НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Любов и вяра / Двата метода. Любовта и вярата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Любов и вяра

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, може, вяра, аз, има, казва, себе, работи, страх, всички, желание, живот, път, сега, закона, мисъл, всичко ,

 Младежки окултен клас , София, 17 Октомври 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


– Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление.

Чете се резюме на темата: “Най-важната работа след ядене”.

Чете се темата: “Най-малкият потик в живота”.

Като се говори за малък потик, това подразбира съществуването на голям потик. Казваме малък, слаб потик. Има ли някаква разлика между малък и слаб потик? Казваме малко, слабо дете. Какво разбираме под думите малко и слабо дете? Под думата “малко” дете, разбираме дете, което на ръст, на височина е малко. Слабо дете пък е това, което е слаботелесно. Следователно, кой е най-малкият потик в живота? Според някои, да бездействуваш, това значи, да имаш най-малкия потик в себе си. В същност не е така, защото бездействие не съществува в природата. Когато човек мисли, че е в пълно бездействие, и тогава даже не бездействува. Той казва, че нищо не прави, а тъкмо в това време яде. Значи, все прави нещо. Друг някой казва, че от нищо не се интересува, а в същност се интересува от много неща. То се страхува да се прояви свободно, да не му стане нещо. Това, именно, показва, че човек се интересува от своя живот.
Представете си, че влизате в едно общество на хора, които не ви създават никакви противоречия. Какъв живот съществува там? Какви са хората в това общество? За да не предизвикват никакво противоречие, те трябва да са съвършено еднакви и по ръст, и по вътрешен строеж. Има ли някакво съотношение между малкия потик и малкия ръст на човека, както и между големия потик и големия ръст? Малкият потик крие в себе си възможности да стане голям, да се увеличи. Това е в зависимост от времето и пространството. Природата си служи с малки и големи потици, но от икономични съображения тя предпочита малките потици пред големите. При малките потици се изразходват малко сили, малко материал, а при големите – повече сили и повече материал. При това, резултатите при малките потици са всякога добри.

В природата съществуват ред разумни сили, с които тя си служи, като потици на човешката душа. Една от тия разумни сили е любовта, а друга – вярата. Коя от двете сили дава по-голям потик на човека? Ще кажете, че любовта дава по-голям потик. Защо? – Защото тя включва всички сили в себе си. – Това трябва да се докаже. Да твърдите, че любовта включва всичко в себе си, е все едно да твърдите, че майката включва детето в себе си. Ако това е вярно, детето не би трябвало да излиза вън от утробата на майка си. Когато положението на рибите станало много тежко, някои от тях решили да напуснат водата, да излязат вън от нея, да не си спомнят за предишния си живот. Водата им казала: Каквото и да правите, дето да отидете, без мене не можете. Все ще ме потърсите, поне гърлото си да наквасите. Никое живо същество не може без вода. Никое живо същество не може без любов. Както водата измива, изглажда и изчиства всичко, така и любовта урежда всички неща в живота.

Като се натъкват на известно противоречие в живота си, хората се обезсърдчават от всичко и казват: Не ни трябва любов, нищо не ни трябва. – Не, без любов не може да се живее. Каквото е водата за рибите, такова нещо представя любовта за човека. Тя е среда, в която той живее и без която не може. Значи, любовта е вода, в която човек плува като риба. За да не се удави, той трябва да я разбира, да познава законите й. Следователно, като влезете във водите на любовта, гледайте да не се удавите. Като се качвате по нейните височини, гледайте да не паднете. Като влезете в огъня на любовта, гледайте да не изгорите. Като дойдете до светлината на любовта, гледайте да не почернеете. Като се намерите пред красотата на любовта, гледайте да не погрознеете.

За да не изпада в тия положения, човек трябва да е готов да се ползува от любовта. Тя е сила, чрез която човек може да трансформира състоянията си. Любовта е козмическа сила, която движи всичко в света. Който не разбира смисъла на любовта, той казва: Не искам да мисля, да чувствувам, да работя, да се движа. – Това е неразбиране на живота, неразбиране на любовта. Любовта движи всички планети, всички слънца, целия свят, а въпреки това малкият човек решил да й се противопоставя. Ще мислиш, че чувствуваш, ще работиш, ще се движиш, въпреки волята си. Любовта движи света, а не човекът. Това не значи, че човек ще се движи по пътя на слънцата и планетите, или по пътя на другите хора. Всеки човек ще се движи по свой определен път, но непременно трябва да се движи.
И тъй, за да бъде свободен, човек трябва да има определена посока в живота си, към която да се стреми. Тази посока е различна за различните хора. Затова е казано, че всеки се движи в свой кръг, по своя специална орбита. Като не разбират, какво значи кръг на движение, мнозина наричат този кръг “омагьосан”. Казват за някого, че е влязъл в един омагьосан кръг. Това показва, че този човек е излязъл от своя собствен кръг на движение и е влязъл в чужд кръг. Значи, човек може да се омагьоса, само когато напусне своя кръг на дейност и влезе в чужд кръг. Щом се движи в своя кръг на дейност, човек може да постигне всички свои желания. Не се ли движи в своя кръг, работите му няма да вървят добре. В първия случай той може да стане и министър, и цар, каквото желае. Във втория случай той може да реализира желанията си на сцената само. Там ще го видите и като учен, и като млад и стар, и като цар. Тези положения са кратковременни, докато е на сцената. Слезе ли от сцената, той е обикновен човек.

Като наблюдавате хората, виждате, че те коренно се различават един от друг. Ако един работи с методите на вярата, друг непременно ще работи с методите на любовта. Ако и двамата са изобретатели, първият ще приложи един от методите на вярата в своята работа и ще каже: Аз вярвам, че ще успея. Вторият ще приложи един от методите на любовта и ще каже: Понеже обичам работата си, вярвам, че ще успея. Кой може да вярва в успеха на своята работа? Само онзи може да вярва, който има знание и любов. Само разумният може да вярва. Вярата подразбира разумност. Човек не може да вярва на устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки. Обаче, ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва на неговата устойчивост. Какво показва това? Това показва, че може да се вярва само на силния. Значи, вярата има отношение към силния, към разумния човек. Любовта, обаче, има отношение към слабите, към страдащите. Запример, ако на двама души, единият вярващ, а другият любещ, им предложите една малка колибка и една голяма, висока вила, кой какво ще предпочете? Човекът на любовта ще избере малката колибка, а човекът на вярата – голямата, висока вила. Защо? – Защото вярата обича големите, великите неща. Тя работи с големи величини, а любовта работи с малки, със слаби величини. От тук виждаме, че вярата и любовта са две разумни сили, които работят, както с противоположни методи, така и с противоположни величини.

