НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Облагородяване на сърдцето

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Облагородяване на сърцето

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, култура, себе, мечка, лице, тела, обикаля, всички, движи, идея, аз, сега, изгарят, хора, горят ,

 Младежки окултен клас , София, 3 Октомври 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


– Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление.

Чете се темата: “Ролята на поезията, музиката и религията”.

Сега ще ви задам въпрос, на който всеки сам да отговори: Защо едни тела горят и изгарят, а други – горят без да изгарят? Или защо дългият път не се извървява? Защо едни хора са големи, а други – малки? С каква бързина се движат големите тела и с каква – малките? Колкото по-голямо е едно тяло, толкова по-бавно се движи. Малките тела се движат с голяма бързина. Земята, макар че е голяма, и тя се движи с голяма бързина. Земята се върти около себе си, около оста си, а се движи и около слънцето. Какво прави воденичното колело, като се движи? – Мели брашно. Какво прави момъкът, като обикаля около някоя къща? – Търси красива мома. Когато студентът обикаля университета, без да влиза вътре, това показва, че не обича да учи, не иска да слуша лекциите на професорите си. Думата “обикаля” е съставена от седем букви. Буквата “о” включва в себе си ред условия. Буквата “б” представя направление на сили, които се движат в известна посока. Щом дойдем до буквата “и”, тогава само се явява нещо съзнателно. До тази буква човек само обикаля, търси удобства, добри условия в живота си, но в това обикаляне няма нещо идейно.

Да се върнем към въпроса, защо едни тела горят и изгарят, а други – горят и не изгарят? Ако в една лампа има газ за осветление и запалите фитила, газта ще гори, докато се свърши. Щом газта се свърши, лампата няма да свети. Обаче, ако лампата е направена така, че може постоянно да се прибавя в нея газ, тя ще гори непрекъснато. Значи, тела, в които има постоянен приток на енергия, горят непрекъснато. Тела, от енергията на които става постоянно изтичане, горят и изгарят. Ако пък в телата нито се втича енергия, нито изтича, те никак не горят. Въз основа на същия закон, ние казваме: Човек остарява, понеже в организма му не става вливане на енергия. В организъма на младия става постоянно втичане на енергия от природата. Който може да хармонира, да съгласува в себе си енергиите на втичането и изтичането, той може да се подмлади, да придобие Вечния живот. При това положение, колкото се влива в него, толкова и ще изтича. Защо лампата при духане изгасва, а огънят се разпалва? Пламък, светлина, която лесно изгасва, е кратковременна. Там, дето става пълно горение, никакво духане не може да помогне. Там горението е вечно. Същото може да се каже и за идеите: има идеи, които от най-малкото духане изгасват. Запример, някой вярва в Бога. Един ден той взима книгата на някой виден човек, прочита я, но след това цял се изпълва със съмнение. Щом мине известно време, идеята за Бога престава да го движи. Тази идея не свети вече в него. Всяко изгасване на планетите и на слънцата, показва, че като идеи, те са слаби. Тела, в които не става никакво вливане и изтичане, са мъртви. В тях се извършва само разлагане на материята. Живи тела са ония, в които става постоянно втичане и изтичане на енергия.

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да се справите с всички външни и вътрешни мъчнотии и препятствия. Запример, страхът е голяма спънка в живота на ученика, вследствие на което той трябва да се справи с него. Представете си, че вие сте на нивата си, работите, а в това време в дома ви е дошъл един ваш приятел, който трябва да си отиде точно в 9 ч. вечерта. Вие се връщате у дома си на време, но от близката гора е излязла една мечка и застанала точно пред вратата ви. Какво трябва да направите с мечката? Ако се уплашите, вие ще останете вън, но и приятелят ви ще се страхува да излезе от стаята. В дадения случай, мечката е символ на страха в човека. Страхува ли се човек от нещо, все едно, че е срещнал мечка на пътя си. Какво трябва да прави човек, когато се уплаши? – Да мисли.

