Мъчнотиите, това са плюсове в живота. Ще ги накарате да се движат.

В какво седи движението? Ето в какво седи движението: тази мъчнотия, може от нея по някакъв начин да се освободите чрез един логически начин. Допуснете, че имате една идея загнездена в ума си – искате да пооткраднете. Нямате пари, оттук-оттам ще бръкнете, най-после казвате: «Каквото ще да става! Аз ще бръкна.» То е мъчнотията вътре. Борите се, страдате. Има нещо, мъчи ви. То е един плюс между две единици. Защо иска човек да краде? Първото нещо, с което започнаха хората, то е кражбата. Откраднаха една ябълка. Без позволение. Първото изкуство, което жената научи. В света първото нещо, това е кражбата, вземането без позволение. Вторият акт, това е лъжата. Те са двата недъга, с които трябва да започнете. Първо, всеки е склонен да взема нещо без позволение. Намериш си приятел, трябват ти пари, намираш на масата му, ще ги прочетеш[2], ще ги прегледаш, казваш: «Мога да ги открадна, тези. Но аз съм господар. Аз съм човекът, който мога да владам себе си.» Ти благодари на тази мисъл, че ти е дошла на ума. Тя ще те изпита. Ще се покаже какъв човек си. Или ще се повдигнеш, или ще паднеш. И в единия, и в другия случай – като паднеш, ще научиш закона на децата. Едно дете, като падне, какво прави? Като не идва никой да го вдигне, то става. Никой като не ти помага, най-после ще станеш.

Тези излишни мисли и желания, които имате, ще ги очистите. И ще останат във вас положителните. Ще се създаде във вас един характер. Благото, което вие търсите, ще дойде по един много естествен път. За туй благо трябва да се образува една нова канализация, да не би, като дойде благото, да се пропукат кюнците и да изтече. Влезнете в едно общество, най-първо ще ви похвалят. Но знайте, че след похвалата може да има и обратното. Знайте, като напишете един разказ, може да го напишете много хубаво. Но втори път като пишете, може да нямате туй разположение и да напишете един разказ, с който да ви осмеят. Много видни поети, учители, учени са пострадвали така. Тази възможност от какво произтича? Учителите са пожелали нещо. Натрупване има в неговата мисъл. Поетът или учителят, или ученият трябва да се научат най-първо да бъдат от себе си. (...) Като напишете една поема, идете при един приятел и му кажете: «Изпратиха ми тука нещо, да го прегледам.» (...) Най-после, вие когато пишете нещо, знаете ли, че сте вие, които сте писали това? Не. Какво сте писали? Колко поети, които са били даровити, след време са оставали празни стомни! Възможно [е] ти във всички твои съществувания ти да си писал. Останали тези натрупани мисли и сега в един живот се проявяват. И след това твоят гений те озари. После, като те остави, станеш един обикновен човек. Божественият живот върви по друг един начин – непреривен. Божественото в човека върви всякога по една възходяща степен. Никога не трябва да се обезсърчавате, да кажете: «От мен това или онова няма да стане.» Човек, който върви по Божествения път, на всичко трябва да се радва. Трябва да четете поетите и да се радвате. Ще дойде време и за неговата поезия. Ще дойде време и за неговата песен. Допуснете, в този клас колко души сте? Сто. Каква вероятност има да станете професори? Най-първо, някои от вас не са родени за професори. Колко души са родени за художници? Колко – за музиканти? Някои са родени чисто за физически живот. Някои са родени за духовен. Някои – за умствен. Има известна пропорция.