Следователно, намерите ли се пред големи мъчнотии, вие ще си послужите със закона на вярата. При малките мъчнотии ще си послужите със закона на любовта. Вярата побеждава големите мъчнотии, а любовта – малките. Ако хората не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те разместват методите, с които си служат. Те турят любовта там, дето вярата трябва да работи. Те искат да побеждават големите мъчнотии с любов, но не успяват. За да разрешите някаква мъчнотия с любов, вие трябва да я намалите в себе си, да я представите в най-малката й форма. Представете си, че някой ви дължи сто хиляди лева. Като не може да ви се изплати, той дохожда при вас да ви се моли, да му простите дълга. На какво разчита този човек? На любовта ви. Обаче, той не знае, че сумата сто хиляди лева е голяма величина, и любовта не може да работи с нея, докато постепенно не я намали и превърне във величина, която може да влезе в кръга на нейната дейност. За тази цел тя зачерква една нула на сумата сто хиляди лева и казва: Сега ще ми платиш десет хиляди лева. – И тях не мога да платя. След известно време любовта зачерква още една нула. – Хиляда лева можеш ли да платиш? – Не мога. Тя зачерква още една нула. – Сто лева можеш ли да платиш? – Не мога. Зачерква още една нула. – Десет лева можеш ли да платиш? – Не мога. Любовта зачерква и последната нула и оставя на човека да плати само един лев, поне за семето, което е дала. По този начин любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и ги представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими. Затова е казано, че любовта е сляпа за погрешките, за слабостите на човека. Тя ги представя в толкова малък вид, че да не обезсърдчи и отчае човека. Като ги види толкова намалени, той има сила и дух в себе си, да работи за изправянето им. Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи. Законът на мъдростта, в който вярата взима участие, не намалява нещата. Той ги приема в тази форма, в каквато съществуват, и изисква тяхното изправяне. Ученикът се извинява на учителя си, че не е могъл да научи урока си, понеже майка му била болна, или нямал учебници и т.н. Учителят казва: Зная всичко това, влизам в положението ти, но урокът трябва да се научи. Значи, мъдростта изслушва човека, не го съди, но не го извинява.

Като ученици, при самовъзпитанието си, вие трябва да прилагате и двата закона, любовта и вярата. Като дойдете до малките мъчнотии, ще приложите любовта. Като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с вярата. Всички големи борци са започвали със закона на любовта, а са свършвали с вярата. За да развиват мускулите си, те са започвали с любовта. Те са обичали работата си, и затова са имали разположение да правят ред упражнения, всеки ден да ги увеличават, да пристъпват към все по-тежки и сериозни. Като дойдат до известно постижение, те излизат на борба с по-слаби от себе си, за да придобият вяра в своите сили. Постепенно те излизат срещу все по-силни борци, докато един ден се уверят напълно в своята сила и се обяват готови борци. Те имат вече вяра в себе си и работят с нея. Тъй щото, искате ли да работите върху себе си, да изправяте погрешките си, започнете от най-малките и постепенно вървете към по-големите. Това не значи, че трябва да изкоренявате погрешките си и да ги хвърляте вън от себе си, без да им дадете условия за по-нататъшен живот. Изкорените ли една погрешка от себе си, посадете я в земята, да се развива далеч от вас. Това е един от методите на любовта.

Като ученици, вие трябва да работите с любовта, за да преодолеете вътрешния страх в себе си. Мнозина се страхуват от жаба, от змия, от мечка, от вълк, даже и от някои насекоми. Какво трябва да прави човек, за да преодолее в себе си страха и отвръщението от тия неща? – Ако го е страх от жаба, той трябва да прави опити, постепенно да се приближава към нея, да я пипа, да я гледа, докато привикне. След като преодолее външния страх от животни и от зверове, човек трябва да се справи с вътрешния си страх. Запример, понякога човек си внушава мисълта, че е болен от някаква неизлечима болест и започва да се страхува, че ще умре. Като работи върху себе си, да преодолее своя вътрешен страх, човек ще дойде до убеждението, че много от болестите се дължат на напрежение предизвикано от природното електричество или магнетизъм върху дадени органи. Запример, някой човек се оплаква от болки в главата, в сърдцето, в дробовете си. Тези болки се дължат на налягането, което атмосферното електричество указва върху тия органи. Човек трябва да знае, по какъв начин да трансформира излишните енергии в своя организъм. Понякога магнетизъмът в човешкия организъм е повече, отколкото трябва, вследствие на което той изпитва известни болезнени състояния. Като изучава организъма си, човек дохожда до положение да разбира, че много от неговите болезнени състояния се дължат на атмосферните влияния. В това отношение, той става чувствителен като барометър и възприема и най-слабите промени в атмосферата.