Един млад българин отивал в Солун, да учи занаят. По пътя той настигнал няколко цигани, които водели със себе си мечка да я разиграват. Той се присъединил към тях, за да минат заедно гъстата гора, която се изпречила на пътя им. По едно време нещо зашумяло в гората. Циганите се уплашили и хукнали да бягат. Един от тях, който носел тъпана, изпуснал го от ръцете си и хукнал подир другарите си. Българинът взел тъпана и сам продължил пътя си. Наблизо някъде видял една воденица и се отбил да пренощува в нея, но понеже се страхува, качил се на гредите, там да прекара нощта. Едва задрямал малко, той се събудил от шума на някакви тежки стъпки. Това било мечка. За да я прогони, той започнал да бие с тъпана на циганите. Голяма била изненадата му, като видял, че мечката почнала да играе. Той се успокоил и помислил: Ще вържа мечката и ще тръгна с нея да изкарвам прехраната си. Започнало вече да се разсъмва, когато край воденицата се чули стъпки на керван от камили. Като чула стъпките на камилите, мечката се уплашила и избягала. При вида й, камилите се изплашили и хукнали да бягат, но изпотрошили много от грънците, които карали в колите. Ядосани, камиларите влезли във воденицата, да видят, чия е тази мечка, да искат обезщетение за големите загуби. Те намерили младия човек на гредите горе, свалили го оттам и го повели в града да го съдят. Съдията го запитал, вярно ли е обвинението, което отправят към него. – Вярно е, господин съдия. Моят занаят, с който изкарвам прехраната си, е да разигравам мечка. Когато керванът минаваше край воденицата, аз биех тъпана си, обучавах своята мечка. Тя се уплаши от камилите и избяга в гората. А камилите се изплашиха от нея и счупиха много грънци. Камиларите са ощетени, наистина, но и аз съм ощетен. Мечката, с която се прехранвах, избяга. Ако те могат да върнат моята мечка, аз се задължавам да платя счупените грънци. В противен случай, и аз не поемам никакво задължение.

И тъй, уплаши ли се човек, нека бие с тъпана си. Тъпанът представя ума на човека. Значи, докато мисли, човек всякога може да се справи със страха. Престане ли да мисли, страхът ще го завладее. Вътрешният страх в човека е една от най-големите спънки в живота му. Запример, някой човек предприема една добра работа, но веднага се натъква на страха в себе си, че няма да успее, и я отлага. Тъкмо намисли да отиде някъде, веднага се отказва. Страхът внася в човека обезсърдчение, отчайване, съмнение и т.н. Герой е този, който може да преодолее тия състояния в себе си. Преодолее ли ги, той става велик. Ако при най-голямото си отчаяние човек може да преодолее себе си, своето състояние, той може да се подигне, да стане велик. Не може ли да се справи със страха, с отчаянието си, и най-даровитият може да пропадне. Има случаи в живота на човека, когато при всички дарби и способности, с които природата го е надарила, той пак пропада. Има случаи, когато обикновеният човек, при усилия да се справи със страха и мъчнотиите, които животът му създава, става велик.
Често хората си правят планове, как да постигнат едно или друго желание. Ако не успеят, те се обезсърдчават. Хората не трябва да се обезсърдчават, но трябва да знаят, че има един велик, Божествен закон, който определя, как трябва да стават нещата. Следователно, нищо друго не се иска от човека, освен това, да се подчини на този закон и да се свърже с Божественото съзнание. Съвременните хора още не са дошли до онова високо съзнание да разбират великите Божии закони и да им се подчиняват.

В развитието на различните форми на живота, ние виждаме ред култури. Запример, в пътя на развитието си, растенията са се стремели към височина, да приемат слънчевите лъчи безпрепятствено. Тъй щото, те са внесли в света идеята за височина. Животните са се стремели да развият силата си, защото в животинския свят правото е на страната на силния. Птиците са се стремели към красота. Те са се грижели за своите дрехи, да ги направят красиви. Като е дошъл човекът, той започнал да мисли за красотата на своето лице. Следователно, растенията са внесли в света идеята за височина, животните – идеята за силата, птиците – идеята за външна красота, главно за красотата на дрехите си, а човек – идеята за красотата на лицето. Обаче, днешният човек продължава да разширява в себе си идеята за красота и не се спира само върху лицето си, но и върху челото. Той отделя вече челото от лицето и работи за развитието на всички способности, вложени в предната част на мозъка. Но и тук човек не спира. След като е опитал високия ръст, силата на мускулите си, външната красота, красотата на лицето и на челото си, т.е. своя ум, сега вече той отправя своите сили към сърдцето си, да развие красиво, благородно сърдце в себе си.