И тъй, в (...)[3]. Излишните мисли образуват едно стягане у човека. Някой път ще изгубите вдъхновението си, ще се обезсърчите. И най-първо се заражда едно силно желание да изпъкне човек. И като срещне първата мъчнотия, то обезсърчава се. В живота онзи, който носи по-малък товар, има по-голям шанс да успее, отколкото онзи, който носи голяма раница. Голямата раница показва лакомия, желание у човека да се осигури. Пък ако нищо не носи, показва, че той тогава проси. Нито големият товар, нито малкият. Просията защо съществува в света? За да смири човека. Тези просяци не са издържали своите изпитания. Турят ги да ходят от къща на къща, да просят. Тогаз, каква роль[4] играят крадците? Че, [какво] по-голямо безчестие от това да ходи да краде човек, да го затварят, да го бият? След като го бият десет пъти, той ще разбере какво нещо е кражбата. Кражбата произтича от неестествени желания. Кражба съществува и в поезията, и в музиката, и във философията. Градация има. Има майки крадци. Че, онези две майки, които отишли при Соломона и едната казва: «Детето е мое», другата казва: «Детето е мое»? И после, колко мъдър е бил Соломон! [...] Истинската майка поиска детето да остане живо. Когато вие двама се състезавате за едно място, казвате: «Аз не отстъпвам мястото», и другият не отстъпва, на кого се пада това място? На онзи, който отстъпи. Като втората майка. Само да не го умъртви. Щом дойде омразата, детето умира. Щом двама души се скарат, и любовта изчезва. За да не изчезне любовта, казва: «Ето това дете.»

Разбира се, има голяма трудност в сегашния живот да се самовъзпитава човек. Прогресът, който може да направи в своя характер, не може да стане с един замах. Той трябва да определя малко време, но постоянно да се занимава. Денем по 5, по 10 минути, половин час в съзерцание. В каквото и да е настроение. Да се отдели в една свещена мисъл. Да си има свещената стая. Свещена стая да има. Може да е болен. Може да има най-черни мисли. Да се отдели, каквото и да му е. След туй пак да иде на работа. Орач ли е, слуга ли е, музикант ли е, то не ни унижава.

Всеки може да бъде музикант. По-хубава музика от красивия живот има ли? По-хубава музика от хармоничната мисъл има ли?! По-хубава музика от онези, красивите чувства? Чували ли сте вие какво нещо са красивите чувства? Кой музикант може да преведе музиката си? Своите чувства? Не, то е толкова смешно, когато някой път музикантът иска да представи чувствата си. Чувствата в човека никога не са бурни. Изразяват: животът е бурна страст. Че какво са тези страсти? Ако измерим една страст, колко силна е? Тази енергия от твоята страст дали ще уплаши една муха? Ако турите една тел и прекарате този ток на своята страст, мухата едва ще усети. Ще поиграе на това отгоре. И най-силния от вас, който има тази страст, съблечете го гол, турете тулумбата[5] и в 5 минути ще изстине. Това са афектации на живота. Казва: «В мене има такава буря! Страшно нещо!» Не е страшно. Ти си го мислиш, че е страшно. То е един малък ветрец, който е разклатил шумата. Казваш: «Гори сърцето ми.» Казвам: Какво може да свариш на това гориво отгоре?

Един ден тази енергия в бъдещата култура ще се впрегне. И тук, сега, като ви разправям тази лекция, ще има един контакт: ще загасим всички ламби и по светлината ще познаете кой какви чувства има, ще видите кой какво мисли. И колкото по-интенсивна е, толкова по-приятна ще бъде светлината. Ще си приказваме и с тази енергия, която изтича, ще осветляваме целия салон. Тъй че, един ден ние няма да се оплакваме. Като мислиш, ти ще имаш своя контакт. Ще работиш на масата си и лампата ти ще гори. След като престанеш да мислиш, ти заспиш, ще угасне лампата ти. Станеш сутрин, пак тръгнеш. Вечер пак туриш контакта, свети. Онези хора, които са развили туй чувство на ясновидство, те виждат. Не само виждат, но имат свещ. Има някой, който, като е [чист], носи светлина. Ще се стремите към тази вътрешна чистота. Не тъй, обикновено, да станете чист и свят, както го разбирате. Човек трябва да се примири с противоречията на живота, като магаре. «Който ме товари, обича господаря ми! Значи, аз се радвам на това. И който ме разтоварва, обича мен. Помага на мене.» Все ще се намери някой да обича господаря и някой – да обича магарето. Нищо повече! Някой път господарят товари и разтоварва. Когато го товари, обича себе си; когато го разтоварва, обича магарето.