Като е дошъл на земята, човек се натъква на ред изпитания и противоречия, които го изкарват от релсите на неговия живот. Той се гневи, обижда се, огорчава се, но трябва съзнателно да работи върху себе си, да трансформира тия състояния. В няколко минути той трябва да смени състоянието си, да се освободи от гнева, от обидата. Ще кажете, че човек не трябва да се влияе от външните условия на живота. – Не, изкуство е и като се влияе, да може лесно да трансформира състоянията си. Каквото и да прави, човек не може да избегне влиянието. – Той ще се влияе от атмосферните промени, от книгите, които чете, от хората, които го обикалят и т.н. Влиянията са благоприятни условия за човека да расте, да се развива, да преодолява мъчнотиите, които среща на пътя си. Докато не дойде до тази мисъл, човек всякога ще се обезсърдчава от изпитанията и ще каже, че не се интересува от нищо. Кой човек не се интересува? – Мъртвият. Като не може да постигне желанията си, човек казва: Няма вече за какво да се държа. Други пък казват точно обратното, а именно: Убий всяко желание в себе си! – Не, това не е правилна мисъл. Човек не трябва да убива желанията си, но да пристъпва постепенно към възпитанието им. Като възпита едно желание, после ще пристъпи към второ. Държи ли едновременно всичките си желания в сърдцето си, човек ще се намери в невъзможност да ги възпитава. В човека има ред противоречиви желания, които могат да се хармонизират в някое възвишено желание. Запример, желанието на човека да постигне съвършенство е в състояние да хармонизира всички останали желания. Чрез едно възвишено желание човек се свързва със съзнанието на възвишени същества, които помагат за реализиране на неговото желание. В този случай, човек живее в съзнанието на тия същества, както в светлината. Изобщо, възвишените същества използуват даже и най-малките мисли и желания на хората, като малки изворчета и цветенца. Същевременно, те използуват всички човешки енергии, колкото и да са отрицателни. Запример, гневът, който представя разрушителна енергия, те я впрягат на работа, както ние използуваме електрическата енергия.

Дойдем ли до Божествения свят, там никакви противоречия не съществуват. Какъвто да е човешкият живот, той може да подига или понижава човека, но във вселената той не произвежда лоши резултати. Силите на вселената са така разпределени, че те трансформират всичко, каквото им се изпречи на пътя. Обаче, лошият живот има отношение само към човека. Ето защо, той трябва да се пази от погрешки и престъпления, които спъват неговото растене и развиване. В пътя на развитието си, човек ще прави грешки, ще пада и ще става, ще се натъква на смешни положения, но свързан ли е с Божественото съзнание, той всякога ще се справя с положението си. – Ама аз не искам да бъда смешен. Искаш или не, ти често ще изпадаш в смешни положения. Не е ли смешен професорът, който, от време на време, се почесва по главата, когато иска да си спомни нещо, което е забравил? Не е ли смешен човек, когато се храни? Той туря храната в устата си, и току я премята от една страна на друга. Човек може да не изпада в смешни положения, само когато неговите действия са в хармония с действията на природата. Това значи, да живее човек хармонично. Докато дойде до хармонията на природата, човек често ще прави нехармонични движения. Въпреки това, той трябва да бъде свободен. За човека е важно да работи върху себе си, а това, че не може изведнъж да се подигне, още нищо не значи.

Като ученици на Великата Школа, от вас се иска да изградите своя характер. Кога ще стане това, не е важно. Човек не може изведнъж да преобрази себе си. Това е постепенен процес. Иска ли да постигне нещо, човек първо трябва да отправи желанието си към своя ум, като мисъл, и после да пристъпи към реализирането му на физическия свят. Запример, някой иска да бъде милосърден. За тази цел той първо трябва да обмисли начина, как да приложи това свое желание на практика. Ще му дойде на ума мисълта да посети някоя бедна вдовица с няколко деца. Като отиде в дома й и види условията, при които живее, в него ще се събуди чувство на състрадание, и той ще започне да търси начин, как да й помогне. Като прави различни опити, човек развива отделните си центрове. Задачата на ученика е да разработи своите умствени способности и чувства, за да се ползува от тях в живота си. Ако въображението на човека е силно развито, може да го спъне. В такъв случай, той трябва да прилага волята си, за да се справя с известни мъчнотии. Запример, виждате, как един човек ходи свободно по дъска, дълга пет метра, но сложена на земята. Той стъпва на дъската, върви от единия до другия й край, без да се страхува от нещо. Обаче, поставите ли тази дъска на гредите на някоя висока къща и го накарате да върви по нея, той веднага ще се откаже да направи това. – Защо? – Въображението действува в него. Той си представя, че като стъпи на дъската, може да падне от къщата и да се убие. Ако би приложил волята си, той би могъл свободно да върви по дъската, без никакъв страх за живота си.

Следователно, докато мъчнотиите на човека са върху почвата, на която той действува, те са преодолими. Но щом същите мъчнотии се подигнат на височина 10 – 15 м. във въздуха, човек се отказва да мине през тях. Той се страхува да не падне от тази височина и да се убие. Защо трябва да се страхува, щом е минал вече тази мъчнотия? Сега не му остава нищо друго, освен да прояви по-голяма смелост и да мине през мъчнотията като през дъска, по която свободно е вървял, когато е била на земята. Значи, всяко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освен минаване по дъска, дълга пет метра, издигната високо във въздуха и здраво подпряна на две греди. Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва да се разрешат по естествен начин. Който се страхува да мине през някаква мъчнотия, той трябва да намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и да се насърдчи от двамата. Запример, той се страхува от жаба или от мишка. Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване. По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата. Всички растения и животни представят условия за човека да се самовъзпитава. Иска ли, запример, да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава, как паякът прави мрежата си. Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва. Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него. Тъкмо простре мрежата си на някое място с мухи, дойде вятър и я разкъсва. Без никакво роптание, с голямо търпение, паякът отново започва да тъче мрежата си. През това време паякът работи спокойно и търпеливо удвоява нишката си, да издържи на силния вятър. Като наблюдавате, как паякът работи, кажете си: Ако паякът, такова малко същество, проявява търпение, защо аз – човекът, да не бъда търпелив? Това е най-малкият потик в живота на човека.

Следователно, от паяка човек учи търпение, от мравката – трудолюбие и постоянство, от пчелата – чистота и ред. Ако искате да разберете, какво нещо е ред и чистота, идете при някой кошер и наблюдавайте, какво правят пчелите, без да ги закачате. Изпречите ли се на пътя им, непременно ще опитате тяхното жило. С това те казват на човека: Всяко нечисто желание или всяка нечиста мисъл, която се изпречи на пътя ни, трябва да се бодне. Следователно, когато човек не мисли право, това показва, че на пътя му се е изпречила някоя крива мисъл, която трябва да се бодне с жило, за да се отстрани.