Сега и на вас, като на ученици, казвам: Насочете всички свои сили, всички усилия към сърдцето си, да работите за неговото облагородяване. Разумното, благородно сърдце крие в себе си нови начини за живеене и за работа. Когато умът на човека е добре развит, ние казваме, че този човек е интелигентен. Неговата интелигентност се вижда в очите, в погледа му. Погледът му е ясен, чист. Благородното сърдце пък се изразява в лицето на човека. Лицето на такъв човек свети. От него излиза нещо светло, магнетично, приятно. Приятно е да гледате лицето на човек, който има благородно сърдце. Такъв човек не може да не бъде обичан. Всеки обича човека, от сърдцето на когото блика благородство. Благородството оживява човека. Жизнеността, която изтича от човека, се дължи на благородното му сърдце.

Следователно, всяка сутрин, като ставате от сън,спомняйте си, че сте минали през културата на растенията и сте развили известна височина; минали сте през културата на животните и сте развили сила; минали сте през културата на птиците и сте развили външната красота; минали сте през културата на човека и сте развили ума си, който е дал израз и красота на очите ви. Сега вече минавате през друга фаза на културата, в която трябва да развиете благородно сърдце, което да даде израз и красота на цялото лице. Красивото лице съдържа в себе си придобивките на миналите култури. То представя човека. Новата култура е култура на сърдцето, което води хората към побратимяване, към братски живот. Чрез сърдцето ще се изяви любовта. В стария живот любовта е започвала с радост, а свършвала със скръб. В новия живот, обаче, любовта започва със скръб, а свършва с радост. Адам и Ева започнаха с радост, но свършиха със скръб, с плач. Оттук виждаме, че плачът е произлязъл от райската градина. Ева сгреши, понеже яде от плода на забраненото дърво, около което змията се беше обвила. Значи, тя се свърза с културата на дървото и пожела да стане висока, т.е. знатна. Същевременно, тя се свърза и със змията и пожела да стане силна. Тя се върна към старите култури и сгреши. След това Адам и Ева бяха изгонени от рая, да опитат, какво могат да направят с дългите рала и силните волове. Господ им каза: Понеже пожелахте културата на растенията и животните, излезте вън от рая, да ги опитате. Вие сами избрахте дървото и животното за идеал в живота си, сега ще носите последствията на този идеал. Една българска поговорка казва: “Мотиката и ралото хранят цял свят”. Тази поговорка е вярна отчасти само, но не и в абсолютен смисъл. Мотиката заравя хората, а ралото ги разкъсва, т.е. разединява. Откак ралото и мотиката влязоха в употреба, хората започнаха да се бият за земя, да се убиват и унищожават.

Упражнение. През цялата седмица наблюдавайте Луната, като си записвате първата мисъл, която мине през ума ви. Ще наблюдавате Луната цялата седмица, а всеки ден от седмицата ще спирате вниманието си върху оная планета, която е свързана със съответния ден. Запример, във вторник ще наблюдавате Марс, в сряда – Меркурий, в четвъртък – Юпитер, в петък – Венера, в събота – Сатурн, в неделя – Слънцето, когато изгрява. Като наблюдавате тия планети, същевременно ще си записвате първата мисъл, която е минала през това време в ума ви. Ще отбелязвате и времето, дали е било ветровито, облачно или ясно. Като правите тия наблюдения, все ще придобиете нещо, ще увеличите знанията си.

– Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

2. Лекция от Учителя, държана на 3 октомврий, 1926 г. – София.

Начало: 19:00

Облагородяване на сърдцето

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, култура, себе, мечка, лице, тела, обикаля, всички, движи, идея, аз, сега, изгарят, хора, горят ,

 Младежки окултен клас , София, 3 Октомври 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


VI година (1926-1927)
2-ра лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на З.Х1926 г.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

(Размишление.)

(Брат Боев чете резюме на основните мисли и идеи от лекциите на изминалата година.

Четоха се темите: «Ролята на поезията, музиката и религията».)