Туй магаре, всеки човек го има вътре в себе си. У българина много силно е магарето. И българинът трябва да следва туй правило на магарето. Не зная дали има някой народ, твърд като българина. Инатът излиза от твърдост. Вследствие на това, твърдостта у българина въздействува много върху неговия ум. Той като каже: «Не искам» – свършено е.

У англичаните твърдостта е свързана с личните чувства. Той има достойнство.

Твърдостта е едно чувство потребно. Кога? Твърдостта е потребна при издържане на идеите, които човек носи в света. Подкрепа на идеите трябва. Френологически тя е поставена отгоре, между двата центъра: тук отзад, да балансира съвестта. Дава стабилност на човешкото знание, а от друга страна – да дава стабилност на личните чувства. Но когато твърдостта има и личните чувства, те съставят мощ в неговия характер.

Излишните мисли, непотребните мисли изхвърлете из живота. В дадения случай гледайте да реализирате мислите си. Тези мисли, тези чувства, които имате, да ги реализирате в близко бъдеще. Има мисли, които могат да се реализират в близко бъдеще, има други – след 5, 10, 20, след 30 години. Той е периодът. После започват други – когато може да се реализират след 40, 50, 60 години. Но, до 30-ата година вие не можете ли да сформирате вашия характер, вие ще се повърнете, ще живеете само с вашето минало. «Аз едно време като бях, тъй учих, бях в университета, еди-коя си теория.» Няма какво да изучавате старите теории. Новите теории трябва да се учат сега.

Най-първо, правили ли сте опит с червения цвят, какво влияние упражнява върху вас? Вие казвате: червената светлина толкова билиона трептения има. Хубаво е туй число, но какво влияние упражнява червената светлина? Някои от вас не обичат червения цвят, но все-таки в стаята си [всеки] трябва да има поне един косъм червен. Ако не го обича, обезателно един косъм, увиснат някъде. Червеният цвят съществува в природата. Ако го няма, няма да бъдете в съгласие с природата. Второто: трябва да имате един портокален косъм. И тогава, пред кои от тези косми: червения и портокаления – но непременно трябва да имате тези цветове. И как ще се самовъзпитавате? После, и в джеба си ще носите червен, портокален, син и ако всеки ден имате тези косми, да ги гледате, ще създадете един устойчив характер. Много поетичен. Ще ги носите, те в природата съществуват. Някой казва: «Аз обичам само един цвят.» Не. Всички. Може цветя, може конци – вземете един естествен цвят. Ще си имате един конец, който не избелява. Ако имате такива камъчета, скъпоценни камъчета – още по-хубаво. Направете един опит: 7 влакна от коприна, от цветовете. Може да намерите такива копринени цветове. По едно влакно или по две, или по три. Ще си ги имате, ще си ги турите в едно тефтерче, за цяла година да ги гледате. Да видите какъв резултат ще произведат. Ще отваряте, ще ги погледвате. Намерите се някой път неразположен духом – ще извадите тефтерчето, ще ги погледнете, ще кажете: «Това съществува в природата.»

Какъв е смисълът на тези цветове? Ще ви дам всеки един цвят на какво съответствува. Ще ви преведа този език на цветовете. Той е много красив език. Сега аз искам да ви дам тези неща, с които може да си помогнете в живота. Всяка една помощ е едно пособие. Природата има пособия. Вие искате за се ползувате от тях.

В живота на всеки един човек има три неща. Душата, за да се прояви на Земята, трябва да има добре организирано тяло. Туй показва качеството на душата. Тялото, за да може правилно да се развива, трябва топлина. А тази топлина произлиза от чувствата. Човек, който няма нормални чувства, той не може да има топлина на тялото си. Постоянно ще му изстиват пръстите. Ще правите опит. Изправете чувствата си – веднага ще почнат да се стоплят краищата на вашите пръсти. Мисълта ви за да бъде свежа и ясна, трябва да имате светлина. А светлината се ражда от човешката мисъл.