И тъй, като ученици, вие трябва да бъдете будни, да знаете, какви мисли и желания да допущате до себе си. Допущате ли ги безразборно, вие преждевременно ще остареете. Какво правят съвременните хора? Те говорят изключително за миналото си. Добър е животът на миналото, но в него няма втичане. Учителят разправя за своя минал живот, какво направил като бил учител, като бил млад. Цигуларят разправя за своята цигулка, с която свирил на младини. – Не, и като млад, и като стар, човек непрестанно трябва да работи, да внася по нещо ново в съзнанието си. До последния ден на живота си, цигуларят трябва да свири и, като дойде деня на заминаването му, да каже на цигулката си: Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си. Човек трябва да слезе на земята с импулс към работа, към придобиване на нещо ново. Със същия импулс трябва да си замине. Иначе, той ще изпадне в областта на еднообразието, което умъртвява човека. Красотата на живота и обновяването на човека седи в разнообразието, във великото единство, в стремежа към Бога, като към център. Живее ли по този начин, човек става мощен. И при това положение, той ще се обезсърдчава, ще се съмнява, но ще бъде в състояние да използува силите, които се крият в отрицателните прояви на човешкото естество. Разумният се учи и от лошите и горчиви опитности.

Коя е основната мисъл на тази лекция? – Законите на любовта и на вярата. – Разбрахте, че любовта обръща внимание на малките неща, а вярата – на големите. Наистина, когато обичаш някого, ти обръщаш внимание на най-малките работи: какво ти казал, как те погледнал. Любовта извинява нещата, но разтърсва човека. Тя преувеличава нещата, за да ги види добре. После, човек поглежда на другия край на тръбата и вижда, че са били много малки. Докато обичаш човека, ти мислиш, че е много добър, способен, даровит. Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва. За да не изпада в разочарования, от време на време човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава истината. Слушам, че някой човек свири. ще си кажа: Не бързай още да се произнасяш, дали е даровит, или не. Той е начъртал само една линия. Ще имаш търпение да дочакаш цялата картина и тогава да се произнасяш. – Ама да му кажа да се зарадва. – Не, човек трябва да бъде искрен в себе си. Като се вслушва в гласа на Божественото начало, човек всякога ще има права преценка за нещата, било по отношение към себе си, било по отношение към другите. Не се ли вслушва в този глас, той ще причинява страдания на близките си, но и те ще му причиняват.
Дръжте в ума си мисълта, че сте дошли на земята да се учите. Ще прилагате и двата закона в живота си: законът на вярата и законът на любовта. Що се отнася до въображението ви, ще бъдете внимателни, да не се подавате на неговите болезненни прояви. Преди години срещнах една млада лекарка, която имаше чрезмерно развито въображение, което й създаваше големи неприятности. Запример, като излизаше от дома си, тя си представяше, че ще й стане нещо и ще падне на пътя. За да не падне, тя сядаше на някой камък или дърво, докато се успокои. След това продължаваше пътя си. Тя трябваше известно време да работи върху въображението си, докато се освободи от отрицателните и болезнени представи в ума си. Това не значи, че човек трябва да избягва страданията. Има смисъл да страда човек, но така, че да се ползува от страданията си. Едно трябва да знаете: добре е да не страда човек, но при сегашните условия на живота, страданията са неизбежни. В страданията се крият условия за растене и подигане на човека.

– Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

4. Лекция от Учителя, държана на 17 октомврий, 1926 г. – София.


Начало: 19:00

Двата метода. Любовта и вярата

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, може, вяра, аз, има, казва, себе, работи, страх, всички, желание, живот, път, сега, закона, мисъл, всичко ,

 Младежки окултен клас , София, 17 Октомври 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


VI година (1926-1927)
4-та лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на 17.X. 1926 г.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

(Размишление.)

(Прочете се резюме на темата: «Най-важната работа след яденето».

Четоха се темите: «Най-малкият подтик».)

Защо подтикът е най-слаб? От какво произтича слабият подтик? Слаб или малък, по какво се различава? Малко дете и слабо дете. Какво подразбираме под думата малко дете и слабо дете? (- Малко на ръст, а слабо, слаботелесно.) Най-малкият подтик значи по ръст. Е, кой е най-малкият ръст? (- Бездействието.) Бездействие няма в света, защото когато човек мисли, че бездействува, все-таки той действува. Някой казва: «Аз не работя.» А желае да яде. Той казва: «Аз не се интересувам от него.» При това той се интересува заради нещо. [Него] го е страх да не му стане нещо.

Сега, представете си един живот без противоречия. Тогава какво е съответствието между малкия ръст и малкия подтик и големия ръст и големия подтик? Голям човек значи голям ръст, малък човек - малък ръст. Малкият подтик има всички възможности да стане голям подтик: то е по отношение на времето и пространството, понеже той расте, има условия да стане голям. Малък, защо е подтикът малък? Природата си служи с малките подтици, понеже са економични. Най-малко сили, най-малко материал се хаби, при това резултатите са отлични. При великите подтици се иждивява голяма сила. Представете си в природата две разумни сили. Любовта е една разумна сила, която се проявява, и Вярата е една разумна сила. В дадения случай едно разумно същество си служи с Любовта, друго - с Вярата. Кое е по-силно? (- Това, което си служи с Любовта.) Как ще го докажете? (- Защото Любовта включва и Вярата.) Но то е само твърдение. Някой може да каже, че майката включва детето. Докажи това. Защото, ако майката включва детето, как е възможно туй дете да излезне вън от майката? Едно време, когато рибите излезнали от водата, казали: «Не искаме вече във водата да живеем, не искаме да си спомняме за нея. Стига ни робството, защото нито език имаме, нито книжнина.» Водата им казала: «Без мен жадни ще ходите, все-таки ще имате нужда от мен, все ще трябва да ви се накваси гърлото.»

Сега, по някой път, като живеете в Любовта и като се освободите, казвате: «Любов ли?» Любовта е била среда за вас. Любовта като водата изглежда, че дава всичко, дава най-добрите условия за живот. Храната е разтворена във водата, къща няма да имаш, всичко достатъчно, ще си спиш някъде, ще си разпериш крилцата. Рибите спят ли? Спят, разбира се. Но какво е рибето спане? Имате ли възпоминание от рибеното спане?