Защо някои тела горят и изгарят, а някои горят и не изгарят? Отговорете си на този въпрос. Аз питам: защо дългият път не се изхожда? Представете си, че има един път до Алфа Центауриус и друг път – до Варна. За колко милиона години ще изходите първия път? (- Може би ние сме малки.) Сега питам: защо едни хора са големи, други – малки? Само малките неща се движат. Колкото едно тяло е по-голямо, толкова движението е по-слабо и най-голямото тяло никак не се движи. Най-бързо се движат най-малките тела. Земята движи ли се? (- Движи се.) Защо казват: Земята се обръща около себе си, а се движи около Слънцето? Защо не казваме, че се движи около себе си, а казваме, че се обръща около себе си? «Движи се около себе си» може ли да се каже? Върти се около себе си, върти се около Слънцето. (- В науката се казва: върти се около себе си, обикаля около Слънцето.) Когато колелото се движи, какво прави? Мели брашно. А когато момъкът обикаля, какво прави? Има някоя красива мома, обикаля около някоя къща. Вие вземете, съпоставете. Резултатите не са едни и същи. И в двата случая се казва «върти се». Въртележките се въртят, а този момък обикаля – обикаля някъде. И когато човек обикаля около университета, какво показва? Че не учи много. Вземете в българския [език] думата «обикаля», имате «о» – условия, но условията може ли да обикалят? Съществува направление – «б». И едва накрая се намира съзнанието на човека – «и». В дадения случай то е човек, който търси само условия на живот и този човек обикаля, той иска да живее, няма нещо идейно в него; и когато се създават думите във всеки един народ – обикаля, върти се около някого, не само обикаля, но сегиз-тогиз търси и удобен случай.

На въпроса. Защо някои тела горят и не изгарят, а някои изгарят? Ако запалите една малка ламба и има в нея един малък приток на туй масло, щеше ли да изгори? Постоянно ще гори. Щом изгаря, няма никакъв приток, има само изтичане. Известни тела, на които енергията е влята, имат изтичане, те изгарят, свършват се. [В] тела, в които няма нито вливане, нито изливане, може ли да има горение? Не може. Значи телата изгарят и изгаряне значи: прилив няма на енергия.

Защо остарява човек? Няма прилив на енергии. Подмладява се защо? Защото има прилив на енергии от природата. Ако човек спазва тези два процеса: на вливане и на изливане, ще намери този закон на подмладяването, на вечното живеене. Колкото се прелива, толкова се излива.

Добре, друго: практично ли е, ако имаш една ламба, да я угасяш с вода? Една обикновена газова ламба. Умно ли е? Кое е най-умното? Да я духнете. Питам тогава: Защо ламбата, като я духнете, угасва, а огънят, като го духате, се разпалва? Психологически отговорите са много лесни. Пламък, който изгасва, той е кратковременен. Тела, които имат пълно горение, никога не може да ги изгасите. Никакво духане не е в състояние да изгаси едно тяло.

Туй е вярно и в друго отношение – има известни идеи, които изгасват от най-малкото духване. Например ти вярваш в Бога. Обаче четеш някой автор и казваш: «пфу!» И изгасва твоята идея. Това е една слаба идея. Ти казваш: «Имах една ламбичка, но като я изнесох на вятъра, той я изгаси, духна я.» Тъй свети една слаба мушичка. Това е мисъл на мухите. Идеи, които се изгасват, са слаби, горението не е пълно в тях. А онези тела, които нямат нито вливане, нито изливане, няма никакво горение – мъртви хора. В тях само се произвежда процесът на разлагане.

Приложението в новата психология. Да допуснем, във вас се заражда едно чувство на страх. С какво може да се излекува страхът? Представете си, един ваш приятел е дошел на гости по важна работа и трябва да се върне в дома си в 9 часа. Вий сте на полето, дошла е една мечка и е седнала пред прага. Какво трябва да направите вие? Вашият приятел в 9 часа ще може ли да си иде? Какво трябва да правите с тази мечка? Страхът и мечката са едно и също нещо, те са синоними. Страхът – значи мечката е отвън. Хубаво, какво ще правите тази мечка? Когато имате един професор много учен и сприхав, и трепериш, скъсва те. Тази мечка те е изплашила, в 9 часа не можеш да си идеш дома. Давам ви един ребус: Ако някой не може да иде в дома си в 9 часа. Аз ще изтълкувам тъй: професорът е скъсал ученика. Нищо повече.