Светлината в природата е признак на интелигентност. Колкото интелигентността е по-силна, толкова светлината с по-ярка и по-мека. Било е време, на Слънчевата система, на Земята когато е нямало никаква интелигентност. Мрак е имало и Дух Божий се е носил отвън. Не е бил вътре. И после, когато Бог каза: «Да бъде Светлина!», светлината излезна от вътре. От душата, от Духа. Мисълта се прояви. Тъй е и със Слънцето. Слънцето е най-интелигентно засега. На Земята интелигентност има отвътре. Отвън няма интелигентност, много глупава е тя. Когато[6] Слънцето е еднакво интелигентно и отвън, и отвътре. Някой казва: «Аз имам идея.» Но дадат му да я напише – не може. Казва: «Ама, разбирам от изкуство, мога да рисувам.» Дадат му – не може. Чувствата и стремежите могат да бъдат вътрешни. Същинската интелигентност на човека седи и отвън, и отвътре. Човек трябва да бъде като Слънцето. Затуй ние взимаме Слънцето като символ на една интелигентност: както е вътре, така – и отвънка.

Сега, за пример тия учени хора, които съществуват на Земята, които са се трудили в науката, кой ги е заставил? Някои са посветили живота си на химия[та], допринесли са за тази наука. Кой ги е заставил за това? (...) Тези души са слезли да помагат на човечеството. Онези, които са работили в математиката и са я развили, кой ги е заставил? Тези процеси, които стават на Земята, те са и извън нашата Земя. Висшата математика се изучава в духовния свят. А тук, на Земята, се правят малки опити. Земята е опитно поле. Има трудни задачи. Даде се на един математик да изчисли математически при какви условия един голям грешник трябва да се постави, че да даде един добър резултат. Като му се дадат свободни условия. Кой математик може да изчисли сега? Тук едва някой хиромант може да намери. Не само да гадае, но тъй, точно. Човек кога ще си замине за другия свят, определено е точно. Сега се страхуват хората. Ще оставите смъртта. Смъртта е нещо случайно в живота, инцидентно. Да умира човек, е много случайно. Да живее, да живее – това е Божествено.

Според вас кои мисли считат излишни в живота? Да допуснем, някой от вас иска да стане някой виден поет, да заинтересува всички хора. Какво ще допринесе на света? Допуснете, че той взема живота на младите хора в най-красива форма, па и на старите хора, па и на свещениците. Да допуснем, че аз съм красив. Опише някой всичките ми качества. След като ме опише, какво ми предава той? «Ама, казва, като тебе добър човек няма.» Какво ми допринася? «Ама, казва, ти си лош човек.» Ако аз съм лош, какво ми отнема? Че съм лош, това го зная. Че съм добър, и това го зная. Преди ти още да кажеш, аз всичко го зная. Какво може да ми помогне човекът? Какво може да ми помогне поетът? Този поет трябва да дойде при мене и да ми каже: «Аз написах нещо за тебе. Искам да ти прочета нещо, колко аз съм добър.» За себе си пише. (...) Гледа дали ще ми допадне. И пише той: «Вечер две вдовици...» – поезия е това в живота (...)- «и там ме срещнаха, пише, двама млади, та ме наложиха хубаво (...) Върнах се вкъщи и се разкаях.» Питам сега: този втори начин, че са го наложили, той е механически. Той вече разсъждава. Първият начин е морален. Никой не го е бил. Не е лошо, че е поздравил. Ама има друг, който казва: «Как смееш ти да поздравляваш?» Етикеции има в света.