Когато се говори за Любовта, трябва да разбирате новите схващания. В културата ще минете Любовта като вода. Като любите, да се не удавите. Като хвърчиш в Любовта, да не паднеш. Това е култура. Като живееш в огъня на Любовта, да не изгориш. Като ходиш в светлината на Любовта, да не почернееш. И когато ти се разкрива Любовта, всичката красота, която има в себе си, да се не съблазниш. Разбрахте ли? То е начин за разсъждение, за разбиране. Не само да казваме за Любовта. Любовта е една сила, да можем да я трансформираме в даден случай. Защото тя е една козмична сила, в някои отношения тя изпълва пространството. То е великото, туй, което движи целия козмос.

Някой казва: «Не искам да работя.» Ще работиш, и оттатък ще минеш. «Не искам да мисля.» Ще мислиш. «Не искам да чувствувам.» Ще чувствуваш, и оттатък ще минеш. Всичко се движи, цялото пространство, слънцето се движи, този, малкият пигмей не иска. Казва: «Не искам да се помръдна.» Ще се движиш - и оттатък ще минеш. Казва: «Накъде се движат звездите? Аз ще се движа не по техния път, а по своя път.» Всеки човек се движи в своя си път, той си има определена посока.

За да бъдете свободни, трябва да имате определена цел, към която да се стремите. Пак се движете в своя си кръг, вие не може да го напуснете. Някои го наричат омагьосан. Не е омагьосан той, разумният кръг. Омагьосан става, когато искате да излезнете вън от него. Защото всички други живеяния - ти можеш да бъдеш професор, цар. Смее се някой, казва: «Аз съм цар.» Как? «Играх една вечер на сцената и оттогава съм цар.» Насън някой път човек става цар. Ако човек се роди като цар в някой дом и ако сънува, че е цар, вечер, все едно ли е? Съществените идеи са онези, които може да се реализират в даден случай. В един момент може да реализирате една мисъл. Не реализирайте много. В даден момент може да реализирате каква да е мисъл, какво да е желание. Но щом има няколко желания, няколко мисли, няколко действия, те ще произведат обратни резултати. Действие с действие. Във физиката имате: две противоположни сили се взаимно унищожават. Две противоположни желания - унищожават се техните действия.

Един обича, друг вярва. По какво се отличават двамата души? Единият работи по закона на Вярата, другият - по закона на Любовта. Да кажем, двамата са изобретатели. Едина казва: «Аз вярвам в своето изобретение, ще го изнамеря.» А другият казва: «Аз любя своето изобретение и аз ще го изнамеря.» По какво се отличават двамата? Може ли да вярвате в слабия човек? Допуснете, аз направя мост от ръжени сламки и направя друг от греди. Вашата вяра по кой мост ще ви прекара? През гредите, нали? Вярата всякога разбира разумност. Може да вярваш само в разумния човек, а разумният човек е силният човек. Любовта идва на заден план във Вярата. Когато говорим за Любовта, подразбираме един обратен процес. Любовта всякога се проявява към най-слабите. Вярата е към силните, ти не можеш да вярваш в слабите. А Любовта е към слабите и немощните. В стремежите на Любовта влиза слабото. Любовният стремеж е към крайно слабото, то те интересува повече. Допуснете, имате едно малко агънце на земята, имате и един старовремски мамут. Кого ще обичате повече: малкото агънце или мамута? Агънцето.

Сега, да проследим процеса на Любовта и на Вярата. Ако отидете в някой голям град и имате една малка колиба и една голяма кула, законът на Вярата къде ще ви тури? На кулата, защото Вярата иска всичко да види. Човек, който обича да си служи с Вярата, той обича грандиозните работи. Вярата започва с великите работи. Любовта започва с малките работи. Оттам започва тя, с най-малкия подтик. Аз говоря психологически, вътре процесите, които стават в човешката душа; навън от човека както стават нещата, те са непонятни, те са предположения, вероятност. За пример, ако тук пусна една голяма змия, бихте ли я обичали такава боа, 7-8 метра, такава дебела? Но ако тази змия беше умна и разумна, по закона на Вярата вий може да я направите мост от едната страна на реката до другата, може да се вцепи. Следователно големите мъчнотии в света се побеждават със закона на Вярата. При малките мъчнотии с Любовта ще си служите. Мнозина от вас бъркат, искат с Любовта да премахнат големите мъчнотии. Не отмахвайте големите мъчнотии със закона на Любовта, то е невъзможно. Да допуснем, имате един длъжник, който ви дължи 100 000 лева. По закона на Любовта ето как трябва да започнете: най-първо ще идете, ще задращите една нула. След един месец, останалите 10 000 лева - походиш, погледаш, казваш: «Много е туй», пак задраскваш една нула. След туй ще походиш и пак задраскваш една нула. Намалява Любовта нещата, за да ги обикне. И като останат 10 лева, казва: «Ти 10 лева можеш ли да дадеш?» - «Не мога.» - «Един лев можеш ли да дадеш, за семето поне?» А Вярата ако е, изведнъж ще каже: «Задрасках го.» Ала Вярата не казва, тя не задрасква. Затуй мъдрият човек никога не извинява, каквото и да му говориш. «Коремът ме болеше, баща ми...» - «Зная, казва Учителят, баща ти, но този урок трябва да се научи.» Той действува вече с Мъдростта, с Вярата. Ако действува със закона на Любовта, ще каже: «Хайде, ще те прекарам тъй.» При възпитанието на себе си вие някой път туряте Любовта, да изгладите големите си погрешки. Като турите Мъдростта, Вярата, тя казва: «Не, не, ти трябва да научиш тази работа.» Когато казвам: трябва да победите нещата, подразбирам закона на Вярата. Мъдростта отпосле идва.

И тези, големите борци, българските пехливани и американските, те започват със закона на Любовта. Най-първо се упражняват, и как? Като се упражнява, упражнява, намери по-слаб от себе си, надвие го, научи се. После - по-силен, по-силен, по закона на Любовта, от малкото. Като добие вяра, излезне и се боксира с първия вече - законът на Вярата.

По същия закон вий започнете с най-малкия си неприятел. Любовта като започне, няма изключения. Намери една малка погрешка, боксирай я. Като набиеш погрешката, тя ще поплаче. Ти ще ù кажеш: «Няма нищо, аз исках само малко да те поуплаша.» Ще намериш втора, ще я понабиеш, мак ще я утешиш: «Аз исках само да те опитам.» Не искам да изкоренявате вашите погрешки - не, не я изкоренявай, извади я, че я насади някъде надалеч! Ще кажеш: «Извини, че те извадих от двора, но то е хубаво за теб.» Любовта тъй казва.