Сега слушайте: Един българин тръгва към Солун да учи един занаят, придружил се из пътя с цигани и те му дали да носи един тъпан. Обаче циганите се изплашили нещо и избягали, а той влезнал с тъпана да пренощува в една воденица. И като го било страх, качва се горе на гредите. През нощта идва една мечка. Той взема, заудря тъпана, мечката се изправя и почва да играе. Обаче, като играла, призори минавали грънчари, мечката излезнала, изплашила камилите, те хукнали, изпочупили грънците. Камиларите го хващат, казват: «Твойта мечка изпочупи грънците.» Завеждат го в града пред кадията. Пита го: «Вярно ли е, което казват тези грънчари?» – «Вярно е, аз във воденицата учех мечката си, но мойта мечка избяга. Аз с мечката си се прехранвам. Нека, моля, да ми върнат мечката и аз ще им платя грънците.»

Щом има мечка, ще имаш тъпан. А що значи да биеш тъпан? Значи да мислиш. Ще разсъждавате. Втори път ще засегна този въпрос – психологически на мечката как може да се въздействува. Но този страх, то е едно особено състояние у човека, едно мече състояние, аз го наричам, на физическото поле. Каквото кажеш, противното става у тебе. Кажеш: «Ще свърша училище» – няма да го свършиш. Казваш: «Ще ида някъде» – няма да идеш. После казваш: «Няма да ида», а отидеш. Този закон – всички велики хора, те са се въздигнали, когато вече са се отчайвали, като са казвали: «Тази работа няма да бъде» – тогава се завземат и се повдигат. И най-мързеливите ученици от училището са ставали най-способни, а даровитите после са пропадали. Та, не се радвайте, не мислете, че ако някой ден сте много силен... Нали има такива случаи – напишеш си речта: «тъй ще кажа, инак ще кажа», какво ли не, дойдеш отвън – нито буква не можеш да кажеш. Не каквото си [планирал]. Не мислете, че както вие сте си планирали, тъй ще си живеете. Някой си планира: «Аз, като стана учител...», намисли; по всички педагогически правила, и по тях няма, ще говоря по съвсем други правила, па и учениците, както си ги представя, и те няма да бъдат такива. Значи (...)

В природата има един Божествен закон, който регулира нещата, на който закон нашето съзнание трябва да се подчини. Съзнанието засега у човека не е будно. За пример вземете във всички култури – у растенията, когато растенията преди милиони години са преминавали в една култура, у тях е било идеал да растат нависоко, то е било техният идеал и най-високото дърво е било най-интелигентното, най-разумното. Следователно те са изучавали понятията за дължините. Но като дошла културата у животните, у тях се заражда желанието да бъдат силни, да бъдат мускулести и те са развили своята сила. Когато е дошла културата у птиците... Дърветата създадоха идеята за височина, животните – за сила, а те [птиците] създадоха идеята за красивото, за дрехите, за хубавото, модата излезна от птиците. Те направиха най-хубавите дрехи. Обаче, като се роди човекът, той казва... Дърветата създадоха идеята за високо, животните – за сила, птиците – за красота. Човек обърна внимание на своето лице, у човека се роди идеята за красотата на лицето. Всяка птица или животно, обърнете внимание: котката ще си погледне ноктите, птиците – перата, но никога – лицето. Ако покажете на някоя котка огледало, тя не обича да се оглежда. Защото няма какво да оглежда.

Значи, първи хората създадоха идеята за образа, за лицето – веждите, носа, очите, всичко да е красиво. А всички други неща – за височина, за ръст, за сила, останаха на последен план. Всякога човек иска да бъде красив. То е идеал сега. Първата култура у човека – за лицето. Втората култура: у човека се появи понятието за ума. Почва да се стреми, почва да отделя вече челото от лицето. Почне да вижда вече, че в челото трябва да има нещо, което да отличава. Почна да обръща внимание на своето чело, на своята разумност. Тази е западната култура, която почва да залязва.

А новата култура, която идва в света сега, ще обърне внимание на сърцето – красивото сърце. Той високия ръст е опитал, своите мускули е опитал, своето лице, своя ум е опитал, сега идва развитието на сърцето. При сегашните условия всички ваши усилия трябва да насочим към сърцето, към облагородяване. То трябва да бъде един стремеж, един стимул. И там ще намерите новите методи за живеене и новите начини за работа.