Във философията си разсъждаваш за причините и последствията, как е създаден светът. Та кой може да знае как е създаден светът? Как ще знаеш ти Господ какво си е мислил? Ти бил ли си с Него? Как ще откриеш кои са причините, които са Го заставили да създаде света? философията не е защо е създаден светът, а каква полза може да ни принесе светът, ако той изяснява. Тъй е по-близо. А защо е създаден светът? Винаги подразбира: какво ние може да вземем от този свят. То са задачи, които всякога ще останат незавършени. Сега и хиляди години да се запитвате защо е създаден светът... Хубаво е да се занимавате с това. Аз го наричам много тежък камък за упражнение. Този камък, всички философи са го дигали и никой не го е дигнал. И няма да го дигнат. Казват, някога този камък може да се дигне. Питам тогава: Може ли вие да претеглите Земята на терезия[7]? Учените хора сега изчисляват, че Земята тежала толкова. Но туй е само предположение. Колко е тежка тя? Те са хубави изчисления. В природата се знае колко точно тежи Земята. Точно е определена енергията на Земята, но ние, хората на Земята, ние не можем да турим Земята на везни, да я претеглим. Тъй, конкретно да я претеглим.

При това, човек може ли да претегли себе си, какво може да стане от него? То е невъзможно. Вероятност има всякога. Гениалните хора, за пример едно гениално чело – има известна гениална линия на челото. Няма ли я тази линия, той не може да бъде един човек талантлив. Всеки един ученик си носи своята диплома докъде е достигнал. Като не съм гениален, няма какво да се смущавам. До този клас съм достигнал, ще уча занапред. Срещна един гениален човек – радвам се. Срещна един художник – каквато и дарба да има, радвам се, той умее. Нищо в света не е произволно. Дават се условия и на всеки човек се помага да придобие. Тези заложби, ако вие вървите, ще се развиват. А другояче, ненужните желания ще осакатят вашите заложби.

Сега, какъв беше опитът, който ще направите? Окултните закони, щом се обясняват много, те не работят. Онзи, който е готов, щом се обясни принципът, той ще тръгне. Окултният принцип в мълчанието работи повече, отколкото в говоренето. Щом много ви разправям, те се парализират. В окултните закони за една работа се говори, след като я свършат. Свършат я, тогава говорят за нея.

А изпитанията, които има в живота, това са задачи, които ви са дадени в това съществувание. Всички мъчнотии, които сега срещате, те са задачи, в кои науки може да работите, в коя наука може да постигнете по-големи постижения. Те са все задачи.

Някой казва: «Хубаво е да бъде човек лекар.» Много трудна професия е да си лекар. Най-недоволните хора са болните. Всичко очакват от лекаря. Като лекар, като идеш сега да прегледаш един болен, да кажеш: «Този болен, аз не мога да го лекувам.» Като го бутнеш зад ушите, ако тези кости са издадени, лекувай го, ще оздравее. Ако има брада широка и малко издадена долната част, лекувай го. Като си учител, ще намериш ученици, които може да те разбират. Или ще намериш най-способните ученици и на тях ще преподаваш, или ще намериш най-големите калпазани. Ще вземеш тогава метода на калпазанството. Тези методи ще вземеш, ще работиш и ще имаш резултат. Но ако събереш тези, които нищо не разбират, и онези, които много разбират, ще направиш една каша. Сега вие тук, в класа, сте като онези български музиканти, нали има такива музикални китки, за «Цвете красно», това-онова. Такива китки да ги нямаме. Вие сте събрани тука по онзи, великия закон. Вие се допълняте и всеки трябва да си намери мястото си. Вие като сте тука, в България, може да бъдете във връзка с всички мисли, може да бъдете с чувствата си, може да приемате импулси. Нима мислите, че от Великия тихия океан не падат ли капки тука? Аз да ви заведа, тук в България, има извори, на които водата е от Великия тих океан; има други – от Индийския, от Атлантическия, от Средиземно море, от Черно море. От всички извори има тук, в България. Знаете ли тези извори откъде са?

За бъдеще има да учите важни въпроси. На Земята има складирани известни енергии, всяка местност там е място, където енергия е складирана. На Балканския полуостров има складирана грамадна енергия от памтивека. И понеже тази енергия не е използувана от жителите, последните [местностите] почнали да се рушат и Балканският полуостров постоянно се сляга. Такъв е законът: ако не дойдат разумни хора да използуват тази енергия, тя ще се трансформира. Тогава, защо трябва да потъне Балканският полуостров? На всичкия него му трябва вода. На тази енергия трябва проводник. Тогава ще отиде културата към Русия, нагоре. Ще се изправи оста на Земята. Тъй е правила природата. Понеже Великият тих океан много вода има, там ще излезе друг континент. Там ще се дифузира енергията, ще се уравновеси, ще стане едно балансиране. Природата обича онези течения на силите. Тя не обича никакво подпушване.