Сега, превръщайте - тези мъчнотии ще ги срещнете в света. Да кажем, имате едно мрачно настроение, някой път хване ви гняв, сърдите се, захванете тъй - заканвате се. Е, хубаво, то е един метод. Окуражавате се, какво помага? Ти, ако искаш да се окуражиш, иди при туй, от което най-много те е страх. Някой го е страх от жаба. Ти не вдигай тояга - то е голяма работа, то е за един маг. Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам да се боря с еди-кой си пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата. Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй - приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за да се доближи до жабата), добиете кураж. Някой го е страх от някое бръмбарче. Дребни работи, но тези малки бръмбарчета колко пъти ни спъват. Някой път като бръмне туй бръмбарче... Пуснал ти някой някоя мисъл: «Чакат те детективи» - че туй е един бръмбар. Хвани го, тури го на ръката си, няма какво да те е страх. Щом дойдеш да не те е страх от паяк, от змия, от вълк, от мечка, ще дойдеш до страха от някоя болест. Едни от хрема, някои от охтика много ги е страх, особено учителите. «Болят ме, казва, гърдите, охтичасал съм» - няма никаква охтика, прах е това. А тези болести - какво са тези болки? То е един барометър. Вземете една болка: когато те болят ставите, ще забележите - краката ви болят, лактите ви болят, раменете, гърбът, туй означава всевъзможните дигания и падания на барометъра. Някой път се явят, някой път намалеят болките. Тъй щото ще знаете какво ще бъде времето, по вашето тяло - ще имате един прекрасен барометър, да знаете 1, 2, 3, 4, 5 месеца какво ще бъде времето. Или, най-първо намирате се в едно напрежение, не знаете причините. То е атмосферното електричество, което прави давление върху мозъка. Веднага ще гледаш да се освободиш, да го прекараш. Някой път те заболи коремът - то е излишен набран магнетизъм от атмосферата, ще гледаш да се освободиш и след туй ще пристъпиш да се лекуваш окултно. Всеки от вас е акумулатор. Човек събира, всички енергии на природата през него минават. Като изучавате съвременната физика, може да приложите законите на физиката, на химията, законите на биологията, на физиологията. Всички закони, които съществуват, може да ги приложите.

Сега, една вечер, не тази вечер, ще искам да разгневим двама от вас, ще накарам да ги разгневите и ще направим един опит веднага туй разгневяване да изчезне, в 5-10 минути да мине във весело разположение и да видите смените на енергиите. Смяна на енергиите. Сега, някой казва, не иска да се влияе. Как? Ще се влияеш, и оттатък ще минеш. Най-смешното нещо - чел някой някоя книга и казва: «Имам известни теории.» «Ама, казва, аз съм учен човек.» Какъв учен човек, то те е страх - вечерно време като ходи, на четири му са очите от страх. «Но аз обичам да ходя благородно, обичам да се обличам добре.» Аз зная, хората ти влияят, то не е едно твое подбуждение, теб те е страх от хората. Намерете една ваша мисъл, оригинална, аз не казвам сега да се съблечете голи. Не да намериш чуждото, то е един чужд капитал, то е хубаво, ние сме се ползували, но да намерим припечеленото, нашето, собственото, което да го обработим. Имаме наследствени черти, индивидуалност. Правите нещо - тя е наследствена черта. Аз виждам онова куче, то е вирнало опашката си, казва: «Аз нищо не давам.» Щом се уплаши, казва тъй - (повлича я). Ние се намираме в едно комично положение. Ако тебе най-малките неща те стряскат, каква разлика има между едно четвероного и един човек? Като срещна едно куче, ще кажа: «Вдигни си опашката!» Туй куче хубаво разрешава въпроса. Нагоре е опашката; и защо си завива опашката? Когато вземете нещо, нали тъй си подвивате ръката? Туй куче с опашката казва: «Не знаеш ли, че аз на целия свят заповядвам?», но щом се уплашиш, пущаш.




Човек, като се ражда, е едно куче с опашка завита (фиг. 4.1); като умира, пуща опашката. Роденият човек е живото куче, умрелият човек е страхливото куче. Роденият човек е живото куче, което казва: «Трябва да знаеш, аз много неща разбирам», а умрелият човек, това е страхливото куче. Опашката му е завита надолу. Чисти му са ръцете, няма за какво да се държи. Психологически този факт е верен. Най-после казвате: «Нищо не ме интересува.» Значи вий сте един мъртъв човек, нямате вече желания. Е, за какво трябва да се държите? Не, не, разрешението на въпроса не е да убиете (всяко желание). И ако теософите бяха онези - онзи, който е писал, не е казал: «не убий», то е един крив превод. Остави всяко желание на себе си и се занимавай само с едно в даден случай. Защото желанието да бъдеш съвършен е първото желание. Не е ли желание, мисъл ли е то? В мисълта само ще имаш подтик да се повдигнеш. Казват - чиста мисъл. Казвам - чисто желание. Чистото желание е толкова силно, колкото и чистата мисъл. Но желанието и мисълта вървят в две противоположни посоки. Нечистата мисъл е толкова силна, колкото нечистото желание. Те са полюси. Казвам: в дадения случай - с едно желание.

Искаш да бъдеш съвършен. Защо? Защото в този стремеж [към] съвършенство всички желания може да се хармонизират. Законът на съвършенството има условия, начини, методи да хармонизира всички противоречиви желания в света. Висшите същества над нас - разбирам висшите същества, които обгръщат нашето съзнание, проникват, в тяхното съзнание живеем тъй, както в светлината, - каквото и да направим на Земята, каквото и противоречиво действие да направим, силата, която излиза от това желание, те използуват. Нашите мисли и нашите желания са като малки извори, които те използуват, както ние - дърветата и изворите. Енергиите, които излизат от нашите мисли и желания, те ги използуват. Дали ти ще се гневиш, или ще мислиш добро или зло, той мисли най-първо - енергията, която ще излезне из твоята мисъл, електричеството, той използува тази енергия за себе си.