Човек, на когото умът е буден, неговата интелигентност се показва чрез очите, има един поглед бистър, ясен. А сърцето се показва чрез цялото лице. Човек, на когото сърцето е будно за бъдащата култура, неговото лице ще светне и има нещо приятно, магнетично, което излиза. То е приятно да гледаш цялото лице на неговата форма. Туй, което излиза от лицето, него обичаш. В старата култура ти обичаше само неговата форма, а в новата култура обичаш туй, което излиза, туй, живото, благородното. Живият човек, който постоянно се проявява. Туй се нарича вливание, или изтичане, или проява на неговото сърце.

Следователно, като станете сутрин, ще се изправите, ще кажете: «Ние преживяхме културата на високия ръст на растенията.» Изправете се, проточете ръцете и краката си и кажете: «Преживяхме културата на животните, на силата.» След туй ще се погледнете в огледалото, ще видите лицето си и ще кажете: «Лицето ни е красиво, втората култура – на ума, и туй опитахме.» Ще погледнете очите си – изразителни са. Туй показва, че в нас има интелигентност; и туй опитахме – нали казват: «Изразителни очи има той.» Нима очите на една змия не са изразителни, на една мечка, на едно куче – изразителни са те. Но засега най-красивото в света, то е цялото лице, то е сърцето на човека. Всички тези неща – и височина, сила и красота, и ум, то са сили, които са ангажирани в лицето, то е човекът. Затуй културата на бъдещето ще бъде култура на сърцето, култура на братството в най-проста форма – побратимяване. Тогава в новата култура ще има нов начин и за разяснение, и за разбиране, и за живот.

Какво нещо е любовта от гледището на новата култура? От гледището на старата култура любовта започва с радост и свършва с плач. Сега аз вземам първия човек – тъй започна радостта в райската градина, а после, като ги изпъдиха, дълго време се връщаха, плакаха пред райската градина. Оттам научихме ние плача. Казаха им: «Ще работите.» (- Защо не са ги простили?) Защото не удържаха първия изпит, който в него им дадоха. Представете си, че жената поиска от змията плода на дървото. То са два символа. Дървото е идея на първата култура – на растенията. Поискаха да бъдат високи. И змията, която се увива около туй дърво, това е силата. Значи, жената поиска да бъде висока и да бъде силна. Е, какво може да се добие и с височината, и със силата? Следователно пратиха ги навън да опитат какво може [да се добие с] дългите рала и силните волове. И тогава, кое е дългото рало? Дървото го впрегнаха; понеже те поискаха тази култура, впрегнаха воловете. Казва Господ: «Вие си избрахте вашата култура, вие избрахте дървото и животното за ваш идеал. Опитайте.» Казват: «Ралото храни цял свят.» Вярна ли е тази поговорка? За българския ум и за всички е вярна, но то е изопачаване на една идея. Някой път ще ви разясня, че тази мотика и туй рало не хранят никакъв свят. Мотиката заравя хората, а ралото разкъсва хората. Когато хората почнаха да орат, почнаха да се разкъсват, да се бият, да умират. А самата идея, че ралото и мотиката хранят целия свят, то не е вярно. Вярно е в туй отношение, че растенията хранят хората – помагат си.

Ще ви дам едно упражнение за през седмицата, следующото. За седем дена през тази седмица ще наблюдавате:

[В понеделник] – Месеца, може да наблюдавате последната или първата фаза. И първата мисъл, която влезне в ума ви, запишете я, каквато и да е – първата идея.

Във вторник ще потърсите Марс – ще отбележите и какво е времето, може да е облачно. Ще си отбележите пак първата мисъл, която ви е дошла след виждането на Марс.

В сряда ще потърсите Меркурий. Да видим колцина от вас ще може да я видят. Ще гледате каква мисъл ще ви дойде.

В четвъртък – Юпитера.

В петък – Венера.

В събота – Сатурна.

В неделя – Слънцето като изгрява.

Ще наблюдавате времето какво е и ще отбележите. Ветровито ли е, облачно или ясно. Наблюдения ще правите. Идната седмица ще говорим върху вашите наблюдения. Ще се ползувате от онези, които знаят. Някои ще срещнете големи мъчнотии, не знаят къде е Меркурий. Това са като «Хиляда и една нощ». Но има някои от вас, които са добре запознати. Някоя вечер може да излезнете на «Изгрева». Може целият клас да излезнете, когато има хубави вечери. Онези, които имат туй силно желание, силен ламтеж, любов към науката.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

НАГОРЕ




placeholder