Щом се роди една отрицателна мисъл, търсете с ума си да я използувате. Някой път вие сте сухи, сухота има. Ще погледнете – ръцете ви са сухи и груби. Пък на някои от вас ръцете са много влажни. Трябва ви малко топлинка, тази влага да се изпари. А на някои ви трябва мир, спокойствие. Вие постоянно сте неспокоен, като някой заек. Вода ви трябва. На кои трябва вода? На сухите хора. На влажните хора трябва топлина. А на пепелявите и прашни трябва им тишина и мир. Да се не вдига прах. Аз бих ви превел този закон. На онези от вас, които имат кестеняви очи, трябва им топлина; на онези от вас, които имат сини очи, трябва им влага, вода – топла вода. Да пият 5-6 чаши. Вряла вода. Щом ръцете им изстинат. А онези, които имат кестеняви очи, да си измиват краката с топла вода и слабините с топла вода. Като едно външно средство. Във всички стари школи са употребявали баните. Човек с кестеняви очи – топли бани, температура както тялото, да е около 39 до 40 градуса, 41 градуса е отлична вода. А онзи, който има тези, сивите очи, той не трябва да се плаши, трябва да бъде винаги спокоен. Трябва да бъде работлив, да има един малък занаят, една малка работа, че да бъде мирен. Не му трябва да се занимава с велики въпроси. Но да се занимава тихо и спокойно. За туй е дошъл той в света. Зелени очи няма. Черни очи няма, те са тъмно кафяви. Хора с черни очи са малко материалисти. За да станат кестеняви очите им, трябва да се вземе малко от париците.

Според мислите и желанията на човека, очите могат да се изменят. Има случаи, където очите се изменят. Кафявите очи, сините, черните природата ги е турила като символи, да покаже кой от какво се нуждае. Онзи, който има кафяви очи, любвеобилен е. Нуждае се от топлина. Лесно се вплита. Онзи, който има сини очи, той е идеалист, в облаците хвърка. И на Христа турят сини очи. Някои Го рисуват с кафяви очи. Възможно е да е имал идеално сини очи. Ако е имал сини очи, много е право, че той е изваждал рибата из водата. Онези с кафявите очи риба не трябва да ядат. Ако са месоядни, може да ядат агнешко. Човек с кафяви очи – агнешко месо. Човек със сини очи – риба да яде. Ако са хора от света. Tогава, за плодоядците ще видим астрологически какво съответствува. Някои плодове приличат на рибите. Към кои зодии спадат рибите? Към кои – плодовете? Някой път може да се занимаем с каква храна трябва да се храним. Всички не може да се хранят с една и съща храна. Трябва да има разнообразие.

Основната идея? (- Да няма излишни мисли, чувства и желания.) Излишните мисли и желания много мъчно се изпъждат. Колкото въздуха може да изпъдите из стаята си, толкова – една излишна мисъл. Но вие може да направите проветряване. Да внесете чист въздух. Той ще ги изгони. Трябва да се внесат ценни мисли, ценни чувства. А законът за противоречието, защо някои мисли и някои чувства са влезли в ума ви? С този закон не се занимавайте. Вземайте това за вашата възраст, което може да приложите. Туй, което сега може да приложите, приложете го. Има нещо, което за бъдеще ще ви трябва.


-------------------------------------------------------------------------------------------------------
[1]В оригинала думата «отнемат» е написана над «вземат»
[2] прочета – диал. Преброя
[3]В оригинала има стенографски знаци за няколко думи.
[4] роль (рус.) – остар. роля.
[5] тулумба (ит.-тур.) – остар. пожарникарска или изобщо водна
[6] когато – диал. докато.

НАГОРЕ




placeholder