Та, като казвам: в Бога няма противоречие - какъвто и живот да имам, няма противоречие за Него. Бог застъпва за нашето право, казва: «Туй, което ти правиш, не е добре за твоето развитие.» От наше гледище е тъй, то се отнася само до мен, понеже грехът спира моето развитие, временно може би, но по отношение на Козмоса, Вселената няма да почувствува, но по отношение на мен е едно спъване вътре в развоя.

Човек трябва да бъде последователен. Аз искам да ви представя нещо тъй, както си е. Ще каже някой: «Не, такива комични работи аз не правя.» Не съм срещнал тук, на Земята, човек, който да не прави комични работи. Най-първо, като се секне човек, по-комично нещо има ли? Секне се. Че то е комично. После, професорът ходи, забърка задачите някъде, почеше се, ходи, дращи, жестикулира, той се пече - че то е комично нещо. Той, като си тури този пръст на главата, добие енергия, той с пръста си, с волята си, подтикне се. Неговият пръст е една активна сила - като се почеше, той мисли вече, този човек. Има някои професори, ако не се почеше, не може да мисли. Има някой човек, ако не си тури пръста на челото, не може да си припомни нещо, което, да кажем, е забравил. Много смешно е туй.

Хармоничен живот аз наричам, когато нашите действия съответствуват с действията на природата. Туй наричам хармония. Когато аз свивам веждите си, да съответствува със свиване в природата. Когато моите действия съответствуват с ония в природата, когато моите движения са в хармония с козмоса. А някой като си размаха ръцете: «Хей, добре дошел!» - има ли нещо лошо в туй? Няма нищо лошо. Трябва да бъдем свободни в своите действия. Сега, другите ще морализират: «Аз, казва, го мисля, че е нещо, пък той - малко шашав». Питам: онзи, който вземе от тебе 1000 лева и не ги върне, какъв е? И той ще каже: «Аз по някой път обичам да забравям.» Преди да е вземал парите, никак не забравя.

Сега, като ученици и ученички в окултната школа, ще гледате да си изградите характер. Не изеднаж*, не. Някой иска да стане много благочестив - създайте мисълта вътре: «Искам да бъда милосърден.» Постарай се, иди в дома на някоя бедна вдовица, децата, ще се предизвикат тези красиви чувства. Искаш да развиеш въображението си. Каква разлика има между въображението и волята? Че вашето въображение може да ви спре в много от вашите предприятия. То е едно практическо приложение, как действува въображението и волята. Поставете една дъска на земята 5 метра, по нея вий може да работите, да се движите, да преминавате. Но поставете дъската високо във въздуха. Ако ви накарат да минете сега, ще кажете: «Аз не минавам.» Нямате воля, вашето въображение ви действува, вий ще паднете. Но ако имате воля, вий ще се качите и ще минете, при същата основа. «Аз, казва, не мога да го направя.» Въображението ви работи, волята не действува. Щом мъчнотиите са върху почвата, върху вашия терен, където действувате, минавате. Но щом се вдигнат горе, [на] 10-15 метра, казвате: «Не минавам по тази дъска» - и ти не вървиш смело. Е, какво е? Въображението, че ще минеш и ще се убиеш. Е, хубаво, тази дъска не е ли известна мъчнотия, която вий сте прекарали? Седиш някоя вечер в стаята си, отчаял си се, трепериш, цяла нощ минаваш по дъската. Съществуват тези мъчнотии – да се разрешат, но естествено да се разрешат. Ама ще кажете: «Аз ще бъда търпелив.» То е празна работа, може да го казваш колкото искаш. Тогава ще намериш един, който страда повече от теб. Ако искаш да лекуваш страха си, ще намериш един по-страхлив от тебе. За пример теб те е страх от жаба. Намери някой, който го е страх от малко бръмбарче. Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще си с орден. Намери някой, който го е страх от жабата. Намери и един човек, който не го е страх от жабата. «Я, кажи, как я буташ тази жаба?» Ти сега идеш до него, насърчаваш се по положителен път. После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби. Психологически като вземете известни недъзи, трябва да знаете как да се лекувате. Бръмбари, жабите, змиите, паяците - всичко това са методи, чрез които ние можем да се лекуваме. Ако искате да учите търпението, пуснете вкъщи един паяк да си прави мрежата и всяка сутрин наблюдавайте. Отлично търпение има паякът, седи ден, два, три, седмица, нищо не хваща, премести се, ходи, казва: «Ще даде Господ.» А като усети, че ще има вятър и ще му скъса мрежата, ще отиде, ще удвои конците, ще седи той в спокойствие. Ето един начин. И ти си направил мрежа, нещо не може да стане тъй, както искаш - кажи като този паяк. Ако туй, малкото същество седи седмица и чака - колко повече ти? То е най-малкият подтик. Искаш да бъдеш трудолюбив - вземи мравката, голяма глава има тя, философ е. Вземи и виж: каква подвижност и какво постоянство! Еднаж изтърве, два, три, пет, десет, петдесет, сто пъти, пренася през планини. Ако една мрава може да победи мъчнотиите, аз колкото една не мога ли?

Искаш закона на чистотата, реда и порядъка - вземи една пчела, иди при кошера, наблюдавай, тури си ухото, слушай гласа на пчелите, но не ги закачай. Чистотата ще учиш, но при чистотата трябва да знаеш, че чистите хора са много сприхави - там, където вървят, да се не изпречваш на пътя му. Веднага картечен огън, хич не мислят. За да бъдем чисти, значи, всички грешни мисли, желания трябва да са вън от пътя ни. На всяко лошо желание - жилото вътре, бодни го. Пчелата казва: «Настрана, на пътя на движението ми не стой!» Следователно нашите желания са живи, ще го жилиш: «На пътя ми не стой!» Щом не мога да мисля право, пътят ми е запречен. По този начин ако вървите, тъй животът ви ще стане много изкуствен. Искате да станете учител, след 20-30 години да се пенсионирате - кажете: «Празни работи.» Започнете да разправяте едно време какво било: «Едно време какъв бях, учениците, учителите...» Владиката, и той разправя едно време как се обличал с патрахил. Всички хора разправят, и все за миналото. Какъв смисъл има? Хубавото е всякога да внася човек. Този старец цигулар както на млади години да свири. И млад, и стар, да свири, докато дойде да остави цигулката, да замине за онзи свят. И като погледне, да се усмихне, да каже: «Бих желал да се върна пак при моята хубава цигулчица.» Каже: «Много съжалявам, че те оставям, но след време пак ще се върна.»

Тъй ще дойде новият импулс за живот - в тези опити да имате едно правилно разнообразие. Еднообразието донася набиране на тези положителни енергии и животът става неинтересен. В разнообразието седи красотата, а в принципа на единството, в стремежа към Бога седи силата. Човек трябва да има един център. Когато се стремим, имаме този стремеж, във всичко виждаме смисъл, ще станем красиви. Схващате ли, че всичко се стреми към една посока, към един център, ще добиете сила. Щом вярвате, че във всичко, което виждате, действува един принцип, красота е то. Вярвате ли, че всички неща, които виждате, се стремят към една посока, ще добиете сила. И тъй като вярвате, ще дойдат обезсърчения, съмнения, страсти, ще ги опитате, но ще се ползувате от техните сили. Една страст, трябва да се ползувате от силата ù. Всяка опитност, добра или лоша, в най-лошата смисъл, най-лошото, което може да ви сполети, има един прекрасен урок, който може да послужи за ваше повдигане. Тъй седи фактът.

Коя е основната мисъл сега? (- Методът на Вярата и методът на Любовта.) Любовта все с малките, тя все заглажда, ще те вземе от пътя тъй, за ухото, но пак ще позаглади работата, ще се извини, тя не може да направи пакост, но ще ви постисне малко. Мислите ли, че онзи, който ви обича, не ще ви разтърси малко? Онзи, който ви обича, минава малко замислен, не ви забележи - у вас цяло събитие, ще кажете: «Не ми обръща внимание.» Той, като се видите, ще се извини: «Бях много замислен, майка ми болна, нищо не виждах.» Та, когато обичаш някого, ти ще имаш толкова наранявания, че главата ти ще побелее. В Любовта има друга една опасност: че малките неща много пъти се увеличават - едно нищо нещо, направиш го цял един подвиг. И после, като обърнеш другата страна на тръбата, ще го видиш прекалено малко. В Любовта има преувеличение. Казва: «Хей, той е ангел, Серафим, той е човек даровит, аз като него не съм виждал, то е талант!» Но утре, щом не говори Любовта, знаеш ли какво има? Щом казва: «Талант!», радваш се, но като дойде Вярата, да те разтърси... Туй е самият живот, не са лоши неща. Животът при сегашните условия така се развива. Като се върнеш вечер, ще кажеш на себе си тъй: «Прекалих го малко, той не е толкова голям талант.» Пък някой път има и друго нещо: казваш тъй, да се радва. Не, не, човек трябва да бъде искрен. Аз, като слушам един талантлив човек, след като ми свири, пита ме: «Как намираш?» - «Сега едно парче си изсвирил, не може да се произнеса.» Аз ще постъпя педагогически. Вземе, напише една черта, казвам му: «Какво мислиш?» – «Какво ще мисля, то е само една линия.» Казвам: Какво ще мисля, един ъгъл е то. «Е, казвам, още не мисля нищо.»



Той трябва да нарисува цялата картина, че да видя (фиг. 4.2). Свири ми едно парче, казва: «Талант!» Е, чакай де, той трябва да свири. У всички ни има, даже и когато човек се самоунижава, той се унижава пред другите, за да кажат: «Не е толкова без талант, де.» То са психологически моменти. А пък правото е, като свиря аз «Цвете красно», да го харесам най-първо аз. Всеки ще обича туй, което човек сам обича. Аз го харесвам – и другите хора ще го харесат. Божественото у тебе говори ли, казва ли, че е хубаво, всички хора ще кажат, че е хубаво. Но търсиш ли други да ти кажат, че е хубаво, има едно противоречие. А в туй противоречие има нещо хубаво, изглаждане е то. Художникът какво прави, когато рисува – смекчава. Ще дойда аз, ще ви бутна оттук, оттам, ще смекча работите. Значи, мъчнотиите, туй бутане – това са страданията; и после, сенки са вътре в живота. Та, вас ви нарисуват две линии, дойде някой художник, затрие линиите, та слее всичко. Линиите, това са граници. Турците казват: «Циганинът обича резките линии.» Казват, децата обичат резките краски. Някои хора, на които съзнанието не е развито, обичат резките бои – идат големите страдания; а онези, напредналите души, у тях идат деликатните тонове. Тогава – два метода. Вярата, която започва с великото, Любовта, която започва с малкото.

(...) и въображението в живота, да се пазите, да видите къде действува волята. Аз ви привеждам опит. Един мой приятел, окултист, много знае, смел човек. Еднаж го заведох на варненския вълнолом, като го качих на стената, почна да пъпли. «Не мога, казва, страх ме е; по-нататък не може, ще ми стане нещо.» Широк е вълноломът, може да има повече от 8 метра ширина, няма опасност. Ето въображението. Трябва воля. Ще си наложиш воля. Тук има една лекарка – да не мислите, че тези неща, които ви привеждам, са хиперболи, да ви докажа, че нещата са вероятни, – тя е една видна лекарка, позната, но страда от едно въображение: някой път ù дойде състоянието, уплаши се, че ще падне – ще легне на пътя, ще лежи, ще лежи, лази и после ще стане, ще тръгне. Страх я, че ще падне. Един път излиза из къщи, на едно място ляга, на друго отива до една аптека. Докато се увери, че няма да падне. И сега не ляга вече на пътя. Болезнено въображение.

Та казвам: Човек трябва (...) да дойде, не можеш да действуваш механически, ще си причиниш друга, по-голяма болка, но чрез закона на Вярата.

Някой обича много да плаче. С плача е лошо, но без плача е десет пъти по-лошо. Със скръбта е лошо, но без скръбта е десет пъти по-лошо. Животът е тъй. Без скръб е десет пъти по-лошо, само че [на] тази скръб да се трансформира енергията в радост, във възходяща степен.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!


---------------------------------------
* изеднаж - диал. изведнъж.

НАГОРЕ




placeholder